Защо Парламентът се мести между Брюксел и Страсбург? 

През 1992 г. националните правителства на ЕС единодушно решиха да установят в Договора за ЕС официалните седалища на институциите на ЕС.

През 1952 г., няколко години след Втората световна война, беше създадена Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) за съвместно управление на запасите от въглища и стомана на шест държави, включително Германия и Франция.Нейните институции се установиха в Люксембург. Съветът на Европа (междуправителствен орган, състоящ се от 46 държави, който отстоява правата на човека и културата и който също беше създаден в периода непосредствено след Втората световна война), вече беше разположен в Страсбург и предложи своята пленарна зала за заседания на „Общото събрание“ на ЕОВС, което по-късно се превърна в Европейския парламент. Страсбург постепенно се превърна в основен дом на пленарните заседания на Парламента, макар че през 60-те и 70-те години на миналия век се провеждаха допълнителни заседания и в Люксембург.


Европейският парламент в Брюксел © Европейски парламент.  

След създаването на Европейската икономическа общност през 1958 г. голяма част от работата, извършвана от Европейската комисия и Съвета на министрите, се съсредоточи в Брюксел. Тъй като дейността на Парламента включва тясно наблюдение и взаимодействие с тези две институции, с течение на времето членовете на ЕП решиха да организират по-голяма част от своята работа в Брюксел. В началото на деветдесетте години настоящата схема на работа като цяло беше вече установена – комисиите и политическите групи заседават в Брюксел, а основните пленарни заседания се провеждат в Страсбург. Голяма част от персонала на Парламента се намира в Люксембург.

Решението от 1992 г. имаше важни последици за организацията на работата на Парламента: неговото официално седалище и място на провеждане на по-голямата част от пленарните сесии официално стана Страсбург; заседанията на парламентарните комисии се провеждат в Брюксел; а секретариатът на Парламента (неговият персонал) официално е установен в Люксембург. През 1997 г. тази схема на работа беше включена в Договора за ЕС.

Всяка промяна в настоящата система би наложила изменение на Договора, за което се изисква единодушие сред правителствата на всички държави членки и ратифициране от всички национални парламенти.