Важни посетители през първото полугодие на 2010 г.

Защитничката на човешки права и носителка на наградата "Сахаров" за 2009 г. от Грозни, Lidia Yusupova е рискувала живота си, за да помогне на безпомощните в Чечня. Смелата кандидатка за Нобелова награда дойде в ЕП тази седмица и каза, че иска светът да спре да чака да бъде сложен край на спонсорираните от държавата мъчения и убийства в Северен Кавказ.

Lidia Yusupova пристигна в ЕП на 14 април, за да представи документалния филм ""Анна, седем години на фронтовата линия", посветен на руския журналист Anna Politovskaya, която беше убита през 2006 г. Прожекцията беше организирана от председателя на Комисията по права на човека Heidi Hautala и чешката неправителствена организация "Хора в нужда". 

Lidia Yusupova е събирала свидетелски показания от жертви на нарушения на човешките права, убийства и отвличания и е предоставила правна помощ при искове срещу руската армия и службите за сигурност. Тя казва, че "все още не е прекалено късно ЕС за помоли руското правителство да разреши проблема"

Симптоми на каква болест са неотдавнашната експлозия в Москва и страхът, създаден от терористите?

Тези взривове са само продължение на експлозиите и драмата със заложниците от преди 5-7 години. Положението е само привидно под контрол. Действията на режима в Кавказ породиха противодействие.  

В Русия съществуват много паметници, защото се смята, че за нея е трудно да се примири с миналото си - от репресиите на Сталин до войните в Чечня. Защо?   

Има генетична болест, вирус. От времето на Ленин, Сталин и болшевиките, нацията има манталитет стадо - част от масата, без собствено мнение. Изключително малко хора в Русия могат да си позволят да бъдат себе си. Повечето живеят по начин, който е удобен за тях. Ако някой им каже, че черното е бяло, те ще го приемат. Но разбира се, не всеки е такъв.   

Хората не се страхуват само от кавказците. Целият руският народ живее в страх и от собствените си политици. Този страх  е вирус, изкуствено разпространен от режима. Може да имаш психологически контрол над масата, когато хората ги е страх.

Неотдавнашното бомбардиране в Москва ще промени ли нейното отношение към собствената й история?

Не, не. Знаете ли какво бих направила в деня на терористичната атака ако бях на мястото на руската нация? Бих обявила гражданско неподчинение. Ако казват, че са знаели, че ще бъдат извършени терористични действия, защо не ни защитиха? Ако не са знаели, защо позволяват този прецедент и се стига до огромна експлозия в метрото? Учудих се от интервюто на младо момиче, което каза : "Защо взривявате нас? Не ни убивайте...Ние не сме виновни за това, че вие страдате". Хората мислят по този начин.

Никой не трябва да бъде убит. Исках да кажа на това момиче: "Съжалявам за тези, които загубиха живота си и за техните роднини, но също така съжалявам за тези, които са били отвлечени, убити и т.н. На командирите, които правят това им се плаща с парите на данъкоплатците.    

От къде тази непредубеденост: "ние не сме виновни за това, че вие страдате?". Проблемът идва точно от там, че вие не правите нищо. Трябваше да поискате вашето правителство да спре войната, от която никой няма нужда. Хората дори не разбират, че конфликтът в Кавказ провокира контра-реакция и те са жертви на политиката на собствените си управляващи.

Правозащитните организации Ви нарекоха една от най-смелите жени в Европа заради работата ви в Чечня? Кое най-ужасяващото и отчайващо нещо в това, с което се занимавате и кое е това, което дава най-голямата надежда?

Не знам (смее се). Ще започна с най-голямата надежда. Освен вярата в Господ, съдбата и т.н. трябва да вярваме в себе си и в собствените си сили. Аз го правя, защото не искам да се примирявам с това, което виждам около себе си - начина, по който се отнасят с нас. Мисля, че човек трябва да възприема себе си като човешко същество и да направи така, че другите да се отнасят с него като такова.   

Няма ужасяващи и отчайващи ситуации. Човек трябва да се бори и да не позволява на страха да се доближи до него. Трябва да вярваме в това, което вършим.