Важни посетители през първото полугодие на 2010 г.

10 млн. души живеят в бежански лагери - това е повече от населението на няколко малки европейски държави, взети заедно. António Guterres е Върховния комисар на ООН за бежанците и оглавява организация, която се грижи за лицата без гражданство от Афганистан, Пакистан, Палестина, Конго, Ирак и др. Интервюирахме го малко след като се срещна с Комисията на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 28 април.

Освен традиционните заплахи от война и насилие, António Guterres предупреди и за проблемите, свързани с околната среда и бедността.

Първият Ви 5-годишен мандат като Върховен комисар приключва. По какъв начин се развиха тенденциите, свързани с бежанците по време на него? 

В началото станахме свидетели на огромно намаляване на броя на бежанците всяка година, но през последните две години, заради несигурността в иначе мирни райони, се наблюдава леко повишаване на броя на бежанците.  

За съжаление броя на хората, на които сме помогнали да се върнат у дома доброволно и в безопасност, драстично намаля, особено заради ситуацията в Афганистан, Южен Судан и Демократична Република Конго.

Около 10 млн. души живеят в бежански лагери. Какви са последиците от дългосрочното преместване и има ли "трайно" решение за тежкото положение на бежанците?

Налице е едно значимо увеличение на броя на възможностите за преселване от една държава в друга. Европейска програма за преселване е създадена и ние силно подкрепяме тази инициатива. Има все повече държави, които приемат местната интеграция - Танзания, например, предостави гражданство на още 60 000 души от Бурунди.    

За съжаление броят на хората, на които можем да помогнем да се приберат у дома безопасно и по достоен начин е намалял. Това създава проблеми за тези, които обитават бежанските лагери. Трудно е да живееш 10, 20 години с ограничени ресурси, ограничения на движението и без достъп до средно образование. Всичко това генерира едно ниво на страдание, което трябва да постави международната общност под напрежение, за да може да намерим решения на проблемите. 

По време на икономически трудности, хората се ожесточават. В същото време конфликтите и промените в климата карат все повече хора да емигрират. Какво мислите за това?

Мисля, че това е тенденция. Нагласата по отношение на емиграцията по принцип става по-негативна по време на период на криза. Обикновено има две изкупителни жертви: правителството и чужденците.

В същото време, ставаме свидетели на нови тенденции на принудителното преместване. Бежанец е лице, което бяга от една държава, защото се страхува от преследване или конфликт. Това, което виждаме все по-често са ситуации, в които хора са принудени да бягат, заради влошаването на околната среда или бедността.

Тези фактори са все по-тясно свързани с международната общност, а тя няма стратегия и набор от инструменти, за да даде адекватен отговор на новите тенденции на принудителното преместване. Надявам се, че през следващата година ще бъдем в състояние да действаме като катализатор за провеждането на един международен дебат относно глобалните предизвикателства.

Споделянето на тежестта и солидарността дават началото и на дебат между държавите членки на ЕС. Прави ли Европа достатъчно усилия, за да закриля чужденците? 

Европа има много важен принос в областта на даването на убежища, но за съжаление все още няма Европейска система за убежища. Създаваме я, но много бавно.

Според мен това има негативен ефект относно закрилата на хората, негативен ефект за интересите на ЕС. Надяваме се и силно подкрепяме 5-те предложения на Комисията