Важни посетители през първото полугодие на 2010 г.

Веднъж ме пребиха така, че четири дни бях в кома. Изхвърлили ме върху една купчина тела, където един от другарите ми ме намерил.” Това са показанията на една от жертвите на войните в Югославия пред Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) в Хага. Главният прокурор на Трибунала, белгиецът Серж Брамерц, говори пред комисията по външни работи на 26 януари. По-късно той разговаря с нас.

Един от най-важните фактори за стабилизацията на държавите, наследили бивша Югославия, е ефектът на моркова и тоягата на евентуалното бъдещо членство в ЕС. Словения вече се присъедини, а Хърватия, Бивша Югославска Република Македония, Сърбия и Черна гора искат да я последват. Тъй като сътрудничеството с МТБЮ е едно от условията за това, Европейският парламент редовно следи събитията в региона.

Какви са поуките от работата на Трибунала?

Знаете ли, още не сме стигнали края на процеса и е твърде рано за окончателна равносметка. Мисля, че е ясно, че осъждайки 161 души, Трибуналът изигра важна роля за изобличаването на престъпленията, извършени в региона.

В един по-широк контекст, както знаете, Международният наказателен трибунал за Руанда, Специалният съд за Сиера Леоне и Камбоджа бяха последвани от създаването на Международния наказателен съд (МНС). Мисля, че опитът на временните трибунали изигра важна роля за създаването на МНС като постоянен трибунал.

Страданието не може да бъде изразено с цифри, но можете ли да ни дадете някаква представа за мащаба на работата на Трибунала?

Имаме милиони страници документи. През последните 16 години бяха събрани показанията на хиляди жертви. Цифрите са нещо относително и зад тях стоят различни жертви. Има жертви, изгубили живота си, жертви на изнасилвания, жертви, изгубили семействата си.

Целият регион е жертва на престъпления, извършени от шепа индивиди, и целият регион все още страда от това в политическо отношение.

Като се има предвид, че Ратко Младич и Горан Хаджич са все още на свобода, кога смятате, че МТБЮ ще приключи работата си?

Единственият добър сценарий е укриващите се да бъдат арестувани, докато Трибуналът все още съществува, т.е. през следващите две или три години.

За най-лошия сценарий Съветът за сигурност на ООН предвижда т. нар. остатъчен механизъм – институция, която ще бъде създадена след закриването на Трибунала, която ще се занимава с останалите искания за помощ за защита на свидетелите. В този механизъм ще има и структура с функциите на трибунал, нещо като „спящ трибунал”, който ще се задейства, ако някой от укриващите се бъде арестуван на по-късен етап.

Мисля, че посланието, което Съветът за сигурност и международната общност искат да изпратят в действителност, е че независимо от това къде и кога бъдат арестувани укриващите се, ще има съдебен механизъм, пред който те ще бъдат изправени.