Скандалът с гръдните импланти: "възможност за налагане на по-строги правила"

Скандалът с дефектните гръдни импланти следва да се използва като възможност за налагане на промени в европейското законодателство, заяви в интервю британската депутатка Catherine Stihler (С&Д), която се занимава с темата за гръдните импланти от дълго време. Въпросът бе разискван през седмицата в комисията по обществено здраве на ЕП с представители на Европейската комисия. Имплантите следва да подлежат на по-строг контрол и проследяването им трябва да се улесни според участниците в заседанието.

Г-жа Stihler е авторка на доклад на ЕП от 2003 г по въпроса за гръдните импланти. Парламентът оказва натиск за по-доброто му регламентиране от дълги години, като е приел и резолюция през 2001 г.

Близо 500 000 жени, повечето от страни извън ЕС, са засегнати от употребата на нискокачествен силикон в производството на гръдни импланти от френската компания PIP.

Г-жа Stihler обясни, че "към момента европейският законодателен акт, който засяга имплантите, е този за медицинските уреди". Комисията заяви по време на заседанието във вторник, че планира да представи през март предложение за обновяването на този законодателен акт,

"Радвам се, че Европейската комисия се е заела бързо и сериозно с проблема", коментира Linda McAvan (С&Д, Обединено кралство), автор на парламентарния въпрос към Комисията по темата, който бе в основата на разискването. Тя добави, че тъй като много жени не са сигурни дали техните гръдни импланти не са дефектни, уникалното идентифициране на продуктите би могло да направи възможно успешното им проследяване в бъдеще.

Г-жа McAvan подчерта нуждата от по-добра координация в рамките на ЕС и в международен план, отбелязвайки че проблеми, открити от американската Агенция за храните и лекарствата (FDA) преди няколко години, едва наскоро са били разгласени.

Нужда от общ подход в ЕС

За г-жа Stihler случаят с PIP "е възможност за налагането на по-строги правила".  "Има много, което може да се направи, трябва да има регистър, така че хората да знаят и да имат достъп до информация какви импланти са били използвани, за да могат да предприемат действия, ако са засегнати от скандали като този с PIP."

Тя също изтъква, че "трябва да има застрахователна схема за частните доставчици на здравни услуги и за производителите на импланти, за да се избегне това, което се случва сега. Има проблем с отговорността: компанията, произвеждала дефектните импланти, не желае да покрие разходите по замяната им. Имаме нужда от застрахователна схема в бъдеще за частните доставчици на здравни услуги."

Г-жа Stihler призова датското председателство да постави темата в дневния ред на следващата среща на Съвета по здравеопазване, тъй като "следва да има общ подход в целия ЕС за справянето с този скандал".

Тя обясни, че "имплантът не остава за цял живот, обикновено той трябва да се замени", и обърна внимание, че много жени не знаят това, когато се решават на операцията. "Добрите клиники трябва да дават на хората вярна информация", допълва тя.