Г-жа Tarja Cronberg за Иран: Съществува недоверие, но са нужни преговори

Преди дебата с г-жа Catherine Ashton и гласуването на резолюция относно Иран и неговата ядрена програма, председателят на делегацията на ЕП за отношения с Иран, г-жа Tarja Cronberg (Зелени/ЕСА, Финландия), разясни основните трудности в преговорите. "Проблемът е, че ЕС няма доверие на иранците, а иранците нямат доверие на европейците, така че това е трудна начална позиция, но преговорите са необходими, защото алтернативата е война", заявява тя.

Какъв е проблемът на ЕС по отношение на Иран?

ЕС има дълга история на преговори с Иран относно ядрения въпрос и смятам, че проблемът е, че ЕС е почувствал, че Иран не се отнася сериозно, че те си играят с ЕС и че не са достатъчно прозрачни. Затова санкциите са силен сигнал към иранците, че ЕС е склонен да преговаря, но Иран трябва да бъде сериозен относно преговорите.

Иран ли са новите "лоши"?

Речта [на Джордж Буш-младши] за "оста на злото" доведе до политически застой, който все още влияе на ситуацията. Иранците смятат, че тяхното право да обогатяват уран, което те имат по международните договори, се нарушава несправедливо и че те страдат от по-сурови санкции от много други страни по същия договор (Япония, Бразилия), които обогатяват уран. Според мен са нужни стимули за водене на преговорите и смятам, че г-жа Catherine Ashton трябва да заяви, че ЕС е готов на преговори без предварителни условия. Проблемът е, че ЕС няма доверие на иранците, а иранците нямат доверие на европейците, така че това е трудна начална позиция, но преговорите са необходими, защото алтернативата е война.

Каква е целта на санкциите и каква е позицията на Европейския парламент за тях?

Тези санкции са много общи; те засягат петрола и централната банка. Те ще имат ефект върху цялата иранска икономика, но не е ясно дали ще накарат властите да променят политиката си; по-вероятно не. Има много малко примери в света, при които санкциите са променили политиката. Иран е избутван в ъгъла и ще му бъде много трудно да съхрани достойнството си в очите на населението при започването на преговори. Оттук идва и нуждата от нови стимули. Парламентът ще гласува резолюция утре. Тя подкрепя санкциите, но също така подчертава необходимостта Иран да бъде по-открит и прозрачен относно ядрената си програма.

Възможно ли е санкциите да не засегнат хората?

Не можеш да притиснеш икономиката на една страна и това да няма ефект върху хората. Сигурен съм, че иранците ще трябва да уволнят учители, да спестяват пари от болници, така че това ще засегне хората, техните работни места и техните доходи. Но тези санкции върху петрола ще имат ефект и върху световната икономика, те ще засегнат и нас. Ние ще трябва да плащаме повече за петрол, ако иранският петрол не се предлага на пазара. По-лошото е, че това ще засегне определени страни в Европа в по-голяма степен от други: Гърция внася по-голямата част от потребявания петрол от Иран при много добри условия и те ще почувстват санкциите. Така че хората в Европейския съюз, които вече имат икономически проблеми, ще имат още по-големи.

Можем ли да сравняваме Иран с Ирак?

Има някои възможности за сравнение. И в двата случая Западът подозира, че се разработват оръжия за масово унищожаване. Ирак нямаше ядрени оръжия, нямаше решения за производство на такива оръжия; и в Иран няма ядрени оръжия, така че това е прилика. Една разлика е, че докато Садам Хюсеин спря инспекциите и нямаше инспекции,  в Иран има непрестанни инспекции и впрочем екип инспектори си тръгна от страната днес.