Отношенията на ЕС с бързо развиващите се страни: към нова система на глобално управление

Бързо развиващите се икономически страни все повече се превръщат във важни играчи на световната сцена. Китай се очаква да има най-голямата икономика в света преди 2020 г., а Индия може да се превърне в лидер по темп на икономически растеж преди 2050 г. Доклад, одобрен от ЕП миналата седмица, призовава за по-близко сътрудничество със страните от т.нар. група БРИКЮ и с други страни с цел изграждане на нова система на глобално управление, основана на диалог, сътрудничество и универсални ценности.

Заплаха за ЕС?

Г-н Jacek Saryusz-Wolski (ЕНП, Полша), докладчик на Европейския парламент по темата, смята, че развитите и развиващите се страни имат общ интерес да си сътрудничат по решаването на проблемите, свързани със стабилността и сигурността, които застрашават световното икономическо развитие. Парламентът не споделя мнението, че възходът на развиващите се страни задължително ще доведе до намаляване на влиянието на ЕС върху света. По-скоро депутатите гледат на това като възможност ЕС да участва чрез двустранни и многостранни отношения с развиващите се страни в изграждането на многополюсна, приобщаваща система на глобално управление, която се бори ефективно с глобалните предизвикателства.

Не всички страни са еднакви

Групата страни, известна като БРИКЮ (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), понякога координира своите позиции по външнополитически въпроси, но отделните участнички в нея се различават съществено по политически, икономически и социални критерии. Затова Парламентът предлага да се наблегне на индивидуалния подход към всяка страна. В същото време той се обявява против стратегическата конкуренция между блокове от развити държави и бързо развиващи се сили. Моделът, зад който застава Парламентът, е смесен: връзки на двустранно, многостранно и недържавно ниво и създаване на коалиции по конкретни въпроси, които да преодоляват разделението между развити и развиващи се страни. Той също призовава ЕС да даде предимство на отношенията с онези страни от групата БРИКЮ, които споделят и зачитат демократичните ценности и се стремят към социална пазарна икономика.

От друга страна, многостранните форми на сътрудничество остават важни. Парламентът гледа на Г-20 като на полезен форум за изграждане на консенсус и вземане на решения с отчитането на мнението на всички. Той също подкрепя регионални организации, които включват страни от БРИКЮ и други развиващи се страни (например, АСЕАН и Меркосур), и насърчава сътрудничеството със страните от БРИКЮ за реформиране на институции като МВФ и Световната банка, които следва да отразяват промените в относителната икономическа тежест на страните по света.