За произхода на Вселената: интервю с Питър Хигс и Франсоа Енглер 

 
 

Споделете тази страница: 

Инфографика за Хигс бозона 

Британецът Питър Хигс и белгиецът Франсоа Енглер бяха обявени за носители на Нобеловата награда за физика за 2013 г. Те заслужиха наградата с работата си относно елементарната частица, наречена Хигс бозон, чието съществуване бе потвърдено миналото лято от Европейския център за ядрени изследвания (CERN). Проф. Хигс и проф. Енглер гостуваха в Европейския парламент през ноември 2012 г., където изнесоха лекция за тайните на Вселената и участваха в чат във Facebook. Прочетете нашето интервю с тях.

В теоретичната физика нещата рядко са окончателни. Макар че откриването на Хигс бозона е голяма крачка напред към обясняването на света на елементарните частици, това съвсем не е краят на пътя. "Ние сме все още далеч от пълното познание", заявява проф. Енглер, а проф. Хигс посочва като пример загадъчната тъмна материя, която би могла да съставлява 90% от Вселената. Въпреки всичко, добавя той, "откритието в CERN пасва така добре към най-простата версия на теорията на стандартния модел, че не предоставя никакви насоки за това, което би могло да последва оттук нататък".


Как си обясняват двама от учените, обосновали съществуването на тази толкова специална частица (наричана от някои, но не и от тях, "частицата на Бог"), големия отзвук от направеното откритие? "Отделът на CERN за връзки с обществеността си свърши добре работата", шегува се проф. Хигс, но в действителност и двамата изглеждат леко озадачени от славата на бозона. "Ясно е, че постигането на пробив в нашето разбиране за Вселената пленява общественото съзнание", обяснява проф. Енглер и посочва как теорията на Айнщайн за изкривяването на пространство-времето е имала "страхотен ефект" при представянето си преди около век.


И настина, напредъкът в областта на теоретичната физика запленява. Попитахме Питър Хигс, чийто баща е бил електроинженер в Би Би Си, как е избрал професията си и той обясни, че е обмислял да се захване с инженерна работа, но е открил, че това, което го влече, са неща, които не са "толкова практични". Той е посещавал същото училище в Бристол като легендарният английски учен Пол Дирак и това също е имало влияние - младият Питър е започнал да се пита "какво е постигнал този тип", и така научил "някои неща за квантовата теория".


В продължение на векове Европа е била център на познанието, но през голяма част от ХХ век научните открития стават в Америка. Както обяснява обаче проф. Енглер, "ако говорим за притежаване на най-добрите бомби или танкове, Америка има предимство, но ако става въпрос за фундаментални изследвания, нещата са се изменили. Нищо в САЩ не може да се сравни с CERN". Проф. Хигс е съгласен и добавя, че изоставането на американците се дължи на особеностите на тяхната политическа система и начина им на финансиране на науката. По негово мнение, спирането от Конгреса по бюджетни причини на проекта за супер-ускорител в Тексас през 90-те години е било "много злополучно решение, от което американската научна общност все още не се е възстановила истински".


Парите са тези, които задвижват науката, и така достигаме в разговора до темата за евентуални съкращения поради кризата в европейския бюджет за изследвания. "Това не би било мъдро решение", заявява проф. Хигс с научна сдържаност и изтъква важните съпътстващи достижения на фундаменталната наука, изразяващи се в различни форми на развитие на технологиите. Проф. Енглер е по-прям: той окачествява едно такова съкращаване като "катастрофа".