Справедливо облагане: работата на Европейския парламент за данъчна прозрачност 

 
 

Споделете тази страница: 

Вижте какви са нивата на данъчно облагане в различните страни от ЕС 

Данъчната справедливост е въпрос, излязъл на преден план още с избухването на икономическата криза и станал още по-належащ с разкритията от LuxLeaks и досиетата от Панама за методите, използвани от отделни лица и компании да намалят плащанията си към хазната. Европейският парламент превърна борбата за повече прозрачност в данъчната политика в една от основните теми на настоящия си мандат. Прочетете за всички законодателни инициативи, по които той работи.

Парламентарни комисии

Свидетелство за значението, което депутатите отдават на темата, е сформирането на няколко нови парламентарни комисии. Те се фокусират по конкретни въпроси и така допълват работата на основната комисия по икономически и парични въпроси, която разглежда законодателните предложения в данъчната област.


Две специални комисии на ЕП една след друга разглеждат критиките към т.нар. данъчни постановления, чрез които властите в някои страни определят предварително какви данъци дадена компания ще трябва да плати. Целта на данъчните постановления е дадат по-голяма яснота на дружествата за данъчния режим, но в някои случаи те са използвани за предоставянето на конкретни данъчни облекчения.


Първата специална комисия за данъчните постановления приключи работата си през ноември 2015 г. с доклад, който представи предложенията на Парламента за справедливо и прозрачно корпоративно облагане в ЕС.


Втората комисия по данъчните постановления бе създадена през декември 2015 г. и ще подготви нов доклад за следващите стъпки срещу избягването на данъци от корпорациите.


Парламентът също така е на път да сформира анкетна комисия за досиетата от Панама. Депутатите ще гласуват в следващите седмици относно мандата на новата комисия.

Какво е свършено до момента


Непосредствено след доклада на първата специална комисия за данъчните постановления Парламентът изготви препоръки за законодателните мерки, които ЕС трябва да вземе. Текстът, изготвен от икономическата комисия и приет в пленарна зала през декември 2015 г., призовава за въвеждането на отделно отчитане във всяка страна на печалбите, получените държавни субсидии и данъците на компаниите. През април 2016 г. Европейската комисия направи законодателно предложение, включващо тази идея.


Освен това Парламентът прие през май 2015 г. промени в законодателството срещу прането на пари, които задължават страните-членки да поддържат централни регистри с информация за крайните собственици на компании. Това би направило по-ясно кой какво притежава в офшорни зони – проблем, изведен на преден план от последвалите разкрития от Панама. Страните-членки трябва да приложат законодателството до юни 2017 г.


Парламентът също така трябваше да предостави становище по предложение за обмен на информация между страните-членки относно данъчните постановления, което бе в последствие прието от Съвета през декември 2015 г. Парламентът определи позицията на страните-членки като „пропусната възможност“, тъй като новите правила касаеха обмена на информация само за постановленията за трансграничната дейност на дружествата, но не и данъчното третиране на операциите в рамките на дадена страна. Депутатите отправиха критики и за ограничаването на достъпа на Комисията до данните.


Какво предстои


През май Парламентът ще гласува позицията си по предложение за обмена на информация между страните-членки относно данъчните задължения на големите мултинационални компании с глобални приходи от над 750 млн. евро. Текстът определя как страните си предостават информация за данъчните информация, когато компаниите имат централа в една страна от ЕС и дъщерни дружества в други. Икономическата комисия на ЕП иска пълен достъп до информацията да бъде осигурен и на Европейската комисия.


През юни Парламентът ще определи становището си относно мерките срещу корпоративното избягване на данъци. Директивата включва разпоредби срещу прехвърлянето на печалби в страни с ниски данъци или без данъци, както и други мерки срещу намаляването на облагаемата основа.


Междувременно депутатите ще разгледат и новото предложение на Комисията от април 2016 г. за данъчната прозрачност на мултинационалните компании. То предвижда задължение големите компании с приходи над 750 млн. евро да направят публична информацията за това къде реализират печалбите си и къде плащат данъци в ЕС. Тази информация ще трябва да бъде налична за всяка отделна страна в ЕС.


Във втората половина на 2016 г. Европейската комисия планира да предложи установяването на единна корпоративна данъчна основа, което ще уеднакви начина на изчисляване на корпоративните данъци в ЕС. Освен това депутатите очакват от Комисията и общ списък на юрисдикциите, които не оказват съдействие в борбата с избягването на данъци.


Относно инфографиката


Нашата инфографика показва приходите на страните-членки от преки и непреки данъци, както и общите данъчни приходи като процент от БВП.