Икономически растеж: как ЕП полага фундамента за бъдещето 

 
 

Споделете тази страница: 

След избухването на икономическата криза Парламентът свърши много работа за възстановяването на доверието във финансовата система и насърчаването на растежа.

Европейският парламент положи много усилия за укрепване на икономиката и полагане на ново начало на растежа ©AP Images/European Union-EP 

Депутатите приеха нови регулации за банките, подкрепиха амбициозен инвестиционен план, засилиха координацията на икономическите политики в рамките на ЕС и предложиха мерки срещу избягването на данъци. Европейската комисия публикува на 31 май документ, който очертава перспективите пред икономическия съюз в Европа. В тази връзка прочетете какво Парламентът е направил до момента и за какви допълнителни стъпки настояват депутатите.

 

Предпазване на данъкоплатците от последиците на кризата

 

Финансовата криза през 2008 г. открои слабостите в банките и държавните бюджети в Европа. Много правителства регистрираха бюджетни дефицити дори и в годините на бум, но нещата се влошиха значително, когато данъчните приходи намаляха, а банките се оказаха на ръба на колапс и се нуждаеха от бюджетна подкрепа, за да оцелеят.

 

За да подобрят контрола върху банките, депутатите одобриха законодателство, което даде на Европейската централна банка правомощия за пряк надзор над повече от 100 от най-големите банки в евро зоната. Други важни цели бяха гарантирането на спестяванията до 100 000 евро за всички вложители и налагането на принципа, че данъкоплатците са последните, които трябва да поемат каквито и да е разходи при фалита на банки. Тези важни положения бяха в основата на приетото законодателство за преструктуриране на банки в затруднено положение.

 

Парламентът също така затегна капиталовите изисквания за банките, за да ги застави да заделят висококачествен капитал, който да намали ефекта от бъдещи финансови шокове. В момента депутатите работят по нови изменения на правилата.

 

Европейският съюз също така взе мерки за засилване на координацията на икономическите и бюджетните политики на страните в ЕС. Това доведе до създаването на Европейския семестър - ежегоден цикъл, в рамките на който Европейската комисия прави конкретни препоръки към държавите-членки, те се одобряват от правителствата в Съвета, а след това се изпълняват на национално ниво. Парламентът активно участваше в подготовката на законодателните пакети, известни като „пакета от шест законодателни акта“ и „пакета от два законодателни акта“.

Избягването на данъци бе идентифицирано като ключов проблем от ЕП, тъй като то е една от причините за недостига на бюджетни приходи в държавите-членки. Парламентът създаде няколко комисии, които проведоха разследвания и излязоха с препоръки за затваряне на пролуките в законодателството, позволяващи на компании и физически лица да плащат несправедливо ниски данъци.

 

Мобилизиране на инвестиции

 

Проблемите на банките и големите бюджетни дефицити означаваха, че за определен период от време липсваше и публично, и частно финансиране за проекти, които могат да дадат нов тласък на икономическия растеж. За да промени това, ЕС стартира през 2015 г. тригодишен инвестиционен план. Той предлага на инвеститорите гаранции от ЕС за покриване на загуби, за да мобилизира 315 млрд. евро публични и частни инвестиции. Тези пари трябва да се насочат към амбициозни проекти с висока доходност.

 

До момента резултатите от инициативата са обнадеждаващи и затова Парламентът ще гласува в пленарна зала през юни относно удължаване на функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Новата цел ще бъде увеличаване на обема на инвестициите в европейската икономика до 500 млрд. евро до края на 2020 г. Предвижда се иновативните малки и средни предприятия да бъдат сред ключовите бенефициенти от удължения план.

Още стъпки за укрепване на икономиката

 

Депутатите в ЕП последователно настояват за дълбоки реформи в областта на икономическата и паричната политики. В доклад, приет през февруари, те призоваха за създаването на специален бюджет за еврозоната. Този бюджет би помагал на страните да преодоляват по-лесно икономически шокове и би ги подкрепял при адаптирането на техните икономики към нови предизвикателства. Докладът се обявява също така за засилване на ролята на Европейския парламент и националните парламенти в Европейския семестър и за налагането на повече отчетност във вземането на решения за икономическата политика.

 

Създаването на работни места и стимулирането на растежа остават в основата на работата на Парламента. Един от големите приоритети е създаването на единен цифров пазар чрез премахване на пречките пред електронната търговия, слагането на край на роуминга и на гео-блокирането и хармонизацията на авторските права. Всичко това би дало силен тласък на дигиталната икономика в Европа.

 

В същото време се предприемат стъпки за укрепването на социалните и трудовите права в ЕС. ЕП прие неотдавна доклад по темата, предлагащ конкретни инициативи за осигуряването на достойни условия на работа при всички форми на заетост и постигането на баланс между личния и професионалния живот.

Дебат за бъдещето на европейската интеграция

 

До края на юни Комисията ще публикува пет документа, които трябва да послужат за начало на дебат относно бъдещето на Европа. Всеки един документ е посветен на конкретна тема: социалното измерение на Европа, глобализацията, икономическият и паричният съюз, отбраната и финансите. Те ще съдържат идеи и варианти за това как би могла да изглежда Европа към 2025 г., но няма да включват конкретни предложения. Инициативата приключи с годишното обръщение относно състоянието на ЕС, което председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер направи на 13 септември.