Десет години след „Леман Брадърс“: финансовите реформи промениха ЕС

Световната финансова криза от преди 10 години предизвика реформи, които промениха начина на икономическо управление в Европа.

Десет години от фалита на "Леман Брадърс"

На 15 септември 2008 г. четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ „Леман Брадърс“ подава документи за обявяване в неплатежоспособност. Това се оказва не просто краят на една от най-влиятелните финансови компании в света, но и знак за избухването на тежка дългова и икономическа криза, която бързо се пренася и на други континенти.

В Европа десетилетието след краха на „Леман Брадърс“ е изпълнено с болезнени икономически изпитания. Редица големи банки са изправени на ръба на фалита, а държавите се налага да затегнат коланите и да увеличат данъците, за да овладеят нарасналите бюджетни дефицити.

Публичният дълг в ЕС нараства от 57,5% от БВП през 2007 г. на 81,6% от БВП през 2017 г. Задлъжнялостта се покачва особено много в Гърция − от 103,1% от БВП през 2007 г. дългът достига 178,6% 10 години по-късно. В Испания публичният дълг е 35,6% от БВП през 2007 г., а през 2017 г. − 98,3%. В Италия той надхвърля 130% от БВП.

Европейският отговор

Европейските институции и държавите членки взеха редица мерки, за да овладеят кризата и да върнат доверието в икономиката.

Банковият съюз наложи строги изисквания към банките, централизира надзора на европейско ниво и даде гаранции, че всички депозити до 100 000 евро са защитени. Беше създаден Европейският семестър − процедура за координация на икономическата и бюджетната политика на държавите, с особен акцент върху нивата на задлъжнялост.

По време на кризата инвестициите в икономиката спаднаха значително. В отговор бе дадено началото на Инвестиционен план за Европа, който мобилизира публично и частно финансиране за реализиране на важни проекти и подкрепа за малкия бизнес. Съюзът на капиталовите пазари пък се опитва да разшири достъпа на фирмите до капиталово финансиране вместо те да разчитат единствено на банкови заеми.

Предстои още работа

Председателят на парламентарната комисия по бюджети Жан Артюи (АЛДЕ, Франция) изтъкна, че банковият съюз е донесъл „сериозно подобрение“ на регулативната рамка. В същото време той заяви, че управлението на еврозоната не отговаря на социално-икономическите предизвикателства: „Единната парична политика изисква икономическа политика, която преодолява националните егоизми“, каза депутатът.

Ефектите от кризата все още са отчетливо видни в редица страни от ЕС. Последната спасителна програма за Гърция приключи едва преди месец. Нивото на безработица в страната е 19,5%, а сред младите хора е 39,7%. Младежката безработица е много висока и в Испания (33,4%) и Италия (30,8%).

Хронология на кризата

  • 15 септември 2008 г.: „Леман Брадърс“ подава заявление за неплатежоспособност в САЩ
  • 2008 г.: ЕС обещава помощ за платежния баланс на Унгария (6,5 млрд. евро) и Латвия (3,1 млрд. евро)
  • 2009 г.: Повечето страни в ЕС изпадат в икономическа рецесия
  • 2009 г.: ЕС обещава помощ за платежния баланс на Румъния (5 млрд. евро)
  • 2009 г.: Въведени са нови правила за гарантиране на банковите депозити до 100 000 евро
  • 2010 г.: Страните от еврозоната се договарят да отпуснат 80 млрд. евро за програма за подкрепа на стабилността на Гърция и 45 млрд. евро за Ирландия
  • 2010 г.: Начало на Европейския семестър
  • 2011 г.: Страните от еврозоната се договарят да отпуснат 52 млрд. евро за програма за подкрепа на стабилността на Португалия
  • 2012 г.: Страните от еврозоната се договарят да отпуснат 142 млрд. евро за програма за подкрепа на стабилността на Гърция
  • 2012 г.: Страните от еврозоната се договарят да отпуснат до 100 млрд. евро за подкрепа на финансовия сектор в Испания
  • 2014 г.: Старт на Инвестиционния план на Европа
  • 2015 г.: ЕС приема да предостави още 35 млрд. евро за Гърция
  • 2016 г.: Икономиките на всички страни в ЕС отбелязват растеж
  • 20 август 2018 г.: Приключва третата спасителна програма за Гърция