Политика за климата: „Трябва да ускорим прехода към нисковъглеродна икономика“

Ако не изпълним ангажиментите си относно климата, Споразумението от Париж ще остане само миг в историята, казва депутатката Адина-Йоана Вълян (ЕНП, Румъния).

Решението на САЩ за оттегляне от споразумението за климата в Париж ще има не само екологични, но и икономически последици, тъй като ще повлияе на конкурентоспособността на бизнеса, подчерта председателката на комисията по околна среда в ЕП Адина-Йоана Вълян. В интервю преди пленарния дебат по темата на 14 юни тя призова за ускоряване на прехода към нисковъглеродна икономика и за изпълнение на поетите ангажименти за финансиране на климатичната политика.

В каква степен Споразумението от Париж е уязвимо от решението на президента на САЩ Доналд Тръмп за оттегляне?

Слабостта на споразумението е в неговия доброволен характер, така че изпълнението му ще зависи от това доколко добре се развива глобалната икономика в бъдеще. Опасността идва от посланието, че икономиката стои преди нашите ангажименти към планетата. Това е един много консервативен подход, но е лесно той да бъде обяснен на хората и е привлекателен за много политици по света.

Към момента бих искала да видя повече пари на масата. САЩ даваше своя принос за Зеления фонд за климата, докато други страни само са заявили намерение да направят вноски след първоначалния период на прилагане на Споразумението от Париж. Ние също трябва да направим нашите финансови вноски - това ще покаже, че се отнасяме сериозно към ангажиментите си.

Трябва да подкрепим с парите си това, което говорим с устите си. Ако не го направим, тогава споразумението от Париж ще бъде само един миг в историята, когато решихме да направим нещо за климатичните изменения, но всъщност се провалихме.

Как ще се отрази решението на САЩ върху други страни и техния ангажимент за борба с климатичните изменения?

До голяма степен отговорът зависи от това доколко техните икономики са свързани с тази на САЩ. Ако имате много близки икономически отношения, ако компании от Вашата страна попадат под тежки регулации във връзка с климата, а американските компании не са изложени на подобна регулаторна рамка, въпросът с конкурентоспособността на индустрията става важен. Затова смятам, че Европейската комисия трябва да отговори на реалните притеснения относно потенциалния икономически дисбаланс между Европа и САЩ.

Що се отнася до други страни, предстои да видим колко са ангажирани те. Всички знаем, че има разлика между политически декларации и реално изпълнение.

Какви трябва да са следващите стъпки на ЕС в борбата с климатичните изменения?

Ние трябва да развиваме много активна дипломация по въпросите на климата, за да гарантираме, че другите подписали страни се придържат към ангажиментите си. Естественият партньор за нас винаги са били САЩ, но сега се оказваме сами в лидерската си позиция за климата. Разбира се, това ще е предизвикателство, но ЕС има много опит в работата с други страни относно климатичните изменения. Това не е нещо ново за нас.

От друга страна, ние имаме нужда от бърз отговор от икономическа гледна точка. Икономиките на Европа и САЩ са толкова взаимосвързани, че това разделение между нас ще има тежко влияние върху конкурентоспособността на нашия бизнес. По мое мнение, ние трябва да ускорим прехода към „нисковъглеродна“ икономика. Преходът винаги е трудно нещо и има отражение върху конкурентоспособността. Колкото по-бързо го преминем, толкова повече възможности ще има пред нашата икономика.

Ключови елементи на Споразумението от Париж

• Ограничаване на ръста на средната световна температура до много под 2°C над равнището от прединдустриалната епоха
• Полагане на усилия за ограничаване на ръста на температурата до 1,5°C над равнището от прединдустриалната епоха
• Достигане на световен връх на емисиите на парниковите газове възможно най-скоро и признание, че ще отнеме повече време за достигане на връх на емисиите от развиващите се страни, след което ще трябва да се предприемат бързи намаления
• Развитите страни ще мобилизират поне 100 млрд. щатски долара годишно до 2020 г., за да окажат подкрепа на развиващите се страни
• На всеки пет години от 2023 г. страните ще преразглеждат своите планове и принос.

Повече информация

• (отваряне в нов раздел) Адина-Йоана Вълян
• (отваряне в нов раздел) Позицията на ЕП за политиката за климата
• (отваряне в нов раздел) Изявление на председателя на ЕП Антонио Таяни: „Споразумението от Париж е живо и ние ще го поведем напред“ (1 юни 2017 г.)