Миграционната криза: Европейският парламент изисква ясен и координиран отговор 

 
 

Споделете тази страница: 

Бежанци на път от Унгария към Австрия, ©Tibi Szabados/"Csak" egy Gyerek ("Само" дете) 

Стотици хиляди души – жертви на войни, бедност и безскрупулни трафиканти, търсят сигурност и по-добър живот в Европа. Растящият брой на мигрантите и бежанците на границите на ЕС прави все по-належащо преосмислянето на миграционната политика в Европа. Европейският парламент настоява за формулирането на ясен подход, включващ по-добро сътрудничество между страните-членки, споделяне на отговорността и засилване на борбата с трафика на хора.

По данни на европейската агенция за граничен контрол Фронтекс за периода януари-ноември през 2015 г. са регистрирани 1,83 млн. случая на незаконно пресичане на външните граници на ЕС. 

Сирийските бежанци в ЕС – само върхът на айсберга


Макар че страните в ЕС отбелязват ръст в броя на имигрантите, други страни са още по-силно засегнати. Турция е дала подслон на 2,7 милиона сирийци, още 1 млн. са в Ливан – страна с население 4,4 млн. души.


Гражданите настояват за европейски отговор


Според проучване на Евробарометър, проведено по поръчка на Европейския парламент, две трети от гражданите смятат, че решения за кризата с мигрантите трябва да се търсят на европейско ниво, а не на национално. Около 80% от запитаните посочват, че търсещите убежище "трябва да бъдат по-добре разпределяни сред страните-членки". Мненията обаче варират в отделните европейски страни.


Парламентът и кризата с мигрантите


Миграционният натиск е сред водещите теми в работата на Парламента през последните месеци. През декември 2014 г. в резолюция депутатите настояха за по-големи усилия за предотвратяване на трагедиите в Средиземно море, при които мигранти губят живота си в отчаяните опити за достигане на европейския бряг.


През април 2015 г. Парламентът се обяви за обвързващи квоти за преразпределяне на търсещите убежище между страните-членки, за по-добро сътрудничество със страни извън ЕС и за мерки срещу трафикантите.


През юли депутатите одобриха заделянето на още близо 70 млн. евро от европейския бюджет за финансиране на дейността на агенции като Фронтекс.


На 9 септември в пленарна зала бе гласувано предложението за преразпределение на 40 000 търсещи убежище от Гърция и Италия в други страни от ЕС. На 17 септември депутатите подкрепиха второ предложение за преразпределяне на още 120 000 души, потърсили убежище в Италия, Гърция и Унгария. На предишния ден в пленарен дебат повечето депутати отшравиха лритики към страните-членки за неспособността им да постигнат съгласие и призоваха за дългосрочна европейска политика спрямо мигрантите и търсещите убежище.


На 14 октомври ЕП одобри заделянето на още 401,3 млн. евро от бюджета на ЕС за преодоляване на кризата с мигрантите. През ноември депутатите призоваха страните-членки да изпълнят обещанията си и да увеличат вноските си в основаните фондове за борба с корените на проблема в Сирия и Африка. Те също така предложиха да бъде използван за фондовете излишъкът в европейския бюджет от 2,3 млрд. евро, дошъл от по-високи от планираните глоби и мита.


След атентатите в Париж на 13 ноември депутати призоваха да не се прави връзка между бежанците и тероризма. "Няма да си позволим да бъдем оотровени от злъчта на тези престъпници. Ако започнем да се съмняваме във всички бежанци, поставяме в един и същи куп жертвите и убийците", каза председателят на ЕП Мартин Шулц на церемония в памет на загиналите в Париж на 17 ноември.


През декември Европейската комисия представи план за европейска гранична и брегова охрана, която ще може да се намесва за укрепване на външните граници дори без разрешение от съответната страна. Повечето изказали се депутати изразиха одобрение за идеята.


Прочетете повече за дискутираните мерки за европейски отговор на миграционната криза на нашата тематична страница.