Тероризмът в ЕС от 2015 г. насам 

 
 

Споделете тази страница: 

Редица градове в Европа станаха обект на терористични нападения от 2015 г. насам. Научете повече за профила на терористите и за мерките на ЕС срещу тях.

Въоръжените патрули станаха често срещана гледка в някои европейски градове. Снимка на Manu Sanchez в Unsplash 

Данните показват рязко увеличаване на религиозно мотивираните терористични актове в Европа от 2015 г. През 2014 г. е имало само две такива нападения в ЕС, през 2015 г. те са били 17, а през 2017 г. - 33, посочва европейската агенция за полицейско сътрудничество Европол.

Увеличената активност на терористите в Европа намира израз и в повишаването на броя на арестите, извършени от службите за сигурност. През 2014 г. са арестувани 395 души за религиозно мотивиран тероризъм в ЕС, а през 2017 г. - 705.

Джихадистите не са единствените, които планират терористични нападения в ЕС. Класификацията на Европол определя още четири други форми на тероризъм според мотивите, които водят извършителите: десен тероризъм, ляв тероризъм и анархисти, етнически национализъм и сепаратизъм и тероризъм, който се фокусира върху конкретен проблем (например, права на животните или аборти).

През 2017 г. по-голямата част от терористичните нападения в ЕС са класифицирани като мотивирани от сепаратизъм (137 от общо 205 акта). По думите на изпълнителния директор на Европол Катрин де Бол обаче най-тежки последици имат религиозно мотивираните атаки: „нито една от атаките в другите категории тероризъм не е толкова смъртоносна и няма такъв ефект върху обществото като тези на терористите джихадисти“.

Терористичните актове, извършени от джихадисти, са отнели живота на 150 души в ЕС през 2015 г. и на 135 души през 2016 г. През 2017 г. броят на нападенията нарасна, но жертвите намаляха на 63 души.

Запознайте се с още данни за тероризма в Европа.

Броят на нападенията и жертвите на терористични атаки се увеличи от 2015 г. 

Ролята на „Ислямска държава“

Повечето религиозно мотивирани терористични актове в Европа през последните години са били организирани или вдъхновени от екстремистката групировка, която нарича себе си „Ислямска държава“.

Тази групировка започна да завзема контрол върху територии в Ирак и Сирия през 2014 г. и обяви създаването на „халифат“. При най-голямото разширяване териториите под неин контрол достигнаха размера на Великобритания.

От лятото на 2014 г. международна коалиция с участието на няколко страни от ЕС организира военни удари срещу „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия.

През септември 2014 г. водачът на групировката Абу Мохамед ал-Аднани призова поддръжниците на „Ислямска държава“ да убиват неверниците в западните държави. През май 2016 г. той отправи нов призив към поддръжниците си да убиват неверниците в техните страни с всички налични средства, ако не могат да се присъединят към „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия.

Държавите от ЕС, особено участващите в международната коалиция срещу „Ислямска държава“, са възприемани от екстремистите като легитимна цел за нападения.

Кои са терористите

Повечето религиозно мотивирани нападения са извършени от лица, които са израснали в съответната държава и са се радикализирали в нея, а не от външни лица, посочва доклад на Европол от 2018 г.

Радикализацията често се улеснява от наличието на екстремистка пропаганда в интернет. В този смисъл повечето нападения са вдъхновени от „Ислямска държава“, а не директно поръчани от групировката.

Според Европол терористите не винаги са дълбоко религиозни: те често имат ограничени и разпокъсани познания за исляма, понякога не са чели свещената книга Корана и не са посещавали редовно служби.

През 2016 г. голяма част от заподозрените за тероризъм са били идентифицирани като замесени в дребни престъпления, което навежда на мисълта, че лица с криминално минало или живеещи в среда на престъпници са по-податливи на радикализация.

Заключението на Европол е, че „религията може би не е началният или основен стимул към радикализация, а просто предлага възможност за решаване на лични проблеми. Терористите могат да смятат, че решението да извършат нападение в собствената им страна ги превръща в герои.“

Тенденции в начина на извършване на нападения

Терористичните актове от 2015 г. насам са дело на отделни лица или малки групи.

Терористите-единаци използват основно ножове, лекотоварни камиони и огнестрелни оръжия. Техните нападения са сравнително прости и не изискват сложна организация. Групите от своя страна използват автоматични оръжия и експлозиви в сложни и координирани акции.

Повечето нападения са насочени към обикновени хора, а не сгради или институции, за да провокират емоционална реакция от обществото.

Терористите не правят разлика между мюсюлмани и немюсюлмани. Нападенията целят да причинят смъртта на възможно най-много хора, като атаките в Лондон, Париж, Ница, Стокхолм, Манчестър, Барселона, Камбрилс и други места.

Какво е тероризъм

Правната дефиниция на ЕС за тероризма е залегнала в Рамковото решение на Съвета за борбата с тероризма. Под тероризъм се разбират актове, извършени с намерение:

•    силно да се сплаши населението, или
•    да се принуди правителство или международна организация да извършат или да пропуснат да извършат определено действие, или
•    сериозно да бъдат дестабилизирани или разрушени основните политически, конституционни, икономически или обществени структури на дадена страна или международна организация.

Борбата на ЕС срещу тероризма

Един от основните начини за противодействие на терористичната заплаха е засилване на сътрудничеството между службите на страните членки.

Мерките на европейско ниво включват прекъсване на каналите за финансиране на терористи, борба с организираната престъпност и засилване на граничния контрол. Полагат се усилия срещу радикализацията и за подобряване на полицейското и съдебно сътрудничество по проследяване на заподозрени и залавяне на извършители.

Депутатите в Европейския парламент гласуваха правила, които правят по-трудно придобиването от терористи на вещества за производство на експлозиви и на огнестрелни оръжия.

Европол се сдоби с нови правомощия и сформира център за борба с тероризма. Агенцията има възможност да обменя информация с частни компании и да иска от социалните мрежи да премахват съдържание, възхваляващо тероризма.

През юли 2017 г. Европейският парламент създаде специална комисия със задача да предложи подобрения в борбата с тероризма на европейско ниво. Докладът на комисията бе приет в пленарна зала през декември 2018 г. Депутатите очакват от Европейската комисия да предложи законодателство въз основа на направените препоръки.

Научете повече за мерките на ЕС срещу тероризма от нашата инфографика.