Постоянно сътрудничество: как европейската отбрана да стане по-ефективна 

 
 

Споделете тази страница: 

Много страни от ЕС участват в НАТО и в новото постоянно структурирано сътрудничество, други - не.  

На 11 декември влиза официално в сила ангажиментът на 25 страни от ЕС за интеграция в сферата на отбраната - нещо, за което Парламентът отдавна настоява.

На 13 ноември България и повечето други държави от ЕС подписаха документ за създаването на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) в областта на отбраната. Документът става правно обвързващ на 11 декември с решение на министрите на външните работи в ЕС.

 

По думите на депутата Михаел Галер (ЕНП, Германия), автор на парламентарен доклад за политиката на ЕС за сигурност и отбрана, целта е да се гарантира, че „настоящите изолирани острови на военно сътрудничество ще бъдат поставени под един покрив“.

 

Структуриран процес на задълбочаване на интеграцията

 

Възможността за интеграция в сферата на отбраната бе заложена в Договора от Лисабон. Европейският парламент и Комисията винаги са били убедени привърженици на идеята.

 

Една от целите е да се засили капацитетът на ЕС по отношение на сигурността чрез обединяване на ресурси за съвместно разработване на оръжия, намаляване на различията в съществуващите военни системи и осигуряване на възможност те да работят съвместно.

 

Участието в сътрудничеството е доброволно, но когато определена държава реши да се включи, тя поема обвързващи ангажименти, които трябва да се изпълнят. Ако това не стане, членството на държавата може да бъде замразено от останалите. Фактическото изпращане на войски остава въпрос, който се решава от всяка страна поотделно.

 

„Ние трябва да спрем конкуренцията между европейските оръжия на вътрешния и външни пазари“, заявява г-н Галер. Данните показват, че ЕС изразходва общо около 40% от военния бюджет на САЩ, но генерира само 15% от американския капацитет.

 

Парламентът подкрепя по-доброто координиране на разходите в отбранителната сфера, за да се избегне излишното дублиране на разходи. Други инициативи на ЕС в тази насока са създаването на Европейски фонд за отбрана и осъществяването на координиран годишен преглед от Европейската агенция по отбраната за идентифициране на възможности за сътрудничество.

 

Кой участва в ПСС и по какви проекти

 

Всички държави в ЕС с изключение на Дания, Малта и Великобритания са част от постоянното структурирано сътрудничество. Другите държави могат да се включат по-късно, ако отговарят на критериите за участие и бъдат приети от членуващите държави.

 

В рамките на сътрудничеството държавите-членки ще развият сили за бързо реагиране, ще добавят нови въоръжения като танкове и дронове и ще създадат единни центрове за логистика и медицински грижи. Различни страни ще поемат водачеството по конкретни проекти.

 

Всяка участваща държава представя план за националния си принос, който ще подлежи на годишно оценяване.

 

„Очаквам европейската отбранителна политика да даде осезаеми резултати, като постави конкретни военни формати в рамките на ПСС - например, европейско командване на въздушния транспорт“, казва г-н Галер.

 

Отношения с НАТО

 

Някои критици изразяват опасения, че европейската отбранителна структура ще подкопае алианса НАТО, в който европейски страни си сътрудничат със САЩ. Самият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче приветства ПСС: „Смятам, че сътрудничеството може да засили европейската отбрана, което е добре за Европа и добре за НАТО“.

 

Михаел Галер също така посочва голямото припокриване между държавите-членки на ПСС и НАТО: „Убеден съм, че тези 22 страни, които са членки и на ЕС, и на НАТО, ще направят така, че ПСС да подобри оперативната съвместимост и възможностите за разгръщане на нашите войски“.