Пластмасата в океаните: факти, рискове и нови мерки на ЕС 

 
 

Споделете тази страница: 

Пластмасовите боклуци застрашават живота в моретата и нашето здраве. Европейският съюз предприема мерки за намаляване на отпадъците от пластмаса.

Боклук в океана ©AP Images/European Union-EP 

Какво може да бъде по-невинно от сламка за пиене или онези евтини чинийки, които изхвърляме веднага след употреба? Проблемът е, че голяма част от тези боклуци в крайна сметка попадат в моретата и океаните по света. Пластмасовите боклуци са вече толкова често срещани, че според една прогноза до 2050 г. в океана ще има повече пластмаса, отколкото риба.

Парламентът одобри на 24 октомври правила, които целят да намалят присъствието на 10-те най-често срещани видове пластмасови отпадъци на морските брегове, както и на загубените риболовни приспособления. Тези две групи заедно отговарят за около 70% от боклуците в морето. Около 50% от замърсяването се дължи само на пластмасови продукти за еднократна употреба: например, прибори, бутилки, фасове и клечки за уши.

Пластмасовите отпадъци причиняват множество проблеми в океаните 

Заплаха за околната среда и здравето

Пластмасата не означава само по-грозни плажове. Морските животни могат да се оплетат в по-големи плаващи парчета или да се объркат и да погълнат по-малки частици. Пластмасата привлича и токсични вещества, които попадат в храносмилателната система на рибите. От там по хранителната верига тя може да достигне и хората. Ефектът върху човешкото здраве е неизвестен.

Отпадъците носят и икономически загуби ‒ за секторите и хората, свързани с морето, но също така и за производителите. Само 5% от стойността на пластмасовите опаковки намира повторна употреба в икономиката, останалото просто се прахосва. Нуждата от повече рециклиране и от предотвратяване на попадането на още пластмаса в океаните е очевидна.

Повечето отпадъци на морския бряг са направени от пластмаса 

Предлагани мерки

Текстът, приет от Парламента, предлага пълна забрана на продукти за еднократна употреба, за които има алтернативи, направени от други материали. Такива са например клечките за уши, приборите, чинийките, бъркалките, сламките и дръжките за балони. Депутатите поискаха забрана и на оксо-разградимите пластмасови продукти, които се разграждат на много малки частици, както и на съдовете за храна за бърза консумация.

За останалите видове продукти са предвидени различни видове мерки. За съдовете за храна се налагат цели за намаляване на потреблението с 25% до 2025 г., а за цигарените филтри, съдържащи пластмаса ‒ с 50% до същата година. Производителите на продукти като мокри кърпички, цигарени филтри и опаковки ще бъдат принудени да поемат разходите по почистване и управление на отпадъците. За бутилките се въвежда цел до 2025 г. да се събират разделно 90% от тях. Етикетите на кърпичките и балоните ще трябва да съдържат информация за това как те трябва да бъдат изхвърлени.

Производителите на риболовни принадлежности пък ще трябва да покриват разходите за управление на отпадъците на пристанищните власти. Държавите членки ще трябва да събират поне 50% от загубените риболовни приспособления и да рециклират най-малко 15% от тях до 2025 г.

Кои са най-често срещаните пластмасови продукти за еднократна употреба на морския бряг 

Следващи стъпки

Парламентът ще изчака достигането на обща позиция в Съвета, след което ще започнат преговори между институциите за окончателния текст на законодателството.

Други мерки срещу замърсяването с пластмаса

Парламентът работи и по други мерки за намаляване на замърсяването. През септември 2018 г. депутатите подкрепиха европейска стратегия за намаляване на пластмасовите отпадъци и призоваха за забрана на добавянето на микрочастици в козметични продукти и продукти за почистване.

Европейският съюз също така ограничава използването на найлонови торбички.