Търговските спорове на ЕС: от банани до слънчеви панели  

 
 

Споделете тази страница: 

Обработеното с хормони говеждо месо бе предмет на един от най-продължителните търговски спорове в историята на ЕС - ©BELGA/CPD/SCIENCE 

В идеалния случай търговията носи изгоди на всички, но понякога нещата не са толкова прости. Прочетете за търговските спорове на ЕС през годините.

На 21 януари комисията по международна търговия в ЕП обсъди обновяване на правилата за това кога и как ЕС може да налага мерки за компенсиране на дъмпингови цени или субсидии от други страни.

През 2013 г. Европа заплаши да наложи антидъмпингови мита върху китайските слънчеви панели вследствие на оплаквания от европейските производители, че китайските компании продават на цени под пазарните. След като Пекин обяви, че ще обложи с високи мита вноса на вина от ЕС, двете страни достигнаха споразумение, с което китайските производители приеха минимални цени за продажба на панели и други компоненти в Европа.

В продължения на две десетилетия ЕС имаше спорове със САЩ и Канада относно вноса на говеждо месо, обработено с хормони, което се възприемаше като потенциална заплаха за здравето. В отговор през 1999 г. двете северноамерикански страни ограничиха вноса на стоки като сирена, горчица и шоколад. Най-накрая през 2012 г. Европейският парламент одобри сделка, с която се увеличаваше вноса на необработено с хормони говеждо месо от САЩ и Канада в ЕС, а те от своя страна се отказаха от ограниченията във вноса.

Здравни съображения стоят и зад споровете със САЩ относно генно модифицираните храни. Европейските потребители остават подозрителни към тях и процедурите за одобрението им в ЕС продължават дълги години. През януари 2014 г. Европейският парламент гласува против нов генетично модифициран сорт царевица, тъй като производителят не успя да демонстрира достатъчно убедително безопасността на продукта.

Вносът на банани също провокира дългогодишен спор от двете страни на Атлантическия океан. Бананите от бивши европейски колонии от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион бяха внасяни без мита с цел стимулиране на икономическото развитие на тези страни, но това поставяше в слаба конкурентна позиция производителите от Латинска Америка, които в много случаи бяха собственост на американски компании. САЩ подаде жалба пред Световната търговска организация и наложи мита на европейски продукти като сиренето и кашмира. В крайна сметка ЕС се съгласи да намали митата, за да даде възможност на южноамериканските производители да изнасят в Европа.

През октомври 2013 г. депутатите в ЕП се обявиха срещу ограниченията на търговията от страна на Русия спрямо Литва, която в този момент изпълняваше функциите на ротационен председател на Съвета на ЕС. Москва наложи дискриминационни проверки на камиони, идващи от Литва, и заплаши да забрани вноса на млечни, месни и рибни продукти. Някои евродепутати възприеха тези мерки като опит да се провалят усилията на ЕС за изграждане на по-тесни отношения със страните в Източна Европа. Русия също така използва търговски санкции срещу Молдова и Украйна, за да се опита да ги разубеди да преследват сближаване с ЕС.