Пряк достъп до главното меню (натиснете ''Enter'')
Достъп до съдържанието на страницата (натиснете „Enter“)
Пряк достъп до списък с други сайтове (натиснете ''Enter'')

Клаус Реглинг за кризата: Алтернативите на икономиите биха били още по-болезнени

ECON Статия - Икономически и парични въпроси25-09-2013 - 18:46
 
Клаус Реглинг, изпълнителен директор на Европейския механизъм за стабилност   Клаус Реглинг, изпълнителен директор на Европейския механизъм за стабилност ©ESM

Като изпълнителен директор на Европейския механизъм за стабилност Клаус Реглинг е натоварен да управлява финансовата помощ за проблемните страни в еврозоната. Неговата оценка за състоянието на икономиката към момента е умерено оптимистична: в резултат на усилията на ЕС растежът се завръща, но страните-членки все още трябва да работят, за да подобрят конкурентоспособността си. Разговаряхме с г-н Реглинг във връзка с участието му в дебат с депутатите в икономическата комисия на ЕП на 24 септември.


Агенциите за кредитен рейтинг отново обмислят да намалят рейтинга на някои страни-членки на еврозоната. Смятате ли, че това е знак, че кризата може да се изостри в следващите месеци?

Напротив. В последно време виждаме окуражителни сигнали в еврозоната. Освен това агенциите не само намаляват рейтинги: техните очаквания за Ирландия например се подобриха неотдавна. През втората четвърт на тази година еврозоната регистрира растеж след шест тримесечия на икономически спад. Отчитаме малък спад на безработицата в повечето страни, в които действат програми на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Тези реални икономически факти потвърждават, че нашият отговор на кризата, състоящ се в предоставянето на заеми на страните под пазарен натиск при налагането на строги изисквания към тях, дава резултати.

Важно е обаче да се подчертае, че кризата не е приключила. Най-добрият начин за страните, в които действат програми, да намалят бъдещите рискове е да продължат по същия път: на национално ниво трябва да продължи необходимото приспособяване на икономиката. На ниво еврозона всички страни трябва да спазват новите правила за засилена координация на икономическите политики. А на европейско ниво трябва да се напредва енергично по изграждането на различните компоненти на банковия съюз.

Гърция продължава да бъде в светлината на прожекторите вече над три години. Ще се нуждае ли Атина от трети спасителен пакет? Какво пречи на страната да излезе от кризата?

Твърде рано е да се каже дали ще има нужда от трети пакет. Ясно е, че Гърция коригира дисбалансите, които бяха в основата на кризата. Като се има предвид, че отправната точка беше много трудна, Гърция постигна сериозен напредък. За три години страната направи най-голямата корекция на бюджета, правена някога в историята от която и да е страна, и постигна първичен бюджетен излишък (б.ред. – приходите превишават разходите, преди да се отчетат лихвените плащания). Конкурентоспособността на икономиката се повишава и се прилага пълен набор от структурни реформи. Важно е да се отбележи обаче, че приспособяването далеч не е приключило.

Гражданите виждат, че техните заплати намаляват, услугите на социалните служби се съкращават, а възстановяването на икономиката все още е далече. Смятате ли, че има алтернатива на политиката на икономии?

Добре осъзнавам, че настоящата ситуация в страни със спасителна програма е много тежка за голяма част от населението. Заплатите и пенсиите намаляват, а много хора са загубили работата си. Важно е да се подчертае, че другите алтернативи биха били неустойчиви във времеви план и дори по-болезнени за населението. Заемите на ЕФФС и ЕМС дават на страните без достъп до пазара временно евтино финансиране. Тези страни трябва да използват спечеленото време, за да направят своите икономики отново конкурентоспособни и да възстановят доверието на инвеститорите. Опитът на Международния валутен фонд в страни като Южна Корея, Бразилия и Турция показва, че тази стратегия работи.

РЕФ. : 20130923STO20628