Отношенията между ЕС и Турция: между сътрудничество и напрежение
Разногласия относно състоянието на демокрацията, правата на човека и миграцията водят до преосмисляне на отношенията на ЕС с Турция. Какво крие бъдещето?
Европейският парламент смята, че рестартиране на преговорите за членство на Турция в ЕС е възможно, само ако страната постигне ясен и значителен напредък по свързаните с членството реформи. В резолюция от юни 2022 г. депутатите заявиха, че въпреки многократните изявления на Турция, че се стреми към присъединяване, тя последователно отстъпва от ангажиментите си през последните години. Все пак депутатите приветстваха желанието на Анкара да действа като посредник във войната на Русия срещу Украйна.
Държавите в ЕС и Турция си сътрудничат от десетилетия в сферите на търговията и сигурността, но отношенията охладняха заради гоненията в страната спрямо журналисти и медии, както и поради растящото безпокойство в европейските столици за върховенството на закона и състоянието на демокрацията в Турция.
Военната интервенция на Анкара в Сирия, отношението към мигрантите, незаконните действия в Кипър и нарушаването на териториалните граници на Гърция са други причини за тревога. Турция първоначално заплаши да наложи вето на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, но даде съгласието си след сключването на споразумение в областта на сигурността с двете страни.
Депутатите в ЕП редовно следят положението в Турция и обсъждат какви са възможностите за бъдещо сътрудничество.
Перспективи за членство в ЕС
Турция е асоцииран член на Европейската икономическа общност от 1963 г. и е подала молба за членство от 1987 г. Тя е призната като страна-кандидатка през 1999 г., но преговорите започват едва през 2005 г. Дори след това напредъкът е бавен. До момента са отворени 16 от 35 глави, а е затворена само една. След гоненията, последвали неуспешния опит за преврат през лятото на 2016 г., преговорите на практика са замразени.
През ноември 2016 г. Парламентът прие резолюция, която призовава за спиране на преговорите, докато не се сложи край на репресиите в страната. Този призив бе повторен в нова резолюция от юли 2017 г., посветена на опасенията за правата на човека в Турция.
В друга резолюция от 8 февруари 2018 г. Парламентът призова Анкара да отмени извънредното положение в страната, наложено след опита за преврат през 2016 г.
Споразумение между ЕС и Турция за мигрантите
След началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. около 3,6 милиона бежанци навлязоха на територията на Турция и превърнаха страната в домакин на най-голямата бежанска общност в света.
През март 2016 г. ЕС и Турция сключиха споразумение за овладяване на кризата с мигрантите, което доведе до значително намаляване на броя на хората, които незаконно пресичат външните граници на ЕС.
Съгласно споразумението всички нередовни мигранти, които се опитват да преминат от Турция на гръцките острови, се връщат обратно в Турция. В замяна Анкара получава хуманитарна помощ от около 6 млрд. евро от ЕС. Прочетете повече за отговора на ЕС на кризата с мигрантите.
В реч на 28 февруари 2020 г. президентът Ердоган заплаши да отвори отново границата с Гърция, тъй като според него ЕС не си изпълнява ангажиментите. След това Гърция обяви извънредно положение и лидерите на страните в ЕС решиха да отпуснат на Атина финансова помощ от 700 млн. евро и да приемат значително увеличение на средствата за миграция и управление на границите в бюджета на ЕС за 2021-2027 г.
Напрежение между ЕС и Турция относно Гърция и Кипър
След откриването на природен газ в източната част на Средиземно море турски кораби започнаха да навлизат в териториални води на Гърция и Кипър, за да извършват сондажни дейности. Турски военни части също вземаха участие.
Европейският парламент осъди действията на Турция в изключителната икономическа зона на Гърция и Кипър и изрази пълна солидарност с двете страни в резолюция през септември 2020 г.
Турция нахлу в Кипър през 1974 г., което доведе до разделянето на острова. Окупираната от Турция северна част на Кипър е призната за отделна държава само от Анкара. През ноември 2020 г. Парламентът отправи критики към Турция за действия, които подкопават решаването на конфликта.
Критики за военната намеса в Сирия
През октомври 2019 г. турски войски навлязоха в северната част на Сирия, като се обосноваха с желанието за създаване на буферна зона, в която да бъдат заселени сирийските бежанци в Турция. Депутатите в ЕП осъдиха операцията и призоваха за санкции срещу Анкара в тази връзка.
Възможности за по-тясно икономическо сътрудничество
През декември 2016 г. Европейската комисия предложи обновяване на съществуващия митнически съюз с Турция и разширяване на двустранните търговски отношения, но за момента Съветът не е одобрил мандат за това. След приключването на евентуалните преговори споразумението подлежи на одобрение от Парламента преди влизането му в сила.
Европейският съюз е най-големият експортен пазар за Турция (около 41% от турския износ през 2020 г. е за ЕС), докато Турция е шестият най-голям търговски партньор на ЕС.
Материалът бе първоначално публикуван на 27 април 2017 г. и се актуализира редовно. Последните промени са от 9 юни 2022 г.
