Споделете тази страница: 

На 8 юни ЕП даде зелена светлина на България и Румъния за присъединяването им към Шенген. Основавайки се на докладите за оценка, депутатите посочиха, че двете страни са покрили необходимите критерии, но ЕП трябва да бъде редовно информиран за допълнителните мерки, предприети за справяне с евентуално нарастване на миграционния поток на българо-турско-гръцката граница. Позицията на Парламента ще бъде изпратена на вътрешните министри на ЕС, чиято среща започва утре в Люксембург.

След като разгледаха оценките на напредъка на двете държави членки и изводите от последвалите визити на място на експертни екипи, депутатите заключиха, че независимо от наличието на някои проблеми, които изискват редовно докладване и повишено внимание в бъдеще, те не представляват пречка за пълноправното членство на България и Румъния в Шенген.


"Ние сме в позицията да приветстваме България и Румъния в Шенгенската зона и се надявам, че Съветът ще застане на същата позиция, след като получи нашата положителна оценка. (...) Българските и румънските граждани трябва да бъдат третирани като пълноправни европейски граждани и не трябва да стават заложници на популистки речи", подчерта докладчикът Carlos Coelho (EНП, Португалия).


"Шенген е едно от най-големите достижения на ЕС. Ние не трябва да го разрушаваме с прибързани решения. Шенгенската система осигурява най-високите стандарти за управление на границите. България и Румъния днес отговарят на тези стандарти - следователно, ние не трябва да отлагаме тяхното присъединяване. Призовавам Съвета да последва препоръката, подкрепена с голямо мнозинство днес на вота в Европейския парламент", добави председателят на ЕП Jerzy Buzek.


Българо-гръцко-турската гранична зона


В същото време, Carlos Coelho подчерта необходимостта да се признае, че незаконната имиграция превръща България, Турция и Гърция в една от най-чувствителните външни граници на ЕС. Това означава, че България трябва да предприеме някои допълнителни мерки, включително специален план за действие, който да започне да прилага след влизането си в Шенген, както и да разработи съвместен подход с Гърция и Турция за справяне с опасността от повишен миграционен натиск.


Европейските депутати гласуваха и изменение, в което изискват засегнатите страни членки писмено да информират Европарламента и Съвета в шестмесечен период от влизането в сила на решението за присъединяване за всички проблеми при прилагането на тези допълнителни мерки.


Следващи стъпки


Проверката на това дали новите държави членки са изпълнили всички законови изисквания за Шенген (контрола на сухопътните, морските и въздушните граници, издаването на визи, полицейското сътрудничество, готовността за свързване към Шенгенската информационна система и защитата на личните данни) е предварително условие за Съвета на министрите да реши, след консултация с Парламента, дали да премахне граничния контрол над тези страни.


Позицията на Парламента, приета с 487 гласа "за", 77 "против" и 29 "въздържали се", ще бъде изпратена на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи, чиято среща ще се проведе на 9-10 юни в Люксембург. На нея министрите на ЕС ще дискутират присъединяването на България и Румъния към Шенгенската зона.


Решението за влизане на двете страни в Шенген трябва да бъде взето от Съвета, с единодушното съгласие на всички правителства на страните, членуващи в зоната за свободно движение.


Допълнителна информация


Шенгенската зона обхваща 25 страни: държавите членки на ЕС Австрия, Белгия, Дания, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения, както и трите асоциирани държави, които не членуват в ЕС - Норвегия, Исландия и Швейцария. Скоро Лихтенщайн ще бъде четвъртата асоциирана страна, която ще се присъедини към Шенгенското пространство.


Към момента, свободното движение на хора е гарантирано за територия, включваща 42 673 км. морски граници и 7721 км. сухопътни граници, която покрива 25 страни и 400 млн. граждани.