9 май в България

На 9 май над двеста човека присъстваха на публичната дискусия в София по случай Деня на Европа, организирана от Информационното бюро на ЕП в България. Специално слово по случай 9 май и петгодишнината от приемането на България в ЕС произнесе министърът на външните работи на Република България Николай Младенов, който очерта основните приоритети пред ЕС и България за преодоляване на кризата.

На дискусията, която се състоя в криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски" сред едни от най-красивите български икони, присъстваха над 20 посланици, депутати от Народното събрание, представители на институциите и неправителствения сектор, както и много граждани. Събитието беше под надслов "5 години в ЕС - през красивите умове на България", и беше организирано със съдействието на "Паневропейския съюз - България". Дискусията беше открита и модерирана от Виолета Станичич, ръководител на Информационното бюро на ЕП в България, и Гергана Паси, председател на Паневропейския съюз в България.

В първата част на събитието институционалната гледна точка към първите пет години от членството на България в Европейския съюз представи министърът на външните работи на България Николай Младенов, а във втората част своите позиции представиха проф. Андрей Пантев, Кънчо Стойчев, Камен Донев, д-р Любомир Канов и Любен Дилов-син.

В началото на своето обръщение, министър Младенов, който е и бивш депутат от Европейския парламент, подчерта, че на датата 9 май 2012 г. се отбелязват три важни за България събития: краят на Втората световна война в Европа, раждането на европейския проект и петата годишнина от членството на страната ни в ЕС. След това той продължи, че за България присъединяването към ЕС представлява "завръщане у дома", като този цивилизационен избор на българското общество е окончателен и не подлежи на съмнение.

"Днес пътят, по който нашето общество ще се развива, е въпрос на дебат. Ще изберем ли да се затворим в себе си и да критикуваме Европа, или ще изберем да се възползваме от правилата и свободата в ЕС и да даваме идеи за бъдещето? Ще изберем ли да гледаме само как да привлечем т.нар "европейски фондове" или ще мислим как да генерираме растеж, който да ни даде повече конкурентоспособност и по-добър социален модел на развитие?", запита Младенов. "Ако изберем да се затваряме и критикуваме, ще заприличаме на онези европейци, които, макар най-печеливши от европейската интеграция, хвърлиха върху Европа вината за собствените си неуспехи. Всички видяхме резултата – крайните леви, националистически и популистки партии излизат напред."

Според него, ако изберем да се възползваме от правилата и свободата в ЕС, ще си дадем сметка, че модернизацията на съдебната ни система не е нужна, "за да се задоволи амбиция на някой чиновник в Брюксел, а е очакване на всеки български гражданин". Затова и усилията, които България полага в първите пет години на членството в тази посока, са толкова важни и вече дават резултат.

Освен това, според думите на министър Младенов, не можем да искаме да бъдем по-богати или по-успешни, ако нашите съседи на Балканите не са част от общия ни европейски дом, "защото ние повече от другите трябва отдавна да сме научили, че докато успехът на едни на Балканите идва за сметка на други – всички губим".

След това министърът на външните работи продължи, че в период на финансова криза парите са все по-оскъдни, и поради това трябва да положим максимални усилия да инвестираме европейските средства в инфраструктура и проекти, които генерират работни места и имат максимална икономическа възвращаемост за обществото."Все по-често се задава въпросът дали трябва да изберем да заложим на финансовата дисциплина и ограничаването на разходите, или трябва да отпуснем финансовата дисциплина и да харчим повече, за да излезем от кризата. Отговорът, който Европа ще даде на този въпрос, може да бъде нейният край или началото на нейното възраждане", продължи той.

Пет приоритета за преодоляване на кризата

Николай Младенов изброи пет приоритета за България и ЕС, чрез изпълнението на които можем да се противопоставим на кризата.

На първо място, разширяване на единния пазар, което включва създаването на общ енергиен пазар, на единен пазар на дигиталните услуги и интегриран отбранителен пазар. След това идва насърчаването на свободната търговия: 2012 г. според Младенов може да бъде годината на европейските търговски споразумения, като могат да бъдат завършени преговорите с Индия, Канада и Сингапур и до лятото да започнат такива с Япония. Само тези споразумения могат да донесат на ЕС 90 милиарда евро брутен вътрешен продукт.

Не по-малко важно е и намаляването на тежестта за бизнеса в България и в общоевропейски план. Освен това, Европа трябва да използва бюджета на ЕС за стимулиране на иновации и създаването на инфраструктура за модерна икономика, изтъкна Николай Младенов. И не на последно място, ЕС не трябва да се страхува от разширяването си, а напротив – трябва да го приветства. "Затова няма да се уморя да повтарям, че българският национален интерес е разширяването на съюза ни именно тук, на Балканския полуостров. То е ключът към развитието, сигурността и просперитета на Балканите", завърши Младенов.

Други събития на Информационното бюро на ЕП за 9 май

Точно в 12 часа, пред Народния театър „Иван Вазов“ и в още 27 града из цялата страна 30 училищни и общински оркестъра изпълниха европейския химн - "Одата на радостта“ из Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен. Изпълненията бяха организирани съвместно със списание "Мениджър". През целия ден пред Народния театър в София беше разположен и информационен щанд, посветен на 9 май и дейността на ЕП, осъществен в партньорство със Столична община.

Денят на Европа беше отбелязан и с фото изложба "5 години членство на България в ЕС", която може да видите пред Народния театър "Иван Вазов" от 7 до 13 май (отново в партньорство със Столична община) и фотоизложба "Европейският парламент: Брюксел — Страсбург — България" от 7 до 18 май в Столична библиотека.

Специално за 9 май, Информационното бюро на ЕП в България издаде и безплатен вестник "Поколение Европа", посветен на Европейския съюз, Европейския парламент и най-актуалните теми от европейския дневен ред. Вестникът е написан изцяло от екип от 13 студенти, които бяха подбрани след конкурс за есе, в което участие взеха близо 130 кандидати. Вестникът беше раздаван на всички публични събития, посветени на 9 май, като беше изпратен и на всички университети в България.

Приложено можете да намерите снимки от обществената дискусия в София