President Jerzy Buzek

HD

Уважаеми председатели на Европейския парламент,
Уважаеми министри,
Уважаеми председатели и представители на европейските институции,
Уважаеми колеги и преди всичко, скъпи приятели,

Обръщам се днес към вас в качеството си на тринадесетия председател на тази асамблея, избрана чрез преки избори. Радвам се, че сред нас са някои от предишните председатели на Парламента:

Вашето присъствие е огромна чест за мен.

Както повтарят много от вас, избирането ми на настоящия пост е символично - то символизира сбъднатите мечти на гражданите от нашата част на Европа за един обединен континент.

Скъпи колеги от Естония, Латвия, Литва, Словакия, Чешката република, Унгария, Словения, Румъния и България, Кипър и Малта.

Познавам и разбирам тревогите, потребностите и очакванията на онези, които са се присъединили неотдавна към Съюза. Познати са ми, защото моята страна също има подобен опит. Днес обаче съвместно носим отговорността за бъдещето на нашия континент. Вече не съществуват стара и нова Европа. Съществува само нашата Европа!  Европа, която принадлежи на всички нас! Искаме тя да бъде модерна и силна, и нашите граждани да имат съзнанието за това.

Подобна задача изисква енергия и труд. За постигането на тази цел си струва да положим всички възможни усилия, защото това е мечтата на поколения европейци. Аз съм готов да положа необходимите труд и усилия, защото тази мечта беше и моята мечта.  


Уважаеми колеги,

В началото на настоящия мандат, Европа и самите ние - нейните представители - сме изправени пред редица предизвикателства. Трябва да се справим с тях. Трябва също така да не забравяме, че по отношение на усилията за една по-добра Европа Европейският парламент играе особена роля, не само институционална, а и социална. Роля, която носи в себе си дълбок символизъм. Европейският парламент представлява същината на европейската демократична система.

Парламентът е в основата на устойчивостта и стабилността на тази система, пазителят на идеите и ценностите, които се проявяват не само в нашите решения и последиците от тях, но и в нашите разисквания.

Гърците, които са създали демокрацията, казвали, с гласа на своя учител Аристотел, че критерий за зрелостта на човека, а оттук и на гражданското общество, е способността конфликтите и противоположните интереси да бъдат уреждани не чрез насилие, а посредством дебати и аргументи. Европейският парламент изпълнява славната роля на продължител на тази традиция, гарант на стабилността на политическата сцена, на която се разиграват различни сценарии и на която властта принадлежи на избраните представители. Европейският парламент има обаче и друга задача. Това е задачата, свързана с изграждането на визията на нова Европа: визия, която излиза извън границите на настоящето и се насочва към бъдещето, такова, каквото трябва да бъде. Съвместната реализация на тази визия изисква въображение, познания, мъдрост и преди всичко кураж.

Немският философ от еврейски произход Хана Арендт твърдеше, че освен религията политиката е единствената друга област, в която могат да се случат чудеса. Преди 20 години ние в Европа станахме свидетели именно на такова чудо - и затова вярваме в силата на смелостта, въображението и мъдростта. Считам, че всички присъстващи споделят тази вяра.

Аз гледам с оптимизъм на предизвикателствата, пред които сме изправени. Според мен това са:
1. икономическата криза и европейската солидарност,
2. енергетиката и околната среда,
3. външната политика;
4. правата на човека и ценностната система,
5. нашият Парламент и неговата реформа.


Госпожи и господа членове на Европейския парламент,

Най-чувствителен и сложен е проблемът с икономическата криза. Ние трябва да го преодолеем и ще успеем да направим това. Европа пое водеща роля и предложи решения в рамките на Г-8 и Г-20 - решения, които запазват нашия социален модел и същевременно подпомагат подобряването на състоянието на световната икономика.

На фона на глобализацията Европа трябва да говори с един глас.

Точно сега, в настоящия период на криза, е необходимо да подкрепим икономическия растеж и да се борим с безработицата, да съживим идеите на Лисабонската стратегия и да намерим възможности за инвестиране в новите технологии, в иновациите, образованието и човешкия капитал. Бюджетът на Общността играе важна роля за определянето на ясни приоритети и процедури на европейските научноизследователски програми.
Борейки се с тази криза, нека послушаме икономистите, които призовават да се възползваме от нея с цел сериозна реформа на европейската и световната икономика. В момента, в който излезем от кризата, ще сме изгубили ентусиазма си за реформи и няма да сме се подсигурили с мерки срещу следващата такава.

По силата на новия договор Парламентът и Съветът ще получат еднакви бюджетни правомощия. Процедурата на съвместно вземане на решение ще обхване секторите селско стопанство, рибарство, външна търговия, правосъдие и вътрешни работи, като ни се предоставят равни правомощия в областта на разходите за селско стопанство.

Имаме това право и следва да го упражним - и то не само с оглед преодоляване на кризата.

Необходимо е да устоим на изкушението на протекционизма и повторното национализиране на общите области на политиката. Политиката на сближаване трябва да остане приоритет в следващия бюджет на Общността, ако желаем да постигнем пълна интеграция на нашия обединен континент. Единният пазар е голямото ни постижение. Трябва да го защитаваме и укрепваме, така че Европа да стане един конкурентоспособен континент.

Това означава процесът на европейска интеграция да се засили, а не да отслабва. Да проявим кураж да заявим собствените си убеждения!
Нека да обясним на гражданите защо Европа има значение и защо системата на Общността е от полза за всички европейци.

Не е възможно да се преборим с кризата, ако подценяваме важността и потребностите на обществения живот.  

За да бъде жизнеспособна Общността, която създаваме и за да можем да я разбираме и да живеем в нея, са необходими два елемента: солидарност и социално сближаване.

За да бъде истинска една общност, в нея се полагат грижи за всички и особено за най-слабите: безработните, лицата без образование и тези, които обитават отдалечени провинциални райони.

Борбата с безработицата е основна цел на шведското председателство. Ние също ще окажем активна подкрепа за постигането на тази цел.

Някога, от нашата страна на Желязната завеса, скандирахме по улиците: "Няма свобода без солидарност". Днес можем да заявим: без солидарност няма и общност, не би могла да съществува и модерна, силна Европа.


Скъпи приятели,

Няма да можем да преодолеем икономическата криза без мощния интелектуален, стопански и съзидателен капитал на жените.

Половината от членовете на нашата Общност не се възползват от равните шансове и възможности.

Демографската криза изисква подкрепа за семейството и раждаемостта. Трябва да положим грижи за това жените да не жертват професионалната си кариера в името на семейството и отглеждането на децата.

За да се справим с демографската криза, а същевременно и да запазим демократичните принципи, трябва също да бъдем отворена Общност. Имиграцията винаги е носила ползи на Европа. Трябва да предложим решения, които да ни позволят да приемаме имигранти, да създадем условия за тяхната интеграция, но също така да очакваме от тях отвореност към тази интеграция.

Междукултурният диалог, чието начало беше поставено от моя предшественик Hans-Gert Pöttering, е добро и изпитано средство за подобна интеграция.


Уважаеми колеги,

Изправени сме пред енергийна криза. Европейците може би няма да разберат геополитическите проблеми, ще разберат обаче, ако им изключат отоплението. Наложително е да продължим да разнообразяваме източниците на енергия, като увеличаваме инвестициите във възобновяеми източници на енергия и изкопаеми горива. Ядрената енергия остава на разположение и в обхвата на правомощията на държавите-членки. Трябва да разширим тръбопроводната мрежа извън нашите граници, така че да не бъдем зависими от една държава, която и да е тя. Наложително е да увеличим взаимната свързаност между нашите мрежи за пренос на газ и електрическа енергия. Така също следва да се разгледа възможността за осъществяване на общи покупки на природен газ, така че да се създаде действителен европейски пазар, характеризиращ се с европейска солидарност. Считам, че дойде времето на истинската, обща енергийна политика. Аз ще положа усилия за това.

Нашата Общност се заражда с появата на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г.

Тогава Робер Шуман заявява, че "съвместното производство, което ще се зароди по този начин, ще демонстрира, че всяка война [...] става не само немислима, но и материално невъзможна".


Скъпи приятели,

Политиката ни в областта на енергетиката трябва да отчита рисковете за околната среда, свързани с изменението на климата. Нуждаем се от "зелена" революция и етика на самоограничението.

В Европейския парламент се води дебат на тази тема. С редица колеги членове на Европейския парламент работихме съвместно във временната комисия по изменението на климата. Запознати сте с възгледите ми и знаете, че ще си сътруднича с вас с цел в Копенхаген да бъде постигнат компромис, който ще бъде полезен както за околната среда, така и за нашите икономики.


Уважаеми членове на Европейския парламент,

Представляваме важна институция на международната сцена. Това са очакванията на нашите граждани. Необходима ни е по-силна Европа не само в границите на Европейския съюз, но също така и в световен план. Една от големите цели на настоящия мандат следва да бъде постигането на единна, ефективна външна политика, която съдържа визия за световния ред.

Жан Моне беше казал, че всеки си има амбиция. Остава обаче въпросът дали тази амбиция е насочена към това той да бъде някой или да постигне нещо. Нека нашата амбиция по време на настоящия мандат да бъде да постигнем нещо.

Кои са най-важните цели?

На първо място:
Aктивна политика по отношение на южните и източните европейски съседи. За тази цел рябва да продължим работата в рамките на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея и да предприемем действия в рамките на Парламентарната асамблея Евронест.

На второ място:
Hасърчаване на демокрацията и моделите на добро управление. Трябва да използваме междупарламентарните асамблеи и нашите делегации, за да организираме парламентарни срещи на високо равнище преди двустранните срещи на високо равнище на Съюза. Това е важно, тъй като Европейският парламент ще участва в съвместното вземане на решения в по-голям брой области на политиките. Добър пример за подобна съвместна работа е Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея.

На трето място:
Bреме е за действително трансатлантическо парламентарно партньорство и съвместно изграждане на новите рамки на световния ред. Аз ще се стремя към укрепване на връзките с Конгреса на Съединените щати на всички равнища.

На четвърто място:
Pазвитие на стратегическото ни партньорство с Русия, като същевременно не забравяме, както във взаимоотношенията с Китай, че стопанските и политическите съображения не могат да бъдат по-важни от правата на човека, правовата държава и демокрацията. В качеството си на председател се ангажирам изцяло в провеждането на диалог с руските партньори, също така в рамките на новата стратегия за Балтийско море.

На пето място:
Наложително е да укрепим връзките с Индия и останалите "изгряващи" икономики като Бразилия и ЮАР. Индия трябва да бъде наш партньор както в икономическата, така и в политическата сфера.

На шесто място:
Близкият изток остава ключът към стабилизацията в световен мащаб. Европа трябва да играе активна роля в този регион.

На седмо място:
Разширяването е една от най-успешните ни политически стратегии. Дали някой от нашите европейски предци е могъл някога да се радва на трайния мир и благоденствие, в каквито ние живеем днес? Изглежда, че Хърватия, а може би и Исландия, са най-близо до членство в ЕС.

На осмо място:
Съюзът е най-големият донор на помощ за развитие в света. Необходимо е да изготвим списък на настоящите и потенциалните ни бенефициенти и да не забравяме да изпълняваме ангажиментите си към тях, съгласно Целите на хилядолетието за развитие. Затваряйки вратите пред някои пришълци, нека да не затваряме сърцата си и да се стараем да направим така, че доколкото е възможно, стандартът на живот в техните страни да е близък до нашия стандарт в Европа.

На девето място:
Трябва да положим усилия за укрепването на изпращаните от Съюза мисии в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана, чийто брой през последните шест години достигна 22. Тези мисии следва да разполагат с ясен мандат и с необходимите за тяхната дейност средства. Европейският парламент иска да гарантира по-стриктен контрол и надзор над тях. По-широките бюджетни правомощия, с които Парламентът ще се сдобие с влизането в сила на Договора от Лисабон, биха могли да повишат нашата гъвкавост по отношение на разпределението на средства за необходими и подкрепяни от нас мисии.


Уважаеми колеги,

Прилагането на новия договор трябва да бъде приоритет за нас в краткосрочен план. Аз поемам задължението за това Парламентът да бъде подготвен да функционира съгласно новите разпоредби в деня на влизане на договора в сила.

Независимо от Договора обаче имаме усещането, че са необходими промени. Че е необходимо парламентаризмът в нашата асамблея да стане по-динамичен.

Като председател на Парламента желая да използвам като опорна точка значителната работа в областта на парламентарната реформа, осъществена от други през последните няколко години. Вече успяхме да извършим редица полезни промени. Трябва обаче да продължим нататък ...

Ще направя всичко възможно в нашия Парламент да бъде отделено повече място за градивни разисквания.

Трябва категорично да подчертаем превъзходството на демокрацията над технокрацията.

Лично аз съм горещ привърженик на това по-често да се внасят искания за изказвания от залата, тъй като те ще оживят пленарните разисквания. Считам, че това е един изключително важен начин да бъдат гарантирани правата на малцинството, а именно на колегите, които не заемат никакви постове в Парламента, или техните групи.

Като членове на Парламента ние сме длъжни да се вслушваме в гласа на нашите граждани. Трябва обаче също така да ги убедим в ползите, които произтичат от един по-обединен и по-добре функциониращ континент.

Най-важната липсваща брънка на процеса на реформа е подобряването на отношенията с другите институции на ЕС - Европейската комисия и Съвета на министрите. Значителна част от моя мандат ще бъде посветена на този въпрос.

Като председател аз ще се стремя към развиването на нов модел на партньорство с Европейската комисия, към засилване на парламентарния контрол над изпълнителната власт и към по-голяма отговорност на изпълнителните органи пред Парламента.

През юли се обърнах с молба към председателя на Комисията да участва във времето за въпроси, което ще се провежда ежемесечно в Парламента и по време на което членовете на ЕП ще имат възможност да задават въпроси от залата. Предлагам тези разисквания да започнат възможно най-бързо.

Преди две седмици председателят Барозу ни предаде "политическите насоки" за втория му мандат. Това е значително нововъведение, потвърждаващо логиката, съгласно която Европейският парламент избира председател на Комисията и аз съм изключително доволен от това развитие.

Приканвам също така парламентарните комисии да извършат преглед на все още неприетото законодателство и да проучат дали новата Комисия възнамерява да го отхвърли, измени, или Комисията поддържа своите законодателни предложения. Приканвам също комисиите към сериозни разисквания относно бъдещата политическа стратегия, така че изслушванията на кандидатите за членове на Комисията да се основават на подробната законодателна програма, а не изключително на оценка на техните биографии и професионален опит.

Наложително е да задълбочим отношенията със Съвета на министрите. За да бъдат надеждни, тези отношения следва да отразяват факта, че Парламентът е действителният законодател в днешния Европейски съюз.

Трябва също така да работим съвместно по институционалните проблеми, произтичащи от Договора от Лисабон. Става дума за разширяването на процедурата на съвместно вземане на решение, новата система на комитология, назначаването на новия върховен представител и заместник-председател на Комисията, демократичния контрол върху новата служба за външна дейност, както и подходът към новото двойно председателство на Съвета по време на пленарни заседания.

Отношенията ни с 27-те държави-членки на ЕС следва да се развиват в същия дух. През последните няколко години има тенденция за задълбочаване на сътрудничеството, а Договорът от Лисабон допълнително ще укрепи тези контакти и ще обогати тяхната роля, което ще доведе до изготвянето на законодателство, благоприятно за гражданите. Прекрасен пример за такова сътрудничество е Стокхолмската програма, която се отнася до пространството на правосъдие и сигурност на гражданите.  В тази програма ключова цел е борбата с организираната престъпност, на и извън територията на Съюза, в сътрудничество с най-важните партньори в световен мащаб.

Като председател аз възнамерявам да задълбоча тези взаимоотношения във всички области.

Бих желал да продължа реформите във връзка с използването на човешките ресурси и разходите на Парламента с цел прякото им включване в планираните дейности.

Комисиите, които се занимават с различните политически стратегии, следва да имат на разположение висококачествени специализирани познания.

Богатството и силата на нашия Парламент се основават също така на различията: национални и езикови, както и различията в мирогледите. Това е, което прави Европа толкова изумителна. Същевременно са необходими и ефективни начини да се разбираме. Членовете на Парламента следва да имат възможност да се изказват на родния си език, при наличие на такова желание от тяхна страна, така че да могат възможно най-добре да представляват своите избиратели. Давам си сметка за този проблем и ще се заема с неговото разрешаване.


Уважаеми членове на Европейския парламент,

Никога не трябва да забравяме, че Съюзът не означава само бъдещи предизвикателства, нито само визии за все по-голямо благоденствие и стабилизация. Преди всичко Съюзът се отъждествява с правата на човека. Правата на малцинствата - национални, етнически, религиозни и на убежденията, както и правата на лицата с физически и умствени увреждания винаги трябва да подлежат на специална защита.

С тревога отбелязвам напрежението в отношенията между Словакия и Унгария във връзка с националните малцинства. Бих желал да изразя готовността си да окажа помощ за разрешаването на този спор в съответствие с моралните ценности на нашия Парламент.

Наградата "Сахаров" е един добър пример за подобни действия, тъй като отличава водещи активисти в областта на правата на човека, днес формиращи това, което наричам мрежата "Сахаров" и която мрежа възнамерявам да доразвивам. Бих желал също така да продължим да развиваме идеята за "Дом на европейската история", въведена от моят предшественик Hans-Gert Pöttering.

Бих искал още веднъж тук, в този парламент, да си припомним че Съюзът - това е общност на идеали и ценности.

Всички познаваме и зачитаме тези идеали и ценности: свобода, равенство, солидарност, върховенство на закона, толерантност и любов към ближния, сигурност и защита на неприкосновеността на личния живот, вяра и рационалност, права на човека и благоденствие на индивида, и накрая, собственост и семейство, и взаимно доверие. Такива са също паметта и историята, както и общото бъдеще.

Европейската общност не е самоцел, тя е инструментът, който гарантира защитата на тези ценности и който ни обнадеждава, че защитата ще бъде постоянна и успешна.  


Уважаеми колеги,

Като председател се ангажирам да си сътруднича с държавните органи с цел да бъдат потърсени начини за насърчаване на процеса на изграждане на един наистина европейски "демос". Решен съм да предприема необходимите мерки за осигуряване на достъп на всички комисии и делегации до сателитната телевизия и интернет. Гражданите следва да знаят по какъв начин се разискват, променят и подлагат на гласуване техните права.

Трябва да разгледаме внимателно начина на провеждане на европейски избори. Трябва например да настояваме за използването на новите технологии по време на изборите с цел увеличаване участието на гражданите Време е също така да започнем разискване на тема европейските политически партии. Гражданите трябва да знаят за кого гласуват - не само в своите държави, но и в Европа.

Отдавам голямо значение на сътрудничеството с Председателския съвет. Ще носим обща и солидарна отговорност за действията на нашия Парламент, заедно с 14-те заместник-председатели, на които благодаря за изявлението им в този дух. Оценявам също така изразената от председателите на комисии готовност за партньорство. Бих желал председателите на постоянните междупарламентарни делегации да имат възможност да влияят по значителен начин върху външната политика на Съюза. Що се отнася до квесторите, с тях ще се грижим заедно за бюджета на Парламента.

Преди всичко обаче разчитам на сътрудничеството с вас, драги колеги.

Като председател на ЕП съм наясно, че нося отговорност за осигуряването на добри условия за работа на всички вас, като обаче същевременно горещо ви призовавам да се заемете със своите задачи.


Уважаеми госпожи и господа,

За повечето от нас Договорът от Лисабон е очаквано институционално решение. Той ще подобри способността на Съюза да разрешава текущи проблеми, както и ще доближи европейските институции до гражданите.

Бронислав Геремек, чието име носи главният площад във вътрешния двор на Парламента в Страсбург, обичаше да цитира известната фраза, че европейската интеграция е като карането на велосипед: трябва през цялото време да въртиш педалите напред, за да пазиш равновесие и да владееш посоката на движение.
Това точно показва колко много ни е необходима ратификацията на Договора от Лисабон.


Скъпи приятели,

Само преди няколко дни бях в полския парламент на честването на 20-годишнината от идването на власт на правителството на Тадеуш Мазовецки, първото некомунистическо правителство в тази част на Европа. Тогава "Солидарност" победи, защото бяхме заедно, обединени и солидарни. Тази годишнина предизвиква специални чувства, защото тя беляза момента, в който започна стремглавото разпадане на тоталитарната система в другите държави в Централна Европа. Тя беше първият пробив, който позволи събарянето на стената, разделяща Европа.

Произнасям това слово днес в Страсбург, столица на региона, чиято съдба много напомня на съдбата на моята родна Силезия, един пограничен регион, на чийто жители често пъти се е налагало да сменят гражданството си, въпреки че никога не са сменяли своето местожителство.

Тържествено обещавам, че в качеството си на председател на Парламента през идните няколко години ще бъда ваш посланик, като ще нося на гражданите на Европа и света посланието на един отново обединен континент.

Нека да работим заедно и да търсим конкретни и практични решения във връзка с големите предизвикателства, пред които са изправени Европа и светът днес.

Нека да работим за постигането на нашите мечти. Да пристъпим към тази задача с ентусиазъм, мъдрост и кураж.

Това е нашата Европа:
обща, модерна, силна Европа.

Благодаря ви за вниманието.