Процедура : 2008/2105(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0495/2008

Внесени текстове :

A6-0495/2008

Разисквания :

PV 04/02/2009 - 3
CRE 04/02/2009 - 3

Гласувания :

PV 04/02/2009 - 5.1
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0042

ДОКЛАД     
PDF 787kDOC 707k
10 декември 2008 г.
PE 407.892v02-00 A6-0495/2008

относно "2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата "

(2008/2015(INI))

Временна комисия по изменението на климата

Докладчик: Karl-Heinz Florenz

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРИЛОЖЕНИЕ Б : РЕЗОЛЮЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ПРИЛОЖЕНИЕ 1: РАБОТНА ПРОГРАМА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
 ПРИЛОЖЕНИЕ 3: ПОСЕЩЕНИЯ НА ДЕЛЕГАЦИИ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
 ПРИЛОЖЕНИЕ 4: УЧАСТИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА В РАБОТАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ДЕЛЕГАЦИИ
 ПРИЛОЖЕНИЕ 6: ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, ОСЪЩЕСТВЕНИ ОТ ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
 ПРИЛОЖЕНИЕ 7: ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ, ПОИСКАНИ ОТ ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
 ПРИЛОЖЕНИЕ 8: РАБОТНИ ДОКУМЕНТИ, ИЗГОТВЕНИ В КОНТЕКСТА НА ДЕЙНОСТИТЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
 http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/homeCom.do?language=EN&body=CLIM
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно "2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС във връзка с изменението на климата"

(2008/2105(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид приетото съгласно член 175 от правилника за дейността на ЕП решение от 25 април 2007 г. за създаване на временна комисия по изменението на климата(1),

–   като взе предвид съществуващите законодателни актове на ЕС за опазване на околната среда с положителен принос за климата в различните политически сфери (Приложение A) и на своите резолюции за изменението на климата, в частност онези от тях, които бяха приети по време на настоящия му шести парламентарен мандат (Приложение Б),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий – преди конференцията в Бали за изменението на климата и след това (COP13 и COP/MOP 3)(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 31 януари 2008 г. относно резултатите от конференцията в Бали за изменението на климата (COP 13 и COP/MOP 3)(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. във връзка със Зелената книга на Комисията относно "Адаптиране към изменението на климата в Европа – възможни действия от страна на ЕС" (СOM(2007)0354)(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 21 май 2008 г. относно научните факти по изменението на климата: констатации и препоръки за вземането на решения (5),

–   като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно създаването на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни (6),

–   като взе предвид декларацията от 8 юли 2008 г., приета по време на срещата на страните от Г8 в Тояко, на остров Хокайдо (Япония) по темата "Околната среда и изменението на климата ", с която се заявява трайното намерение да се намалят наполовина емисиите на парникови газове до 2050 г.,

–   като взе предвид 14-ата конференция на страните, подписали Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) (COP 14), и Четвъртата конференция на държавите, подписали горната спогодба, която ще се проведе във формат среща на държавите, подписали Протокола от Киото (COP/MOP 4), от 1 до 12 декември 2008 в Познан (Полша),

–   като взе предвид Гражданския форум „Агора” относно изменението на климата, състоял се от 12 до 13 юни 2008 г.,

–   като взе предвид съвместната парламентарна среща между Европейския парламент и националните парламенти, проведена на 20 и 21 ноември 2008 г. за обсъждане на въпросите, свързани с енергетиката и устойчивото развитие,

–   като взе предвид резултатите от анкетата на специалното издание на Евробарометър 300 относно отношението на европейците към изменението на климата,

–   като взе предвид публичните изслушвания и размяна на мнения между временната комисия по изменението на климата и изтъкнати личности, както и резултатите от пътуванията на делегациите,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на временната комисия по изменението на климата (A6-0495/2008),

Водещи политически идеи

А. като има предвид, че опазването на природата и човечеството е задача, която се предава от поколение на поколение,

Б.  като има предвид, че сега глобалното затопляне се признава за много сериозна, неотложна и предизвикана от човека заплаха и вече има (подобно на изменението на климата) сериозно въздействие,

В.  като има предвид, че дейността, извършена от Европейския парламент по време на настоящия му парламентарен мандат във връзка с изменението на климата, е източник на вдъхновение и поставя задача за утвърждаване на интегрирана европейска политика за борба срещу изменението на климата и за съгласуване на изменението на климата с устойчивия икономически растеж,

Г.  като има предвид, че Парламентът разглежда, в сътрудничество със Съвета, законодателни предложения, чиято цел е изпълнението на поетите от ЕС ангажименти в областта на климата,

Д. като има предвид, че в Договора от Лисабон ясно са определени целите и правомощията на ЕС в областта на изменението на климата и че, ако той бъде ратифициран, ще засили ролята на Европейския съюз в насърчаването на устойчивото развитие и борбата срещу изменението на климата,

Е.  като има предвид, че водещата роля на Европейския съюз в международната борба срещу глобалното затопляне и неговата специална отговорност като съюз от развити страни укрепват идентичността и означават дълг към гражданите на Европа, не само да бъдат формулирани средносрочни и дългосрочни цели за опазване на климата, но и тези цели да бъдат постигнати чрез перспективни политически мерки, а също и чрез политически диалог с развиващите се страни,

Ж. като има предвид, че по отношение както на вътрешната политика, така и на външните отношения на Европейския съюз негова основна цел е насърчаване на зачитането на правата на човека, и като има предвид по-специално, че Европейският съюз приема като основно правото на живот, сигурност, здравеопазване, образование и опазване на околната среда, а също и закрилата на хората, които са особено уязвими към последствията от изменението на климата, включително жените, децата, възрастните хора и хората с увреждания,

З.   като има предвид, че настоящите, но и бъдещите представители на гражданите на Европа следва да се ръководят от тези принципи на политиката за опазване на климата и от принципите за устойчиво развитие, социална отговорност и равнопоставеност между отделните поколения и ще продължат и занапред да осъществяват необходимите цели за опазване на климата,

И. като има предвид, че изменението на климата има особено увреждащо и скъпо струващо въздействие върху някои райони, например планинските и крайбрежните райони,

Й.  като има предвид, че изменението на климата са предизвикателство, за което няма универсално политическо решение, но консолидирането на наличните възможности и рязкото увеличаване на ефективността във всички сфери на икономиката и обществения живот могат да допринесат за решаването на проблемите, свързани с ресурсите и разпределението, и може да открие пътя към Трета индустриална революция,

К. като има предвид, че човешкото общество е изправено пред двойно предизвикателство по отношение на заплахите над животоподдържащата система на земята, а именно изменението на климата и прекомерното използване и разрушаване на много от най-важните екосистеми; като има предвид, че има много взаимовръзки между климатичната система и екосистемите, по-специално способността на океаните и земните екосистеми да отделят въглерод, и като има предвид, че ефективни мерки по отношение на изменението на климата могат да се предприемат единствено в контекста на здрави екосистеми;

Л.  като има предвид, че според данните за 2006 г. на Европейската агенция за околна среда производството на енергия в ЕС заема дял от 30,9% от общите емисии на парникови газове, транспортният сектор 19,4%, домакинствата и сферата на услугите 14,6%, строителството и промишленото производство 12,9%, селското стопанство 9,2%, промишлените процеси 8,1% и секторът на отпадъците 2,9% от всички емисии, а останалите емисии възникват вследствие химични разтворители и неопределени горивни процеси,

М. като има предвид, че са необходими спешни мерки за преодоляване на енергийната и горивна бедност,

Н. като има предвид, че много сектори вече дават своя принос за намаляване на емисиите на парникови газове и вече са на разположение много изгодни по отношение на разходите възможности за намаляване на вредните емисии и спиране на изменението на климата, както и технологии за увеличаване на ефективността, но широкото им приложение се блокира от ограничения достъп до пазара, бюрократичните пречки и високите разходи за финансиране,

О. като има предвид, че няма да бъде възможно да се овладее изменението на климата единствено чрез намаляване на емисиите във всеки отделен сектор; като има предвид, че ще бъде необходим системен подход към проблема, за да се търсят политически решения за всичките сектори и да се осъществят промени в производството, потреблението и търговските модели, валидни за цялото общество чрез сближаване на законодателството и адаптиране към неизбежната промяна,

П. като има предвид, че мерките, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове в производството, използването на земята и управлението на отпадъците се ползват с най-голямо предимство, и че трябва да се признае изключителното значение на моделите на потребление и начина на живот,

Р.  като има предвид, че въздействието на изменението на климата върху човешкото общество вече се чувства на много места, например в Сахел, където превръщането на земите в пустиня се отразява сериозно, Бангладеш, където има чести наводнения, някои части на Европа и някои тихоокеански острови, които са обречени на потъване,

Международното измерение: Периодът след 2012 г., външна политика по въпросите на климата и международна търговия

С. като има предвид, че преговорите за споразумение за периода след 2012 г. под егидата на ООН съгласно пътната карта от Бали се водят в следните основни области: намаляване на емисиите и нови задължителни цели за намаляване на емисиите, мерки за адаптиране, изкореняването, разрушаването и влошаването на качеството на горите, разработване на технологии за намаляване на емисиите и адаптиране, необходимите финансови средства и накрая преглед на гъвкавите механизми съгласно Споразуменията от Маракеш към Протокола от Киото,

Т.  като има предвид, че СТО, Световната банка и Международният валутен фонд са също така сериозно ангажирани в усилията за намаляване на емисиите,

У. като има предвид, че преговорите за споразумение за периода след 2012 година по време на конференцията по въпросите на климата в Копенхаген (COP 15) трябва да приключат в края на 2009 г., за да се избегне прекъсване между първия и втория период на поемане на задължения,

Ф. като има предвид, че на срещата на върха на Съвета през пролетта на 2008 г. беше подчертана необходимостта от ускоряване на преговорите по пътната карта от Бали, за да може да бъде прието ново споразумение по изменението на климата до 2009 г. в съответствие с целта на ЕС за намаляване на глобалното затопляне до 2°C,

Х. като има предвид, че на миналата среща на върха Г8 в Тояко на остров Хокайдо (Япония), нациите с най-развита промишленост в света се обявиха за намаляване наполовина на емисиите на въглероден двуокис до 2050 г. и желаят да преследват тази цел по време на преговорите за споразумение за периода след 2012 г.,

Ц. като има предвид, че изменението на климата може да изостри потенциалните конфликти в международните отношения, например поради миграция вследствие изменението на климата, поради загуба на територия и гранични спорове, породени от наводнения и отместване на бреговата линия, както и поради конфликти, свързани с разпределение на ресурсите, вследствие намаляване на селскостопанските площи, оскъдност на водните запаси или обезлесяване,

Ч.   като има предвид, че на срещата на върха на Съвета през пролетта на 2008 г. беше възложено да се разработи европейска стратегия за финансиране на мерки за борба срещу изменението на климата, която да има за цел намаляване на емисиите и хармонизиране във връзка с изследователската дейност и разработката на нисковъглеродни технологии и техния трансфер,

Ш. като има предвид, че усилията както за смекчаване на последиците от изменението на климата, така и за адаптиране са от изключително значение; като има предвид, че държавите с развита промишленост носят историческа отговорност за изменението на климата; като има предвид, че развиващите се страни имат малък принос за изменението на климата, но въпреки това са най-засегнати от него; като има предвид, че наличните финансови средства за борба срещу изменението на климата в развиващите се страни са недостатъчни и трябва да се увеличат значително,

Щ. като има предвид, че разработката и трансферът на модерни екологични технологии представляват важно условие за успешното намаляване на вредните емисии в световен мащаб и прилагане на стратегии за адаптиране,

АА. като има предвид, че технологичният трансфер е възпрепятстван от загрижеността за защитата на интелектуалната собственост, слабите политически институции и липсата на правова държавност, както и от общия недостиг на капитали,

АБ. като има предвид, че СТО не представлява алтернативен форум за водене на преговори за опазването на климата в международен план и че без успешното приключване на преговорите по споразумение за периода след 2012 г. не може да се очаква принос на световната търговия към борбата срещу изменението на климата,

АВ. като има предвид, че въглеродният отпечатък на ЕС включва парниковите газове, отделяни при производството на стоки, употребявани в Европа, но произвеждани на друго място,

Енергетика

АГ. като има предвид, че най-значителният енергиен източник в световен мащаб е петролът, бележещ 35% от потреблението на първична енергия, следван от въглищата с 25% и от природния газ с 21%; като има предвид все пак, че наближава краят на епохата на евтините и изобилстващи изкопаеми горива,

АД. като има предвид, че развитието на енергийните пазари спомага за преследването на целите, свързани с климата, тъй като предизвиканите от пазара увеличения на цените на енергията са важен стимул за устойчиво използване на ресурсите и оттук – за потребление на продукти с нисък въглероден отпечатък,

АЕ. като взе предвид, че Международната агенция по енергетика прогнозира до 2030 г. увеличаване на световното потребление на енергия с най-малко 60% и това нараснало потребление на енергия ще се дължи и на страните с нововъзникваща пазарна икономика,

АЖ.    като има предвид, че задоволяването на нарастващото енергопотребление в средносрочен и дългосрочен план само чрез изкопаеми горива е изключено и че инвестиционните решения през следващите години ще определят структурата на енергийната система и на енергийния микс през следващите десетилетия,

АЗ. като има предвид, че нарастващото енергопотребление изисква множество допълнителни мерки като спешно модернизиране на наличните електроцентрали на твърдо гориво с цел силно увеличаване на общата енергийна ефективност, изграждане на нови електроцентрали и непрестанно разпространяване на използването на възобновяеми енергийни източници,

АИ.     като има предвид, че икономията на енергия е най-евтината и най-чистата форма на щадящо отношение към ресурсите и по този начин на борба с изменението на климата, и че ангажираните и постоянни усилия за повишаване на енергийната ефективност на ЕС ще донесат структурни решения в цялата икономика, като по този начин ще открият пътя за екологична икономика с ниско количество на емисии на въглерод,

АЙ.     като има предвид, че използването на атомната енергия, независимо от наличните запаси на уран, продължава да поставя въпроса за безопасното крайно складиране на ядрените отпадъци и достъпа на недемократични държави до тази технология,

АК. като има предвид, че проектът ITER се превърна в център за разработки във връзка с ядрения синтез, изискващ големи капиталови инвестиции, като възможен нов енергиен източник на бъдещето, и че всеки принос към енергийния пазар може да се очаква едва в много далечно бъдеще,

Биогорива

АЛ. като има предвид, че настоящата политика за биогоривата трябва да се разглежда в световен план, където от една страна има все по-голямо съперничество за плодородна земя, а от друга страна има все по-голяма нужда от възобновяема енергия, по-специално в транспортния сектор,

АМ. като има предвид, че производството на биомаса за добив на енергия и като гориво разкрива нови икономически възможности пред много развиващи се страни и ги прави по-независими от вноса на енергия, при условие, че това производство е устойчиво и не води например до монокултури или до съперничество с производството на храни,

АН. като има предвид, че според подробен анализ на жизнените цикли потенциалът за намаляване на вредните емисии при много биогорива от първо поколение в сравнение с конвенционалните горива е значително намален в някои случаи и че въпросите, свързани с устойчивото развитие, въздействието върху околната среда и наличността на земеделски площи в конкуренция с производството на хранителни продукти досега не са намерили задоволително решение,

АО. като има предвид, че една устойчива политика, свързана с биогоривата, трябва да е насочена не само към установяване на критерии за устойчиво развитие при производството на биогорива, но също така и към насърчаване на възможно най-бързо развитие при биогоривата от второ поколение,

АП. като има предвид, че петролната индустрия едва при съответно търсене на биогорива ще изгради необходимата цялостна инфраструктура за нови горива, но от друга страна автомобилната индустрия е постигнала технологичен напредък, който позволява да се определи всяко съотношение на смесване на бензин и биогориво чрез датчик в автомобила, устройство, което ще даде възможност и по-стари автомобили да се задвижват с биогориво, за да може по този начин да се постигне намаляване на емисиите на CO2 при всички съществуващи автомобили,

АР. като има предвид, че потенциалът на биогоривата може да бъде реализиран единствено ако те се приемат като компонент на развитието на устойчиви транспортни системи, включително разработването и използването на високоефективни превозни средства по отношение на разхода на гориво,

Енергийна ефективност

АС. като има предвид, че някои държави-членки нямат ясна стратегия за енергийна ефективност,

АТ. като има предвид, че държавите-членки следва да повишат и разширят използването на сертификати за енергийна ефективност и да обвържат препоръките с финансови стимули,

АУ. като има предвид, че намаленото енергийно потребление съчетано с енергийна ефективност на индивидуално и общностно равнище създава нови възможности за търговия и работни места и противодейства на енергийната бедност,

АФ.    като има предвид, че строителният сектор отбелязва 40% от крайното потребление на енергия и по този начин 33% от всички емисии на парникови газове се дължат на застроената среда,

АХ. като има предвид, че строителният сектор (жилищни, промишлени и обществени сгради) по пътя на модернизирането на топлоизолацията, отоплителните и охлаждащите системи, електроуредите и вентилационните устройства, и на инсталирането на слънцезащитни устройства крие огромен потенциал за намаляване на емисиите на CO2при ефективност на разходите,

АЦ. като има предвид, че енергоспестяващите сгради са привлекателни, модерни и икономически изгодни,

АЧ. като има предвид, че отделянето на растежа на енергийното потребление от икономическия растеж чрез инвестиране в енергийна ефективност във всички сектори на обществото е основна цел на ЕС,

АШ. като има предвид, че разработването на финансови инструменти и разпределянето на необходимите бюджетни средства за повишаване на енергийната ефективност и постоянната проверка и адаптация на стандартите за ефективност на електрическите и електронните уреди към актуалните пазарни условия са също така необходими, както и въвеждането на тези стандарти за големи промишлени уреди и разглеждането на въпроса за въвеждане на забрана за режим на готовност (Stand-by) за нови уреди,

Мобилност и логистика

АЩ.    като има предвид, че отделянето на растежа в транспорта от общия икономически растеж е основна цел на транспортната политика на ЕС, но въпреки това търсенето на транспортни услуги е нараснало повече от брутния вътрешен продукт, поради което и без това високият дял на транспортните емисии в емисиите на парникови газове продължава да нараства в ЕС,

БА. като има предвид, че в момента около една трета от крайното потребление на енергия в ЕС се пада на транспорта и че транспортният сектор почти изцяло ( 97%) зависи от петролни горива (бензин и дизел),

ББ. като има предвид, че емисиите на парникови газове в ЕС за периода 1990 - 2005 г. e можело да спаднат с 14% вместо със 7,9%, ако в транспортния сектор е било реализирано същото намаляване на емисиите, както в другите сектори,

БВ. като има предвид, че 80% от населението на Европа живее в градски райони, в които се отделят 40% от всички причинени от транспорта емисии, като претоварването на транспортния трафик, което също се концентрира основно в градските райони, като струва на ЕС около 1% от неговия БВП,

БГ. като има предвид, че градската мобилност е свързана от една страна е пряко свързана с качеството на живот на отделните индивиди, а от друга страна тъкмо индивидуалният транспорт в градовете допринася в значителна степен за емисиите на парникови газове и други екологични проблеми като замърсяване на въздуха и шум, поради което вместо да се повишава качеството на живот на гражданите, то намалява значително поради отрицателни въздействия върху здравето,

БД. като има предвид, че половината от пътните отсечки, които изминават гражданите на ЕС, са по-къси от 5 км,

БЕ. като има предвид, че в ежедневния регионален транспорт и пътуване до работното място 60% от всички пътувания с автомобил и 90% от всички пътувания с влак се извършват на максимално разстояние от 30 км,

БЖ.    като има предвид, че железопътният и водният товарен транспорт е намалял за периода 2001 - 2006 г. (от 18,6% на 17,7%, респ. от 6,5% на 5,6%), а автомобилният транспорт се е увеличил (от 74,9% на 76,7%),

БЗ. като има предвид, че превозът на пътници и товари по вода е един от най-добрите варианти за транспорт от гледна точка на енергийната ефективност и делът на товарите, които в ЕС се превозват по вода, е около 40%,

БИ. като има предвид, че според извършените оценки потреблението на енергия при речния транспорт на тон товар и километър представлява една шеста от потреблението на енергия в автомобилния транспорт и половината от потреблението на енергия в железопътния транспорт,

БЙ. като има предвид, че се увеличава търговията по презокеанските маршрути и тенденциите в корабостроенето са насочени към изграждане на по-големи контейнеровози или пътнически кораби, които изразходват повече мазут и поради това замърсяват околната среда повече, отколкото преди, без международното корабоплаване да се е присъединило към международните усилия за борба срещу изменението на климата,

БК. като има предвид, че извършената постепенна либерализация и дерегулиране на въздухоплавателния сектор през изминалото десетилетие от една страна беше важна предпоставка за динамичното развитие на европейския въздушен транспорт и пътническите полети в ЕС през периода 1995 – 2004 г. се увеличиха с 49%, но от друга страна и емисиите на СО2 в целия сектор нараснаха със 79% за периода 1990 - 2005 г.,

БЛ. като има предвид, че растежът във въздушния транспорт води до още по-големи въздействия върху околната среда въпреки техническите и експлоатационните подобрения, но и че досега не се е провело никакво разискване по въпроса за задължителните стандарти за емисиите за самолетните двигатели , са осъществени само ограничен брой подобрения в двигателите и липсват изследвания за практическа изпълнимост,

БМ. като има предвид, че Комисията и държавите-членки са стартирали съвместната технологична инициатива „Чисто небе” и програмите SESAR (създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение), Галилео и ГМОСС (Глобален мониторинг на околната среда и сигурността), както и научноизследователски проекти за интелигентни транспортни системи, с цел повишаване на енергийната ефективност в областта на транспорта,

БН. като има предвид, че вследствие на въздушния транспорт освен въглероден диоксид в атмосферата се отделят и азотни окиси, водни пари, сулфатни и саждени частици, които по оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) усилват два до четири пъти общото въздействие на емисиите от въздушния транспорт, без при тази оценка да се взема предвид допълнителният ефект от образуването на перести облаци,

БО. като има предвид, че трябва да се подчертае, че в дългосрочен план най-ефективният начин за намаляване на емисиите вследствие на транспорта е да се намали растежа на транспорта като цяло, като общественият транспорт се превърне в по-привлекателна алтернатива от леките автомобили, като се увеличи ж.п. транспорта и се осигури, че градоустройствените и инфраструктурните планове вземат предвид абсолютната необходимост от намаляване на използването на леки автомобили,

БП.като има предвид, че държавите-членки не използват в достатъчна степен програми като „Марко Поло” и NAIADES, за да пренасочат транспортирането на стоки към вътрешните водни пътища и моретата,

БР. като има предвид, че жителите и икономиките на най-отдалечените региони зависят изключително много от въздушния транспорт за тяхната мобилност и развитие,

Туризъм и културно наследство

БС. като има предвид, че според изследване на Центъра за световно културно наследство към ЮНЕСКО една десета от всички световни паметници на културата и световни културни ландшафти са застрашени от въздействието на изменението на климата,

БТ. като има предвид, че според Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO) Европа е най-важният туристически регион в света и 55% от всички посещения на чуждестранни туристи през 2006 г. са били в Европа,

БУ. като има предвид, че изменението на климата може да причини промени в туристическите потоци и тези промени да доведат до значителни отрицателни икономически последици за засегнатите туристически райони,

Схема за търговия с емисии и индустриални емисии

БФ. като има предвид, че европейската схема за търговия с емисии е уникален инструмент за намаляване на емисиите при максимална ефективност и може да служи за модел по отношение на други подобни системи, чиято съвместимост трябва да се осигури,

БХ. като има предвид, че промишлените отрасли са от ключово значение за постигането на целите за намаляване на емисиите на парникови газове, установени от Европейския съвет, и че те трябва да бъдат допълнително насърчавани да намалят своите емисии на промишлени парникови газове, като същевременно запазят своята конкурентоспособност,

БЦ. като има предвид, че трябва да бъде въведена на практика основната идея на Механизма за чисто изпълнение (МЧИ) и на Съвместното изпълнение (СИ) – разпространение на модерни и ефективни технологии; като има предвид, че МЧИ/СИ трябва да бъдат ограничени до висококачествени проекти, които осигуряват документирано допълнително намаление на емисиите на парникови газове,

Земеделие и животновъдство

БЧ. като има предвид, че промените в селскостопанската практика, европейското екологично законодателство и последните структурни реформи на Общата селскостопанска политика са насочени към устойчиво развитие и следователно водят непряко чрез по-доброто използване на наличните ресурси до намаляване на емисиите,

БШ. като има предвид, че селското стопанство отделя емисии на парникови газове, но същевременно има положителен принос за намаляването на емисиите на парникови газове, и освен това страда пряко от отрицателното въздействие от изменението на климата, водещо до различни икономически и социални последици в различните региони на Европа,

БЩ. като има предвид, че увеличеното потребление на месни и рибни продукти е оказало влияние върху изменението на климата и е имало и други последици върху околната среда, и може да доведе до конфликти по отношение на най-добрия начин на използване на земята и ресурсите с оглед на намаляването на глада в света,

ВА. като има предвид, че липсват специфични цели за опазване на климата в селското стопанство, като например задължителни изисквания за намаляване на емисиите на метан и азотен окис, както липсват и системи за насърчаване на използването на наличния потенциал за намаляване на емисиите,

ВБ. като има предвид, че отглеждането на фуражни култури на големи площи за целите на животновъдството значително допринася за увеличаване на общите емисии на парникови газове в селското стопанство,

ВВ. като има предвид, че екологичното животновъдство допринася значително за опазване на околната среда чрез грижа за ландшафта и запазване на пасищата при ограничаване на разхода на енергия и емисиите,

ВГ. като има предвид, че броят на животните трябва да бъде съобразен с наличните площи и че насочените към устойчиво развитие практики за използване на пасищата могат да помогнат за предотвратяване на почвената ерозия на пасищата,

Горско стопанство

ВД. като има предвид, че горите са от голямо значение за биосферата и имат многобройни функции в глобалната екосистема,

ВЕ.като има предвид, че горите имат тройна функция за намаляването на изменението на климата: като запаси от въглерод както чрез устойчиво използване и опазване на горите, като хранилища за въглерод чрез залесяване, и като заместител на изкопаемите горива и изкопаемите продукти като възобновяема суровина,

ВЖ.като има предвид, че 30% от световната земна маса е покрита с гори, които са дом за над две трети от всички видове, живеещи на земята, и че близо 30% от емисиите на парникови газове за всяка година се поглъщат от горите,

ВЗ. като има предвид, че горите от една страна играят съществена роля за спирането на изменението на климата, а от друга страна най-малко една трета от горите в света са засегнати от последиците от това изменение,

ВИ.като има предвид, че големият проблем с унищожаването на горите се дължи на свързаните с него социални и икономически проблеми като бедност и недостатъчно развитие, слаби политически институции и неспазване на принципите на правовата държава, както и несправедливо разпределение на собствеността и корупция, които освен другите последици могат да доведат и до незаконно изсичане и изкореняване на гори,

ВЙ.като има предвид, че горските площи се унищожават от пожари, причинени от периоди на затопляне, наводнения или обезлесяване,

ВК. като има предвид, че няма достатъчно стратегии и програми за залесяване на горите, които са били изсечени,

ВЛ. като има предвид, че високият процент горски площи, които се унищожават всяка година, водят до сериозно увеличаване на емисиите на СО2,

ВМ. като има предвид, че създаването на горски плантации в ЕС не отразява естествените особености на смесените гори в Европа,

Опазване на почвата

ВН. като има предвид, че почвите в Европа са изложени на по-бързи от преди необратими увреждания, чиито размери се усилват от изменението на климата,

ВО. като има предвид, че размразяването на вечно замръзналите почви променя състоянието на почвите в Северното полукълбо и допълнително освобождава значителни количества метан в атмосферата,

Водно стопанство

ВП.     като има предвид, че наличността на водни ресурси, снабдяването с питейна и друга вода, потреблението на вода и третирането на отпадните води се намират в тясна връзка с икономическите и социалните условия,

ВР. като има предвид, че съществуващите в Европа регионални различия по отношение на наличните водни ресурси и честотата на наводненията и засушаванията ще се усилят още повече поради изменението на климата,

Рибно стопанство

ВС. като има предвид, че рибата и морските дарове са важен хранителен ресурс, океанът е най-големият глобален запас на въглерод и служи като източник за биомаса и суровини,

ВТ.като има предвид, че е налице прекомерно използване на морските хранителни ресурси,

Управление на отпадъците и ресурсите

ВУ. като има предвид, че за съжаление количествата отпадъци се увеличават въпреки всички усилия, положени за тяхното органичаване,

ВФ.    като има предвид, че европейското законодателство във връзка с отпадъците допринася за намаляване на нетните емисии на парникови газове от сектора на отпадъците, въпреки че все още не е използван целият потенциал,

ВХ. като има предвид, че йерархията на отпадъците е основен ръководен принцип за намаляване на изменението на климата в сектора на отпадъците,

ВЦ. като има предвид, че трябва да се признае, че нововъведенията в обезвреждането на отпадъците и повишеното използване на рециклирани продукти имат положителен ефект върху околната среда,

Мерки за адаптиране

ВЧ. като има предвид, че мерките за адаптиране от всякакъв вид гарантират сигурност за бъдещето при ограничаване на щетите, настъпили поради емисии на парникови газове в миналото и произтеклото от това повишаване на температурата,

ВШ. като има предвид, че чистият анализ на съотношението между разходи и ползи при разработката на мерки за адаптиране не е достатъчен за гарантиране на минимална степен на защита за всички групи от населението; като има предвид, че във връзка с тези мерки последиците от изменението на климата на местно равнище трябва спешно да бъдат анализирани,

ВЩ.като има предвид, че потреблението на природни ресурси съгласно Оценката за състоянието на екосистемата през хилядолетието (Millenium Ecosystem Assessment) междувременно застрашава две трети от всички екосистеми, уязвимостта от изменението на климата се увеличава, а с това и необходимостта от възможно най-бързо разработване на мерки за адаптиране,

ГА. като има предвид, че съвместният доклад на Европейската агенция за околна среда, Съвместния изследователски център и Световната здравна организация , озаглавен „Въздействието на променящия се климат в Европа” привлича вниманието върху факта, че уязвимостта към изменението на климата се различава силно в отделните региони и сектори в Европа, засягайки по-силно планинските региони, крайбрежните зони и средиземноморския и арктическия регион, и като има предвид, че този доклад подчертава, че за да се намалят последиците, в допълнение към по-сериозното намаляване на глобалните емисии на парникови газове са необходими и проактивни мерки за адаптиране на европейско и национално равнище,

Здравеопазване

ГБ. ВА. като има предвид, че някои здравни последици от изменението на климата, както бе докладвано например от Световната здравна организация, могат да бъдат ограничени чрез подготовка и укрепване на здравните системи и чрез съответни превантивни мерки, като се обръща особено внимание на разпространяването на тропически болести, и чрез кампании за информиране на обществеността, които се отнасят до особено уязвими групи, като например бременни жени, новородени, деца и възрастни хора,

ГВ. като има предвид, че Европейският план за действие в областта на околната среда и здравеопазването за периода 2004-2010 г. определено не е в състояние да донесе решение относно екологичните причини, които се отразяват на здравето, особено тези, които са вследствие на изменението на климата,

Растеж и заетост

ГГ. като има предвид, че договорените на срещата на върха през пролетта на 2007 г. цели във връзка с политиката за опазване на климата са постижими в технологично и икономическо отношение и предлагат уникални възможности за дейност на хиляди европейски предприятия,

ГД. като взе предвид, че много предприятия все още не са осъзнали достатъчно обхвата на свързаните с изменението на климата възможности и рискове,

ГЕ. като има предвид, че проявата на ангажираност по отношение на борбата срещу изменението на климата е съвместима с устойчивия икономически растеж и благосъстояние, като има предвид, че тя би представлявала ефективна инвестиция със значими функции за предотвратяване на рецесията и трябва да се схваща като предизвикателство за мащабните структурни промени, които има за крайна цел развитието на истинска зелена икономика,

ГЖ.    като има предвид, че ще се стигне до преразпределяне на работните места по-скоро в определени промишлени сектори, отколкото между различните промишлени сектори,

Насърчаване на технологиите на бъдещето

ГЗ. като има предвид, че търговията с емисии представлява най-съществената част от европейската програма за борба срещу изменението на климата, за да може чрез повишаване на ефективността да се намалят емисиите на парникови газове,

ГИ.като има предвид, че постигането на целите за намаляване на изменението на климата изисква наличието на подходящи механизми за финансово управление за подкрепа на развитието и прилагането на енергийно ефективни и чисти технологии,

ГЙ.като има предвид, че устойчивото жилищно строителство представлява огромен потенциал за създаване на работни места,

ГК. като има предвид, че увеличаването на ефективността само по себе си няма да сложи началото на технологична революция, а ще изисква интегрирана стратегия на европейско, национално и местно равнище за насърчаване на научноизследователските и развойни дейности в новаторските и модерните технологии и процеси и за засилване на тяхното проучване,

ГЛ. като има предвид, че търговията с емисии сама по себе си не е достатъчна за излизане от задънената улица по отношение на CO2 и предизвикване на мащабна революция в сферата на технологиите с ниски емисии на CO2,

ГМ. като има предвид, че улавянето и съхранението на въглерода вече се прилага в малки мащаби в различни области, например при добива на нефт и газ, но като значима технология за борба срещу изменението на климата все още се намира в ранен стадий,

ГН. като има предвид, че разходите и рискът преобладават пред икономическите предимства и коефициентът на полезно действие на електроцентралите с улавяне и съхранение на СО2 спада въпреки използването на най-модерни технологии,

ГО. като има предвид, че технологията на улавяне и съхранение на СО2, като свързваща технология по пътя към декарбонизацията на енергийната система, би могла да допринесе за намаляване на въглеродните емисии от електроцентралите и да послужи като допълнение към възобновяемите технологии, като обаче улавянето и съхранението на въглерод представлява технология, прилагана в крайните точки на мрежите от тръбопроводи ('end-of-pipe'),

Интелигентни компютърни системи и информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

ГП. като има предвид, че на сектор ИКТ в момента се падат 2% от цялото отделено количество CO2 в света, а този промишлен сектор би могъл не само да намали собствените си емисии на CO2, но и да разработи иновационни и енергийно ефективни приложения за целия стопански сектор,

Финансиране и бюджетни въпроси

ГР. като има предвид, че настоящият бюджет на ЕС е недостатъчен за постигане на целите за опазване на климата, тъй като политическият приоритет за борба с изменението на климата все още не е осигурен със съответните бюджетни кредити,

ГС. като има предвид, че в следващата финансова рамка трябва да бъдат предвидени бюджетни кредити за борба с изменението на климата и изграждане на европейска политика за адаптиране, за да може да се осигури на ЕС достатъчен "бюджет за изменението на климата" за следващия бюджетен период след 2013 г.,

ГТ. като има предвид, че борбата с изменението на климата трябва да бъде взета предвид във всички политики на ЕС; следователно като има предвид, че ЕС вече не може просто да преразпределя съществуващите ресурси, а трябва да насърчава създаването на нови ресурси за финансиране на междусекторния характер на борбата с изменението на климата,

Образование, обучение, изготвяне на доклади, етикетиране и повишаване на общественото внимание

ГУ. като има предвид, че политико-икономическите и обществено-политическите мерки за борба с изменението на климата са свързани и с промени в културата, в установените навици и начин на живот и едно наистина устойчиво потребление и разходване на суровини във всички части на обществото не може да се наложи без промяна в мисленето и поведението, за което трябва да се разработят нови модели на потребление и нови начини на живот,

ГФ. като има предвид, че изменението на климата ще предизвика технологичен тласък към модернизация, представляващ икономически шанс, който може да се използва, само ако на пазара на труда се предлагат достатъчно квалифицирани специалисти,

ГХ. като има предвид, че специалната анкета на Евробарометър (специално издание на Евробарометър 300) ясно показва, че изменението на климата се възприема от голямо мнозинство анкетирани лица в Европа като много сериозен проблем, но много от анкетираните се оплакват от липса на информация и личните инициативи за противодействие на изменението на климата се свеждат по-скоро до прости мерки като разделно събиране на отпадъци или намаляване на потреблението на вода и енергия, за които не се иска съществена промяна в поведението в рамките на ежедневието,

ГЦ. като има предвид, че е налице необходимата информация за проверка на собствените навици, свързани с мобилността, като например ползването на частен лек автомобил и алтернативни възможности за придвижване (ходене пеша, каране на велосипед или ползване на обществен транспорт),

ГЧ. като има предвид, че европейските цели и правила за опазване на климата помагат на местните и общинските ръководни органи за подобряване на качеството на живот в много градове на Европейския съюз и местните инициативи в големите райони допринасят решително за намаляване на емисиите на CO2 в ЕС,

ГШ.като има предвид, че не е задача само на търговците на дребно да съдействат за развитие на алтернативно поведение на клиентите при покупка, и че независимо от това предприятията като цяло, чрез търговските си модели и производствени процеси, биха могли да дадат пример за устойчиво развитие и ефективно използване на ресурсите и чрез персонала си да могат да използват един значителен мултипликатор за действия в областта на опазване на климата,

ГЩ.    като има предвид, че до голяма степен липсва информация за потребителите относно климатичното въздействие на селскостопанските продукти, но целенасочените информационни кампании могат да повлияят върху поведението на потребителите и по този начин да се постигнат и цели, свързани със здравната политика,

ДА. като има предвид, че проблемът с изменението на климата не може да бъде разрешен без мащабно участие на местните хора по целия свят, и че следователно една от основните задачи ще бъде с всички възможни средства да им се предостави информацията, от която те имат нужда, за да спомогнат за разрешаването на проблемите и да се защитят когато възникнат трудности при адаптирането, които са неизбежни,

2050 – Бъдещето започва днес

ДБ. като има предвид, че потребностите от ресурси за населението по света още днес превишават с една четвърт естествената възможност за възпроизводство на Земята и по този начин ще бъдат отнети условията за живот на бъдещите поколения,

ДВ. като има предвид, че основите за бъдещите начини на производство и бъдещото поведение на потребителите се полагат в значителна степен чрез настоящите политически решения, които изискват далновидност и водещо политическо начало, а от друга страна един по-устойчив начин на живот няма да бъде възможен без приноса на икономиката, науката, медиите, организираното гражданско общество и отделните граждани,

ДЕ. като има предвид, че изменението на климата представляватглобален екологичен проблем, чиито причини са от структурен характер,

Водещи политически идеи

1.  припомня горепосочената резолюция от 21 май 2008 г. и по-специално факта, че всички усилия за ограничаване на емисиите следва да имат за цел запазване на нива доста под целта за ограничаване на повишаването на глобалната температура до по-малко от 2°C, тъй като такова ниво на затопляне би оказало сериозно въздействие върху нашето общество и индивидуалния ни начин на живот и също така би причинило значителни изменения в екосистемите и водните ресурси; изразява дълбока загриженост поради факта, че голям брой научни доклади напоследък съдържат данни за това, че изменението на климата оказва както по-бързо, така и по-сериозно отрицателното въздействие, отколкото се предполагаше преди; във връзка с това призовава Комисията да следи внимателно и да анализира най-новите научни констатации с оглед на оценяването в частност на това дали целта на ЕС от 2°C все пак би постигнала целта да избегне опасното изменение на климата;

2.  подчертава неотложната необходимост – следвайки хоризонтален принцип – глобалното затопляне и произтичащото изменение на климата да бъдат включени като нови параметри във всички сфери и политики и да се вземат предвид причините и последиците от глобалното затопляне във всяка свързана област от европейското законодателство;

3.  припомня по-специално необходимите цели при противодействието на изменението на климата и подчертава, в съответствие с препоръките от Четвъртия доклад за оценка на въздействието, изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата, и от пътната карта от Бали, значението на това да се установи - за ЕС и другите индустриализирани държави, разглеждани като група, средносрочна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 25% до 40% до 2020 г., както и дългосрочна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 80% до 2050 г., в сравнение с 1990 г., като вниманието се съсредоточи върху ограничаване увеличаването на глобалната средна температура до 2°C в сравнение с нивото преди индустриалното развитие и по този начин се постигне 50% вероятност целта да бъде постигната;

4.  подчертава, че въздействието на дадена нация върху климата не се ограничава с физическите емисии; настоятелно приканва ЕС да предприеме спешни мерки на место и в контекста на международните преговори за разработване счетоводни принципи, които да включват също така пълното въздействие на потреблението, в това число въздействието на международното въздухоплаване;

5.  призовава Комисията да разгледа въглеродните отпечатъци на бъдещите европейски инициативи в областта на политиката, така че да гарантира постигането на набелязаните цели във връзка с борбата срещу изменението на климата на европейско равнище, като същевременно гарантира висока степен на защита за околната среда и общественото здраве;

6.  подчертава политическите мерки и сътрудничеството на международно равнище (в това число регионалните многостранни споразумения) и на равнище ЕС и държави-членки, неколкократно предлагани от Парламента с цел борба срещу изменението на климата;

7.  припомня своята позиция от [дата на приемане на пленарно заседание] в рамките на законодателните процедури относно "законодателния пакет относно климата и енергетиката";

8.  осъзнава задълженията си, произтичащи от водещата роля на Европейския съюз при международните преговори в рамките на РКООНИК на ниво COP (конференция на страните по РКООНИК) и MOP (среща на страните по РКООНИК), както и по време на други международни форуми като СТО, Световната банка и МВФ; посочва неотложната необходимост за ЕС и неговите държави-членки от изпълнение на целите на Протокола от Киото, за да може тази водеща роля да се изпълнява убедително;

9.  споделя схващането, че разработката, приложението и износът на модерни екологични технологии допринасят едновременно за изпълнението на Лисабонската стратегия и целите на ЕС, свързани с Протокола от Киото, както и на други изисквания, свързани с опазването на климата, и изтъква, че с оглед постигане на амбициозните цели в областта на околната среда и икономическия растеж, Лисабонската стратегия и пакета относно климата и енергетиката следва да бъдат изцяло приложени;

10. в тази връзка изтъква, че предприемането на мерки за справяне с изменението на климата ще доведе до обществени промени, които ще допринесат за създаването на нови работни места и отрасли, за провеждане на борба срещу енергийната бедност и за преодоляването на зависимостта от внос на изкопаеми горива и осигуряването на социални ползи за гражданите; подчертава, че сътрудничеството на международно, регионално и местно равнище ще има високи изисквания ако трябва да се осъществи успешно тази цел;

11. наред с това е убеден, че борбата срещу изменението на климата може да бъде успешна само ако гражданите бъдат изцяло ангажирани в този процес и защитени по време на периода на преход към въглеродно неутрална икономика; следователно изтъква факта, че политиките за смекчаване и адаптиране ще подтикнат Европейския съюз към нов модел устойчиво развитие, което следва да насърчава неговия социален характер с оглед гарантиране на социалния консенсус;

12. подчертава необходимостта първо да се постигне рязко увеличаване на ефективността във всички сфери на ежедневието и успоредно с това да се сложи началото на преминаване към устойчив начин на производство и потребление при съзнателно щадене на ресурсите на базата на възобновяемите източници на енергия;

13. подчертава в тази връзка необходимостта да извърши проверка на съвместимостта на бюджета на Европейския съюз, както и на настоящите и бъдещите финансови инструменти с целите на европейската политика за опазване на климата и при необходимост да внесе корекции;

14. подчертава, че една успешна политика в сферата на изследователската и развойната дейност може да стане възможна едва чрез практическото приложение на нови технологии при осигурен пазарен достъп;

15. призовава за провеждане на проучване на миграционните тенденции, породени от изменението на климата, и на натиска, който те могат да упражнят върху местните услуги, за да се позволи планирането на дългосрочно управление на рисковете;

16. подчертава, че близа половината от световното население е под 25 годишна възраст и че днешните решения относно политиката за опазване на климата ще имат далеч по-сериозни последици за най-многобройното младо поколение в историята на човечеството;

Международното измерение: „Периодът след 2012 г.”, външна политика по въпросите на климата и международна търговия

17. настоява Комисията и следващите председателства на Съвета да заемат водеща роля в международните преговори за приемане на споразумение за периода след 2012 г. и тези преговори да бъдат приключени до края на 2009 г., за да остане достатъчно време за ратифициране на бъдещо споразумение за опазване на климата и да се избегне прекъсването между отделните периоди за поемане на задължения;

18. подчертава, че новото споразумение относно изменението на климата под егидата на ООН трябва да се основава на принципа за "обща, но диференцирана отговорност ", при което индустриалните страни играят водеща роля, като намаляват своите национални емисии, а развиващите се страни също поемат ангажимент, в съответствие с Плана за действие от Бали, да предприемат подходящи мерки на национално равнище, в контекста на устойчивото развитие, които са подкрепени и осъществими - по начин, който може да бъде измерен, описан и проверен - чрез технологии, финансиране и изграждане на капацитет от индустриализираните държави;

19. подчертава, че споразумението за периода след 2012 г. трябва да бъде съгласувано с други цели от международния политически дневен ред на ООН или на Европейския съюз като опазване на биоразнообразието, Целите на хилядолетието за развитие или въпроси, свързани със сигурността, за да може да се използва политическото взаимодействие;

20. призовава Комисията и държавите-членки да съставят външна политика в областта на изменението на климата и нееднократно да обърнат внимание на целите на ЕС за опазване на климата в ЕС и дипломатическите мисии на държавите-членки; от своя страна се ангажира нееднократно да повдигне въпроса за целите на ЕС за опазване на климата и да защитава тези цели в своите контакти с представители на парламентите на другите страни;

21. призовава Комисията и държавите-членки да включат в програмите, посветени на помощта за развитие, изискванията за намаляване на емисиите и мерките за адаптиране към последиците от изменението на климата, и/или да посочат тези изисквания в процеса на вземане на решения от страна на международните агенции за помощ за развитие, като по този начин чрез партньорства ангажират частния сектор, публичните органи и неправителствените организации в засегнатите страни или региони; подчертава, че е необходимо мобилизирането на допълнителни средства за оказване на помощ на развиващите се страни, за да се справят с предизвикателството, което представлява изменението на климата, и че новите инициативи в това отношение трябва да бъдат официално обвързани с процеса на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и с постигането на Целите на хилядолетието за развитие; приветства създаването от страна на ЕС на Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA), който да оказва подкрепа за адаптирането към изменението на климата в бедните развиващи се страни, които са най-уязвими по отношение на него, и в тази връзка припомня своята резолюция от 21 октомври 2008 г., спомената по-горе;

22. присъединява се към препоръките, изложени в доклада на Върховния представител за общата външна политика и политиката на сигурност и на Комисията на тема "Изменение на климата и международна сигурност " и подчертава необходимостта от изграждането на съответна превантивна дипломация на ЕС във връзка с климата на многостранна основа, за да могат аспектите на политиката за опазване на климата заедно с други фактори на международните отношения като увеличаване броя на населението и миграция поради промените в климата, изместване на живота от селата в градовете, енергийни потребности, нарастващи цени на енергията и недостиг на вода и хранителни продукти да бъдат включени в по-голяма степен в изграждането на международните отношения;

23. призовава ЕС и държавите-членки, в контекста на Европейската стратегия за сигурност и на Европейската политика са сигурност и отбрана, да предотвратяват, наблюдават и да предприемат действия за справяне с отражението на изменението на климата и произтичащите от него природни бедствия, засягащи гражданската защита и безопасността на хората, както и с възможните конфликти, причинени от промените във водните и земните запаси, произтичащи от изменението на климата;

24. призовава ЕС и държавите-членки да засилят съществуващото между тях и съответните развиващи се страни сътрудничество в областта на климата и да създадат нови партньорства, когато такива не съществуват, като предоставят значително увеличена финансова подкрепа за разработването и трансфера на технологии, защитата на интелектуалната собственост и институционалното изграждане на капацитет;

25. призовава Комисията и държавите-членки да дадат в най-голяма степен приоритет на енергийната ефективност и на възобновяемите източници на енергия в контекста на сътрудничеството за развитие;

26. призовава Комисията в рамките на отделните кръгове на преговорите със СТО и процеса „След 2012 г.” да се придържа към взаимно съгласувани стратегии за водене на преговори по отношение на търговската и екологичната политика, за да представи достоверно пред партньорите в преговорите европейските цели за опазване на климата и разработените за тях инструменти и да разсее загрижеността във връзка с търговските бариери или други пречки в търговските отношения с трети държави, които не са приели задължителни цели за опазване на климата, както и да прилага принципа на взаимност в процеса на защитаване интересите на борбата срещу изменението на климата в на световно равнище;

27. призовава Комисията, действащите председатели и държавите-членки да играят ролята на посредници на двустранно равнище в процеса на водене на преговори за постигане на споразумение за периода след 2012 г., с цел гарантиране на успешното провеждане на преговорите във връзка с климата, целящи постигането на целта от "2ºC".

Енергетика

28. подчертава, че Европа се нуждае от ориентирана към бъдещето обща енергийна политика, както отношения в ЕС, така и във външните отношения, за да може да се гарантира висока степен на сигурност на снабдяването с енергия при спазване на принципите за устойчиво развитие, ефективност на ресурсите и неутралност по отношение на климата;

29. призовава ЕС да създаде Европейска общност за възобновяема енергия, която да бъдещата изследователска дейност и пилотните проекти в тази област, както и разработването на мрежата, за да се позволи оптималното въвеждане на възобновяемите енергийни източници.

30. призовава ЕС и неговите държави-членки да гарантират:

- развитието на и инвестирането в европейска инфраструктура за пренос на енергия (включително така наречената "супермрежа"), необходима за гарантирането на разнообразието от енергийни източници за ЕС;

- текуща научноизследователска дейност и развитие на пилотни проекти, свързани с ИКТ, децентрализирано производство и други нови достижения в областта на технологиите;

31. призовава ЕС и неговите държави-членки да осигурят политически насочвана и ръководена на пазарен принцип преходна фаза в енергийния микс, при която с активната подкрепа на публичния сектор в отделните държави-членки и на европейско равнище, при възможно най-висока степен на сътрудничество с други държави и международни организации, изкопаемите горива да се допълват постепенно с възобновяеми източници на енергия и по-късно да бъдат заменени с такива;

32. призовава държавите-членки да изразят подкрепа за чувството за собственост сред регионите и гражданите и да насърчават със законни средства и данъчни облекчения все по-голямото използване на възобновяеми енергийни източници;

33. призовава държавите-членки чрез системи за амортизационни отчисления и механизми за данъчно стимулиране да мотивират доставчиците на електроенергия да извършват необходимата модернизация на електроцентралите на твърдо гориво, за да може по този начин да се повиши значително ефективността при конвенционалното производство на електроенергия;

34. призовава държавите-членки да осигурят мрежов достъп за децентрализирано произведена енергия, газ и електричество, да премахнат бариерите за достъп до пазара за иновативните доставчици на електроенергия в сектора на възобновяемите енергоизточници, както и да ускорят разширяването на двойно и тройно комбинирано производство на топло- и електроенергия на местно равнище и да го ориентират към средносрочни цели;

35. предлага, като ядро на европейската външна политика в областта на енергетиката, създаването на партньорства с трети държави в рамките на средиземноморския регион в областта на слънчевата енергия, които в своята начална фаза да генерират слънчева енергия и да я пренасят в Европейския съюз чрез кабели с високо напрежение и във втората фаза да поставят основата за производството на електричество и водород и по този начин да се премине към икономика, основаваща се на възобновяемите енергийни източници;

36. призовава ЕС, държавите-членки и икономическия сектор:

- да инвестират в инфраструктура, мрежи и електропроводи за производството, преноса и съхранението на слънчева енергия и на водород;

- да предложат на трети страни в рамките на енергийните партньорства програми за развитие на необходимите институции, инфраструктура, както и програми за обучение на местни специалисти и мрежов достъп за собствено потребление;

37. приканва държавите-членки съгласно възможностите на местно или регионално равнище да продължат да увеличават дела на енергията, добивана от вятъра, която чрез интензивното насърчаване вече се утвърди като форма на добиване на енергия, както и дела на водната енергия и геотермалната енергия в енергийния микс и да продължат да използват наличния потенциал за развитие и с помощта на европейските изследователски инициативи и координация чрез мрежи за върхови научни постижения;

38. подчертава огромния потенциал на използването на устойчивата биомаса за производство на енергия с цел намаляване на емисиите на парникови газове и призовава за създаване на европейска стратегия за използване на устойчивата биомаса за производството на електроенергия и газ, отопление и охлаждане;

39. призовава Комисията да представи пълен анализ на всички емисии по целия жизнен цикъл на отделните източници на биоенергия, за да се определи каква роля може да играе в бъдеще биомасата от остатъци и специално предназначени за това култури като източник на енергия; счита, че трябва да се проверят предимствата и недостатъците на възможностите за подобряване на горивната стойност на биомасата, произтичащи от нови селектирани култури или използването на биотехнологии, без предразсъдъци по отношение на резултатите;

40. счита, че комбинираното производство на топло- и електроенергия е ефективна, икономична възможност, щадяща околната среда;

41. признава различията в подхода на държавите-членки по отношение на атомната енергия и следователно призовава Комисията да отдели специално внимание на радиоактивните отпадъци и на завършването на техния цикъл с оглед на подобряване на безопасността;

42. счита, че изследванията в областта на техническата изпълнимост на ядрения синтез в ITER са първата стъпка в посока постигане на целта за търговско потребление на тази форма на енергия, и подчертава, че осъществяването на тази цел зависи в голяма степен от дългосрочните гаранции за финансиране на извършването подобни изследвания;

Биогорива

43. констатира, че определени начини на производство на биогорива могат да окажат въздействие върху цените на хранителните продукти, върху намаляването на биоразнообразието и върху обезлесяването, но същевременно отбелязва, че биогоривата трябва да се произвеждат отговорно и посредством доказуемо устойчив процес;

44. предлага на Комисията да обмисли още веднъж концепцията за квота биогорива и да разработи гъвкави политики, при които да бъде взет предвид сложният характер на производството на биогорива, включително емисиите на парникови газове от целия им жизнен цикъл и оценката на всички свързани с това косвени въздействия;

45. смята за неизбежно включването на развиващите се страни в дългосрочна стратегия за разработка и производство на биогорива, за да могат да бъдат проучени икономическите възможности за планиране и рентабилността, за гарантиране на достатъчна наличност и производство на храни, да се даде отговор на въпроса за устойчивото екологично развитие и не на последно място да се даде възможност за социално развитие и трайно повишаване на доходите, както и да се гарантира, че развиващите се страни получават знанията и уменията, които са им необходими, за да бъдат в състояние да отговорят на критериите на ЕС за устойчивост;

46. призовава Комисията и държавите-членки да продължат провеждането на изследователска дейност и разработването на съвременни биогорива, да гарантира, че са им отпуснати необходимите средства и да обвържат с определените цели за развитието;

47. призовава Комисията и държавите-членки да използват натрупания опит от разработването на критериите за устойчивост в рамките на ЕС, за да насърчават активно разработването на световен стандарт за биогоривата;

Енергийна ефективност

48. призовава Комисията да предложи задължителна цел от 20% по отношение на енергийната ефективност до 2020 г. и да приложи към това предложение конкретни временни цели за намаление на емисиите;

49. призовава за лансиране на широка информационна кампания за гражданите на местно равнище за повишаване на децентрализираната енергийна ефективност, при която на собствениците на сгради и жилища се предлагат снимки на отоплението с енергиен баланс и се правят предложения за финансиране на възможни мерки за модернизация по модела на микрокредитирането;

50. призовава Комисията и държавите-членки да предприемат активни действия за повишаване осведомеността по отношение на значението на информационните и съобщителните технологии за подобряване на енергийната ефективност , устойчивото развитие и качеството на живот на гражданите на ЕС;

51. призовава чрез изложения, информационни прояви и семинари да се създава ефект на взаимодействие между собствениците на недвижими имоти, доставчиците на финансови услуги, доставчиците на строително-ремонтни услуги и други стопански субекти в сектора на недвижимите имоти;

52. призовава за ясна европейска координация за разширяването на двойното или тройно комбинирано производство на топло- и електроенергия и интегрирането му в индустриални съоръжения с цел гарантиране на местни или регионални възможности за провеждане на мерки за опазване на климата при едновременно увеличаване на ефективността на енергопотреблението;

53. призовава Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) да въведе намален процент на изискуем ДДС за възобновяема енергия и за енергоспестяващи стоки и услуги; предлага по-специално държавите-членки да създават стимули за модернизация чрез намалени ставки за ДДС върху мерките за модернизация и използваната за тази цел техника, чрез отчитане на енергийната ефективност на сградите при определяне на данъка върху недвижимата собственост или чрез издаване на паспорти за енергийна ефективност;

54. предлага като система за стимулиране на модернизирането на отдадени под наем или аренда недвижими имоти намаляване на данъчните ставки при облагането на приходите от наем или аренда в съответствие с инвестиционните разходи за отоплителните и електрическите инсталации с възобновяеми източници както и за повишаване на ефективността;

55. като има предвид дългия живот на сградите, отбелязва, че е изключително важно новите сгради да бъдат построявани съгласно най-високите възможни стандарти за ефективност, съществуващите сгради да се модернизират съгласно съвременните стандарти и да се използва минимално количество на енергия от възобновяеми източници във всички нови или реконструираните сгради, нуждаещи се от отоплителни или охладителни инсталации;

56. предлага държавите-членки да подобрят и да разширят използването на сертификати за енергийна ефективност и да обвържат препоръките с финансови стимули;

57. призовава за минимални стандарти на ЕС за енергийна ефективност за новите и реконструираните сгради; призовава отговорните органи на местната администрация и професионалните сдружения в държавите-членки да утвърдят критерии за енергийна ефективност, насоки и национално законодателство или административни решения при новостроящи се сгради като основен критерий за архитектите и строителните инженери, заедно с нормативни актове в сферата на строителството относно степените на енергийна ефективност на новостроящите се сгради и основните дейности по възстановяване и да гарантират в този контекст чист и здравословен въздух вътре в тях;

58. изтъква необходимостта от включване на минимални критерии за енергийна ефективност в широкообхватна политика в областта на обществените поръчки за обществени сгради и услуги на национално, регионално и местно равнище, като средство за насърчаване на нововъведенията в областта на технологиите и за гарантиране на техния достъп до пазара;

59. призовава Комисията и държавите-членки активно да подкрепят научните изследвания и технологичното развитие и демонстрация на осветителните технологии и интелигентните осветителни приложения и настойчиво да прокарват във външните и вътрешните обществени пространства въвеждането на осветление, което е енергийно спестяващо в по-голяма степен – като наблягат на високо ефективните диоди, излъчващи светлина;

60. отбелязва, че обновяването и подобряването на енергийната ефективност на високите сгради във форма на кула, по-специално в онези страни, в които подобни сгради представляват най-голямата част от пазара на жилища, е най-лесният начин за пестене на енергия и намаляването на емисиите на CO2; призовава Комисията да преразгледа и да увеличи съществуващата граница от 2% за структурните фондове, приложима при отпусканите средства за обновяване на високите сгради;

61. отбелязва, че в дългосрочен план целта в строителния сектор в Европа следва да бъде неутрални енергийни резултати в новите жилищни сгради до 2015 г. и в новите търговски и обществени сгради до 2020 г. и счита, че целта следва да се разшири и в дългосрочен план да обхване обновените сгради;

62. призовава Комисията да хармонизира нормативните изисквания за енергийна ефективност на електрическите и електронните уреди на всеки пет години в съгласно принципа за "водещия играч", да актуализира съществуващите програми за означаване или класове на енергийна ефективност на уредите и по този начин да се избегне предоставянето на погрешна информация на потребителите;

63. призовава Комисията да определи строги цели на равнище ЕС и да установи интегрирани индустриални политики, предназначени да осигурят достъп до пазара и усвояването на енергийно ефективни технологии, включително разработването на общи технологични цели (като пасивните къщи), по-голямо използване на стратегии за интегрирана политика като водещи пазари и "зелени" обществени поръчки и съответно нормативно регулиране по отношение на разработването на продукти и установяването на минимални стандарти;

64. призовава Комисията да прилага по същество забраната на устройства с високи загуби от поддържане на спомагателен режим и, като последваща стъпка в прилагането на директивата за екологичния дизайн (7), да счете за задължително нейното прилагане при устройства, които разполагат с функция за изключване и да въведе задължителни режими за автоматично изключване и енергоспестяващи режими дори при съоръжения с големи двигатели и оборудване и машини за промишлени цели;

65. настоятелно приканва за бързо и строго прилагане на изискванията от 2006 г. относно инсталирането на „интелигентни” измервателни уреди, с които да се повиши осведомеността на потребителите по отношение на енергопотреблението и да се помогне на доставчиците на енергия по-ефективно да управляват търсенето;

Мобилност и логистика

66. констатира, че европейският икономически и обществен модел се базира на осигуряването на мобилност и наличие на лица и стоки съгласно основния принцип за времева ефективност, вместо да осигурява ефективност на ресурсите, и поради това в бъдеще е необходим комбиниран подход между тези два фактора;

67. призовава Европейската инвестиционна банка и неговото дъщерно финансово дружество за предоставяне на рисков капитал - Европейският инвестиционен фонд, значително да увеличат своята подкрепа за развитието на енергийната ефективност и възобновяемата енергия;

68. напомня на съответните стопански субекти, че и транспортният сектор също трябва да изпълнява целите на ЕС по отношение на климата – намаляване на CO2-емисиите до 2020 г. най-малко с 20% в сравнение с 1990 г. и ако съществува международно споразумение най-малко с 30%, и увеличаване на енергийната ефективност с 20% за същия период;

69. призовава за цялостен набор от политики, включващи взаимно допълващи се мерки за устойчива транспортна политика, които включват усъвършенстване на технологиите за изграждане на транспортни средства (екоиновации), по-широко използване на алтернативни енергийни източници за транспорт, създаването на разпределителни мрежи за чисти горива, увеличено използване на алтернативни форми на задвижване, интелигентен транспортен мениджмънт, промени в начина на управление и използването на леките автомобили, подобрена логистика, зелени коридори и ИКТ за транспорта, данък за емисиите на CO2 и модернизирането на обществения транспорт с цел постигане на целта на нулеви емисии, без да се пренебрегва увеличената нужда от мобилност; изтъква, че всичко това би могло да бъде насърчено с ясни преференции в областта на обществените поръчки;

70. счита, че трябва да бъде даден ясен приоритет на прилагането на принципа "замърсителят плаща" и призовава към пълно участие на всички видове транспорт при превръщането на външните им разходи във вътрешни; изтъква, че постигането на тази цел ще изиска адекватна икономическа среда, и следователно призовава държавите-членки за преразглеждане на съответните такси и мита;

71. приветства подробния списък на Комисията във връзка с емисиите в транспортния сектор (Greening Transport Inventory), в който са изброени съществуващите и необходимите в бъдеще законодателни мерки за осигуряване на устойчив растеж в транспортния сектор;

72. подчертава значимостта на инфраструктурните проекти за транспортния сектор; независимо от това призовава потенциалното въздействие върху климата да бъде отчетено в бъдеще при планирането, разработването и изграждането;

73. призовава Комисията и държавите-членки да използват потенциала на системите за сателитна навигация с оглед увеличаване на енергийната ефективност в транспортния сектор като подобрят управлението и организацията на транспортните потоци е по този начин предоставят информация в реално време във връзка с движението на стоки и лица и оптимизират избора на маршрути и видове транспорт;

74. изказва съжаление, че предизвикателствата възникващи при планирането на градската среда съгласно изискванията за ефективност на транспорта и опазване на околната среда, при което да се предвиждат пешеходни зони, пътища за велосипедисти и гъвкави връзки с обществения транспорт на много места изобщо не се вземат предвид или се отчитат твърде късно, или пък са взети само отделни мерки;

75. призовава европейските градове и местни органи да предлагат гъвкави и взаимно съгласувани алтернативи по отношение на използването на леки автомобили и да разширят обхвата на схемите за мобилност, например чрез по-интензивно свързване на съществуващите мрежи на обществен транспорт между центъра и периферията и осигуряване на транспортно-технически приоритет на обществения пътнически транспорт в градските центрове чрез приемане на нормативни актове за движението по пътищата;

76. подчертава потенциала на железопътния транспорт като енергийно ефективен транспорт с ниски емисии на СО2, както по отношение на товарния транспорт на дълги разстояния, така и по отношение на регионалния транспорт и транспорта до работното място на къси и средни разстояния, и иска подобни приоритети да бъдат отразени в критериите за подпомагане от егионалния фонд и кохезионния фонд;

77. приветства изграждането и разширяването в рамките на ЕС, както и в посока към съседните държави, на трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T) и призовава държавите-членки възможно най-бързо завършат приоритетните проекти, и по-специално на тези от тях, които са най-благоприятни по отношение на климата, тъй като те са изключително важни за логистиката на товарния транспорт и устойчивата европейска транспортна политика;

78. подчертава голямата роля на вътрешните водни пътища за транспортирането на стоки; изтъква екологосъобразното естество на този сектор и факта, че той разполага с много свободен капацитет за превоз;

79. изразява съжаление, че независимо от обхвата, в интерес на транспортния сектор като цяло за осъществяване на пренасочване на транспортирането на голям обем товари към железопътните мрежи и вътрешните морски пътища, инвестициите за разширяване на железопътната мрежа са намалели през последните десетилетия;

80. призовава държавите-членки и местните органи чрез ценови мерки и други поощряващи похвати да насърчават преминаването от частен автомобилен към обществен пътнически транспорт и от автомобилен към по екологичен транспорт и чрез значителни инвестиции в необходимата инфраструктура да разширят силно и подобрят предлагането и да направят този начин на придвижване по-привлекателен; междувременно призовава за подобрения в интегрирането на системите за частен/индивидуален транспорт с интегрираната логистика на пътници/товари и обществен/колективен транспорт; изразява убеждението, че инвестициите в железопътна инфраструктура трябва да вървят ръка за ръка с по-добро железопътно обслужване;

81. подчертава значението на интелигентните системи за управление на трафика в интерес на комбинирането на различни видове транспорт и тяхното включване в транспортната политика на Общността, на държавите-членки, на регионално и на местно равнище, тъй като те водят до по-голяма сигурност и до по-екологичен транспорт; призовава за разработването и използването на интелигентни транспортни системи с оглед управляване на трафика и ограничаване на задръстванията по пътищата;

82. призовава държавите-членки да насърчават комбинирането на различни видове транспорт чрез въвеждане на прехвърлими регистрационни номера в съответствие със съществуващите практики, като превърнат използването на железопътния превоз и енергоспестяващи автомобили за местна употреба при заминаването и на мястото на пристигане в по-привлекателна алтернатива за гражданите при осъществяване на дълги пътешествия;

83. призовава ЕС и държавите-членки да работят в тясно сътрудничество с промишления сектор за осигуряване на необходимите пазарно-политически условия за превръщане на интелигентните транспортни системи, в частност по отношение на управлението на логистиката и безопасността (ERTMS, RIS, eCall), в част от транспортния мениджмънт;

84. подкрепя плана на Комисията за определяне, съвместно с държавите-членки, на специални морски магистрали, и храни големи надежди по отношение на способността на бъдещото европейско морско пространство без граници да насърчи морския транспорт в Европа и да даде тласък на неговата ефективност;

85. подкрепя предложенията на Комисията за увеличение на пристанищни такси и такси за престой на плавателни съдове въз основа на стойностите на отработените газове при корабите и осигуряване на електрозахранване на намиращите се в пристанищата кораби от сушата вместо чрез самите корабни генератори;

86. счита, че корабостроителниците и корабоплавателните компании трябва да обърнат сериозно внимание на новите технологии за увеличаване на ефективността като използване на високи корабни платна, системата за сгъстен въздух (Air Cavity System), използване на отделената топлина за производство на електроенергия, по-ефективни двигатели, по-добри профили на корпуса и греблата, по-точни метеорологични прогнози, позволяващи коригиране на курса или възможността за икономия на гориво чрез полагане на съответни покрития върху корпуса на плавателния съд;

87. призовава Международната морска организация (ММО) да приеме вътрешна за сектора на корабоплаването цел за намаляване на емисиите и минимални технологични стандарти за прилагане на тези модерни технологии при строежа на нови кораби; призовава Комисията да определи цел за намаляване на емисиите при морския транспорт, ако това се окаже необходимо;

88. смята, че е необходим интеграционен подход в сектора на въздухоплаването, чрез който самолетната индустрия по света, въздухоплавателните компании и летищните оператори заедно да се ангажират за намаляване на емисиите до 2020 г., без да се поставя под въпрос търговията с емисии като инструмент за повишаване на ефективността;

89. призовава настоятелно ЕС и държавите-членки, преди привеждането в действие на схемата за търговия с емисии в сектора на въздухоплаването, възможно най-ефективно да изпълняват и да разширяват общото европейско въздушно пространство и проекта SESAR (изследване на управлението на въздушния трафик „Единно европейско небе“), за да превърнат в приоритет изграждането на функционални и гъвкави блокове във въздушното пространство и по-гъвкавото използване на въздушното пространство като цяло, за да може да се използва веднага наличния потенциал за намаляване на емисиите и да се постигне до 12% намаление на разхода на гориво от самолетите;

90. призовава производителите на задвижващи системи и двигатели за транспортния сектор съгласно стандартите "Eвро 6", но и извън техните рамки, да работят съвместно за постоянно подобряване на ефективността на техните машини, да приемат вътре в сектора цели за значително повишаване на ефективността и да продължат изследванията относно използването на алтернативни горива, за да могат по този начин да допринесат за по-устойчив растеж в отрасъла;

91. призовава автомобилните производители да преминат към произвеждането на серии с по-малки размери, с по-леко тегло и по-ефективни модели, за да направят възможна мобилността в индивидуален аспект при ограниченията, наложени от изменението на климата и ограничените петролни запаси;

92. отправя покана към оръжейната индустрия също да работи за повишаване на ефективността на произвежданите от нея двигатели и задвижващи системи и да извърши проучване на възможностите за използване на алтернативни горива;

93. призовава всички държави-членки и институциите на ЕС да осигурят необходимата подкрепа за изследователската и развойната дейност във връзка с най-новите транспортни технологии, щадящи околната среда, като водорода, електричеството, горивните клетки, хибридните или съвременните биогорива;

94. призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да приемат рамка на Общността в подкрепа на използването на водород, въз основа на възобновяемите източници на енергия, за да се гарантира, че производството на превозни средства, задвижвани с водород, бързо ще се ускори; счита, че рамката следва да разгледа въпросите за увеличаването на подпомагането от бюджета на ЕС за водородните приложения за крайна употреба, предвиждането то страна на държавите-членки на подпомагане разгръщането на водородните приложения чрез финансови мерки като данъчни облекчения и създаване на ранни пазари чрез поръчки на превозни средства с нулеви емисии в правителствените служби;

95. призовава Комисията до 2010 г. да изготви доклад за ограниченията, които все още съществуват относно каботажа и други фактори в Европейския съюз, които са причина за празни курсове и загуба на ефективност на вътрешния пазар; вярва, че ефективната и ефикасната логистика на товарния транспорт, използвана като съставна част на транспортната система на ЕС, са ключът към устойчивата мобилност в Европа, икономическата ефективност и конкурентоспособност, оптималното използване на енергийни източници, създаването на работни места, опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата;

Туризъм и културно наследство

96. изразява загриженост, че културното наследство и традиционните пейзажи в Европа са застрашени от екстремните климатични явления и изменението на климата в дългосрочен план, и призовава държавите-членки да съставят единен списък, координиран на европейско равнище, на европейските паметници на културата, застрашени от изменението на климата;

97. призовава Комисията, държавите-членки и регионите към всеобхватни корективни и превантивни мерки в чувствителните към промени в климата сезонни туристически местности, които не предлагат никакви истински алтернативи, като например осигуряване на водоснабдяването, защита от горски пожари, предприемане на превантивни мерки срещу топенето на ледниците или подобряване на бреговата защита, за да се отчете икономическото значение на туризма и да се създаде необходимата инфраструктура за работни места и доходи, като по този начин се предотврати възникването на значителни икономически щети по веригата за създаване на стойност;

98. смята продължаващата експанзия на туризма в някои региони за зависима от икономиката и допустима от екологична гледна точка, само ако очакваните въздействия на изменението на климата като например остър недостиг на вода, сняг или топене на ледниците се вземат предвид при бъдещото развитие на конкретното място;

99. призовава сектора на туризма заедно с местните органи на публичната администрация и икономическите сдружения да работят по интегрирани стратегии с цел намаляване на емисиите и повишаване на енергийната ефективност в сектора, преди всичко в транспорта и хотелиерството, както и да планират мерки за насърчаване на екотуризма и за защита на туристическите забележителности от екстремни метеорологични явления;

100.    препоръчва развиването на по-голям брой екологични видове туризъм, като социален туризъм, спортен туризъм или културен туризъм, и подчертава, че елитните туристическите дестинации следва да бъдат тези, които зачитат и опазват околната среда;

Схема за търговия с емисии и промишлени емисии

101.    призовава за включване на проверки на работното място във връзка с изменението на климата в стандартите за докладване на дружествата с цел укрепване на прозрачността при наблюдението на политиките в областта на околната среда и намаляването на емисиите;

102.    изисква всички търговски и нетърговски субекти да предоставят ежегодно публичен отчет относно размера на емисиите на парниковите газове, мерките, предприети за намаляване на парниковите газове, дейностите, предприети за преквалификация на служителите (в случай на закриване на предприятие, дължащо се на доказано изместване на въглеродни емисии), и приходите, получени чрез действия в рамките на схемата за търговия с емисии; призовава Комисията да наблюдава тези дейности и да докладва на Парламента относно напредъка, постигнат от промишления сектор при ограничаването на емисиите;

Земеделие и животновъдство

103.    призовава Комисията да разгледа въпроса, без да го предрешава, за изричното включване на земеделието в една бъдеща интегрирана европейска политика за опазване на климата и формулирането на задължителни цели за намаляване на емисиите на парникови газове, включително метан и азотен окис, в сектора на земеделието при изчерпване на целия наличен потенциал от възможности;

104.    посочва, че оптимизираното стопанисване на земеделските площи повишава хумусното съдържание на почвата и че земеделските площи чрез по-добро управление на засяването им и избягване на неозеленени площи могат да допринесат в по-голяма степен за съхранението на въглерода;

105.    застъпва становището, че оптимизирането на съхранението и използването на минерални торове може да даде съществен принос за намаляване на емисиите на азотен окис; изисква в тази връзка да продължава да се засилва използването на торенето с органична маса вместо с минерални торове;

106.    призовава за провеждане на икономически анализи на рентабилността на определени регионални земеделски практики при различни климатични условия, за да бъдат установени възможностите за адаптиране и улесняване на прехода към други култивирани сортове;

107.    призовава за провеждане на изследователска дейност в областта на новите технологии и за развитие на тези технологии, включително биотехнологиите при отглеждането на семена и растения, в зеленото генно инженерство и за растителна защита с цел прилагане на политиката за опазване на климата в областта на земеделието; призовава също за предоставяне на средства за изследователска дейност за разработване на нови и по-екологосъобразни методи за отглеждане на култури и управление на стопанствата и за финансиране на пилотни схеми за тяхното прилагане, което следва да включва семинари и образователни програми както за новите, така и за установените земеделски производители, с цел да се помогне на земеделието да се приспособи към изменението на климата;

108.    счита, че съответстващите на климатичните условия земеделски практики изискват нови познания за стопанисването на земеделските земи и води, и че в сферата на професионалното обучение на младите земеделски производители трябва да се включат въпросите, свързани с въздействието на изменението на климата или значението на земеделието за състоянието на климата;

109.    признава, че на отглеждането на зърнени култури и соя, като фураж за животни, се дължи значителна част от емисиите на парникови газове; припомня доклада на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), озаглавен "Дългата сянка на животновъдството” от ноември 2006 г., в който се заявява, че животновъдството е отговорно за 18% от емисиите на парникови газове в световен мащаб; счита, че преминаването от интензивно животновъдство към екстензивни устойчиви системи следва да бъде насърчавано, като същевременно следва да се ограничи общата консумация на месо, по-специално в страните с развита промишленост;

110.    призовава за преразглеждане на фуражните дажби в производството на мляко и месо и евентуалното им подобряване, с цел да се постигне намаляване на образуването на метан в търбуха на преживните животни; призовава всички мерки, свързани с храненето и отглеждането в сектора на животновъдството да подлежат на оценка на въздействието върху здравето и хуманното отношение към животните, както и такива мерки да не се прилагат, в случай че те водят до неблагоприятни последствия за засегнатите животни;

111.    вижда в разширяването на инсталациите за биогаз за енергийни цели чрез преработка на оборски тор важен икономически и екологичен принос към намаляването на емисиите на метан в животновъдството;

Горско стопанство

112.    смята, че бъдещата европейска политика за опазване на климата трябва да има за цел както запазването на тропическите гори и останалите все още бореални гори, така и поддържането и повторното залесяване на европейските гори; посочва важната роля, която могат да играят защитни горски пояси около градските зони и промишлените центрове;

113.    застъпва становището, че за целите на действителното намаляване на емисиите чрез избягване на разрушаването на горите е необходимо РКООНИК да разработи трайна компенсационна схема в горското стопанство и изисква създаване на ясни икономически стимули за трайното опазване на джунглите и големите горски площи чрез устойчиво ползване, при което ползата трябва да се измерва много повече с това какви "еко-услуги" и социални функции са изпълнени като цяло;

114.    призовава във връзка с глобалния пазар на CO2 да бъдат предложени икономически стимули предимно на онези страни, които все още разполагат с големи естествени горски площи, за тяхното опазване чрез ежегодно признаване на натрупания въглерод в строго защитени гори; предлага да бъде обърнато внимание на въпроса дали има смисъл в тази връзка вниманието да бъде съсредоточено единствено върху тропическите гори;

115.    призовава ЕС в сътрудничество с международната общност да изгради въздушни и сателитни системи за проследяване и необходимата инфраструктура за гарантиране на трайното опазване по-специално на тропическите гори; предлага учредяване на глобален фонд за изграждане на системите за проследяване под егидата на Световната банка;

116.    смята, че глобалните системи за проследяване, предназначени за защита на горите, ще имат успех, само когато успоредно с това се създадат и поддържат трайно необходимите институционални условия и административно-технически органи с квалифициран персонал;

117.    изтъква в тази връзка необходимостта чрез програми за наблюдение в европейските гори да се откриват на ранен етап евентуални вредители и да се определи научно опасността по отношение на гористите местности, изложени на горещи вълни, горски пожари и суша, за да могат да се вземат съответни мерки за опазване на горите;

118.    смята, че националните подробни списъци за горите на държавите-членки са важен източник на информация за провеждането на анализ на общото състояние на европейските гори и тяхното значение за задържането на CO2 ; призовава Комисията не само да ускори изготвянето и обработката на събраните данни от държавите-членки, но и да се възползва от съществуващите в държавите-членки най-добри практики;

119.    отбелязва, че въз основа на характеристиките на жизнения му цикъл дървесината е „по-зелен” избор за строителството от стоманата и бетона, тъй като запечатва въглеродния диоксид, изисква много по-малко енергия за производство, и страничните му продукти могат да бъдат използвани за производство на възобновяема енергия; отбелязва също, че използването на дървесина като строителен материал ще помогне за постоянното извеждане на въглеродните емисии от въглеродния цикъл и ще замести материалите, изискващи повишена консумация на енергия, като например бетона;

120.    подчертава, че в ЕС следва да се прилага устойчиво управление на горите, което използва много широки социални, икономически и екологични цели; отбелязва, че устойчивото управление на горите се стреми в дългосрочен план да повиши складирането на въглерод в горите; отбелязва също, че младите, растящи и добре управлявани гори понижават съдържанието на въглерод и следователно счита, че в областите, в които горите се изсичат, следва да се предвидят нови засаждания, които да заместят отсечените дървета; счита, че едновременно с това по-старите гори следва да бъдат защитени, тъй като имат жизненоважна роля за запазването на биологичното разнообразие;

Опазване на почвата

121.    препоръчва разширяване на обхвата на научните изследвания и следене на състоянието на почвата с цел своевременно противодействие на ерозията, загубата на полезни площи и биологичното разнообразие;

122.    призовава Съвета да одобри обща си позиция относно Рамковата директива за защита на почвите с оглед въвеждането на истински инструмент на Общността за борба срещу последиците от обезлесяването, ерозията и превръщането на земите в пустиня;

123.    призовава държавите-членки да утвърдят политика за опазване на почвата чрез подходящи методи за обработка на почвата, при които се вземат предвид значението на почвените органични вещества за плодородието, капацитетът на водозадържане и способността на почвите да задържат въглерод, и да разгледат възможностите за използване на биологични въглища;

124.    посочва в тази връзка значението на екосистемите за избягване и ограничаване на почвената ерозия, разтопяването на вечния лед, превръщането на земите в пустиня, проникването на чужди видове и горските пожари;

Водно стопанство

125.    изразява мнение, че стратегическото планиране и интегрираните водни ресурси на базата на мерките за доставка и йерархията на употребата на вода са от съществено значение за успешно овладяване на въздействията на изменението на климата върху наличността и разнообразието на водните ресурси;

126.    счита, че интегрираното управление на водни ресурси трябва да включва стратегии за подобряване на ефикасното използване на вода, пестенето на вода, за рационализиране и ограничаване на потреблението на вода и за подобряване на информираността на потребителите относно устойчивото потребление на вода, и да дава отговор както на въпроси, свързани със събирането и съхранението на дъждовна вода в естествени и изкуствени резервоари, така и на въпроса за риска и въздействието на наводненията и сушата; счита, че следва да бъдат насърчавани действия за установяване на ефективна йерархия на употребата на вода и припомня, че ориентирането на подход, основаващ се на търсенето, следва да се предпочита при управлението на водните ресурси;

127.    призовава Комисията да поеме важна трансгранична координираща роля при стопанисването на водите, в частност чрез изграждане на мрежи и финансиране на изследванията за създаване на нови технологии за обезсоляване на морска вода, нови напоителни системи и за потреблението на вода в селското стопанство и в градовете, както и за подпомагане на пилотни проекти за намаляване на щетите от суша или наводнения; призовава за бързо създаване на Европейска служба за наблюдение на сушата, превръщането на земите в пустиня, наводненията и другите последици от изменението на климата с оглед събирането на информация и гарантирането на по-ефикасен отговор чрез въвеждане на системи за ранно предупреждение;

128.    счита, че с оглед на предоставянето на подходящи стимули за ефективно използване на водните ресурси, държавите-членки следва, при прилагането на политиките си относно водата, да вземат предвид принципите за възвръщаемост на разходите за водните услуги и принципа „замърсителят плаща”;

Рибно стопанство

129.    подчертава, че някои настоящи практики в рибното стопанство допълнително отслабват съпротивителните способности на рибните запаси и морските животни по отношение на въздействията на изменението на климата;

130.    споделя изрично схващането, че един подробен рамков план за моретата, какъвто е предвиден в Рамковата директивата за морска стратегия(8), е необходим за по-доброто и по-устойчивото стопанисване на морските райони и ресурси; предупреждава, че европейските защитени морски зони в противен случай биха се превърнали в последни оазиси на биологичното многообразие в един безжизнен и празен океан;

131.    приветства решението на Комисията за повишаване на съпротивителните способности на рибните запаси и на цялата морска екосистема чрез въвеждане на критерии за устойчиво развитие при квотите за улов в промишления риболов;

132.    застъпва становището, че екологичните промени, причинени от изменението на климата, могат да доведат до необходимостта от преместване на аквакултурите, което води до отрицателни икономически последици за съответните райони; предупреждава обаче, че евентуалното преместване на аквакултури може да има отрицателно въздействие върху засегнатите екосистеми и изисква в тази връзка задължителна оценка на въздействието;

Преработка на отпадъците и управление на ресурсите

133.    вижда в йерархията на отпадъците ядрото на европейската политика по отношение на отпадъците; приканва Комисията да предложи цели за процентно намаляване, повторно използване и рециклиране на отпадъците; изисква при необходимост целите да бъдат преразглеждани и засилвани;

134.    констатира, че предотвратяването на образуването на отпадъци, например чрез оптимизиране на опаковките, е най-добрата възможност да се намалят преките емисии в сектора; все пак подчертава, че предотвратяването на образуването на отпадъци в дългосрочен план изисква промяна в методите на производство и навиците на потребителите;

135.    подчертава, че разделното събиране на биологични отпадъци и рециклиране на материалите в значителна степен допринасят за избягване на преките емисии от депата;

136.    счита за уместно по отношение на намаляване на преките емисии от сектора на отпадъците избягването на транспортиране на несортирани отпадъци на дълги разстояния; споделя мнението, че по тази причина трансграничното транспортиране на смесен битов отпадък на територията на ЕС трябва да се сведе до минимум; счита , че трябва да се води борба срещу нелегалния износ на подлежащ на рециклиране материал, за да се избегне "износът на емисии" и да бъдат задържани ценни суровини на територията на ЕС;

137.    счита, че държавите-членки - след период на поетапно спиране ("рhasing-out") - в средносрочен план трябва изцяло да се откажат от депонирането на несортирани битови отпадъци, тъй като по-доброто използване на капацитета на наличните системи за рециклиране или изграждането на напълно нови системи ще подобри цялостната преработка на отпадъците и ще използва наличния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове с помощта на наличната техника; призовава в тази връзка за задължително улавяне на метан за производство на топлинна енергия в съществуващите депа;

138.    вижда в използването за енергийни цели на остатъчни отпадъци в специализирани енергийни инсталации и в използването на предварително сортирани отпадъци, най-вече с последващо комбинирано производство на топло- и електроенергия при стриктен контрол върху емисиите, възможност за добив на енергия с висок коефициент на полезно действие, която може да се използва надеждно за намаляване на непреките емисии на парникови газове и да замени изкопаемите горива;

139.    счита, че е от съществено значение да се засили изследователската и развойната дейност в областта на преработката на отпадъците и управлението на ресурсите, и подчертава необходимостта от незабавно прилагане на нови иновационни технологии в тази област;

140.    вижда в контекста на преговорите във връзка със споразумение за периода след 2012 г. и включването на трети страни по-последователен начин за прилагане на европейските стандарти за преработка на отпадъци, с което се дава възможност целите на политиката за развитие – като например по-добро опазване на човешкото здраве и на околната среда – да бъдат обвързани с нови икономически възможности и положителен принос към глобалното изменение на климата;

141.    призовава Комисията проучи възможностите за включване на сектор „Отпадъци” в търговията с емисии и на съвместимостта на проектите, свързани с Механизма за чисто развитие (МЧР);

Мерки за адаптиране

142.    припомня исканията, изложени в своята гореспомената резолюция от 10 април 2008 г. и призовава Комисията да публикува незабавно обещаната от нея бяла книга за създаване на координирана рамка на ЕС за планиране на мерки за адаптиране;

143.    подчертава, че тъй като принципът на субсидиарност трябва да се зачита надлежно и като се има предвид колко е важно да се признае ключовата роля на органите на регионално и местно управление, по-специално в най-уязвимите райони, като например планинските и крайбрежните райони, действията на равнище ЕС са от съществено значение за изграждането на устойчивост на биологичното разнообразие чрез укрепване на мрежата Натура 2000 и интегрирането на ефективни мерки за адаптиране в политиката на ЕС за сближаване, селскостопанската политика и морската политика;

144.    отново подчертава необходимостта от последователност и цялостна координация на мерките за адаптиране на равнище ЕС, както и от търсене на възможно поле за взаимодействие, включително в съответствие с международни споразумения, отнасящи се до региони или територии, по които Европейската общност е страна; поставя повторно искането си за координирана рамка на ЕС за планиране на мерки за адаптиране;

145.    подчертава значението на публикуването от страна на Комисията на Зелена книга относно териториалното сближаване, която изтъква необходимостта от интегриран подход спрямо секторните политики, така че да се подобри комбинираното териториално въздействие на политиките на ЕС, националните и регионални политики; следователно призовава за подобряване на процедурите, свързани със структурните фондове, така че те да могат да допринесат в по-голяма степен за мерките в областта на климата;

Здравеопазване

146.    подчертава значението на зелените зони в градските райони , качеството на въздуха и улавянето на въглерода и за общественото здравеопазване и за борбата срещу изменението на климата; призовава Комисията, държавите-членки и органите на местно управление да запазят съществуващите и да развият нови зелени зони в градските райони;

147.    подчертава координиращата роля на ЕС, в частност при изграждането на автоматично или продължително наблюдение на замърсителите и системи за ранно предупреждение за горещи вълни, периоди на продължително замръзване и наводнения, както и при подобряване на систематичното събиране на данни за здравеопазването, заболяванията, метеорологичните условия, околната среда и статистическите данни;

148.    подчертава, че изменението на климата ще изиграе ключова роля за увеличението на някои болести в резултат на неизбежните промени в природните екосистеми, които ще засегнат, наред с другото, животни, растения, насекоми, протозони, бактерии и вируси;

149.    подчертава, че е от изключително значение придобиването на специфичен опит в областта на последиците от изменението на климата за човешкото здраве, особено във връзка с някои заразни и паразитни болести;

150.    подчертава, че въпреки че основната цел на програмата за обществено здравеопазване за периода 2008 – 2013 г. е да се въздейства върху факторите, които традиционно определят здравето (диети, тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици), следва също така да се обърне внимание на някои нови предизвикателства за здравето и да се посочат определящите екологични фактори, произтичащи от изменението на климата;

151.    подчертава координиращата роля на ЕС и на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията при предоставянето на съвети на широката общественост относно избягването на болести, разпространявани чрез насекоми, чрез използването на защитни дрехи, мрежи против насекоми за легла и препарати, отблъскващи насекомите, както и продукти за контролиране на насекомите;

152.    подчертава като възможни мерки събирането и оценката на данни във връзка с въздействието на изменението на климата върху човешкото здраве, засилване на готовността за справяне с природни бедствия, на общественото здравеопазване и превенцията при бедствия, насърчаването на мерки за защита на здравето във всички сектори и мерки за повишаване на осведомеността, по-специално чрез предоставяне на информация на обществеността относно новите опасности за здравето, предупреждения и конкретни указания за избягване излагането на вредни въздействия, по-специално във връзка с болести, пренасяни от насекоми и горещи вълни;

153.    подчертава, че тропическите болести, разпространявани чрез паразити или комари, както и други патогенни агенти, обичайно срещащи се в тропическите райони, могат да се появят на по-високи географски ширини и по-висока надморска височина, като по този начин се превръщат в нова заплаха за хората;

154.    счита, че са необходими изследвания в областта на медицината и фармацевтичния сектор, за да се разработят лекарства и ваксини за новите болести, които следва да бъдат предоставени на достъпна цена на всички засегнати групи от населението;

Растеж и заетост

155.    счита, че Европа има чудесна изходна позиция в глобалното икономическо съревнование за намаляване на емисиите и трябва да се възползва максимално от тази ситуация, за да даде началото на иновационен тласък, който в духа на Лисабонската стратегия да създаде нови и конкурентноспособни предприятия и работни места в областта на чистите технологии, енергията от възобновяеми източници, екологосъобразните предприятия и екологосъобразните умения, за да се уравновеси евентуалната загуба на работни места в секторите, предизвикващи високи емисии на CO2; призовава Комисията и държавите-членки да установят структурните промени, предизвикани от прилагането на политики в областта на изменението на климата, и призовава Комисията периодично да предлага мерки за подпомагане на най-засегнатите групи от населението;

156.    предупреждава да не се изпуска поради песимизъм икономическият шанс, който предлагат изменението на климата и политическите мерки за борба срещу него, като подчертава необходимостта от оптимизъм от страна на социалните партньори, които ще бъдат пряко включени в стимулирането на икономиката, и възможностите за преквалифициране и наемане на работници, засегнати от мерките по адаптиране и смекчаване на последствията от изменението на климата; счита, че общественият и социален консенсус ще бъде от ключово значение в глобалната конкуренция за ефективност, иновации, суровини, технологии на бъдещето и пазари;

157.    застъпва становището, че потенциалът за растеж и заетост може да се използва изцяло, само когато едновременно се осигурява пазарен достъп и се премахват бюрократичните пречки за прилагане на наличните технологии,

158.    отправя покана към държавите-членки да извършат проверка на наличните нормативни разпоредби за тяхната съвместимост с целите на политиката за опазване на климата и да разработят механизми за стимулиране, които да улеснят преминаването към икономика с ниско количество на емисии на въглерод;

159.    отправя покана към социалните партньори и партньорите в колективното трудово договаряне в държавите-членки и на равнище ЕС да разработят общи икономически стратегии за всеки сектор с цел установяване и стратегическо използване на наличния потенциал, където такъв съществува;

Насърчаване на технологии на бъдещето

160.    споделя становището, че трябва да се въведе и осъществи комбиниран подход, включващ намаляване на емисиите и независим от това процес на технологично обновление в рамките на интегрираната европейска политика за опазване на климата с цел осигуряване на ресурси за бъдещите поколения,

161.    счита, че именно поради неутралния по отношение на технологиите подход на ЕС въпросите, свързани безопасното за околната среда прилагане на улавянето и съхранението на въглерод, трябва да бъдат подложени на обширна дискусия с участието на частни и държавни заинтересовани страни, без да се подхожда с предубеждение към резултата; застъпва се за подкрепа на международното сътрудничество с цел насърчаване на трансфера на технологии, най-вече с държавите в преход към пазарна икономика, които все още разчитат на местния добив на въглища за осигуряване на гориво;

162.    смята, че е необходимо значително финансово подпомагане на дългосрочни изследователски и развойни проекти, за да бъдат разработени технологии от следващи поколения и да се даде възможност за необходимото увеличаване на мащабите;

163.    настоятелно приканва държавите-членки на РКООНИК да признаят улавянето и съхранението на CO2 за трансфер на технологии в рамките на Механизма за чисто изпълнение (МЧИ) от Споразуменията от Маракеш към Протокола от Киото;

164.    призовава ЕС и държавите-членки да отговорят на възможните скептични нагласи или загриженост от страна на гражданите във връзка с прилагането на метода на улавяне и съхранение на CO2, като предприемат мерки в областта на изследванията и повишаването на информираността на обществото;

165.    предлага интегрираната европейска политика за опазване на климата да се погрижи за предложения за основни механизми за стимулиране и мерки за подпомагане, за да може да започне необходимото технологично обновление, да се намалят текущите разходи за скъпи, но нови технологии и в бъдеще да се поставят и реализират по-строги цели за намаляване на емисиите,

166.    препоръчва държавите-членки да разгледат начините за ускоряване на прилагането на чисти и енергийно ефективни технологии, като например преките субсидии за потребители, инвестиращи в технологии, например слънчеви панели, помпи за топъл въздух, водни помпи и уреди за по-чисто горене;

167.    предлага за тази цел успоредни мерки, като участие на икономисти, инженери и представители на частния сектор в един институционализиран и успоредно провеждан "процес Киото-плюс ", в духа на успешния метод на Протокола от Монреал за защита на озоновия слой,

168.    призовава за учредяване на европейски фонд за изменението на климата и/или на съответни фондове в държавите-членки, и вижда в това възможност за осигуряване на капитал за финансиране на бъдещата политика за опазване на климата, чиито конкретни мерки и необходимите за изпълнението им инвестиции и солидарност днес могат да се планират само отчасти,

169.    предлага този капиталов запас да се използва на капиталовия пазар с цел осигуряване на възвръщаемост към стопанските субекти и (ре)инвестиране в технологии на бъдещето, като по този начин пазарът ще определи кои технологии да се използват в бъдеще за постигане на средносрочните и дългосрочните цели за опазване на климата, вместо това да се регламентира със закон;

170.    настойчиво подчертава, че в дългосрочен план ефективните решения на проблема с изменението на климата ще дойдат и от научни иновации както в областта на производството, разпространението и използването на енергия, така и в други свързани области, които ефективно ще ограничат производството на парникови газове, без да създават съпътстващи екологични проблеми;

171.    подчертава значението на Седмата рамкова изследователска програма за развитието на чисти форми на енергия и призовава Съвета и Комисията да подкрепят този приоритет и в следващите рамкови изследователски програми;

Интелигентни компютърни системи и информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

172.    предлага на следващите председателства на Съвета по време на председателството да превърнат темата на бъдещето „Информационни и комуникационни технологии” и тяхното значение за предотвратяването на изменението на климата и адаптирането към него в един от своите приоритети;

173.    призовава ЕС и държавите-членки да насърчават тестването, валидирането, въвеждането и разпространението на компютърни и ИКТ-методи за дематериализирането и мащабното укрепване на енергийната ефективност – преди всичко чрез подобряване на логистиката в товарния пазар чрез заместване на материалното пътуване с теле- и видеоконферентна връзка, подобряване на електропреносните мрежи, сгради с оптимизиран разход на енергия и интелигентно осветление – в сътрудничество с индустрията, потребителите, органите на властта, висшите учебни заведения и изследователските институти;

Финансиране и бюджетни въпроси

174.    счита, че ЕС трябва да поеме финансово-политически ангажимент както в основните сфери на подпомагане и разработване на технологии за борба с изменението на климата и помощ за развитие във връзка с тях, така и за подпомагане на трансгранични мерки за адаптиране, повишаване на ефективността и оказване на помощ при природни бедствия съгласно принципа за солидарност, възприет от ЕС;

175.    призовава Комисията да изготви подробен списък на всички съществуващи финансови инструменти и тяхното значение за европейските цели за опазване на климата и въз основа на този "климатичен одит" да разработи предложения за бъдещата финансова рамка, за да могат да бъдат адаптирани бюджетните линии към необходимите изисквания на политиката за опазване на климата, като не се изключва възможността за създаване на нови фондове и следователно за предоставянето им на нови средства;

176.    призовава Съвета да се занимае с проблема на неизползваните целеви средства от бюджета на ЕС, за да могат тези средства да се използват евентуално за целите на политиката за опазване на климата;

177.    подчертава като орган, отговарящ за бюджета заедно със Съвета, да превърне изменението на климата и мерките за предотвратяването им във върховен приоритет при следващата финансова перспектива;

Образование, обучение, изготвяне на доклади, етикетиране и повишаване на общественото внимание

178.    призовава компетентните органи в държавите-членки към създаване на нови професионални профили и адаптиране както на практическото професионално обучение, така и на професионалните училища и специалностите в полувисшите и висшите технически учебни заведения към специфичните предизвикателства във връзка със заетостта в условията на икономически структурни промени, които се ускоряват от изменението на климата и неговото въздействие;

179.    признава важната роля на работниците и техните представители за екологосъобразното адаптиране на техните предприятия и работни места на национално и международно равнище и призовава Общността да подкрепи разработването, обмена и разпространението на най-добри практики;

180.    призовава Комисията да разработи комуникационни стратегии за раззпространение на информация към широката публика относно науката, занимаваща се с въпросите за изменението на климата (въз основа на последните открития на Междуправителствения комитет по изменение на климата), стратегиите за пестене на енергия, мерките за енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници; освен това предлага програмите на ЕС за обмен на младежи да съсредоточат своето внимание върху проекти за информираност относно общото изменение на климата и поради това призовава Комисията, чрез Евробарометър да провежда проучвания сред гражданите на ЕС, за да установи отношението и впечатленията им спрямо изменението на климата, призовава също за общи и опростени стандарти за ефективност за всички сфери от ежедневния живот и за създаване на стимули (напр. от данъчно естество) за отговорното потребление на енергия;

181.    призовава държавите-членки заедно с доставчиците на електроенергия да започнат диалог с гражданите с цел убеждаване на обществеността в породената от енергийната политика и изменението на климата необходимост от увеличаване на ефективността чрез модерни електроцентрали, работещи на твърдо гориво, и обсъждане на улавянето и съхранението на CO2;

182.    призовава Комисията да сподели с гражданите и държавите-членки информация относно успешни проекти като "Ден без автомобили" в рамките на "Европейската седмица на мобилността " и подчертава необходимостта от предлагане на идеи на гражданите във връзка с мобилността им в градовете с намерението да преосмислят поведението си на участници в движението в градовете и ограничаване на понятието "индивидуална мобилност" не само до използването на собствения лек автомобил, но и на всички форми за индивидуално придвижване в градовете и гъсто населените райони като ходене пеша, каране на велосипед, съвместно ползване на един автомобил от няколко души, такси, обществен пътнически транспорт;

183.    приветства обединяването на най-големите градове в света под формата на C40, по-специално като форум на световно равнище за обмен на утвърдени мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и обмяна на опит;

184.    подчертава в частност необходимостта от информиране, консултиране и включване в процеса на вземане на решения на гражданите по места и насърчава градските центрове, региони или големите градски райони да набележат специфични цели за намаляване на вредните емисии и да ги преследват чрез местни или регионални новаторски програми за финансиране с подкрепата на държавните органи;

185.    призовава държавите-членки с оглед на повишаването на обществената информираност да включат в своите нормативни уредби в областта на строителството разпоредби, които да изискват при внасяне на молба за получаване на разрешително за строеж гражданите да получават всеобхватна информация относно местните възможности за използване на източници за възобновяема енергия;

186.    предлага на местните и регионални органи на публичната администрация, околиите, градските райони или общините, но най-вече на обществените заведения, училищата или заведенията за деца и подрастващи да провеждат "състезания за икономия на енергия ", както и местни кампании, финансирани на национално и европейско равнище, с цел насочване на общественото съзнание към възможностите за икономия на енергия и постигане на участие на гражданите и ефект от наученото;

187.    предлага на Комисията да обяви Европейска година на енергията и на ефективност на ресурсите, за да може на всички политически равнища съзнанието на гражданите да се насочи към по-ефективно използване на ресурсите и да се използва изменението на климата като повод за провеждане на интензивен дебат относно наличността и начина на използване на ресурсите; призовава Комисията и държавите-членки да се борят срещу енергийната бедност, както и да гарантират развитието на култура за пестене на водата и чрез образователни програми да повишават обществената информираност относно пестенето на вода; призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на мрежа от градове, в които да се насърчава устойчивото използване на вода с цел обмен на добри практики и съвместно осъществяване на пилотни демонстрационни проекти;

188.    смята рекламата и информацията за продуктите за важен инструмент за насочване на съзнанието на потребителите към екологичните разходи за дадена потребителска стока и промяна на поведението на потребителите; предупреждава обаче за заблуждаваща информация относно екологосъобразното въздействие на продукти ("greenwashing") и призовава Комисията и държавите-членки, след консултация с европейските промишлени сдружения да изготвят рекламен кодекс и кодекс за етикетиране за техния отрасъл с цел осъждане на заблуждаващата реклама и невярната информация относно екологосъобразното въздействие на продуктите, както и да спазват действащите европейски разпоредби във връзка с рекламата и етикетирането;

189.    счита за важно в диалога с гражданите и търговците на дребно да се предлага реклама преди всичко на местни и сезонни продукти, като при това се вземе предвид предлагането на информация на потребителите, по-конкретно задължително етикетиране, за начина на производство на месни продукти като помощ при вземане на решения от страна на потребителя, за да се изтъкне въздействието на интензивното животновъдство върху климата;

190.    счита, че гражданите следва да бъдат по-добре информирани относно факта, че намаляването на производството и консумацията на месо и млечни произведения би намалило емисиите на парникови газове, както и опасността от появата на някои форми на рак, сърдечни заболявания и затлъстяване;

191.    счита, че липсата на информация за населението относно мерките за борба с изменението на климата представлява сериозен проблем; затова призовава ЕС, държавите-членки и регионалните и общинските органи и организации заедно с пресата, радиото, телевизията и онлайн медиите да създадат и проведат европейска информационна кампания за причините и въздействията на изменението на климата и намаляването на ресурсите, чиито акцент да бъде поставен върху индивидуалните възможности за промени в ежедневното поведение и която трябва да представи по-добре и по-достъпно за обществеността дейността на европейските и националните органи във връзка с мерките за борба срещу изменението на климата;

192.    приветства инициативите на големите предприятия чрез включване на персонала и малките доставчици да преследват вътрешнофирмени цели за намаляване на вредните емисии и чрез комуникационни стратегии да популяризират сред обществеността устойчиви модели на производство и потребление; насърчава стопанските организации в държавите-членки и на европейско равнище да изтъкват значението на устойчивите практики на фирмено управление като уникално качество в условията на конкуренция;

2050 – Бъдещето започва днес

193.    призовава към прилагане на програма за действие за борба срещу изменението на климата през периода 2009 – 2014 г. в съответствие със следните принципи:

а) на европейско равнище - Комисията и държавите-членки следва:

- да провеждат дискусии на местно и световно равнище относно мерките за борба срещу изменението на климата,

- да разработят, финансират и въведат европейска супермрежа, достъпна за всички видове доставчици на електричество;

- да насърчават и финансират ефективна, устойчива транспортна инфраструктура за намаляване на въглеродните емисии, включително водородна технология и високоскоростен железопътен транспорт,

- да разработват нови комуникационни стратегии за образование на гражданите и за насърчаването им към намаляване на емисиите по икономичен начин, например като предоставят информацията относно съдържанието на въглерод в продукти и услуги;

- да разработват подходящи законодателни инструменти за насърчаване на всички промишлени сектори към водеща роля в борбата срещу изменението на климата, като се започне с изискване за прозрачност по отношение на въглеродните емисии;

- да установят по-силни връзки между Лисабонската политическа програма, социалната програма и политиките, отнасящи се до изменението на климата;

б) на местно и регионално равнище - следва да се насърчават и обменят най-добрите практики, особено по отношение на:

- мерки за енергийна ефективност, насочени към борба срещу енергийната бедност, с цел постигане на неутрални енергийни резултати за частните, търговски и обществени сгради;

- рециклиране и повторно използване на отпадъци, например чрез развитие на инфраструктури за пунктове за събиране,

- развитие на инфраструктура за леките автомобили с ниска степен на емисии, които използват възобновяема енергия, и създаване на стимули за разработване на превозни средства с „нулеви емисии”, които да се използват в обществения транспорт,

- насърчаване на по-устойчива мобилност в градовете и в селските райони,

- приемането и прилагането на мерки за адаптиране към изменението на климата;

194.    подчертава необходимостта от дългосрочни политически и образователни мерки за противодействие на изменението на климата и последиците от него и от цялостно прилагане на заложените в тях стратегически решения, а не подчиняването им на краткосрочни политически цели; насърчава лансирането на схеми за начин на живот и потребление, които да съответстват на изискванията на устойчивото развитие;

195.    подчертава необходимостта да не се капитулира пред комплексния характер на проблема с изменението на климата, а далновидност, воля за действие и да се прояват управленски качества в сферата на политиката, икономиката и обществения живот в отговор на икономическите, екологичните и социалните предизвикателства, пред които ни изправят промените в енергийната политика и климата, изразяващи се във все по-голямата оскъдица на суровините;

196.    подчертава необходимостта, въз основа на идеята за създаване на Европейския съюз, да се вземат решения, основани на убеждението за необходимост и правилност, и да се използва уникалният шанс чрез стратегически действия да се начертае бъдещето на нашето общество;

197.    призовава компетентните органи на Европейския парламент да съставят и публикуват редакция на настоящия доклад за редовия читател в рамките на три месеца след неговото приемане;

o

o       o

198.    възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на Секретариата на РКООНИК с молба за изпращане на всички страни по конвенцията, които не са държави-членки на ЕС, и на предвидените в РКООНИК наблюдатели.

ПРИЛОЖЕНИЕ A :

ПОДБОР НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ АКТОВЕ НА ЕС С ПОЛОЖИТЕЛЕН ПРИНОС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

Действащо законодателство:

–      Директива 91/676/EИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници(9)

–      Директива 92/43/EИО на Съвета от 21 май 1992 г. за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (10), и свързаните с нея законодателни актове

–       Директива 93/12/EИО на Съвета от 23 март 1993 г. относно съдържанието на сяра в някои течни горива (11), и свързаните с нея законодателни актове

–      Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (12), и свързаните с нея законодателни актове

–       Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/EИО на Съвета (13), и свързаните с нея законодателни актове

–      Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(14)

–       Директива 2001/80/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (15), и свързаните с нея законодателни актове

–      Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (16)

–      Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61 EО на Съвета (17), и свързаните с нея законодателни актове

–      Директива 2003/105/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/EО на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (18)

–      Директива 2004/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за изменение на Директива 94/62/EО относно опаковките и отпадъците от опаковки (19)

–      Регламент (EО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаване на Единно европейско небе (рамков регламент) (20)

–      Директива 2005/32/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/EИО на Съвета и Директиви 96/57/EО и 2000/55/EО на Европейския парламент и на Съвета (21)

–       Директива 2006/40/EО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно емисиите на климатични системи в моторни превозни средства и за изменение на Директива 70/156/EИО на Съвета (22), и свързаните с нея законодателни актове

–      Решение № 1982/2006/EО на Парламента и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 - 2013 г.)(23)

–       Регламент (EО) №. 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Eвро 5 и Eвро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (24), и свързаните с него законодателни актове

Предложени законодателни актове:

      Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/EО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността (2008/0013 (COD)) (СOM(2008) 16 окончателен)

      Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (2008/0014 (COD)) (СOM(2008) 17 окончателен)

      Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти и за изменение на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/EО на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО и 2006/12/ЕО, и Регламент (EО) № 1013/2006 (2008/0015 (COD) – COM(2008)0018 окончателен)

      Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (2008/0016 (COD) – COM(2008)0019 окончателен)

      Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за емисиите от нови пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (2007//0297 (COD) - (СOM(2007) 856 окончателен)

(1)

OВ C 74 E, 20.03.2008 г., стp. 652; вж. също протоколите от пленарното заседание от 18.02.2008 г., точка 7.

(2)

OВ C 282 E, 06.12.2008 г., стp. 437;

(3)

Приети текстове, P6_TA(2008)0032.

(4)

Приети текстове, P6_TA(2008)0125.

(5)

Приети текстове, P6_TA(2008)0223.

(6)

Приети текстове, P6_TA(2008)0491.

(7)

Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и Директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.07.2005 г., стp. 29)

(8)

Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.06.2008 г., стp. 19)

(9)

OВ L 375, 31.12.1991 г., стp. 1.

(10)

OВ L 206, 22.07.1992 г., стp. 7.

(11)

OВ L 74, 27.03.1993 г., стp. 81.

(12)

OВ L 257, 10.10.1996 г., стp. 26.

(13)

OВ L 350, 28.12.1998 г., стp. 58.

(14)

OВ L 327, 22.12.2000 г., стp. 1.

(15)

OВ L 309, 27.11.2001 г., стp. 1.

(16)

OВ L 1, 04.01.2003 г., стp. 65.

(17)

OВ L 275, 25.10.2003 г., стp. 32.

(18)

OВ L 345, 31.12.2003 г., стp. 97.

(19)

OВ L 47, 18.02.2004 г., стp. 26.

(20)

OВ L 96, 31.03.2004 г., стp. 1.

(21)

OВ L 191, 22.07.2005 г., стp. 29.

(22)

OВ L 161, 14.06.2006 г., стp. 12.

(23)

OВ L 412, 30.12.2006 г., стp. 1.

(24)

OВ L 171, 29.06.2007 г., стp. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ Б : РЕЗОЛЮЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА

–   Резолюция от 17 ноември 2004 г. във връзка със стратегията на Европейския съюз за конференцията в Буенос Айрес на тема „Изменението на климата” (COP-10) (1)

–   Резолюция от 13 януари 2005 г. във връзка с резултатите от конференцията за изменението на климата, проведена в Буенос Айрес,(2)

–   Резолюция от 12 май 2005 г. във връзка със срещата на правителствените експерти по въпросите, свързани с изменението на климата (3)

–   Резолюция от 16 ноември 2005 г. относно стратегията за успешно противодействие на глобалното изменение на климата(4),

–   Резолюция от 18 януари 2006 г. относно изменението на климата (5),

–    Резолюция от 1 юни 2006 г. относно Зелената книга за енергийна ефективност или постигане на по-големи резултати с по-малко средства(6),

–   Резолюция от 4 юли 2006 г. във връзка с ограничаване на климатичните въздействия на гражданското въздухоплаване (7),

–   Резолюция от 26 октомври 2006 г. във връзка със стратегията на Европейския съюз относно конференцията за изменението на климата в Найроби (COP12 и COP/MOP2),(8)

–   Резолюция от 14 декември 2006 г. относно Зелена книга за Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и безопасна енергия (9)

–   Резолюция от 14 февруари 2007 г. относно изменението на климата (10),

–   Резолюция от 21 октомври 2008 г. относно създаването на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни (11),

(1)

OВ C 210 E, 18.08.2005 г., стp. 81;

(2)

OВ C 247 E, 06.10.2005 г., стp. 144;

(3)

OВ C 92 E, 20.04.2006 г., стp. 384;

(4)

OВ C 280 E, 18.11.2006 г., стp. 120;

(5)

OВ C 287 E, 24.11.2006 г., стp. 182;

(6)

OВ C 298 E, 08.12.2006 г., стp. 273;

(7)

OВ C 303 E, 13.12.2006 г., стp. 119;

(8)

OВ C 313 E, 20.12.2006 г., стp. 439;

(9)

OВ C 317 E, 23.12.2006 г., стp. 876;

(10)

OВ C 287 E, 29.11.2007 г., стp. 344;

(11)

Приети текстове, P6_TA(2008)0491


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Бъди промяната, която желаеш да видиш по света

Махатма Ганди

Създаването на временна комисия по изменението на климата е отговорът на Европейския парламент и неговия принос за превръщането на предизвикателството на изменението на климата в приоритет за Европейските и световни програми. След решението на председателския съвет от 17 април 2007 г. да се предложи на Парламента създаването на временна комисия по изменението на климата, и след решението на Парламента от 25 април да създаде такава временна комисия, новосъздадената комисия по изменението на климата проведе учредителното си събрание на 22 май 2007 г. На 18 февруари 2008 г. Парламентът реши да удължи мандата на временната комисия до 9 февруари 2009 г. На 21 май 2008 г. Парламентът прие на пленарно заседание междинният доклад на временната комисия по изменението на климата относно научните факти във връзка с изменението на климата: констатации и препоръки за вземането на решения,

Окончателният доклад съдържа препоръки относно бъдещата интегрирана политика на ЕС за опазване на климата, която да положи основите за изграждането на икономика с ниско количество на емисии на въглерод, и цели да координира общата позиция на Парламента във връзка с преговорите относно постигането на бъдещо международно споразумение по въпросите на изменението на климата.

Той беше съставен въз основа на цялата информация, събрана в хода на дейността на комисията по изменението на климата, и се основава на предпоставката, че вече съществува добре обоснован научен консенсус относно ролята на антропогенните емисии на парникови газове в климата по света, и че с оглед съществуващата оценка на риска има неотложна нужда от предприемане на действия.

Вашият докладчик е убеден, че не съществува един-единствен правилен подход за борба срещу изменението на климата, а че ние трябва да се изправим пред предизвикателството на политиката за опазване на климата чрез драстично повишаване на ефективността и по-добро управление на ресурсите, и на второ място трябва да сме готови да поемем по нов път. Ние не разглеждаме естествените колебания в климата, а повишаването на средната световна температура, причинено от хората поради техния начин на живот, който хаби ресурсите вместо да ги съхранява, и по този начин не цели устойчиво развитие, което да отговаря на нуждите на съвременното поколение, без да представлява заплаха за възможностите на бъдещите поколения.

Настоящият доклад е разделен на 22 теми:

1.  Водещи политически идеи

Принципите и на политиката за опазване на климата и насоките, които съдържа окончателният доклад на временната комисия по изменението на климата се основават на вече изразената в 13 резолюции позиция на Парламента относно изменението на климата в настоящия шести парламентарен мандат. В доклада се изтъква по-специално, че изменението на климата трябва да се схваща като хоризонтална политика, която да се отчете във всички законодателни предложения.

Тези принципи включват най-вече ключовите цели, за които е постигнато съгласие и които често се повтарят оттогава, като ограничаването на изменението на климата до 2°C, целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. (или с 30% ако други държави с развита промишленост поемат ангажимент за осъщаствяване на подобно намаляване на емисиите ) или с 60-80% до 2050 г.

Водещата роля на ЕС в международната борба срещу глобалното затопляне, която допринася за неговата идентичност, води до задължение за гражданите на Европа не само да формулират средносрочни и дългосрочни цели във връзка с опазването на климата, но и да постигат тези цели чрез далновидни политически мерки, и налага не само настоящите, но и бъдещите представители на гражданите на Европа да се ръководят от тези принципи на политиката за опазване на климата и непрестанно да прилагат на практика необходимите в световен мащаб цели за опазване на климата.

2. Международното измерение: „Периодът след 2012 година”, външна политика по въпросите на климата и международна търговия

Преговорите за постигане на споразумение за периода след 2012 г. по време на конференцията по въпросите на климата, която ще се проведе в Копенхаген (COP 15) в края на 2009 г., трябва да приключат успешно, за да се избегне прекъсване между първия и втория период на поемане на задължения, Важно е също така да се поеме международен ангажимент понеже изменението на климата може допълнително да засили вероятността от възникване на конфликт в международните отношения, напр. като резултат от миграция, породена от екологични проблеми, загуба на територия или гранични спорове, породени от наводнения и отместване на бреговата линия, както и от конфликти, свързани с разпределението на ресурсите, вследствия намаляване на селскостопанските площи или на водните запаси.

3. Енергетика

Според прегледа на световната енергетика за 2006 г. петролът е най-големият източник на енергия по света, бележещ 35% от потреблението на първична енергия, следван от въглищата с 25% и от природния газ с 21% Надеждни източници и предвиждания сочат съществено нарастване на нуждите от енергия по света до 2020 г. и след това. Международната агенция по енергетика, например, прогнозира до 2030 г. увеличаване на световното потребление на енергия с най-малко 60%. Това в голяма степен е свързано с проблем на разпределянето, тъй като нарастващата нужда от енергия в държавите в преход към пазарна икономика допълнително ще засили надпреварата за гарантиран достъп до изкопаеми горива през следващите години поради това, че наближава краят на епохата на евтините и изобилстващи изкопаеми енергийни източници.

За да отговори на това нарастващо търсене, световната общност ще бъде изправена пред огромни предизвикателства. Изглежда невероятно нарастващите нужди от енергия на нарастващото население по света да бъдат задоволени единствено с повишаване на ефективността. Следователно, решенията за инвестиции, които ще бъдат взети през следващите няколко години, ще определят структурата на енергийната система и енергийния микс през идните десетилетия.

4. Биогорива

Настоящата политика по отношение на биогоривата е довела до конфликт на целите, изразяващ се от една страна в намаляване на хранителните запаси и увеличаване на цените на хранителните продукти, а от друга страна в увеличаване на енергийните нужди и търсене на алтернативни горива, Междувременно въпросът за устойчива политика по отношение на биогоривата се поставя все по-остро и следва да се както към установяване на критерии за устойчиво развитие при производството на биогорива, така и към насърчаване на неидеологизирано развитие при биогоривата от второ поколение.

5. Енергийна ефективност

Наличните научни данни говорят сами по себе си: 40% от крайното потребление на енергия се отчита при строителния сектор, което означава, че 33% от всички емисии на парникови газове се дължат на застроената среда. Следователно строителният сектор (жилищни, промишлени и обществени сгради) по пътя на модернизирането на топлоизолацията, отоплителните и охлаждащите системи, електроуредите и вентилационните устройства, крие огромен потенциал за намаляване на емисиите на CO2при ефективност на разходите. В тази връзка е от съществено значение въпросът какви механизми за насърчаване да бъдат създадени, за да се даде тласък на тези необходими мащабни мерки за модернизация.

6. Мобилност и логистика

Докато отделянето на растежа в транспорта от общия икономически растеж е основна цел на транспортната политика на ЕС, търсенето на транспортни услуги е нараснало повече от брутния вътрешен продукт, поради което и без това високият дял на транспортните емисии в общите емисии на парникови газове продължава да нараства в ЕС. Понастоящем около една трета от крайното потребление на енергия в ЕС се пада на транспорта и транспортният сектор почти изцяло ( 97%) зависи от петролни горива (бензин и дизел).

От една страна мобилността в градовете е пряко свързана с качеството на живот на отделния индивид, а от друга от индивидуалният трафик в градовете има съществен принос за емисиите на парникови газове и за други проблеми, свързани с околната среда като замърсяването на въздуха и шума. Вместо да подобри качеството на живот на гражданите, това значително може да се влоши поради отрицателно въздействие върху здравето.

тук също не трябва да се избягва предизвикателството. В крайна сметка транспортният сектор също трябва да изпълнява целите на ЕС по отношение на климата – намаляване на емисиите на CO2 до 2020 г. най-малко с 20% в сравнение с 1990 г. и увеличаване на енергийната ефективност с 20% за същия период; Следователно ние трябва да дадем общ отговор на въпроса как да съвместяваме европейския икономически и социален модел, който се основава на наличността на хора, стоки и услуги, с отдаден приоритет на времето, с ефективността на ресурсите, необходими за устойчивото развитие.

7. Туризъм и паметници на културата

Според ЮНЕСКО една десета от паметниците на културата по света и традиционните пейзажи са застрашени от въздействието на изменението на климата. В Европа това означава, че туристическата индустрия е силно засегната, защото според Световната организация по туризъм към ООН Европа е най-често посещавания туристически район в света, отбелязваща 55% от всички посещения на чуждестранни туристи през 2006 г. Добре известно е, че изменението на климата може да доведе до намаляване на туристическите потоци, което би довело до отрицателни икономически последици във въпросните ваканционни дестинации.

8. Схема за търговия с емисии и индустриални емисии

Със своята схема за търговия с емисии Европейският съюз създаде уникален инструмент за намаляване на емисиите при максимална ефективност. Първата многонационална схема за търговия с квоти за емисии влезе в сила от 1 януари 2005 г. Като първа по рода си подобна схема по света тя има потенциал да послужи за модел на нашите международни партньори.

На 23 януари 2008 г. Комисията внесе предложение за директива за изменение на схемата за търговия с квоти за емисии, според което инвестиционните цикли (наличието на нови видове производствени процеси, изисквания за капитал, фактора време) следва да се отчитат при формулирането на бъдещи цели за намаляване на емисиите при търговията с квоти за емисии.

9. Земеделие и животновъдство

Изменението на климата изправя земеделието в Европа пред редица предизвикателства с различна величина. Земеделието трябва първо да намали своите собствени емисии и да разработи стратегии за адаптиране към променящите се климатични условия. В качеството на производител на биомаса и материал за биогоривата, то доставя основните суровини за нововъзникващите енергийни източници. Същевременно трябва да бъде произвеждано същото количество храна, за да се изхранва все по-нарастващото население по света В тази връзка животновъдството, по-специално, играе съществена роля: Организацията на ООН за прехрана и земеделие предвижда нарастване на производството на месо от 229 милиона тона в наши дни до 465 милиона тона през 2050 г., а за производството на мляко от 580 милиона тона до 1043 милиона тона. Това означава, че секторът на животновъдството ще расте по-бързо от всеки други сектор в селското стопанство. Същевременно, по веригата за създаване на стойност животновъдството е отговорно за 18% от глобалните емисии на парникови газове и по този начин произвежда повече парникови газове отколкото транспортния сектор!

Промените в земеделските практики, европейското законодателство и най-новите структурни реформи в ОСП, която все повече цели постигане на устойчивост, несъмнено косвено ще доведат до намаляването на емисиите на парникови газове чрез подобреното използване на наличните ресурси. Независимо от това не трябва да се пренебрегва факта, че в селското стопанство не съществуват конкретни цели, свързани с опазване на климата, нито пък съществуват механизми за насърчаване използването на съществуващия потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата. Както и в други сектори, все по-голяма значимост придобиват модерните кариери с ясен профил по отношение на климата. Земеделските практики, насочени към опазване на климата призовават към предаването на нови познания в управлението на почвите, и следователно при професионалната подготовка на младите фермери трябва все-повече да се отчита въздействието на изменението на климата и въздействието на климата върху земеделската продукция, за да отговори на предизвикателството, което изменението на климата представлява за земеделието и животновъдството.

10. Горско стопанство

Няма никакво съмнение, че горите са изключително ценни за нашата биосфера. 30% от земната площ по света е покрита с гори, които представляват дом за над две трети от всички видове, живеещи по земята. Освен това към 30% от годишните емисии на парникови газове се поглъщат от горите. по този начин горите играят главна роля в борбата срещу изменението на климата. И все пак независимо от многобройните им функции в глобалната екосистема те нямат цялостна пазарна цена. Освен това поне една трета от горите по света вече са засегнати от последиците от изменението на климата. Ние следва да признаем тези екологични услуги и социални функции, изпълнявани от горите, или казано направо трябва да признаем, че горите са нещо повече от сбора на дърветата в тях.

11. Опазване на почвата

Почвите са най-съществената пространствена основа за осъществяването на стопанска дейност. От една страна те са основата за производството на 90% от храната за хората, за животните, за текстила и горивата. В резултат на нарастващия брой все по-противоречиви потребности от страна на почти всички сектори на икономиката, в това число селското стопанство, частните домове, промишлеността и търговията, транспорта и туризма, почвите са подложени по-бързо от всякога на нанасянето на необратими вреди от запечатване и ерозия, намаляване на органичното вещество, замърсяване, засоляване, уплътняване, загуба на биологично разнобразие, свлачища и наводнения.

Съществува ясна връзка между изменението на климата, устойчивото развитие, качеството на околната среда и деградирането на почвите. Почвите са засегнати от изменението на климата, което на свой ред може да доведе до допълнително деградиране на почвите. Същевременно почвите играят важна роля чрез динамиката на хумуса при свързването на въглерода в атмосферата. деградирането на почвите води до загуба на органични вещества в почвата (и по този начин до органично свързан въглерод), което на свой ред води до загубата на способността почвите да задържат въглерод.

Следователно ние трябва да направим всичко възможно, за да създадем политика за опазване на почвата чрез подходящи методи за обработка на почвата, при които се вземат предвид значението на почвените органични вещества за плодородието, капацитетът на водозадържане и способността на почвите да задържат въглерод;

12. Водно стопанство

Поради отрицателното въздействие на изменението на климата и понякога неправилното стопанисване на водата, качеството на водата в ЕС далеч не е задоволително. Качеството на водата е застрашено от специфични опасности от редица източници, включващи изпускането, емисиите и загубите на вредни вещества. Човешките дейности влияят толкова сериозно върху структурата на хидрологията по света, че е едва възможно водата да се регенерира. И най-вече водата има главна голя в изменението на климата с това, че не само поражда процеси, свързани с изменението на климата (напр.образуването на вода при топенето), но също така е обект на промяна. Въздействието на изменението на климата върху хидроложкия цикъл може да доведе до ефектът на доминото при много икономически отрасли, като земеделието (повишена необходимост от поливане), енергетиката (по-малък хидроелектрически потенциал и намаляване на наличността на вода за охлаждане), човешкото здраве (по-ниско качество на водата), отдиха и развлеченията (ограничения, наложени върху туризма), рибното стопанство и корабоплаването, както и да отрицателно въздействие върху вече застрашеното биологично разнообразие.

Основното предизвикателство, пред което трябва да се изправим е въпросът за интегрираното водно стопанство и бъдещите изисквания за водата, което е от съществено значение за успешното справяне с проблема на въздействието на изменението на климата върху наличните водни запаси.

13. Рибно стопанство

пред последните сто години средната глобална температура се е покачила с около 0.6°C, а нивото на моретата и океаните с 0.15 м. През този период водата в моретата и океаните и пресноводните системи се е затоплила с 0.04°C, докато температурата на повърхността се е покачила с 0.6°C.

Може да се предвиди, че изменението на климата ще доведе до големи промени в риболова и аквакултурата в открито море в ЕС. Очаква се например покачване на температурата и по този начин на световните океани и морета, както и в силния потока на водите в Атлантическия океан, породен от разликите в температурата и солеността на водните маси, промяна в солеността и географското разпределение на организмите, промени в популациите на рибите и количествено възпроизвеждане на фитопланктона. Следователно променящият се климат ще повлияе пряко на оцеляването, разпространението, плодовитостта и поведението на отделните животни и по този начин на размера и разпределението на индустриалните рибни запаси.

Следователно ние се нуждаем от всеобхватен рамков план по отношение на моретата, както е предвидено в рамковата директива за морска стратегия, за да се гарантира по-добро и по-устойчиво управление на морските райони и на техните ресурси.

14. Управление на отпадъците и ресурсите

Нашето управление на отпадъците и ресурсите е изправено пред жизненоважни предизвикателства: от една страна е ясно, че европейското законодателство във връзка с отпадъците вече дава своя принос за ограничаването на емисиите на парникови газове от сектора на отпадъците. това наистина е успех. Независимо от това за съжаление е също така ясно, че количествата отпадъци продължават да нарастват независимо от полаганите от нас старания. Според предвижданията тази тенденция ще се запази: Европейската агенция за околна среда очаква нарастване с 25% на количеството битови отпадъци в периода между 2005 и 2020 г. Независимо от това Агенцията предвижда ясен (над 80%) спад в емисиите в сектора на отпадъците в сравнение с края на 80те години миналия век.

Следователно ние трябва да разчитаме на биологичното предварително сортиране и рециклиране на материалите, за да се избегнат преките емисии от депата. Освен това използването на отпадъци за енергийни цели заедно със системите за комбинирано производство на енергия значително допринася за избягване на непреките емисии тъй като замества изкопаемите горива за генериране на електричество и топлина. Стриктното прилагане на принципа за близост би било също вероятно от полза: транспортирането на отпадъците на дълги разстояния следва да бъде избягвано, за да се ограничат преките емисии от сектора на отпадъците.

15. Мерки за адаптиране

В своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Зелената книга на Комисията озаглавена"Адаптиране към изменението на климата в Европа — възможни действия от страна на ЕС" (COM(2007) 354) Европейският парламент изложи подробно своето становище по темата. Този окончателен доклад на временната комисия по изменението на климата отново подчертава необходимостта от последователно и интегрирано координиране на мерките за адаптиране на равнище ЕС, и отново призовава за рамка на ЕС за планиране на мерки за адаптиране, като се отчете принципът на субсидиарност, тъй като регионалните и местни органи в Европа са добре поставени, за да дадат политически отговор въз основа на своя опит.

16. Здравеопазване

Изменението на климата засяга човешкото здраве като влошава климатичните условия (напр. по-интензивни и по-чести крейни промени на времето) и непряко чрез промени в качеството и количеството на водата, въздуха, храната, както и екосистемите, земеделието, препитанието и инфраструктурите. Според СЗО климатичните условия оказват въздействие върху заболяванията, преносими по воден път или чрез други носители на зараза като комарите. Това включва дизентерия, малария и метаболитни заболявания, вследствие на недохранване. Африка е особено тежко засегната от тези заболявания. Освен това изменението на климата влияе върху освобождаването на алергени и увеличаване на ултравиолетовото излъчване.

Според СЗО 150 000 души годишно умират в резултат на изменението на климата, а още 5 милиона заболяват поради същата причина.Това косвено се предизвиква от наводненията, засушаването на почвите, недостиг на зърнени култури, изменение в жизнения цикъл на животните и растенията или разрушаване поради въздействието на климата и е особено сериозно.

Специфичното предизвикателство, пред което сме изправени е с два аспекта. От една страна ние трябва масово да укрепим своите здравни системи, понеже по този начин много от възможните въздействия върху здравето ще бъдат ограничени. От друга страна силно различаващите се помежду си рискове за здравето, свързани с изменението на климата призовават към предприемането на съответни превантивни мерки.

17. Растеж и заетост

Европа се радва на отлична стартова позиция в глобалното икономическо съревнование за намаляване на емисиите. Следователно ние трябва да извлечем максимума от тази ситуация, за да се даде иновационен тласък, който да създаде нови и конкурентоспособни предприятия и работни места в сферата на чистите технологии в духа на Лисабонската стратегия. Това е реална икономическа възможност, предложена от изменението на климата и политическите мерки за борба срещу него, и песимизмът не трябва да ни оставя да я пропуснем.

Следователно ние трябва да позволим достъпа до пазара за ефективни, новаторски технологии, да се преборим с бюрократичните пречки и едновременно да разработим механизми за насърчаване на прехода към икономика с ниско количество на емисии на въглерод, с цел използване на всички възможности в световното съревнование в посока ефективност, иновации, суровини и технологии на бъдещето, и пазари.

18. Насърчаване на технологиите на бъдещето

Необходима е по-голяма ефективност, но това не е достатъчно условие за борбата срещу изменението на климата. Постиженията в посока подобряване на ефективността сами по себе си не могат да сложат началото на технологична революция, необходима за намиране на изход от безизходицата по отношение на емисиите на СО2.

Независимо от това, че търговията с квоти за емисии е основен градивен елемент от европейската програма за опазване на климата с оглед постигане на по-ниски емисии на парникови газове чрез повишаване на ефективността, това по всяка вероятност ще окаже единствено благоприятно влияние върху онези технологии и процеси, които вече са разработени и са готови за пускане на пазара. Това не е начин да се премахнат разходите за разработването на нови и съответно скъпи технологии, нито да се подпомогне навлизането на пазара на съществуващи технологии, въпреки че те са крайно необходими, за да отговорят на целите за опазване на климата в дългосрочен план.

Следователно ние трябва да направим всичко възможно за създаването на основни механизми за насърчаване и мерки за подпомагане за започването на необходимото технологично обновление, намаляването на текущите разходи за скъпи, но нови технологии, и в бъдеще да се набележат по-строги цели за намаляване на емисиите.

международната агенция по енергетика очаква увеличаване на световното потребление на енергия с най-малко 60% до 2030 г. дори сега 24% от емисиите на CO2 в ЕС са от електроцентралите, работещи с въглища. Не става дума толкова да се планира как да се премине от въглища към друг вид гориво, а за това как да се премине към чисти въглища.

Според специалният доклад относно улавянето и съхранението на въглероден диоксид на Междуправителствения комитет по изменение на климата към ООН (2005 г.) до края на века технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид бе могла да допринесе за намаляването на парниковите газове с 15 до 55 % и да послужи като допълнително средство за разпространяването на възобновяеми енергийни източници. независимо от това разходите и рисковете все още имат превес над предимствата за икономиката. Например, технологията за улавяне и съхранение на СО2 сама по себе си изразходва енергия, а електроцентрала, снабдена с технология за улавяне и съхранение на СО2 изразходва между 10% и 40% повече първична енергия, за да произведе същото количество електричество.

Съществуват още много въпроси, останали без отговор, във връзка с депата за съхранение. въглеродният диоксид може да бъде съхраняван на дълбочина от поне 800 м. (където газта придобива почти втечнено състояние), на изчерпани или почти празни находища на петрол или газ, в солени стратифицирани скали или дълбоки жили със солена вода. Проведено е също така изследване за възможността CO2 да се съхрамяна в минералния му вид. независимо от това все още съществува опасност депата за съхранение да проявят недостатък и постепенно да изпускат малки или дори непредвидимо по-големи количества от CO2 в атмосферата. Освен това не всяка почва е подходяща за създаване на депо за съхранение. Е най-накрая трябва да се вземе на сериозно възможният скептицизъм или загриженост сред широката публика по отношение на използването на технологии за улавяне и съхранение на CO2. Най-вече е важно с оглед на неутралитета по отношение на технологиите в подхода на ЕС въпросът да се разгледа открито, без да се подхожда с предубеждение към резултата.

19. Интелигентни компютърни системи и информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

Секторът на ИКТ понастоящем произвежда 2% от емисиите на CO2 по света. Независимо от това промишлеността би могла не само да намали своите собствени емисии на CO2 , но би могла по-специално да разработи новаторски и енергийно по-ефективни приложения за икономиката като цяло. Следователно има неотложна нужда вниманието да се съсредоточи по-отблизо на тестването, валидирането, въвеждането и допълнителното разпространение на компютърни методи и методи, основаващи се на ИКТ, за да се подобри енергийната ефективност.

20. Финансиране и бюджетни въпроси

настоящият бюджет на ЕС за постигане на целите, свързани с опазване на климата, е недостатъчен. Независимо от това ЕС следва да поеме финансов ангажимент в основните области за подпомагане и развитие на технологиите за борба срещу изменението на климата и за помощ за развитие в областта на опазването на климата, както и за подпомагане на трансграничните мерки за адаптиране, увеличаване на ефективността и помощи при природни бедствия, в съответствие с принципа за солидарност на ЕС. първата стъпка в правилната посока би била да се изготви подробен списък на всички съществуващи финансови инструменти и тяхното значение за европейските цели за опазване на климата и въз основа на този "климатичен одит" да се разработят предложения за бъдещата финансова перспектива, за да могат да бъдат адаптирани бюджетните линии на ЕС към необходимите изисквания на политиката за опазване на климата; Освен това би неизползваните целеви средства от бюджета на ЕС биха могли да бъдат отпуснати по целесъобразност за постигане на целите на политиката за опазване на климата.

21. Образование, обучение и повишаване на осведомеността

Темата за енергийната ефективност следва да навлезе още повече в нашето ежедневие. простите и гъвкави стандарти за ефективност за всички сфери на ежедневието биха били първа стъпка в правилната посока. Ние следва незабавно да адаптираме не само практическото професионално обучение, но също така и професионалните училища и специалностите в полувисшите и висшите технически учебни заведения към специфичните предизвикателства във връзка със заетостта в условията на икономически структурни промени, които се ускоряват от изменението на климата и неговото въздействие. това включва създаването на "професии, свързани с климата". този окончателен доклад счита, че една от мерките да повишаване на осведомеността би могло да бъде определянето на Европейска година за ефективност на ресурсите с цел повишаване на осведомеността и осъзнаването на по-ефективното използване на ресурсите и разглеждането на изменението на климата като изходна точка за разисквания относно наличието и използването на ресурсите.

22. 2050 – Бъдещето започва днес

Изменението на климата представляват глобален екологичен проблем, чиито причини са от структурен характер, Една от причините за това е заложена в безотговорното използване на нашите ресурси. Необходимостта от ресурси в световен план вече надхвърля естествения капацитет за регенериране с една четвърт. Нашият начин на живот лишава идните поколения от средства за прехрана и оцеляване. Следователно е абсолютно жизнено необходимо да се противодейства на изменението на климата и на неговите въздействия с политически мерки въз основа на дългосрочна перспектива и да се приложат на практика решения в дългосрочен аспект, които последователно да го изтъкнат, а не да го обвързват с краткосрочни политически цели.

Но постигането на устойчив начин на живот не бе било възможно без принос от страна на икономиката, науката, медиите, организираното гражданско общество и гражданите. Следователно е важно да не се капитулира пред сложността на проблема. Ние трябва да покажем далновидност, воля за действие и управленски качества в сферата на политиката, икономиката и обществения живот да се реагира на икономическите, екологичните и социалните предизвикателства, пред които ни изправят промените в енергийната политика и климата, изразяващи се в намаляване на суровините Призивът към нас е да действаме днес понеже нашите днешни постъпки ще определят нашето бъдеще.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1: РАБОТНА ПРОГРАМА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

· Вторник, 17.07.2007 г., 15.00 - 18.30 ч.

v Размяна на мнения с члена на Европейската комисия Димас

· Четвъртък, 06.09.2007 г., 10.00 - 12.00 ч.

v Дискусия по проекторезолюцията COP 13

· Понеделник, 10.09.2007 г., 15.00 - 18.30 ч.

1-во тематично заседание: Въздействието на различните равнища на затопляне върху климата

· Понеделник, 01.10.2007 г., 15.00 - 18.30 ч. - Вторник, 02.10.2007 г., 9.00 - 12.30 ч.

Съвместна парламентарна среща по въпросите на климата, организирана от председателя на Европейския парламент и председателя на португалския парламент

· Четвъртък, 04.10.2007 г., 09:00-12:30 ч.

v Разглеждане на измененията към проекторезолюцията СОР 13

v Размяна на мнения с г-н Hans-Gert Pöttering, председател на Европейския парламент

· Четвъртък, 04.10.2007 г., 15.00 -18.30 ч.

2-ро тематично заседание: Предизвикателствата, свързани с опазването на климата след 2012 г.

· Понеделник, 22.10.07 г., 19.00 - 20.30 ч.

v Гласуване на проекторезолюцията COP 13

· Понеделник, 05.11.2007 г. - Сряда, 07.11.2007 г.

           Посещение на делегация в Китай

· Понеделник, 19.11.07, 15.00 - 18.30 ч.

3-то тематично заседание: Социално и икономическо измерение, научно-изследователска и развойна дейност, нови технологии, трансфер на технологии, нововъведения и механизми за стимулиране

· Сряда, 12.12.2007 г. - Събота, 15.12.2007 г.

Делегация на ЕП на Тринадесетата конференция на страните към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) (COP 13), - Бали, Индонезия

· Понеделник, 17.12.2007 г, 15.00 - 18.30 ч.

v Резултати от СОР 13 в Бали - размяна на мнения

· Сряда, 23.01.2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

v Размяна на мнения с министър Podobonik, словенски министър на околната среда

v Разглеждане на проекторезолюция относно адаптирането

v Приемане на проекторезолюция относно резултатите от COP 13

· Понеделник, 28.01.2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

v Разглеждане на проекта за междинен доклад Florenz

· Вторник, 29.01.2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

4-то тематично заседание: Изменението на климата и световните водни запаси - специално внимание към устойчивото развитие, използването на земята, промените в земеползването и горите

· Понеделник, 04.02.2008 г. - Петък, 08.02.2008 г.

           Посещение на делегация в Индия и Бангладеш

· Понеделник, 18.02.2008 г., 19.00 - 20.00 ч.

v Разглеждане на изменения към проекторезолюция относно адаптирането

· Понеделник, 03.03.2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

5-то тематично заседание: Източници на емисии от промишлеността и енергийния сектор и транспортни емисии на световно равнище

· Понеделник, 10.03.2808 г., 21.00 - 22.30 ч.

v Разглеждане на измененията към проекта за междинен доклад Florenz

· Сряда, 26.03.2008 г., 15.30 - 19.00 ч.

6-то тематично заседание: Как да бъдат ангажирани и други основни участници - изменение на климата, адаптиране в трети държави и световна сигурност

· Четвъртък, 27.03.2008 г., 9.00-12.30 ч.

v Гласуване на проекторезолюцията относно адаптирането

· Вторник, 01.04.2008 г., 9.00-12.30 ч.

v Гласуване на проекта за междинен доклад Florenz

· Понеделник, 28.04.2008 г. - Сряда, 30.04.2008 г.

           Посещение на делегация в Съединените американски щати

· Четвъртък, 29.05.2008 г.,

7-о тематично заседание:  Изпълняване на ангажиментите в областта на климата: мерки по отношение на конкурентоспособността, търговията, финансирането и устойчивата заетост в европейски и световен контекст

· Четвъртък, 12.06.2008 г. - Петък, 13.06.2008 г.

Граждански форум за изменението на климата

· Понеделник, 23.06.2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

· 8-о тематично заседание: Постигане в кратки срокове на значително намаляване на емисиите на CO2: да се почерпи опит от най-добрите практики по отношение на успешните политики и технологии

· Вторник, 24.06.2008 г., 9.00-12.30 ч.

v Доклад от Комисията относно преговорите за силно опасните отпадъци в рамките на РКООНИК

v Първа размяна на мнения без документ по проектодоклада Florenz

· Понеделник, 14.07.2008 г., 15.00 - 17.30 ч.

v Втора размяна на мнения без документ по проектодоклада Florenz

· Четвъртък, 17.07.2008 г., 11.00-12.30 ч.

v Размяна на мнения с министър Borloo, министър на околната среда, енергетиката и устойчивото развитие на Франция

· Понеделник, 15.09.2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

v Първо разглеждане на проектодоклада Florenz

v Представяне на резултатите от проучване на Евробарометър за настроенията в Европа към изменението на климата

· Четвъртък, 18.09.2008 г., 9.00-12.30 ч.

v Второ разглеждане на проектодоклада Florenz

· Сряда, 08.10.2008 г., 16.00 - 18.30 ч.

v размяна на мнения с г-жа Hedegaard, министър по въпросите на изменението на климата и енергетиката (Дания)

· Понеделник, 20.10.2008 г., 21.00 - 22.30 ч.

v Разглеждане на измененията към проектодоклада Florenz

o Понеделник, 27.10.2008 г. - Сряда, 29.10.2008 г.

§ Посещение на делегация в Русия

· Вторник, 04.11.2008 г., 9.30 - 12.30 ч.

v Разглеждане на измененията към проектодоклада Florenz

v Размяна на мнения с делегация на членове на Съвместната комисия по въпросите на изменението на климата и енергийната сигурност на парламента на Ирландия (Oireachtas)

· Четвъртък, 20.11.2008 г. - Петък, 21.11.2008 г. (Страсбург)

Съвместна парламентарна среща по въпросите на енергетиката и устойчивото развитие

· Вторник, 02.12.2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

v Приемане на проектодоклада Florenz

v Брифинг от страна на члена на Европейската комисия Димас в подготовка за COP 14

· 9-13.12.2008 г.

Делегация на ЕП на Четиринадесетата конференция на страните към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) (COP 14), - Познан, Полша

· Четвъртък, 18.12.2008 г., 10.00-12.00 ч.

v Размяна на мнения относно резултата от COP 14

***

Месечна сесия през февруари 2009 г.: Пленарно гласуване на окончателния доклад Florenz

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ТЕМАТИЧНИ ЗАСЕДАНИЯ, ПРОВЕДЕНИ ОТ

ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

1-во тематично заседание, „Въздействието на различните равнища на затопляне върху климата”, понеделник, 10.09.2007 г., 15.00 - 18.30 ч.

Тематичен координатор: Vittorio Prodi

Главен докладчик:

Проф. Hans Joachim SCHELLNHUBER

Директор на Института за изследвания в областта на изменението на климата в Потстдам (Potsdam Institute for Climate Impact Research ), Германия

Експерти:

Проф. д-р Richard LINDZEN

Професор по метеорология в Института по технологии в Масачузетс (Massachusetts Institute of Technology ) 

Michel JARRAUD

Генерален секретар на Световната метеорологична организация (World Meteorological Organisation ), Швейцария

Проф. Javier MARTIN VIDE

Университет в Барселона (University of Barcelona )

Д-р Malte MEINSHAUSEN

Институт за изследвания в областта на изменението на климата (Institute for Climate Impact Research ), Германия

Д-р на социалните наукиSABBIONI

Istituto Scienze dell’Atmosfera e del Clima, Италия

Проф. сър Brian HOSKINS              

Факултет по метеорология, Университет Рийдинг (University of Reading), Обединено кралство

Проф. Jean-Pascal VAN YPERSELE

Заместник-председател на Втората работна група към Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC)

Католически университет в Льовен (Catholic University of Louvain), Белгия

Проф. д-р Robert WATSON

Висше училище/Факултет по околна среда (School of Environmental Sciences),

Университет на Ийст Англия (University of East Anglia), Обединено кралство

2-ро ТЕМАТИЧНО ЗАСЕДАНИЕ, „Предизвикателствата, свързани с опазването на климата след 2012 г.”, вторник, 04.10.2007 г., 15.00 - 18.30 ч.

Тематичен координатор: Satu Hassi

Главен докладчик:

John Ashton

Специален представител по въпросите на изменението на климата на великобританското Министерството на външните работи и въпросите на Британската общност

Yvo De Boer,

Изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата

Експерти:

H.Пр. г-н Takekazu KAWAMURA

Посланик, Представителство на Япония в ЕС, Брюксел, Белгия

H.Пр. г-н C. Boyden Gray

Посланик, Представителство на Съединените американски щати в ЕС, Брюксел, Белгия

Ronglai Zhong

Съветник-министър, Представителство на Китайската народна република в ЕС, Брюксел, Белгия

Karsten NEUHOFF

Факултет по икономика

Университет Кембридж (University of Cambridge)

Nick Campbell

Председател, Работна група по въпросите на изменението на климата към Международната търговска камара (International Chamber of Commerce Climate Change Task Force), Париж, Франция

Katherine Watts

Политически секретар, Мрежа за действие по въпросите на климата (Climate Action Network (CAN)), Брюксел, Белгия

Chris Mottershead

Почетен съветник, Енергетика и околна среда, BP, Обединено кралство

Andrei Marcu

Главен изпълнителен директор, Международна асоциация за търговия с емисии (IETA), Брюксел, Белгия

3-а ТЕМАТИЧНА СЕСИЯ: „Социално и икономическо измерение, научно-изследователска и развойна дейност, нови технологии, трансфер на технологии, нововъведения и механизми за стимулиране”, понеделник 19.11.2007 г., 15.00 - 18.30 ч.

Тематичен координатор: Philippe Busquin

Главен докладчик:

Проф. Carlo RUBBIA

Нобелова награда за физика

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател на Европейската комисия

Експерти:

Kevin ANDERSON,

Професор, Център „Тиндал”, Университет Манчестър (Tyndall Centre, University of Manchester)

Stefan MARCINOWSKI,

Член на борда на изпълнителните директори, BASF AG

Graeme SWEENEY,

Изпълнителен заместник-президент на Future Fuels and CO2, Shell

Bernard FROIS,

Комисариат по атомна енергия, Гренобъл

Milan NITZSCHKE,

Главен изпълнителен директор, германска федерация за възобновяеми енергийни източници (German Renewable Energy Federation) (BEE)

Solarworld AG, оторизиран представител

4-о ТЕМАТИМНО ЗАСЕДАНИЕ, „Изменението на климата и световните водни запаси - специално внимание към устойчивото развитие, използването на земята, промените в земеползването и горите”, вторник, 29.01.2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

Тематичен координатор: Cristina Gutiérrez-Cortines

Главен докладчик:

Kaveh ZAHEDI

Заместник-директор на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) и координатор за изменението на климата

Експерти:

Д-р. Franz Fischler

Председател на Екосоциален форум Европа (Ecosocial Forum Europe)

Д-р. Henning Steinfeld

Ръководител на отдела за анализи и политика в областта на животновъдството към Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO)

John Lanchbery

Главен съветник по въпросите за изменението на климата към Кралското общество за защита на птиците

Проф. Riccardo Petrella

Международен комитет за Световен договор относно водите (International Committee for the World Contract on Water)

Проф. John A. DRACUP

Професор към Калифорнийския университет (University of California), Бъркли

Проф. Seppo Kellomaki

Декан на факултета по лесовъдство, Университет в Йоенсуу (University of Joensuu)

5-о ТЕМАТИЧНО ЗАСЕДАНИЕ, „Източници на емисии от промишлеността и енергийния сектор и транспортни емисии на световно равнище”, понеделник, 03.03.2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

Тематичен координатор: Etelka Barsi-Pataky

Експерти:

Gordon McInnes

Заместник-директор, Европейска агенция за околна среда

Philippe EYDALEINE

Старши заместник-председател по европейските въпроси, Air France - KLM

Matthias WISSMANN

Президент на VDA

Jos DINGS

Директор на T&E, Европейска федерация за транспорт и околна среда (The European Federation for Transport and Environment)

Christian AZAR

Професор по енергетика и околна среда, професор по устойчив промишлен метаболизъм, Технически университетЧалмърс“ (Chalmers University of Technology)

Lars Göran JOSEFSSON

Главен изпълнителен директор, Vattenfall

Felix MATTHES

Доктор по икономически и социални науки, дипломиран инженер, Öko-Institut (Институт по приложна екология)

6-о ТЕМАТИЧНО ЗАСЕДАНИЕ, „Как да бъдат ангажирани и други основни участници - изменение на климата, адаптиране в трети държави и световна сигурност”, сряда, 26.03.2008 г., 15.30 - 19.00 ч.

Тематичен координатор: Justas Vincas Paleckis

Главен докладчик:

Д-р. Rajendra K. PACHAURI

Председател на Междуправителствения комитет по изменение на климата, носител на Нобелова награда за мир за 2007 г.

Експерти:

Prodipto GHOSH

Член на националния съвет на Индия по въпросите на изменението на климата под председателството на министър-председателя, бивш секретар в Министерството на околната среда и горите, Индия

Rubens BORN

Vitae Civilis, Бразилия

Amjad ABDULLA

Министерство на околната среда, Република Малдиви

Frank ACKERMAN

Институт по околна среда в Стокхолм (Stockholm Environment Institute) и Институт по глобално развитие и околна среда (Global Development and Environment Institute), университет "Тафтс" (Tufts University)

Tapani VAAHTORANTA

Финландски институт по международни работи (Finnish Institute for International Affairs), Хелзинки

7-о ТЕМАТИЧНО ЗАСЕДАНИЕ, „Изпълняване на ангажиментите в областта на климата: мерки по отношение на конкурентоспособността, търговията, финансирането и устойчивата заетост в европейски и световен контекст”, четвъртък, 29 май 2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

Тематични координатори: Lambert van Nistelrooij и Robert Goebbels

Главен докладчик:

Pascal LAMY

Генерален директор на Световната търговска организация

Експерти:

Matthew STILWELL

Европейски директор на Института за управление и устойчиво развитие (Institute for Governance and Sustainable Development)

René van Sloten

Изпълнителен директор в областта на промишлената политика, ЕСХП (Европейски съвет за химическа промишленост)

Adam Jackson

Директор по въпросите на изменението на климата, Tesco

John Monks

Генерален секретар, Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC)

Michele De Nevers

Старши управител, Отдел „Околна среда”, Световна банка

Mike Mathias

Председател, Форум за политика CONCORD

8-о ТЕМАТИЧНО ЗАСЕДАНИЕ, „Постигане в кратки срокове на значително намаляване на емисиите на CO2: да се почерпи опит от най-добрите практики по отношение на успешните политики и технологии”, понеделник 23 юни 2008 г., 15.00 - 18.30 ч.

Тематичен координатор: Bairbre de Brún

Главен докладчик:

Ken LIVINGSTONE

Бивш кмет на Лондон

Експерти:

Frederic XIMENO I ROCA

Генерален директор „Политики в областта на околната среда и устойчивост”, Автономна област Каталуня

Mark HARBERS

Ротердамска инициатива в областта на климата, Общински съвет (Wethouder)

Gösta GUSTAVSSON

Заместник-кмет на Линкьопинг, Швеция

Carin Ten Hage

Директор на програма „Planet Me”

TNT

Neil HARRIS

Ръководител „Зелени технологии и устойчивост”, CISCO Европа

Franco MIGLIETTA

Асоцииран професор, Факултет по ядрена и теоретична физика, директор Изследвания към Института по Биометеорология към Национален съвет за научни изследвания, Флоренция

***

Всички документи, свързани с тематичните заседания, могат да бъдат намерени на следния адрес:

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/hearingsCom.do?language=EN&body=CLIM


ПРИЛОЖЕНИЕ 3: ПОСЕЩЕНИЯ НА ДЕЛЕГАЦИИ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

Място

Дата

Председател на делегацията

Пекин, Китай

05.11.- 07.11.2007 г.

Guido Sacconi

Делегация на ЕП на COP 13, Бали

11.12.- 15.12.2007 г.

Alejo Vidal-Quadras

Делхи, Индия/

Дака, Бангладеш

04.02. - 07.02.2008 г.

Guido Sacconi

Romana Jordan Cizelj (за посещението в Бангладеш)

Вашингтон, САЩ

28.04. - 30.04.2008 г.

Guido Sacconi

ОИСР, Париж

02.10.2008 г.

Matthias Groote

Москва, Русия

27.10 - 29.10.2008 г.

Vittorio Prodi

Делегация на ЕП в COP 14, Познан

9.12.- 13.12.2008 г.

Guido Sacconi

Romana Jordan Cizelj

Всички документи, свързани с посещенията на делегациите, включително обобщаващите доклади, могат да бъдат намерени на следния адрес:

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/publicationsCom.do?language=EN&body=CLIM


ПРИЛОЖЕНИЕ 4: УЧАСТИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА В РАБОТАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ДЕЛЕГАЦИИ

Заседание

Дата

Представители на CLIM

Междупарламентарно заседание ЕП - Китай

 

Пекин и Тибет

23 - 29 юни 2007 г.

Fiona HALL представи доклад на CLIM

Междупарламентарно заседание ЕП - Южна Африка

Страсбург,

5 - 6 септември 2007 г.

Guido SACCONI, председател

COP 8 към Конвенцията на ООН за борба с опустиняването

 

Мадрид,

11 - 14 септември 2007 г.

Roberto MUSACCHIO, заместник-председател, докладва на CLIM

Междупарламентарно заседание ЕП - Китай

 

Страсбург,

26 - 27 септември 2007 г.

Fiona HALL подготви доклад за CLIM

Делегация на ЕП за отношения с Индия

Брюксел,

21 ноември 2007 г.

Guido SACCONI, председател

Karl-Heinz Florenz, докладчик

Междупарламентарно заседание ЕП - Канада

Брюксел,

22 ноември 2007 г.

Guido SACCONI, председател

 

Парламентарна конференция на балтийските държави, работна група по въпросите на енергетиката и изменението на климата

Талин,

5 февруари 2008 г.

Paul RÜBIG, представител на ЕП в работната група

Междупарламентарно заседание ЕП - Мексико

Страсбург,

22 май 2008 г.

Karl-Heinz Florenz, докладчик

Elisa FERREIRA

Междупарламентарно заседание ЕП - САЩ

           

Любляна,

24 - 26 май 2008 г.

Romana JORDAN CIZELJ

Междупарламентарно заседание ЕП - Япония

Брюксел,

3 юни 2008 г.

Guido SACCONI, председател

Romana JORDAN CIZELJ

ПРИЛОЖЕНИЕ 5: ИЗЯВИ ЗА МЕДИИТЕ, ПРОВЕДЕНИ ОТ

ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИИ, ПРОВЕДЕНИ В КОНТЕКСТА НА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

Тема

Дата

Участници

1-во тематично заседание на CLIM

Брюксел,

10 септември 2007 г.

Guido SACCONI, председател

Karl-Heinz Florenz, докладчик

Vittorio PRODI, тематичен координатор

Проф. Hans-Joachim SCHELLNHUBER,   главен докладчик

Посещение на делегация в Пекин

Пекин,

7 ноември 2007 г.

Guido SACCONI, председател

Vincenzo LAVARRA, Bairbre de BRÙN, Anne LAPERROUZE, членове на делегацията

Приемане на резолюция с оглед на СОР 13

Страсбург,

14 ноември 2007 г.

Alejo VIDAL-QUADRAS, председател на делегацията на ЕП на СОР 13

Guido SACCONI, председател на CLIM

Karl-Heinz Florenz, докладчик

Satu HASSI, докладчик по COP 13

3-о тематично заседание на CLIM

Брюксел,

19 ноември 2007 г.

Guido SACCONI, председател

Karl-Heinz Florenz, докладчик

Philippe BUSQUIN, тематичен координатор

Проф. Carlo RUBBIA, главен докладчик

В контекста на преговорите за климата в рамките на COP 13:

 

Съвместна пресконференция с Комисията

 

Бали, 11 декември 2008 г.

Членът на Европейската комисия Димас

Alejo VIDAL-QUADRAS, председател на делегацията на ЕП на СОР 13

Miroslav OUZKÝ, съпредседател на делегацията на ЕП на СОР 13

 

Пресконференция на ЕП на кръгла маса за парламентаристи

Бали, 12 декември 2008 г.

Alejo VIDAL-QUADRAS, председател на делегацията на ЕП на СОР 13

Guido SACCONI, съпредседател на делегацията на ЕП на СОР 13

Karl-Heinz FLORENZ, EP говорител на ЕП по време на кръглата маса

 

Съвместна пресконференция със Съвета и Комисията

Бали, 15 декември 2008 г.

декларация, прочетена от името на Guido SACCONI, съпредседател на делегацията на ЕП на СОР 13

Посещение на делегация в Делхи

 

Делхи,

5 февруари 2008 г.

Guido SACCONI, председател

Romana JORDAN CIZELJ, съпредседател на делегацията

Neena GILL, председател на делегацията за връзки с Индия

6-о тематично заседание на CLIM

Брюксел,

26 март 2008 г.

Guido SACCONI, председател

Karl-Heinz Florenz, докладчик

Justas Vincas PALECKIS, тематичен координатор

Д-р. Rajendra K. PACHAURI, главен докладчик

Посещение на делегация във Вашингтон

Вашингтон,

30 април 2008 г.

Guido SACCONI, председател

Karl-Heinz Florenz, докладчик

Приемане на междинния доклад CLIM

Страсбург,

21 май 2008 г.

Guido SACCONI, председател

Karl-Heinz Florenz, докладчик

8-о тематично заседание на CLIM

Брюксел,

23 юни 2008 г.

Guido SACCONI, председател

Karl-Heinz Florenz, докладчик

Bairbre DE BRÚN, тематичен координатор

Ken LIVINGSTONE, главен докладчик

Представяне на резултатите от проучване на Евробарометър

Брюксел,

11 септември 2008 г.

Членът на Европейската комисия Валстрьом

Членът на Европейската комисия Димас

Guido SACCONI, председател

Посещение на делегация в Москва

Москва,

29 октомври 2008 г.

Vittorio PRODI, председател на делегацията в Москва

Romana JORDAN CIZELJ

Giulietto CHIESA

Avril DOYLE

Agnes SCHIERHUBER, член на делегацията


ПРИЛОЖЕНИЕ 6: ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, ОСЪЩЕСТВЕНИ ОТ ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

ВРЪЗКИ С НАЦИОНАЛНИ ПАРЛАМЕНТИ

Заседание

Дата

Представители на CLIM

Съвместно парламентарно заседание по въпросите на изменението на климата

Брюксел, 1- 2 октомври 2007 г.

Дейност на ЕП - няколко членове на CLIM

Изслушване и размяна на мнения с делегацията на френския парламент за ЕС

Париж, 17 октомври 2007 г.

Guido SACCONI, председател

Karl-Heinz Florenz, докладчик

Заседание на председателите на комисии по енергетика и околна среда от националните парламенти и от Европейския парламент, организирано от словашкия парламент

Любляна,

20 - 21 януари 2008 г.

Guido SACCONI, председател

Размяна на мнения с делегация на членове на Съвместната комисия по въпросите на изменението на климата и енергийната сигурност на парламента на Ирландия (Oireachtas)

Брюксел,

4 ноември 2008 г.

Заседание на CLIM

Съвместна парламентарна среща по въпросите на енергетиката и устойчивото развитие

Страсбург,

20 - 21 ноември 2008 г.

Дейност на ЕП - няколко членове на CLIM

УЧАСТИЕ В НЕФОРМАЛНИ СЪВЕТИ

Неформален съвет по въпросите на околната среда

Любляна/Бърдо

10 - 12 април 2008 г.

Hans BLOKLAND, представляваше ENVI и CLIM

Неформален съвет по въпросите на околната среда/енергетиката

Париж, 3 - 5 юли 2008 г.

Guido SACCONI, председател

ВРЪЗКИ С МЕСТНИ ОРГАНИ

Заключително заседание на каталунския конгрес по въпросите на изменението на климата, организирано от правителството на Каталуня

Барселона,

14 февруари 2008 г.

Guido SACCONI, председател

ВРЪЗКИ С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Агора по въпросите на изменението на климата

Брюксел, 12 - 13 юни 2008 г.

Дейност на ЕП - няколко членове на CLIM

Международно Експо 2008 г., Европейски ден

Сарагоса,

5 септември 2008 г.

Roberto Musacchio, заместник-председател

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

Искане за проучване на Евробарометър относно настроенията в Европа по отношение на изменението на климата

 

Представяне на резултатите на заседание на CLIM от 15 септември 2008 г.

Заявление до Бюрото на ЕП да отправи искане към генералния-секретар за проучване на възможността за създаване на схема за компенсиране на емисии в рамките на ЕП

Писмо от председателя на CLIM от 31.03.2008 г.

Решение на Бюрото от 22 септември 2008 г. да проучи въпроса в контекста на намаляването на въглеродния отпечатък на ЕП


ПРИЛОЖЕНИЕ 7: ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ, ПОИСКАНИ ОТ ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

Съвместно парламентарно заседание по въпросите на изменението на климата и законодателството, свързано с изменението на климатаНационално законодателство и национални инициативи и програми (от 2005 г. досега) по теми, свързани с изменението на климата

от Института по европейска политика в областта на околната среда (IEEP), 03.09.2007 г.http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=17631

Изследването представя националното законодателство, инициативи и програми, които държавите-членки на ЕС и държавите от ЕИП са започнали наскоро, за да вземат мерки по отношение на изменението на климата. Опит, почерпен от „добрите” практики на ЕС и усилията, насочени към прекратяване на загубата на биоразнообразие и борбата с изменението на климата показват, че тези инициативи не бяха успешни, основно поради слабото им прилагане (например липса на финансови ресурси) и липса на политическа воля. Беше събрано разнообразно законодателство, инициативи и програми чрез въпросник, изпратен от Европейския парламент, чрез мрежата на Европейския център за парламентарни изследвания и документация, до отделните национални парламенти. Тази мрежа е специално предназначена да улеснява обмена на информация между националните парламенти и Европейския парламент. Целият материал беше обработен, основните резултати са представени в сравнителни таблици, като информацията в тези таблици и „интересните практики” са накратко обсъдени.

Законодателство и инициативи в областта на изменението на климата на равнище ЕС

от Copenhagen Economics, 01.10.2007г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=18835

Изследването целеше да направи преглед на действащото и предстоящото законодателство и инициативи, свързани с политиката на ЕС по отношение на климата, и да предостави препоръки за бъдещи политики. То дава оценка на текущите дейности и предлага възможности за реформа в режима след 2012 г. По отношение на действията на равнище политика, които вече засягат периода на поети задължения до 2012 г., са подчертани три приоритета като всички целят подобряване на ефективността на разходите при политиките в областта на климата: създаване на по-добре функциониращ вътрешен пазар на енергия, предприемане на по-избирателен подход към регулаторните енергийни стандарти и използване на механизъм за намаляване на пътнотранспортните емисии, който се основава в по-голяма степен на пазарни принципи. За периода след 2012 г. е обърнато специално внимание на две неща: необходимостта от реформа на Схемата на ЕС за търговия с квоти за емисии и предизвикателствата, свързани с разпределянето на целите за намаляване на емисиите между държавите-членки.

Законодателство и инициативи в областта на изменението на климата на международно равнище и възможности за планиране на бъдеща международна политика в областта на климатаот Ecofys,

05.12.2007 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=18491

Проучването предоставя основна информация относно Конференцията на страните (СОР) към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (СОР/МОР) през декември 2007 г. в Бали, Индонезия. В него са разгледани основните въпроси, които са обсъждани при започването на официалните преговори по международно рамково споразумение след 2012 г., инициирано на срещата СОР/МОР в Бали и което следва да бъде постигнато до 2009 г. Проучването предоставя цялостен преглед и оценка на подходите, които могат да бъдат възприети в едно бъдещо споразумение по изменението на климата. Проучването включва преглед на политиките в областта на изменението на климата на основни държави (Европейският съюз, САЩ, Япония, Русия, Китай, Индия, Бразилия) и на частни и неправителствени инициативи, както и степента, в която те изпълняват настоящите си ангажименти съгласно Протокола от Киото. Бъдещата международна политика по отношение на климата е разгледана в редица международни процеси освен РКОНИК, включително процеса от Гленийгълс Г8 плюс 5, Азиатско-Тихоокеанското партньорство, разговорите на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на климата, инициативата на САЩ за основните емитенти и диалогът на правителствено равнище Гренландия/Южна Африка/Швеция по въпросите на изменението на климата.

Социално и икономическо измерение, научно-изследователска и развойна дейност, нови технологии, трансфер на техноогии, нововъведения и механизми за стимулиране

Разпределяне на тежестта – въздействие на политиките за ограничаване на изменението на климата върху растежа и работните места

от Института за европейска политика в областта на околната среда (IEEP), 15.03.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19998

Този доклад представлява синтез и преглед на съществуващите проучвания, разглеждащи въздействието на политиките за ограничаване на изменението на климата върху растежа и работните места в различни сектори на икономиката (енергетика, железодобивна и стоманодобивна и преработвателна промишленост, циментова промишленост, транспорт, стройтелство). В него са разгледани различни сценарии за ограничаване на емисиите за периода до 2020 г. и след това. Проучването разкрива, че според редица литературни източници, политиката на ограничаване ще доведе до създаването на работни места в някои сектори (например свързаните с възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, улавяне и съхранение на въглероден двуокис и т.н), докато в друг сектори ще се наблюдава известна загуба на работни места (например секторите, свързани с изкопаемите горива и производството на неефктивни родукти). Като цяло проучванията показват, че цялостният нетен ефект вероятно ще е позитивен, тъй като работните места в секторите на промишлеността, които не са толкова трудоемки биха могли да бъдат заместени от работни места в по-трудоемки сектори или сектори с по-дълга стойностна верига. Освен това изглежда, че средният разход за ограничаване обикновено се счита за относително малък – от порядъка на по-малко от 1% от БВП – с промени в предположенията, които водят до малко по-високи или по-ниски оценки. Натрупаният БВП на ЕС би могъл дори леко да се увеличи благодарение на положително преструктуриране на икономиката като например отваряне на нови печеливши пазари (например свързани с възобновяемите енергийни източници, инструментите за енергийната ефективност, технологиите за улавяне и съхранение на въглероден двуокис).

Изменението на климата и световните водни запаси със специално внимание към устойчивото развитие, използването на земята, промените в земеползването и горите

Изменение на кллимата – предизвикан воден стрес и въздействието му върху естествените и управляваните екосистеми

от Институт за европейска политика в областта на околната среда (IEEP), 07.01.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19073

Проучването показва, че голяма част от въздействието, очаквано в резултат на изменението на климата може да бъде отдадено на промените във водните режими. Простото обобщение е да се каже, че на някои места ще има твърде много вода, а на други недостътчно, но положението е по-сложно – промени във времевото разпределение на отичане поради ранното топене на снеговете; увеличено средно годишно количество на валежите, но през зимата вместо през сезона на растеж; взаймодействие с повишаващите се нива на СО2 и температури, които могат да са полезни за определени видове растения, но само до дадена степен. Подготовката за и предприемането на действия по отношение на изменението на климата ще изисква преразглеждане на подходите към естествените и управляваните екосистеми, например от гледна точка на услугите от екосистеми, така че да се постави по-сериозен акцент върху опазването на здравите екосистеми и чрез устойчиви селскостопански и горски практики, които могат да подпомогнат, а не да работят срещу гъвкавостта по отношение на климата и здравето на видовете.

Лесовъдство и изменение на климата: потенциал за въглеродно секвестиране

от Goossens, Отдел “Политика” А

(само вътрешен; на разположение при поискване)

Информационният доклад цели да представи някои точни цифри и данни относно – наред с другото – световните горски ресурси, обезлесяването и въглеродните запаси в растителността, като допълни изследването, поискано и възложено от Европейския парламент на Института за европейска политика в областта на околната среда относно “Изменение на климата – предизвикан воден стрес и въздействието му върху естествените и управляваните екосистеми”. Краткият информационен доклад подчертава потенциала на лесовъдството да допринесе за ограничаването на изменението на климата чрез въглеродно секвестиране.

Източници на емисии от промишлеността и енергийния сектор и транспортни емисии на световно равнище

Преглед на световните емисии на парникови газове и схемите за намаляване на емисиите за в бъдеще

от Институт за европейска политика в областта на околната среда (IEEP), 15.02.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19411

Изследването е съсредоточено върху емисиите на въглероден двуокис от изкопаеми горива. Основни източници на тези емисии са дейността, икономиката, енергоемкостта и относителното отделяне на въглерод. Тъй като намаляването на БВП или населението не е целта на политиката в областта на климата, осоновните средства за оказване на влияние върху емисиите е като се променят последните два от факторите: да се намали количеството енергия необходима за БВП и да се декарбонизира горивната смес. Изследването се стреми да даде колчествено измерение на настоящите емисии на парникови газове и да предвиди бъдещото им развитие, което е важен аналитичен принос за процеса на вземане на решения на равнище политика.

Как да бъдат ангажирани други основни участници – изменение на климата, адаптиране в трети държави и световна сигурност

Състояние на преговорите след Бали

от Ecofys, 15.03.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19955

Информационният доклуд обобщава стъстоянието на преговорите след срещата в Бали (СОР/МОР) през декември 2007 г. и представя спорните въпроси при съставянето на елементите на едно бъдещо споразумение за климата: по въпроса за ограничаването спецификацията на “измерими, подлежащи на докладване и проверка национално подходящи ангажименти или действия в областта на ограничаването” за развитите страни (най-вероятно ще се продължат целите за намаляване на емисиите съгласно Протокола от Киото); по въпроса за адаптирането, трудността е при определянето точно кои дейности по адаптиране ще бъдат подкрепяни от международната система и как развиващите се страни ще могат да кандидатстват за подкрепа; по въпроса за технологиите, беше определена обширна рамка за трансфер на технологии и се разработват начини за оценка на ефективността на прехвърлянето на технологии; по въпроса за финансирането, предизвикателството е да се създаде постоянен поток от финансови ресурси, значително по-големи от наличните понастоящем, и независимост от правителствените бюджети.

Ангажиране на развиващите се страни в прегоровите по изменението на климата

от т Институт за европейска политика в областта на околната среда (IEEP), 26.03.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=20148

Ангажирането на развиващия се свят става все по-важно и по-неотложно. Документът разглежда възможните начини за ангажирането на развиващите се страни с мерките по отношение на изменението на климата и с намаляването на собствените им емисии. В документа се коментират следните въпроси: разделянето на света на страни, които са включени и които не са включени в Приложение І/Б; липсата на ангажимент на световно равнище да се определи дългосрочна цел за момента, когато изменението на климата стане опасно за земята и да се определи пътят за постигане на тази дългосрочна цел; ограничените средства, които са на разположение в многобройните фондове за адаптиране; механизъм “Чисто развитие”; бавният темп на трансфер на технологии и изграждане на капацитет; използването на земята, обезлесяването и адаптирането. Документът завършва със списък от възможности за политики и набор от препоръки за дългосрочна цел, за политики и мерки.

Ангажиране на бързо развиващите се пазарни икономики – премахване на бариерите за технологично сътрудничество

от Институт “Вупертал” (Wuppertal Institute), 26.03.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19911

При бързо развиващите се пазарни икономики трансферът на технологии е от ключово значение за осигуряването на стабилни енергийни доставки за бързото им икономическо развитие. Търсенето на енергийни ресурси в тези страни нараства с бързи темпове особено в Индия и Китай. За да се гарантира, че икономическият растеж не върви успоредно с голямо увеличаване на емисиите на парникови газове, от ключово значение са трансферът на нисковъглеродни технологии и избягването, с технологични средства, на негативното въздействие върху адаптирането. Докладът дава преглед на ключови партньорства и посочва преградите, пред които е изправен трансферът на технологии и дава примери за подходящи средства, които могат да помогнат да се преодолеят оставащите пречки и да се нъсрчи трансферът на технологии и проекти в областта на изменението на климата.

Свързване на схемата за търговия с квоти за емисии на ЕС с други схеми за търговия с квоти за емисии

от Институт “Вупертал”, 26.03.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19802

В този документ са количествено и качествено оценени различни възможности за свързване на схемата за търговия с квоти за емисии на ЕС с други схеми за търговия с емисии, както и икономическите и екологичните въздействия и проектните отражения на тези възможносит. Икономическият анализ показва важната роля на поставянето на максимални стойности и ограничения за световните емисии за икономическото въздействие на свързването на схемата за търговия с квоти за емисии на ЕС с други схеми на международно равнище. Анализът на института показва, че при комбинираните схеми няколко въпроса, свързани с проекта на тези възникващи схеми, са в тясна и значима връзка с равнопоставеността, икономическата ефективност и ефективността от гледна точка на околната среда. Докладът заключва, че тези проблемни въпроси поначало произтичат от равнището на целите на страната по отношение на опазването на климата и че свързването следва съответно да се търси само между държави, които миат сравнимо амбициози възгледи по отношение на политиката в областта на климата.

Ангажиране на САЩ и други индустриализирани страни: политиката на САЩ по отношение на изменението на климата

Института по световни ресурси (World Resources Institute), 26.03.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19959

Кумулативните емисии на САЩ на парникови газове продължават да се сред най-високите в света – единствено надвишавани на годишна основа от нарастващите емисии на Китай. Поради липсата на лидерство на федерално равнище, САЩ продължават да нямат всеобхватен план за намаляване на емисиите. При отсъствието на посока, определена на национално равнище, много региони, щати и общини започнаха да прилагат политики за намаляване на емисиите по собствена инициатива и съвместно с други региони, щати и общини.

В доклада са представени политиките, насочени към различни сектори – по-специално секторите на електроенергията и транспорта и други, които целят да увеличат енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници. Тези усилия се допълват от действия в частния и неправителствения сектор и от нови законодателни предложения в конгреса на САЩ, отчасти тласкани от инициативи на местно и бизнес равнище. Документът също така представя визията в областта на изменението на климата на кандидат-президентите на САЩ.

Изпълняване на ангажиментите по отношение на климата: мерки по отношение на конкурентоспособността, търговията, финансирането и устойчивата заетост в глобалния европейски контекст

Деформации на конкурентността и изтичане в свят на различни цени на въглеродните горива

Съставено по информационни материали от няколко автора, 04.07.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=21551

Ефективната политика в областта на климата в Европа изисква ранно ангажиране с амбициозни цели за намаляване на емисиите, със строги максимални стойности за емисиите и бързо преминаване към продажба на търг на квоти за емисии. Това направлява прехода към нисковъглеродна икономика, дава възможности за растеж на иновативните сектори и технологии и показва лидерска позиция да се тласка напред международната политика в областта на климата. Независимо дали ще се постигне споразумение в Копенхаген през 2009 г. или не, твърде слаби са изгледите да надделее визията за единна цена на въглеродните горива на световно равнище. Често изразявано опасение е, че държавите със строги политики в областта на климата ще поставят в неблагоприятна позиция своята промишленост спрямо конкуренцията в държави, чиито усилия в областта на климата не са толкова амбициозни. Това обощение на пручвания е опит да се представят възможните политики при една вероятна предстояща ситуация на различни равнища на целите в областта на политиките по отношение на климата. Целта на проучването е постигната в пет глави, написани от различни автори и от различни гледни точки и от позицията на различни академични дисциплини. Това обобщение на проучвания поставя въпроса дали деформацията на конкурентността и изтичането, било на СО2 или на работни места, представляват реална опасност в свят на различни цени на въглеродните горива .

Финансиране по отношение на изменението на климата в развиващите се страни

Съставено по информационни материали от няколко автора

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studiesCom/download.do?file=21631#search=%20Climate%20change%20financing%20in%20developing%20countries%20

Част първа на доклада дава оценка на взаимодействието между финансирането по отношение на изменениетона климата и помощта за развитие: какви са въздействията на тези политики днес и какви са потенциалните непоследователности в различните области на намеса на помощта за развитие с оглед на адаптирането към изменението на климата и целите за ограничаване и за развитие. Част втора дава цялостен преглед на програмите на ЕО и международните финансови инициативи с участието на ЕО, насочени към развиващите се страни в областта на ограничаването и адаптирането към изменението на климата (цел, отпуснат бюджет и механизми за финансиране) и препоръки за подобряване на съгласуваността и ефективността на различните механизми на ЕО. Част трета дава оценка на механизмите за рационализиране на адаптирането и ограничаването на изменението на климата в политиките и програмите за развитие на равнище ЕС и в международен план, както и механизмите за оценка на климатичните рискове и препоръки за подобрения (ЕС/донорска перспектива). Част четвърта дава оценка на механизмите за рационализиране на адаптирането и ограничаването в проектите за развитие на национално и местно ранище и препоръки за извършването на подобрения (перспектива на страните реципиенти).

Постигане в кратки срокове на значително намаляване на емисиите на CO2: да се почерпи опит от най-добрите практики по отношение на успешните политики и технологии

Устойчиви градове: най-добри практики в областта на намаляването на емисиите на СО2 в градските райони – ефективност на сградите, емисии на домакинствата и използване на енергията

от Институт “Вупертал”, 23.06.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies.do?language=EN

Редица добри практики, свързани с намаляванетона емисиите в градовете могат да бъдат намерени в Европа. Голям брой градове изпълняват местни планове за действие в областта на енергетиката, цели на местно равнище за намаляване на емисиите или дори планове за постигане на въглеродна неутралност. Тези цели обикновено включват цял пакет от различни мерки и инструменти. Стремежът на настоящото обобщение е да се определят примери от среден клас, които са иновативни, показват намаляване на емисиите в краткосрочен план и могат да бъдат повторени в други градски райони на Европа. Акцентът е поставен върху енергийната ефективност на сградите, емисиите на домакинствата и използването на енергията.

Делегации

Китай и изменението на климата: въздействия и отговори на равнище политика

от проф. Ash, Лондонски университет (London University), 01.10.2007 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=18039

Този обобщаващ документ се стреми да покаже, че предизвикателствата, пред които е изправен Китай заради изменението на климата, са реални. Последствията от глобалното затопляне вече са видими. Научните доказателства на проучванията, извършени от китайски и международни органи преобладаващо показват, че ще се засилва заплахата за устойчивостта на бъдещето социално и икономическо развитие на Китай, както и за крехките екосистеми. Извън съмнение е фактът, че китайското правителство признава мащабите на проблемите, пред които е изправен Китай в резултат на изменението на климата, както и ангажиментът да вземе мерки за справяне с тези проблеми – нещо, което произтича от настояването на Китай, че индустриализираните страни носят основната отговорност да посрещнат предизвикателствата на глобалното затопляне. В по-голяма степен е спорно доколко политиките, които до сега Пекин е приложил, ще могат да спрат, да оставим въпроса да обърнат хода на, наблюдаващото се напоследък неумолимо и засилващо се нарастване на емисиите на парникови газове на Китай.

Енергийната политика на Китай от гледна точка на изменението на климата и възможности за сътрудничество с ЕС

от проф. Holslag, 01.10.2007 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=18035

Документът накратко представя новата изчерпателна политика за енергийна сигурност на Китай. След това хвърля светлина върху начините, по които Европейският съюз се опитва да спечели предимство от този ход – като увеличи усилията си да популяризира зелената енергия и същевременно се възползва от големия пазар на Китай. След това е направена оценка на успеха на европейския подход към вятърна и слънчева енергия, чисти въглищни технологии, природен газ, водна енергия и биогорива и са отправени препоръки за политиката на ЕС в тази област.

Изменението на климата и Индия: въздействия, отговори на равнище политика и рамка за сътрудничество между ЕС и Индия

от д-р Kumar, TERI-Europe, 24.01.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19208

Информационният доклад дава кратък преглед на въздействието, което оказва изменението на климата върху индийската икономика, правителствените политики, които се прилагат с цел подпомагане при адаптирането към изменението на климата по сектори, приноса на Индия за текущите емисии на парникови газове в световен план и към усилията за тяхното ограничаване и показателни области за сътрудничество между ЕС и Индия по въпросите на адаптирането към изменението наклимата, както и при усилията за неговото ограничаване.

Âúçäåéñòâèå è îòãîâîð íà èçìåíåíèåòî íà êëèìàòà â Áàíãëàäåø

от д-р Huq, Международен институт за околна среда и развитие (International Institute for Environment and Development), 24.01.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19195

Бангладеш е една от най-уязвимите страни от гледна точка на изменението на климата поради неблагоприятното й географско разположение; равнинна и ниска спрямо морското равнище топография; висока гъстота на населението; високо равнище на бедност; зависимост на много средства за прехрана от чувствителни по отношение на климата сектори, особено земеделието и рибното стопанство; и неефективни институционални аспекти. Много от очакваните неблагоприятни въздействия на изменението на климата ще отежнят съществуващия стрес, който вече пречи на развитието в Бангладеш, особено чрез намаляване на продоволствената сигурност и сигурността на обезпечаването с водни запаси и чрез нанасянето на вреди на ключова инфраструктура. Информационният доклад описва характеристиките на страната, които я правят особено уязвима за изменението на климата преди да очертае основните вйздействия на изменението на климата, които предизвикват опасения. Тези влияния са разгледани във връзка с неблагоприятния им ефект върху различни сектори. В края са очертани националните и международните мерки за справяне с тези въздействия.

Ангажиране на САЩ и други индустриализирани страни: политиката на САЩ по отношение на изменението на климата

от Института за световни ресурси ( World Resources Institute), 26.03.2008 г.

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=19959

Кумулативните емисии на САЩ на парникови газове продължават да се сред най-високите в света – единствено надвишавани на годишна основа от нарастващите емисии на Китай. Поради липсата на лидерство на федерално равнище, САЩ продължават да нямат всеобхватен план за намаляване на емисиите. При отсъствието на посока, определена на национално равнище, много региони, щати и общини започнаха да прилагат политики за намаляване на емисиите по собствена инициатива и съвместно с други региони, щати и общини. В доклада са представени политиките, насочени към различни сектори – по-специално секторите на електроенергията и транспорта и други, които целят да увеличат енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници. Тези усилия се допълват от действия в частния и неправителствения сектор и от нови законодателни предложения в конгреса на САЩ, отчасти тласкани от инициативи на местно и бизнес равнище. Документът също така представя визията в областта на изменението на климата на кандидат-президентите на САЩ.

РКООНИК – СОР -14 в Познан (Декември 2008 г.)

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=23435

Този информационен материал документ е подготвен като материал с основна информация за делегацията на ЕП на 14-ата среща на СОР към РКООНИК по въпорсите на изменението на климата през декември 2008 г. в Познан, Полша. На миналогодишната среща в Бали, Индонезия, беше одобрен курс на преговори за рамка след 2012 г. като целта е постигане на споразумение в Копенхаген през декември 2009 г. Като стъпало по пътя от Бали към Копенхаген, конференцията в Познан ще бъде повратна точка на преминаване от анализ и обсъждане към преговори.

Пред конференцията в Познан стоят четири ключови въпроса или наболели проблеми: i) секторни подходи; ii) механизмът “Чисто развитие” и използването на земята, промените в земеползването и горските дейности; iii) намаляване на емисиите в резултат на обезлесяването в развиващите се страни и iv) финансиране и развитие.

Други ключови въпроси са участието на САЩ в международно споразумение за изменението на климата; дали бързо развиващите се пазарни икономики следва да поемат обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите; и как да се осигури разнообразие в развиващите се страни не само от гледна точка на икономически способности, природни ресурси и уязвимост за въдействията в резултат на изменението на климата, но и от гледна точка на приоритетни за тях теми. Споразумението от Копенхаген следва да създаде “споделена визия” за цели и да отправи ясен сигнал на съвместно лидерство на всички големи икономики към пазара, бизнеса, научните среди и гражданите.

Международна политика в областта на горското стопанство: интегрирани възможности на равнище политика в областта на климата и лесовъдството

Отраженията на въглеродното финансиране за лесовъдството, насочено към бедните на гори общности: как да формираме инструментите на политиката по отношение на горите, така че успоредно да изпълняват целите по отношение на изменението на климата, околната среда и развитието?

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=23272

Проучването разглежда интегрираните възможности на равнище политика по отношение на климата и горското стопанство в развиващите се страни като се съсредоточава върху отражението на въглеродното финансиране, насочено към бедните на горско стопанство общности. По-специално, в него се отговаря на следния въпрос: “Как да формираме инструментите на политиката по отношение на горите, така че успоредно да изпълняват целите по отношение на изменението на климата, околната среда и развитието?“

Докладът дава преглед на инициативите и предложенията за въглеродно финансиране; анализира инициативите/предложенията за въглеродно финансиране, насочени към горите от перспективата на ограничаването на изменението на климата, биологичното разнообразие и други въпроси, свързани с околната среда, както и развитието; и предлага препоръки за стъпки в посока насърчаване на включването на въпроса за действия, насочени към бедните на гори общности, в преговорите по РКООНИК, за изразходването на приходите от усилията на територията на ЕС за ограничаване на емисиите на парникови газове, както и за други относими процеси. Акцентът е върху тропическите гори, тъй като те са с най-голям принос за улавянето на емисии на парникови газове и са най-свързани с темата за „лесовъдство, насочено към бедните на гори общности“.

Изследването разглежда проектите от механизма “Чисто развитие”, насочени към залесяване/възстановяване на горски стопанства, намаляване на емисии от обезлесяване и деградация на горите и доброволни проекти.

Енергетиката и изменението на климата в Русия

http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studies/download.do?file=21815

Този обобщаващ доклад е подготвен като основен материал за делегацията на ЕП от комисията CLIM в Русия през октомври 2008 г. Докладът разглежда въздействието на изменението на климата в Русия, включително очакваните въздействия върху екосистемите и анализира как петролът и природният газ на Русия допринасят за изменението на климата в световен план.

Докладът определя основните възможности в Русия за ограничаване на изменението на климата - страната да бъде домакин на проекти със Съвместно изпълнение (СИ), също чрез действия, свързани с използването на земята, промените в земеползването и лесовъдството, чрез участие в международната търговия с квоти за емисии или прилагане на някои схеми за зелени инвестиции, като се съсредоточава върху потенциала на страната да осигури намаляване на емисиите на световния пазар на въглеродни горива.

Докладът представя рамката за сътрудничество между ЕС и Русия, като например Споразумението за партньорство и сътрудничество, “енергиен диалог” ЕС – Русия и дебата относно ратифицирането от страна на Русия на Договора за Енергийната харта. Предложени са и възможности за засилване на сътрудничеството между ЕС и Русия в областта на изменението на климата.

Базисна информация и външно експертно мнение,

предоставени от Отдел “Политика” А на ЕП


ПРИЛОЖЕНИЕ 8: РАБОТНИ ДОКУМЕНТИ, ИЗГОТВЕНИ В КОНТЕКСТА НА ДЕЙНОСТИТЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

Работни документи за тематични заседания

№ 1       относно „Въздействието на различните равнища на затопляне върху климата“ от Vittorio Prodi, тематичен координатор

№ 2       относно „Предизвикателствата, свързани с опазването на климата след 2012 г. “ от Satu Hassi, тематичен координатор

№ 3       относно „Социално и икономическо измерение, научно-изследователска и развойна дейност, нови технологии, трансфер на технологии, нововъведения и механизми за стимулиране“ от Philippe Busquin, тематичен координатор

№ 4       относно „Изменението на климата и световните водни запаси - специално внимание към устойчивото развитие, използването на земята, промените в земеползването и горите“ от Cristina Gutiérrez-Cortines, тематичен координатор

№ 5       относно „Източници на емисии от промишлеността и енергийния сектор и транспортни емисии на световно равнище“ от Etelka Barsi-Pataky, тематичен координатор

№ 6       относно „Как да бъдат ангажирани и други основни участници - изменение на климата, адаптиране в трети държави и световна сигурност“ от Justas Vincas Paleckis, тематичен координатор

№ 7       относно „Изпълняване на ангажиментите в областта на климата: решаване на въпросите, свързани с конкурентоспособността, търговията, финансирането и устойчивата заетост в европейски и световен контекст“ от Lambert van Nistelrooij and Robert Goebbels, тематичен координатор

№ 8       относно „Постигане в кратки срокове на значително намаляване на емисиите на CO2: да се почерпи опит от най-добрите практики по отношение на успешните политики и технологии“ от Bairbre de Brún, тематичен координатор

Работни документи от Karl-Heinz Florenz, докладчик

№ 9       относно третирането на отпадъци и управлението на ресурси като част от стратегията за опазване на климата

№ 10             относно водите

№ 11     относно рибното стопанство

№ 12     относно здравето

№ 13     относно адаптирането към последствията от изменението на климата

№ 14     относно земеделието

№ 15     относно отглеждането на животни

№ 16     относно транспорта

№ 17     относно горското стопанство

№ 18     относно растежа и заетостта

№ 19     относно улавянето и съхранението на въглероден двуокис

№ 20     относно опазването на почвите

№ 21     относно енергийната ефективност в сектора на стройтелството

№ 22     относно енергията

№ 23     относно финансирането и бюджета

***

Всички работни документи могат да бъдат намерени на следния адрес:


http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/homeCom.do?language=EN&body=CLIM

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Liam Aylward, Etelka Barsi-Pataky, Ivo Belet, Johannes Blokland, John Bowis, Jerzy Buzek, Pilar del Castillo Vera, Dorette Corbey, Chris Davies, Avril Doyle, Lena Ek, Edite Estrela, Karl-Heinz Florenz, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Rebecca Harms, Satu Hassi, Roger Helmer, Jens Holm, Dan Jørgensen, Romana Jordan Cizelj, Dieter-Lebrecht Koch, Eija-Riitta Korhola, Linda McAvan, Marian-Jean Marinescu, Roberto Musacchio, Riitta Myller, Dimitrios Papadimoulis, Markus Pieper, Vittorio Prodi, Herbert Reul, Luca Romagnoli, Guido Sacconi, Andres Tarand, Silvia-Adriana Ţicău, Antonios Trakatellis, Alejo Vidal-Quadras, Åsa Westlund, Anders Wijkman

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Michl Ebner, Anne Ferreira, Catherine Guy-Quint, Fiona Hall, Peter Liese, Bill Newton Dunn, Zita Pleštinská

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Glenn Bedingfield, Francesco Ferrari, Juan Fraile Cantón, Louis Grech, Glenis Willmott, Stefano Zappalà

Последно осъвременяване: 23 януари 2009 г.Правна информация