Политическите групи играят основна роля за работата на Европейския парламент. Те решават какви въпроси да бъдат обсъждани по време на пленарната сесия и могат да предложат изменения към докладите, които ще бъдат гласувани. Преди сесията, те разглеждат докладите на парламентарните комисии и решават каква позиция да заемат. Никой депутат обаче не може да бъде задължен да гласува по определен начин.

 

"Координаторите на групите" имат важна роля, тъй като осъществяват контактите в рамките на групите относно специфични въпроси и организират поддръжка в рамките на комисиите, когато предстои да бъдат гласувани докладите.

 

Всяка политическа група има председател, а понякога и двама. Влиянието на групите се изразява във факта, че те предлагат кандидати за важните постове: председател на Европейския парламент, заместник-председатели, председатели на комисиите и квестори.

 

Да се увеличи конкурентноспособността на Европа чрез насърчаване на инвестициите в изследователската дейност и перманентното обучение – това е една от целите на групата на ЕНП-ЕД, която е най-важната политическа група в Европейския парламент.

 

Със своите 277 членове, представляващи 27-те държави-членки на ЕС, тази група е основна част от европейския политически пейзаж. В по-широк политически план заслужава да се отбележи, че 11 министър-председатели в ЕС, както и президентът на Европейската комисия принадлежат към това политическо семейство. Ако се вгледаме в националностите, германската делегация, с 49 депутати, представлява най-големият блок в тази група. Най-малките са тези на Дания и Естония, всеки с по един представител.

 

Днес групата е по-известна като ЕНП-ЕД, а пълното й наименование е „Група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи”. Тя обединява партиите на Християндемократите, Консерваторите и дясната част от политическия център, както и депутати от цяла Европа. Това е най-многочислената политическа група от 1999 г. насам. Тя е създадена през 1953 г., като група на Християндемократите към Асамблеята на тогавашната Европейска общност за въглища и стомана – първата парламентарна институция. Групата има мнозинство пред своя политически съперник – групата на социалистите, която има 217 депутати от 25 държави-членки.

 

Европейските избори през 2004 г., които интегрираха за пръв път десетте нови страни от Централна и Източна Европа, донесоха истински успех на групата, която получи 38,11% от гласовете или увеличение от 3 пункта спрямо предишните избори през 1999 година.

 

От позицията си на най-важна политическа формация в пленарната зала, групата на ЕНП-ЕД има решаващ глас при разпределяне на влиятелните позиции в Парламента. Нейни членове председателстват 9 от общо 22 комисии и подкомисии. Групата е излъчила 4 от 14-те заместник-председатели на Парламента, а председателят на Европейския парламент Hans-Gert Poettering също е член ЕНП-ЕД.

 

Председателят на групата е Joseph Daul (Франция). Той е член на Европейския парламент от 1999 г. и е земеделец по професия. Преди това е бил председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По произход е от френската област Елзас, говори свободно немски език и има две деца. През април 2007 г. г-н Daul ще навърши 60 години. Според него фактът, че ЕНП обединява депутати от 27-те държави-членки „е свидетелство за работата, която групата е извършила в полза на европейското обединение. Това превъзходство не е само числено: при всички важни гласувания (Reach, Директивата за услугите и др.) нашата група потвърди позициите си без прояви на сектанство. Ние играем основна роля на европейската политическа сцена, защото такава е волята на европейските граждани”.

 

Голямото разнообразие от европейски партии представени в политическите групи в Парламента и съответните им национални традиции и политики водят до това, че идеологическото сцепление в групите и партийният дух са по-слабо изразени, отколкото в националните партии.

 

Тази тенденция се наблюдава в групата на ЕНП-ЕД, която се стреми да сформира мнозинства по всички важни въпроси, без обаче да подценява малките групи. Докато ключовите позиции в специалните комисии досега бяха поделени между двете големи групи, то малките групи придобиват все повече влияние.

Солидарност, устойчиво развитие и социална справедливост са част от общите принципи, споделяни от социалдемократическите, социалистическите и лейбъристките членове на Европейския парламент. За да засилят своето влияние и да гарантират, че техните предложения ще получат истинска подкрепа, депутатите от Групата на социалистите започнаха да си сътрудничат още в самото начало на процеса на европейска интеграция. Днес, те са втората по големина политическа група в Парламента.

 

Социалистите получиха 27,19% от гласовете при изборите през 2004 г., с което получиха 200 места. Техните членове, представляващи 25 държави-членки, са представени във всички постоянни комисии и председателстват седем от тях. Петима от заместник-председателите са членове на тази група.

 

Председателят на групата, г-н Martin Schulz (Германия), е избран на този пост през 2004 г. и е европейски депутат от 1994 година. Той има основна роля за добрата работа на политическата група, като координира всички нейни дейности, говори от името на социалистите и отразява тяхната позиция по време на пленарните сесии.

 

Преди първите преки избори за Европейски парламент през 1979 г., социалистите публикуваха Манифест за европейските избори, определящ политическите приоритети на групата и оттогава насам поддържат тази традиция.

 

Техните цели включват икономически растеж, борба срещу бедността, социална интеграция, сигурност и защита на околната среда. Но с глобализацията и нарастващата безработица, създаването на работни места е най-голямото предизвикателство. Социалистите считат, че безработицата е огромна пречка пред социална Европа.

 

Европа е изправена пред комплексни проблеми, които понякога са твърде технически и трудни за разбиране. Според Групата на социалистите едно от главните предизвикателства днес е доближаването на Европа до нейните граждани. „В цяла поредица от дебати и решения относно политики, като разширяването на ЕС, химикалите, бюджетната рамка и дори назначаването на Комисията, групата на социалистите има ключова позиция, когато става дума за защита на интересите на гражданите при изработването на европейските закони”, каза г-н Schulz. Това са примери за области, в които „Европа се вслушва в своите граждани”.

 

 

Лидерът на групата е Graham Watson (Великобритания). Той е член на Европейския парламент от 1994 г. Според него: „Либералите и Демократите имат ясна идеология. Ние знаем какъв тип общество се стремим да създадем”. По пътя към този идеал групата бе определила пет приоритета за 2006 година:

 

1) Дългосрочен европейски бюджет, отговарящ на нуждите и предизвикателствата на европейските политики, особено в областите на научните изследвания и технологичните иновации.
2) Натиск върху държавите-членки с цел на провеждане на реформи за насърчаване на растежа и заетостта.

3) Насърчаване на всички европейски инициативи, целящи подобряване на качеството на околната среда и гарантиране на дългосрочна икономическа стабилност.

4) Възвръщане на общественото доверие, което да доведе до своевременен, открит и честен дебат относно конституционното бъдеще на Съюза.

5) Гарантиране на това, че при действията си ЕС се ръководи от ценностите, които е възприел, особено в отношенията си с трети страни.

 

Според Graham Watson най-големите предизвикателства на XXI век (демографския растеж и миграциите, климатичните промени, международната престъпност) могат да бъдат преодолени само чрез реакции на наднационално ниво, което изисква по-голямо съзнание от страна на европейските институции. „Комисията ни даде един „План Д” като „Диалог”. Но ние имаме нужда от „План В” като „Визия” и от „План Л” като „Лидерство”.

 

В този смисъл мнението на групата е ясно изразено от нейния председател: „ Ние се стремим да популяризираме ценностите на свободата, справедливостта, общността и върховенството на закона, както в Европа, така и извън нея. Нашата сила е в способността ни да съчетаем ползите от икономическия динамизъм и целите в областта на социалната справедливост.”

 

Последните политически битки на групата АЛДЕ са в сферата на либерализацията на пазара на услуги и слагане на край на практиката на „затворени врата” от страна на някои европейски институции. Накратко, комбинация от либерализъм и демокрация.

 

Групата на Съюза за Европа на нациите (СЕН) се бори за Европа на държавите-нации, която дава на правителствата и страните възможността да обедният усилия за координация и сътрудничество с оглед на създаване на по-интегрирана и по-стабилна Европа, основана върху многообразието.

 

Тя подкрепя безрезервно субсидиарността, която според нея е от основно значение за справедливо разпределение на властта между ЕС, нациите и обществените власти, в интерес на всички граждани.

 

„Опазването на нашите културни ценности, подкрепата за народите, които търсят напредък, защитавайки свободата, демокрацията и човешките права, насърчаването на социална политика, съответстваща на икономическото развитие и солидарността с най-бедните, представляват първостепенни за нас цели”, заявява Cristiana Muscardini, съпредседател на групата СЕН. „Богатствата на многообразието и зачитането на различията – това е, което ни доближава едни до други”,  добавя съпредседателят Brian Crowley.

 

С 3,7% от гласовете получени при европейските избори през 2004 г., групата спечели 27 места. Към тях се присъединиха и 17 депутати от Полша, Италия и Литва. Сега групата наброява 44 членове. Със своите 20 представители, полската делегация е най-голяма, а след нея е тази на Италия, която включва 13 депутати. Останалите четири държави, представени в групата са Литва, Латвия, Ирландия и Дания.

 

В съответствие с броя на местата си в Парламента, групата пое председателството на комисията по петициите, оглавена от Martin Libicki (Полша), както и едно заместник-председателско място на ЕП в лицето на Adam Bielan (Полша). Групата е излъчила и осем заместник-председатели на комисии и е добре представена в делегациите с четирима заместник-председатели и с председателството на делегацията за отношения с Канада.  

 

Председателството на групата на СЕН е поделено между Brian Crowley (Ирландия) и Cristiana Muscardini (Италия). Групата е сформирана през 1999 г. и се бори за социална пазарна икономика, образование и изследователска дейност, както и за защита на околната среда. Противопоставя се категорично на една изключително материалистична концепция за обществото. Въпросите на националната идентичност, културата и езика са измежду нейните главни приоритети, а семейството бива разглеждано като основата на обществото и като най-доброто място за предаване на ценностите, които са основополагащи за ЕС.

През последните години Зелените постепенно навлязоха в политическия пейзаж, след като в началото се интересуваха от въпроси от чисто екологичен характер. При дебатите относно директивата за услугите, Daniel Cohn-Bendit, съпредседател на групата, обобщи тяхната идеология по следния начин: "Във време, когато дневният ред на Европейската комисия е все по-благосклонен към индустрията, Зелените/ЕСА се борят решително за осигуряването на справедливо равновесие между икономическите реформи и обществените интереси".

 

В сравнение с другите групи, Зелените/ЕСА са млада политическа група. Първите екологични партии се появяват през 70-те години и им е нужно едно десетилетие, за да превърнат своя ангажимент в истинска политическа сила. Едва през 1984 г. Зелените започнаха да координират усилията си на европейско ниво. През юли 1999 г. те се свързаха с Европейския свободен алианс, който обединява партии, борещи се за демокрация и за правото на самоопределение на нациите без държава и на регионите в Европа. Така се роди нова политическа група - Зелени/ЕСА.

 

Тази група включва 42-ма европейски депутати от 13 страни. Германската делегация е начело с 13 представители, а Люксембург, Дания, Финландия, Швеция и Латвия са с по депутат. Французойката Hélène Flautre, член на групата, председателства подкомисията по права на човека, а 6 заместник-председатели на други комисии са също членове на Зелените/ЕСА.  Третият заместник-председател на Парламента, французинът Gérard Onesta, също принадлежи към Зелените. За разлика от повечето други групи, Зелените/ЕСА избраха двама съпредседатели, за да гарантират равенството на половете.

 

Благодарение на постоянното си участие в европейската политика, групата разшири своите интереси отвъд въпросите, които са пряко свързани с околната среда. Сегашната партия си поставя като цели: създаване на общество, което зачита основите права и опазва околната среда; увеличаване на свободата в трудовия свят; засилване на демокрацията чрез децентрализация; насърчаване на прякото участие на по-голям брой хора в процеса на вземане на решения, както и предприемане на икономически и социални реформи, които ще конкретизират устойчивото развитие за хората и природата.

 

Според Monica Frassoni - съпредседател на групата: "Зелените се опитват да предпазят Европейския съюз от следването на безперспективна стратегия, която жертва околната среда и социалната справедливост за сметка на тесни лобистки интереси".

 

Със своите 41 депутати Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица (ЕОЛ – СЗЛ) е шестата по големина политическа група в Европейския парламент и представлява форум за сътрудничество на леви партии. Групата желае изграждането на „друга Европа: социална, мирна, демократична, феминистка, екологична и солидарна с всички народи по света”.

 

Като политическа група, групата ЕОЛ – СЗЛ е създадена през 1994 година. Преди това партиите, които се позиционираха вляво от социалистическата група участваха в други формации. При четвъртото разширяване на Европейския съюз през януари 1995 г., когато бяха интегрирани Австрия, Финландия и Швеция, представителите на левите партии от северните страни се присъединиха към групата. Ето защо тя е съставена от две подгрупи: Европейска обединена левица и Северна зелена левица.  

 

При последните избори за Европейски парламент, през юни 2004 г., близо девет милиона избиратели гласуваха за партиите от групата ЕОЛ – СЗЛ. Днес тя наброява 41 депутати от 14 държави-членки. Германската и италианската делегации са най-многобройни, всяка с по седем депутати, следвани от чешката делегация с шестима членове. Председателят на комисията по международна търговия Helmut Markov, както и заместник-председателката на Парламента Luisa Morgantini, принадлежат към тази група.

 

Шестнадесетте партии, които се присъединяват към групата представляват комунистите, левицата и европейските социалисти. Това многообразие може да доведе до различия по някои въпроси. За групата обаче е важно всяка от нейните съставни части да запази собствените си идентичност и политика, като същевременно полага усилия за постигане на общите политически цели.

 

 

Френският комунист Francis Wurtz, член на Европейския парламент от 1979 г., е председател на групата. Избран на този пост през 1999 г., той изпълнява своя втори председателски мандат. „Европа може и трябва да бъде нещо различно от ограниченията и безработицата. В един все по-взаимно зависим свят Европа има възможността, ако има политическа воля, да подобри положението на обикновените хора”, смята г-н Wurtz. Според него Европа трябва да играе основна роля на международната сцена, като спомага за създаването на мостове между цивилизациите. „Само че, за да бъде тази амбиция основателна, трябва да се освободим от тези, които се държат като господари на света, докато всъщност го водят към разруха. Това включва и прилагането на едно и също международно право във всички държави, без изключение, по-специално в Средния изток, който е една отворена рана и извор на огромно отчаяние”.

Противопоставяне на европейската Конституция и съпротива срещу „централизацията и бюрократизацията на Европа” са двете цели на тази сравнително нова група в Парламента. Сформирана през юли 2004 г. като наследник на Групата на Европа на демокрациите и различията (ЕДР), групата представлява около 3% от депутатите, с 23-ма членове от 10 държави.

 

Самите те се определят като „еврокритици, евроскептици и еврореалисти”.

 

Противопоставянето на проекта за Конституция на Европейския съюз е главната платформа на тази група. Представителите й се опитаха да се възползват от политическата несигурност по отношение на Конституционния договор след отхвърлянето му от Франция и Холандия през средата на 2005 година.

 

Със своите 10 представители Партията на независимостта от Великобритания (UKIP) е най-многобройна. Докато тази партия открито се обявява за оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз, другите членове на групата са реформисти, които приемат членството на своите държави в Съюза, но искат „по-малко централизация, по-малко ерозия на националния суверенитет и повече правомощия за националните парламенти”. Заради тези различия, групата зачита правото на националните делегации да гласуват, както желаят. Тази група се ръководи съвместно от британския депутат Nigel Farage (UKIP) и датчанина Jens-Peter Bonde от групата JuniBevægelsen - Mod Unionen.

 

 

Тези, които следят дебатите относно Конституцията, знаят, че тази група често караше да се говори за нея, когато нейните членове многократно се опитваха да дестабилизират представители на държавите-членки или на Европейската комисия по време на техните изказвания пред Парламента. През 2005 г. те лансираха своя „Туристически автобус за План Д”, който ще следва г-жа Margot Wallström, европейски комисар за комуникационната политика, през цяла Европа, по време на конференциите, които тя ще проведе в рамките на нейния „План Д” относно европейската Конституция и бъдещето на Европа.

 

Предизвикателството за този сравнително млад политически микс ще бъде да оползотвори успеха си от изборите през 2004 г. и да подобри резултатите си през изборите през 2009 година.

Групата Идентичност, Традиция, Суверенитет (ИТС), сформирана през януари 2007 г., включва 20 депутати от 7 европейски страни. Членовете й се определят като „десни” и „национални”.

 

Със своите седем членове делегацията на френския Front national, към който принадлежи и председателят на ИТС, Bruno Gollnisch, е най-многобройна. Заместник-председателите на групата са Philip Claeys от белгийската Vlaams Belang, Eugen Mihăescu от Тhe Greater Romania party (която има петима представители в групата) и британският депутат Ashley Mote.

 

При представянето на своята група Bruno Gollnisch определи нейните членове като „патриоти” и изрази становището, че „националните сили са бъдещето на Европа, това на истинската Европа на народите и на суверенните нации, на идентичностите и традициите”.

 

Хартата на групата определя като основни политики признаването на националните интереси и на суверенитета, идентичностите и различията. Членовете на групата декларираха и желанието си да се борят срещу създаването на „Европейска свръх-държава”.

 

Поради малкия си брой членове групата ИТС не излъчи заместник-председатели на Парламента или председатели на комисии. Депутатите от групата, които се представиха в изборите за заместник-председатели на комисиите не бяха избрани от съответните комисии.