ЕП ще гласува за ограничаване на бонусите на банковите мениджъри. Текстът на споразумението между ЕП и Съвета относно бонусите и капиталовите изисквания в банковия сектор ще бъде гласуван в сряда в Страсбург. По време на целия преговорен процес докладчикът на ЕП настояваше за лимит на бонусите, като в крайна сметка компромисният текст предвижда първото по рода си ограничаване на бонусите на банкерите. Проектозаконодателството цели също така да гарантира, че банките имат солидни капиталови резерви, за да се избегнат ситуации като в настоящата банкова криза.

 

Законодателен пакет за засилване на финансовия надзор на европейско ниво. Във вторник депутатите ще обсъдят надзора над финансовите институции на европейско ниво, както и въпроса какви точно правомощия трябва да имат надзорните органи на ЕС. Гласуването на позицията на първо четене на Парламента относно законодателството в тази област ще бъде в сряда.

 

SWIFT: към система за обработка на данните на европейска територия . Преди четири месеца ЕП отхвърли споразумението за SWIFT относно обмяната на банкови данни със САЩ. Следващата седмица се очаква депутатите да одобрят новия текст на споразумението, след като успяха да постигнат по време на преговорите със Съвета и САЩ исканите от тях гаранции за защита на личните данни и създаването на собствена система на ЕС, чрез която да се избегне трансферът на необработени данни към трети страни.

 

Права на пътниците: ЕП иска по-строги правила за пътуванията с автобус или кораб. Гражданите на ЕС, които пътуват с кораб, вече ще имат сходни права с пътниците, използващи въздушен транспорт, след като се очаква следващата седмица ЕП да приеме постигнатото споразумение със Съвета. Новото законодателство урежда въпроси като компенсациите при закъснения и анулиране на пътуването, обезщетенията при злополука и помощта за пътници с увреждания. По законодателството за правата на автобусните пътници все още има разногласия със Съвета, като преговорите ще продължат през есента.

 

Нови храни: месото от клонирани животни е извън менюто. Евродепутатите са против консумацията на месо от клонирани животни Използването на нанотехнологии може да бъде съпроводено с допълнителни мерки за строг контрол Месото и млечните продукти от клонирани животни и тяхното потомство могат да бъдат забранени в Европа, ако Европейският парламент подкрепи поправките, които парламентарната комисия по околна среда прие в законодателното предложение за новите храни.

 

По-строги норми за индустриалните емисии. По-строги норми за прах, азотен окис и серен двуокис Възможност за по-дълги крайни срокове за някои топлоелектрически централи на твърдо гориво Депутатите ще гласуват следващата седмица в Страсбург по-строги правила за замърсяването на въздуха, причинено от индустриалните инсталации в ЕС. Те предлагат по-ниски граници за емисиите на азотен окис, серен двуокис и частици прах, които са особено вредни за здравето на хората и за околната среда.

 

Депутатите ще гласуват относно кандидатурата на Исландия за членство в ЕС. Неотдавнашното решение на европейските лидери да започнат преговори за присъединяване на Исландия към ЕС ще бъде подложено на гласуване по време на пленарната сесия в сряда. Перспективата Исландия да стане 28-та държава член бе приветствана от Комисията по външни работи на ЕП, чиито членове наблегнаха, че спорът относно изплащането на обезщетения на Великобритания и Нидерландия трябва да бъде разрешен "двустранно".

 

ЕП ще гласува относно бъдещата европейска дипломатическа служба. Споразумението, постигнато от преговарящите на Европейския парламент по организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност, ще бъде гласувано в Комисията по външни отношения във вторник и в пленарната зала в четвъртък.

 

Изключване на нелегалния дърводобив от европейския пазар.  Дървесина с нелегален произход може да бъде забранена Отговорност и възможност за проследяване по цялата верига на доставка Понастоящем потребителите не могат да са сигурни, че мебелите, които купуват, не са произведени от суровини от нелегален дърводобив, който заема 20% от европейския пазар. Предложеното законодателство, за което членовете на ЕП отдавна настояват, цели да забрани незаконната сеч и да накаже търговците, които не спазват правилата.

 

За по-"зелено" и конкурентно земеделие след 2013 г. . ЕП ще представи своите виждания относно реформата и финансирането на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2013 г., за да може тя да отговори на предизвикателства като климатичните промени, безопасността и качеството на храните, конкурентоспособността и доходите на производителите. Депутатите настояват също така за по-справедливо разпределение на средствата между новите и старите държави членки. Комисията от своя страна ще представи своя план за реформа на ОСП през есента.

 

Петролни замърсявания: как да бъдат предотвратени, какви са рисковете и кой носи отговорността. В контекста на природната катастрофа в Мексиканския залив, европейските депутати ще обсъдят с представителите на Съвета и Комисията рисковете, свързани с проучването и извличането на петролните залежи, както и въпроса как могат да бъдат предотвратени подобни катастрофи и кой носи отговорността за тях. Дебатът ще се проведе в сряда вечер.

 

Заключения на испанското председателство на ЕС и представяне на програмата на белгийското председателство. Във вторник испанското председателство на Съвета ще представи своите заключения пред членовете на ЕП. Премиерът Zapatero ще присъства в Страсбург, за да обсъди заедно с депутатите постигнатите резултати, а в сряда белгийският министър-председател Yves Leterme ще представи в Парламента програмата на започващото от 1-ви юли белгийско председателство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно новите правила, когато пътуване с редовен пътнически кораб или ферибот е било отменено или има закъснение от над 90 минути, пътниците имат право да бъдат пренасочени (така че да могат да достигнат по-рано първоначалната дестинация) или да им бъде възстановена стойността на билета и да не пътуват. Това няма да се прилага за случаите на лоши атмосферни условия или други обстоятелства извън контрола на оператора. Пътниците трябва също да получат храна, когато това е възможно.

 

В допълнение, независимо дали пътниците изберат да пътуват или не, те ще имат право на компенсация в размер на 25% от стойността на билета за:

 

 

Ако закъснението е поне два пъти по-голямо от тези минимални стойности, пътниците ще имат право на компенсация в размер на 50% от цената на билета.

 

Компенсацията може да бъде изплатена в парична себестойност по желание на пътника. В допълнение, ако пътниците трябва да пренощуват някъде, преди да довършат своето пътуване, операторът трябва да поеме техните разходи за хотел в размер до 80 евро (за не повече от 3 нощи).

 

 

Съгласно регламента, увреждането на даден пътник не може да бъде използвано като претекст да му бъде отказан превоз. На пристанищата трябва да бъде осигурена безплатна помощ за пътниците с увреждания, при условие, че превозвачът или пристанищният оператор са били уведомени в момента на резервацията или поне 48 часа преди качването на борд. Тези правила ще се прилагат и за круизните пътувания.

 

 

Новите правила ще влезнат в сила през 2012 г. Всички пътнически кораби, превозващи над 12 пътника, попадат в обхвата на законодателството, с някои изключения, като например за екскурзионните пътувания и туристическите обиколки. Така пътниците, използващи корабен транспорт, ще имат дори повече права, отколкото тези на авиокомпаниите, тъй като за последния случай не се предвиждат обезщетения за закъснели полети (само за отменени полети).

 

 

Европейският парламент прие изменения към проекторегламента за правата на пътниците, използващи автобусен превоз. Според тях пътниците имат право на обезщетение при закъснения от над два часа, както и на обезщетение до 1 800 евро за изгубен или повреден багаж. Освен това, в случай на нараняване или смърт на пътник, размерът на обезщетението не трябва да бъде ограничен, смятат депутатите от ЕП. Те настояват също така за безплатна помощ или обезщетение, ако автобусът се повреди по път и това причини закъснение. Депутатите искат и да се осигури безплатна помощ на пътниците с увреждания.

 

Членовете на ЕП смятат, че новите правила трябва да се прилагат за далечни пътувания, но също така и за регионалния автобусен транспорт. Тъй като преговорите със Съвета все още не са приключили, възможно е да се стигне до помирителна процедура между двете институции.

 

"Две години след началото на глобалната финансова криза, тези строги нови правила за бонусите ще променят самата бонусна култура и ще сложат край на стимулирането на прекомерните рискове. Културата на високорискови и краткосрочни бонуси причини големи щети на глобалната икономика и данъкоплатците трябваше да платят цената за това. След като банките се провалиха в опитите си да се реформират сами, сега ние го правим вместо тях", подчерта докладчикът Arlene McCarthy (С&Д, Великобритания). Неговата законодателна резолюция по въпроса беше приета с 620 гласа "за", 27 "против" и 35 "въздържали се".

 

 

Авансовите кешови бонуси ще бъдат ограничени до 30% от целия размер на бонуса и до 20% за особено големи бонуси. Плащането на основната част от който и да е бонус (между 40 и 60%) трябва да бъде отложено за поне 3 години и да може да бъде върнато, ако инвестицията е неуспешна. Освен това, поне 50% от бонусите ще се изплащат в акции или капиталови дялове, които са свързани с представянето на финансовата институция и могат да бъдат изискани обратно в случай на затруднения.

 

Бонусите трябва също така да бъдат ограничени съобразно фиксираните заплати. Всяка банка ще трябва да определи горни граници на бонусите спрямо заплатите (в съответствие с общите насоки за ЕС), за да се намали като цяло диспропорционално голямата роля, която бонусите играят във финансовия сектор.

 

В заключение, пенсиите, които са близки до бонусната система, също са покрити от новата директива. Ако служителят напусне банката преди пенсиониране, тя трябва да продължи да държи неговите пенсионни права за срок от пет години под формата на акции или капиталови дялове. По този начин крайната стойност на тези инструменти е свързана с цялостното положение на банката и ще се избегнат ситуации, сходни с тези от последните две години, при които някои банкери се оттеглиха със значителни пенсии, без да бъдат засегнати от кризата в своята банка.

 

 

Законодателството въвежда специални мерки за спасените с държавни средства банки: ще бъде ограничен общият размер на бонусите, като банкерите ще бъдат насърчавани да приоритизират силната капиталова основа и отпускането на средства за реалната икономика, а не за собствените си бонуси и привилегии. Според новите правила, директорите на подобни банки няма да получават бонуси, освен ако това не е оправдано.

 

 

Приетите нови правила обхващат и два други ключови въпроса: строги капиталови изисквания за търговските дейности на банките и по-високи стандарти за пресекюритизацията. Новите капиталови правила за пресекюритизацията и за търговските портфейли ще гарантират, че банките имат подобаващо капиталово покритие на рисковете, които предприемат при своите търговски дейности, включително за инвестиции в ипотечни облигации, които бяха в центъра на финансовата криза. Някои изследвания показват, че се очаква тези правила да накарат банките да държат от три до четири пъти повече капитал, покриващ техните търговски рискове, отколкото в момента.

 

 

След гласуването в пленарната зала, Съветът трябва официално да одобри споразумението по законодателството, което най-вероятно ще стане на 13 юли. Така новите правила ще могат да влезнат в сила от януари 2011 г. (за банковите бонуси) и не по-късно от 31 декември 2011 г. по отношение на капиталовите изисквания.

 

 

Във втора резолюция с докладчик Saïd El Khadraoui (С&Д, Белгия), депутатите изтъкват необходимостта основните принципи относно политиките на възнаграждения да обхващат и всички компании, които се котират на борсата. Според този доклад по собствена инициатива на ЕП, котираните на фондовата борса дружества трябва да дават обяснения, ако заплащането на техните мениджъри не спазва принципите, целящи премахването на поощренията за поемане на прекален риск и вземане на решения, основани на краткосрочни съображения. Незаконодателната резолюция предлага също така акционерите да имат по-голям контрол над директорите на котираните компании.

 

В заключение, т.нар. "златни парашути", които някои мениджъри получават при предсрочно оттегляне, трябва да бъдат ограничени до горна граница, "отговаряща на две години от фиксирания елемент от обезщетенията на директорите", както и да бъдат забранени в случаи на лоши резултати или доброволно напускане.

 

Докладът по собствена инициатива на Saïd El Khadraoui (С&Д, Белгия) беше приет с 594 гласа "за", 24 "против" и 35 "въздържали се".

 

Приемайки предложените изменения към законодателния пакет за финансовия надзор, но същевременно отлагайки крайното гласуване по законодателната резолюция, Парламентът даде пълна подкрепа на своя екип от преговарящи по законодателството и същевременно остави възможност за продължаване на преговорите с още няколко седмици, през които да се постигне споразумение на първо четене със Съвета.

 

В отделна декларация към приетите текстове, основните политически групи ясно декларират, че в момента топката се намира в лагера на Съвета, който трябва да излезе с приемлива за всички страни позиция.

 

 

Декларацията отбелязва, че ЕП има желание да преговаря, като същевременно е единен в своята позиция, че европейските надзорни власти трябва да имат достатъчни правомощия, за да могат да предотвратят бъдещи кризи и да засилят Общия пазар. По този начин докладчиците на ЕП по въпроса правят усилие да подпомогнат белгийското председателство да придвижи държавите членки към постигане на по-задоволителна позиция, се казва в декларацията.

 

 

Депутатите гласуваха в пленарната зала за даване на определени правомощия на трите Европейски надзорни органа (ЕНО), които да отговарят за контрола над практиките в банковия сектор, ценните книжа и застраховането и пенсионното осигуряване.

 

ЕНО трябва да могат вземат преки решения по отношение на дейността на дадена финансова институция (като банка например), в случай, че националният надзорен орган не е успял да промени някои от нейните практики, считани за рискови. Те трябва също така да имат правомощия да уреждат спорове между националните надзорни органи и да осъществяват надзор над големите трансгранични финансови институции посредством националните надзорни власти.

 

Гласуваният от ЕП текст дава също така мандат на преговарящите за създаване на европейски фонд за стабилност, свързан с трите споменати по-горе сектори, за да се избегне необходимостта данъкоплатците да плащат за бъдещи финансови кризи. Според депутатите, ЕНО трябва да работят и за укрепването на европейската система на националните схеми за гарантиране на депозитите. В заключение, ЕНО трябва да имат правомощия временно да ограничават или забраняват определени видове финансови операции, които могат да заплашат правилното функциониране на финансовата система.

 

 

За да може да се гарантира по-добро взаимодействие между трите ЕНО, членовете на ЕП призовават трите надзорни органа да имат едно седалище - във Франкфурт, отколкото да бъдат разпръснати на различни места в ЕС. В същото време, трябва да има възможност за създаване на представителства на ЕНО в най-големите финансови центрове на ЕС.

 

 

Приетият текст цели също така да гарантира, че предложената от Комисията основна задача на ЕКСР - за мониторинг върху натрупването на системен риск в европейските икономики - се осъществява по по-добър и ясен начин, и съответно може да бъде задействана по-бързо.

 

Текстът цели също така да направи нивата на риск по-лесни за идентифициране. ЕКСР трябва да разработи общ набор от количествени и качествени показатели ("индикативна таблица на риска"), които ще послужат за основа при определяне на надзорния рейтинг на трансгранични институции, които могат да представляват системен риск.

 

 

 

Директивата за емисиите от индустриални инсталации цели да подобри защитата на здравето и на околната среда, като в същото време по-ясни и лесни за изпълнение. Тя осъвременява и събира заедно редица съществуващи нормативни актове, като Директивата от 2001 г. за големите горивни инсталации и Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ) от 2008 г. Последната обхваща над 52 000 индустриални и земеделски инсталации в ЕС с голям потенциал за замърсяване, от рафинерии до свинеферми.

 

В сряда Европейският парламент подкрепи с гласа "за", "против" и "въздържали се" постигнатото след повече от две години преговори споразумение със Съвета. Докладчик на ЕП по въпроса е Holger Krahmer (АЛДЕ, Германия).

 

 

Азотният окис, серният двуокис и промишленият прах са изключително вредни за здравето и околната среда и допринасят за раковите заболявания, астма и киселинни дъждове. По-стриктни ограничения за техните емисии ще бъдат въведени от 2016 г. Депутатите в крайна сметка приеха правило, според което държавите членки могат да използват "преходни национални планове", за да разрешат на някои големи електроцентрали (включително електроцентралите, работещи с твърди изкопаеми горива) да се приведат в съответствие с новите норми до юли 2020 г. Някои по-стари електроцентрали могат да не изпълняват новите изисквания, ако спрат да работят до 2023 г. или след 17 500 работни часа след 2016 г. (което от двете се случи първо).

 

Докладчикът Holger Krahmer направи следния коментар по въпроса: "Трагедия за Европа е, че някои остарели електроцентрали на въглища ще могат да замърсяват още едно десетилетие. Това е също така е явна несправедливост по отношение на държавите членки, които предприеха ранни мерки за посрещане на изискванията."

 

 

За да получат разрешително, инсталациите, обхванати от КПКЗ, трябва да прилагат "най-добрите налични техники" за оптимизиране на своите показатели по отношение на околната среда. Емисиите във въздуха, земята или водата, както и произвежданият шум и сигурността са сред разглежданите показатели.

 

Държавите членки ще имат известна свобода на действие да облекчат прилагането на правилата, стига да се гарантира запазването на високи стандарти за защита на околната среда. По настояване на депутатите, при такива случаи страните от ЕС ще трябва да докажат, че разходите са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда, поради технически причини или местни обстоятелства (например географско положение). Трябва също така да се извърши оценка, която да гарантира, че наистина има основателна причина за неспазването на правилата.

 

 

Парламентът даде своето одобрение на споразумението със Съвета на второ четене. Сега Съветът на министрите трябва от своя страна официално да одобри документа, след което държавите членки трябва да приложат директивата в своето национално законодателство.

 

Членовете на ЕП приветстват решението на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. да започне преговори за членство на Исландия, която официално подаде своята кандидатура през юли 2009 г. Същевременно те настояват Исландия да преустанови лова на китове, който е в разрез със законодателството на ЕС, и да оттегли всички възражения, които е внесла в Международната комисия по китолов.

 

Членството на Исландия в ЕС ще помогне на Съюза да играе по-активна роля в Арктическия регион, се казва в резолюцията с докладчик Cristian Dan Preda (EНП, Румъния), която подчертава "силната демократична традиция" на страната. Исландия вече е част от Шенгенската зона и член на НАТО, като има действащо споразумение за свободна търговия с ЕС от 1973 г.

 

Относно проблема с фалиралата банка Icesave, депутатите припомнят, че в своето официално уведомително писмо от 26 май 2010 г. Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия е заявил, че "Исландия е длъжна да осигури изплащането на минималната компенсация на притежателите на влогове в Icesave в Обединеното кралство и Нидерландия". В референдум на 6 март 2010 г., исландските гласоподаватели отхвърлиха плана за изплащане след колапса на Icesave.

 

Резолюцията отбелязва също така, че като член на Европейското икономическо пространство (ЕИП), Исландия отговаря на изискванията на голяма част от европейското законодателство (основно по отношение на вътрешния пазар), но същевременно е необходима основна реформа в системите за финансов надзор и за гарантиране на влоговете - които са "ключовите институционални слабости на икономиката на страната", както и мерки за гарантиране на независимостта на съдебната система.

 

Областите, които трябва да бъдат изцяло договорени с Исландия, са земеделие, рибарство, икономическа и монетарна политика, данъчно облагане и външни отношения.

 

Депутатите подчертават с безпокойство, че "общественото мнение и политическите партии в Исландия са разделени по въпроса за членството в ЕС" и че обществената подкрепа за присъединяването към ЕС е намаляла от лятото на 2009 г. насам. Поради това те искат исландските власти "да инициират широк обществен дебат относно присъединяването към ЕС" и да организират изчерпателна информационна кампания в цялата страна относно последствията от членството в ЕС, "така че исландските граждани да могат да направят информиран избор в бъдещия референдум за присъединяването".

 

Европейският парламент одобри постигнатото със Съвета споразумение с 644 гласа "за", 25 "против" и 16 "въздържали се". Satu Hassi (Зелени/ЕСА, Финландия), която пое това законодателно предложение от бившия депутат Caroline Lucas, заяви следното по време на парламентарния дебат по въпроса:

 

"Законодателството на ЕС за забрана на продажбата на незаконно добит дървен материал представлява голям международен пробив, от горите по света, които са опустошени от незаконната сеч, до пазара на ЕС, където така полученият дървен материал се продава."

 

 

Новото законодателство забранява пускането на пазара на ЕС на незаконно добит дървен материал или на изделия, направени от такъв материал, с цел да се предотврати възможността продуктите от нелегалната сеч да бъдат "избелени", след като достигнат до европейския пазар. Понастоящем се счита, че поне 20% от дървения материал и свързаните с него продукти на пазара на ЕС произлизат от незаконен дърводобив.

 

 

Държавите членки ще трябва да прилагат санкции спрямо операторите, които нарушават правилата. Законодателството определя насоки за налагането на глоби: трябва да бъдат вземани предвид нанесените щети на околната среда, стойността на дървения материал и загубените данъчни постъпления. Страните от ЕС ще могат да налагат и наказателни санкции на операторите, като конфискуване на засегнатия дървен материал или отнемане на разрешението за търговия.

 

За да се гарантира проследимостта, всеки от операторите по веригата на доставка ще трябва да декларира от кого е закупил дървения материал и на кого го е продал.

 

 

Незаконната сеч има опустошителен ефект навсякъде по света - смята се, че около 20% от световните емисии на CO2 се дължат именно на нея. Последствията са много - изтощаване и ерозия на почвата, свлачища, загуби на данъчни постъпления, унищожено биоразнообразие и отрицателни социални ефекти. Унищожаването на този природен ресурс има също така огромно отражение върху местните общности, обитаващи горите, както и върху икономиките на развиващите се страни.

 

 

Съветът вече прие неформално този вариант на предложеното законодателство, като след гласуването в ЕП министрите от ЕС ще трябва да го одобрят и официално, за да може то да влезне в сила. Очаква се новите правила да влезнат в действие към края на 2012 г., за да има достатъчно време за операторите в бранша да се приспособят към промените.

 

По време на речта си в пленарната зала на 7 юли, белгийският министър-председател Yves Leterme заяви, че основни приоритети са икономиката, проблемите в социалната сфера, както и въпросите, свързани с околната среда и съдебната област. „Европа има нужда от икономическо управление в по-голяма степен от когато и да било“, каза той. Белгия пое ротационното председателство на ЕС от Испания на 1 юли.

 

Засилването на растежа е „проблем номер 1“ според лидера на дясноцентристката ЕНП Joseph Daul. Поради това Европа трябва да поеме водеща роля „в регулирането на финансовия сектор“.

Председателят на ALDE и бивш белгийски премиер Guy Verhofstadt се съгласи, че „наистина трябва да изпълним задачите във връзка с финансовата криза“ и да работим в пет области: стрес-тест за банките и рекапитализация, ако това е необходимо, по-силен Пакт за стабилност, истинска икономическа политика, регулиране на някои финансови продукти и банков надзор.

 

Може би нямаме нужда от „повече Европа“ в смисъла на повече средства от ЕС, а от повече реформи, стабилно евро и по-добро използване на наличните ресурси, заяви Derk Jan Eppink от името на групата ЕКР. „Германия не може да плаща за останалата част от Европа“, каза той.

 

 

Лидерът на социалистите Martin Schulz заяви, че финансовият сектор трябва да участва в плащането на последиците от кризата и призова за „повече регулации с цел намаляване на социалното разделение в Европа“.

 

Ребека Хармс от „Зелените“ каза, че макар да е важно да се възстанови доверието в способността на ЕС да действа чрез финансов надзор, Съюзът трябва да излезе от рамките на бюджетната политика и икономиката и да се занимае със социалните проблеми.

 

Patrick Le Hyaric от групата GUE/NGL приветства целите относно устойчивия растеж, борбата срещу бедността и защитата на околната среда, но заяви, че това няма да се осъществи, „освен ако покупателната способност на хората не нарасне“.

 

Други въпроси

 

Nigel Farage от групата EFD оспори легитимността на г-н Leterme като премиер на временно правителство. „Изключителната ирония се крие в това, че страна, която е на крачка от разпадане на две части,  през следващите шест месеца ще казва на другите 26 държави-членки какво да правят“, заяви г-н Farage. „Не се съмнявам в нашата способност да проведем ефективно нашето председателство“, отвърна г-н Leterme.

 

Европейската служба за външни действия (ЕСВД) ще позволи на Европа да се превърне в глобален играч, а не само платец, посочи Elmar Brok (ЕНП, Германия). Той подчерта, че ЕП успешно е защитил своите правомощия и общностния метод.

 

"Не се стремим да ръководим външната политика на ЕС, но искаме да я следим и да виждаме разумни бюджетни решения", изтъкна Brok, който договори споразумението от Мадрид заедно с колегите си Guy Verhofstadt (АЛДЕ, Белгия) и Roberto Gualtieri (С&Д, Италия).

 

Elmar Brok напомни, че европейската дипломатическа служба бе замислена от Конвента, който прие Конституцията за Европа. "Със споразумението от Мадрид направихме важна стъпка за създаването на Европейската служба за външни действия, но тя още не е завършена. ЕП тепърва ще изрази позицията си относно регламента за служителите и бюджетните въпроси, по които решаваме наравно със Съвета", каза той.

 

Guy Verhofstadt бе по-категоричен и заяви "Сега службата е създадена." "Позволете да ви дам един съвет", обърна се Verhofstadt към Катрин Аштън, "развивайте службата като общностна институция. Само там, където прилагаме общностния метод, имаме постижения като тези в областта на вътрешния пазар".

 

Roberto Gualtieri бе удовлетворен, че ЕСВД е тясно свързана с общностния метод и подлежи на демократичен контрол.

 

Катрин Аштън отдаде заслуженото на "конструктивния подход на Парламента и неговите преговарящи, чиято работа доведе до подобрения в много насоки в документа за ЕСВД".

 

"Имаме добро споразумение. Официално прилагам към протокола на това заседание двете декларации, за политическата подотчетност и за основите на организацията на службата", заяви тя на евродепутатите, някои от които изразиха съмнения относно правната стойност на тези две декларации (част от споразумението от Мадрид).

 

"Въпросите относно правата на човека са отчетени изцяло и аз искам да насърча Върховния представител да спазва споразумението от Мадрид", заяви председателят на парламентарната подкомисия по правата на човека Heidi Hautala (Зелени/ЕСА, Финландия).

 

По време на дискусията някои депутати поставиха въпроса за географския баланс в състава на службата. Катрин Аштън им отговори, че те имат нейната подкрепа по този въпрос.

 

 

"Имаме добър резултат, който може да получи подкрепата на всички институции и с който те могат да се гордеят. Казвам това въпреки изявленията на френския министър-председател Франсоа Фийон, който вчера заяви, че службата не може да отиде отвъд известни ограничения. Бих искал да кажа на г-н Фийон: "Вие закъсняхте". "Трябва да използваме службата, а не да водим ариергардни битки", заяви Guy Verhofstadt.

 

От името на групата С&Д, австрийският депутат Hannes Swoboda посочи, че "френското правителство трябва да оттегли своите резерви, защото договорихме много добър проект, който има пълната подкрепа на нашата група".

 

Mario Mauro (ЕНП, Италия) спомена за "двойствени позиции" на някои правителства спрямо европейската дипломатическа служба и критикува настоящото посещение на испанския външен министър Мигел Анхел Моратинос в Куба.

 

 

В хода на дебата Катрин Аштън увери депутатите, ще бъде осигурена пълна координация между всички звена на Европейската дипломатическа служба, включително между звената на общата политика за сигурност и отбрана и останалите отдели.

 

 

Willy Meyer (ЕОЛ/СЗЛ, Испания) обяви, че неговата група няма да гласува в подкрепа на доклада на следващия ден. Според него е "погрешно Европейската дипломатическа служба да се обвързва с военни структури". Той изрази също своето разочарование от факта, че въпросите за помощта за развиващите се страни не са получили достатъчно видно място в новата служба.

 

 

Препоръката за одобрение на споразумението с докладчик Alexander Alvaro (AЛДE, Германия) беше приета от ЕП с 484 гласа "за", 109 "против" и 12 "въздържали се". Споразумението ще влезне в сила от 1-ви август 2010 г.

 

По време на дебата в пленарната зала Alexander Alvaro подчерта, че Парламентът е успял да гарантира, че исканите от него подобрения са включени в споразумението. Той изтъкна също така, че споразумението няма да покрива финансовите трансфери между страните от ЕС, а само данни за финансови транзакции към трети държави извън ЕС. Съгласно чл. 4 на споразумението, данните, свързани с Единната европейска платежна зона, са изключени от неговия обхват.

 

Компромисното споразумение беше подкрепено от ЕНП, С&Д, АЛДЕ и ЕКР. Зелени/ЕСА, ЕОЛ/СЗЛ и някои депутати от ЕСД се обявиха против него.

 

 

Ключът към постигането на споразумение с Парламента беше премахването на трансфера на масиви от данни. В замяна на подкрепата си за споразумението, депутатите получиха уверение, че в следващите дванадесет месеца ще започне работа по създаването на европейски еквивалент на американската програма за проследяване на финансирането за тероризма (Terrorism Finance Tracking Program, TFTP), която ще сложи край на необходимостта от трансфер на масиви от данни към САЩ. По този начин Европа ще се сдобие със структура, която да позволи анализ на данните на нейна територия, и ще предоставя само информация по конкретни разследвания за тероризъм.

 

 

Друга нова точка от споразумението е даването на правомощия на Европол, агенцията на ЕС за криминални разследвания, базирана в Хага, да блокира трансфера на данни към САЩ. Европол ще проверява дали всяко искане за трансфер на данни към САЩ е оправдано от гледна точка на борбата с тероризма, както и че обемът на поисканата информация е възможно най-малък.

 

 

Съгласно новата версия на споразумението, използването на данните от американска страна трябва да бъде единствено за нуждите на борбата срещу тероризма и ще бъде наблюдавано от група независими инспектори, включително експерт, определен от Комисията и Парламента. Той ще има право да иска от американските власти да дадат обосновка преди използването на каквито и да е данни, както и да спре тяхното използване, ако сметне, че то е нелигитимно.

 

Споразумението забранява на TFTP да използва данните за каквото и да е алгоритмично или автоматично профилиране или филтриране. Всяко търсене в базите данни на SWIFT трябва да се базира на съществуваща информация, която показва, че обектът на търсенето е свързан с тероризма или неговото финансиране.

 

 

През февруари 2010 г. европейските депутати поискаха новата версия на споразумението да гарантира, че се прилагат същите права на съдебна защита, както тези за данните, съхранявани на територията на ЕС. Новото споразумение гласи, че американските закони трябва да гарантират правото на съдебна защита, независимо от националността.

 

 

Извлечените данни трябва да се съхраняват единствено за времето, докато трае конкретната процедура и разследване, в рамките на което те се използват. Всяка година, Министерството на финансите на САЩ ще извършва оценка, при която ще се идентифицират неизвлечени данни, които вече не са необходими за целите на борбата с тероризма. Когато такива данни бъдат идентифицирани, американските власти ще ги заличават окончателно. Подобни данни трябва да бъдат унищожавани най-късно в срок от 5 години.

 

 

Споразумението трябва да влезне в сила на 1-ви август 2010 г. и ще бъде валидно за срок от пет години, като след това може да бъде подновявано ежегодно. Европейските и американските власти трябва да проверят функционирането на предпазните и контролните клаузи най-късно до шест месеца след влизането му в сила. Европейската комисия трябва да започне работа по създаването на европейска програма за проследяване на финансирането за тероризма през втората половина на 2010 г. и да публикува доклад по напредъка в рамките на три години.

Две седмици след споразумението от Мадрид за създаването на Европейската служба за външни действия (ЕСВД), Европейският парламент прие в четвъртък серия от препоръки относно нейната организация и работни методи. ЕСВД е едно от най-значимите нововъведения на Договора от Лисабон по отношение на институционалната структура на ЕС.

 

Въпреки че Парламентът е само формално консултиран относно организацията и функционирането на ЕСВД, депутатите успяха да договорят значителни промени към първоначално предложения план на Върховния представител на ЕС за външната политика Catherine Ashton. По този начин ще бъде засилена "общностната идентичност" на Службата, като същевременно е гарантирана политическата и бюджетна отчетност на ЕСВД пред Парламента, подчертаха преговарящите от името на ЕП Elmar Brok (ЕНП, Германия), Guy Verhofstadt (АЛДЕ, Белгия) и Roberto Gualtieri (С&Д, Италия). Резолюцията беше приета с 549 гласа "за", 78 "против" и 17 "въздържали се".

 

ЕСВД ще подпомага Върховния представител в провеждането на външната политика на ЕС и ще гарантира нейната последователност. Върховният представител на ЕС е същевременно заместник-председател на Комисията и председател на Съвета на външните министри.

 

 

По настояване на депутатите, вместо да бъде заместван от висши административни кадри на ЕСВД при отсъствие, Върховният представител ще бъде заменен от комисарите по разширяването или развитието и хуманитарната помощ, или от министъра на външните работи от страната, която държи ротационното председателство на ЕС.

 

 

Контролът върху външнополитическите програми за сътрудничество на ЕС (развитие и съседски политики) ще остане в рамките на Комисията, противно на първоначалното предложение на Catherine Ashton, според което трябваше да се дадат повече правомощия на ЕСВД.

 

 

Депутатите успяха да договорят, че поне 60% от състава от ЕСВД ще дойде от страна на постоянната администрация на ЕС. По този начин ще се гарантира общностната идентичност на дипломатическата служба. Служителите от националните дипломатически служби - които ще представляват 1/3 от състава на Службата, когато тя достигне своя пълен капацитет - ще бъдат с временен статут с продължителност до 8 години, които могат да бъдат удължени с още две.

 

Набирането на служителите ще се основава на "заслуги, като същевременно ще се осигури подходящо балансирано представителство от географска гледна точка и балансирано представителство на жените и мъжете". Мерки за коригирането на възможни "дисбаланси" могат да бъдат взети по време на предвидения за 2013 г. преглед на Службата. Тези мерки ще бъдат аналогични на тези, които бяха взети след разширяването на ЕС през 2004 г.

 

На 1-ви януари 2011 г. общо 1 525 служители от Комисията и Генералния секретариат на Съвета ще бъдат прехвърлени към ЕСВД, като ще бъдат създадени и допълнителни 100 нови поста. Използването на командировани национални експерти ще бъде ограничено, като те няма да бъдат смятани за персонал от държавите членки.

 

 

Седалището на ЕСВД ще бъде в Брюксел, като Службата ще се състои от централна администрация и бившите 136 делегации на Комисията по света.

 

 

Съгласно споразумението от Мадрид се гарантира политическата и бюджетната отчетност на ЕСВД пред Парламента, като той ще има пълни права по отношение на освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Службата.

 

Операционният бюджет на ЕСВД ще бъде под отговорността на Комисията и под контрол на Парламента съгласно неговите правомощия по бюджетната процедура.

 

Преди да заемат своите постове, специалните представители на ЕС, както и ръководителите на делегации към трети страни и международни организации, които Парламентът счита за "стратегически важни", ще трябва да минат през изслушване пред Комисията по външни отношения на ЕП.

 

Върховният представител ще трябва да търси мнението на ЕП по важните въпроси на външната политика на ЕС, като депутатите, които имат ключова институционална роля, ще имат достъп до секретни документи.

 

Парламентарните комисии по външни работи и по бюджетни въпроси ще имат важни контролни функции над мисиите на ЕСВД, които са финансирани от бюджета на ЕС.

 

 

Промените в регламентите за финансите, правилника за служителите и бюджета за 2010 г., по които ЕП има правомощия за съвместно вземане на решение със Съвета, ще бъдат гласувани след лятната ваканция и след като Съветът приеме позицията на ЕП относно организацията на ЕСВД.

 

Един месец след влизането в сила на решението за ЕСВД, Баронеса Аштън ще представи пред Комисията оценка на постъпленията и разходите на ЕСВД, с оглед изготвянето на проектобюджет на Службата.

Новата версия на споразумението за обмен на банкови данни със САЩ чрез мрежата на SWIFT беше одобрено от ЕП в четвъртък. Депутатите отхвърлиха споразумението в предишния му вариант преди 4 месеца, но след това успяха да договорят предпазни клаузи за европейските граждани и постигнаха договореност, че ЕС ще започне да работи през втората половина на годината върху европейска система за обработка на данните, чрез която ще се прекрати необходимостта да се изпращат "масиви от данни" към САЩ.

 

Препоръката за одобрение на споразумението с докладчик Alexander Alvaro (AЛДE, Германия) беше приета от ЕП с 484 гласа "за", 109 "против" и 12 "въздържали се". Споразумението ще влезне в сила от 1-ви август 2010 г.

 

По време на дебата в пленарната зала Alexander Alvaro подчерта, че Парламентът е успял да гарантира, че исканите от него подобрения са включени в споразумението. Той изтъкна също така, че споразумението няма да покрива финансовите трансфери между страните от ЕС, а само данни за финансови транзакции към трети държави извън ЕС. Съгласно чл. 4 на споразумението, данните, свързани с Единната европейска платежна зона, са изключени от неговия обхват.

 

Компромисното споразумение беше подкрепено от ЕНП, С&Д, АЛДЕ и ЕКР. Зелени/ЕСА, ЕОЛ/СЗЛ и някои депутати от ЕСД се обявиха против него.

 

 

Ключът към постигането на споразумение с Парламента беше премахването на трансфера на масиви от данни. В замяна на подкрепата си за споразумението, депутатите получиха уверение, че в следващите дванадесет месеца ще започне работа по създаването на европейски еквивалент на американската програма за проследяване на финансирането за тероризма (Terrorism Finance Tracking Program, TFTP), която ще сложи край на необходимостта от трансфер на масиви от данни към САЩ. По този начин Европа ще се сдобие със структура, която да позволи анализ на данните на нейна територия, и ще предоставя само информация по конкретни разследвания за тероризъм.

 

 

Друга нова точка от споразумението е даването на правомощия на Европол, агенцията на ЕС за криминални разследвания, базирана в Хага, да блокира трансфера на данни към САЩ. Европол ще проверява дали всяко искане за трансфер на данни към САЩ е оправдано от гледна точка на борбата с тероризма, както и че обемът на поисканата информация е възможно най-малък.

 

 

Съгласно новата версия на споразумението, използването на данните от американска страна трябва да бъде единствено за нуждите на борбата срещу тероризма и ще бъде наблюдавано от група независими инспектори, включително експерт, определен от Комисията и Парламента. Той ще има право да иска от американските власти да дадат обосновка преди използването на каквито и да е данни, както и да спре тяхното използване, ако сметне, че то е нелигитимно.

 

Споразумението забранява на TFTP да използва данните за каквото и да е алгоритмично или автоматично профилиране или филтриране. Всяко търсене в базите данни на SWIFT трябва да се базира на съществуваща информация, която показва, че обектът на търсенето е свързан с тероризма или неговото финансиране.

 

 

През февруари 2010 г. европейските депутати поискаха новата версия на споразумението да гарантира, че се прилагат същите права на съдебна защита, както тези за данните, съхранявани на територията на ЕС. Новото споразумение гласи, че американските закони трябва да гарантират правото на съдебна защита, независимо от националността.

 

 

Извлечените данни трябва да се съхраняват единствено за времето, докато трае конкретната процедура и разследване, в рамките на което те се използват. Всяка година, Министерството на финансите на САЩ ще извършва оценка, при която ще се идентифицират неизвлечени данни, които вече не са необходими за целите на борбата с тероризма. Когато такива данни бъдат идентифицирани, американските власти ще ги заличават окончателно. Подобни данни трябва да бъдат унищожавани най-късно в срок от 5 години.

 

 

Споразумението трябва да влезне в сила на 1-ви август 2010 г. и ще бъде валидно за срок от пет години, като след това може да бъде подновявано ежегодно. Европейските и американските власти трябва да проверят функционирането на предпазните и контролните клаузи най-късно до шест месеца след влизането му в сила. Европейската комисия трябва да започне работа по създаването на европейска програма за проследяване на финансирането за тероризма през втората половина на 2010 г. и да публикува доклад по напредъка в рамките на три години.

По-чист въздух и по-ясни правила са сред основните цели на директивата за индустриалните емисии, която беше приета от ЕП в сряда. В нея се определят по-строги горни граници за замърсяването на въздуха, въпреки че държавите членки ще имат известна гъвкавост за продължаване на крайните срокове за някои електроцентрали или при специални случаи да освободят някои инсталации от новите правила.

 

Директивата за емисиите от индустриални инсталации цели да подобри защитата на здравето и на околната среда, като в същото време по-ясни и лесни за изпълнение. Тя осъвременява и събира заедно редица съществуващи нормативни актове, като Директивата от 2001 г. за големите горивни инсталации и Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ) от 2008 г. Последната обхваща над 52 000 индустриални и земеделски инсталации в ЕС с голям потенциал за замърсяване, от рафинерии до свинеферми.

 

В сряда Европейският парламент подкрепи с гласа "за", "против" и "въздържали се" постигнатото след повече от две години преговори споразумение със Съвета. Докладчик на ЕП по въпроса е Holger Krahmer (АЛДЕ, Германия).

 

 

Азотният окис, серният двуокис и промишленият прах са изключително вредни за здравето и околната среда и допринасят за раковите заболявания, астма и киселинни дъждове. По-стриктни ограничения за техните емисии ще бъдат въведени от 2016 г. Депутатите в крайна сметка приеха правило, според което държавите членки могат да използват "преходни национални планове", за да разрешат на някои големи електроцентрали (включително електроцентралите, работещи с твърди изкопаеми горива) да се приведат в съответствие с новите норми до юли 2020 г. Някои по-стари електроцентрали могат да не изпълняват новите изисквания, ако спрат да работят до 2023 г. или след 17 500 работни часа след 2016 г. (което от двете се случи първо).

 

Докладчикът Holger Krahmer направи следния коментар по въпроса: "Трагедия за Европа е, че някои остарели електроцентрали на въглища ще могат да замърсяват още едно десетилетие. Това е също така е явна несправедливост по отношение на държавите членки, които предприеха ранни мерки за посрещане на изискванията."

 

 

За да получат разрешително, инсталациите, обхванати от КПКЗ, трябва да прилагат "най-добрите налични техники" за оптимизиране на своите показатели по отношение на околната среда. Емисиите във въздуха, земята или водата, както и произвежданият шум и сигурността са сред разглежданите показатели.

 

Държавите членки ще имат известна свобода на действие да облекчат прилагането на правилата, стига да се гарантира запазването на високи стандарти за защита на околната среда. По настояване на депутатите, при такива случаи страните от ЕС ще трябва да докажат, че разходите са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда, поради технически причини или местни обстоятелства (например географско положение). Трябва също така да се извърши оценка, която да гарантира, че наистина има основателна причина за неспазването на правилата.

 

 

Парламентът даде своето одобрение на споразумението със Съвета на второ четене. Сега Съветът на министрите трябва от своя страна официално да одобри документа, след което държавите членки трябва да приложат директивата в своето национално законодателство.