Парламентът одобри Комисията във вторник с 488 гласа „за”, 137 гласа „против” и 72 въздържали се, слагайки край на политическия вакуум след края на мандата на предишната Комисия на 31 октомври. След тази дата старата Комисия остана на мястото си, но изпълняваше само рутинни задачи. Мандатът на новата Комисия  изтича на 31 октомври 2014 г.

 

 

Пътят към избирането на новата Комисия беше дълъг: изминаха осем месеца от изборите за Европейски парламент, почти пет месеца от избирането на Мануел Барозу за втори мандат като председател на Европейската комисия и две месеца и половина от публикуването на списъка с кандидатите.

 

Една от причините за това е дългият и сложен процес на оценяване на кандидатите. След като бъдат номинирани от съответните държави-членки в сътрудничество с председателя, те трябва да представят писмени отговори на въпроси, поставени им от членове на ЕП, да се явят на изслушване пред комисията/комисиите, които отговарят за тяхната област на дейност и след това да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала,  където членовете на ЕП одобряват състава на Комисията като цяло.

 

Процесът се усложнява допълнително от партийната окраска на кандидатите, личните им знания и умения и национални въпроси.

 

 

 

Финансовото дружество SWIFT, базирано в Белгия,  обработва 80% от всички финансови транзакции, осъществявани в 208 страни, и след терористичните нападения от 11 септември разузнавателните служби на САЩ изискват от него архиви и данни. Когато това става известно, този факт предизвиква силно недоволство в Европа и практиката е прекратена.

 

До сключването на ново споразумение, на 30 ноември министрите на ЕС подписаха деветмесечно междинно споразумение. Споразумението трябваше да влезе в сила на 1 февруари, но SWIFT заяви, че ще изчака решението на ЕП, преди да го приложи. Членовете на ЕП го отхвърлиха с 378 гласа „за“, 196 „против“ и 31 „въздържали се“.

 

 

Jeanine Hennis-Plasschaert, член на ЕП от Нидерландия, с либерален уклон, изготви доклада на Парламента относно междинното  споразумение SWIFT и препоръча неговото отхвърляне. „Правилата относно трансфера и съхранението на данни, предвидени в междинното споразумение, не са пропорционални на степента на сигурност, която би била обезпечена“.

 

„Аз също подкрепям силен Европейски съюз, който е способен да действа рамо до рамо със САЩ, като истински негов партньор. Обменът и използването на данни за целите на борбата срещу тероризма са и ще продължат да бъдат необходими. Но европейските граждани трябва да бъдат в състояние да имат доверие както по отношение на сигурността, така и на предоставянето на данни. Съветът се показа недостатъчно силен по този въпрос“, каза тя.

 

Разискването преди гласуването се характеризираше с липса на ентусиазъм относно сключването на споразумението. Говорейки от името на най-голямата група в Парламента, дясно-центристката Европейска народна партия, Ernst Strasser посочи: „ние искаме да обезпечим на равнопоставена основа безопасност и сигурност, както и граждански свободи и защита на данните .“

 

След гласуването, Cecilia Malmström, член на Комисията, отговарящ за вътрешните работи, заяви: „Оставам убедена, че програмата засилва сигурността на нашите граждани: ролята на Комисията ще се състои в това да гарантира, че всички необходими гаранции за защита на личния живот и данните на гражданите на ЕС са надлежно включени във всяко бъдещо споразумение.“

Viviane Reding, член на Комисията по въпросите на правосъдието, основните права и гражданството, посочи „ще подготвим препоръка, разрешаваща преговорите по бъдещо споразумение между ЕС и САЩ относно защитата на данните и обмена на информация.“

 

 

Лидерът на групата на социалистите Martin посочи, че „правителствата на държавите-членки на ЕС допуснаха грешка, подписвайки споразумението …те мислеха, че могат да минат с подобно лошо споразумение, което не е в съзвучие с основните права“.

 

"Засиленото сътрудничество" беше въведено от Амстердамския договор през 1999 г., според който поне една трета от държавите членки на ЕС трябва да го използват. Такова сътрудничество няма да окаже положително влияние на другите държави членки, но и няма да ги дискриминира.

Той не може да бъде в противоречие с европейския правен ред и трябва да бъде одобрен от Комисията и Съвета с квалифицирано мнозинство (без право на вето) и да получи съгласието на ЕП. Комисията ще упражнява надзор върху прилагането на "засиленото сътрудничество".

Днес ЕП одобри първата употреба на процедурата по "засилено сътрудничество" в ЕС. 

До сега, в случай на развод, съдилищата трябваше да избират съответното законодателство на участващите държави членки. Според новата разпоредба, обаче на "международните двойки" от държавите членки им е позволено да се за разведат в една от техните държави на произход или в държавите, в който пребивават.

 

Тази инициатива укрепва европейското гражданство и дава на хората възможността да въздействат на европейския дневен ред, да предлагат нови закони. Гражданската инициатива е част от демократичното функциониране на Съюза, което сближава държавите в ЕС с гражданите им.    

 

 

На 31 март Европейската комисия одобри предложението за регламент на инициативата на гражданите. ЕП и държавите членки също подкрепиха предложението.

 

Новите изисквания включват минимум 1 млн. подписа, които трябва да бъдат  събрани на хартиен носител или по електронен път от най-малко 9 държави от ЕС. Минималният брой на подписите за България, например, е 13 500, а периодът за събирането им е 12 месеца. Всеки подписал се трябва да предостави името, адресът и емайлът, датата и мястото на раждането, националността и личния си идентификационен номер.         

 

 

Според Andrew Duff (АЛДЕ, Великобритания) "Комисията постигна сравнително добър баланс между стимулирането на демокрацията и гарантирането, че новата система ще бъде още по-почтена. Всеки гражданин, който планира да постави началото на инициатива ще бъде посъветван първо да получи неофициалното становище на Комисията по отношение на жизнеспособността и допустимостта на конкретното предложение".  

 

• премахнато е разграничението между задължителни и незадължителни разходи;

• Парламентът и Съветът решават заедно относно бюджета на ЕС;

• финансовата перспектива има правно обвързваща сила;

• едно четене в Парламента и Съвета, последвано от работа в помирителния комитет, заменя двете предишни четения.

 

 

Бюджетните правомощия на ЕП са по-големи и той ще може да контролира бюджета на ЕСВД.

 

По време на дебат в парламентарната комисия по външни работи Elmar Brok (ЕНП, Германия) каза, че "ЕП ще има повече бюджетни правомощия".

 

Той заяви, че "целта е Европейската служба за външна дейност да функционира и да изгради климат на доверие".

 

 

Catherine Ashton ще трябва да сътрудничи с трима комисари на ЕС в областта на разширяването на Съюза, развитието му и хуманитарната помощ.

 

Guy Verhofstadt (АЛДЕ, Белгия) заяви, че "ще станем свидетели на една амбициозна, по-обхватна Европейска служба за външна дейност с 6-7 хил. дипломати и служители, основана на комуналния принцип".                                        

 

Комуналния принцип ще надделее над междуправителствения - поне 60% от служителите, които ще бъдат част от Европейската служба за външна дейност ще бъдат представители на ЕС, а останалата част дипломати от държавите-членки на Съюза. 

 

 

Roberto Gualtieri (С&Д, Италия): "Съгласихме се, че новата служба ще бъде политически отговорна пред ЕП, който е единствената пряко избирана институция, представляваща гражданите на Европейския съюз".

 

 

Комисията по външни работи ще гласува доклада на Brok на 6 юли. Очаква се европейските депутати да го обсъдят и гласуват на 7 или 8 юли.