Израел нападна конвой, който се опитваше да предостави хуманитарна помощ на Палестина, предприемайки действия, които доведоха до смъртта на най-малко 10 души.

 

Председателят на ЕП Jerzy Buzek осъди израелските действия, наричайки ги "непропорционални" и "неприемливо нарушение на международното право". Той подчерта, че ЕП се противопоставя на "неприемливото и контрапродуктивно" затваряне на Ивицата Газа.     

 

 

Визитата на делегацията на ЕП в Газа беше възможна благодарение на подкрепата, получена от египетските власти, защото израелските власти отказаха достъп на европейските депутати до Ивицата Газа.

 

Делегацията на ЕП подчерта факта, че обсадата на Ивицата Газа напълно е изолирала хората, които живеят там, обричайки ги на голяма бедност. Тя не само оказва негативно влияние на населението, създава черен пазар, но и предоставя допълнителни средства на най-радикалните фракции.   

 

Европейските депутати казаха, че "блокадата трябва да бъде премахната, за да се позволи пълен достъп до хуманитарна помощ, да се даде възможност за реконструкция, за нови възможности за живот, икономическа активност и надежда за населението".

 

Според делегацията на ЕП, "ЕС трябва незабавно да подеме политическата инициатива да вдигне блокадата, започвайки възстановяването на основната инфраструктура. ЕС трябва да се ангажира активно и да се превърне в истински носител на мир.     

 

 

"Хомофобията е крещящо нарушение на основните човешки права и човешкото достойнство", ни каза председателят на ЕП Jerzy Buzek преди Международния ден срещу хомофобията.

 

Г-н Buzek ще произнесе реч относно борбата срещу дискриминацията на сексуалните малцинства на 17 май.    

 

 

Хомосексуалните могат да бъдат глобявани, лишавани от свобода или дори да им бъдат налагани смъртни наказания в много (предимно африкански и арабски) държави.

 

Raül Romeva (Зелените, Испания) посочва Близкия изток, Карибските острови, Далечния изток и някои африкански държави - Уганда, Танзания и Кения, казвайки че "правата на лесбийките, гей, бисексуалните и транссексуалните лица са най-силно потискани в територии, в които няма разделение между държавата и религията".     

 

Г-н Romeva отбелязва, че в някои европейски държави лесбийките, гей, бисексуалните и транссексуалните са принудени "да живеят, криейки се или, отричайки факти, свързани със сексуалната си ориентация". Той каза, че "много от тях са лишени от основните си човешки права и ежедневно рискуват работата и дори живота си."    

 

Испанският европейски депутат се изказа в подкрепа на провеждането на кампании, дискусии и приемането на ясно антидискриминационно законодателство.  

 

"Директивата за борба срещу дискриминацията не е просто знак за дискриминационните общества да променят поведението си, но е и послание към държавите на територия извън ЕС", добави Raül Romeva.      

 

 

Най-сериозният проблем в тази област е "сблъсъкът между либералните политики в някои държави, където политиците и властите имат толерантен, отворен подход и други държави членки, където нещата не стоят по този начин".

 

"Лесбийките, гей, бисексуалните и транссексуалните хора във всички държави членки на Съюза трябва да бъдат защитени от дискриминация от Хартата на основните права, и когато е необходимо Комисията и Съветът трябва да предприемат действия, за да информират и обучават политиците и властите да поведат хората в правилната посока и да бъдат примери за подражание", каза г-н Romeva.    

 

Връзката между правата на човека и интернет попадна под светлината на прожекторите по време на изслушване, организирано от председателя на Подкомисията по правата на човека Heidi Hautala (Зелените/ЕСА, Финландия) на 2 юни.

 

 

Andrew Puddephatt от "Global Partners and Associates" беше помолен от европейските депутати от Подкомисията по човешки права да представи проучване относно човешките права и новите технологии.

 

Той каза, че интернет е "развиваща се транснационална екосистема, чиято форма е дело на правителствата, предприятията и новите технологии". Г-н Puddephatt каза също, че "интернет потребителите имат огромни възможности за засилване на защитата на човешките права.     

 

Puddephatt заяви, че "интернет е довел до демократизирането на свободата на словото", предупреждавайки че "усъвършенствани и понякога скрити инструменти могат да бъдат използвани от "враговете на човешките права".

 

 

Lucie Morillon от неправителствената организация "Reporters Without Borders" каза, че "блогери и кибердисиденти са способни да ни предоставят информация от затворени държави, но броят на държавите, използващи интернет цензура е нараснал драстично".

 

Тя сподели, че много компании изпадат често в трудни ситуации, защото има правителства, които искат да имат достъп до "инструменти за контрол".

 

 

Barry French от "Nokia Siemens" обясни, че компанията е предоставила на Иран възможност за законно прихващане на мобилни мрежи, признавайки че "Nokia Siemens" е допуснала грешка като е предоставила технология за активен надзор на центрове за мониторинг.

 

Той каза, че през 2009 г. "Nokia" е прекратила дейностите на центровете за наблюдение."Ние носим отговорността за това новите технологии, които ние предоставяме да бъдат използвани, за да подкрепят, а не за да нарушават човешките права.  

 

 

Според Heidi Hautala (Зелените/ЕСА, Финландия) "присъединяването на европейските компании към "Global network initiative" трябва да бъде насърчавано".

 

Вицепредседателят на Подкомисията по правата на човека Laima Andrikienė (ЕНП, Литва) каза, че "интернет може да провокира протест и мобилизация", призовавайки да бъдат използвани механизмите на Съвета на ООН по правата на човека и Световната търговска организация.   

 

Raimon Obiols (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, Испания) каза, че "не е възможно интернет да бъде контролиран, можем само да се опитаме да го регулираме".

 

Почти 60 000 пациенти са в списъците за чакащи на територията на ЕС и всеки ден 12 от тях умират, чакайки трансплантация.  

 

Над 80% от европейците подкрепят донор картата, но само около 12% имат такава. Има и огромна разлика в броя на даренията в държавите на ЕС. В Испания има 34.6 дарения на милион хора в сравнение с 0.5 дарения на милион в Румъния.

 

Съчетаването на донорите и реципиентите поотделно във всяка държава членка сериозно ограничава възможностите и води до появата на явления като трафика на органи. Съществуващите организации за обмен - Евротрансплант  (Австрия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Хърватска, Германия и Словения) и Скандиатрансплант  (Швеция, Дания, Финландия, Норвегия, Исландия) покриват само ограничен брой от държави от ЕС.   

 

Създаването на европейска зона за трансплантация на органи с хармонизирана система за осигуряване на качеството, подобрено сътрудничество между държавите членки и по-голям брой донори, може да направи разликата.  

 

 

Според директивата на ЕС, разгледана от ЕП всяка държава членка има национален орган, който прилага Национална програма за качество.

 

Предложението се отнася за публични или частни национални власти с нестопанска цел. Тяхната роля ще бъде да налагат, чрез Националната програма за качество, качеството и безопасността на органите, гарантирайки че всички участващи организации и компании се съобразяват с процедурите и предпазните мерки.    

 

Това ще повиши безопасността на получателите и улесни обмена на органи между държавите членки, уверявайки се, че всички органи отговарят на някои минимални стандарти. Националните власти ще контролират обмена на органи между държавите, и за бъде улеснен този процес, ще бъде създадена мрежа от такива власти. Европейската комисия ще създаде необходимите системи и протоколи за разпространение на информацията.     

 

"Целта и да има повече органи за повече пациенти", обясни Miroslav Mikolášik, докладчик на ЕП. "Това включва по-голямо сътрудничество между държавите членки". В момента много държави са изключени от двете транс-европейски организации по трансплантация, но все още има органи "с добро качество, които могат да бъдат проследени" във всички страни, каза той.  

 

Всяка година държавите от Евротрансплант обменят около 20% от всички трансплантирани органи в света (около 3 300), докато само 2% от органите напускат или влизат в пространството на Евротрансплант.

 

 

Паралелно с директивата, десет точков план за действие от 2009 г. до 2015 г. беше предложен, за да се подобри качеството и безопасността на органите, да се увеличи наличността на органи и подобрят възможностите за трансплантация и да се направи, така че процедурите по трансплантация да бъдат по-ефективни и достъпни.   

 

Действията включват обмен на информация и практики за помагане на държави с по-малка наличност на органи, назначаване на "координатори за донорство" в болниците и повишаване на обществената информираност.  

 

Доклад на испанския социалист Andres Perello Rodriguez за плана за действие подкрепя целите му и предлага държавите да предложат донори да стават хора, които кандидатстват за паспорт или шофьорска книжка онлайн, например.

 

"Ние се опитваме да се уверим, че лицата, които се нуждаят само от един орган, за да останат живи, могат да оцелеят, че европейците, които чакат орган ще останат живи", каза той.  

 

 

Членовете на ЕП казаха, че за да се борим с трафика на органи трябва да няма никакви финансови награди за донорството, с изключение на поемането на разходите на живи донори, които от своя страна трябва "по принцип" да даряват органи само на близки роднини и в случай, че никакъв друг орган не е намерен.

 

Насрочената дата за гласуване на предложенията е 18 май. 

 

Frans Boogaard отразява европейските новини от Брюксел за холандския вестник "Algemeen Dagblad" и е член на Международната прес асоциация. "Прекарал съм в Брюксел доста време и мисля, че Европа става все по-сложна. Все по-трудно е за европейските институции и за кореспондентите да обясняват на тяхната публика какви са основните въпроси и залози", казва той.   

 

 

Michael Stabenow е кореспондент на водещия немски вестник "Frankurter Allgemeine Zeitung". "Да отразяваш новините в ЕС не е като да продаваш кифли. Това е болезненият опит, който са изпитали повечето от 1 200-тата кореспонденти, акредитирани към институциите на ЕС."  

Европейският кореспондент на "Irish Examiner" Ann Cahill казва, че това е работа с много положителни страни, защото "може да се проследи появата на различните идеи и тяхното развитие чрез политиката на правителствата, бизнеса, гражданското общество и институциите на ЕС."

 

"Това значи да обикаляш много институции, да изслушваш различни източници и след това да седнеш и да организираш цялата тази информация за читателите си", смята бившият заместник-началник на Ansa News Agency, Maria Laura Franciosi.

"Количеството на материалите и обемът на комуникацията, създадени в институциите, е огромен", казва тя. "Следователно трудността идва, когато трябва да се отдели това, което е важно и носи новина, от "бърборенето."

Според Nikos Bellos, ръководител на Cyprus News Agency в Брюксел, "най-трудната част от работата ни като кореспонденти в Брюксел е да отразяваме новините навреме, съобразявайки се с необходимите стандарти за точност. Това е изключително трудно, защото невероятно много неща се случват в рамките на малък период от време."

 

Той добавя, че "това на свой ред може да доведе до ситуации, в които някой да отразява дадено събитие, без дори физически да присъства на него. В такъв случай технологиите, например интернет излъчването на пресконференции, или контактите с пресслужбите на институциите и други колеги журналисти, се оказват безценни."

 

 

За много журналисти е трудно да информират гражданите за това какво точно се случва в ЕС по разбираем и достъпен за тях начин. "Новинарските отдели вкъщи са не само географски много далеч от Брюксел, те са "отдалечени" и в своята нагласа и имат известен страх от контакт с Брюксел", казва г-н Stabenow.

 

"Някои журналисти поради това не се осмеляват да се ангажират по-сериозно с теми, свързани с ЕС. Европейските новини трябва да бъдат отразявани на базата на взаимодействието между различните фактори - местната политика и еврропейската политика са двете страни на една и съща монета. Затова доброто отразяване на европейските въпроси изисква две неща: гледната точка на Брюксел и на държавите членки", добавя той.     

 

"Според мен новините са всичко, което може лесно да бъде свързано с ежедневието на хората, а не измислени речи и големи планове или стратегии", казва г-жа Franciosi. "Гласът на хората и техните истории: това е, което наистина липсва в Европа. Без значение колко добре някой може да отрази събитията в институциите, хората се интересуват от това какво означават за тях решенията на ЕС." 

 

Такова е и мнението на Anna Cahill, която казва, че "трудната задача е да информираш хората по начин, който да ги накара да видят, че това е от значение за тях и да могат да го разберат, дори и да не разбират нищо от ЕС".

 

 

Frans Boogaard също говори за промените в областта на медиите: "Тези, които управляват средствата за масово осведомяване, намалят броя на кореспондентите по икономически причини. Това е лош знак, особено в момент, в който Парламентът започва да упражнява нови правомощия."

 

 

По време на изслушване, организирано от Подкомисията по правата на човека (DROI) Ana Gomes (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите,   Португалия) каза, че "ние често мислим за ядрените оръжия, пренебрегвайки правата на човека, което е абсолютно погрешно".      

 

Според специалния американски пратеник в Северна Корея Robert R. King "Северна Корея е един от най-големите нарушители на правата на човека в света".

   

 

Принудителен труд, политически репресии, ограничаване на религиозните практики, трафик на хора, изтезавания, изнасилвания, убийства...това са само част от злоупотребите, споменати от участвалите в тях. Въпреки, че е много трудно да се даде оценка на ситуацията в държавата поради недостъпността за чужденци, историите на бежанците предоставят ужасяващи прозрения. 

 

Бежанецът Shin Dong-hyuk е бил роден и е прекарал първите 24 години от живота си в политически лагер за лица, участвали в антидържавни дейности. Хората от този тип лагери нямат никаква идентичност. Те са лишени и от правото си да говорят, да се хранят и да се движат свободно и са принудени да работят в мините през целия ден, дори и по време на болест. Според председателя на Подкомисията по правни въпроси г-жа Heidi Hautala (Зелените, Финландия) "до 1 млн. е броят на хората, изчезнали в лагерите".       

 

Нужно е действие        

 

Сред предложенията, които имат за цел положителна промяна са достъпът до информация на народа на Северна Корея, подобряването на условията за емигрантите, създаването на Комисия на ООН за разследване на престъпления срещу човечеството. Иска се и ЕС да увеличи възможностите за диалог със Северна Корея.

 

Г-н László Tőkés (ЕНП, Румъния) каза, че "се нуждаем от глобално сътрудничество". Според него САЩ са най-важният ни партньор.      

    

Делегацията за връзки с Корейския полуостров на ЕП трябва да посети Северна Корея през юни.

 

Парламентът поиска от Комисията да преразгледа подхода си към презграничните залагания в светлината на бързото разпространение на онлайн хазарта и неотдавнашно решение на Европейския съд в подкрепа на забраната и глобата, наложена от Португалия на агенция за онлайн залагания, базирана в Гибралтар, като се позова на необходимостта гражданите да бъдат защитени от отрицателните социални последствия на хазарта и увеличения риск от измами.

 

Въпросът, внесен от петима членове на ЕП, водени от председателя на комисията по вътрешния пазар, Malcolm Harbour, се отнасяше до това дали Комисията предвижда „обща регулаторна рамка…за да се гарантира отговорен онлайн хазарт.”

 

 

По време на разискванията повечето членове на ЕП призоваха за „обща рамка”, други твърдяха, че държавите най-добре могат да защитят гражданите си, но всички бяха съгласни относно необходимостта от защита на децата и лицата, пристрастени към хазарта и от борба с измамите.

 

Онлайн хазартът „може да бъдат регулиран и трябва да бъде регулиран”, каза г-н Harbour, но „ние също така трябва да зачитаме нашите граждани и факта, че много от тях искат да имат достъп до хазартни игри в интернет".

 

Германският християндемократ Andreas Schwab каза, че трябва да има „стандартни презгранични решения на европейско равнище”, докато според германския либерал Jürgen Creutzmann, „е очевидно по-добре борбата срещу измамите да се води с мерки на национално равнище.” Според г-н  Barnier „това не са услуги като другите… борбата срещу презграничната престъпност е невъзможна без европейски подход".

 

„Следва да ограничим онлайн хазарта във възможно най-голяма степен и следва да искаме от Комисията да не понижава равнището на защита,” каза Cornelis De Jong, член на групата  GUE от Дания. Според г-н Barnier „трябва да има строги ограничения, така че малолетните да не могат да играят, а за това е необходима координация на равнище ЕС.”

 

Според германския социалдемократ Evelyne Gebhardt, „държавите-членки не трябва да бъдат задължавани да отварят пазарите си, ако са въвели строг и ефективен контрол.”

 

 

Онлайн хазартът се разпространява бързо като чуждестранни доставчици се изправят срещу установени национални монополи и правила и излагат участниците на риск от пристрастяване и измами. Съществува и загриженост, че той улеснява прането на пари, привлича малолетни и застрашава държавните приходи от хазарт.

 

Няма нормативна уредба, която та регулира презграничния хазарт на равнище ЕС. През март 2009 г. Европейският парламент призова за по-тясно сътрудничество между държавите-членки и някои от тях се опитаха да наложат забрана върху презграничните залагания, но Европейската комисия започна процедури срещу тях за нарушаване на правилата на ЕС относно правото на предоставяне на услуги и свободата на установяване. През септември 2009 г. Съдът подкрепи забраната, наложена от Португалия на фирма за онлайн залагания.

 

 

С малко мнозинство членовете на ЕП гласуваха на 16 юни за отхвърлянето на предложението на Комисията, според което самостоятелно заетите шофьори се освобождават от изискванията на директивата от 2002 г. за работното време в автомобилния превоз. С 368 гласа "за", 301 "против" и 8 "въздържали се", депутатите потвърдиха гласуването в парламентарната комисия по заетост и социални въпроси срещу по-нататъшното изключване на самонаетите шофьори от приложението на европейското законодателство.

 

Сред аргументите за това решение те изтъкват съображения за здравето и сигурността на шофьорите, безопасността по пътищата и правилата за честна конкуренция в бранша. След като Европейската комисия заяви, че "ще разгледа различните възможни варианти, включително оттеглянето на предложението", Парламентът потвърди своята позиция, приемайки законодателна резолюция по въпроса с 383 гласа "за", 263 "против" и 23 "въздържали се".

 

Противоположно на мнозинството депутати, докладчикът Edit Bauer (EНП, Словакия), както и групите на ЕНП, АЛДЕ и ЕКР, подкрепиха подхода на Комисията, който е по-скоро да се вземат мерки за борба с "фалшивите" самостоятелно заети шофьори (които всъщност работят само за един клиент), отколкото всички самонаети шофьори да бъдат включени в обхвата на европейското законодателство. Според тях "самостоятелно заетите шофьори вече са покрити от регламент 561/2006 относно времето за шофиране", като "самостоятелно заетите предприемачи все още не са обект на ограничения за работното време в нито един друг бранш".

 

Самостоятелно заетите шофьори бяха временно изключени от приложението на директивата за работното време на шофьорите, като трябваше да бъдат включени в обхвата на нейното предложение от 23 март 2009 г., освен ако Комисията не предложи противното. Комисията направи предложение в тази насока през октомври 2008 г., което целеше тяхното изключване за постоянно от приложното поле на директивата.

 

Самонаетите шофьори в крайна сметка остават включени към разпоредбите на гореспоменатата директива, като за тях ще са валидни и други общи правила за бранша, като тези за товарене и разтоварване, помощ за пътниците, почистване и поддръжка, както и други полицейски и митнически формалности. Настоящето законодателство за наетите от фирми шофьори предвижда ограничение от 48 часа работа средно на седмица, които могат да достигнат до 60 часа, ако средните 48 часа седмично не са превишени за период от 4 месеца.

 

 

С отхвърлянето на предложението на Комисията, директива 2002/15/ЕО остава в сила. Тя предвижда включването на самостоятелно заетите шофьори към приложението на законодателството от 23 март 2009 г.