Европейският парламент,

–   като взе предвид член 168 от Договора от Лисабон,

–   като взе предвид Декларацията от Сейнт Винсент относно грижите за болните от диабет и изследователската дейност в тази област в Европа, приета по време на първото заседание по Програмата за действие относно диабета, проведено в Сейнт Винсент в периода 10-12 октомври 1989 г.,

–   като взе предвид създаването на 15 март 2005 г. от Комисията на Платформа на ЕС относно храненето, физическата активност и здравето,

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 8 декември 2005 г. относно „Насърчаване на здравословното хранене и физическата активност: европейско измерение за превенция на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания“, в която се засягат факторите за възникването на диабет тип 2,

–   като взе предвид заключенията на конференцията на австрийското председателство на тема „Превенция на диабета тип 2“ проведена в периода 15-16 февруари 2006 г. във Виена,

–   като взе предвид писмената декларация на Европейския парламент от 27 април 2006 г. относно диабета,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 1 юни 2006 г. относно „Насърчаване на здравословния начин на живот и превенция на диабета тип 2“,

–   като взе предвид резолюцията на Световната здравна организация от 11 септември 2006 г. относно „Профилактиката и контрола върху незаразните заболявания в европейския регион на СЗО“,

–   като взе предвид резолюцията на ООН от 18 януари 2007 г. относно „Световния ден за борбата с диабета“,

–   като взе предвид решението на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година за създаване на втора програма за действие на Общността в областта на здравето (2008–2013 г.) и последващото решение на Комисията от 22 февруари 2011 г. за финансирането на действия по тази програма,

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията от 23 октомври 2007 г., озаглавена „Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008-2013 г.“,

–   като взе предвид Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007–2013 г.) и Хоризонт 2020 – Рамковата програма за изследвания и иновации (2014–2012 г.),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“;

–   като взе предвид резолюцията на ООН от 20 май 2010 г. относно предотвратяването и контрола на незаразните заболявания,

–   като взе предвид най-важните резултати и препоръки на проекта FP7-HEALTH- 200701 ‘DIAMAP – Пътна карта за изследователската дейност в областта на диабета в Европа“,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации“и неговото пилотно партньорство за „Активен живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве“,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2010 г. относно новаторските подходи към хроничните заболявания в системите на общественото здраве и здравеопазването,

–   като взе предвид резолюцията на ООН от 13 декември 2010 г. относно механизмите на заседанието на високо равнище на Общото събрание по въпросите на профилактиката на незаразните болести и борбата с тях,

–   като взе предвид декларацията от Москва, приета по време на първата световна министерска конференция на ООН относно здравословния начин на живот и контрола върху незаразните заболявания, проведена в Москва от 28 до 29 април 2011 г.,

–   като взе предвид срещата на високо равнище на ООН на тема незаразните заболявания, проведена през септември 2011 г.,

–   като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно позицията и ангажимента на Европейския съюз с оглед на срещата на високо равнище на ООН относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че диабетът е едно от най-разпространените незаразни заболявания, за което се счита, че засяга над 32 милиона граждани на ЕС, което представлява близо 10 % от общото население на ЕС, като освен тях 32 милиона граждани страдат от нарушен глюкозен толеранс и има голяма вероятност постепенно да проявят клиничните признаци на диабета;

Б.  като има предвид, че диабетът тип 2 намалява очакваната продължителност на живота с 5 до 10 години и че диабетът тип 1 намалява очакваната продължителност на живота с около 20 години, и че се твърди, че 325 000 смъртни случаи всяка година се дължат на диабета в рамките на ЕС, което ще рече по един гражданин на ЕС на всеки две минути;

В.  като има предвид, че намаляването на идентифицираните рискови фактори, а именно свързаните с начина на живот, все повече се счита за ключова стратегия за превенция, която е в състояние да намали възникването, разпространението и усложненията за двата типа диабет;

Г.  като има предвид, че все още е необходимо извършването на изследвания с цел установяването на рисковите фактори за диабета тип 1, като изследванията се насочват към генетичната предразположеност, а диабетът тип 1 се придобива във все по-ранна възраст;

Д. като има предвид, че диабетът тип 2 е заболяване, което може да бъде предотвратено, и за което рисковите фактори като беден и небалансиран хранителен режим, наднормено тегло, недостатъчна физическа активност и употреба на алкохол са ясно установени и към тях може да се подходи чрез ефективни стратегии за превенция;

Е.  като има предвид, че понастоящем няма налично лечение за диабета;

Ж. като има предвид, че усложненията за диабета от тип 2 могат да бъдат предотвратени чрез ранно диагностициране и насърчаването на здравословен начин на живот, но че често пъти болестта се диагностицира твърде късно, тъй като близо 50 % от всички лица, страдащи от диабет, понастоящем не са наясно със своето състояние;

З.  като има предвид, че близо 75 % от всички лица, страдащи от диабет, не владеят добре своето състояние, което води да нарастваща опасност от усложнения, загуба на производителност и разходи за обществото;

И. като има предвид, че броят на лицата, живеещи с диабет в Европа, се очаква да нарасне с 16,6 % до 2030 г. в резултат на епидемията от наднормено тегло, застаряването на населението и други фактори, които предстои да бъдат определени;

Й. като има предвид, че в повечето държави членки над 10 % от разходите за здравеопазване се дължат на диабета, като този процент се покачва понякога до 18,5 %, а общите разходи за здравеопазване за всеки гражданин на ЕС, страдащ от диабет, възлизат средно на 2 100 евро на година, и като има предвид, че тези разходи неминуемо ще се повишат, предвид нарастващия брой на лицата, страдащи от диабет, застаряването на населението и свързаното с това увеличаване на случаите на висока степен на коморбидност;

K. като има предвид, че диабетът е водеща причина за инфаркт, инсулт, ослепяване, ампутация и бъбречна недостатъчност при неадекватна намеса или късно диагностициране;

Л. като има предвид, че насърчаването на здравословен начин на живот и обръщането на внимание на четирите основни здравни фактора – тютюнопушене, лош хранителен режим, липса на физическа дейност и употреба на алкохол – във всички области на политиката могат да дадат значителен принос за превенцията на диабета, на неговите усложнения и на икономическите и социалните разходи, до които води;

М. като има предвид, че лицата, страдащи от диабет, трябва да осигуряват на 95 % грижите за себе си и че тежестта на диабета, падаща върху отделните лица и техните семейства, не е само от финансово естество, но повдига също така въпроси от психологическо и социално естество и води до намаляване на качеството на живота;

Н. като има предвид, че само 14 от 27-те държави членки разполагат с установена национална рамкова програма за справяне с проблема диабет и че не съществуват ясни критерии за това какво може да представлява една добра програма или за това кои са държавите с най-добрите практики, както и че съществуват съществени разлики и неравенства в качеството на лечението на диабета в рамките на ЕС;

O. като има предвид факта, че не съществува правна рамка на ЕС за борба с дискриминацията срещу лицата, страдащи от диабет или други хронични заболявания, и че предубежденията срещу лицата, страдащи от тях, все още играят значителна роля в училищата, при наемането на работа, на работното място, при застрахователните полици и при оценяването за свидетелства за правоуправление в целия ЕС;

П. като има предвид, че има недостиг на средства и на инфраструктура за координирането на изследователската дейност в областта на диабета, което се отразява отрицателно на конкурентоспособността на изследователската дейност в областта на диабета в рамките на ЕС и пречи на лицата, страдащи от диабет, да се възползват пълноценно от изследванията в Европа;

Р.  като има предвид, че понастоящем не съществува европейска стратегия за справяне с диабета въпреки заключенията на австрийското председателство на Съвета относно „Насърчаване на здравословния начин на живот и превенция на диабета тип 2“, обширния списък с резолюции на ООН и писмената декларация на Европейския парламент относно диабета;

1.  приветства заключенията на Съвета относно „Новаторски подходи към хроничните заболявания в системите на общественото здраве и здравеопазването“ и призовава държавите членки и Комисията да започнат процес на размисъл, с цел оптимизиране на действията за справяне с предизвикателствата, свързани с хроничните заболявания;

2.  приветства резолюцията на Европейския парламент относно позицията и ангажимента на Европейския съюз с оглед на срещата на високо равнище на ООН относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания, която акцентира върху диабета като едно от четирите основни такива заболявания;

3.  призовава Комисията да изготви и приложи целенасочена стратегия на ЕС относно диабета, под формата на препоръка на Съвета на ЕС относно превенция на диабета и диагностика, управление, образование и изследвания в тази област;

4.  призовава държавите членки за изготвяне, осъществяване и мониторинг на национални програми за борба с диабета, насочени към насърчаване на здравето, намаляване на рисковите фактори, прогнозиране, превенция, ранна диагностика и лечение на диабет, насочени едновременно към големи и високорискови групи, и целящи намаляване на неравенствата и оптимизиране на ресурсите в здравеопазването, с приемането на индивидуален подход, когато това е необходимо;

5.  призовава държавите членки да включат програми за здравни прегледи в националните програми за борба с диабета, насърчаващи превенцията на диабета и ранната диагностика като основни области на действие;

6.  препоръчва прилагане на стратегии за превенция от ранна възраст във връзка с диабета; подчертава необходимостта от повишаване на образованието в училищата относно здравословни хранителни навици и навици, свързани с физическата активност;

7.  призовава Комисията за постоянен мониторинг на напредъка в ЕС във връзка с прилагането на националните програми за борба с диабета от държавите членки, включително превенция и ранно откриване, като представя резултатите на всеки две години под формата на доклад на Комисията;

8.  призовава Комисията да подкрепи държавите членки, като предоставя редовен преглед на най-добрите практики във връзка с това какво представлява добра национална програма за борба с диабета;

9.  призовава държавите членки да разработят стратегии за намеса във връзка с начина на живот, включително подходи за здравословно хранене и физическа активност, с цел превенция на диабета тип 2 и затлъстяването; във връзка с това подчертава необходимостта от привеждане на политиките в областта на храните в съответствие с целта за насърчаване на здравословното хранене и предоставяне на възможност на потребителите за информиран и здравословен избор;

10. призовава държавите членки да свържат ранната диагностика с образователните кампании за превенция, насочени към началните и средните училища, трудово заетото население и специалистите в здравеопазването;

11. призовава държавите членки да разработят програми за управление във връзка със заболяванията, основани на най-добри практики и на базирани на научни доказателства насоки за лечение, които да се трансформират в договорени лични приоритети за всеки човек, живеещ с болестта диабет,

12. призовава държавите членки да гарантират в областта на първичните и вторичните здравни грижи постоянен достъп на пациентите до висококвалифицирани интердисциплинарни екипи, висококачествено лечение на диабета и технологии, включително технологии за електронно здравеопазване, както и да подкрепят пациентите в процеса на получаване и поддържане на уменията и разбирането, необходими с цел компетентно самоуправление през целия живот;

13. призовава Комисията и държавите членки за координация, събиране, регистриране, мониторинг и управление на изчерпателни епидемиологични данни за диабета въз основа на общи критерии за измерване, както и на икономически данни въз основа на преките и непреките разходи, свързани с превенцията и управлението на диабета;

14. призовава Комисията и държавите членки да подобрят координацията на европейските изследвания в областта на диабета, като насърчават сътрудничеството между европейските академични институции и предприятията, както и обществените и частните агенции за финансиране, и като създават общи инфраструктури за улесняване на европейските усилия за изследвания в областта на диабета, включително в областта на идентифицирането и предотвратяване на рискови фактори,

15. призовава Комисията и държавите членки да осигурят непрекъсната подкрепа за финансиране в областта на диабета по настоящите и бъдещите рамкови програми на ЕС за научни изследвания, като същевременно диабетът тип 1 и диабетът тип 2 се приемат за отделни заболявания;

16. призовава Европейската комисия и държавите членки да осигурят правилни и адекватни последващи мерки във връзка с резултатите от срещата на високо равнище на ООН относно незаразните заболявания през септември 2011 г.;

17. припомня, че за да се постигнат целите, свързани с незаразните заболявания, и да се преодолеят предизвикателствата в областта на общественото здраве и в социалната и икономическата сфера, за ЕС и държавите членки е важно да включат в по-голяма степен превенцията и намаляването на рисковите фактори във всички съответни законодателни и тематични области, и по-специално в своите политики по отношение на околната среда, храните и потребителите;

18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите членки.