Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2052(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0316/2016

Внесени текстове :

A8-0316/2016

Разисквания :

PV 21/11/2016 - 15
CRE 21/11/2016 - 15

Гласувания :

PV 22/11/2016 - 5.8
CRE 22/11/2016 - 5.8

Приети текстове :

P8_TA(2016)0435

Приети текстове
PDF 602kWORD 73k
вторник, 22 ноември 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Европейски съюз за отбрана
P8_TA(2016)0435A8-0316/2016

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана (2016/2052(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора от Лисабон,

—  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 42, параграф 6 от ДЕС относно постоянното структурирано сътрудничество;

—  като взе предвид член 42, параграф 7 от ДЕС относно отбранителния алианс;

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18 декември 2013 г. и от 25—26 юни 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2013 г. и от 18 ноември 2014 г. относно общата политика за сигурност и отбрана,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда — един по-свързан, оспорван и сложен свят(1) ;

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно клаузите за обща отбрана и солидарност на ЕС: политическо и оперативно измерение(2) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2009 г. относно положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004—2008 г.(3) , в параграф 89 от която е предвидено, че „основните права не се ограничават до цивилните лица“, а „важат в пълна степен за гражданите в униформа, и препоръчва на държавите членки да гарантират спазването на основните права също така и във въоръжените сили“,

—  като взе предвид окончателните заключения от междупарламентарните конференции относно общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) и относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Хага на 8 април 2016 г., в Люксембург на 6 септември 2015 г., в Рига на 6 март 2015 г., в Рим на 7 ноември 2014 г., в Атина на 4 април 2014 г., във Вилнюс на 6 септември 2013 г., в Дъблин на 25 март 2013 г. и в Пафос на 10 септември 2012 г.,

—  като има предвид неотдавнашното изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на срещата „Гимних“ на министрите на външните работи на ЕС от 2 септември 2016 г., в което отново се посочва, че има „прозорец, даващ възможност“ за постигане на реален напредък между държавите членки в областта на отбраната;

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от ЗП/ВП на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид доклада за напредъка от 7 юли 2014 г. от ЗП/ВП и ръководителя на Европейската агенция по отбрана относно изпълнението на заключенията на Европейския съвет от декември 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2013 г., озаглавено „За по‑конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността“ (COM(2013)0542),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 24 юни 2014 г., озаглавен „Нов курс за европейската отбрана“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 8 май 2015 г. относно изпълнението на нейното съобщение относно отбраната,

—  като взе предвид оценките на Директива 2009/81/ЕО от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители от сектора на отбраната и сигурността, както и оценките на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната, в рамките на ЕС,

—  като взе предвид съвместната декларация от 8 юли 2016 г. на председателите на Европейския съвет и Европейската комисия и на генералния секретар на НАТО,

—  като взе предвид съвместното съобщение от 11 декември 2013 г. на ЗП/ВП и на Комисията, озаглавено „Всеобхватен подход на ЕС към външните конфликти и кризи“ (JOIN(2013)0030), и свързаните с него заключения на Съвета от 12 май 2014 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация на министрите на отбраната и на външните работи на Италия от 10 август 2016 г., в която се призовава за „Шенген на отбраната“,

—  като взе предвид съвместната декларация на министрите на външните работи на Германия и на Франция от 28 юни 2016 г. „Силна Европа в един несигурен свят“,

—  като взе предвид потенциалното отделяне на Обединеното кралство от ЕС,

—  като взе предвид резултатите от Евробарометър 85.1 от юни 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по бюджети, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по конституционни въпроси (A8-0316/2016),

A.  като има предвид, че през последните години положението във връзка със сигурността в и около Европа се е влошило значително и създава сериозни и безпрецедентни предизвикателства, с които никоя държава или организация не би могла да се справи сама; като има предвид, че Европа изпитва заплахата на тероризма на своя територия по-силно от всякога, докато тероризмът и вълната от постоянно насилие в Северна Африка и Близкия Изток продължават да се разрастват; като има предвид, че солидарността и устойчивостта изискват обща позиция и систематично единодействие от страна на ЕС, като това се случва в съгласуваност с нашите съюзници и партньори и третите държави; като има предвид, че предотвратяването, обменът на чувствителна информация, свързана със сигурността, прекратяването на въоръжените конфликти, преодоляването на повсеместните нарушения на правата на човека, разпространението на демокрацията и върховенството на закона и борбата срещу тероризма са приоритети за ЕС и неговите граждани и във връзка с тях следва да бъде поет ангажимент както в рамките, така и извън границите на ЕС, включително чрез корпус от военни инженери, създаден с цел преодоляване на някои предизвикателства от твърде практическо естество, свързани с въздействието от изменението на климата и природните бедствия в трети държави; като има предвид, че Европа следва да бъде по-силна и да реагира по-бързо при реални ситуации на заплаха;

Б.  като има предвид, че тероризмът, хибридните заплахи, икономическата нестабилност, кибернетичната и енергийната несигурност, организираната престъпност и изменението на климата представляват основните заплахи за сигурността в свят, който с всеки ден става все по-сложен и взаимосвързан и в който ЕС следва да направи всичко възможно, за да намери средствата, с които да гарантира сигурност и да допринесе за просперитет и демокрация; като има предвид, че настоящият финансов контекст и контекст на сигурността налага по-тясно сътрудничество между европейските въоръжени сили и обучение и засилена и по-добра съвместна дейност на военния персонал; като има предвид, че съгласно Евробарометър 85.1 от юни 2016 г. приблизително две трети от гражданите на ЕС биха искали ЕС да се ангажира повече с въпросите на политиката в областта на сигурността и отбраната; като има предвид, че границата между вътрешната и външната сигурност се размива все повече; като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на предотвратяването на конфликти, преодоляването на основните причини за нестабилността и гарантирането на човешката сигурност; като има предвид, че изменението на климата е основна заплаха за глобалната сигурност, мира и стабилността и увеличава заплахите за традиционната сигурност, наред с другото чрез ограничаване на достъпа до прясна вода и хранителни продукти за населението в уязвимите и развиващите се държави, като така води до икономическо и социално напрежение и принуждава хората да мигрират или създава политическо напрежение и рискове за сигурността;

В.  като има предвид, че ЗП/ВП включи сигурността на Съюза като един от петте най-важни приоритета в своята „Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“;

Г.  като има предвид, че Договорът от Лисабон задължава държавите членки да осигуряват подходящ капацитет за граждански и военни мисии и операции на ОПСО; като има предвид, че предвиденото в Договорите изграждане на капацитет в областта на сигурността и отбраната е далеч от оптималното; като има предвид, че европейските институции също могат да играят много важна роля, като поемат политически инициативи; като има предвид, че досега държавите членки демонстрират липса на желание за изграждането на европейски съюз за сигурност и отбрана поради опасения, че такъв съюз би се превърнал в заплаха за техния национален суверенитет;

Д.  като има предвид, че цената на „отказа от Европа“ за отбрана и сигурност е оценена на 26,4 милиарда евро годишно(4) в резултат на дублиране, свръхкапацитет и пречки пред възлагането на обществени поръчки, свързани с отбраната;

Е.  като има предвид, че член 42 от ДЕС изисква постепенното определяне на обща отбранителна политика на Съюза като част от ОПСО, което да доведе до обща отбрана на ЕС, в случай че Европейският съвет реши това чрез единодушно гласуване; като има предвид, че с член 42, параграф 2 от ДЕС също се препоръчва на държавите членки да приемат такова решение в съответствие с конституционните им изисквания;

Ж.  като има предвид, че член 42 от ДЕС също предвижда създаването на органи, отговарящи за отбраната, както и определянето на обща европейска политика в областта на способностите и въоръжаването; като има предвид, че този член изисква също съгласуваност на усилията на ЕС с НАТО, допълване и взаимно подсилване; като има предвид, че общата отбранителна политика на Съюза следва да засили капацитета на Европа за подобряване на сигурността в рамките на нейните граници и отвъд тях, както и да укрепи партньорството с НАТО и трансатлантическите отношения и следователно ще позволи на НАТО да стане по-силна, което ще насърчи допълнително по-ефективната териториална, регионална и глобална сигурност и отбрана; като има предвид, че в наскоро подписаната съвместна декларация на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. относно стратегическото партньорство между НАТО и ЕС се признава ролята на НАТО и подкрепата, която може да окаже ЕС за постигането на общите цели; като има предвид, че Европейският съюз за отбрана следва да гарантира опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност в съответствие с принципите на Устава на ООН;

З.  като има предвид, че бойните групи на ЕС, които достигнаха пълна оперативна готовност през 2007 г. и са предназначени за изпълнение на военни задачи от хуманитарно естество и дейности по поддържане и възстановяване на мира, въпреки възможността и възникващата необходимост все още не са използвани поради процедурни, финансови и политически пречки; подчертава, че това представлява пропусната възможност от гледна точка на засилването на ролята на ЕС като важен световен участник за постигане на стабилност и мир;

И.  като има предвид, че с изключение на създадената Европейска агенция по отбрана досега нито един от останалите липсващи елементи от общата политика за сигурност и отбрана на ЕС не е бил разработен, приет или изпълнен; като има предвид, че Европейската агенция по отбрана все още се нуждае от преразглеждане на своята организация, за да развие пълния си потенциал и да докаже, че генерира добавена стойност, повишава ефективността на ОПСО и може да доведе до хармонизирани процеси за планиране на националната отбрана в областите от значение за военните операции по линия на ОПСО в съответствие с описаните в член 43 от ДЕС задачи от Петерсберг; насърчава всички държави членки да участват в Европейската агенция по отбрана и да се ангажират с нея, за да се осъществи тази цел;

Й.  като има предвид, че глобалната стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност изисква от ЕС систематично да насърчава сътрудничеството в областта на отбраната чрез пълния набор от способности с цел реакция при външни кризи, спомагане при изграждането на капацитета на нашите партньори, гарантиране на сигурността на Европа и създаване на солидна европейска отбранителна индустрия, която е от основно значение за стратегическата независимост на Съюза при вземането на решения и предприемането на действия; като има предвид, че всички мерки трябва да бъдат договаряни от всички членове на Съвета преди прилагането им;

К.  като има предвид, че на заседанието си през юни 2015 г. Европейският съвет, който частично се съсредоточи върху отбраната, призова за насърчаване на по-задълбоченото и по-систематично европейско сътрудничество в областта на отбраната с цел осигуряване на ключови способности, включително — когато е целесъобразно — чрез използването на средствата на ЕС, като отбеляза, че военните способности остават собственост на държавите членки и се управляват от тях;

Л.  като има предвид, че на 17 ноември 2015 г. Франция се позова на член 42, параграф 7 от ДЕС и впоследствие изиска и управлява на чисто двустранна основа финансовите средства за помощ и съдействие, предоставени от другите държави членки;

М.  като има предвид, че на равнище ЕС Бялата книга за сигурността и отбраната следва допълнително да укрепи ОПСО и да повиши способността на ЕС да действа като гарант на сигурността съгласно Договора от Лисабон и би могла да бъде полезно разсъждение относно бъдещето на европейската политика за сигурност и отбрана; като има предвид, че мисии и операции на ОПСО се разполагат най-вече в региони като Африканския рог и Сахел, които са силно засегнати от отрицателните последствия от изменението на климата като суша и деградация на земите;

Н.  като има предвид, че нидерландското председателство на Съвета насърчи идеята за Бяла книга на ЕС; като има предвид, че държавите от Вишеградската четворка приветстваха идеята за по-силна европейска интеграция в областта на отбраната; и като има предвид, че Германия призова за европейски съюз за сигурност и отбрана в Бялата книга от 2016 г. относно „политиката за сигурност на Германия и бъдещето на Бундесвер“;

О.  като има предвид, че постепенната интеграция в областта на отбраната е най-добрата ни възможност за постигане на повече резултати на по-ниска цена, и че Бялата книга би могла да предостави уникална възможност за предлагане на допълнителни стъпки;

Европейски съюз за отбрана

1.  Припомня, че с цел да гарантира своята сигурност в дългосрочен план, Европа се нуждае от политическа воля и решимост, подкрепени от широк набор от съответни инструменти на политиката, включително силни и съвременни военни способности; насърчава Европейския съвет да ръководи постепенното определяне на обща отбранителна политика на Съюза и да предоставя допълнителни финансови ресурси за гарантиране на неговото прилагане с оглед на неговото установяване в следващата многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР); припомня, че създаването на общата отбранителна политика на Съюза представлява развитие и изпълнение на общата политика за сигурност и отбрана съгласно Договора от Лисабон, който е обвързан от международното право и всъщност е от изключително значение, за да може ЕС да насърчава върховенството на закона, мира и сигурността на глобално равнище; в това отношение приветства всички текущи дейности на държавите членки с цел допълнително интегриране на нашите усилия в областта на общата отбрана, като също се вземе предвид особено важният принос, който би имала Бялата книга за сигурността и отбраната;

2.  Настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, да отключат пълния потенциал на Договора от Лисабон по-специално във връзка с ОПСО и с особено внимание върху постоянното структурирано сътрудничество по член 42, параграф 6 от ДЕС, или началния фонд по член 41, параграф 3 от ДЕС; припомня, че задачите от Петерсберг по член 43 от ДЕС включват дълъг списък от амбициозни военни задачи, като съвместни действия в областта на разоръжаването, хуманитарни и евакуационни мисии, мисии за съвет и помощ във военната област, мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира и мисии на военни сили за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти; припомня, че същият член гласи още, че всички тези задачи може да допринасят за борбата срещу тероризма, включително чрез подпомагане на трети държави в борбата срещу тероризма на своите територии; подчертава, че текущото състояние на ОПСО не позволява на ЕС да изпълнява всички изброени задачи; счита, че редът на действие следва да бъде систематична работа върху начини, чрез които ЕС да изпълнява целите на Договора от Лисабон;

3.  Счита, че един наистина силен Европейски съюз за отбрана трябва да предлага гаранции и способности на държавите членки, които надхвърлят тези, с които те разполагат;

4.  Счита, че пътят към Европейски съюз за отбрана трябва да започва от една изцяло преразгледана ОПСО въз основа на принцип на силна отбрана, ефективно финансиране и координация с НАТО; счита, че като необходима стъпка , със засилващото се интегриране на вътрешната и външната сигурност, ОПСО трябва да преминава отвъд управлението на външни кризи, така че действително да гарантира общата сигурност и отбрана и да позволява ангажирането на ЕС на всички етапи от кризите и конфликтите, като използва пълния спектър инструменти, с които разполага;

5.  Подчертава нуждата от учредяване на Съвет на министрите на отбраната с цел осигуряване на устойчиво политическо лидерство и координиране на оформянето на Европейски съюз за отбрана; призовава Съвета на Европейския съюз да учреди, като първа стъпка, постоянен формат за заседания, който да обединява министрите на отбраната на държавите членки, ангажирани с по-задълбочено сътрудничество в областта на отбраната, като форум за консултации и вземане на решения;

6.  Призовава председателя на Комисията да създаде постоянна работна група по въпросите на отбраната, която да се състои от членове на Комисията и чийто председател да бъде ЗП/ВП; призовава Парламента да участва с постоянни представители в тази група; подкрепя по-нататъшното участие на Комисията в дейностите в областта на отбраната посредством целенасочени проучвания, планиране и изпълнение; призовава ЗП/ВП да интегрира въпроса за изменението на климата във всички външни дейности на ЕС и по-специално в ОПСО;

7.  Счита, че влошаването по отношение на възприемането на рисковете и заплахите в Европа изисква спешно създаване на Европейския съюз за отбрана особено заради увеличаващото се влошаване на обстановката за сигурност по границите на Европейския съюз, по-специално в своето източно и южно съседство; отбелязва, че това е отразено и в стратегиите за сигурност на държавите членки; подчертава, че тази ситуация се утежнява особено и постепенно през цялата 2014 г. с раждането и развитието на ДАЕШ, наричаща себе си Ислямска държава, и в резултат на употребата на сила от страна на Русия;

8.  Счита, че Европейският съюз за отбрана е необходимо да се основава на периодична съвместна оценка от държавите членки на заплахата за сигурността, но трябва и да бъде достатъчно гъвкав, за да удовлетворява индивидуалните предизвикателства и нужди на държавите членки в областта на сигурността;

9.  Счита, че Съюзът следва да предвиди собствени средства за насърчаване на по-тясно и по-систематично сътрудничество в областта на отбраната между своите държави членки, включително и постоянно структурирано сътрудничество; изразява убеждението, че употребата на средства на ЕС би била ясен израз на сближаване и солидарност, както и че това би позволило на всички държави членки с повече общи усилия да подобрят своите военни способности;

10.  Счита, че засиленото европейско сътрудничество в областта на отбраната би довело до по-голяма ефективност, единство и ефикасност, до стимулиране на активите и способностите на ЕС, както и би оказало положително потенциално въздействие върху въпросите, свързани с научноизследователската и развойна дейност в областта на отбраната; подчертава, че единствено чрез подобно по-задълбочено сътрудничество, което постепенно следва да се превърне в истински Европейски съюз за отбрана, биха могли ЕС и неговите държави членки да придобият технологичните и индустриалните способности, които са им необходими за предприемане на по-бързи, автономни и ефективни действия и за преодоляване на днешните заплахи по адекватен и ефективен начин;

11.  Насърчава всички държави членки да се обвържат по-тясно една с друга, като установят постоянно структурирано сътрудничество в рамките на Съюза; насърчава държавите членки да изградят многонационални сили в рамките на постоянното структурирано сътрудничество и да осигурят достъп до тези сили в рамките на ОПСО; подчертава значението и необходимостта от приноса на всички държави членки за постоянно и ефективно структурирано сътрудничество; счита, че обикновено Съветът следва да възлага на тези многонационални сили изпълнението на задачата за поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и засилване на международната сигурност; предлага процесите по вземане на решения на равнището на ЕС и националните процеси да бъдат изготвени така, че да позволяват бързо реагиране в кризисни ситуации; е убеден, че за тази цел системата на бойните групи на ЕС следва да бъде преименувана, използвана и развивана, по-специално от гледна точка на модуларността и ефективното финансиране; насърчава създаването на Оперативен щаб н ЕС като предпоставка за ефективно планиране, управление и контрол на общи операции; подчертава, че постоянното структурирано сътрудничество е отворено за всички държави членки;

12.  Призовава държавите членки по-специално да признаят правото на военния персонал да създава професионални сдружения или профсъюзи и да членува в тях, както и да ги включва в редовен социален диалог с органите; приканва Европейския съвет да предприеме конкретни стъпки за хармонизация и стандартизация на европейските въоръжени сили, за да улесни сътрудничеството на персонала на въоръжените сили под егидата на нов Европейски съюз за отбрана;

13.  Отбелязва, че всички държави членки изпитват трудност да поддържат много широк набор от отбранителни способности, главно поради финансови ограничения; следователно призовава за засилена координация и по-ясен избор на способностите, които да бъдат поддържани, така че държавите членки да могат да се специализират в определени способности;

14.  Насърчава държавите членки да потърсят допълнителни начини за съвместно закупуване и поддържане на сили и материали; предполага, че би било полезно първо да се вземе предвид обединяването и споделянето на несмъртоносни материали, като например превозни и въздухоплавателни средства, превозни средства за зареждане с гориво, както и помощни материали за въздухоплавателни средства и други помощни материали;

15.  Счита, че оперативната съвместимост е от ключово значение, за да бъдат силите на държавите членки по-съвместими и интегрирани; подчертава, следователно, че държавите членки трябва да проучат възможността за съвместно възлагане на обществени поръчки за ресурси за отбрана; отбелязва, че протекционисткият и затвореният характер на пазарите на ЕС в областта на отбраната прави това по-трудно;

16.  Подчертава, че преразглеждането и разширяването на механизма „Athena“ е необходимо, за да се гарантира, че мисиите на ЕС могат да бъдат финансирани от колективни средства, вместо по-голямата част от разходите да бъдат поемани от отделните участващи държави членки, като по този начин се премахва потенциално препятствие пред държавите членки да ангажират силите си;

17.  Призовава Европейския парламент да създаде пълноправна комисия по сигурност и отбрана, която да наблюдава прилагането на постоянното структурирано сътрудничество;

18.  Счита, че силната и нарастваща по значение роля на Европейската агенция по отбрана е от съществено значение за ефективността на Европейския съюз за отбрана по отношение на координирането на основани на способностите програми и проекти и за изграждането на обща европейска политика в областта на способностите и въоръжаването с цел по-голяма ефективност, отстраняване на дублирането и намаляване на разходите и въз основа на каталог с много точни изисквания за способностите за операции по линия на ОПСО и хармонизирани национални процеси по планиране и възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната във връзка с тези специфични способности; счита, че за тази цел трябва да се извърши преглед на отбраната на набора от сили на държавите членки и преглед на минали дейности и процедури на Европейската агенция по отбрана; призовава Европейската агенция по отбрана да докаже кои от установените пропуски в способностите, определени в приоритетните цели и плана за развитие на способностите, са запълнени в рамките на агенцията; изразява убеждението, че обединяването и споделянето на инициативи и проекти са отлични първи стъпки към засилено европейско сътрудничество

19.  Насърчава Комисията да работи в сътрудничество с Европейската агенция по отбрана, за да укрепи производствената и технологична база в сектора на отбраната, която е от съществено значение за стратегическата автономност на Европа; счита, че ключът към съхраняването на този сектор е увеличаване на разходите за отбрана от страна на държавите членки, както и гарантиране на запазването на конкурентоспособността на сектора в световен мащаб; отбелязва, че настоящата раздробеност на пазара представлява недостатък с оглед на конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост; счита, че съвместната научноизследователска дейност може да спомогне за намаляване на тази раздробеност и за повишаване на конкурентоспособността;

20.  Изразява твърдото си убеждение, че само обединеният подход към развитието на способностите, включително чрез консолидиране на функционални клъстери като Европейското командване на Военнотранспортната авиация, може да генерира необходимите икономии от мащаба, които са необходими с оглед на стабилността на Европейския съюз за отбрана; счита освен това, че укрепването на способностите на ЕС посредством съвместни обществени поръчки и други форми на обединяване и споделяне би могло да осигури така нужния стимул за отбранителната промишленост на Европа, включително МСП; подкрепя предприемането на целенасочени мерки за стимулиране на подобни проекти, с цел достигане на показателя на Европейската агенция по отбрана 35% от общите разходи да се реализират в рамките на съвместни обществени поръчки, както е предложено в Глобалната стратегия на ЕС; счита, че въвеждането на европейски семестър за отбраната, при който държавите членки биха сверявали помежду си циклите на планиране и плановете за обществени поръчки, би могло да спомогне за преодоляване на настоящата раздробеност на пазара в областта на отбраната;

21.  Подчертава, че киберсигурността е по своята същност област на политиката, в която сътрудничеството и интеграцията са от решаващо значение, не само между държавите — членки на ЕС, ключовите партньори и НАТО, но и между различните участници в обществото, тъй като тя не е само военна отговорност; призовава за по-ясни насоки относно начините за използване на отбранителните и нападателните способности на ЕС, както и относно обстоятелствата, в които те следва да се използват; припомня, че Парламентът неколкократно призова за цялостно преразглеждане на нормативната уредба на ЕС относно износа на изделия и стоки с двойна употреба, с цел да се избегне попадането в неподходящи ръце на софтуер и други системи, които могат да се използват срещу цифровата инфраструктура на ЕС или за нарушаване на правата на човека;

22.  Припомня неотдавнашното публикуване от върховния представител на Глобалната стратегия, представляваща съгласувана рамка за приоритетите за действие в областта на външната политика и за определяне на бъдещото развитие на европейската политика за отбрана;

23.  Припомня четирите показателя за колективни инвестиции, одобрени от Управителния съвет на Европейската агенция по отбрана на равнище министри през ноември 2007 г., и изразява загриженост относно ниското ниво на сътрудничество, което се разкрива в Доклада с данни относно отбраната, публикуван през 2013 г.;

24.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да поеме инициатива да организира сътрудничеството между основните дружества и заинтересованите страни от европейската отбранителна промишленост с цел развитие на европейска промишленост в областта на безпилотните летателни апарати;

25.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да поеме инициатива да организира сътрудничеството между основните дружества и заинтересованите страни от европейската отбранителна промишленост с цел изготвяне на стратегии и на платформа за съвместното разработване на отбранително оборудване;

26.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да задълбочи сътрудничеството между националните стратегии за киберсигурност, способностите и командните центрове, от една страна, и Европейската агенция по отбрана, от друга, като част от постоянното структурирано сътрудничество, с цел да се спомогне за защитата от компютърни атаки и за противодействието срещу тях;

27.  Призовава за по-нататъшно развитие на политическата рамка на ЕС за кибернетична отбрана, с цел да се развият способностите на държавите членки и оперативното сътрудничество и споделянето на информация между тях в областта на кибернетичната отбрана;

28.  Отбелязва текущата работа по планирането на дейността по подготовката на бъдеща научноизследователска програма на ЕС, посветена на отбраната, и призовава за ефективното ѝ стартиране във възможно най-кратки срокове в съответствие с исканията на Европейския съвет от 2013 и 2015 г. и след изпълнението на пилотен проект по инициатива на ЕП; подчертава, че за дейността по подготовката следва да бъде осигурен достатъчен бюджет в размер на поне 90 милиона евро през следващите три години (2017 — 2020 г.); счита, че дейността по подготовката следва да бъде последвана от мащабна специална научноизследователска програма, финансирана от ЕС, като част от следващата многогодишна финансова рамка, стартираща през 2021 г.; отбелязва, че европейската научноизследователска програма, посветена на отбраната, се нуждае от общ бюджет в размер на поне 500 милиона евро на година през този период, за да може да бъде надеждна и да доведе до съществени промени; призовава държавите членки да очертаят бъдещи програми за сътрудничество, в рамките на които научните изследвания, финансирани от ЕС, да могат да служат за отправна точка, и призовава за създаването на начален фонд за дейностите по подготовката преди предприемането на военни операции, както се предвижда в Договора от Лисабон; отбелязва свързаните с отбраната инициативи на Комисията като плана за действие в областта на отбраната, политиката в областта на отбранителната промишленост и европейската отбранителна технологична и индустриална база;

29.  Подчертава, че осъществяването на мисии на общата политика за сигурност и отбрана, като EUNAVFOR MED, допринася за създаването на Европейски съюз за отбрана; приканва Съюза да продължи да провежда този вид операции и да ги изпълнява по-активно;

30.  Счита, че е важно да се използват процедурите на европейския семестър, за да се въведат форми на по-тясно сътрудничество в областта на сигурността и на отбраната;

31.  Подчертава, че е важно да се въведат необходимите мерки с оглед на стимулирането на функциониращ, справедлив, достъпен и прозрачен европейски пазар в областта на отбраната, който да е отворен за външно участие, насърчаването на бъдещите технологични иновации, оказването на подкрепа за МСП и стимулирането на растежа и работните места, с цел държавите членки да могат да постигнат много по-ефикасно и ефективно използване и оптимално реализиране на съответните си бюджети в областта на отбраната и сигурността; отбелязва, че една солидна европейска отбранителна технологична и индустриална база се нуждае от справедлив, функциониращ и прозрачен вътрешен пазар, от сигурност на доставките и от структуриран диалог с отраслите на промишлеността, които са от значение за отбраната; изразява загриженост относно бавния до този момент напредък към по-добра конкурентоспособност и към въвеждане на мерки за борба с корупцията и по-голяма прозрачност в сектора на отбраната, както и относно факта, че все още липсва надеждна европейска политика в областта на отбранителната промишленост и че продължават да не се спазват правилата на вътрешния пазар; счита, че един интегриран и конкурентоспособен европейски пазар за отбранителни оръжия трябва да предоставя стимули и поощрения на всички държави членки и да доставя на всички купувачи адекватни и достъпни средства, отговарящи на индивидуалните им потребности в областта на сигурността; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че Директивата относно обществените поръчки в областта на отбраната и Директивата относно трансфера на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността се прилагат правилно в целия ЕС; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното прилагане на двете свързани с отбраната директиви от т.нар. „отбранителен пакет“;

32.  Призовава Комисията да изпълнява своята роля чрез плана за действие в областта на отбраната, да оказва подкрепа за индустриалната база, за да бъда тя солидна и способна да удовлетворява стратегическите нужди от способности на Европа, и да установи в кои отношения ЕС би могъл да осигури добавена стойност;

33.  Изразява своята убеденост, че при постепенното формулиране на обща отбранителна политика на Съюза ЕС следва да предвиди със съгласието на съответните държави членки евентуалното си участие в провеждани от тях програми за военни способности, включително участие в създадените структури за провеждането на тези програми в рамките на Съюза;

34.  Насърчава Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция по отбрана, да улеснява и да дава възможност за сътрудничество в областта на отбраната посредством мобилизирането на фондовете и инструментите на ЕС, насочени към разработването на програми за военни способности от държавите членки; припомня, че европейският план за действие в областта на отбраната следва да бъде стратегически инструмент за насърчаване на сътрудничеството в областта на отбраната на европейско равнище, по-специално чрез финансирана от ЕС научноизследователска програма, посветена на отбраната, както и чрез мерки за задълбочаване на сътрудничеството в областта на промишлеността по цялата верига за създаване на стойност;

35.  Посреща с голямо задоволство идеята за стратегическа автономност, разработена като част от глобалната стратегия на Европейския съюз от заместник-председателя/върховен представител; счита, че тази идея следва да намери отражение както в стратегическите ни приоритети, така и в укрепването на нашия капацитет и нашата промишленост;

36.  Посреща със задоволство съвместната декларация на председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и генералния секретар на НАТО от 8 юли 2016 г., в която се подчертава необходимостта от сътрудничество между ЕС и НАТО в областта на сигурността и отбраната; изразява своето убеждение, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да включва както сътрудничество на изток и на юг, борба с хибридни и кибернетични заплахи и подобряване на морската сигурност, така и хармонизиране и координиране на развитието на отбранителни способности; счита, че сътрудничеството в областта на технологичните, промишлените и военните способности предоставя възможност за подобряване на съвместимостта и полезното взаимодействие между двете организации, като по този начин гарантира по-голяма ресурсна ефективност; припомня, че своевременното прилагане на декларацията е от съществено значение, и призовава в тази връзка ЕСВД, заедно със съответните заинтересовани страни, да разработи в срок до декември 2016 г. конкретни варианти за прилагането ѝ; счита, че държавите членки следва да развият способности, които да могат да се разгърнат в рамките на ОПСО, за да бъде възможно да се предприемат самостоятелни действия в случаите, когато НАТО не иска да предприеме действия или когато предприемането на действия от ЕС е по-целесъобразно; изразява убеждението, че това също така би засилило ролята на НАТО в рамките на политиката за сигурност и отбрана, както и на колективната отбрана; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО за подпомагане на една по-силна и ефективна отбранителна промишленост и на научноизследователската дейност в областта на отбраната представлява стратегически приоритет и своевременното му изпълнение е от решаващо значение; изразява убеждението си, че съвместната работа по предотвратяването, анализа и ранното разкриване чрез ефективен обмен на информация и на разузнавателни данни ще увеличи способността на ЕС да се бори срещу заплахите, включително хибридните заплахи; продължава да бъде убеден, че НАТО е основният фактор за сигурността и отбраната в Европа; подчертава, че е необходимо да се избягва дублирането между инструментите на НАТО и на ЕС; счита, че ЕС разполага с потенциал също по отношение на гражданските аспекти, за да постигне съществена промяна в нестабилните региони; въпреки това настоява, че макар ролята на НАТО да е да защитава основно европейските си членове от всякакви външни атаки, ЕС следва да се стреми да бъде наистина в състояние да се защитава сам и да предприема самостоятелни действия, ако това е необходимо, като поема по-голяма отговорност в това отношение чрез подобряване на оборудването, обучението и организацията;

37.  Отбелязва, че макар че НАТО трябва да продължи да бъде основата на колективната отбрана в Европа, политическите приоритети на НАТО и на ЕС може не винаги да са идентични, не на последно място в контекста на пренасочването на САЩ към Азия; отбелязва освен това, че ЕС притежава уникален набор от свързани със сигурността инструменти, с които НАТО не разполага, и обратното; счита, че ЕС следва да поеме по-голяма отговорност по отношение на кризите, свързани със сигурността, в държавите в непосредствено съседство със Съюза и да допринесе по този начин за изпълнението на задачите на НАТО, по-специално в контекста на хибридните войни и морската сигурност; счита, че в дългосрочен план може да се окаже, че е необходимо да се реформира споразумението „Берлин плюс“, също и с оглед на това да се даде възможност на НАТО да използва способностите и инструментите на ЕС; подчертава, че амбицията на ЕС за стратегическа автономност и проектиране на Европейски съюз за отбрана трябва да бъде осъществена в пълно взаимодействие с НАТО и трябва да доведе до по-ефективно сътрудничество, справедливо споделяне на тежестта и продуктивно разделяне на труда между НАТО и ЕС;

38.  Изразява убеждението си, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да включва както изграждане на устойчивост на изток и на юг, така и инвестиции в областта на отбраната; счита, че сътрудничеството в областта на военните способности предоставя възможност за подобряване на съвместимостта и полезното взаимодействие между двете организации; изразява убеждението си, че това също така би засилило ролята на НАТО в рамките на политиката за сигурност и отбрана, както и на колективната отбрана;

39.  Изразява дълбока загриженост във връзка с докладите, в които се посочва, че административни процедури излишно забавят създаването на сили за мисиите на ОПСО и трансграничното движение на силите за бързо реагиране в рамките на ЕС; призовава държавите членки — в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации и ако има позоваване на клаузата за солидарност, както и наличие на задължение за помощ и съдействие чрез всички средства на разположение на държавите членки — да създадат обща за ЕС система за координация на бързото движение на персонала от отбранителните сили, оборудването и доставките за целите на ОПСО;

40.  Призовава за създаването на практически договорености и насоки за бъдещото задействане на член 42, параграф 7 от ДЕС; призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за изпълнението на този член, така че отделните държави членки да могат ефективно да управляват финансовите средства за помощ и съдействие, предоставени от други държави членки, или да оставят тези средства ефективно да бъдат управлявани в рамките на Съюза; призовава държавите членки да се стремят да постигнат целта 2% от БВП да се отделят за разходи за отбраната, както и да осъществяват разходи в размер на 20% от своите бюджети за отбрана за оборудването, което е определено като необходимо, чрез Европейската агенция по отбрана, включително за свързана с това научноизследователска и развойна дейност, като по този начин се преодолее несъответствието с четирите показателя за колективно инвестиране на Европейската агенция по отбрана;

41.  Счита, че предизвикателствата пред националните бюджети, свързани с финансовите ограничения, са същевременно съпътствани от възможности за осъществяване на напредък, произтичащи от очевидната нужда от по-тясно сътрудничество между държавите членки по въпросите на отбраната; приветства решението на някои държави членки да спрат или да обърнат тенденцията за съкращаване на разходите за отбрана;

42.  Счита, че Европейският парламент следва да изпълнява важна роля в бъдещия Европейски съюз за отбрана, и затова счита, че подкомисията по сигурност и отбрана следва да стане отделна самостоятелна парламентарна комисия;

43.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да стартира изготвянето на Бяла книга за сигурността и отбраната на ЕС, която да се основава на Глобалната стратегия на ЕС, одобрена от Европейския съвет; приканва Съвета да възложи незабавно задачата за изготвянето на този документ; изразява съжаление във връзка с предложението на заместник-председателя/върховен представител, отправено към министрите на отбраната от ЕС, вместо всеобхватен процес по Бялата книга да има единствено план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната; счита, че подобен план за изпълнение следва да бъде предшественик на редовен процес по изготвяне на Бялата книга за сигурността и отбраната, който следва да бъде полезна основа за определяне на размера на евентуалното финансово участие на Съюза в областта на политиката за сигурност и отбрана за всеки законодателен мандат по конкретен и реалистичен начин;

44.  Изразява убеждението си, че Бялата книга за сигурността и отбраната на ЕС следва да бъде резултат от съгласувани междуправителствени и междупарламентарни процеси и от приноса на различните институции на ЕС и следва да се основава на международна координация с нашите партньори и съюзници, включително НАТО, и на всеобхватна междуинституционална подкрепа; приканва заместник-председателя/върховен представител да преразгледа първоначалния си график, за да започне целева консултация с държавите членки и парламентите;

45.  Счита, че въз основа на глобалната стратегия на ЕС Бялата книга следва да обхваща стратегията на ЕС в областта на сигурността и отбраната, способностите, считани за необходими за реализирането на тази стратегия, и мерките и програмите на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС за предоставяне на тези способности, като това следва да се основава на съдействие в рамките на европейска политика в областта на способностите и въоръжаването, като същевременно се взема предвид, че отбраната и сигурността продължават да бъдат национална компетентност;

46.  Счита, че Бялата книга за сигурността и отбраната следва да бъде оформена като обвързващо междуинституционално споразумение, в което да се определят всички инициативи, инвестиции, мерки и програми на Съюза в рамките на съответната многогодишна политическа и финансова рамка на ЕС; изразява убеждението си, че държавите членки, партньорите и съюзниците следва да вземат предвид това междуинституционално споразумение при планирането на собствените си сигурност и отбрана, с цел да осигурят съгласуването и взаимното допълване помежду си;

Нови инициативи

47.  Счита, че следните инициативи следва да бъдат стартирани незабавно:

   дейностите по подготовка на научните изследвания в рамките на ОПСО, които ще започнат през 2017 г. и ще продължат до 2019 г.;
   последваща по-амбициозна и стратегически насочена научноизследователска програма, посветена на отбраната, която да запълни периода до следващата МФР, в случай че необходимите допълнителни финансови средства се предоставят от държавите членки или чрез съфинансиране от държавите членки съгласно член 185 от ДФЕС;
   европейски семестър за отбраната, в рамките на който да се оценява постигнатият напредък в бюджетните усилия на държавите членки в областта на отбраната;
   стратегия, очертаваща стъпките, които трябва се предприемат с оглед на създаването и функционирането на Европейския съюз за отбрана;
   обсъждане на създаването на постоянен Съвет на министрите на отбраната;
   оказване на подкрепа за инициативата на НАТО, съгласно която мултинационални батальони ще бъдат разположени в държавите членки, когато и където е необходимо, по-специално с оглед на необходимото изграждане на инфраструктурата (включително жилища);
   развитие на редовния процес по изготвянето на Бялата книга, с цел да бъде приложена за първи път в рамките на планирането на следващата МФР;
   организиране на конференция на заинтересованите страни на тема разработването на европейска политика в областта на оръжията и способностите и хармонизирането на съответните национални политики въз основа на преразглеждане на отбраната на ЕС;
   разрешаване на правните проблеми, които възпрепятстват изготвянето на съвместно съобщение относно изграждането на капацитет за насърчаване на сигурността и развитието в третите държави;
   реформа на концепцията за бойните групи на ЕС, насочена към създаването на постоянни единици, които да бъдат независими от която и да е водеща нация и да подлежат на системно съвместно обучение;
   създаване на военен начален фонд, както се предвижда в член 41, параграф 3 от ДЕС, който ще спомогне за стартирането на военни операции на ОПСО по много по-бърз начин;
   план за действие за укрепване и разширяване на механизма за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на Европейския съюз с военни последици или последици в областта на отбраната (механизма Аthena), за да може да се предоставят повече средства на Общността за мисиите на ЕС;
   реформа на механизма Аthena, насочена към увеличаване на потенциала му за споделяне на разходите и общо финансиране, по-специално по отношение на разполагането на бойни групи на ЕС или на други активи за бързо реагиране и на изграждането на капацитета на военните участници в партньорските държави (обучение, наставничество, насоки, предоставяне на оборудване, инфраструктурни подобрения и други услуги);
   процес на размисъл относно преките чуждестранни инвестиции в секторите от ключово значение в сферата на отбраната и сигурността и относно доставчиците на услуги с оглед на развитието на законодателство на равнище ЕС;
   процес на размисъл относно стандартизацията на двойната употреба с оглед на развитието на законодателство на равнище ЕС;
   размисъл относно създаването на постоянен щаб за командване и контрол за военните операции на ОПСО;
   обща за ЕС система за координация на бързото движение на персонала от отбранителните сили, оборудването и доставките;
   формулиране на първите елементи на европейския план за действие в областта на отбраната въз основа на Бялата книга на ЕС за сигурността и отбраната;
   първи съвместни проекти на ЕС и НАТО в следните области: борба с хибридните заплахи, изграждане на устойчивост, сътрудничество по стратегически комуникации и реагиране, оперативно сътрудничество, включително по море и относно миграцията, координация в областта на киберсигурността и отбраната, отбранителни способности, укрепване на отбранителната технологична, научноизследователска и индустриална база, учения и изграждане на капацитет за отбрана и сигурност на нашите източни и южни партньори;
   мерки за повишаване на сътрудничеството и доверието между участниците в сферата на киберсигурността и отбраната;

48.  Предлага Европейският съюз за отбрана да бъде стартиран спешно чрез система за диференцирана интеграция, протичаща на два етапа:

   a) активиране на постоянното структурирано сътрудничество, което вече беше одобрено от Парламента като част от програмата „Ново начало“ на председателя на Комисията;
   б) изпълнение на плана за действие във връзка с Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на заместник-председателя/върховен представител;

o
o   o

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар на Организацията на обединените нации, генералния секретар на НАТО, агенциите на ЕС в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната и националните парламенти.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0120.
(2) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 138.
(3) OВ C 46E, 24.2.2010 г., стр. 48.
(4) „Цената на отказа от Европа в общата политика за сигурност и отбрана“, Служба за изследвания на Европейския парламент (2013 г.), стр. 78.

Последно осъвременяване: 29 март 2017 г.Правна информация