ДОКЛАД относно развитието на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана

26.4.2016 - (2015/2276(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Богдан Анджей Здройевски
Докладчик по становище (*):
Мариан-Жан Маринеску, Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

Процедура : 2015/2276(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0151/2016
Внесени текстове :
A8-0151/2016
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно развитието на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана

(2015/2276(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид дялове XVII и XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид искането на Франция от 17 ноември 2015 г. за помощ и съдействие съгласно член 42, параграф 7 от ДЕС,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2015 г. относно засилване на действията на наказателното правосъдие в отговор на радикализацията, водеща до тероризъм и екстремистко насилие,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18 декември 2013 г. и от 25 – 26 юни 2015 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2013 г. и от 18 ноември 2014 г. относно общата политика за сигурност и отбрана,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 – 21 февруари 2014 г. относно космическата политика,

–  като взе предвид доклада за напредъка от 7 юли 2014 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) и от ръководителя на Европейската агенция по отбрана относно изпълнението на заключенията на Европейския съвет от декември 2013 г.,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 8 май 2015 г. относно изпълнението на нейното съобщение относно отбраната,

–  като взе предвид съвместното съобщение от 11 декември 2013 г. от заместник-председателя/върховен представител и от Комисията, озаглавено „Всеобхватен подход на ЕС към външните конфликти и кризи“ (JOIN(2013)0030), и свързаните с него заключения на Съвета от 12 май 2014 г.,

–  като взе предвид изявлението на генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) Йенс Столтенберг пред Европейския парламент на 30 март 2015 г. относно по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО,

–  като взе предвид изявленията на заместник-министъра на отбраната на САЩ Боб Уърк от 28 януари 2015 г. и 10 септември 2015 г. относно третата стратегия на САЩ за компенсиране и последиците от нея за партньорите и съюзниците,

–  като взе предвид съвместното съобщение от 18 ноември 2015 г. на заместник-председателя/върховен представител и на Комисията, озаглавено „Преглед на европейската политика за съседство“ (JOIN(2015)0050),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010[1],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи,

–  като взе предвид Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на рамка за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване[2],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8–0151/2016),

А.  като има предвид все по-опасната и изпълнена с предизвикателства обстановка на сигурност във и извън Съюза, характеризираща се с терористични нападения и масови убийства, която засяга всички държави членки и на която държавите членки трябва да реагират, като приемат съвместна стратегия и координиран отговор; като има предвид, че тези предизвикателства пред сигурността изискват засилване на сигурността на ЕС посредством непрекъснатото развитие и подкрепа за общата политика на ЕС за сигурност и отбрана с цел тя да се превърне в по-ефективен политически инструмент и в реална гаранция за безопасността на гражданите на ЕС, както и за насърчаване и защита на европейските норми, интереси и ценности, както е предвидено в член 21 от ДЕС;

Б.  като има предвид, че ЕС трябва да засили ролята си като фактор за сигурността в рамките на своите граници и извън тях, като гарантира стабилността в своите съседни държави и в световен мащаб; като има предвид, че Съюзът трябва да даде своя принос за борбата с предизвикателствата пред сигурността, по-специално предизвикателствата, породени от тероризма в рамките на неговите граници и извън тях, включително чрез подпомагането на трети държави в борбата с тероризма и неговите първопричини; като има предвид, че държавите членки и Съюзът трябва да работят съвместно за създаването на ефективна и съгласувана система за управление на границите, за да гарантират сигурността на външните граници;

В.  като има предвид, че Съюзът трябва да засили своето сътрудничество и координация с Организацията на Северноатлантическия договор и със САЩ, които продължават да бъдат гаранти на сигурността и стабилността в Европа, с Обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Африканския съюз, както и с други съседни държави и регионални партньори;

Г.  като има предвид, че Съюзът трябва да се справи с първопричините за предизвикателствата пред нашата сигурност, за размириците и въоръжения конфликт в съседните на ЕС държави, за миграцията, за влошаването на средствата на препитание на хората от държавни и недържавни участници, както и за подкопаването на устоите на държавите и на обществения ред в региона, включително в резултат на изменението на климата и бедността, посредством подход, основан на всеобхватни правила и ценности, за управление на кризи както в рамките на Съюза, така и извън него;

Д.  като има предвид, че способностите в областта на сателитните комуникации биха могли да се използват за извършване на по-добра оценка и по-добро идентифициране на потока от незаконни имигранти, техните маршрути и, в случая на лица, идващи от Северна Африка, за идентифициране на местата за качване на борда на плавателни съдове с цел по-бързото им засичане и спасяването на повече човешки животи;

Е.  като има предвид, че Европейският съвет от юни 2015 г., който се съсредоточи върху отбраната, призова за насърчаване на по-задълбоченото и по-систематично европейско сътрудничество в областта на отбраната с цел осигуряване на ключови способности, включително чрез съгласуваното и ефективно използване на фондовете на ЕС и съществуващите способности на ЕС;

Ж.  като има предвид, че космическата политика е съществен елемент от стратегическата независимост, която ЕС трябва да разработи с цел защита на чувствителните технологични и промишлени способности и на независимите способности за извършване на оценки;

З.  като има предвид, че космическият капацитет за европейска сигурност и отбрана е важен и в някои случаи дори жизненоважен за множество ситуации, вариращи от ежедневното използване в мирно време до управлението на кризи и по-сериозни предизвикателства пред сигурността, включително военно дело с пълен капацитет; като има предвид, че разработването на подобен капацитет представлява дългосрочно начинание; като има предвид, че разработването на капацитет в бъдеще трябва да бъде планирано при разгръщането на действащия капацитет;

И.  като има предвид, че разпространението на космически технологии и нарастващата зависимост на обществата от спътници засилват конкуренцията в областта на космическите средства (маршрути, честоти) и превръщат спътниците в критична инфраструктура; като има предвид, че разработването на противоспътникови (ASAT) технологии от редица участници, включително способностите за орбитални оръжия, сигнализира за въоръжаването в космическото пространство;

Й.  като има предвид, че в областта на отбраната и сигурността Съюзът може да действа посредством, наред с другото, такива институции като Европейската агенция по отбрана и Сателитния център на ЕС;

К.  като има предвид, че през изминалите пет десетилетия европейските космически средства бяха разработени благодарение на координираните усилия на националните космически агенции и, напоследък, на Европейската космическа агенция (ЕКА); като има предвид, че Договорът за космическото пространство, основната правна рамка на международното космическо право, влезе в сила през октомври 1967 г.;

Л.  като има предвид, че разработването и поддържането на космическия капацитет за сигурност и отбрана в Европа налагат ефективно сътрудничество и полезни взаимодействия между държавите членки, както и с европейските и международните институции;

М.  като има предвид, че космическият капацитет на ЕС следва да бъде съвместим с капацитетите на НАТО и САЩ, така че да е възможно използването му в пълна степен като мрежа в случай на криза;

Н.  като има предвид, че научноизследователската и развойната дейност в областта на космическите технологии представлява сектор с висока възвръщаемост на инвестициите, в рамките на който също така се произвеждат висококачествени софтуерни и хардуерни странични продукти с различни търговски цели;

1.  счита, че капацитетът и услугите в областта на космическото пространство играят важна роля, наред с други области, в контекста на европейската сигурност и отбрана; изразява убеждение, че капацитетът и услугите в областта на космическото пространство понастоящем и в бъдеще ще осигурят на държавите членки и на Съюза подобрен оперативен капацитет с двойна употреба за прилагането на общата политика за сигурност и отбрана и на други политики на ЕС в области като външните действия, управлението на границите, морската сигурност, селското стопанство, околната среда, действията в областта на климата, енергийната сигурност, управлението на бедствия, хуманитарната помощ и транспорта;

2.  счита, че е необходимо по-нататъшно прилагане на ОПСО; потвърждава отново необходимостта от увеличаване на ефективността, видимостта и въздействието на ОПСО; потвърждава отново важността и добавената стойност на космическата политика по отношение на ОПСО; счита, че космическото пространство следва да се включи в бъдещите политики на Съюза (например вътрешната сигурност, транспорта, космическото пространство, енергетиката и научните изследвания) и че полезните взаимодействия с космическото пространство следва допълнително да се укрепят и оползотворят; подчертава, че използването на космически капацитет във войната срещу тероризма и терористичните организации, чрез способността за локализиране и проследяване на тренировъчните им лагери, е от жизненоважно значение;

3.  счита, че националните правителства и Съюзът следва да подобрят достъпа до сателитните комуникации в космическото пространство, информираността за ситуацията в космоса, капацитета за прецизна навигация и за наблюдение на Земята и следва да гарантират европейската независимост по отношение на критичните космически технологии и на достъпа до космическото пространство; счита, че в частност информираността за ситуацията в космоса ще продължи да играе жизненоважна роля във военните и в гражданските въпроси; подчертава ангажимента за немилитаризация на космическото пространство; признава, че за постигането на тази цел са необходими достатъчни финансови инвестиции; във връзка с това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират независимостта на ЕС по отношение на космическите структури, като същевременно осигуряват ресурсите, необходими за тази цел; счита, че тази цел е жизненоважна за гражданските дейности (в западните държави се оценява, че между 6 и 7% от БВП зависят от спътниковото позициониране и технологиите за навигация) и за сигурността и отбраната; счита, че следва да се започне сътрудничество на междуправителствена основа и посредством ЕКА;

4.  подчертава измерението на програмата „Коперник“ в областта на сигурността, и по-специално нейните приложения, насочени към предотвратяването и реакцията при кризи, хуманитарната помощ и сътрудничеството, предотвратяването на конфликти, свързано с контрол върху спазването на международните договори, както и морското наблюдение; настоятелно призовава върховния представител, Комисията и държавите членки да укрепят целта на космическия капацитет за предотвратяване на конфликти;

5.  подчертава, че космическата политика на ЕС насърчава научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на ЕС в съответствие с член 189 от ДФЕС, което включва политиката за сигурност и отбрана; припомня, че двете водещи програми на ЕС – „Галилео“ и „Коперник“, са граждански програми под граждански контрол и че европейският характер на „Галилео“ и „Коперник“ направи тези програми възможни и гарантира техния успех; настоятелно призовава Съвета, заместник-председателя/върховен представител и Комисията да гарантират, че европейските космически програми разработват граждански способности и услуги в областта на космическото пространство, които са от значение за способностите на европейската сигурност и отбрана, по-специално посредством отпускането на подходящи средства за научни изследвания; счита, че капацитетът за двойна употреба на космическия капацитет е важен, за да се използват възможно най-ефективно ресурсите;

6.  подчертава, че космическите програми носят ползи по отношение на сигурността и отбраната, които са технологично свързани с ползите в гражданската сфера, и подчертава в този контекст капацитета за двойна употреба на „Галилео“ и „Коперник“; счита, че този капацитет следва да бъде изцяло разработен през следващите поколения, включително например що се отнася до подобряването на точността, способността за разпознаване, криптирането, непрекъснатостта и интегритета („Галилео“); подчертава, че данните от наблюдение на Земята с висока резолюция и системите за позициониране са полезни за приложения в гражданската сфера и в сферата на сигурността, например в областите на управлението при бедствия, хуманитарни дейности, помощ за бежанци, морско наблюдение, глобално затопляне, енергийна сигурност и глобална продоволствена сигурност, а също така и за откриване и реагиране на природни бедствия в глобален мащаб, по-специално суши, земетресения, наводнения и горски пожари; отбелязва необходимостта от по-добро взаимодействие между безпилотните летателни апарати и спътниците; призовава за достатъчно обезпечаване в междинния преглед за бъдещото развитие на всички спътникови системи;

7.  счита, че е необходим цялостен, интегриран и дългосрочен подход към космическия сектор на равнище ЕС; счита, че космическият сектор следва да бъде посочен в новата цялостна стратегия на ЕС по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, като се взема предвид текущото развитие на космическите програми на ЕС с двойна употреба и необходимостта от допълнително разработване на граждански космически програми на ЕС, които могат да се използват както за целите на гражданската сигурност, така и за целите на отбраната;

8.  приветства финансираната от ЕС многостранна инициатива за изготвяне на международен кодекс за поведение при дейности в космическото пространство като начин за въвеждане на стандарти за поведение в космическото пространство, тъй като тя има за цел постигането на повишаване на безопасността, сигурността и устойчивостта в космическото пространство, като подчертава, че космическите дейности следва да включват високо равнище на грижа, надлежна проверка и подходяща прозрачност с цел изграждане на доверие в космическия сектор;

9.  отправя искане към Комисията да предложи своевременно определяне на потребностите на ЕС във връзка с потенциалния принос на космическата политика за ОПСО за всички основни аспекти: изстрелване, позициониране, изображения, комуникация, атмосферните условия в космоса, космически отпадъци, киберсигурността, заглушаване, подправяне и други умишлени заплахи, сигурност на наземния сегмент; счита, че бъдещите космически характеристики на настоящите европейски системи следва да се определят в съответствие с изискванията на ОПСО и следва да обхващат всички гореизброени аспекти;

10.  призовава за определяне на необходимите изисквания за бъдещите системи, частни или публични, което допринася за приложенията за безопасност на човешкия живот (например позициониране, управление на въздушното движение (УВД)), що се отнася до защитата срещу евентуални атаки над сигурността (заглушаване, подправяне, компютърни атаки, атмосферните условия в космоса и космическите отпадъци); счита, че тези изисквания за безопасност следва да подлежат на сертифициране и да бъдат под надзора на европейски орган (като например Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ));

11.  подчертава в този контекст, че разработването на европейския космически капацитет за европейска сигурност и отбрана следва да има две основни стратегически цели: сигурността на планетата чрез космически системи в орбита за наблюдение на земната повърхност или предоставяне на информация за позициониране, навигация и определяне на времето или спътникови комуникации и сигурността в космическото пространство и космическата безопасност, т.е. сигурността в орбита и в космическото пространство посредством наземни и разположени в орбита системи за информираност за ситуацията в космоса;

12.  установява опасностите на кибервойна и хибридни заплахи за европейските космически програми, като се има предвид, че подправяне или смущения могат да нарушат военни мисии или да имат дълготрайни последици за всекидневния живот на земята; счита, че киберсигурността изисква съвместен подход от страна на ЕС, неговите държави членки, бизнеса и интернет специалистите; следователно призовава Комисията да включи космическите програми в своите дейности за сигурност в киберпространството;

13.  счита, че координацията на космическите системи, разположени по фрагментиран начин от отделните държави членки за различни национални нужди, следва да бъде подобрена, за да може да позволи да се предвиди незабавно прекъсването на различните приложения (например за УВД);

14.  подчертава, че сътрудничеството между Комисията, Европейската служба за външна дейност, Европейската агенция за ГНСС, Европейската агенция по отбрана, Европейската космическа агенция и държавите членки е от жизненоважно значение за усъвършенстването на европейския космически капацитет и европейските космически услуги; счита, че Съюзът, а именно заместник-председателят/върховен представител, следва да координира, улеснява и подпомага подобно сътрудничество в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната чрез специфичен оперативен координационен център; изразява убеждение, че Европейската космическа агенция следва да играе съществена роля при определянето и прилагането на единна европейска космическа политика, която включва политиката за сигурност и отбрана;

15.  призовава Европейската комисия да представи резултати от съществуващата Европейска рамка за сътрудничество за изследвания на сигурността и отбраната в космическото пространство и призовава за препоръки за това как тази рамка да се доразвие; призовава Комисията да изясни по какъв начин гражданско-военните научни изследвания по линия на „Хоризонт 2020“ са послужили в областта на космическия капацитет за изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана;

16.  приветства рамката за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване; призовава Комисията да информира Парламента относно прилагането на рамката и нейното въздействие върху сигурността и отбраната; призовава Комисията да изработи пътна карта за изпълнение, която да обхваща определението за предвидената структура;

17.  подчертава стратегическото значение на насърчаването на космическите иновации и научните изследвания в областта на сигурността и отбраната; признава значителния потенциал на критичните космически технологии като европейската система за ретранслиране на данни, която позволява продължително и в реално време наблюдение на земята, разполагане на големи мрежи от наноспътници и, накрая, за изграждане на реактивен космически капацитет; подчертава необходимостта от новаторски технологии за големи информационни масиви, за да се използва пълният потенциал на космическите данни за целите на сигурността и отбраната; приканва Комисията да включи тези технологии в своята космическа стратегия за Европа;

18.  призовава да се разработят, както в двустранен, така и в многостранен контекст, различни дипломатически инициативи на ЕС, свързани с космическото пространство, за да се допринесе за развитието на институционализирането на космическото пространство и за увеличаването на прозрачността и мерките за изграждане на доверие; подчертава необходимостта от още по-активна работа за насърчаване на международен кодекс за поведение при дейности в космическото пространство; насърчава ЕСВД в разглеждането на космическия компонент в рамките на преговорите в други области;

19.  насърчава държавите членки да осъществят и финализират съвместни програми и инициативи, като например Многонационалната космическа система за обработка на изображения за проследяване, разузнаване и наблюдение, програмата за правителствени сателитни комуникации (GovSatcom) и програмата за космическо наблюдение и проследяване (КНП), и да обединят и споделят ресурси в областта на отбраната и сигурността, като заявява своята подкрепа за подобни съвместни програми и инициативи;

20.  приветства текущия проект на Европейската агенция по отбрана и Европейската космическа агенция за правителствените сателитни комуникации (GovSatcom) като една от водещите програми на Европейската агенция по отбрана, определени от Европейския съвет през декември 2013 г.; призовава в тази връзка съответните участници да създадат постоянна програма и да използват европейската добавена стойност на Европейската агенция по отбрана също за военни сателитни комуникации; приветства успешното приключване на проекта DESIRE I и стартирането на DESIRE II – демонстрационен проект за бъдещата експлоатация на дистанционно управляемите летателни системи (ДУЛС) в нерезервирано въздушно пространство, разработен от Европейската агенция по отбрана и Европейската космическа агенция;

21.  счита, че сътрудничеството между ЕС и САЩ относно бъдещия капацитет и бъдещите услуги в областта на космическото пространство за целите на сигурността и отбраната би било от взаимна полза; счита, че сътрудничеството между ЕС и САЩ е по-ефективно и съвместимо, когато двете страни са на едно ниво по отношение на технологиите и на капацитета; призовава Комисията да установи и разгледа всякакви потенциални технологични различия; отбелязва работата, извършена във връзка с третата стратегия на САЩ за компенсиране; настоятелно призовава Съюза да отчете това развитие при изготвянето на собствената си цялостна стратегия по въпросите на външната политика и политиката на сигурност и да включи космическия капацитет за сигурност и отбрана в рамките на тази стратегия; счита, че вече съществуващите двустранни отношения между държавите членки и САЩ биха могли да се използват, когато това е целесъобразно; приканва заместник-председателя/върховен представител да обсъди с министрите на отбраната стратегическия подход, който трябва да се възприеме, и да информира Парламента относно развитието на това разискване;

22.  счита, че ЕС следва да продължи да улеснява установяването на международен кодекс за поведение при дейности в космическото пространство с цел защита на космическата инфраструктура, като същевременно се предотвратява въоръжаването в космическото пространство; счита, че разработването на Програмата за информираност за ситуацията в космоса (SSA) е от жизненоважно значение за това; призовава Съюза да работи за тази цел в сътрудничество с Комитета на ООН за мирно използване на космическото пространство и с други съответни партньори;

23.  припомня необходимостта от тясно сътрудничество между ЕС и НАТО в областта на сигурността и отбраната; изразява своето убеждение, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да обхваща изграждането на устойчивост от двата органа, съвместно със съседните държави на ЕС, както и инвестиции в областта на отбраната; счита, че сътрудничеството относно капацитета и услугите в областта на космическото пространство би могло да предложи възможности за подобряване на съвместимостта между двете рамки; изразява убеждение, че това също така би засилило ролята на НАТО в политиката за сигурност и отбрана, както и в колективната отбрана;

24.  посочва обаче, че ЕС трябва да продължи да се опитва да гарантира космическа и военна автономност във възможно най-голяма степен; посочва, че в дългосрочен план ЕС трябва да разполага със собствени инструменти за установяване на Съюз за отбрана;

25.  счита, че защитата на капацитета и услугите в областта на космическото пространство за сигурност и отбрана срещу компютърни атаки, физически заплахи, отпадъци или други вредни смущения би могло да предостави перспективи за сътрудничество между ЕС и НАТО, които биха довели до необходимата технологична инфраструктура за осигуряване на активи, тъй като в противен случай инвестицията на милиарди от парите на данъкоплатците в европейската космическа инфраструктура би могла да бъде загубена; признава, че търговските спътникови телекомуникации и нарастващата им употреба за военни цели ги излагат на риск от атаки; приканва заместник-председателя/върховен представител редовно да информира Парламента относно развитието на сътрудничеството между ЕС и НАТО в тази област;

26.  счита, че гражданските програми на ЕС в областта на космическото пространство осигуряват диапазон от капацитет и услуги, които потенциално могат да се използват в много сектори, включително следващите етапи от разработването на системите „Коперник“ и „Галилео“; отбелязва, че е необходимо да се разгледат всички въпроси, свързани със сигурността и отбраната, от самото начало; счита, че информираността за ситуацията в космоса/атмосферните условия в космоса, спътниковите комуникации, електронното разузнаване и ранното предупреждение представляват области, които биха могли да извлекат ползи от по-голямо сътрудничество между публичния и частния сектор, допълнителна подкрепа на равнище ЕС и непрекъснати инвестиции от страна на агенциите в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната, както и подкрепа за тях;

27.  отбелязва значението на използването на публично регулираната услуга (PRS) на „Галилео“ за навигация и насочване на военни системи; призовава върховния представител и държавите ‒ членки на ЕС, да увеличат усилията си по отношение на евентуалното преразглеждане на Договора за космическото пространство от 1967 г. или да сложат началото на нова регулаторна рамка, която да отчита технологичния напредък от 60-те години на миналия век и да бъде насочена към предотвратяване на надпреварата във въоръжаването в космическото пространство;

28.  отбелязва, че прозрачността и ефективното повишаване на обществената осведоменост сред европейските граждани по отношение на приложенията на космическите програми на ЕС, които имат пряко отражение върху потребителите, като например услугите на „Галилео“ и „Коперник“, са от жизненоважно значение за успеха на програмите; счита, че тези програми биха могли да се използват за повишаване на ефективността на изготвянето на стратегии и операции в рамките на ОПСО; насърчава определянето и разработването на потребностите от способности в областта на сигурността и отбраната за следващите поколения на системите „Галилео“ и „Коперник“;

29.  изтъква съществуването на публично регулираната услуга (PRS) на „Галилео“, която е запазена за оправомощени от правителствата ползватели и е подходяща за приложения с чувствително съдържание, когато трябва да се гарантира стабилност и пълна надеждност; счита, че капацитетът на PRS следва да се доразвива през следващите поколения, за да се реагира на променящите се заплахи; призовава Комисията да гарантира, че оперативните процедури са възможно най-ефикасни, особено по време на криза; подчертава, че е необходимо да продължи разработването и популяризирането на приложения, базирани на „Галилео“, включително приложенията, необходими за ОПСО, за да се извличат максимални социални и икономически ползи; припомня освен това необходимостта от засилване на сигурността на инфраструктурата на „Галилео“, в това число наземния сегмент, и приканва Комисията да предприеме необходимите действия в тази насока в сътрудничество с държавите членки;

30.  подчертава високото равнище на сигурност за системите ГНСС на ЕС; подчертава успешното изпълнение на задачи, възложени на Европейската агенция за ГНСС, по-специално чрез Съвета за акредитация на сигурността и центровете за наблюдение на сигурността на „Галилео“; в този контекст призовава за използване на експертния опит и на инфраструктурата по сигурността на Европейската агенция за ГНСС и за „Коперник“; призовава този въпрос да бъде разгледан в рамките на междинния преглед на „Галилео“ и „Коперник“;

31.  отбелязва по-специално оперативната необходимост от данни от наблюдение на Земята с много висока резолюция в рамките на програма „Коперник“ и приканва Комисията да направи оценка по какъв начин тази потребност би могла да бъде задоволена, като се отчитат изискванията по линия на ОПСО; изтъква други разработки, като например наблюдение почти в реално време и видеоизлъчване от космическото пространство, и препоръчва Комисията да проучи начини за оптимално използване на тези разработки, включително за целите на сигурността и отбраната; припомня освен това необходимостта от засилване на сигурността на инфраструктурата на „Коперник“, в това число наземното оборудване, и сигурността на данните и приканва Комисията да предприеме необходимите действия в тази насока в сътрудничество с държавите членки; в допълнение към това, изтъква, че е важно да се обмисли как промишлеността може да участва в управлението на операциите по програма „Коперник“;

32.  насочва вниманието към необходимостта от усъвършенстване на процеса на разпространение на информация от спътниците към потребителите, включително чрез изграждане на необходимата технологична инфраструктура; отбелязва посочения в съобщението на Комисията факт, че 60% от електрониката на борда на европейски спътници понастоящем се внася от САЩ; призовава за инициатива относно начините за защита на чувствителни и лични данни в този контекст;

33.  приветства работата за осигуряване на автономен достъп на ЕС до правителствените спътникови комуникации (GOVSATCOM) и приканва Комисията да продължи да отбелязва напредък по това досие; припомня, че първата стъпка в процеса е установяването на гражданските и военните нужди съответно от Комисията и Европейската агенция по отбрана, и счита, че инициативата следва да предполага обединяване на търсенето и следва да бъде разработена по начин, който да отговаря най-добре на установените нужди; призовава Комисията да извърши, въз основа на потребностите и изискванията на бенефициентите, оценка на разходите и ползите от различни решения:

–  предоставяне на услуги от търговски оператори;

–  система, която разчита на съществуващия капацитет с възможност за интегриране на бъдещия капацитет; или

–  създаване на нов капацитет посредством специална за целта система;

  в този контекст приканва Комисията да разгледа въпроса за собствеността и отговорността; отбелязва, че независимо от окончателното решение, всяка нова инициатива следва да бъде в интерес на обществеността и от полза за европейската промишленост (производители, оператори, оператори на ракети-носители и други промишлени сегменти); счита, че GOVSATCOM следва да се разглеждат и като възможност за засилване на конкурентоспособността и иновациите чрез използване на разработките на технологии с двойна употреба в изключително конкурентния и динамичен контекст на пазара на спътникови комуникации; подчертава необходимостта от намаляване на зависимостта от доставчици на оборудване и услуги извън ЕС;

34.  изтъква разработването на системите за космическо наблюдение и проследяване (КНП) като добра инициатива за сътрудничество в космическото пространство и като стъпка към сигурността в космическото пространство; призовава за по-нататъшно развитие на собствените възможности за КНП като приоритет на Съюза за защита на икономиката, обществото и безопасността на гражданите и в областта на космическия капацитет за европейската сигурност и отбрана; счита, че КНП следва да стане програма на ЕС със собствен бюджет, като същевременно се гарантира, че средствата за текущите проекти не са намалени; счита също така, че ЕС следва да разработи по-цялостен капацитет на информираност за ситуацията в космоса (SSA) с по-предсказуеми възможности, като това включва наблюдението на космическото пространство и анализа и оценката на потенциалните заплахи и рискове за космическите дейности; поради това приканва Комисията да доразвива КНП, като разработи по-широко понятие за SSA, което би спомогнало и за даване на отговор на умишлените заплахи за космическите системи и, в сътрудничество с ЕКА, ще отчита космическите метеорологични явления и близките до Земята обекти, както и необходимостта от научни изследвания във връзка с технологични системи за предотвратяване и отстраняване на космическите отпадъци; счита, че една цялостна координация на космическите дейности следва да бъде постигната, без да се възпрепятства свободата на използване на космическото пространство; приканва Комисията да разгледа възможността да се позволи на частния сектор да играе важна роля в по-нататъшното разработване и поддържане на нечувствителната част на системата за КНП, за което двустранната управленска структура на „Галилео“ би могла да служи за пример;

35.  подчертава необходимостта от разработване на политики и капацитет в областта на научните изследвания с цел осигуряване на бъдещи приложения и развитие на конкурентоспособна европейска промишленост, способна на търговски успех въз основа на здравословна икономическа среда; отбелязва нарастващото значение на частните субекти на космическия пазар; подчертава необходимостта, както и ползите, произтичащи от участието на МСП в процесите на научни изследвания, развойна дейност и производство, свързани с космическите технологии, особено с тези от тях, които са свързани с обезпечаването на сигурността; изразява предпазливост относно рисковете, свързани с нерегулирани частни инициативи, които имат отражение върху сигурността и отбраната; подчертава, че балансът между рисковете и ползите може да варира от сегмент до сегмент в областта на космическите дейности и следователно трябва да се преценява за всеки отделен случай, по-специално с оглед на неговите специфични характеристики, свързани със суверенитета и стратегическата автономност; призовава Комисията и заместник-председателя/върховен представител да предоставят средствата, необходими за ограничаване на тези рискове;

36.  подчертава, че когато става въпрос за космическото пространство и като се има предвид неговото стратегическо значение, тежестта по отношение на инвестиционните усилия трябва да се поеме от публичния сектор; счита, че високите разходи за разработването на космически програми и инфраструктура означават, че единственият начин за гарантиране на жизнеспособността на тези проекти е посредством решителни усилия на публичния сектор за насочване на частни инициативи;

37.  по отношение на бъдещото финансиране на европейските космически програми изтъква, че би било желателно да се определи кога ще бъде възможно използването на форми на публично-частно партньорство;

38.  изтъква, че трябва да се установи правилна регулаторна и политическа рамка, за да се даде допълнителен тласък и допълнителни стимули на промишлеността за продължаване на технологичното развитие и научните изследвания в областта на космическия капацитет; призовава за гарантиране на необходимото финансиране за научни изследвания, свързани с космическото пространство, в горепосочените области; отбелязва важната роля, която може да играе „Хоризонт 2020“ за подпомагането на ЕС за намаляване на зависимостта му в областта на критичните космически технологии; в този контекст припомня, че космическото пространство е част от „Хоризонт 2020“ в рамките на приоритета „Водещи позиции в промишлеността“, и по-специално в рамките на конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“; следователно счита, че „Хоризонт 2020“ следва да се използва за подкрепа на европейската космическа технологична база и на космическите промишлени способности; призовава Комисията по време на средносрочния преглед на „Хоризонт 2020“ да предостави в достатъчна степен критични космически технологии за целите на сигурността и отбраната;

39.  счита, че ЕС би могъл да играе роля, за да предостави по-голяма жизнеспособност и устойчивост на европейския космически капацитет и европейските космически услуги и да увеличи способността им за ответни реакции; изразява убеждение, че способността за бързо реагиране с цел замяна или възстановяване на повредени апарати или апарати с влошено качество в космическото пространство, докато дадена криза се развива, следва да се разработи ефективно чрез многостранни партньорства, включително на европейско равнище; приветства работата на ЕКА по разработването на програма за информираност за ситуацията в космоса (SSA) за детектиране и прогнозиране на космически отпадъци или сблъсъци със спътници; подчертава спешната необходимост да се намали рискът от сблъсък, възникващ от нарастващия брой спътници и космически отпадъци; призовава Комисията и Съвета да продължат финансирането на този капацитет след 2016 г.; по тази причина приветства инициативата на Комисията относно Европейска система за космическо наблюдение и проследяване (КНП), която ще гарантира независимостта на ЕС в космическото пространство; поставя под въпрос дали са налице подходящи структури за управление с цел управление на PRS и друга важна космическа инфраструктура в случай на въоръжено нападение или друга тежка криза, свързана със сигурността;

40.  насърчава Комисията и европейските агенции в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната да обединят сили с цел да разработят бяла книга относно изискванията за обучение по отношение на използването на капацитета и услугите в областта на космическото пространство за сигурност и отбрана; счита, че ресурсите на ЕС следва да се мобилизират за пилотни курсове в тези области, в които държавите членки и компетентните европейски агенции са установили непосредствена необходимост;

41.  счита, че предоставянето на допълнителна финансова и политическа подкрепа за развитието и използването на ракети-носители на ЕС и за програмата на ЕС за орбитен демонстратор за многократна употреба (PRIDE) е от стратегическо значение, тъй като демонстраторът е по-рентабилен и осигурява независимост в достъпа до космическото пространство, както и план за управление на космически кризи;

42.  изразява своите опасения относно нарасналите разходи, свързани с програмите „Галилео“ и „Коперник“, които далеч надвишават първоначално предоставените бюджетни средства; изразява своята подкрепа за по-нататъшното развитие на космическия капацитет на ЕС, като същевременно отправя искане за подходящо управление на финансовите ресурси;

43.  призовава държавите членки, които не са ратифицирали Договора за космическото пространство, да го направят, като се има предвид неговото значение за поддържането на законността в космическото пространство;

44.  приветства процеса и плановете за разработването на нови европейски ракети-носители „Ариана 6“ и „Вега“ и счита, че разработването на тези ракети-носители е от жизненоважно значение за дългосрочната жизнеспособност и независимост на европейските космически програми, които служат за целите на отбраната и сигурността; изразява твърдо убеждение, че запазването на доминиращата позиция на европейските ракети-носители трябва да бъде стратегическа цел на Европа в момент, когато се появяват нови конкуренти, които са подкрепени в силна степен от конкурентни модели на финансиране; счита, че за да се постигне тази цел, са необходими подходящи структурни, законодателни и финансови промени с цел насърчаване на развитието на иновативни и конкурентоспособни проекти на европейско равнище; препоръчва, наред с други въпроси, иновациите в повторната употреба на компоненти, тъй като това представлява значителна крачка напред по отношение на ефективността и устойчивостта; счита, че ЕС следва да обърне особено внимание на въздействието на някои проекти относно независимостта на ЕС, като например сътрудничеството с Русия в чувствителни области като извеждането в орбита на спътници с кораби „Съюз“;

45.  отбелязва стратегическото значение на наличието на независим достъп до космическото пространство и необходимостта от специално действие от страна на ЕС, включително по отношение на сигурността и отбраната, тъй като този капацитет би позволил на Европа да разполага с достъп до космическото пространство в случай на криза; призовава Комисията, в сътрудничество с Европейската космическа агенция и държавите членки, да:

–  координира, споделя и разработва планирани космически проекти и европейски пазари, така че европейската промишленост да може да предвижда търсенето (като по този начин стимулира създаването на работни места и промишлеността, базирана в Европа) и също така да генерира свое търсене по отношение на използването, съобразено с нуждите на предприятията;

–  подкрепя инфраструктурата за пускове; както и

–  насърчава научноизследователската и развойната дейност, включително чрез инструмента на публично-частните партньорства, по-специално за революционни технологии;

  счита, че тези усилия са необходими, за да се даде възможност на Европа да се конкурира в глобалния пазар на пусковете в космическото пространство; счита също така, че ЕС трябва да гарантира, че разполага със стабилна космическа технологична база и с необходимите промишлени възможности, които да му позволяват да създава, разработва, изстрелва, използва и експлоатира космически системи, които варират от съображения, свързани с технологична самостоятелност и киберсигурността, до съображения, свързани с предлагането;

46.  счита, че Съюзът следва да насърчава всички участници във веригите за доставки в областта на технологиите и ноу-хау да насочат своето внимание към капацитета и технологиите с двойна употреба в областта на космическото пространство, които имат значение за сигурността и отбраната, и следва да поощрява разработването на новаторски приложения и нови бизнес идеи в тази област, със специален фокус върху малките и средните предприятия и върху развитието на предприемачеството в този сектор; отбелязва, че е необходимо продължаване на финансовите инвестиции с цел поддържане на технологичните изследвания и развойна дейност; твърдо вярва, че публичният сектор трябва да предостави стимули за създаването на инкубатори за специалисти и фондове, предназначени за осигуряване на финансиране за иновативни новосъздадени предприятия, така че да се гарантира, че високите разходи за научни изследвания в областта на космическото пространство не възпрепятстват появата на новаторски проекти; призовава за изработването на план за използването на космическите технологии с двойна употреба в космическия сектор с цел да се допринесе за развитието на европейската отбранителна промишленост и за засилването на конкуренцията;

47.  подчертава необходимостта от подкрепа на усилията за засилване на европейското сътрудничество в сектора с цел преодоляване на високото равнище на фрагментация, особено що се отнася до институционалната страна на търсенето; изразява убеждение, че само една по-рентабилна, прозрачна и консолидирана европейска космическа промишленост може да бъде конкурентоспособна в международен план; подчертава, че европейската космическа промишленост трябва допълнително да се развива в координация с Европейската космическа агенция (ЕКА), за да се гарантира допълване на дейностите;

48.  припомня, че с цел поддържане и укрепване на сигурността, отбраната и стабилността в Европа е важно да бъде предотвратен износът на чувствителни космически технологии за държави, които застрашават регионалната или глобалната сигурност и стабилност, водят агресивна външна политика, пряко или непряко подкрепят тероризма или потискат своите народи във вътрешен план; настоятелно призовава върховния представител, държавите ‒ членки на ЕС, и Комисията да гарантират, че осемте критерия на Обща позиция 944 и правилата на Регламента относно изделията и технологиите с двойна употреба се спазват изцяло по отношение на износа на чувствителни технологии, свързани с космическото пространство;

49.  подчертава необходимостта от по-добра координация на космическия капацитет на ЕС чрез разработването на необходимите системни структури и процедури, за да се гарантира пропорционално ниво на сигурност, включително сигурност на данните; приканва Комисията да изготви и насърчи модел на управление за всяка система за предоставяне на услуги, свързани със сигурността и отбраната; счита, че за да се осигури интегрирана услуга на крайните потребители, космическият капацитет на ЕС, предназначен за сигурност и отбрана, следва да се управлява с помощта на специален център за координиране на оперативните услуги (Център за командване и контрол, както е посочено в работната програма на „Хоризонт 2020“ за периода 2014 – 2015 г.); счита, че от съображения за ефективност на разходите този център следва, ако е възможно, да бъде включен в един от съществуващите органи на ЕС, като например Европейската агенция за ГНСС, Сателитния център на ЕС или Европейската агенция по отбрана, като се вземат предвид възможностите, които вече се предлагат от тези агенции;

50.  счита, че създаването в дългосрочен план на правна рамка, която да позволява устойчиви инвестиции на равнище ЕС в способностите в областта на сигурността и отбраната, би могло да насърчи по-задълбоченото и по-систематично европейско сътрудничество в областта на отбраната с цел осигуряване на ключови способности; отбелязва по тази причина заключенията на Европейския съвет от юни 2015 г.; настоятелно призовава Съвета, заместник-председателя/върховен представител и Комисията да разработят необходимата рамка за финансиране на равнище ЕС;

51.  отбелязва, че европейската космическа промишленост е силно концентрирана и с висока степен на вертикална интеграция, при която четири дружества са отговорни за повече от 70% от общата европейска заетост в космическия сектор, а 90% от заетостта в производството на европейския космически сектор се намира в шест държави; подчертава, че не бива да се пренебрегва потенциалът на държавите с добри резултати в областта на заявките за високотехнологични патенти, но без традиция в космическите дейности, и призовава за политики за насърчаване на участието на тези държави в европейския космически сектор, чрез използване, наред с другото, на инструментите на програмата „Хоризонт 2020“;

52.  счита също така, че научноизследователската и развойната дейност в областта на космическите технологии и услуги следва се засили в рамките на една последователна политическа рамка на ЕС;

53.  счита, че една бяла книга относно сигурността и отбраната на равнище ЕС би могла да представлява подходящото средство за структуриране на бъдещия ангажимент на ЕС в космическия капацитет за сигурност и отбрана; призовава върховния представител/заместник-председател да започне разискване относно определянето на нивото на амбициите на ЕС в застъпващите се области на космическия капацитет, както и на сигурността и отбраната; счита, че това също така би могло да позволи съгласувано разработване на капацитета във всички области във връзка с поддържането на мира, предотвратяването на конфликти и засилването на международната сигурност, в съответствие с принципите на Устава на ООН; призовава Комисията да очертае в бъдещия европейски план за действие в областта на отбраната своите планове по отношение на космическите дейности в подкрепа на сигурността и отбраната; признава в същото време ползите от международното сътрудничество в областта на сигурността в космическото пространство с надеждни партньори на ЕС;

54.  припомня, че космическите отпадъци се превръщат във все по-голям проблем за сигурността в космическото пространство, и призовава ЕС да подкрепи научноизследователската и развойната дейност в областта на технологиите за активно отстраняване на отпадъците (ADR); насърчава ЕС да инвестира в постигането на международно споразумение, което да предостави правно определение на космическите отпадъци, да установи правила и разпоредби относно тяхното отстраняване и да изясни въпросите за отговорността; подчертава необходимостта от засилен глобален механизъм за информираност за ситуацията в космоса (SSA) и призовава за свързването на европейската система SSA с партньори като САЩ и за допълнителни мерки за изграждане на доверието и обмен на информация с други партньори;

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на Обединените нации, на генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор, на агенциите на ЕС в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната и на националните парламенти.

  • [1]  ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 44.
  • [2]  ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 227.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно развитието на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана (2015/2276 (INI))

Докладчик на комисията по външни работи: Богдан Анджей Здройевски

Доклад на малцинството, внесен от членовете на ЕП от групата GUE/NGL Сабине Льозинг, Хавиер Кусо Пермуй

Докладът призовава за засилване на политиката на ЕС за сигурност и отбрана вместо за отдаване на приоритет на гражданските способности за разрешаване на конфликти. Освен това той разглежда космическия капацитет като подходящ инструмент за управление на границите, вътрешната и енергийната сигурност и за подобряване на развитието на европейски военнопромишлен комплекс. Той подкрепя по-нататъшната милитаризация на космическото пространство, както и на ЕС.

Възразяваме срещу доклада поради факта, че той:

•  призовава за гарантиране на независимостта на ЕС в космическото пространство и укрепване на сътрудничеството между ЕС и САЩ, както и с НАТО в областта на бъдещия капацитет/услуги в областта на космическото пространство за ОПСО;

•  подкрепя непрекъснатите инвестиции за агенциите в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната;

•  призовава за използването на космическите технологии с двойна употреба в космическия сектор с цел да се допринесе за развитието на европейската военна промишленост;

•  призовава за използването на публични средства за осигуряване на финансиране за иновативни новосъздадени предприятия, така че да се гарантира, че високите разходи за научни изследвания в областта на космическото пространство не възпрепятстват проектите;

•  призовава ресурсите на ЕС да се мобилизират за „пилотни курсове“ с цел да се увеличи космическият капацитет на ЕС за сигурност и отбрана.

Настояваме за:

-  строго използване на космическото пространство за граждански цели;

-  Договор за космическото пространство, който да забранява всяко военно използване на космическото пространство;

-  стриктно граждански, мирни подходи за разрешаване на конфликти;

-  никакво военно финансиране (за научни изследвания) от бюджета на ЕС;

-  отделяне на ЕС от НАТО и разпускане на НАТО.

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (11.4.2016)

на вниманието на комисията по външни работи

относно развитието на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана
(2015/2276(INI))

Докладчик по становище (*): Мариан-Жан Маринеску

(*)  Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че космическата политика на ЕС насърчава научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на ЕС в съответствие с член 189 от ДФЕС; припомня, че двете водещи програми, а именно „Галилео“ и „Коперник“, са граждански програми под граждански контрол и че европейският характер на „Галилео“ и „Коперник“ направи тези програми възможни и гарантира техния успех;

2.  счита, че е необходимо по-нататъшното изпълнение на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); отново потвърждава необходимостта от увеличаване на ефективността, видимостта и въздействието на ОПСО; потвърждава отново значението и добавената стойност на космическата политика за ОПСО, тъй като космическите способности са се превърнали в съществена част от политиките на държавите членки в областта на отбраната и сигурността и следователно са особено важни за техния суверенитет; счита, че космосът следва да бъде включен в бъдещите политики на Съюза (например вътрешна сигурност, транспорт, енергетика, научни изследвания) и че следва да бъдат засилени и използвани допълнително взаимодействията в областта на космическата политика;

3.  отправя искане към Комисията да предложи своевременно определяне на потребностите на ЕС във връзка с потенциалния принос на космическата политика за ОПСО за всички основни аспекти: изстрелване, позициониране, изображения, комуникация, атмосферните условия в космоса и космически отпадъци, киберсигурността, заглушаване, подправяне и други умишлени заплахи, сигурност на наземния сегмент; счита, че бъдещите космически характеристики на съществуващите европейски системи следва да се определят в съответствие с изискванията на ОПСО и да обхващат всички горепосочени аспекти;

4.  призовава за определяне на необходимите изисквания за бъдещите системи, частни или публични, което допринася за приложенията за безопасност на човешкия живот (например позициониране, управление на въздушното движение (УВД)), що се отнася до защитата срещу евентуални атаки над сигурността (заглушаване, подправяне, атаки в кибернетичното пространство, атмосферните условия в космоса и космическите отпадъци); счита, че тези изисквания за безопасност следва да подлежат на сертифициране и да бъдат под надзора на европейско орган, като например Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ);

5.  подчертава в този контекст, че разработването на европейския космически капацитет за европейска сигурност и отбрана следва да има две основни стратегически цели: сигурността на планетата чрез космически системи в орбита за наблюдение на земната повърхност или предоставяне на информация за позициониране, навигация и определяне на времето или спътникови комуникации и сигурността в космическото пространство и космическата безопасност, т.е. сигурността в орбита и космическото пространство посредством наземни и разположени в орбита системи за ситуационно наблюдение на космоса;

6.  подчертава, че космическите програми носят също така ползи по отношение на сигурността и отбраната, които са технологично свързани с ползите в гражданската сфера, и подчертава в този контекст капацитета за двойна употреба на „Галилео „и „Коперник“; счита, че този капацитет следва да бъде изцяло разработен през следващите поколения, включително що се отнася до подобряването на точността, способността за разпознаване, криптирането, непрекъснатостта и интегритета („Галилео“); подчертава, че данните от наблюдение на Земята с много висока резолюция и системите за позициониране са полезни за приложения в гражданската сфера и в сферата на сигурността, например в областите на управлението при бедствия, хуманитарни дейности, помощ за бежанци, морско наблюдение, глобално затопляне, енергийна сигурност и глобална продоволствена сигурност, а също така и за откриване и реагиране на природни бедствия в глобален мащаб, по-специално суши, земетресения, наводнения и горски пожари; отбелязва необходимостта от по-добро взаимодействие между безпилотните летателни апарати и сателитите; призовава за достатъчно обезпечаване в междинния преглед за бъдещото развитие на всички спътникови системи;

7.  изтъква съществуването на публично регулираната услуга (PRS) „Галилео“, която е запазена за оправомощени от правителствата ползватели и е подходяща за приложения с чувствително съдържание, когато трябва да бъде гарантирана стабилност и пълна надеждност; счита, че капацитетът на PRS, следва да бъде доразвиван през следващите поколения, за да се отговаря на променящите се заплахи; призовава Комисията да гарантира, че оперативните процедури са възможно най-ефикасни, особено по време на криза; подчертава, че е необходимо да продължи разработването и популяризирането на приложения, базирани на „Галилео“, включително приложенията, необходими за ОПСО, за да се извличат максимални социални и икономически ползи; припомня също така необходимостта от засилване на сигурността на инфраструктурата на „Галилео“, в това число наземното оборудване, и приканва Комисията да предприеме необходимите действия в тази насока в сътрудничество с държавите членки;

8.  подчертава високото равнище на сигурност за европейските ГНСС системи; подчертава успешното изпълнение на задачи, възложени на Европейската агенция за ГНСС, по-специално чрез Съвета за акредитация на сигурността и центровете за наблюдение на сигурността на „Галилео“; в този контекст призовава за използване на експертния опит и на инфраструктурата по сигурността на Европейската агенция за ГНСС и за „Коперник“; призовава този въпрос да бъде разгледан в рамките на междинния преглед на „Галилео „и „Коперник“;

9.  отбелязва по-специално оперативната необходимост от данни от наблюдение на Земята с много висока резолюция в рамките на програма „Коперник“ и приканва Комисията да направи оценка по какъв начин тази потребност може да бъде задоволена, като се отчитат изискванията по линия на ОПСО; изтъква други разработки, като например наблюдение почти в реално време и видеоизлъчване, и препоръчва Комисията да проучи начини за оптимално използване на тези разработки, включително за целите на сигурността и отбраната; припомня също така необходимостта от засилване на сигурността на инфраструктурата на „Коперник“, в това число наземното оборудване и сигурността на данните, и приканва Комисията да предприеме необходимите действия в тази насока в сътрудничество с държавите членки; в допълнение към това, изтъква, че е важно да се обмисли как промишлеността може да участва в управлението на операциите по програма „Коперник“;

10.  приветства работата за осигуряване на автономен достъп на ЕС до правителствените спътникови комуникации (GOVSATCOM) и приканва Комисията да продължи да отбелязва напредък по това досие; припомня, че първата стъпка в процеса е установяването на гражданските и военните нужди от Комисията и съответно Европейската агенция по отбрана, и счита, че инициативата следва да предполага обединяване на търсенето и следва да бъде разработена по начин, който отговаря най-добре на установените нужди; призовава Комисията да представи, въз основа на потребностите и изискванията на бенефициентите, оценка на разходите и ползите от различни решения:

  предоставяне на услуги от търговски оператори;

  система, която разчита на съществуващите възможности, с възможност за интегриране на бъдещи мощности; или

  създаването на нови мощности посредством специална за целта система;

  в този контекст приканва Комисията да разгледа задълбочено въпроса за собствеността и отговорността; отбелязва, че независимо от окончателното решение, всяка нова инициатива следва да бъде в интерес на обществеността и от полза за европейската промишленост (производители, оператори, оператори на ракети-носители и други промишлени сегменти); счита, че GOVSATCOM следва да се разглеждат и като възможност за засилване на конкурентоспособността и иновациите чрез използване на разработките на технологии с двойна употреба в изключително конкурентния и динамичен контекст на пазара на спътникови комуникации; подчертава необходимостта от намаляване на зависимостта от доставчици на оборудване и услуги извън ЕС;

11.  изтъква разработването на системите за космическо наблюдение и проследяване (КНП) като добра инициатива за сътрудничество в космическото пространство и като стъпка към сигурността в космическото пространство; призовава за по-нататъшно развитие на собствените възможности за КНП като приоритет на Съюза за защита на икономиката, обществото и безопасността на гражданите и в областта на космическите възможности за европейската сигурност и отбрана; счита, че КНП следва да стане програма на ЕС със собствен бюджет, като същевременно се гарантира, че средствата за текущите проекти не са намалени; счита също така, че ЕС следва да разработи по-цялостен капацитет на ситуационна осведоменост относно космическото пространство (SSA) с по-предсказуеми възможности, като това включва наблюдението на космическото пространство и анализа и оценката на потенциалните заплахи и рискове за космическите дейности; поради това приканва Комисията да доразвива КНП, като разработи по-широко понятие за информираността за ситуацията в космоса (SSA), което ще спомага за даване на отговор на умишлените заплахи за космическите системи и, в сътрудничество с ЕКА, ще отчита космическите метеорологични явления и близките до Земята обекти и необходимостта от разработване на технологични системи за предотвратяване и отстраняване на космическите отпадъци; счита, че една цялостна координация на дейностите, свързани с космоса, следва да бъде постигната, без да се възпрепятства свободата на използване на космическото пространство; приканва Комисията да разгледа възможността на частния сектор да бъде позволено да играе важна роля в по-нататъшното разработване и поддържане на нечувствителната част на системата за КНП, за което двустранната управленска структура на „Галилео“ би могла да служи за пример;

12.  подчертава необходимостта от разработване на политики и капацитет с цел осигуряване на бъдещи приложения и развитие на конкурентоспособна европейска промишленост, способна на търговски успех въз основа на здравословна икономическа среда;

13.  отбелязва стратегическото значение на наличието на независим достъп до космическото пространство и необходимостта от специално действие от страна на ЕС, включително по отношение на сигурността и отбраната, тъй като този капацитет би позволил на Европа да разполага с достъп до космоса в случай на криза; призовава Комисията, в сътрудничество с Европейската космическа агенция и държавите членки, да:

  координира, споделя и разработва планирани космически проекти и европейски пазари, така че европейската промишленост да може да предвижда търсенето (като по този начин стимулира създаването на работни места и промишлеността, базирана в Европа) и също така да генерира свое търсене по отношение на използването, съобразено с нуждите на предприятията;

  подкрепя инфраструктурата за пускове; както и да

  насърчава научноизследователската и развойната дейност, включително чрез инструмента на публично-частните партньорства, по-специално за революционни технологии;

  счита, че тези усилия са необходими, за да се даде възможност на Европа да се конкурира в глобалния пазар на пусковете в космическото пространство; счита също така, че ЕС трябва да гарантира, че разполага със стабилна космическа технологична база и с необходимите промишлени възможности, които да му позволяват да създава, разработва, изстрелва, използва и експлоатира космически системи, които варират от съображения, свързани с технологична самостоятелност и киберсигурността, до съображения, свързани с предлагането;

14.  изтъква, че трябва да бъде установена правилна регулаторна и политическа рамка, за да се предоставят на промишлеността допълнителен тласък и стимули за продължаване на технологическото развитие и изследванията в областта на космическите възможности; призовава за гарантиране на необходимото финансиране за научни изследвания, свързани с космоса, в горепосочените области; отбелязва важната роля, която може да играе „Хоризонт 2020“ за подпомагането на ЕС за намаляване на зависимостта му в областта на ключовите космически технологии; в този контекст припомня, че космическото пространство е част от „Хоризонт 2020“ в рамките на приоритета „Водещи позиции в промишлеността“, и по-специално в рамките на конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“; следователно счита, че „Хоризонт 2020“ следва да се използва за подкрепа на европейската космически технологична база и на космическите промишлени способности; призовава Комисията по време на средносрочния преглед на „Хоризонт 2020“ да предостави в достатъчна степен критични космически технологии за целите на сигурността и отбраната;

15.  по отношение на бъдещото финансиране на европейските космически програми изтъква, че би било желателно да се определи кога ще бъде възможно използването на форми на публично-частно партньорство.

16.  подчертава стратегическото значение на насърчаването на космическите иновации и научните изследвания в областта на сигурността и отбраната; признава значителния потенциал на критичните космически технологии като европейската система за ретранслиране на данни , която позволява продължително и в реално време наблюдение на земята, разполагане на внедряването на големи мрежи от спътници и, накрая, за изграждане на адекватен капацитет; подчертава необходимостта от новаторски технологии за големи информационни масиви, за да се използва пълният потенциал на космическите данни за целите на сигурността и отбраната; приканва Комисията да включи тези технологии в своята космическа стратегия за Европа;

17.  установява опасностите на кибервойна и хибридни заплахи за европейските космически програми, като се има предвид, че подправяне или смущения могат да нарушат военни мисии или да имат дълготрайни последици за всекидневния живот на земята; счита, че киберсигурността изисква съвместен подход от страна на ЕС, неговите държави членки, бизнеса и интернет специалистите; следователно призовава Комисията да включи космическите програми в своите дейности за сигурност в киберпространството;

18.  подчертава необходимостта от по-добра координация на космическите мощности на ЕС чрез разработването на необходимите системни структури и процедури, за да се гарантира пропорционално ниво на сигурност, включително сигурност на данните; приканва Комисията да изготви и насърчи модел на управление за всяка система за предоставяне на услуги, свързани със сигурността и отбраната; счита, че за да се осигури интегрирана услуга на крайните потребители, космическите мощности на ЕС, предназначени за сигурност и отбрана, следва да бъдат управлявани с помощта на специален оперативен координационен център (Център за командване и контрол, както е посочено в работната програма на „Хоризонт 2020“ за периода 2014—2015 г.); счита, че по съображения за ефективност на разходите следва този център, ако е възможно, да бъде включен в един от съществуващите органи на ЕС, като например Европейската агенция за ГНСС, Сателитния център на ЕС и Европейската агенция по отбрана, като се вземат предвид възможностите, които вече се предлагат от тези агенции;

19.  счита, че координацията на космическите системи, разположени по фрагментиран начин в отделните държави членки за различни национални нужди следва да бъде подобрена, за да може да позволи да се предвиди незабавно прекъсването на различните приложения (например за УВД);

20.  признава в същото време ползите от международното сътрудничество в областта на сигурността в космическото пространство с надеждни партньори на ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

11

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, David Borrelli, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Edward Czesak, Philippe De Backer, Peter Eriksson, Fredrick Federley, Theresa Griffin, Roger Helmer, Hans-Olaf Henkel, Kaja Kallas, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Ernest Maragall, Edouard Martin, Csaba Molnár, Nadine Morano, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Carolina Punset, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Neoklis Sylikiotis, Antonio Tajani, Dario Tamburrano, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Amjad Bashir, Michał Boni, Eugen Freund, Françoise Grossetête, Benedek Jávor, Jude Kirton-Darling, Werner Langen, Marian-Jean Marinescu, Marisa Matias, Sorin Moisă, Clare Moody, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Maria Spyraki, Anneleen Van Bossuyt

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Momchil Nekov, Jana Žitňanská

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

15

10

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Goffredo Maria Bettini, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Iveta Grigule, Richard Howitt, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Ilhan Kyuchyuk, Barbara Lochbihler, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Sofia Sakorafa, Charles Tannock, László Tőkés, Geoffrey Van Orden, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Luis de Grandes Pascual, Marielle de Sarnez, Andrzej Grzyb, András Gyürk, Takis Hadjigeorgiou, Marek Jurek, Javi López, Antonio López-Istúriz White, Norbert Neuser, Norica Nicolai, Soraya Post, Marietje Schaake, Jean-Luc Schaffhauser, Helmut Scholz, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Paavo Väyrynen, Janusz Zemke

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Doru-Claudian Frunzulică, Monika Hohlmeier, Zdzisław Krasnodębski, Marian-Jean Marinescu, Indrek Tarand, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Ivan Štefanec