ДОКЛАД относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.

28.2.2018 - (2017/2226(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Юг Байе
Докладчик по становище (*):
Жан Артюи, комисия по бюджети
(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2018 г.

(2017/2226(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2, член 136 и член 148 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1],

–  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки[2],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната[3],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит[4],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[5],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната[6],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната[7],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност[8],

–  като взе предвид оценката на Европейския фискален съвет от 20 юни 2017 г. относно бъдещата фискална позиция, подходяща за еврозоната,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г. и от 17 юни 2010 г., както и съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз[9],

–  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции[10],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства[11],

–  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз („доклад на петимата председатели“),

–  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2017 г., озаглавено „По-нататъшни стъпки към завършването на икономическия и паричен съюз“ (COM(2017)0821),

–  като взе предвид икономическите прогнози на Комисията от есента на 2017 г.,

–  като взе предвид проучванията и задълбочените анализи относно координацията на икономическата политика в еврозоната в рамките на европейския семестър, изготвени за комисията по икономически и парични въпроси (ноември 2015 г.),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г. относно годишния обзор на растежа за 2016 г. (COM(2015)0690), доклада за механизма за предупреждение за 2016 г. (COM(2015)0691) и проекта на съвместен доклад за заетостта (COM(2015)0700),

–  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно европейския стълб на социалните права, подписана и прокламирана в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/825 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017-2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и № 1305/2013,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз[12],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г., озаглавена „Препоръка след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами“[13],

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 ноември 2017 г. относно икономическата политика на еврозоната,

–  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2018 г.,

–  като взе предвид разискването с участието на Комисията в Европейския парламент относно пакета във връзка с Европейския семестър – годишен обзор на растежа за 2018 г.

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по регионално развитие и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0047/2018),

А.  като има предвид, че съгласно прогнозите на Комисията, при все че разрастването на европейската икономика се очаква да продължи, темпото на създаване на работни места и нарастването на покупателната способност на домакинствата предполагат малка загуба на инерция през следващите две години, като растежът в ЕС е достигнал 2,4 % през 2017 г., а след това ще претърпи незначително забавяне до 2,2 % през 2018 г. и ще намалее леко до 2,0 % през 2019 г.; като има предвид, че въпреки това ще са необходими по-нататъшни действия в областта на политиката за справяне със завещаните от световната икономическа криза неразрешени проблеми;

Б.  като има предвид, че настоящото положение на икономиката на ЕС изисква амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и инвестиции от страна на държавите членки, за да се постигнат устойчив растеж, заетост и конкурентоспособност, както и сближаване във възходяща посока;

В.  като има предвид, че растежът на частното потребление се очаква да намалее слабо през настоящата година преди да се смекчи през 2019 г. в резултат на по-високата инфлация в сравнение с 2017 г., която все пак е под набелязаната цел на ЕЦБ за близо до, но под 2 %;

Г.  като има предвид, че Европейската инвестиционна банка и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), в допълнение към европейските структурни и инвестиционни фондове, предоставиха важна подкрепа за инвестициите в ЕС; като има предвид обаче, че частните инвестиции все още са под равнищата за 2008 г., което е свързано с отрицателни последици за потенциалния растеж, създаването на работни места и производителността;

Д.  като има предвид, че се очаква заетостта да продължи да нараства, като през второто тримесечие на 2017 г. беше отбелязано рекордно равнище от 235,4 милиона работещи; в същото време някои показатели за пазара на труда сочат постоянни трудности като например нарастващо разпокъсване на пазара на труда, задълбочаващи се неравенства, особено по отношение на младите хора и тези с ниска образователна степен; като има предвид, че безработицата възлиза на 7,5 % в ЕС и на 8,9 % в еврозоната, като тези стойности, въпреки че са най-ниските от съответно девет и осем години насам, продължават да са прекалено високи, особено сред младите хора; като има предвид, че продължават да съществуват твърде съществени различия между редица държави членки, както и че равнищата на заетост все още не са се възстановили след кризата и, не на последно място, не са постигнати националните цели по стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че скритата безработица (безработни лица, които желаят да работят, но не търсят активно работа) възлизаше на 20 % през 2016 г.;

Е.  като има предвид, че в резултат на избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами в полза на някои големи корпорации и физически лица редица държави членки са загубили милиарди евро приходи за управление на публичните финанси, в ущърб на малките и средните предприятия и другите данъкоплатци;

Ж.  като има предвид, че подобрената икономическа ситуация дава възможност за осъществяване на амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи, по-специално мерки за насърчаване на инвестициите, предвид това, че равнището на инвестициите като дял от БВП днес продължава да е по-ниско, отколкото в периода непосредствено преди финансовата криза, както и за подобряване на положението по отношение на публичните финанси, като се вземе предвид тежестта, която демографското развитие поставя върху устойчивостта на дълга им;

1.  отбелязва публикуването на годишния обзор на растежа за 2018 г. и предложената комбинация от политики на инвестиции, амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и отговорни публични финанси, представена като средство за допълнително насърчаване на по-високи нива на растеж и укрепване на европейското възстановяване, сближаването във възходяща посока и конкурентоспособността; изразява съгласие, че е необходим допълнителен напредък при изпълнението на структурните реформи, за да се постигне растеж и създаване на работни места, както и за да се води борба с неравенствата, които спъват икономическия растеж;

Глава 1 — Инвестиции и растеж

2.  подчертава трайния структурен проблем, свързан с недостатъчния растеж на потенциалното производство, производителността и конкурентоспособността, придружен от твърде ниско ниво на публични и частни инвестиции и липса на амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи в някои държави членки;

3.  припомня, че някои държави членки все още имат големи излишъци по текущата сметка, които могат да се използват за поддържане на публичните и частните инвестиции и стимулиране на икономическия растеж;

4.  припомня важността на това да се съчетават публични и частни инвестиции със структурни реформи за стимулиране и създаване на благоприятни условия за икономически растеж;

5.  подчертава важността на това да се увеличат публичните инвестиции в ЕС, за да се преодолее настоящия спад на публичните инвестиции; освен това настоятелно призовава за завършването на съюза на капиталовите пазари, за да се стимулират частните инвестиции в целия единен пазар; счита, че регулаторната рамка за частните инвестиции следва да бъде допълнително подобрена;

6.  подчертава необходимостта от повече инвестиции в научни изследвания, развитие и иновации, както и в технологична модернизация, с цел повишаване на производителността; припомня, че инвестициите в области като инфраструктури, грижи за децата, социални жилища, образование, обучение, здравеопазване, научни изследвания, цифрови иновации и кръгова икономика могат да увеличат производителността и/или заетостта; призовава Комисията да отправи специфични за всяка държава препоръки (СВДП) в областта на енергийната ефективност и потреблението на ресурси, както и да гарантира, че тези препоръки са в пълно съответствие с Парижкото споразумение относно климата;

7.  призовава Комисията да направи оценка на настоящите пречки пред мащабните инфраструктурни проекти за стимулиране на растежа за целия жизнен цикъл на тези инвестиции, както и да обсъди с Парламента и Съвета начини за отстраняване на такива пречки при спазване на съществуващата правна рамка;

Глава 2 — Отговорни публични финанси

8.   приема за сведение като цяло неутралната фискална позиция, която се предлага в препоръките за еврозоната, като отбелязва, че фискалната позиция се очаква да бъде леко експанзионистична в редица държави членки през 2018 г.; припомня, че последователното прилагане и спазването на правилата на Съюза в областта на данъчното облагане, включително пълно зачитане на съществуващите клаузи за гъвкавост, са от ключово значение за правилното функциониране на ИПС;

9.  подчертава факта, че фискалните позиции на национално равнище и на равнището на еврозоната трябва да създават баланс между дългосрочната устойчивост на публичните финанси и инвестициите, в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж, и краткосрочното макроикономическо стабилизиране;

10.  приветства подобренията в публичните финанси, които са от особено значение за постигане на по-стабилен, устойчив и ефективен растеж, и по-специално постепенното намаляване на съотношението на дълга спрямо БВП за ЕС и еврозоната и намаляването на номиналните бюджетни дефицити, като същевременно подчертава, че съотношението на брутния дълг спрямо БВП в рамките на еврозоната все още възлиза на около 90 %, като в редица държави членки е доста над това равнище; подчертава, че тези държави членки следва да намалят високите съотношения на дълга към БВП като въпрос от неотложен характер, тъй като това е значително по-лесно да се постигне в период на икономическо възстановяване; припомня, че застаряващите общества и други демографски процеси съставляват огромна тежест за устойчивостта на публичните финанси; поради това призовава държавите членки да поемат отговорност за бъдещите поколения;

11.  подчертава необходимостта от по-силен акцент върху състава и управлението на националните бюджети; приветства поради тази причина все по-честата практика на извършване на преглед на разходите и допълнително насърчава държавите членки да направят оценка на качеството на своите бюджети;

Глава 3 — Структурни реформи

12.   припомня, че е необходимо някои държави членки да продължат да прилагат социално и екологично устойчиви, благоприятстващи растежа структурни реформи, по-специално в контекста на подобреното икономическо положение в целия ЕС, при което се наблюдава растеж на БВП в почти всички държави членки, с цел повишаване на конкурентоспособността, създаването на работни места, растежа и сближаването във възходяща посока;

13.  настоява за привеждане на разходите за научноизследователска и развойна дейност в по-голямо съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“; призовава държавите членки да определят подходящи политики и да осигурят инвестиции за гарантиране или запазване на равен достъп до образование и обучение през целия живот, като се вземе предвид развитието на пазара на труда, включително появата на нови професии;

14.  подчертава, че цифровизацията, глобализацията и технологичните промени трансформират радикално нашите пазари на труда, като включват например дълбоки промени във формите и статута на заетост, които изискват адаптиран преход; във връзка с това подчертава важността на динамичните пазари на труда с достъпни и висококачествени системи за социално осигуряване, които са в състояние да отговорят на новата пазарна действителност;

15.  счита, че реформи, които премахват пречките пред инвестициите, биха дали възможност за незабавна подкрепа за стопанската дейност, като в същото време ще създадат условия за дългосрочен растеж;

16.  призовава за прегледи на данъчното облагане, насочени към постигането на справедлив баланс между данъчното облагане на капитала, труда и потреблението;

Глава 4 — Сближаване и приобщаване

17.  подчертава, че Европейският семестър и специфичните за всяка държава препоръки следва да допринасят за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“, включително на тези, посочени в стълба на социалните права, като следва да доведат до растеж и създаване на работни места; във връзка с това приветства „набора от социални показатели“ като инструмент за наблюдение на прилагането на социалния стълб;

18.  подчертава факта, че през последните години реалният ръст на заплатите изостава от ръста на производителността като същевременно са настъпили положителни промени на пазара на труда; в този контекст подчертава, че би могло да има възможност за увеличение на заплатите в някои сектори и области, в съответствие с целите за производителността, за да се гарантира добър стандарт на живот, като се вземат предвид конкурентоспособността и необходимостта от преодоляване на неравенствата;

19.  изтъква, че политиките в областта на данъчното облагане трябва да вземат предвид паричната политика при зачитане на независимостта на ЕЦБ;

20.  настоятелно призовава Комисията да разработи цялостна стратегия за подкрепа на инвестициите, която да подобри устойчивостта на околната среда и да гарантира подходяща връзка между целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Европейския семестър;

21.  приветства факта, че в годишния обзор на растежа за 2018 г. се признава необходимостта от ефикасни и справедливи данъчни системи, в които да бъдат предвидени подходящи стимули за осъществяване на стопанска дейност; подкрепя инициативите на Комисията за постигане на по-голяма прозрачност и реформирана система на ДДС, като отбелязва извършената работа по обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък; приветства полаганите на международно равнище усилия за борба срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; отбелязва, че подобряването на ефективността на националните данъчни системи може значително да повиши държавните приходи;

22.  призовава държавите членки да възприемат подходящи мерки за подпомагане и интеграция на млади хора, които не са заети с работа, учене или обучение, и на бежанците, като се предвидят на ранен етап изискванията, с цел улесняване на плавния им преход към пазара на труда, за да се попречи на преминаването им към сивата икономика, както и за да се гарантира, че обществените услуги са обезпечени с достатъчно ресурси; подчертава, че социалните партньори следва да играят ключова роля в улесняването на интеграцията на лица, които не са заети с работа, учене или обучение, и на мигрантите, както и да гарантират, че те не са подложени на дискриминация на пазара на труда;

23.  изразява загриженост, че неравенството и дискриминацията продължават да определят облика на пазарите на труда в някои държави членки, което допринася за разликата между мъжете и жените по отношение на възнаграждението, пенсионирането и участието в процеса на вземане на решения;

Глава 5 — Рамка на европейския семестър: ангажираност и изпълнение

24.  приветства по-голямото внимание, което се обръща на съвкупната фискална позиция на еврозоната, като същевременно посочва задълженията на отделните държави членки да спазват Пакта за стабилност и растеж, включително напълно да зачитат съществуващите в него клаузи за гъвкавост; подчертава, че концепцията за съвкупна фискална позиция не предполага, че излишъците и дефицитите в различните държави членки могат да се компенсират взаимно;

25.  изразява загриженост във връзка с ниската степен на спазване на специфичните за всяка държава препоръки, включително насочените към насърчаване на сближаването, повишаването на конкурентоспособността и намаляването на макроикономическите дисбаланси; счита, че проявата на по-голяма национална ангажираност посредством провеждането на истински обществени дебати на национално равнище ще доведе до по-добро изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки; счита за важно да се гарантира националните парламенти да провеждат обсъждания по докладите по държави и по специфичните за всяка държава препоръки; счита, че регионалните и местните органи следва да бъдат ангажирани по-активно в процеса на европейския семестър; призовава Комисията да използва всички съществуващи инструменти за засилване на тези специфични за всяка държава препоръки, насочени към справяне с предизвикателствата, представляващи заплаха за устойчивостта на паричния съюз;

26.  подчертава, че всяка по-нататъшна стъпка към задълбочаването на ИПС трябва да върви ръка за ръка с по-силен демократичен контрол; настоява, че за тази цел ролята както на Европейския парламент, така и на националните парламенти трябва да бъде укрепена в съответствие с принципа за поемане на отговорност; призовава за провеждане на консултации със социалните партньори в преговорния процес както на национално, така и на европейско равнище;

Принос по сектори към доклада за годишния обзор на растежа за 2018 г.

Бюджети

27.  счита, че бюджетите на ЕС трябва да предоставят стимул за устойчив растеж, сближаване, инвестиции и реформи посредством решения и полезни взаимодействия, отнасящи се до националните бюджети; поради това счита, че ГОР служи като насока за държавите членки и за изготвянето на националните бюджети и бюджета на ЕС, особено в контекста на изготвянето на многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г.;

28.  във връзка с това изтъква отново, че следва да има по-добро взаимодействие между националните бюджети и бюджета на ЕС; изтъква, че предвид участието си в европейския семестър и в подготовката и изпълнението на бюджета на ЕС Комисията трябва да играе ключова роля в това отношение;

29.  приветства предложението за по-добро взаимодействие и неразпокъсаност на бюджета на ЕС, включено в препоръките, представени в окончателния доклад на групата на високо равнище за собствените ресурси от декември 2016 г., озаглавен „Бъдещото финансиране на ЕС“;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

30.  приветства инициативата на Комисията за стартиране на уеб портал за насърчаване на здравословен начин на живот и профилактика на заболяванията, който да предоставя актуална информация по теми, свързани с насърчаването на здравословен начин на живот и благосъстоянието, и който да представлява важен източник на ясна и надеждна информация за гражданите; подчертава, че този портал следва да бъде изцяло достъпен за всички граждани на ЕС, включително и за онези, които страдат от дислексия или други подобни затруднения;

31.  призовава за повече съгласуваност с други политики на ЕС в областта на предотвратяването на бедствия и подготвеността за тях, като например стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, европейските структурни и инвестиционни фондове, фонд „Солидарност“, законодателството в областта на околната среда, политиките в сферата на научните изследвания или иновациите;

32.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на правителствата и националните парламенти на държавите членки и на Европейската централна банка.

• [1]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
• [2]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
• [3]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
• [4]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
• [5]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
• [6]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
• [7]  ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
• [8]  ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
• [9]  ОВ L 192, 18.7..2015 г., стр. 27.
• [10]  OВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.
• [11]  ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 105.
• [12]  Приети текстове, P8_TA(2015)0469.
• [13]  Приети текстове, P8_TA-PROV(2017)0491.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

От 2008 г. насам Европейският съюз се намира в дълбока икономическа и парична криза Десет години по-късно започва леко подобряване на икономическите резултати и възвръщане на растежа в рамките на еврозоната.

Въпреки това, тези макроикономически показатели не възпрепятстват нито увеличаването на неравенството в рамките на държавите членки, като се разраства явлението „работещи бедни“, нито липсата на сближаване между държавите членки от еврозоната.

Европейският семестър за 2018 г. трябва да се използва като възможност за провеждане на икономическа политика, която осигурява растеж, инвестиции и пълна заетост. Той трябва също така да допринесе в пълна степен за изпълнението на целите, които Европейският съюз си е поставил по отношение на стълба на социалните права.

Сегашната рамка за европейско икономическо управление достигна своя предел. Без промяна на бюджетната политика в еврозоната надеждата за устойчив растеж с качествени работни места ще остане напразна. Поради тази причина докладчикът призовава за реформа на Пакта за стабилност и растеж, за създаването на фискален капацитет на еврозоната и амбициозен план за публични инвестиции.

Планът „Юнкер“ без съмнение е важна първа стъпка за частния сектор, но той трябва да се придружава от план за инвестиции в публичния сектор.

Качествените обществени инфраструктури съставляват една от силните страни на нашата конкурентоспособност.

Европа обаче рискува да загуби това предимство поради настоящата липса на инвестиции, която води до остаряване на инфраструктурите, оказващо влияние върху задръстванията, намаляване на скоростта в железопътния транспорт, несигурност по отношение на инвестициите на енергийния пазар.

Освен това Европейският съюз трябва да води устойчива инвестиционна политика, която осигурява необходимия екологичен преход, и която ще позволи на ЕС да постигне целите, които си е поставил. Европейският семестър трябва изцяло да включи този приоритет.

Докладчикът се застъпва и за други приоритети, като:

  увеличение на възнагражденията и защита на социалноосигурителните системи;

  хармонизация на европейското данъчно облагане и борба с избягването на данъци с цел постигане на фискална справедливост;

  увеличаване на финансирането на научноизследователската и развойната дейност, за да се подобри нивото на производителността на европейско равнище.

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (25.1.2018)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.
(2017/2226(INI))

Докладчик по становище: Жан Артюи

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че бюджетите на ЕС трябва да предоставят стимул за устойчив растеж, сближаване, инвестиции и реформи посредством решения и полезни взаимодействия, отнасящи се до националните бюджети; поради това счита, че Годишният обзор на растежа (ГОР) служи като насока за държавите членки и за изготвянето на националните бюджети и бюджета на ЕС, особено в контекста на изготвянето на многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. (МФР);

2.  призовава Комисията в рамките на следващата МФР да осигури съществено увеличаване на капацитета на Европейския социален фонд, като си поставя конкретната цел за подпомагане на осъществяването на Европейския стълб на социалните права (ЕССП);

3.  призовава Комисията да предложи конкретен законодателен план за периода 2018 – 2019 г., насочен към подобряване на условията на живот и труд в контекста на провъзгласяването на Европейския стълб на социалните права, и по-специално да насърчи провъзгласяването на социалния протокол, който да бъде приложен към Договорите, за да се гарантира, че основните социални права са с предимство пред икономическите свободи;

4.  във връзка с това изтъква отново, че следва да има по-добро взаимодействие между националните бюджети и бюджета на ЕС; изтъква, че предвид участието си в европейския семестър и в подготовката и изпълнението на бюджета на ЕС Комисията трябва да играе ключова роля в това отношение;

5.  настоятелно призовава Комисията да предложи амбициозни реформи на управлението на еврозоната, включително въвеждането и използването на специален инструмент в подкрепа на приемането на еврото от държавите членки извън еврозоната; приветства предложението за по-силно взаимодействие и за преодоляване на разпокъсването на бюджета на ЕС, което беше представено в окончателния доклад и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси, публикуван през декември 2016 г. и озаглавен „Бъдещото финансиране на ЕС“;

6.  припомня своята подкрепа за създаването на фискален капацитет на еврозоната с цел гарантиране на сближаването и справяне с макроикономическите симетрични и асиметрични сътресения, както и с цел увеличаване на конкурентоспособността и стабилността на икономиките на държавите членки, както се предлага в неговата резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната; счита, че средствата следва да са с произход от еврозоната и други участващи членове посредством източник на приходи, който трябва да бъде договорен между участващите държави членки в рамките на прехвърлянето на компетенции, и счита, че при едно стабилно състояние този фискален капацитет следва също да бъде финансиран чрез собствени ресурси, като например данъка върху финансовите сделки; счита, че този бюджетен капацитет следва да бъде част от бюджета на Съюза, да надвишава настоящите тавани на многогодишната финансова рамка и да се разглежда като целеви приходи и гаранции;

7.  призовава Комисията да насърчава извършването на реформи на данъчните системи, насочени към повишаване на ставката за високите доходи и по-специално данъчното облагане на доходите от капитал, с цел генериране на ресурси за прехвърлянето на публични стоки и услуги, както и обръщане на застрашителните тенденции по отношение на растежа и създаването на работни места, които възникват вследствие на неравенствата в доходите и богатството и засягат предимно 40% от населението с най-ниски доходи;

8.  взема под внимание документа, озаглавен „Пътна карта за задълбочаване на икономическия и паричен съюз“, представен от Комисията на 6 декември 2017 г.; приветства по-специално предложението за преобразуване на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) в Европейски паричен фонд, който да бъде включен в правната уредба на ЕС; изразява съжаление, че предложението на Комисията за включване в правната уредба на ЕС на междуправителствени инструменти, свързани с еврото, беше представено с помощта на правно основание, което изключва подходящо участие на Европейския парламент като съзаконодател; подчертава необходимостта от повишаване на равнището на амбиция с оглед на създаването на цялостен бюджетен капацитет за еврозоната;

9.  припомня значението на бюджетните ресурси на ЕС и неговите държави членки за борба с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране; приветства създаването на черен списък на ЕС на данъчните убежища, но изразява съжаление, че Съветът е занижил критериите за включване в списъка; подчертава, че този черен списък трябва да бъде придружен от строги възпиращи санкции срещу посочените в него държави; призовава за публично докладване по държави и за въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) с цел насърчаване на данъчната прозрачност и осигуряване на еднакви условия на конкуренция;

10.  счита, че е необходимо да се поощряват публичните и частните инвестиции в инфраструктура, научноизследователска и развойна дейност, иновации и образование, за да се увеличи производителността и да се въздейства положително върху икономическия растеж и равнището на заплащане; призовава за провеждането на решителна и ефективна политика на сближаване, която, наред с останалите приоритети, да подкрепя прилагането на комбинация от икономически политики, насочени към постигане на високо равнище на развитие и растеж и стимулиране на създаването на работни места;

11.  счита, че това предложение трябва да бъде разработено по-подробно и да бъде допълнително усилено, що се отнася до разпоредбите относно отчетността на Европейски паричен фонд пред Европейския парламент и способността на Парламента да одобри всичките му функции, по-специално като общ предпазен механизъм за банковия съюз, както и конкретния му капацитет за вземане на решения, когато поеме функциите си за стабилизиране;

12.  изразява своята загриженост във връзка с преобладаващите в еврозоната ниски равнища на инфлацията, което многократно беше изтъквано от ЕЦБ; счита, че в някои държави членки възнагражденията се поддържат на изкуствено ниски равнища, което оказва неблагоприятно въздействие върху цялата икономика на ЕС;

13.  препоръчва на всички държави членки, които са поели ангажимент да приемат еврото и все още не са направили това, да одобрят във възможно най-кратък срок конкретни планове за приемане на общата европейска парична единица;

14.  подчертава, че младежката безработица в ЕС възлиза на 17% и приветства факта, че ЕС е предоставил бюджетни средства за справяне с този проблем, по-специално по линия на инициативата за младежка заетост (ИМЗ); припомня, че за периода до 2020 г. са поети ангажименти за 75% от общия бюджет на ИМЗ и 19% вече са изразходвани от държавите членки, с което степента на усвояване на бюджета за ИМЗ е най-висока измежду европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове); призовава Комисията и държавите членки, като имат предвид значението на този въпрос, да предприемат действия за по-нататъшно подобряване на усвояването.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.1.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 6 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Richard Ashworth, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, André Elissen, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Monika Hohlmeier, John Howarth, Zbigniew Kuźmiuk, Siegfried Mureşan, Liadh Ní Riada, Jan Olbrycht, Răzvan Popa, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Monika Vana, Tiemo Wölken
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Xabier Benito Ziluaga, Heidi Hautala, Ivana Maletić, Stanisław Ożóg, Ivan Štefanec
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Rosa Estaràs Ferragut, Dietmar Köster, Monika Smolková

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

25	+
ALDE	Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Gérard Deprez
ECR	Zbigniew Kuźmiuk,
PPE	Rosa Estaràs Ferragut, José Manuel Fernandes, Ingeborg Gräßle, Monika Hohlmeier, Ivana Maletić, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Ivan Štefanec, Patricija Šulin, Inese Vaidere
S&D	Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, John Howarth, Dietmar Köster, Răzvan Popa, Monika Smolková, Isabelle Thomas, Tiemo Wölken, Manuel dos Santos

6	-
ECR	Richard Ashworth, Stanisław Ożóg
ENF	André Elissen
GUE/NGL	Xabier Benito Ziluaga, Liadh Ní Riada
NI	Eleftherios Synadinos

3	0
VERTS/ALE	Heidi Hautala, Indrek Tarand, Monika Vana

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (2.2.2018)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.
(2017/2226(INI))

Докладчик по становище: Нуну Мелу

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че опазването на околната среда не е пречка за икономическия растеж и заетостта, и че обратно декарбонизацията на икономиката следва да се разглежда като ключов източник на нов и устойчив икономически растеж и заетост; счита, че ЕС трябва да инвестира повече, за да запази статута си на световен лидер в прехода към нисковъглеродна икономика и устойчива система за производство и потребление;

2.  подчертава, че политиката в областта на околната среда и политиката в областта на устойчивостта трябва да имат по-важна роля в Европейския семестър, по-специално що се отнася до ключови въпроси като ресурсната ефективност, природният капитал и екосистемните услуги, зелените работни места, устойчивите иновации и „зеленото“ финансиране;

3.  отново заявява, че тъй като най-малко 20% от бюджета на ЕС за периода 2014 – 2020 г. следва да бъдат изразходвани за действия, свързани с изменението на климата, вноската за 2018 г. следва да бъде по-висока от общата цел, за да се компенсира отпускането на по-малко средства през първата половина на текущата Многогодишна финансова рамка; подчертава, че стабилното и подходящо финансиране е от съществено значение за постигането на поетите от страна на Европейския съюз ангажименти, особено в светлината на Парижкото споразумение; призовава Комисията във връзка с това да гарантира, че механизмът за включване на политиката в областта на изменението на климата е напълно оптимизиран;

4.  приветства ангажимента на Комисията за включване на целите за устойчиво развитие (ЦУР) във всички политики и инициативи на ЕС; подчертава, че е от съществено значение целите на Програмата до 2030 г. да бъдат изцяло отразени в европейския семестър, за да може ЕС да ги постигне; призовава Комисията да разработи, без забавяне, дългосрочна пътна карта за цялостно изпълнение на целите за устойчиво развитие в ЕС, като признае техните взаимовръзки и еднаквата важност на всяка от тях; призовава Комисията освен това да интегрира всички останали аспекти на Програмата до 2030 г. и на 7-ата програма за действие за околната среда в европейския семестър;

5.  подчертава, че дебатът в рамките на европейския семестър е от особено значение с оглед на необходимостта да бъде намерен нов модел на развитие за структурните реформи и избирателните инвестиции – инвестиране в стратегически области;

6.  подчертава екологичното значение и социално-икономическите ползи от биологичното разнообразие, като например мрежата „Натура 2000“, която генерира между 1,7 и 2,5% от БВП на ЕС чрез предоставянето на екосистемни услуги като съхраняване на въглероден диоксид, пречистване на водата, опрашване и туризъм; отбелязва със загриженост, че целите на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. няма да бъдат изпълнени без значителни допълнителни усилия и подходящи финансови ангажименти, за което европейският семестър е ключов инструмент;

7.  изразява съжаление във връзка с факта, че Годишният обзор на растежа за 2018 г. на Комисията все още не успява да постави бъдещето на икономиката на ЕС в контекста на необходимото поетапно премахване на въглеродните емисии и преминаване към кръгова икономика, поради което пропуска възможността да поведе икономиката на ЕС по по-стабилен, приобщаващ, продуктивен и устойчив път;

8.  подчертава необходимостта от хоризонтално прилагане на критерии за устойчивост и основани на резултатите цели за всички структурни и инвестиционни фондове на ЕС, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се постигне цялостен преход към устойчив и приобщаващ икономически растеж; призовава Комисията и държавите членки да пренасочват инвестиции към устойчиви технологии и бизнес с цел устойчиво финансиране на растежа в дългосрочен план;

9.  счита, че както в европейския семестър в рамките на таблото с показатели за макроикономическите дисбаланси, така и в прегледа на стратегията „Европа 2020“, следва да се включат методологии за измерване и бенчмаркинг на ефективното използване на ресурсите, както и на интензитета на емисиите на парникови газове;

10.  приветства нарастващия размер на институционален и частен капитал, разпределен за финансиране на целите за устойчиво развитие (ЦУР); приканва Комисията и държавите членки да разработят критерии за устойчиво развитие за институционалните разходи на ЕС, да определят потенциалните регулаторни пречки и стимули за инвестиции в ЦУР и да проучат възможностите за сближаване и сътрудничество между публичните и частните инвестиции;

11.  препоръчва мерки в подкрепа на продължаването на възстановителния фокус върху резултатите от инвестиции, които подпомагат прехода към ефективна и възобновяема икономика без изкопаеми горива в подкрепа на вътрешната заетост и търсене;

12.  подчертава, че инвестициите в ефективното използване на ресурсите, енергоспестяването и намаляването на емисии ще увеличат както производителността на икономиката, така и ще намалят външните разходи и въздействия; подчертава възможностите за подкрепа при прехода към кръгова икономика с оглед на създаването на нови работни места в сферата на услугите за иновации, поддръжка и поправка и при проектирането и производството на нови, по-устойчиви продукти;

13.  счита, че при дискусията относно европейския семестър, Комисията следва да представи нови политики и стимули, за да насърчи държавите членки бързо и поетапно да премахнат субсидиите за изкопаеми горива до 2020 г., тъй като те са едно от най-належащите за преодоляване препятствия пред постигането на целите на ЕС за климата и за възобновяемите енергийни източници, както и пред постигането на целите на ЕС за 2020 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР);

14.  заявява отново необходимостта от постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии до 2020 г. и от изместване на данъците от труда към екологичното данъчно облагане;

15.  приветства обявяването на Европейския стълб на социалните права на срещата на върха по социални въпроси, посветена на справедлива заетост и растеж и проведена в Гьотеборг, който стълб се основава на 20 принципа, включително, в сферата на здравеопазването, на правото на достъп до превантивни и лечебни качествени здравни грижи на достъпни цени;

16.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си да развиват, реформират и ефективно да прилагат политики, насочени към промоция на здравето и профилактика на заболяванията, включително с техническа подкрепа от страна на Програмата на Комисията за подкрепа на структурните реформи (ППСР);

17.  приветства инициативата на Комисията за стартиране на уеб портал за промоция на здравето и профилактика на заболяванията, който да предоставя актуална информация по теми, свързани с промоцията на здравето и благополучието, и който да представлява важен източник на ясна и надеждна информация за гражданите; подчертава, че този портал следва да бъде изцяло достъпен за всички граждани на ЕС, включително и за онези, които страдат от дислексия или други подобни затруднения;

18.  подчертава необходимостта, в контекста на прегледа на Европейския механизъм за гражданска защита, ефективно да се създаде резерв на ЕС от възможности за реакция в сферата на гражданската защита, който да съдържа активи за целите на гражданската защита, като допълнение към националните ресурси, за да се укрепи общият европейски капацитет за реакция при бедствия, като горски пожари и земетресения; подчертава необходимостта от насърчаване на по-голямо сътрудничество в областта на предварителното планиране на европейските операции за реагиране при бедствия чрез, наред с други мерки, картографиране на активите на държавите членки, изготвяне на планове за действие при извънредни ситуации и подобряване на плановете за управление на риска;

19.  призовава за повече съгласуваност с други политики на ЕС в областта на предотвратяването и подготвеността за бедствия, като например стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, европейските структурни и инвестиционни фондове, фонд „Солидарност“, законодателството в областта на околната среда, политиките в сферата на научните изследвания или иновациите;

20.  подчертава, че екстремните събития, като суша в южноевропейските държави, урагани или катастрофални наводнения, изискват страните, подписали Парижкото споразумение, да покажат по-голям стремеж за постигане на набелязаните цели;

21.  призовава Комисията да създаде истинска стратегия за устойчиво управление и опазване на горите, за да помогне в борбата с последиците от изменението на климата, с акцент върху „устойчиво“ и с допълнителен акцент върху видовете дървета, които растат в тези гори; освен това призовава Комисията да осъществи и насърчи проект за стимулирането на растежа на дървета и храсти по бреговете на потоците и реките, като по този начин биват облекчавани последиците от продължителните силни валежи;

22.  призовава за по-голямо и структурирано участие на гражданското общество и екологичните организации в процеса на европейския семестър, както и за по-голямо участие на министрите на околната среда в процеса на европейския семестър на равнището на Съвета;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.1.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	50 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marco Affronte, Pilar Ayuso, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Seb Dance, Stefan Eck, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Karin Kadenbach, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Jo Leinen, Peter Liese, Susanne Melior, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, John Procter, Julia Reid, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Elena Gentile, Martin Häusling, Norbert Lins, Nuno Melo, Ulrike Müller, Christel Schaldemose, Bart Staes, Keith Taylor, Carlos Zorrinho
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Jiří Maštálka

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

50	+
ALDE	Gerben-Jan Gerbrandy, Anneli Jäätteenmäki, Ulrike Müller, Frédérique Ries
ECR	Arne Gericke, Julie Girling, Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, John Procter, Jadwiga Wiśniewska
EFDD	Piernicola Pedicini
GUE/NGL	Stefan Eck, Jiří Maštálka
EPP	Pilar Ayuso, Ivo Belet, Birgit Collin-Langen, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Nuno Melo, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean
S&D	Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Seb Dance, Elena Gentile, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Jo Leinen, Susanne Melior, Gilles Pargneaux, Christel Schaldemose, Daciana Octavia Sârbu, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Damiano Zoffoli, Carlos Zorrinho
Verts/ALE	Marco Affronte, Martin Häusling, Bart Staes, Keith Taylor

1	-
EFDD	Julia Reid

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (20.2.2018)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.
(2017/2226(INI))

Докладчик по становище: Искра Михайлова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че европейската икономика показва признаци на възстановяване през последните 18 тримесечия, държавите членки отбелязват положителен и стабилен растеж, а безработицата достига най-ниските си нива от началото на кризата; подчертава обаче, че според последните резултати на индекса на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за благосъстоянието са налице ясни и дълбоки разделения между обществата и отделните хора от гледна точка на ниво на образование, доход, богатство, възраст и място на раждане; отбелязва, че тези неравенства, особено безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица и равнищата на бедност, продължават да са на кризисно равнище в няколко региона, които все още са в процес на бавно възстановяване; в този контекст обръща внимание на въпроса със структурната безработица и нейните отрицателни икономически, социални и политически последици; изразява своята загриженост, че хората на възраст до 25 години са особено тежко засегнати и при тях има с 60% по-голяма вероятност да бъдат безработни в сравнение с тези на възраст между 25 и 54 години; подчертава, че е важно да се удължи инициативата за младежка заетост за периода 2017 – 2020 г. и бюджетът ѝ да се повиши с 1,2 милиарда евро;

2.  по тази причина подчертава нуждата от насърчаване на по-голямо сближаване и приобщаване; приветства факта, че Комисията признава, че съществува положителна динамика, която да благоприятства продължаването на възстановяването чрез икономически растеж, социално сближаване, структурни реформи и териториално сближаване, и че се отказва от своя курс от миналото на мерки за бюджетни ограничения; подчертава, че за да насърчава цялостното си хармонично развитие, Европейският съюз като цяло следва да развива и осъществява действия, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване и имат за цел намаляването на неравенствата между равнищата на развитие на различните региони и справянето с изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони, особено регионите на ЕС с ниски доходи и нисък растеж (изоставащите региони); изтъква нуждата от всеобхватна качествена промяна на съществуващия микс от политики, като на преден план се постави неотложното прилагане на принципите и правата, обхванати в европейския стълб на социалните права; във връзка с това подчертава, че за политиката на сближаване трябва да бъдат предвидени достатъчно финансови ресурси за периода след 2020 г., и призовава Комисията да внесе подходящо предложение; отбелязва, че инвестирането в иновации, образование и нови умения е необходимо, за да се постигне повишаване на производителността, което е една от предпоставките за по-добри условия за растеж;

3.  приветства рационализирането и концентрирането на специфичните за всяка държава препоръки (СВДП); въпреки това изразява загриженост по отношение на неравномерната степен на изпълнение на СВДП както в областите на политиката, така и в държавите; припомня значението на подхода на полезно взаимодействие за използването на всички налични фондове на ЕС и призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество и да координират процеса с цел да се осигури подкрепа за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и за стимулиране на инвестициите, заетостта и растежа, както и да признаят подкрепящата роля, която местните и регионалните органи могат да имат в този процес; подчертава необходимостта от мерки за изграждане на капацитет и по-нататъшно опростяване на прилагането на фондовете на ЕС, като се има предвид, че в голяма част от СВДП за 2017 г. се разглеждат въпроси за административния капацитет; подчертава, че специфичните за всяка държава препоръки следва да отразяват по-добре особеностите на държавите членки; подчертава нуждата от по-добро полезно взаимодействие между бюджета на ЕС и бюджетите на държавите членки с цел изпълнение на СВДП и постигане на приоритетите на годишния обзор на растежа;

4.  подчертава важната роля на политиката за сближаване в процеса на възстановяване, тъй като тя е основната политика за публични инвестиции, растеж и развитие, съгласувана с целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; припомня, че между 2015 и 2017 г. политиката на сближавате е предоставила финансиране, равно на 8,5% от капиталовите инвестиции на правителствата в Европейския съюз (ЕС) – цифра, която стига до 41% за 13-те държави членки, които се присъединиха последни към ЕС след 2004 г., и до над 50% в седем държави членки; счита, че финансирането следва да се запази поне на подобно бюджетно равнище в бъдещата многогодишна финансова рамка; въпреки това счита, че взаимодействието ѝ с европейския семестър не следва да възпрепятства постигането на нейните собствени цели съгласно предвиденото в Договорите, включително териториалното ѝ измерение, като същевременно това взаимодействие следва да бъде балансирано и да подобри изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове и да увеличи допълнително мултиплициращия ефект на разходите за сближаване и нейния принос за устойчив и приобщаващ растеж, благоприятстващ създаването на достойни работни места и социално развитие; в този контекст счита, че е полезно да се включат местните и регионалните органи при определянето на параметрите на европейския семестър; посочва, че е нужна по-голяма гъвкавост при определянето на дейностите и проектите, които следва да се финансират от европейските структурни и инвестиционни фондове и да бъдат свързани с годишно определяните СВДП и годишните обзори на растежа;

5.  отново изтъква необходимостта от ускоряване на прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като те са изключително важен инструмент за икономически растеж, устойчиво развитие и създаване на работни места, като по този начин осигуряват важна подкрепа за националните инвестиционни политики и допринасят за съответните структурни реформи; призовава държавите членки да развиват по-силни структури за координация и планиране и рамки за управление, както и по-ефикасни публични администрации, и да намаляват административната тежест, за да бъде тяхното използване по-ефективно и ефикасно; призовава също така Комисията да подпомага държавите членки с всички налични инструменти и ресурси, за да се избегне рискът от отмяна, както и натрупването на неизвършени плащания;

6.  приветства удължаването на продължителността и увеличаването на обема на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) до 2020 г., за да се помогне за насърчаването на инвестициите, да се предотврати прекъсване на финансирането и да се създаде увереност в предприемачите по проекти, че все още могат да планират проекти след първоначалния инвестиционен период; подчертава нуждата от взаимно допълване и полезно взаимодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове, ЕФСИ и други финансови инструменти, както и с хоризонталните програми на Общността, като в същото време европейските структурни и инвестиционни фондове се запазя като основната инвестиционна политика на ЕС; настоява, че ЕФСИ се изпълнява в по-голяма степен по териториално балансиран начин и така допринася за хармоничното развитие на ЕС и за избягването на по-нататъшно увеличаване на различията между държавите членки, регионите и хората; припомня, че проектите по удължения ЕФСИ следва да продължават да са насочени към справяне с неоптимални инвестиционни ситуации и слабости на пазара; призовава за промяна в баланса на териториалното разпределение на инвестициите и за засиленото им използване в по-слабо развитите региони; по тази причина подчертава в този контекст, че е налице по-силна необходимост от улесняване на съчетаването на ЕФСИ с други източници на финансиране от ЕС;

7.  подчертава ролята на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) при подпомагането на адаптирана към конкретните обстоятелства помощ, за да се помогне на държавите членки да проведат своите реформи с цел засилване на сближаването, като прилагат своевременно правото на ЕС и използват фондовете на ЕС по-ефикасно и ефективно; изтъква, че досегашният опит е показал, че много държави членки са поискали подкрепа по програмата и че исканията за подкрепа са разпределени във всички области на политиката за подкрепа; призовава Комисията да гарантира пълна прозрачност по отношение на изпълнението на програмата в годишния доклад за мониторинг относно конкретните резултати по отделни проекти; във връзка с това подчертава значението на определянето и провеждането на съответните структурни реформи на всички равнища на управление и на премахването на бюрокрацията, която съпътства текущите инвестиции, за да се спомогне за подобряване на прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове и на стопанската и инвестиционната среда;

8.  подчертава необходимостта от сигурност по отношение на ресурсите за финансиране на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) след 2020 г., ресурси, които не следва да бъдат отклонявани от целите и задачите на европейските структурни и инвестиционни фондове.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	20.2.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	31 7 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Mercedes Bresso, Steeve Briois, Andrea Cozzolino, Raymond Finch, John Flack, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Paul Nuttall, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Lambert van Nistelrooij, Kerstin Westphal, Joachim Zeller
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniel Buda, Andor Deli, Ivana Maletić, Urmas Paet, Tonino Picula, Georgi Pirinski, Bronis Ropė, Milan Zver
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Eleonora Evi, Anna Hedh, Bogdan Brunon Wenta

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

31	+
ALDE	Ivan Jakovčić, Iskra Mihaylova, Paet Urmas
ECR	John Flack, Sławomir Kłosowski, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić
PPE	Daniel Buda, Andor Deli, Krzysztof Hetman, Ivana Maletić, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Ramón Luis Valcárcel Siso, Bogdan Brunon Wenta, Milan Zver, Lambert van Nistelrooij
S&D	Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Anna Hedh, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Tonino Picula, Georgi Pirinski, Liliana Rodrigues, Monika Smolková, Kerstin Westphal
VERTS/ALE	Bronis Ropė

7	-
EFDD	Eleonora Evi, Raymond Finch, Paul Nuttall
ENF	Steeve Briois
GUE/NGL	Martina Michels, Ángela Vallina
PPE	Joachim Zeller

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (11.1.2018)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.
(2017/2226(INI))

Докладчик: Евелин Регнер

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да вземе предвид следните изменения:

Изменение    1 Предложение за резолюция Параграф 4 а (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	4а. подчертава, че е необходимо европейското икономическо управление да бъде пренасочено от тясната цел за нарастване на БВП към благосъстояние и сближаване с високи минимални стандарти за равенството между половете; счита, че новият тип разработване на икономическа политика, насочено към благосъстоянието, следва да се основава на „магическия многоъгълник“, който се състои от справедливо разпределено материално благосъстояние, качество на живота, финансова стабилност, ценова стабилност, пълна заетост и достойни работни места, екологична устойчивост, стабилна дейност на публичния сектор и балансирани външни икономически отношения;
Изменение    2 Предложение за резолюция Параграф 6 a (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	6а. отбелязва, че редовно се провеждат разисквания относно интелигентното разпределяне на публичните разходи и относно политическите приоритети в бюджета на ЕС, както и че такава критична оценка е задължителна за подобряване на качеството на публичните бюджети на държавите членки в средносрочен и дългосрочен план и за избягване на линейните бюджетни съкращения, които, наред с другото, биха могли да засегнат особено жените;
Изменение    3 Предложение за резолюция Параграф 6 б (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	6б. счита, че подобряването на структурата и качеството на публичните бюджети е ключово средство, чрез което да се гарантира спазването на фискалните правила на ЕС и да се осигури възможност за финансирането на абсолютно необходимите разходи, например във връзка със системите за социална сигурност, които са от особено значение за жените, създаването на буфери за непредвидени нужди и накрая за финансиране на несъществени разходи;
Изменение    4 Предложение за резолюция Параграф 7 a (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	7а. подчертава нуждата от задълбочен анализ и по-всеобхватна оценка на социалните показатели в рамките на европейския семестър; призовава Комисията да добави допълнителни социални показатели, които следва да бъдат поставени на равна основа с икономическите показатели;
Изменение    5 Предложение за резолюция Параграф 7 б (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	7б. изразява загриженост относно отсъствието на свързани с пола аспекти и показатели в рамките на европейския семестър и призовава за включване в по-голяма степен на перспективата за интегрирането на принципа на равенство между половете при изготвянето на специфични за всяка държава препоръки, програми за сближаване и национални програми за реформи; изтъква необходимостта от мониторинг на социалния напредък и на напредъка, свързан с равенството между половете, и въздействието на реформите с течение на времето; поради това призовава за използване на разпределени по полов признак данни, изчисляване на новите показатели и включване на нова информация, обхващаща всяка от петте основни цели на стратегията „Европа 2020“, включително целите за научноизследователската и развойна дейност и целите в областта на енергетиката, за да се проследи напредъкът и да се покажат различията от гледна точка на половете;
Изменение    6 Предложение за резолюция Параграф 7 в (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	7в. призовава за увеличаване на минималните работни заплати, по-голяма прозрачност на възнагражденията, както и да бъдат извършвани одити на заплащането на равнище предприятие, за да бъде постигнато равно заплащане за равен труд във всички сектори и професии; освен това призовава държавите членки да спрат да блокират прилагането на Директивата относно жените в управителните съвети; подчертава, освен това, голямото значение на усилията за постигане на ефективна рамка относно равновесието между професионалния и личния живот, за да могат всички мъже и жени да съвместяват личния и професионалния си живот;
Изменение    7 Предложение за резолюция Параграф 7 г (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	7г. подчертава необходимостта от определяне на приоритетни действия за справяне с безработицата, бедността и социалното изключване, които засягат преди всичко жените, както и от това да се даде приоритет на устойчивата заетост и на качествените работни места, инвестициите и качествените обществени услуги, които гарантират социално приобщаване, особено в областта на образованието, здравеопазването, грижите за деца, грижите за зависими лица, обществения транспорт и социалните услуги;
Изменение    8 Предложение за резолюция Параграф 7 д (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	7д. призовава в европейския семестър да бъде напълно интегриран вторият принцип на Европейския стълб на социалните права, а именно, че равното третиране и равните възможности между мъжете и жените трябва да бъдат гарантирани и насърчавани във всички области, включително по отношение на участието на пазара на труда, реда и условията за наемане на работа и кариерно развитие, както и че жените и мъжете имат право на равно заплащане за труд с равна стойност, ;
Изменение    9 Предложение за резолюция Параграф 16 а (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	16а. изразява загриженост, че различията остават значителни и че разделението на пазара на труда продължава да бъде високо в целия Европейски съюз, което допринася за различията между половете, включително съществени разлики в заплащането, пенсиите и богатството, неравностойни процеси на вземане на решения и по-кратка кариера за жените; подчертава, че, въпреки че равнището на заетост при жените е достигнало рекордни нива, то все още е с 11% по-ниско от това на мъжете; изтъква, че разликата в равнищата на заетост е особено висока сред майките и жените, които са ангажирани с полагането на грижи;
Изменение    10 Предложение за резолюция Параграф 16 б (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	16б. изразява загриженост за това, че жените са засегнати от политиките на икономически ограничения; във връзка с това подчертава факта, че в дългосрочен план жените са засегнати в по-голяма степен чрез съкращенията на публичните разходи, преразпределяне в политиките за равновесие между професионалния и личния живот и съкращения в системите за социална сигурност;
Изменение    11 Предложение за резолюция Параграф 16 в (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	16в. изтъква факта, че основаната на пола дискриминация е все още много голяма, както сочат разликата в заплащането на жените и мъжете и различията в равнището на заетост на жените и мъжете, като средното брутно почасово възнаграждение на работещите мъже е с около 16% по-високо от това на работещите жени; подчертава, че тези различия се дължат на недостатъчната представеност на жените в добре платени сектори, дискриминацията на пазара на труда, както и високото равнище на жените, работещи на непълно работно време; настоятелно подчертава, че е необходим допълнителен напредък, за да се намалят тези различия; в този контекст призовава Комисията да въведе стълб и всеобхватна цел за равенството между половете в стратегията „Европа 2020“; насърчава държавите членки да увеличат усилията за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и да предприемат по-активни мерки за засилване на участието на жените на пазара на труда;
Изменение    12 Предложение за резолюция Параграф 19 а (нов)
Предложение за резолюция	Изменение
	19а. приканва компетентните членове на Комисията да обсъждат ежегодно свързаните с пола аспекти на годишния обзор на растежа с комисията по правата на жените и равенството между половете;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	4.12.2017

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.2.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	45 7 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Burkhard Balz, Hugues Bayet, Udo Bullmann, Thierry Cornillet, Esther de Lange, Markus Ferber, Jonás Fernández, Sven Giegold, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Wolf Klinz, Georgios Kyrtsos, Werner Langen, Sander Loones, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Gabriel Mato, Costas Mavrides, Alex Mayer, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Anne Sander, Alfred Sant, Martin Schirdewan, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Miguel Viegas, Jakob von Weizsäcker
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Matt Carthy, Bas Eickhout, Ramón Jáuregui Atondo, Alain Lamassoure, Paloma López Bermejo, Thomas Mann, Luigi Morgano, Laurenţiu Rebega, Joachim Starbatty, Lieve Wierinck

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

45	+
ALDE	Thierry Cornillet, Petr Ježek, Wolf Klinz, Ramon Tremosa i Balcells, Lieve Wierinck
ECR	Sander Loones, Stanisław Ożóg, Pirkko Ruohonen-Lerner, Joachim Starbatty, Kay Swinburne
PPE	Burkhard Balz, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Esther de Lange, Werner Langen, Ivana Maletić, Thomas Mann, Gabriel Mato, Luděk Niedermayer, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Anne Sander, Theodor Dumitru Stolojan
S&D	Hugues Bayet, Udo Bullmann, Jonás Fernández, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Cătălin Sorin Ivan, Ramón Jáuregui Atondo, Olle Ludvigsson, Costas Mavrides, Alex Mayer, Luigi Morgano, Alfred Sant, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Paul Tang, Jakob von Weizsäcker
VERTS/ALE	Bas Eickhout, Sven Giegold, Molly Scott Cato, Ernest Urtasun

7	-
EFDD	Marco Valli
ENF	Bernard Monot
GUE/NGL	Matt Carthy, Paloma López Bermejo, Martin Schirdewan, Miguel Viegas
PPE	Markus Ferber

1	0
ENF	Laurenţiu Rebega

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“