Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2692(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

B6-0104/2009

Разисквания :

PV 11/03/2009 - 12
CRE 11/03/2009 - 12

Гласувания :

PV 12/03/2009 - 7.9
CRE 12/03/2009 - 7.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0133

Пълен протокол на разискванията
Сряда, 11 март 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

12. Доклад за напредъка на Хърватия за 2008 г. - Доклад за напредъка на Турция за 2008 г. - Доклад за напредъка на Бивша югославска република Македония за 2008 г. (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е изявления на Съвета и на Комисията относно:

- Доклад за напредъка на Хърватия за 2008 г.,

- Доклад за напредъка на Турция за 2008 г. и

- Доклад за напредъка на Бивша югославска република Македония за 2008 г.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета.(EN) Г-н председател, позволете ми да открия разискването относно докладите за напредъка на трите страни Хърватия, Турция и Бивша югославска република Македония.

Позволете ми да започна с Хърватия. Докладът Ви правилно отбелязва, че през последната година Хърватия е постигнала значителен напредък. От началото на преговорите бяха отворени 22 от общо 35 глави, от които седем бяха временно затворени. Председателството ще продължи да допринася за напредъка на преговорите. По-конкретно, планирани са две конференции за присъединяването: за следващите седмици е планирана конференция на равнище заместници, а за м. юни е планирана конференция на равнище министри.

Вашият доклад правилно подчертава значението на постигането на решение на продължаващия граничен спор със Словения. Бих искал да уверя Парламента, че председателството ще продължи да полага усилия, за да помогне за решаването на проблема и в този контекст изцяло подкрепяме полаганите в момента усилия от члена на Комисията Оли Рен за намиране на решение, което да ни позволи да продължим преговорите за присъединяване. По време на обяд непосредствено преди заседанието обсъдихме задълбочено този въпрос. По отношение на последните развития, приветстваме оповестеното в понеделник решение на Хърватия да приеме предложението за посредничество, направено от групата експерти, предложени от Оли Рен. Насърчаваме Словения и Хърватия да работят конструктивно за спешно намиране на трайно и взаимно приемливо решение, тъй като не би трябвало да се допуска допълнително отлагане.

Като изключим този важен въпрос, по-нататъшният напредък в процеса на преговорите зависи, преди всичко, от самата Хърватия. Следва да бъдат завършени необходимите политически, икономически, законодателни и административни реформи, като страната трябва да изпълни ангажиментите си, произтичащи от Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Прилагането на преразгледаното Партньорство за присъединяване е важно и за подготовка на по-нататъшната интеграция в рамките на Европейския съюз. Съветът смята изготвената от Комисията в доклада й за напредъка на Хърватия за 2008 г. индикативна пътна карта с условия за полезен инструмент. Той ще помогне на Хърватия да предприеме необходимите стъпки, за да достигне заключителния етап от преговорите. Така че, въпреки положителния напредък, все още остава много работа, която трябва да бъде свършена.

Позволете ми да очертая някои от ключовите области, в които трябва да бъде постигнат допълнителен напредък, като започнем със съдебната реформа. Европейският съюз много ясно показа, че установяването на независима, безпристрастна, надеждна, прозрачна и ефикасна съдебна система е от съществено значение. Тя представлява условие за укрепване на принципа на правовата държава и правилното прилагане на достиженията на правото на Общността. От ключово значение е също така изграждането на професионална, отговорна, прозрачна и независима публична администрация. В тези две области бяха осъществени значителни законодателни реформи, но трябва да видим как те ще работят на практика.

Същото важи и за борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както беше отбелязано във вашия доклад. Правомощията и ресурсите на Службата за борба с корупцията и организираната престъпност бяха укрепени. Същите мерки бяха приложени и спрямо наказателните съдилища, разследващи случаи в тази област. Главният въпрос в момента е да се уверим, че очакваните резултати са постигнати. Цялостното прилагане на програмата за борба с корупцията и плана за действие е от ключово значение за преодоляването на този сериозен проблем.

Съюзът подчерта също, че цялостното сътрудничество с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ), което включва и достъп до документи, е от съществено значение. Следим много стриктно развитието в тази област и приканваме хърватските органи да гарантират, че цялостното сътрудничество с МНТБЮ се запазва. Приветстваме неотдавнашното споразумение относно липсващите документи и призоваваме Хърватия да ги предостави.

По отношение на завръщането на бежанците, отбелязваме, че прилагането на решението за взаимно признаване на правата за пенсия започна и че на общността на завръщащите се бежанци беше предоставена информация относно изменените правила.

По отношение на жилищното настаняване, случаите от 2007 г. бяха решени, но все още не е достигната целта за 2008 г. Работата по осигуряване на устойчивостта на завръщането на бежанците трябва да продължи. Това се отнася и за законодателството в областта на подобряване на правата на малцинствата.

С право във вашия доклад изтъкнахте въпроса за регионалното сътрудничество. Усилията за подобряване на добросъседските отношения трябва да продължат.

Позволете ми сега да се насоча към точката, отнасяща се до Турция. Преговорите с Турция продължиха през 2008 г. и в рамките на годината бяха отворени общо четири глави, което е почти традиция.

Въпреки насърчителните сигнали на ЕС към Турция да положи повече усилия за осъществяване на реформите, 2008 г. не донесе очакваното равнище на реформи. От ключово значение остава по-нататъшната работа в областта на изпълнението на политическите критерии. Ще бъдат необходими значителни усилия в редица области, както беше подчертано от Съвета в заключенията му от 8 декември 2008 г. и в доклада на Комисията за напредъка за 2008 г. Във вашия доклад също обръщате внимание на този въпрос.

В същото време председателството приветства предприетите неотдавна от Турция положителни стъпки, включително наскоро приетата национална програма за възприемане на достиженията на правото на Общността и назначаването на нов главен преговарящ. Важно е сега тези ангажименти да бъдат превърнати в действителни и видими действия.

Бихме искали да се възползваме от предоставената ни възможност, за да подчертаем стратегическата важност на Турция. Председателството споделя становището на Парламента, според което Турция заслужава да бъде похвалена за постигнатия напредък в областта на енергетиката. Продължаваме да преценяваме действия за напредък в тази ключова област, най-вече по отношение на цялостната подкрепа за проекта за изграждане на газопровода Набуко.

Доколкото това засяга напредъка на Турция към присъединяване, бихме искали да подчертаем, че напредъкът в областта на свободата на изразяване е от съществено значение за цялостния напредък на преговорите. Освен приветстваните от нас изменения на член 301 от Наказателния кодекс, които имаха положителни последици, все още остават редица действащи правни разпоредби, които могат да доведат до ограничения в тази област. Причина за безпокойство остават забрани за определени уебсайтове, често диспропорционални по обхват и продължителност. Необходими са също подходящи законодателни решения, които да гарантират, че религиозният плурализъм е приведен в съответствие с европейските стандарти.

Необходимо е да бъде разработена всеобхватна стратегия за борба срещу корупцията. Загрижени сме също така по повод нарастващия брой на съобщения за случаи на мъчения и малтретиране, най-вече извън официалните места за задържане. Законът за задълженията и законовите правомощия на полицията, изменен през 2007 г., трябва да бъде стриктно наблюдаван, за да се предотвратят нарушения на правата на човека. Ратификацията на протокола към Конвенцията против изтезанията е от жизненоважно значение.

По отношение на югоизточната част на страната, приветстваме оповестените насоки и общото съдържание на проекта за Югоизточен Анадол. Сега очакваме конкретни стъпки, които да доведат до икономическото, социално и културно развитие на региона. Те трябва да включват решаване на отдавнашни проблеми като връщането на вътрешно разселените лица или въпроса с охраната на селата.

Във връзка с отношенията ЕС-Турция, ясно е, че Турция трябва да изпълни задължението си за цялостно, недискриминационно прилагане на допълнителния протокол. Този въпрос е важен, както беше подчертано във вашия доклад и следва да бъде решен възможно най-бързо, тъй като определено вреди на хода на преговорния процес. Ще продължи наблюдението на въпросите, обхванати от декларацията от 21 септември 2005 г. и се очаква постигане на бърз напредък.

Също така е необходимо Турция категорично да поеме ангажимент за добросъседски отношения и мирно уреждане на спорове.

Въпреки посочените трудности, продължава напредъкът в редица области. В момента се работи по глава 16 Данъчно облагане и глава 19 Социална политика и заетост. Въпреки че с напредването им преговорите стават по-сложни, чешкото председателство се ангажира да постигне напредък по главите, по които действително е възможно да се постигне напредък. Освен това председателството поставя акцент върху постигането на напредък по глава 15 Енергетика в съответствие с енергийните въпроси, тъй като това е един от нашите приоритети.

Накрая, позволете ми да се спра на Бивша югославска република Македония. Това е динамична страна със значителен потенциал. В същото време, тя е изправена пред редица значителни предизвикателства. И двата аспекта чудесно се открояват във вашия доклад. Съветът наистина е съгласен с много неща в доклада.

Докладът ви поставя значителен акцент върху въпроса за датата на започване на преговорите за присъединяване. Вие също така с право подчертавате желанието на всички страни да намерят бързо и взаимно приемливо решение на въпроса с наименованието на страната.

По отношение на скорошните събития, предсрочните избори от м. юни 2008 г. бяха проведени на няколко етапа в резултат на значителни проблеми както по време на предизборната кампания, така и в самия ден на изборите 1 юни. ОССЕ/СДИЧП/Съветът на Европа отбелязаха, че не са могли да бъдат предотвратени проявите на насилие по време на предизборната кампания, както и че изборите не отговарят на редица ключови международни стандарти.

В резултат на това, изтъкнахме пред правителството и всички политически фактори необходимостта от преодоляване на тези ключови проблеми в хода на кампаниите за изборите за президент и местните избори, които предстоят след няколко дни. Нашето впечатление е, че посланието ни беше чуто и че бяха започнати значителни усилия за преодоляване на нарушенията. Остава да видим дали тези усилия ще донесат плодове.

Докладът на Комисията за напредъка за 2008 г. е полезен. Взехме предвид проекта, съставен от правителството на Бивша югославска република Македония. Става дума за подробен текст, който представлява сериозно усилие за съобразяване с препоръките на Комисията. На фона на положението в целия регион документът и работата по него следва да бъдат оценени положително.

Вътрешното сближаване в тази многоетническа държава със сигурност е ключов фактор за бъдещото й развитие. Следователно бих искал да подкрепя значението, което Парламентът придава на Охридското рамково споразумение. То изигра централна роля за извеждането на страната от конфликта и за подкрепата й по пътя на засилена европейска интеграция.

По отношение на либерализирането на визовия режим, в момента се намираме на етап на оценка и не бих искал да предпоставям резултата. От свое име, бих искал само да кажа, че съм солидарен с надеждите и аспирациите на обикновените граждани на бивша Югославия, които биха искали отново да имат възможност да пътуват свободно. Но същественото предварително условие остава готовността на страната да изпълни специфичните критерии, определени в пътната карта за либерализиране на визовия режим. Лично аз се надявам скоро да бъде постигнат положителен резултат.

Това ме отвежда към една от ключовите точки във вашия доклад и резолюция. Чешкото председателство изцяло е ангажирано с европейската перспектива на Бивша югославска република Македония. Възможно е да бъде постигнат допълнителен напредък в тази посока. Но ключовите цели на споразумението за партньорство трябва да бъдат изпълнени и се нуждаем от доказателства за добро протичане на изборите, за разлика от случилото се през 2008 г. Тези точки ще бъдат оценени от Комисията в следващия й доклад за напредъка. Очакваме този доклад, както и по-нататъшните събития в Скопие.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Olli Rehn, член на Комисията.(EN) Г-н председател, днешното разискване предоставя много добра възможност да се преразгледа процесът на присъединяване на трите страни кандидатки.

Позволете ми да започна с Хърватия. Проекторезолюцията на г-н Swoboda се отнася до основните предизвикателства, пред които е изправена днес Хърватия. Изцяло съм съгласен със заместник министър-председателя Vondra, че като цяло преговорите за присъединяване с Хърватия протичаха добре от започването им през м. октомври 2005 г. и по тази причина през м. ноември 2008 г. Комисията предложи индикативна пътна карта за достигане на крайния етап на преговорите за присъединяване до края на 2009 г., при условие че Хърватия изпълни необходимите условия.

Споделям анализа на докладчика и на г-н Vondra и по отношение на предизвикателствата като съдебната реформа, борбата срещу организираната престъпност и корупцията, реформата на корабостроителния сектор и привеждането й в съответствие с нашия режим на държавни помощи и политика в областта на конкуренцията.

За съжаление, в момента преговорите с Хърватия са в застой заради граничен спор. Работихме съвместно с чешкото председателство по този въпрос и аз високо оценявам подкрепата на председателството за нашите усилия за намиране на практически осъществим начин преговорите да продължат.

Въпреки че това е двустранен въпрос, той се превърна в европейски проблем и поради това Комисията пое инициативата да предложи европейска подкрепа за решаване на граничния спор и да позволи на преговорите за присъединяване на Хърватия да продължат, при положение че двете страни оценят тази подкрепа като полезна.

Това послание отнесох до Любляна и Загреб през м. октомври. Оттогава обсъждам условията на тази подкрепа с двамата външни министри; последната проява беше тристранната среща вчера вечерта, последвала решенията на двете правителства относно нашата инициатива.

Приветствам принципното одобрение на двете страни на предложената европейска подкрепа, която ще бъде предоставена от група старши експерти, председателствана от президента Марти Ахтисаари. По време на вчерашните ни разговори разгледахме възможностите за постигане на споразумение по специфичните условия на подкрепата. Съгласихме се да продължим разговорите в близко бъдеще. Следователно все още се работи по въпроса.

Позволете ми да изтъкна, че в усилията си Комисията се основаваше на рамката за преговори, която представлява истинската основа на процеса на присъединяване на Хърватия към ЕС, одобрена от Хърватия и от всички държави-членки на ЕС, включително Словения.

Чрез приемането и постигането на споразумение по рамката за преговори Хърватия и Словения се споразумяха да решат всеки граничен спор в съответствие с принципа за мирно уреждане на спорове, залегнал в Устава на Организацията на обединените нации. Уставът на ООН постановява и ще го цитирам, понеже е от изключително значение: „Страните във всеки спор [...] трябва [...] да потърсят разрешаването му чрез преговори, анкета, посредничество, помирение, арбитраж, съдебно уреждане, прибягване до регионални органи или споразумения или чрез други мирни средства по техен избор“.

От тази клауза в Устава на ООН следват две еднакво важни заключения. На първо място, страните могат да изберат всеки един от начините, посочени в Устава на ООН. Инициативата на Комисията, без съмнение, е сред тези начини.

На второ място, който и начин, съдържащ се в Устава на ООН, да изберат, те трябва да постигнат споразумение помежду си. Искрено се надявам, че това ще стане по-скоро рано, отколкото късно. Инициативата на Комисията предоставя много солидна основа за това, както и практически осъществим начин за постигане на напредък.

За да обобщим, целта на Комисията е да разреши граничния спор и, паралелно с това, да деблокира преговорите за присъединяване на Хърватия към ЕС, така че Хърватия да бъде в състояние да реализира определения график за приключване на техническите преговори до края на 2009 г.

Приветствам внимателно балансираната резолюция относно Турция на г-жа Oomen-Ruijten и подкрепям усилията на председателството да отвори главите, които технически вече са готови да бъдат отворени. За съжаление, станахме свидетели на известно забавяне на политическите реформи в Турция през последните години. Все пак, и тук съм съгласен с вашия докладчик, от края на миналата и началото на тази година имаше положителни събития, като пускането на телевизионен канал с предавания на кюрдски език и създаването на парламентарна комисия по равенство между половете. Освен това новата Национална програма за възприемане на достиженията на правото на Общността и назначаването на нов титуляр на поста главен преговарящ с ЕС също представляват стъпки напред.

Окуражен съм също от факта, че министър-председателят Ердоган и лидерът на основната опозиционна партия Дениз Байкал засвидетелстваха ангажимента си спрямо процеса на присъединяване на Турция към ЕС в рамките на неотдавнашното си посещение в Брюксел. Надявам се тези събития да доведат до силен политически и обществен консенсус за осъществяване на необходимите за членство в ЕС реформи с подновена сила и енергия.

Това е свързано със свободата на изразяване, която представлява съществена европейска ценност. Отворената и прозрачна комуникация между пресата и държавните органи е от първостепенно значение за качеството на демократичния дебат във всяка страна. Това с особена сила важи за страна като Турция, която преминава през труден процес на трансформация и реформа. По тази причина Комисията много стриктно следи гарантирането на свободата на пресата в Турция. Тя следва да бъде действително зачитана, тъй като е истинската основа на всяко отворено общество и следователно на продължаването на демократичната трансформация на Турция.

Искам да кажа няколко думи относно Кипър. Тази година се предоставя единствен по рода си шанс за повторно обединение на острова и за прекратяване на този дълготраен конфликт на европейска територия. От съществено значение е Турция активно да подкрепи протичащите в момента преговори за уреждане на конфликта между лидерите на двете общности в Кипър.

Относно Бивша югославска република Македония, благодаря на г-н Meijer и на докладчиците в сянка за добре балансираната резолюция. Споделям съжалението им, че три години, след като страната получи статут на кандидатка, преговорите за присъединяване още не са започнали.

Основното неизпълнено условие е способността да отговори на международните стандарти за провеждане на свободни и честни избори. Това е основно изискване за изпълнение на политическите критерии от Копенхаген и следователно президентските и общинските избори през м. март и м. април ще отбележат часа на истината.

Споделям положителната оценка от вашата проекторезолюция относно постигнатия от Скопие напредък в изпълнението на пътната карта за либерализиране на визовия режим. Комисията потвърждава ангажимента си да внесе предложение до Съвета относно безвизово пътуване през 2009 г., след като бъдат изпълнени условията от всяка страна в региона. Знам колко важно е това за обикновените граждани на страните от Западните Балкани.

Ще обобщя, като посоча, че в името на стабилността и мира, свободата и демокрацията следва да продължим работата си за постепенното, направлявано присъединяване на трите страни кандидатки, въпреки изпълнените с големи предизвикателства икономически условия. Вярвам, че Парламентът също ще продължи да подкрепя тази твърде ценна обща цел.

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda, автор.(DE) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, на първо и основно място бих искал да говоря за Хърватия. Хърватия постигна напредък в редица области. Много съм благодарен за усилията, които бяха положени в самата Хърватия, най-вече по отношение на съдебната реформа. Необходимо беше да се предприемат редица стъпки и в резултат на назначаването на двама нови министри бяха задвижени някои въпроси. Знам, че министрите не могат да направят всичко, но беше постигнат значителен напредък в борбата с корупцията и трансграничната престъпност.

На второ място, доколкото това засяга въпроса със сътрудничеството с Международния наказателен съд, бих искал ясно да заявя, че очаквам Хърватия да предприеме всички необходими стъпки в това отношение. Възникнаха спорове относно различните вериги на командване и съответните документи. Надявам се тези въпроси да бъдат решени в близко бъдеще, така че да не предизвикват прекъсване или забавяне на преговорите.

На трето място, Хърватия се придвижи и към икономическа реформа. Много съм доволен по повод плановете в тази област, особено тези, свързани с корабостроителния сектор. Това не беше лесно, но важните основи бяха положени. Доволен съм също, че беше възможно постигането на споразумение с работниците в корабостроителния сектор. Тези реформи ще бъдат мъчителни, но са необходими и могат да бъдат разумно проведени.

Стигам до основния въпрос, който винаги е противоречив, и се отнася до граничните спорове. Г-н член на Комисията, за съжаление, трябва да Ви кажа, че съм доста разочарован, че сте разгледали този въпрос, без да се свържете с Парламента. Аз Ви изпратих документите, а Вие не отговорихте. Вероятно щяхме да постигнем по-голям напредък, ако бяхте подходили по-чувствително към тези въпроси. За да гарантирам, че няма да възникнат недоразумения, изцяло подкрепям предложението Ви за посредничество. Все пак, бихме могли да се придвижим по-напред, ако предварително, а не впоследствие, беше направена ясна декларация по въпроса за значението на международното право.

Намираме се в трудна ситуация. Ясно е, че са необходими действия и от двете страни. Формулировката на първоначалното Ви предложение не е идеална. Бих предпочел да бяхте установили по-тесен контакт с Парламента и докладчика. Това може би щеше да ни позволи да постигнем повече, като работим заедно. За съжаление, не се случи така, но не това е в центъра на настоящото разискване. Ключовият въпрос е как можем да постигнем напредък.

Ще постигнем напредък. Вероятно тази формулировка ще предложа на Парламента утре. Ще посочим, че предложеното от Вас посредничество, което аз изцяло подкрепям, следва да се основава на международното право, което включва и принципа на равнопоставеност. Двете страни трябва да се споразумеят да се придвижат в тази посока. Хърватия и Словения трябва да признаят, че международното право е необходимо, но, разбира се, и че принципът на равнопоставеност, отвореност и намиране на справедливо решение, политическо решение, ако искате да го опишете по този начин, е от съществено значение. Двете страни трябва да признаят това и в действителност е доста тъжно, че се намираме в ситуация, в която не можем да постигнем напредък. Предвид другите съществуващи по света проблеми и по-конкретно, в Европа, следва да бъде възможно тези проблеми да се решат по взаимно споразумение. Въпреки цялата критичност, аз, разбира се, Ви пожелавам успех във всички Ваши усилия, за да убедите двете страни. За съжаление, вчерашното обсъждане не беше толкова положително, колкото трябваше да бъде, но се надявам, че това скоро ще се промени.

Бих искал да направя още една обща бележка, която се отнася и за Македония. Съществуват двустранни проблеми, но не следва да се допуска те да блокират преговорите за разширяване. По отношение на нашето изменение, което често не се разбира правилно, със сигурност е необходимо двустранните проблеми да не бъдат част от рамката за преговори. Те следва да останат извън нея. Тя изцяло се отнася до преговорите между Европейския съюз и отделните страни. Двустранните проблеми трябва да се решават паралелно, ако двете страни – в настоящия случай Македония и Гърция, са готови да разгледат въпросите. Парламентът трябва да отправи ясен сигнал, че при всички спорове двете страни трябва да бъдат готови на отстъпки. Не е възможно едната страна да направи компромис, а другата да остане на същата позиция. Във всички случаи трябва ясно да покажем, че не бива да се допуска двустранните проблеми да блокират преговорите за присъединяване. Те могат да бъдат решени паралелно с преговорите и Парламентът ще помогне, за да гарантира, че двете страни ще склонят на отстъпки по двата спора, които са предмет на обсъждане тук. Надявам се, че тогава ще постигнем положителни резултати.

 
  
MPphoto
 

  Ria Oomen-Ruijten, автор. (NL) Г-н председател, в началото бих искала да изразя сърдечните си благодарности на всички, които допринесоха за настоящия доклад. Представих критична, но честна оценка за напредъка, постигнат от Турция през 2008 г. Докладът съдържа много точки, отразява правдоподобно положението в Турция и изпраща само едно ясно послание, а именно, че за трета поредна година е постигнато твърде малко по пътя на политическата реформа.

Политическата реформа и изпълнението на критериите от Копенхаген представляват абсолютни приоритети. Не става въпрос за отваряне на преговорни глави. Става въпрос за това, което обединява европейските граждани: принципът на правовата държава, независимата и безпристрастна съдебна система, свободата на изразяване, добре работещ печат и гарантиране на гражданските права на всеки отделен гражданин. Г-н председател, в тези области трябва да бъде направено повече. Едва тогава политическите глави могат да бъдат отворени.

Г-н председател, Турция не следва да изпълнява тези политически критерии заради нас. Турското правителство заяви на своите граждани, когато пое функциите си, че е необходимо да модернизира Турция. За тази цел е необходимо да бъдат реформирани политическите критерии, защото за създаването на социално ориентирана пазарна икономика на хората трябва да бъде предоставена възможност да осъществят творческите си възможности и всички граждани трябва да се ползват с еднакви права. Поради тази причина сега политическите критерии заемат централно място в нашия доклад.

Когато аз, както и комисията по външни работи, съвместният парламентарен комитет и други, посетихме Турция, имах усещането, че нещо се променя и в края на тунела е възможно да се види слаба светлина, както преди малко коментира членът на Комисията Рен. Преди десет години не бих могла да си представя, че ще се излъчват телевизионни програми на кюрдски език. Това също беше включено в доклада. Нещо повече, много високо оценявам положителната роля на Турция в района на Кавказ. Изразих одобрението си за първите стъпки по посока на отварянето на границите с арменците, тъй като те също трябва да бъдат освободени от изолацията, с която в момента се сблъскват.

Г-н председател, одобрена беше национална програма за осъществяване на посочените реформи. Налице са всички положителни елементи и искрено се надявам Турция сега сама да се заеме с осъществяването на реформите с новия преговарящ. Модерна и просперираща Турция е от най-голямо значение за турския народ, но, аз казвам това във всяка държава-членка, със сигурност и от голямо значение за всички нас в Европейския съюз.

Бих искала да се спра на още няколко точки, г-н председател. Често получаваме доклади, според които свободата на медиите и печата все още остава в кръга на пожеланията и, че когато пресата упражнява свободата си, като резултат от това й се налагат данъчни проверки или други мерки. Това трябва да се промени.

Накрая, по въпроса за внесените изменения, бих искала да препоръчам групата на социалистите в Европейския парламент да не ги приема, да приеме доклада във вида, в който е пред нас. Признаваме, че са необходими подобрения, но не следва да добавяме допълнителни изисквания, тъй като те са излишни и ще доведат единствено до поляризиране в Парламента.

 
  
MPphoto
 

  Erik Meijer, автор. (NL) Г-н председател, разширяването на ЕС в момента съвсем не заема приоритетното място, което имаше през годините, довели до големите вълни на разширяване през 2004 г. и 2007 г. Общественото мнение в сегашните държави-членки на ЕС в момента е в много по-малка степен положително настроено към този процес. Това в голяма степен се дължи на разликите в просперитета и равнището на заплащане, които могат да предизвикат по-голяма трудова миграция от по-бедните към по-богатите държави-членки.

По същия начин проблемът с визовите изисквания, осъждани в страните от бивша Югославия, до голяма степен е свързан с този страх. В резултат на това много граждани на тези страни, които до 1992 г. се ползваха със свободен достъп до настоящите държави-членки на ЕС, в момента се затрудняват да посетят нашите страни. Това трябва да се промени.

Когато страните кандидатки полагат максимални усилия, за да станат възможно най-бързо пълноправни членки на Европейския съюз, възможно е те да допуснат грешки в процеса. Именно по тази причина през 2008 г. с невероятна бързина Македония прие ново законодателство, което днес се оказва, че не съответства на преобладаващите сред нас възгледи относно внимателното вземане на демократични решения.

Опозицията, съвместно с различни неправителствени организации и отделни граждани, внесе жалби по повод небрежно управление в различни случаи. Според тях най-голямата управляваща партия се възползва от повече привилегии, отколкото й се полагат в едно многопартийно общество, в което демокрацията е нещо повече от обикновено провеждане на избори. Бяха отправени критики към полицията заради провала й при регистрирането на жалби, внесени от представители на обществеността. Изразено беше възмущение във връзка с демонстративното задържане на кмета на град Струмица и на други политици.

Предлагам да не прикриваме посочените критики, когато утре приемаме резолюцията. Налице са основания открито да заявим, че не всичко все пак е наред, съвсем не. Въпреки това трябва да признаем, че Македония се справя не по-зле от други държави по време на преговорите за присъединяването им и дори понякога след присъединяването им. Ако преговорите за присъединяване на Македония започнат сега, поне до 2017 г. няма да бъде възможно страната да се присъедини към Съюза.

Преди година Парламентът подкрепи предложението ми за възможно най-бързо започване на преговорите. Впоследствие прекъсването, поради парламентарните избори, беше използвано като аргумент да се изчакат президентските и местни избори, чието провеждане скоро предстои. По-нататъшното отлагане на процеса ще име две съществени отрицателни последици: широката подкрепа за членството в ЕС в рамките на Македония ще намалее и следователно статутът на страна кандидатка в бъдеще ще загуби всякакво значение.

Всички знаем, че използването на наименованието на Македония без допълнения ще се посрещне с непреодолими възражения от Гърция. Според Гърция съседната й държава е Северна Македония, Горна Македония, Вардарска Македония или Скопска Македония. Това е значително по-положително поведение от демонстрираното преди 2006 г., когато Гърция искаше по всякакъв начин да се избегне използването на наименованието „Македония“ за северната й съседка.

Възможно най-бързото присъединяване на северната й съседка към Европейския съюз в много-по голяма степен отговаря именно на интереса на Гърция, отколкото на другите държави-членки. По тази причина, при първа възможност трябва да бъде постигнато решение, признато и от двете държави. В противен случай двете държави трябва да продължат да чакат, докато другата направи първата голяма отстъпка, но въпросната държава не може да бъде единствената, която да действа в разрез със собственото си обществено мнение.

Трябва да избягваме положение, при което ще се решава чрез референдуми, че със съседната държава не могат да се допускат компромиси. Докато не бъде постигнат компромис, моите наследници всяка година ще докладват, че през следващите десетилетия не е възможно да бъде постигнат напредък.

Накрая, другото двустранно различие в мненията между Словения и Хърватия също следва да бъде бързо разрешено. През 2011 г. Хърватия трябва да може да стане пълноправна държава-членка на ЕС. Държавната помощ за корабостроителния сектор не трябва да бъде пречка, ако на другите държави-членки е позволено да предоставят държавна помощ на своите банки или на автомобилната си промишленост. Следва да бъде възможно да се запази равнището на заетост в Пула, Риека и Сплит.

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt, от името на групата PPE-DE.(DE) Г-н председател, в настоящото разискване относно разширяването следва да поправим три важни грешки. На първо място, Турция не е европейска държава, а е част от Мала Азия. Както правилно посочи действащият председател на Съвета, Турция е стратегически важен партньор и следователно се нуждаем от стратегическо партньорство, а не от присъединяване към ЕС.

На второ място, свързаните с Македония проблеми нямат нищо общо с хипотезата, че демократичната система там не функционира. Г-н член на Комисията, присъствах на изборите и те бяха за пример. Възникнаха трудности с малко малцинство в рамките на малцинството. В действителност проблемите се отнасят до неприятния въпрос с наименованието, който беше експлоатиран от двете страни с цел изнудване.

На трето място, Хърватия от дълго време е готова да се присъедини към Европейския съюз. Можехме тази година много лесно да приключим преговорите, както Европейският парламент на няколко пъти поиска и вероятно отново ще поиска утре. Фактът, че още не сме достигнали този етап изцяло се дължи на блокирането, наложено в Съвета от Словения. Г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, призовавам ви да намерим разумно решение, което най-накрая ще прекрати това блокиране. Граничният проблем е абсолютно същият, както в момента на присъединяването на Словения. Не можем да позволим на една държава да се присъедини към ЕС, въпреки че има нерешен проблем, а на друга – не.

Следователно трябва да подкрепим словенци и хървати в търсенето им на разумно решение на граничния проблем, но в същото време да отворим всички глави в преговорите. Двата въпроса нямат нищо общо помежду си и отварянето на главите в преговорите е изискване за постигане тази година на положителен резултат с отлична страна кандидатка, която може да служи за пример.

По отношение на двустранния въпрос, за който предлагаме нашата помощ, бих искал да Ви помоля, г-н член на Комисията, да работите за постигане на обективен процес на арбитраж. В понеделник Вашият говорител заяви, че той може да се осъществи въз основа на международното право и съдебна практика. Бих искал да Ви попитам дали считате, че тази формулировка е подходяща за постигане на компромис между двете страни.

Във всички случаи бих искал тази формулировка ....

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Jan Marinus Wiersma, от името на групата PSE. (NL) Г-н председател, бих искал да отбележа няколко неща във връзка с отличния доклад на г-жа Oomen-Ruijten относно Турция. Представляваната от мен група е съгласна с основното заключение в доклада, а именно, че напоследък беше постигнат прекалено малък напредък.

Несъмнено 2008 беше бурна година за турската политика и проблемите попречиха на осъществяването на няколко реформи, до степен, че част от процеса беше спрян. Сега, когато Турция в определена степен реши тези проблеми, надяваме се, че правителството въз основа на представените от него планове ще побърза да извърши необходимите стъпки, така че да запази надеждността на процеса на преговори с Европейския съюз. Ще спомена националната програма за реформи, която беше съставена от настоящото правителство.

Излишно е да посочвам, че нашата група ще продължи да подкрепя преговорите с Турция и тези преговори, доколкото зависи от нас, са за членство в ЕС, макар че не бива да се поддаваме на илюзии относно процеса и възможната му продължителност. Следователно неприемливо е тласъкът да дойде само от Турция. Ние в ЕС следва да останем надеждни партньори в този процес.

Турция е от стратегическа важност за Европейския съюз, не на последно място предвид нашите енергийни доставки и всичко, свързано с тях, и групата на социалистите в Европейския парламент подкрепя отварянето на глава Енергетика в преговорния процес. Разбира се, Турция ще трябва да извърши основната част от работата, а докладът Oomen-Ruijten съдържа много точки, които ние разгледахме в критична светлина и следва да продължим да действаме по същия начин.

Бих искал да спомена няколко точки от отличния доклад. Свободата на словото трябва да бъде гарантирана. Все още не сме доволни от случващото се в тази област. Неотдавна в интернет имаше кампания по отношение на Армения и въпроса с геноцида. Със сигурност начинът, по който органите реагират на кампанията, подкопава свободата на словото.

Нещо, което е от първостепенна важност и което ще продължим да повтаряме, и по което Европейският парламент не следва да допуска никакво съмнение, е, че никога няма да приемем ислямизацията на Турция и че в крайна сметка ще можем да приемем страната единствено въз основа на светския й характер, който в момента е гарантиран от Конституцията.

Бих искал да приключа, като направя последен коментар. Членът на Комисията Рен говори донякъде в оптимистичен дух за преговорите в Кипър. Според мен не следва да правим нищо, но в същото време не трябва да пренебрегваме въпроса, като не предприемаме никакви действия, за да осигурим успеха на тези преговори и трябва да призовем и Турция да не предприема нищо, което би могло да попречи на преговорите, тъй като за страните е важно да преговарят свободно относно начина, по който биха искали да оформят съвместното си бъдеще. Мога само да кажа, че се надявам оптимизмът, демонстриран от члена на Комисията Рен, да се окаже основателен.

 
  
MPphoto
 

  István Szent-Iványi, от името на групата ALDE.(HU) В края на миналата година настъпиха две важни събития в процеса на присъединяване на Хърватия. От една страна, хърватското правителство предприе значителни стъпки към осъществяване на съдебна реформа, като приложи решителни действия срещу организираната престъпност и показа резултати в борбата срещу корупцията. В същото време преговорите за присъединяване стигнаха до застой заради двустранен граничен спор. Той засяга не само Хърватия, госпожи и господа, но в по-общ контекст надеждността на процеса на разширяване. Подобно поведение заплашва надеждността на процеса и поради това е много важно възможно най-бързо препятствията да бъдат отстранени. Блокирането на преговорите изпраща твърде опасното послание, че присъединяването не зависи от изпълнението на условията, а от решаването на двустранни спорове, при които едната страна, от позиция на силата, се стреми да наложи волята си над другата страна.

Приветстваме препоръката на члена на Комисията Оли Рен за посредничество и положителният отговор на Словения и Хърватия е много окуражителен. Надяваме се, че след това няма да има причина, която да възпрепятства продължаването на преговорите за присъединяване. Продължаваме да вярваме, че ще бъде възможно преговорите да приключат до края на годината в съответствие с първоначалния график. За да стане това обаче, са необходими допълнителни усилия. Очакваме Хърватия да разсее тревогите, свързани със сътрудничеството й с Международния наказателен трибунал в Хага и да предаде всички документи, изисквани от трибунала. Това е много важно. По същия начин считаме за важно оказването на помощ за връщането на бежанците, за интегрирането на ромското малцинство и за изпълнение на програмата за десегрегация, както и за ефективното използване на средства, предоставени от ЕС, тъй като наблюдавахме значителни пропуски в това отношение. Все още е възможно да се придържаме към първоначалния график. Това е наша обща отговорност. Очакваме конструктивни действия от страна на Хърватия, както и от страна на Европейския съюз, поради което този въпрос засяга не само нашите общи усилия, но и надеждността на цялостния процес на разширяване.

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański, от името на групата UEN. (PL) Г-н председател, на първо място бих искал да поздравя г-жа Oomen-Ruijten, г-н Swoboda и г-н Meijer за техните солидно подготвени резолюции.

По отношение на Турция, очертаната в настоящия документ картина на нашите отношения не е оптимистична, но със сигурност е вярна. Доволен съм, че чрез резолюцията бяха подкрепени очакванията ни в областта на свободата на вероизповедание за християнските общности в Турция, включително правото на преподаване, правото на обучение на духовенство и също така защитата на собствеността на тези общности. Както и при други въпроси, изправени сме пред постоянно и все по-дразнещо забавяне от страна на Турция по отношение на тези проблеми.

Независимо от процеса на присъединяване, Турция е много обещаващ и важен партньор за Европа в областта на сигурността и енергетиката. Усилията на правителството на министър-председателя Ердоган и президента Гюл за подобряване на отношенията със съседните на Турция страни бяха най-важният аспект на актуалната турска политика. Жалко е, че тези усилия бяха подкопани от прибързани мерки по отношение на Израел. Опитите да се обвърже развитието на стратегическото сътрудничество между ЕС и Турция, което е въпрос от непосредствена важност, с процеса на преговорите, чиято динамика се забавя по обективни причини, също е повод за притеснение. По този начин разбирам турската позиция относно проекта Набуко. Тук се нуждаем от по-прагматичен подход. Изкушението за изнудване е лош съветник.

Колкото до Хърватия, трябва да направим всичко възможно, за да запазим темпото на процеса на присъединяване, което предвижда през 2009 г. Хърватия да се присъедини към ЕС. Стабилността на този регион все още е крехка. Нито граничните спорове, нито споровете относно собствеността могат да се превърнат в допълнителни условия за разширението на Съюза към Балканите. В името на стабилизирането на региона следва да включим възможно най-бързо Хърватия в процеса на интеграция, и след това Сърбия, Македония и Черна гора, и вероятно Косово и Албания.

 
  
MPphoto
 

  Joost Lagendijk, от името на групата Verts/ALE. (NL) Г-н председател, госпожи и господа, ще бъда кратък по доклада Oomen-Ruijten. Във всяко отношение това е добър доклад, който дава точна оценка на оставащите проблеми, както и отбелязва областите на напредък. В това отношение докладчикът изцяло заслужава признание.

В действителност бих искал да се възползвам от възможността да направя преглед на петте години във взаимоотношенията ЕС-Турция през настоящия парламентарен мандат. Гледайки назад към периода отпреди пет години, изглежда, че 2004 беше златната година на реформите, които наистина приближиха Турция към ЕС. Странно е и дори малко тъжно в интерес на истината, че от 2004 г., темпът на реформите е прекалено бавен, че в действителност в момента желанието на ЕС да предостави справедлив шанс на Турция е по-малко, а ентусиазмът за членството в Турция е намалял.

Парламентарните доклади, публикувани през всичките тези години, ясно посочват приоритетите на Парламента по отношение на ключовите реформи. На първо място, по отношение на свободата на словото и свободата на изразяване на мнение, въпреки че известният член 301 беше изменен, положението все още е незадоволително. Повод за голямо съжаление е, че уебсайтове, включително YouTube, все още не са достъпни в Турция и е налице неприемлив натиск от страна на правителството върху част от медиите.

На второ място, по отношение на кюрдския въпрос, през 2007 г. след присъединяване на кюрдската националистическа Партия на демократичното общество (ПДО) възникна основателна надежда, че може да бъде намерено решение между ПДО и Партията на справедливостта и развитието (AKP). За съжаление, това не стана.

На трето място, по отношение на религиозните малцинства, въпреки че съществува закон за организациите, който предлага решение за някои от малцинствата, все пак за голямото мюсюлманско малцинство на алевите все още не е намерено решение. Въпреки този бавен напредък, в Парламента все още има мнозинство, което подкрепя присъединяването.

Според мен посланието на настоящото разискване и на разискванията от изминалите пет години към турското правителство следва да бъде, че тази подкрепа, въпреки неподходящите реформи, ще продължи единствено, ако без отлагане бъдат направени нови предложения за реформи във всичките три области.

В това отношение споделям до известна степен оптимизма на члена на Комисията по повод кюрдската телевизия, по повод отварянето, настъпило между Турция и Армения. Необходимо е волята за реформи от 2004 г. да се възвърне. Ако това се случи, аз съм убеден, че нашите разисквания и разискванията в Турция отново ще се изпълнят с оптимизъм.

 
  
MPphoto
 

  Adamos Adamou, от името на групата GUE/NGL.(EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, докладът за напредъка на Турция и оценката му през м. декември се отнасят до това, дали страната е изпълнила критериите от Копенхаген и задълженията, произтичащи от Споразумението за асоцииране и допълнителния протокол към споразумението от Анкара.

Целта за пълна интеграция, която е важна както за Турция, така и за Европейския съюз, все още е движещата сила за серия от реформи и промени в политиките на Турция, така че да се гарантират правата на всички малцинства, да се намери политическо решение на кюрдския въпрос, да се признае арменският геноцид и да се отвори границата с Армения.

Турция трябва да изпълни всичките си договорни задължения спрямо Европейския съюз, както това направиха всички предишни страни кандидатки. Вместо това Турция не успя да изпълни договорните задължения, поети пред Европейския съюз във връзка с Република Кипър в качеството й на държава-членка. Страната отказва да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети, пристигащи от Република Кипър и да отмени ветото върху участието на Кипър в международни организации, и макар че се стреми да играе роля на регулаторен фактор в региона, продължава да нарушава международното право чрез окупацията на Кипър.

В момента сме в средата на преговорите за решаването на кипърския въпрос въз основа на двузонална, двуобщностна, политически равноправна федерация, както беше формулирана в резолюциите на ООН, приети в съответствие с международното и европейското право. Следователно Европейският съюз трябва да поддържа първоначалната си позиция и да увеличи натиска, така че Турция да позволи постигането на съществен напредък в преговорите, да прекрати окупацията и да предприеме необходимите действия за изясняване на съдбата на изчезналите лица. Отново внесохме този въпрос с изменения, въпреки че има друга резолюция относно изчезналите лица, вследствие на показанията на турския войник Olgkats относно екзекуцията през 1974 г. на 10 гръцкокипърски затворници, които все още се водят изчезнали. Това е чисто хуманитарен въпрос и значимостта му не намалява, колкото и пъти да го повтаряме.

По отношение на глава Енергетика, тя не може да бъде отворена, докато Турция не спре да възпрепятства Република Кипър в упражняването на суверенните й права в своята изключителна икономическа зона. Виждам във Вашия доклад, г-н член на Комисията, че Комисията е загрижена във връзка с проблемите, създавани на плавателните съдове, които правят проучвания за наличието на горива в изключителната териториална зона на Кипър, от турски военни кораби, както и че в заключенията си от 8 декември 2008 г. Съветът призовава за въздържане от всякакъв вид заплаха, източник на напрежение или действия, които биха могли да попречат на добросъседските отношения и на мирното уреждане на спорове.

Би било добре, г-н член на Комисията, да тласнете Турция в правилната посока, точно, както се посочва във Вашите позиции. Внесохме изменение по този въпрос, чието съдържание изцяло се придържа към Вашите позиции, г-н член на Комисията, които са и позициите на Европейската комисия.

 
  
MPphoto
 

  Bastiaan Belder, от името на групата IND/DEM. (NL) Г-н председател, в параграф 17, докладчикът г-жа Oomen-Ruijten призовава цялото турско общество към цялостно зачитане на свободата на вероизповедание. Изцяло подкрепям този призив, защото той засяга един от основните критерии за присъединяването на Турция към ЕС.

Междувременно обаче, турската образователна система и медии се състезават в разпространението на стереотипни карикатури на местни турски християни като врагове на нацията, като съучастници на западните сили, които искат отново да колонизират родината им и да я поделят помежду си. Г-н член на Комисията, ще призовете ли пасивното турско правителство, което също е отговорно за това, да представи обяснение относно това препятствие за присъединяването?

Също така, г-н член на Комисията, всички турски документи за самоличност разкриват религията на гражданите, която е истинската причина за редица форми на социална дискриминация спрямо турските християни. Това, г-н член на Комисията, е основателна причина да се настоява пред турските Ви събеседници за незабавното премахване на този раздел от официалните документи.

 
  
MPphoto
 

  Luca Romagnoli (NI).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпреки че изглежда, че Хърватия е постигнала задоволителен напредък в приемането на законодателството за борба срещу дискриминацията, бих предложил, преди да възхваляваме съдържащите се в резолюцията позиции, да проверим как се прилагат тези закони. Например по отношение на достъпа до имущество, особено по отношение на италианските инвестиции, струва ми се, че на практика е постигнат много малък напредък. Няма да подкрепя резолюцията, защото, въпреки очевидната липса на напредък и противоречията с достиженията на правото на Общността, тя призовава за присъединяване, което, по мое мнение, е твърде прибързано. Нека върнат обратно това, което откраднаха от нашите бежанци от Истрия и Далмация от 1947 г. Тогава, и само тогава, можем да говорим за присъединяването им.

 
  
MPphoto
 

  Anna Ibrisagic (PPE-DE).(SV) Г-н председател, резолюцията относно Бивша югославска република Македония, по мое мнение, е добре балансиран текст и бих искала да благодаря на г-н Meijer за това, че съсредоточи усилията си едновременно върху реформите и целите, които бяха осъществени, и върху въпроси, които изискват допълнителни усилия. Особено съм доволна от факта, че резолюцията изпраща ясното послание, че настоящата ситуация след три години очакване за започване на преговорите е много тревожна и неприемлива. Абсолютно ясно е, че Бивша югославска република Македония е европейска държава, чието място е в рамките на Европейския съюз.

Когато обсъждаме въпроса в Парламента, аз обикновено избягвам да споменавам спора за наименованието между Гърция и Бивша югославска република Македония. Считам, че има много други въпроси, които следва да бъдат обсъдени по-задълбочено и които ние никога не обсъждаме, защото спорът за наименованието отнема огромна част от времето. Днес, все пак, след като прочетох редица изменения, чувствам необходимост да подчертая изключително ясно, че е неприемливо който и да било двустранен конфликт да се експлоатира, за да се затрудни по-бързото придвижване на дадена страна към европейска интеграция или да се попречи на участието й в международни институции.

Много държави са имали и все още имат двустранни конфликти и всички ние искаме възможно най-бързото решаване на тези конфликти по приемлив за двете страни начин, но същевременно, по мое мнение, не следва те да блокират процеса на европейска интеграция на другата, особено, ако въпросните държави са в чувствителна позиция както географски, така и политически.

 
  
MPphoto
 

  Józef Pinior (PSE).(PL) Г-н председател, за трета поредна година играя ролята на докладчик от името на групата на социалистите в Европейския парламент относно доклада за напредъка на Бивша югославска република Македония. Трябва да кажа, че ситуацията в Македония напомня сцена от древногръцка трагедия. Макар наистина добрата воля на всички страни да е всеобщо заявена, нищо повече от това не се случва. Преди три години бях сигурен, че в края на настоящия парламентарен мандат ще бъдем в състояние да говорим за успех на преговорите с Македония за присъединяването й към Европейския съюз. Това не се случи. Основният проблем е въпросът с наименованието. Независимо от факта, че това е двустранен въпрос, който няма нищо общо с критериите от Копенхаген, той засяга политическата ситуация по време на преговорите за присъединяване на Македония. Гърция демонстрира добра воля, самата Македония демонстрира добра воля, но вече няколко години не е възможно да се постигне споразумение в тази област. Като докладчик относно този доклад от името на групата на социалистите мога само да изразя надежда, че въпросът ще бъде решен, като се вземе предвид интересът на Европейския съюз, Македония и Гърция.

Налице е проблем със стабилизирането на политическите институции в Македония. Разбираме това много ясно. Разбираме също така съвсем ясно, че политическата воля на обществото, органите на държавното управление и политическите групи в страната е за установяване на връзки с Европейския съюз. Съветът следва да реши да започне преговори за присъединяване преди края на 2009 г., но това следва да зависи от цялостното осъществяване на най-важните предварително договорени приоритети. В това отношение предстоящите президентски и местни избори в Македония са много важни. Ние в Европейския парламент ще ги наблюдаваме отблизо.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock (PPE-DE).(EN) Г-н председател, благодаря, че изяснихте това. Гърция се присъедини към Европейския съюз през 1981 г. и членството донесе много ползи на тази страна, която аз изключително обичам. Близо 30 години по-късно обаче Македония естествено иска да се присъедини към Европейския съюз и да сподели същите тези ползи. Следователно съвсем правилно е Гърция, като съседна балканска държава, да изрази ясната си солидарност и да работи, за да помогне на малка държава като Македония да постигне стремежите си.

Но заради собствената си област, наречена Македония, Гърция се противопоставя на използването на наименованието „Република Македония“, като настоява вместо това да се използва „Бивша югославска република Македония“ или БЮРМ. В името на последователността, защо тогава Гърция не настоява и за използването на „Бивша съветска република Естония“ като официално наименование на Естония?

Ето защо съжалявам, че сега Гърция обмисля да наложи вето на членството на Македония заради този проблем. Страхувам се, че Гърция рискува да се окаже в нелепо положение и призовавам правителството в Атина да смекчи линията си на поведение. В този Парламент и в моя избирателен район съм известен като верен и убеден почитател на гръцката култура и приятел на гръцките и кипърските членове на Европейския парламент, но съм и член на новосъздадената формация на приятелите на Македония в ЕП. Нека решим този висящ въпрос бързо и разумно. Призовавам Парламента също така да изпрати делегация от членове на ЕП, които да наблюдават предстоящите президентски избори и да помогнат за узаконяването на резултата от тях.

По отношение на предстоящото присъединяване на Хърватия към ЕС, жалко е, че граничният спор със Словения все още не е решен. Както в случая с Гърция и Македония, тези трудности трябва да се решават двустранно, вместо да се вплитат в процеса на присъединяване към ЕС.

Словения се присъедини към Европейския съюз, докато все още имаше нерешени проблеми с Италия, която не се изпречи на пътя й в опит да блокира присъединяването й, така че не виждам защо Хърватия следва да бъде възпрепятствана. По същия начин в бъдеще никога не бих одобрил Хърватия да наложи вето на присъединяването на Сърбия заради териториални спорове.

За моите избиратели, които изпитват умора от разширяването, много по-непосредствен повод за тревога е мащабът на организираната престъпност и корупцията в Хърватия, чието изкореняване правителството наистина трябва да превърне в национален приоритет.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROURE
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE).(DE) Г-жо председател, бих ли могъл на първо място да уточня, че изказването ми относно Турция е от името на моята група, а не от лично мое име. Развитието на Турция е повод за тревога за либерали и демократи. За три години не само че беше постигнат твърде малък напредък по пътя на реформите, но имаше и известно изоставане. Както правилно посочи тук членът на Комисията Рен, свободата на пресата е основна ценност на Европейския съюз. Извън всяко съмнение е, че в страна, която иска да се присъедини към ЕС, трябва да се зачита свободата на пресата.

Въпреки това наблюдаваме нещо друго. Критично настроените журналисти трудно получават акредитации. Новият собственик на ATV все още трябва да отговаря на много въпроси, налице са призиви от най-висши постове за бойкот на някои медии, а на групата Dohan беше наложена произволна наказателна санкция в размер на 400 милиона EUR. Това е произволна мярка, която ни изправя пред въпроса за принципа на правовата държава, който е също толкова важен за либералите, както и свободата на пресата. Принципът на правовата държава също трябва да бъде гарантиран. Докладите относно зачестилите случаи на мъчения и малтретиране в полицейски участъци силно ни тревожат, още повече при случаите, когато това се случва извън официалните места за задържане или полицейски участъци, но, разбира се, когато се случва на посочените места, това също ни тревожи.

Символични или чисто прагматични мерки като приемането на нова програма или назначаването на нов главен преговарящ са добре дошли, ако ги възприемем от чисто практическа гледна точка. Все пак, сами по себе си те не са достатъчни, за да придадат нов тласък на ритъма на реформите. Според либералите и демократите Турция трябва да реформира икономиката и обществото си, политиката и конституцията си независимо от перспективите за присъединяването й, в неин собствен интерес, в интерес на нейния народ.

Бих искал, ако ми позволите, да кажа още нещо за настоящото разискване. То ми напомня на улична латерна, на която понякога се върти турската, понякога хърватската, а понякога македонската песен. Считам, че трябва, и то скоро, да преструктурираме това разискване. Също така ще бъда благодарен, ако проведем разискването в Брюксел, а не в Страсбург.

 
  
MPphoto
 

  Mario Borghezio (UEN).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, по въпроса за Хърватия, е, онези, които говорят от името на италианската общественост и са били избрани от нея, са длъжни да представят основателните й претенции. Изминаха над 60 години от историческата кражба на нашата собственост в Истрия и Далмация. Хърватия има морално задължение, което трябва да изпълни, и председателят на Комисията г-н Барозу разполага с досието по този деликатен и оскърбителен въпрос, който трябва да бъде доведен до знанието на хората. Това е по-скоро морален, отколкото политически въпрос, става дума за връщането на собствеността на законните й собственици: 1 411 имота, които първоначално са принадлежали на италианци.

Колкото до Турция, как можем да си помислим спокойно да предоставим членство на страна, която понастоящем налага продиктувано от ислямистки съображения вето в НАТО при назначаването на генералния секретар, само защото представлява страна, а именно Дания, където се разигра историята с карикатурите. Турция, ислямска страна, призова за ислямска забрана за назначаването на премиера на поста генерален секретар на Атлантическия съюз само защото той е министър-председател на държавата, в която бяха публикувани карикатурите, либерална държава, в която очевидно, за разлика от Турция, е възможно да се публикуват иронични карикатури за Мохамед. В Турция има закон, и членът на Комисията следва да го познава, който забранява строежа на всякакъв род немюсюлмански храмове на улица, където се намира джамия. С други думи, ако на въпросната улица се намира джамия, не е разрешено изграждането на друга религиозна сграда. Нашият докладчик, която, струва ми се, е облечена в прекрасен панталон, днес не би могла да влезе в турския парламент със своя костюм с панталон. Това показва колко изостанали сме още. Турция е Азия, не Европа.

 
  
MPphoto
 

  Angelika Beer (Verts/ALE).(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, позволете ми първо от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс да приветствам присъстващия тук заместник министър-председател на Македония.

Второ, поднасям благодарностите си на чешкия действащ председател на Съвета, както и за позицията на министър-председателя Тополанек, който вчера изтъкна, че спорът между Македония и Гърция за наименованието е двустранен въпрос и не следва да води до последици, и на второ място, се застъпи в подкрепа на възможно най-бързото присъединяване на Македония към НАТО и следователно за оттегляне на гръцкото вето, две много важни точки.

Може би понякога сме малко арогантни, когато разискваме относно страните кандидатки, поради което бих искала да повдигна въпроса за личната отговорност, защото тук обсъждаме перспективите и недостатъците на страните кандидатки, но от друга страна, имаме основни политически сили, като консерваторите в Германия, които искат да окажат натиск за приемането на Хърватия и на никоя друга държава след това.

Ако това се наложи като преобладаващо мнение в Европейския съюз през следващия парламентарен мандат, то би унищожило трудно финансирания мирен план, съставен след войните на Балканите. Ще загубим доверие и доверието в Европа ще пострада. Призовавам всички да се противопоставят на това.

За Хърватия и Словения сме съгласни, че без двойни стандарти и без налагане на вето, нещата се развиват добре и граничният спор може да бъде решен отделно, надяваме се също така преговорите с Македония да започнат възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 

  Gerard Batten (IND/DEM).(EN) Г-жо председател, ако Турция се присъедини към Европейския съюз, тя ще бъде най-бедната и икономически най-изостаналата държава-членка с население, надвишаващо 72 милиона души. Стотици хиляди, ако не и милиони, ще мигрират към държави като Обединеното кралство.

Европейският съюз ще граничи с държави като Сирия, Ирак и Иран, криещи огромен потенциал за бъдещи конфликти и конфронтация.

Хората, които наистина следва да се безпокоят от приемането на Турция обаче са кипърските гърци: ако Турция се присъедини към ЕС, турците ще имат право да пътуват навсякъде в ЕС. Хиляди турци ще могат законно да отидат в южната част на Кипър и, ако искат, ефективно да го окупират, съвсем законно.

На изборите за Европейски парламент на 4 юни гласоподавателите от гръцки произход в Лондон следва да си спомнят, че Консервативната, Лейбъристката, Либералдемократическата и Зелената партия ентусиазирано подкрепят приемането на Турция. Единствената британска партия в Европейския парламент, която се противопоставя на приемането на Турция е Партията за независимост на Обединеното кралство.

 
  
MPphoto
 

  Philip Claeys (NI). (NL) Г-жо председател, ако не друго, преговорите с Турция помогнаха на Комисията и Съвета да усъвършенстват изкуството на евфемизмите. Начинът, по който бяха омаловажени проблемите на Турция, впечатлява. Това дори стана повод за осмиване в Турция.

Списъкът на проблемите е толкова дълъг, че е учудващо как преговорите все още продължават. Всъщност, Комисията обеща, че процесът на преговорите ще следва ритъма на процеса на реформи в Турция. Това обещание съвсем се нарушава сега, тъй като постоянно се отварят нови преговорни глави.

Равносметката от продължилите над три години преговори определено е жалка. Затова нека затворим страницата. Турция не е европейска държава и следователно не принадлежи към Европейския съюз. Нека вместо това да работим за установяване на отношения на привилегировано партньорство.

 
  
MPphoto
 

  Doris Pack (PPE-DE).(DE) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, Хърватия е първата държава, за чието присъединяване към Европейския съюз, след опита от последните две разширявания с Румъния и България, летвата с основание беше поставена много високо, поради което постиженията и напредъкът, постигнати от Хърватия заслужават особена похвала. Оставащите реформи в областта на съдебната система, които бяха посочени, бяха започнати. Установяването на цялостно сътрудничество с Международния наказателен трибунал в Хага, за което страната беше призована, е стъпка в правилната посока.

При Словения става въпрос за двустранен граничен спор. Г-н член на Комисията, Вие изведнъж заговорихте за „европейски граничен спор“. Преди 2004 г. нямаше европейски граничен спор; имаше гранични спорове, които не бяха признати. По това време никой не се обърна към ООН за решаване на спора; сега те направиха това. Така че, ако Словения спре да пречи на отварянето на необходимата преговорна глава заради тези двустранни гранични спорове, които не бяха пречка за нейното присъединяване към Европейския съюз, преговорите за присъединяване между Хърватия и ЕС могат да бъдат приключени до края на годината.

Страната кандидатка Македония също осъществи огромен напредък. Ако изборите, които предстоят да бъдат проведени в края на м. март, изпълнят международните стандарти, ЕС ще трябва най-накрая да определи дата за започване на преговорите за присъединяване. Чисто двустранният спор относно наименованието между Македония и Гърция не следва да насърчава Гърция да налага вето.

Остава ни само да се надяваме, че двете държави-членки на ЕС Гърция и Словения ще си спомнят собствената си ситуация преди присъединяването им към ЕС и ще достигнат до заключението, че следва да действат честно и по европейски спрямо съседните им държави.

Ако с помощта на съседите им Хърватия и Македония постигнат тази година целите, които описах, това ще изпрати положителен сигнал на останалите държави от Западните Балкани, че ЕС сериозно държи на обещанието си, дадено в Солун, във връзка с присъединяването на всички държави от Западните Балкани, което се подкрепя и от Християндемократическия съюз, г-жо Beer.

 
  
MPphoto
 

  Libor Rouček (PSE). (CS) Бих искал да направя няколко коментара. На първо място, добре е, че разискването относно разширяването на ЕС се състои, тъй като е важно дори в период на дълбока икономическа криза Европа да не губи от погледа си един от успешните си приоритети, а именно по-нататъшното разширяване. Трябва да продължим да бъдем фокусирани върху този приоритет. На второ място, по отношение на Хърватия твърдо вярвам, че преговорите за присъединяване могат да бъдат приключени през тази година. Следователно бих искал да призова Съвета да действа сега и да сформира техническа работна група, на която ще бъде възложена задача да изработи проект на договор за присъединяване. По отношение на Бивша югославска република Македония, за нея е несправедливо и деморализиращо, че преговорите за присъединяване още не са започнали в Скопие, въпреки че изминаха вече три години, откакто Македония получи статут на страна кандидатка. Затова бих искал да призова Съвета да ускори този процес. По отношение на Турция, съгласен съм, че политическите реформи трябва да бъдат ускорени, преди да бъдат отворени така наречените политически глави. Все пак, не мога да разбера защо не е възможно да се преговаря с Турция по глава Енергетика, например, която е от жизненоважно значение както за ЕС, така и за Турция.

 
  
MPphoto
 

  Jelko Kacin (ALDE).(SL) Ние в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа подкрепяме доклада на г-н Meier. Бивша югославска република Македония (БЮРМ) заслужава да й бъде предоставен шанс и по-добро бъдеще. Все пак, необходимо е да й бъде засвидетелствано минимално международно уважение, включително правото на собствена идентичност и признаване на собствения й език и култура.

Въпросът с наименованието на страната твърде дълго се проточи и в същото време атмосферата в страната се влошаваше. Разпространи се все повече популизъм и национализъм, появи се твърде голяма политическа изолация и вербални атаки, които засегнаха и съседни страни. По-конкретно, назоваването на инфраструктурни съоръжения с имена на герои от периоди на гръцката история, предшестващи пристигането на славяните по тези земи, не водят до установяване на добросъседски отношения. Издигането на паметник висок над 10 м. не е необходимо.

Ако искаме да предотвратим появата на нестабилност, трябва да помогнем на страната, политиците и народа на БЮРМ да се освободят от блокадата. Премахването на визовите ограничения не е достатъчно. Това, от което се нуждае тази страна, е дата за започване на преговорите. Те заслужават възможност да докажат достойнствата си по време на процеса на присъединяване. Сега трябва да им помогнем и да им покажем, че имаме доверие в тях. Това ще ни помогне да допринесем за стабилността в региона и да улесним развитието му в положителна посока. БЮРМ се нуждае от положителен отговор сега, защото времето е от съществено значение. Всъщност, може да се каже, че времето е пари.

Позволете ми да кажа също няколко думи за Хърватия. Г-н член на Комисията, двама бивши министър-председатели на Словения и Хърватия, съответно Дърновшек и Рачан, постигнаха голям успех, когато сключиха споразумение относно границата. За съжаление, те вече не са сред нас, но имаха смелост да продължат напред, да инвестират в бъдещето и да постигнат известен успех. Считам, че ще бъде правилно да призовем двете правителства да последват техните стъпки и отново да постигнат споразумение относно границата, при това в близко бъдеще. Това ще е добре за Словения, за Хърватия, за Европейския съюз и за Западните Балкани.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Rogalski (UEN).(PL) Г-жо председател, преговорите с Турция за присъединяване към ЕС все още продължават, въпреки че много отдавна трябваше да са приключили. Турското правителство не представи последователна и всеобхватна програма за политически реформи. Турция не поднови работата по новата светска конституция, важен елемент от която трябваше да бъде защитата на правата на човека и основните свободи, която турското правителство следва да гарантира.

Дискриминацията срещу етническите и религиозни малцинства продължава. Турция не предприе стъпки и за засилване на безпристрастността на съдебните институции. Свободата на словото и на пресата все още не е защитена в Турция, тъкмо напротив, открито се нарушава. Домашното насилие и браковете по принуда продължават да са нещо обикновено.

Турското несъгласие със стратегическото партньорство между ЕС и НАТО определено е против интересите на Общността. Нещо повече, Турция не признава независимостта на една от държавите-членки на Европейския съюз, а именно Кипър. Това е скандално. Турция е антидемократична страна, тя нарушава правата на човека и се ръководи от ценностна система, която ни е чужда. За Европа ще е много по-добре, ако Турция не стане член на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Sepp Kusstatscher (Verts/ALE).(DE) Благодаря, г-жо председател. В днешното обширно разискване тук искам само да подчертая един проблем и той е въпросът с многоезичието в Македония.

Неотдавна избухнаха конфликти в училища в Струга между албанско- и македонскоезични родители. Под натиска на националистически настроените родители, ръководителите реагираха, като разделиха обучението на етнически групи, което представлява стъпка в погрешна посока. Разделянето на отделни езикови групи не насърчава изучаването на езици; то се насърчава чрез неформално събиране на хора, които говорят различни езици в училище, на работа и на игра. Преподаването на английски език, което от една година вече е задължително навсякъде, следва, разбира се, да бъде приветствано, но не трябва да се използва като извинение от македонците да не изучават албански или от албанците да не изучават македонски език. Училищата в многоезичните райони имат много особена задача: те трябва да обучават децата на майчиния им език и на езика на съседите им.

Обединени в многообразието е девизът на ЕС и той следва да се прилага и към македонците.

 
  
MPphoto
 

  Hanne Dahl (IND/DEM).(DA) Г-жо председател, считам, че Турция трябва да стане член на ЕС. Критиките към Турция в много случаи са оправдани, но извиненията и дистанцирането трябва да спрат и трябва да бъде изработен сериозен план за присъединяването на Турция към ЕС. Това ще отнеме време, но страната трябва да се присъедини и ние следва да кажем това по ясен и ангажиращ начин. Вместо псевдоразискване относно демокрацията в Турция, се нуждаем от истинско и отворено разискване за ролята, която религията може и следва да играе в социалния дебат. Нуждаем се от създаване на форма на европейско сътрудничество, което е способно да посрещне предизвикателството, което представлява Европа, съставена от различни религии. Трябва да направим това, без да губим от погледа си основните ценности и онази неприкосновеност на личността, породена от европейските ценности, създадени от смесването на еврейска, християнска и гръцка култура във вековете преди и след раждането на Христос.

 
  
MPphoto
 

  Carl Lang (NI).(FR) Г-жо председател, разполагам с една минута, за да ви кажа, че въпреки решителността и слепотата на европейските институции, едно нещо трябва да е ясно на всички: дойде времето да сложим край на процеса на присъединяване на Турция.

Преговорите затънаха, налице е взаимна липса на разбиране и постоянно състояние на неяснота. Това положение вреди на всички, на Европейския съюз, както и на Турция. Трябва да спрем с лицемерието и преструвките.

Трябва да си припомним един очевиден факт. Турция е държава в Мала Азия. Турция не е европейска страна нито в географски, нито в културен аспект. Турция окупира с военна сила част от държава-членка на Европейския съюз, поради което до днес преговаряме само по десет от общо 35 преговорни глави, от които само една е затворена. Време е всеки да си възвърне свободата, независимостта и суверенитета, като се започне с Кипър.

Народите в Европа не искат Турция в Европа. Нека да уважаваме нашите народи и да покажем уважение към Европа!

 
  
MPphoto
 

  Pál Schmitt (PPE-DE). (HU) Като председател на съвместния парламентарен комитет ЕС-Хърватия, бих искал да насоча вниманието ви към събитие с особено голямо значение. В понеделник хърватският министър-председател, и не само министър-председателят, но и президентът, и всички парламентарни опозиционни партии постигнаха съгласие по въпроса, че ЕС следва да посредничи за решаването на граничния спор между Хърватия и Словения въз основа на международното право. Считам за безпрецедентно в историята на ЕС една държава-членка да парализира разширяването на Съюза и в момента да пречи на отварянето на 12 преговорни глави, при положение че още през 2001 г., във времето на нейните преговори за присъединяване, е заявила, че няма гранични спорове със съседите си.

От началото на преговорите за присъединяване през 2005 г. бяха постигнати много резултати по отношение на реформирането на съдебната система и държавната администрация, мерките за борба с корупцията, правата на малцинствата, връщането на бежанците и регионалното сътрудничество. В случая на Хърватия за първи път това беше свързано с изпълнението на набор от изисквания. Около 100 от тези изисквания бяха успешно изпълнени. Благодарение на тези изключителни усилия, хърватският народ сега очаква положителни послания от Европейския съюз. Разумното и съзнателно население беше разочаровано, когато съседната приятелска страна еднолично блокира продължаването на преговорите за присъединяване. Дългосрочната, носеща сигурност стабилизация на Балканите е възможна единствено по пътя на европейската интеграция. Съюзът ще сгреши, ако разреши на Словения да попречи на преговорите с Хърватия заради техния двустранен спор, въпреки че Хърватия направи всичко възможно в интерес на защитата на европейските ценности и на приемането на достиженията на правото на Общността. Ще отбележа, г-жо председател, че е жалко, вероятно и за тези, които ни слушат, че се занимаваме със съдбата на три важни, исторически държави по едно и също време, сякаш те представляват едно цяло. Може би щеше да е по-добре да обсъдим трите държави всяка по отделно.

 
  
MPphoto
 

  Emine Bozkurt (PSE). (NL) Г-жо председател, бих искала да разгледам един въпрос, който г-жа Oomen-Ruijten също изтъкна като важен, а именно: въпроса за политическите критерии. В процеса на преговори с Турция въпросът за правата на човека беше много ясно поставен на дневен ред. Това също е отразено в този доклад.

Много неща несъмнено са се подобрили: кюрдската телевизия, а също и създаването на комисия по правата на жените в турския парламент, за която аз, като докладчик относно правата на жените в Турция, работих много усилено през последните години. Това са мащабни реформи.

Друг очевиден напредък е увеличеният брой убежища за жени, жертви на насилие. Какво обаче се случва с тези жени, щом напуснат убежищата? Какви грижи се полагат за тях и децата им? Турция трябва да се заеме с този въпрос. След местните избори за съвети, които ще се проведат в края на този месец, в местните съвети би трябвало да членуват повече жени.

Бих искала да насоча вашето внимание и към борбата с измамите. Турция трябва по-ефективно да сътрудничи на Европейския съюз в борбата с измамите и с трафика на жени, защото твърде много хора стават жертви на измами, в които са намесени „зелените фондове“ или благотворителни организации.

 
  
MPphoto
 

  Jim Allister (NI).(EN) Г-жо председател, никога не съм подкрепял приемането на една неевропейска Турция в Европейския съюз, а настоящият спад в икономиката ме кара да бъда по-убеден в позицията си от когато и да било.

Като държава с крупен нетен принос, Обединеното кралство носи непропорционална тежест, като финансира Европейския съюз, така че, щом се стигне до огромните допълнителни разходи за разширяването и включването на Турция, ще се окажем с тежест, по-голяма, отколкото можем да понесем. С намалена данъчна основа, все по-ниски приходи, увеличени разходи за социално подпомагане, а и дългове, наследени за десетилетия напред вследствие на неумелото управление на лейбъристкото правителство, не можем да продължаваме да плащаме за присъединяването на Турция от все по-празния си портфейл.

Ако искате, наречете това тесни, користни национални интереси, но за мен е просто здрав разум по отношение на икономиката.

 
  
MPphoto
 

  Antonios Trakatellis (PPE-DE).(EL) Г-жо председател, като най-отдавнашен член в нашия регион едновременно на Европейския съюз и НАТО, Гърция е била и продължава да бъде на предна линия в усилията за интегриране на балканските страни в евроатлантическите структури, защото е твърдо убедена, че развитието на държавите в региона ще бъде от полза за всички.

Гърция е инвестирала над един милиард долара в Бивша югославска република Македония и е създала 20 000 работни места, което е безпрецедентно за чужди инвестиции в местна икономика. Доколкото това засяга Гърция, въпросът за името не е въпрос само с исторически, психологически и сантиментални измерения. Това е един постоянен, съществен политически проблем, засягащ всички гръцки граждани и европейските ценности на добросъседски отношения и сътрудничество в региона.

Искам да напомня на Парламента, че в документа COM(2007)0663 Гърция даде съгласието си на Бивша югославска република Македония да бъде даден статут на кандидат за присъединяване към Европейския съюз, с ясно изразен ангажимент за провеждане на преговори под егидата на ООН и постигане на приемливо за двете страни решение на въпроса за името. Това ще допринесе за сътрудничеството и добросъседските отношения в региона, защото без постигане на консенсус не може да има приятелство, а без приятелство не може да има никакъв съюз, нито партньорство.

Нашето представителство не е в опозиция на изразената в доклада силна подкрепа за решаването на този въпрос под егидата на ООН. За съжаление обаче, отвъд тази ясна позиция, в параграфи 12 и 13 има допълнителни фрази, които подкопават усилията за решаване на проблема и насърчават непримиримостта, ето защо те са напълно неприемливи; докато изменения 1 и 2 възвръщат добрия тон, нарушен в параграфи 12 и 13.

Колкото до останалата част на доклада, тя съдържа много елементи, които ще съдействат на Бивша югославска република Македония да продължи своите усилия по пътя към обединена Европа.

 
  
MPphoto
 

  Maria Eleni Koppa (PSE).(EL) Г-жо председател, политиката на разширяване е най-успешният израз на външната политика на Европейския съюз. В случая с Турция посланието трябва да бъде пределно ясно: целта е интеграцията, но тя се постига чрез изпълняване на поетите ангажименти, утвърждаване на принципите на демокрацията, зачитане на правата на човека и поддържане на добросъседски отношения.

Турция се намира в решителна фаза както във вътрешен аспект, така и по отношение на преразглеждането на своята геостратегическа роля. В този контекст за Турция е жизненоважно да продължи със своите реформи и неотклонен курс към Европа. И все пак, бих изтъкнала факта, че напрежението, създадено напоследък от Турция в Егейско море, причини нови проблеми.

В случая с Бивша югославска република Македония Комисията недвусмислено подчерта, че тази страна не отговаря на основните изисквания за започване на преговори, имайки предвид значителните недостатъци на нейната демокрация. Колкото до полемиката относно името, въпреки факта, че Гърция демонстрира дух на сътрудничество и реализъм, правителството в Скопие не успя да реагира адекватно.

За съжаление, в доклада на Европейския парламент, който разглеждаме днес, моята държава е представена като единствената, отговорна за отложения старт на преговорите. Това не е честно по отношение на Гърция и не улеснява решението на този проблем, който тормози и двете страни вече над 15 години.

 
  
MPphoto
 

  Alojz Peterle (PPE-DE).(SL) Досега съм подкрепял всички доклади на Европейския парламент, проследяващи напредъка на Хърватия по пътя й към пълноправно членство в Европейския съюз. Поздравявам и Хърватия за многото нови постижения в това отношение. Ще се радвам да подкрепя и този важен доклад, който бе старателно изготвен от моя колега, г-н Swoboda, при условие че компромисните изменения отразяват един балансиран и реалистичен подход. Единствено такъв подход може да премахне причините за препятствията и да ускори процеса на присъединяване на Хърватия.

Напълно съм съгласен с думите на действащия председател, г-н Vondra, че се нуждаем от конструктивен и динамичен подход. В този контекст ми се струва важен фактът, че след поредица от неуспешни двустранни опити, Европейската комисия поде инициативата да посредничи, предлагайки една възможност за нов, благонадежден опит да се постигне окончателно решение на въпроса за границата между Словения и Хърватия и така да се осъществи бърз прогрес в преговорите за присъединяване на Хърватия.

Със задоволство отбелязвам, че и двете държави приеха инициативата и започнаха диалог на високо равнище. Надявам се, че тази инициатива ще ни приближи повече към една тройна победа: за Хърватия, за Словения и за Европейския съюз. Не можем да позволим да победи само една от страните и да се наложи само една от гледните точки; можем да постигнем победа само ако работим на основата на общи цели и единна воля.

Аз също така съм съгласен с думите на докладчика, г-н Swoboda, че трябва да спазваме принципа на равнопоставеност, който е елемент от международното право. Напълно съм съгласен и с члена на Комисията Рен, че подходяща изходна точка за решаване на граничния спор е Уставът на Обединените нации и че инициативата на Комисията отразява духа на Устава.

Време е масата за преговори да заеме централно място без излишна реторика, нито натиск, които биха могли да накърнят достойнството на някоя от страните или статута на Хърватия по отношение на нейното присъединяване. Нуждаем се от позитивна атмосфера. Твърдо вярвам, че пред нас стои само едно положително решение на въпроса, и то такова, каквото Словения и Хърватия ще приемат чрез посредничеството на трета страна, т.е. Европейската комисия. Бих искал да видя как това се реализира възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 

  Giorgos Dimitrakopoulos (PPE-DE).(EL) Г-жо председател, приемам и признавам европейските перспективи на Турция, но ако очакваме от тези перспективи благоприятен изход, Турция трябва да направи следното.

Първо, наистина да зачита правата на малцинствата и да избягва политика, като например онази, която провежда в Имврос и Тенедос.

Второ, да подобри отношенията си с Гърция – държава-членка, която поддържа нейните европейски перспективи – например като премахне повода за война и веднъж завинаги сложи край на нарушенията в Егейско море.

Трето, да осъществи напредък по кипърския въпрос. Този напредък ще бъде белязан, от една страна, от оттеглянето на турските окупационни сили, а от друга страна, от заемането на конструктивна позиция относно всички аспекти на въпроса с цел последният да бъде решен. Напомням на Парламента, че принадлежа към поколението, израснало с лозунга „нашите граници се простират до Кирения“.

 
  
MPphoto
 

  Joel Hasse Ferreira (PSE).(PT) Процесът, водещ Турция до присъединяване към Европейския съюз, се развива с бавни темпове. В настоящия момент забавянето се диктува не от умерения ход, с който се извършват реформите в Турция, а по-скоро от скоростта, с която действат Съветът и Европейската комисия. Икономическите, социалните и политическите последици от това бъдещо присъединяване бяха разисквани в дълбочина миналия декември в град Сопот в Полша по време на една конференция, на която имах удоволствието и честта да говоря пред аудиторията.

Що се отнася до приоритетите на турското правителство, уместно е да спомена сутрешната среща с министър-председателя, г-н Ердоган, миналия януари в Брюксел. Резултатът от срещата бе своевременно изясняване на въпроса, съпроводено от осъществяването на контакти на някои от нас с републиканската страна, както и с разнородна група хора и организации от Република Турция, в допълнение към постоянните ни усилия, положени в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция.

В заключение, г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ще кажа, че този процес е решаващ за една наистина разширена обединена Европа, силна и отворена към света, светска и демократична, в която обединената по демократичен път Република Кипър заема мястото, което й се полага.

 
  
MPphoto
 

  Метин Казак (ALDE). – Благодаря, г-жо Президент. Турция играе ключова роля за геостратегическата и енергийната сигурност на Европа, и тя ще продължи да бъде стабилизиращ фактор и по време на кризата. Вярно е, че събития като процесът за закриването на АКП, случаят "Ергенекон" и местните избори забавиха реформите в страната, но с назначаването на нов главен преговарящ се създава прекрасна възможност за турското правителство да ускори процеса за хармонизиране на законодателството с европейските стандарти и да отбележи напредък в политическите критерии в преговорните глави.

Смятам, че Турция следва да постигне три приоритета, ако иска да напредне сериозно по пътя за членство. Първо, да продължи да работи конструктивно за успеха на разговорите по кипърския въпрос, но този ангажимент трябва да бъде споделен от всички страни в процеса и да не бъде използван като претекст за блокирането на преговорите. Второ, да зачита свободата на словото и на мисълта. И трето, да осигури защитата на малцинствените общности, особено на техните културни и образователни права. Все по-модернизираща се Турция трябва да спечели отново проевропейските си поддръжници. Благодаря.

 
  
MPphoto
 

  Bart Staes (Verts/ALE). (NL) Г-жо председател, аз бях един от членовете на Европейския парламент, които преди започването на преговорите гласуваха в подкрепа на Турция. Според мен тези преговори на практика са едно упражнение по предотвратяване на конфликти. Убеден съм, че преговорите ще се отразят на много области в политиката. Тяхната цел е да създадат по-благоприятен социален климат в Турция, по-добро екологично, здравно и трудово законодателство за турския народ.

След време преговорите ще донесат и по-добри жизнени условия за много групи от населението: жените, религиозните малцинства, кюрдите и алевите. И все пак, напредъкът е твърде бавен. През последните четири години имаше застой, а има много чувствителни области, които заслужават внимание. Дискриминацията по отношение на партии като кюрдската Партия за демократично общество (ПДО) е неприемлива. Липсва граждански и политически надзор върху армията, а това е просто недопустимо.

Свободата на изразяване и свободата на печата са нещо основно, а мъченията и тормозът в затворите не могат да бъдат толерирани. Политическото решение на кюрдския въпрос също е нещо абсолютно необходимо. Моето мнение е, че при тези обстоятелства ние определено трябва да продължим преговорите.

 
  
MPphoto
 

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL).(EN) Г-жо председател, бих искал да поздравя члена на Комисията Рен за неговата позиция относно доклада Oomen-Ruijten, а именно: че за Турция е от съществена важност активно да подкрепи продължаващия диалог между лидерите на двете общности в Кипър. Ето защо ние сме напълно съгласни с позицията на докладчика, изразена в параграф 40 от нейния доклад, където тя призовава Турция „да улесни създаването на благоприятен климат за водене на преговори, като оттегли турските въоръжени сили и позволи на двамата лидери да преговарят свободно относно бъдещето на тяхната страна“.

Мисля, че в този момент на открит диалог не е препоръчително за Европейския парламент да включва в доклада си предложения за дерогации от достиженията на правото на Общността.

В допълнение към позицията на докладчика ние също така призоваваме Турция да изпълнява своите задължения по отношение на разследванията на съдбата на изчезнали лица и да прекрати намесата си в изключителната икономическа зона на Република Кипър. С това Турция сама ще улесни своя път към присъединяването.

 
  
MPphoto
 

  Marie Panayotopoulos-Cassiotou (PPE-DE).(FR) Г-жо председател, вчера аз внесох устен въпрос към Комисията и получих съобщение от секретариата на Парламента, с което ме информираха, че членът на Комисията ще отговори на въпроса ми този следобед.

С настоящото декларирам, че се казвам Panayotopoulos и че внесох въпрос относно параграф 6 от рамката за преговори с Турция.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Г-жо Panayotopoulos-Cassiotou, мисля, че членът на Комисията Ви чу.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на съвета на Съвета.(EN) Г-жо председател, днес тук се проведе едно много дълго, но важно разискване. Тази година е решаваща за процеса на присъединяване на Хърватия и за целия регион на Западните Балкани и ние със сигурност считаме за важна и приветстваме постоянната подкрепа на Парламента за приближаването на Хърватия, Бивша югославска република Македония и Западните Балкани до ЕС.

Много бе казано за липсата на напредък в Турция по отношение на нейните усилия, насочени към реформите. Ето защо приветстваме потвърждаването на ангажимента на Турция към нейния европейски път, както каза г-н Ердоган, и отправяме покана към нея да се възползва от възможността през 2009 г. да докаже валидността на този ангажимент и да реализира по-нататъшен напредък в своя път към Европейския съюз.

Турция трябва да осъществи дългоочаквани реформи. Постоянната подкрепа на Европейския парламент през целия процес е от съществено значение, особено като се имат предвид изпитанията, които предстоят. Аз ще имам шанса да се срещна с преговарящия за Турция утре в Прага.

Същевременно не би следвало да пренебрегваме стратегическата важност на Турция, особено в тези бурни времена, нито да забравяме предходните си ангажименти. Доколкото ми е известно, има вероятност президентът Обама по време на обиколката си в Европа да посети Турция, защото последната е своеобразен модел на мюсюлманска държава. Мисля, че моментът не е подходящ за нас, европейците, да се отказваме от своя ангажимент към Турция. Мисля, че Joost Lagendijk съвсем правилно отбеляза това.

Що се отнася до граничния спор между Хърватия и Словения, внимателно слушах думите на Hannes Swoboda, István Szent-Iványi и на многото други оратори. Затова позволете ми само да повторя, че ние, като председателство, приветстваме новината, че и Словения, и Хърватия са се съгласили да продължат своята работа по инициативата на члена на Комисията Рен относно решаването на този спор. Напълно подкрепяме тази инициатива и сме загрижени, че все още не е дала съществени резултати по посока улесняването на постигане на споразумение. Обръщаме внимание, че времето напредва, а председателството на Съвета иска да се увери, че има определен напредък в преговорите вследствие на свършената работа. Затова обмисляме възможностите в близко бъдеще да окажем по-голяма подкрепа на инициативата на г-н Рен. Току-що обсъдихме това по време на обедната почивка.

Относно Бивша югославска република Македония, сред всички изказали се по този въпрос Bernd Posselt заяви, че би следвало да подкрепяме усилията на тази държава. Мисля, че той е прав. Само ще спомена, че чешкият министър-председател, г-н Тополанек, вчера посети Скопие и потвърди нашия ангажимент към стремежа на тази държава да стане част от обединена Европа

 
  
MPphoto
 

  Olli Rehn, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, искам да благодаря на колегите за това толкова конструктивно, съдържателно и отговорно разискване и бих искал да подчертая само няколко момента във връзка с вашите изказвания.

Първо, ясно е, че над определянето на политиката в Европа и в света е надвиснала сянката на особено трудните условия на днешните времена, породени от финансовата криза и икономическата рецесия, изпитвана от гражданите, а това, естествено, доминира и в мислите на нашите лидери в Европейския съюз.

И все пак, абсолютно наложително е ние, като Европейски съюз, да изпълняваме своя ангажимент към европейските перспективи на Югоизточна Европа – именно в това се изразяваше политическата воля днес в Европейския парламент, което аз приветствам и подкрепям.

Второ, относно Кипър: моят приятел, г-н Wiersma, каза, че сигурно съм оптимист. Мисля, че нещо се е загубило при превода, въпреки че, доколкото си спомням, говорих на английски език, може би с лек етнически акцент от източна Финландия. Аз обаче не се възприемам нито като оптимист, нито като песимист, а по-скоро като реалист по отношение на анализа на ситуациите и решителен относно онези въпроси, върху които действително съм в състояние да повлияя. Считам за абсолютно необходимо да окажем подкрепа на диалога между двамата лидери и двете общности, който тече в момента, за да се възползваме от шанса през 2009 г. да постигнем цялостно споразумение – и, разбира се, очакваме Турция да даде своя принос за благоприятен политически климат за постигането на такова споразумение.

От позицията на Европейския съюз е важно да се уверим, че евентуалното решение ще бъде в съответствие с нашите основополагащи принципи на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека, основните свободи и принципа на правовата държава. С други думи, Европейският съюз може да подкрепи всяко такова решение, чрез което се създава обединен Кипър, зачитащ принципите, върху които е основан Европейският съюз, и способен да изпълнява задълженията, произтичащи от членството в него. Това несъмнено предполага една федерация, включваща две зони и две общности, равноправни в политическо отношение, както е определено чрез съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

И накрая, относно Хърватия – благодаря на ораторите за това, че подкрепиха инициативата на Комисията за посредничество – инициатива, основана на международното право. Тук имам предвид както Устава на ООН, така и рамката на преговорите между Европейския съюз и Хърватия. Мога само да подчертая, че независимо от избрания метод, това трябва да бъде двустранно споразумение между двете държави – Словения и Хърватия. Работим върху този въпрос с цел да улесним постигането на такова споразумение.

Искрено ви пожелавам да успеете да подкрепите инициативата на Комисията в своята резолюция, за да не се създава ситуация, в която да се наложи да се върнем към отправната точка, защото това е единственият реалистичен и осъществим план по пътя напред.

В заключение ще кажа, че искрено вярвам, че за Хърватия все още е възможно да постигне амбициозната цел да приключи преговорите за присъединяване до края на 2009 г., при условие че преговорите бъдат подновени скоро. Затова насърчавам двете държави бързо да постигнат споразумение, да решат граничния спор без никакво отлагане, за да не се блокират преговорите на Хърватия за присъединяване към Европейския съюз. Бих искал да ви благодаря за вашата подкрепа в тази инициатива.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Внесени са три предложения за резолюция(1) съгласно член 103, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, 12 март 2009 г.

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt (PPE-DE).(DE) Г-жо председател, имам конкретен въпрос към члена на Комисията, а именно: дали той е съгласен с твърдението, че изразът „принцип на равнопоставеност“ в изявлението на Комисията трябва да бъде заменен от израза „международно право и съдебна практика“.

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Г-н Posselt, разискването приключи.

Писмени декларации (член 142)

 
  
MPphoto
 
 

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма.(RO) Поздравявам г-жа Oomen-Ruijten за този отлично подготвен доклад.

Бих искал да изтъкна две идеи:

1) Преди всичко, считам, че Европейският съюз трябва да продължи да насърчава развитието в Турция на един проевропейски, съвременен, светски елит, както и да разпространява европейските ценности и качествена информация за европейската интеграция. С тази цел Европейският съюз трябва по-активно да подкрепя образователната реформа в Турция, гарантирането на автономността на университетите, развиването на образователни програми за европейската интеграция и на програмата „Еразъм“. Студенти, изследователи и преподаватели, желаещи да изучават европейските институции и политика в дълбочина, трябва да бъдат насърчавани в своите стремежи.

2) На второ място, подкрепяйки правата на етническите малцинства, Европейският съюз същевременно трябва категорично да порицае действията на етническите сепаратисти. Имам предвид кюрдския сепаратизъм в Турция и турския сепаратизъм в Кипър, но има и други примери. Европейският съюз трябва да подкрепи строгото прилагане на принципите на териториална цялост и добросъседство по отношение на Турция, Ирак, Кипър и другите държави в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Richard Corbett (PSE), в писмена форма.(EN) Окуражен съм от факта, че комисията по външни работи и Европейската комисия са убедени, че преговорите за присъединяване на Хърватия могат да бъдат приключени тази година. Хърватия осъществи голям напредък по отношение на приемането на достиженията на правото на Общността; антикорупционната структура USKOK активизира своята дейност; въведени са реформи в законодателството по отношение на хърватските съдебни органи.

И все пак, въодушевлението ми се намалява от факта, че все още има случаи, в които Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) не е получил достъп до определени документи, свързани с предполагаеми военни престъпления, както и от факта, че трябва да се обърне повече внимание на правата на малцинствата, какъвто например е случаят със статута на Сръбска Краина и завръщането на бежанците.

Разширяването е едно от най-големите достижения на съвременния Европейски съюз. След като интегрирахме много европейски нации, опустошени от студената война, сега трябва да направим същото и за Западните Балкани. Присъединяването на Хърватия е първата решителна стъпка.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexandra Dobolyi (PSE), в писмена форма.(HU) Турският въпрос винаги е бил обгърнат от атмосфера на лоши предчувствия и подозрения. Винаги е имало проблеми, простиращи се далеч отвъд необходимостта да се задоволят строгите критерии за присъединяване.

В това отношение е достатъчно само да се погледне какви съседски отношения поддържа Турция с други държави-членки, като например Гърция и Кипър, или с една страна извън Европейския съюз, каквато е Армения. Нещо повече, имайки предвид, че Турция е единствената държава, която счита, че Европейският съюз се състои само от 26 държави-членки, странно е, че самата Турция проявява желание в бъдеще да се присъедини към тази общност и да стане част от нея.

Моята позиция е следната: докато държавата не промени съществено своето поведение по основни въпроси, процесът на нейното присъединяване към Европейския съюз постепенно ще заглъхне и ще спре. Когато Европейският съюз реши да започне преговори за присъединяване, това бе направено с надеждата и очакването, че Турция наистина има място в европейското семейство. Но нека попитам: сигурно ли е, че днес Турция мисли по този начин?

Ако и когато Турция се ангажира недвусмислено с установяването на добросъседски отношения, с решаването на неуредените въпроси по мирен път в съответствие с Устава на ООН и други европейски документи, тогава ще има надежда.

Ако Турция изпълни тези критерии без никакви резерви, тогава ще има шансове тя да получи подкрепата на всеки един от нас и може освен това да си възвърне одобрението от страна на европейските граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE), в писмена форма. (PL) През последната година се наблюдаваше значителен напредък на Хърватия и големи усилия от нейна страна в преговорите за присъединяване. Преговорите за членство в Европейския съюз са на прав път, въпреки че страната трябва да се съсредоточи върху по-нататъшните реформи в сфери като администрацията, съдебната система, икономиката, борбата с корупцията и организираната престъпност, защитата на малцинствата и зачитането на техните права и разследването на военни престъпления.

Постоянните усилия са от съществена необходимост за пълно транспониране на достиженията на правото на Общността и ефикасното им прилагане. Освен това е изключително важно да се постигне напредък в отношенията на Хърватия с нейните съседи и по-специално със Словения, както и да се намери окончателно решение на граничните спорове с останалите съседни страни.

Хърватия би трябвало да включи в своята политика на развитие още и целите, които Европейският съюз сега поставя пред себе си в областта на пакета на Европейския съюз за климата и възобновяемите енергийни източници.

По-нататъшният напредък на Хърватия в преговорите за присъединяване зависи, по-специално, от окончателното завършване на основните политически, икономически, законодателни и административни реформи. В този смисъл е необходимо да напомня, че Пътната карта на Комисията е много ценно и полезно средство, което помага на Хърватия да затвори отделните глави от преговорите. Надявам се, че ще бъде възможно да достигнем заключителната фаза на преговорите навярно дори още тази година.

 
  
MPphoto
 
 

  András Gyürk (PPE-DE), в писмена форма. (HU) Сътрудничеството в областта на енергетиката се оказа един от главните въпроси в отношенията между Европейския съюз и Турция. Главната причина за това е, че Турция, в качеството си на транзитираща страна, може значително да допринесе за намаляването на енергийната зависимост на Европейския съюз и за диверсификацията на неговите енергийни доставки. Засиленото сътрудничество с Турция може същевременно да се превърне във важна стъпка към разширяване на вътрешния енергиен пазар.

Убеден съм, че основните цели на Турция и Европейския съюз са в една и съща насока. Искаме да задоволим все по-растящите нужди от потребление на енергия, използвайки възможно най-голям брой източници. Най-неотложна е нуждата от подкрепа на диверсификацията в сферата на доставките на природен газ. Построяването на газопровода „Набуко“ е от ключово значение за това. Газовата криза през януари бе най-ярката до момента демонстрация на необходимостта от споменатата преди малко инфраструктура. Ето защо фактът, че европейският план за стимулиране на икономиката ще отдели средства за построяването на газопровода, е един развой на събитията, който радушно приветстваме.

Що се отнася до газопровода „Набуко“, преди да бъде направена първата копка, нуждаем се от двустранни споразумения между правителствата с участието на Турция възможно най-скоро. Считам за достойни за съжаление коментарите, пряко свързващи отношението на Анкара към газопровода „Набуко“ с присъединяването на Турция към Европейския съюз. Убеден съм, че сътрудничеството по въпросите на енергийната политика не може да се превръща в оръжие на външната политика. По тази причина се нуждаем от по-интензивен диалог по енергийните въпроси между Европейския съюз и Турция. Един възможен етап от този диалог би могло да бъде отварянето на главата за енергетиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма.(RO) Годишният доклад на Комисията за напредъка, осъществен от Турция през 2008 г. в качеството й на страна кандидатка, е балансиран. Въпреки че на процеса на извършването на реформи трябва да се даде допълнителен тласък, а осем преговорни глави все още са блокирани, Комисията специално приветства дипломатическата активност на Турция в последно време, както и ролята й за установяване на стабилност в региона. Събитията от лятото на 2008 г. изтъкнаха стратегическата роля на Турция, включително и в енергийния сектор.

В областта на регионалното сътрудничество бе отбелязана конструктивната роля на Турция в отношенията й със съседните държави и с държавите от Близкия изток чрез активна дипломация. Развоят на събитията в Кавказ изтъкна стратегическото значение на Турция за енергийната сигурност на Европейския съюз, и по-специално чрез диверсификацията на маршрутите за пренос. Документът подчертава важността на тясното сътрудничество между Европейския съюз и Турция в енергийния сектор, като проектът „Набуко“ е ключов елемент в това отношение. След започването на преговорите между гръцките и турските лидери в Кипър за постигане на разбирателство по кипърския въпрос, за Анкара е от първостепенно значение да продължи подкрепата си за намиране на решение, успоредно с усилията, полагани от ООН в тази насока.

За Румъния разширяването на Европейския съюз и продължаващата интеграция на държавите от Западните Балкани към ЕС са приоритетни. Румъния подкрепя съществения напредък в преговорите с Турция – процес, достатъчно динамичен, за да стимулира вътрешните реформи.

 
  
MPphoto
 
 

  Toomas Savi (ALDE), в писмена форма.(EN) През последните пет години новите държави-членки сами се убедиха в многобройните положителни ефекти от членството в Европейския съюз. Мисля обаче, че не е редно да държим монопол върху това преживяване, затова горещо подкрепям по-нататъшното разширяване на Европейския съюз. И все пак, колкото и да ми се иска да видя как Турция се присъединява към ЕС в близко бъдеще, за съжаление, докладът за напредъка отчита точно обратното.

Няколко пъти съм се изказвал по въпросната тема в тази зала, като съм изтъквал арменския геноцид, загрижеността си за кюрдите, както и окупацията на Кипър.

В допълнение към това, при проучването на напредъка, осъществен от Турция по посока на приключването на преговорите върху 35 глави относно достиженията на правото на Общността, считано от м. октомври 2005 г., всеки може да забележи, че до момента са отворени само дванадесет глави, а е приключена само една – главата за науката и изследванията.

Бих искал да запитам Съвета и Комисията как предлагат да ускорим курса на преговорите и да решим спора за Кипър.

 
  
MPphoto
 
 

  Csaba Sógor (PPE-DE), в писмена форма.(HU) Държавите-членки на Европейския съюз трябва да проявят по-голяма солидарност и толерантност към присъединяващите се страни. Моята страна, Румъния, не бе готова за присъединяване, и там все още има пропуски в сферата на правата на малцинствата. Въпреки това Унгария не попречи на Румъния да се присъедини, защото счете европейската солидарност и толерантност за по-важни. Естествено, присъединяващите се страни трябва да направят по-големи крачки в посока към гарантиране на правата на човека и правата на малцинствата, но настоящите държави-членки на Европейския съюз трябва да дадат добър пример. Затова считам, че за нас е важно да се обърнем към държавите-членки на ЕС, преди всичко:

- да подпишат и ратифицират Европейската харта за регионалните или малцинствените езици;

- да анулират закона, действащ в една държава-членка, който въвежда понятието „колективна вина“;

- следвайки примера на Косово, да гарантират културната и регионална автономия на традиционните етнически малцинства, живеещи на територията на настоящите държави-членки на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Csaba Sándor Tabajdi (PSE), в писмена форма. (HU) Стабилизацията на Западните Балкани и укрепването на връзките им с обединена Европа е важна задача, тъй като регионът е от геостратегическо значение за Европа. Същевременно, в много аспекти, включително и в сферите на икономиката и енергетиката, Западните Балкани остават значително уязвим и зависим регион.

Надяваме се, че Хърватия ще е в състояние да се присъедини към нас през 2011 г., по време на председателството на Унгария, но това зависи от успешното приключване на наскоро започналите с международно посредничество двустранни разговори със Словения относно разделянето на Пиранския залив. Друго условие е Хърватия напълно да сътрудничи на Международния наказателен трибунал в Хага в търсенето, залавянето и предаването на военни престъпници. Нещо повече, трябва да отправим позитивно послание към онези държави в региона, в които, поради различни външни и вътрешни фактори, графикът за присъединяване е все още неопределен. Нека възможно най-скоро да ратифицираме Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Сърбия и с Босна и Херцеговина, да дадем статут на пълноправни кандидатки на всички страни в региона и да приемем точен график за най-скорошната възможна дата за споразумение относно либерализирането на визовия режим. Финансовата криза нанесе тежък удар на Балканите и ако е необходимо, държавите-членки на Европейския съюз ще трябва да участват в стабилизирането на региона. Трябва да окажем съдействие на държавите в затруднение. Европейският съюз трябва да внимателно да се съобразява с междуетническите отношения в региона, обръщайки специално внимание на чувствителната вътрешна ситуация в Македония, която сега е подложена на най-голям риск от сериозен конфликт в региона.

 
  

(1)Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност