Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2530(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

O-0018/2009 (B6-0013/2009)

Разисквания :

PV 11/03/2009 - 18
CRE 11/03/2009 - 18

Гласувания :

Приети текстове :


Пълен протокол на разискванията
Сряда, 11 март 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

18. Прилагане на Единна зона за плащания в евро (SEPA) (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е въпросът, изискващ устен отговор, от г-жа Berès – от името на комисията по икономически и финансови въпроси, към Комисията относно прилагането на Единна зона за плащания в евро (SEPA) (O-0018/2009).

 
  
MPphoto
 

  Pervenche Berès, автор. (FR) Г-н председател, изказвам се от името на комисията по икономически и парични въпроси. Г-жо член на Комисията, Европейският парламент, под ръководството на нашия докладчик г-н Gauzès, е силно ангажиран със създаването на гаранции за изготвянето на необходимите законодателни мерки за прилагането на проекта SEPA – Единна зона за плащания в евро.

Когато съставяхме съпътстващото законодателство, Директивата относно платежните услуги, ние си зададохме някои въпроси. Вече осъзнаваме, че тези въпроси вероятно са били оправдани.

Сега, когато ще бъде дадено началото на този проект, имаме известни безпокойства, тъй като нямаме впечатление, че постигнатото ниво на мобилизация, което струва ми се няма нищо общо с предизвикателствата на кризата, се осъществява точно според очакванията.

Факт е, че съществува опасност този проект, който получи голяма подкрепа от участниците в сектора и от законодателя, но който преди всичко трябва да осигури съвременен платежен инструмент, подходящ за условията на нашата единна валута еврото, да не успее да постигне критичната маса, която е необходима, за да бъде той напълно ефективен.

Особено сме загрижени, че при въвеждането на схемата за директен дебит на SEPA, която безспорно е един от най-оригиналните аспекти на този проект, възникват някои трудности.

Смятаме, че с оглед на отговорността на Комисията, трябва да бъдат зададени два въпроса. Първо, как Комисията възнамерява да насърчи и да подкрепи преминаването към платежните инструменти на SEPA? Установени бяха срокове, но очевидно е, че те не отчитат всички практически аспекти. На второ място, смята ли Комисията, че преминаването на критична маса сделки към инструментите на SEPA трябва да се осъществи до 2010 г. и ако това не стане, какво трябва да бъде направено, за да се постигне?

Когато приехме това законодателство, не взехме решение за ясна и обвързваща крайна дата за преминаване към инструментите на SEPA. Смятаме, че несъмнено е време да направим това. Разбираме, че все още остават някои въпроси по отношение на съвместимостта на националните системи със системата на SEPA и относно значението на „окончателно преминаване“, но смятаме, че Комисията носи отговорността да подкрепи индустрията в намирането на решения на откритите въпроси.

Следва въпросът за обменните такси, който явно се пренебрегва или не получава необходимото внимание, а за много участници той е от първостепенно значение за успеха на проекта за SEPA. От тази гледна точка понякога изглежда, че различните компетентни органи, било то в професионалния банков сектор, Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ или Генерална дирекция „Конкуренция“ в известна степен си прехвърлят отговорността.

Може би едно от задълженията на законодателния орган е да разговаря с тези участници и да поиска от тях да вложат известно чувство на отговорност. Смятаме, че на този етап не можем да поставим под съмнение един последователен законодателен акт, без да подкрепим операторите на пазара в усилията им да разработят алтернативна система. Точно това е трудността, която срещаме по отношение на въпроса с обменните такси.

В някои случаи Генерална дирекция „Конкуренция“ е посочвала, че според нея този законодателен акт противоречи на правилата за конкуренция, но от друга страна смята, че намирането на алтернативно решение зависи от индустрията. Факт е, че алтернативните решения, които съществуват на равнище държави-членки, не са изследвани от Генерална дирекция „Конкуренция“. Следователно не се знае дали Генерална дирекция „Конкуренция“ би ги подкрепила или дали някои от решенията са подходящи за проблемите, пред които сме изправени.

Например, представете си, че финансирането на система за обмен се основава на наложените санкции съгласно законодателството, т. е. на допуснатите грешки. На практика това много често би означавало разходите да се поемат от най-уязвимите хора, а това не ми изглежда разумно или социално справедливо.

Затова призовавам Комисията да предприеме действия по две важни точки: да определи крайна дата за преминаване към схемата и да помогне да бъде разработена алтернативна система или система, която е приемлива от гледна точка на засягащите обмена правила на Договора.

 
  
MPphoto
 

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. (EN) Г-н председател, на първо място бих желала да предам съжалението на члена на Комисията Макрийви за невъзможността му да присъства.

Е, това е наистина е дълъг въпрос, но смятам, че ключовите въпроси, които трябва да решим, за да постигнем успех с Единната зона за плащания в евро (SEPA), са правилно идентифицирани както във въпроса, така и в предложението за резолюция относно въвеждането на Единната зона за плащания в евро (SEPA).

Първият въпрос е как Комисията възнамерява да насърчава и да спомогне за преминаването към инструментите на SEPA.

Единната зона за плащания в евро е преди всичко пазарноориентиран проект, но като се имат предвид значителните ползи за икономиката в широк мащаб, Комисията се стреми да насърчи преминаването към SEPA, действайки например като катализатор за увеличаването на политическата роля на SEPA чрез Доклада за напредъка на Единната зона за плащания в евро и като насърчава ранно преминаване към системата от страна на държавните органи. И също така, като се стреми да бъде сред първите, преминали към SEPA. И накрая, както бе обявено в предложението на Комисията от миналата седмица „Движеща сила за възстановяването на Европа“, като представя предложения, за да гарантира осъществяването на пълните предимства на SEPA.

Вторият въпрос е дали до края на 2010 г. ще се наблюдава преминаване към системата на критична маса плащания. Ние определено подкрепяме бързото преминаване с цел да бъдат сведени до минимум допълнителните разходи по време на прехода. Въпреки че кредитните преводи в рамките на Единната зона за плащания в евро (SCT) започнаха успешно, към схемата са преминали по-малко от 2 % от плащанията. Нещо повече, директното дебитиране в рамките на SEPA ще започне едва по-късно тази година. Затова настоящият темп на преминаване е твърде бавен, за да осигури достигането на критичната маса преминали към системата плащания до 2010 г.

Третият въпрос засяга необходимостта от ясна и задължителна крайна дата. Виждаме сериозните предимства на определянето на крайна дата и разбира се 2012 г. не изглежда необоснован срок. За много държави-членки обаче това остава много чувствителен въпрос. Затова подкрепяме установяването на ясен процес на проучване на този въпрос чрез събиране на информация за влиянието на крайната дата върху различните заинтересовани страни и поставянето на началото на разумно разискване с тях.

Това може да проправи път за известна политическа подкрепа и, ако е необходимо, за евентуално законодателно предложение, например в края на годината.

Вашият четвърти въпрос е как да се повиши правната сигурност по отношение на директния дебит на SEPA във връзка с многостранните обменни такси и действащите мандати.

За да осигурим правна яснота и успешно стартиране на директното дебитиране в рамките на SEPA е необходимо да намерим временно решение на този проблем от търговско естество. Поради тази причина Комисията напълно подкрепя усилията на Парламента и на Съвета за намиране на временно решение в контекста на преразглеждането на Регламента относно трансграничните плащания.

Комисията също така подкрепя продължаването на правната валидност на действащите национални мандати за директни дебити при преминаването към SEPA. Това обаче е правен въпрос, който трябва да бъде решен от националните органи, например като се използва възможността, която се предоставя при прилагането на Директивата за платежните услуги.

Петият въпрос е свързан с това, как Комисията решава въпроса с многостранните обменни такси по отношение на картовите плащания.

Напредък в тази дейност се осъществява най-вече чрез извършването на оценка от страна на Комисията съгласно правилата за конкуренция на двете големи международни картови схеми, а именно MasterCard и Visa.

На 19 декември 2007 г. Комисията реши, че многостранните обменни такси на MasterCard за трансгранични картови плащания с потребителски кредитни и дебитни карти с марките MasterCard и Maestro не са в съответствие с правилата за конкуренция. MasterCard обжалва решението на Комисията.

През март 2008 г. Комисията откри процедура за установяване дали многостранните обменни такси на Visa Europe нарушават член 81. Разговорите с Visa също продължават.

Комисията се стреми да запази условия на равнопоставеност по отношение на MasterCard и Visa Europe, както и по отношение на други схеми за картови разплащания, които може да възникнат в бъдеще.

Вашият предпоследен въпрос е дали Комисията трябва да предложи конкретно решение на въпроса с многостранните обменни такси. В условията на пазарна икономика индустрията е тази, която трябва да предложи подходящ бизнес модел. По отношение на картите, както казах, продължават разговорите с Mastercard и Visa. По отношение на директното дебитиране в рамките на SEPA, Комисията има желание да помогне на индустрията като предостави спешни насоки в контекста на устойчив диалог с банковата индустрия и въз основа на приноса на съответните участници на пазара. Тези насоки трябва да се предоставят най-късно до ноември 2009 г.

И Вашият последен въпрос е Комисията какви специфични мерки възнамерява да предложи, за да гарантира, че преминаването към SEPA няма да доведе до по-скъпа платежна система.

Комисията счита, че това не трябва да се случи. На първо място, SEPA трябва да насърчи конкуренцията и да увеличи оперативната ефективност чрез икономии от мащаба – като и двата процеса оказват натиск по посока на намаление на цените.

Второ, SEPA следва също да увеличи прозрачността, като това ще ограничи кръстосаното субсидиране и скритите цени, макар че на пръв поглед някои потребители може да възприемат преминаването от високи скрити цени към ниски открити цени като увеличение на цените. Тук ще бъде важно този въпрос да бъде обяснен ясно от банките.

Трето, Комисията внимателно наблюдава въздействието на SEPA върху клиентите чрез започнатите проучвания.

И накрая, съгласни сме, че съществуват опасения, че ефективните националните схеми за дебитни карти може да бъдат заменени с по-скъпи варианти. Налице са обаче инициативи, които може да се развият като нова паневропейска схема за дебитни карти, а настоящите правомощия на Европейския съюз и на националните органи за защита на конкуренцията осигуряват цялостна система на защита.

Затова в заключение, SEPA следва да доведе до по-ефективна платежна система и в рамките на политиката на конкуренция на Европейския съюз и на държавите-членки съществуват достатъчно защитни механизми.

Поради тази причина силно приветствам тази резолюция и силната подкрепа на Парламента за Единната зона за плащания в евро.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE-DE.(FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, много неща се казаха за това, какво се случи с Директивата относно платежните услуги, за която аз бях докладчик за Парламента, и която беше приета на първо четене през 2007 г.

Една от целите на директивата беше да предостави на различните банкови институции, групирани в Европейския платежен съвет (ЕПС), необходимите правни инструменти за въвеждането на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Ето защо беше приет европейски регламент за банковите карти, кредитните трансфери и директните дебити.

SEPA е интегриран пазар за платежни слуги в евро, на който няма да има разлика между трансграничните плащания и националните плащания. Това е в полза както на банковия сектор, така и на потребителите.

Както казахте, Комисията се е ангажирала да гарантира, че преминаването към инструментите на SEPA няма да доведе до по-скъпа платежна система за гражданите на Европейския съюз.

След приемането на този доклад, преминаването към SEPA отбелязва слаб напредък, дори прекалено слаб. До 1 октомври 2008 г. само 1,7 % от общия обем операции са извършени посредством механизма за кредитни преводи на SEPA.

Ето защо днес приемаме резолюция на Европейския парламент, с която призоваваме Комисията да определи краен срок за преминаване към инструментите на SEPA. Този срок не може да бъде по-късно от 31 декември 2012 г., след който всички плащания в евро трябва да се извършват при използване на стандартите на SEPA.

Преди преминаването да се осъществи на практика, трябва да бъде решен чувствителният проблем, чувствителният въпрос с многостранните обменни такси. Тези такси не трябва да се премахват. Платежните услуги са търговска дейност. Напълно законно е да се покриват разходите и да се запази маржът на печалба за участниците.

От друга страна, трябва да се избягва непрозрачното и произволното им налагане. Ето защо е целесъобразно Комисията да определи насоки относно прилагането на обменните такси.

За да има по-голяма правна сигурност тези насоки трябва да станат известни преди системата на SEPA за директни дебити да заработи. Без правна сигурност е възможно банките в много страни да не могат да задействат системата за директни дебити, което ще възпрепятства въвеждането на SEPA.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, както и групата на социалистите в Европейския парламент са внесли много подобни изменения заедно с тези насоки за гласуването, което ще се проведе утре. Очевидно се надяваме, че ще бъдат взети предвид.

 
  
MPphoto
 

  Margarita Starkevičiūtė (ALDE).(LT) В тези трудни времена е много важно да намерим източници на евентуален икономически растеж. Развитието на нашия европейски финансов пазар е именно такъв източник на евентуален растеж на европейската икономика. Точно затова обсъждаме пазара за платежни услуги, но за съжаление, приетите вече решения се изпълняват доста бавно. Обикновено техническите възможности на банките се цитират като главната причина в този смисъл, тъй като това са преди всичко технически решения. Бих искала да кажа обаче, че техническото модернизиране на банките е в интерес на банковия сектор и на самите банки, защото по този начин те модернизират банковия пазар, своите платежни системи и увеличават печалбата си. Поради тази причина е много важно държавите-членки да приложат по-решително плана за въвеждане на Единна зона за плащания в евро.

 
  
MPphoto
 

  Paul Rübig (PPE-DE).(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, знаем, че Единната зона за плащания в евро е истинско предизвикателство за малките и средни предприятия. Отскоро те заработиха много интензивно със системата за кредитни карти, но цените и разходите в резултата на тези системи значително се различават. Считам, че в този аспект липсва нужното ниво на прозрачност.

Именно по време на криза трябва да окажем нужната подкрепа на бизнеса. Трябва да е възможно да се подобри кредитоспособността на дружествата чрез намаляване на разходите, защото тогава, разбира се, те отново могат да получат достъп до кредити. Мисля, че в този смисъл Единната зона за плащания в евро би била добър инструмент. Той трябва да бъде приложен възможно най-бързо, така че не само малките и средни предприятия да могат да работят евтино и ефективно, но да стане факт и при транзакциите между малките и големите предприятия.

 
  
MPphoto
 

  Androulla Vassiliou, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, благодаря на комисията по икономически и парични въпроси и на нейния председател, г-жа Berès, за това разискване. Комисията приветства подкрепата на Парламента за Единната зона за плащания в евро (SEPA), която не е просто саморегулаторна инициатива, но също така е и основна публична инициатива за политика на укрепване на икономическия и паричен съюз, както и на Лисабонската програма. Парламентът и Комисията определено споделят една и съща визия и цел що се отнася до SEPA.

Позволете ми обаче да припомня три важни момента. Първо, както беше казано по-рано, Комисията проявява голяма активност при подпомагането на придвижването на процеса на преминаване към SEPA, по-конкретно като оказва натиск върху публичните органи да я приемат първи. Няма да отстъпим от усилията си и ще продължим да бъдем като катализатор за въвеждането на SEPA.

Второ, въпреки че споделяме идеята на Парламента да има краен срок за преминаването към инструментите на SEPA, не считаме, че трябва да има една единствена такава дата. Поставихме началото на този процес и сме убедени, че трябва да се свърши много работа на място, преди да се предвиди такъв ангажимент.

Трето, мога да потвърдя, че Комисията ще осигури насоки относно съвместимостта на многостранната, междубанкова компенсация с правилата за конкуренция. Знаем, че няма много време преди влизането в сила на директния дебит в рамките на SEPA и че следователно насоките ни следва да са готови преди ноември 2009 г. Нека все пак наблегна на следния момент: такива насоки могат да бъдат дадени, само ако индустрията ни даде преди това конкретни идеи за възможни бизнес модели.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Внесено е предложение за резолюция(1)съгласно член 108, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, 12 март 2009 г.

 
  

(1) Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност