Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2071(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0054/2009

Внесени текстове :

A6-0054/2009

Разисквания :

PV 23/03/2009 - 24
CRE 23/03/2009 - 24

Гласувания :

PV 24/03/2009 - 4.16
CRE 24/03/2009 - 4.16
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0161

Пълен протокол на разискванията
Понеделник, 23 март 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

24. Борба срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС (кратко представяне)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0054/2009) на г-жа Muscardini, от името на комисията по правата на жените и равенството между половете, относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС (2008/2071(INI)).

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, смятам, че е добре дошло, че членът на Комисията г-н Мишел участва в нашето разискване. Както знаем, той винаги разглежда с голямо внимание въпросите за правата на човека и трагедиите в Африка. Всъщност, присъствието на г-н Мишел ме кара да се надявам, че Комисията ще разгледа сериозно един въпрос, който днес засяга не само 28 африкански страни и други страни в Близкия изток и съседни на тях страни, а вече се превръща в особено тревожен проблем в самия Европейски съюз.

Масовата имиграция, която се осъществява през последните години, донесе тази трагедия и в страните от Европейския съюз. Десетки хиляди момичета и млади жени са изложени на всекидневен риск да станат жертва на ужасен обичай, който безвъзвратно ги осакатява от физическа гледна точка, но нанася и изключително големи психологически вреди. Ето защо – макар и Парламентът вече да е заклеймил тази практика неколкократно в предишни години и всъщност е финансирал чрез програмата Дафне 14 проекта за борба с гениталното осакатяване на жени – днес отново обсъждаме този въпрос, защото за съжаление обсегът на явлението не е намалял, а продължава да нараства.

Трябва да проявим смелостта да приемем по-подходящ, сериозен метод на превенция чрез културни кампании, които да накарат жените имигрантки, но също и бащите на тези момичета, да разберат, че спазването на племенна церемония, която няма нищо общо с религията, не е начинът, по който дъщерите им ще се интегрират или ще получат добро бъдеще.

Да вземем млада жена, която посещава френско, италианско или белгийско училище, и внезапно, след като се е социализирала с връстниците си, бива отвлечена от действителността и принудена да понесе трагедия, която ще я бележи до края на живота й. Това момиче е не само физически осакатено – за нея става невъзможно да продължи нормалните си отношения с хората; тя се чувства принизена, различна, а в нашето общество ние не искаме хора, които са различни. Искаме хора, които независимо от религията, цвета на кожата или географския произход могат да работят заедно за изграждането на по-добра Европа, по-близка до нейните граждани.

Поради тази причина, г-н председател, г-н член на Комисията, ние като Парламент – и искам да благодаря на всички мои колеги от комисията, които ми помогнаха да изработя този доклад – искаме законите на всички държави-членки да бъдат съгласувани, така че гениталното осакатяване на жени да се класира като престъпление. Не искаме палиативни предложения като термина „набождане“. Искаме жените да бъдат действително равни с мъжете; не искаме церемонии за посвещаване, а истинска интеграция вместо тях. Искаме неправителствените организации да бъдат способни да доведат работата си до край; искаме превантивна политика, която включва асоциации на жени имигранти; искаме да накажем всеки, който цели да осакатява момичета и да ги привлича в перверзна спирала на отчаяние и маргинализация.

Докладът покрива много области и мисля, че колегите са имали възможност да го проучат и оценят. Смятам, че всички би трябвало да се включат в този призив за целеустремена Европа, която да съчетае усилията на трите си институции, за да се пребори с това ужасно престъпление, което нарушава правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Louis Michel, член на Комисията.(FR) Г-н председател, едновременно от свое име и от името на моята колега бих желал да благодаря на г-жа Muscardini за нейната реч, тъй като считам, че тя се замесва в нещо, което е и трагедия, и скандал. Искам наистина да й благодаря за отличния доклад по важния въпрос за битката с гениталното осакатяване на жените в Европейския съюз.

Европейската комисия съвсем ясно заклейми, едновременно в Съюза и в трети страни, неприемливото естество на традиционни практики, които сериозно нарушават основното право на жените и младите момичета на зачитане на физическата и умствената им цялост. Очевидно сме напълно съгласни с доклада. Смятаме, че всички държави-членки на Европейския съюз трябва да вземат по-строги мерки. Бих казал дори много по-строги мерки трябва да бъдат взети, за да се сложи край на тези практики както в Европейския съюз, така и в трети страни, защото е напълно недопустимо и доста неправдоподобно, че това все още може да продължава в Европейския съюз. Също така трябва да се уверим, в рамките на всички политически диалози, които поддържаме с трети страни, че последните напълно разбират нашата позиция. Искам да се отклоня за момент от текста, за да кажа, че мога да ви уверя този въпрос винаги е бил на дневен ред във всички политически диалози, които поддържаме с развиващите се страни.

Съвсем наскоро президентът на Буркина Фасо г-н Компаор ме посети и каза, че са на път да приемат закон, който да забрани тези практики, въпреки че това няма да бъде лесно. Трябва да се посочи, че очевидно има някои кланове и някои племена, които все още поддържат тази практика, и това е доста чувствителна тема в страната, но той наистина има желание да постигне напредък, което, смятам, е важно.

Също така сте осведомени, че Комисията редовно отпуска финансиране от Общността в подкрепа на проекти в Европа и в трети страни, които целят предотвратяване и изкореняване на гениталното осакатяване на жените и предоставянето на помощ на пострадалите и младите момичета в риск.

В Европа основният ни инструмент е програмата Дафне III, която подкрепя европейски неправителствени организации и местни и регионални обществени институции и органи в борбата им с гениталното осакатяване на жени. От началото си през 1997 г. Дафне е съфинансирала 14 проекта, специално посветени на въпроса, като предоставя обща сума от около 2,4 млн. EUR. Проектите по Дафне ни позволиха да въведем общностно обучение и програми за подкрепа; да проведем информационни кампании; да анализираме националното законодателство; да съберем информация и статистика; да развием инструменти и да установим най-добри практики, които да се използват от работещите по места; и да препоръчаме политически насоки на европейските и национални органи, вземащи решенията.

Разбира се, ние сме решени да запазим подкрепата си за подобни действия и да продължим да работим по въпроса в Европейския съюз не само в контекста на предотвратяване на насилието и на подкрепа на жертвите, но и в областите на имиграцията, предоставянето на убежище и наказателното правосъдие.

За момент отново ще се отклоня от текста. Трябва да ви кажа, че съм донякъде възмутен от известната страхливост от страна на нашите правителства и на някои политици, които считат, че това е част от културата и следователно е недосегаемо. Съжалявам, но най-малкото, което можем да очакваме от хора, които идват в Европа, е те да спазват господстващите правила. Смятам, че не може да има правосъдие на две скорости; не може да съществува понятие за две скорости. Това не влияе върху възможността на една европейска страна да приема новодошли, а точно обратното. Това е разискване, в което аз самият съм участвал в моята страна в миналото. Трябва да кажа, че съм възмутен, че някои хора, под претекст, че уважават културата на мигрантите, в действителност отказват да признаят тези неща за наказуеми. Смятам, че ако искаме да решим този въпрос поне в Европа, трябва да достигнем етапа, в който ще направим тези практики наказуеми. Трябва да имаме тази политическа смелост и не мисля, че това ще навреди на възможността на дадена страна да приеме имигранти, ако можем да кажем: „Това е нашата конституция, това са нашите правила, това са нашите човешки ценности и трябва да ги спазвате. Ако не ги спазвате, вашите действия ще бъдат извън закона и вие ще бъдете наказани“. Това е краят на моето отклонение, но съм доволен, че казах тези неща, защото напълно споделям вашето раздразнение относно този въпрос.

В рамките на външната си помощ към трети страни Комисията също така прилага три политики за борба с гениталното осакатяване на жени. На първо място, както ви казах, тя превръща въпроса за еманципацията на жените, техните човешки права и здравето им в неразделна част от всеки политически и стратегически диалог, който води с правителствата партньори.

На второ място, Комисията подкрепя действия, които обосновават и подкрепят подобряването на националното законодателство, както и създаването на национални политики, подходящи за насърчаване и защита на правата на жените и за забраняване на всички вредни практики.

На трето място, Комисията подкрепя инициативи, предназначени да увеличат обсега на действие на политическите лидери, заедно с информационни кампании, насочени към всички сектори на обществото. Многогодишната Хагска програма, покриваща разнообразните действия, провеждани, за да се развие областта на правосъдието, свободата и сигурността, приключва през 2010 г. Ще представим новата Стокхолмска програма за 2010-2014 г. в съобщение през пролетта на 2009 г. Пред вас мога да потвърдя, че тази програма силно ще наблегне на аспекта, отнасящ се до защитата на основните права и на жертвите, включително на подкрепата и защитата на правата на децата и на жените.

Макар и Комисията все още да не е изработила специална стратегия за борба с гениталното осакатяване на жени, ние сме решени да продължим да подкрепяме дейности, целящи предотвратяването му, и възнамеряваме да продължим да повдигаме въпроса в рамките на вътрешните и външни политики на Съюза.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Край на представянето.

Гласуването ще се проведе във вторник, 24 март 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

 
  
MPphoto
 
 

  Véronique Mathieu (PPE-DE), в писмена форма.(FR) Всяка година в Европа 180 000 жени мигранти понасят или са подложени на риск да понесат генитално осакатяване. Важно е да запомним, че тези осакатявания представляват нарушение на правата на човека, което има много сериозни физически и психологически последствия. Тези практики не могат да бъдат оправдани чрез културни или религиозни традиции. За да бъдат прекратени, държавите-членки трябва да наложат спазването на забраната, заложена в тяхното наказателно законодателство, като практиката на осакатяване трябва да се счита за престъпление. Същевременно на действителните или потенциални жертви трябва да се осигури достъп до правна и медицинска помощ.

Европейският съюз трябва да увеличи подкрепата си за тези неправителствени организации, които извършват значителна работа по места в областите на превенцията и помощта. На национално и европейско равнище наличието на целева информация и образователни кампании би преодоляло табутата, свързани с тези практики, като същевременно семействата бъдат осведомени за престъпните последствия от подобни осакатявания. Поради това за Европейския съюз е важно да се заеме с проблема, като определи общи превантивни действия за забрана на практиката на осакатяване в ЕС и като се позовава на тази забрана във всички споразумения за сътрудничество, сключени с трети страни. Гениталното осакатяване е социален проблем, който засяга всички нас.

 
Правна информация - Политика за поверителност