Wojciech Roszkowski, докладчик. – (PL) Г-жо председател, реформата на структурната политика на Европейския съюз в периода 2007–2013 г. донесе със себе си и промени в структурата на фондовете и принципите на разпределяне на средства с тяхна помощ. Една от важните промени беше създаването на новия Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (EЗФРСР) в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП). Докато в рамките на финансовата перспектива за периода 2000–2006 г. средствата за развитие на селските райони бяха обвързани със структурните фондове и политиката на сближаване, като по този начин се отделяха от средствата за ОСП, при новата финансова перспектива за 2007–2013 г. те вече представляват дял от сумата, отпусната за ОСП. След въвеждането на тези промени възниква въпросът дали в действителност това разделение води до по-ефективно изразходване на разполагаемите средства.

Обвързването на финансирането за общата селскостопанска политика (ОСП) и за развитието на селските райони (РСР) само привидно опростява бюджетната схема. В действителност това означава изнасяне на средствата, предназначени за неселскостопански цели, извън обхвата на политиката на сближаване и в резултат води или до дублиране на някои цели, или до тяхното пълно пренебрегване и в двете сфери. Съществува риск наличното финансиране в рамките на регионалната политика в значителна степен да бъде използвано за повишаване на стопанската конкурентоспособност в по-големите градски центрове или най-активните региони, а средствата от ЕЗФРСР да бъдат съсредоточени върху подобряването на конкурентоспособността на селското стопанство. При това положение разходите за подкрепа на неселскостопански дейности и развитие на МСП в селските райони ще се озоват в пространството между двата фонда и няма да бъдат покривани от нито един от тях.

В селските райони също може да се получи недостиг на финансови средства за осигуряване на основни обществени услуги и инвестиции в инфраструктурата, за които се предполага, че ще бъдат осигурени донякъде от Кохезионния фонд. В този контекст е особено необходимо да бъде изготвена прозрачна, дългосрочна стратегия за развитието на селските райони на национално и местно равнище, така че да бъде възможно ясно да се определят развойните приоритети и цели и съответно към тях да бъдат приспособени средствата за финансова подкрепа от различните налични източници. Обвързването на втория стълб с политиката на сближаване същевременно изисква тясно координиране на дейностите на национално равнище.

Все още не е дадено точно определение на понятието „селски райони“. Селските райони винаги са се различавали от градските с по-ниска гъстота на населението, различна структура на заетостта, по-ниско равнище на доходите и по-лош достъп до обществени блага. От гледна точка на териториалното сближаване, което, пак повтарям, още няма точно определение, по-ниската гъстота на населението не следва да бъде решаваща характеристика.

Една от целите на Съюза за развитие е модернизирането на социалните структури, включително тази на заетостта. Следователно социалното сближаване може да бъде увеличено чрез уподобяване на структурите на заетостта в селските и градските райони. Равнището на доходите и достъпът до обществени блага продължават да бъдат най-голямото предизвикателство по отношение на териториалното сближаване, а тези цели могат да бъдат осъществени най-ефективно, като се подкрепят неселскостопански дейности в селските общности. Развитието на селските райони същевременно не трябва да води до намаляване на преките плащания за селскостопанските производители.

Трудностите в прилагането на политиката за развитие на селските райони възникват в резултат на отделянето на секторните политики от политиката на териториално сближаване, както и на икономическите и социалните аспекти на тези политики. Това обяснява защо до този момент се поставя видим акцент върху разделението на отговорностите, а не върху координирането на дейностите. В същото време целта на координационния процес следва да бъде именно осигуряването на комбиниран подход в използването на средствата. В отделните държави-членки съществуват няколко модела за координиране на тези дейности и към настоящия момент е трудно да се каже, че дадено решение на национално равнище може да служи като пример за останалите държави. Изглежда, че политическата воля би могла да изиграе по-голяма роля за постигането на успех, отколкото други организационни решения. Поради тази причина прилагането на отворен координационен подход към този аспект на сътрудничеството на общностно равнище може да бъде подходящо решение на въпроса.

Същевременно, следва изрично да се подчертае, че политиката за развитие на селските райони оказва огромно влияние върху териториалното сближаване. Ето защо изглежда необосновано да се разделят мерките за развитие на селските райони и политиката на сближаване и регионално развитие. Тази политика би могла да подкрепи неселскостопанските аспекти на развитието на селата в много по-голяма степен от ОСП, като например преквалификацията на лица за работа в други области на икономиката. При все това включването на политиката за развитие на селските райони в политиката на сближаване и регионално развитие е възможно единствено при условие, че за развитието на селските райони се разпределят достатъчно финансови средства.