Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2558(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B6-0185/2009

Разисквания :

PV 23/04/2009 - 13
CRE 23/04/2009 - 13

Гласувания :

PV 24/04/2009 - 7.22
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0330

Пълен протокол на разискванията
Четвъртък, 23 април 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

13. Заключения от срещата на Г-20 (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател . – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно заключенията от срещата на високо равнище на Г-20.

 
  
MPphoto
 

  Петр Нечас, действащ председател на Съвета. – (CS) Г-н председател, госпожи и господа, на 2 април 2009 г. в Лондон се проведе срещата на държавните и правителствени ръководители на държавите от Г-20, на която се обсъдиха по-нататъшни стъпки за възстановяването на световната икономика и предотвратяването на бъдещи кризи от подобен мащаб. На срещата държавните и правителствените ръководители обещаха да направят всичко необходимо за възстановяване на доверието, икономическия растеж и заетостта, за оздравяване на финансовата система с цел възобновяване на кредитните потоци, за засилване на финансовото регулиране, за възстановяване на доверието в пазара и за финансиране и реформиране на международните ни финансови институции, за да могат те да предоставят ефективна помощ за преодоляването на настоящата криза и предотвратяването на бъдещи кризи. Същевременно държавните и правителствени ръководители поеха ангажимента, с цел укрепване на благоденствието, да насърчават световната търговия и инвестициите и да отхвърлят протекционизма, както и да подготвят икономиката за интегриращ, щадящ околната среда и устойчив растеж и възстановяване.

Европейският съюз изигра много важна роля със своите предложения и подход. В много, ако не и в повечето области, ЕС и европейските членове на Г-20 бяха главните – или между главните – движещи сили на работата в подготвителните групи и те повлияха съществено на атмосферата на всеобщо съгласие и на окончателния вид на приетите предложения. Това се отнася за областите регулиране и надзор на финансовия пазар, пълна прозрачност във финансовата система, отхвърляне на протекционизма, натиск за завършване на Програмата за развитие от Доха и подход за икономическо възстановяване, включително акцент върху необходимостта от разчистване на финансовия сектор чрез изваждане на обезценените активи и създаване на основа за устойчива световна икономика в бъдеще. Не на последно място беше ангажиментът на държавите-членки на ЕС да предоставят финансова инжекция за Международния валутен фонд (МВФ), което не само повлия на готовността на други държави да поемат подобни ангажименти, но преди всичко изигра важна, дори ключова роля, за решението да се стабилизират икономиките, които не могат сами да си помогнат. Това не трябва да се прави чрез ad hoc решения и двустранна помощ, а чрез систематично използване на международните институции, които съществуват за тази цел. По този начин ще укрепим финансово тези институции и освен това ще възстановим зачитането и авторитета им.

Поради това бих искал да разгледам по-отдалече това, което срещата на Г-20 в Лондон би могла да означава за световната икономика и в частност за ЕС.

Ще започна с поглед назад към 1933 г. През юни 1933 г. представители от 66 държави се срещат в Лондон, за да направят опит за създаване на общ план за възстановяване на световната икономика в условията на сериозна икономическа криза. Международната икономическа конференция в Лондон, чиято цел е да съживи световната търговия, да стабилизира цените и да възстанови златния стандарт като основа на паричната система, е организирана от Лигата на нациите и се провежда при състояние на световната икономика подобно на настоящото. Но в рамките на един месец конференцията приключва с неуспех, което довежда до загуба на доверието, задълбочаване на икономически срив и серия от девалвации на валути, чрез които държавите правят опити да укрепят собствените си икономики за сметка на другите. Европейските държави се обръщат една срещу друга, а икономиката на САЩ се оттегля в изолация, която ще продължи много години. С превръщането на рецесията в дълбока депресия се задълбочават безработицата и социалното напрежение, а политическите последици от напрежението довеждат до Втората световна война. През седмиците преди срещата на върха в Лондон през 2009 г. нямаше как да не направим съпоставката със срещата в Лондон през 1933 г. За щастие, изглежда светът се е поучил от опита си, поне засега.

След много месеци на объркани надежди и очаквания, слабо доверие в пазарите и задълбочаваща се рецесия стана почти политическо задължение срещата на Г-20 да приключи успешно. Това беше задача с кошмарна трудност предвид твърде различаващите се очаквания на различните групи и държави и с оглед на факта, че някои от тези очаквания не бяха съвсем реалистични. Госпожи и господа, твърде рано е да се каже дали срещата на Г-20 е била успешна. Въпреки това седмиците, които изминаха от срещата на върха, ни дават основания за умерен оптимизъм, че тя наистина е била повратен момент в настоящата световна рецесия и че би могла да стане ключово историческо събитие в световното икономическо сътрудничество. Тя би могла дори да издържи изпитанието на времето и да придобие историческа важност, подобна на тази на конференцията в Бретън Уудс от 1944 г., която определи облика на световното икономическо сътрудничество за следващия четвърт век и продължава да му влияе дори и след 60 години.

Все пак, историческото значение на идеите, представени на срещата на Г-20, ще стане ясно едва когато бъдат изпълнени всички ангажименти от срещата, ако те действително се изпълнят някога. Въпреки тази необходима предпазливост, има четири причини, поради които срещата на Г-20 в Лондон може да бъде считана за успешно начало на икономическото възстановяване и на нова и по-устойчива световна икономика и начини на вземане на решения за световната икономика.

Първата причина е, че държавите от Г-20 действително укрепиха доверието в икономиката и в пазарите. Засега повишаването на доверието не е драстично, но, разбира се, за пълното възстановяване на доверието ще е необходимо време. Най-важно по отношение на укрепването на доверието беше поведението на участниците в Г-20. Изправени пред дълбокия световен срив, те поддържаха единството и постигнаха широко съгласие.

В настоящия период на несигурност беше също от жизнена важност, че участниците в Г-20 потвърдиха някои от основните икономически парадигми: основата или сърцевината на нашия план за световно възстановяване трябва да бъдат работните места, потребностите и интересите на хората, които не се страхуват да работя,т и това се отнася за целия свят, не само за богатите държави, а и за бедните. В центъра на нашия план за световно възстановяване трябва да бъдат потребностите и интересите не само на хората, които живеят днес, но и на бъдещите поколения. Възстановяването не трябва да бъде за сметка на нашите деца и внуци. Единствената надеждна основа за устойчива глобализация и нарастващо благоденствие е отворената световна икономика, изградена на пазарни принципи, ефективно регулиране и силни световни институции.

Второ, срещата на Г-20 изпрати много силен сигнал – определено най-силният за 60 години – че светът се завръща към многостранния подход при вземането на икономически решения по въпроси със световни последици. В заключенията от срещата държавните и правителствени ръководители потвърдиха убеждението си, че благоденствието е неделимо и че ако искаме да имаме устойчив икономически растеж, държавите трябва да споделят този растеж. Ако трябва да извлечем поука от настоящата световна криза, тя е, че всички споделяме обща съдба в икономическо отношение. Всички ние сме в едно и също положение, големи и малки, отворени и затворени държави. Взаимната обвързаност на икономиките ни донесе огромни ползи, особено през последните 10-15 години, под формата на дълъг период без сериозни конфликти и на безпрецедентно икономическо благоденствие и най-бърз световен икономически растеж в човешката история, както и възможности за стотици милиони хора да се избавят от крайна бедност. Тя доведе до разширяване на пазарите на нашите производители, ниска инфлация и ниска безработица. Не трябва да се отказваме от тези предимства в никакъв случай. Ето защо е от изключителна важност да съгласуваме нашите политики както в добри, така и в лоши времена и срещата на Г-20 потвърди този факт.

Трето, държавните и правителствени ръководители постигнаха съгласие по въпроси, по които само преди година или дори преди девет месеца не можехме да си представим, че може да има съгласие. Ангажиментите от Лондон бяха завършекът на тримесечни интензивни обсъждания на работно равнище и те отбелязаха действителен напредък. Ако бъдат изпълнени и осъществени на практика, те действително ще осигурят добра основа за превенция, за да можем да избегнем повтарянето на кризи от подобен разрушителен мащаб през следващите десетилетия.

На четвърто място, срещата на високо равнище промени очертанията на световното икономическо сътрудничество, като доведе до ново разделяне на силите. Най-големите нововъзникващи икономики успяха да получат пълно признание на ролята си в световната икономика. Развитите и бързо развиващите се държави също единодушно признаха, че стабилността и благоденствието на бедните държави и на най-уязвимите социални групи навсякъде по света са в интерес на всички. Това показва една стратегически важна промяна. Това означава, че в борбата си Европа ще трябва да възприеме нови възгледи и сложни политики, за да запази позицията си при вземането на решения за световната икономика. Мащабът на икономиката на ЕС и наследството от миналото сами по себе си няма да бъдат достатъчни за поддържане на важната стратегическа роля на Европа в бъдеще при вземането на решения за световната икономика.

Въпреки това, от гледна точка на Европейския съюз резултатите от срещата в Лондон бяха несъмнен успех. Срещата на високо равнище подкрепи всички приоритети, одобрени от ръководителите на държавите-членки на ЕС в заключенията на Европейския съвет от 19–20 март 2009 г. Срещата на Г-20 в Лондон отхвърли протекционизма, пое ангажимент за отговорна и устойчива икономическа политика, защити многостранния подход и подкрепи всички приоритети по отношение на регулирането на финансовия сектор, които държавите-членки на ЕС съвместно определиха като изключително важни. Както вече казах, държавите-членки на ЕС бяха главните движещи сили или между главните движещи сили в преговорите на Г-20 по редица въпроси. Въпреки това след срещата на Г-20 остават много нерешени въпроси.

Първо, в областта на финансовото регулиране и надзора, въпреки огромния напредък в близките месеци, редица въпроси остават нерешени и по тях все още се работи. Разбира се, на равнище ЕС има ясна пътна карта и срокове за следващите два месеца, както и разпределение на ролите между Европейската комисия, Европейската централна банка, Финансовия комитет, Съвета ЕКОФИН и Европейския съвет през месец юни. Наред с други въпроси, програмата включва неотложната задача да се предприемат сериозни мерки в областта на счетоводните стандарти, които да позволят на европейските банки да работят при съпоставими конкурентни условия с тези на американските банки.

Второ, в областта на световната търговия лидерите на Г-20 потвърдиха в Лондон поетия от тях по-рано ангажимент от срещата във Вашингтон да не създават нови бариери за търговията. Срещата на високо равнище на Г-20 потвърди още ангажимента Програмата за развитие от Доха да се завърши „с амбициозен и балансиран резултат“. Този ангажимент обаче беше поет още на срещата на Г-20 през ноември миналата година, когато държавните и правителствени ръководители дори обещаха споразумение по Програмата за развитие от Доха до края на 2008 г. Затова очакваме да видим доколко сериозен е ангажиментът този път. Независимо от това в Лондон лидерите на държавите от Г-20 направиха нова декларация, че от този момент лично ще отделят внимание на Програмата за развитие от Доха и гарантираха, че програмата от Доха ще получава политическото внимание на всички предстоящи международни срещи, които имат отношение към темата. Един от главните приоритети на ЕС трябва да бъде оказването на натиск за изпълнението на тези ангажименти.

Трето, участниците в срещата на Г-20 се ангажираха да осигурят 1,1 трилиона щатски долара чрез МВФ и многостранни банки за развитие с цел подпомагане на възстановяването на кредитните потоци, икономическия растеж и заетостта в световната икономика. Остава само да се изяснят и да се одобрят подробностите на този ангажимент. Той съдържа краткосрочен, средносрочен и дългосрочен етап, като краткосрочният етап включва 75 милиарда евро, обещани на МВФ от държавите-членки на ЕС за възстановяване на стабилността на платежния баланс на държави, изпитващи остра нужда от такава помощ. Подробностите на този ангажимент също остава да бъдат изготвени и министрите на финансите на нашите държави имат задачата да работят върху формата и механизмите на този ангажимент.

По отношение на средносрочните и дългосрочните ангажименти за укрепване на многостранните институции, ангажиментът е на МВФ да се предостави безпрецедентно голям заем от 500 млрд. щатски долара. Освен това на срещата на високо равнище в Лондон беше поет ангажимент държавите от Г-20 да подкрепят нова емисия на специални права на тираж (СПТ), с други думи, емисия в собствената валута на МВФ, която може да се използва от държавите-членки на МВФ за взаимни плащания. Ангажиментът се отнася за 250 млрд. СПТ. Като многостранен заем емисията на СПТ е свързана със сравнително сложни технически мерки, включително одобрения от страна на официалните органи на МВФ, преговори с участващите държави и ратификация на споразуменията от националните парламенти на държавите-членки. Всичко това може да отнеме няколко години и поради това е необходимо да отстояваме нашите очаквания, но те да бъдат реалистични.

Посочените ангажименти включват и договореност държавите от Г-20 да направят всичко, което е по силите им, за да гарантират бързото прилагане на реформите от април 2008 г. по отношение на структурите на МВФ за вземане на решения, които засега се забавят поради бавната ратификация в националните парламенти. Държавите от Г-20 поискаха още МВФ да ускори следващия кръг от реформи по отношение на вноските на членовете и правата на гласуване, така че той да завърши до януари 2011 г. Държавите-членки на ЕС трябва да отделят достатъчно внимание на тази предстояща реформа, тъй като във връзка с нея много държави-членки на ЕС, големи и малки, може да загубят възможността техните национални представители да участват пряко и непряко в процеса на вземане на решения в МВФ и да загубят прекия си достъп до информация. Ще има и реформа, насочена към засилване на ролята на МВФ при вземането на решения за световната икономика. За много държави-членки на ЕС досега този въпрос не представляваше голям интерес, но през следващите месеци тяхното внимание трябва да остане трайно концентрирано върху него.

На четвърто място, има още една област, която се нуждае от сериозно и внимателно обсъждане и решение. Това е темата за неравенството по света и въпросът за цялата световна валутна система в бъдеще. Тези въпроси съзнателно не бяха включени в дневния ред на срещата на високо равнище в Лондон и така те остават в списъка на областите, по които да се работи в бъдеще. Във връзка с това си струва да се спомене, че именно неспособността да се постигне споразумение за световния валутен ред проваля срещата на високо равнище в Лондон през 1933 г. Днес въпросът не е по-прост, отколкото е бил тогава. Европейският съюз трябва да му отдели достатъчно внимание, туй като решението по този въпрос остава важен елемент на устойчивото икономическо възстановяване и на предотвратяването на опустошителни световни кризи.

Госпожи и господа, в заключение бих искал да благодаря на Великобритания, държавата домакин и председател на срещата на Г-20, за организирането на срещата на върха и преди всичко за организирането на целия процес на обсъждане и преговори на работно равнище през седмиците и месеците преди срещата. Организаторите свършиха прекрасна работа и заслужават поздравление, тъй като дадоха значителен принос за постигнатия напредък и за духа на окончателното единодушие.

Има надежда, че срещата на Г-20 в Лондон ще въведе нова и успешна епоха на световно икономическо сътрудничество. Напълно съм уверен, че тя има реален шанс. Заключенията от срещата на Г-20 са отлична отправна точка за възможно най-бързо излизане от световната икономическа криза. Също така се откри възможност за промяна на облика на бъдещата взаимосвързана световна икономика, така че да бъдем по-добре подготвени за дългосрочно устойчиво производство и съгласувано вземане на решения за икономиката. Остава много несвършена работа и има много ангажименти, които трябва да се изпълнят. Следващите месеци и години ще покажат до каква степен срещата на високо равнище в Лондон заслужава място в учебниците по история. При всички случаи срещата на Г-20 отбеляза промяна на стратегическите позиции в световната икономика. Важно е Европейският съюз да влезе в тази нова епоха с ясен и реалистичен поглед напред и с политики, които да гарантират, че в бъдеще Европа ще запази същата стратегическа роля, която е имала в миналото и която нейните 500 милиона граждани заслужават.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н ONESTA
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Pervenche Berès (PSE).(FR) Г-н председател, много добре разбирам, че не можем да направим нищо срещу Съвета, но въпреки това работата ни се забави сериозно.

Имаме дневен ред, пълен с важни обсъждания. За Съвета са отделени пет минути, а изказването от негово име е 20 минути. Мисля, че това показва неуважение към членовете на Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Познавате Правилника за дейността като мен, г-жо Berès. Мога да използвам председателското чукче за всички колеги, но само бих помолил Комисията и Съвета да бъдат по-кратки, както забелязахме, че бяхте Вие.

Г-н член на Комисията, моля Ви. Нямате ограничение за времето, но моля да имате предвид, че пред мен стои документ, в който пише, че пет минути биха били приемливи.

 
  
MPphoto
 

  Оли Рен, член на Комисията. (EN) Г-н председател, резултатите от срещата на Г-20 в Лондон са съществени. Те изпращат ясно послание за световно единство в подкрепа на съвместната работа с цел извеждане на световната икономика от настоящата криза и връщането й по пътя на икономическия растеж и създаването на работни места.

Държавите от Г-20 се концентрираха върху три основни линии на действие. Днес замествам тук моя колега г-н Хоакин Алмуния, който придвижва напред тези линии на действие на важна среща на МВФ днес във Вашингтон и поради това не може да участва в настоящата месечна сесия.

Позволете ми да ви запозная с кратката оценка на Комисията за резултата и за последващите действия във връзка с тези три широки линии на действие.

Първо, ясно е, че лидерите приеха да направят всичко възможно за възстановяване на растежа и за момента първият и най-важен приоритет е да се възстановят каналите на кредитните потоци. Във връзка с това е необходимо да се справим с обезценените, „вредни“ активи, като така се утвърждават принципите, които министрите на финансите на държавите от Г-20 приеха през март, което напълно съответства на подхода, възприет от Европейския съюз.

Освен това се прие без отлагане да се приложат обявените мерки за стимулиране на икономиката, а съгласуваният фискален стимул на ЕС от над 3 % – може би почти 4 % – от БВП е съществен за самата Европа и представлява ключов принос за краткосрочния макроикономически отговор на Г-20 на кризата.

Резултатът от срещата на Г-20 следва да осигури подходящ баланс между краткосрочното фискално разширяване, което, разбира се, е необходимо, и дългосрочната фискална устойчивост, което изисква методично оттегляне на стимула в подходящия момент. И тук европейското единодушие по отношение на необходимостта от защита на средносрочната фискална устойчивост допринесе за балансираната линия, възприета в Лондон.

Търговският протекционизъм е потенциална заплаха при всяка световна рецесия. Ето защо беше важно, че държавите от Г-20 потвърдиха ангажимента да поддържат търговията и инвестициите свободни и да избягват всякакъв вид протекционизъм.

Втората линия на действие е амбициозният план да се въведе промяна в световното финансово регулиране, като беше прието, че в бъдеще нормативните актове трябва да се прилагат за всички банки, навсякъде и винаги. Държавите от Г-20 предприеха сериозна стъпка в посока световно регулаторно сближаване, за което Европа отдавна призовава.

Успяхме да установим следните цели: подобрени изисквания за банковия капитал и ликвидните буфери, както и мерки за ограничаване на натрупването на задлъжнялост; регулиране на хедж фондовете и фондовете с частен капитал; договаряне на по-добро регулиране и надзор на пазарите за кредитни деривативи; по-смело регулиране на агенциите за кредитен рейтинг; установяване на световни колегиуми от надзорни органи за всички големи трансгранични банки и утвърждаване на новите принципи на Съвета за финансова стабилност относно възнагражденията и премиите на изпълнителните ръководни кадри във финансовите институции. Решителни действия бяха одобрени и по отношение на отказващите сътрудничество офшорни зони на „данъчен рай“. Така в бъдеще за субектите, избягващи данъчно облагане, следва да няма убежища където и да е по света. Специално приветстваме засягането на темата за премахването на банковата тайна.

Приветстваме също неотдавнашното съобщение от страна на няколко държави да преминат към стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за обмена на информация за целите на данъчното облагане. Като цяло по отношение на финансовото регулиране е постигнат по-голям напредък, отколкото през цялото изминало десетилетие.

Трето, прието беше да се реформират международните финансови институции, за да може световната икономика да разполага със силни институции и да се осигури подходящо представителство на нововъзникващите икономики и развиващите се държави. Прието беше да се увеличат значително средствата на МВФ, като Европейският съюз и неговите държави-членки направляваха процеса и посочваха пътя в тази област. Някои държави последваха водещия пример на Европейския съюз и на Япония да предоставят средства на МВФ, но е необходимо да се отпуснат още средства, особено от Съединените щати и от Китай.

Освен това е изключително важно решенията, взети от Г-20, да се разпространят бързо. Следва също да се постараем да изградим по-балансирана световна икономика и да избягваме грешките от миналото. Възможно е да се наложи основно коригиране на световния модел на растежа – имам предвид огромния бюджетен дефицит на Съединените американски щати и големия търговски излишък на Китай – за да може световната икономика отново да поеме пътя на устойчивия растеж.

Лидерите се договориха да се срещнат отново преди края на настоящата година, вероятно през септември. Ще бъде необходима ефективна координация, за да може Европа да продължи да направлява процеса на Г-20, който следва да бъде наша постоянна цел.

В заключение, за преодоляването на настоящата криза са необходими както ефективни и съгласувани фискални стимули, така и реформи на финансовото регулиране и на международните институции.

Нека си припомним, че кризата възникна заради излишъците и алчността на финансовите пазари, особено на Уолстрийт. Що се отнася до Европа, тя трябва да се върне към основните ценности на европейския модел, който изисква съчетаване на предприемаческите инициативи, зачитането на производствения труд и стремежа към солидарност. С други думи, нашето общо предизвикателство сега е да спасим европейската социална пазарна икономика от системните грешки на финансовия капитализъм.

 
  
MPphoto
 

  Joseph Daul, от името на групата PPE-DE.(FR) Г-н председател, г-н Нечас, г-н Рен, госпожи и господа, преживяваме първата световна рецесия. Тази рецесия изисква съгласуван отговор на международно равнище. Това е единственият начин, по който всички можем да излезем от нея.

Споразумението, постигнато на срещата на Г-20, ще ни помогне да намерим правилния път към растеж и работни места. В Лондон световните лидери увеличиха тройно средствата, определени за МВФ, предоставиха допълнителни заеми на банките за развитие и потвърдиха подкрепата си за свободната международна търговия. Тази програма, чиято цел е да възстанови доверието, растежа и създаването на работни места, следва да ни предостави времето, необходимо за стабилизиране на пазарите, и преди всичко за възстановяване на доверието в световната икономика.

Но ние трябва да бъдем бдителни и да не се изкушаваме от лесни решения. Определено трябва да оставим духа на протекционизма настрана. Ако затворим границите си за търговията и обмена, просто ще повторим грешките, допуснати от нашите предшественици при кризата от 1929 г.

Днес по-силно от всякога се нуждаем от повече търговия, а не от по-малко. Ако така успеем да създадем истинска трансатлантическа икономика без бариери с нашия основен търговски партньор, Съединените американски щати, вече ще сме създали допълнителен темп на растеж от 3,5 %. Върху това трябва да работим.

Трябва да стимулираме растежа, не само да пазим съществуващите работни места, но също – и преди всичко – да създаваме нови работни места. Колегите ми от левицата призовават за повече социални разходи и по-голяма социална сигурност. Предполагам, че те искат да защитят работните места, като затворим икономиките си. Прозрачната икономика, която позволява на всеки човек да покаже своите способности, е иновативна и устойчива икономика. Ние се нуждаем от социална пазарна икономика.

Трябва да извлечем поуки от грешките от последните няколко месеца, като един от основните проблеми във финансовия сектор беше липсата на финансово регулиране и надзор. Факт е, че няма да можем да възстановим доверието на нашите сънародници в икономиката, докато не възстановим доверието във финансовата ни система.

За да направим това, трябва да разширим регулирането и надзора по отношение на всички финансови институции и на всички инструменти, включително хедж фондовете. Трябва да се борим срещу зоните на „данъчен рай“, да се освободим от банковата тайна и да увеличим надзора над агенциите за кредитен рейтинг.

При глобализираната икономика, в която пазарите никога не спят, нашата единствена защита е прозрачността. Инвеститорите трябва да знаят, че в целия свят се прилагат еднакви стандарти.

И накрая, ние имаме отговорност и към развиващите се държави. Кризата действително не бива да провали цялата работа, която сме извършили през годините в тази област. Ето защо трябва да продължим да оказваме натиск Световната търговска организация (СТО) да се приспособи бързо към XXI век и към новите правила.

Най-бедните държави в света се нуждаят от помощ, за да станат истински участници в световната икономика. По този начин световната икономика ще може да нараства със 150 млн. щатски долара годишно. Именно развиващите се държави ще получат по-голямата част от тези средства.

Поради това подкрепяме ангажимента на държавите от Г-20 да отделят допълнителни средства на стойност 850 млрд. щатски долара в подкрепа на растежа на възникващите пазари и развиващите се държави.

Госпожи и господа, ще излезем от икономическата и финансова криза само чрез промяна на международното управление и промяна на толерантното ни отношение към тези, които не спазват правилата.

 
  
MPphoto
 

  Poul Nyrup Rasmussen, от името на групата PSE. (EN) Г-н председател, най-важният въпрос, разбира се, е какво да правим сега. Какво трябва да постигне Европа на поредната среща на Г-20 през септември тази година?

Разполагам с последната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ). Със съжаление ще уведомя члена на Комисията г-н Рен, че в нея се посочва, че въпреки всичко, което сме направили, тази година ще има отрицателен ръст от 4,2 % на икономиката в еврозоната, като само в Германия спадът ще е в размер на 5,6 %. Пренесохме тези данни в нашите макроикономически изчисления и мога да ви кажа, колеги, това означава, че през пролетта на 2010 г. ще имаме 27 милиона безработни в Европейския съюз. На практика това означава, че за две години безработицата в Европейския съюз ще нарасне с 10 милиона загубени работни места.

Сега е необходимо да действаме бързо, съгласувано и ефективно, точно както каза г-н Оли Рен. Заключението от срещата на Г-20 в Лондон беше, че ако е необходимо да се направи повече, ние сме съгласни да го направим. Не мога да кажа нищо друго, освен да повторя цифрата: 27 милиона безработни. Нужни ли са други аргументи, за да правим повече?

Ще предложа да направим четири неща при подготовката на срещата на Г-20 през септември: първо, да подготвим нови съгласувани действия за намаляване на заплахата от масова безработица; второ, да осъществим двете предложения на групата „дьо Ларозиер“ – да се създаде надзорен съвет и да се предоставят повече правомощия на така наречените организации за корпоративна социална отговорност; трето, да се въведе ефективно финансово регулиране, обхващащо хедж фондовете и фондовете за частни капиталови инвестиции; и четвърто, Европа да се подготви да поеме роля за насърчаване на ново световно споразумение, включващо развиващите се държави, които бяха засегнати най-сериозно от икономическата криза.

Моля Ви, г-н член на Комисията, не ми казвайте отново, че сте създали финансов стимул от 4 %, включително автоматични стабилизатори. Следващия път стойността ще бъде 5 %, когато безработицата нарасне до 27 милиона души. Нека да действаме добросъвестно и да създаваме работни места. Можем да направим това заедно.

 
  
MPphoto
 

  Margarita Starkevičiūtė, от името на групата ALDE. – (LT) Аз също бих искала да приветствам споразумението от Лондон, но същевременно да подчертая, че световната икономика се нуждае от световно управление. Европейският съюз може да поеме такава управленска роля по две причини – защото и след войната, и след падането на съветския блок той успя да преструктурира икономиките си за съвсем кратко време. Ние имаме значителен опит в управлението на подобни сложни процеси.

Те трябва да бъдат основани на структурни реформи. Необходимо е да осигурим пространство за нови инициативи. Ако сега концентрираме вниманието си върху техническите подробности, подобряването на регулирането – което, разбира се, е необходимо – ще загубим инициативата и възможностите за развитие. Развитието и новите работни места са възможни, само когато се осъществяват структурни промени. Какви структурни промени може да предложи Европейският съюз на света?

Преди всичко трябва да модернизираме начина на управление, да модернизираме финансовите пазари на Европейския съюз, да заложим на силата на нашия общ европейски пазар и да не се изолираме в дребните национални проблеми. Ако успеем да работим заедно на европейския общ пазар, това ще бъде отличен пример за света, че не е нужно да се стремим към протекционизъм, че именно откритостта, сътрудничеството, движението на капитали и макроикономическото равновесие на базата на общи споразумения ще ни помогнат да поддържаме стабилност и да съживим икономиката. Опитът на Европа в тази област е безценен.

Винаги ми е било трудно да разбера защо не правим това. Може би отделяме прекалено голямо внимание на тези хедж фондове и твърде малко внимание на живота на хората.

 
  
MPphoto
 

  Roberts Zīle, от името на групата UEN. – (LV) Благодаря Ви, г-н председател. В нашия проект на резолюция относно срещата на високо равнище на Г-20 се посочва, първо, че редица държави-членки на Европейския съюз са получили помощ от Международния валутен фонд за решаване на проблемите с платежния баланс, и второ, че редица държави в еврозоната, определено благодарение на еврото, са успели да избегнат натиска върху обменните курсове в тази ситуация. За съжаление обаче, новите държави-членки на Европейския съюз не могат да намалят натиска на валутния риск, тъй като не могат да се присъединят към еврозоната. В същото време в някои нови държави-членки на ЕС икономиката „прегря“ като пряк резултат от вливането на твърде голям размер парични средства от страна на много европейски банки в усилията им за създаване на пазар в тези държави. И сега заемополучателите са оставени да понесат целия валутен риск. Ето защо призовавам да обмислим, особено в новите държави-членки на ЕС, които се присъединиха към механизма на обменните курсове и поддържат фиксиран обменен курс, позволяващ голяма част от тези заеми да се върнат на европейските банки, дали това не означава, че на тези държави следва също да се помогне с по-бързо въвеждане на еврото. Това е от решаващо значение, тъй като солидарността е изключително важна в трудни времена. На практика всички сме в еднакво положение, особено сега, когато – нека бъдем честни – дори държавите, които вече са се присъединили към еврозоната, не могат да изпълняват критериите от Маастрихт с бюджетните си дефицити от над 10 %. След като имаме еднакви проблеми, да действаме еднакво! Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Caroline Lucas, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, на срещата на Г-20 беше пропусната сериозна възможност за преодоляване както на екологичната, така и на икономическата криза – с други думи, за въвеждането на това, което наричаме „зелен Нов курс“. Тази среща трябваше да постави началото на значителни инвестиции, например, във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, не само защото трябва спешно да се справим с предизвикателството на изменението на климата, а защото инвестирането в зелени технологии е един от най-добрите начини за връщане на хората на работа.

Зелената енергия, например, предоставя много повече възможности за работни места в сравнение с обичайните инвестиции в стопанска дейност и въпреки това пакетът, приет от Г-20, в действителност ще привърже света към икономика с високи емисии на въглерод точно в момент, когато трябва да преминем към съвсем различна, нисковъглеродна и устойчива икономика. За МВФ и за Световната банка се намериха милиарди евро, а за осъществяването на този жизненоважен преход към зелена икономика не бяха осигурени сериозни средства, само общи пожелания и празни приказки.

За изменението на климата и за нисковъглеродната икономика се споменава само в два параграфа в края на съобщението, и то без конкретни ангажименти. Трагично е, че точно в момент, когато икономическата система и околната среда в света са в критично състояние, беше пропусната решаващата възможност да променим посоката и да вземем мерки, за да се преодолеят и двете кризи и хората да се върнат на работа.

 
  
MPphoto
 

  Francis Wurtz, от името на групата GUE/NGL.(FR) Г-н председател, оценката на резултатите от срещата на Г-20, която чухме току-що – пример за успех, повратна точка в кризата, огромен успех за Европейския съюз и така нататък – според мен повдига два въпроса.

Първият е свързан с анализа на настоящото състояние на световната финансова система, с която Европа, както стана ясно, е тясно свързана. Нека кажем открито – желанието на лидерите на държавите от Г-20 на всяка цена да изпратят успокояващо послание до пазара и всъщност до обществеността, ги накара да изопачат доста настоящото положение.

В действителност прогнозите за предполагаемите, но все още масово прикривани загуби в банковия сектор имат все по-високи стойности с всеки изминал месец. Най-лошото не е отминало, то ни предстои. Преди три месеца се говореше за загуби от 2 трилиона щатски долара и дори това беше астрономическа сума. Сега според МВФ стойността е 4 трилиона щатски долара.

Комисията пък, от своя страна, посочи сумата от 3 трилиона евро за фондовете, заделени под различни форми от държавите-членки за спасяване на банките, с други думи една четвърт от техния БВП. Това е цената на бясното преследване на пари за печалба и печалба за пари.

Тази мрачна картина подчертава важността на втория ми въпрос. В какво реално се изразява напредъкът, постигнат по отношение на регулирането от страна на държавите от Г-20 в Лондон?

Когато Джоузеф Стиглиц, който, както знаете, беше определен от Организацията на обединените нации за председател на независима експертна комисия по въпросите на финансовата криза, беше запитан дали е съгласен с икономиста Саймън Джонсън, че от гледна точка на регулирането резултатите от срещата на Г-20 клонят към нулата, г-н Стиглиц отговори положително.

Мастилото върху изявлението от Лондон дори не беше изсъхнало още, когато главната държава участничка в Г-20, Съединените американски щати, призова спекулативните фондове, учредени удобно в зоните на т.н. „данъчен рай“, да изкупят на много ниски цени „вредните“ активи, които блокират счетоводните баланси на банките в САЩ. Наистина поддържаме моралните норми на капитализма.

В действителност Г-20 не направи нищо, за да спре либералната глобализация. Групата пренебрегна основния въпрос за реорганизиране на международната парична система. Тя подпомогна МВФ, без да помисли за неговото трансформиране. Забули в сянка огромното социално предизвикателство, породено от кризата. Г-20 предписа хомеопатично лечение, когато очевидно е необходима сериозна хирургическа намеса.

Мисля, че Европа трябва да излезе извън рамките на Г-20. Домът ни гори. Чувате ли гневните викове, идващи от нашите общества? Те не искат успокояващи думи, а решителни практически действия, и то незабавно!

 
  
MPphoto
 

  Jana Bobošíková (NI). – (CS) Госпожи и господа, решението от срещата на Г-20 да се налеят милиарди долари в МВФ за борба с кризата според мен носи отрицателни резултати и е вредно. Има три непосредствени причини за това. Първо, този ангажимент задължава държавите заемодатели да посегнат към своите валутни резерви или да задлъжнеят.

Второ, ангажиментът задължава дори държавите, които пострадаха трайно от некомпетентните анализи на МВФ, да направят вноски във фонда. Чешката република, чиито граждани представлявам тук, е пример за това. Въпреки че прогнозите на МВФ за моята държава нямат нищо общо с действителността, чешките граждани участват с 1,4 млрд. щатски долари във фонда.

Трето, МВФ ще заема средства на държавите при много по-леки условия от досегашните и няма да оказва натиск заемите да зависят от разработването на реалистични мерки за решаване на икономическите проблеми на заемополучателя.

Госпожи и господа, твърдо съм убедена, че това ще доведе до изкривяване на международния кредитен пазар за сметка на данъкоплатците.

 
  
MPphoto
 

  Othmar Karas (PPE-DE). - (DE) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, госпожи и господа, срещата на високо равнище беше политически успех и изпрати важно послание, а именно че светът се обединява и че съществува политическа воля съвместно да се намерят и приложат глобални решения за кризите и предизвикателствата. Въпреки това бих искал да кажа много ясно, че не бива да преувеличаваме значението на сценариите на срещите на високо равнище. На тези срещи се правят само декларации за намерение, на тези срещи не се вземат решения, тези срещи не са законодателни органи, те нямат правна основа.

Към Европейския съюз бяха отправени няколко призива. Трябва да имаме амбицията да поемем водеща роля в изграждането на световен финансов и икономически ред. Можем обаче да поемем водеща роля само ако имаме европейска нормативни актове и можем да предложим модели. Ние сме на правилен път с нашия модел на социална пазарна икономика, с гарантирането на депозити и с регулирането на агенциите за кредитен рейтинг, което беше прието днес. Въпреки това според мен в резултатите от срещата на високо равнище липсва ясно единство по въпроса за премахването на цикличното въздействие на съществуващата нормативна уредба на ниво Европейски съюз и в световен мащаб, като вниманието трябва да се насочи специално към споразуменията Базел II.

Все още имаме да работим по много задачи: само някои от тях са хедж фондовете, заплатите на мениджърите, директивата за банковия сектор и европейския надзор. Чрез Комисията ние сме говорители от името на континента. Но националните държави са представени също, Интересите на Общността присъстват успоредно с националните интереси на световната сцена. Това може да бъде възможност, но и слабост. Ето защо координацията е много важна. Ако всички наши представители не работят в една и съща посока, ще загубим позиции на световната сцена.

И последно: правното прилагане на политическите декларации за намерение, тяхното изпълнение и съгласуването на изпълнението им в световен мащаб по време и съдържание ще определи успеха ни. Срещата на високо равнище просто посочва пътя. Постигането на резултата все още предстои.

 
  
MPphoto
 

  Elisa Ferreira (PSE).(PT) Г-н председател, срещата на Г-20 беше важна, особено поради факта, че тя създаде поле за многостранен диалог и накара хората да осъзнаят, че без този многостранен подход кризата не може да бъде преодоляна. Тя обаче беше начална, а не крайна точка. Ролята на Европейския съюз тук трябва да се засили и да се изясни и той да действа като движеща сила. Засега обаче няма признаци, че това ще се случи.

Разполагаме с изключително важни насоки, а именно докладът „дьо Ларозиер“, но Комисията закъснява с прилагането му и реагира бавно. Вижте например реакцията спрямо хедж фондовете. Междувременно реалната икономика в Европа все още не показва признаци на възстановяване и възприетата политика на изчакване означава очакване на по-лоши данни и на все по-големи трудности. Погледнете последните прогнози на Международния валутен фонд и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 27 милиона безработни – това е огромен проблем.

Комисията също дължи обяснения на Парламента за намеренията си, за това какво в действителност включват нейната инициатива и какво е състоянието на политиката за съгласуване на инициативите на държавите-членки. Не трябва да чакаме повече. Политическата воля да действаме трябва вече да е налице.

 
  
MPphoto
 

  Rebecca Harms (Verts/ALE). - (DE) Г-н председател, госпожи и господа, Г-20 наистина е правилният път за решение на проблемите; с течение на времето Г-8 ще трябва да прерасне в Г-20. Така ще имаме една среща на върха по-малко. Европейците не успяха. Европейският съюз със своите 27 държави-членки действително е точното място за организиране на нов ред на финансовия пазар.

Досега сме водили много разговори на тази тема, но нямаме ясни решения. Наслушахме се за премахването на зоните на данъчен рай, контрола на хедж фондовете и края на измамните продукти на финансовия пазар. Ако европейците бяха отишли в Лондон с ясна политическа позиция, кой всъщност би могъл да им се противопостави? Считам, както каза уважаемата г-жа Lucas, че е възмутително, че срещата на високо равнище в Лондон просто отложи решаването на въпроса за кризата с климата и със сигурността на енергийните доставки. Това не само навреди сериозно на климата и на сигурността на енергийните доставки, но и пропиля възможността за хиляди нови работни места.

 
  
MPphoto
 

  Hans-Peter Martin (NI). - (DE) Г-н председател, направо мога да продължа темата. Трагично е, че континентът не може да постигне единство по въпросите, за които говори моята колега г-жа Lucas. Ако това беше станало, щяхме да бъдем в много по-добро положение и да можем да гледаме бъдещите поколения в очите. Но при това положение не можем да го направим.

Критиката, която бих искал да отправя, е че голяма част от разискванията за финансовата катастрофа и начинът, по който се пренебрегва възникващата или вече действителната екологична катастрофа, ми напомнят за немския „Бундестаг“ след Втората световна война. Много членове на парламента и много политици в „Бундестага“ вече не се интересуваха от това, което се беше случило до 1945 г. Те трябваше да се изправят пред него бавно. Това е началната точка: ако не победите миналото, ако не изследвате собствените си грешки и не погледнете към бъдещето, няма път напред. ЕС, и още по-важно, политическите играчи се провалиха сериозно с финансовата криза. Те трябва да си направят съответните изводи и първо да разберат къде са сгрешили.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Paul Gauzès (PPE-DE).(FR) Г-н председател, госпожи и господа, в резолюцията, която ще приеме утре, Парламентът ще приветства становищата, възприети по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, чиято цел е да се повиши прозрачността и да се засили сътрудничеството между националните надзорни органи.

Във връзка с това именно днес Европа показа решението. Тази сутрин Комитетът на постоянните представители (COREPER) прие компромиса, постигнат между държавите-членки, Комисията и Парламента. Днес на обед Парламентът от своя страна прие компромиса с огромно мнозинство от 569 гласа „за“ срещу 47 „против“. Поради това регламентът, предложен от Комисията и изменен от Парламента, ще влезе в сила бързо.

Бих желал да подчертая, че този регламент полага основите на надзора в Европейския съюз в духа на предложенията в доклада „дьо Ларозиер“. Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа (CESR) ще бъде единствената „входна точка“ за регистрация на агенции и в началото той ще играе координираща роля.

Комисията се ангажира в следващите няколко месеца да предложи законодателна инициатива, която ще даде възможност да се внесат завършващите елементи в една истинска европейска система за надзор.

Преди да приключа, бих искал да подчертая, че възстановяването на доверието, което е истинската цел на всички предприети мерки, очевидно се основава на по-добро регулиране, особено на финансовата система.

Ние обаче трябва да вземем под внимание и страховете на нашите граждани и да им отговорим по положителен начин. Длъжни сме да им отправим реалистични послания за надежда. Ако не повдигнем духа на своите граждани, няма да възстановим доверието на потребителите, без което икономическото възстановяване няма да бъде възможно. Информацията, която се предоставя на гражданите ни, следва да бъде балансирана и откровена и да не насърчава пораженчеството, като прикрива напредъка, успехите и практическите резултати от плановете за възстановяване, като същевременно имаме предвид времето, което е необходимо, за да могат те да проявят действието си.

 
  
MPphoto
 

  Pervenche Berès (PSE).(FR) Г-н председател, исках да кажа на г-н Daul, но той излезе, че е удивително как днес консерваторите обвиняват нас, социалистите, че искаме да увеличим социалните разходи, когато техният основен довод за отхвърляне на плановете за възстановяване е, че Европа има прословутите автоматични стабилизатори. Какво представляват те, ако не обезщетения за безработица, които ние защитавахме толкова активно?

Ще отправя още една основна критика по отношение на държавите от Г-20: те приеха метода на г-н Барозу, който се състои в обединяване на съществуващите планове, като се приема, че така се получава план за възстановяване. Това не е план за възстановяване. Освен това, като погледнем данните на ОИСР от вчера, на МВФ от днес, на Комисията от утре, как е възможно някой да си помисли, че Европа може да бъде удовлетворена при това положение?

Нуждаем се от действително възстановяване на Европа и единственият метод, с който разполагате за това, г-на член на Комисията, е финансирането с европейски заем. Време е да се залавяте за работа, въпреки че настоящият Европейски парламент вече няма да бъде тук, за да ви подкрепя в тази задача.

И накрая, отбелязвам, че Г-20 трябваше да изпълни една задача след посланието, изпратено от Доминик Щраус-Кан в навечерието на работата на групата, в което се казва, че системата няма да се възстанови, докато въпросът с „вредните“ активи остава неразрешен. Очевидно в това отношение Г-20 бяха некомпетентни. Все още предстои да направим всичко.

Две забележки: в заключенията от срещата на Г-20 ползите във връзка с кръга от преговори в Доха се оценяват на 150 млрд. щатски долара. Откъде се появява тази стойност? Как може да бъде обоснована тя? Г-н член на Комисията, призоваваме Ви да обясните това.

Последно, по отношение на надзора – ако Европа иска да поеме правилния път, тя трябва без отлагане да приложи предложенията на групата „дьо Ларозиер“.

 
  
MPphoto
 

  Antolín Sánchez Presedo (PSE). - (ES) Г-н председател, Г-20 изпрати ценно послание: благоденствието е неделимо и единственото устойчиво възстановяване е споделеното и интегриращо възстановяване.

Това, което ни е нужно сега, е да превърнем тази идея в действителност. Трябва да продължим в тази посока. Групата Г-20 потвърди общите приоритети, постигна споразумения за предоставяне на средства на Международния валутен фонд, на банките за развитие и за насърчаване на търговията. Тя извърши реформи в световното финансово управление, приложи амбициозни планове по отношение на регулирането и надзора и постигна напредък в борбата със зоните на „данъчен рай“.

Без Г-20 положението щеше да бъде отчайващо и заболяването на световната икономика би могло да стане хронично.

Но най-важното, което трябва да осъзнаем, е че инициативата на Г-20 не се ограничава до конкретна проява, а поставя началото на процес. Европейският съюз е най-важният, интегриран и балансиран икономически район в света и поради това той трябва да показва пътя, тъй като има голям потенциал и може да обогати световната програма с разбирането, че не само сме в средата на циклична криза, но в действителност сме изправени през криза с по-дълбоки корени, за която е необходима политическата инициатива на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Danutė Budreikaitė (ALDE). – (LT) Една от мерките, представени в изявлението на Международния валутен фонд относно възможностите на държавите-членки на ЕС от Централна и Източна Европа за по-бързо излизане от кризата, е въвеждането на еврото. Това е предложено за държавите, в които има валутен борд. В Литва паричната единица литас беше фиксирана към еврото на постоянен обменен курс в продължение на четири години, което е двойно по-дълго от срока, изискван от механизма на валутния борд. Освен това трябва да намалим и периода на механизма на обменните курсове на една година за другите държави, които не са еврозоната. Икономическият спад в ЕС и в целия свят изисква нови, спешни и творчески решения и компромиси, още повече поради факта, че през десетте години на съществуване на еврото нито една държава от еврозоната не е изпълнила всички критерии и изисквания на еврозоната, критериите от Маастрихт.

 
  
MPphoto
 

  Bart Staes (Verts/ALE). (NL) Бих искал да използвам възможността да осъдя прокрадващото се лицемерие по отношение на срещата на Г-20. Срещата беше обявена за историческо споразумение, за нещо невероятно, за стъпка напред, например в борбата срещу данъчните измами и зоните на данъчен рай. Бяха съставени и черен, сив и бял списъци.

Но лицемерието на Европейския съюз се състои във факта, че – ще дам само един от примерите – само седмица и половина преди срещата на високо равнище на Г-20 сключихме споразумение за икономическо партньорство с карибските държави. Осем от четиринадесетте държави са зони на „данъчен рай“ и въпреки това подписахме споразумение за свободна търговия с тези държави, в резултат на което ще се въведе свободна търговия и либерализация на финансовите услуги, като последиците от това ще бъдат, че „вредните“ кредити и незаконните пари ще могат свободно да се вливат от тези зони на „данъчен рай“ в Европейския съюз.

Поради това бих желал да използвам възможността да изразя недоволството си от лицемерието на това добро медийно шоу, срещата на високо равнище на Г-20, на която се заявява, че ще се разгледа въпроса за зоните на „данъчен рай“, а на практика се води политика, която е в пълно противоречие със заявеното. Ето това исках да кажа.

 
  
MPphoto
 

  Петр Нечас, действащ председател на Съвета. – (CS) Госпожи и господа, благодаря ви много за това разискване. Бих искал да заявя ясно, че съм съгласен с г-н Daul, който определи избягването на протекционизма като ключов фактор. Протекционизмът действа като рак и би могъл напълно да разруши икономиката ни, като се обърне срещу гражданите на ЕС и доведе до задълбочаване на икономическата криза и допълнително понижаване на жизнения стандарт. Също така съм напълно съгласен с призива на г-н Daul за прозрачна икономика с ефективни и разумни равнища на регулиране и, разбира се, по-силни световни финансови институции.

Г-н Rasmussen и г-жа Starkevičiūtė говориха за наливане на пари в икономиката. Тук трябва да подчертая, че не наливаме пари в икономиката, за да помогнем на финансовите институции. В степента, в която правим това, целта е да стимулираме заетостта и да помогнем на хората да запазят работните си места, тъй като всички сме съгласни, че най-достойният начин за гражданите на ЕС да осигуряват прехраната си е чрез собствения им труд. Същевременно обаче, като прилагаме тези финансови стимулиращи мерки по отношение на икономиката, не трябва да мислим само за себе си, а също и за нашите деца и внуци. С други думи, тези мерки не трябва да водят до сериозна дългосрочна заплаха за стабилността на публичните финанси. Усилията ни трябва да бъдат концентрирани върху защитата на работните места и затова Европейската комисия в сътрудничество с председателството ще организира среща на високо равнище по въпросите на заетостта, на която главният приоритет ще бъдат мерките в областта на заетостта.

Бих желал да изразя несъгласието си с г-жа Lucas. Изобщо не съм съгласен, че срещата на Г-20 беше пропусната възможност, но се налага да призова всички нас да проявим политически реализъм. Сега икономиката боледува. Тя се нуждае от лечение, от бърза помощ, нуждае се от дългосрочни грижи и от период на възстановяване. Не трябва да очакваме положителните резултати да се появят изведнъж през следващите три или четири месеца. Проблемите, засегнали световната икономика – и съответно европейската икономика – имат дълбоки корени и са възникнали много отдавна. Ето защо лечението също трябва да бъде дълго и ще изисква търпение. Твърдо съм убеден, че от тази гледна точка срещата на Г-20 представлява положителна стъпка.

Г-н Wurtz критикува изкуствения характер на споразуменията за финансовия пазар. Съгласен съм, че в много отношения Европейският съюз трябва да действа по-задълбочено и съм уверен, че това се случва. Не трябва да гледаме само стъпките, предприети от държавните и правителствени ръководители, но също и от министрите на финансите, които много често подписват приложения на различни документи. Бих искал също да подчертая, че Европейската комисия вече обсъди допълнителни конкретни мерки тази седмица. Въпреки това отново ще отправя призив за реализъм. Не можем да очакваме, че ще се намерят чудотворни лекове през следващите три или четири месеца. Световната икономика е в беда и лечението ще бъде много дълго. Изключително важно е да се подчертае, че дори в рамките на Европейския съюз трябва да продължаваме напред по координиран начин. Никой от нас не съществува изолирано. Само чрез координирани действия можем да преодолеем успешно въздействието на световната икономическа криза.

 
  
MPphoto
 

  Оли Рен, член на Комисията. (EN) Г-н председател, бих искал да Ви благодаря за изключително сериозното и конструктивно разискване. Разбира се, ще съобщя това на Комисията, на председателя г-н Барозу и колегата ми г-н Хоакин Алмуния.

Имам две-три забележки, на първо място по отношение на Европейския план за икономическо развитие. Както и г-н Poul Nyrup Rasmussen, естествено и аз се запознах внимателно с последния икономически преглед на МВФ, който действително е доста потискащо четиво. Същевременно е изключително важно да се отбележи, че вече сме взели много сериозни и значими политически решения за стимулиране на европейската и на световната икономика. В общи линии това вече помогна за спирането на финансовия срив. Разбира се, редно е да кажем, че известно време ще продължим да имаме лоши новини от реалната икономика, особено по отношение на нарастващата безработица. Ето защо трябва да бъдем нащрек и да сме бдителни. Трябва постоянно да правим оценки как действат и какви резултати се получават вследствие на пакета за икономическо възстановяване, фискалния стимул и финансовите реформи. Ако е необходимо, трябва да работим повече и по-добре през следващите месеци.

В отговор на искане от страна на някои колеги работим по задачата за реформирането на финансовия пазар. Например в дневния ред на Комисията за следващата седмица имаме важен пакет от законодателни актове относно финансовите пазари и специално относно възнагражденията на директорите, както и препоръка относно политиките за възнагражденията в сектора за финансови услуги. Това е много важна част от реформите на финансовите пазари.

И накрая, въпреки че реформата на финансовото регулиране в Европа и в света като цяло действително е необходима за поправяне на системните грешки на финансовия капитализъм, същевременно е важно да не погубим положителните аспекти, докато се опитваме да се освободим от лошите страни по отношение на пазарната икономика като такава. С други думи, трябва да запазим единния пазар – който беше движещата сила на благоденствието в Европа – и да работим за ново световно търговско споразумение в рамката на Световната търговска организация. Както каза г-н Daul, необходима ни е повече, не по-малко търговия. Това е важно особено за развиващите се държави, които са засегнати много сериозно от сегашната рецесия и намаляването на световната търговия.

Като заместник на г-н Луи Мишел през следващия месец аз също съм ангажиран с това заради отговорностите на моя ресор. Наистина развиващите се държави са сред тези, които страдат най-много от настоящата икономическа рецесия. Затова не трябва да изпускаме подходящия момент за бързо постигане на успешно завършване на Кръга от преговори за развитие в Доха. В настоящата икономическа обстановка значимостта на завършването на преговорите в Доха нарасна неимоверно. Преговорите в Доха ще стимулират световната икономика и ще предотвратят засилването на протекционизма. Поради това всички държави от Г-20 трябва да погледнат извън рамките на своя вътрешен политически живот и да покажат действителна ангажираност за продължаване напред без отлагане по отношение на Кръга от преговори за развитие в Доха. Мисля, че е важно да се отбележи също, че от гледна точка на развитието лидерите на държавите от Г-20 одобриха и финансов пакет за търговията на стойност 250 млрд. щатски долара за период от две години в подкрепа на световните търговски потоци, в който Европа ще има значително участие.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Ще отбележа, че в съответствие с член 103, параграф 2 от Правилника за дейността в края на настоящото разискване получих шест предложения за резолюции(1), внесени от шестте основни групи в Парламента.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в петък, 24 април 2009 г.

 
  

(1) Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност