Председател. - Следващата точка е разискването по шестте предложения за резолюции относно правата на жените в Афганистан⁽¹⁾.

  Ana Maria Gomes, автор. – (EN) Г-н председател, отношението към равнопоставеността на половете е мерило за добро управление навсякъде по света, но е още по-валидно в Афганистан след страданията, понесени от жените там в течение на десетилетия. Не може да има истински мир и възстановителен период в Афганистан, без да се даде приоритет на спазването на правата на човека при жените.

Законът за шиитското семейство позволява изнасилване в брака, одобрява браковете между деца и забранява на жените да излизат от дома без позволението на съпрузите им. Правата на човека и достойнството при жените не бива да бъдат принасяни в жертва на предизборни преговори с ислямски фундаменталисти. Международната общност, присъстваща в Афганистан, трябва да оказва по-силен натиск върху президента Карзай и афганистанските органи да приемат подходящи закони, които спазват правата на човека при жените, и политики, насочени към осъществяване на тези права и зачитане на достойнството им.

Заедно със закона за шиитското семейство забавянето на афганистанския закон за средствата за осведомяване, който беше приет от афганистанския парламент преди месеци с мнозинство от две трети от парламента, е средство за президента Карзай да продължи контрола над държавните средства за осведомяване и жизнено важната пропаганда преди президентските избори.

Международната общност не може да допусне това да продължава. Този закон е от основно значение за това да има свобода на изразяването и на средствата за осведомяване в Афганистан. Без него, каквото и да правим в Афганистан, не си струва. От възлово значение е да се предприемат мерки по тези два закона и международната общност да осигури органите в Афганистан да изпълняват ангажиментите си по правата на човека, и по-конкретно спазването правата на жените.

  Николай Младенов, автор. – Г-н председател, международната общност е напълно потресена от информацията, която чухме всички за закона, който се подготвя в Афганистан за статута на шиитските жени. Потресаващо е да се види, че в началото на ХХІ век държава, която иска да бъде демокрация и да спазва международните си ангажименти, може да има закон, ограничаващ правата на жените.

На мнение съм, обаче, че в нашето разискване и във всичко, което правим с Афганистан, трябва да бъдем много внимателни в подхода си към нещата, тъй като Афганистан е държава, преминала през насилствена, репресивна религиозна диктатура; той премина през години и десетилетия на гражданска война; той е общество в което хората, повече от сградите, пострадаха и биваха унищожавани.

Трябва да бъдем много последователни в посланията си, но също и много внимателни във формулирането на тези послания. Трябва да призовем афганистанските власти да преразгледат закона, да го променят и да направят необходимото той да бъде изцяло в съответствие с международните ангажименти на тази държава, както и с нейната конституция.

Не трябва да използваме това като предизборна възможност за нас тук в Европа, а като нещо, което можем да предадем на нашите колеги и приятели в Афганистан за да сме сигурни, че те ще могат да изпълнят задълженията, които сами доброволно са поели.

В този случай трябва да помогнем на президента Карзаи и правителството на Афганистан в преразглеждането на закона и в осигуряването той да бъде в съответствие с международните ангажименти и конституцията. Това е част от нашия диалог и трябва да бъдем съвсем твърди, че не следва да се приемат мерки, които са пречка за правата на жените.

Напълно съм съгласен с това, което току-що каза г-жа Ana Maria Gomes. Но да бъдем много внимателни, защото когато имаме работа с общество, травматизирано по този начин, далеч по-важно е как посланията ни ще бъдат чути там, отколкото как те се разбират тук. Нека бъдем много последователни в това и да призовем Комисията и Съвета да предадат това послания чрез всички наши програми за помощ на правителството и властите в Афганистан.

  Hélène Flautre, автор. – (FR) Г-н председател, окончателната декларация на конференцията за преразглеждане на „Дърбан ІІ“, в която участва Афганистан, тъкмо днес направи извода за абсолютната необходимост всички форми на насилие срещу жените да бъдат обявени за криминални престъпления, наказуеми от закона, и за осъждане на всичкия съдебен инструментариум, основан на дискриминация, в това число и по религиозен признак.

В същото време Афганистан прокарва законодателство, което е валидно само за шиитското население и което открито дискриминира жените в областите на брака, развода, попечителството над децата, наследяването и достъпа до образование.

Това е истинска шизофрения. Афганистан не може да отхвърля в Кабул това, към което се присъединява в Женева. Като участва в конференцията „Дърбан ІІ“, Афганистан пое твърди ангажименти за изкореняване на множествената дискриминация. Наложително е, за да не загуби доверие, да започне действия веднага.

Като откажат да пуснат този закон, министърът на правосъдието и президентът ще докажат своето желание да спазват задълженията си в областта на правата на човека.

Равенството между мъжете и жените е еднозначно закрепено в конституцията на Афганистан и в международните конвенции, по които Афганистан е страна. Органите са длъжни по никакъв начин да не се огъват и да не отстъпват пред екстремизма. В крайна сметка, чрез този проектозакон се решава бъдещето на обществото и афганистанското общество вече изрази своето желание да не бъде изключено от разискването.

Жените се борят и заслужават цялостна подкрепа и закрила от своята държава. От органите зависи да изпълнят своите задължения и да докажат своята способност да изпълнят ангажиментите си, а от европейските граждански сили по места– да ги подкрепят в това амбициозно възстановяване и да служат за пример.

Нека не забравяме, че актовете на насилие, извършени от нашите армии, и фактът, че войната тласка Афганистан към бедността, само множат редиците на екстремистите.

  Erik Meijer, автор. – (NL) Г-н председател, в подкрепа на чуждестранното военно присъствие в Афганистан се изтъкват два аргумента.

Първият аргумент е самозащита на света извън Афганистан. От 2001 г. насам Съединените щати живеят в страх от нови бедствия, ако Ал Кайда отново използва територията на Афганистан за подготовка на нападения. Следователно става дума за собствения интерес на други държави. Тази цел като цяло е постигната.

Вторият аргумент обаче има отношение към положението на народа на Афганистан. Намерението беше те да бъдат освободени от потисничеството и изостаналостта. Аргументът е за свободата на печата, правата на религиозните малцинства, правата на отделните лица, и по-конкретно защитата на равни права за жените. От години в международните новини за Афганистан преобладават материали как момичетата отново тръгват на училище, жените вече не биват заставяни да ходят забулени, как вече могат да живеят като равноправни граждани независимо от съпрузите си и как все по-голям брой жени влизат в политиката. Инвазията наподобява феминистки проект.

Междувременно можем да видим, че събитията в Афганистан повече или по-малко са огледален образ на тези в Чечения. И двете държави се управляваха от фундаменталистки ислямски групи – нещо, на което външни сили искаха да сложат край. И в двата случая беше създаден чудовищен съюз – единият от американците, другият от руснаците – което означава, че в опит да се контролира конкретна група ислямски фундаменталисти, се сключват договори с други групи ислямски фундаменталисти. Резултатът е, че стремежът към свобода, който беше важно оправдание за нахлуването, междувременно се оказа пожертван.

В Афганистан жените все повече биват тласкани обратно в положението, в което бяха при режима на талибаните. Момичетата не ходят вече на училище, а жените изчезват от политическата сцена. Сега дори има закон, защитаващ правото на мъжете на сексуално задоволяване без потърпевшите жени да имат право на глас. Това е равнозначно на изнасилване. В същото време вече и журналистите се заплашват със смъртно наказание от държавата. Това е задънена улица. Европа трябва да откаже по-нататъшна подкрепа за това положение.

  Marco Cappato, автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ние от международната общност безспорно сме заложили много от авторитета си в събитията в Афганистан. Ема Бонино, водачът на моята политическа партия, беше арестувана от талибаните само заради присъствието си, като член на Европейската комисия, и беше задържана за няколко часа тъкмо заради присъствието си в защита на правата на жените.

Въпреки различията и несъгласието относно въоръжената интервенция и независимо от заетите позиции не можем да допуснем положението да се влоши по този начин по отношение правата на жените.

Преди шест години ние, Ненасилствената радикална партия, организирахме satyagraha: ненасилствена инициатива в цял свят, призоваваща за участие на жени сред министрите от афганистанското правителство. Днес това, което е необходимо, е нова мобилизация на международната общност, за да се осигури не само спазването на правата на жените, а и жените да имат пълноценна роля на най-високите равнища на политическия и институционален живот.

Трябва безспорно да осигурим всяко възможно сътрудничество, което имаме с афганистанското правителство, да е в зависимост от благоразумието и предпазливостта, което и без това се изисква, но също и на най-неотклонната целеустременост, тъй като наистина е погрешно да се мисли, че подход от рода на Realpolitik (политика на силата) по отношение на фундаменталистките партии ще донесе мир в дългосрочен план на Афганистан, както и на нашите собствени градове и държави.

  Bernd Posselt, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г-н председател, преди 30 години – през есента на 1979 г. – Парламентът прие първата спешна резолюция по отношение на Афганистан, авторът на която беше Ото фон Хабсбург, с когото работех по това време. Тя се явяваше предупреждение за предстоящото съветско нахлуване в Афганистан, което наистина се случи няколко месеца по-късно.

Оттогава тази страна има ужасна история на страдания и трябва да си зададем въпроса: какво е Афганистан? Първо, той е в много отношения едно племенно общество, което не можем да катапултираме в ХХІ век с едно неразгадаемо усилие. Второ, това е държава, която придава голяма важност на своята независимост – и успя да я защити от британския и руския империализъм с огромни усилия. Трето, това е държава, която изстрада много през ХХ век и в резултат на една доста спорна интервенция – казвам това съвсем открито – от страна на западните сили сега е в положение да има президент, когото мнозина там не чувстват като свой.

Това е много трудна и объркана ситуация. За да съм сигурен, че съм разбран добре – г-н Cappato знае, че аз не съм от така наречените „политици реалисти“ – доколкото се отнася за правата на човека, не съм готов на компромиси. Длъжни сме безкомпромисно да се противопоставим на този закон и на потисничеството над жените. Обаче трябва да действаме по такъв начин, че да успеем и да не създадем впечатление, че това е форма на външен контрол. Следователно трябва да намерим партньори в многоетническото общество в Афганистан и постепенно да изградим там съвременно общество.

Това означава, че трябва да подкрепим политическа концепция за Афганистан за разлика от едно чисто военно решение, какъвто е случаят до момента. Следователно законът трябва да бъде преразгледан. По това не сме склонни на никакви компромиси, тъй като плащаме много неща за тази държава, в която имаме военно присъствие. Обаче трябва да направим това по начин, в който афганистанците да бъдат включени и който зачита тяхното достойнство и като най-важен приоритет, разбира се, да включва – независимо дали се харесва на някои хора – достойнството на жените.

  Lissy Gröner, от името на групата PSE. – (DE) Г-н председател, в светлината на подписването на закона за шиитското семейство, което демонстрира презрение към жените в Афганистан, призовавам Комисията да направи отново правата на жените основен елемент от своята стратегията за Афганистан.

През ноември 2002 г. групата на социалистите в Европейския парламент изпрати делегация, водена от мен, в Афганистан с цел да се увери, че жените не са изключвани в процеса на възстановяване на държавата. Разговаряхме с президента Карзай, с мнозина представители на държавата, на организации по правата на човека и жените и бяхме много окуражени. Пробуждането към нещо ново от гледна точка на сигурността, стабилността и благоденствието за жените, включително и свалянето на бурката, изглеждаше постижимо. Здравната система, образованието, обучението и възможността за изкарване на прехрана се откриваха пред жените след управлението на талибаните. Най-високият в света процент на детска смъртност изглеждаше, че намалява. Благодарение на нашата намеса в новата конституция беше заложена 25 % квота за жените в първия парламент, който трябваше да бъде избран, и около четири милиона бежанци се върнаха в родината си, съсипана от войната.

За съжаление обаче твърде малко неща се случиха през последните пет години. Предупрежденията от организациите за защита правата на жените като „medica mondiale“, че насилието трябва да бъде спряно, останаха без никакво внимание, а в началото на април радикалните ислямски талибани в Кандахар убиха Ситара Ачакзай, активистка на движението за права на жените от германско-афганистански произход. Бяхме принудени да открием, че и по други жени е било стреляно, включително по най-високопоставения офицер в полицията. Не трябва да сме безучастни и да гледаме как това се случва и да не правим нищо. Пробуждането на гражданското общество е под сериозна заплаха. Трябва да спрем този нов закон за шиитското семейство.

Резолюцията на Европейския парламент трябва високо и ясно да заяви, че законът трябва да бъде отстранен. Ако това не се постигне и правата на жените не се зачитат, международната подкрепа за Афганистан също ще е под заплаха. Предстои или пробуждане и присъединяване към международната общност, която зачита правата на човека, или отстъпление обратно към потисничеството на талибаните. Това трябва високо и ясно да се каже на г-н Карзай!

  Ewa Tomaszewska, от името на групата UEN. – (PL) Г-н председател, това, което най-много ме тревожи във връзка с промяната на закона, приет в Афганистан, е, че на жените ще бъде отнето правото на медицинско лечение. Това ще е резултат от забраната да се излиза от дома без разрешението на съпруга и също от забраната за подлагане на медицински преглед.

Афганистан е държава, където в резултат от многото години гражданска война състоянието на болниците и оборудването им е катастрофално. Достъпът до вода е затруднен поради наличието на мини. Хигиенните навици и познанията за справяне с незначителни оплаквания без медицинска помощ вече не се предават от поколение на поколение, както е било по традиция. Майките не учат дъщерите си, че лайката може да се използва при къпането на бебета, предвид дезинфекционните й свойства. Прекалено често майките просто биват убити. В допълнение към тази драматична ситуация препятстването на достъпа до лекар или здравно заведение може да има катастрофални последици за цяло поколение. Трябва да се опитваме да решим този проблем, въпреки културните различия.

  Bastiaan Belder, от името на групата IND/DEM. – (NL) Една поговорка в моята страна гласи, че „хартията може да чака“, което илюстрира пропастта между възвишените идеали и законите, от една страна, и всекидневната действителност, от друга. Ако приложим поговорката към правата на жените в Афганистан, ще видим шокираща картина.

Общата резолюция с основание се позовава на конституцията на Афганистан и на международните договори, ратифицирани от Кабул, всички от които сочат равни права за мъжете и жените и равенство на половете пред закона. Обаче истинското положение на жените в Афганистан показва друго. В резюме положението на афганистанските жени може, грубо казано, да бъде описано в 12 кратки точки, а именно: средна продължителност на живота 44 г.; висок процент смъртност при раждане (1600 на 100 000 раждания); само 14 % от всички жени над 15-годишна възраст могат да четат; по-нисък статут, защото жените са собственост на мъжете; голям и растящ брой заплахи за жените с обществена роля, включително убийства; почти никаква защита на женските организации в Афганистан от страна на местните органи или от чуждите войски срещу целенасочени атаки; семейството решава, в общия случай, дали момичетата може да учат; повтарящи се нападения над девически училища – например през ноември 2008 г. осем ученички и четири учителки бяха обезобразени в град Кандахар от талибани, които заляха лицата им с киселина; постоянна заплаха от сексуално насилие в и извън брака; около 57 % от всички момичета биват омъжени преди да навършат 16 г.; за престъпленията, извършени срещу жени, почти не се съобщава поради страх от отмъщение от семейството, племето, извършителите или дори полицията; самонаранявания и дори самоубийства на афганистански жени, доведени до отчаяние от безизходното си положение.

Потискащата картина на положението на афганистанските жени, която само се плъзга по повърхността, подчертава крайната необходимост реалността на хартия на статута на афганистанските жени да стане национален, международен, но и европейски политически приоритет.

  Charles Tannock (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, новият закон на Афганистан, който на практика узаконява изнасилването в брака и също браковете между деца за шиитските жени, заплашва да върне държавата обратно в средновековието при управлението на талибаните. С този закон определено е по-трудно да се прави разлика от гледна точка на съвременност и спазване на правата на жените между избраното афганистанско правителство и талибаните терористи, срещу които то се бори.

Законът също прави трудно оправдаването на масовата военна и финансова помощ от международната общност за Афганистан. Чувствам се много притеснен, когато войници от моята държава, Обединеното кралство, загиват в защита на правителство, което угодничи прекалено много пред екстремистките мракобеснически настроения.

Отдавам дължимото на президента Карзай, който каза, че този закон ще бъде отменен, но е необходим голям международен натиск, включително резолюцията от нашия Парламент, за да се стигне дотук. Също така отмяната на този закон не трябва да омаловажава факта, че жените в Афганистан продължават да страдат от липса на образование, ежедневни неправди и дискриминация. Има да се извърви още много дълъг път, за да бъде Афганистан напълно включен в съвременния свят, като трябва да бъде насърчаван да изпълнява своите обвързващи международни ангажименти.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE). – (PL) Г-н председател, въпреки факта, че Афганистан е подписал Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и че правителството на президента Карзай издаде декрет за равенство на двата пола пред закона и гарантира на жените една четвърт от местата в афганистанския парламент, афганистанските жени все още се третират като граждани от второ качество в собствената им държава.

За много афганистански фундаменталисти мястото на жените е у дома – а не в училище или на работа. Пример за това е законът, наскоро одобрен от двете палати на афганистанския парламент и подписан от президента, в който се казва, че жените имат право да излизат от домовете си, да учат, да кандидатстват за работа или да търсят медицинска помощ само с разрешението на техния съпруг или баща. Освен това законът дава попечителството върху децата изключително на бащите и дядовците. За щастие този закон още не е влязъл в сила. В резултат на многобройните протести както в Афганистан, така и в чужбина, проектозаконът е върнат в афганистанското Министерство на правосъдието за проверка на съответствието на текста с конституцията и международните договори.

Европейският парламент следва настоятелно да изиска афганистанските органи да отменят закона, който без никакво съмнение противоречи на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Освен това следва да отправим ясен призив към афганистанското Министерство на правосъдието да отмени всички други закони, които дискриминират жените. Европейският съюз, като общност, е длъжен да изрази подкрепа за всички, които се борят за правата на жените в Афганистан, за да не допуснем да бъде унищожено постигнатото до момента в тази област.

  Anna Záborská (PPE-DE). – (SK) Изразявам искрената си благодарност към председателя Hans-Gert Pöttering за приемането на моето искане и включването на тази точка сред спешните резолюции на сесията.

Достойнството на жената е присъщо за личността й. То трябва да се зачита в партньорските отношения и в семейството, всички общества трябва да насърчават това разбиране. Младите жени трябва да имат възможност да вземат решения свободно и независимо. Не можем да приемем сегашното положение в Афганистан. Дискриминацията на жените е нарушение на основни права на човека, унижава жените и унищожава личността им.

Политиката ни трябва да бъде концептуална, но недвусмислена. Не можем, от една страна, да допуснем президентът Хамид Карзай да говори в Европейския парламент, а от друга страна, да търпим в тази държава да се приемат закони, които нарушават основни права на човека.

  Corina Creţu (PSE) . – (RO) Естествено това, че в Афганистан предстои да влезе в сила закон, който допуска дискриминационно и унизително третиране на жените в семейството и обществото, засяга всички ни. Този акт е в крещящо нарушение на стратегията, която прокарваме в Афганистан, още повече че повечето държави от НАТО са обявили, че ще засилят своето участие в усилията да се установи стабилност в Афганистан. Военният аспект на международното присъствие в тази държава със сигурност е много важен, може би дори решаващ, но при това участие стана дума не само за гарантиране на мира и инвестициите в инфраструктурата, а и също за един далеч по-сложен проект: модернизацията на афганистанското общество.

За кого строим училища, когато афганистанските момичета са дискриминирани и им се отнема достъпът до образование? Никой, разбира се, не мисли, че новото афганистанско общество трябва да бъде копие на западните общества, но не можем да си позволим да се преструваме, че не виждаме злоупотребите и нарушенията спрямо правата на човека в името на зачитането на местните културни идентичности. Затова считам за дълг на европейските институции да предадат категорично послание на президента…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Paul Rübig (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, Афганистан има мъчителна история. На мнение съм, че именно семействата са особено сплотени в тази държава и че жената в семейството има важна роля. Поради това е много важно да се насърчава икономическото развитие, и по–конкретно да се подкрепят малките и средни предприятия.

Разбира се, за да се позволи на страната да се развива по-добре, е необходима и съвременна инфраструктура. Според мен точно инфраструктурните проекти са тези, които могат да помогнат за изграждане на по-добро взаимно познаване в държавата и че с посредничеството на информационните и комуникационни технологии постепенно там може да се изгради различен поглед върху света при пълно запазване на идентичността на страната.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, законодателството относно правата на човека за шиитската общност в Афганистан с основание привлече голямо внимание.

Следим отблизо политическото развитие на място чрез нашата делегация и чрез специалния представител на Европейския съюз и представителите на държавите-членки.

Естествено ние уважаваме независимостта на законодателния процес в Афганистан, по-конкретно по отношение на конституцията, която наистина предвижда в член 131 възможност за законодателство, насочено изцяло към шиитската общност. При все това, както и нашите партньори, ние подкрепяме подход, насочен към определени членове от този закон, които не са съвместими с конституцията на Афганистан или с международното право, под което афганистанското правителство се е подписало.

Поради това Европейският съюз отправи официален протест пред афганистанското правителство на 12 април. В нашия протест ние конкретно напомнихме на правителството неговите задължения по отношение международните конвенции по гражданските и политически права, дискриминацията на жените и правата на детето.

Посочихме, че предложеният закон до голяма степен възпрепятства жените пълноценно да упражняват правата си и да участват справедливо в икономическия, социален, културен, граждански и политически живот на афганистанското общество.

Вероятно международната реакция и реакцията на афганистанското гражданско общество са допринесли за решението на афганистанското правителство да върне закона обратно на министъра на правосъдието за общ преглед като последният бъде съсредоточен, по-конкретно върху задълженията на Афганистан от гледна точка на международното право. Ясно е, че този преглед ще се проведе изцяло под отговорността на афганистанското правителство. Предвид на политическото положение в тази държава е от съществено значение нейното правителство да поеме отговорностите си в пълен обем в рамките на законодателния и институционален процес.

Ще наблюдаваме този преглед много отблизо заедно с нашите международни партньори, а също и в контекста на подкрепата ни за институционалните реформи в съдебната власт.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 142)

  Toomas Savi (ALDE), в писмена форма. – (EN) Г-н председател, всяко човешко същество има право на хуманен живот, с други думи, човек не следва да бъде дискриминиран по никакъв признак, включително пол. За съжаление правата на човека, които за нас, европейците, са естествени, значително се нарушават в различни страни по света.

След свалянето от власт на талибаните положението в Афганистан се подобри, но в действителност нямаше много положителни нови неща, доколкото става дума за правата на човека. Продължаващите нарушения по отношение на жените са абсолютно неприемливи и е твърде важно Европейският съюз да упражни натиск върху афганистанското правителство, за да се постави положението под контрол. Дори по-скандален от няколкото спорни закона по отношение на равенството между мъжете и жените е фактът, че на мъжете масово продължава да се гледа като на по-висши същества от жените от самото афганистанско общество. Поради това Европейският съюз трябва да подкрепя разяснителните кампании, които пропагандират равенството между половете и правата на човека.