Ana Maria Gomes, автор. – (EN) Г-н председател, отношението към равнопоставеността на половете е мерило за добро управление навсякъде по света, но е още по-валидно в Афганистан след страданията, понесени от жените там в течение на десетилетия. Не може да има истински мир и възстановителен период в Афганистан, без да се даде приоритет на спазването на правата на човека при жените.

Законът за шиитското семейство позволява изнасилване в брака, одобрява браковете между деца и забранява на жените да излизат от дома без позволението на съпрузите им. Правата на човека и достойнството при жените не бива да бъдат принасяни в жертва на предизборни преговори с ислямски фундаменталисти. Международната общност, присъстваща в Афганистан, трябва да оказва по-силен натиск върху президента Карзай и афганистанските органи да приемат подходящи закони, които спазват правата на човека при жените, и политики, насочени към осъществяване на тези права и зачитане на достойнството им.

Заедно със закона за шиитското семейство забавянето на афганистанския закон за средствата за осведомяване, който беше приет от афганистанския парламент преди месеци с мнозинство от две трети от парламента, е средство за президента Карзай да продължи контрола над държавните средства за осведомяване и жизнено важната пропаганда преди президентските избори.

Международната общност не може да допусне това да продължава. Този закон е от основно значение за това да има свобода на изразяването и на средствата за осведомяване в Афганистан. Без него, каквото и да правим в Афганистан, не си струва. От възлово значение е да се предприемат мерки по тези два закона и международната общност да осигури органите в Афганистан да изпълняват ангажиментите си по правата на човека, и по-конкретно спазването правата на жените.