Luís Queiró (PPE-DE). – (PT) Г-жо председател, г-н председател на Комисията, госпожи и господа, в началото на този законодателен мандат един от основните предмети на разискване беше институционалният въпрос. Започнахме с Договора от Ница и пет години по-късно отново ще трябва да използваме Договора от Ница, за да вземем някои важни решения. Преизбирането на г-н председателя Жозе Мануел Барозу, което аз, разбира се, подкрепям, е несъмнено едно от тези решения. Все още се надявам, че Договорът от Лисабон може бързо да влезе в сила не само заради достойнствата си и подобренията, които бяха направени с времето в негова полза, но и защото така ще помогне институционалният дебат да се стабилизира. По-специално се надявам, че тогава енергията ни ще се използва по-добре и ще се насочи към една Европа на резултатите, за която председателят на Комисията говори и за която винаги е говорил.

Ако на следващия референдум ирландците кажат „да“, то ще бъде по-скоро защото са осъзнали, че Европа е сигурен пристан, особено във време на криза. Ето защо настоящото положение е най-сигурния ни съюзник, но то би могло да бъде и най-страшният ни противник. Днес съвременното обещание на Европа включва по-конкретно просперитета и благоденствието за всички и това обещание зависи в голяма степен от нашите възможности за взимане на решения, включително и на следващия Европейски съвет. Ние се нуждаем по-конкретно от политическа воля, за да намерим решение на настоящото икономическо положение. Протекционизмът, национализацията и страхът от глобализация няма да ни помогнат. Нужно е да отворим и създадем пространство за силите, които могат да възстановят нашите икономики, нужно е да настояваме за реформи и за спазване на закона, както и, разбира се, е нужно да подкрепим най-уязвимите.

По този начин можем да постигнем една Европа на резултатите без абстракции, от които хората неизбежно ще останат отчуждени. Г-жо председател, сега, когато напускам Парламента, искам да изразя именно тази надежда, и именно тя ме окуражава.