Председател. – Следващата точка е общото разискване по следните доклади:

- A7-0065/2009 на г-н Kirkhope – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно проект на решение на Съвета за приемане на правилата за поверителност на информацията на Европол [11943/2009 - C7-0105/2009 - 2009/0807(CNS)];

- A7-0064/2009 на г-жа in ’t Veld – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно проект на решение на Съвета за приемане на правилата за прилагане, регламентиращи отношенията на Европол с партньорите му, включително обмена на лични данни и класифицирана информация [11944/2009 - C7-0106/2009 - 2009/0808(CNS)];

- A7-0069/2009 на г-н Albrecht – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно проект на решение на Съвета за определяне на списъка на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения [11946/2009 - C7-0107/2009 - 2009/0809(CNS)];

- A7-0068/2009 на г-н Diaz de Mera Garcia Consuegra – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно проект на решение на Съвета за приемане на правилата за прилагане към аналитичните работни досиета на Европол [11947/2009 - C7-0108/2009 - 2009/0810(CNS)];

- A7-0072/2009 на г-жа Alfano – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно инициативата на Кралство Белгия, Чешката република, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Република Унгария, Кралство Нидерландия, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за създаване на Европейска мрежа за превенция на престъпността (EUCPN) и за отмяна на Решение 2001/427/ПВР [11421/2009 - C7-0109/2009 - 2009/0812(CNS)], и

- A7-0071/2009 на г-н Kirkhope – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно инициативата на Кралство Швеция и Кралство Испания за приемане на рамково решение на Съвета относно акредитацията на дейността на лаборатория за криминалистични анализи [11419/2009 - C7-0100/2009 - 2009/0806(CNS)].

  James Nicholson, заместник-докладчик. – (EN) Г-н председател, за пръв път нещо да се случи навреме! Ще се възползвам от тази възможност на първо място, за да поднеса извинение от името на моя колега, Timothy Kirkhope, който няма възможност да присъства. Ще ви прочета проницателните изводи, до които е стигнал и е включил в този доклад. Ще ви прочета становищата му в ролята на докладчик. Той е докладчикът по двата доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Ще започна първо с доклада на Timothy относно проекта на решение на Съвета за приемане на правилата за поверителност на информацията на Европол. Правилата, които ще бъдат създадени, целят прилагането на мерки за сигурност по отношение на цялата информация, която се обработва от или чрез Европол: с други думи, общ стандарт за защита на информация, която се обменя по каналите за комуникация между Европол и националните звена на държавите-членки.

Наложи се, съвместно с другите колеги докладчици по пакета за Европол, да преминат през трудни преговори за сроковете и законността на проектите за решения на Съвета. След подписването от страна на президента Клаус и последващото влизане в сила на Договора от Лисабон, преговорите със Съвета и Комисията станаха излишни. Този доклад, както и докладите на другите колеги докладчици, призовава за отхвърляне на текста на Съвета.

Той би желал да е ясно, че подкрепя целта на решението на Съвета, тъй като подкрепяме по-добрия обмен на информация и признаваме ползите, които носи Европол за държавите-членки по отношение на правоприлагането и борбата срещу престъпността.

Бихме искали сферата на компетентност на Европол да остане конкретно очертана в определени рамки, като по този начин ще направим агенцията възможно най-ефективна и ефикасна. Трябва също така да признаем, че независимите държави имат своя собствена роля в контрола на своите национални полиции и служби за сигурност. Все пак, без да се засяга цялостната подкрепа за Европейската полицейска служба, с влизането в сила на Договора от Лисабон и неговото въздействие върху полицейското сътрудничество докладчикът и неговите колеги по доклада в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, считат, че не следва да се изменят мерките за изпълнението на решението за Европол, докато не стане възможно приемането на такива мерки в съответствие с новата правна рамка, предвидена в Договора от Лисабон.

Ето защо ние призоваваме Съвета да оттегли своето предложение и, както се посочва в доклада, призоваваме Комисията или Съвета да направи декларация на пленарно заседание относно предложение за ново решение относно Европол, което да бъде представено шест месеца след датата на влизане в сила на Договора от Лисабон.

Сега бих искал да продължа с втория доклад – относно инициативата на Кралство Швеция и Кралство Испания за приемане на рамково решение на Съвета относно акредитация на дейността на лаборатория за криминалистични анализи. Това е инициатива на Швеция и Испания, насочена към това да се гарантира, че дейностите на лабораториите са акредитирани от орган за акредитация, за да се противодейства на престъпността чрез по-тясно сътрудничество между правоприлагащите органи в държавите-членки. През последните две години обменът на информация в областта на сътрудничеството между съдебните и правоприлагащите органи придоби приоритетна роля по отношение на способността на Европейския съюз и неговите държави-членки за предотвратяване и борба с престъпността.

Целта на настоящия проект на рамково решение е да гарантира, че резултатите от дейностите на лабораториите в една държава-членка се признават като еквивалентни на резултатите от дейностите на лабораториите в другите държави-членки, като по този начин се гарантира правна сигурност на заподозрените лица и се подобрява съдебното сътрудничество, когато доказателство на една държава-членка се използва при процесуални действия в друга държава-членка.

Тази цел се постига, като се гарантира, че дейностите на лабораториите са акредитирани от органа за акредитация и отговарят на националните стандарти. Рамковото решение ще се прилага за дейности на лаборатории, свързани с ДНК и пръстови отпечатъци, като всяка държава-членка гарантира, че резултатите от дейностите на акредитираните лаборатории, проведени в други държави-членки, се признават като еквивалентни на резултатите от дейностите на акредитираните национални лаборатории. Все пак, разбира се, всеки отделен съдебен орган носи отговорност да направи оценка на всяко доказателство, било то съдебно или не, съгласно своето национално законодателство.

Бих искал отново да подчертая, че ние подкрепяме целите на рамковото решение на Съвета. В същото време обаче повтарям, че съществуват проблеми, свързани с правното основание на тази инициатива с влизането в сила на Договора от Лисабон. Поради тази причини докладът призовава за отхвърляне на инициативата на Кралство Швеция и Кралство Испания. Правната яснота по отношение на докладите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи е недостатъчна в светлината на ратифицирането на Договора от Лисабон. Този доклад ще бъде представен на по-късна дата, съгласно правно основание, което е ясно. Предполагаме, че това ще позволи този важен въпрос да бъде проучен по-подробно, тъй като, както вече казах, наложените срокове бяха твърде кратки и Парламентът не разполагаше с времето, необходимо за такъв важен въпрос.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н SCHMITT
Заместник-председател

  Sophia in 't Veld, докладчик. – (EN) Г-н председател, ще съм много кратка, за да компенсирам за времето на г-н Nicholson и за да не закъснеем.

Договорът от Лисабон влиза в сила – ако са точни изчисленията ми – след седем дни и пет часа. Трябва да кажа, че в светлината на това събитие припряността на Съвета да приеме цяла серия от решения е някак смущаваща. Другото, което намирам за смущаващо, е празното място там, където се надявах да бъде Съветът, така че на практика да можем да обменим становища.

Като цяло подкрепям предложенията, направени от предишния оратор. Разбира се, подкрепяме развитието на Европол. Искаме силен Европол. Искаме Европол, който да може да работи и да се бори с престъпността, но също така искаме Европол, върху който се упражнява демократичен контрол. Ето защо подкрепям предложението, направено от предишния оратор, да бъде призован Съветът да оттегли предложението относно Европол и да представи ново предложение в срок най-късно до шест месеца – а за предпочитане е по-рано – съгласно Договора от Лисабон.

В заключение искам да кажа, че що се отнася до конкретния въпрос, по който съм докладчик – а именно Европол и предаването на лични данни и на документи с поверителен характер на трети страни – бих желала да чуя от Съвета – който в момента отсъства – какво смята за анализа, извършен от правната служба на Европейския парламент, който посочва, че правното основание, избрано за това конкретно предложение, е погрешно. Не знам кой ще отговори от името на Съвета, но вероятно могат да се върнат към този въпрос и да изпратят представител, който да ни даде отговор.

  Jan Philipp Albrecht , докладчик. – (DE) Г-н председател, съгласен съм с предишните изказали се, доколкото считам, че е разумно Съветът да представи отново на Европейския парламент своите предложения, свързани с Европол, въз основа на Договора от Лисабон.

Правилно е и е необходимо съдебното и полицейското сътрудничество да бъдат разисквани и по тях да бъде прилагана процедурата на съвместно вземане на решение заедно с Парламента. Това е единственият начин работата на Европол да получи достатъчна легитимност. Единното и решително отхвърляне от Европейския парламент на предложенията, направени от Съвета във връзка с работата на Европол, е ясен сигнал, че сега е времето да бъдат направени изменения на правното основание.

Нещо повече, има множество причини това да бъде направено. Твърде дълго прилагането на европейска политика и политика за сигурност беше задача, която се извършваше само от изпълнителните органи, и то тайно. Не на последно място в контекста на антитерористичните мерки, предприети след нападенията на 11 септември 2001 г., бяха одобрени множество предложения за законодателство в областта на сигурността, чиято необходимост, ефективност и целесъобразност в много случаи не беше оценена щателно и често не беше разисквана. Политическата неяснота на третия стълб на Европейския съюз даде възможност на правителствата да въведат изключително спорни ограничения на основните права на гражданите.

Това доведе до създаването на много опасен дисбаланс най-вече в една област. Макар в момента да има по-тясно сътрудничество между службите за сигурност по целия свят, в същото време отсъства международен консенсус относно минималните стандарти по отношение на основните права и правната защита. Тази пропаст между правителствени правомощия и граждански права става все по-ясно изразена, най-вече що се отнася до обмена на лични данни между Европейския съюз и трети държави. Европейските агенции за сигурност, като например Европол, Евроюст и Frontex, както и информационни системи като Шенген, Евродак или базата данни на митниците и визовата база данни, се използват за съхранение на все по-голям обем от лични данни, а свързването и анализът на тези данни за различни цели става все по-бързо. Дори и в самата Европа става все по-неясно кой какви данни има право да събира, притежава, анализира или предава, както и условията, съгласно които може да го прави. По този начин въпросът с правната защита често се заобикаля в светлината на принципите, които ръководят настоящата система.

Какво обаче би се случило, ако тези данни бъдат предадени само на трети държави? Не става въпрос само за държави като Норвегия или Швейцария, но също и за Съединените американски щати, Русия и дори Мароко или Китай. Питам се кой би могъл да гарантира, че с тези данни няма да бъде извършена злоупотреба или произволни действия от страна на държавите до същата степен, до която това ставаше до момента. Парламентът на практика има правото и задължението да използва новото правно основание, предвидено в договора, за да започне процес, който да доведе до зачитането на основните права на европейските граждани, без ограничения, включително в контекста на международното сътрудничество в борбата срещу престъпността и тероризма. Трябва да бъдат създадени общи минимални стандарти, по-конкретно що се отнася до защитата на лични данни, преди ние, като Европейски съюз, да подпишем каквито и да е по-нататъшни споразумения относно обмена на данни с трети държави.

Това се отнася както за информацията, получена от Европол, така и за банковата информация от системата SWIFT и данните за пътниците от полетите, която се обменя с органите на Съединените американски щати. Ясни стандарти за защита на данните, цялостна оценка на пропорционалността и ефективна правна защита за гражданите са задължителни условия за всички по-нататъшни мерки.

Със задоволство искам да отбележа, че ние успяхме да достигнем това равнище на консенсус по целия политически спектър, що се отнася до Европол, и разглеждам това като добър знак за предстоящото обсъждане относно цялостната защита на основните права в Европа. Именно това очакват сега от нас гражданите на Европейския съюз.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra, докладчик. – (ES) Г-н председател, г-н заместник-председател на Комисията, пакетът за Европол включва четири проекторешения, които са насочени към прилагане на решението на Съвета от 6 април 2009 г.

Г-н председател, първо бих искал да се присъединя към призива на моите колеги Съветът да оттегли своето предложение. Искаме Парламент, който е много по-деен, и Договор от Лисабон, който взема решенията относно пакета за Европол. Искаме Парламентът и Съветът да бъдат с равни правомощия и да създават баланс помежду си.

За да бъдат разбрани по-добре моите основания за отхвърляне на предложението, ще кажа няколко думи за предмета на моя доклад. Една от основните задачи, поверена на Европейската полицейска служба, е да събира, съхранява, обработва, анализира и обменя информация и данни. За да може да изпълнява тази важна задача, държавите-членки трябва да изпращат на Европол пълна, актуална и точна информация. Това е единственият начин Европол да използва максимално своя аналитичен потенциал.

Приложното поле на проекта за решение на Съвета е ограничено, както се посочва в член 2, до обработката на данни с цел анализ, съгласно мандата, предоставен в член 14, параграф 1 от Решението. За тази цел, понастоящем Европол има 19 вида работни досиета за целите на анализа. Всяко работно досие е отделна база данни, всяка свързана с конкретен вид престъпна дейност. Ето защо всяка база данни е тясно свързана с конкретния вид оперативна подкрепа, която Европол може да предложи съгласно дадените му правомощия.

Понастоящем работните досиета са единственият правен инструмент на европейско равнище за съхранение, обработка и анализ на информацията, било то информация, събрана на място, или разузнаване, включително лични данни.

Предложението съдържа и правила и общи принципи, свързани както с техническите мерки, така и с правилата за тяхното използване. Необходимостта от събиране и обработка на информация означава, че трябва да бъде създаден правен инструмент, който да гарантира пълно спазване на основните права. Бих искал да подчертая, че това означава пълно зачитане на основните права на европейските граждани. В същото време такъв инструмент трябва да гарантира, че Европол може да изпълнява всички функции, с които е натоварен. Във връзка с това, повтаряйки г-жа in ’t Veld, задавам въпроса, дали е правилно правното основание, което се предвижва той да използва.

В тази област, г-н председател, ролята на Европейския парламент като институция, представляваща гражданите, е неотменима. Задължителният контрол от страна на Европейския парламент е неотменим. Ето защо е от особена важност, с оглед на предстоящото влизане в сила на Договора от Лисабон, Парламентът да участва в законодателния процес равноправно със Съвета. Няма въпрос с по-голяма степен на важност от необходимостта да бъдат защитени гражданските свободи и сигурността на европейските граждани.

Ето защо аз настоятелно призовавам уважаемите си колеги да се присъединят към отхвърлянето на предложените инструменти, без да намаляваме подкрепата си за Европейската полицейска служба – която задължително трябва да подкрепим – докато Съветът не даде възможност на Парламента да бъде част от процеса на вземане на решение. Предлагам също така да изискаме Комисията и Съветът да оттеглят предложението и да представят ново такова, което отчита компетенциите, предвидени в Договора от Лисабон.

Г-н председател, когато правя следващото си изказване, ще предоставя по-убедително и ясно обяснение на моето становище. За момента това е всичко, което имам да кажа.

  Sonia Alfano, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала да говоря за Европейската мрежа за предотвратяване на престъпността.

Тази мрежа беше създадена през 2001 г. с решение на Съвета 2001/427/ПВР. Нейните цели бяха да улесни сътрудничеството и обмена на информация и опит на национално и европейско равнище; да събира и анализира съответната информация с цел обмен на най-добри практики; да организира конференции, семинари, срещи и инициативи с цел да насърчи обмена на опит и най-добри практики и да оказва компетентно съдействие на Съвета и на Комисията по въпроси, отнасящи се до предотвратяването на престъпността.

Решението предвиждаше структурата да се основава на контактни точки, определени от Комисията и от държавите-членки, като тези контактни точки трябваше да включват най-малко един представител от националните органи, а останалите определени контактни точки могат да бъдат изследователи или университетски преподаватели, специализирани в тази област. Във всеки случай държавите-членки трябваше да привлекат изследователи, университетски преподаватели, НПО и гражданското общество. Дори Европол и Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите бяха привлечени като експертни организации.

През 2005 г. системата претърпя своята първа вътрешна структурна реформа. Тя предвиждаше създаването на две постоянни комисии – една за работната програма и една за изследвания – като същевременно поддръжката на уебсайта беше прехвърлена от Европейската комисия на Обединеното кралство, което все още го поддържа актуален.

През 2007 г. имаше ново преразглеждане, което призна особената необходимост от укрепване на секретариата и подчерта нуждата да се реши проблемът с ресурсите за постоянните комисии и националните представители.

През март 2009 г. беше публикувана външна оценка за работата на мрежата. Тя подчерта важността на целите, за които беше създадена мрежата, но в същото време със съжаление подчерта организационната грешка, която възпрепятства постигането на важните цели, за които говорихме по-рано.

Така посочените проблеми, които доведоха до практическия колапс на мрежата, включваха недостиг на подходящи ресурси, неефикасен секретариат, липса на ангажираност от страна на националните представители и много слаба работна програма.

Оценката същото така обсъждаше възможността за прекратяване на дейността на мрежата. Вследствие на това мрежата определи работна група, която да проучи препоръките, направени през март 2009 г., и прецени, че са необходими известни изменения на законодателния акт, с който се създава мрежата. По-специално беше предложено създаването на външен секретариат, който да бъде финансиран със средства на програмите на Общността.

Макар някои държави-членки да поставиха отново на дневен ред идеята за прекратяване на дейността на мрежата, други предложиха нейното реформиране. Шведското председателство на Европейския съвет прие това предложение и го превърна в свой приоритет за шестмесечния си мандат. Тук искам да подчертая, че съм озадачена да видя тези празни места, имайки предвид, че тези предложения бяха направени от самото шведско председателство.

Предложението предвиждаше мрежата да се състои от секретариат, от контактни точки, определени от всяка държава-членка, и от съвет на директорите. Този съвет на директорите следваше да включва национални представители, определени от държавите-членки, и да се ръководи от председател, ръководещ изпълнителен комитет.

Считам, че съществува и известно объркване по отношение на контактните точки и националните представители. Гражданското общество, академичната общност, експертната общност, а следователно и експертите, са напълно изключени от тази мрежа. Това е много сериозен въпрос. Напълно се прекъсват структурните връзки между мрежата и другите институции и органи на Общността, които се занимават с престъпността и превенцията.

Решението не предвижда никаква форма на сътрудничество с Европейския парламент, изискването за владеене на езици отсъства напълно, въпреки че преди това беше поставено като необходимост.

Изказвайки се в качеството на докладчик, считам, че това предложение е напълно неефективно и не може да реши проблемите с престъпността по няколко причини. Първо, то не успя да изпълни изискванията, за които беше създадено. Второ, няма сътрудничество между Комисията, Съвета и държавите-членки и считам, че това трябва да бъде разглеждано като саботаж на работата на самата мрежа.

Предотвратяването на престъпността не може да бъде сведено само до обмена на най-добри практики. За съжаление станахме свидетели на нещо, което много прилича на туризъм от страна на различни служители, които посещават различни държави и често не могат дори да разговарят помежду, защото няма преводачи. Липсата на участие на гражданското общество и НПО или липсата на разработка на материали относно превенцията, като например документи за училищата, прави тази мрежа напълно неефективна. За да заработи мрежата, считам, че трябва да засилим правомощията й, а също така да включим и борбата с престъпността и предотвратяване на организираната престъпност.

Ето защо предлагам да отхвърлим това предложение, което би могло да се приеме само ако Съветът беше представил едно наистина амбициозно предложение. За съжаление, това не се случи.

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, с голям интерес изслушах изказванията на г-н Nicholson, г-жа in ’t Veld, г-н Albrecht и г-жа Alfano. По време на това разискване бяха повдигнати въпроси, свързани както с процедурата, така и по същество.

Що се отнася до процедурните въпроси, напълно разбирам становището на Парламента. Договорът от Лисабон ще влезе в сила съвсем скоро. Ето защо напълно оценявам въпросите, които някои от решенията на Съвета могат да повдигнат в Парламента. Вярно е също така, че Комисията изразява известно съжаление за това положение. Аз все пак искам да разясня на Парламента някои въпроси, свързани с тези досиета.

Както ви е известно, Европол – по силата на решение на Съвета, което ще замени междуправителствената конвенция – ще се регулира от нова правна рамка и ще стане европейска агенция на 1 януари 2010 г. Приемането на това решение от Съвета се предхождаше от дълги преговори и в момента е в ход подготовката за неговото прилагане.

Разбирам опасенията на Парламента и аз също очаквам създаването на следващата институционална рамка, тъй като тя ще открие пътя за по-широк демократичен контрол върху Европейската полицейска служба. Трябва да си извадим поуки от първоначалното прилагане на съществуващото решение на Съвета, така че да имаме стабилна основа, върху която да създадем бъдещото законодателство. За тази цел ще бъде от полза да включим Парламента и други заинтересовани страни, когато се изготвят бъдещите правила относно Европол, по-специално по отношение на условията, съгласно които Парламентът и националните парламенти ще имат контрол върху дейността на Европол.

Г-н председател, аз все пак изразявам съжаление, че Парламентът отхвърли проекторешенията на Съвета. Това са разпоредби за прилагане, уреждащи важни аспекти на работата на Европол, без които Европол не може да работи.

Преминавам към въпроса за лабораториите за криминалистични анализи. Искам да повторя, че разбирам, че Парламентът иска различно основание за това рамково решение относно акредитирането на дейностите на лабораториите за криминалистични анализи. Комисията подкрепя използването на акредитация, защото така се насърчава по-високо качество на работата на тези лаборатории, по-специално що се отнася до чувствителни техники, свързани с пръстови отпечатъци и ДНК проби. По-стриктната акредитация на тези лаборатории ще доведе до по-голямо обществено доверие.

Повтарям, известни са ми проблемите с правното основание. Както и Парламентът, Комисията също счита, че рамковото решение, доколкото то посочва услуги съгласно член 50 от Договора за създаване на Европейската общност, следва да има член 50 като свое правно основание. В Комисията изготвихме декларация, която е включена в протокола от заседанието на Съвета в състав „Правосъдие и вътрешни работи“, проведено на 23 октомври 2009 г. В тази декларация Комисията си запазва правото в бъдеще да предприеме мерки, които счита за подходящи.

Бих искал да добавя, че съгласно разпоредбите за финансов правилник Комисията има готовност да предостави финансова подкрепа за дейностите на държавите-членки, които позволяват акредитирането на научни полицейски лаборатории. В заключение, Комисията е склонна да направи оценка на прилагането и изпълнението на този инструмент към 1 юли 2018 г., както е предвидено в член 7, параграф 4 (нов).

По отношение на акредитирането, макар да разбирам становището на Парламента, считам също така, че като цяло то е правилно ориентирано и отчита всички становища, изразени в Парламента.

Преминавам към въпроса за Европейската мрежа за предотвратяване на престъпността. Естествено ние считаме, че престъпленията трябва да бъдат предотвратявани. Принудителни мерки не са достатъчни за намаляване на престъпността и организираната престъпност. Превенцията е ключова, било то на местно или трансгранично равнище. Нещо повече, в предложенията, които направих неотдавна относно трафика на хора и детската порнография, предвидих превантивни мерки.

Г-жо Alfano, Вие току-що подчертахте недостатъците на мрежата. Известно ми е, че наскоро извършена оценка приключи с извода, че е наложително наличието на европейско сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност и също така знам, че публични органи и организации, и частният сектор желаят мултидисциплинарен подход, насочен към обмяна на опит, методи и инструменти в рамките на Европа.

Известно е, че Европейската мрежа за предотвратяване на престъпността се натъкна на стратегически, политически и организационни проблеми. Комисията е запозната с тях. В краткосрочен план увеличихме финансовата подкрепа за секретариата на мрежата.

В Стокхолмската програма поставихме като приоритет полицейското сътрудничество и необходимостта да можем да го управляваме на общностно равнище в съответствие с Договора от Лисабон. Вярно е, че тази мрежа може да изпълни няколко задачи, които споменахте, и може да поеме задачи, за които дадохте няколко интересни примера.

Очакваме също така да видим общи проекти между социалните и образователните институции, в които ще участват училища, курсове за повишаване на квалификацията и за придобиване на образователна степен. Очевидно е, че сме в началото на съвсем нова политика за предотвратяване на престъпления.

Ясно е, че ролята на гражданското общество и на Парламента трябва да бъде засилена. Освен това сега полицейското сътрудничество ще бъде съгласно процедурата на съвместно вземане на решение. Ето защо считам, че можем да си сътрудничим възможно най-тясно в рамката на новото правно основание. Това ще бъде в интерес на всички граждани, засегнати от въпросите на сигурността в своето ежедневие.

Аз, разбира се, изразявам известно съжаление във връзка с това разискване, което беше съсредоточено както върху процедурата, която да бъде следвана, така и върху съществото на въпроса. Все пак считам, че можем да направим много повече от този момент нататък, след влизането в сила на Договора от Лисабон и съгласно Стокхолмската програма. Парламентът ще има възможност да изиграе цялостната си роля в тази нова стратегия срещу организираната престъпност и, на практика, срещу всички видове престъпност.

  Wim van de Camp, от името на групата PPE. – (NL) Бих искал да благодаря на г-н Баро, заместник-председател на Комисията, за отговорите му към нас и за становищата, които изрази по различните въпроси.

Съдебното сътрудничество в Европейския съюз е въпрос от огромно значение. Когато говорим за Европа на гражданите, ние по-специално говорим за съдебно сътрудничество. Във връзка с това борбата с престъпността е наш първостепенен приоритет, най-вече защото престъпността все по-често пресича границите. Трансграничната престъпност от голям мащаб често е основният проблем, който в сравнение с националната престъпност изглежда по-скоро като дребно хулиганство.

По този въпрос групата на Европейската народна партия силно подкрепя не само укрепването на Европол, но също и на Евродак. Имам предвид нашата рамка за криминалистични лаборатории.

Важен елемент от борбата с организираната престъпност е демократичният контрол върху борещите се с престъпността. Аз естествено съвсем не искам той да бъде отнет по какъвто и да е начин, но бих искал да вземете предвид положението на жертвата и да продължите да го правите и в хода на разискването на предложенията през следващите месеци. Борбата с престъпността често включва зачитането на правата на заподозрените, а и трябва да е така, защото личната неприкосновеност на заподозрените и тяхното положение в наказателното съдопроизводство са много важни. През следващите пет години обаче бих желал да обръщаме повече внимание на положението на жертвата. Г-н председател, основните права не са абсолютни. Те винаги трябва да бъдат упражнявани в някакъв контекст. Или, според конституцията на Нидерландия, в която се казва, че това е въпрос, свързан със спазване на закона във всяко отношение. Това се отнася както за заподозрените, така и за жертвите.

Много добре разбирам и съм съгласен, че за момента Парламентът трябва да призове за търпение, когато става въпрос за тези четири досиета. Нека почакаме до 1 декември, когато ще ни бъдат представени нови предложения и когато ще трябва да проверим как се осъществяват процесите на практика: нещо, което изисква реално участие на Европейския парламент.

  Ramón Jáuregui Atondo, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, изправени сме пред проблем, защото Парламентът изисква от Комисията да преразгледа законодателния пакет по тези въпроси, а г-н Баро ни каза – много мило, като винаги – че това връща нещата много стъпки назад, че е било разисквано дълго време и че на 1 януари ще започне да действа. Истината е, че имаме проблем.

И тъй като разбирам, че не можете да ни отговорите на този въпрос, г-н Баро, в момента мога само да Ви кажа да предадете на Вашия приемник, че когато тя присъства на изслушванията в Парламента, ще я попитаме дали възнамерява да изготви законодателен пакет по тези въпроси, защото целият Парламент го иска и това не е някакъв пресилен натиск за законодателство.

Въпросът не е в това, че Парламентът иска да участва; той трябва да участва. Той трябва да участва, защото ще има тази законодателна роля само след няколко дни и защото това не е въпрос на парламентарен контрол, а по-скоро е наше искане да направим по-нататъшни предложения. Например в много от директивите и решенията, които се внасят тук, виждам множество пропуски, недостатъци и доста правна несигурност. Искаме да коригираме тези разпоредби.

Считам, че е добре Европол да работи с тях. Разбирам, че Европол вече работи с тях и искам той да продължи да го прави, защото желая Европол да се усъвършенства. Искам също така да зачитате правото на Парламента да изрази своето становище по въпросните разпоредби, защото това е неговата законодателна функция и ние искаме да я изпълняваме.

Ето защо сега Ви казвам, че когато следващият член на Комисията застане пред нас, ще я попитаме дали е решена да изготви законодателни предложения по този въпрос, за да може Парламентът да упражни своята законодателна роля. Това е всичко, нищо повече.

  Nathalie Griesbeck, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, коментарът ми ще бъде кратък. На първо място той засяга съществото на въпроса, а на второ – процедурата, като ще повторя част от вече ясно изказаните становища от всички политически групи.

Макар, от една страна, създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Европейския съюз да е много важно за всички нас и определено да представлява пример за европейския демократичен модел, който изграждаме, и макар в същото време много от нас да считат, че Европол е инструмент, който може да бъде адаптиран, всички ние все пак отдаваме голямо значение на факта, че обединяването на ресурси – по-специално човешки ресурси, но и технически, за борба с организираната престъпност и всички видове трафик – следва да бъде стриктно контролирано с максимални гаранции за правна сигурност, тъй като засягаме самите основи на нашата сила: правата и свободите на европейските граждани.

Що се отнася до процедурата, с риск да повторя вече казани неща, от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа бих искала да уверя г-н члена на Комисията, че свършената дотук работа не е напразна. Нашите граждани обаче ще разберат и разтълкуват напълно погрешно нещата, ако, след дългоочакваното начало на работата на институциите, свързани с Договора от Лисабон, не проявим търпение и не изчакаме още няколко часа или дори дни, за да упражним правомощието за съвместно изготвяне на законодателство, което така високо ценим.

Ако не друго, то за Европа е важно да изчакаме няколко седмици, докато имаме текст, който отчита процедурната ни рамка и, както и г-жа in ’t Veld, съжалявам, че Съветът не е представен тук, защото това е преди всичко въпрос на Съвета. Ето защо, от името на моята комисия, аз считам, че трябва да имаме ново законодателно предложение.

  Raül Romeva i Rueda, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, за да продължа в същия дух, бих искал да взема думата като координатор на групата на Зелените/Европейски свободен алианс по въпроси, свързани със свободата, което именно е моята област.

Ще бъде неразбираемо, ако въпреки че ни е предоставена възможността да свършим съвместна законодателна работа с Европейския парламент, не успеем да го направим. Ето защо всички ние сме съгласни по този въпрос. Във всеки случай трябва да изчакаме и да видим как ще се развият събитията, но е ясно, че ще възникне проблем, ако не успеем да участваме, както основателно изискваме да го направим.

Искам също накратко да спомена още един аспект, свързан с доклада относно криминалистичните лаборатории – защото следях именно този въпрос – и да заявя възможно най-ясно, че когато разискваме необходимостта от координация, трябва също така да проучим много внимателно въпроса за децентрализиране. Нека не забравяме, че в определени държави-членки няма единен център за криминалистични изследвания, а няколко, като се има предвид разпределението на териториите и съществуващите полицейски и правни системи. Такъв е случаят в Испания. Важно е да го отчетем, защото, ако искаме успешна координация, не трябва да забравяме, че не става въпрос само за координация между държавите-членки, а и между региони с различни условия, които може да не са приложими на национално равнище.

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, ще повторя това, което някои мои колеги вече казаха.

Преди влизането в сила на Договора от Лисабон от Европейския парламент беше поискано, съгласно процедурата по спешност, да проучи четири текста относно Европол и въпроса за запазване на поверителността на данните, предавани от Европол, включително на трети държави. Ние в Парламента единодушно осъждаме начина, по който от нас беше изискано да проучим тези текстове, когато те засягат въпроси, които със сигурност ще бъдат предмет на процедура на съвместно вземане на решение след влизането в сила на Договора от Лисабон.

Много от нас считат, че нашите граждани имат право на сигурност и че борбата срещу тероризма е приоритет. Трябва да бъде направено всичко възможно, за да не живеят нашите граждани в постоянен страх от това да станат жертви на терористични нападения. Ето защо е важно да направим всичко възможно, за да укрепим полицейското сътрудничество, но това не може да се случи на всяка цена и със сигурност не трябва да е за сметка на основното публично право на лична неприкосновеност, свободно движение и свободно изразяване.

Бих искала да добавя, че превенцията на престъпността не следва да означава повече – и само повече – принудителни мерки. Право на нашите демокрации е да защитават свободата ни във всеки един момент и да не я подкопават, освен ако не е абсолютно наложително. Ето защо полицейското сътрудничество следва да бъде осъществявано съгласно конкретна правна рамка, която гарантира поверителността на предаваната информация и на правилния баланс между посочените цели на информацията и сигурността.

Ето защо Конфедеративната група на Европейската обединена левица заедно с другите групи призовава Съвета и Комисията да оттеглят тези предложения. Освен това изразявам съжаление, че Съветът не присъства днес тук.

  Gerard Batten, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, тези доклади определят правилата за начина, по който Европол събира и обменя между държавите-членки на Европейския съюз – и трети държави, на практика – информация от много лично естество за гражданите на Европейския съюз.

Показателно е, че в тях се говори за неразрешеното оповестяване на такава информация, което не се отразява неблагоприятно, не вреди сериозно или не накърнява съществените интереси на Европол. В тях няма нищо за защитата на интересите на горките невинни граждани, които могат да се окажат в кошмара да бъдат разследвани от Европол.

Може да бъде събирана най-чувствителната информация, включително за сексуалните предпочитания и данни за банкови сметки. Това дори може да бъде споделяно с трети държави, включително с държави, които са „ярки“ примери за демокрация, като Албания, Перу и Руската федерация.

Европол е напълно излишен от обективна гледна точка, но субективната гледна точка на Европейския съюз е, че е много важно да присъства още един атрибут на полицейската държава: собствена полиция.

Колко от скептичните граждани на Европейския съюз знаят, че служителите на Европол имат имунитет от наказателно преследване за всичко, което правят или казват при изпълнение на техните служебни задължения? За онези от вас, които идват от държави, които доскоро са били полицейски, това може и да не е от голямо значение, но такъв имунитет за служител на правоприлагащ орган е концепция, която е чужда на британското право.

Когато Европейският съюз създава своя правосъдна система с инструменти като европейската заповед за задържане и неприсъствени производства, а сега и собствена полиция, ние във Великобритания виждаме погазването на нашите най-основни и ценни свободи, които са ни защитавали в миналото.

Всеки от докладчиците поне имаше доблестта да каже, че тези предложения трябва да бъдат отхвърлени, докато Договорът от Лисабон не влезе законно в сила. Ако Европейският съюз имаше някаква доблест, щеше да има референдуми за Договора от Лисабон и никаква част от него нямаше да влезе в сила.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, ако неотдавна действията на Европол бяха успели отново да сложат край на групите, занимаващи се с трафик на хора, които вкарваха нелегални имигранти, то това би било достойно за похвала. В бъдеще Европол би бил еднакво достоен за похвала за участието му в борбата с всички видове тежки международни престъпления. Разбира се, по принцип сътрудничеството между различните органи в борбата срещу престъпността е похвално.

Въпросът за защитата на данните обаче не е решен, що се отнася до плановете да се предоставят на всички органи неограничен достъп до данните. Пробутват ни се обещания за някакъв надзорен орган по защита на данните, когато дори не е ясно какви точно надзорни правомощия ще има. Националните служители по защита на данните вече доста бързо откриват ограниченията на обхвата на своите действия и почти нямат каквито и да е правомощия да се намесят и да въздействат. Такова вероятно ще бъде положението и на равнище Европейски съюз.

През последното десетилетие гражданските свободи и свободата се ограничават все повече в името на борбата срещу тероризма. Ако особено сега, преди Договорът от Лисабон да предостави на Европейския парламент тези права за съвместно вземане на решение, министрите на правосъдието и вътрешните работи желаят бързо да бъде съставено споразумение относно финансовите сделки, това се дължи на една-единствена причина – те знаят, че с това са свързани множество въпроси, отнасящи се до защита на данните, и че няма да се измъкнат безпроблемно, както е при споразумението относно SWIFT. Като се има предвид, че дори националните правоприлагащи агенции нямат такова право съгласно съответните конституции, защо тогава Европол следва да има такова и защо Съединените щати по-специално следва да имат такива неограничени права, що се отнася до Европейския съюз, и то чрез задкулисни договорки? Смятам, че трябва да спрем тази атака по отношение на защитата на данните.

  Simon Busuttil (PPE). – (FR) Г-н председател, позволете ми първо да поздравя и да благодаря на г-н заместник-председателя на Комисията за всичко, направено от него като член на Комисията, отговарящ за тази област.

Надявам се, че двамата членове на Комисията, които ще бъдат Ваши приемници – защото са не един, а двама – ще черпят вдъхновение от Вашата политическа визия, отдаденост и работа. Благодаря Ви, г-н заместник-председател.

(MT) Позволете ми да засегна въпроса, свързан с отличната възможност, която ми се отдаде неотдавна, да посетя службата в моята родина, която отговаря за Европол, отношенията с Европол, както и за Шенгенското пространство. В тази служба има няколко полицейски служители, които вършат отлична работа в тази област в сътрудничество с полицейски служители от други държави-членки на Европейския съюз. Приветствам техните усилия и бих искал да добавя, че това посещение ми даде възможността да оценя голямата важност на агенцията Европол. Имах възможността да я оценя на място; нейната важност за борбата с престъпността, особено като се има предвид, че сега живеем в зона на свобода, на свободно движение в рамките на Европейския съюз и много държави от Европейския съюз.

Очевидната причина да гласуваме против тези предложения не е това, че имаме нещо против Европол, а защото ние, като Европейски парламент, желаем да допринесем за укрепване на тази служба, която от следващата година ще стане агенция, така че тя да може действително да изпълнява своята мисия за борба с престъпността по един ефективен начин.

  Rosario Crocetta (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, по отношение на искането на Съвета да одобрим предложението за обмен на информация между Европол и партньорите, включително трети държави, човек може да види докъде ще доведе това: предложението, ако бъде одобрено, ще създаде абсурдното положение да регулира, наред с други неща, обмена на информация между Европол и трети държави, без Парламентът все още да е одобрил какъвто и да е списък с такива държави.

Това предложение, с описанието на начина на обработка на лични данни, което се съдържа в него, изглежда открива пътя към създаването на една практически неограничена база данни, която би била на разположение на трети държави, които все още не са определени от Парламента.

Член 15, параграф 2 от предложението на Съвета постановява, че в случаи на абсолютна необходимост, дори когато няма предположения за извършено престъпление, могат да бъдат предавани данни, които разкриват расата, етническия произход, политическата позиция, религиозните и философските убеждения, членство в профсъюзни организации и така нататък, без да се посочва какво се има предвид под „абсолютна необходимост“ и, което още по-лошо, приема се идеята, че съществува такова нещо като расови групи.

Би било интересно да чуем от Съвета разяснение за това що е расова група и какви расови групи съществуват. Що се отнася до мен, считам, че има само една раса – човешката.

Поради тези основания, а също и за да запазим независимостта на Парламента, който трябва да работи в рамките на необходимите срокове, считам, че предложението на Съвета в настоящия му вид трябва да бъде отхвърлено до искания краен срок, 30 ноември.

  Alexander Alvaro (ALDE). – (DE) Г-н председател, искам да се присъединя към г-н Busuttil в благодарностите към заместник-председателя на Комисията, г-н Баро, за неговата работа. Той определено пое съвсем нелеко законодателно досие и често трябваше да се бори със силна опозиция, но повярвайте ми, г-н заместник-председател, имате твърда подкрепа в лицето на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, на която можете да разчитате в такива ситуации. Все пак много беше казано за Европол, ето защо смятам, че не е нужно да повтарям казаното от моите колеги, а именно, че е някак изненадващо, че преди 30 ноември, тоест преди влизането в сила на Договора от Лисабон, от нас в Парламента все пак се очаква да приемем този документ. Във връзка с това е съвсем естествена реакцията на Парламента да отхвърли тези предложения.

Жалко е също така, че Съветът не ни удостои с честта да присъства днес, за да чуе тези коментари. Уверен съм, че ще ги вземе под внимание. Искам преди всичко да направя коментар по доклада на г-н Kirkhope относно криминалистичните лаборатории и стандартите и да кажа, че често трябва да се обсъди дали да се навлиза в детайли по дадения въпрос, а именно какви данни ще бъдат предавани и как, и дали тези данни са наистина сравними, особено когато става дума за криминалистични лаборатории. Ако ДНК данни се получават по различни начини и след това се предават и не е възможно съвпадение, то тогава повече се вреди, отколкото се помага на въпросното лице. Мисля, че това следва да се взема предвид.

  Ernst Strasser (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Баро, благодаря ви за разбирането на ясното становище на Парламента по отношение на процедурни въпроси. Не отхвърляме предложенията на Съвета и на Комисията. По-скоро искаме да участваме в процеса на вземане на решение. Това е ключов аспект, що се отнася до нашето гласуване.

Ясно е, че Европол е един от успехите на Европейския съюз. По-специално в борбата срещу свързаната с наркотици престъпност, трафика на хора, финансирането на тероризма и печатането на фалшиви пари, Европол играе ключова роля по отношение на обмяната на информация и дава насока на съществуващите мрежи за полицейско сътрудничество. Изключително важно е неговите функции да бъдат разширени. Ето защо трябва да приветстваме и факта, че агенцията ще има нова основа. Тук именно ще са ни необходими обменът на информация и вътрешните връзки между полицейските служби в Европейския съюз. Това ни е необходимо, за да можем успешно да се борим с тероризма и престъпността. Тези неща са ни необходими също така – и това трябва да бъде също ясно заявено – за да утвърждаваме правата на европейските граждани.

Това е европейско отношение и ясни европейски ценности, които бяха укрепени и тук, в Парламента, от широко мнозинство в Решението относно SWIFT кодовете, взето в средата на септември. Трябва да изискаме следното от Съвета и Комисията: сега този основен принцип и тези насоки трябва да бъдат изпълнени и при преговорите със Съединените американски щати. Трябва да направим това, за да гарантираме сигурността на европейските граждани.

  Kinga Göncz (S&D). – (HU) Аз също изразявам задоволство, че Съветът се ангажира за по-нататъшно развитие и реформи на Европейската мрежа за предотвратяване на престъпността. В светлината на това наистина е жалко – както беше вече казано от няколко колеги – че на това разискване вече не присъстват представители на Съвета.

Аз също бих искала да разделя моите коментари относно процеса от тези по действителното съдържание. Решението за необходимостта от тази мрежа беше взето преди 10 години. Текущата оценка показа, че мрежата не се е възползвала максимално от предоставените възможности. Беше обаче и ясно заявено, че ни е необходима такава мрежа и че трябва да я развием в по-голяма степен, да включим цивилни лица и изследователи, и да си сътрудничим с правоприлагащи агенции. Искам също така да кажа, че групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент счита за важни работата на мрежата и нейното по-нататъшно развитие. Фактът, че Европейският парламент сега отхвърля тази инициатива, се дължи на това, че тази мярка ще има още по-голяма легитимност съгласно Договора от Лисабон и че ще можем да участваме по-активно в нея.

  Cecilia Wikström (ALDE). – (SV) Г-н председател, най-големият неуспех на Европа към днешна дата е, че все още не сме успели да сложим край на трафика на хора, който се извършва пред очите ни. Жени и деца биват продавани като стоки в магазин във всичките ни държави-членки. Консервативна прогноза на Европол посочва, че половин милион жени ще бъдат купени и продадени в Европа през 2009 г. Това е проблем, по който трябва да говорим открито и трябва да изготвим стратегии, за да го премахнем.

В Европейския съюз има институции, чиято цел е да се борят с трафика на хора и организираната престъпност, но сегашното положение показва, че те имат много недостатъци. Сътрудничеството между държавите-членки, Комисията, Съвета и Парламента трябва да се подобри значително, за да ни се открие възможност веднъж завинаги да решим въпросите, свързани с тежката престъпност. Това включва организираната престъпност, както и дейностите на мафията и трафика на хора.

Договорът от Лисабон ще започне да се прилага цялостно само след няколко дни. Смятам, че след това ще можем да дишаме малко по-леко, защото най-накрая ще имаме надежда за по-задълбочено сътрудничество, което да гарантира сигурността на нашите граждани във всички държави-членки. Скоро ще видим един укрепен Европол и Евроюст. След това най-сетне ще се заемем с борбата срещу организираната престъпност в Европа, включително трафика на хора и мафиотизираните престъпни синдикати. Нека през 2009 г. веднъж завинаги да кажем, че днес и в този век в Европа няма място за трафик на хора.

  Birgit Sippel (S&D). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, следва да обсъждаме днешното разискване, и по-специално решенията, които следват от разискването, не от формална, а от политическа гледна точка.

Единните стандарти за лабораторна работа са, разбира се, също важни за сътрудничество между полиция и правосъдие, което се основава на доверие. Има обаче много аспекти на този въпрос, които времето не ни позволява да разискваме. По принцип обаче основният въпрос е съвсем друг, а именно колко сериозно приемат политическите участници Договора от Лисабон, правата на Парламента и гражданите, както и надеждното сътрудничество на Съвета и Парламента.

Бих искала да дам три примера: Договорът от Лисабон посочва върховния представител като силен глас за Европа и е много жалко, че държавите-членки и тук съвсем ясно са приложили различни критерии. Споразумението относно SWIFT кодовете, което е спорно в много отношения, може отново да бъде щателно проучено от Европейския парламент следващия понеделник. Вместо това то ще бъде отметнато набързо от списъка няколко часа преди това и ще бъде подписано със Съединените американски щати.

Изправени сме пред същото положение и по темите, които разглеждаме тук. Малко преди влизането в сила на Договора от Лисабон, от нас искат набързо да приемем решения, които предвиждат бъдещи разпоредби, които ще ограничат възможностите ни за взимане на решения или поне значително ще ги намалят. Трябва да се запитаме защо се случва това, тъй като със сигурност е било възможно представянето на предложения по други въпроси.

Становището на Съвета и на Комисията им пропиляха възможността да изпратят ясно послание до европейските граждани, знак за ангажираност за изпълнение на договора, знак за демократична Европа на гражданите. Ние, Европейският парламент, имаме само една възможност: трябва да отхвърлим тези предложения, тъй като искаме широк обществен дебат и искаме да използваме разширените си права, за да подкрепим нашите граждани сега, а не в близко или по-далечно бъдеще.

  Luigi de Magistris (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, тазвечерното интересно разискване ни помогна да разберем някои много важни аспекти, по-специално тези, засягащи Европейската мрежа за предотвратяване на престъпността.

Първо, след като вече имаме Договора от Лисабон, ролята на Парламента в рамката на процедурата на съвместно взимане на решение трябва да бъде все по-широка, и то по два начина. Първо, култура: организираната престъпност и мафиотските организации могат да бъдат премахнати преди всичко чрез информация и осведоменост. Един велик италиански съдия, Джовани Фалконе, който беше убит от мафията, обичаше да казва, че тя е явление, което има свое начало и край. Краят трябва да се състои в широка мобилизация в културен аспект и трябва да започне в Европа и в Парламента.

Вторият аспект е, че борбата с организираната престъпност трябва да бъде по-ефективна, най-вече чрез създаване на европейската прокуратура, а също така според мен и чрез включването на някои много тежки престъпления, предвидени само в определени държави-членки. Сещам се например за престъпленията на мафията.

Трябва да разберем, че кризата с мафията засяга цяла Европа, тъй като мафиотските организации имат възможността да проникнат и в самите институции. Има много тясна връзка между мафиотските организации и корупцията, както се подчертава и в неотдавнашни доклади, а също и с измамите в Европейския съюз, както наскоро бяхме осведомени и от Европейската сметна палата.

  Debora Serracchiani (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, като докладчик в сянка по едно от досиетата относно Европол мога само да потвърдя казаното от колегите, изказали се преди мен.

Благодарение на своята роля в събирането, анализа и обмена на информация, Европол улеснява разследванията в държавите-членки и по този начин става важен инструмент в борбата срещу престъпността.

Трябва да бъдем по-ефективни в борбата срещу престъпността, но в същото време трябва решително да затвърдим ролята на Парламента.

Съветът реши, че при всички случаи ще приеме текстовете от пакета за Европол на 30 ноември, без да изчака Парламентът да получи правомощие за съвместно вземане на решение по този въпрос с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември.

Целта на отхвърлянето на предложенията не е да препречим пътя на Европол към това да поеме своята нова роля като европейски орган, а за да може Парламентът, Европейският парламент, да има по-широки правомощия, по-специално що се отнася до въпроси, свързани със свободата, сигурността и правосъдието.

В заключение, считам, че е справедливо да предоставим на Парламента повече правомощия за контрол върху дейностите на Европол, за да се уверим, че обработката на данни, съхранявани в Европол, не подкопава правата на европейските граждани.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Областта на съдебната медицина доби значителна популярност през последните години, което основно се дължи на все по-нарастващата й важност в борбата срещу престъпността и престъпните явления.

Високото равнище на сътрудничество между държавите в това отношение може да спомогне за по-голяма ефективност в борбата срещу престъпността. Практическият опит показва ясно, че такова сътрудничество не е само по себе си достатъчно и че е много важно да бъде създадена обща правна рамка, която да посочва стандартите за дейностите на криминалистичните лаборатории, както и мрежа от такива висококвалифицирани лаборатории в целия Европейски съюз.

Фактът, че няма съгласие относно това, какви общи стандарти за акредитиране могат да бъдат прилагани към анализа на научни доказателства, е сериозен недостатък, който трябва да бъде отстранен. Надявам се, че въз основа на тази причини Съветът ще започне инициативи възможно най-скоро и ще изготви нов документ, в който Европейският парламент ще участва активно.

Въпреки че исках да говоря повече за криминалистичните лаборатории, г-н председател, бих искала в заключение да кажа, че съвсем нямам амбицията да преувеличавам важността на Европейския парламент, но считам за абсолютно безпрецедентно, че нито един представител на Съвета не намери време да дойде и да изслуша нашите становища.

  Artur Zasada (PPE). – (PL) Г-н председател, изказвайки се като дипломиран юрист и бивш полицейски служител, бих искал да подчертая важността на рамковото решение на Съвета, чиято цел е да задължи всички криминалистични лаборатории, които предоставят резултатите от генетични тестове и проби на пръстови отпечатъци, да спазват международния стандарт ISO 17025. Това изключително важно решение цели да укрепи авторитета и надеждността на доказателствения процес и по този начин да повиши доверието на обществото в правоприлагащите агенции и правосъдната система.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-н председател, вероятно ще се върнем към този въпрос след шест месеца, когато ще се окажем изправени пред същите проблеми. От една страна, за нас ще бъде важно полицията и Европол да работят възможно най-ефективно. От друга страна, не трябва да забравяме, че тук става въпрос и за човешки права и много често се засягат чувствителни данни.

Ще ни очаква същата работа и във връзка с това бих искал да подчертая по-специално член 15 от решението на Съвета за приемане на правилата за прилагане, регламентиращи отношенията на Европол с партньорите му, включително обмена на лични данни и класифицирана информация. Причината е, че искам да насоча вниманието ви към факта, че тук става въпрос за много чувствителни данни и казваме, че предаването на такива данни не е ограничено, освен ако това е абсолютно необходимо. Трябва да помислим за това кой ще решава какво е абсолютно необходимо, защото това е изключително важен въпрос.

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, работата ми не е лесна, имайки предвид отсъствието на Съвета. Дори и така обаче, аз бих искал все пак да спомена част от причините, които накараха вашата Комисия да се съгласи да внесе тези текстове за разглеждане.

Първо, що се отнася до Европол, би било трудно да се възпрепятства превръщането на Европол в агенция. Ще има и други текстове относно Европол и Парламентът, разбира се, ще участва в законодателния процес. Ще бъде много трудно да се прекъсне работата на Европол. Бих искал да поясня също така, че начело на Европол в момента е англичанин с изключителни качества. Би било неблагоразумно да се възпрепятства работата на Европол по какъвто и да е начин.

Що се отнася до другите два текста, важно е да се отчете, че те са резултат от инициатива на Съвета и държавите-членки. Дори и така, това е стъпка напред за държавите-членки към приемането на идеята за акредитиране на лабораториите, за да бъдат получавани надеждни данни. Това е положителен резултат и стъпка напред.

Що се отнася до мрежата за предотвратяване на престъпността – и именно тук констатациите на Парламента са най-основателни – със сигурност ще бъде необходимо в бъдеще да я укрепим и да й възложим други задачи. Напълно ви разбирам и благодаря на г-н Busuttil и г-н Strasser – и на председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, който беше по-рано тук – за това, че разбрахте моето твърдо убеждение, че Парламентът трябва да има по-голямо участие. Всичко, което съм постигнал през последните пет години, е станало реалност благодарение на подкрепата на Парламента. Ето защо, както знаете, аз съм твърдо убеден, че Парламентът трябва да участва.

Освен това бих искал да добавя, че Комисията счита, че ни е необходим задълбочен анализ на всеки отделен случай, за да определим дали трябва или не трябва да променяме достиженията на правото от третия стълб. Важно е да се разбере, че се намираме в период на преход от междуправителствен подход към общностен подход и искам да изразя удовлетворение от работата по правосъдие и вътрешни работи.

Известен ми е също така фактът, че всички вие с готовност желаете да участвате във форма на полицейско сътрудничество, която зачита правата на човека и се придържа към ценностите на Европейския съюз. Разбира се! Считам, че ролята на Парламента ще окаже положително въздействие върху всички бъдещи текстове, което ще ни даде възможност да задълбочим полицейското сътрудничество, повтарям, в съответствие с ценностите и правата на гражданите.

Все пак това е период на преход и напълно разбирам желанието ви да участвате в изготвянето на тези текстове. Повтарям обаче, че Комисията счита, че следва да преразгледаме текстовете на достиженията на правото на трети стълб чрез цялостен анализ на всеки отделен случай. В случай че съществуващите инструменти се окажат остарели или трябва да бъдат допълвани или осъвременявани, тогава ще можем да направим предложения. Моите приемници ще направят предложения, които да позволят на Парламента да подобри текстовете, защото най-сетне той ще участва в законодателния процес.

По този въпрос, г-н председател, ще си позволя да подчертая отново, че в края на моя мандат ще обърна специално внимание на отправените към мен предложения от Европейския парламент. Бих искал да подчертая обаче, че ни е добре известно, че няколко текста, необходими за полицейско и съдебно сътрудничество, ще се нуждаят от ново основание, което ще даде възможност Парламентът да изиграе своята роля като участник в законодателния процес.

Междувременно се надявам да разберете защо се опитах да обясня нашите основания да искаме Европол да стане агенция на 1 януари и да продължи своята работа, като сме отчели напредъка, съзнателно постигнат от държавите-членки, що се отнася до акредитирането на лаборатории и мрежата за предотвратяване на престъпността.

Повтарям, че разбирам становището на Парламента и можете да сте сигурни, че в идните седмици, доколкото е възможно, ще защитавам това широко пространство на свобода и сигурност, което държавите-членки ще развиват оттук нататък с активната подкрепа на Парламента.

  James Nicholson, заместник-докладчик. – (EN) Г-н председател, днес осъществихме много добро разискване. Смятам, че председателството трябва да понесе отговорността за своето отсъствие тази вечер. Не са тук и смятам, че трябва да понесат последствията.

Искам да говоря накратко по два въпроса. Напълно съм съгласен със Sophia in ’t Veld. Естествено, че искаме по-силен Европол в дългосрочен план, дори нещо повече, един по-добре сътрудничещ Европол, където това е необходимо. Трябва само да обърнем поглед към множеството проблеми, които съществуват днес по границите ни – наркотици, трафик на хора, международна престъпност и тероризъм, като това далеч не са всички – за да разберем нуждата от това.

Доколкото си спомням, говорителят на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), когато говореше за поставяне на везните на правата на жертвата и правата на извършителя, повдигна въпрос, който приемам много лично. Смятам, че това е нещо, върху което сериозно трябва да се замислим.

За голямо съжаление, често виждаме как извършилите престъпление получават повече съчувствие и подкрепа, отколкото жертвата, която е пострадала от случилото се. Има много области, в които има примери за това. Това не може по никакъв начин да бъде приемливо. Считам, че трябва да окажем повече подкрепа на жертвите и смятам, че това именно показва кой е бил жертвата. Невъзможно е извършителите на престъпления да бъдат третирани по еднакъв начин с жертвите.

Всеки, който смята, че в днешното общество можем да оцелеем, без да си сътрудничим, живее в измислена страна. Такава е реалността, както аз я виждам. Имахме много прост пример, в моята родина – в Северна Ирландия – през последните години, когато сътрудничеството между полицията на Северна Ирландия и Garda Síochána на юг даде възможност да бъдат задържани, върнати и да бъде предотвратено разпространението на пазара на много милиони цигари. Наистина ли смятате, че това би се случило, ако нямаше сътрудничество – не само между тях, а сътрудничество по целия път до Далечния Изток?

Да, приятели, необходим ни е силен Европол, да, трябва да работим за това и да, трябва да се стремим към сътрудничество, когато е в интерес на всички.

  Sophia in 't Veld, докладчик. – (EN) Г-н председател, преди да се включа, на свой ред бих искала да изкажа благодарност на г-н Баро. Мога единствено да кажа, че той постави много високи стандарти пред своя приемник.

Няма да навлизам в съществото на въпроса, тъй като считам, че трябва да водим това разискване на по-късен етап, но ще се върна за кратко към процедурата, защото искам да изясня нещо.

Чух косвено, сякаш някой го каза от празния стол ето там, че има много основателна причина Съветът да бърза, а именно защото не сме желаели да спрем работата на Европол. Предстои той да стане агенция на 1 януари.

Но ако Съветът искрено се интересуваше от становищата на Европейския парламент, той щеше да присъства тук. Той би започнал процедурата много по-рано от края на юли. Дори би приел предложението на Европейския парламент да работи много бързо, тъй като Парламентът винаги изпълнява своите отговорности и работим много бързо, ако се налага.

Предложихме това на Съвета чрез процедура, която поне щеше да бъде в духа на Лисабон. Поискахме едномесечна отсрочка, но Съветът просто нямаше желание да ни даде такава; и фактът, че Съветът отсъства днес и няма интерес да разговаря с Европейския парламент показва единствено, че те просто не желаят участието на Европейския парламент; това показва, че не са искрени.

Изразявам съжаление за това, защото към този момент, в оставащите седем дни, три часа и четиридесет минути: трябва да работим заедно. Бих искала само да подчертая, че както беше казано много добре от един наш колега, не става въпрос за нашето его. Не става въпрос Европейският парламент да бъде оставен встрани. Не става въпрос дори националните парламенти да бъдат оставени встрани. Става въпрос за отговорността пред гражданите, защото това засяга много важни решения.

Говорим за прехвърляне на лични данни и поверителни документи на трети страни, за данните и поверителната информация на нашите граждани, хората, които представляваме. Пред тях е отговорен Съветът, а не толкова пред нас.

В заключение, искам да кажа, че чух казаното от г-н члена на Комисията, но ми се иска да чуя декларация от Съвета, в която да бъде обещано – като се има предвид, че те бързаха с целия този пакет – че те оттеглят или преразгледат решението възможно най-бързо, в срок не по-дълъг от шест месеца, и тогава ще включат пълноценно Европейския парламент в една цялостна процедура на съвместно вземане на решение и ще носят отговорност пред гражданите.

  Jan Philipp Albrecht, докладчик. – (DE) Г-н председател, на първо място бих искал да благодаря на Комисията за работата, свързана с Европол, и бих искал отново да заявя, че тук не става въпрос за възпрепятстване на процеса на трансформиране на Европол в агенция на Европейския съюз.

Все пак въпросът за това какви компетенции се предоставят, що се отнася до отношенията между държавата и гражданина е, разбира се, колкото основен, толкова и чувствителен, и трябва да бъде разискван в Парламента. В една демократична система това е решение, което трябва да бъде взето от парламента и да бъде разисквано в дълбочина, за да може крайният резултат да има достатъчна легитимност.

Смятам, че е доста тревожно, както каза и г-жа in ’t Veld, че Съветът не присъства, за да чуе тази критика – нещо, което според мен е основна част от всяка демокрация. Надявам се, че правителството най-сетне ще вземе под внимание критиките на Парламента по отношение на свършената до момента работа в областта на политиката на сигурност.

В цяла Европа е необходимо разискване на правата на гражданите на парламентарно равнище, тъй като това е разискване за ефективността на нашата политика на сигурност. Европейският парламент и националните парламенти трябва да играят по-голяма роля и в двете.

Искам да благодаря на докладчиците за сигнала, които изпратихме тук, и се надявам, че е бил напълно ясен и че Съветът също ще се отзове.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra, докладчик. – (ES) Г-н председател, бих искал да изразя моето най-дълбоко уважение към Европейската полицейска служба, която твърдо подкрепям. Надявам се, че в най-кратки срокове тя ще разполага с всички необходими й правни, човешки и материални ресурси, за да постигне своите цели и да разгърне своите пълни възможности съгласно Договора от Лисабон.

Ще обобщя съвсем накратко какво представлява Европейската полицейска служба, новата служба?

Тя вече не е междуправителствен, а е орган на Общността, с бюджет от Общността и под контрола на Европейския парламент. Ние обаче следва да обсъдим това, по което има най-малка яснота. Трябва да се запитаме какво е най-несигурно.

Най-несигурното в решението е контролът от Европейския парламент. Ето защо не можем да разберем или да приемем, г-н председател, прибързаността, която никой не може смислено да обоснове и която, накратко, представлява ограничаване на контролната роля на Парламента. Това е изходната точка – като буквата „А“ в азбуката, г-н председател. Не можем и да приемем Съветът да си измие ръцете по този въпрос. Утре, когато ще гласуваме, ще поискам Съветът да направи декларация по вече поставените въпроси. Това следва да бъде декларация, която да заявява неговия ангажимент за представяне на нов законодателен пакет съгласно Договора от Лисабон в срок от шест месеца.

В заключение, г-н председател, бих искал да кажа, че не е нито разумно, нито приемливо да съдействаме да бъде насърчавано именно това, което критикуваме. Например: шест доклада по такива важни въпроси не могат да бъдат разисквани в рамките на малко повече от час и половина, в един единствен следобед. Първо, говорим за мрежата за предотвратяване на престъпността, второ, за криминалистичните лаборатории, като разискваме и четирите доклада относно Европол. Това е неразумно.

Видяхме колко е важно това разискване, но нямахме възможност да бъдем задълбочени, защото самият Парламент и неговите служби направиха това невъзможно, тъй като от нас се изисква да разгледаме цели шест доклада едновременно.

Ето защо се надявам, г-н председател, че в бъдеще ще има по-разумен подход при провеждането на разисквания, които ни засягат и ни ангажират толкова много. Утре ще поставим въпросите на Съвета.

  Sonia Alfano, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да благодаря на моите колеги, които участваха в разискването. По-специално искам да благодаря и на г-н Баро за това, че взе предвид изразеното от нас безпокойство.

Предложените от нас отхвърляния не са неоснователни: те не целят да кажат просто „не“ на Съвета. Тъкмо обратното, ние желаем да участваме, като се има предвид, че Договорът от Лисабон ще влезе в сила след няколко дни и считам, че ролята на Парламента като участник в законодателния процес е от ключова важност.

Аз лично поисках Съветът официално да представи много по-амбициозно предложение относно Европейската мрежа за предотвратяване на престъпността и да го направи незабавно след влизането в сила на Договора от Лисабон. Такова предложение не беше представено. Ето защо действително се налага да отхвърлим предложението и считам, че Парламентът има правото да работи въз основа на цялостна процедура на вземане на решение, особено що се отнася до такива важни въпроси като този.

Благодаря на г-н Nicholson за казаното от него във връзка с ролите на жертвите и извършителите. Роли, които твърде често са обърнати. За няколкото месеца, през които съм в Парламента, забелязах, че Парламентът и Европейският съюз отдават изключителна важност на борбата срещу тероризма, като в същото време, за съжаление, отсъства воля да се работи не само по борбата срещу престъпността, а и срещу организираната престъпност, която е в основата му.

Невъзможно е да си представим борбата срещу или предотвратяването на престъпността, без да вземем под внимание възможността за по-цялостна работа за ограничаване и предотвратяване на организираната престъпност и мафията – както каза г-н De Magistris, цитирайки забележителни думи на съдия Фалконе, убит от мафията.

Сега бих искала да направя едно малко отклонение, като човек, който за съжаление има опит от първа ръка по тези въпроси. Твърде често има не само объркване между жертвата и извършителя, но има и правителства – и за съжаление италианското правителство не обръща достатъчно внимание на този въпрос – които се отнасят различно към жертвите на едно и също престъпление. Жертви на тероризъм са третирани по един начин, а жертви на мафията – по друг.

Според мен тези разлики и форми на дискриминация не могат да продължат да съществуват, тъй като такива разлики нямат никакво място в Европа, която се стреми към политика, основана на иновация.

  Председател. – Позволете ми и аз да поздравя Жак Баро за отговорната и отлична работа. Благодаря на докладчиците за тяхната работа.

Общото разискване приключи. Гласуването ще се проведе във вторник, 24 ноември 2009 г.

Писмени изявление (член 149)

  Raffaele Baldassarre (PPE), в писмена форма. – (IT) Договорът от Лисабон съществено променя институционалните баланси, които бяха първоначално посочени в Договора от Маастрих по отношение на сътрудничеството между полицейските и съдебните органи по наказателноправни въпроси, като включи, макар и със съществени изключения, обикновената законодателна процедура, засягаща пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

Ето защо е необходимо всяко изменение на мерките за изпълнение на решението относно Европол да бъде прието в новата законодателна рамка, предвидена в Договора от Лисабон. Европол не може да бъде укрепен, освен ако Парламентът няма възможност да изрази подходящо волята си относно разпоредби, свързани с мерки, които не са просто технически, а политически, като например предаването на лични данни.

Позволете ми да добавя нещо, свързано с все по-външно ориентираната позиция на Европейския съюз и повишеното взаимодействие между вътрешната сигурност и отбраната. Макар и договорът да няма пряк ефект върху развитието на пазарите в областта на сигурността и отбраната, той създава предпоставки за развитието на по-цялостен и съгласуван пазар в сферата на сигурността, което изисква координирани и следователно междуинституционални законодателни действия. Тъкмо затова би било непоследователно, ако не и вредно, да се приемат „политически“ изменения на мерките за изпълнение на решението относно Европол, които не се придържат към законодателната процедура, предвидена в Договора от Лисабон.