Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2761(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B7-0191/2009

Разисквания :

PV 15/12/2009 - 15
CRE 15/12/2009 - 15

Гласувания :

PV 17/12/2009 - 7.2

Приети текстове :

P7_TA(2009)0116

Пълен протокол на разискванията
Вторник, 15 декември 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

15. Необходимо подобрение на правната рамка за достъп до документи след влизане в сила на Договора от Лисабон (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

- въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Michael Cashman, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, към Съвета относно необходимото подобрение на правната рамка за достъп до документи след влизане в сила на Договора от Лисабон (O-0122/2009 - B7-0230/2009);

- въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Michael Cashman, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, към Комисията относно необходимото подобрение на правната рамка за достъп до документи след влизане в сила на Договора от Лисабон (O-0123/2009 - B7-0231/2009).

 
  
MPphoto
 

  Michael Cashman, автор.(EN) Г-н председател, бих искал да започна с думите, че се радвам да видя члена на Комисията Валстрьом в залата, както и Сесилия Малмстрьом от действащото председателство, защото и двамата работим по това досие още от самото начало през 1999 г.

Интересно е да се замислим как това, което постигнахме със споразумението си през май 2001 г., беше по някакъв начин историческо – между 15 държави-членки, които изминаха пътя от различните традиции и култури, различните подходи към откритост и прозрачност. Успяхме да постигнем споразумение и е интересно да се отбележи, че немалък принос за това имаше решимостта на тогавашното шведско председателство.

Принос имаше и решимостта на Комисията да признае, че и трите институции се нуждаят от културна промяна. Трябваше да разберем, че откритостта и прозрачността не пречат на процъфтяването на демокрацията, а всъщност я подобряват. Това даде възможност за отчетност. Също така позволи на гражданите да виждат какво се прави в тяхно име и вероятно ни помогна да вдигнем завесата и да докажем веднъж завинаги, че няма ужасни тайни, скрити в сейфовете на Комисията или на Съвета – не съм сигурен за Парламента, но да се надяваме, че същото важи и за него.

Искам да изкажа специална благодарност на члена на Комисията и на скъпата си бивша колега Сесилия Малмстрьом за ангажираността. Сега се нуждаем от нова ангажираност. Както казах, постигнахме я в голяма степен. Имаме регистър на документите. Имаме юриспруденцията на Съда на Европейските общности, който сега дефинира и предефинира това, което беше договорено първоначално относно достъпа до документи. Приехме принципа, че всички документи следва да бъдат достъпни и че в случаите, когато не са достъпни, отказаният достъп следва да се обоснове ясно и конкретно с позоваване или на член 4 – изключенията – или на член 9 – чувствителни документи.

Въпреки това, след като нещата се промениха, Парламентът нееднократно призова за преразглеждане. Считам, че представеният от Комисията на Парламента преразгледан вариант, който впоследствие гласувахме в комисията и чието първо четене беше отложено през март тази година, не стигна достатъчно далече; знам, че мненията по този въпрос се различават. Също така имаше опасения – и все още има такива в Парламента – че е бил направен опит за връщане назад по въпроса за достъпа до документи, не на последно място, чрез ново дефиниране на документите – идеята, че цели досиета могат да бъдат предмет на изключение – и опит за предефиниране на понятието за вето, наложено от трети страни.

Интересно е, че нашите граждани, седящи в галерията, сигурно си мислят, че говорим за нещо, което се случва в космическото пространство – членове, вето, наложено от трети страни – но всъщност става въпрос за закон, който им позволява да се уверят, че ние подлежим на отчетност: парламентаристите се отчитаме за това, което правим в тяхно име, Комисията и Съветът също. Как те и неправителствените организации могат да го направят, ако начинът, по който работим, и информацията за това кой какво върши във всички различни отдели продължават да бъдат добре пазена тайна, достъпна само за определен кръг лобисти и адвокати, които са наясно?

Това според мен стои в основата на Договора от Лисабон. В него се посочва, че трябва да укрепим допълнително демокрацията. Трябва да разширим достъпа до документи. Затова във въпроса, изискващ устен отговор, Парламентът призовава да бъдат изпълнени широка гама от препоръки. В общи линии става въпрос да се гарантира, че правата, с които разполагаме, се утвърждават, а не се ограничават, и да се признае, че съгласно Договора от Лисабон това не се отнася само за трите институции, а за всички агенции и учредените от тях органи, включително Европейската централна банка, в някои случаи, Съда на Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка, Европол и Евроюст. Всички тези институции сега подлежат на отчетност в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001.

Считаме, че предложенията, представени след влизането в сила на Договора от Лисабон, не отговарят нито на духа, нито на буквата на Договора, нито пък на задълженията, които според нас се съдържат в първоначалния Регламент (ЕО) № 1049/2001, който, за благото на нашите слушатели, урежда публичния достъп до всички съхранявани, получени или изготвени от трите институции документи.

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, действащ председател на Съвета.(SV) Г-н председател, както знаете, повишаването на прозрачността е изключително важен въпрос за шведското председателство. В институциите на ЕС извървяхме доста дълъг път, що се отнася до прозрачността. Не става обаче въпрос само за закони и разпоредби. Прозрачността е въпрос на поведение и на прилагане на законите и разпоредбите на практика.

Тази сутрин имах удоволствието да се срещна със заместник-председателя на Комисията, Маргот Валстрьом, и със заместник-председателя на Парламента, Diana Wallis, в междуинституционалната комисия за публичния достъп до документи. Срещата се проведе по инициатива на шведското председателство. Комисията не беше заседавала в продължение на две години. Проведохме много положителни и конкретни обсъждания за това, как можем да подобрим възможностите за гражданите да получат реален достъп до документите на институциите. Трябва по-често да провеждаме срещи и това също беше едно от общите ни заключения.

Доволна съм от това, че Договорът от Лисабон отдава голямо значение на прозрачността, обществения надзор и демокрацията. Приветстваме този факт. Що се отнася до преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049, който наричаме Регламента за прозрачността, председателството иска преди всичко да се фокусира върху новото правно основание на регламента. То се съдържа в член 15, параграф 3 от Договора за Лисабон. Най-важната промяна в новото правно основание е разширяването на институционалния обхват. С прости думи, това означава, че предишният член се прилагаше само за документите на Парламента, Съвета и Комисията, а новият член разширява правото на обществеността на достъп до документи, като се включват всички институции, органи, служби и агенции на Европейския съюз. Съществуват някои ограничения по отношение на документите на Съда на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка, но обхватът е много по-голям от предишния.

Комисията обяви, че ще представи на Парламента и Съвета предложение за адаптиране на настоящия Регламент за прозрачността към новите разпоредби на договора.

В същото време работата на Съвета по преразглеждането на Регламента за прозрачността ще продължи да се основава на предложението, което Комисията представи на Парламента през май 2008 г.

От май 2008 г. насам работната група за информацията на Съвета два пъти разгледа предложението. Вторият технически преглед беше завършен през юни и юли тази година и включва редица от измененията, които Парламентът одобри на пленарното си заседание през март 2009 г. През май Парламентът реши да не приключва официалното четене на предложението на Комисията до Европейския парламент. Бих искала да припомня на Парламента, че моята колега Беатрис Аск, която е министър на правосъдието на Швеция, обясни пред комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 2 септември 2009 г., в началото на шведското председателство, че е готова да даде ход на обсъждания между институциите. Тя попита конкретно дали новоизбраният Парламент възнамерява да продължи да работи въз основа на 92-те изменения, които бяха приети от Парламента през март 2009 г. Причината за този въпрос е, че в качеството си на председателство трябва да сме запознати с позицията на Парламента, дори и тя да не е непременно под формата на приключено първо четене.

Доколкото разбирам, новият Парламент все още не е имал възможност да обсъди предложението на Комисията, а вместо това се е фокусирал върху възможните последици от Договора от Лисабон за извършваното в момента преразглеждане.

В Съвета очакваме обявеното предложение на Комисията относно въздействието на Договора от Лисабон върху Регламента за прозрачността. Ние, разбира се, ще продължим да бъдем на разположение за обсъждане на настоящото предложение и няма нужда да казвам, че в тези обсъждания е съвсем естествено да вземем предвид последиците от новия договор.

Според мен член 15, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз е напълно подходящо правно основание за предложението съгласно новия договор. Други членове, отнасящи се до обществения надзор като цяло, по-добрата комуникация между институциите и гражданите и доброто управление, в огромна степен имат отношение към работата на институциите с оглед на укрепването на демокрацията, ефективността и легитимността. Трябва също да обсъдим как следва да се реализира подобна цел. Не съм убедена обаче, че в рамката на Регламента за прозрачността има място за тях. От съображения за яснота регламентът следва да съдържа ясни правила, отнасящи се просто до публичния достъп до документи и не за друго.

 
  
MPphoto
 

  Маргот Валстрьом, заместник-председател на Комисията.(EN) Г-н председател, уважаеми колеги, бих искала първо да се обърна към г-н Cashman. Считам, че това е последната ми възможност да Ви изкажа благодарността си. Вие наистина сте лицето на борбата за този конкретен регламент и за откритостта и прозрачността в Парламента. Вие се превърнахте в нейното лице, символ и защитник.

Считам също, че аз и Сесилия Малмстрьом, тъй като сме от Швеция, се ползваме с голямо доверие и едва ли някой ще се усъмни, че ще продължим да се борим за откритост и прозрачност. В същото време имахме и някои спорове, защото изпълняваме различни роли и понякога трябва да преценяваме реалистично какво можем да постигнем, защитавайки позициите си във всяка институция. Това не винаги е лесно. Считам, че политическата обстановка като цяло и политическото равновесие също се промениха, а това се отрази на обсъжданията ни по тези въпроси.

Нашата отправна точка обаче, бих казала, е една и съща и заявяваме също така, че този конкретен регламент относно достъпа до документи свърши много добра работа. През годините той беше отличен инструмент, който искаме да бъде използван не само от лобистите и онези, на които се плаща, за да преглеждат всички документи. Искаме широката общественост и журналистите да могат да го използват и да имат пълен достъп до документите. Това е моята отправна точка. Знам, че, както стана ясно, с министъра споделяме това виждане.

Считам също, че шведското председателство беше отлична възможност за придвижване на тези въпроси. Сега наистина искам да благодаря на Парламента за възможността да проведем това разискване за прозрачността и новия Договор от Лисабон, тъй като той поставя по-силен акцент върху откритостта и така наречената представителна демокрация. Всички сме съгласни, че това развитие е изключително благоприятно.

Конкретният въпрос, който обсъждаме днес, е: какви мерки ще предприеме Комисията по отношение на преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001?

Както знаете, с Договора от Лисабон публичният достъп до документи се разширява, както каза и министърът, с включването на документите на всички институции, органи, служби и агенции на Съюза, макар че, по разбираеми причини, съществуват някои ограничения по отношение на Съда на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка.

Относно преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, искам да изтъкна, че новото правно основание – член 15, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – е много сходно с предишния член 255 и че основната разлика е разширяването на институционалния обхват.

Този въпрос беше разгледан от Комисията в нашето съобщение от 2 декември тази година. Неговата цел беше да приведе в съответствие висящите предложения за вторично законодателство с новия договор. (Може би на някои от вас то е известно като акта „омнибус“ на европейски жаргон – нека забравим това още в момента, в който го казах.)

Това означава, че сега всеки един от законодателните органи може да внесе изменение за разширяване на обхвата на регламента с включване на други органи и институции. С тази забележка искам да информирам Съвета, че това беше предложено и прието от Комисията.

По-нататъшният напредък в законодателната процедура, водеща до приемането на изменен Регламент (ЕО) № 1049/2001, е в ръцете на законодателните органи: Парламента и Съвета. Все още сме на етап първо четене. Не разполагаме със законодателна резолюция и не е известна позицията на новия Парламент. Комисията, разбира се, ще продължи да допринася за постигането на споразумение, както и при други законодателни процедури.

Договорът от Лисабон създава правна рамка за демокрацията на участието. Що се отнася до Комисията, вече предприехме редица инициативи за подобряване на допитването до и участието на обществеността в предложените нови политики. Например ще направим оценка на консултативните насоки на Комисията в светлината на новите разпоредби на договора и ще решим дали са необходими изменения за допълнителното им подобряване; също така вече започнахме работа по гражданската инициатива, стартирайки обществено допитване, за да чуем мнението на гражданите и заинтересованите страни, преди да представим предложение.

Голямата значимост на гражданската инициатива беше призната и от Европейския съвет миналата седмица. Разбрах, че предстоящото испанско председателство я определя като главен приоритет в дневния ред. То иска бързи резултати.

Тази сутрин, както вече беше казано, междуинституционалната комисия за публичния достъп до документи заседава по покана на шведското председателство. Задачата на тази група е да проучи най-добрите практики, да разгледа евентуалните конфликти и да обсъди по-нататъшното развитие на въпроса за публичния достъп до документи.

Така решихме заедно да бъде създаден уебпортал „Откритост“, публичните регистри на нашите институции да се допълват взаимно, съответните ни ИТ услуги да координират усилията си за осигуряване на достъп; сега ще обмислим и въздействието върху достъпа до документи в случаите, когато нашите институции създават или променят електронни системи за съхраняване на данни.

Знам, че в този период от годината пишете списъци с желания. Считам обаче, че когато става въпрос за откритост и прозрачност, не трябва да разчитате на Дядо Коледа. Считам, че сега зависи само от нас да постигнем резултати: от Парламента, Съвета и Комисията. Реални, конкретни и преки резултати. Считам, че вече сме започнали и че трябва да продължим по този път, затова очаквам с нетърпение нашето разискване.

 
  
MPphoto
 

  Renate Sommer, от името на групата PPE.(DE) Г-н председател, с докладчика и докладчиците в сянка от другите групи се договорихме да внесем въпрос, изискващ устен отговор, относно хода на процедурата и следващите стъпки. Въз основа на отговора от Съвета и Комисията планирахме да обсъдим как да процедираме. Току-що получихме техния принципен отговор. Не ми е напълно ясно защо докладчикът, противно на споразумението между групите, внезапно внесе резолюция, в която предварително е изложил собствената си гледна точка. Какъв отговор иска той от Комисията и Съвета? Г-н Cashman, дълбоко Ви ценя, но всичко това стана безмълвно и потайно при пълна липса на прозрачност. Дотук бяха твърденията Ви, че се борите за прозрачност. Вие се опитахте да я заобиколите. Освен това считам, че законосъобразността на тази резолюция е твърде спорна от гледна точка на Правилника за дейността. При всички случаи съдържанието на резолюцията повтаря Вашия доклад от миналия парламентарен мандат, което я прави напълно излишна.

Знам, че се опитахте да договорите с докладчиците в сянка внасянето на обща резолюция, но аз съм принципно против тази резолюция. Според мен влизането в сила на Договора от Лисабон не внесе такава промяна в правното основание на досието, така че да доведе до промяна в ролята на Европейския парламент. Докладът беше и е досие в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение. Това обяснява и опасенията на моята група относно законосъобразността на резолюцията от гледна точка на Правилника за дейността.

Не искам да обсъждам съдържанието. Съчетавате много различни неща, включително цитати от Договора за Европейския съюз, Договора от Лисабон и Хартата на основните права, всички извадени от контекста, за да направите предложението си за резолюция законосъобразно. Тя със сигурност не е правно издържана в пълния вид, в който е представена. Не сте поели ангажимент за поверителност, какъвто очевидно е необходим поне до някаква степен. Това например се изисква при международните споразумения от трети страни като conditio sine qua non. Помислете само за споразумението със САЩ за СУИФТ. Например не е включен и вариант за посредничество под формата на прозрачност ex-post. Не сте успели да предвидите това. Освен това се пренебрегват и други правно защитени права, като например защитата на данните или правото на неприкосновеност на личния живот.

Не трябва да приемаме тази резолюция. Получихме добър отговор от Комисията и Съвета и следва да продължим на тази основа, с други думи, отговорът на нашия въпрос, изискващ устен отговор. Изисквам, г-н Cashman, да оттеглите Вашето предложение за резолюция.

 
  
MPphoto
 

  Vilija Blinkevičiūtė, от името на групата S&D.(LT) Благодаря ви, г-н председател, госпожи и господа. Определено споделям мнението на нашия колега г-н Cashman, че след влизането в сила на Договора от Лисабон и промяната в правната ситуация сега е най-подходящият момент да се подновят обсъжданията относно регламента от 2001 г. относно разрешаването на публичен достъп до документи, както и за неговото принципно усъвършенстване и изменяне.

С Договора от Лисабон се стремим към много по-голяма откритост към обществото, което означава, че решенията трябва да се взимат възможно най-открито и да бъдат възможно най-разбираеми за гражданите. Още повече че оценяването на цялата дейност на Европейския съюз и доверието в нея са свързани с това, доколко нашите граждани разбират и имат достъп до работата на Европейския съюз и приетите документи.

Откритостта е необходима, по-конкретно, с оглед на укрепването на принципите на демокрацията и зачитането на основните права. Така възможността обществото да има достъп до документите трябва да се превърне в основен принцип, а поверителност трябва да има само при изключителни обстоятелства.

Европейският парламент вече свърши много работа в тази област. През март тази година той изготви доклад относно предложението на Комисията за изменение на действащия в момента регламент и това ново предложение на Европейския парламент е подходяща основа за нови обсъждания. Не трябва обаче да забравяме, че разискваме изменение на регламент и следователно е наложително да се поддържа непрекъснато сътрудничество между всички институции на Европейския съюз и да се постигне общо споразумение относно преразглеждането на правилата за прозрачността.

Един подобрен регламент би установил по-добро равнище на прозрачност. Тъй като Договорът от Лисабон укрепва принципите, които се стремят към по-голяма откритост в Европейския съюз и по-тясно сътрудничество с гражданите, е важно да се въведат конкретни мерки и да се положат основите на управлението на институциите на Европейския съюз с оглед на постигането на тази цел.

Затова призовавам новата Комисия да представи предложение възможно най-скоро и да договори обща позиция със Съвета, за да гарантира напълно открит и непрекъснат диалог с гражданите и сдруженията, които ги представляват.

 
  
MPphoto
 

  Diana Wallis, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, изключително съм доволна от въпроса и съм благодарна на г-н Cashman, че изложи своите възгледи. Всъщност имах впечатлението, че всички политически групи в Парламента са на едно мнение за резолюцията. Според получената от мен информация това е бил резултатът от срещата днес следобед.

Ясно е, че с влизането в сила на Договора от Лисабон можем да направим крачка напред по целия въпрос за прозрачността. Като заместник-председател на Парламента, отговарящ за прозрачността, не винаги съм смятала този въпрос за лесен, но считам, че сега имаме шанса да постигнем по-добри резултати и по-тясна връзка с нашите граждани. В Парламента обръщаме внимание на собствените си разпоредби за достъпа до документи и достъпа до информация. За мен беше истинско удоволствие да се срещна със Сесилия Малмстрьом и Маргот Валстрьом тази сутрин, за да могат нашите три институции най-накрая да се съберат и наистина да постигнат някакъв напредък. Вече беше споменато – и считам, че за нас това е голям пробив – че вместо този междуинституционален орган, който се среща от време на време, през две-три години, решихме да се срещнем отново след шест месеца и определихме много по-редовен график. Гледаме сериозно на този въпрос и това е сериозен общ сигнал от наша страна, че целта ни е да постигнем реална прозрачност между всички нас и да гарантираме, че нашите граждани могат да наблюдават законодателния процес на всичките му етапи, а също и че могат да имат реален принос и реален поглед към това, което вършим.

Така че моята група, а, считам, и всички групи – се съгласи да бъдат направени изменения, които да отразят днешния напредък. Остана само да кажа „благодаря“ за това, че ние, трите дами, успяхме да постигнем някакъв напредък по този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Zbigniew Ziobro, от името на групата ECR. (PL) Г-н председател, според много интересуващи се от европейски въпроси журналисти това, което е известно като „демократичен дефицит“, се наблюдава в европейските институции от много години насам. Това обвинение понякога се отправя несправедливо, но друг път се основава на реалността. Във втория случай се изтъква, че когато се смята, че важни решения се вземат от анонимни европейски чиновници в далечния Брюксел, демократичният механизъм не работи както трябва. Именно затова следва да се подчертае, че откритостта е изключително важен елемент от дейността на Европейския съюз. Властта трябва да се отчита пред обществото. В противен случай, както историята вече е показала, властта се корумпира.

Европейското общество е съставено от различни нации, които живеят в отделни страни. Затова институциите на Европейския съюз трябва да отговарят пред гражданите на всяка държава-членка, а за да гарантираме непрекъснат надзор над цялата власт, поверена на Европейския съюз, трябва да позволим пълен достъп до документите. Имам предвид най-вече работните документи, анализите и консултациите, проведени от Европейската комисия или Съвета. От съществено значение е влиянието на заинтересованите групи върху развитието на разпоредбите да бъде документирано и достъпно за всички. Важно е не само Парламентът да има пълен достъп до тези документи. Гражданите на всички държави-членки на Европейския съюз трябва да имат правото на демократичен надзор, така че от него да се ползват всяка заинтересована организация в обществото и всеки журналист. Единствено прозрачността може да гарантира, че органите и персоналът на Европейския съюз ще използват предоставените им правомощия за общото благо на гражданите на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Rui Tavares, от името на групата GUE/NGL.(PT) Госпожи и господа, настоящото разискване засяга въпроса за доверието. Европейските институции винаги искат от гражданите да им имат доверие. По време на процеса за Договора от Лисабон, за добро или зло, те поискаха от гражданите да им се доверят. Започна финансовата криза, и те поискаха от гражданите да им се доверят. И все пак, доверието е двупосочна улица и не можем да искаме от гражданите да ни вярват, ако в същото време ние не им се доверяваме достатъчно, за да им покажем всички процеси и вътрешни процедури, които движат Комисията. Тези, които държат властта, не могат да се оплакват, че гражданите нямат доверие на политиците, ако самите политици нямат доверие на гражданите.

Това е проблем на демокрацията; и не само, това е и проблем на пропиляването на възможности. Самото общество е огромно хранилище на знания, които ще пропилеем, ако не включим гражданите в процеса на ръководене и управление на Европейския съюз. Затова без никакво притеснение заявявам, че напълно подкрепям усилията на докладчика, че той прави услуга на демокрацията и че трябва да се стремим не само към прозрачност, но преди всичко към това да гарантираме, че прозрачността не е само красива дума, а означава нещо конкретно.

 
  
MPphoto
 

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD.(EN) Г-н председател, в моята държава, както и на други места, Европейският съюз напълно заслужено си е спечелил славата, че взима решенията си скришом, потайно и прикрито. Предвид това човек би предположил, че сега Комисията ще направи всичко по силите си да бъде открита и прозрачна. Вместо това тя изготви това предложение – № 1049, ако не се лъжа – част от което на практика ограничава достъпа до документи, които в момента са публично достъпни.

Освен това от университета „Харвард“ съм запомнил една важна максима, която гласи, че решения, които се вземат без прозрачност и без подходящ обществен надзор, имат вродената склонност да бъдат лоши решения. Трябва да приемете, че една от причините Комисията да предложи толкова много зле планирани, зле измислени, неподходящи или зле съставени предложения, с които ние в Англия и в други държави трябва да се примиряваме, е липсата на прозрачност. Така че по въпроса за тази правна рамка бих искал настоятелно да призова Комисията да преосмисли предложението си, ако това изобщо е възможно за една несъвършена институция с несъвършена система на управление.

 
  
MPphoto
 

  Salvatore Iacolino (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, изслушах много внимателно изказванията на Комисията, председателството и моите колеги. Програмата от Стокхолм наистина допълнително изясни важността на правото на достъп до документите, изготвяни от институциите на ЕС.

Договорът от Лисабон също потвърждава правото на достъп до документи на физически и юридически лица, като в същото време обаче гарантира, че ще бъдат създадени разпоредби, чиито критерии и ограничения ще бъдат съобразени с характеристиките на всеки орган. Както вече беше споменато, тази година Парламентът вече имаше възможността да разгледа въпроса за достъпа до документи и по това време мненията до известна степен се различаваха.

Днес всички се съгласихме с необходимостта от реално адаптиране на регламента от 2001 г., но въпреки това внесеното от г-н Cashman предложение не изглежда приемливо, тъй като предлага преминаваща всякакви разумни граници възможност за достъп до документи, което понякога на практика би могло да бъде в разрез с преобладаващия обществен интерес. Ще цитирам някои примери: преговорите с трети държави или други чувствителни дейности изискват ясна дефиниция, баланс между законното право на прозрачност, оповестяването и запознатостта и отказа на достъп до документи в съответствие с преобладаващия и признат обществен интерес.

Продължаваме да бъдем убедени в необходимостта да се укрепи правото на достъп до документи на физически и юридически лица със съзнанието, че трябва да определим разумен принцип за балансиране на противоположните потребности: разширяване на ролята на Европейския омбудсман, определяне на точни и подходящи критерии за достъп и въвеждане на преходни разпоредби, които постепенно ще доведат до съобразени с потребностите на гражданите правила, които да са съвместими с нормалното функциониране на институциите. За тази цел разчитаме на ролята на настоящото испанско председателство, както и на дейностите на Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Cornelis de Jong (GUE/NGL).(NL) Г-н председател, кой точно документ търсите? Кой е номерът на документа? Това са само два от отговорите, които гражданите могат да очакват, когато зададат въпрос на европейските институции. Гражданите обаче искат информация, а не промоционални материали или неразбираеми политически документи и затова, разбира се, е необходима драстична промяна на курса. Акцентът трябва да е върху гражданите. Това е в основата на въпросите на г-н Cashman, на когото искам да благодаря за отличното и – отправям тази забележка към г-жа Sommer, която, за съжаление, вече напусна залата – изключително прозрачно сътрудничество през последните няколко месеца.

Бих искал част от европейския бюджет за предоставяне на информация да бъде изразходван за това да се гарантира както чрез цифрови информационни медии, така и чрез пряк междуличностен контакт, че гражданите получават реална, пълна информация и отговори на въпроси като „Можете ли да ми кажете какъв е реалният напредък по изпълнението на решенията, взети от Европа, относно европейските усилия по време на Конференцията за изменението на климата в Копенхаген?“. Ето това искат да разберат гражданите и призовавам Комисията, Съвета, и по-конкретно членовете на ЕП, да подкрепят нашите инициативи за по-голяма прозрачност. Това според мен е единственото наистина ясно послание.

 
  
MPphoto
 

  Heidi Hautala (Verts/ALE).(FI) Г-н председател, публичният достъп до документи означава правото на гражданите да участват във вземането на решения и да получават необходимата за тази цел информация. Договорът от Лисабон потвърждава това основно право на гражданите на ЕС. Ако Европейският парламент не защити това основно право, кой тогава?

Ето защо е много важно на това заседание да приемем силна и ясна позиция в подкрепа на прозрачността. Не трябва да допускаме никакви крачки назад, нито пък онези, които Комисията предлага.

Мога да ви уверя, че се чуват много погрешни мнения за това, какви решения се вземат тук. Не искаме да излагаме на риск международните преговори, но считаме, че гражданите имат правото да знаят какви въпроси, засягащи техните права, се обсъждат с чуждестранните сили. Не твърдим и че всеки член на Европейския парламент следва да осигури публичен достъп до съдържанието на електронната си поща. Ако някой има подобни опасения, те са напълно безпочвени.

 
  
MPphoto
 

  Andreas Mölzer (NI).(DE) Г-н председател, въпросът за прозрачността и достъпа на гражданите до документи в Европейския съюз без съмнение е важен, дотолкова, доколкото хората в Европа все още са изключително недоволни от европейската политика в областта на интеграцията.

В Австрия например голяма част от хората са недоволни или скептични спрямо Европейския съюз, тъй като имат чувството, че липсва прозрачност и достъп до политиката. Процесът на представяне и впоследствие на прокарване на Договора от Лисабон, наред с избора на председателя на Европейския съвет и върховния представител, създаде в гражданите впечатлението, че не могат да видят какво се случва, че липсва прозрачност и че нямат представа защо беше направено това. Считам, че за да може гражданите да възприемат Договора от Лисабон като успех, е важно да предизвикаме в хората усещането, че могат да установят кой, защо и как взема решенията в Съюза.

 
  
MPphoto
 

  Michael Cashman, автор.(EN) Г-н председател, считам за необходимо да повдигна два въпроса.

Г-жа Sommer все още е в залата и мисля, че е подходящо, дори и тя да не слуша, да отговоря на нейните думи. Тя отправи редица обвинения. Едно от тях е, че не съм действал по прозрачен начин. Бих искал да я поправя, като кажа, че всички политически групи и всички докладчици бяха поканени на всички заседания. Когато не можеха да присъстват, техните позиции бяха коректно представяни на тези заседания. Всички решения, взети впоследствие, бяха съобщени на всички докладчици в сянка и всички политически групи.

Предложено беше да оттеглим предложението за резолюция, което според г-жа Sommer е недемократично и непрозрачно и за което нейната група не знаела нищо. Това е много интересно, тъй като днес следобед водих преговори с нейната група – групата на Европейската народна партия (Християндемократи) – във връзка с техния проект на предложение за резолюция относно въпроса, изискващ устен отговор. Така че мога да заключа само, че тя е била зле информирана и на базата на това великодушно предположение очаквам с нетърпение да преговарям искрено и добросъвестно с групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и всички останали групи.

И накрая, допуснах един пропуск. Това е последният път, когато с члена на Комисията Валстрьом се озоваваме лице в лице тук в тази зала, и бих искал да заявя официално, че нито аз, нито Парламентът някога сме поставяли под съмнение Вашата ангажираност с въпроса за откритостта и прозрачността. Вие сте абсолютно права – винаги ни се е налагало да защитаваме позицията на собствените си институции и Вие защитихте Вашата по блестящ начин, без никога да се отклонявате от принципа на откритост и прозрачност.

Вие сте и съм сигурен, че ще продължите да бъдете отличен държавен служител с примерна репутация. Никога не сте се страхували да правите това, което считате за редно, правилно и почтено и бих искал да Ви благодаря от името на хората, които никога няма да имат привилегията да се срещнат с Вас.

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, действащ председател на Съвета.(SV) Г-н председател, законодателството относно публичния достъп до документи, с други думи – това, което тук наричаме Регламент (ЕО) № 1049 – ни послужи добре. Гордея се, че заедно с г-н Cashman и с приноса на Комисията в лицето на г-жа Валстрьом, изиграх роля в тези събития.

Договорът от Лисабон ни дава възможността да направим още крачка напред, тъй като разширява обхвата. Това е много положителен факт. Изразявам съжаление, че нямаше възможност да се инициира междуинституционален диалог с Европейския парламент през есента. Изчаквахме становището на Европейския парламент, преди да можем да продължим. Считам, че испанското председателство също ще се нуждае от някакъв знак относно позицията на Европейския парламент по този въпрос, за да може да постигне напредък в междуинституционалните преговори.

Докато чакаме това да се случи, можем да направим много. Г-жа Валстрьом и г-жа Wallis споменаха нашата среща тази сутрин, която е реален начин за насърчаване на прозрачността и достъпа до документи, както и за това нашите институции да станат „по-лесни за ползване“. Един от въпросите, които обсъдихме, беше как можем да използваме компютърните си системи, така че граждани, журналисти, неправителствени организации и други да могат да следят напредъка на даден законодателен акт от етапа предложение на Комисията чак до окончателното му гласуване.

Считам, че това ще помогне значително да се повиши разбирането, познаването и доверието по отношение на ЕС. Както беше казано, прозрачността е нещо добро, необходимо и важно. Тя подобрява ефективността на решенията, повишава доверието в тях и намалява риска от нередности и подозрения.

Ако легитимността на ЕС по отношение на решенията нарасне, това ще повиши и качеството на нашите решения. Затова е прекрасно, че Европейският парламент провежда това разискване и се надявам, че то ще бъде продължено, дори и шведското председателство да няма тази възможност. Благодаря на г-н Cashman и на Парламента, че повдигнаха този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Маргот Валстрьом, заместник-председател на Комисията.(EN) Г-н председател, това беше много успешен начин да ме развълнувате, тъй като говоря тук за последен път. Не можех да избера по-добра тема, по която да направя последното си – вероятно – изказване пред Европейския парламент от тази за откритостта и прозрачността.

Ще изложа някои основни факти. Европейската комисия представи предложение. Това е единственото предложение на масата за преговори. Направихме го под формата на преработен вариант, което означава, че смятаме основните принципи в този регламент за добри. Можем да ги използване, но трябва да ги осъвременим, да ги надградим и да ги направим по-ефективни. Това беше идеята на тази преработка.

Имаме някои различия по някои въпроси – как да дефинираме документите и т.н. – но все пак, именно в такъв вид преговори следва да участваме и да осигурим напредък. За тази цел се нуждаем от първо четене в Парламента. Това е основното послание от наша страна.

На базата на новия договор считаме също, че можем да постигнем това, като разширим обхвата на регламента. В Комисията считаме, че това е основната разлика. Сега той ще обхваща всички органи, агенции и т.н. на Европейския съюз. Това е нашата позиция на този етап, затова все още се надяваме, че Парламентът възможно най-скоро ще проведе първо четене. След това ще можем да получим становището на Съвета, за да можем да започнем истински разисквания и преговори и накрая да стигнем до решение.

Относно редица много важни въпроси, които, г-н Cashman, повдигнахте във Вашия доклад: считам, че има други средства, които можем да използваме, тъй като те са до известна степен извън обхвата на регламента. Но все пак това са много важни инициативи. Те трябва да се отнасят до регистрите, до въпросите, които обсъдихме – днес например – където можем да подобрим откритостта и прозрачността чрез други методи, не само чрез регламента. Именно оттук ще продължим. Знам, че това не Ви харесва особено, но поех инициативата да изготвя план за действие за откритостта, части от който обсъдихме днес, в който да можем да обединим силите си и да положим усилия да продължим с откритостта и прозрачността, както и да се борим за тях.

В този дух на позитивизъм – наистина бих искала да е позитивен – искам да благодаря на всички и да използвам възможността да ви пожелая „Весела Коледа и Честита Нова година“.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Искам да се възползвам от възможността да ви благодаря още веднъж за сътрудничеството през всички тези години. Весела Коледа и най-добри пожелания за всички.

В съответствие с член 115, параграф 5 бяха внесени пет предложения за резолюция(1).

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 17 декември 2009 г.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE), в писмена форма. (PL) Г-н председател, проблемът с достъпа до документите на органите и институциите на ЕС, който обсъждаме днес, според мен е изключително важен за законодателния процес на Европейския съюз. Прозрачността е от жизненоважно значение, защото благодарение на нея всеки гражданин на ЕС има право на достъп до документи, които, по смисъла на член 15, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз включват не само части от действащия правен ред, но и проекти на правни актове. Това означава, че всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или чието регистрирано седалище е в държава-членка, може да оказва пряко влияние върху новото законодателство, и това представлява специална форма на обществен контрол. Сега действащият Регламент № 1049/2001 осигурява подходящ достъп до документите на ЕС, но с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. бяхме изправени пред изключително предизвикателство, при което нарасна ролята и реалното участие на гражданите на ЕС. Затова неограниченият достъп до документи е значителен определящ фактор за бъдещата форма и функция на ЕС.

 
  

(1)Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност