Председател. – Следващата точка е въпросът с искане за устен отговор от Danuta Maria Hübner, от името на комисията по регионално развитие, относно политиката на сближаване след 2013 г. към Комисията (O-0121/2009/rev. 1 - B7-0229/2009)

  Danuta Maria Hübner, автор. – (EN) Г-н председател, преди три години беше направена мащабна реформа на европейската политика по сближаването, която взе под внимание безпрецедентното разширяване на Съюза и нововъзникващите предизвикателства.

Не случайно през 2005 г. и 2006 г. основните приоритети на европейската политика на сближаване бяха: Лисабонската стратегия, иновациите и конкурентоспособността, изменението на климата, енергийната сигурност и ефективност, ефективното използване на водите, инвестирането в нови умения, привлекателността на територии за млади хора и качеството на живот.

Тъй като осъзнахме, че мисията на политиката на сближаване е да предвижда промяната, а не да я следва, включихме в дневния ред на политиката на сближаване за 2007–2013 г. всички тези приоритети, които виждаме днес като част от дневния ред на Комисията „Европа 2020“.

Ето защо преди повече от две години беше публикуван аналитичният доклад „Региони 2020“. Целта беше да разберем какви следва да бъдат приоритетите на политиката на сближаване след 2013 г. Днес сме добре подготвени, за да посрещнем бъдещето.

Преди една година политиката предостави всичките си активи на разположение на Европейския пакет за възстановяване, като по този начин осигури и ключовата връзка между стратегията за изход от реалната икономическа криза, от една страна, и дългосрочния устойчив растеж и структурните реформи, от друга.

Нашият въпрос с искане за устен отговор обаче се отнася до бъдещето. През следващите години Европа, в която живеем, ще се нуждае от решителни съвместни действия, за да отговори на очакванията на своите граждани, които днес са информирани и ясно осъзнаващи колко голямо е значението на избора, който правят създателите на политики. Тези очаквания се потвърждават от анкетите на общественото мнение.

Според думите на Жак Делор единният европейски пазар е конкуренция, която насърчава, сътрудничество, което ни прави по-силни, и солидарност, която ни обединява. Европейско сближаване, което е мотор за единния пазар, се осигурява от европейската регионална политика, която днес се основава именно на този троен фундамент: конкурентоспособност, сътрудничество и солидарност.

От години говорим за необходимостта да се отключи, да се мобилизира потенциалът за развитие на всички европейски региони и градове. Опитът и логиката ясно показват, че тази мобилизация се оказва най-ефективна и резултатна, ако към нея се стремим чрез пряко ангажиране на европейските правителства на поднационални равнища.

Европейската регионална политика вече издържа теста за субсидиарност. Субсидиарността е полезна за Европа.

Реформата на политиката на сближаване, извършена през 2006 г., я превърна в съвременна политика, отчитаща местоположението, основана на баланса между обективността и ефективността, между подходите отдолу-нагоре и отгоре-надолу, между общите европейски стратегически цели и гъвкавостта по места.

Необходимо е да има напредък по тези въпроси, да бъде продължена реформата на управлението на политиката, но определени принципи не трябва да бъдат загърбвани. Новият договор потвърди окончателно новото разбиране за европейската субсидиарност, която вече беше залегнала широко в политиката на сближаване, с други думи субсидиарността обхвана местните и регионалните равнища на управление.

Можем да направим повече по този въпрос, особено на местно равнище. Онези, които казват, че политиката на сближаване може да бъде ограничена до Брюксел и до национално равнище, или не са запознати с европейската действителност, или не разбират, че изключването на местното или регионалното европейско равнище от преследването на общите европейски цели в най-добрия случай е икономически недалновидно и политически опасно.

Сближаване е понятие, което не предвижда изключване. Политиката на сближаване не трябва да прави разделение въз основа на политически, икономически и социални съображения: тя следва да бъде политика за всички, както в случая с вътрешния пазар и общата валута.

Всички елементи на този интеграционен триъгълник – общ пазар, обща валута, сближаване – са взаимноукрепващи и взаимнозависими. Те са нашето общо, европейско обществено благо.

Ние, създателите на политики, поставихме високи очаквания с обещанието си да изпълним задачата, която ни е поставена. Предизвикателствата са добре известни; стратегията „ЕС 2020“ е открита за обществени консултации.

Необходима е политика за развитие с ясни цели и инструменти. Политиката на сближаване е политика за развитие, която ангажира всички равнища на европейско управление, които работят съвместно за европейските граждани.

В заключение, Европа се нуждае от нова енергия, която да осигури бъдещето й, тя трябва да се обнови по един решителен начин. Справедливо е да попитаме откъде би могла и следва да дойде тази енергия. За мен отговорът е ясен. Днес тази енергия трябва да дойде отдолу. Днес тази енергия може да бъде влята чрез пряко ангажиране на местните и регионалните равнища на европейско управление в преследването на общите европейски цели.

  Павел Самецки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, поставените въпроси са съвсем уместни. Те подчертават важността, която придавате на политиката на сближаване, както и решимостта ви да запазите политиката в основата на европейската интеграция.

Що се отнася до въпроса Ви за многостепенното управление, то е признато за основен механизъм при осъществяването на приоритетите на политиката на Европейския съюз. Нарастващата взаимна зависимост между различните равнища на управление в Съюза беше подчертана с документа за консултации, стартиран от Комисията във връзка със стратегията „ЕС 2020“.

Политиката на сближаване е добър пример за многостепенно управление. Тя предлага система на управление, която цени и използва местното и регионалното знание, съчетава го със стратегически насоки от общностното равнище и координира намесите между равнищата на управление.

Силните страни на многостепенното управление бяха подчертани и от комисията по регионите в нейната Бяла книга от месец юни 2009 г., в която тя призова Съюза да укрепи механизмите на многостепенно управление и подчерта тласъка, резултат от политиката на сближаване, който допринесе за прилагането и на други политики на Общността.

Относно вашите два въпроса, свързани с възможното отказване от цел 2 и допустимостта на всички европейски региони, в периода 2007–2013 г., всички региони са отговаряли на условията за подкрепа със структурни фондове. По отношение на периода след 2013 г., на този етап няма официална позиция на Комисията.

Що се отнася до третия Ви въпрос относно отслабването на действието на принципа на допълняемост, допълняемостта е един от основните принципи на политиката на сближаване. Тя гарантира, че структурните фондове няма да заместят обществените или равностойните структурни разходи на държава-членка. По този начин тя гарантира действително икономическо въздействие на намесите на Европейския съюз и осигурява политика на сближаване с важна за Европа добавена стойност.

По отношение на Вашия въпрос относно регионалното измерение на политиката на сближаване след 2013 г., Договорът от Лисабон запазва целта за намаляване на различията между равнищата на развитие на различните региони и на изостаналостта на регионите в най-неблагоприятно положение като част от правомощията на Съюза по отношение на икономическото, социалното и териториалното сближаване съгласно член 174.

В допълнение член 176 посочва, че Европейският фонд за регионално развитие е предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите в Съюза посредством участие в развитието и структурното приспособяване на регионите, чието развитие изостава, и в конверсията на регионите със западаща индустрия.

По отношение на Вашия въпрос относно включването на регионалното и местното равнище на управление в преследването на европейските цели в рамките на политиката на сближаване след 2013 г., бих искал отново да обърна вниманието Ви към документа за консултации на Комисията във връзка със стратегията „ЕС 2020“, който търси активната подкрепа на заинтересованите страни, като например социалните партньори и гражданското общество, и който признава, че възприемането на визията на „ЕС 2020“ също ще бъде от ключово значение за нейния успех.

Комисията все още не е изготвила позиция относно това, каква роля ще има политиката на сближаване при реализирането на стратегията „ЕС 2020“. Политиката на сближаване обаче има капацитета да мобилизира регионални или местни участници от всички държави в преследването на европейските цели.

Във връзка с Вашия въпрос, дали Комисията възнамерява да публикува Бяла книга относно териториалното сближаване, на този етап не се предвижда отделна Бяла книга относно териториалното сближаване. Вместо това изводите от политиката, направени след обществения дебат по Зелената книга относно териториалното сближаване, ще бъдат включени в цялостен законодателен пакет за политиката на сближаване за периода след 2013 г., изготвен в контекста на Петия доклад за сближаването, който съгласно новия договор трябва да бъде представен през 2010 г.

По въпроса Ви относно ролята на Европейския социален фонд в политиката на сближаване с цел постигането на балансирано и устойчиво развитие, политиката на сближаване играе ключова роля в изпълнението на европейските приоритети. Това се отнася и за Европейския социален фонд, който ще продължи да се стреми към своите цели, както са посочени в Дял XI от новия договор.

Постигането на социално, икономическо и териториално сближаване изисква подходящи политики и набор от инвестиции от различни равнища. Инвестициите в човешки капитал, финансирани от Европейския социален фонд, представляват основен компонент на този набор от политики в контекста на глобалната икономика, основана на знанието.

Що се отнася до въпроса Ви относно ролята на политиката на сближаване по отношение на други политики на Европейския съюз, политиката на сближаване предоставя на Европейския съюз най-големия източник на инвестиции в реалната икономика. Съобщението на Комисията от месец декември 2008 г. относно „Политика на сближаване: инвестиране в реалната икономика“ подчерта важността на политиката за насочване на вниманието върху изпълнението на Лисабонската програма за Европейския съюз, инвестирането в хората, в икономиката, в научни изследвания и иновации, приоритетни инфраструктури и енергетика.

В момента вниманието на Комисията е съсредоточено върху това да гарантира, че изпълнението на планираните инвестиции може да бъде осъществено в сътрудничество с националните и регионалните органи възможно най-ефективно. Това усилие предвижда тясно сътрудничество между съответните служби на Комисията и между Комисията и съответните регионални и национални органи.

Практически пример за сътрудничество между службите на Комисията е „Практическо ръководство по възможностите за финансиране от ЕС за научни изследвания и иновации“, публикувано през 2007 г., чиято цел е да помогне на евентуални бенефициери да се ориентират в трите инструмента за финансиране на Общността и да предостави съвети на създателите на политики относно координирания достъп до тези инструменти.

Що се отнася до Европейския социален фонд, привеждането на неговите приоритети в пълно съответствие с насоките за политиките на заетост осигурява пряка връзка между политиката по заетостта на Европейския съюз и финансовата подкрепа на Европейския съюз.

Налице е и взаимно допълване между действията, подкрепяни чрез политиката на сближаване и чрез тази за развитие на селските райони, както ясно е посочено в стратегическите насоки на Общността за двете политики.

Надявам се, че успях да отговоря на някои от въпросите Ви и очаквам с нетърпение интересно разискване.

  Lambert van Nistelrooij, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, днешното разискване беше основно съсредоточено върху една оценка по същество на политиката на сближаване и бъдещето на тази политика. Разбира се, Европейският парламент иска междинна финансова ревизия. Политиката на сближаване и използването на средствата сега и в този последващ период до 2020 г. представлява основна част от това. За наша голяма изненада обаче, в неофициалния документ преди междинната ревизия никъде не беше направена оценка по същество. Искам ясно да заявя, както и първият оратор от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), че новата Комисия трябва да представи на Европейския парламент нова оценка по същество, а не карикатура на регионална политика.

Документът, съдържащ визията на председателя на Комисията Барозу „ЕС 2020“, предвижда растеж на икономиката, основана на знанието, осигуряването на оборудване и обучение, конкуренция и зелена икономика. Следователно регионалната политика сега и в бъдеще представлява европейската интеграционна рамка за реализирането на тези цели. Вижте прехода в енергетиката, изменението на климата и Лисабонската стратегия: всички те са жизненоважни елементи за регионите и градовете.

Що се отнася до групата на Европейската народна партия (Християндемократи), ние желаем да съсредоточим политиката на сближаване много повече върху ключовите елементи от тази стратегия „ЕС 2020“, като в същото време запазваме солидарността между всички региони, както и цел 2, за която преди малко членът на Комисията спомена доста бегло. Насърчаването на конкуренцията в богатите региони представлява част от цялостната оценка. Разделянето на бюджети, повишаването на секторната фрагментираност на средствата на европейско равнище в обхвата на рамката на такава междинна ревизия е напълно безсмислено и е грешен подход. В сегашния кризисен момент виждаме колко са важни регионалните фондове за възстановяването. Те се отпускат по-бързо и се усвояват напълно: през 2009 г. в моя регион, южна Нидерландия, за иновации и нови цели на практика са били мобилизирани 100%. В началото на 2010 г. аз лично ще публикувам доклад относно взаимодействието между регионалните фондове и научноизследователската и развойната дейност.

Бих искал да завърша с въпрос. Г-н член на Комисията, казвате, че няма да представяте Бяла книга относно териториалното сближаване, но именно Парламентът ще се занимава с това съгласно обикновената законодателна процедура и ще трябва да гарантира, че тези неща са заложени в новите нормативни актове.

  Constanze Angela Krehl, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, иска ми се да видя по-вълнуващо встъпление в тази тема, тъй като считам, че европейската политика на сближаване трябва да бъде променена след 2013 г. Изправени сме пред предизвикателства, които са доста по-различни от тези преди 10 или 15 години.

Вниманието на моята група е съсредоточено върху факта, че солидарността между регионите не подлежи на уговорки. От една страна, това означава, че всички региони трябва да имат възможността да участват в политиката на сближаване на Европейския съюз, а от друга, това също така означава, че трябва да се противопоставим на всеки опит за повторно национализиране на политиката на сближаване. Необходим ни е европейски подход, който дава възможност европейските граждани да се идентифицират с Европейския съюз.

За нас няма съмнение, че ние също трябва да се променим. През следващите няколко години основното внимание ще бъде съсредоточено върху обсъждането на областите, които да бъдат приоритетни за получаване на средства от европейската политика на сближаването. В бъдеще няма да сме в състояние да субсидираме всеки с европейски пари. Трябва да се съсредоточим върху създаването на ефективни инфраструктури, по-специално в новите държави-членки, и върху развитието на научните изследвания и иновациите. Разбира се, трябва също така да не забравяме, че в бъдеще европейската политика на сближаване ще трябва да отговори адекватно на предизвикателства като изменението на климата, демографските промени и глобализацията.

Трябва също така да се съсредоточим върху градското развитие. Не защото искам да пренебрегна селските райони, а защото знаем, че 80% от гражданите живеят в малки градове, големи градове и градски покрайнини и защото развитието на селските райони, за съжаление, към момента не представлява част от политиката на сближаване, а е включено в селскостопанската политика. Нашият подход е да създадем по-силни мрежи. Все още не знам дали това ще даде резултат, но трябва да отговорим подходящо на предизвикателството.

Важно е, че подкрепата за самите хора също е част от политиката на сближаване и именно за това изказвам съжаление относно факта, че членът на Комисията отговори някак заобиколно. За нас това означава най-вече образование, обучение и квалификации за всички – от малките деца до възрастните. Учене през целия живот е важна концепция. Това обаче означава и че Европейският социален фонд (ЕСФ) трябва да продължи да бъде част от политиката на сближаване. Не трябва и да се помисля за отделяне на ЕСФ от политиката на сближаване.

Трансграничното сътрудничество е много важно за нас. Искаме да засилим това сътрудничество, като в същото време намалим бюрокрацията.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Филиз Хакъева Хюсменова, от името на групата ALDE. – Уважаеми колеги, дебатът за реформата на структурните фондове има фундаментално значение относно възможността Европейският съюз да притежава финансови инструменти, адекватни на икономическото състояние, природните и човешките ресурси.

Изправени сме пред изпитанието да прогнозираме и определим такава политика на сближаване, която в крайна сметка да поддържа благополучие за гражданите. Тази политика беше и е един от видимите количествено измерими изрази на европейската солидарност, но различията между някои региони са твърде драстични и не трябва да си затваряме очите пред този факт.

Тревожното е, че се наблюдават тенденции на тяхното увеличаване, което може да задълбочи неравенството и да доведе до изолираност. Като представител на една от най-бедните държави-членки на Европейския съюз, пледирам един от акцентите на кохезионната политика да бъде сближаването на държавите-членки с нисък доход.

Обръщам внимание, че ние не гледаме на структурните фондове като на панацея. Наясно сме, че трябва да впрегнем усилия и да увеличим собствената си скорост към постигане на базовите стандарти на Европейския съюз, но също така предупреждаваме за възможността различните скорости на страните да доведат в подходящ момент до вътрешно преструктуриране на Съюза.

Преди всичко трябва да се създадат критерии, опростени условия и равен шанс при усвояване на средствата от европейските фондове и едва след това да се прилага клауза за намаляване на подкрепата за държавите, които не отбелязват напредък. Намирам за удачно, ако някои държави срещат затруднения, действайки сами, те да бъдат включвани в области и проблеми със значимо транснационално измерение.

Така европейските средства ще бъдат насочвани и към по-богатите държави и техните региони с по-нисък БВП. И накрая, резултатите от кохезионната политика трябва да се измерват и със заетостта, която тя създава. Това също е показател как тя се интегрира с другите политики и осигурява добавена стойност.

  Elisabeth Schroedter, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, не беше казано много за значимостта на европейската политика на сближаване в Европа. Тя има централно място в Европейския съюз, тъй като това е политиката, която стои в основата на Европейския съюз. Тя е символ на солидарност и на победа над националния егоизъм. Тя е инструмент за всички региони. Ето защо Европейският парламент е толкова загрижен, че този механизъм за солидарност може просто да бъде премахнат зад гърба ни. Не е знак за добро управление, когато Комисията тайно издава стратегически документи, вместо да проведе открито разискване за това, как можем да продължим с механизма за солидарност в светлината на големите предизвикателства, пред които сме изправени, като например изменението на климата и демографските промени, имайки предвид големите бюджетни ограничения.

Трябва ни реформа, но резултатът от нея трябва да бъде истинска промяна. Тя трябва да доведе до устойчиво развитие в регионите. Тя трябва да осигури на регионите подкрепа за проектите им, не да се състои от политика, диктувана отгоре, както го прави в момента този механизъм за целево заделяне на средства. Вместо това тя трябва да развие един процес, движен отдолу нагоре в тясно партньорство с всички участници в регионите. Вече имаме метода LEADER за развитие на селските райони. Това е отличен метод за насърчаване на устойчивото развитие и участието на всички, за да бъде гарантирано много високо ниво на приемане на местно равнище. Необходима ни е обаче Комисия, която е достатъчно смела да каже „да“ на механизма за солидарност и „да“ на регионите, които взимат решения относно своето собствено развитие, а не това да бъде отговорност на националните правителства.

  Oldřich Vlasák, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, текущата политика на сближаване е жив организъм. С промяната на Европа се променя и отношението на отделните държави и групи спрямо тази политика. За съжаление, при обсъжданията на бъдещето на политиката на сближаване след 2014 г. се появяват повече въпроси, отколкото отговори.

Ще продължи ли политиката на сближаване да служи предимно на най-слабо развитите региони на Съюза? Ще имаме ли възможността да изградим транспортна и техническа инфраструктура през бъдещия период? Ще успеем ли да подобрим качеството на живот и да спестим средства? Ще успеем ли да намалим бюрокрацията и твърде голямата администрация, свързана с отпускането на финансиране от Европейския съюз? Ще търсим съгласувани отговори на тези и други въпроси в съвсем близко бъдеще.

От гледна точка на бъдещото развитие аз лично считам, че е жизненоважно първо да приведем в правилно съответствие ролята на местните органи при управлението на европейските фондове, и второ, да насочим европейски фондове за подкрепа на използването на модерни технологии. Именно тези две области са съчетани в така наречената инициатива „Интелигентни градове“, която предлага възможност за съживяване на общинските органи, като в същото време се предложи на икономическия сектор възможността в период на икономическа криза да прилага съвременни системи и интелигентни технологии и да генерира икономически растеж. Това несъмнено е основание за съсредоточаване на стратегически инвестиции в тази област не само на равнище местни органи, но също и на равнище държави-членки и дори Европейски съюз. Интелигентни транспортни системи, които могат да избавят градовете от транспортния хаос, подпомагащи навигационни механизми, които могат да увеличат привлекателността на градовете за туризъм, и системи за отдалечено подпомагане, даващи възможност на възрастните хора да остават по-дълго вкъщи, са видове инвестиции, на които следва да бъде дадена зелена светлина.

В резултат на икономическата криза разискването ни относно бъдещето на политиката на сближаване стана дори още по-належащо, отколкото беше преди. Днес трябва помислим много внимателно къде да насочваме европейски фондове.

  Charalampos Angourakis, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-н председател, политиката на сближаване на Европейския съюз не само не съумя да намали регионалните и социалните неравенства, но дори спомогна за задълбочаването им. Стойностите, отчетени в статистиката, често са измислени, както самият Европейски съюз признава, което е причината той да създаде преходен режим за подкрепа за множество региони, три от които са в моята родина – Гърция.

Господството на неравноправното развитие в капиталистическата система е безкомпромисно, особено в момент на криза, през който контрастите са още по-очебийни. За съжаление, прогнозите за 2013 г. са дори по-лоши за работниците, особено в по-слабо развитите райони. Политиката на сближаване на Европейския съюз се опитва да прикрие тази политика, насочена срещу обикновените хора, да откупи хората, да дезориентира работниците и, което е по-важно, да осигури рентабилност на капитала.

Целта на временното туширане на контрастите между отделните слоеве на плутокрацията, която подвеждащо е наричана „солидарност“, сега е заменена от господството на конкуренцията и свободния пазар. Тези елементи съществуват и в Лисабонската стратегия и стратегията на Европейския съюз за 2020 г.

Тя призовава за нови форми на регионално и местно управление, както се предлага в Гърция от партиите ПАСОК и „Нова демокрация“, за по-широко и по-непосредствено участие на Европейския съюз в регионалните органи и диференцирано териториално сътрудничество, което да бъде пренесено отвъд националните граници. Призоваваме работниците да отхвърлят тази политика.

В заключение, бих искал да се възползвам от времето си за изказване, за да Ви призова, г-н председател, да упражните влиянието си, за да бъдат удовлетворени в Европейския парламент справедливите искания на работниците, които излизат на улични протести.

  John Bufton, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, що се отнася до политиката на сближаване след 2013 г., един излязъл наяве проектен бюджетен документ, озаглавен „План за реформиране за глобална Европа“, разкрива, че финансирането от Европейския съюз след 2013 г. може да бъде изцяло променено в посока към национално координиране, а не разпределяне на регионално равнище.

Проектът съдържа отстъпление от контрола на регионално и местно равнище, пренебрегвайки принципа на поделеното управление. Вместо това, спрямо новия бюджет се възприема секторен подход, а не независимо функциониране в рамките на сега съществуващите структури.

Предложението да се ограничи политиката до национално равнище би довело до това, да се даде право на държавите-членки да управляват преразпределението. Това не само означава, че нетните вносители ще загубят допълнително обратно финансиране, а и че държавите-членки, които се очаква да се присъединят към Европейския съюз съгласно бъдещото разширяване, ще станат членки при финансиране за сближаване, което вероятно ще продължи за срока на бъдещия бюджет.

В резултат на това ще се окаже, че държавите, които в момента поемат голям дял от финансовия товар на Съюза, като например Обединеното кралство, трябва да финансират все по-голям брой държави-членки, които отговарят на изискванията за подкрепа.

По-малък брой държави ще трябва да носят на гърба си все повече, като е възможно да бъде загубено възвръщането на средства, например в случая на Обединеното кралство. С все по-нарастващия брой държави, които желаят да станат членки на Европейския съюз, опасявам се, че Уелс ще стане свидетел на това как към по-новите държави-членки ще бъде насочена така необходимата му подкрепа.

Не е изненадващо, че някои от най-богатите държави в Европа, като Норвегия и Швейцария, се държат на разстояние от Европейския съюз, тъй като знаят, че ще трябва да плащат, за да финансират по-бедните си съседи. Но Уелс не може да си позволи да плаща, ако не получава нищо в замяна.

Стъпката укрепва допълнително все по-засилващата се амбиция на Европейския съюз да стане по-интегриран, централизиран и федерален, като в същото време изоставя регионалното измерение на политиката на сближаване, което потвърждава ангажимента на Европейския съюз да подкрепя териториалното сближаване и да бъде полезен на всички свои членове.

Вместо това Европейският съюз, под маската на добри намерения, тайно се отдръпва от сътрудничество и компромис в името на консолидация.

Докато на европейците се казва, че Съюзът – под предлог, че засилва търговските връзки – укрепва селскостопанските връзки и насърчава равенството, машинациите на все по-бюрократичната Европа отслабват усилията, насочени към селското стопанство и регионалното развитие в полза на нежелана и амбициозна глобална стратегия, включително засилена емиграция към държави като Обединеното кралство.

За такава програма ще трябва да бъдат отделени по-големи дялове от бюджета на Европейския съюз за сметка на региони като Уелс. Последните плащания по програми на Европейския съюз, финансирани от структурните фондове за периода 2007-2013 г. ще бъдат направени през 2015 г. Не е сигурно какво – ако въобще ще има такова – последващо финансиране от Европейския съюз ще бъде на разположение на Уелс при бъдещи цикли на финансиране.

Подразбирането, че сближаването може напълно да отпадне от страна на по-богатите нации, без въобще да се споменава за преходно финансиране, ще отнеме още повече от правото на глас на хората в Обединеното кралство.

Непропорционалните финансови разходи по членството е по-добре да бъдат насочени към финансиране на икономическо развитие чрез самоиздръжка, определена от самото Обединено кралство.

Преразгледаният бюджет на Европейския съюз, който предстои да бъде публикуван през пролетта, най-вероятно ще накара всяко европейско правителство да декларира необходимостта от повишени заеми на публичния сектор. Става все по-вероятно равнището на финансиране на разположение на Уелс да бъде съществено намалено.

Последствията ще включват намаления на програмните бюджети, по-малко инвестиции в икономиката на Уелс като цяло и масова загуба на работни места, свързани с управлението и изпълнението на проекти.

Вместо да допринесе за благото на моите избиратели, Европейският съюз ще нанесе удар на хората в Уелс, ако съкрати средствата по този подмолен начин. Вероятният резултат от намаляването на финансирането за Уелс и Обединеното кралство ще окаже огромно въздействие върху нашата държава като цяло, което ще повлияе и на селскостопанския сектор.

Сега е моментът да бъде проведен референдум в Уелс и Обединеното кралство относно връзките с Европейския съюз, за да могат хората да решат кой искат да ги управлява – Уестминстър или Брюксел.

  Markus Pieper (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, нека за момент си представим европейските региони без европейската регионална политика. В много малки градове и селски райони щяха да липсват ключови стимули за структурна промяна. Пограничните региони с техните проблеми, свързани с пограничните работници и трансграничната инфраструктура, просто ще бъдат пренебрегнати. Социалната политика вече няма да може да се възползва от европейските средства за политиките по образование и заетост. Средните предприятия няма да могат да участват успешно в международните мрежи.

Без европейска регионална политика, общностите в регионите ще станат незабележими. Ето защо изразяваме силното си раздразнение от сигналите, идващи от Комисията, които включват предложения за социални програми без подкрепата на структурните фондове. Това би превърнало Комисията в социален монополист без регионите или би довело до призиви за политика на субсидиране само по отношение на най-слабите в нашето общество. Това, от своя страна, би означавало, че напълно ще забравим за европейския контекст и ще се върнем към ерата на повторната национализация.

Независимо дали Комисията оповестява сега тези документи, Европейският парламент няма да даде своята подкрепа за стъпката, която те приписват на регионална политика, без регионите. Това не означава, че не сме отворени за реформи. Новите предизвикателства, свързани с околната среда, енергийната политика или с демографските промени, трябва да бъдат интегрирани във вече съществуващите ни структури за субсидии. Аз също така подкрепям едно по-лесно отчитане на европейския принос за регионите.

Трябва също така да наложим по-строги санкции на държавите-членки, които все не съумяват да покажат, че могат да управляват правилно фондовете. Повече регионално съфинансиране, повече отпуснати заеми, повече прозрачност и по-голяма ефективност: такъв вид предложения искаме да видим за реформиране на политиката на сближаване. Ще подкрепим такива предложения, но ще се борим срещу всеки опит да се разруши регионалната политика. Реформи – да, повторна национализация – не!

  Georgios Stavrakakis (S&D). – (EL) Г-н председател, съгласен съм с моите колеги, които се изказаха до момента, и аз също бих искал да подчертая, че не можем да приемем политика на сближаване след 2013 г., която, първо, ще направи разграничение между регионите в Европа с предложения като това, да отпадне цел 2 (конкурентоспособност); второ, ще предвижда повторна национализация на политиките; и трето, ще изключи местните органи от планирането и изпълнението на политиките на Общността.

Тъкмо обратното, ние предвиждаме политика на сближаване след 2013 г., период, през който все още ще има обща европейска политика, прилагана по отношение на всички региони на Европейския съюз, която ще продължи да получава подходящо финансиране, за да постига своите цели и ще има опростени правила за прилагане, така че да придобие още по-голяма добавена стойност.

Изразявам загриженост по отношение на съдържанието на документа за стратегията „2020“, тъй като в него не се споменава политиката на сближаване, която е най-подходящият инструмент за постигане на целите от Лисабон. На практика голяма част от политиката на сближаване вече работи за постигане на тези цели и ще докаже добавената си стойност. Също така важно доказателство за нейната значимост е, че политиката на сближаване е в основата на Европейския план за икономическо възстановяване.

Има една политика за развитие, една политика за солидарност, една политика за всички европейски граждани независимо от региона на Европейския съюз, в който те живеят. За съжаление обаче, в Европейската комисия забравят това или изглежда го пренебрегват и разглеждат предложения, които променят принципите и формата на политиката на сближаване. Бъдете сигурни обаче, че ще използваме всяка възможност, за да им го напомним.

  Michael Theurer (ALDE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, финансирането на регионите и структурните фондове представляват част от нашата практическа икономическа политика и правят Европа широко разпознаваема. В районите, управлявани от местните органи, градовете и общините в регионите, различни участници работят в тясно сътрудничество. Ето защо трябва да запазим този интегриран подход спрямо целия Европейски съюз.

Призовавам Комисията да съсредоточи много повече внимание върху малките и средните предприятия и да ангажира много по-активно в бъдещата политика на сближаване районите, управлявани от местните органи, малките градове и общините. Определено ще трябва да инвестираме в инфраструктурата на бъдещето, но най-важното е да гарантираме, че за малките и средните предприятия са осигурени иновации и трансфер на технологии. В бъдеще също така ще трябва да осигурим възможност за субсидиране на работни места. Това са ключови въпроси, когато избираме нова насока на структурната политика и политиката на сближаване в Европейския съюз.

  François Alfonsi (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, що се отнася до групата на Зелените/Европейски свободен алианс, политиката на сближаване е в основата на една от най-важните политики на Европейския съюз: солидарността. Европа става по-силна всеки път, когато бъде показвана европейска солидарност. За нас това е въпрос от основна важност.

Според нас Европейската комисия трябва да интегрира следните принципи. Първо, тъй като териториалното сближаване е политически приоритет, то следователно трябва също да бъде и бюджетен приоритет.

Второ, регионът е подходящо равнище за партньорство за политиката за регионално развитие. Повторното национализиране на тази политика за нас е неприемливо.

Трето, сближаването трябва също така да бъде използвано, за да се намалят най-сериозните икономически и социални различия в една територия в полза на ощетените градски зони или селски райони, които изпитват трудности или които получават много малко услуги поради структурни затруднения, какъвто е случаят с островите например.

В заключение, допустимостта на всички региони на Европейския съюз да се възползват от политиката на сближаване трябва да бъде преценявана за всеки случай поотделно, разбира се, според тяхното равнище на благосъстояние, но Европейският съюз трябва да може да даде своя принос, когато става въпрос за политиките на сближаване.

  Cornelia Ernst (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, това разискване засяга същината на Европейския съюз. Изборът е между пазарната и социалната политика. Сегашните идеи на Комисията за бъдещето на политиката на сближаване са неприемливи. Структурните фондове трябва да бъдат укрепени, а не отслабени. Европа трябва да направи повече, а не по-малко, за да преодолее икономическите и социалните различия в развитието. Искам съвсем ясно да заявя, че повторната национализация дори на части от сегашната политика на сближаване би имала сериозни последици за регионите в неблагоприятно положение, включително тези в Германия, и по-специално в източна Германия. След последната фаза на разширяване на Европейския съюз различията между регионите в Съюза се задълбочиха.

Също така за мен е важно, по-специално, да бъдат признати социално-икономическите изисквания в регионите, които са малко над прага за допустимост от 75% от средния БВП за глава от населението в Европейския съюз. Рязкото премахване на субсидиите след 2013 г. ще бъде унищожително за тези региони.

Разбира се, от изключителна важност е определени субсидии за малките градове да бъдат увеличени от Европейския съюз, тъй като това са именно местата, където има най-голям потенциал за икономика и финанси, защото малките градове бяха особено силно засегнати от кризата.

Бих искала да кажа няколко последни думи за пограничните региони. Като член на Европейския парламент от източна Германия знам, че там трябва да инвестираме и да постигнем много. Изразявам голямата си загриженост, че Комисията не ни подкрепи в това отношение.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, междувременно вероятно сте чули, че има сериозно недоумение и безпокойство сред членовете на комисията по регионално развитие, защото така нареченият таен документ от Комисията е в обръщение от октомври. Този документ съдържа проект на бюджетна реформа за периода 2013–2020 г., която представлява обратен завой в бюджетната политика. Първоначалният регионален фокус на бюджета е заменен от секторен подход.

Новият проект представлява огромно ограничение спрямо принципите на субсидиарност и многостепенно управление, което е в противоречие с Лисабонската стратегия. По-конкретно проектът съдържа планове за отказ от цел 2, с други думи, конкуренция и политика по заетостта. Тъй като във всяка държава-членка има региони по цел 2, това, разбира се, би имало трагични последици за две трети от всички региони в Европейския съюз. Това недомислено предложение е оправдано въз основа на това, че различието между новите – или с други думи бъдещите – държави-членки и Западна Европа на национално равнище е толкова голямо, че е необходима нова бюджетна политика. В светлината на финансовата криза за това се казва, че е начин да бъде стимулирана икономиката.

Изглежда ми логично това предложение да е в очакване на присъединяването на Турция. Известно ни е, че ще бъде необходимо увеличено финансиране и това е начин на планиране, който да гарантира, че ще бъдат на разположение огромните средства, необходими за присъединяването.

Бих искал обаче да заявя съвсем ясно, че на регионално равнище успехът на политиката на сближаване се определя именно от нейната близост до местните икономически проблеми. Като резултат средства ще бъдат инвестирани разумно и ефективно, както е правено досега. Ако регионалният компонент не бъде включен, няма да е възможно да бъде спряна икономическата криза.

Не бях убеден от отговора на г-н Барозу на отвореното писмо на г-жа Hübner, с което тя изрази своята загриженост, ето защо очаквам да видя скоро едно конкретно изявление.

  Alain Cadec (PPE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, нашата група ясно подкрепя силна и добре финансирана политика на сближаване, която може да насърчава конвергенцията на европейските региони. Всъщност ние считаме, че за да бъде ефективна, тази политика трябва да бъде реформирана и подобрена. Ние, Парламентът и Европейската комисия, трябва да изработим тази политика заедно, при максимална прозрачност.

Приветствам създаването от парламентарната комисия по регионално развитие на работна група за бъдещата политика на сближаване. Консултациите по бюджета след 2013 г. и бъдещите цели трябва да включват всички заинтересовани участници: държавите-членки, Европейската комисия и Парламента. Немислимо е да отслабим, или на практика да се откажем от регионалните и местните равнища, които придават същинския смисъл на тази политика. Където по-специално става въпрос за финансиране, днес сме изправени пред огромна несигурност по отношение на бъдещето на тази политика на сближаване. Крайният срок на текущата финансова рамка е несигурен, както и обхватът на реформата на финансовата перспектива. Не трябва да се забравя колко важно е да се поддържа стабилността на финансирането на тази политика. От ключово значение е и да бъде отхвърлена всяка идея за повторно национализиране на политиката на сближаване, тъй като това би лишило регионите от избор как да разпределят структурните фондове и би премахнало регионалното измерение на тази политика.

Г-н член на Комисията, очакваме категорично активно отношение от Комисията, що се отнася до изготвянето на Бяла книга относно териториалното сближаване. По отношение на разпределението на тези фондове не желаем егалитаризъм, а финансово равноправие и искаме то да е обвързано с форма на хармонично развитие, основано на изводи и на състояния, които са различни при отделните територии. Политиката на сближаване не трябва просто да бъде съсредоточена върху най-бедните региони; тя трябва да е насочена към всички европейски региони, включително и презокеанските.

За Парламента е жизненоважно да има ясно определени местни центрове за контакт. Това е цената – единствената цена – на която европейските структурни фондове ще бъдат разпределени справедливо и ефективно.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искал в началото да поздравя всички социални организации, присъстващи в Копенхаген, като се надявам на положителен резултат за бъдещето на нашата планета и за бъдещето на глобалното сближаване.

Трябва да защитаваме политиката на сближаване като политика на Общността, която е защитна стена срещу опитите за повторна национализация. Това е необходимо не само защото тя пряко влияе на развитието на сближаването в нашите региони и държави-членки, а и заради нейната добавена стойност по отношение на стратегическото планиране, финансовата стабилност и привлекателността на европейския проект.

В същото време е важно да се вземе предвид ключовата роля, която регионите имат и ще имат в политиката на сближаване. Децентрализираното управление и доброто управление на различните равнища са от особена важност, за да се гарантира успехът на политиката за регионално развитие.

Създаването на преходни механизми, които да осигурят плавен преход в онези региони и държави, в които намесата постепенно намалява в рамката на така наречената цел „Сближаване“, е друг въпрос, за който съм загрижен. Същото се отнася и за развитието на европейските региони, които трябва да се справят с пречки от природно естество, като например особеностите на пограничните региони.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, изключително сме загрижени от развитието на събитията около реформата на бюджета, по-специално по отношение на структурната политика и политиката на сближаване.

В криза, белязана от огромни социални неравенства и регионални несъответствия, структурната политика и политиката на сближаване е основен фактор за ефективно икономическо и социално сближаване. Това означава запазване на ясни цели в тази област, а не опити за национализация на разходите по политиките на Общността, било то в областта на селското стопанство или на рибарството, които биха били в ущърб на по-слабо развитите държави и региони, а така също и на най-отдалечените региони.

Има обаче различни знаци, които показват, че са в ход действия, които допълнително ще изопачат концепцията на сближаването, било то опитвайки се в нея да бъдат включени и финансирани всички видове дейности и участници, които нямат връзка с целите на сближаване – особено стратегията „2020“ на Европейския съюз и политиката за изменение на климата – или като се променят критериите за допустимост и управление. Ето защо настоящото разискване относно политиката на сближаване след 2013 г. е изключително необходимо. Очакваме с нетърпение да получим ясни отговори в подкрепа на реална социална политика на сближаване.

  Nuno Teixeira (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, спешно ни е необходимо разискване относно бюджета на Общността и как в бъдеще да подобрим неговата устойчивост и прозрачност. Финансовата рамка за периода след 2013 г. трябва да се бъде изградена на основата на солидарност и териториално сближаване. Това са ключови ценности за региони като Мадейра, които постоянно са изправени пред трудности и затова им е необходима постоянна подкрепа.

Бих искал да споделя с вас няколко идеи, които считам, че винаги трябва да присъстват, когато обсъждаме и разработваме нашата политика на сближаване. По редица поводи Комисията споменава определени аспекти, които считам за основни при нейното изготвяне и изпълнение, като например необходимостта тази политика да бъде по-гъвкава, по-опростена, по-ефективна и с по-голяма насоченост към постигане на резултати. Има обаче въпроси, по които съм загрижен, по-специално що се отнася до нуждите на най-отдалечените региони. Във връзка с това бих искал да направя няколко кратки бележки.

Първо, настоящият регионален подход следва да има превес над алтернативни критерии, като например секторите с добавена стойност. Такава промяна би създала опасност за цел 2, от която в момента се възползват около две трети от европейските региони, а също и би била непродуктивна в региони със силно икономическо развитие и конкурентни предимства.

Второ, считам, че е жизненоважно да се бъде запазен критерият за близостта в политиката на сближаване. Трябва да бъде запазено приоритетното значение на разпределянето и управлението на структурните фондове от регионална гледна точка, а не от национална или дори от централизирана европейска гледна точка.

Третият въпрос, който ще повдигна, е последен, но съвсем не и по важност – бих искал да подчертая член 349 от Договора от Лисабон, който предвижда специално третиране на най-отдалечените региони по отношение на достъпа до структурни фондове именно поради тяхното икономическо и социално положение, което е усложнено от постоянни и характерни ограничения и особености, които намират израз в постоянните им трудности и следователно налагат постоянното търсене на помощ.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D). – (PL) Г-н председател, политиката на сближаване допринася днес за развитието на пътна и железопътна инфраструктура, най-вече в новите държави-членки. Благодарение на тази политика бяха създадени много нови работни места и несъмнено ще бъдат създадени още през следващите няколко години. Инвестициите, свързани с опазването на околната среда, също са изключително важни.

Когато правим оценка на политиката и нейната ефективност до момента, си заслужава да отговорим на един основен въпрос: какво ще се случи след 2013 г.? Европейският парламент следва ясно да заяви, че няма консенсус относно рационалността на политиката на сближаване. След 2013 г. както нейните традиционни дейности и механизми, така и самата политика на сближаване следва да подкрепя научните изследвания, науката, развитието, иновациите, създаването на работни места и борбата с глобалното затопляне. Политиката на сближаване трябва също така да включи по-активно селските райони. Важно е политиката на сближаване да бъде осъществявана въз основа на региони и макрорегиони.

  Tamás Deutsch (PPE). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да говоря накратко по три въпроса: за равенството на права и статут, за тайната, и не на последно място – за важността на развитието на селските райони. Двадесет години след падането на Берлинската стена и 20 години след като нашия колега, László Tőkés, разруши стената на мълчанието в началото на румънската революция в Тимишоара в Трансилвания, беше казано неведнъж, че в Европейския съюз през XXI век вече няма стари и нови държави-членки, а единен Европейски съюз. Напълно съм съгласен с това становище, което, разбира се, е много общо, но считам, че е важно то да не се появява само като част от знакови решения, а и да бъде характеристика на практическото прилагане на политиката на сближаване, една от най-важните общи политики на Европейския съюз.

Ако държавите-членки на Европейския съюз имат равни права и статут, тогава е немислимо политиката на сближаване да бъде реформирана по начин, който да направи държавите-членки на Европейския съюз, които са се присъединили през 2004 г. и 2007 г., губещи от новата политика на сближаване. Такава реформа е просто немислима. Вторият въпрос засяга тайната. Абсурдно е положението, при което Европейската комисия или обявява някакви безсмислени становища относно бъдещето на политиката на сближаване, или не казва абсолютно нищо по въпроса. Като член на Европейския парламент и член на съответната комисия към Европейския парламента очаквам Европейската комисия да приеме ясно, недвусмислено становище по тези въпроси.

Не на последно място, искам да говоря за развитието на селските райони. Твърдо считам, че развитието на селските райони е ключов аспект на политиката на сближаване. Трябва да бъдат отделени подходящи ресурси за политиката за развитие на селските райони. Въз основа на техническата позиция, приета от Съвета на европейските общини и региони, считам, че е важно да обмислим възможността за интегриране на политиката за развитие на селските райони в политиката на сближаване след 2013 г.

  Luís Paulo Alves (S&D). – (PT) Политиката на сближаване е основният инструмент на Европейския съюз, чрез който да се гарантира, че всички европейски граждани имат еднаква възможност за успех, независимо къде живеят. Тя има значителен принос към създаването у европейците на чувство за принадлежност и е една от най-успешните и ефективни европейски политики за развитие.

Г-н член на Комисията, не мога да скрия загрижеността си по отношение на сега вече известния неофициален документ на Комисията и предложенията, съдържащи се в него. Не приемаме повторната национализация на политиката на сближаване, която на практика би приключила, ако нейната ефективност зависи от богатството на отделната държава-членка. Искрено се надявам, че Комисията ще се откаже от тази посока веднъж завинаги.

Както Ви е известно, г-н член на Комисията, новият член на Договора установява необходимостта европейските политики да бъдат адаптирани към специфичните характерни особености на най-отдалечените региони, по-специално за да смекчи техните затруднения, но така също и да използва оптимално техния потенциал. Бихте ли ни дали някаква представа относно бъдещата стратегия за най-отдалечените региони, която Комисията ще публикува през 2010 г.?

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, също както и моите колеги, изразявам загриженост по отношение на някои тенденции, посочени във вътрешния документ, който, както обикновено става, излезе наяве неотдавна. Областта, която буди в мен най-голяма загриженост, е предложението да бъде премахнати като приоритет целите за конкурентоспособност.

Тези цели за конкурентоспособност бяха жизненоважни, за да се даде тласък на развитието на селските райони и регионалното развитие – по-специално технологичните паркове, които спомогнаха да се развие интелигентната икономика и ще бъдат още по-необходими в бъдеще.

Те подпомогнаха и сближаването във вътрешността, а така също и между регионите. Според мен е много важно да се разбере, че има региони с огромна пропаст между бедни и богати. Това не винаги се признава и считам, че най-вече критерият да се основава всичко на БВП е погрешен показател. Следва да се отчита много повече покупателната способност и определено покупателната способност във вътрешността на някои региони е далеч по-малка от средното за страната.

Надявам се, че тези въпроси ще намерят място в предстоящата Бяла книга, както и възможностите, които съществуват във взаимодействието между научните изследвания, иновациите и регионалното развитие.

Както и моят колега, аз също изразявам загриженост относно политиката за развитие на селските райони – макар и не като част от политиката на сближаване, а по-скоро в съответствие с общата селскостопанска политика – но в същото време от жизненоважно значение е тя да не бъде отлагана за някои бъдещи предложения, защото развитието на селските райони, и по-специално семейните стопанства, е ключово за социалната инфраструктура на обществото.

В заключение искам също така да кажа, че трябва да бъде направено повече в борбата с измамите. Известно ми е, че през последните години бяха внесени подобрения, но трябва да гарантираме, че парите, които се дават от Европейския съюз, отиват по предназначение, така че да осигурим по-добри възможности за хората в целия Европейски съюз.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE). – (PL) Г-н председател, в Подкарпатие – регионът, който представлявам – има чудесни, трудолюбиви хора. Той е място, където работят много енергични хора, развиващи стопанска дейност. Появяват се нови инициативи, като например „Долината на авиацията“, но в същото време Подкарпатието е един от най-слабо развитите области на Европейския съюз. Нашите проблеми не са в резултат на липса на желание, а се дължат на структурни и инфраструктурни ограничения, които с помощта на различни програми се опитваме да преодолеем. Бих искала да подчертая, че, като част от нашите усилия, ние не искаме милостиня, а подкрепа за инициативите си. Ние също желаем конкурентоспособността на европейската икономика да се повиши и искаме решения, които ще спомогнат за опазването на нашия климат.

Ние обаче искаме промяната в приоритета на финансиране да бъде постепенна, а не внезапна, защото това би означавало по-уязвимите региони да бъдат оставени да се оправят сами. Много важно е политиката на сближаване да бъде осъществявана от регионите, тъй като такива решения имат най-голям ефект. Бих искала да отбележа и че политиката на сближаване носи много важно послание за гражданите. Тя показва, че Европа е единна и че си струва да се участва в този изключителен проект.

  Sabine Verheyen (PPE). – (DE) Г-н председател, регионалното структурно финансиране е важен инструмент за европейската интеграция, и по-специално финансирането по цел 2 беше в миналото разглеждано от хората в много региони като двигател на местното структурно и икономическо развитие. То е важно средство за управление на структурната промяна в регионите и районите, управлявани от местните органи.

Това дава възможност на гражданите да видят непосредствено какво означава да бъдеш част от Европа, защото резултатите от финансирането се виждат на местно равнище. Необходими са ни обаче по-опростени, по-ясни и по-прозрачни структури и по-добри средства за контрол, така че средствата да бъдат използвани устойчиво и ефективно. Сближаването, или конвергенцията на социалното и икономическото развитие, е основна цел на Европейския съюз и поради тази причина е важно в бъдеще този инструмент да бъде укрепен, а не отслабен.

Политиката на сближаване на Европа трябва да бъде по-ясна, по-прозрачна и по-ефективна. Отделните държави-членки трябва също да носят повече отговорност в тази област. Ето защо е важно да бъде запазена системата на допълняемост на финансирането. Не желаем структурното финансиране да бъде повторно национализирано. Ето защо бих искала Комисията да изпълни тези изисквания в критериите за финансиране за 2013 г.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) Г-н председател, Уелс вероятно е най-положително настроената към Европа област в Обединеното кралство и причината за това е, че всяка общност, почти всеки отделен гражданин и много организации се възползват от европейското финансиране, предишната цел 1, а сега средства за конвергенция.

Следователно ако предложенията, направени от Комисията, бъдат приети, смятам, че това би довело до огромни политически последици в области като Уелс. Това, разбира се, би имало и огромни икономически, финансови и социални последици за тези региони.

Ето защо считам, че е жизненоважно всички членове на Парламента настоятелно да приканят Комисията да представи предложения, които смятаме за приемливи – като под това имам предвид предложения, които биха позволили на всеки регион в Европа, който отговаря на условията, до получи достъп до структурните фондове – и също така да гарантират, че областите, които отговарят на изискванията за получаване на средства за конвергенция след 2013 г., ще имат и определен преходен статут в бъдеще.

  Председател. – Г-н Gollnisch, ето че най-сетне сте тук. Ще Ви дам думата, но имате само една минута.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, аз все пак слушах много внимателно изказванията на всички колеги. Смятам, че в тези изказвания се очертаха два основни въпроса. Първият е тайнствеността, обгръщаща мистериозния неофициален документ на Комисията, и това е причината да очакваме с такова нетърпение обясненията на Комисията.

Вторият е това доста странно отношение, с което политиката за териториално сближаване очевидно получава ново определение въз основа на изцяло нови приоритети, които изглежда имат малко общо със самата политика на сближаване. По-специално се сещам за въпроса за външната политика, който, както ни е добре известно, е приоритет на върховния представител, но който очевидно е доста по-малък приоритет в тази област.

Що се отнася до общата селскостопанска политика, за съжаление, тя вече стана жертва до голяма степен на пазарните сили. Ето защо считаме, че ще бъде доста полезно, ако Комисията ни даде много по-ясна представа за нейните цели оттук нататък. В заключение, на мен ми се струва, че глобалното затопляне не е част от политиката на сближаване.

  Alfredo Pallone (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, споделям опасенията на много от моите колеги. Убеден съм, че връщането на БВП към едва забележими стойности на положителен растеж, като прогнозираните за 2010 г., няма да отбележи края на икономическата криза, в която се намираме. Ще можем да считаме, че действително е приключила, едва когато заетостта се върне на равнищата от преди кризата. Най-оптимистичните прогнози сочат това да се случи около 2010 г.

В този контекст е необходимо да изпълняваме инвестиционна политика и е жизненоважно, що се отнася до стратегия, цел 2, или нещо сходно, да бъде запазена, тъй като тя представлява ефективен инструмент, който да окаже на нашите региони за преодоляване на кризата. Запазването на цел 2 е в интерес на Италия и на много други европейски държави, защото тя задоволява една основна нужда: развитие на изоставащите региони и повишаване на конкурентоспособността на най-развитите региони.

Имайки предвид тези доводи, г-н член на Комисията, г-н председател, нима не считате, че вашето отказване е изключително вредно за регионите на Италия, Европа и Средиземноморието, а също и за други държави?

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-н председател, всички или поне повечето оратори говорят за европейския социален модел, но това не намира достатъчно отражение в бюджета на Европейския съюз или в политиката на сближаване. Ето защо ми се иска да видя независим Европейски социален фонд (ЕСФ), който е отделен от европейската структурна политика. По-голямо финансиране трябва да бъде заделено за ЕСФ и той трябва да стане по-гъвкав. Трябва също така да бъде възможно да се увеличи финансирането, налично по време на седемгодишния финансов период.

Отделянето на социалния фонд от структурната политика ще даде възможност да бъде предоставено достатъчно структурно финансиране на регионите, които са слабо развити икономически и поради това са силно пренебрегвани от политиката на Европейския съюз за структурните фондове. Ето защо Европейският социален фонд следва да бъде използван по-ефективно за решаване на проблемите на пазара на труда, като например високите равнища на безработица, ниската заетост при жените, огромния брой на учениците, които рано напускат училище, и ниските равнища на допълнително обучение.

  Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (PPE). – (EL) Г-н председател, считам, че нашата парламентарна комисия взе много важно решение за днешното разискване, което очевидно е много интересно, имайки предвид множеството въпроси и много важните измерения, които бяха посочени и които са свързани не само с ефективната политика на сближаване след 2013 г., но и с естеството на Европейския съюз.

Бих искала да подчертая, че това разискване, тази загриженост, се оформя в много необичаен момент за Европейския съюз. От една страна, правим положителни стъпки към интеграция с Договора от Лисабон, а от друга, все още сме под въздействието на последиците от безпрецедентна международна финансова криза, в която всички осъзнаваме колко важна е солидарността на Европейския съюз при предоставянето на подкрепа за международния пазар и сближаването.

Искам да задам два въпроса на Европейската комисия, които тревожат Европейския парламент и по които споделям загрижеността на моите колеги. Първо, съществува ли намерение във вашите планове за новаторски предложения, които ще се радваме да приемем, за повторно национализиране на политиката на сближаване на Общността, и второ, какво ще се случи с цел 2, защото именно тя е необходима за конкурентоспособността не само на определени области, а в крайна сметка на целия европейски пазар?

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, считам, че работата на Парламента и на Европейския съюз е да създава основни условия, които да дават възможност на хората от всички държави-членки да имат възможно най-доброто качество на живот в регионите, в които живеят. Тези условия обаче са много различни в различните части на Европа. Ето защо ни е необходима силна и подходящо финансирана политика на сближаване.

Трябва категорично да отхвърлим всички предложения, които предвиждат отклонение от избрания от нас път, а както чухме, днес такива има. Не ни е необходима повторна национализация. Необходими са ни инструменти за финансиране за всички европейски региони, включително онези, в които вече са налице високи равнища на развитие. Не трябва да излагаме на опасност вече постигнатото.

Необходима ни е прозрачна система за субсидиране, която дава възможност за лесен достъп до финансиране, но в същото време гарантира, че средствата се използват правилно и ефективно. Трябва да мислим на европейско равнище, но да действаме на регионално.

  Iosif Matula (PPE). – (RO) Считам, че това разискване за бъдещето на политиката на сближаване след 2013 г. е много полезно. Днес, особено в тази криза, различията между равнищата на развитие в различните региони на Европа са значителни и продължават да се задълбочават.

Местните региони в Европа трябва да продължат с политиката на сближаване, за да постигнат предложените цели. Различията между различните региони трябва да бъдат намалени по-бързо и без протакане. Участието на регионалните и местните равнища на управление определено трябва да бъде увеличено, но без това задължително да ги кара да мислят, че са забравени или пренебрегнати.

Много държави в Европейския съюз основават своите усилия за развитие и национална икономическа политика също и на политиката на сближаване. Моята родина, Румъния, също счита, че би било от голяма полза да се продължи с текущата политика на сближаване и след 2013 г., чрез обединяване на усилия и национални средства с тези, предлагани от структурните фондове и финансите на регионално равнище.

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EL) Г-н председател, съгласна съм, че регионалната политика е лостът за по-добро сближаване и солидарност в Общността. Сегашната международна икономическа криза се вихри с пълна сила. Тя доведе до множество неравенства и натиск, по-специално сред уязвимите групи. Тя повиши безработицата, неравенствата и социалните катаклизми на национално и регионално равнище.

Настоящата глобална икономическа криза обаче представлява и предизвикателство. Солидарността на Общността има нужда от спешно укрепване, за да бъде постигната правилна, интегрирана европейска регионална политика на сближаване, която ще постави високи приоритети и ще запази подходящите инфраструктури и по-тясното трансгранично сътрудничество посредством обмен на най-добри практики.

Казваме „не“ на повторната национализация, „не“ на бюрокрацията, „не“ на липсата на прозрачност, „не“ на тайното харчене на фондове и на отказа от цел 2, които ще навредят на Южна Европа и Средиземноморието. Казваме „да“ на честното разпределяне на фондове на Общността, на участието на местните органи, на укрепването на малките и средните предприятия, на правилната реформа, която трябва да бъде извършена, за да е налице подходящо финансиране на действия за изпълнение на целите на Европа за 2010 г. В заключение, казваме „да“ на специалното третиране на отдалечените райони, по-специално Южна Европа и Средиземноморието.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (EN) Г-н председател, възходът на многостепенното управление доведе до увеличаваща се необходимост от координирани механизми и платформи, като местните органи често се оказват в положение, при което трябва да се занимават със социални различия, предизвикани от провеждането на политики, върху които те нямат контрол и могат да влияят в много малка степен.

Също така много е трудно да бъдат предвидени дългосрочните последици от проекти, финансирани от европейски фондове, и отражението на програми, които се изпълняват едновременно.

Бих искал да разбера как Европейската комисия възнамерява да подкрепи усилията на местните органи да изготвят интегрирана и устойчива стратегия за развитие, основана на нуждите на общностите, и отчитайки необходимостите, които могат да се повлияят от външни причини.

Какви инструменти ще разработи Европейската комисия за местните органи?

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-н председател, политиката на сближаване е стълб на политиката за развитие. Тя на практика е именно политиката, която има най-голям принос за укрепването на идентичността на регионите и местното общество. Според мен тук отиваме в две крайности. Някои искат да включат твърде много неща в политиката, а други желаят да я ограничат прекалено. Със сигурност най-важната цел на политиката е устойчивото развитие в няколко области.

Политиката на сближаване трябва да еднаква както за градските зони, така и за селските райони. Нека си спомним, че в Съюза – след такова мащабно разширяване – има много различия. Гарантирането на равни възможности за развитие е важна задача. Съвременните предизвикателства, които в същото време трябва да сме готови да посрещнем, са борбата срещу икономическата криза, неблагоприятната демографска тенденция и накрая – изменението на климата. Едно нещо е сигурно: политиката на сближаване трябва да бъде продължена и да бъде адаптирана към съвременните предизвикателства.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Бих искала да добавя към казаното от моя колега, че когато говорим за интелигентни градове, е важно да инвестираме повече в енергийната ефективност на жилищните сгради. Деветдесет процента от сградите, които ще съществуват през 2020 г., съществуват и сега. Ето защо искам бъдещата политика на сближаване да увеличи средствата за Европейския фонд за регионално развитие, така че да може да бъде използван от държавите-членки за подобряване на енергийната ефективност на сградите, особено на жилищните. Считам също така, че трябва да инвестираме повече в обществен транспорт, за да развием градската мобилност.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, моите колеги се изказаха по най-основните въпроси от днешното разискване. Бих искал да подчертая само два въпроса.

Първо, неприемливо е да бъдат изпълнени предварителните условия и да е налице инструментът, чрез който могат да се използват нашите политики за сближаване и програмите ни, а това в крайна сметка да бъде неизпълнимо поради оперативни, и най-важното, поради бюрократични причини. Следователно колкото повече опростим нашите процедури и политики, толкова по-близо ще бъдем до това, към което се стремим, а именно сближаване в Европа.

Второ, казахме, че, във всеки случай излизаме от икономическата криза, която в момента е обхванала цяла Европа и целия свят. Ако искаме да сме оптимисти, очевидно ще трябва да укрепим областите, който имат най-големи нужди и, което е по-важно, ако мога да се изразя така – и бих искал да чуя отговор от Комисията по този въпрос – социалните групи, които имат най-голяма нужда от подкрепа. Тук имам предвид най-вече младите хора.

Това е нашето основно становище и това на нашата политическа група по социалната пазарна икономика. Това е единственият начин, по който можем да посрещнем бъдещето с увереност.

  Павел Самецки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, първо, няма съмнение, че политиката на сближаване ще бъде тясно обвързана с реализирането на стратегията „ЕС 2020“.

Стратегията „ЕС 2020“ ще отговори на множеството глобални предизвикателства, а политиката на сближаване ще бъде сред ключовите и основни инструменти на разположение на Европейския съюз и държавите-членки за справяне с тези предизвикателства. Ето защо опасенията, че политиката на сближаване няма да бъде свързана с изпълнението на общата стратегия на Европейския съюз, са неоснователни.

Второ, Комисията на този етап няма ясни отговори на много от въпросите и проблемите, поставени от уважаемите колеги, като например този за географското покритие, обхвата или съществуването на региони по цел 2, подходящата база на финансиране, преходните споразумения или статута на отделни групи от региони.

Признавам, че това е така, но в момента е в ход активно и задълбочено обсъждане между службите на Комисията, както и между правителствените експерти от държавите-членки и Комисията. Това обсъждане ще доведе до изготвянето на цялостно становище на Комисията през есента на 2010 г.

През следващите месеци въпросите и проблемите, повдигнати тук, ще получат подходящ отговор от Комисията.

В заключение, бих искал да благодаря на всички уважаеми колеги за техните въпроси и предложения. Те потвърждават важността на политиката на сближаване като инструмент за дългосрочни инвестиции в области, които са необходими за изграждането на потенциал за растеж на европейските региони и държавите-членки. Ще отнеса вашите интересни и ценни коментари с мен в Брюксел и ще ги представя на моите колеги в службите на Комисията и на моя наследник на поста.

Комисията ще има готовност да продължи обсъжданията с Парламента, свързани с формата на бъдещата политика на сближаване, в идващите месеци.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (HU) Госпожи и господа, разискването за бъдещето на политиката на сближаване е от първостепенно значение. Имайки предвид, че тук става въпрос за хоризонтална политика, която преразпределя над една трета от бюджета на Европейския съюз, резултатите от постигането на целите за сближаване са определящи за бъдещето на континента. От създаването си политиката на сближаване постигна забележителен успех в ЕС-15. За съжаление, трябва да има по-активна намеса в държавите-членки, които са се присъединили наскоро и са засегнати от изключителна бедност. В допълнение, положението се усложнява още повече от нови, сериозни предизвикателства, като например изменението на климата, намаляването на населението или глобалната икономическа рецесия. Следователно в бъдеще ще се наложи да се справяме с териториални различия в социалните и икономическите показатели в една по-ефективна и по-гъвкава рамка. Трябва да се отдели особено внимание и на развитието на най-слабо развитите области, по-специално малки региони, които изостават от средното регионално равнище и които трябва да се справят с далеч по-сериозни недостатъци, отколкото заобикалящите ги области. Имайки предвид тази цел, би било добре да се обсъди целево заделяне на средства на равнище Европейски съюз, насочени конкретно към привеждане в съответствие на планово-статистическите региони от LAU 1 (известно преди като NUTS 4), където решението за използването на тези ресурси може да бъде взето от съответните малки региони или техните асоциации. Координацията с другите политики на Европейския съюз също трябва да бъде подобрена. Пречките между различните фондове трябва да бъдат премахнати, така че да може да бъде постигнато максимално възможното разпределяне на ресурси. Правилата за прилагане трябва също да бъдат значително опростени. Освен това приоритет трябва да бъде даден на инвестиции, свързани с образованието, професионалното обучение и устойчивата заетост, и на изпълнението на цялостни програми, пригодени към индивидуалните нужди на малките региони.

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) Европа на регионите е принцип, по който в Европейския съюз отдавна има съгласие. Политиката на сближаване след 2013 г. трябва да продължи да осъществява тази идея на практика. Добър подход е териториалното сближаване да се превърне в основна цел. В този контекст междурегионалното сътрудничество играе важна роля. През последните десетилетия междурегионалният подход отбеляза значителен успех. Различните проекти на Европейския съюз в тази област дават възможност на гражданите да се възползват пряко от членството и предоставят свободата на действие, характерна за европейската политика, на регионално равнище. Има обаче още работа, която трябва да бъде свършена в бъдеще. Междурегионалният подход изисква ефективна координация, за да се синхронизират различните структури в различните държави. Други важни аспекти на регионалната политика през следващите години ще бъдат допълняемостта при финансирането, междусекторното сътрудничество и обвързването с условия. За да се гарантира, че финансирането достига до областите, в които има нужда от него, проектите трябва да имат ясни и конкретни цели. Според мен внимателното дългосрочно планиране също носи допълнителна добавена стойност и предотвратява прахосването на фондове.

  Tomasz Piotr Poręba (ECR), в писмена форма. – (PL) Опасявам се, че разпоредбите, представени от Комисията – по-специално онези, засягащи прекратяването на цел 2 и отказа от регионалния аспект на политиката на сближаване в полза на секторния подход – могат да означават връщане към концепцията за Европа „на две скорости“ и увеличаване на дистанцията по отношение на икономиката и цивилизацията между старата и новата Европа. Такъв модел би бил отстъпление от интеграцията на всички 27 държави и от идеята за солидарност, заложена в член 3 от Договора от Лисабон. Тази идея със сигурност лежи в основата на цялата политика на сближаване, която се стреми да изравни възможностите и да премахне различията между регионите.

Предложението на Комисията, свързано с отделянето на по-голямо внимание на изследванията и развитието на нови технологии, заслужава висока оценка. Това е пътят, необходим на Европа. Избирайки това обаче, не трябва да забравяме регионите и държавите, в които повишаването на стандарта на живот до средния за Европейския съюз е основен въпрос. Спомнете си, че между най-богатите и най-бедните области на Европейския съюз има над 11 пъти разлика в благосъстоянието. Премахването на тези различия трябва да продължи да бъде основният принцип на политиката на сближаване на Европейския съюз.

В момента се изготвя нова версия на документа. Надявам се, че в новата версия Комисията ще вземе предвид казаното на днешното разискване и казаното в различните части на Европейския съюз на различни равнища: местни органи на управление, държавна администрация, асоциации и неправителствени организации. Добра регионална политика може да бъде постигната само чрез тясно сътрудничество с регионите.

(Заседанието се прекъсва в 11,05 ч. и се възобновява в 11,30 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н BUZEK
Председател

  Председател. – Ще направя съобщение. Отнася за една дама, която ни даваше подкрепата си в Европейския парламент в продължение на много години – г-жа Birgitte Stensballe. Тя, за съжаление, ни напуска и ще се пенсионира на 1 януари 2010 г.

(Залата удостоява г-жа Stensballe с овации с изправяне на крака)