Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/0105(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0048/2009

Разисквания :

PV 09/02/2010 - 13
CRE 09/02/2010 - 13

Гласувания :

PV 10/02/2010 - 9.2
CRE 10/02/2010 - 9.2
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0012

Пълен протокол на разискванията
Сряда, 10 февруари 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

10. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
PV
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Lambert van Nistelrooij (A7-0048/2009)

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Antoniozzi (PPE). (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да отправя моите най-сърдечни поздравления към г-н van Nistelrooij за неговия доклад, който аз категорично подкрепям.

В миналото, чрез различни инициативи и въпроси, съм питал има ли възможност фондовете на Европейския съюз да осигурят социално жилищно настаняване за най-нуждаещите се и маргинализирани категории от обществото, които местните власти определят в съответствие със скала на доходите, както става в големите столици и градски райони.

Жилищното настаняване, и по-специално настаняването за по-уязвимите слоеве на обществото, се превърна в истинско бедствие в много от големите европейски градове. Затова намирам доклада на г-н van Nistelrooij за стъпка в правилната посока, но също така мисля, че трябва да я доразвием, като вложим повече средства в решаването на спешните въпроси, свързани със социалното жилищно настаняване.

 
  
  

Доклад: Magdalena Alvarez (A7-0006/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D).(EN) Г-н председател, подкрепям този доклад, защото мисля, че се явява стъпка напред в борбата с измамите и укриването на данъци в европейски мащаб. Независимо от желанието на държавите-членки да сътрудничат в областта на данъчното облагане, осезаеми резултати не са постигнати и данъчните измами остават изключително разпространени в ЕС и имат твърде много отрицателни последици както за нашите икономики, така и за гражданите ни.

Силно приветствам предложените нови подобрения, които се надявам да донесат осезаеми резултати в борбата срещу измамите и укриването на данъци, особено разширяването на обхвата на директивата по отношение на всички данъци, включително вноските за социално осигуряване, автоматичния обмен на информация и подобряването на сътрудничеството между държавите-членки по въпроса за данъчното облагане.

 
  
  

Доклад: Leonardo Domenici (A7-0007/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Г-н председател, искам думата във връзка с доклада на г-н Domenici и бих искала да кажа, че си струва да отбележим толкова силната подкрепа, която дадохме тук, в Страсбург, на мерките, които ще подобрят прозрачността и обмена на информация, че тя ще позволи на данъчната администрация в държавите-членки да бъде по-ефикасна. Жалко, че трябваше икономическата криза да мотивира тази стъпка. Ахилесовата пета е съществуването на зони на „данъчен рай“ в различни островни държави, като някои от тях даже получават подкрепа от фондовете на ЕС. Следователно от нас зависи да се заемем енергично с въпроса и да използваме цялата тежест на ЕС. Опитите на отделни държави-членки да сключват двустранни споразумения не дадоха осезаеми резултати, както може да се види от факта, че това е струвало на 27-те държави-членки 2,5% от техния брутен вътрешен продукт през 2004 г.

 
  
  

Доклад: Magdalena Alvarez (A7-0006/2010)

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, най-голямото ограничение върху правителството е външната конкуренция. Една държава може да увеличава данъците си само до определено ниво, преди парите да започнат да изтичат зад граница и годишният приход да се топи. Както отбелязва Милтън Фридман, конкуренцията между правителствата по отношение на предоставянето на услуги и равнищата на данъчно облагане е също толкова полезна, колкото и конкуренцията между предприятията и отделните личности. Ето защо е толкова обезпокоително да виждаме как Европейският съюз се движи към уеднаквяване на данъците и износ на високите разходи от една държава към друга.

Ако трябва да откроим една тема в резултат на неотдавнашните изслушвания на кандидатите за членове на Комисията, то това беше желанието за специална приходна линия за Европейския съюз и за определена степен на данъчно уеднаквяване. Това обяснява защо делът на Европейския съюз в световния БВП намалява; защо сме отстъпили от 36% преди 20 години до 25% днес и се очаква да имаме спад до 15% през следващите 10 години.

Добрите новини са, че на избирателите не им харесва. Както хората от Масачузетс, така и хората от Европа не искат данъчно облагане без представителство и съм сигурен, че те ще гласуват съответно.

 
  
MPphoto
 
 

  Syed Kamall (ECR).(EN) Г-н председател, повечето хора, когато гледат това заглавие, ще си кажат, че сътрудничеството изглежда логично. Кой изобщо би могъл да не се съгласи със сътрудничество? Докато не се вгледате какво често се разбира под сътрудничество, когато хората обсъждат данъчното сътрудничество в ЕС и на ниво ЕС.

Да вземем за пример една храбра държава – Каймановите острови. За разлика от мечтата на Зелените и социалистите развиващите се страни да бъдат държани в бедност, за да можем да им изпращаме финансовата си помощ и да смекчим чувството за вина на бялата средна класа, тази държава наистина се опита сама да се измъкне от бедността – да спре да бъде зависима от бананите и захарта, а да се опре на услуги с висок потенциал, като финансовите услуги. Но когато Каймановите острови се опитаха да го направят, хора точно от ЕС – политиците тук – се оплакват от това. Те не се опитват да укриват данъци. Това, което се опитват да направят, е да избягват двойното данъчно облагане. Хората в ЕС все още плащат данъци в своите държави. Време е да се сложи край на този империализъм.

 
  
  

Доклад: Theodor Dumitru Stolojan (A7-0002/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, ако трябваше да изброите държавите с най-заможни граждани, държавите с най-висок БВП на глава от населението в света, ще бъдете поразен от факта, че повечето от тях са много малки. Първата десятка е окупирана от микродържави: Лихтенщайн, Люксембург, Бруней, Джързи и така нататък.

Първата голяма държава, стигнала до списъка на богатите, са Съединените американски щати, защото използва един забележителен номер – управлява се като конфедерация от щати, оставяйки огромна законодателна и фискална автономия на своите съставни части. Ето защо беше толкова жалко да чуя точно вчера новия председател на Европейския съвет да говори за необходимост от европейско икономическо управление в отговор на финансовата криза в Гърция. Именно когато администрацията става по-голяма и по-отдалечена, тя става все по-неефективна, по-разточителна и по-корумпирана. Ако колегите се съмняват, могат да се огледат около себе си.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0072/2010

 
  
MPphoto
 

  Iva Zanicchi (PPE) . – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ужасното земетресение в Хаити грубо разтърси не само земята на тази нещастна страна, но също и съвестта на всички ни.

Силната подкрепа, която международната общност показва за хората на Хаити, е ярък пример за солидарност и хуманност. Европейският съюз реагира веднага на тази трагедия, поемайки непосредствени и дългосрочни финансови ангажименти, възлизащи на повече от 300 млн. евро. Към тези суми можем също да прибавим повече от 92 млн. евро, отпуснати вече от отделни държави-членки.

По този въпрос аз съм изключително горда да подчертая бързината и ефикасността на италианската хуманитарна помощ, включително изпращането на самолетоносача „Cavour“. Този съд не само предостави най-съвременна медицинска апаратура, но също превози 135 тона материали, осигурени от Световната програма по прехраната, и 77 тона материали от италианския Червен кръст.

Благодаря Ви, г-н председател, исках да подчертая това.

 
  
MPphoto
 

  Vito Bonsignore (PPE). (IT) Г-н председател, госпожи и господа, 200 000 загинали, 250 000 тежко ранени, 3 милиона души пряко засегнати от земетресението, други 2 милиона души, нуждаещи се от помощ с храни: това са пълните последици от ужасната катастрофа, която сполетя Хаити.

Европейският съюз направи своя принос и продължава да допринася. Той е основният международен донор. Въпреки това трябва да подчертая, че върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност не замина веднага там, за да координира нашата помощ. Добре би било тя да побърза и да си свърши работата. Бихме се радвали тя да е в Хаити и да окаже помощ на другите.

Италианският външен министър, г-н Фратини, препоръча по-специално дългът на Хаити, една от най-бедните държави в света, да бъде опростен. Сега призовавам Парламента да подкрепи това предложение, призовавам Съюза да го изпълни и призовавам всички държави кредитори да подкрепят призива на Италия за опрощаване на дълговете на Хаити.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Може да е късно, но най-после приехме резолюция относно конкретни мерки за подпомагане на Хаити. Важно е, че те са насочени към дългосрочното възстановяване на този ужасно беден остров. Като заместник-председател на асамблеята АКТБ-ЕС, отговарящ за правата на човека, смятам за важно помощта от Европа решително да се обвърже в дългосрочен план с осигуряването на здравеопазването и образованието на хилядите осиротели деца на място в Хаити. Също така трябва да предотвратим риска от трафик на деца. Обезпокоена съм обаче от днешните съобщения в медиите, че хаитяните протестират, защото, въпреки всички усилия, все още нямат подслон над главите си или достатъчно храна и вода. Чувствам се възмутена, защото върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи, баронеса Аштън, не пожертва от почивните си дни, за да пристигне сред първите на острова. Това не е добро начало за подобрената външна политика на ЕС след ратификацията на Договора от Лисабон.

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-н председател, от голямо значение е, че Европейският съюз, като най-голямата икономика в света, се включва енергично в подпомагането на Хаити след ужасните разрушения от земетресението. Много рядко земетресения като това могат да бъдат предвидени. Те идват неочаквано. Затова от нас, членовете на световната общност, всъщност се очаква да покажем своята солидарност и грижа за нашите събратя.

Както се твърди в популярната мисъл, една верига е толкова здрава, колкото е най-слабата й брънка. Сега солидарността на Европейския съюз също е подложена на преценка. Трябва активно да се включим в грижите за най-слабата си брънка, нашите събратя в Хаити, и да се уверим, че помощите, изпратени от Европейския съюз, достигат до местоназначението си и са ефективни. Колко успешни са нашите усилия чрез изпращане помощи и пари, ще бъде определено в сравнение с тези критерии.

Очевидно държавите-членки също трябва да се включат и те имат, както и много християнски общности, преки връзки с обикновените хора. По този начин можем да сме сигурни, че помощите ще стигнат до тези, които се нуждаят от тях.

 
  
MPphoto
 

  Diane Dodds (NI).(EN) Г-н председател, в петък се навършва един месец от опустошителното земетресение в Хаити. Предполага се, че към момента жертвите наброяват 230 000, други 300 000 са ранени. Това ни кара да направим всичко по силите си, за да се уверим, че оцелелите получават помощ да построят наново своя живот и своята страна. Подкрепям общата резолюция, насочена към тази цел, но искам да се отбележи, че съм против концепцията за Европейски сили за гражданска защита.

 
  
MPphoto
 
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, по време на разискването по резолюцията видяхме още веднъж как в тази зала се поставя виртуалното над реалното, символичното над истинското. Толкова се изговори за нуждата да се постави знамето на ЕС върху помощите за Хаити и за необходимостта да се създадат Европейски сили за гражданска защита. Баронеса Аштън получи много критики, защото не е била там да даде европейско лице на нещата.

Междувременно, разбира се, американците доставиха реални помощи по извънредно бърз начин. И какво получиха вместо благодарност? Бяха обвинени от един френски министър, че са окупирали страната. Чисто и просто виждаме как за тази зала американците са все на неправилното място. Ако се намесват, са империалисти, ако ли пък не – са се изолирали.

Бих запитал няма ли Европейският съюз по-важни грижи тук, та се занимава да слага знаменца по Карибите? Гърция е на ръба на финансов колапс. На път сме да одобрим спасителен план изцяло в нарушение на член 125 от договорите. Когато сложим в ред нещата в собствения си дом, тогава ще бъдем в положение да поучаваме другите.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0078/2010

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Положението с правата на човека в Иран продължава се влошава, въпреки резолюцията на Европейския парламент от 22 октомври относно Иран, която по мое мнение не оказа очаквания морален натиск. Особено шокиращи и достойни за съжаление според мен са екзекуциите на непълнолетни извършители на престъпления, каквито досега в Иран има извършени повече от 140. Един от последните случаи, например, беше на 17-годишния Mosleh Zamani през декември 2009 г.

За съжаление, изглежда забраната на екзекуции на деца не е политически приоритет на международната сцена. Иран не се интересува от последиците от тази ужасяваща практика, независимо от факта, че Ислямска република Иран е подписала Конвенцията за правата на детето и Международния пакт за гражданските и политическите права. Затова призовавам ЕС да предприеме конкретни и решителни стъпки, и да се възползва от новите възможности, предвидени в Договора от Лисабон.

 
  
MPphoto
 

  Marco Scurria (PPE). (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам думата, защото, както беше споменато по-рано, италианското и други посолства бяха нападнати вчера в Техеран.

Поради тази причина Парламентът и Съюзът трябва да обмислят как да изразят солидарността си, по възможност официално, с нашата страна и с всички други нападнати страни. Трябва обаче да изпратим ясни сигнали и затова отправям официално искане Европа да не присъства на честванията на годишнината от Ислямската революция в Иран – това трябва да е ясно послание, изпратено от нас до иранските власти.

Казвам това в един специален ден за италианците, защото днес е Денят на паметта. Това е причината аз, както много италианци – включително и Вие, надявам се, г-н председател – да нося този трицветен символ в памет на всички италианци, прогонени в този ден и принудени да напуснат собствените си земи.

Чрез този акт на възпоменание искам да изразя нашата солидарност с онези, които се борят за демокрация и свобода в Иран. Поради това призовавам нашите органи да не отиват на празненствата за годишнината на Ислямската република.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Важното е, че чрез нашето гласуване днес показахме ясно, че настояваме иранската ядрена програма да бъде поставена под международен контрол, дори и ако иранският парламент блокира ратификацията на протокола за неразпространение на ядрените оръжия. Председателството на Съвета трябва са направи необходимото този въпрос да бъде включен в дневния ред на следващото заседание на Съвета за сигурност. Приветствам съгласието, че баронеса Аштън трябва да изрази протест срещу инцидента пред италианското посолство, защото това засяга не само Италия, но и целия Европейски съюз. Нашата декларация днес показва също, че Комисията, Съветът и Парламентът говорят на един език. Доволна съм, че постигнахме съгласие споразумението за търговия с Иран да бъде обвързано с условията да се осигури безопасността и да се спазват правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Salvatore Tatarella (PPE). (IT) Г-н председател, госпожи и господа, атаката срещу европейските посолства и в частност срещу италианското посолство, както и отправените заплахи срещу италианския министър-председател, представляват изключително тежки събития, заслужаващи порицание. Системното потискане на всякаква опозиция в Иран ни изглежда дори по-сериозно и още повече ядреният проект на Република Иран.

Всичко това е възможно отчасти заради твърде толерантната линия на изчакване, възприета от Запада. Сега, когато протегнатата ръка на президента Обама също е пренебрегната, Западът няма друга алтернатива, освен да заплаши с незабавното прилагане на система от санкции, които да са ефикасни и сурови, и същевременно избирателни, така че да не засягат обикновените хора.

Добре знам, че Русия и Китай са против санкциите, но Европейският съюз трябва да положи всички възможни усилия да убеди тези сили да се съгласят със санкциите, които са алтернатива на изпращането на армията.

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-н председател, съвсем очевидно е, че ситуацията в Иран достигна критична точка. От президентските избори насам се провеждат демонстрации, на които опозицията бива третирана много грубо, правата на човека се нарушават и в допълнение е налице заплахата от ядрени оръжия, която представлява огромна опасност за Близкия Изток, преди всичко за Израел, но също и за цяла Европа.

Изглежда ние в Европа сме неспособни да говорим с Иран. Може би заради културните ни различия, тъй като теологията на шиитите и европейският хуманизъм, начинът на мислене след Просвещението, твърде много се различават помежду си. И щом е така, трябва да намерим друг път.

При всички случаи ние трябва да сме ясни и да защитим европейските ценности дори и в нашите отношения с иранците. Нещо повече, трябва да опитаме много категорично да дадем на Иран да разбере какви са правилата, според които играем, а те са: демокрация, права на човека, свобода на словото. Както сега гласувахме за тази резолюция, така е и изключително важно тя да бъде преведена на фарси и арабски, основните езици, които се говорят там, така че всеки да бъде наясно какъв режим и каква насока на развитие Европейският съюз иска да бъдат установени в този район.

 
  
MPphoto
 

  Ryszard Czarnecki (ECR).(PL) Г-н председател, подкрепих резолюцията относно Иран, осъзнавайки факта, че той е един от най-големите проблеми и предизвикателства за света и за Европа. В същото време не подкрепих измененията, внесени от някои наши колеги, които искаха Иран да бъде набеден за враг на Запада. Трябва да държим сметка за вековната култура и история на страната. Сегашните власти в Иран може би отричат тази вековна култура и история. Трябва да гледаме на бъдещите власти в Иран като на партньор. Продължаваме да получаваме информация за нови екзекуции и нови смъртни присъди. Трябва да проявяваме основна човешка солидарност с тези, които искат един по-добър Иран, един Иран, който да е партньор на Запада, а не негов враг.

 
  
MPphoto
 
 

  Gianni Vattimo (ALDE). (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да посоча, че се въздържах от гласуване по резолюцията относно Иран поради две основни причини.

Първата причина е конкретна. В резолюцията се приема за даденост, че изборите, донесли победата на президента Ахмадинеджад, са били фалшифицирани. Нищо подобно не беше доказано по никакъв начин, нещо повече – човек от калибъра на президента Лула наскоро заяви, че смята подобни твърдения за смехотворни.

Втората причина е, че Иран е под постоянна заплаха от военна намеса от страна на Съединените американски щати и Израел, а ние и това не вземаме предвид. Мисля, че една балансирана резолюция в подкрепа на мира в региона не трябва да възприема тон, оправдаващ някаква предстояща война, преди тя да е факт.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0029/2010

 
  
MPphoto
 

  Siiri Oviir (ALDE).(ET) Подкрепих обсъжданата резолюция, защото и аз мисля, че съществуващата правна рамка на Европейския съюз относно трафика на хора не се оказа особено ефективна и не се прилага в достатъчна степен. Налага се отново и отново да се занимаваме с темата.

Достойно за съжаление е, че значението на трафика на хора не се осъзнава от парламентите на 16 държави-членки, включително, трябва да кажа, на моята собствена страна, и те не са сметнали за необходимо да ратифицират и приемат конвенцията на Съвета относно трафика на хора от 2005 г. Надявам се резолюцията, която приехме днес, да им даде сигнал и да им напомни колко е важно да се съсредоточим върху борбата с трафика на хора, както и да не допуснем нови жертви.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Бих искала да използвам възможността да приветствам работата на г-жа Edit Bauer и г-н Simon Busuttil, които усърдно преговаряха по компромисните формулировки, които ми позволиха да гласувам „за“ доклада и се радвам, че дори и социалистите удържаха на думата си. Докладът сега дава отговор и на чувствителни въпроси от програмата на Европейската народна партия, като подкрепата за тези, които оказват помощ на хора по границата във връзка с експлоатацията им за користни цели, и също определяне на условията за издаване на разрешения за постоянно пребиваване, достъп до пазара на труда и събиране на семействата.

 
  
MPphoto
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE).(PL) Г-н председател, живеем в XXI век и се мислим за цивилизовани, но проблемът с трафика на хора си остава нерешен, дори напротив – разраства се. Жертвите на трафика на хора са най-често жени и деца, а наказанията, които заплашват престъпниците, не са достатъчно сурови, за да ги възпрат от такива деяния. Европа трябва да предприеме по-решителни действия за ограничаване на тази позорна практика. Затова подкрепих резолюцията, която призовава за разработване на ефективни средства за борба с това явление и за по-добро съгласуване на действията между държавите-членки и съответните оперативни служби на Европейския съюз, с надеждата да се постигнат оздравителни резултати.

 
  
MPphoto
 
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-н председател, трафикът на хора е винаги акт срещу човечеството. Много е важно ние в Европа в крайна сметка да предприемем осезаеми мерки за борба с него.

Естествено аз гласувах „за“ резолюцията, но съм загрижен какво ще означава тя на практика. Дали формулирането на такава резолюция не е само за успокоение на съвестта? Не бива да става така: необходими са конкретни действия.

Трафикът на хора е все още сериозен проблем в рамките на Европейския съюз. Трябва да положим всички възможни усилия за борба срещу трафика на хора, който засяга най-вече жените и децата. Във връзка с това се надявам, че Европейският съюз, а също и държавите-членки, ще приемат конкретни мерки и ще пристъпят към действие. Както казах, трафикът на хора е винаги против човечеството, а човешкото достойнство е ценност, с която не може да има компромиси. Ние, като европейци, трябва винаги и при всякакви обстоятелства да я защитаваме.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0064/2010

 
  
MPphoto
 

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL.(PT) Г-н председател, искам да кажа, че бихме предпочели да приемем една по-категорична резолюция относно Копенхаген отколкото тази, която гласувахме днес. Обаче ние гласувахме в нейна подкрепа, тъй като мислим, че е от жизнена важност Парламентът да изрази силното си разочарование от споразумението, до което се стигна в Копенхаген. Споразумението не е обвързващо, макар и да има подразбиращ се или изричен ангажимент да постигнем обвързващо споразумение в рамките на текущата година. Проблемът обаче се задълбочава, времето отлита и ние трябва да се заемем с така поетия ангажимент.

Затова искам да призова Европейския съюз да престане да използва други за оправдание. Много е лесно да се въздържаме от действие, защото другите не правят нищо. Все пак сме заели категорична позиция и трябва да направим следваща крачка. Намирането на извинения е безотговорно и не може да бъде оправдано. Можем да направи много неща в подкрепа на категоричната си позиция. Една такава мярка може да бъде преработка на бюджета на ЕС, за да се осигурят собствени средства за борба с изменението на климата. Това не е направено досега. Друга стъпка би могло да бъде заделянето на допълнителни средства в помощ на развиващите се страни, вместо да се отменя или ограничава съществуващата хуманитарна помощ. В противен случай ще е налице циничен опит да се решават проблемите с изменението на климата, като същевременно се изоставят и игнорират други проблеми, които ще застрашат оцеляването. Не можем да решаваме допълнителни проблеми без допълнителни ресурси.

Поради това трябва да поемем ангажимент и не можем да си позволим да чакаме повече, за да го сторим. В Копенхаген заехме твърда позиция. Нека съумеем да бъдем на висотата й, защото става дума за реални проблеми и реални хора, и трябва да се заемем с тях сега. Ето защо поемаме тази отговорност тук днес.

 
  
MPphoto
 

  Alajos Mészáros (PPE).(EN) Г-н председател, приветствам възможността да подкрепя резолюцията.

Срещата на върха в Копенхаген беше едно разочарование в много отношения. ЕС се провали най-вече в това да покаже обединен и ефикасен подход към смекчаването на последиците от изменението на климата, както и в укрепването на водещата си политическа позиция в този дневен ред. Поради това разглеждам приемането на резолюцията като един акт от най-голяма важност, за да демонстрираме несломимия дух и решимостта на ЕС като водещата в света сила в борбата с изменението на климата. Трябва да засилим и други дейности, имащи за цел смекчаване на последиците от изменението на климата.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-н председател, лично аз мисля, че е напълно погрешно да се съсредоточаваме само върху намаляване на емисиите от въглероден диоксид в борбата с изменението на климата. На първо място, мнозина забравят, че изследванията на причините за изменението на климата едва прохождат и, на второ място, напълно неправилно и ненаучно е да се определя изменението на климата като явление със само една причина. Искам да кажа, че с концентрирането само върху въглеродния диоксид няма да променим света към по-добро.

Мисля, че е по-важно да съсредоточим вниманието си върху пестенето на ресурси. Намаляването на потреблението на изкопаеми горива и по-широкото използване на възобновяеми суровини и енергия ще намали влиянието ни върху околната среда, ще подобри ефективността и ще създаде един по-добър свят за децата и внуците ни. По-ефективното и устойчиво използване на ресурсите е един далеч по-ценен подход за нас, нашето общество и околната среда, отколкото само намаляването на емисиите от въглероден диоксид, независимо от цената.

 
  
MPphoto
 

  Anja Weisgerber (PPE).(DE) Г-н председател, преговорите в Копенхаген във връзка с климата бяха разочароващи за Европейския съюз, както вече беше споменато. Резултатът беше далеч от позицията на ЕС и от позицията, в която трябва да бъдем, за да опазим климата. Единственият положителен аспект е признаването на целта за два градуса, тъй като това би могло да доведе до необходимите ангажименти за намаляване.

Сега трябва да се запитаме какви поуки можем да извлечем от неуспеха на преговорите и какво да правим оттук нататък. Важно е да има период на размисъл и да погледнем критично на различните етапи на пътя, по който вървяхме. Трябва да се запитаме как можем да постигнем напредък заедно с другите държави. Как да се гарантира, че ЕС също ще бъде представен, когато се срещат САЩ, Китай и Индия за преговори по намиране на компромис? Как можем да преговаряме по-ефективно с развиващите се страни и с нововъзникващите икономики? От съществено значение ли е преговорите да се водят под егидата на ООН?

Накрая, бих искала да изразя голямото си задоволство, че имах възможност да гласувам в подкрепа на резолюцията, тъй като по мое мнение тя отново набляга на пионерската роля, която играе Европейският съюз. Сега трябва да отговорим на тези въпроси и да продължим досегашния курс както във вътрешен, така и в международен план.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE).(CS) Проектът на резолюция за резултата от срещата на високо равнище в Копенхаген относно изменението на климата беше резултат от задълбочената работа на членове от редица комисии и е свързан с дългосрочната стратегия за истинска „зелена“ политика, съобразена с икономическите цели на ЕС в глобализирания свят. Длъжна съм да протестирам обаче срещу поредицата от безотговорни предложения за изменения от социалистите и Зелените, особено по отношение на опитите да се завишат съгласуваните дългосрочни цели за намаляване на емисиите до 40 % или за забрана на ядрената енергия, или за временен европейски данък във връзка с изменението на климата. Не одобрявам също и омаловажаването на изменението на климата от страна на групата на Европейските консерватори и реформисти, и съм разгневена от абсурдните критики срещу датския министър-председател, отправени вместо благодарности за грижливата подготовка на срещата на високо равнище в Копенхаген.

 
  
MPphoto
 

  Albert Deß (PPE).(DE) Г-н председател, аз гласувах „против“ предложението за резолюция, тъй като по мое мнение в нея липсват някои важни данни. Напоследък се появяват все повече съобщения, че учените в областта на климата са фалшифицирали данни. Важно е да обсъдим това и мненията ни да станат обществено достояние.

За да няма неразбирателство, бих искал да обясня, че от много години съм ангажиран с намаляване на нашето потребление на изкопаеми горива и съответно на въздействието ни върху околната среда. Обаче не мога да разбера създаването на страхова психоза във връзка с израза „изменение на климата“. В дългата ми кариера като политик съм видял какво ли не. В началото на 80-те години на XX век се говореше, че до 2000 г. в Германия няма да останат дървета, а Германия е по-зелена от когато и да било. Вярно е, че климатът се променя, но това става през цялата история и ще продължи да става и в бъдеще. Затова гласувах „против“ предложението за резолюция.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, още на първата си пресконференция след назначаването си за председател на Европейския съвет г-н Херман ван Ромпьой приветства факта, че 2009 г. е първата година на глобално управление и очакваше конкретно от срещата на високо равнище в Копенхаген да стане стъпка в посока на глобално икономическо управление на нашата планета.

Жалко е, че редица хора се възползваха от проблематиката на околната среда като начин за прокарване на друг дневен ред, на дневен ред, в чиято сърцевина е желанието да се отнеме властта от избраните национални политици и тя да бъде съсредоточена в ръцете на международни технокрации.

Трагедията е не само в това, че ставаме по-малко демократични: тя е в това, че губим консенсуса, който бихме могли да имаме за справянето с проблемите на околната среда. Левица или десница, консерватори или социалисти, всички можем да се съгласим, че искаме диверсифициране на източниците за доставка на енергия и че не желаем в атмосферата да бъдат напомпвани замърсители, но се прилага само един набор политики – тези, които включват етатизъм и корпоративизъм – същите политики всъщност, които се провалиха в политически и обществен план, а сега се прилагат по отношение на околната среда. Околната среда е прекалено важна, за да бъде оставена на левицата.

 
  
MPphoto
 

  Syed Kamall (ECR).(EN) Г-н председател, като слушам разискването, в Парламента има много колеги, които жалят, че ЕС не беше чут при неотдавнашните обсъждания в Копенхаген.

Може би е редно да помислим защо стана така. Нека погледнем собственото си поведение тук, в Европейския парламент. За начало, имаме две сгради на Европейския парламент. Идваме в Страсбург и държим тази сграда отоплена и осветена, когато не сме тук – грубо лицемерие. Да погледнем системата на разходите – система на разходи, която насърчава членовете на ЕП да вземат таксита и автомобили с шофьор – но ако опитате да се придвижите с обществен транспорт, нямате право на възстановяване на тези разходи: лицемерие. Ако погледнете сградите на Парламента нощем, ще видите, че светлините им остават включени и те са добре осветени. Погледнете общата селскостопанска политика, която много членове на ЕП тук подкрепят, която е вредна не само за икономиките на развиващите се страни, но е вредна и за околната среда.

Така че, преди да поучаваме останалия свят, време е да въведем ред в собствения си дом.

 
  
MPphoto
 

  Eija-Riitta Korhola (PPE).(FI) Г-н председател, аз подкрепих изменение 43, което призовава всички да приемат за сведение неотдавнашните скандални разкрития във връзка с климата. Те са доста по-опасни с възможните си последици, отколкото залата би желала да мисли. Трябва да можем да вярваме на независимите научни изследвания; в противен случай няма да има основа за формирането на нашата политика.

Загрижена съм за изменението на климата през цялата ми 10­годишна кариера като член на ЕП. Активно търсех политика по климата за Европа чрез законодателството за търговията с емисии, която да бъде не само амбициозна, но и рационална, така че не просто да преместваме емисии от едно място на друго. Сега стратегията ни е бюрократична и неефикасна: не действаме като пионери и не трябва да продължаваме по досегашния път.

Най-лошото е, че ЕС не следи развитието на научните изследвания по климата в момента. Предлагаме панически решения, основани на изкривена информация. Неверните заявления в доклада на Междуправителствената група по изменението на климата (МГИК) са толкова сериозен проблем, че трябва да поискаме оставката на г-н Rajendra Pachauri като ръководител на МГИК и да направим преоценка на това, което знаем за развитието на изменението на климата, причинено от човешка дейност, и колко ефективни са били политическите ни действия в това отношение.

 
  
MPphoto
 

  Bruno Gollnisch (NI).(FR) Г-н председател, резолюцията на Парламента показва, че в тази област, както и в толкова много други, институцията ни няма абсолютно никакви права на преценка по отношение на догмите, които ни преследват.

И наистина, много експерти са на мнение, че прочутата експоненциална крива във формата на хокеен стик е в действителност една графична измама. Глетчерите не се топят където и да било. Във всеки случай противно на това, което огласи Междуправителствената група по изменението на климата, в Хималаите те не се топят. Нивото на водите не е на път да се покачи и да залее Бангладеш, а точно обратното. Делтата на Ганг се издига вследствие на алувиалните наноси. Белите мечки, за които се казваше, че са на изчезване, никога не са били по-плодовити, отколкото днес. Редуване на горещи и студени периоди е имало на няколко пъти в нашата история, в това число съвсем скоро, независимо от дейността на човека. Причината за него вероятно е астрономическа и то не се причинява от заподозрените парникови газове.

Докато на тези въпроси не бъде даден отговор, можем само да вярваме, че това е едно огромна идеологическа догма, имаща за цел да се оправдае въвеждането на световно правителство.

 
  
MPphoto
 
 

  Giommaria Uggias (ALDE). (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да обясня съображенията си за гласуване по изменение 12, като заявя категорично, че партия „Италия на ценностите“ (l’Italia dei Valori) е против производството на ядрена енергия.

Ние вече се противопоставихме на тази трудна тема през предизборната кампания и я включихме в нашия манифест. Сега решително преследваме целта си чрез мащабно действие, което утвърдихме на неотдавнашния ни конгрес в Италия. Започнахме истински кръстоносен поход с искане за народен референдум срещу закон на италианското правителство, с който се пренебрегва вотът на мнозинството, който италианците вече са изразили на референдум.

Правим това, защото искаме чисто бъдеще, с възобновяеми видове енергия, основани на енергията на слънцето и вятъра. Правим това преди всичко защото, както казвах и преди, искаме да бъде изразена волята на италианския народ, а не тази на нищожното малцинство в италианския парламент.

 
  
  

Доклад: Leonardo Domenici (A7-0007/2010)

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, точно в момента, в който добрите хора в щата Масачузетс гласуваха против прекомерното данъчно облагане и вездесъщото правителство, нашите собствени кандидати за Комисията тръбяха за плановете си да уеднаквят данъчното облагане в Европейския съюз и да създадат отделна приходна линия за Брюксел. Как да си обясним тази разлика между двата държавни съюза?

Изглежда трябва да се търси обяснение в основополагащата ДНК на двете форми на управление. САЩ бяха родени от народното отхвърляне на едно отдалечено и автократично правителство и на високите данъци, докато, разбира се, Европейският съюз – в ред 1 на член 1 от договора за създаването си – се ангажира с все по-тесен съюз. По този начин той се опълчва срещу конкуренцията, външната крива, която е основният ограничител за правителството. Ето защо сега сме виждаме – като действа съгласно основополагащите си доктрини – тази нетърпимост към данъчната конкуренция, маскирана като атака срещу зоните на „данъчен рай“, под което всъщност се имат предвид юрисдикциите, които прилагат по-ефективни системи и държат данъците си по-ниски. Истината е, че данъчната конкуренция – зоните на „данъчен рай“, ако държите да ги наричате така – са основният начин правителството да остане малко, а гражданинът – голям и свободен.

 
  
MPphoto
 

  Syed Kamall (ECR).(EN) Г-н председател, в този момент трябва да се запитаме: защо е всичкото това внимание към данъчните въпроси, данъчното сътрудничество и данъчното управление?

Достатъчно е само да погледнете очевидните факти в редица държави-членки, за да установите отговора. Имаме държави, натрупали големи дългове. В моята страна британското правителство похарчи пари, които нямаше, и сега трябва да кърпи голяма дупка в бюджета. Дори и преди финансовата криза имаше държави, за които се знаеше, че не събират достатъчно данъци, за да покрият обществените услуги, необходими на гражданите им. Използваме средствата на данъкоплатците и за да крепим предприятия, които са се провалили и се управляват лошо, както и лошо управлявани банки.

Така че всъщност какво да правим? На първо място да се стремим към решение на проблемите, които очертах, но също не бива никога да забравяме, че да имаме данъчна конкуренция е много хубаво нещо, защото кара правителствата да вземат по-малко от парите ни и по-ефективно да предоставят услуги за гражданите си.

 
  
MPphoto
 
 

  Vicky Ford (ECR).(EN) Г-н председател, днес Парламентът гласува по документ, свързан с данъчните измами и укриването на данъци; документът не получи подкрепата на моята група. Макар аз напълно да подкрепям много мерки, които бяха предложени за прекратяване на данъчните измами и укриването на данъци, документът отиваше много по-далеч и даде три основни повода за загриженост.

Първо, предприемането на мерки срещу извършителите на измами не трябва да се използва като заден вход от тези, които искат да засилят данъчната хармонизация в Европа в ущърб на хората, които честно си плащат данъците. Парламентът от дълго време защитава правата на държавите-членки да имат думата при определяне на ставките на корпоративните данъци и трябва да продължим да правим това.

Второ, това предполага налог на ниво ЕС върху областите на облагане. Ние сме против плановете Парламентът да приема данъци в мащабите на Европа.

Третият въпрос е за обмена на информация. Да, трябва да обменяме определена информация, но винаги трябва да мислим колко, за какви цели и в чия полза, и не трябва да мислим, че обстоятелствата навсякъде са еднакви.

 
  
  

Доклад: Marc Tarabella (A7-0004/2010)

 
  
MPphoto
 

  Astrid Lulling, от името на групата PPE.(FR) Г-н председател, достойно за съжаление е, че едно ентусиазирано малцинство в комисията по правата на жените и равенството между половете усилено се опитва да претовари позицията ни в годишния доклад на комисията относно равенството между мъжете и жените в Европейския съюз със съображения и претенции, които имат обратен ефект върху жените и които намаляват, между другото, шансовете им да намерят работа.

Макар че някои съображения може да са добронамерени, нека не забравяме, че прекалено голямата защита унищожава всичката защита. Препъни-камъкът за моята група обаче отново беше правото на аборт по социални причини, който отново е представен като лесен начин за контрол върху раждаемостта.

Групата ни не е против наблюдението, че жените трябва да имат контрол върху сексуалните и репродуктивните си права. Ние смятаме също, че по-конкретно младите момичета трябва да бъдат по-добре информирани в областта на сексуалното и репродуктивното здраве. Обаче да искаме в едно и също изречение „улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт“ доказва, че авторите на този текст не правят същественото разграничение между тези две услуги и ги поставят на равна нога, що се отнася до контрола върху раждаемостта. Не сме съгласни с това.

Освен това, според принципа на субсидиарността законодателството в областта на легалните аборти е отговорност на държавите-членки. Затова не е наша работа в ЕС да се месим във въпроса. Положихме много усилия да постигнем консенсус с автора на доклада, г-н Tarabella, и сторихме това в интерес на борбата срещу всички форми на дискриминация, които още не са премахнати.

Съжалявам, че мнозинство от членовете на комисията по правата на жените и равенството между половете – за съжаление също и в Парламента – предпочете да разпалва политически и идеологически спорове, вместо да се съсредоточи върху това, което би следвало да е основната цел на дейността ни: да се стремим да постигнем равно третиране и възможности за мъжете и жените. Съжалявам, че поради тези причини моята група не беше в състояние да гласува в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 

  Filip Kaczmarek (PPE).(PL) Г-н председател, аз също гласувах „против“ доклада. Постъпих така, въпреки че съм привърженик на равенството между половете. Не мога обаче да приема, че абортите се третират в доклада като конкретно разбирано право и – както каза г-жа Lulling – като метод за контрол върху раждаемостта. В моята страна абортите не се възприемат така. Убеден съм, че това, как ще разглеждаме абортите, е наш вътрешен въпрос. Опасно е също така, че докладът нарушава принципа на субсидиарността и го прави във връзка с един криворазбран въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE).(PL) Г-н председател, равенството между мъжете и жените е важна тема. По този въпрос е постигнато много, но все още има области, в които жените биват третирани по-неблагоприятно от мъжете. Все още възнаграждението ни е по-малко, жените са изложени на по-висок риск от обедняване и за жените е по-трудно да направят кариера в науката или бизнеса. Докладът на Парламента приема за сведение тези проблеми и подчертава необходимостта да се предприемат конкретни мерки, които да осигурят еднакво участие на мъжете и жените на пазара на труда и в образованието.

Така или иначе съжалявам, че не можах да подкрепя предложението. Гласувах против доклада, тъй като включва разпоредби, с които абортите биха станали общодостъпни в Европейския съюз. Най-напред, това е един от въпросите, по които решение вземат изключително държавите-членки. Второ, нежеланите бременности са огромен проблем, но не можем да въведем законодателство, което да третира абортите като безплатно противозачатъчно средство. Нито мога да приема, че абортите следва да освободят хората от мисълта за последиците и задълженията, когато станат сексуално активни. Мисля, че човешкият живот заслужава повече.

 
  
MPphoto
 

  Tiziano Motti (PPE) . – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, днес ние се опитахме да утвърдим ролята на жените в Съюза.

В резолюцията има много неща, с които съм съгласен, разбира се, и трябва да кажа, че много от тях са свързани с личната ми политическа дейност, особено когато става дума за достъп до пазара на труда и защитата на жените от всякакви форми на насилие.

Трябва да посоча обаче, че резолюцията прилича на някакво ястие, в което опитен готвач се е опитал да сложи – или по-скоро вече е сложил – твърде различни съставки. Нека поясня: в нея се говори за насилие, за защита от насилие. След това идва предпазването от бременност и прекратяване на бременността, абортите, две теми, които са всъщност много различни и които трябва да бъдат разглеждани по съвсем различен начин. В случая с абортите например трябва да насочим вниманието и мислите си върху свещеното естество на живота.

Този избор означаваше, че не бях в състояние да гласувам в подкрепа на резолюцията и се наложи да се въздържа. Според мен тази внимателно разработена стратегия, която цели да постигне консенсус между политиците и медиите, в действителност не служи на интересите на жените в Европа.

 
  
MPphoto
 

  Siiri Oviir (ALDE).(ET) Г-н председател, за разлика от предишните оратори аз бях сред онези 381 членове на ЕП, които подкрепиха приемането на проекта – и това е 10 пъти повече, отколкото са членовете на нашата комисия по правата на жените. Равните права, равните възможности и равенството между половете в ежедневието определено са в интерес на всички ни. Равните права за жените и мъжете не са самоцел, а предпоставка за постигане на общите цели на Европейския съюз и за рационално използване на собствения ни потенциал.

Фактът, че говорим за това вече 40 години, определено показва колко сложна и многостранна е темата и как за решаването на тези въпроси е необходима интегрирана политика. И се надявам това да не бъде просто още една стратегия, останала на книга, затова искам да отбележа и подчертаното в доклада – значението на изпълнението и контрола.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) И аз не гласувах за спорния и небалансиран доклад на г-н Tarabella относно равенството между половете и съжалявам, че с изключение на членовете на ЕП от Европейската народна партия, 381 членове на ЕП гласуваха в подкрепа на доклада. Може да не са го прочели. С редица свои предложения той се намесва в изключителните правомощия на държавите-членки, особено по отношение на техните политики за подпомагане на семействата и чувствителни в етично отношение области. Освен това наистина ли те искат да се създаде и финансира някакъв нов вид институция за контрол върху насилието срещу жените в ЕС? Те наистина ли не знаят, че в Съюза има инструменти, служба и законодателство за мониторинг върху спазването на правата както на мъжете, така и на жените? Те наистина ли смятат, че е необходима харта за правата на жените успоредно с вече съществуващата и задължителна Харта на основните права за всички европейски граждани? Докладът също говори за така наречените цели от Барселона, макар те да са в разрез с препоръките на експертите, тъй като на тази възраст бебетата и едва проходилите деца трябва да се радват на постоянна грижа в семейството, а не да бъдат захвърляни в ясли въз основа на препоръките от Барселона. Яслите следва да бъдат за крайни случаи. Препоръките в доклада може да не са обвързващи, но човешката глупост е заразна и поради това Парламентът не бива да подкрепя такива неща. Само 75 гласуваха с „въздържал се“ и приветствам факта, че 253 членове на Европейската народна партия гласуваха „против“ доклада.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, в Договора от Рим има едно изречение по темата. То гласи, че мъжете и жените получават „равно заплащане за равен труд“. Наистина, звучи съвсем ясно. Всички разбираме какво означава това.

Обаче това, което се случи в десетилетията след него, е, че чрез процес на съдебен активизъм Европейският съд постепенно разшири значението на този израз отвъд всичко, което един мислещ човек би предположил. Първо, той определи, че „равно заплащане“ означава равни пенсионни права, равни права на отпуск и така нататък. След това определи „равен труд“ като труд с равна стойност. Как се очаква от един работодател да прецени това? Дали по това, колко усърдно изглежда, че работи даден човек? Трябва ли да предвидят и наличието на подходящо квалифицирани кандидати? След това, в делото със „South-West Trains“ във Великобритания, се стигна дотам да бъдат разглеждани правата на партньорите в еднополови партньорства. Сега вече говорим за репродуктивни права.

За всички тези неща има аргументи. Може да се заеме позицията, че държавата не би трябвало да регулира договорите между работодатели и служители, или позицията, че това законодателство е необходимо. Но на която и позиция да застанем, със сигурност този спор следва да се води между избрани представители, „за“ или „против“ които можем да гласуваме. Безобразие е те да ни бъдат налагани от съда. Съдът без мисия е заплаха; върховен съд без мисия е тирания.

 
  
MPphoto
 

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE).(PL) Г-н председател, фамилното ми име е много трудно – Skrzydlewska – но съм свикнала с факта, че малцина могат да го произнесат правилно.

При днешното гласуване ние гласувахме по доклада относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2009 г. Все пак сред разпоредбите, които имат отношение към проблемите, свързани с дискриминацията на жените и по-трудното им положение на пазара на труда, имаше разпоредби, призоваващи държавите-членки да улеснят достъпа до аборти и услуги, свързани с репродуктивното и сексуалното здраве. Бих искала да посоча, че въпросите, свързани с абортите, са нещо, по което решения вземат отделните държави-членки. Поради това при заключителния вот бях „против“ доклада, защото мисля, че когато се борим за правото на равно третиране за жените и мъжете, не трябва да поставяме това право в зависимост от избора, който е свързан със сексуалните въпроси.

 
  
MPphoto
 
 

  Bernd Posselt (PPE).(DE) Г-н председател, много се радвам, че ние, християндемократите от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), гласувахме „против“ този ужасен идеологически доклад, предложен от социалистите, комунистите, зелените, и по-конкретно либералите. Това е посегателство срещу правото на живот на неродените деца и посегателство срещу принципа на субсидиарността. Особено ме ужасява начинът, по който либералите се оказаха момчета за всичко за тези от левицата и действаха в разрез с принципа на субсидиарността.

Такива доклади пречат да бъдем приети положително от населението и от страните кандидатки. Някои от идеологическите елементи, свързани с Хърватия и Македония в докладите за напредъка, също ни вредят. Ето защо трябва прецизно да обясняваме на хората за постиженията на правото на Общността, които изцяло подкрепям, за отговорностите на ЕС и за опасните идеологически безсмислици. Продължавайки метафората, започната от италианския ми колега: ние подкрепяме, разбира се, разнообразието на съставките в ястието, но сме против добавянето на отровни съставки.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0069/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, позволете ми да разкажа за две африкански страни. През 1978 г. Кения забрани лова на слонове и това решение беше последвано от почти пълно унищожаване на стадата от слонове в страната. Горе-долу по същото време, през 1979 г., Родезия – както все още се наричаше, направи слоновете собственост на този, върху чиято земя те са се скитали. Резултатът – експлозивно нарастване на числеността на слоновете там.

Ние в залата не възприемаме слоновете така, както африканците. Те не ни заплашват, не ни изпотъпкват насажденията, не унищожават селата ни и не вредят на човешкото здраве. Единственият начин да не се допусне местното население да направи логичното – а именно да отстрани опасната заплаха, е да му дадем стимул да я третира като възобновяем ресурс. И точно това, естествено, успя да направи Родезия – днес Зимбабве. Политиката по околната среда трябва да признава основната мъдрост на Аристотел, че за това, което няма собственик, никой няма да полага грижи.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0067/2010

 
  
MPphoto
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE).(SL) Аз подкрепям членството на Хърватия в Европейския съюз, но това не трябва да става за сметка на националните интереси на Словения. Имам предвид, разбира се, граничния спор между Словения и Хърватия. Това не е просто абстрактна идея; това е нещо, което засяга живота на хората.

Тук, в Страсбург, Европейският парламент призова парламента на Словения да ратифицира споразумението за арбитраж възможно най-скоро. Това несъмнено е намеса в компетентностите на парламента на Словения. Второ, питам се дали някой си е задал въпроса, защо Словения досега не е ратифицирала договора. Това, което искам да кажа по този въпрос е, че през август 2007 г. всички парламентарни групи заявиха, че решението трябва да отговаря на принципа на равенството.

Естествено, и аз не разбирам защо някой би могъл да има нещо против този принцип. При все това този принцип не е заложен в споразумението за арбитраж. Затова гласувах против предложението за резолюция, тъй като то не отразява въпросният принцип.

 
  
MPphoto
 
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) С радост подкрепих днес доклада за важния напредък на Хърватия в подготовката й за присъединяване към ЕС. Между чешките граждани и хърватите има дългогодишни връзки, като десетки хиляди семейства посещават всяка година страната и имат там приятели. Ето защо за нас това е един отличен доклад, тъй като доказва, че Хърватия ще бъде готова за членството догодина. Надявам се процесът на ратификация на договора за присъединяване да не бъде объркан от вътрешните политически игри сред 27-те, каквито съпровождаха Договора от Лисабон, и също така мисля, че парламентите на Словения и Хърватия ще намерят справедливо решение на граничните си спорове.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0065/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Г-н председател, аз също ще бъда кратка. Това е още един добър доклад за Балканите, като Македония също напредва успешно по пътя на изпълнението на политическите критерии, които са предпоставка за пристъпване към преговори за присъединяване, а също и за безвизов режим с ЕС. Неотдавнашните избори спомогнаха за това. Те ясно показаха, че гражданите на тази държава искат да споделят международните стандарти и мирното съвместно съществуване. И аз вярвам, че демократичните институции ще съумеят да засилят преговорите с Гърция с цел намиране на приятелско решение за проблемните области.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0068/2010

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Отново ще бъда съвсем кратка. Бих искала да кажа, че приехме един много честен доклад за това, как Турция може отговорно да промени законодателството си в съответствие с модела на ЕС, и също относно факта, че политическите критерии в областта на правата на човека, особено по отношение на жените и религиозните малцинства, още не са изпълнени, така както стои нерешен и кипърският въпрос. Въпреки това мнозинство от членовете на ЕП подкрепи започването на преговорите за присъединяване преди няколко години. Приветствам факта, че Турция се движи по посока към демокрация и към Европа, но бих искала отново да кажа, че по-доброто решение за икономическите отношения би било да се въведе привилегировано партньорство, вместо да се обещава присъединяване на Турция със 70-милионното й население. Това би било и по-честно предвид факта, че – както се опасявам – един договор за присъединяване така или иначе няма да бъде одобрен при бъдещ референдум.

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt (PPE).(DE) Г-н председател, радвам се, че залата отхвърли с голямо и категорично мнозинство опита на социалистите и Зелените да поставят като цел пълноправното членство на Турция. Процесът трябва да остане отворен и, да го кажем още по-ясно, той трябва незабавно да бъде отклонен по посока индивидуално пригоден специален статут или привилегировано партньорство.

Турция не е европейска страна, но тя е най-важният ни партньор по периферията на Европа. Ето защо желаем тясно сътрудничество, но – в отговор на г-н Kreissl-Dörfler, който повдигна въпроса по-рано – без Турция да става член на европейските институции и без пълна свобода на движение. Все пак ние искаме тясно икономическо и политическо сътрудничество. Това е едно много прецизно схващане и съм на мнение, че има възможност да бъде приложено, тъй като мнозинството от хората в Турция и в Европейския съюз не подкрепят пълноправното членство. Поради това повече смисъл би имало да не пилеем нови усилия, а вместо това да се съсредоточим върху целта за партньорство.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Всяка страна, която полага усилия за присъединяване към Европейския съюз, трябва не само формално да изпълни, а и вътрешно да се идентифицира с минималните изисквания в областта на демокрацията и спазването на правата на човека.

Съгласно доклада за напредъка за 2009 г. на Турция все още й остава да измине дълъг път. Тя може да се е ангажирала с реформи, добросъседски отношения и постепенен напредък по посока на стандартите и ценностите на ЕС, но вече тече четвъртата година, в която тя не съумява да приложи разпоредбите, произтичащи от споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Турция.

По мое мнение е неприемливо да се мисли за членство на страна, в която правата на жените и свободата на религията, на мисълта и на изразяването се нарушават, където изтезанията, дискриминацията и корупцията се толерират и където армията продължава да се меси в политическия живот и външната политика. Реформите следва също да включат реформа на избирателната система чрез намаляване на прага от десет процента, за да се осигури по-добра плуралистична демокрация.

 
  
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

Доклад: David Casa (A7-0008/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Briard Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Докладът от г-н Casa относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране беше приет с много голямо мнозинство на членовете на ЕП, включително и от самата мен. При тази система правилата за фактуриране на ДДС ще бъдат опростени благодарение на засилената хармонизация на европейските изисквания и широкото използване на електронно фактуриране. Следователно влизането в сила на тази директива ще доведе до намаляване на административното бреме за предприятията и засилване на действията за борба срещу измамите с ДДС.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Предложението се отнася до създаване на система за самооценка по отношение на предлагането или предоставянето на определени стоки или услуги, при които съществува риск от измама, която да се прилага като незадължителна и пробна система. Според Европейската комисия това се налага, защото все още има значителен брой случаи на измама с ДДС, а Комисията разполага също с информация за предполагаеми случаи на измама при търговията с лицензи за емисии на парникови газове.

Въз основа на тази информация докладът на Парламента предлага държавите-членки, които гласуват „за“ тази система, да бъдат задължени да сторят същото и за системата за търговия с емисии на парникови газове (СТЕ).

На мнение сме, че в експерименталното естество на предложението може да има някои достойнства и затова подкрепяме измененията, внесени от Парламента, особено предложението за доклад, с който да се оцени „цялостната ефективност и ефикасност на мярката за прилагане на механизма и съотношението между разходи и ползи, с цел да се оцени повторно дали е разумно да се увеличи или разшири обхватът на механизма.“

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Този доклад разглежда важни въпроси, свързани с измамите, включително в областта на емисиите на парникови газове. Комисията трябва да докладва за ефективността на механизма за прехвърляне на данъчното задължение с цел да се установи дали би било уместно системата да се възприеме и в други области.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Приемането на Директива 2006/112/ЕО беше важна стъпка в борбата срещу укриването на данъци. При всичките си предимства обаче, тя не беше достатъчно ефективна в борбата срещу така наречените „верижни измами“ с ДДС. На този вид данъчни измами се дължи и голяма част от загубите на данъчни приходи в държавите-членки и това е един от най-широко разпространените методи. В момент на икономическа криза, когато борбата срещу данъчните измами е още по-важна поради сериозността на проблема с несъбраните приходи, трябва да полагаме всички усилия за борба с измамите, тъй като това ще има важно отражение не само върху действията ни за преодоляване на сегашната международна криза, но също и за възможността да се прилагат уместни социални политики.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Бях сред първите поддръжници на идеята зад предложението на Европейската комисия.

В Комисията по икономически и парични въпроси анализирахме и в известна степен подобрихме документа на Комисията. Съгласен съм с докладчика, по-конкретно във връзка с поясненията за незадължителното прилагане на механизма за прехвърляне на данъчното задължение и задълженията за отчитане. Всъщност държавите-членки би трябвало да имат възможност да избират дали да изискват отчитане за всяка доставка или общо за всички доставки.

Разглежданото предложение прави квотите от СТЕ по-неподатливи по отношение на измамниците, като в същото време намалява административното бреме върху честните предприятия.

Накрая, на мнение съм, че Парламентът трябва да бъде напълно информиран за резултата от временното прилагане на механизма за прехвърляне на данъчното задължение.

 
  
MPphoto
 
 

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. (NL) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Casa с голяма убеденост. Като първи заместник-председател на комисията по бюджетен контрол и като докладчик по доклад, приет през септември 2008 г. относно измамите с ДДС, неведнъж съм аргументирал тезата за ефикасна борба срещу измамите с ДДС, тъй като това е важен въпрос за приходите на държавите-членки и правилното функциониране на вътрешния пазар. Една обща и особено опасна форма на тази измама е известна като верижни измами с ДДС. Общата сума на несъбраните приходи се оценява на между 20 и 100 млрд. евро годишно. Това е огромна сума и тя със сигурност би могла да се използва целесъобразно във време на икономическа криза.

Престъпниците, подвизаващи се в тази област, са особено изобретателни. Наскоро се разбра, че те разширяват престъпната си дейност и в рамките на Схемата за търговия с емисии (СТЕ). Прехвърлянията на права за емисии между данъчно задължени страни в СТЕ, което става изцяло по електронен път, се третира като услуги, които се облагат в страната, в която е установен получателят. Търговците закупуват въглеродни кредити от източници, освободени от ДДС, в други държави-членки и след това ги продават на предприятия в собствената си държава-членка на цена, включваща ДДС. След това липсващите търговци не превеждат ДДС на националната хазна. Да се справим с този вид престъпление е от възлово значение.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. (LT) Приветствам прилагането на системата за прехвърляне на данъчното задължение по ДДС. Обаче виждам в нея грешка. Например лице „A“ продава нещо на лице „Б“. Лице „Б“ го продава на лице „В“. Лице „В“ го продава на крайния потребител или на лице, което не заплаща ДДС. Междувременно лице „A“ не заплаща ДДС, тъй като не е краен продавач. Само лице „В“, продаващо крайните стоки на потребителя, плаща ДДС. Същността на замисъла е, че лице „Б“ не се облага изобщо, макар че всъщност дейността му е да купува евтино и да продава скъпо. Поради това се предлага лице „Б“ да заплаща на държавната хазна ДДС върху ценовата разлика. Схемата има много положителни страни, с едно изключение: никой няма да поиска от хазната възстановяване на ДДС, но ако лице „В“ е измамник, то просто няма да плати ДДС като краен продавач. С други думи, като се приложи системата за прехвърляне на данъчното задължение за ДДС, няма да има отрицателен баланс, тъй като никой няма да поиска възстановяване на ДДС и според мен ще бъде много лесно да се администрира схемата, тъй като държавните данъчни инспекции ще могат много лесно да установяват разликата в цените на стоките. Ако греша, бих бил много благодарен да получа писмен отговор относно приложимостта или неадекватността на схемата, която предлагам.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Резолюцията има за цел изменение на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, за да се позволи временно прилагане на механизма за прехвърляне на данъчното задължение с цел борба срещу измамите, свързани с търговията със сертификати за емисии и сделки с някои стоки, при които съществува риск от измама. Данъчната измама е важен проблем за гладкото функциониране на вътрешния пазар и излага на риск данъчните приходи на държавите-членки. Ето защо няколко от тях поискаха да получат право да се борят срещу механизмите за измама, като използват механизъм за прехвърляне на данъчното задължение, насочен към определени сектори, в които съществува риск от измама, и определени стоки. Най-често срещаната форма на измама е, когато доставчик, регистриран по ДДС, фактурира доставки на стоки и изчезне, без да плати дължимия за тях ДДС, като оставя купувачите (също регистрирани по ДДС) с валидни фактури, които им позволяват да приспаднат своя ДДС. Следователно министрите на финансите на отделните страни не събират дължимия върху въпросните стоки ДДС и трябва да възстановят на следващия търговец нагоре по веригата на ДДС данъка, платен от него. Така държавите-членки губят два пъти. Ето защо гласувах в подкрепа на тази законодателна резолюция.

 
  
  

Доклад: Lambert van Nistelrooij (A7-0048/2009)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) Осигуряването на достъп до жилище за граждани, особено за уязвимите хора от общности, изправени пред крайна бедност и маргинализация, трябва да бъде основна грижа на нашето общество. Финансовата подкрепа от структурните фондове може да даде значим принос към усилията, полагани от националните органи за решаване на проблема. И Европейският парламент, и Съветът са изисквали нееднократно от Европейската комисия да предприеме мерки за насърчаване на приобщаването на тези общности. В резултат от днешното гласуване имаме нов, изменен регламент, който ще даде възможност на всички 27 държави-членки да използват средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за ремонт или замяна на жилища на маргинализирани общности, подпомагайки с това групите в най-неравностойно положение в обществото.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Трябва да отбележа, че докладът не дава обща представа за адресатите на тези мерки, ако те бъдат въведени: използва се понятието „маргинализирани общности“, но съдържанието на този израз, който може да означава много и различни неща, дори само от социологическа гледна точка, не е определено. Единствените конкретни упоменавания – които и без това вече са включени в предложението на Комисията – се отнасят за ромското население. Искането в доклада във връзка с това, че споменаването на ромското население не трябва да изключва интервенции за подпомагане на други маргинализирани групи в обществото, не дава гаранции, че други лица, които са „социално маргинализирани“ вследствие на особено затруднено положение по икономически причини или по причини, свързани с работата или семейството, ще могат да се ползват от този дял от ЕФРР, предназначен за жилищната политика. Най-накрая, съгласно представения пред Парламента доклад правото за определяне на критериите, по които се установява какъв дял от ЕФРР може да бъде заделен за подпомагане на маргинализираните общности, следва да се даде на Европейската комисия: тази разпоредба като че ли дава на Комисията самостоятелно широки дискреционни правомощия при определяне на гореспоменатите критерии – критерии, от които на практика ще зависят обхватът и мащабът на мярката в момент, когато Парламентът няма да има ефективен начин да действа и да изрази мнението си. В очакване на по-нататъшната парламентарна работа по доклада и тъй като това е първото четене, аз ще се въздържа при гласуването.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Аз подкрепям Рамковото споразумение, тъй като сътрудничеството между Европейския парламент и Европейската комисия е особено важно за укрепването на стабилността на Европейския съюз и ефикасността на работата му. Съгласно споразумението, след като в Европейския парламент бъде внесено искане за законодателна инициатива, Европейската комисия трябва да отговори в рамките на един месец и да изготви съответното законодателно предложение в срок от една година. Ако Европейската комисия не внесе необходимото предложение, тя трябва да изложи подробно мотивите за това. До момента само Европейската комисия имаше право на законодателна инициатива в Европейския съюз, но в Договора от Лисабон е предвидено, че при наличието на мнозинство от Европейският парламент той има право да инициира законодателни актове. Парламентът и Комисията тясно ще взаимодействат от ранен етап по исканията за законодателна инициатива от страна на гражданите. При подписването на международни договори експерти от Европейския парламент също ще бъдат включени в обсъжданията. Със споразумението на Парламента ще бъде дадено правото да участва като наблюдател в определени международни преговори на Европейския съюз, както и правото да получава повече информация за международни договори.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Радвам се да гласувам в подкрепа на това изменение във връзка с ЕФРР с оглед разширяване на обхвата на интервенциите му в сектора на жилищното строителство, за да бъдат подпомогнати маргинализираните общности във всички държави-членки. До този момент интервенции в сектора на жилищното строителство се допускаха само в рамките на проекти за градско развитие под формата на ремонт на съществуващи жилища. По мое мнение този критерий е необоснован и дискриминационен, тъй като, какъвто е случаят в Португалия, преобладаващата част от тези хора живеят във временни постройки в селски райони. Това са най-нуждаещите се хора и те не бива да бъдат изключвани поради тяхното местоположение. Приветствам изменението, направено от Парламента, което подпомага териториалното сближаване.

Освен това, за разлика от първоначалното предложение на Европейската комисия, което ограничи прилагането му до новите държави-членки, с новите разпоредби обхватът на приложение се разширява за всички държави-членки, избягвайки по този начин безсмислената дискриминация между маргинализираните европейски семейства. Това е общ проблем, който засяга хиляди семейства в цяла Европа! Положението е особено сериозно в Португалия поради икономическата криза, която страната преживява, и крайната бедност на много семейства.

 
  
MPphoto
 
 

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. (EN) Подкрепям доклада, който разширява допустимостта на интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности и от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Съгласно новите правила всички държави-членки имат право да ползват такова финансиране от ЕС за подобряване на условията на маргинализираните домакинства, което преди не беше на разположение на държавите-членки, присъединили се след 2004 г. Физическото разрушаване на жилищния фонд лишава обитателите му от правото на достойни условия на живот и е значима пречка пред интеграцията и социалното сближаване. Регламентът ще позволи проектите за ремонт на жилища да ползват средства от ЕФРР, но за да не се допусне риск от сегрегация, тези инициативи трябва да бъдат част от по-широка рамка за социална интеграция в областите на здравеопазването, образованието и социалните въпроси.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската комисия се опитва да промени разпоредбите за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за да даде възможност на новите държави-членки да ползват тези средства за интервенции в сектора на жилищното строителство в подкрепа на маргинализираните общности, живеещи в селските райони.

Това изменение важи само за новите държави-членки, в които, нека не забравяме, има големи маргинализирани общности от мигранти, живеещи в селските райони. За тази цел е оправдано да бъде прието отделно правило в регламентите за ЕФРР.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) В работата за преодоляване на бедността и подобряване на условията на живот за групите от населението в най-неравностойно положение, в които лишенията бяха изострени от тежката криза през последните няколко години, Европейският съюз е длъжен да защитава и насърчава устойчиви политики за социално приобщаване. Отделно от въпросите на хигиената, влошаването на жилищните условия увеличава и често пъти създава риск за сегрегация и маргинализация. Условията на живот са от възлово значение за самочувствието и съзнанието за обществена стойност на всеки гражданин. Заедно с образованието, здравеопазването и заетостта те играят възлова роля в изграждането, развитието и укрепването на опитите за устойчив живот, било то на лично или семейно равнище.

Важно е обаче да се гарантира, че стратегиите за интервенции в Европейския съюз не правят разграничение по полов, расов или етнически признак. Ако Европа желае да има едно по-балансирано общество, също толкова важно е да избегнем появата и разширяването на гета или зони, които лесно се свързват с конкретна общност в неравностойно положение или маргинализирана общност. Политиките за социално приобщаване трябва също да бъдат насочени към тези, които най-много се нуждаят от тях, без да се правят каквито и да е разграничения между европейските граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Регламентът дава възможност на държавите-членки да използват Европейския фонд за регионално развитие по един интегриран и разумен начин. Като предоставя наличните средства на маргинализирани общности, много от които живеят в селски райони и временни постройки и не биха могли да получат помощ съгласно предишните правила, този нов регламент в значителна степен ще допринесе за Европейския план за икономическо възстановяване.

 
  
MPphoto
 
 

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. (IT) Ето причините, поради които гласувах в подкрепа на следните изменения. На първо място, считам, че е необходимо географският периметър на предложението да бъде разширен до всичките 27 държави-членки на ЕС, тъй като проблемите, с които възнамеряваме да се борим чрез този регламент, възникват в целия Европейски съюз. Поради това не е оправдано регламентът да бъде ограничен само до новите държави-членки на ЕС (ЕС-12). На второ място, считам за правилно да се възстанови предишната версия на последната част от член 7 („Комисията приема“ вместо „може да приеме“), така че Комисията да може да продължи да изпълнява първоначалното си задължение, произтичащо от регламента, при оценката и определянето на критерии за интервенция, с цел да се гарантира ефективността и добавената стойност в политиката, като същевременно се отчитат разходите за нея.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Положението при жилищното строителство в ЕС е критично. Необходима е европейска политика за достойно жилище за всички, една обвързваща и амбициозна политика на ЕС във връзка със социалните жилища. Разбира се, беше съществено Парламентът да приеме позиция относно ремонта на нездравословните жилища и замяната на бордеите с достойни жилища, но е също толкова съществено и спешно ЕС да превърне наличието на достойно жилище в основно право на човека. Той има задължението и средствата да осигури това. ЕС не може да си позволи да стане социално недоразвит регион.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Приемането на този доклад е много важно, тъй като той внася промяна в Европейския фонд за регионално развитие, която ще подпомогне маргинализираните членове на обществото, независимо дали живеят в градски райони.

 
  
MPphoto
 
 

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. (RO) Аз гласувах „за“ доклада и искам да подчертая, че периодичното преразглеждане на текстовете, уреждащи използването на европейските фондове, е много полезно. Много от ограниченията, предвидени в регламентите, вече не отговарят на днешните социално-икономически условия и поради това се налагат нови форми на интервенции. Друг пример в това отношение е облекчаването на условията за използване на средства от ЕФРР за подобряване на енергийната ефективност в жилищното строителство, които Парламентът одобри миналата пролет.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Сегашната световна икономическа криза е сериозно предизвикателство пред Европейския съюз, който се нуждае от политики, предлагащи бързи, гъвкави и ефикасни решения.

С общия размер на финансовите си ресурси от 347 млрд. евро за програмния период 2007-2013 г. европейската политика за сближаване е най-големият източник на инвестиции в реалната икономика, способен да помогне на Европа и нейните региони да се възстановят от кризата и да си възвърнат увереността и оптимизма.

Съгласен съм с необходимостта да се занимаем с въпроса за жилищното строителство за маргинализираните общности в контекста на едно изменение на регламента за ЕФРР. Тъй като действащите сега разпоредби не могат да бъдат приложени към маргинализираните общности, предложеното изменение ще запълни една празнина в законодателството, с цел намирането на по-целесъобразно решение на проблема с лошите условия на живот на това население.

С тази мярка се спазва принципът на субсидиарност, като се разширяват възможностите на новите държави-членки да подкрепят интервенции за осигуряване на жилища за маргинализираните общности по начин, който те смятат за най-подходящ, като същевременно продължават да прилагат интегриран подход като минимално условие за интервенцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Г-н председател, госпожи и господа, поздравявам г-н van Nistelrooij за отличния текст, предложен от него, който беше допълнително подобрен чрез многобройните изменения, внесени в комисията по регионално развитие, което позволи мярката да обхване всички държави-членки на Европейския съюз.

Днешният текст ще ни позволи да сбъднем мечтите на много хора, които желаят да притежават собствен дом. Сигурен съм, че по този начин ще покажем на нашите граждани, че Парламентът е способен да намира решения за предизвикателствата, поставяни от отварянето на границите и от свободното движение на хора. И поради тази причина ще гласувам в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Maurice Ponga (PPE), в писмена форма. (FR) Приветствам днешния положителен вот, осъществен с голямо мнозинство (с 558 на 57 гласа), за доклада от г-н van Nistelrooij. С приемането на този доклад Парламентът изпраща категорично послание до гражданите и реагира на социалната загриженост, изразена по-конкретно от мрежата на европейските градове „Eurocities“. Докладът предвижда възможност за използване на средства от ЕФРР за ремонт и замяна на съществуващи и новопостроени жилища, предвидени да помогнат на маргинализирани общности в градските и селските райони във всяка от 27-те държави-членки.

Разширяването на обхвата от 12-те държави, които се присъединиха през 2000 г. и 2007 г., до всички държави-членки предлага решения за проблемите, които нездравословното жилищно строителство поставя пред определени маргинализирани общности в целия ЕС. С това ще стане възможно да се въведе един интегриран и устойчив подход на равнище ЕС. Освен това разширяването хармонира отлично с духа на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване, за каквато е обявена 2010 г. Доволен съм, че Парламентът гласува в подкрепа на тези изменения и се надявам въпросните региони да ги използват като полезно средство за решаването на един спешен и основен проблем за тези общности.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. (FR) Подкрепях този доклад от самото начало, особено по отношение на разширяването на обхвата на интервенциите за всички държави-членки на ЕС. То позволява на 27-те да използват ЕФРР за финансиране на изграждането на нови жилища за маргинализирани общности и за ремонт и замяна на съществуващите сгради.

През сегашната сериозна икономическа криза, която удари Европа и засегна всички държави-членки, проблемите на жилищното строителство се усложниха още повече. Европейският съюз трябваше да се намеси и да използва всички налични средства, за да се притече на помощ на хората с лоши жилищни условия, особено от маргинализираните общности, които преди нямаха достъп до ресурси от ЕФРР.

Благодарение на измененията, които мнозинството от членовете на председателството внесоха в комисията по регионално развитие, фондът може да бъде ползван не само от новите, а от всички 27 държави-членки на ЕС, всяка от които е изправена пред същите трудности. Засегнатите региони ще имат възможност да заменят нездравословните жилища в социално изключените общности и да разработят цялостни, интегрирани и трайни решения за проблемите си във връзка с жилищното строителство.

Докладът дава на ЕС конкретно средство за подпомагане на неговите граждани. Да се надяваме, че той ще стане стъпка към една социална Европа, която е по-близо до хората.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Докладът, който одобрихме днес, изменя регламента за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), разширявайки обхвата на интервенциите му в сектора на жилищното строителство, за да бъдат подпомогнати маргинализираните общности, тъй като понастоящем фондът може да се използва само в рамките на проекти за градско развитие. Измененията, които аз и колегите ми предложихме и които днес бяха утвърдени в Парламента, означават, че и старите държави-членки, а не само новите, каквото беше първоначалното предложение на Комисията, също могат да се възползват от този нов източник на финансиране от ЕФРР.

Опитах се също да предотвратя нещо, което смятам за прецедент, който би изключил старите държави-членки, по-конкретно Португалия, от това финансиране и евентуално от използването на други допълнителни източници на помощ от Общността. Бих искал да повторя, че периодът от време, през който дадена държава е членка на Европейския съюз, не би трябвало да бъде критерий при разпределянето на структурните фондове и че политиката на сближаване след 2013 г. трябва да продължи да е съсредоточена около принципа на солидарността, имащ за цел териториално сближаване – нещо, което е от възлово значение за най-отдалечените региони, като Мадейра. Тя трябва също да има за цел по-голяма гъвкавост, прозрачност и подход, ориентиран към постигането на резултати, който възнаграждава регионите, доказали образцово усвояване на помощта от Общността, вместо да ги наказва.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. (LT) За да се подобри усвояването на средства на Европейския съюз за ремонт на сгради и жилища и предвид практиката на държавите-членки и трудностите при съфинансирането, следва да се предложи националните правителства да създадат общ фонд, в който да влагат пари, като така осигуряват съфинансиране с държавни средства. С други думи, докато съфинансирането не бъде осигурено от държавата, собствениците на сгради и жилища ще трябва да плащат в абсолютен размер същите суми, както преди ремонта. Причината е в това, че често пъти собствениците на сгради и жилища нито могат да покрият съфинансирането със собствени средства, нито да получат за това банков заем. Приветствам втората точка от инициативата – средства, заделени за ремонти, да бъдат насочени към селските райони.

Повечето частни домове в селата се отопляват самостоятелно, което означава, че за отоплението не се плаща централизирано и затова се предлага да се определи месечна сума в абсолютен размер, която с течение на времето би могла да покрие съфинансирането за тези жилища. Това ще улесни държавите-членки да приложат законно съфинансирането за ремонти на жилищата в селските райони.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) С това правило се позволява предоставянето на финансова подкрепа от ЕФРР за интервенции в сектора на жилищното строителство, за да бъдат подпомогнати маргинализираните общности в новите държави-членки. Преобладаващата част от тези хора живеят в селски райони и във временни постройки (както в селски, така и в градски райони). Те нямат възможност да ползват подкрепа по линията на ЕФРР. Интервенции в сектора на жилищното строителство са възможни в рамките на проекти за градско развитие и под формата на ремонт на съществуващи жилища. Подкрепата за интервенции в сектора на жилищното строителство в селските райони или за замяната на негодни жилища в градски или селски райони не отговаря на критериите за подкрепа по линията на ЕФРР. За да бъдат избегнати необосновани случаи на дискриминация, интервенциите, насочени към ромите, не трябва да изключват други хора, поставени при сходни социално-икономически условия. Освен това, тъй като интервенциите са част от сложен проблем, те трябва да се разглеждат в рамките на един многоизмерен интегриран подход на национално ниво, който да включва стабилни партньорства и да вземе предвид аспекти, свързани с образованието, социалните въпроси, интеграцията, културата, здравеопазването, заетостта, сигурността и така нататък. Целта на предложението е да се предвидят задоволителни жилищни условия в рамките на един интегриран подход.

 
  
  

Доклад: Magdalena Alvarez (A7-0006/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Измамите и укриването на данъци са удар по изграждането на една по-справедлива, по-силна и по-еднородна Европа по отношение на обществено-икономическото развитие. Последиците от това станаха още по-явни и сериозни в сегашния период на тежка икономическа и финансова криза, като бюджетите на държавите-членки бяха особено отслабени и обременени от необходимостта от публични инвестиции и разходи за социална политика. Заслужава да се отбележи, че размерът на данъчните измами в Европейския съюз превишава 200 млрд. евро годишно, което се равнява на повече от 2 % от БВП.

В условията на свободен пазар и свободно движение на стоки и хора, механизмите за контрол и наблюдение станаха още по-сложни поради неотменните права на суверенитет на всяка държава-членка. Нещата се усложняват допълнително от това, че безскрупулни стопански субекти, движени най-вече от възможностите да спечелят лесни пари от икономическата криза, прибягват до още по-усъвършенствани и изобретателни начини за неплащане на данъци.

Предложението укрепва административното сътрудничество между държавите-членки на ЕС в областта на данъчното облагане, тъй като процесът на европейска интеграция показва безспорен дисбаланс между приеманото законодателство и механизмите за контрол и наблюдение.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Имаме някои съмнения относно формулировката на предложението, което има за цел да разшири обхвата на директивата, като разширява „сътрудничеството между държавите-членки с цел да бъдат обхванати всякакъв вид данъци“, и факта, че то „се прилага също към вноските за задължително социално осигуряване, платими на държава-членка или на подразделение на държавата-членка, или на публично правните социално осигурителни институти“.

Не сме съгласни длъжностни лица на държава-членка да получат право да действат на територията на други държави-членки и смятаме, че предложението на Парламента въпросът да бъде ограничен до случаите, в които има споразумение между държавите-членки, е правилният подход, меко казано.

Имаме също съмнения относно изискването за автоматичен обмен на информация относно данъчното поведение на физическите лица, макар да се говори за защита на данните, особено в доклада на Парламента.

Ще следим внимателно третирането на тези въпроси в процеса на развитието им.

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Макар да съм на мнение, че държавите-членки на ЕС следва да запазят контрола върху своите данъчни системи, ясно е, че трябва да има сътрудничество в рамките на ЕС, а също и с трети страни, за да се противодейства на укриването на данъци. Мисля, че договореният днес компромис ще бъде полезно средство в борбата срещу измамите и укриването на данъци.

 
  
MPphoto
 
 

  Astrid Lulling (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах решително „против“ доклада на г-жа Alvarez относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, тъй като за съжаление борбата за свободите на гражданите, начело на която би следвало да е Парламентът, е колеблива и непоследователна.

Когато на дневен ред е въвеждането на телесни скенери или споразумението за системата SWIFT със Съединените американски щати, непоколебимите защитници на индивидуалните свободи надигат глас, дори и с риск това да доведе до дипломатическо напрежение.

Но когато стане дума за защита на банковите данни, доброто изведнъж се превръща в зло.

Поголовният автоматичен обмен, който е в основата на докладите Alvarez и Dominici, е скенерът, който ни съблича на всеки ъгъл; това е споразумението за системата SWIFT дори в още по-голям мащаб.

Тази непоследователност не може да бъде оправдана дори и в името на ефективността.

Автоматичният обмен на всички данни за всеки, който не пребивава постоянно в Европа, ще доведе до неуправляем поток от данни. Прецедентът в областта на данъчното облагане на спестяванията би следвало да задейства сигнала за тревога.

А на тези от уважаемите ми колеги, които са загрижени за прекомерната бюрокрация, която тази идея би могла да повлече след себе си, казвам, че единственото решение е да й се противопоставим по принцип, вместо да сме изненадани от катастрофалните й последствия.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) От времето на предишното законодателство, което направи борбата срещу измамите и укриването на данъци приоритет за Европейския съюз, в тази област бяха приети поредица от законодателни предложения. Административното сътрудничество в областта на данъчното облагане е основна част от общата стратегия за борба срещу измамите и укриването на данъци. Ефикасната борба срещу укриването на данъци и измамите има значително влияние върху националните бюджети и загубата на съществени приходи за общи публични разходи, особено в здравеопазването, образованието и науката.

Укриването на данъци и измамите нарушават принципа на равнопоставено данъчно третиране, в ущърб на гражданите и предприятията, които изпълняват данъчните си задължения, и това води до изкривяване на конкуренцията, увреждащо правилното функциониране на пазарите. По време на криза за нас става още по-важно да използваме всички налични методи за борба с укриването на данъци и измамите с цел да бъдат покрити извънредните разходи, необходими за справяне с последствията от кризата и за намаляване на големите бюджетни дефицити, доколкото е възможно.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Предложението е важно предвид сериозните последици, които данъчните измами в ЕС (за които се смята, че превишават 2 % от БВП) имат за бюджетите на държавите-членки, за принципа на справедливо данъчно облагане, който в резултат от тях се нарушава, както и за функционирането на пазарите поради изкривяване на конкуренцията.

Предложението, представено от Комисията, е крачка напред в отговор на необходимостта от по-ефикасни мерки за сътрудничество за борба срещу измамите и укриването на данъци в европейски мащаб. Предлаганата директива е количествен и качествен скок: количествен, защото въвежда нови задължения; качествен, защото разширява и уточнява съществуващите задължения.

Тя цели да включи всички видове преки и косвени данъци, с изключение на ДДС и акцизите, и въвежда автоматичен обмен на информация между данъчните администрации, вместо обмен при поискване.

Предложението ще означава, че можем да разчитаме на по-ефикасни мерки за сътрудничество в борбата с измамите и укриването на данъци, като се създаде сигурна, лесна за използване и ефикасна система. Това ще ни помогне да постигнем необходимата данъчна интеграция, което е съществена част от европейския проект и нова стъпка за истинско уеднаквяване на данъчните политики.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Както и Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, аз гласувах в подкрепа на доклада, който има за цел засилване на борбата срещу измамите и укриването на данъци, тъй като тази борба е важна в контекста на икономическата криза, която нашите държави-членки преживяват. Работата по тези въпроси според нас е приоритет в светлината на икономическата криза, в която са държавите-членки, и в момент, когато строгите бюджетни мерки налагат все по-тежко бреме върху най-малките държави.

Според някои оценки, данъчните измами са в размер на 200 млрд. евро или 2% от БВП и два пъти повече от сумите, които Европейският съюз отпуска за така наречения Европейски план за икономическо възстановяване.

Освен това докладът на Европейския парламент посочва необходимостта от подобряване на защитата на данните, което е важен принцип, тъй като тук говорим за информация и обмен на данни.

Както е посочено в доклада, ние ще изискваме от Комисията и Съвета да обяснят на Европейския парламент как позицията му е взета предвид и какъв напредък е постигнат по отношение на сътрудничеството между държавите-членки в борбата с данъчните измами и укриването на данъци.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Целта на директивата е да се подобри административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Сега повече от всякога трябва взаимно да си помагаме в тази област. Мобилността на данъкоплатците, броят на трансграничните операции и глобализацията на финансовите инструменти значително се промениха. За държавите-членки е трудно правилно да изчислят данъците и митата. Тази все по-голяма трудност има своите отражения върху работата на данъчните системи и води до двойно данъчно облагане, което насърчава данъчните измами и укриването на данъци, докато мерките за контрол остават задължение на националните органи. Това излага на риск правилното функциониране на вътрешния пазар. Автоматичният обмен на информация между държавите-членки ще бъде задължителен за възнагражденията на директорите, дивидентите, капиталовите печалби, възнагражденията за авторски прави и животозастрахователните продукти, които не са обхванати от други правни инструменти на ЕС, свързани с обмена на информация и подобни мерки, и произтичащите от тях пенсии, притежание на собственост и доходи. Предлага се също, с цел подобряване на обмена на информация между различните национални органи, да бъде въведено наблюдение в случаите, в които държавите-членки отказват да предоставят информация или да извършат административно разследване. Всички тези мерки помагат за борбата срещу данъчните измами и затова аз гласувах в подкрепа на тази законодателна резолюция.

 
  
  

Доклад: Theodor Dumitru Stolojan (A7-0002/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Странно е Европейската комисия да признае, че „предвид разпоредбите от Договора за ЕО, отнасящи се до свободата на движението, държавите-членки трудно могат да поискат гаранции за плащания на дължими на територията им данъци“.

Тогава, вместо да приемаме правило след правило, които след това се оказват „недостатъчни“, и предвид „незадоволителните резултати до момента“, защо просто не се занимаем с проблема в дълбочина, като променим правилата, отнасящи се до свободата на движението?

Обаче имаме съмнения във връзка с прилагането на предложението, което гласи: „Обхватът на взаимната помощ при събиране на вземания следва да се разшири така, че да включи и други данъци и такси освен тези, които включва понастоящем, тъй като неплащането на данък или мито от каквото и да е естество се отразява върху правилното функциониране на вътрешния пазар. В обхвата следва да бъдат включени също така и задължителните социалноосигурителни вноски“.

Не сме съгласни длъжностни лица на държава-членка да получат право да действат на територията на други държави-членки и смятаме, че предложението на Парламента въпросът да бъде ограничен до случаите, в които има споразумение между държавите-членки, е поне правилният подход.

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Засилената мобилност на хора и капитали е в сърцевината на ЕС и беше един голям успех. Но тя има и някои отрицателни страни, сред които са по-големите възможности за извършителите на измами да не плащат данъци и мита. Явно е, че съществуващите системи за взаимна помощ са недостатъчни и днешното гласуване трябва да донесе така необходимите подобрения в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Що се отнася до събирането на вземания във връзка с данъци и мита, положението в Европейския съюз не е най-доброто. Статистиката показва, че общият процент събираемост е само 5%. За да се повиши ефикасността на дейностите по събиране на вземания, е необходимо по-тясно сътрудничество на равнище държави-членки. Имайки това предвид, аз гласувах в подкрепа на предложението за взаимна помощ в тази област. Надявам се, че наистина ще успеем да отстраним слабостите на съществуващите мерки, довели до липса на прозрачност и координация между страните и до неоправдани забавяния в процеса на събиране на вземания.

Новата директива цели да дефинира по-ясно нормите, въз основа на които компетентните органи в държавите-членки оказват съдействие, както и правата и задълженията на заинтересованите страни. Ще бъдат изработени стандартни инструменти, които позволяват да се предприемат мерки за изпълнение или обезпечителни мерки, за да се избегнат проблемите, свързани с признаването и превода на инструменти, издадени от други органи. Комисията ще подпомага доброто сътрудничество между държавите-членки и постоянно ще наблюдава жалбите, постъпили във връзка с обмена на информация или съдействието.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Растящият брой искания от държавите-членки за съдействие при събирането на вземания във връзка с определени данъци, както и липсата на ефективност при събирането им, като събираемостта е едва 5 %, показват, че е необходимо изменение на Директива 1976/308/ЕИО на Съвета. Резолюцията е необходима, ако искаме да преодолеем проблемите на бавната процедура, несъответствията, липсата на координация и на прозрачност.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Сегашната система на събиране на вземания във връзка с данъци, мита и други мерки се характеризира с бавна процедура, несъответствия, липса на координация и на прозрачност. Поради това трябва да предприемем мерки на равнище Общност, за да заздравим и подобрим съдействието между държавите-членки при събиране на вземания.

За тази цел предложението предвижда стандартни инструменти, които позволяват да се предприемат мерки за изпълнение или обезпечителни мерки, за да се избегнат проблемите, свързани с признаването и превода на инструменти, издадени от други държави-членки, както и стандартен формуляр за уведомяване относно документи, свързани с такива вземания на територията на друга държава-членка.

Въвеждането на единен стандартен формуляр за уведомяване относно документи и решения във връзка с вземането ще реши проблемите, свързани с признаването и превода на инструменти, издадени от други държави-членки. Този инструмент ще бъде съществен за развитието на търговията в рамките на Общността и за заздравяване на вътрешния пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Директивата на Съвета има за цел да се преразгледа основно функционирането на взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с някои видове данъци, мита и други мерки. Националните разпоредби във връзка със събирането на вземания се прилагат само на националните територии на съответните държави. Административните органи нямат възможност сами да събират данъци и такси извън територията на тяхната собствена държава-членка. В същото време нараства мобилността на хора и капитали и извършителите на измами се възползват от териториалното ограничение на компетентностите на съответните национални органи, за да организират своето обявяване в несъстоятелност в страните, в които имат данъчни задължения. Първите разпоредби относно взаимната помощ при събирането на вземания бяха въведени с Директива 76/308/ЕИО (консолидирана с Директива 2008/55/ЕО) относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки. Този документ обаче се оказа недостатъчен като отговор на промените, настъпили на вътрешния пазар през последните 30 години. Поради това е необходимо действащата директива да бъде отменена и да се предвиди подобрена система за съдействие при събирането на вземания в рамките на вътрешния пазар, която да гарантира бързи, ефикасни и еднородни процедури в целия Европейски съюз. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0072/2010

 
  
MPphoto
 
 

  John Stuart Agnew, David Campbell Bannerman, Derek Roland Clark и William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство изцяло подкрепя усилията за възстановяване и е потресена от човешките жертви и от страданията на засегнатите от бедствието, но не можем да дадем право на ЕС да похарчи стотици милиони от парите на данъкоплатците, нито да подкрепим неговата милитаристична и дипломатическа амбиция да заобиколи демократичните и отговорни национални държави, като се намесва в кризата.

Разбира се, насърчаваме правителства и отделни лица да дадат помощ и средства в подкрепа на пострадалите и за възстановяване на страната. Това обаче трябва да се извърши по един прозрачен за обществеността начин и не от потайни, неизбирани бюрократи с амбиции и претенции от международен мащаб.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма.(GA) Гласувах в подкрепа на резолюцията и в подкрепа на финансовата помощ, която Европейският съюз ще предостави за дългосрочно подпомагане, която ще се управлява в партньорство с местните власти и народа на Хаити. Тези пари трябва да бъдат използвани за борба с основните причини за бедността в Хаити, за да се помогне на страната да укрепи демократичните си структури и да изгради устойчива икономика.

Условията в Хаити в последно време се подобриха, за щастие, и хуманитарната помощ се разпределя ефикасно и по приоритети; това става благодарение на сътрудничеството и координацията на международни организации, неправителствени организации и народа на Хаити, които работят заедно.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Европейският съюз, както и цялата международна общност, са изправени пред важно изпитание за солидарността във връзка с положението в Хаити. Предстоящата среща на високо равнище в ЕС трябва да представи ефикасно, добре координирано и единодушно решение, за да се отговори на нуждите от възстановяване и помощ, с които се сблъсква Хаити в резултат на едно от най-големите природни бедствия в съвременната история. На призива от Европейския парламент и искането, отправено до Европейската комисия да излезе с конкретно предложение за създаване на Сили за гражданска защита, които да са в състояние бързо да реагират в състояние на природно бедствие във всяка точка на света, трябва да бъде даден отговор.

„Урокът от Хаити“ не трябва да се забравя и Европейският съюз е длъжен да покаже в този случай не само че знае какво означава солидарност, но и че е адаптивна и гъвкава институция, която извлича уроци от сегашните трагични събития. Европейският съюз разполага с всички данни и средства, за да се включи в дългосрочното възстановяване на Хаити. Необходима е координация със Съединените американски щати и Канада, така че цялата международна общност да може да говори в единодушие. Народът на Хаити, поставен на тежко изпитание от историята и природата, трябва да получи от международната общност необходимите средства, за да се научи как да си помогне сам.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам ангажимента, който ЕС пое да предостави помощ на народа на Хаити след земетресението, което удари страната през месец януари. Преди земетресението повече от 70 % от хората в Хаити живееха под прага на бедността, а външният дълг на страната възлизаше на 890 млн. щатски долара. Сега международната общност е длъжна да допринесе за разработката на стратегия за възстановяване на страната, която да бъде устойчива в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

Периодът е от критична важност за координацията на усилията по възстановяване между източниците на международна помощ, властите в Хаити и гражданското общество и аз приветствам неотдавнашното решение на Г-7 да опрости дълговете на Хаити, включително дълговете към многостранните кредитни институции. От жизнена важност е да помогнем на страната да се възстанови от земетресението, но международната общност трябва също да се възползва от тази възможност да помогне за преодоляване на икономическите, обществените и политическите неравенства в Хаити.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Земетресението, което се стовари върху Хаити на 12 януари 2010 г., убивайки хиляди и причинявайки ужасни опустошения и хаос, изисква категорична солидарност с народа на Хаити от наша страна. Имах удоволствието и честта да участвам в изготвянето на резолюцията на Парламента. Първо и най-важно, искам да изразя искрените си благодарности на специалистите, чиято благородна и своевременна работа чрез Центъра за наблюдение и информация помогна за спасяване на човешки живот и посрещане на спешните потребности на място от здравна помощ, вода, хигиенни материали, дрехи и други. Това показа, че инвестициите, изисквани от Парламента през годините, могат да имат практическо и положително отражение.

От друга страна, както и след вълните цунами в Азия, трябва да извлечем поуки от станалото. След доклада Barnier през 2006 г. Европейската комисия следва възможно най-скоро да представи законодателни мерки за създаване на единни, независими и постоянни Европейски сили за гражданска защита, способни да извършват спасителни мисии и да осигурят съгласуван подход към помощта, възстановяването и развитието. Бих искал също да благодаря на държавите-членки, неправителствените организации и гражданското общество за хуманитарната помощ, която предоставиха.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. (IT) Земетресението, което опустоши Хаити на 12 януари, оставяйки 200 000 загинали и около 250 000 ранени, подтикна държавите-членки на Европейския съюз и цялата международна общност да поемат осезаем и споделен ангажимент за възстановяване на страната.

Тази координация се оказа ефикасна в краткосрочен план и сме свидетели на предварителния ангажимент за предоставяне на значителни суми от Европейската комисия и от отделни държави-членки. Според мен е от съществено значение общите усилия да бъдат насочени така, че възстановяването да бъде устойчиво в средносрочен и дългосрочен план и населението на Хаити да е основният облагодетелстван от този ангажимент.

Присъединявам гласа си към призива от международните хуманитарни организации да не се допусне огромният брой деца, осиротели в резултат на земетресението, да станат жертва на трафика на хора. Поради това мисля, че е необходим план за контрол на такива бедствия, който да осигури насъщните нужди на най-уязвимите групи в общността да бъдат първи сред приоритетите на Европа и Съединените щати.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно земетресението в Хаити, в резултат на което 200 000 загинаха, а 250 000 бяха ранени. Искам да изкажа най-искрените си съболезнования и солидарност с народа на Хаити и другите страни, с персонала на международните организации, включително на ООН и Европейската комисия, и със семействата на жертвите на тази трагедия. Искам да отдам дължимото на усърдната работа на някои държави-членки на ЕС чрез механизма на ЕС за гражданска защита, координиран от Центъра за наблюдение и информация. Приветствам също предложението да се извърши оценка на реакцията на Европа на хуманитарната криза в Хаити, така че Европейската комисия да може да представи предложения за подобряване на способността на ЕС бързо да реагира на бедствия в бъдеще.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Датата 12 януари 2010 г. ще влезе в историята на Хаити като един от най-ужасните дни, които страната е преживявала. Един народ и страна, вече поразени от бедност и слабо развитие, внезапно бяха опустошени от безмилостно и смъртоносно природно бедствие с огромни мащаби.

Десетките хиляди жертви, отразени в статистиката, която се оказа неактуална още преди публикуването си, и болката и отчаянието в очите не тези, които изгубиха всичко, оправдаха в пълна степен мобилизацията на международната общност и гражданското общество по цял свят и мога само да приветствам тези усилия.

Въпреки вълната от солидарност, която представя в най-добра светлина всички, които изиграха роля, помощта ще трябва да продължи, дори и когато в центъра на вниманието на света попадне друга страна.

Въпреки международните усилия възстановяването на страната може да се осъществи само ако тези, които носят отговорност, и самите граждани бъдат готови да играят активна роля в процеса и да поемат своята съответна отговорност.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Бедствието, което споходи Хаити, след страшното земетресение от 12 януари тази година, се яви ново предизвикателство за солидарността между народите и държавите. По силата на историята и културната му идентичност, да не говорим за значението му в световната икономика, Европейският съюз трябва да действа като пример и да насърчава помощта за хаитяните и за възстановяването на една от най-бедните страни в света. Трябва спешно да освободим пътя за финансовите и логистичните мерки, които да намалят до минимум страданието на засегнатите от трагедията и да осигурим бързото възстановяване на насъщните условия за живот на хората. Все пак условията за насърчаване на устойчиво развитие в страната трябва вече да бъдат оценени и осигурени, така че да можем да се противопоставим на ситуацията на крайна бедност, в която живее огромен брой хора в страната. Мисля, че извън стимулите за доходоносно земеделие, индустриализация и устойчив цикъл на развитие за предлагането на продукти, от възлово значение е подкрепата за изпълнение на ефикасна стратегия за подобряване на околната среда, тъй като Хаити е крещящ и драматичен пример за опустошителното въздействие, което изменението на климата може да има за човечеството. Поради това гласувах в подкрепа на предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Пред лицето на потресаващите картини на пълна разруха в Хаити е необходима неотложна, ефикасна и искрена солидарност, която да помогне да бъдат смекчени страданията на народа на Хаити. Нужно е и отхвърляне и осъждане на всякакви опити трагедията на народа на Хаити да бъде експлоатирана за военна окупация на страната, успоредно с еднозначна защита на суверенитета и независимостта на Хаити – нещо, което липсва във въпросния документ. Достойно за съжаление е, че тази резолюция идва много време след заявленията на някои държавни ръководители и длъжностни лица от ООН относно разполагането на десетки хиляди войници на САЩ в страната. Хаити и народът й имат нужда от огнеборци, лекари, болници и стоки от първа необходимост.

Отговорът на ЕС по повод резолюцията беше решението на Съвета да изпрати 350 военни полицаи. Струва си да напомним за бързата помощ, предоставена на Хаити от страни като Куба, която бързо изпрати 400 лекари, които спасяваха човешки живот и предотвратяваха епидемии, изграждаха медицинска инфраструктура и разпределяха стоки от първа необходимост, или Венецуела, която предложи облекчения по външния дълг и достави гориво.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Според нас сега е моментът да предоставим всичката хуманитарна помощ, сътрудничество и подкрепа, които народът на Хаити заслужава със своето достойнство и кураж. За съжаление, прекалено много време беше отделено за защита, а и не всичко мина гладко. Вече осъдихме начина, по който определени страни, по-конкретно САЩ, бяха по-загрижени за укрепване на военното си присъствие в страната с войниците си, отколкото за народа на Хаити.

Съжаляваме, че приетата резолюция не отива достатъчно далеч в защитата на Хаити и нейния народ. Като едно добро начало би могло да осъдим всеки или всяка страна, опитващ се да се възползва от катастрофата чрез връщане на неоколониализма. Като че ли такова отношение стои зад разполагането на десетки хиляди североамерикански войници въпреки факта, че преобладаващата част от населението живее в бедност и продължава да е жертва на експлоатация от многонационални компании и външни фактори, по-конкретно Съединените щати.

Ще продължим да изразяваме искрената си солидарност с народа на Хаити.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Подкрепих резолюцията, за да подчертая големия ангажимент за солидарност, който Европейският съюз трябва да поеме, за да се притече на помощ на тази страна, която беше опустошена преди близо месец. След неотложните неща трябва да се разработи дългосрочна помощ, особено за най-уязвимите лица и за държавните структури, които днес нямат друг избор, освен да предадат правата си на силите на САЩ. Накрая, Европа трябва да извлича поуки от подобни инциденти, така че да може да реагира по-бързо и ефективно в бъдеще и да предоставя оптимална хуманитарна помощ за хората, които се нуждаят от нея най-много.

 
  
MPphoto
 
 

  Richard Howitt (S&D), в писмена форма. (EN) От името на лейбъристите, членове на ЕП, изразявам най-искрено съчувствие за всички в Хаити, чийто живот беше разбит от катастрофалното земетресение, и изцяло подкрепям международните усилия за подпомагане. Подкрепихме резолюцията с ясната цел да излъчим посланието, че Европейският парламент и лейбъристите в него са рамо до рамо с народа на Хаити в дългосрочната работа по възстановяване на засегнатите инфраструктура, общности и хора. Особено бяхме доволни да наблегнем в резолюцията на решението на Обединеното кралство и другите страни от Г-7 да се откажат от вземанията си по външния дълг на Хаити и да призоват другите страни да последват примера.

Не сме съгласни обаче с параграф 24 от резолюцията, тъй като сме на мнение, че всяко предложение за подобряване на реакцията на ЕС при бедствия трябва да се прави след задълбочени консултации и обсъждане, а не просто в рамките на непосредствените последици от една хуманитарна трагедия, колкото и ужасяващи да са. По-конкретно, параграфът накърнява съществуващата доброволна уредба в държавите-членки на ЕС, а и не бива да омаловажаваме националните възможности за реакция, особено когато собственият постоянен екип за реакция на Обединеното кралство се задейства в рамките на един час след земетресението в Хаити.

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) През последните седмици видяхме ужасяващи кадри от бедствието, което се стовари върху народа на Хаити. Както става винаги при големи природни бедствия, интервалът на вниманието на пресата и другите средства за масово осведомяване е кратък и заглавията от първите страници скоро отиват другаде. За политическите лидери не е приемливо да отклоняват вниманието си толкова бързо и е правилно, че Парламентът се стреми да задържи природното бедствие в челото на дневния ред. Резолюцията отбелязва добрата работа, свършена до момента от институциите на ЕС и органите на държавите-членки, и би следвало да се надяваме, че върховният представител на ЕС ще се запознае в пълен обем с конкретните въпроси, които Парламентът подчерта днес.

 
  
MPphoto
 
 

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. (EN) Според властите в Хаити общият брой на загиналите вследствие на земетресението надхвърля 230 000 души. С това катастрофата се оказва дори по-голяма от тази с вълната цунами в Азия през 2004 г. След спешната помощ, основното ни внимание следва постепенно да се пренесе към дългосрочното развитие на Хаити. Като една от най-бедните страни в света, Хаити беше напълно неподготвена да се справи катастрофа от такъв мащаб. Горещо приветствам неотдавнашните ангажименти за намаляване на дълга на Хаити и призовавам всички страни донори да помогнат за дългосрочното и устойчиво възстановяване. Накрая, някои от колегите поставиха под въпрос решението на баронеса Аштън да не посещава Хаити веднага след земетресението. Критиката им би била основателна, ако посещението й би могло да доведе до нещо полезно в помощ на хаитяните. Ако става въпрос обаче само за едно „рекламно мероприятие“, чрез което да се покаже, че ЕС присъства, решението й е било абсолютно правилно.

 
  
MPphoto
 
 

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. (FI) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на резолюцията относно Хаити. Човешкото нещастие, причинено от земетресението в Хаити, е с огромни мащаби: стотици хиляди загинаха или са ранени, а Порт-о-Пренс е унищожен почти напълно. Броят на тези, които се нуждаят от външна помощ, се оценява на между два и три милиона.

И макар съчувствието на европейците да е на страната на близките на жертвите, трябва да се действа. Обхватните и бързи ангажименти под формата на помощ от ЕС очевидно са от жизнено значение. Закъснялата реакция от страна на новата администрация по външните работи предизвика изненада, и с пълно основание. Явно е, че върховният представител на ЕС в бъдеще трябва да има задължението да осигури по-бърза реакция и по-добра координация от страна на Съюза. Хаити ще има нужда от помощ дълго време. Раните й изискват грижи и домовете й ще трябва да се построят наново един по един.

Философът Лудвиг Витгенщайн застъпва идеята, че никое страдание не може да бъде по-голямо от това, което може да понесе човек. Предполагам, че е имал предвид нещо подобно: няма по-голяма единица съзнание в света от съзнанието на един човек. Болката не може да се сумира. Няма общо съзнание, което да може да понесе повече болка от единичното. Страданието на масите винаги е страданието на отделния човек. В същото време в това е и надеждата. На Майка Тереза се приписва изказването, че ако е мислела за всички, нямало е да постигне нищо. Ако аз успея да помогна на един човек, ще съм помогнала на най-голямата възможна единица: на целия свят на един човек.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Мисля, че ЕС трябва да работи за по-добра координация и по-добър обществен резонанс при подпомагането на хаитянската държава. В момента най-голямото предизвикателство са тесните места в логистиката (ограниченият капацитет за приемане и разтоварване на самолети на летището в Порт-о-Пренс), както и търсенето на решение за подпомагане на тези, които още са без дом, особено предвид предстоящия дъждовен сезон.

Трябва да мислим за бъдещето и начините, по които можем да действаме по-бързо и ефективно в такива ситуации. Подкрепих тази резолюция също и защото тя призовава члена на Комисията, отговарящ за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и управление на кризисни ситуации да гарантира, че Европейският съюз ще има водеща роля при кризисни ситуации, като координира по-ефективно реакцията на Европейския съюз при бъдещи кризи въз основа на отговорностите, въведени с Договора от Лисабон.

В допълнение, от най-голяма важност е Комисията възможно най-скоро да представи пред Парламента предложения за създаване на Европейски сили за гражданска защита, основани на Механизма за гражданска защита на ЕС. Това ще позволи на Европейския съюз да набира ресурсите, необходими за предоставяне на спешна хуманитарна помощ, в рамките на 24 часа след настъпване на бедствие.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Опустошителното земетресение в Хаити миналия месец причини катастрофални щети и световното усилие за възстановяване ще трябва да бъде дългосрочно и ангажирано. Радвам се, че ЕС реагира много бързо с помощ на стойност 196 млн. евро до момента. Подкрепям резолюцията, която призовава за ефективни и координирани усилия от страна на ЕС, за да се осигури Хаити да получава дългосрочна помощ и да се възстановява.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Освен че причини многобройни жертви, земетресението, което удари Хаити на 12 януари 2010 г., продължава да влияе на ежедневния живот на около 3 милиона души, които спешно се нуждаят от хуманитарна помощ. Ролята на външната политика на ЕС е изяснена и ценностите, които ЕС се опитва да популяризира, са ориентирани, между другото, към принос за световния мир и сигурност и за защитата на правата на човека. Затова следва да приветстваме всички усилия, предприети от държавите-членки, за да се помогне на страната да излезе от катастрофата като пълноценно функционираща демокрация и с икономика, която може да издържа населението й. Трябва също да имаме предвид, че народът на Хаити и неговото правителство трябва да бъдат основни фактори в целия процес на възстановяване.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Аз се въздържах при гласуването на Резолюция RC-B7-0072/2010 относно Хаити, защото съм на мнение, че в региона трябва да бъдат изпратени специалисти, като лекари, архитекти и огнеборци, а не войници. Хаити ще може да постигне политическата, икономическата и обществената стабилност, от която се нуждае, ако свободата на тази страна бъде защитена от външна намеса. Финансовите институции, като Световната банка, Международният валутен фонд, и социалните партньори на Хаити следва незабавно да опростят външния дълг на Хаити.

Освен това подкрепям мерките, предприети от страните от Боливарския съюз за Америка (финансова помощ чрез Хуманитарния фонд, енергийно подпомагане и осъществяване на инициативи в земеделието и производството), които са доказателство за братската солидарност, която съществува между различните страни. Въздържайки се, аз се опитах да подчертая, че възстановяването на Хаити не може да се постигне чрез милитаризация на помощта, а чрез отстраняване на механизмите, причинили масовата бедност в Хаити, като външния дълг, който настоявам да бъде опростен.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Дори и преди земетресението Хаити беше една бедна страна без гарантирано местно снабдяване с храна за над два милиона души и със стотици хиляди сираци по улиците на градовете или в домове. За народа на Хаити, разбира се, е важно инфраструктурата и държавните институции да бъдат изградени наново в дългосрочен план. Не трябва да забравяме обаче, че разпределянето на помощта не протича гладко и че много жени и деца са в силно уязвимо положение. В този случай трябва да действаме внимателно. Предложението за резолюция изглежда отделя подобаващо внимание на повечето от проблемите, поради което аз гласувах в нейна подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. (PL) Земетресението в Хаити през месец януари тази година е една от най-големите хуманитарни катастрофи на XXI век. Мащабът на бедствието допълнително се изостря от факта, че разрушителното действие на земетресението засегна една от най-бедните страни в света. Трагедията привлече към Хаити погледите на целия свят. Хуманитарната помощ не трябва да приключва с възстановяването на острова, а трябва да включи и преструктуриране на обществените отношения, действащи там, в дух на зачитане на човешкото достойнство и социалната справедливост. За да стане това възможно, от съществено значение е не само да се даде безвъзмездна помощ на Хаити, но и да се направи необходимото страната и обществото й да поставят ново начало.

Поради това подкрепям предложението за опрощаване на външния дълг на Хаити. И аз съм против решения, които биха довели да нарастване на дълга на Хаити в резултат на международна „помощ“. Вземайки всички тези фактори предвид, реших да подкрепя предложението за обща резолюция на Европейския парламент относно неотдавнашното земетресение в Хаити.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция относно неотдавнашното земетресение в Хаити.

Съгласен съм по-конкретно със съдържанието на параграфи 4, 8 и 9, особено частите, посочващи, че приоритет за ЕС понастоящем следва да бъдат усилията за възстановяване и подобряване на хуманитарната ситуация, насочени основно към уязвими групи като жените и децата, както и осигуряването на подслон, медицински съоръжения, логистична помощ и храна; призоваваме всички държави-членки да имат готовност да отговорят на исканията на ООН за допълнителна помощ; приветстваме предварителния ангажимент на Европейската комисия да отпусне 30 милиона евро под формата на хуманитарна помощ; приветстваме решението на страните от Г-7 да се откажат от своите вземания по международния дълг на Хаити, и освен това призоваваме Международния валутен фонд (МВФ) да предостави цялостно опрощаване на целия дълг на страната – и подчертаваме, че всяка помощ след земетресението трябва да се предоставя като безвъзмездна помощ, а не като заем, водещ до възникването на задължения.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) В случай на природно бедствие хуманитарната помощ следва да пристига без отлагане. В Хаити само Съединените американски щати съумяха да предоставят ефикасна хуманитарна помощ без бюрократични забавяния. Ясно е също, че най-бързите и най-ефективни хуманитарни агенции са тези, които редовно биват заклеймявани в резолюции от тази прочута зала: католическата църква и хуманитарните инициативи на християнските организации. В резолюцията, която подкрепям напълно, Парламентът призовава международната общност да осигури народът на Хаити и неговото правителство да бъдат основни фактори в процеса на възстановяване, за да им се позволи да решават сами своето общо бъдеще. Колегите подкрепят също усилията на ЕС за възобновяване на местното производство на храни, чрез възстановяване на засегнатата инфраструктура и предоставяне на необходимите материали на собствениците на малки земеделски стопанства (семена, торове и инструменти), най-вече за сезона на пролетното засаждане, започващ през март, който обхваща 60% от националното производство на храни. Понастоящем, докато международната общност инвестира в създаване на устойчива на земетресения инфраструктура, бих искала да подчертая факта, че бяха засегнати и сгради с религиозно предназначение и че международни средства трябва също да бъдат отделени и за възстановяване на църкви и семинарии.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0078/2010

 
  
MPphoto
 
 

  John Stuart Agnew, Andrew Henry William Brons, David Campbell Bannerman, Derek Roland Clark и William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма.(EN) Партията за независимост на Обединеното кралство е сериозно загрижена във връзка с положението в Иран и призовава правителствата от двете страни да стигнат до дипломатическо, но преди всичко мирно решение за продължаващия политически и хуманитарен разпад в страната. В този случай ЕС не трябва да се намесва, защото само ще изостри напрегнатото положение. Безотговорни бюрократи от ЕС, вместо избраните политици, водещи преговорите, ще доведат нещата до лош край за Иран и за останалия свят. Преговори трябва да се водят в сътрудничество с правителствата на други страни, а не да бъдат налагани отгоре от ЕС. Има много страни, които желаят да останат неутрални, като Ирландия, а Европейският съюз, представлявайки такива страни по този въпрос, сериозно подкопава тяхната политика, ползваща се с демократична подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на документа с голямо чувство за отговорност, надявайки се резолюцията да даде резултати. Искам да поздравя усилията за постигане на единство, положени от различните политически групи в Парламента, които позволиха на храма на европейската демокрация да говори с един глас и наблегнаха на силната прагматична насоченост на резолюцията, която предлага начини, решения и конкретни мерки на ЕС за отношенията му с режима в Иран. Предвид това бих желал да подчертая необходимостта: а) решително да бъдат осъдени предприятията, които доставят на властите в Иран оборудване и технологии, имащи за цел цензура и наблюдение и които трябва да бъдат забранени за европейските предприятия; б) да се поиска, или още по-добре – да се изиска признаване на абсолютната необходимост да се спазват Виенската конвенция и правилата на дипломацията; в) да се въведат допълнителни санкции за ирански организации или длъжностни лица, които действат в чужбина и носят отговорност за репресиите и ограничаването на свободите в Иран, както и тези, свързани с нарушаването на международните ангажименти на Иран във връзка с ядрения въпрос; и г) въпреки всичко, да се насърчава по-нататъшен и по-задълбочен диалог с Иран, особено с гражданското общество.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно положението в Иран, тъй като съм обезпокоена от постоянното нарушаване на правата на човека там, особено по отношение свободата на сдружаване, изразяване и информация, и защото подкрепям демократичните стремежи на иранския народ.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) През последните месеци от Иран дойдоха две новини, нито една от които не е окуражителна. Първо, относно постигнатия напредък в обогатяването на уран за ядрени цели, и второ, за репресиите срещу умерената фракция, оглавявана от г-н Moussavi, която оспорва резултатите от неотдавнашните президентски избори. Тези две събития са достатъчно тревожни сами по себе си, но взети заедно, те са повод за по-сериозна загриженост.

Какво може да се каже за тази нестабилна страна, чието все по-радикално правителство избива, изтезава и хвърля в затвора опонентите си, които протестират срещу него по улиците и което в същото време упорито осъществява програма за обогатяване на уран, целяща добиване на ядрена енергия?

Въпреки всичко, което фундаменталисткият режим на аятоласите твърди за добрите си намерения и че се стреми към ядрена енергия за мирни цели, международната общност не е убедена и обяснимо разглежда Иран като все по-голяма заплаха.

В допълнение към осъждането от самото начало на бруталната репресия, която беше стоварена върху умерените в Иран, Европейският съюз и съюзниците му и другите международни фактори трябва да се борят за засилване и втвърдяване на санкциите срещу Техеран и да не изключват съгласувани усилия за справяне със заплахата.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Ние защитаваме свободата на изразяване и демокрацията и сме съгласни с необходимостта да бъде изразена загриженост във връзка със събитията в Иран през последните месеци, по-конкретно тези, които имат отношение към репресиите на масите от иранските сили за сигурност. Обаче предложеният текст не прави това по най-добрия начин.

По наше мнение изразяването на загриженост във връзка с развитието на събитията, което е необходимо да се направи, не може да игнорира голямата заплаха за суверенитета и териториалната цялост на Иран, включително ескалацията на дипломатическия и военния натиск, оглавяван от администрацията на САЩ, включително съсредоточаването на военни сили на САЩ в региона. Не бива да забравяме, че тези елементи заплашват правата на иранския народ и по-специално на силите, които продължават борбата за демокрация, напредък и социална справедливост в Иран. Приетият текст не споменава и дума за това.

Правото да определя бъдещия курс на развитие на Иран принадлежи изключително на иранския народ и неговото политическо и обществено действие. Бихме искали да изразим солидарността си с демократичните организации и народа на Иран, които се борят за социална справедливост и напредък в своята страна.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Подкрепих резолюцията, осъждаща отношението на Иран както от гледна точка на неговите намерения в ядрения сектор, така и на посегателствата върху свободата на изразяване, на които неговият народ става жертва ежедневно. Прилагането на насилие от страна на иранските власти по отношение на демонстрантите е неприемливо, както и цензурата на пресата и създаването на препятствия пред информацията.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Сегашните обществени сътресения в Иран, системните репресии срещу народа и противниците на режима, ограничаването на свободата на печата и свободата на изразяване, отказът от отмяна на смъртното наказание и продължаващата разработка на ядрената програма въпреки реакцията на международната общност са поводи за голяма загриженост. Още по-тревожни са новините, според които миналия месец Иран успешно е изпробвал нова ракета с далечен обсег, застрашавайки по този начин сигурността в региона и в света. Неотдавнашната отмяна на планираното посещение на делегация от Парламента е още един ясен сигнал, че тази страна не желае да сътрудничи. Това ни кара да осъдим политиките, следвани от иранския режим.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Има много страни, където демокрацията и правата на човека са в твърде несигурно положение. ЕС трябва да продължи с опитите си да промени положението чрез призиви и подобни методи. Не бива да ни учудват действията на Иран и опитите му да стане ядрена сила. Това е резултат, наред с другото, от погрешно насочената политика на САЩ. Напрежението може да бъде свалено само с дипломация, но ЕС не бива да се остави да бъде използван от САЩ в това отношение. В предложението за резолюция се казва, че не е постигнат значим напредък и че диалогът е единственото решение. Съгласен съм с това.

 
  
MPphoto
 
 

  Sławomir Witold Nitras (PPE), в писмена форма. (PL) Бих искал да изразя подкрепата си за резолюцията, чиято цел е да заяви ясно позицията на Европейския съюз по спазването на основните права на човека в Иран. Възмутен съм, както и повечето от нас, от начина, по който беше третирана иранската опозиция. Осъждането на г-н Mohammed Reza Alizamani и г-н Arash Rahmani на смърт заради политическа дейност е по мое мнение нарушение на всички стандарти, на които се държи в съвременния свят. Радвам се, че ЕС заема много категорична позиция по този въпрос. В същото време искам да изразя съжалението си, че също толкова категорична реакция не последва, когато демонстрация, насрочена от руската опозиция на 31 януари 2010 г. в Москва и Санкт Петербург, беше осуетена, а организаторите й – арестувани, включително г-н Олег Орлов, председател на „Мемориал“ – организацията, която беше удостоена с наградата „Сахаров“ миналата година. Мисля, че реакцията на върховния представител на ЕС по този въпрос следва да е също толкова динамична, както в случая с Иран, и че трябва също да бъде в съзвучие с острата критика на руските власти, отправена от председателя на Европейския парламент, г-н Buzek.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) За нас е изключително важно да възобновим диалога с Иран. Поради това много съжалявам за отлагането на посещението на делегацията на ЕС в Иран и се надявам то да бъде пренасрочено възможно най-скоро. В Иран в сегашното му положение определено правата на човека не се спазват и демокрация няма. Обаче затягането на санкциите срещу Иран не е правилният подход, който трябва да възприемем. Противниците на иранското правителство също не желаят налагането на по-строги санкции, тъй като основното им въздействие ще бъде върху народа на страната. Отделно от това, ЕС отново прилага двойни стандарти. Когато става дума за важни икономически партньори, като Китай или Индия, той е готов да премълчи. Поради тези причини се въздържах.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно Иран, особено след нападенията в последно време, включително вчерашните нападения срещу посолствата на Италия и Франция.

Всъщност Европейският съюз трябва да стане изразител на една категорична позиция относно режима в Техеран. Иранските власти имат участие в създаването на този опасен климат на нетърпимост и заплахи срещу определени страни от Европейския съюз. Нападението срещу посолствата беше извършено от тези, които искат да подрежат крилете на демокрацията и които са против свободата.

Надявам се европейските институции да заемат възможно най-скоро категорична позиция, осъждаща станалото, и да вземат решение за дипломатическите мерки, които да бъдат предприети по отношение на Иран.

 
  
MPphoto
 
 

  Geoffrey Van Orden (ECR), в писмена форма. (EN) Европейските консерватори и реформисти подкрепиха категоричната резолюция относно Иран. Ние се обявяваме за енергични международни действия за овладяване на нарастващите ядрени възможности на Иран. Поради това е достойно за най-голямо съжаление, че Европейският парламент не се възползва от възможността да подкрепи международните призиви за допълнителни санкции. Следва също да се поясни, че за щастие в Техеран няма „посолства на ЕС“. Има посолства на отделните страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Ислямска република Иран не пести усилия за осъждане на лошо отношение към мюсюлманите по света. Обаче моллите не спират да преследват християните и не искат да осъдят условията, отредени за тях. Приемането на християнството се смята за вид вероотстъпничество и се наказва със смърт. За съжаление, Европейският парламент няма куража да осъди положението на мъчениците християни в Иран. Според папа Йоан-Павел II преследването включва различни видове дискриминация на вярващите и на цялата църковна общност. Често пъти тези форми на дискриминация се допускат, като в същото време се признава правото на религиозна свобода и свобода на съзнанието и това се наблюдава както в законите на отделните страни, така и в декларации от международно естество ... Днес в допълнение към затворите, концентрационните лагери, лагерите за принудителен труд и прогонването от собствената страна, има и други форми на наказание, които са не толкова известни и са по-изтънчени: не насилствена смърт, а един вид гражданска смърт, не просто изолация в затвори или лагери, а обществена дискриминация или постоянно ограничаване на личната свобода. Ако Парламентът желае да се отнесе сериозно към призива си за спазване на правата на човека, той следва да заеме по-категорична позиция в подкрепа на християните, преследвани в Иран.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0021/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Йемен заплашва да се превърне в новия Афганистан: предпочитан тренировъчен лагер на Ал Кайда и развъдник на фундаменталисти и терористи за използване в целия ислямски свят.

Положението на обществен, политически или икономически упадък, ако не на пълен разпад, характеризиращо се с гражданска война и отсъствието на правителство, което да може реално да контролира цялата й територия, превърнаха страната в място, лишено от правов ред, способен да спре появата и разпространението на такива изблици на насилие и радикализъм.

От това следва, че е необходима по-голяма съсредоточеност и твърдост от страна на международната общност в работата по йеменския въпрос и че помощта, отпускана на страната, следва да бъде внимателно насочена към реално подобряване на условията на живот на народа й.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Цялостното положение в Йемен буди сериозна загриженост в цял свят и – в светлината на неотдавнашните терористични заплахи – ЕС трябва да играе все по-активна роля, за да не допусне Йемен да се превърне в поредната провалена държава в международната общност.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Основното внимание в борбата срещу тероризма е насочено към Йемен, който е развъдник на ислямски екстремисти. Борбата срещу бедността и увеличаването на военната помощ няма да премахнат проблемите на Йемен. Решението е да се предоставя повече помощ за развитие, за да се дестабилизират групите на вербуваните за джихада. В крайна сметка ЕС не трябва да допусне да бъде превърнат в ковчежник на САЩ. Вместо това той трябва да заеме позицията на безпристрастен посредник, за да поведе към диалог и да подготви почвата за трайно политическо решение. Предложението за резолюция е възприело подобен подход, поради което гласувах в негова подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Geoffrey Van Orden (ECR), в писмена форма. (EN) Макар да съм съгласен с общата идея и да взех участие в изготвянето на текста на резолюцията относно настоящото положение в Йемен, не мога да се съглася с упоменаването в нея на координиращата роля, която бъдещата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) ще играе по отношение на Йемен. На етапа на съставяне на текста аз поисках упоменаването на ЕСВД да отпадне, но другите политически групи отказаха. ЕСВД е пряк продукт на Договора от Лисабон – договор, който аз не одобрявам и който няма демократична легитимност. Предвижда се ЕСВД да има мрежа от „посолства на ЕС“ и, под бдителното наблюдение на новия върховен представител на ЕС/заместник-председател на Комисията, да отговаря за създаването и прилагането на военната и външната политика на ЕС.

Аз открай време съм противник на това ЕС да има водеща роля в тези две области на политиката, за които искрено вярвам, че трябва да останат прерогатива единствено на суверенните държави-членки.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0029/2010

 
  
MPphoto
 
 

  John Stuart Agnew, David Campbell Bannerman, Derek Roland Clark и William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство е изцяло против трафика на хора, тъй като това е търговията с роби на днешния ден. Ние призоваваме за най-суровите съществуващи наказания за престъпниците, извършващи това престъпление, и за сериозни мерки за изкореняване на явлението. Обаче не можем да подкрепим използването от ЕС на трафика на хора като претекст за уеднаквяване на имиграционните и граничните политики през главите на избраните правителства. Трябва да бъде задължение на избирателите, чрез избирателните урни и избраните политици, да вземат решения за националната политика по тези въпроси, а не ЕС да заграби още една политика, с което ще бъде отнета демократичната отчетност. Ако границите в рамките на ЕС не бяха отворени и ако всяка страна имаше собствена имиграционна политика, щеше да бъде много по-лесно да се изкоренят сериозната организирана престъпност и трафикът на хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма.(GA) Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, тъй като трябва да осигурим както практически, така и морален приоритет за справянето с проблема на трафика на хора и начина, по който този трафик се използва като ресурс на пазара на труда.

Съгласно Договора от Лисабон Европейският съюз има и правото, и възможността да укрепи европейската политика по отношение на трафика на хора. Както казах при разискването по резолюцията, въпросът трябва да заема важно място в дневния ред. В резултат на важната си роля в световните търговски въпроси и ангажимента си за защита на правата на човека, Европейският съюз носи отговорност за борба с трафика на хора и по-конкретно с детския труд.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (EN) Трафикът на хора е едно от най-ужасяващите и тежки престъпления. Борбата не може да бъде ефикасна без съгласуван подход в политиката, насочен към превантивни мерки, защита на жертвите и ефикасни санкции за трафикантите. Свободното движение в рамките на ЕС донесе сериозни изгоди за нашите граждани, но в същото време отвори много пътища за трафикантите. Десетки хиляди млади жени и деца от новите държави-членки ежегодно стават жертва на трафик на хора. Европейският парламент има да играе възлова роля в борбата срещу него. Наша задача ще бъде да осигурим превантивните мерки, защитата и подкрепата за жертвите да са най-отпред в дневния ред на политиката. Трябва да изискваме държавите-членки изцяло да прилагат актуалните политики на ЕС и другите инструменти относно трафика на хора и да се осигури въвеждане на по-строги наказания и санкции.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах „за“ резолюцията, защото Европейският съюз трябва да се бори с нелегалната имиграция и трафика на хора. При растяща безработица ще се увеличава броят на хората, които могат да станат жертва на трафик или да бъдат експлоатирани за принудителен труд. Преди всичко хората, които са изгубили работните си места в собствената си страна, които са изгубили надежда за по-добър живот, ще търсят успех другаде. Такава ситуация може да бъде използвана от престъпните групи. Основната част от трафика на деца, по-конкретно момичета и жени, не се е променила от много години. Сексуалната експлоатация в условия, близки до робство, е особено преобладаваща в Източна Европа, която е като транзитно трасе за трафика на хора на запад. Трябва да подготвим стратегия от мерки за борба с трафика на хора, в която основното внимание да бъде отделяно на борбата с трафика на хора, на превантивни мерки, на защитата на жертвите и на наказанията. Всички държави-членки трябва да вземат сурови мерки за борба с трафика на хора, осигурявайки координацията на националните законодателства. Трябва да се стремим към по-тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни по въпроса на трафика на хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) При тази съвременна форма на робство през последните години се забелязва тревожно нарастване и тя стана третата по доходоносност дейност на организираната престъпност. По оценки на ООН през 2009 г. е имало 270 000 жертви, а по данни на Европол трафикът на жени с цел сексуална експлоатация не е намалял, а трафикът с цел принудителен труд нараства. Това е неприемливо и не бива да се допуска пропуските в законите да го улесняват. Необходим е бърз, глобален, цялостен и координиран отговор, независимо дали законодателен или оперативен. След влизането в сила на Договора от Лисабон, призовавам Комисията да представи ново предложение възможно най-скоро, като направи създаването на съгласувана европейска политика за ефикасна борба с трафика на хора един от основните си приоритети. Предложението следва да обхваща всички аспекти на темата, включително въпроси, свързани с държавите на произход, транзит и дестинация, хората, които набират, превозват и експлоатират, и другите посредници, клиенти и облагодетелствани лица.

В същото време трябва да гарантираме адекватна защита за жертвите и свидетелите чрез незабавна помощ. Трябва също да бъдат положени усилия за максимално използване на инструментите, които, за съжаление, продължават да не се използват достатъчно в тази област от органи като Европол, Евроюст и Frontex.

 
  
MPphoto
 
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. (RO) Твърдо съм убедена в и подкрепям създаването на постоянна платформа на равнище Европейски съюз, с която да се гарантира, че политиките относно трафика на хора ще обхващат аспектите, свързани както със социалните въпроси и интеграцията, така и с възприемането на подходящи и ефикасни програми в подкрепа на социалната реинтеграция на жертвите, включително мерките, свързани с пазара на труда и системата за социално осигуряване.

 
  
MPphoto
 
 

  Lena Ek, Marit Paulsen и Olle Schmidt (ALDE), в писмена форма. (SV) На мнение сме, че първоначалните формулировки на параграфи 13 и 15 относно разграничението между жертвите на трафика на хора и нелегалните имигранти и относно разрешенията за пребиваване на хора, жертви на трафик, е за предпочитане, но гласуваме в подкрепа на измененията в тези параграфи, за да се постигне компромис. Като резултат от компромиса жертвите на трафика на хора ще получават разрешения за пребиваване, а агенциите за граничен контрол ще бъдат по-добре информирани за въпросите на трафика на хора. Това е една първа крачка. Предпочитаме да се уверим, че резолюцията ще бъде приета сега и да работим за това, жертвите на трафик на хора да получават разрешения за пребиване.

 
  
MPphoto
 
 

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. (RO) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно борбата с трафика на хора, тъй като съм на мнение, че е изключително важно да се засили борбата срещу това явление, което доби тревожни мащаби и представлява сериозно нарушение на основните човешки права.

Проектът на директива, който предстои в близко бъдеще да бъде представен на Парламента за разглеждане, трябва да въведе на европейско равнище строги мерки за наказание на всяко лице, участващо в такъв вид трафик. В законодателството на държавите-членки трябва да се внесе изменение по отношение уеднаквяването на санкциите, за да се гарантира, че на трафикантите ще бъдат налагани максималните санкции, тъй като понастоящем последните значително се различават в отделните страни.

От тази гледна точка е необходим също презграничен подход за справяне с това бедствие чрез засилване на сътрудничеството с държавите на произход и транзит, в някои от които трафикантите на хора се наказват само със символични глоби. В същото време трябва да се осигури закрила и съдействие на жертвите на трафика на хора, предимно жени и момичета, които според данните са около 80 % от всички жертви.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията относно борбата с трафика на хора, като подкрепих необходимостта Комисията и Съветът да гарантират, че борбата с това бедствие ще продължи да бъде на челно място сред приоритетите им, дори и по време на икономическа и финансова криза. Държавите-членки, които още не са сторили това, следва изцяло да приложат всички политики на ЕС относно трафика на хора на национално равнище и да ратифицират другите правни инструменти в тази област възможно най-скоро, за да се осигури по-добра защита и съдействие на жертвите на трафик.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Трафикът на хора днес е, за неговите жертви, нехуманна съвременна форма на робство. За извършителите – престъпни организации, въвлечени в проституция и сексуална експлоатация, незаконни осиновявания, принудителен труд, незаконна имиграция и незаконна търговия с органи – това е изключително доходоносна дейност.

За съжаление, тази ужасна реалност съществува и в Европейския съюз. Затова призовавам Европейската комисия да вземе строги и енергични мерки за борба с трафика на хора. Трябва да има подход, съчетаващ три части: (i) достатъчна защита за жертвите, които са предимно жени и деца, опазване на най-основните им права, като правото на живот, свобода, физическа и морална неприкосновеност и сексуално самоопределение; (ii) превантивни мерки в разследването и унищожаването на мрежи, които извършват и печелят от трафик на хора; и накрая, (iii) сурово наказване за трафик и експлоатация на хора за всякакви незаконни цели, като наказанията бъдат съразмерни с извършените престъпления.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Както се посочва в приетата резолюция, трябва да бъдат взети спешни мерки „срещу трафика на хора въз основата на комплексен подход, който поставя на централно място правата на човека и е насочен към борба срещу трафика, предотвратяване на трафика и защита на жертвите“. „Да се възприеме ориентиран към жертвите подход, който да включва идентифициране, предприемането на целенасочени мерки и защита за всички потенциални категории жертви, като се отдели специално внимание на децата и другите рискови групи.“

Изказваме съжаление обаче, защото предложенията ни за изменения в тази резолюция бяха отхвърлени, макар да бяха насочени към причините зад трафика на хора и начините за борба с него, по-конкретно следното:

- Борба с безработицата, маргинализацията и бедността като основни причини за трафика на хора, поставяйки ударение върху спешната необходимост от промяна в икономическата и социалната политика, с цел отдаване на приоритет на защитата на социалните и трудовите права, работните места с права, добрите обществени услуги и икономически и обществен напредък.

- Засилване на сътрудничеството и солидарността с държавите на произход на мигрантите, особено като се допринася за развитието на техните икономики, по-добър достъп до знания, опрощаване на дълговете им и облагане с данък на финансовите операции.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма.(FR) Г-н председател, госпожи и господа, ние гласувахме „против“ резолюцията относно трафика на хора, макар и това да е едно от най-подлите престъпления, които съществуват. Постъпихме така, на първо място, защото вие експлоатирате въпроса политически, с цел още да увеличите правата на Европа на Брюксел, на нейните институции и многобройни ведомства, които все така продължават да доказват неефективността си. Постъпихме така, на второ място и преди всичко, защото използвате вниманието, което иначе обичайно би било отделено на жертвите, за да създадете нов ефект на източване от страна на имиграцията: социална и правна помощ, автоматично предоставяне на карта на постоянно пребиваващ, достъп до пазара на труда, опростен достъп във връзка с обединяването на семействата и социално подпомагане. Всичко това се дава независимо дали жертвата оказва съдействие на властите, за да им помогне да залови трафикантите и да унищожи мрежите им. По този начин, за да влезе един незаконен имигрант в Европа, ще е достатъчно само да заяви, че е жертва на мрежа, която го изнудва за хиляди евро. Следователно каквото и да си мислите, незаконните имигранти ще поискат такъв статут и подпомагане и вие ще им ги дадете! Вие сте безотговорни!

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията относно борбата с трафика на хора, внесена от левите и центристите в Европейския парламент, тъй като трябва да потвърдим високо и ясно, че жертвите на трафика, повечето от които са жени и деца, трябва да се ползват с безусловна защита и помощ. Жертвите следва с предимство да имат право на безплатна правна помощ, наказанията срещу трафикантите трябва да бъдат по-сериозни и да бъдат намерени начини за намаляване на търсенето на услугите от клиентите. Това е форма на недопустимо насилие срещу жените и следва да бъдат предприети съвместни действия за недопускане на такъв трафик, за защита на жертвите на трафика и за преследване на извършителите на това насилие.

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Макар мнозина в ЕС да водят сравнително нормален живот, истината е, че в целия ЕС, включително в най-богатите райони, много хора живеят в робство. По самото си презгранично естество трафикът на хора означава, че това е проблем, при който институциите на ЕС трябва да изиграят възлова роля и поради това приветствам днешната резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. (HU) Трафикът на хора е едно от най-тежките нарушения на правата на човека и може да приема различни форми - от сексуална експлоатация и принудителен труд през търговия с органи, до домашно робство, като жертвите му са предимно жени и деца. Действащата правна рамка в Съюза за борба с трафика на хора е недостатъчна, така че е от съществено значение Европейският съюз, възползвайки се от мандата, даден от Договора от Лисабон, да предприеме много по-енергични действие срещу това явление, с особено внимание към защита на и помощ за рисковите групи, особено децата. В този смисъл инициативата за координатор на ЕС за борбата срещу трафика е правилна и фактът, че предложението призовава държавите-членки да налагат възпиращи присъди, отразяващи тежестта на престъплението, също е положителен. Като много важно развитие предложението за резолюция посочва, че съгласието на дадена жертва за експлоатация никога не е от значение и че жертвите имат право на помощ независимо от това, дали желаят да сътрудничат на наказателното производство.

Важно е също гражданското общество възможно най-пълно да бъде включено в институционалните действия за изкореняване на трафика на хора и да се провеждат кампании за осведомяване и разяснение за най-рисковите групи. Надявам се държавите-членки в близко бъдеще да приложат този интегриран подход, включващ превантивни мерки, санкции и защита на жертвите в тяхното собствено законодателство и като ратифицират съответните правни документи, те ще направят голяма крачка към изкореняването на робството на нашите дни.

 
  
MPphoto
 
 

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. (PL) Г-н председател, аз подкрепих приемането на резолюцията относно трафика на хора. Трафикът на хора е една от най-големите злини, които едни хора могат да причинят на други. Потресаващо е колко обичайно е това ужасно явление. Не мога да намеря никакво оправдание или смекчаващи обстоятелства за тези, които по този начин потъпкват всички ценности, които са толкова важни за нас. Трафикът на хора е отрицание на свободата, достойнството и равенството. Надявам се Европейският парламент да допринесе за ограничаване и в бъдеще за пълно изкореняване на трафика на хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Timothy Kirkhope (ECR), в писмена форма. (EN) Групата на Европейските консерватори и реформисти е обединена около мнението, че търговията с хора е нетърпима и трябва да бъде прекратена. Обаче имаме сериозни резерви относно адекватността на резолюцията при определянето на първопричините, които водят до трафика на хора, и затова предпочетохме да гласуваме „против“. Нашата група е на мнение, че в резолюцията е възприет „ориентиран към жертвите подход“, който предписва как държавите-членки трябва да се грижат за жертвите, след като са били подложени на трафик, приемайки, че разпространението на трафика на хора е неизбежно. Групата на Европейските консерватори и реформисти обаче, заедно с Европейската народна партия, подписа резолюция, призоваваща към засилено сътрудничество между държавите-членки, полицията и службите за граничен контрол, при което личните данни ще могат да бъдат защитени, а решението за грижите за жертвите може да се взема от отделните държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Всички форми на робство, „съвременни“ или други, са осъдителни във висша степен. Поради това резолюцията заслужава похвала за опита си да защити жертвите на насилие от нехуманните ламтежи за печалби и от социалните и психологическите страдания, които те създават. При все това е достойно за съжаление, че тя се ограничава с разглеждане на жертвите на престъпните мрежи в подземната икономика, тъй като трафикът на хора има и свой законен аналог, който е не по-малко достоен за презрение.

Неолиберализмът, с натрапчивата си идея за печалба, с неговото постоянно противопоставяне на работниците един на друг и изнасянето на производства, също упражнява насилие върху гражданите в пряк и преносен смисъл. Той ги принуждава да мигрират против волята им и им причинява такива трудности, че броят на самоубийствата във връзка с работата се увеличава. Какво, ако не еквивалент на притежаването на човешки същества, каквото е робството, са заробването на гражданите по такъв начин, превръщането им в прости пера в баланса в една неефективна, болна система, в инструменти за обслужване интересите на финансовите елити, без никаква грижа и с риск за живота им? И докато естествено срещу престъплението трябва да се води борба, също толкова необходима е борбата срещу институционализираните злодеяния и Европейският съюз да бъде превърнат в съюз за освобождаване на гражданите от икономическа зависимост.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Трафикът на хора нарушава най-основните права на човека и е форма на робство, основана на сексуална и трудова експлоатация. Според международни оценки трафикът на хора е на трето място сред най-доходоносните незаконни дейности. След като Договорът от Лисабон вече влезе в сила, действията на Европейския съюз за съдебно и полицейско сътрудничество очевидно се засилиха. Борбата с трафика на хора трябва да бъде една от основните цели на Европейския съюз и ролята на Парламента като участник в законодателния процес означава, че той ще трябва да играе централна роля в това. Поради това борбата с трафика на хора следва да продължи да бъде един от вай-важните приоритети на ЕС, дори и по време на икономическа и финансова криза.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. (PL) Трафикът на хора е едно от най-големите бедствия в началото на века. Тези, които го наричат съвременна форма на робство, не преувеличават. Дейността е изключително доходоносна и се контролира от опасни, организирани престъпни групи. Напълно подкрепям предложението за резолюция (B7-0029/2010) относно борбата с трафика на хора, която беше внесена от широка коалиция политически групи на Европейския парламент. По мое мнение Европейската комисия е длъжна да разработи план за действие за ефикасно изкореняване на трафика на хора. В същото време изцяло подкрепям призива на авторите на резолюцията за назначаване на координатор на ЕС за борбата срещу трафика, подчинен на члена на Комисията, отговарящ за правосъдието, основните права и гражданството. Надявам се това да стане нов стимул за засилване на действията срещу трафика на хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. (RO) Трафикът на хора е един разрастващ се пазар, сравним в наши дни с пазара на трафика на наркотици или оръжие, и е явление, обхванало целия свят, но е по-изразено в недостатъчно развитите страни. Според доклад на Работната група на ООН жертвите на трафик са от различни обществени прослойки, от най-заможните до най-бедните, от най-добре образованите до напълно неграмотните, от съвсем млади до възрастни жени. Трябва по-добре да координираме информацията си, за да се борим по-ефективно с това разширяващо се явление. В това отношение би било полезно Eвроюст, Европол и Фронтекс да публикуват ежегодно съвместен доклад относно трафика на хора. Ако Европейският съюз желае да има водеща роля при защитата на правата на човека, той трябва по-активно да се включва в сътрудничеството с трети страни с цел да помогне да се изкорени това явление. Освен това е необходимо също по-добро финансиране на програмите, насочени към борба с трафика на хора и за по-ефективна координация между институциите на държавите-членки, участващи в борбата с трафика на хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. (PL) Трафикът на хора е най-скандалното от нарушенията на правата на човека. Броят на жертвите на тази съвременна форма на робство нараства с всяка изминала година. Разкриваемостта на този вид престъпление е много ниска. Поради това подкрепям резолюцията на Европейския парламент относно борбата с трафика на хора. С трафика на хора трябва да се води борба с всички възможни средства, започвайки от една задълбочена и цялостна информационна кампания, която да покаже мащаба на явлението и обществото да стане чувствително към въпроса. Даването на епизодична и откъслечна информация за разкритите случаи на трафик на хора не е достатъчно. От съществено значение е и всеки път да се дават адресите на институциите, участващи в борбата с тази практика.

В доклад, представен през месец януари 2010 г. от Центъра за правна помощ и Фондация „Ла Страда“, озаглавен „Предотвратяване на трафика на жени от Централна и Източна Европа. Информация – Превантивни мерки – Идентификация – Предприети мерки“, посочва, че в Полша процедурите за гарантиране на правата на жертвите на трафик на хора не се прилагат. Един от най-големите проблеми е проточилата се работа по добавяне на съвременно определение за трафик на хора в наказателния кодекс. През 2005 г. във Варшава беше подписана Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. На юристите отне цели три години да я ратифицират. Днес все още не разполагаме със задължително определение за трафик на хора, което препятства подготвителните и съдебните процедури и така пречи на спазването на правата на човека в Полша.

 
  
MPphoto
 
 

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма. (DA) Моят глас „за“ обаче не следва да се разглежда като подкрепа за измененията в резолюцията, които водят до прехвърляне на повече власт от държавите-членки на ЕС, като:

- позволяване на ЕС да въвежда по-строги санкции в тази област,

- упоменаването, че Договорът от Лисабон ще засили действията на ЕС по наказателноправни въпроси,

- въвеждането на правна рамка от по-висш порядък в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL) , в писмена форма. (SV) Гласувах в подкрепа на резолюция B7-0029/2010 относно предотвратяването на трафика на хора, защото засяга много важна тема и посочва дълъг списък неща, които трябва да бъдат свършени в борбата срещу трафика на хора. Но подкрепата ми за тази резолюция не бива да се разглежда като подкрепа на предложенията в нея, предвиждащи прехвърляне на повече власт от държавите-членки към ЕС, както и да се позволи на ЕС да въвежда по-строги санкции в тази област, упоменаването, че Договорът от Лисабон ще засили действията на ЕС по наказателноправни въпроси и въвеждането на правна рамка от по-висш порядък в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм лично ангажирана в борбата срещу трафика на хора в Словакия. Аз бях тази, която лансира кампанията „Знаеш ли къде е твоето дете сега?“. Комисията по правата на жените също така прие изменение по време на дебата по бюджетната процедура да предприемем многогодишна медийна кампания, озаглавена „Знаеш ли къде е твоето дете сега?“, в тясно сътрудничество с организации на гражданското общество, с цел да засилим информираността за отговорността на родителите, да подобрим защитата за децата с срещу всички форми на насилие и да се борим по-ефикасно с трафика на деца. Тази нова резолюция, която приветствам с цялото си сърце, е разделена на пет основни части: обща, събиране на информация, превантивни мерки, преследване и защита, подкрепа и помощ за жертвите. Комисията се призовава да предприема действия, особено за информиране и превантивни мерки, с цел да установи първопричините за трафика и факторите в държавите на произход и дестинация, които улесняват трафика на хора. Разчитам родителите да бъдат информирани за сериозната им родителска отговорност към техните деца, с цел да не допуснем децата и юношите да станат жертва на трафик на хора.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0064/2010

 
  
MPphoto
 
 

  John Stuart Agnew и William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство е на мнение, че опазването на околната среда е важно. Макар да оспорваме научните предпоставки, на които се основаваха преговорите в Копенхаген, нямаме нищо против мерки за опазване на околната среда да се вземат на равнище национални държави.

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото мисля, че ЕС трябва да възприеме нова система от възгледи за развитието, за да се справи с изменението на климата. Следващата преразгледана версия на бюджета трябва да осигури достатъчни ресурси за мерките, с които да може да бъде посрещнато това важно предизвикателство. Не бива да изпускаме от поглед нашия ангажимент да се борим с изменението на климата. Наш дълг като европейци е да се ангажираме с цел за намаляване на емисиите от въглероден диоксид с повече от 20% до 2010 г. Сътрудничеството с другите партньори в света също е важно, за да постигнем един амбициозно, цялостно и правно обвързващо споразумение в съответствие с целта да бъде избягнато глобално затопляне с повече от 2 °C. Мисля също, че инициативите, предприети в ЕС с цел разширяване и насърчаване на „зелена“ икономика, енергийна сигурност и намаляване на зависимостта, трябва да останат приоритет. ЕС би могъл да черпи вдъхновение за своите политики от моя регион, Азорските острови, където около 30% от енергията вече се добива от възобновяеми източници.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) И Европа, и останалият свят възложиха много надежди на конференцията в Копенхаген. ЕС беше готов да стане лидер на тази среща и да се завърне с правно обвързващо споразумение, но тя завърши с твърде малко яснота по въпроса, как борбата срещу изменението на климата трябва да се развива по-нататък. Споразумението от Копенхаген, което не предлага нито амбициозни цели, нито ангажименти, е един незадоволителен резултат. Амбицията на ЕС за 20/20/20 може да си остане една далечна мечта, ако този въпрос не се реши на глобално ниво. ЕС, чрез своята Служба за външна дейност, трябва да започне да води стратегия на дипломацията по въпроса за изменението на климата възможно най-скоро и да се увери преди всичко, че Европа ще говори с един глас в преговорите с другите държави и ще остава на принципна позиция, за да може да има обвързващо международно споразумение относно изменението на климата възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам приемането на предложението за резолюция относно резултатите от петнадесетата Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (COP 15), на която съм съавтор, както и резултатите от преговорите между различните политически групи, тъй като те свидетелстват за все по-широк интерес към тази област, като негова цел е устойчивото бъдеще. Още веднъж искам да изкажа разочарованието си от резултата от срещата на високо равнище в Копенхаген и призовавам ЕС да си възвърне водещата роля в борбата срещу изменението на климата и да допринесе за постигането на едно правно обвързващо споразумение с измерими, подлежащи на докладване и проверка цели за намаляването по време на шестнадесетата Конференция на страните (COP 16), която ще се проведе в Мексико тази година.

Ако искаме Европейската промишленост да бъде по-конкурентоспособна и да създава повече работни места, от съществено значение е да се инвестира в едно устойчиво бъдеще, обхващащо опазване на климата, енергийна сигурност, намаляване на енергийната зависимост и ефективно използване на ресурсите. Във връзка с това призовавам индустриализираните държави да инвестират повече в разработката на нови технологии, с цел както да се намалят емисиите от въглероден диоксид, така и да се постигне по-ефективно и устойчиво използване на природните ресурси.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) В предложението има положителни елементи, например признава се отсъствието на средносрочни и дългосрочни цели, а също неизясненото и слабо финансиране на развиващите се страни. Аз обаче се въздържах от гласуване, защото всички предложения за изменения, внесени от моята група с цел търсене на допълнителни мерки за намаляване на емисиите от въглероден диоксид с поне 40 % до 2020 г. на базата на правно обвързващо споразумение, отхвърляне на ядрената енергия като „чиста“ енергия, повече финансова помощ за бедните и развиващите се страни за развитие и трансфер на технологии и обществено жизнеспособна „зелена“ икономика, способна да подсили инвестициите и работните места, както и подобряване на качеството на живот, бяха отхвърлени, а също и заради важното предложение за изменение за въвеждане на данък от 0,01 % върху финансовите транзакции, което може да носи ежегодно 20 000 млн. евро за подпомагане на развиващите се страни в борбата им с изменението на климата и приспособяването към него, което също не беше одобрено. Не можем да тръгнем към Мексико с това неясно и обезсърчаващо споразумение от Копенхаген. Трябва радикално да преразгледаме политиката относно изменението на климата, така че да се стигне до истинско съгласие на следващите преговори. Това може да бъде постигнато само чрез признаване и поправяне на грешките от Копенхаген, което резолюцията на Европейския парламент не прави.

 
  
MPphoto
 
 

  Spyros Danellis (S&D), в писмена форма. (RO) Фактът, че срещата на високо равнище в Копенхаген най-често се описва като „плачевен провал“ на опит да се постигне глобално споразумение за намаляване на емисиите парникови газове, които затоплят климата на Земята, може да послужи само да подчертае пълната липса на координация между държавите-членки на ЕС по отношение на САЩ и нововъзникващите икономики.

Споразумението от Копенхаген дори не поставя цел от гледна точка на един приемлив лимит за увеличението на температурата в света. Все пак се надявам на положителен резултат и ясен глас от страна на Европа за ограничаване на последиците от изменението на климата по време на срещата през месец февруари следващата година, на която световните нации са призовани да представят своите планове как възнамеряват да намалят емисиите до 2020 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на общата резолюция относно резултатите от конференцията в Копенхаген и в общи линии съм съгласен със съдържанието на предложените мерки, по-конкретно с две от тях. Първата от тях е абсолютната необходимост ЕС да говори с един глас на международните преговори, тъй като само тогава ще можем да си осигурим световно лидерство в решаването на този важен въпрос. Тази тема ще има отражение върху идните поколения и затова изисква твърди, целенасочени, незабавни и осезаеми действия, каквито ЕС е предприемал при други ситуации, например във връзка с финансовата криза. За постигане на тази цел е необходима е една нова „дипломация за климата“. Съществени за това са усилията не само на ЕС, но и на Китай и САЩ, както е обяснено в параграфи 5 и 15 от документа.

Втората мярка, която искам да подчертая, е нуждата развиващите се страни/нововъзникващите икономики да приемат правилата във връзка с изменението на климата, които важат за държавите-членки на ЕС. Поради тази причина аз и някои мои колеги се застъпваме за въвеждането на данък въглерод върху вноса на продукти от трети страни, за да може тази идея да напредва в посока разглеждане в бъдеще, което аз намирам за особено важна стъпка.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно резултатите от срещата на високо равнище в Копенхаген относно изменението на климата. Резултатът от петнадесетата Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (COP 15) беше разочароващ. Следователно Европейският съюз трябва да положи всички усилия във външната си дипломация и да говори с един глас, за да осигури едно правно обвързващо международно споразумение относно изменението на климата, което да позволи повишаването на температурата в световен мащаб да се ограничи до 2 °C.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) След задънената улица, в която се озова срещата на високо равнище в Копенхаген относно изменението на климата, е важно Европейският съюз да продължи по пътя, по който вървя до момента, за поемане на сериозен ангажимент за устойчиво развитие и да продължи в опитите си да намали въглеродните емисии, без да излага на опасност промишлеността на Европа.

Новите политики относно климата, особено в контекста на общата криза, не бива да губят от поглед икономическата ефективност и не бива по никакъв начин да поставят под въпрос икономически устойчивото развитие на европейските държави. По тази причина аз настоявам за нов подход към енергийната политика, който да е основан на чистата енергия, по-ефективното използване на природните ресурси, с които разполагаме, и силни инвестиции в научни изследвания и в екологосъобразни технологии, така че да можем да поддържаме конкурентоспособността на Европа и да позволим създаване на нови работни места в рамките на едно устойчиво развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) ЕС винаги е действал като лидер в международните преговори относно изменението на климата. Но независимо от неговите амбиции, последната конференция в Копенхаген по изменението на климата беше провал за всички онези, които бяха решени да постигнат правно обвързващо споразумение. Този резултат е далеч от позицията на ЕС по въпроса и също така далеч от това, което е необходимо да се направи за опазване на климата. Предвид разочароващия резултат от срещата на високо равнище в Копенхаген, Парламентът желае да изпрати ясен сигнал към обществеността в Европа и в света, че остава ангажиран с борбата срещу изменението на климата. Сега подготвяме пътя за следващата конференция в Мексико, където трябва да има по-голямо усилие за постигане на ангажимент от всички страни. Не можем да повторим същите грешки, каквито бяха допуснати в Копенхаген. Трябва да се запитаме какво се обърка по време на тези преговори и да помислим как да действаме, ако очакваме да включим САЩ, Китай и Индия.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Резолюцията, която обсъждаме, не прави критична оценка на причините за провала в Копенхаген, което е необходимо. Вместо сериозно да анализираме каква роля изигра самият ЕС в този провал, мнозинството в залата продължава да търси изкупителни жертви, като Китай например (чийто емисии от въглероден диоксид в атмосферата на глава от населението са по-малко половината от тези на ЕС), а сега и страните от Боливарския съюз за Америка. Тази позиция се основава единствено на слепотата и теснопартийните пристрастия на най-известните политици и подкопава и руши това, което в действителност се получи в Копенхаген. Показателно е, че тя настоява на ефективността на пазарните инструменти като търговия с квоти за газови емисии, като се игнорира тяхната неефективност и погрешност, доказана по време на използването им. И още веднъж, необходимата дискусия относно така наречените гъвкави механизми, като Механизма за чисто развитие, си остава някъде встрани.

В същото време необходимостта да се зачита суверенитетът на развиващите се страни при определянето и изпълнението на така наречените стратегии за приспособяване се отхвърля. Справедливо и трайно решение на проблема за изменението на климата или други проблеми на околната среда не могат да произлязат от ирационалната система, която изначално ги е причинила. Това, от което се нуждаем, е друг икономически и социален модел, който да се противопостави на капитализма.

 
  
MPphoto
 
 

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. (PL) Резолюцията доказва факта, че „вярващите“ във възгледите на Междуправителствената група по изменението на климата (МГИК) нищо не са разбрали. Основната слабост на COP 15 беше неспособността да бъдат разбрани чувствителността на трети страни и на развиващите се страни, както и на някои държави от ЕС, към принципа „справедливост в областта на климата“; фактът, че двете най-големи свръхсили, САЩ и Китай, се конкурират помежду си и в икономическо, и във военно отношение, както и фактът, че „амбициозните“ планове за ограничаване на въглеродните емисии бяха основани на схващането за причиненото от човека затопляне на климата и не са достатъчно достоверни научно. Всяващите паника твърдения на МГИК трябва да бъдат разглеждани като крайно безотговорни, защото политическите и икономически решения, които се основават на тях, ще засегнат много идни поколения. Следователно тези решения не бива да се опират на мненията на хора, които прокарват в практиката предопределена теза – теорията, че човечеството е причината за глобалното затопляне. Научната достоверност на МГИК се подкопава от неща като аферата „Климатгейт“, фалшифицирането на тенденциите при температурите в света (Русия и Австралия) и аферата „Ледникгейт“.

Следователно всички правни разпоредби, които са неблагоприятни за развитието на европейската икономика и се основават на твърденията на МГИК, трябва да бъдат преразгледани незабавно. По въпроса за изменението на климата, който е толкова важен за целия цивилизован свят, е дошло времето Европейската комисия да вземе за основа на действията си свой собствен мета-анализ на изследванията на климата, който да се извърши от колектив климатолози, независим от мненията на Комисията и свободен от всякакъв политически натиск. Последните две точки липсват от резолюцията и затова аз гласувах „против“ приемането й.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма.(FR) Гласувах „против“ резолюцията поради неприемливо високото съдържание на самозаблуда в нея. Видяхме в Копенхаген как останалият свят гледа на „водачеството“ на Съюза, що се отнася до изменението на климата. Така нареченото Споразумение от Копенхаген беше договорено от президента Обама с Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и няколко други, а господата Барозу, Саркози и компания дори не бяха поканени. Вместо да налагаме ново бреме на нашите икономики и граждани, нека инвестираме в технологиите на бъдещето. Миналата година Китай стана водещият износител на света на оборудване за вятърни турбини и фотоволтаични клетки. Европа трябва да се включи в тази технологична битка, вместо да налага сама на себе си един вид колективно наказание, което не впечатлява никого извън Европа и което няма да привлече последователи.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Начинът ми на гласуване във връзка с тази резолюция изразява разочарованието ми от най-накрая постигнатото споразумение в Копенхаген в края на 2009 г., едно споразумение, което аз разглеждам като неадекватно, неамбициозно и лишено от всякакви количествено определени отговорности. Съжалявам също така, че предложението за изменение, внесено от моята група и предлагащо въвеждане на данък от 0,01 % годишно върху финансовите транзакции с цел да се осигури финансиране за усилията в борбата с изменението на климата в най-бедните и най-пряко засегнати страни в размер на 20 млрд. евро годишно, не беше прието. И накрая, ако ЕС желае да има някаква тежест в международни преговори като тези, той трябва да се научи да говори с един глас, за да не пропуска възможностите да играе ключова роля по отношение на изменението на климата в света. Това е направено чрез поставяне на амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове с над 20% до 2020 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) На срещата на високо равнище в Копенхаген до голяма степен беше пропусната възможността да намерим стабилно решение на проблема с изменението на климата. Моята държава, Шотландия, прие най-смелото законодателство във връзка с изменението на климата в света. Същевременно неотдавнашното сътрудничество между правителствата на Шотландия и Малдивските острови служи за пример за международно споразумение. Днешната резолюция призовава за „двустранни срещи между Европейския парламент и националните парламенти“ с оглед по-доброто разбирателство; очаквам шотландският парламент да участва в подобни срещи предвид своята водеща роля в световен мащаб.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Настоящата резолюция отразява немалкия напредък от страна на групите отдясно, които я подписаха, и по-точно: работата на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), призив за по-голямо участие на гражданското общество на конференцията в Мексико, призив към ЕС да следва неотклонно поставените си цели за намаляване на емисиите на парникови газове под 20% до 2020 г. Това обаче не е достатъчно, а състоянието на пазара на емисии означава всъщност, че този напредък губи своя смисъл. Помощта, предложена на държавите на юг, към които имаме дълг по отношение на климата, не е достатъчна.

По подобен начин предложената цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 30% до 2020 г. е далеч от 40-те процента, които препоръчва МКИК. Освен това не беше взета под внимание инициативата на боливийския президент Ево Моралес Айма за свикване на Световна конференция на народите за изменението на климата. Досега обаче само тя предлага на народите по света признаване на техните права по отношение на екосистемата и установяване на съответен съдебен орган.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Големите надежди около прехвалената среща на високо равнище в Копенхаген бяха разбити. Държавите, носещи най-голямата отговорност по този въпрос, не постигнаха съгласие относно намаляването на емисиите на парникови газове. Този проблем, който засяга целия свят, се нуждае от бързо решаване. Необходима е по-голяма прозрачност и по-голяма активност от страна на гражданското общество на 16-ата Конференция на Страните (COP 16) в Мексико. Европейският съюз трябва да бъде в състояние да поеме водеща роля в борбата с изменението на климата. Също така всички държави – от САЩ до така наречените новоразвиващи се държави, включително Китай, които имат сериозен дял в замърсяването – трябва да поемат своята отговорност, имайки предвид намаляващите възможности за решаване на проблемите, породени от изменението на климата. Устойчивото бъдеще на човечеството е на дневен ред. Ако не се действа навреме, може да няма връщане назад.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Въздържах се от гласуване относно резолюция RC-B7-0064/2010 относно резултата от срещата на високо равнище по изменението на климата в Копенхаген, защото смятам, че тя се провали поради факта, че „споразумението от Копенхаген“ няма правнообвързващ характер и не включва цели за намаляване на вредните емисии в световен мащаб. На срещата на високо равнище развитите държави не признаха дълга, който имат по отношение на климата към развиващите се страни, нито изказаха съжаление за тежките последствия от пазарните механизми (търговията с въглерод). Въздържайки се от гласуване, искам да изразя своето най-дълбоко разочарование от резултата от срещата на високо равнище, който беше далеч под очакванията на нашите граждани.

Европейският съюз трябва веднъж завинаги да поеме отговорността и да направи всичко възможно за намаляване на емисиите от въглероден диоксид с 40% до 2020 г. Ето защо смятам, че е необходимо да предложим нов икономически и социален модел в противовес на капитализма. Приветствам решението на президента на Боливия, Ево Моралес, да се свика Световна конференция на народите за изменението на климата и правата на майката Земя.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. (PL) Срещата на върха в Копенхаген по въпросите за климата с право беше отчетена от повечето наблюдатели като провал. Трудно е да се противопоставим на впечатлението, че в Копенхаген водещите в света играеха рискована игра и не се опитаха да постигнат най-доброто споразумение, а напротив – обвиняваха се един друг за липсата на съгласие. Тревожно е, че ЕС, въпреки възприетата обща позиция, не съумя да я използва като платформа за споразумение с останалите държави. Европейският съюз трябва да насочи усилията си към успешния завършек на Конференцията на страните (COP 16) в Мексико. Споразумението за климата, което ЕС следва да насърчи, трябва да се отличава с три основни неща: да е правно обвързващо, да показва солидарност и да е амбициозно. Трябва да се отнесем със съответното внимание към решението, взето по време на срещата на върха на ЕС в Севиля, съгласно което ЕС няма да ограничи вредните емисии през 2020 г. с повече от 20% спрямо равнищата от 1990 г.

Условието за постигане на целта за намаляване на емисиите до 30%, а именно че останалите държави трябва да подпишат такава декларация, отново беше повторено. В настоящия момент обаче положението в международен план е такова, че изглежда единствено ЕС може да даде тласък за по-значително намаляване на емисиите. Никой няма да поеме това задължение вместо Европейския съюз, който не бива да се отказва от ролята си на световен двигател при вземането на крайни мерки в борбата срещу глобалното затопляне. Европейският съюз трябва да осигури 7,2 млрд. евро и да ги насочи към най-слабо развитите държави, които са най-потърпевши от изменението на климата.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма.(FR) Извличането на поука от срещата на върха в Копенхаген – това е приоритетът на Европейския парламент, израз на който е настоящата резолюция, и аз я подкрепям. Знаем какво не е наред: методът на ООН вече не дава добри резултати, Съединените американски щати и Китай се държаха като противници в борбата с изменението на климата, а Европейският съюз не можа да изрази единомислие. Вече знаем какво не е наред, но все така е необходимо намирането на лек, за да постигнем споразумение в Канкун през ноември 2010 г.

За да запази своята водеща роля, Европа ще трябва да покаже новаторски подход по въпроса за климата и да предложи нещо повече, не само целта за глобално намаляване на вредните емисии чрез твърде спекулативната система на пазара на емисиите на парникови газове – средство, което беше отхвърлено от правителството на САЩ. Време е да пристъпим към нов метод на действие и да предложим „технологичен“ мост между индустриализираните държави и региони и микродържавите, засегнати най-силно от изменението на климата. Именно предприемането на амбициозни мерки, свързани с чисти технологии, енергийна ефективност на сградите и транспортните системи, както и насърчаването на зелени работни места, ще повиши надеждите за бъдещето, надеждите за споразумение на предстоящата среща на върха в Канкун, по-големи надежди за обща визия в световен мащаб.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. (PL) На конференцията в Копенхаген относно изменението на климата не беше взето решение и не беше постигнато споразумение за каквато и да е окончателна резолюция или решение във връзка с обхвата и мащаба на ограничаването на емисиите или финансовите средства, които следва да бъдат употребени за тази цел. Въпреки това не смятам срещата за провал, макар със сигурност да не отговори на очакванията на ЕС. Тези очаквания не бяха разумни както по отношение на количеството на предложеното намаляване на парниковите газове, така и във връзка с финансовите прогнози относно борбата с изменението на климата. Нещо повече, съществуваше и известно високомерие при заявяването на водеща роля в борбата с изменението на климата. Според мен все още сме в период, в който вземането на обвързващи и окончателни решения не е препоръчително. Не на последно място поради това, че все още не разполагаме с надеждни научни данни относно изменението на климата и ролята на човека в този процес. Неотдавна станахме свидетели на спорове сред учени и експерти по въпроса, които потвърждават, че не всички са на едно мнение относно ефектите от глобалното затопляне. Допълнителен аргумент в подкрепа на отлагането на окончателно решение е икономическата криза, която поражда необходимостта държавите да спестяват, намалявайки своите разходи. В трудната обстановка на икономическа рецесия приоритет имат въпроси от социално естество, като борбата с безработицата, с обедняването на хората, насърчаването на предприемачеството и други мерки с оглед ускоряването на икономическия растеж.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. (EN) Докато срещата на високо равнище в Копенхаген беше окачествена като разочароваща предвид крайните резултати от нея, естествено има за какво да насърчим по-нататъшните усилия. По този въпрос просто няма алтернатива на съвместните действия.

Предвид това, че Европейският съюз ще продължи да играе основна роля по пътя към следващата конференция в Мексико, всяка стъпка трябва да получи политическа подкрепа в световен план. Гражданите изграждат мнението си по предложенията, свързани с изменението на климата, на основата на позициите, изразени от редица учени и наблюдатели. Тези, които разчитат само на пораждането на страх и враждебност, не предоставят достатъчно аргументи в защита на своите позиции.

Насоката, възприета от правителствата на ЕС, начело с министър Ед Милибанд, получи подкрепа и предлага изпълними варианти. Парламентът трябва да продължи да подкрепя този подход.

 
  
MPphoto
 
 

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. (NL) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй като тя призовава за по-ясна насока при преговорите относно политиката за световния климат. Освен това липсата на международно споразумение не е оправдание за допълнително отлагане на политическите мерки на ЕС за прилагане на предходни политически ангажименти от страна на ЕС да се намалят нашите емисии с 20% до 2020 г.

Парламентът повтаря своята цел да направи крачка напред към намаление от 30%. Добре е, че Парламентът ясно изразява становището, че инициативите, предприети с оглед насърчаването на зелената икономика, енергийната сигурност и намаляването на енергийната зависимост, ще улесняват все повече изпълнението на ангажимента за намаление на емисиите от 30%.

От особена важност е да извлечем поуки от провала на срещата в Копенхаген. Важно е самокритично да отчетем, че ЕС не можа да изгради доверие в преговорите чрез по-ранни конкретни ангажименти към международното публично финансиране на мерки във връзка с климата в развиващите се държави. Също така трябва да признаем, че съвместният принос на ЕС за постигане на целите за намаление на вредните емисии и за финансиране на развиващите се страни до 2020 г. не може да бъде под 30 млрд. евро годишно. Надявам се, че срещата в Мексико ще има успех.

 
  
MPphoto
 
 

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. (DE) Гласувах против настоящата резолюция. За съжаление, редица уместни изменения бяха отхвърлени. Чувството за реалност на хората по отношение на защитата на климата изглежда се е изпарило. Критичните бележки и достоверните научни изследвания във връзка с климата бяха отхвърлени, а същевременно беше одобрено самостоятелното поведение на Европа. Това за мен не е политическа отговорност пред нашите граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Въздържах се от гласуване по резолюцията на Европейския парламент във връзка със срещата на високо равнище в Копенхаген, защото няма пряка връзка с провала на срещата, дори след като Европейският парламент ясно изрази осъдителното си отношение към пропуските на Европейския съюз по този въпрос.

Да признаем все пак и приетите положителни мерки, например тези, които призовават Комисията да действа по-категорично по отношение на емисиите на парникови газове и отпускането на съответното финансиране с оглед елиминирането на тези газове.

Останалите изменения са неприемливи, тъй като разчитат единствено на регулиращата роля на пазара чрез разрешителни за емисии, механизми за екологично чисто развитие и т.н. Освен това има искане Европейският съюз да започне преговори със Съединените американски щати за създаване на трансатлантически въглероден пазар.

На последно място, съжалявам за отхвърлянето на призива за създаването на зелен данък, приходите от който биха подпомогнали развиващите се страни в борбата с изменението на климата.

Никакво трайно, сериозно или съгласувано решение на проблема за изменението на климата не може да бъде намерено в логиката на системата, която го е породила. Европейският съюз е длъжен да продължи напред и да даде пример, независимо от поведението на останалите държави. В състояние е да направи това, ако може да си осигури необходимите ресурси.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Конференцията в Копенхаген беше провал. Въпреки това настоящото споразумение осъществява първата стъпка, която обединява повечето страни и осигурява предпоставки за поемане на ангажименти за намаляване, финансиране, измерване, докладване и проверка на действията за смекчаване на последиците от изменението на климата и за борба с обезлесяването. В подкрепа на резолюцията изразих желанието си да се установи на международно равнище „дипломация по въпросите на климата“ с главна цел защита на живота. Освен това Парламентът обяви, че колективният принос на Съюза към усилията за смекчаване на изменението на климата и подпомагане на развиващите се страни във връзка с приспособяването следва да възлиза на не по-малко от 30 млрд. евро годишно до 2020 г., като осъзнава, че тази сума може да се увеличи с придобиването на нови познания относно сериозността на изменението на климата и размера на свързаните с него разходи. Наред с екологичната романтика, не бива да пренебрегваме европейската промишленост. Ето защо смятам, че е от първостепенна важност за конкурентоспособността на европейската промишленост подобни усилия да бъдат полагани и от други индустриализирани държави извън ЕС, а развиващите се държави и нововъзникващите икономики да се ангажират с разумно намаляване на емисиите. Целите по отношение на намаляването на емисиите трябва да бъдат измерими, значими и подлежащи на проверка от страна на всеки, ако целим справедливост относно климата.

 
  
MPphoto
 
 

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно резултата от срещата на високо равнище по изменението на климата в Копенхаген, макар и с леко объркване.

В Копенхаген, където присъствах като делегат на Европейския парламент, беше постигнато споразумение, което не е правно обвързващо. То не само не отговаря на международните очаквания за борба с изменението на климата, но и не решава проблема с нарушението на правилата на международната конкуренция. Тези мерки способстват за разрухата на европейските предприятия, които за разлика от основните им конкуренти в други държави, като САЩ и Китай, вече трябва да изпълняват редица амбициозни цели за намаляване на емисиите.

Считам, че Европейският съюз трябва да работи за определянето на ефективна стратегия с оглед на предстоящите срещи на международно равнище; стратегия, която предвижда насърчаване на зелените технологии, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници; стратегия, която въвежда наистина ефективна световна система за борба с изменението на климата – и която не подпомага нарушаването на правилата на международната конкуренция.

 
  
  

Доклад: Leonardo Domenici (A7-0007/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. (EN) Въздържах се от гласуване относно доклада Domenici въпреки множеството разумни предложения, които съдържа. Необходимо е да се проведе продължително обстойно разискване относно различните въпроси, които докладът поставя. От една страна, необходимо е да гарантираме, че различните режими на корпоративно облагане не позволяват на предприятията да избягват своята отговорност да подкрепят обществото чрез дял от печалбата посредством справедлив режим на корпоративно облагане. Необходимо е обаче да се обърне особено внимание на отрицателното въздействие, което би оказала общата консолидирана данъчна основа на корпоративния данък върху малките държави, като Ирландия, чието благоденствие и равнище на заетост зависят до голяма степен от възможността за привличане на чужди инвестиции.

 
  
MPphoto
 
 

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане, което е от ключово значение за възстановяването на световната икономика. То изисква прозрачност, обмен на информация, трансгранично сътрудничество и лоялна данъчна конкуренция, като би имало възпиращ ефект върху данъчните измами и укриването на данъци в полза на стопанските субекти, изпълняващи своите данъчни задължения. Това от своя страна ще намали натиска върху правителствата за понижаване на корпоративните данъци, което води до прехвърляне на данъчната тежест върху работниците и домакинствата с ниски доходи и налага съкращения в обществените услуги. Всяко европейско споразумение относно общата консолидирана корпоративна данъчна основа (CCCTB) трябва да взема предвид нуждите на географски отдалечените региони на ЕС, като Ирландия, и възможността им да привличат преки чужди инвестиции. СССТВ не се свежда до обща данъчна ставка. Данъчното облагане на предприятията е изключителна отговорност на всяка държава-членка. Идеята на OCCTB е да установи общо правно основание за изчисляване на печалбите на предприятията, осъществяващи стопанска дейност в поне две държави-членки. По отношение на OCCTB настоящият доклад „припомня, че въвеждането на обща консолидирана корпоративна данъчна основа би допринесло за решаването, в рамките на ЕС, на проблема с двойното данъчно облагане и на въпросите за трансферните цени в рамките на консолидираните групи“. Приветствам предложението на ирландското правителство в тазгодишния Закон за финансите на Ирландия да регулира трансферното ценообразуване чрез транснационални предприятия.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Приветстваме ясно формулираната позиция, изразена в доклада, която: „решително осъжда ролята, която данъчните убежища играят за насърчаване избягването на данъчно облагане, укриване на данъци и изтичане на капитали и за реализиране на спекулативни печалби от тях; по тази причина настоятелно призовава държавите-членки да превърнат в свой приоритет борбата с данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали“.

Освен това подкрепяме твърдението, че чрез „усилията, положени в рамките на ръководените от ОИСР инициативи“ резултатите „са все още недостатъчни за справяне с предизвикателствата, които представляват данъчните убежища и офшорните центрове, и трябва да бъдат последвани от решителни, ефективни и последователни действия“ и дори че „ангажиментите, поети досега от Г-20, не са достатъчни за справяне с предизвикателствата, пораждани от укриването на данъци, данъчните убежища и офшорните центрове“.

Най-важното обаче е тези намерения да не останат само думи на хартия, а да ги осъществим, като се борим ефективно за премахването на данъчните убежища и офшорните центрове, особено в случаите, когато се наблюдава известен драматизъм по отношение на държавния дефицит, който има за цел да се води и дори да се засили същата неолиберална политика, заради която за пореден път цената на кризата се плаща от работниците и от народа.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма.(FR) За вас доброто управление в областта на данъчното облагане не се свежда до борба с измамите, поносимо данъчно облагане или подходящо използване на обществените фондове. То се състои в систематично преследване на данъкоплатеца, главно европейския данъкоплатец, и автоматичен обмен на информация относно банковите му сметки, без да е извършил никакво нарушение. Нещо повече, в случая имам предвид средния европеец, а не големите предприятия или много богатите хора, които винаги ще намерят начин да се изплъзнат.

Казаното от вас по отношение на данъчните убежища е лицемерно: ругаете срещу Лихтенщайн и Карибските острови, но не споменавате и дума за най-голямото данъчно убежище в Европа, така нареченото сити, или за тези в САЩ. Не говорите и за това, какво направи възможно съществуването на подобни убежища: данъчния ад, каквато сега е обстановката в по-голямата част от европейските държави-членки, изнемогващи от дългове и дефицити. Това е така, защото публичните разходи рязко се увеличиха, за да издържат на социалните последици от вашите икономически политики и на прекомерните разходи на масовата имиграция. И тъй като държавите-членки не могат повече да изплащат дълга си, освен ако не прибягнат до пазарите, съобразявайки се с техните условия, което означава, че днес от 15% до 20% от бюджетните разходи на държава като Франция покриват единствено лихвените плащания на страната. Няма да бъдем използвани като морално алиби за подобна политика.

 
  
MPphoto
 
 

  Marian Harkin (ALDE), в писмена форма. (EN) Използването на CCCTB за борба с двойното данъчно облагане е все едно да се използва ковашки чук за чупене на орехи. Съществуват много по-ефективни методи за противодействие на двойното данъчно облагане. Ето защо гласувах против съображение 25.

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) В настоящата икономическа криза се откроиха редица жизненоважни области, в които се налага извършването на реформи в рамките на Европа, както и в световен мащаб. Доброто управление по отношение на данъчното облагане е от особено значение за здравата икономическа среда и ЕС следва да играе основна роля в насърчаването на международното добро управление в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Arlene McCarthy (S&D), в писмена форма. (EN) Данъчните измами и укриването на данъци водят до загуби от около 200 млрд. евро годишно – пари, откраднати от данъкоплатците в богатите държави и от крайно нуждаещите се в развиващите се страни. Това бедствие трябва да бъде обуздано. Моята делегация подкрепя настоящия доклад, който съдържа ясно послание, че Европейският парламент няма да търпи безнаказаното извършване на измами, укриване на данъци или данъчни убежища.

Приветствам по-специално ясно изразената позиция, че трябва да се стремим автоматичният обмен на информация да се превърне в общо правило. Според изследванията това е най-ефективният начин за борба с укриването на данъци и защита на доходите. Тези, които се противопоставят на настоящите призиви, стоят зад интересите на малка група заможни личности и корпорации, които се възползват от данъчните убежища, и застават срещу мнозинството, което плаща данъците си и разчита на услугите, предлагани в отплата на това.

В доклада се разисква предстоящата оценка на въздействието на предложената обща консолидирана корпоративна данъчна основа. Нямаме възражения срещу по-нататъшния анализ, но моята делегация би желала да получи солидни доказателства в подкрепа на настоящото предложение, преди да разгледа въпроса, дали да даде своята подкрепа. В доклада се настоява и за анализ на различните възможности за санкции срещу данъчните убежища. Подкрепяме това искане, независимо от крайното становище.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Доброто данъчно управление е от основно значение с оглед осигуряването на гаранции в крайно важни области, като принципите на прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция. Финансовата криза упражни още по-голям натиск върху всичко, свързано с борбата с укриването на данъци и данъчните измами, както и битката с данъчните убежища. В момент, когато милиони хора по света страдат от последствията от кризата, би било безсмислено да не се противопоставяме на тези, които не поемат своите отговорности. Настоящата инициатива е важно послание от страна на ЕС към третите държави за това, че Съюзът ефективно се бори с всичко, пряко свързано с данъчните убежища. Провеждането на такава борба в световен мащаб е не само въпрос на данъчна справедливост, но най-вече въпрос на социална справедливост.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Трябва да приложим политика на добро управление както в рамките на Европейския съюз, така и извън него, не на последно място за да се противопоставим на нелоялната данъчна конкуренция, особено с държавите, които представляват данъчни убежища. Прозрачността и физическият обмен на информация лежат в основата на лоялната конкуренция и справедливото разпределение на данъчната тежест.

Нещо повече, доброто данъчно управление е важна предпоставка за съхраняването на интегритета на финансовите пазари. Предложенията относно административното сътрудничество и взаимната помощ при събирането на вземания, които приемаме на днешното пленарно заседание, ни водят в тази посока. На международно равнище един от похватите, с който може да си послужи ЕС, за да насърчи доброто управление в областта на данъчното облагане в трети страни, се състои в договарянето на споразумения с тях относно данъчните измами, които включват клауза относно обмена на информация.

Изявленията на петте държави, с които ЕС има сключено споразумение относно спестяванията (Монако, Швейцария, Лихтенщайн, Андора и Сан Марино), представляват важна стъпка към прекратяване на положението на пълен дисбаланс, в което се намираме. Подобни изявления обаче трябва да бъдат последвани от сключването на правно обвързващи споразумения. Освен това Европейският съюз трябва да бъде двигателят в тази област, давайки добър пример в съответствие с вече заложеното на срещата на високо равнище на Г-20.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпросът за доброто данъчно управление винаги е бил от особена важност, но след икономическата и финансова криза, връхлетяла континента преди две години, стана дори по-належащ.

През предходните години тази тема беше подлагана на обсъждане на европейски и международни срещи на високо равнище, като се обръщаше особено внимание на борбата с укриването на данъци и данъчните убежища. Безспорно се вижда ангажираност и воля от страна на Комисията, но несъмнено ние трябва да приложим сериозна политика с цел предотвратяване на укриването на данъци от страна на водещи предприятия, които се изплъзват от данъчните закони с едно просто натискане на бутона на мишката в интернет.

Сигурен съм, че чрез принципът на добро управление, основаващо се на принципа на прозрачност и обмен на информация, може да бъде положена основата за постигането на главната цел на Европейския съюз за борба с данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали.

Освен това Европейският съюз трябва да изрази единно становище на международната сцена и да се бори за подобряването на стандартите на ОИСР с оглед постигането на автоматичен обмен на информация, вместо обмен при поискване. Ето защо ще гласувам в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, насърчаващ доброто данъчно управление, защото считам, че ефективната борба с данъчните измами и укриването на данъци е от огромна важност. Нещо повече, необходимо е да преодолеем блокирането на данъчните въпроси в Съвета на министрите и да подкрепим доброто управление в областта на данъчното облагане.

 
  
  

Доклади: Magdalena Alvarez (A7-0006/2010), Leonardo Domenici (A7-0007/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма.(FR) Подкрепям международното сътрудничество в областта на укриването на данъци, но се съмнявам, че административно сътрудничество, което води до автоматичен обмен на всички данни, свързани с авоарите на европейските граждани, е най-добрият начин за постигане на справедливо данъчно облагане. Удръжката на данък при източника при всички финансови транзакции би било далеч по-ефективен метод.

Удържаният данък при източника следва да е окончателен. Той може да се превърне в европейски ресурс. Така нареченото „добро управление“, препоръчано от Европейския парламент, изважда на показ целия личен живот на гражданите. Това нарушава неприкосновеността на личните данни, които Европейският парламент парадоксално желае да съхранява в досието SWIFT. По тези причини не подкрепих настоящите доклади.

 
  
  

Доклади: Magdalena Alvarez (A7-0006/2010), Theodor Dumitru Stolojan (A7-0002/2010), Leonardo Domenici (A7-0007/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Необходимо е да се борим с данъчните измами, но същевременно не бива да забравяме, че измамите сами по себе си не биха довели до икономическата криза, в която се намираме днес. Настоящата криза е структурна криза на капитализма и произтича от самата логика на тази система, чийто добродетели европейският елит сляпо възхвалява. Подкрепям настоящия доклад, защото осъждам преследването на лична печалба в ущърб на общото благо. Логиката на тази система присъства както в данъчните измами, така и в европейския неолиберализъм, който е отговорен в много по-голяма степен за провала на целите на хилядолетието за развитие, отколкото измамите.

ДДС, който също получава подкрепа в настоящия доклад, е една от аномалиите в тази система. Това е най-несправедливият данък в света, тъй като подлага всички граждани на едно и също равнище на данъчно облагане въпреки огромните разлики в доходите, които са белег на неолиберализма. Жалко е, че докладът не разглежда основния проблем, нито прави опит най-накрая в европейския политически дневен ред да се постави въпросът за справедливото разпределение на богатството, произведено за общото благо.

 
  
  

Доклад: Marc Tarabella (A7-0004/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  John Stuart Agnew и William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. (EN) Тъй като Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) вярва в равенството между жените и мъжете, ние отхвърляме всеки опит на ЕС да законодателства в тази област. Считаме, че в конкретния случай мерките на национално равнище са по-уместни.

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Tarabella, защото считам, че равенството между жените и мъжете в Европейския съюз, както е посочено в Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз, е основен принцип, който все още не се прилага еднакво.

Въпреки разликата в заплащането при жените и мъжете, професионалната сегрегация и стереотипите, свързани с пола, докладът цели да подчертае принципа „равно заплащане за равен труд“, залегнал в договорите на Общността от 1957 г. В доклада се набляга на това, че икономическата, финансовата и социалната криза, обхванала Европейския съюз и останалия свят, има особено въздействие върху жените, върху положението им на пазара на труда, мястото им в обществото и върху равенството между жените и мъжете в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. (EN) Бих искал да дам обяснение на своя вот относно доклада Tarabella, озаглавен „Равенство между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009 г.“ Имаше редица изменения, които пряко или косвено засегнаха въпроса за абортите. Малта е против аборта. Основните политически партии са единодушни по този въпрос. По-голямата част от обществото е на същото мнение. Освен това религиозните и морални аспекти са от съществено значение.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. (PT) В своя доклад относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2009 г. Европейската комисия набляга на това, че равновесието между професионалния и личния живот, професионалната и секторната сегрегация по пол, разликата в заплащането и ниското равнище на заетост при жените са основните различия между половете. Тези различия между жените и мъжете бяха силно изострени в условията на сегашната икономическа, финансова и социална криза. Гласувах против доклада, тъй като считам, че беше изопачен, поставяйки въпроси като улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт и безплатен достъп до консултации относно аборта. Този въпрос е твърде чувствителен и се урежда във всяка държава-членка поотделно съгласно принципа за субсидиарност.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като с оглед на сложната икономическа, финансова и социална обстановка, по-важно от всякога е да приложим един от най-значимите основни принципи на Европейския съюз – равенството между жените и мъжете. Всяка държава-членка трябва да осигури равно заплащане на работниците от двата пола за труд с равна стойност. С оглед насърчаването на равенството между жените и мъжете трябва да гарантираме, че жените и мъжете споделят семейните и домашните отговорности. От основна важност е отпускът по бащинство да залегне в директивата по-скоро, за да се създадат предпоставки бащите да споделят родителските грижи. Жертвите на трафика на хора са предимно жени. Ето защо призовавам държавите-членки, на които предстои да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, да го направят в най-скоро време.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlo Casini (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах против резолюцията относно равенство между жените и мъжете в Европейския съюз през 2009 г., въпреки че съм съгласен с голяма част от нейното съдържание, защото не можем да призоваваме за равенство за определена категория хора, без това да не важи за друга категория човешки същества.

Имам предвид параграф 38, който гласи, че се гарантират правата на жените чрез осигуряването на улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт. Унищожаването на най-малките и най-беззащитни индивиди, каквито са неродените деца, не може да се разглежда като път за утвърждаване на достойнството и свободата на жената. Това е заговор срещу живота, който използва изпитани методи на заблуда и ние трябва да го разобличим.

Да се поставят съвсем справедливи искания на едно място с пределно несправедливи такива, като се изкривява значението на думите, е прийом, доказал своята ефективност по време на гласуванията в Европейския парламент, но аз се разграничавам от това. Не можем да говорим по драматичен въпрос като аборта – въпрос, който заслужава вниманието както на политиците, така и на моралистите – без да признаем правата на новородените или поне да призовем за необходимата осведоменост, доколкото става дума за уважението към живота, и да организираме различни видове подкрепа при трудна или нежелана бременност, така че да е възможно постигането на едно естествено решение.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. (FR) Приветствам приемането на настоящия доклад относно равенството между жените и мъжете в ЕС. Докладът подчертава спешната необходимост за инициатива на Общността за ефективна борба с насилието срещу жените. Освен това приемането на настоящата резолюция има две измерения, които считам за основни. Първо, препоръката за отпуск по бащинство на европейско равнище. Ако съществува равенство по отношение на заетостта, следва да има равенство и в социалния и семейния живот. Настоящата резолюция подчертава отговорността на Комисията да законодателства в тази област. Действителната, голяма победа на настоящото гласуване обаче е утвърждаването на правото на аборт. След 2002 г. в нито един европейски текст не е утвърждавано това право поради резервираността на една дясна европейска партия. Жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права. Разбира се, може да се направи още много по отношение на истинския достъп до информация, противозачатъчни средства и аборт, но докладът Tarabella трябва да послужи като основна опорна точка за по-нататъшното развитие на европейското законодателство в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който е прогресивен по своята същност, тъй като цели насърчаването на равенството между жените и мъжете, като засяга също въпросите за отпуска по бащинство, родителските грижи, домашното насилие и разликата в заплащането. Докладът насърчава по-широка осведоменост по въпросите на сексуалното здраве както при жените, така и при мъжете. Това обаче не е законодателно предложение. По същността си документът представлява декларация за принципи, които с охота подкрепям. Те съответстват на принципите, възприети от лейбъристките и социалдемократическите партии в Европа. Трябва да се вземе под внимание, че въпросът за аборта попада изцяло и изключително в компетентността на отделните държави-членки. Настоящият доклад не променя и не може да промени това.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах против доклада относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2009 г., тъй като считам, че беше изопачен чрез поставянето на въпроси като достъпа до предизвикан аборт и безплатния достъп до консултации относно предизвикан аборт. Тези въпроси са твърде чувствителни и съгласно принципа за субсидиарност се уреждат във всяка държава-членка поотделно.

 
  
MPphoto
 
 

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. (EN) Твърдо подкрепям настоящия доклад. Принципът за равенство между жените и мъжете отдавна е залегнал в Европейския съюз. Въпреки напредъка в тази област обаче, остават доста неравенства. Разликата в равнището на заетост между жените и мъжете намалява, но все още, в сравнение с мъжете, жените заемат по-често работни места на непълно работно време и/или на срочни договори, и в по-голяма част от случаите остават ограничени на зле платени работни места. Жените в Европа, които работят на непълно работно време, са четири пъти повече в сравнение с мъжете. Разликата в заплащането между жените и мъжете – 17,4% – се понижи незначително през 2000 г. За да спечели толкова, колкото един мъж за една календарна година, една жена трябва да работи до края на февруари на следващата година, или общо 418 дни. Световната икономическа, финансова и социална криза за жените е двойно по-тежка. Секторите, в които те са преобладаващата работна сила, са обществените услуги (например образованието, здравеопазването и социалните грижи), където закриването на работни места е в значителен мащаб. Освен това, поради съкращаването на работни места в сектора на услугите, жените, които полагат грижи за деца или възрастни хора, или оказват педагогическа помощ на ученици и т.н., биват принудени да напуснат работата си, за да обезпечат предоставянето на тези грижи.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма.(CS) Докладът на Marc Tarabella ясно подчертава огромното неравенство между жените и мъжете. Наясно съм, че някои държави-членки не гледат сериозно на проблема за това неравенство и свързаната с него дискриминация срещу жените. Аз обаче осъзнавам сериозността на положението. Световната икономическа криза изостря проблема и изглежда жените ще бъдат „пожертвани“ вследствие на фискалната политика за намаляване на разходите чрез намаляване на обезщетенията за майчинство и разходите за социални услуги. Като взема предвид, че бедността и ниските доходи традиционно застрашават жените в по-голяма степен поради това, че те преустановяват професионалната си дейност, за да се посветят на семейните задължения, дават предимство на професионалното развитие на съпрузите си или се грижат за деца или възрастни хора, докладчикът предлага адекватни мерки за промяна. Г-н Tarabella правилно посочва, че принципът „равно заплащане за равен труд“, залегнал в договорите от 1957 г., не се прилага и жените в някои държави-членки все още не получават равно заплащане с мъжете за равен труд.

Отделно от това в ЕС съществуват редица политики, насочени към подпомагане на семейства с деца, в които обаче не се споменават самотните майки или бащи, живеещи с децата си. Искането платеният отпуск по бащинство да бъде уреден на европейско равнище също е правилно. Справедливото разпределение на семейните и домашните отговорности между жените и мъжете ще спомогне за решаването на проблема. Поради тези причини съм съгласен с оценката на доклада за 2009/2010 г. и затова гласувах в подкрепа на неговото приемане.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на доклада Tarabella относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2009 г., тъй като в него се предлагат конкретни, новаторски мерки и политики по отношение на равенството между жените и мъжете. Изготвянето на проект на директива относно предотвратяването и борбата с всякакви форми на насилие над жените и въвеждането на отпуск по бащинство в европейското законодателство са някои от предложенията, които считам за основни с оглед насърчаването на равенството между половете и осигуряването на по-голямо равновесие в споделянето на семейните задължения между жените и мъжете.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Има нещо нередно в това, Парламентът да изисква внимание и да не може да го наложи.

Уместни и сериозни въпроси като този заслужават нашето внимание, необходимо е да ги разискваме и да търсим най-високия общ знаменател. Дори не си помислям, че постигането на това може да представлява трудност. Въпреки това незабележимото и подмолно въвеждане на предизвикващи разногласие въпроси под прикритието на самите въпроси се превръща в непростим навик. За пореден път Парламентът игра ролята просто на резонатор по отношение на най-сериозните теми.

Не мога да постъпя по друг начин, освен твърдо да отхвърля настоящия опит да се насърчава либерализирането на абортите и незачитането на човешкия живот и достойнство под претекста, че се подкрепя равенството между жените и мъжете, както и незаконния опит да се свържат тези две неща и да се манипулират държавите-членки по такива въпроси.

Натрапчивата идея да се разшири понятието за сексуалното и репродуктивното здраве, включвайки аборта и опита за налагането му навсякъде, разкрива коварността на методите, използвани от тези, които се опитват да разкрасят действителността. Тези евфемизми, предназначени да заглушат съвестта, не могат да бъдат по-груби, насилието срещу жените –по-жестоко, а настоящата стратегия – по-плачевна.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Бившият генерален секретар на ООН, Кофи Анан, казва в едно свое изявление, че насилието срещу жените е може би най-срамното нарушение на правата на човека, че то не се ограничава от географско положение, култура или благосъстояние и че докато това продължава, не можем да твърдим, че извършваме какъвто и да е напредък към равенството, развитието и мира. За съжаление, тези думи са в сила и днес, повече от всякога. Днес дискриминацията въз основа на пола продължава да съществува в развития свят и в Европа, защото представлява структурен проблем с тежки последици по отношение на неравните възможности. Днес все още съществуват различия между жените и мъжете, що се отнася до образованието, езика, разпределението на домашните задължения, достъпа до работа и изпълнението на професионалните задължения. Считам, че достъпът до работа и професионалното развитие, независимо дали в частния сектор или в обществените услуги, или дори в политиката, следва да се основава на заслугите и качествата на личността, независимо от пола. Въпреки това гласувах против резолюцията поради включването на чувствителни въпроси, като аборта, които подлежат на уреждане във всяка държава-членка поотделно.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Приемането на настоящата резолюция в Парламента беше от съществена важност, въпреки консервативното желание на десните да осуетят това, тъй като обхваща важни за жените права. Въпреки известни слабости, в доклада успешно са изтъкнати значими въпроси, като необходимостта от отпуск по бащинство, който се свързва с отпуска по майчинство, въпросът за сексуалните и репродуктивни права и необходимостта да се засили борбата срещу неравенството и дискриминацията на работното място, насилието и трафикът на жени и момичета, бедността и финансовата зависимост и зле платената работа, на които са подложени много жени.

Беше важно още веднъж да покажем одобрението си за идеята, че „жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права, по-специално благодарение на улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт“.

Настоящата резолюция има особен отзвук в навечерието на стогодишнината от Международния ден на жената и 15-ата годишнина на Платформата от Пекин. Нека се надяваме, че ще бъде приложена на практика.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. (FR) Да, жените се сблъскват с особени трудности. Както обикновено се случва в нашия Парламент обаче, първоначалното намерение беше добро, но впоследствие доведе до един изкривен анализ и безумни предложения.

Настоящият доклад представлява карикатура на европейското общество, белязано от ежедневна и системна враждебност към жените: политиките за възстановяване са очевидно сексистки, защото клонят към подпомагане на секторите, в които са заети предимно мъже; такива са и строгите бюджетни политики поради това, че засягат сектора на обществените услуги, в който са заети повече жени… В противовес на това съществува пълно мълчание по отношение на последиците от масовото присъствие в Европа на имигранти, чиято култура и навици са на светлинни години от нашите ценности и разбирания и които третират жените като по-низши.

Не се говори и за отрицателните последствия от вашите приказки за пълен егалитаризъм: жените постепенно губят специфични и законни социални права, придобити при признаването на ролята им на майки. Накрая, мълчи се и относно плащанията за отглеждане на дете, които са единственият начин да се предостави на жените възможност за избор между професионалния и семейния живот или за тяхното съвместяване.

И накрая, като виждам как мнозина наши колеги биват обземани от истерия, налагайки повсеместно и задължително аборта, който е издигнат до равнището на основна ценност за Европа по пътя към колективно самоубийство, започвам – въпреки собствените си убеждения – да съжалявам, че техните майки не са абортирали.

 
  
MPphoto
 
 

  Jacky Hénin (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Въпреки че твърдо се противопоставям на всички отрицателни мерки на ЕС – а те са множество – давам своята подкрепа, когато нещата вървят в правилната посока. Така в настоящия доклад се отправят силни призиви (особено към Европейската комисия) относно неравното третиране, на което са подложени жените, въвеждането на отпуск по бащинство, обявяването на година за борба с насилието над жени и правото на улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт. В доклада се подчертава също така, че жените трябва да имат безплатен достъп до консултации относно аборта.

Следователно причината да гласувам в подкрепа на доклада е постигнатият напредък, но все пак е необходимо той да се отрази в по-голяма степен в практиката.

Мога само да съжалявам за отказа на мнозинството в Парламента да подкрепи създаването на европейска харта за правата на жените, Европейска обсерватория за насилието по полов признак и „Международен ден на равенството в заплащането“. По подобен начин Парламентът не направи опит за решаване на въпроса за дълбоките причини за това неравенство, лежащи в основата на системата за пазарна икономика, която се прилага в Европа всеки ден.

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Равенството между половете е основно право в рамките на ЕС, заложено в Договора за Европейския съюз. Същевременно обаче съществуват неприемливи случаи на неравенства в широк кръг от области. Ясно е, че огромни проблеми остават нерешени и това налага институциите на ЕС да работят за установяването и решаването на тези въпроси, в която и част на Съюза да съществуват.

 
  
MPphoto
 
 

  Gunnar Hökmark, Christofer Fjellner и Anna Ibrisagic (PPE), в писмена форма. (SV) Днес, 10 февруари 2010 г., шведските консерватори гласуваха против доклада относно равенството между жените и мъжете през 2009 г. (A7-0004/2010). Макар да споделяме желанието на докладчика да повиши равенството между жените и мъжете в Европа, не считаме, че намесата в суверенитета на държавите-членки чрез искания за така наречения бюджет, съобразен с равенството на половете, чрез приканването на държавите-членки да не орязват социалните обезщетения и чрез налагането на квоти чрез закон, е правилната насока. Равенството трябва да бъде постигнато на индивидуално равнище, разширявайки възможностите за повлияване на личното положение – не чрез законодателство на европейско равнище и политически жестове, като специални дни, допълнителни органи на ЕС и европейска харта за правата на жените. Вече съществува харта на ЕС за гражданските свободи и правата на човека, която беше повторно утвърдена в Договора от Лисабон и която се отнася и за жените. Трябва да застанем зад принципа на субсидиарност. Ето защо при последното гласуване дадохме своя глас против доклада, въпреки че, естествено, той съдържа и становища, с които сме съгласни. Например изцяло подкрепяме това, че жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права.

 
  
MPphoto
 
 

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на съображение Ч и по-голямата част от параграф 38, въздържайки се относно част от параграф 38, по следните причини:

Като основен принцип, сексуалните и репродуктивни права на жените трябва да бъдат зачитани, особено във връзка с равенството между жените и мъжете, което се гарантира от Хартата на основните права на ЕС (член 23).

Въпреки това считам, че жените следва да се научат да се предпазват от нежелана бременност; с други думи, когато съществува улеснен достъп до противозачатъчни средства и специализиран съвет, абортът бива по-трудно оправдан.

Мнозинството от избирателите ми в Румъния щяха д бъдат разочаровани, ако бях гласувала по друг начин. Освен това все още помним миналото – както беше подчертано в доклада от 2006 г., възложен от президента на Румъния – когато Комунистическата партия предприе драконовски мерки срещу аборта с цел да осигури контрол на партията върху личния живот на жените. Много жени загинаха вследствие на незаконен аборт, извършен без медицинска помощ.

 
  
MPphoto
 
 

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. (IT) Напълно подкрепям водещият принцип на резолюцията, чиято ценност се изразява и в становището, че дебатът за демографските промени е свързан с дебата за необходимите мерки за борба с въздействието от икономическата и финансова криза върху пазара на труда.

Нашият анализ на напредъка във връзка с целите от Лисабон не е обнадеждаващ и поради това приветстваме призива, изразен в резолюцията, за ускоряване на законодателните промени в държавите-членки, по-строги процедури при нарушения и насърчаване на по-голямо участие на жените в основните сектори на пазара на труда, което отразява постигнатите от тях цели по отношение на обучението.

Предвид това съм принудена да изкажа своето крайно неодобрение, което вече изразих по време на гласуването, относно вредната идея да се насърчават абортите чрез осигуряване на поощряващи условия за свободен достъп до прекъсване на бременността.

Становището, че жените трябва да могат да разполагат с улеснен достъп до аборт, за да възстановят своето право на сексуална свобода, не само е в противовес на общия морал, но също така противоречи на принципите, заложени в съображение Щ, което гласи, че насърчаването на „по-висока раждаемост, за да се отговори на бъдещите потребности“, има основополагаща роля в Европа. Оставам вярна на принципа за насърчаване на отговорна сексуална култура.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Жените са главните жертви на икономическата и социалната криза, породена от неолибералната политика на Европейския съюз. Благодарение на кризата броят на несигурните работни места и принудителната заетост на непълно работно време се увеличава. Обществото ни е все още изцяло подчинено на патриархата. Сега то е белязано от мощното завръщане на белезите на религията, а жените вечно са основните жертви на тези промени.

Поради това със задоволство отбелязваме решението на Европейския парламент да постави на дневен ред такъв основен въпрос, какъвто е равенството между жените и мъжете. Въпреки това обаче е жалко, че докладът не се съсредоточава върху неравенството в същността на неолиберализма. Именно неолиберализмът е отговорен за проблемите на жените и задълбочаването на неравенството между половете, и въпреки това намира начин да процъфтява.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Неравенствата между жените и мъжете на различни равнища – професионално, секторно или по отношение на различните стереотипи, в течение на годините бяха замъглени. Въпросът за равенството между жените и мъжете в Европейския съюз става все по-актуален и въпреки съществуващите случаи на дискриминация ставаме свидетели на много положителни резултати.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Въпреки многото подобрения по отношение на равните възможности за жените, все още има много работа по този въпрос. Един от най-належащите проблеми е осигуряването на по-голяма подкрепа за съвместяването на професионалния и семейния живот, което за мнозина жени, особено за самотните майки, е непреодолима пречка. Фактът, че на мъжете все още по-често биват поверявани отговорни постове, доказва, че равенството на работното място може да бъде постигнато единствено чрез промяна в отношението, а не чрез налагането на квоти, най-вече поради това, че квотите са спорни по своята същност и могат да доведат до конфликти. Поради това, че настоящият доклад не разглежда критично въпроса за интегрирания подход на равенство между мъжете и жените, гласувах против.

 
  
MPphoto
 
 

  Мария Неделчева (PPE), в писмена форма.(FR) Резолюцията относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз според мен е напълно балансирана и поздравявам г-н Tarabella за свършената работа и постигнатия резултат. Днес все още съществуват крещящи неравенства между жените и мъжете в областта на заетостта, особено по отношение на разликата в заплащането или пък постигането на равновесие между професионалния и семейния живот. В тази област са необходими допълнителни усилия.

Освен това, относно защитата на сексуалните и репродуктивните права, от съществена важност е жените да разполагат с достъп до противозачатъчни средства и аборт. Жените трябва да имат пълна физическа автономия. Ето защо гласувах в подкрепа на мерките, свързани със защитата на тези права.

Накрая, гласувах против предложението за създаване на европейска харта за правата на жените, защото след влизането в сила на Договора от Лисабон, Хартата на основните права, която включва правата на жените, представлява неразделна част от договорите. Хартата е правно обвързваща и предоставя възможност на жените да бъдат защитавани така, както и мъжете.

 
  
MPphoto
 
 

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. (RO) През 1967 г. в Румъния беше приет указ за забрана на абортите, което означаваше, че жените губят правото си да избират дали да продължат бременността си или да я прекратят. Тази забрана оказа дълбоко травмиращо въздействие върху румънското общество и ни накара да осъзнаем колко опасно по своята същност е подобно решение.

Жените трябва да разполагат с контрол върху своите сексуални и репродуктивни права. По тази причина гласувах в подкрепа на всички аспекти, свързани с улеснения достъп до противозачатъчни средства и аборт, заложени в доклада Tarabella, и в подкрепа на доклада като цяло.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, сложният характер на разглеждания днес доклад вече пролича по време на работата в комисията по правата на жените и равенството между половете, където в резултат на смехотворното мнозинство от три гласа и масовото отсъствие на членовете на ЕП докладът беше приет.

Считам, че от 1975 г. съществува ефективно законодателство в областта на закрилата на жените. Вместо да се борим да измисляме нови директиви, считам, че следва да гарантираме цялостното прилагане на съществуващото законодателство от страна на правителствата.

Поради това, макар че не бих искал да гласувам против доклада, който със сигурност съдържа положителни аспекти, предпочитам да се разгранича от други аспекти и да подчертая неодобрението си относно някои становища, особено тези, засягащи аборта, който ние, католиците, естествено не сме склонни да приемем.

 
  
MPphoto
 
 

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. (RO) Въпреки че съм против аборта, гласувах против параграф 38, защото може да се тълкува като насърчителен по отношение на тази практика. Подкрепям също така улесняването на достъпа до противозачатъчни средства и образование по тези въпроси, тъй като това е най-добрият начин за избягване на нежелана бременност. От друга страна, смятам, че има общности, които по редица причини искат да задържат властта върху контрола на абортите на национално равнище и това следва да им бъде позволено. Това е област, в която трябва да бъде приложен принципът на субсидиарност. Не смятам, че разискването на този въпрос в доклада относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз е най-доброто решение.

 
  
MPphoto
 
 

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. (DE) Гласувах в подкрепа на доклада относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз, защото е в съответствие с основното ми убеждение, че жените имат неограниченото право на автономност, особено по отношение на сексуалните и репродуктивните им права, както и на улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт. Тези права представляват съществена част от същността и представата за модерно европейско общество.

 
  
MPphoto
 
 

  Alf Svensson (PPE) , в писмена форма. (SV) На вчерашното гласуване не подкрепих доклада относно равенството между жените и мъжете. Главно поради това, че според мен много от становищата в доклада противоречат на принципа на субсидиарност, например по въпроса за квотите. Въздържах се от гласуване по съображение Ч и параграф 38, който се отнася до достъпа на жените до аборт. Според мен настоящата формулировка би нарушила принципа на субсидиарност. Смятам, че по начало на равнище ЕС не бива да отделяме време за въпроси, които отделните държави-членки имат правото да решават на национално равнище. Естествено, подкрепям шведското становище по въпроса – а именно, че решението относно аборта е в основата си решение на засегнатите жени, а не на законодателите.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) В настоящия момент Европейският съюз се намира в период на голяма икономическа, финансова и социална криза, която оказва сериозно въздействие върху професионалния и личния живот на жените. Професионалната сегрегация, разликата в заплащането и трудностите при постигането на равновесие между професионалния и личния живот представляват пречки за пълноценното участие на жените на пазара на труда. Въпреки подобренията на работното място и нарастващия брой жени, заемащи отговорни постове, все още има необходимост от по-широка осведоменост по въпросите на равното третиране. Трябва да приветстваме настоящия доклад, тъй като ни предоставя възможността да начертаем отново насоките във връзка с премахването на различията между жените и мъжете на пазара на труда. Само тогава ЕС ще може да постигне своите цели за растеж, работни места и сближаване. Въпреки това включването на разпоредби относно „сексуалните и репродуктивните права“ в доклад, който се появява в условия на икономическа криза и който засяга предимно въздействието на тази криза върху условията на труд на жените и мястото им в обществото, е неуместно. Поради гореспоменатите причини и предвид това, че предложените изменения на параграф 38, който подкрепих и смятам за основен в доклада, не бяха одобрени, гласувах против доклада относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. (DE) Гласувах против доклада, защото убежденията ми не ми позволяват да приема неограниченото право на аборт и репродуктивна свобода. Според мен правото на живот е основно право, което трябва да бъде защитавано и зачитано във всички случаи. Останалата част от доклада е напълно приемлива и показва, че Европа е постигнала напредък по отношение на равенството за жените. Друга положителна характеристика е фактът, че се отдава по-голямо значение на семейните отговорности.

 
  
MPphoto
 
 

  Marina Yannakoudakis (ECR), в писмена форма. (EN) Групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) подкрепя най-категорично равенството между жените и мъжете, особено принципа за равно заплащане и равни възможности на работното място. Групата ECR взе решение да гласува в подкрепа на параграфите в полза на равенството. Въпреки това групата ECR гласува против настоящата резолюция по две конкретни причини. Първо, ние сме против всеки законодателен акт, който допуска, че здравето, образованието и репродуктивните права на жената представляват отговорност не на държавите-членки, а на Европейския съюз. Второ, групата ECR изцяло подкрепя необходимостта от разпоредби за майчинството и бащинството, но решихме да се въздържим от подобни позовавания в настоящия доклад, защото сме против всяка семейна политика, диктувана на равнище ЕС – такива въпроси трябва да се решават от националните правителства.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах против настоящата резолюция. Тя по-скоро разделя, отколкото обединява жените и мъжете. Няма нищо безобидно във формулировката на параграф 38: „жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права, по-специално благодарение на улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт“. Докладчикът също така настоява жените да получават достъп до безплатна консултация за аборт. Въпросът за аборта обаче е от компетентността единствено на държавите-членки. Тъй като настоящата резолюция не е правно обвързваща, не може да бъде използвана за упражняване на натиск за либерализиране на аборта. При това положение Парламентът призовава за противопоставяне на стереотипите, свързани с пола, особено относно семейните задължения на жените и мъжете. Резолюцията настоява върху важната роля на структурите за прием на деца в предучилищна възраст, услугите за грижа за децата, възрастните хора и други лица в зависимо положение. По този начин Парламентът се стреми да разруши семейството като естествена среда за общуване и солидарност между поколенията. Настоящата резолюция не предлага никаква добавена стойност за жените и мъжете или за Съюза. Жалко, защото уважението към хората, които са различни, и насърчаването на равни възможности за жените и мъжете са истинско социално предизвикателство.

 
  
MPphoto
 
 

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. (PL) Гласувах против настоящата резолюция. Докладчикът, г-н Tarabella, не е взел под внимание националния елемент. Моралът е част от светогледа, втъкан в правната система на всяка държава. Опитът да се въведе в полското законодателство възможността за неограничен достъп до аборт не е естествен и очевидно това ще породи противопоставяне. Действайки по съвест и вземайки под внимание действащата в Полша нормативна уредба, гласувах против резолюцията. По този начин отправям ясно послание за това, че съгласно принципа на субсидиарност единствено самите 27 държави-членки могат да уреждат нормативно такива чувствителни въпроси.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0069/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Като цяло гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно стратегическите цели на ЕС за 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Освен това подкрепих измененията за включване на червения тон в приложение I на CITES в съответствие с неотдавнашните препоръки на ad hoc комитета на Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО), подкрепящи съобщението за включване на червения тон в приложение I на CITES. Вследствие на това Генералната асамблея на Международната комисия за опазване на риба тон в Атлантическия океан (ICCAT) разпореди значително намаляване на риболова на червен тон с 13 500 т и Европейската комисия изказа още веднъж своята загриженост относно намаляването на ресурсите от риба тон и се ангажира да проведе по-надеждни научни изследвания.

Осъзнавам, че загубата на биологичното разнообразие е сериозен световен проблем и считам, че и други животински видове следва да подлежат на предложения за опазване. Според мен тази конференция е от решаваща важност за оцеляването и устойчивостта на редица видове. Накрая, смятам, че пълната забрана на международната търговия с риба тон – включването й в приложение I – би било преждевременно, тъй като би породило криза в сектора, без да се основава на конкретни факти.

 
  
MPphoto
 
 

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. (EN) Във връзка с резолюцията относно стратегическите цели на Конференцията на страните по Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) гласувах против забраната на риболова на червен тон. Причината е, че това ще се отрази твърде негативно върху поминъка на малтийските рибари. Мнозинството от рибарите в Малта не са в състояние да ловят други видове риба и в други риболовни зони поради традиционния метод на риболов. Също така считам, че критериите за включване в списъка на CITES не са спазени, що се отнася до червения тон.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE в писмена форма.(GA) Гласувах в подкрепа на доклада относно Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Растителните и животинските видове изчезват хиляда пъти по-бързо в сравнение с естествения ход. Човешката дейност допринася за ускореното изчезване на видовете и застрашава биологичното разнообразие. CITES е основен инструмент в международната борба с основните заплахи за биологичното разнообразие, незаконната търговия, както и за въвеждане на съответен регламент относно търговията с видове от дивата флора и фауна.

Подкрепям тези, които искат да се засили ангажираността на международните правоприлагащи органи в борбата срещу престъпленията спрямо дивата природа и срещу заплахите, които могат да възникнат вследствие на електронната търговия. Освен това подкрепям препоръката да се засилят звената на тези органи за борба срещу такива престъпления.

Бих искал да обърна внимание на бъдещото въздействие на мерките на CITES върху заетостта в бедните селски региони, както и върху тези, чийто поминък зависи от търговията с определи видове. Трябва да продължаваме да подпомагаме тези държави в прилагането на списъка на CITES, така че да можем да работим съвместно с тези, които са зависими от дивата флора и фауна в своите региони.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма.(FR) Европейският парламент призовава за пълна забрана на търговията с червен тон в международен мащаб. Като избран представител на региона Sète, не подкрепих тази мярка: досега няма съгласие относно забраната нито сред учените, нито сред природозащитните организации, бих добавила. В случай че все пак тази радикална забрана бъде приета през март на международната конференция в Доха, ще призова Европейската комисия да не блокира финансовата компенсация, която държавите-членки може да се наложи да изплатят на рибарите. През последните години рибарите положиха значителни усилия, спазвайки все по-ограничените квоти, модернизирайки плавателните си съдове и т.н. Би било неправилно в бъдеще да ги заставяме да сменят професията си, без да им бъде отпусната значителна финансова помощ.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, озаглавена „Стратегическите цели на Конференцията на страните по Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES)“, тъй като защитата на биологичното разнообразие трябва да бъде задълбочена в рамките на следващата Конференция на страните по Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. Биологичното разнообразие е жизненоважно за благоденствието и оцеляването на човечеството. Трябва да действаме амбициозно и да изискаме защита на всички видове, които са застрашени от изчезване.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) е най-всеобхватното действащо споразумение за опазване на дивата природа в световен мащаб. Конвенцията цели предотвратяване на прекомерната експлоатация на дивата флора и фауна под влиянието на международната търговия. Поради това от основна важност е Европейският съюз да вземе дейно участие на 15-ата Конференция на страните през месец март.

Осъзнавам значението на опазването на застрашените видове за съхраняването на биологичното разнообразие на планетата и екологичното равновесие и отчитам факта, че устойчивото развитие предполага разумно използване на природните ресурси, без да се възпрепятстват дейностите, необходими за развитието.

Ето защо, когато обсъждаме промените в приложенията на CITES, осъзнавам също така колко е важно да бъде гарантирана достатъчна защита на застрашените видове от дивата флора и фауна, без да бъдат заплашени или оставени без внимание дейностите, които осигуряват икономическата и социална жизнеспособност на много общности.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) е важно средство за опазване на застрашените видове от дивата флора и фауна, особено тези, които представляват търговски интерес и следователно тяхната популация трябва да бъде насърчавана и защитавана. Разбираме, че решенията относно измененията на настоящата конвенция, включително приложенията към нея, са от съществена важност, тъй като ни позволяват да потвърдим и отдадем дължимото внимание на доказаните промени по отношение на консервационния статус на определени видове. Те трябва да са подкрепени с данни и потвърдени научни становища. Не считаме, че предложението за включване на червения тон (Thunnus thynnus) в приложение I на CITES е оправдано, предвид наличните данни. Необходимо е да си припомним, че по време на последното заседание на Международната комисия за опазване на риба тон в Атлантическия океан (ICCAT) през ноември 2009 г. експерти изразиха становището, че видовете са били подложени на прекомерен улов, но без това да налага необходимост от пълна забрана на улова. Препоръките бяха за значително намаляване на улова, който беше ограничен между 8 000 т и 15 000 т, като се определи лимит от 13 500 тона. При тези обстоятелства считаме, че следва да изчакаме оценката и препоръката на експертите и през 2010 г. да следим ситуацията отблизо.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Една от целите й е опазването на червения тон – основен елемент в равновесието на биологичното разнообразие на морската среда.

Забраната за международна търговия с червен тон ще подпомогне опазването на ресурсите от червен тон, застрашени от прекомерния улов.

Въпреки това Европа ще трябва да провери мерките, предприети от трети страни, защото какво обяснение ще даде на нашите рибари в Европа на факта, че японски, либийски и тунизийски риболовни кораби съвсем законно ограбват ресурсите ни от червен тон?

Освен това трябва да се съсредоточим върху договарянето на организацията на изключителна икономическа зона, която ще даде възможност дребномащабният риболов да продължи, при условие че не застрашава ресурсите.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на забрана относно търговията с червен тон и вследствие на това на промишлеността, свързана с рибата тон, както е предвидено в изменение, подписано също и от мен, което отчасти беше прието. Червеният тон следва да бъде вписан в приложение I на Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), предмет на обща дерогация за вътрешна търговия, така че крайбрежният дребномащабен риболов да може да продължи при по-строг контрол на незаконния улов. Следва да обърнем внимание не само на застрашените видове, запасите от които са намалели с 60% през последните 10 години, но и да създадем разпоредби за оказване на съществена помощ на рибарите и корабособствениците, които ще бъдат засегнати от тази мярка. Това е належащо.

 
  
MPphoto
 
 

  Danuta Jazłowiecka (PPE), в писмена форма. (EN) Гласувах „за“ вписването на червения тон в приложение I на CITES, тъй като мнозинството от членовете на ad hoc експертната група на Организацията по прехраната и земеделието (ФАО) са на мнение, че наличните доказателства подкрепят това предложение. Този вид, при който има забележим спад, е подложен на свръхулов и е застрашен от свръхексплоатация за нуждите на международната търговия. Ето защо отговаря на критериите за вписване в приложение I на CITES.

 
  
MPphoto
 
 

  Oriol Junqueras Vies (Verts/ALE), в писмена форма. (ES) Настоящата ситуация по отношение на червения тон е неустойчива и неговото оцеляване може да бъде гарантирано единствено чрез намаляване на квотите. Трябва да добавя, че тези квоти винаги са надвишавали препоръчаните от научната общност граници. Включването на червения тон в приложение I на Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и последващата забрана за международна търговия с този вид е решение, което най-добре гарантира възстановяването на вида. Въпреки това следва да подчертаем, че някои сектори на риболовната промишленост са постъпвали отговорно, спазвали са квотите и са се приспособили към всички изисквания, установени в последните години. Поради това гласувах в подкрепа на вписването на червения тон в приложение I на CITES съобразно окончателно приетите условия: изменение на регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета, установяващо обща дерогация за вътрешната търговия; финансова подкрепа от страна на Европейския съюз за засегнатите собственици на кораби, както и по-строг контрол и наказания за целите на борбата с незаконния, нерегламентиран риболов. Освен това гласувах в подкрепа на отлагането с 18 месеца на включването на червения тон в приложение I, предмет на независим научен доклад. Това предложение не беше прието.

 
  
MPphoto
 
 

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. (IT) Днес, на 10 февруари 2010 г., Европейският парламент беше призован да изрази становището си относно стратегическите цели на ЕС за 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), което ще се състои в Доха (Катар) от 13 до 25 март 2010 г. Въпреки че ролята на Парламента е просто консултативна, сметнах за важно подписването и гласуването на изменението, целящо да се предотврати включването на червения корал в приложение II на конвенцията, което би причинило значителен спад в риболова и търговията с червения корал, който е застрашен вид. Включването на Corallium spp в приложение II действително изглежда прекалено предпазлива мярка и това е недостатъчно потвърдено с научни изследвания. Освен това икономическото и социалното въздействие, което би оказала тази мярка върху италианската икономика, в частност в някои региони в южна Италия, предизвика силна тревога у мен и ме подтикна да гласувам в подкрепа на това изменение. Всъщност счетох за по-целесъобразно да бъде предоставено повече време на нашите предприятия в този сектор, за да преструктурират своята продукция и така да останат конкурентоспособни на пазара.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Червеният тон е застрашен от изчезване вследствие на липсата на контрол, що се отнася до превишаване на разрешените количества за улов на този ресурс. Днес забраната за търговия с този вид изглежда неизбежна. Тя е насочена към неговото опазване. Като осъзнават този проблем, мнозина рибари, особено френските рибари, в продължение на години са полагали всички усилия, за да приведат плавателните си съдове в съответствие с нормативните изисквания и да спазват риболовните квоти, необходими за гарантиране на оцеляването на червения тон. Тези рибари, вече сериозно засегнати от кризата, ще бъдат главните жертви на подобна мярка, необходимостта от която е наложена от незаконния риболов и нелегалните промишлени мрежи. Те не могат да бъдат оставени сами в техните усилия.

Не можем да искаме от тях да се жертват в името на планетата, докато в същото време големите сили в Копенхаген показват отстъпление по този въпрос. Затова принципът на ООН за съвместна отговорност по отношение на проблемите на околната среда трябва да бъде приложен и усилията, полагани от рибарите, трябва да бъдат компенсирани от Европейския съюз. Освен това създаването от страна на Франция на обособена изключителна икономическа зона в Средиземно море ще даде възможност да се осигури убежище за ресурсите, като същевременно бъде съхранен дребномащабният риболов, съобразен с екологичното равновесие.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Европейският съюз трябва да присъства на 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) с ясно поставени цели за застрашените видове, които имат нужда от защита. CITES е от решаваща важност за опазването на дивите видове и има за цел предотвратяването на тяхната прекомерна експлоатация за целите на международната търговия.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Въздържах се при гласуването относно резолюция B7-0069/2010 във връзка със стратегическите цели на ЕС за 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), защото считам, че червеният тон не бива да бъде включван в приложение 1 на CITES. Това би довело до преустановяване на традиционните техники за устойчив риболов, докато всъщност вината за намаляването на запасите е в промишлените кораби, оборудвани с мрежи гъргър. Призовавам за потвърждаване на ролята, която всеки риболовен метод има в тревожната ситуация относно червения тон при ново, по-справедливо разпределение на квотите и по-строги мерки.

Поради това традиционните риболовни методи следва да бъдат насърчавани; те осигуряват поминъка на хиляди хора и са много по-избирателни. Нека бъдем честни: има огромна разлика между техниките, използвани в промишления и в традиционния риболов. Искам да наблегна на важността на опазването на червения тон, но е необходимо също да намерим равновесието, което ще гарантира запазването на вида без тежки последици за техниките на средиземноморския риболов, като например така наречената техника almadraba.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма.(FR) Настоящата резолюция относно CITES се отнася до основния въпрос за видовете, застрашени от изчезване: насочена е към постигането на единодушие в Европа относно забраната за международна търговия с червен тон. Изправени пред враждебно настроените към тази забрана рибари, учени и експерти по околната среда дават знак за тревога. При сегашното развитие на нещата, въпреки решителните усилия, положени през последните години, червеният тон може чисто и просто да изчезне в рамките на следващите три години. Италия вече прояви разбиране, приемайки мораториум от 2010 г., Франция направи същото, но много по-двусмислено, защото става дума за 18-месечен период за „оценяване на състоянието на ресурсите“. Що се отнася до Испания и Малта, тяхното мълчание е осъдително. Въпросът все пак е спешен и единствено радикални мерки могат да спомогнат за възстановяването на ресурсите. Също така това е единственият начин да бъде защитен поминъкът на рибарите в средносрочен и дългосрочен план.

Настоящата резолюция не цели цялостна забрана на риболова на червен тон, нито е причина тази риба да изчезне от менюто ни. Дребномащабният и спортният риболов ще останат разрешени. Мярката за забрана за международна търговия би трябвало да е достатъчна за опазването на вида, при условие че 80% от червения тон, уловен в Средиземно море, се изнася директно за Япония.

 
  
MPphoto
 
 

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. (NL) Гласувах „за“, макар да смятам, че първоначалният доклад на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните беше по-добър, особено по отношение на червения тон. Важно е обаче Съветът и Комисията да разберат посланието на Парламента, че подкрепяме включването на червения тон в приложение I на CITES. Бих предпочел да не се включват трите условия, съставени по време на пленарното заседание, но подкрепих изменението, с което се предлага подпомагане на засегнатите риболовни общности.

Освен това Комисията и държавите-членки имат нашата подкрепа относно опитите им да прехвърлят полярните мечки от приложение II в приложение I на CITES.

Важно условие във връзка с Комисията и държавите-членки е да спрат действията на Танзания и Замбия за прехвърляне на африканския слон от приложение I в приложение II на CITES с цел търговия. Парламентът също настоява за отхвърляне на предложенията африканските слонове да бъдат преместени в това приложение, поне докато стане възможно изготвянето на съответна оценка на въздействието на еднократната продажба през ноември 2008 г., извършена от Ботсуана, Намибия, Южна Африка и Зимбабве, тъй като са налице все повече сигнали за засилване на незаконната организирана търговия с продукти от тези животни на територията на Африка.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма.(FR) Научните доклади относно състоянието на ресурсите от червен тон будят тревога: неконтролираният промишлен риболов сериозно е засегнал запасите. Подобен промишлен и международен риболов представлява заплаха за традиционния крайбрежен риболов в Средиземно море. Належащо е да се въведе политика за международна забрана на промишления риболов на червен тон с оглед предотвратяването на екологична катастрофа, двойно по-тежка поради икономическата криза в сектора на рибарството. Искането ми е да се съгласуват две основни неща: ефективната защита на червения тон с цел оцеляването му и бъдещото му място в търговията и подкрепата за европейските крайбрежни рибари, чиито поминък отчасти зависи от тази търговия. Ето защо подкрепям включването на червения тон в приложение I на CITES, за да бъде предотвратена експлоатацията му и неговото изчезване, при следните условия: да се изготвят научни оценки с оглед установяване на точното състояние на биомасата на този вид; да се окаже икономическа и социална подкрепа на европейските участници в сектора на рибарството; и преди всичко, да се въведе дерогация по отношение на вътрешната търговия с червен тон с оглед да се подпомогнат малките промишлени предприятия и да се запази дребномащабния крайбрежен риболов, който представлява традиционна дейност в Средиземно море.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Вашингтонската конвенция относно международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) е международно споразумение между държави. Всички държави-членки са страни по него. Неговата цел е да гарантира, че международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна не застрашава оцеляването на видовете. Международната търговия със застрашени видове се оценява на милиарди долари годишно, като включва стотици милиони видове растения и животни. За съжаление, Европейският съюз е един от основните пазари за незаконна търговия с видове от дивата флора и фауна. Съществуването на споразумение, гарантиращо устойчивата търговия, е от съществена важност с оглед съхраняването на тези видове за бъдещите поколения. В рамките на ЕС националното законодателство във всяка държава-членка се различава. С цел осигуряването на по-добра защита на видовете от дивата флора и фауна следва да пристъпим към съгласуване на действията на държавите-членки и европейските институции, за да гарантираме, че законодателството на ЕС относно търговията с видове от дивата флора и фауна се спазва. Освен това Съюзът следва да застане и зад останалите страни по CITES. Ето защо гласувах в подкрепа на настоящата резолюция.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0067/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на Хърватия за 2009 г. Смятам, че това е един балансиран доклад, които описва напредъка на Хърватия при изпълнението на критериите за присъединяване към Европейския съюз. След като преговорите бяха блокирани за повече от девет месеца, те бяха възобновени през октомври 2009 г. Хърватия трябва да продължи провеждането на реформите и приемането на европейското законодателство с оглед успешното приключване на преговорите в края на тази година. Докладът посочва и редица проблеми, засягащи процеса на интегриране на Хърватия в Европейския съюз. Европейският парламент насърчава хърватските органи да преодолеят тези пречки и да положат повече усилия за решаване на всички гранични спорове със съседните държави. Докладът, приет от Европейския парламент, включва изменения, които бяха внесени от мен. Тези изменения насърчават Хърватия да продължи усилията си за стимулиране на културното разнообразие. Едно от предложените от мен изменения се отнася до оказване на подкрепа за разработването от страна на Хърватия на проекти за трансгранично сътрудничество, предназначени за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване и повишаване на жизнения стандарт на хората, които живеят в граничните региони.

 
  
MPphoto
 
 

  Philip Claeys (NI) , в писмена форма. (NL) Действително ли Парламентът не се е поучил от миналите си грешки? В докладите за България и Румъния също многократно се изразяваше становището, че корупцията е повсеместна и че действията на полицията и съдебната система са напълно неадекватни. Въпреки това присъединяването на тези държави беше гласувано с одобрение и всички ние сме наясно с последиците. Членството в ЕС и свързаното с него внушително финансиране подпомагат вече съществуващата корупция.

Според мен Хърватия може да бъде допусната да се присъедини, но единствено и само когато е готова и когато корупцията престане да задушава обществото. След приемането на Хърватия – и както чухте, не смятам, че това следва да стане твърде скоро – трябва разширяването да бъде прекратено. Присъединяването на всички балкански държави, както е предвидено в настоящия доклад, според мен е неприемливо.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Прилагането на демократичните принципи е дълъг процес и изисква голяма отговорност от страна на правителството и гражданското общество. Пътят не е лек, той е изпълнен с трудности – ние, португалците, отлично знаем това. Когато това е съпътствано от разпадането на държава, която освен че беше федерална република, се характеризираше със силно централизирано управление и режим на диктатура, чието разпадане доведе до ужасяваща война, която няма да бъде лесно забравена от бъдещите поколения, трябва действително да бъдем истински радостни, както се чувствах аз, и да гласуваме в подкрепа на резолюцията, която съдържа добри новини за напредъка на Хърватия. Въпреки това съзнавам, че остава много работа и без свободна и независима съдебна система нито принципите на правовата държава, нито правата на човека могат да бъдат гарантирани, тъй като няма чужди инвестиции или напредък.

Това се отнася за Хърватия и всяка друга потенциална страна кандидатка. Оценявам също така, че бързината, с която Хърватия напредва по пътя на присъединяването си към ЕС, е наложена от самата нея, тъй като правилата за членство са прозрачни и добре известни. Смятам, че Хърватия може да постигне своите стремежи. Надяваме се преговорите да приключат в рамките на тази година. От наша страна Хърватия може да разчита на пълна подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно доклада за напредъка на Хърватия за 2009 г., тъй като считам, че Загреб ще успее да преодолее препятствията, които стоят пред него, и ще съумее да приключи преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз през 2010 г. С оглед на това от решаващо значение е да се ускорят реформите в различните области на достиженията на правото на Общността, както и сътрудничеството с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Хърватия постигна значителен напредък в редица области, което доказва, че не само има качествата на благонадежден партньор на Европейския съюз, но е и силен кандидат за членство. Въпреки трагедията на пострадалите и материалните разрушения в страната по време на кървавия конфликт, възникнал вследствие на разпадането на бивша Югославия, усилията за възстановяване на страната и последователните й действия по пътя към сближаване с ЕС са забележителни.

Макар да остава много работа, особено в секторните области, пределно ясно е, че Хърватия направи достатъчно, за да заслужи мястото си сред държавите-членки и се надявам да се присъедини по-скоро към Европейския съюз.

Надявам се възможното влизане на Хърватия в Европейския съюз да бъде знак за надежда на Балканите и останалите държави в региона, особено Сърбия, да осъзнаят националните и международни предимства и ползи от членството в Европа.

Надявам се също така граничният въпрос със Словения да бъде решен своевременно, тъй като това забавя процеса на присъединяване, и дано се осъществи с най-голяма сериозност, задълбоченост и добра воля.

 
  
MPphoto
 
 

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. (EN) Бих искала да обърна вашето внимание към един аспект на оценката на напредъка на разглежданите държави, който рядко бива посочван: положението на ромите. Осъзнавайки колко е важно да се установи правна рамка срещу дискриминацията, до 2004 г. ЕС успя да наложи някои действителни подобрения чрез по-строги условия за приемане на нови държави-членки. За мен е радостно, че докладите за напредък са по-скоро критични по отношение на постиженията на тези три държави, посочвайки, че единствено Хърватия е достигнала известно подобрение относно социалното приобщаване на ромите.

Страните кандидатки трябва да се ангажират със своевременното насърчаване на европейската интеграция на ромите, тъй като преговорите за присъединяване предоставят уникална възможност да се стимулира съществена промяна в отношението на държавата към предоставянето на равен достъп на ромите до работни места, образование, жилища и здравеопазване, като се насърчи политическото им участие и се оправомощят гражданските организации на ромите. Всички европейски държави – настоящи и бъдещи членки на Европейския съюз – трябва да поемат отговорност за съвместни усилия с оглед преодоляването на историческото социално изключване на най-голямото етническо малцинство на континента и да изготвят план за действие на Общността, който да предвижда съответните правни средства, така че да бъдат заставени участниците да изпълняват поетите от тях ангажименти.

 
  
MPphoto
 
 

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на изменение 6, защото съм съгласна с това, че правителството на Хърватия трябва да положи допълнителни усилия за намаляване на предразсъдъците и за борба с дискриминацията на всички равнища, включително по отношение на сексуалната ориентация (едно от основанията във връзка с недискриминацията в член 21 от Хартата на основните права на ЕС).

Отношението ми към въпроса за дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, както и дискриминацията въз основа на малцинствена принадлежност, е в съответствие със законодателството на ЕС и други международни закони в областта на правата на човека, с възгледите на мнозина от моите избиратели в Румъния, както и с моите лични убеждения.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Гласувах против настоящия доклад за напредъка, но не и против Хърватия. Хората в Хърватия не заслужават да бъдат изолирани по никакъв начин. Въпреки това обаче, осъждам евро-либералния диктат, на който са подложени както държавите-членки на ЕС, така и страните кандидатки за членство. Икономическият аспект на критериите от Копенхаген, изискваното либерализиране на пазарите застрашава социалните права на страните кандидатки. Ще подкрепя присъединяването на нови страни единствено когато ЕС насочи регионалната интеграция в полза на всички граждани, които я осъществяват, а не в интерес на капитала, който упражнява контрол и поставя рамка на интеграционния процес, върху който гражданите нямат власт.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Въпреки деветмесечния период на блокиране на преговорите поради граничния спор със Словения, Хърватия положи значителни усилия във връзка с членството в ЕС. Що се отнася до критериите за политическо, икономическо и регионално сътрудничество, Хърватия показа значителен капацитет за изпълнение на изискванията и предварително уговорените условия. Въпреки че ни предстои много работа предвид трудностите по разширяването, приветствам напредъка на Хърватия по пътя към присъединяването й, включително като средство за постигане на мир на Балканите.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Хърватия несъмнено е сред кандидатките за присъединяване, извършили най-голям напредък досега. Ето защо би било справедливо преговорите да бъдат ускорени с оглед тяхното приключване през настоящата година. Въвеждането на достиженията на правото на ЕС, разбира се, е основно изискване в това отношение. Докладът подкрепя целите на Хърватия и поради това гласувах в негова подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Хърватия постигна значителен напредък в много отношения както във вътрешната, така и във външната си политика. Поради тази причина гласувах „за“ предложението за резолюция и подкрепям бързото присъединяване на Хърватия към ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. (PL) Приехме важна резолюция, оценяваща напредъка на преговорите с Хърватия. От съществено значение е, че настоящата резолюция посочва мерките, необходими за ускоряване на преговорите за присъединяване, така че техническите преговори да приключат през 2010 г. Хърватските органи следва да отделят повече внимание на въпроса за по-добро информиране на обществото относно ползите от членството в ЕС. Присъствието на Хърватия в рамките на единния европейски пазар ще доведе до развитие на търговския обмен, приток на инвестиции и общ икономически растеж.

Подкрепата чрез европейските фондове за обновяване на хърватската икономика, изграждане на инфраструктурата и преструктуриране на земеделието е също от съществено значение. Могат да бъдат приведени редица примери относно ползите за страните, които се присъединиха по време на последните две разширявания на Съюза. Самата принадлежност към обединена Европа със сигурност има значение. Преговорите в областта на рибарството, околната среда и общата външна политика и политиката за сигурност следва да бъдат възобновени възможно най-скоро.

Очаквам председателството и Комисията да предприемат конкретни мерки в това отношение. Досега разяснихме, че по-нататъшното разширяване може да се осъществи само след приемането на Договора от Лисабон. Договорът вече е в сила и следва да ускорим преговорите за членството на Хърватия, както и подготовката за включването на други балкански държави в Европейския съюз. Това е от изключителна важност за стабилизирането на региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. (DE) Въздържах се от гласуване относно доклада за Хърватия, защото според мен не е необходимо да се бърза толкова – за разлика от посоченото в доклада – с подготовката на Хърватия за присъединяване през първата половина на 2010 г. Няма нужда да се бърза и подобна спешност на процеса не е оправдана.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Резолюцията относно Хърватия е политическа и няма правно обвързващ характер. Гласувах в нейна подкрепа, защото Хърватия трябва да стане държава-членка в близко бъдеще. Ако Балканската война не беше факт, тя щеше да се присъедини още през 2004 г. Параграф 21 относно „малцинството ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица)“, който е колкото противоречив, толкова и безполезен, беше внесен на пленарното заседание. Гласувах против този параграф. Хърватия е страна както по Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, така и по Конвенцията на Съвета на Европа за човешките права. Поради това няма причина да подозираме Хърватия във враждебност към малцинството ЛГБТ. Въпреки целия символичен натиск Хърватия запазва пълна национална компетентност в области, свързани с недискриминацията. Ето защо призовавам хърватските семейни асоциации, с които се срещнах наскоро по време на посещение в тяхната страна, да продължат отличната си работа за общото благо на техния народ и по-доброто бъдеще на цяла Европа. Способността да се поемат задължения вследствие на присъединяването към Съюза и съобразяването с достиженията на правото на ЕС не бива да водят до отричане на националните културни традиции на бъдещите държави-членки.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0065/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на бивша югославска република Македония през 2009 г., защото считам, че докладът има съществено значение, което ще има положителен отзвук при процеса на присъединяване на страната. Изгледите за присъединяване към Европейския съюз са основната гаранция за сигурността и продължаването на процеса на реформите в Западните Балкани, включително бивша югославска република Македония. Докладът отбелязва напредъка, постигнат в тази държава по отношение на приемането на законодателството, което е условие за интеграцията в Европейския съюз. Считам, че органите в бивша югославска република Македония предстои да се съсредоточат главно върху прилагането на приетите нормативни актове. Освен това трябва да бъдат положени усилия за подобряване на междуетническите отношения и диалога със съседните страни, както и привеждане в съответствие на законодателството на Македония в областта на опазването на околната среда. Приетият днес доклад включва изменения, внесени от мен, които отправят препоръка за укрепване на способността за управление на предприсъединителните фондове, предоставени от Европейския съюз, и подкрепа за прилагането на реформите, изисквани като част от процеса на присъединяване.

 
  
MPphoto
 
 

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. (SV) Ние, шведските социалдемократи, гласувахме против изменение 4 като част от един по-широк компромис. Според нас по-важно беше да покажем широко съгласие относно подкрепата на членството на бивша югославска република Македония, отколкото още веднъж да подчертаваме виждането си, че според нас разногласията между тази държава и нейните съседи следва да се отразяват върху възможността на страната за присъединяване към Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Бившата югославска република Македония е добър пример за смесицата от интереси и етнически общности, които не винаги са в мир и съгласие, което е характерно за балканския регион.

Всички основни политически дейци са на мнение, че присъединяването към Европейския съюз е най-доброто решение за държавата, въпреки че съществуват редица препятствия пред членството.

Някои от тях са от материално естество, други – с исторически или политически характер. Последните, сред които е и настоящото наименование на младата държава, пораждаха напрежение със съседите й, особено с Гърция, така че са необходими сериозни и постоянни усилия с оглед тяхното преодоляване.

Укрепването на правовия ред, свободните и честни избори, както и утвърждаването на демокрацията във всички аспекти, включително прилагането на принципа на субсидиарност и децентрализация – това са предизвикателства, които бивша югославска република Македония следва да поеме, ако желае да продължи пътя си към присъединяване към Европейския съюз. Искрено се надявам това да стане.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Считам, че правителството на бивша югославска република Македония е извършило значителен напредък през 2009 г., както се подчертава в резолюцията относно доклада за дейността през 2009 г. Гласувайки в подкрепа на доклада, приветствам особено следните аспекти: отмяната на визовия режим, участието в граждански и военни мисии на ЕС, акредитирането на националните органи за компонентите на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), отнасящи се до регионалното развитие, развитието на човешките ресурси и развитието на селските райони, както и напредъка във връзка с подготовката за управлението на отпуснатите фондове като част от ИПП. Надявам се преговорите за присъединяване да потръгнат в близко бъдеще и Съветът да потвърди на срещата на високо равнище през месец март препоръката на Комисията за започване на преговори. Относно въпроса с името –присъединявам се към мнението на докладчика, а именно че Гърция и бивша югославска република Македония трябва да ускорят своите усилия на най-високо равнище за намиране на взаимно приемливо решение, под егидата на ООН. Освен това считам, че Европейският съюз трябва да окаже съдействие в преговорния процес.

 
  
MPphoto
 
 

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на изменение 18, защото приемането на разпоредбите относно недискриминацията въз основа на сексуалната ориентация е изискване за присъединяването към ЕС и защото по-добрата правна защита срещу дискриминацията е послание на правителството към цялото общество за стойността на всички членове на обществото. Сексуалната ориентация е едно от основанията във връзка с недискриминацията в член 21 от Хартата на основните права на ЕС. Отношението ми към въпроса за дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, както и дискриминацията въз основа на малцинствена принадлежност, е в съответствие със законодателството на ЕС и други международни закони в областта на правата на човека, с възгледите на мнозина от моите избиратели в Румъния, както и с моите лични убеждения.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Моят вот против доклада за напредъка не означава, че съм против бившата югославска република Македония. Народът на бивша югославска република Македония не заслужава да бъде изолиран по никакъв начин. Въпреки това обаче, осъждам евро-либералния диктат, на който са подложени както държавите-членки на ЕС, така и страните кандидатки за членство. Икономическият аспект на критериите от Копенхаген, изискваното либерализиране на пазарите застрашава социалните права на страните кандидатки. Ще подкрепя присъединяването на нови страни единствено когато ЕС насочи регионалната интеграция в полза на всички граждани, които я осъществяват, а не в интерес на капитала, който упражнява контрол и поставя рамка на интеграционния процес, върху който гражданите нямат власт.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) От последния доклад за напредъка бивша югославска република Македония постигна много. Важно е да се подчертае, че перспективата за членство в ЕС беше един от двигателите на развитието и реформите в държавите от балканския регион. Необходимо е критериите за членство, наложени от ЕС, и въпросите, свързани с политическото, икономическото и регионалното сътрудничество сега да бъдат приети и изпълнени, ако бивша югославска република Македония възнамерява да стане членка на ЕС в близкото бъдеще.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Според мен трябва да подкрепим стремежа на бивша югославска република Македония за присъединяване, защото държавата несъмнено принадлежи към европейската западна култура и в последните месеци и години извърши напредък в редица области. В доклада много добре са описани стъпките, които предстоят. Без съмнение Македония трябва да подобри отношенията със своите съседи, особено във връзка със спора за името с Гърция, за което следва да положи всички усилия. Гласувах в подкрепа на доклада, защото в него балансирано са представени всички фактори.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) В резултат на очевидния напредък, постигнат от Македония, гласувах в подкрепа на предложението за резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. (LT) По време на предишния мандат участвах в Делегацията за връзки с (бивша югославска република) Македония и посетих тази държава. Поради това съм съпричастен и радостен от нейните постижения. Миналата година беше успешна за Македония. Европейският съюз въведе безвизов режим с тази държава. Това подхранва особено много преките контакти между хората. Миналата година Македония постави демаркационна линия на границата с Косово и подобри отношенията си с Гърция. В резолюцията относно напредъка на бивша югославска република Македония през 2009 г. с оглед прилагането на критериите на ЕС за членство, наблегнахме на факта, че правителството на страната следва да реагира по-адекватно по отношение на въпросите, свързани с етническите малцинства, и да се стреми към по-голяма медийна прозрачност. Призовахме европейските институции да съдействат за решаването на спора между Скопие и Атина относно името на македонската държава.

Освен това приканихме Съвета на министрите на ЕС да започне преговорите по присъединяване през месец март. Напредъкът на Македония през 2009 г. беше стимулиран също от целта за присъединяване към ЕС. Несъмнено стремежът за членство в ЕС е стимул за Македония да извършва положителни промени, прилагайки значителни реформи. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията, която изтъква това и същевременно посочва стъпките за по-нататъшно развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Г-н председател, госпожи и господа, подкрепям предложението за резолюция относно доклада за напредъка на бивша югославска република Македония.

Напълно съм съгласен с настоящата резолюция, която е в съответствие с препоръките на Комисията и подкрепя започването на преговорите с бивша югославска република Македония, с убеждението, че това е важна стъпка за развитието на страната и за стабилността в региона, която е от решаваща важност за интересите на Европейския съюз.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0067/2010, B7-0065/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Andrew Henry William Brons (NI), в писмена форма. (EN) Въздържах се при гласуването по докладите за напредъка на Хърватия и Македония за 2009 г., защото според мен и двете страни не са готови да станат членки на Европейския съюз. Може би е по-точно да кажа, че по моя преценка ЕС не е готов да приеме тези две държави. Членството в Европейския съюз предполага до голяма степен отказ от суверенитет и неохотно налагане на европейските закони в ежедневието. Това е все по-пагубно за свободата на словото и дори на мисълта. И двете държави спечелиха своята независимост от югославската федерация и сега се готвят да предадат суверенитета си на Европейския съюз.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0068/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на Турция през 2009 г. Въпреки че преговорите за присъединяване с Турция започнаха на 3 октомври 2005 г., не е постигнат голям напредък. Според Европейския парламент Турция все още не е изпълнила политическите критерии от Копенхаген. Изискват се важни реформи на конституцията, за да се гарантира в по-голяма степен зачитането на правата на човека и основните свободи. Европейската комисия отбелязва, че през 2009 г., Турция е постигнала известен, макар и ограничен, напредък по отношение на политическите реформи. Положението в Турция се е подобрило по отношение на свободата на изразяване на малцинствени езици.

Считам, че Европейският съюз трябва да продължи диалога с Турция и да покаже, че е отворен към тази държава. Турция е крайно важна за Европа както предвид икономическите и политическите връзки, така и по отношение на енергийната сигурност на Европейския съюз. Моята държава желае да развива отношенията си с Турция, която е част както от инициативата „Черноморско взаимодействие“, така и от програмите за съседство на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Philip Claeys (NI) , в писмена форма. (NL) В крайна сметка гласувах против настоящата резолюция, тъй като след измененията, приети от комисията по външни работи и на пленарното заседание, разполагаме с доклад, който допуска членството на Турция в Европейския съюз. Щеше да бъде по-добре да се подчертае, че преговорите не са с отворен край, което би довело до по-реалистични алтернативи, например привилегировано партньорство с ЕС. В края на краищата пределно ясно е, че Турция не отговаря на условията за приемане в Европейския съюз и че това няма да се промени през следващите 10, 15 или 20 години.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. (IT) Г-н председател, госпожи и господа, реших да се въздържа при окончателно гласуване по резолюцията за напредъка на Турция през 2009 г.

Макар че докладът е критичен относно способността на Турция да поеме отговорностите, свързани с присъединяването към Европейския съюз, моят вот изразява още по-предпазлива позиция.

Настоящата обстановка в Турция по отношение на демокрацията, принципите на правовата държава и защитата на правата на човека и малцинствата все още е далече от европейските стандарти. Имам предвид по-конкретно турската система за провеждане на избори, която не зачита плурализма, премахването на политически партии, намесата на военните в политическия живот, кюрдския въпрос и постоянното ограничаване на правата на малцинствата, религиозната свобода и свободата като цяло. За нас това са основни ценности и принципи, които представляват крайъгълен камък в процеса на интеграция в Европейския съюз.

Факт е, че приемането на страната в Европейския съюз би донесло големи икономически предимства, особено за нашите предприятия, но считам, че изпълнението на критериите от Копенхаген е първостепенно условие и Съюзът трябва стриктно да го следи.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Напълно разбираемо е, че политическият, икономически и културен елит на Турция се стреми към членство в ЕС. Но ценностите, традициите и правилата, които следваме, са обществено достояние и не можем да ги променяме, за да може всеки да се присъединява. Страната кандидатка е тази, която следва да ги възприеме, а след като бъде приета – да се опита да ги прилага, но единствено тогава. По време на дългия преговорен процес с ЕС обаче турският народ осъзна, че нарушаването на собствените му обичаи и традиции – които, трябва да споменем, дори не се спазват – се налага само за да бъде отказано членството по време на референдумите, които със сигурност ще се проведат в държавите-членки, дори ако накрая политиците склонят.

Турция е дружелюбна нация с много богата история и култура. Тя е наш партньор в НАТО и заслужава да се отнасяме с нея като партньор. Предвид това ще предложа дори на този по-късен етап в Турция да бъде проведен референдум, който да покаже дали хората осъзнават и искат да приемат нашите принципи и ценности или биха предпочели започването на преговори за ново и по-задълбочено специално сътрудничество с ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно доклада за напредъка на Турция през 2009 г., тъй като считам, че продължаването на напредъка във връзка с членството е в интерес както на ЕС, така и на Турция. Считам, че ЕС трябва да изпълни ангажиментите си към Турция. От своя страна Турция трябва да предприеме по-нататъшни стъпки относно поетия път на реформиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Турция е далече от съответствието с критериите, които си постави на срещата на високо равнище в Копенхаген, и изглежда не само по-малко ангажирана с тези критерии, но и по-малко заинтересована от тяхното изпълнение.

В това отношение 2009 г. беше трудна година и стана ясно, че все още съществува огромна пропаст, разделяща Турция от държавите-членки на Европейския съюз, по въпросите, свързани с политиката, законовата уредба, правата на човека, свободата на сдружаване, изразяване и информация, както и много други.

Независимо от състоянието на бъдещите отношения между ЕС и Турция, надявам се да бъде постигнато съгласие, диалог и ефективно сътрудничество, и Турция – за нейно собствено добро – да продължи да следва пътя на свободата и демокрацията по западен образец.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Освен политическото, икономическо и социално значение, членството на Турция в ЕС е предизвикателство и за двете страни и има огромен символичен заряд като потенциален мост между изтока и запада. На световната сцена Европейският съюз играе ролята на образец за икономическо развитие, регион, в който съжителстват множество култури, където се насърчава зачитането на малцинствата и равните права за всички човешки същества, независимо от техния пол, раса, етническа или религиозна принадлежност. Тези ценности са неотменна част от идеята за европейска интеграция и представляват възможност за турския народ и за мирното повишаване на етническото и културното им разнообразие. Въпреки това процесът на кандидатстване за членство в ЕС се проточва без действителен напредък, като имаме предвид дългия път от предишната официална молба за членство от 1987 г., довела до започването на преговорите през 2005 г.

Ето защо, предвид ефективността на този процес, считам, че е от решаващо значение приоритетно да се насърчи провеждането на референдум в Турция, за да се предостави възможност на обществото ясно да изрази своето мнение – дали подкрепя пълноправното членство в ЕС и всички следствия от това в социално и културно отношение или би предпочело вместо това едно по-задълбочено сътрудничество с ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Моят вот против доклада за напредъка не означава, че съм против Турция. Народът на Турция не заслужава да бъде изолиран по никакъв начин. Въпреки това обаче, осъждам евро-либералния диктат, на който са подложени както държавите-членки на ЕС, така и страните кандидатки за членство. Икономическият аспект на критериите от Копенхаген, изискваното либерализиране на пазарите застрашава социалните права на страните кандидатки. Ще подкрепя присъединяването на нови страни единствено когато ЕС насочи регионалната интеграция в полза на всички граждани, които я осъществяват, а не в интерес на капитала, който упражнява контрол и поставя рамка на интеграционния процес, върху който гражданите нямат власт.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Имам резерви относно членството на Турция в ЕС. Продължаващата окупация на част от Кипър, отказът да отваря пристанища и летища в региона, нарушаването на правата на политическите, религиозните и етническите малцинства, дискриминацията срещу жените, премахването на политически партии и отмяната на законодателството, ограничаващо юрисдикцията на военните съдилища, са сред примерите, които показват това. Налице са и други съществени проблеми. По-голямата част от Турция географски не принадлежи към Европа. Турция е ислямска държава по своята същност, което твърде много се различава от юдейско-християнския характер на повечето държави в ЕС. Стратегически погледнато, за ЕС би било проблематично да дели граница с иракски Кюрдистан. Секуларизмът в страната се поддържа единствено чрез въоръжените сили. Накрая, движението на хора от държавата с най-голямо население, каквато би била Турция в ЕС, би причинило сериозен дисбаланс на пазара на труда. Нито един от тези фактори не изключва признанието на усилията, положени от Турция през последните години да изпълни критериите за членство в ЕС, както и на незаменимата роля, която има тази държава в НАТО. Може би ще бъде далеч по-добре да се гарантира на Турция статут на привилегирован партньор на ЕС, вместо да се създават напразни очаквания и надежди за членство, което би породило трудности предвид фактите и обстоятелствата.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Въздържах се от гласуване относно резолюция B7-0068/2010 във връзка с доклада за напредъка на Турция през 2009 г., защото считам, че Турция играе силно отрицателна роля при преговорите между президента на Република Кипър и представителя на общността на кипърските турци. Турция не спазва резолюциите на ООН и нарушава международните закони: поддържа в готовност 40 000 войници в северната част на Кипър, град Фамагуста продължава да бъде изолиран и окупиран от войски, а Турция все още изпраща заселници в северната част на острова.

Според мен Европейският съюз следва да наблюдава преговорите и да изпрати недвусмислено послание към Турция: ако стои на сегашната си позиция, никога няма да бъде в състояние да се присъедини към ЕС, тъй като продължава да окупира територията на Кипър, държава-членка на ЕС. Ето защо пълното оттегляне на турските войски от Република Кипър и връщането на град Фамагуста са условия sine qua non за присъединяването на Турция към Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. (PL) Турция положи големи усилия, за да изпълни критериите от Копенхаген. Беше постигнат значителен напредък по отношение на придържането към стандартите на пазарната икономика. Ако все пак говорим за промени в областта на политиката, демокрацията и правата на човека, тогава, въпреки значителния напредък в създаването на законодателство, прилагането му не е успешно. Това също трябва да се има предвид, тъй като се изисква промяна в социалното самосъзнание, което не става бързо. Въпреки това европейските стандарти в областта на правата на човека, правата на жените и отношението към затворниците и националните и религиозни малцинства трябва да бъдат постигнати.

Някои противници на турската интеграция се ръководят от причини, които не са свързани със същността на въпроса, а други от страх, че Турция е голяма държава, която ще има голямо влияние относно решенията на ЕС, защото съгласно Договора от Лисабон броят на гласовете, с които разполага всяка държава-членка, зависи от броя на населението й. Членството на Турция със сигурност ще представлява сериозна тежест за бюджета на ЕС, но трябва да се има предвид, че за Съюза големият пазар е от значение. Турция е член на НАТО от основна значимост и важен партньор на САЩ и редица държави-членки на ЕС. Освен това нейната територия може да осигури маршрути за пренос на енергия до Европа.

Накрая, нека си спомним, че Турция би могла да бъде мост за диалог между религиите, а също за културен и дори макро-регионален диалог. Присъствието на Турция в Съюза би подпомогнало стабилизирането на този обширен и значим регион на света. Турция трябва да разбере, че не може да промени миналото си. Грешките трябва да се осъзнаят и приемат. Тогава е по-лесно да се съжителства и да се установят добри отношения със съседите.

 
  
MPphoto
 
 

  Renate Sommer (PPE), в писмена форма. (DE) За разлика от Комисията и Съвета, Европейският парламент съумя много ясно да опише множеството проблеми в Турция и тези, които засягат Турция. Забраната на прокюрдската Партия на демократичното общество (ПДО) е удар срещу зараждащата се демокрация в страната и в частност срещу кюрдското малцинство, което представлява повече от 20% от населението. Фактът, че това е 27-та забрана на партия в рамките на 10 години красноречиво описва картината на турската представа за демокрация. Отмяната на законодателството, ограничаващо юрисдикцията на военните съдилища, показва още веднъж разногласието, обхванало страната. Веднага щом турското правителство планира малка отстъпка към ЕС, националната опозиция се противопоставя.

В почти всички области напредъкът бива възпиран или нещата изостават. Турското правителство прави опити да възпре критиките в зародиш чрез наказателни акции срещу враждебно настроените журналисти и медийни организации. Религиозната свобода подлежи на двойни стандарти. Министър-председателят иска да премахне задължителното носене на фереджета и възрастовата граница за религиозните училища, а в същото време се извършва дискриминация срещу религиозните малцинства, които биват малтретирани постоянно. Това развитие на нещата е ужасяващо. На фона на това изглежда логично, че главният преговарящ за Турция, г-н Bagis, не приема сериозно нашата резолюция и следователно нашите демократични структури за вземане на решение. Турция ясно показа, че е отдалечена на поколения от присъединяването си към ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Ernst Strasser (PPE), в писмена форма. (DE) Основните предпоставки за продължаване на преговорите с Турция са пълното прилагане на протокола от Анкара и признаването на Кипър, държава-членка на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Кандидатстването за членство в ЕС на Турция се превърна в дълъг процес с все още неясен изход. Турция се ангажира да проведе реформи, да поддържа добри отношения със своите съседи и постепенно да приведе законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Необходимо е обаче тези усилия да бъдат ускорени с оглед цялостното изпълнение на критериите, определени на срещата на високо равнище в Копенхаген, и с цел прилагането на съответната съдебна и избирателна система и законодателство.

Забавянето на напредъка към действителни реформи през 2009 г. и въпроси като затварянето на пристанища и летища в Кипър най-вероятно ще повлияят на процеса на преговорите. По същия начин решението на турския Конституционен съд да забрани прокюрдската Партия на демократичното общество и отмяната на законодателството, ограничаващо юрисдикцията на военните съдилища, предполага забавяне на процеса на присъединяване.

Всъщност реформите са спешни и необходими, както постановява резолюцията на Парламента. Въпреки това в настоящата обстановка, когато са необходими по-големи усилия за изпълнение на критериите, свързани с процеса на кандидатстване за присъединяване, предложението за референдум е уместно решение. Референдумът би показал дали турският народ действително осъзнава и иска да възприеме европейските принципи и ценности или предпочита ново и по-задълбочено привилегировано партньорство с ЕС.

 
Правна информация - Политика за поверителност