Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2631(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : O-0036/2010

Внесени текстове :

O-0036/2010 (B7-0208/2010)

Разисквания :

PV 20/04/2010 - 15
CRE 20/04/2010 - 15

Гласувания :

Приети текстове :


Пълен протокол на разискванията
Вторник, 20 април 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

15. Специални мерки за земеделските пазари (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е разискване по въпроса на Paolo De Castro, изискващ устен отговор на Комисията, от името на Комисията по земеделие и развитие на селските райони относно специални мерки за земеделските пазари. (O–0036/2010 - B7-0208/2010).

Тъй като г-н De Castro не присъства, има думата г-н Le Foll, който го замества.

 
  
MPphoto
 

  Stéphane Le Foll, в качеството на заместник на автора.(FR) Г-н председател, на нас, следователно, се пада да закрием разискването тази вечер, впрочем вече е късно. Бих искал, преди всичко, да се извиня от името на председателя на комисията по земеделие и развитие на селските райони г-н De Castro, който е възпрепятстван да бъде тази вечер тук с нас по причини, които са Ви известни. Като други членове на Парламента той не успя да напусне своята страна и да дойде за участие в това разискване в Страсбург.

Проблемът, който ни безпокои, е резултат от общата криза, която изпитва целият земеделски отрасъл. Както знаем днес, кризата се усеща и, преди всичко, се вижда в спада на цените и на селскостопанските доходи, което се отразява на зърнопроизводителите, животновъдите, развъждащи както свине, така и едър рогат добитък, а също и, и казвам това от името на г-н De Castro, и на производителите на зехтин и удря и вече удари много силно млекопроизводителите.

Изправена пред тази криза и този спад на цените, от само себе си се разбира, че парламентарната комисия по земеделие и развитие на селските райони иска да научи от Комисията какво правим в момента и за в бъдеще, за да избегнем тази криза и, преди всичко, кои мерки биха могли да бъдат променени през следващите месеци, за да подпомогнат фермерите и да осигурят по-слаба колебливост на земеделските пазари.

Първият въпрос, който бих искал да задам на члена на ЕК, е свързан по-конкретно с кризата на млекопроизводството: каква е ситуацията, що се отнася до мерките, приети от Парламента и Съвета относно кризата в млекопроизводството и, в частност, прилагането на известните 300 милиона евро средства за мляко, които са били договорени? Това е най-важният въпрос, тъй като считам, че, ако възнамеряваме да вземем законодателни решения, трябва да знаем как се прилагат.

Както казах, всички видове продукция понастоящем са засегнати от спад на цените и дълбока криза на пазарите. Това поражда един въпрос и търся възможните отговори за това какво можем да направим за регулирането на пазара и за начина, по който може да се ограничи тази извънредно висока колебливост.

Никой не се оплаква, когато цените растат, поне не земеделските производители. По-скоро европейските потребители се страхуват от повишение на продоволствените цени, които ограничават тяхната покупателна способност при закупуването на земеделски продукти.

Когато цените са ниски и спадат през продължителен период от време, тези производители са наказани по отношение на доходите си и, преди всичко и най-важно за европейското земеделие, – по отношение на бъдещите си възможности да инвестират и произвеждат. Земеделието е тежък отрасъл, инвестициите са съществени и минава много време, докато те започнат да се възвръщат. Нуждаем се от стабилизация на цените.

Г-н член на Комисията, въпросът на комисията по земеделие и развитие на селските райони и нейния председател г-н De Castro се състои от две части.

Първо, Вие оповестихте броя на предвижданите за въвеждане до края на годината мерки, свързани с млекопроизводството. Това е важно. Можете ли да ни дадете повече подробности за тях? Второ, следва да се предприемат специални мерки за всички пазари, не само за пазара на мляко.

Накрая, въпросът, който искаме да Ви зададем, е, как Комисията планира да участва и предотврати в средносрочен план този спад на цените. Какъв механизъм за регулиране на пазара може да бъде използван, за да бъдат ограничи внезапните увеличения и, преди всичко, намаления на цените? Какво прави в момента Комисията и какво е виждането й по въпроса?

Това са три компонента, които искам да спомена: парите за мляко, прогнозите относно кризата в млекопроизводството и, по-общо, начина, по който Комисията възнамерява да се справи с проблема за колебливост и спад на цените.

 
  
MPphoto
 

  Дачиан Чолош, член на Комисията.(FR) Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря на г-н De Castro и г-н Le Foll от името на парламентарната комисия по земеделие и развитие на селските райони за това, че поставиха на разглеждане тук, в залата тези въпроси.

Всъщност, аз трябва също да призная, че доходите на земеделските производители спаднаха впечатляващо през 2009 г., което представляваше не друго, а продължение на тренда от 2008 г. Следователно, това е ситуация, която рядко наблюдаваме на европейския пазар. Тя съвпадна с все по-голямото отваряне на световния пазар и последва неотдавнашните реформи в общата селскостопанска политика.

Тази криза засегна особено силно сектора на млекопроизводството. Миналата година ние видяхме как млекопроизводителите устояха в трудна ситуация, особено тези от селските райони, в които млекопроизводството е съществено не само за земеделския отрасъл, но и за икономическата активност и заетостта като цяло.

Това стана в условия, когато Европейската комисия взе миналата година мерки – най-напред, като пусна в действие механизми за интервениране на пазарите с цел преустановяване спада на цените. Това освободи значителни средства – повече от 400 милиона евро, за финансиране на тези интервенции на пазара. Въпреки това, както отбеляза г-н Le Foll, средства в размер на 300 милиона евро също бяха мобилизирани, за да направят възможно помощта на държавите-членки да достигне до най-силно засегнатите от кризата млекопроизводители.

Така миналата година бе взето това решение. То даде на държавите-членки възможност да създадат критерии, на чиято база да разпределят средствата, насочвайки ги, преди всичко, към тези производители, които най-много се нуждаят от тях.

Трябва също ясно да кажа, че тези критерии бяха определени от държавите-членки и за тях не се изискваше одобрение на Комисията. Държавите-членки бяха длъжни само да информират, да уведомят Комисията по кой критерий са били избрани.

Мога да ви осведомя, че, доколкото зная, всички държави-членки са информирали Комисията за своето решение да приложат тези мерки. Следователно, те определят критерии, на базата на които ще разпределят тези средства, и процесът на разпределение на помощта ще започне. Държавите-членки имат време до юни да разпределят тези средства.

И така, както казах, първо, имаше фаза на пазарни интервенции, за да се възвърне равновесието. Смятам, че ситуацията понастоящем ни показва, че след като цените са се стабилизирали, тази интервенция е била успешна. Разбира се, още има колебания, но те са в разумни граници, в рамките на нормалното за пазара. Второ, съществуват мерки за подпомагане, които скоро ще достигнат до производителите. Такива мерки вече са били предприемани.

Ще ми се да повторя тук това, което казах в парламентарната комисия по земеделие и развитие на селските райони: като член на Комисията, надявам се да науча нещо от конкретната ситуация, която ни се случи миналата година. Аз не желая да изчаквам реформата на общата селскостопанска политика след 2013 г., когато със сигурност ще дойдем тук с по-задълбочени отговори относно целия селскостопански отрасъл. Няма да чакам и завършването на реформата на общата селскостопанска политика през 2013 г., за да направя конкретни предложения относно сектора не млекопроизводството въз основа на изводите на групата на високо равнище, създадена през миналата година в самия разгар на кризата, чиято дейност понастоящем е в ход. Тази група ще представи заключенията си през юни.

Веднага след това, през юли, на базата на тези заключения ще предложа обсъждане в Съвета на министрите на земеделието и парламентарната комисия по земеделие и развитие на селските райони. Така през есента или края на годината ще дойда тук с предложения, които ще ни позволят да предвидим и, доколкото е възможно, да предотвратим такъв вид криза – точно в млекопроизводството, защото този сектор въобще е поставен при най-трудните условия, – и така да предложа не само кратко-, но също и средно- и дългосрочни решения.

Разбира се, ние ще научим този си урок и за останалите селскостопански сектори, в които ще трябва да се намесваме. Може би, днес имам възможност да ви предоставя известна информация, доразвиваща получената от днешното разискване.

Комисията наблюдава внимателно пазарните тенденции в другите сектори. Използвайки методите за намеса, с които разполагаме понастоящем – механизми за пазарни интервенции, използвани по-скоро като предпазни мрежи, – ние ще направим най-доброто, на което сме способни, за да предотвратим възникването отново на ситуация, подобна на тази, която удари млекопроизводството.

Много ви благодаря. Ще слушам внимателно всички въпроси и проблеми, които ще повдигнете тук, и в края на разискването ще взема отново думата, за да кажа няколко неща.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr, от името на групата PPE.(DE) Г-н председател, г-н Чолош, госпожи и господа, правилният подход, към който трябва да се придържаме, е базисно профилиране на селскостопанската политика, за да може да се фокусира върху пазарната икономика. Решение за засилване на връзките между европейското земеделие и световните пазари също е удачно. Първоначалният успех на тази политика беше много явен преди 2007 г. или в началото на 2008 г. Европейската селскостопанска политика предлагаше повече добавена стойност. Почти нямаше намеса на пазара и селскостопанските производители получаваха стабилни и нарастващи доходи. Сега обаче ние виждаме обрат в това профилиране, което включва големи колебания на цените и спадащи доходи на фермерите. Както земеделските производители, така и формулиращите селскостопанската политика трябва в бъдеще да са в състояние да се съобразяват с големите колебания в цените на производител във всички селскостопански сектори, а не само в този на млякото и млечните продукти.

За да могат големите спадове на пазара да бъдат по-ефикасно управлявани, селскостопанската политика се нуждае от инструменти, които дават възможност за бърза, съгласувана и без излишен бюрократизъм реакция. Затова аз призовавам мерките, като интервенции или експортни субсидии, да не бъдат изцяло отменяни, а да бъдат включвани в бюджета с цифрата 0. Тези инструменти трябва да бъдат използвани само при извънредни обстоятелства, а не за постоянна намеса на пазара. Когато обаче се нуждаем от тези инструменти, те трябва да могат да бъдат използвани. Нуждаем се също от мерки за специализация в селското стопанство, които ще създадат равенство на пазара. По-специално, те включват укрепване на правния статус на отделните групи производители.

Надявам се, че Комисията ще изпълни своето обещание да създаде по-благоприятни базисни законови условия и когато е необходимо бързо ще вземе мерки, за да предпази от сериозни вреди земеделските производители и потребители.

 
  
MPphoto
 

  Marc Tarabella, от името на групата S&D.(FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз подкрепям първите Ви стъпки като член на ЕК, отговарящ за селското стопанство и развитието на селските райони, след Вашето изслушване, а също и при няколко други случая, и съм удовлетворен от изказаните от Вас виждания и намерения, тъй като сте разбрал, че прекомерната колебливост на цените е сериозна заплаха за земеделието и неговото бъдеще. Същото се отнася и за земеделските производители, които вече не могат дългосрочно да планират своята дейност, понеже, естествено, инвестициите – особено за по-младите сред тях – се изчисляват за период от 20 или 30 години.

Едва преди шест месеца заедно с г-н Le Foll и някои колеги внесохме поправка по този въпрос и по въпроса за голямата колебливост, която трябваше да намали 1-процентното им увеличение, отбелязано след взетото решение, по-конкретно, при производството на мляко, откак фактически сме в период на свръхпроизводство. Поправката беше отхвърлена с почти 250 гласа от 350 гласували.

Вие казахте, че в бъдеще ще подготвите регламент. Групата на високо равнище заседава и нейните членове, както разбрах, са известни личности, представляващи не само производителите, но и дистрибуторите.

Аз не харесвам играчи, които, за да бъдат забравени, се поставят между двете страни – производители и дистрибутори, – а именно посредниците. Надявам се, че няма да ги забравим, защото, според мен, също и преди всичко по-скоро чрез тях, а не чрез дистрибуторите, се създава печалбата. Искам отново да ви уверя, че поради това те няма да бъдат забравени при разискването.

Извън млекопроизводството, всички селскостопански сектори усещат колебливостта и бих се осмелил да кажа, че цените са високи. Нека бъдем внимателни, това не е непременно добре за земеделието, щом посредниците – потребителите се насочват към алтернативни продукти. Когато цените се завърнат на по-нормално или ниско равнище, тези потребители няма непременно да се върнат към първоначалния продукт.

След като това е така, г-н член на Комисията, аз бих искал да зная, дори да е малко прибързано, дали наистина възнамерявате в бъдеще да приложите във всички останали сфери на производството регулаторен механизъм, който се очаква с голямо нетърпение от производителите.

 
  
MPphoto
 

  Martin Häusling, от името на групата Verts/ALE. (DE) Г-н председател, г-н Чолош, в момента нещата в провинциите са относително спокойни, не защото селскостопанските производители са доволни, а защото повечето от тях са много разочаровани. Не можем да ги заблуждаваме, като твърдим, че ще намерят важно решение на кризата в селското стопанство през 2013 г. Необходимо е да отговорим на въпросите им сега. Протестите много бързо могат да се върнат отново в Брюксел. Следователно трябва да дадем някои отговори.

В сектора на млякото и млечните продукти е необходима фундаментална промяна. Участвах в конференцията на групата на високо равнище и считам, че мерките в отговор на кризата при млекопроизводството са интересни, но не и адекватни. Ако искаме да променим политиката си, трябва да разгледаме последното решение за премахване на регулациите. В края на този процес можем да кажем, че окончателните квоти се превърнаха в доста твърдо и неприятно приземяване. Сега спешно трябва да обмислим как да започнем да прилагаме нова политика, как да определим нови референтни стойности и да вкараме държавата или с други думи Европейския съюз обратно в играта и да имаме по-ясни правила за пазара. Пазарите не функционират без подкрепа. Това е отговорът на финансовата криза, а също и на кризата в селското стопанство. Трябва да осигурим правила.

В момента сме изправени пред странен процес на укрупняване в селското стопанство. Чувствам се сериозно обезпокоен, когато чета, че се изграждат стопанства за 8 000 крави в южна Англия. От друга страна много малки стопанства от необлагодетелстваните райони ще трябва да прекратят дейността си. Това са промени, които няма да доведат до европейски, а до американски модел на селско стопанство с все по-големи и по-големи предприятия, което в крайна сметка ще доведе до изчезването на много малки ферми в сектора на млякото и млечните продукти в Европа, но не трябва да забравяме, че това означава и загуба на работни места.

Дори и да не сме съгласни, че селскостопанската ни политика трябва да се концентрира върху световния пазар, по един въпрос споделям мнението на г-н Jahr. Необходимо е ясно правно положение за селскостопанските производители. Те са най-слабото звено от стопанската веригата. Те страдат най-много от дъмпинговите цени, които стават все по-често срещано явление в редица области. Съгласни сме, че спешно се нуждаем от ясно политическо изявление за това как по-успешно да регулираме пазарите в бъдеще.

Трябва да погледнем извън границите на Европа и да видим как другите региони решават този проблем. Никой няма да ни каже как и кога да си регулираме пазарите. Премахвайки редица разпоредби относно пазарите, през последните години стигнахме твърде далеч. Нека погледнем опита на другите държави. Това трябва да стори и групата на високо равнище, за да види какви правила се прилагат на другите места. Ясно е, че Канада разполага с модел, който много селскостопански производители и клиенти считат за изпитан. Не трябва да изключваме този факт още от самото начало. Вместо това трябва да дадем някои отговори.

Като част от промяната в курса на политиката ни трябва да се уверим, че прилагаме политики за регионалните пазари. Акцентът винаги трябва да е върху регионите, а не върху 5% от продуктите, които се продават на световния пазар. Не трябва да приемаме субсидиите за износа и интервенциите като нормални правила за влияние върху пазара в бъдеще. Нужно е най-накрая да сложим край на този процес.

 
  
MPphoto
 

  James Nicholson, от името на групата ECR.(EN) Г-н председател, преди всичко се радвам, че има възможност за такова разискване. Считам го за навременно, а последната криза в сектора на млякото и млечните продукти, която навреди на толкова много селскостопански производители в Европейския съюз, със сигурност е знак за сериозна колебливост, която може да засегне нашите пазари на селскостопански стоки. Всяка поредна година и дори месец след месец се наблюдават все по-съществени колебания в цените, които често се дължат на фактори извън нашия контрол, като глобалната финансова криза и цената на петрола.

Ефектите от същественото понижение на цената на млякото през 2009 г. се съчетаха с невъзможността на ЕС да реагира достатъчно бързо на ситуацията. Макар че в крайна сметка успяхме да приложим разнообразни мерки за управление на пазара и увеличаване на доходите, като интервенцията в млечния фонд и възстановяванията на износ, които облекчиха до известна степен положението, много селскостопански производители излязоха от бизнеса, а други търпят сериозни финансови загуби.

Според мен трябва да приемем двустранен модел, за да смекчим ефектите от понижението на цените върху нашите селскостопански производители. Първо, трябва да постигнем съгласие относно минимална мрежа за сигурност за всички сектори, които са уязвими на колебания. Второ, трябва да гарантираме, че каквито и инструменти да въведем, можем бързо и ефективно да реагираме в случай на каквато и да е криза.

В момента се водят оживени дискусии в Парламента и извън него за това селскостопанските производители да получават справедливи и стабилни доходи за стоките, които произвеждат. Приливите и отливите при потреблението на храните и веригата на предлагането на храни по принцип е тема, която е еднакво важна и за селскостопанските производители, и за потребителите. Непрекъснатата реформа на общата селскостопанска политика ни дава реална възможност да решим тези проблеми. Важно е, разбира се, да не подкопаваме конкурентоспособността на производството на селскостопанските и хранителни продукти в Европа. Реформираната обща селскостопанска политика обаче трябва да може да реагира на различни кризи в селското стопанство, за да се стабилизират пазарите и да се гарантират справедливи доходи за нашите селскостопански производители.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papastamkos (PPE).(EL) Г-н председател, ще започна с това, че пазарите на селскостопанска продукция са много нестабилни. Има съществено понижение на цените на основни селскостопански продукти. Същевременно се наблюдава нарастване на потребителските цени и съществено свиване на доходите в селското стопанство.

Според мен общата селскостопанска политика след реформите и изтеглянето на помощта е достатъчно пазарно ориентирана. Основното ми предложение е, и искам това да бъде ясно, че секторът на селското стопанство не може да бъде оставен само на правилата на пазара. Той произвежда обвени блага и се нуждае от публично европейско финансово подпомагане. Не мога да се присъединя към противоречивите изказвания на членовете на Парламента, които предлагат пазарно ориентиране тук, в държави, които поддържат, поощряват и допълнително повишават потребителския етноцентризъм, потребителския патриотизъм. Прилаганите в момента механизми за управление на пазара не осигуряват необходимата мрежа за сигурност, както спомена г-н Nicholson преди малко. Необходими са допълнителни по-гъвкави и по-ефективни мерки, които да гарантират стабилността на пазара по време на криза. Считам също така, че трябва да „въоръжим“ общата селскостопанска политика с финансов механизъм за справяне в случай на криза - нещо като фонд за управление при кризи. Гарантирането на доходите на производителите зависи преди всичко от опазването на прозрачността във веригата на предлагането на храни.

В заключение не можем да се ограничим само до създаването на бъдещи пазарни инструменти за периода след 2013 г. Знаем, че ситуацията не само в сектора за мляко и млечни продукти, но и извън него в други важни сектори, които са различни в различните географски области в Европа, също е критична.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D).(HU) До този момент разискването свидетелства за сложния характер на проблема. До известна степен г-н Tarabella и г-н Nicholson както и други колеги споменаха, от една страна, че проблемът е свързан и с веригата на предлагането на храни като цяло – въпрос, който се разглежда и в доклада на José Bové, а именно, че до момента Европейският съюз не може да намери решение за постигане на справедлив баланс между производители, преработваща промишленост и търговци на дребно. Що се отнася до г-н Чолош, съм напълно съгласен, че би било добре да се открие средно- до дългосрочно решение. На теория съществуват четири възможности.

Една, която спомена и г-н Jahr, е да се проучи становището на неолибералите, което до момента отхвърля и се опитва да премахне системите за интервенции от страна на държавите. Ето защо съм напълно съгласен, че трябва добре да обмислим дали тези системи могат да бъдат отхвърлени или всъщност могат да се използват за регулиране на пазара.

Втората възможност, предложена от френското правителство относно американския модел, е антициклично регулиране на пазара. Въпросът е, дали този модел ще проработи в Европа, но и това трябва да се проучи, тъй като целият пазар е толкова колеблив, че трябва да се обмисли всяка възможност.

Третата възможност е пазарът на акции. Неотдавна се проведе конференция относно Borsa Merci Telematica Italiana, система за онлайн пазар на акции. В тази връзка трябва да проучим до каква степен могат да се използват фондовите борси. За доброто на г-н Чолош веднага ще добавя, че за съжаление системата с пазара на акции не работи особено успешно в Източна Европа и балтийските страни.

Френското председателство също предложи възможността за създаване на система на Европейския съюз за наблюдение на цените. Необходимо е да обмислим и нея, както и нещо, което ако не бъркам е близо до начина на мислене на г-н Чолош – възможността за създаване на някакъв фонд по модела на реформа в Общата организация на пазара на плодове и зеленчуци, който да се използва при управлението на риска. За съжаление в случая на зърното ще са необходими изключително големи суми. С други думи, напълно съм съгласен с члена на комисията, че трябва да разгледаме всяка възможност, защото понастоящем ЕС не може правилно да регулира пазарите си.

 
  
MPphoto
 

  Michel Dantin (PPE).(FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, както добре знаете, селското стопанство е икономически сектор със специфични характеристики, което означава, че понякога намесата на държавата може да бъде необходима, ако не и желателна, в интерес на производителите, потребителите и общността. Има най-малко три причини, поради които интервенциите на държавите в сектора на икономиката на Европейския съюз са толкова оправдани, колкото и в останалите държави в световен мащаб.

Характеристиките на доставките на селскостопански стоки и търсенето на хранителни продукти правят пазарите на селскостопански продукти нестабилни. Селското стопанство произвежда и непазарни стоки и помага да се осигури известна степен на социална стабилност в нашите държави и в селските райони чрез работните места, които създава. Преди всичко селското стопанство е основата на изобилното предлагане на разнообразни и здравословни хранителни продукти. Можем ли в такъв случай да бъдем доволни от сегашната икономическа ситуация, в която се намират селските райони и селскостопанските ни производители?

Преди няколко дена, г-н член на Комисията, един високопоставен служител ми предостави следните данни за своя департамент– както става ясно това е френски департамент, който добре познавате, а именно департаментът по животновъдство. Административният център поддържа 2 500 сметки за селско стопанство. От тях 800 имат коефициент на дълга над 80%, а 20% са с коефициент на дълга от 100% или над 100%.

Изправени пред подобна статистка, която откровено казано ме изненадва, въпросът, който трябва да разглеждаме днес касае не само приходите, но и декапитализирането на европейското селско стопанство. По-малко помощи, по-ограничена намеса от страна на държавата и повече ограничения относно производството – това е наистина взривоопасна комбинация.

Вярно е, че общата икономическа криза влошава ситуацията. Трябва обаче да поставим под въпрос и някои решения, взети от Комисията, решения, взети от Вашите колеги, г-н Чолош. Селското стопанство остава разменна монета при търговските спогодби. Независимо от ситуацията в Европа месото, някои зърнени култури, плодове и зеленчуци са засегнати. Последната спогодба между Европейския съюз и Андйиските държави, по специално Перу и Колумбия ще жертва производителите от най-отдалечените райони. Не можем да продължим да провеждаме подобна политика.

 
  
MPphoto
 

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE).(IT) Г-н председател, г-н Чолош, госпожи и господа, аз съм от южна Италия. В моя район, в нашите области, производството е съсредоточено около средиземноморски земеделски култури, слънчоглед, полски култури и зеленчуци. Малко се говори за това, тъй като акцентът на Европа и на Комисията винаги е бил най-вече върху млякото и млечните продукти и животновъдството. Все пак е необходимо да се обърне внимание и на средиземноморските земеделски култури.

Уверявам ви, че сме свидетели на явление на изоставяне на земеделските земи в нашите области, в нашите райони в резултат от ефектите от изменението на климата и опустяването. За нас опустяването се изразява в това, че по обработваемите площи, на които някога се отглеждаха плодове и зеленчуци, сега виреят бурени, никой вече не се грижи за маслиновите горички и почвата не се обработва.

Мога да ви кажа, че през 1995 г., преди да преминем към еврото производителите на маслини получаваха по 170 000 италиански лири, което е равно на близо 90 евро. Тази година за сто килограма маслини им плащаха по 30 евро. За тринадесет или четиринадесет години цената е намаляла три пъти. Производители ни продават зехтин на едро за 2 евро на литър. Това дори не може да покрие разходите им и ги вкарваме в дългове, защото продават на цена по-ниска от себестойността на продукцията.

Свидетели сме и на друго странно явление. Зехтинът се купува на едро за 2 евро, а откриваме, че в супермаркетите се продава на дребно за 2 или под 2 евро. Определено е необходимо да се въведат повече механизми за контрол. Бих се радвал да се срещна с вас и да очертаем проблема за актуализиране на Регламент (ЕО) No 2568/1991; има нови системи за контрол и трябва да борим срещу усложняването и фалшификациите за благото на потребителите и производителите.

Не можем безучастно да наблюдаваме национализирането на помощта при следващата обща селскостопанска политика, нито намаляването на пряката помощ, тъй като липса й или намаляването на средствата за нея ще доведе до криза за земеделските стопани в южна Италия и средиземноморския регион.

Г-н Чолош, в заключение искам да кажа, че хората, които днес притежават земи, я притежават не защото са я спечелили на лотария, а защото им е предадена от техните бащи или дядовци, които са обработвали земята, които са я поили с потта и кръвта си и са я завещали на синовете си.

Днес онези, които предават стопанствата на своите деца, рискуват да им завещаят множество дългове. Европа трябва да предприеме бързи и решителни действия, за да помогне и да допринесе за съживяването на сектора на селското стопанство.

 
  
MPphoto
 

  Sari Essayah (PPE).(FI) Г-н председател, стабилизирането на пазара трябва да бъде една от основните общи цели на икономическата политика. По този въпрос в Парламента изглежда сме на едно мнение. При общата селскостопанска политика се нуждаем от мрежа за сигурност от пазарни мерки, както за предпазване на селските стопани, така и за защита на участниците във веригата за предоставяне на храни.

Периодът след 2013 г. изглежда особено тревожен например поради изтеглянето на субсидиите за износа и квотите за производство на мляко, както и увеличаването на вноса от други страни. Ето защо е добре, че на този етап г-н Чолош заявява, че планира да предприеме мерки преди 2013 г.

Сега трябва да проучим как да въведем новите административни правила за пазара в употреба. Например различните мерки за разработване на система за застраховане на доходите, която да укрепи позициите на производителите и предприятията и да повиши прозрачността на пазара.

 
  
MPphoto
 

  Ulrike Rodust (S&D).(DE) Г-н председател, г-н Чолош, пред мен е анализ на икономическата ситуация в сектора на селското стопанство в Германия. Той включва оценка на 19 100 сметки на земеделски стопанства за пълна и частична заетост. Резултатите са предвидени на базата на разпределението на земеделските стопанства от проведено през 2007 г. Изследване на структурата на земеделските стопанства.

През финансовата 2008–2009 г., като цяло ситуацията се влоши значително. Цифрите за 18 200 земеделски стопанства и кравеферми се понижиха от 45 400 евро до 34 400 евро, т.е. с 24%. В периода 2008–2009 г. се наблюдават изключително големи загуби. Резултатите от дейността се понижиха до 29 300 евро (т.е. с 45%) и 43 000 евро (т.е. с 18%).

Обратно, смесените животновъдни стопанства…

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Дачиан Чолош, член на Комисията.(FR) Г-н председател, считам че разискването, което чухме току-що показва в каква степен трябва да се поучим от кризата в млекопроизводството. Освен това, както каза г-н Le Foll в началото на изказването си, трябва да обмислим въвеждането на механизми за регулиране на пазарите като част от общата селскостопанска политика за периода след 2013 г.

Твърдо съм убеден, че общата селскостопанска политика трябва да може едновременно да отчита разнообразието в европейското селско стопанство и да предлага мерки, свързани с общите ни цели на европейско равнище, които да ни позволят да изпълняваме ролята, която ни е определена съгласно Договора от Лисабон. С други думи трябва да осигури стабилност на доходите на земеделските стопани и да гарантира, че пазарите са добре снабдени. Ето защо бъдещите инструменти на общата селскостопанска политика, освен всичко друго, трябва ни дадат възможност да постигнем тези цели. Съществуват и други цели, разбира се, но това са основните, които трябва да вземем предвид.

Мерките за регулиране на пазарите, които ще ни дадат възможност да избегнем ситуации на колебливост на цените или на пазарите или да се намесваме при подобни ситуации ще бъдат във фокуса на вниманието ни и на предложенията, които Комисията ще направи като част от общата селскостопанска политика за периода след 2013 г. Мога да ви уверя, че в момента работим по тях. Твърдо съм убеден и съм добре запознат с факта, че механизмите за управление на пазара трябва да действат наред с пряката помощ, която трябва да запазим, макар да се налага да актуализираме критериите за предоставянето й. Разбира се, пазарът трябва да може да функционира. Когато може да го прави самостоятелно, не трябва да се намесваме, но съм съгласен също и г-н Dantin, когато казва, че спецификата на сектора на селското стопанство оправдава интервенциите от страна на държавите. Те, разбира се, трябва целят решаването на проблеми с функционирането на пазара и да гарантират, че то е правилно. Това е в духа на предложенията, които ще направим за общата селскостопанска политика за периода след 2013 г.

Напълно разбирам, че другите сектори освен този на млякото и млечните продукти също изпитват трудности в днешно време. Ето защо секторът на производството на зеленчуци и плодове често е подложен на големи пазарни колебания – колебания в цените и количествата, които се купуват или продават. Преди няколко години този сектор претърпя промени. Можем да извлечем поуки от това как е прилагана тази реформа, която заздрави позициите на производителите при преговори. Считам, че и на това ниво има какво да научим и да го приложим за други сектори.

Всъщност съм на мнение, че освен интервенцията от страна на държавите, производителите също трябва да получат възможност за сключване на по-успешни договори и договаряне на по-добри цени, като в същото време се осигури известна стабилност относно това какви продукти могат да се предлагат на пазара посредством частноправни договори. Във връзка с това считам, че освен интервенция от страна на държавата можем да намерим други начини, по които да позволим на пазара да функционира добре, като дадем на обществените органи правомощия да се намесват, когато пазарът не може да изпълнява своята роля, тъй като селското стопанство не само трябва да снабдява пазара, но също и да продължи да произвежда обществени блага. Всички сме съгласни по този въпрос. Ето защо, за да може селското стопанство да изпълнява всичките си функции, ще трябва да му помогнем.

По отношение на въпросите, свързани с веригата на предлагане на хранителни продукти и по-конкретно правомощията за договаряне на по-добро разпределение на добавената стойност, Парламентът свърши известна работа, Комисията публикува съобщение и в рамките на Съвета бяха проведени разисквания. На базата на всички тези фактори считам, че ще направим някои предложения, за да открием механизми, които ще позволят на производителите да договарят по-добри условия.

Считам, че малко или много успях да обхвана всички изказвания и проблемите, които бяха засегнати. Бих искал отново да благодаря за възможността, която ми предоставихте да се изкажа. Разискването е само началото. Стартирах и обществено обсъждане преди да направим предложения относно общата селскостопанска политика за реформата след 2013 г. Считам, че след това разискване и работата, която се върши в момента в Парламента от сега до есента, когато ще се върна със съобщение на Комисията относно бъдещето на общата селскостопанска политика ще можем да направим предложения, които ще вдъхнат повече увереност на земеделските производители за осъществяване на дейността им. Те са ни необходими не само заради това, което предлагат на пазара, а също и за това, че обработват земята си.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма.(PT) През последните месеци в резултат от икономическата и финансова криза, засегнала ЕС, се наблюдава понижение на цените на редица пазари на селскостопанска продукция, което от своя страна доведе до намаляване на търсенето на тези продукти. По-ниските цени са в полза на потребителите и в краткосрочен план ще доведат до повишаване на търсенето, но в същото време много производители са сериозно засегнати. Ето защо е от решаващо значение да се изготви европейска селскостопанска политика, която да отговаря на сериозния проблем, а именно необходимостта да се гарантира устойчива сигурност по отношение на храните на разумни пазарни цени. Необходим е конкурентен и икономически приемлив модел на селско стопанство, който да отговаря на необходимостта на гражданите от храна, на техните екологични и социални потребности. Дори ако общата селскостопанска политика е пазарно ориентирана, тя трябва да съдържа редица инструменти, които да отговорят на потребностите от компенсиране на производството на публични активи, които пазарът не изплаща, и да контролират изключителната колебливост на пазара. Трябва също така да има подходящо регулиране, сериозна мрежа за сигурност и разумно управление на риска. Необходимо е да се подобри и веригата за предлагане на храни чрез по-голяма прозрачност и по-добри практики за сключване на договори, които не са във вреда на производителите. И накрая, важно е да осигурим равно третиране на внесените селскостопански материали и продукция.

 
  
MPphoto
 
 

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма.(EN) Първо, позволете ми да приветствам действията на моите колеги и най-вече на г-н de Castro, който пое инициативата да започнем разискване по въпроса. Факт е, че днес нашите земеделски производители са изправени пред изключителни трудности, когато става въпрос за постигане на справедлива цена за тяхната продукция. Ефектът върху цените по време на последната криза в сектора на млякото и млечните продукти е само един пример. Интервенционните запаси имат своята роля за стабилизиране на пазара, както и извънредно създадения Млечен фонд. Но все още не сме преодолели трудностите, така да се каже. Когато стане въпрос за справедлива сделка за селскостопанските производители, супермаркетите представят своите затруднения. Всички знаем как един средно голям супермаркет се представя пред потребителите като „убиец“ на цените. Трябва обаче да внимаваме супермаркетът да не продължи да понижава цените и за нашите земеделски производители. Ако се позволи сега действащата система да съществува за неопределен период от време няма да има стимули за селскостопанска дейност и къде би било обществото ни тогава? Това трябва да се промени. Надявам се Комисията да е толкова загрижена, колкото и Парламентът.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. (PL) През 2009 г. селскостопанските производители в Европа изпитваха сериозни затруднения. Приходите намаляха почти с една четвърт, а кризата засегна повечето пазари на селскостопанска продукция, включително млекопроизводството, зърнопроизводителите, производителите на свинско и говеждо месо, производителите на маслини и т.н. Най-трудната ситуация определено се наблюдаваше на пазара на мляко и млечни продукти. В резултат от световния срив на цените европейските производители на мляко и млечни продукти претърпяха огромни загуби. Земеделските производители оповестиха проблемите си на различни срещи и в много държави имаше масови протести. Понастоящем колебанията в цените не са толкова големи, но това не означава, че проблемите са изчезнали. Все още сме изправени пред ниско търсене и колебания на цените в сектора на селското стопанство. Сега действащият механизъм на интервенция в сектора на млякото и млечните продукти и учредяването на Млечния фонд се оказват недостатъчни. Вече можем да си представим какво ще се случи, когато тези инструменти се изчерпят. Със сигурност можем да очакваме допълнително понижение на доходите и сътресенията на пазара. Съгласен съм с твърдението на г-н Чолош, че трудната ситуация в сектора на млякото и млечните продукти трябва незабавно да бъде решена и че не трябва да чакаме до 2013 г., за когато се планира съществена реформа на общата селскостопанска политика. През юни очакваме решение на групата на високо равнище, която ще представи своите съображения и виждания относно подобряването на ситуацията в сектора на млякото и млечните продукти. Надявам се този орган да отговори на очакванията ни и да представи балансирана програма за мерки за стабилизиране. Радвам се, че г-н Чолош споделя опасенията ни и е взел предвид предложенията ни.

 
Правна информация - Политика за поверителност