Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0462/2010).

Следните въпроси са отправени към Комисията.

Първа част

Въпрос 21, зададен от Vilija Blinkeviciute (H-0405/10)

Относно: Нови действия на ЕС за борба срещу насилието, причинено на жени

В одобрената през 2009 г. от Европейския парламент Стокхолмска програма и в резолюцията си относно премахването на насилието срещу жени, Комисията беше приканена да приеме допълнителни мерки за борба срещу насилието над жени, като обърне особено внимание на превенцията и по-добрата информираност на обществеността. Комисията беше приканена да представи резултатите от проучване и изследователски дейности, осъществени в тази област и да започне подготовката на нова директива за борба срещу насилието над жени.

Кога можем да очакваме резултатите от посоченото проучване и изследване да бъдат достъпни, и какви са непосредствените планове на Комисията относно изработването на бъдещата директива?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Насилието срещу жени е нарушение на основните права и Комисията отново потвърждава ангажимента си да гарантира поставянето на зачитането на основните права в центъра на нашата дейност.

Насилието срещу жени не може да се оправдае с обичаи, традиции или религиозни съображения. Комисията потвърждава силната си ангажираност с борбата срещу насилието срещу жени. Това е отразено в съобщението на Комисията от април 2010 г. относно програмата от Стокхолм, в която се набляга на защитата на жертвите на насилие, включително на жените, пострадали от насилие и генитално осакатяване.

Спазвайки ангажиментите в плана ни за действие за изпълнение на програмата от Стокхолм, в момента Комисията работи върху стратегията си за борба с насилието срещу жени. Комисията възнамерява да приеме стратегия за борба с насилието срещу жени през първата половина на 2011 г. Дейностите по превенция и повишаване на осведомеността ще бъдат ключов елемент от стратегията на Комисията.

През месец март тази година Комисията затвърди ангажимента си да насърчава равноправието между половете и да се бори против насилието срещу жени, като представи Харта на жените. Както беше обсъдено по време на пленарното заседание на Европейския парламент на 15 юни, в Хартата се предлага да се въведе съгласувана и ефективна рамка на политика за справяне с насилието срещу жени.

Решени сме да засилим действията си – както чрез законодателни, така и чрез „меки“ мерки – за изкореняване на насилието срещу жени, включително гениталното осакатяване на жени, и да използваме всички средства в областите на компетентност на ЕС. Г-жа Рединг, заместник-председател на Комисията, обяви днес стратегията за равенство между жените и мъжете. Всеобхватните действия за борба с насилието срещу жени е ключов момент в тази стратегия.

Според Комисията има силна връзка между набора от актове относно насилието срещу жени и пакета, засягащ правата на жертвите. Защитата на жени, пострадали от насилие, ще бъде значително подпомогната от всички мерки, включени в пакета относно правата на жертвите.

Комисията приветства приемането, от страна на Парламента, на резолюции относно насилието срещу жени и равенството между жените и мъжете, включително резолюцията на Парламента относно премахването на насилието срещу жени. Комисията отбеляза предложението на Парламента относно директива за противодействие и предотвратяване на насилието срещу жени. Едно от провежданите понастоящем изследвания е предпроектно проучване за оценка на потенциала, възможностите и потребностите от законодателство на европейско ниво срещу насилието, основаващо се на пола, и насилието над деца. Резултатите от това проучване, както и от други изследвания, провеждани в момента, ще бъдат представени на конференцията на високо равнище на тема „Насилието над жени“, която ще се проведе от Комисията в сътрудничество с белгийското председателство на 25 и 26 ноември 2010 г. в Брюксел.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря Ви за всеобхватния отговор на въпроса ми, но все още липсва достатъчно надеждна и сравнима информация както на национално равнище, така и на равнище Европейски съюз, за да се направи оценка на действителното настоящо положение в областта на насилието срещу жени.

Предвидила ли е Комисията план за действие относно събирането на статистически данни и управлението на статистическата информация с цел получаване на сравними данни за насилието спрямо жени в целия Европейски съюз? Ако не сме запознати с реалните данни, положението в държавите-членки определено няма да се промени.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Жените често премълчават проявите на домашно насилие, защото се страхуват. Известно е, че този проблем се разраства в ислямските страни, и по-специално в Турция. По приблизителни изчисления на „Амнести интернешънъл“ между една трета и 50% от всички жени в тази страна страдат от физическо насилие в своите семейства.

Въпросът ми е дали при подготовката на това проучване изобщо е било обмисляно разширяване на обхвата му отвъд границите на ЕС и дали във връзка с това е хвърлена някаква светлина върху проблемите, засягащи домашното насилие в Турция.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Напълно съм съгласен, че е важно да се събират надеждни данни и да се разработват подходящи показатели в тази област. Мога да уверя уважаемия член на Парламента, че събирането на данни и създаването на подходящи показатели ще бъдат включени в стратегията, за която говорих в отговора си по първия въпрос.

Също така мога да уверя членовете на Парламента, че разглеждаме както вътрешните, така и външните проблеми, когато говорим за борбата срещу насилието над жени. По-специално разполагаме със значителни възможности и капацитет за твърдо поставяне на тези въпроси пред страни, с които Европейската комисия води преговори за присъединяване или поддържа други интензивни контакти.

  Председател. – Въпрос 22, зададен от Marian Harkin (H-0414/10)

Относно: Регламент (EО) № 1083/2006

Като имаме предвид Регламент (EО) № 1083/2006⁽¹⁾ и последиците от настоящата икономическа криза, в съчетание с влиянието на глобализацията върху равнищата на заетост в ЕС, какви конкретни мерки или проверки е въвела Комисията, така че да гарантира, че когато дадени дружество съкращава персонал в една държава членка, същото дружество не е получило средства от структурни фондове през последните пет години в друга държава-членка?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Искам да благодаря на уважаемия член на ЕП за въпроса. Както знаете, средствата по структурните фондове, каквито са Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд, подлежат на съвместно управление.

Управителният орган, определен от държавата-членка, отговаря за управлението и изпълнението на оперативните програми. Ролята на управителните органи е да гарантират подбора на операциите за съфинансиране в съответствие с критериите, заложени в оперативната програма, и с правилата на държавата-членка и ЕС.

Делокализацията се споменава на две места в Регламент (EО) № 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд.

Първото е в съображение 42, в което се отбелязва, че при оценката на големите проекти за продуктивни инвестиции Комисията следва да разполага с цялата необходима информация, за да прецени дали финансовият принос от фондовете няма да доведе до значителна загуба на работни места в съществуващите обекти в рамките на Европейския съюз с цел да се гарантира, че финансирането от Общността не подкрепя делокализацията в Европейския съюз.

Второто споменаване е в член 57, съгласно който управителните органи или държавите-членки следва да гарантират, че съфинансираните инвестиции се запазват в срок от минимум пет години след приключването на операцията.

Когато дадена операция не отговаря на това изискване, приносът на ЕС трябва да бъде възстановен. Управителните органи следва да информират Комисията, в годишните си доклади за изпълнението, относно операциите, при които не са изпълнени изискванията за запазване на инвестицията, предвидена в този член, а Комисията следва да информира другите държави-членки.

Комисията и държавите-членки трябва да гарантират, че предприятията, които са били обект на процедура по възстановяване, не получават принос от фондовете след прехвърлянето на производствената дейност между региони в рамките на държавата-членка или към друга държава-членка.

Дейността на Комисията по наблюдението и преструктурирането се подпомага от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд към Европейския наблюдател на преструктурирането. При схемите за държавна помощ съществува и изискване инвестицията да се запази в продължение на пет години по отношение на помощите за регионални инвестиции и помощите за заетост. Комисията създаде уеб-базирана търсачка за държавна помощ, която предоставя информация за регистрирани случаи на държавна помощ и на групово освобождаване.

Накрая, в съответствие с изискванията за публичност, държавите-членки, участващи в съвместно управление на средства от фондовете на Европейския съюз, следва да публикуват списък на бенефициерите по операции и съответните суми от публичното финансиране.

Информация относно бенефициерите на Европейския социален фонд (ЕСФ) може да се намери на неговия уебсайт. Той съдържа връзки към уебсайтовете на социалния фонд в държавите-членки.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Благодаря Ви, г-н член на Комисията, за много изчерпателния отговор. Важно е да има съгласуваност в промишлената ни политика.

Имам само един конкретен въпрос към Вас. Споменахте съображение 42 и посочихте, че с финансиране от Общността няма да се подпомага делокализацията, както и че съфинансираните инвестиции трябва да се запазят в продължение на пет години. Въведени ли са обаче някакви проверки, за да се види какво се случва след като се отпусне финансирането, за да се гарантира, че конкретното дружество не съкращава работници в никоя от другите 26 държави-членки? Съществуват ли някакви механизми за проверка, с които да се установи дали това се случва и ако е така, какви са последиците?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Мога да кажа, че има механизми, има наблюдение и контрол. Европейският социален фонд (ЕСФ) има присъствие във всяка държава-членка и различните бюра поддържат връзка помежду си. Следователно има възможност да се следи едновременно какво става в различни държави-членки и ако възникне някаква нередност, има възможност да се предаде информация и при необходимост да се внесат корекции.

  Председател. – Въпрос 23 отпада поради отсъствието на неговия вносител.

Втора част

Въпрос 24, зададен от Marc Tarabella (H-0404/10)

Относно: Последици от либерализацията на енергийния пазар за потребителите

В рамките на последния „Граждански енергиен форум“ Комисията публично се ангажира с подобряването на услугите за потребителите. В същото време обаче всички публикувани в последно време анкети сочат, че този пазар е напълно лишен от прозрачност за потребителите и са засвидетелствани повишения на цените, които са съвършено несъвместими с представата за здравословна конкуренция.

Какви мерки възнамерява да предприеме Комисията, за да се постигне най-накрая прозрачност на фактурите за електроенергия и за да могат да се сравняват цените за гражданите?

Защо отказва тя да наложи на сектора на енергетиката задължението да спазва строги и точни условия на харта, която би намалила астрономическия брой жалби, внасяни от жертвите на либерализацията?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Има различни причини за разглеждане на цените на енергията и за анализиране на настъпилото неотдавна общо поскъпване. Комисията непрестанно предприема редица мерки в рамките на европейското конкурентно право, като най-скорошните бяха свързани с германските компании E.ON и RWE и засягаха електроенергията и газа, с GDF – относно газа, както и със шведските дружества – относно междусистемната връзка. Считаме, че като последица от тези мерки ще се постигнат умерени цени на енергията в Европа.

В началото на този месец имах възможността да подчертая пред министрите на енергетиката, че защитата на потребителите се откроява като конкретна цел в разпоредбите относно вътрешния енергиен пазар и че желаем да направим всичко възможно, за да дефинираме ясно общите задължения по отношение на качеството и цените по прозрачен, недискриминационен и възпроизводим начин.

По принцип таксуването на потребителите се регламентира от национални разпоредби, така че държавите-членки отговарят за съдържанието на сметките, за тяхното оформление и структура и съответно могат да проектират тези елементи. Въпросът за таксуването беше разискван по време на „Гражданския енергиен форум“ с цел да се обменят добри практики и да се направи сравнителна оценка. Там създадохме работна група, която да проучи най-добрите решения на проблемите с таксуването. Съответният доклад е общодостъпен.

Третият пакет за вътрешния енергиен пазар съдържа и нови разпоредби, свързани с честотата на отчитане на показанията на измервателните уреди и с въпроса за интелигентното измерване. И двата елемента са нещо, което искаме да насърчим. Преди три години беше поставено началото на процес на обществено обсъждане под надслов „Към Европейска харта за правата на потребителите на енергия“. Правата на потребителите са регламентирани и обявени за правно обвързващи в редица директиви, както и в множество национални мерки за тяхното прилагане. Ще продължим да работим по този въпрос в сътрудничество с министрите на енергетиката.

  Председател. – Искам само да отбележа, че трябва да закрием заседанието в 20,30 ч. Ето защо вероятно ще можем да се спрем на въпросите, зададени от г-н Tarabella, г-жа Ţicău, г-н Chountis и г-н Iacolino, но се съмнявам, че ще можем да разгледаме останалите.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, едно проучване, оповестено вчера от Националната банка на Белгия, показва нагледно значителните колебания в цените на електроенергията в Белгия, като разкрива и сериозни проблеми във връзка с липсата на прозрачност за потребителите. То напълно потвърждава множеството проблеми с производителите, които възникнаха след либерализацията. Белгийският федерален регулатор публично изрази безпокойството си относно липсата на конкуренция на този пазар.

Всичко това просто подчертава спешната необходимост от харта на потребителите на енергия – по която, както преди малко съобщихте, се работи от три години – така че най-сетне либерализацията да не оставя вратата широко отворена за всякакви злоупотреби в ущърб на потребителите. Дали да се осмелим да се надяваме, че ще вземете решение за ускоряване на създаването на тази харта на потребителите?

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Бих искала да отворя дума за прозрачността на сметките за енергия на европейските домакинства и да Ви попитам дали възнамерявате да създадете обща рамка и да формулирате някакви препоръки относно минималната информация, която следва да се съдържа в една сметка за енергия, така че за потребителите тя да е не само лесна за разбиране, но и достатъчно ясна.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, естествено, чудесно е, че възприемате подхода на прозрачността – или казано по-точно, на противодействието на липсата на прозрачност; защото без прозрачност не може да има здравословна конкуренция, а без здравословна конкуренция не може да има доволни потребители. А ето и въпроса ми. Някои оператори на газови мрежи отказват да предоставят на разположение максималния си капацитет, за да затруднят още повече навлизането на пазара на конкуренти и други играчи. Ще предприеме ли Комисията действия за прекратяване на това положение и ако е така, в каква форма би могло да стане това?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Всичките ви въпроси са основателни и важни и свидетелстват, че все още не сме постигнали целта си. Има смисъл да се либерализира енергийният пазар само ако има конкуренция, ако има прозрачност и ако съществуват връзки от точката на производството до точката на потреблението. Ето защо, с нашите пакети за вътрешния пазар, ние сме на прав път. Поредица от съдебни производства за нарушения на правото на ЕС показват на държавите-членки къде все още не са спазили задълженията си за неговото прилагане. Надяваме се, че с втория пакет за вътрешния пазар ще постигнем целта си в обозримото бъдеще. Що се отнася до третия пакет за вътрешния пазар, изчакваме до следващата пролет, тъй като до тогава всички държави-членки трябва да посочат как и кога ще приключи въвеждането му.

Спомена се, че някои налични линии не се оползотворяват изцяло, въпреки че има търсене; с други думи, че не се допуска ползването им от някои страни. Бихме били благодарни, ако получим конкретна информация в това отношение. Що се отнася до достъпа на трети страни до мрежата, упорито ще преследваме всеки, който възпрепятства съвместните ни усилия да осигурим свободен достъп на всеки до всяка линия при едни и същи условия. Това се отнася и за газа, където има много да се наваксва по отношение на мрежите.

Относно други аспекти, в началото на следващата година ще представим междинен доклад за вътрешния пазар, в който се коментира докъде сме стигнали и накъде искаме да се насочим, така че всеки – било то в заинтересованите дружества, в националната политика или в Парламента – да е наясно, че по отношение на газа и електроенергията се проповядва много за вътрешния пазар, но на практика, в ежедневието, това обикновено се оспорва и не се прилага.

Прозрачност при таксуването – точно това искаме. Зависим от това, дали държавите-членки я прилагат надлежно и ще работим тя да се случи. Считам, че наред с вътрешния пазар, други важни теми са образоването и осведомяването на потребителите, както и битовата техника за потребителите, включително ключовата концепция за интелигентното отчитане. Всичките тези три неща – непрекъснатото наблюдение в дома, подходящата компетентност и конкуренцията – съставляват трите фактора, които ще ни дадат възможност да защитим интересите на потребителите на вътрешния пазар.

  Председател. – Въпрос 25, зададен от Silvia-Adriana Ticau (H-0417/10)

Относно: Регионално сътрудничество в областта на енергията

Комисията обяви, че през 2010 г. ще представи съобщение, съдържащо препоръки и добри практики относно инициативи за регионално сътрудничество в областта на енергията. През тази година Комисията ще публикува и доклад относно прилагането на европейския план за икономическо възстановяване, който ще съдържа и оценка на етапа на прилагане на проектите в областта на енергията.

Бих искала да попитам Комисията дали инициативите за регионално сътрудничество в областта на енергията ще включват и разработване на „интелигентна“ енергийна инфраструктура (smart grids) на макрорегионално равнище, като по този начин допринесат за намаляване потреблението на енергия и позволят използването, в рамките на децентрализирана система, на възобновяеми енергийни източници.

Също така, като имаме предвид, че през 2010 г. държавите-членки могат да актуализират оперативните си програми, бих искала да попитам Комисията кога въпросното съобщение ще бъде прието от колегиума на членовете на ЕК?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, приветстваме интереса ви към разработката на интелигентна енергийна инфраструктура, или интелигентни мрежи. Понастоящем практическият ни опит в областта на интелигентните мрежи е ограничен и поради това резултатите от проучванията ни следва да се тълкуват внимателно. При едно проучване, субсидирано от Комисията преди две години, се стигна до извода, че интелигентните мрежи биха могли да намалят потреблението на първична енергия на енергийния пазар на ЕС с почти 9% за 10 години. Ако вземем за основа средните ни цени за електроенергия, това би довело до спестявания в размер на почти 7,5 милиарда евро годишно. В допълнение към това виждаме предимства за пазара и за потребителите в областта на технологиите и сигурността. При интелигентните мрежи се използва интелигентно наблюдение, което позволява по-точното проследяване на електроенергийните потоци, като по този начин се намаляват загубите по мрежата и се повишава сигурността на доставките и надеждността на мрежите. Те също така дават възможност на потребителите да проверяват и управляват собственото си енергийно потребление по-ефективно.

Тези предимства си имат цена. Затова са необходими големи инвестиции – както публични, така и частни. Някои държави-членки вече направиха първите крачки към създаването на такива мрежи. Швеция например, както и Италия, вече оборудваха почти всичките си клиенти с интелигентни системи за отчитане. В ход са пилотни проекти във Франция, Германия, Нидерландия, Испания и Обединеното кралство.

Комисията насърчава пълното въвеждане на интелигентното отчитане и развитието на съответните мрежи в степен, по-голяма от определената в новата директива. За тази цел през ноември миналата година създадохме работна група по интелигентните мрежи. Представителите на отрасъла, на регулаторните органи и на сдруженията на потребителите проучват пригодността им да бъдат ползвани по предназначение, ние разглеждаме стимулите и изискванията и проучваме къде е необходимо регулиране, като проверяваме дали би било полезно да се въведат допълнителни технически стандарти. Резултатите от дейността на работната група ще бъдат представени тук, в Парламента, следващата година.

В съобщението относно регионалните инициативи, споменато от уважаемия член на ЕП, се съдържат редица цели и не се набляга единствено на интелигентните мрежи. Целта на предстоящото съобщение на Комисията в тази област е да се проведе обсъждане с регулаторните органи в държавите-членки и с други субекти относно становищата на Комисията, касаещи електрическите и газовите мрежи. С други думи, искаме да постигнем добре балансирани цели, задачи, обхванати региони и управление на регионални инициативи. В това отношение трябва да изтъкнем работата на ACER, европейската Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори, която ще започне работа следващата пролет.

Като цяло искаме да постигнем европейските енергийни цели не само в цяла Европа, но и в рамките на регионалните партньорства. Това се подкрепя категорично в нашите мерки.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Като се има предвид, че интелигентните енергийни мрежи ще допринесат съществено и за повишаване на енергийната ефективност и че ще спомогнат за определянето на областите, в които се употребяват големи количества енергия, както и на тези, в които енергийната инфраструктура е недостатъчно развита, ако изобщо съществува, бих искала да ви попитам какви перспективи за инвестиции обмисляте. Тук имам предвид не само междинния преглед, но и бъдещата финансова перспектива.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Както знаете, ресурсите за това са предвидени в Стратегическия план за енергийни технологии (план SET), който беше одобрен от вас. През идните седмици Комисията ще трябва да вземе решение – първо при прегледа, а след това във връзка с перспективата – дали и за какво ще предложим финансиране в бюджета за инвестиции в енергийния сектор, а след това ще трябва да проведем консултации по него и да получим одобрение от вас и от държавите-членки. Без желание да приемам каквото и да било за даденост, мога да кажа в общ план, че според мен финансирането, заложено в плана СЕТ и в плановете за възстановяване, трябва да продължи в онези области, в които доказано дава резултат. С други думи, ще се боря, за да получим гарантирано непрекъснато финансиране за инфраструктурни инвестиции – не само инвестиции на общоевропейско ниво, но и инвестиции за модернизация на оборудването на местно ниво и в рамките на страните – и разчитам на вашата подкрепа в това отношение.

  Председател. – Сега преминаваме към въпрос 26, зададен от г-н Chountis, който бива отправен от г-н Hadjigeorgiou. Вероятно ще успеем да стигнем до въпроса, зададен от г-н Iacolino, но се боя, че въпроси 28, 29, 30 и 31 ще получат писмен отговор. Предварително се извинявам на колегите, които са тук или изчакват в своите кабинети.

Въпрос 26, зададен от Nikolaos Chountis (H-0419/10)

Относно: Либерализиране на пазара на енергия в Гърция

По време на скорошното посещение в Гърция с цел оценяване на прилагането на меморандума, подписан от Гърция, Европейския съюз и Международния валутен фонд, служители на Комисията поискаха от гръцкото правителство приватизиране на 40 % от централите с лигнитни въглища и водноелектрическите централи на държавната електрическа компания (DEI), както и отделянето на собствеността на преносната мрежа на електричество под претекст за "цялостното прилагане на проектите за либерализиране" на пазара на едро на електроенергия и "започването на процеса на рационализация на фактурирането за потребителите."

Може ли Комисията да посочи какво означава "рационализация на фактурирането за потребителите"? Счита ли, че цените, наложени от DEI са ниски?

Вписва ли се искането, направено от Комисията, за продажба на електрически централи на DEI в рамките на нейната компетентност и правомощия?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Говорите за гръцкия енергиен сектор и неговото преструктуриране. Може да се допусне, че отварянето на пазара за конкуренцията ще даде възможност за по-ефективно разпределение на ресурсите, като по този начин ще се осигури растеж и работни места в енергийния сектор, а това ще се отрази и на други области от икономиката. Гърция сама трябва да реши кой е най-добрият начин за преструктуриране на нейния енергиен сектор в рамките на законодателството на ЕС относно вътрешния енергиен пазар. Отделянето, което се отнася за собствеността на електрическите мрежи и нейното преструктуриране, е ефективно средство за насърчаване на конкуренцията. Възможно е при сегашното положение да съществуват и бюджетни причини, поради които Гърция да приватизира мрежите, било то изцяло или частично. Същото се отнася и за продажбата на част от централите с лигнитни въглища и водноелектрическите централи и на държавната електрическа компания. Както беше вече споменато, става въпрос за приходи и конкуренция. Как да се постигне това въз основа на правото на ЕС е въпрос, който се решава от гръцката държава.

Един аспект от практическо значение е този за подходящите мерки, с които да се компенсира фактът, че като единствен оператор в момента държавната електрическа компания извлича ползи от електроцентралите. Що се отнася до електроцентралите на лигнитни въглища, понастоящем Гърция изостава в процеса на прилагане и тя трябва – и ние ще се погрижим за това – да спази задълженията си, произтичащи от решенията, взети от Комисията в производствата, засягащи конкуренцията. Водим добър диалог с гръцкото правителство по този въпрос. Считам, че това е важно. В момента правителството там съблюдава важни процедури в областта на бюджетите и валутата, което още повече засилва необходимостта да се гарантира доброто партньорско взаимодействие между правото на ЕС и Комисията, от една страна, и гръцкото правителство, от друга страна.

Що се отнася до цените за потребителите, правителството определи множество тарифни категории. Те не са единни и в много случаи при тях не се отчитат цените на едро; с други думи, разходите за производството на електроенергията. Ето защо сега министерството там работи по рационализирането на тарифите. По наше мнение тарифите за потребителите трябва по принцип да се основават на разходите, за да се стимулират потребителите да пестят енергията и да се насърчават предприятията доставчици да правят подходящите инвестиции. Цените на електроенергията в Гърция са много ниски в момента – отчасти поради икономичното й производство в електроцентралите, в които се горят лигнитни въглища, поради евтината водноелектрическа енергия, благодарение на обилните дъждове през последните две години и поради намаленото търсене в резултат на икономическата криза. През идните години ще има други фактори, като нарастващата употреба на по-скъпи горива – например газ – и повишаващи се разходи за опазване на околната среда, така че цените в Гърция ще се покачат. При нормални валежи от дъжд в продължение на години, потенциалът за електропроизводство от водни източници ще намалее, в резултат на което ще нараснат и цените. Тези фактори ще обуславят цените, независимо от либерализацията на пазара.

Като се имат предвид структурните фактори, обуславящи цените, още по-важно е да се постигне възможно най-висока ефективност на системите и да се сведат до минимум всякакви повишения на цените за стопанските потребители и за домакинствата.

  Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, в актуализирания меморандум на МВФ/ЕС за Гърция се посочва, че правителството трябва да въведе механизъм, с който да се гарантира постепенното преминаване към отразяване на пазарните цени на едро в сметките за електричество, регламентирани от него, в периода от настоящия момент до не по-късно от юни 2013 г.

С други думи, призоваваме гръцкото правителство да повиши цената на електроенергията за сметка на потребителите и особено на уязвимите членове на обществото и на икономиката.

Какво влияние ще окажат тези мерки върху производството и растежа в Гърция? Дали тези мерки, дали по-високите сметки ще изведат Гърция от кризата и ще я освободят от надзора на Международния валутен фонд?

Накрая, тъкмо миналата седмица получихме отговор от г-н Рен относно растящата инфлация, която е достигнала 5,6%. Какво въздействие ще окажат тези мерки върху инфлацията?

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, във Вашия отговор споменахте отделянето на преносните системи. Бих искала, ако можете, да потвърдите, че Гърция, както всички държави-членки на Европейския съюз, има свободата, въз основа на духа и буквата на Директива 72/2009/EC, да избере един от трите равностойни модела за отделяне на преносната система и че не е работа на Комисията да внушава на държавите-членки кой от трите мотела трябва да предпочетат да възприемат.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н член на Комисията, гръцката държавна електрическа компания е рентабилно дружество в сравнително добро финансово състояние, въпреки значителния спад на печалбите тази година, главно поради рецесията и намаленото потребление.

Имам много конкретен въпрос: дали, преди да направи тези предложения, Комисията е извършила някакви проучвания за евентуалните последици от едно такова предложение във връзка с положението на дружеството на енергийния пазар и във връзка с въздействието върху заетостта и неговата рентабилност?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Следя събитията в Гърция с голям интерес, а също и с уважение: уважение към едно правителство, което гледа на сегашното си положение в перспектива, което предприе мащабни мерки – икономии, намаляване на разходите, реформи – и което прави всичко по силите си, в партньорство с Комисията и със структурите както на европейско, така и на световно равнище, за да консолидира бюджета си и по този начин да допринесе за стабилността на еврото.

Естествено, ние разглеждаме общата картина, но е ясно, че не можем да преустановим временно прилагането на правилата, които се отнасят за всички на вътрешния пазар, или да наложим мораториум за няколко години. Ето защо е не мое право, а по-скоро мое задължение да ускоря развитието по посока на вътрешния пазар, от монопол към либерализация и конкуренция, и по този начин да подобря положението на потребителите. Правилата на вътрешния пазар съществуваха много преди аз да се присъединя към Комисията. Отделяне има от няколко години. Аз трябва да следвам политиката надлежно.

Определено съм готов да тълкувам този меморандум за разбирателство по-скоро прагматично, отколкото ограничително; с други думи, да предоставя на гръцкото правителство възможно най-голямо пространство за маневриране, докато то развива пазара и предприема действия. По отношение на отделянето например, ние не твърдим, че мрежите трябва да бъдат продадени или ликвидирани. Ние настояваме за прозрачност и изискваме повече да не се позволява на бивши собственици на мрежи, които продължават да бъдат активни в енергийния сектор, да се месят в оперативната дейност на дъщерно дружество с достъп до мрежата, да се гарантира, че достъп до мрежата може да има всеки, който желае да я използва – включително конкуренти на газовия и електроенергийния пазар.

Като цяло Комисията се стреми да бъде справедлива по отношение на общия интерес и на потребностите на Гърция. Това се отнася не само за бюджета, но и за енергийния пазар.

  Председател. – Въпрос 27, зададен от Salvatore Iacolino (H-0420/10)

Относно: Петролни сондажи в Средиземно море

Няколко месеца след инцидента в Мексиканския залив дружеството British Petroleum се подготвя, по силата на споразумението от 2007 г., да започне сондажи за пет нови петролни кладенци в либийски териториални води на около 600 км от бреговете на Сицилия, Малта и Гърция. Като има предвид изключителното биоразнообразие на Средиземно море и неговият характер на затворено и без значително обновяване на водите море, може ли Комисията да отговори на следните въпроси:

възнамерява ли да засили строгостта на проверките на сондажите в морето и в случай, че отговорът е положителен, по какъв начин? Счита ли за обоснована хипотезата за налагане на мораториум върху пробивните дейности в Средиземно море? Възнамерява ли да насърчи Либия да вземе предвид транснационалното въздействие върху околната среда?

Възнамерява ли да предвиди приложим на европейско равнище състав на престъпление в областта на околната среда, за да осуети опасни инициативи в области и зони, принадлежащи на държавите-членки?

Обмисля ли възможността да задължи работещите в Европа петролни компании да спазват строг етичен кодекс, който да защитава хората, околната среда и утвърдените с времето предприемачески дейности, следвайки практиката, прилагана в Средиземно море?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, г-н член на Парламента, госпожи и господа, тази тема продължава да заема много високо място в моя дневен ред. Съвсем наскоро, на 7 юли, разисквахме тук, на пленарно заседание, пет ключови области на действие за гарантиране на възможно най-голяма безопасност в световен мащаб за офшорните дейности в Европа и съседните й региони. В момента проучваме кои мерки са необходими и подходящи. Един от аспектите са проверките и механизмите за контрол. Искаме да гарантираме последователното прилагане на най-високите стандарти за безопасност в рамките на ЕС. Това изисква тясно сътрудничество – по-тясно от това в момента – със и между националните регулаторни органи в държавите-членки, които понастоящем носят значителна отговорност и които отговарят за проверките на място, за наредбите и за тяхното спазване.

Искаме да осигурим прилагането от страна на държавите-членки на единни контролни механизми спрямо офшорните дейности, които са еднакво строги в цяла Европа. Съгласно сега действащото право, издаването на разрешения за офшорна дейност също попада в областта на компетентност на държавите-членки. Преди лятото на тази година съветът ми беше да се подхожда внимателно към офшорните дейности и това да се превърне в предмет на постоянна работа или да се издават лицензи, особено когато се работи при екстремни условия или обстоятелства. Някои държави-членки на ЕС, включително Италия, решиха да възприемат този превантивен подход. В такъв случай Комисията ще предприеме действия за гарантиране на висока степен на сигурност в световен мащаб. За момента става дума за европейските региони и по-специално за Средиземноморието. Тук имаме общ интерес по отношение на околната среда, защото една авария във водите на ЕС би могла бързо да доведе до опустошителни последици за южния бряг на Средиземно море и обратно. Затова поддържаме връзка с компетентните министерства в Алжир и Либия и предложихме на министрите да си сътрудничим активно в тази област. Не може да има разлики в качеството на околната среда в Средиземноморието.

Комисията работи върху предложение за високи стандарти на сигурност в световен мащаб. Затова водим разговори и поддържаме връзка с институциите в САЩ и с Капитолия. Според мен европейското законодателство трябва да съдържа ясни правила за финансовата отговорност. В тази област могат да се направят подобрения, по-специално да се разшири географският обхват на действащото право в областта на околната среда, за да се даде възможност за включване в приложното му поле на повече аспекти, като например биоразнообразието и косвените щети. Директивата за защита на околната среда чрез наказателно-правни мерки ще влезе в сила в края на тази година. Ако е необходимо, ще предложим допълнителни законодателни актове.

Що се отнася до етичния кодекс за предприятията, действащи в района на Средиземно море, ние и държавите-членки желаем и трябва да осигурим предприемането на всички възможни мерки от страна на отрасъла за подобряване на сигурността, за постигане на най-висока степен на превенция и за разработка на планове за възстановяване след бедствия. Това следва да се направи не само за европейските води, а за всички води – включително за тези в съседство с ЕС. Трябва да проверим този аспект в процедурите за издаване на разрешения и да изискваме доказателства, че съответният оператор има техническа способност за справяне с критични ситуации. Нужно е също така да изискваме доказателства за финансов капацитет; с други думи, че даден оператор е в състояние да поеме разходите по щетите, причинени при най-лошия вариант на развитие на събитията. Би могло те да са обект на задължително застраховане по целесъобразност.

След няколко седмици Комисията ще представи съобщение относно сигурността на петролните и газовите сондажи в офшорния сектор, което ще съдържа мерки, подобни на очертаните по-горе, с цел гарантиране на най-високата степен на сигурност за европейските граждани и за околната среда. Ще внесем това съобщение и в комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Парламента, където ще се радваме да проведем по-задълбочени консултации по този въпрос.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да направя едно разяснение: очевидно гаранциите, предложени от члена на Комисията, се посрещат с одобрение и аз трябва да призная, че е така. Не считате ли обаче, г-н член на Комисията, че могат да се предприемат по-нататъшни действия по отношение на либийските власти, така че мораториумът, за който говорихме, да може действително да влезе в сила, и не мислите ли също така, че тази ефективна координация би могла да се развие още по-интензивно по линия на плана за действие за Средиземноморието?

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, какви са международните инструменти, с които разполагаме и които ще ни позволят да въведем в световен мащаб състезателна система и разрешителна процедура, която осигурява на всеки еднакви възможности, но и еднакви рискове и разходи? Наблюдаваме това в много разрешителни процедури – просто вече не сме в състояние да създаваме необходимите структури. Затова сме заинтересовани да разполагаме с ефективни и бързи, но и обстойни и подходящи разрешителни процедури, като също така разполагаме със съответното време за изпълнение на проекти. Това е особено важно.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Няма да имам възможност да задам въпроса си, но проявявам голям интерес и към предишния въпрос. Приветствам усилията на Европейската комисия за създаване на адекватна усъвършенствана законодателна система, засягаща опазването на околната среда и въпросите, свързани с експлоатацията на нефтените находища в Европейския съюз.

Въпросът е доста сходен: пред какъв проблем е изправено Средиземно море? Въпросът ми е свързан с Балтийско море, както и с трети страни, които не са част от Европейския съюз. Сигурна съм, че във вътрешен план Европейският съюз ще се справи сам с целите си, но как да гарантираме диалога с трети страни и би ли могла Европейската комисия да помогне по някакъв начин на отделни страни да си сътрудничат със съседни на тях държави?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) На първо място, това е въпрос на възприемане на най-високите технически осъществими световни стандарти като наши собствени, било то чрез държавите-членки или на европейско равнище. Тук мога да спомена, че в Обединеното кралство има високи стандарти и ноу-хау на високо равнище. Същото се отнася и за нашата партньорска държава Норвегия. Надяваме се в съобщението да предложим на държавите-членки най-високите стандарти, съответно в областта на издаването на разрешения, експлоатационната безопасност, планирането за извънредни ситуации, обучението на персонала и последващото обучение да бъдат признати за общозадължителни в цяла Европа.

На второ място, ще повдигнем този въпрос в контекста на чуждестранните ни контакти, свързани с енергийния сектор. Вече сторихме това по отношение на Либия и, ако е необходимо, ще повдигнем темата отново. Всичко това може да се включи и в други разговори – тези, засягащи Черно море и Балтийско море, с партньорски държави, като Русия.

На трето място, искаме да окажем влияние върху европейските участници. Ако допуснем, че предприятие като „Шел“ или „Total“, или „Бритиш петролиум“ има стандарти, които само си налага и които ние ще регламентираме като задължителни при дълбоководните сондажи на територията на Европейския съюз, то тогава според мен същите стандарти – така, както се прилагат в Северно море и са постижими там както технически, така и по отношение на себестойността – са също така изпълними в Либия. С други думи, няма да допуснем европейските предприятия да занижават своите стандарти, когато функционират в други части на света. Затова ще се стремим да правим необходимото, така че европейските предприятия да изнасят техническите стандарти, които считат за постижими в Европа, и по този начин да допринасяме за защитата на Средиземноморието и на други региони.

  Председател. – Поднасям извиненията си за въпроси от 28 до 32, но те ще получат писмени отговори. Както отбелязах в началото, тази вечер времето ни притиска. Сега преминаваме към въпросите,отправени към г-жа Гейгън-Куин. Ще започнем с въпрос 33, зададен от г-н Tsoukalas. Предполагам, че ще успеем да стигнем най-малко до въпрос 35, а след това ще преценим как да процедираме.

Въпрос 33, зададен от Ioannis A. Tsoukalas (H-0401/10)

Относно: Необходимост от коренно преструктуриране на европейската рамка за финансиране на научните изследвания

Сложните и дълги процедури за финансиране на научните изследвания правят европейското финансиране непривлекателно за изследователите. Неотдавнашните изказвания на Комисията за опростяване на рамковите програми за научни изследвания явно се основават на логиката на постепенните подобрения. Това, от което се нуждаем обаче е една административна революция по отношение на начина, по който ЕС планира, финансира и управлява научните изследвания.

Какви са намеренията на Комисията във връзка с опростяването на рамковата програма за финансиране на научните изследвания? Какво е мнението й по отношение на свързването на финансирането с резултатите? Как оценява варианта за установяване на единна административна и логистична рамка на управление, както на европейско, така и на национално равнище? Кои са конкретните действия, които възнамерява да предприеме за насърчаване на високорисковите научни изследвания в Европа? Какво смята да направи, за да спре непрекъсващата вълна на "изтичане на мозъци"?

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – През април тази година Комисията прие съобщение относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, в което се предлага цял набор от мерки, включително постепенни подобрения, но също така дълбоки промени, изискващи преразглеждане на правната основа на научните изследвания в ЕС и възстановяване на баланса между доверието и контрола, и между поемането и избягването на рискове.

Един от вариантите, които Комисията представи за по-нататъшно обсъждане с другите институции и заинтересовани страни, е свързан с преминаването към подход, основан на резултатите, с използване на еднократни суми за цели проекти. С този подход ще се премахне задължението да се представят подробни отчети за разходите, като се въведат еднократни суми за цели проекти и като се обвържат плащанията изключително с отчитането на научно-техническия напредък. Комисията обаче осъзнава, че един такъв подход има потенциални недостатъци – например продължителността на преговорните процедури – и че се възприема по различен начин от отделните заинтересовани страни.

Затова Комисията предлага да се проучат обстойно всички детайли по изпълнението и потенциалните въздействия, преди да се правят конкретни законодателни предложения. Средният период, необходим за отпускане на безвъзмездни средства по Седмата рамкова програма (7РП), е от порядъка на 340 дни, което е с около месец по-малко в сравнение с Шестата рамкова програма (6РП). Независимо от признанието на Комисията, че има какво да се желае по отношение на по-нататъшното ускоряване на съответните процеси, сравнителният анализ с национални финансиращи организации показва, че за проекти със сравнима сложност определено не е необичайно периодът, необходим за отпускане на безвъзмездните средства, да бъде от порядъка на една година.

В рамките на усилията за създаване на Европейскo научноизследователско пространство (ERA) административното хармонизиране между националните и европейските системи за финансиране на научните изследвания е дългосрочна цел, която се споделя от Комисията. Схемите ERA-NET в 6РП и 7РП допринасят за тази цел, а с инициативите за съвместно програмиране ще се постигне още по-голям напредък.

Като следваща стъпка неотдавна беше създадена платформа на заинтересованите страни за общи принципи на външно финансиране в Европейскoто научноизследователско пространство. Предполага се, че проектите с висока степен на риска и голяма печалба се реализират по линия на специфичната програма „Идеи“, която се изпълнява от Европейския съвет за научни изследвания. Предварителните анализи показват, че чрез процеса на подбор, разработен от Европейския съвет за научни изследвания, успешно се оспорва финансирането на тези високорискови проекти с голяма печалба.

Схемите по програмата „Мария Кюри“ са ключов инструмент за обръщане на посоката на упоритата тенденция на „изтичане на мозъци“ сред изследователите. От 1994 г. насам схемите по програмата „Мария Кюри“ са създали възможност за разкриването на около 50 000 нови изследователски длъжности в Европа на всички етапи на кариерното развитие и с привлекателни заплати. С общия си бюджет от 4,7 милиарда евро по 7РП, схемите по програмата „Мария Кюри“ ще въоръжат около 50 000 научни изследователи, включително 10 000 докторанти, с иновативни умения, които ще подобрят перспективите им за кариерно израстване както в публичния, така и в частния сектор, и ще ги подготвят за работните места на бъдещето.

Накрая, безвъзмездните помощи за реинтеграция по линия на програмата „Мария Кюри“ бяха преструктурирани и опростени до една единствена схема за стипендии за професионална интеграция, с която се атакува специално проблема с „изтичането на мозъци“.

  Ioannis A. Tsoukalas (PPE). – (EL) Г-н председател, благодаря на члена на Комисията за отговора. Целта на моя въпрос беше да привлека внимание върху факта, че въпреки претенциозните си и амбициозни планове, на Европа все още й предстои да постигне целите от Лисабон, поставени в самото начало. В резултат на това тази година азиатските и тихоокеанските страни държат 30-процентен дял от библиометричния пазар в сравнение с 28% за САЩ, а Европа е на последно място.

Може би високите стандарти, за които г-н Йотингер настоява при сондирането, трябва да се приложат и при научните изследвания.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо член на Комисията, наскоро финансовата рамка за научните изследвания беше предмет на интензивен дебат в светлината на проекта ITER. Намаляването на средствата за научни изследвания по линия на Седмата рамкова програма, както и на тези по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (CIP), е обект на бурни обсъждания и всички парламентарни групи отхвърлят съкращенията на разходите в тази област. Можете ли да предвидите дали ще има нова финансова рамка за проекта ITER, която също така да се предоговори на международно равнище?

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Моят въпрос е свързан със заделянето на определен процент, да речем 15%, от средствата за научни изследвания само за конкуренция между малките и средните предприятия (МСП), защото в много случаи те нямат възможност да си осигурят съфинансиране или да се конкурират за съфинансиране с големите предприятия. Бих искала също така да Ви попитам дали обмисляте създаването на набор от общи правила за различни източници на финансиране на научни изследвания, така че университетите да имат по-лесен достъп до тези средства.

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – Г-н председател, бих искала да благодаря на членовете на ЕП, които зададоха въпроси. Всъщност един от тях – последният – сега ще мине с два въпроса по-напред. Така че, може би, ако уважаемият член на ЕП ми позволи, ще отговоря на този въпрос на сегашния етап.

Важно е да се подчертае политическият момент, че действително се нуждаем от междуинституционално споразумение относно функционирането на научноизследователските програми на ЕС. Ето защо работим в много тясно сътрудничество с двете комисии в Парламента, ангажирани с този аспект – комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по бюджетен контрол – а също и съвместно със Сметната палата, за да въведем обща политика по тези много важни въпроси.

Правилата, които ще определят функционирането на нашите научноизследователски програми в ЕС, трябва да бъдат ясно дефинирани и – нещо много важно – трябва да бъдат последователни. Кандидатите по научноизследователските програми – независимо дали са висши образователни институции, научноизследователски центрове или дружества от частния сектор – трябва да знаят как точно ще функционират нашите научноизследователски инициативи, финансирани от ЕС, в чисто практичен план и в тяхна полза.

Затова ние, в Комисията, изготвяме политика за опростяване и комуникация, по която в момента текат преговори и дискусии – много усилени – защото осъзнаваме, че трябва още повече да опростим политиките си в тази област. Опростяването на тези програми е ключов приоритет за нас – за мен и за Комисията като цяло – и ние трябва да работим много прозрачно и решително, в партньорство с Парламента, за да можем да постигнем това по-нататъшно опростяване.

По въпроса за ITER, това е проблем, който в известен смисъл ни безпокои – и то не само сегашната Комисия, а и предишната. Това е проблем, на който трябва да се реагира комплексно. Комисията изготви предложение. Това предложение се обсъжда и аз много добре осъзнавам какви са настроенията в Парламента за това, откъде постъпва финансирането във връзка с ITER, но става въпрос за новаторски проект, който може да доведе до невероятни ползи – не само за Европа, но и за света като цяло – ако се окаже успешен. Това е също така проект, в който не участва само ЕС, както ви е известно, а такъв, в който имаме международни партньори.

Затова работим много внимателно, енергично и съгласувано с нашите международни партньори, за да можем да отбележим напредък по този проект. Не се съмнявам, че ще успеем да го постигнем с вашето съдействие и вашата подкрепа.

  Председател. – Както отбелязвам от началото, не разполагаме с много време и в 20,15 ч. ще пристъпя към въпросите, отправени към г-н Хаан. Боя се, г-н Kelly, че няма да стигнем до вашия въпрос 36, а и до поредицата от въпроси след него, а именно, въпроси 37, 38, 39, 40 и 41.

Въпрос 34, зададен от Georgios Papanikolaou (H-0407/10)

Относно: Оценка на функционирането на Европейския съвет за научни изследвания

На 27 февруари 2007 г. в Берлин бе сложено официално начало на работата на Европейския съвет за научни изследвания. Европейският съвет за научни изследвания, чиято основна цел е финансирането на водещи научни изследвания, разполага с бюджет от 7,5 милиарда евро до 2013 г. в рамките на Седмата рамкова програма. Тази инициатива си поставяше като основна цел насърчаването на изобретателността и в крайна сметка на новите продукти и услуги, за да остане икономиката на ЕС конкурентоспособна на световно равнище.

Въпросът към Комисията е следният: Като се има предвид, че Европейския съвет за научни изследвания функционира вече три години, кои са осезаемите резултати, до които е достигнал до ден днешен по отношение на повишаването на конкурентоспособността на Европа? Наблюдават ли се по-голяма изобретателност и иновации на европейско равнище благодарение на функционирането на този Съвет?

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – Замисълът на стратегията „Европа 2020“ е да се постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Европейският съвет за научни изследвания (ЕСНИ) има определена роля за постигането и на трите цели. Съвсем очевидно е, че интелигентен растеж означава изграждане на икономика, основана на знанието и иновациите. Това ни поставя пред необходимостта да укрепим всяко звено в иновационната верига – от иновационните научноизследователски и опитно-конструкторски работи до масовото производство.

Ключът към бъдещото благоденствие на Европа се крие в качеството на нейните идеи и в способността да ги превръща в стоки, технологии и услуги, които хората от целия свят ще искат да купят.

За да се изгради иновационен съюз, първото условие, което следва да се изпълни, е да се засили базата от знания и да се стимулират върховите постижения, а точно това вече прави ЕСНИ.

За извънредно кратък период ЕСНИ получи глобално признание като агенция за финансиране на научни изследвания от световна класа. Това беше потвърдено в независимия преглед, извършен през юли 2009 г. от комисия от шестима видни експерти и въпреки че началото на първите проекти беше положено едва през втората половина на 2008 г., много от тях вече показват твърде обещаващи и годни за използване резултати.

Така например изследователи от лондонския „Импириъл колидж“ (Imperial College) огласиха принципно нови резултати за свойство на костоподобни материали, получени в лаборатории, които могат да се имплантират в истински кости, за да спомогнат за възстановяването им. Те са създали ново дружество, разработващо биоактивни материали, които могат да се използват вместо костни присадки за лечение на костни заболявания и трудно зарастващи фрактури.

Изследователски екип от Франкфуртския университет оповести важни резултати, показващи как може да се подобри кръвообращението чрез блокиране на определени генетични фрагменти. Тук има огромен потенциал за ново лечение на инфаркта и изследователите са подали заявление за патентоване на своя метод.

Така че проектите, с които се цели да се отговори на фундаментални изследователски въпроси, генерират радикално новите идеи, които ще обуславят по-нататъшни иновации и които също така са необходими за атакуване на най-големите предизвикателства, с които се сблъсква обществото.

Накрая, но не по-маловажно, Европейският съвет за научни изследвания успешно служи и като еталон за конкурентоспособност на националните иновационни системи. Той изигра ролята на катализатор на реформите в националните системи за финансиране в редица държави, като Франция, Полша, Португалия и Швеция. Като утвърждава сравнителни критерии за върхови постижения от световна класа при партньорските си проверки и в научните изследвания, които финансира, ЕСНИ ще повиши статута, популярността и привлекателността на авангардните европейски научни изследвания.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Благодаря Ви, г-жо член на Комисията, за Вашия отговор. Научните изследвания са наистина пряко свързани с иновациите, а иновациите са предпоставка за растеж. Като продължение на казаното от Вас, бих искал да Ви попитам следното: споменахте Лондон, Полша, Швеция, ако си спомням правилно, а от държавите в Южна Европа посочихте само Португалия.

Има ли някаква допълнителна налична информация, специално във връзка с държавите от южна Европа, относно перспективни нови идеи и усвояването на средства от Общността за научни изследвания? Като се има предвид, че тези държави имат много ниски показатели, наблягаме ли на растежа? Имам предвид, разбира се, Гърция, Испания и други държави от Южна Европа.

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – За съжаление, не разполагам с конкретната информация по отношение на южните държави, която уважаемият член на ЕП поиска. Трябва да кажа обаче, че Европейският съвет за научни изследвания реагира на заявленията единствено въз основа на високите научни постижения. Той не посочва коя е държавата, кой е научноизследователският център – нито един от тези въпроси не влияе на отговора му и на решението му във връзка с отпускането на безвъзмездната помощ. Той разглежда нещата единствено от гледна точка на върховите постижения.

Тоест считам, че причината, поради която съветът много бързо придоби репутация със световна известност, е признанието, че неговите решения се основават изцяло на върховите постижения. Това е нещо, което трябва да насърчаваме и да развиваме още повече. Също така Европейският съвет за научни изследвания трябва да продължи да си сътрудничи в още по-голяма степен с европейските стопански организации.

Трябва да кажа, че догодина Европейският съвет за научни изследвания за пръв път ще предложи вариант за финансиране на дейности за доказване на правилността на концепции, с което се цели преодоляването на финансовия дефицит в най-ранните етапи на иновационния процес, когато например една потенциална търговска концепция трябва да бъде проверена чрез изпитване или прототипи, или дори чрез идентифициране на подходящ пазар, или учредяване на защитимо право на интелектуална собственост. Определено е много важно да се насърчава Европейският съвет за научни изследвания да се развива и да действа като такъв катализатор в целия свят.

Интересно е и наблюдението, че редица държави-членки, включително на юг, сега проучват концепцията за изграждане на Европейския съвет за научни изследвания, за да решат дали евентуално самите те да помислят за създаване на съвет за научни изследвания на собствената си територия.

  Председател. – Въпрос 35, зададен от Pat the Cope Gallagher (H-0409/10)

Относно: Участие на МСП в изследователски програми на ЕС

Може ли Комисията да разясни какво прави, за да засили участието на малки и средни предприятия в изследователски програми на ЕС?

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (EN) Комисията е ангажирана с увеличаване на участието на малките и средните предприятия в изследователските програми на ЕС и е решена да им оказва съдействие, така че в крайна сметка плодовете на иновационната им дейност да стигнат до пазара. Това е приоритет за Комисията и ще остане такъв до края на нейния мандат.

Първо, Комисията е решена да направи програмите възможно най-достъпни за малките и средните предприятия (МСП), като опрости процедурите, доколкото е възможно, и наред с това, разбира се, осигури умело финансово управление. В това отношение вече бяха предприети няколко конкретни стъпки, като намаляване на необходимостта от одиторска заверка, по-малко предварителни проверки на финансовия капацитет, както и мерки за защита и усъвършенствано отчитане на проектите. Нужно е обаче и друго.

Комисията представи съобщение относно опростяването, което беше официално изпратено до Парламента и до Съвета на 29 април тази година и в което се предлагат няколко краткосрочни и по-дългосрочни мерки, включително въвеждането на еднократни плащания за покриване на разходите за персонал на собствениците/управителите на МСП.

Комисията ще представи тези мерки възможно най-бързо и ще предложи промени в нормативната база, ако е необходимо.

Второ, Комисията включи в най-новата седма рамкова програма, последно публикувана на 20 юли, редица мерки, насочени специално към малките и средните предприятия, включително целеви бюджети.

Съгласно прогнозите бюджетният дял на МСП в програмата за сътрудничество ще нарасне от сегашните 14,7% на 15,7% – малко над планираните 15%, заложени в законодателния акт относно рамковата програма. Разбира се, все още има какво да се желае и Комисията ще продължи да следи внимателно напредъка по тези мерки.

Трето, друга инициатива, с която в същата степен се подкрепят МСП, е Eurostars, съвместна програма за научноизследователска и развойна дейност към инициативата Eureka, включваща 26 държави-членки и шест асоциирани страни. Тя е насочена към малки и средни предприятия, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност в рамките на проекти в близост до пазара.

Четвърто, Европейската мрежа за предприятия, основана през 2008 г. в рамките на програмата за конкурентоспособност и иновации, предоставя услуги на МСП и по този начин насърчава участието им в 7РП.

По-точно тази мрежа, заедно и при пълно взаимно допълване с националните звена за контакт, подпомага МСП – оказва съдействие за повишаване на осведомеността, за изграждане на капацитет за участие в 7РП, за привличане на нови МСП и набиране на предложения по 7РП, за търсене на партньори, за съвместни действия, насочени към МСП, и за провеждане на консултации за включване на теми, свързани с МСП, в поканите за набиране на проектни предложения по работните програми.

Очаква се, че благодарение на тези мерки и действия около 20 000 малки и средни предприятия ще се възползват пряко от 7РП до края на програмата.

Накрая, планира се през 2011 г. да се активира онлайн платформа за електронно обучение, предназначена специално за малки и средни предприятия. С нея се цели да се улесни достъпът на МСП до научноизследователски и развойни проекти и използването на свързаните с нея резултати чрез осигуряване на безплатно онлайн обучение в интернет, на персонализирана информация и на форум за комуникация.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (GA) Благодаря Ви, г-жо член на Комисията, за този изчерпателен отговор. Малкият бизнес и малките предприятия са гръбнакът на икономиката на Европейския съюз. Подкрепата за този сектор, както знаете, е жизненоважна, ако Европейският съюз желае да подобри икономическото положение в бъдеще.

„Европа 2020“ постави научните изследвания и предприемачеството в центъра на икономическите стратегии на Европа.

Не е ли вярно обаче, че е особено важно да се подобри степента на участие на МСП в Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие? Затова бих попитал члена на Комисията какво друго може да направи Европейската комисия, за да се повиши способността на този сектор да получава финансиране по линия на годишните програми за научни изследвания на Европейския съюз.

  Brian Crowley (ALDE). – (EN) Веднага се набиват на очи три неща: 90% от новите продукти, които произлизат от програми с научноизследователска ориентация, са творения на малки и средни предприятия, въпреки това една от най-големите трудности, с които те се сблъскват, е свързана с цялата област на защита на правата на интелектуална собственост.

Съществуват ли планове или съгласуваност между вашата дирекция и други дирекции за справяне с нея? На второ място, проучвате ли конкретно нови области от квантовата физика и данни за техническото съхранение като нови възможности за подобно финансиране със средства за научноизследователска и развойна дейност?

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Първо, мисля, че членът на Комисията може би щеше да успее да стигне до моя въпрос, но това не е проблем за мен, защото той е свързан с този.

Времето му настъпи по-рано от очакваното.

Въпросът ми е следният – къде съзирате бързите победи под формата на резултати от огромната работа, която вършите, и предприемчивостта, която проявявате в изпълнение на служебните си задължения, за да могат хората да разберат, че работата, която вършите, е полезна и, разбира се, за да можем да създадем нови работни места и дейности възможно най-бързо?

  Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията.– (GA) Най-напред бих искала да кажа на г-н Gallagher, че се радвам на възможността, която той ми предостави, по случай първото ми посещение в Парламента в рамките на времето за въпроси, да отговоря на въпрос на родния си език.

Би могло да се очаква, че Изпълнителната агенция за научни изследвания, която получи статут на автономна структура през юни 2009 г., ще допринесе значително за бързото и ефективно вземане на решения и ще подобри услугите по линия на рамковата програма, попадащи в областта на компетентност на агенцията. Очевидно това се отнася по-специално за програмата за оправомощаване на МСП.

Въведени бяха конкретни нови политики в програмите за сътрудничество за 2011 г. и тези политики трябва да убедят малките и средните предприятия и техните партньори, ангажирани с научни изследвания, да участват. Напредъкът по тези политики ще се следи внимателно и тези усилия ще продължат в рамките на програмите за 2012 г. и 2013 г.

Други възможни начини за опростяване на правилата и процедурите могат да се намерят в съобщението относно опростяването от 30 април – вече споменах това, разбира се, преди малко. Някои политики могат да се приложат незабавно, съгласно действащата правна и нормативна уредба, известна като „портал за участници в научни изследвания“; например неговото активиране, усъвършенстване на структурата и нормиране на труда на професиите, както и преустройство на консорциумите по отношение на размера.

Самата Комисия проучва в момента втори набор от политики – например евентуални изменения в правилника на Комисията, позволяващи разширяване на обхвата на средните лични разходи, използване на общи принципи, а не на специфични правила, както и преразглеждане на правилата относно лихварските сметки.

(EN) Уважаемият член на Парламента, г-н Crowley, разбира се, е прав, когато посочва големия брой нови обекти, които влизат в експлоатация, и отбелязва, че една от множеството трудности, на които се натъкват малките и средните предприятия, е тази с правата на интелектуална собственост.

Аз съм председател на група за иновации от членове на Комисията и един от колегите ми, разбира се, е членът на Комисията Барние, който е особено загрижен за цялата тази област. Ние работим заедно в много тясно сътрудничество – както, надявам се, ще се убедите, когато водещата политика относно иновациите бъде публикувана в началото на октомври – като се стремим да намерим решение на многобройните проблеми, с които се сблъскват МСП – както всъщност и други – специално във връзка с правата на интелектуална собственост.

Що се отнася до данните за техническо съхранение, разбира се, съществуват, както споменахте, много възможности, които могат да се използват, както впрочем и много частни дружества, които считат, че това е удобен случай за тях да могат да се възползват от тези възможности. Когато водещата политика относно иновациите бъде обнародвана, бихме искали да станем свидетели на сериозен опит от страна на Комисията да представи смели и дръзки предложения – по които несъмнено след това трябва да се проведат разисквания, както знаем – но в които пряко ще се разглеждат и решават тези въпроси, проблеми и пречки.

Надявам се, че дружествата, които се интересуват от такъв тип въпроси, ще разберат, че Комисията е готова да реагира положително и ние имаме нужда те да са редом до нас и да ни подкрепят.

Г-н Kelly спомена за бързите победи и резултатите. Бързите победи под формата на резултати ще дойдат от водещата политика относно иновациите. Мисля, че в нея ще видите решения на проблеми, които включват стандарти, регламенти, интелектуална собственост и патенти. Считам, че ще се убедите, когато водещата политика бъде действително огласена, че сме разгледали всички въпроси – включително рисковия капитал, който в момента е много труден въпрос за голям брой малки дружества – че сме обсъдили с научноизследователски центрове, университети, публични и частни дружества и членове на Европейския парламент какво трябва да включва водещата политика.

Представянето на една политика обаче не решава проблемите. След това трябва да я следим, трябва да я поддържаме, трябва да се погрижим онези, които ще се възползват от тези политики, да са готови да се ангажират с нас, а това, разбира се, включва в голяма степен членовете на Европейския парламент.

  Председател. – Въпрос 42, зададен от Bernd Posselt (H-0400/10)

Относно: Стратегия за региона на река Дунав и еврорегиони

Каква роля играе сътрудничеството между Бавария и Австрия и Чешката република в стратегията за региона на река Дунав и доколко ЕС отчита културата и туризма при предоставянето на подкрепа на съответните еврорегиони?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Благодаря Ви за въпроса. Перспективата за партньорство между Бавария и Австрия и Чешката република е наистина една отлична възможност за по-нататъшно развитие на този регион, в който като цяло живеят 5 милиона души. По-специално културните и туристическите аспекти на политиката могат да изиграят първостепенна роля за популяризирането на този еврорегион. Регионът има конкретна роля и в стратегията за региона на река Дунав; той беше вече включен в консултационния процес като част от подготовката на стратегията. Особено голямо внимание беше посветено на темата за туризма в този регион. Имаше и интересни предложения в областта на културното сътрудничество; например по въпроса за междукултурния диалог.

Що се отнася до подпомагането на тези региони, има различни програми за сътрудничество в този район между Чешката република, Австрия и Бавария, за които са отпуснати почти 430 милиона евро субсидии за текущия период. Това е добра сума и сега зависи от съответните региони дали ще успеят да се възползват максимално от нея. Идеята за създаване на структура от типа европейска група за трансгранично сътрудничество (EGCC) в близко бъдеще ми се струва добър начин за разширяване на това трансгранично сътрудничество.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Изключително съм благодарен на члена на Комисията за много добрия му отговор. Междувременно възникна нещо ново: има вероятност през 2015 г. Пилзен да бъде европейска столица на културата. Бих искал само да попитам дали по-специално културното измерение на еврорегиона също може да бъде подсилено и дали считате, че еврорегионът е подходящата платформа за такива дейности.

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Разбира се, уважаеми колега. Сто процента съм убеден, че специално културното сътрудничество изисква трансгранично регионално сътрудничество, защото светът на културата пресича административните граници на регионите. Затова бих приветствал радушно идеята то да се превърне в едно от съсредоточията на регионалното сътрудничество в еврорегиона Дунав-Вълтава. Номинирането на Пилзен за европейска столица на културата е допълнителен стимул, на който може да се гледа единствено като на нещо хубаво.

Въпрос 43, зададен от Brian Crowley (H-0412/10)

Относно: Заявлението за помощ във връзка с наводненията, подадено от ирландското правителство

Какво е положението със заявлението за помощ от Европейския фонд за солидарност във връзка с наводненията, подадено от ирландското правителство до Комисията през януари 2010 г.?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Уважаеми колега, радвам се, че мога да Ви съобщя, че преди няколко дни Комисията можа да излезе с положително становище по този въпрос, в смисъл че се предлага финансова помощ от порядъка на малко над 13 милиона евро – казвам, че се предлага, защото, както знаете, сега е необходимо одобрението не само на Парламента, но и на Съвета.

Бих искал съвсем накратко да обобщя случилото се, ако ми позволите. За първите поражения беше съобщено в деня на настъпването им – 19 ноември 2009 г. Заявлението беше получено на последната възможна дата – 27 януари 2010 г.; с други думи, точно преди изтичането на срока от 10 седмици. След това трябваше да се направят различни справки. Съответно на 24 март Комисията изпрати запитване до ирландските органи, на което беше надлежно отговорено на 15 юни. Проблемът беше, че общият размер на установените щети беше под прага за национално бедствие. Затова трябваше да се провери дали бедствието може да се класифицира като регионално. Това изискваше допълнителни проучвания и оценки в тази насока, които вече са извършени.

Както посочех, вече имаме положителен резултат от всичко това. На 14 септември успяхме да изпратим това предложение, съгласно което, при условие че бъде одобрено от Парламента и от Съвета, ще бъде отпусната сума от малко над 13 милиона евро от Европейския съюз за покриване на разходите, понесени от публичния сектор непосредствено след това бедствие.

  Brian Crowley (ALDE). – (EN) Г-н председател, аз също бих искал да благодаря на члена на Комисията за неговия отговор. Мисля, че една от най-големите трудности, с които се сблъсква страната, са непрекъснатите разходи, свързани със щетите, защото имаше нова поредица от наводнения малко след като това от ноември се превърна в проблем и беше обсъдено. В родния ми град Бандън, който е с население 5 000 души, все още има 19 предприятия, които не са успели да възобновят дейността си заради трудностите, свързани с наводненията и понесените от тях щети. Така че може би трябва да разгледаме възможността за дългосрочни планове за управление, наред с незабавното финансиране.

  Seán Kelly (PPE). – Благодаря Ви, г-н член на Комисията, за отговора, а също и за финансирането, което отпуснахте, въпреки факта, че не бяхме достигнали прага за национално бедствие.

Във връзка с това бихте ли разгледали въпроса за промяна на критериите за националния праг, защото когато критериите са еднакви за всички страни, в една по-малка страна, в зависимост от бедствието, очевидно положението ще е много по-различно, отколкото в една по-голяма страна?

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (EN) Искам само да благодаря на члена на Комисията, на неговия предшественик и на длъжностните лица от неговия екип, които работиха в много тясно сътрудничество с ирландските длъжностни лица както в Брюксел, така и в Дъблин, и по-специално на министъра на финансите на страната, който, както казахте, подписа почти в последната минута.

Макар сумата да е малка, ние сме много благодарни за нея – това са тридесет милиона, с които можеше да не разполагаме. Но също така ми се иска да мисля, че бихте могли да препоръчате на колегите си евентуално да променим прага, тъй като прагът в Ирландия е почти един милиард и, разбира се, ние бяхме много под него.

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Благодаря ви, господа, за вашето признание – с особена радост ще предам словата ви на моите колеги, които работиха толкова усилено по този въпрос. Съгласно правилата на фонд „Солидарност“ стойността на прага възлиза на 0,6% от брутния вътрешен доход, който за Ирландия сега би бил 935 милиона евро. Има и покритие за щети в размер на 3,5 милиарда евро, което се отнася конкретно за четири от петте най-големи държави-членки, за които иначе покритието за щети би възлизало на съвсем различна величина. Това е една от причините, поради които през 2005 г. Комисията предложи фонд „Солидарност“ да бъде преустроен по принцип в два аспекта. Първият беше да се въведе по-голяма степен на унифициране на величината или величините на прага, което да доведе както до намаляване на националния праг, така и до съчетаване на двете категории – национални и регионални бедствия. Нямам намерение да прикривам факта, че средно получаваме заявления за компенсации на стойност два пъти по-голяма от средствата, които всъщност можем да отпуснем – не поради финансови причини, а защото оценката не позволява на Европейския съюз да участва в рефинансирането на понесените разходи. Ето защо нашата цел е да опростим този процес, а това би трябвало също така да го ускори.

Както видяхте – включително в този случай с Ирландия например – това може да отнеме осем, девет или десет месеца. Във въпросния случай вероятно ще са необходими още няколко седмици за практическото изплащане на сумата, така че до тогава ще е изминала цяла година. Това е отчасти свързано с факта, че фонд „Солидарност“ е извънбюджетен фонд.

Втората ни цел беше да разширим критериите за бедствие. Понастоящем фонд „Солидарност“ обхваща само природните бедствия. Идеята е обхватът му да се разшири, така че да включва и технологичните бедствия.

Тези различни предложения бяха отхвърлени от Съвета през 2005 г. Поради злополучния брой бедствия, които настъпиха, сега предприемам нова инициатива. Моята служба подготвя преработен проект на законодателен акт, в който се отчита и опитът от последните пет години. Надявам се, че някои от държавите, които през последните месеци се възползваха от тази помощ по линия на европейската солидарност, сега ще помогнат с евентуални изменения и че след това ще можем да разполагаме с по-широкообхватен, но преди всичко по-бързо реагиращ в бъдеще фонд „Солидарност“ в Европа.

  Председател. – Въпрос 44, зададен от Richard Howitt (H-0445/10)

Относно: Недостиг на финансови средства за местните групи, които зависят от регионалните фондове на ЕС

Решението на британското правителство да разпусне агенциите за регионално развитие във Обединеното кралство означава, че европейското финансиране от ЕФРР, Европейския социален фонд и програмите за развитие на селските райони, които в моя избирателен район, Източна Англия, преди това се предоставяха от Агенцията за регионално развитие на Източна Англия, вече ще трябва да се предоставят по алтернативен начин в Обединеното кралство.

Тъй като всички промени в системата за управление и контрол на програмите на ЕС трябва да бъдат одобрени от Комисията, може ли Комисията да посочи какви консултации са проведени вече с правителството на Обединеното кралство по този въпрос и да потвърди дали плащанията от ЕС могат да бъдат преустановени докато Комисията одобри евентуалните промени в системата за управление и контрол? Какви временни мерки могат да бъдат въведени, за да се гарантира, че местните хора и общностни групи, които се възползват от тези европейски средства, както в моя регион, така и в други региони на Обединеното кралство, няма да пострадат от недостиг на финансови средства вследствие на решението на британското правителство да премахне агенциите за регионално развитие?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Новото британско правителство е решено да въведе икономически модел със силен акцент върху местното ниво. Все още не е ясно какъв ще бъде видът на новите структури. Затова все още не мога да ви дам каквито и да e окончателни отговори. Ще видим какъв вид ще придобият новите структури – управляващите органи – и ако е необходимо, съответните програми ще трябва да бъдат надлежно адаптирани. Определено имам някои опасения, но се надявам, че това няма да доведе до прекомерно забавяне на изпълнението на проектите.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Благодаря Ви, г-н председател, както винаги, за Вашата голяма безпристрастност и подкрепа за този демократичен процес. Ще действам бързо и ще се съобразя с регламента за изказванията.

Г-н член на Комисията, във въпроса си попитах какви консултации са проведени вече между Комисията и правителството на Обединеното кралство относно новите му планове. Това е много фактологичен въпрос. Проведени ли са изобщо някакви консултации и ако това е така, какви? Считам за правилно да Ви задам този въпрос.

Ще приемете ли днес, в тази пленарна зала, че изискванията в регламента относно структурните фондове – както за допълняемост, така и за партньорство – са фундаментални и че без колебание ще се погрижите те да бъдат зачитани във всяка нова структура?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Отговорът е съвсем прост: не е имало контакти по този въпрос към днешна дата. Прилагането на концепцията за съфинансирането – ако това имахте предвид – трябва да продължи и в бъдеще.

  Председател. – Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

(Заседанието, прекъснато в 20,30 ч., се възобновява в 21,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Miguel Angel MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател