ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

(Заседанието се открива в 09,05 ч.)

  Председател. – Извиняваме се за малкото забавяне, причинено от трафика. Препоръчвам всички да дойдем пеша до Парламента поради три причини. Първата е, за да стигнем навреме. Втората, защото е здравословно. Третата, защото така причиняваме по-малко замърсяване. Така че нека всички дойдем пеша до Парламента.

Следващата точка е общото разискване по въпроса с искане за устен отговор, зададен от Danuta Maria Hübner, от името на комисията по регионално развитие, към Комисията относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г. (O-0110/2010 – B7-0466/2010);

и изявлението на Комисията относно бъдещето на Европейския социален фонд.

  Danuta Maria Hübner, автор. – (EN) Г-н председател, в следващите години растежът в Европа ще се движи от предлагането. От ключово значение ще бъдат устойчивите и конкурентни модели за инвестиции. Политиката на сближаване е основен източник на европейски публични инвестиции и трябва да работи като катализатор за структурни промени, като инвестира в научни изследвания и иновации, ефективно използване на ресурсите, нови и устойчиви работни места и инфраструктура.

Тя трябва да бъде не просто финансов инструмент за инвестиции. Това е политика, която генерира нови ресурси, повишавайки потенциала за растеж. Тя ще изисква подходяща макроикономическа и финансова рамка, за да постигне въздействието си в пълен размер. Основният въпрос, свързан с реформата на политиката на сближаване след 2013 г., е как по-ефективно да генерира растеж, работни места и конкурентоспособност на европейската икономика по устойчив начин.

Съгласно Договора социалното, икономическото и териториалното сближаване е един от основните принципи на европейската интеграция. Следователно политиката трябва да бъде приложима за всички граждани на Европа, а не да се ограничава само до най-бедните региони. Защото това не е политика на субсидии, основана на принципа на обезщетение за миналото в допълнение към националните цели, а по-скоро европейска политика за бъдещето.

Тя трябва да вземе предвид териториалната действителност след кризата на регионално равнище, търсейки най-ефективните решения на предизвикателствата и възможностите на различните европейски територии. Трябва да стане неразделна част от изпълнението на стратегията „ЕС 2020“ и нейните водещи инициативи. Категорично осъзнаваме необходимостта да се гарантира, че политиката на сближаване и кумулативният й ефект върху цялата територия на Съюза е един от ключовите инструменти, които ще дадат възможност на Съюза и неговите държави-членки да постигнат амбициите на „ЕС 2020“.

Политиката на сближаване трябва да допринесе не само за намаляване на разликите в производителността, причинени от кризата, но и да повиши производителността. Трябва да инвестира в по-добри връзки между водещите региони и тези, които ги догонват. Трябва да използва по-добре потенциала за териториално сътрудничество. Комисията по регионално развитие на Европейския парламент постигна позиция за това, как вижда политиката на сближаване след 2013 г.

През годините много парламентарни резолюции подчертават необходимостта от поддържане на стабилна, цялостна политика на сближаване, снабдена с достатъчно бюджетни средства, за да позволи на регионите и градовете да разширят потенциала си за развитие. В настоящата извънредна ситуация сме убедени, че всички те трябва да бъдат насърчавани и подпомагани да инвестират в новаторски идеи, в нови технологии и в иновации. В регионите и градовете е ключът към активизирането на Европа, за да преодолеем извънредните трудности, и към успешното трансформиране на икономиката ни.

Надяваме се и считаме, че Европейската комисия споделя нашата решимост да гарантираме, че политиката на сближаване ще продължи да бъде главният, всеобхватен инструмент на Съюза. Затова внесохме настоящия въпрос към Комисията, за да й дадем възможност да обясни своето становище относно бъдещето.

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, г-н Андор, госпожи и господа, първо искам да благодаря на Парламента, че поставя темата на толкова видно място в дневния ред в един от последните „Дни на отворените врати“ в Брюксел, когато над 6 000 участници в града и повече от 130 събития и семинари усилено работят по въпроса за целесъобразността и бъдещите насоки на регионалната политика.

Както се каза неведнъж, регионалната политика и политиката на сближаване трябва да бъдат много интензивно свързани със стратегията „Европа 2020“ в бъдеще, включително в следващия програмен период, за да можем наистина да постигнем европейската добавена стойност, за която говорим постоянно и която сега трябва да бъде реализирана. Важно е в този контекст да координираме по-добре политиките на Съюза, за да имаме истински общ принос, интегриран подход, включително към държавите-членки. Ключовите думи трябва да бъдат съсредоточаване и гъвкавост. Трябва да се съсредоточим върху няколко приоритета от стратегията „Европа 2020“, които са важни за нас, и имаме нужда от гъвкавост по отношение на индивидуалните решения при прилагането в регионите и в държавите-членки.

Считам, че е важно също така да разработим система от стимули, която да работи на основата на ясни споразумения относно целите с регионите и държавите-членки, така че наред с правилното финансово управление, което е и ще продължи да бъде много важно, да се обърне по-голямо внимание на елементите, свързани със съсредоточаването върху резултатите. Защото е от изключително значение още от началото на периода да съгласуваме с регионите и с държавите-членки нашите цели, да договорим и да заложим измерими цели и след това да се стремим да ги постигнем с проектите.

В крайна сметка това, което може и следва да доведе до добра политика на сближаване, с разнообразните й елементи, е двигател на растежа в Европейския съюз. Имаме Пакт за стабилност и растеж. Той представлява умело съставена политика на сближаване за всички региони, които в крайна сметка носят отговорността за реализирането на елемента на растежа на Пакта за стабилност и растеж, така че Европа и националните й икономики като цяло да продължат да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб и да могат да подобрят позицията си в международен план.

Следователно ще бъде нужно също така да се приспособи и развие рамката за подкрепа. С други думи, необходимо е увеличение както на продукта, така и на обема на средствата, което влиза в сферата на финансовия инженеринг, знаейки – и на фона на пренатоварените бюджетите на държавите-членки – че трябва да направим повече да разработим продукти за физически лица, за да се инвестира съвместно в някои регионални проекти, по-специално в тези, които гарантират и източник на приходи, така че да оставим средства за проекти, които са също толкова необходими, но не могат да гарантират всички приходи в този смисъл, като например инвестициите в образованието и обучението, в модернизирането на университетите и лабораториите и т.н.

През следващите няколко седмици ще представим заедно петия доклад за сближаването и заключенията му. Докладът ще изложи голяма част от това, което мога да кажа в рамките на няколко минути сега, както и много други неща. Регионалната политика, политиката на сближаване обаче е такава политика, която е в състояние, включително и под егидата на съвместно управление, да превърне европейската политика в нещо, което европейските граждани могат да видят и разберат.

Два милиона проекта, както в текущия период, могат да се реализират само ако работим заедно с държавите-членки и с гражданите в регионите.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, икономическото и социалното положение в Европа продължава да поставя огромни предизвикателства. Равнището на безработицата нарасна рязко, като се очаква да достигне 11% в края на годината. Освен това бедността продължава да е ежедневие за много европейци, включително и деца.

Макар да е вярно, че бавно излизаме от икономическата криза, също така е ясно, че нашето възстановяване трябва да стъпи на здрави основи, а в момента не можем да бъдем напълно сигурни в тях.

В същото време не трябва да губим от поглед дългосрочните предизвикателства. Въпросите като застаряването на населението, бързо променящите се технологии, изменението на климата и други екологични предизвикателства трябва да бъдат разгледани спешно.

Европейският социален фонд (ЕСФ) е основният инструмент на равнище ЕС за инвестиции в човешки капитал и социално приобщаване. Повече от половин век той е конкретно доказателство за солидарността между европейските граждани и следва да продължи да бъде и в бъдеще.

ЕСФ е един от ключовите инструменти, с които разполагаме, за постигане на водещите цели на стратегията „Европа 2020“, по-специално по отношение на заетостта, образованието и намаляването на бедността.

Необходимо е пълно съответствие между ЕСФ и „Европа 2020“, тъй като това ще е основен инструмент за прилагане на интегрираните насоки. Нашата нова стратегия „Европа 2020“ залага общи цели за целия Съюз. Но държавите членки ще изберат своя собствен индивидуален път, за да постигнат целите с подкрепата на ЕСФ. Затова бъдещият обхват на ЕСФ следва да бъде достатъчно широк, за да гарантира, че всички държави-членки, региони и местни заинтересовани страни могат да изготвят оперативни програми с оглед на специфичните им нужди.

Независимо от това широкият обхват не следва да води до фрагментиране на инструментите. Комисията и държавите-членки следва заедно да определят основните приоритети, по-специално по отношение на заетостта. Трябва да работим за повишаване на прозрачността, ефективността и приноса на Социалния фонд.

Предстоящият преглед на бюджета ще покаже как Комисията предвижда бъдещата структура на бюджета на Съюза за постигане на политическите цели, договорени в „Европа 2020“. Освен това той ще започне дебата между държавите-членки и Европейския парламент. Очаквам с нетърпение приноса на Парламента към дебата.

ЕСФ следва да допринесе за териториалното и за социалното и икономическо сближаване заедно с други фондове на ЕС. Това следва да се улесни с въвеждане на някои общи правила за всички фондове, за да стане координацията между тях по-лесна.

Комисията вече внесе предложение за нов финансов регламент за определяне на някои общи правила и ще представим конкретни предложения през 2011 г.

Европейските граждани очакват да видят европейски фондове, фокусирани върху резултати и постижения. Трябва да въведем системи за наблюдение на изпълнението на дейностите, подпомагани от ЕСФ, и да помислим как разпределението на средствата да постига по-големи резултати.

Достъпът до средствата следва да бъде по-опростен и по-удобен за бенефициерите. Обсъждането на бъдещето на ЕСФ се намира в решителен етап. Посланията, които получихме от вас, са много ясни и ще имат важен принос за работата, която предстои.

Комисията ще представи предложението си за новия ЕСФ заедно с другите структурни фондове до средата на 2011 г. Имаме ясната задача да подкрепим стратегията „Европа 2020“ чрез използването на ЕСФ като финансов лост за постигане на нашите политически цели.

  Lambert van Nistelrooij, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, г-н Хаан, г-н Андор, госпожи и господа, радвам се, че сте тук заедно. Това показва вашето желание да работите заедно за постигане на общата цел за социално, икономическо и териториално сближаване. Прочетох и писмото ви, адресирано до г-н Барозу, относно сближаването като част от единна интегрирана структура и вярвам, че ще държите на позицията си. Това ще ви позволи да бъдете по-ефективни, отколкото ако се въведе право на изключение и се позволи на различните фондове да работят отделно. Благодаря ви много.

Новата тежка ситуация изисква нова политика. Можем да видим доказателствата в Комисията във връзка със стратегията „Европа 2020“. В този контекст сближаването е в основата на процеса на прилагане. Европейската добавена стойност, която така ревностно искаме дебатът за бъдещето ни да роди, е ни повече, ни по-малко част от прилагането и е важна за периода 2014-2020 г.

До какво се свежда това? Не давайте картбланш, когато става дума за картата на националната регионална държавна помощ. Цел 2 трябва да бъде запазена, защото е много ясна. Изоставянето й ще доведе до повторно национализиране на този сегмент на европейското сътрудничество, а ние не искаме това. Фондът за регионално развитие и Социалният фонд следва да продължат да работят заедно.

Втората ми забележка е, че хоризонталният, интегриран характер на фондовете е от жизненоважно значение за целия спектър на „Европа 2020“. Естествено „заделянето“, което г-жа Хюбнер представи за Лисабонската стратегия, тогава не проработи. Лисабонската стратегия успя, особено в регионите и градовете, да сближи Европа. Европейското сътрудничество във и между държавите-членки отвежда балансираното териториално развитие в Европа една крачка напред и създава възможности за всички региони.

И накрая, позволете ми да добавя, че трябва да подобрим нещата. Трябва да имаме по-голямо взаимодействие между Фонда за развитие на селските райони, Социалния фонд, Регионалния фонд и фондовете за научноизследователски и развойни дейности. Това е постижимо и ще доведе до по-добри резултати. Искам да задам още един последен въпрос и на двамата членове на Комисията: искате ли да представите Териториалния пакт в навечерието на пролетната среща на високо равнище като възможност за повишаване на участието на регионите и градовете? Комитетът на регионите внесе такова предложение и препоръчвам да го разгледате, заедно с текста на нашата резолюция.

  Constanze Angela Krehl, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, в Европейския съюз политиката на сближаване означава, че се стремим да окажем подкрепа на по-слабите региони. Тя е израз на голяма европейска солидарност. Солидарността обаче не е нещо едностранно и затова моята група застава зад принципа, че всички региони в Европейския съюз трябва да могат да участват в нашата политика на сближаване. За нас това означава също така, че няма да подкрепим мерки за повторна национализация и че не искаме да видим политиката на сближаване фрагментирана по сектори. Не се нуждаем от допълнителни фондове за транспорта, опазването на климата или енергийната ефективност, но трябва да работим за съвместяване на предизвикателствата, пред които сме изправени, с надеждна политика на сближаване.

Затова за нас е ясно, че наред със стабилна Цел 1, се нуждаем и от стабилна Цел 2, както и от подходящи преходни правила. Едно нещо е сигурно и то е, че регионите се нуждаят от подкрепата ни на европейско равнище. Европейският съюз се нуждае от силни региони също така, следователно има ангажирани действия и в двете посоки. Разбира се, трябва да преразгледаме приоритетите си – ясно е, че се нуждаем от по-голяма ефективност. Затова моята група категорично подкрепя предложението, за да можем например да координираме развитието на селските райони много по-добре в сравнение с миналото заедно, в рамките на политиката на сближаване.

Разбира се, подкрепяме също така подобряването на инфраструктурата, подпомагането на предприятията и на устойчивото икономическо развитие. Но устойчивото икономическо развитие е възможно само със заетите – с хората. С други думи, нуждаем се от подходи на политиката по заетостта, от образование, от обучение, от интегриране на хората на пазара на труда. Това, от своя страна, е възможно само в сътрудничество с Европейския социален фонд, в рамките на политиката на сближаване. Подкрепяме го, но със специални правила, каквито имаше в миналото. Наистина трябва да положим усилия и значително да укрепим социалният аспект на политиката на сближаване.

В предстоящите дискусии и преговори моята група ще се бори за подобряване и опростяване на използваемостта на фонда. Трябва да опростим процедурите на кандидатстване, така че, първо, да се допускат по-малко грешки, и второ, достъпът на хората, които наистина искат да работят, да се улесни с европейската политика на сближаване. Ще се стремим да гарантираме, че в преговорите наистина ще се приложи принцип на по-силно партньорство. Считам, че ролята на Парламента стана по-голяма с влизането в сила на Договора от Лисабон. Моята група ще отстоява принципа на партньорство.

  Nadja Hirsch, от името на групата ALDE. – (DE) Г-н председател, считам, че е правилно и подходящо да защитаваме каузата на координирана политика на сближаване и регионална политика. Това е изключително важно, за да постигнем ефективност и да можем да използваме средствата добре въпреки ограничената сума. Трябва да предупредя обаче, че планът е да се постигне ефективност чрез прилагане на едни и същи правила за всички. Фондовете са много различни, имат различни целеви групи и различно съдържание. Предвид това координацията е много важна, но не и еднаквите правила.

Точно това се случва с Европейския социален фонд в момента, което означава, че ще бъде изключително добре приет от малките общности, общини, ако – както ораторът преди мен каза – не трябва да отделят огромно количество време и усилия, за да получат практическа възможност за достъп и използване на средствата. Точно това ни е необходимо, тъй като безработица, бедност и социално изключени хора има във всяка държава-членка на Европейския съюз, а не само в някои региони.

Предвид това намирам за особено важно Европейският социален фонд по-конкретно наистина да продължи да бъде на разположение на малцинствата, които до известна степен включват и млади хора, но и възрастни, а често и хора от имигрантски произход, и на практика да бъде по-достъпен, за да даде на тези хора възможност да навлязат на пазара на труда, тъй като точно това се стремим да постигнем. Стратегията „Европа 2020“ е нашият опит да постигнем по-голямо приобщаване на пазара на труда за различните групи. Надявам се, че това няма да остане само една цел; сега наистина трябва да предоставим мерките и инструментите за постигането й. Европейският социален фонд е много ефективен инструмент в това отношение. Просто трябва да го оптимизираме и преди всичко да го направим използваем.

  Elisabeth Schroedter, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, много се радвам за настоящото разискване, тъй като то е първият ни опит да постигнем компромиси по един много голям проект, с който ще се занимаваме в следващите няколко години. Най-важното в компромисните резолюции на Европейския парламент е специалният характер на политиката на сближаване и ясния ангажимент към нея. Тя ще изиграе своята роля в стратегията „Европа 2020“, но има и своя собствена стойност, тъй като именно политиката на сближаване поддържа целостта на ЕС. Нито един регион в Европейския съюз не е оставен встрани. Социалното сближаване означава също, че никой не е изоставен в Европейския съюз, а вместо това на всеки е предоставена възможност.

Но просперитетът означава не само икономически растеж, тъй като в миналото видяхме, че може да има ръст на БВП в много региони, но същевременно и засилване на социалните различия. Затова считам за много важно настоящата резолюция да ни стимулира да изготвим и други важни критерии освен БВП, които да изяснят какво означава просперитет и какво трябва да се направи в даден регион.

Ние от групата на Зелените/Европейски свободен алианс сме много горди, че успяхме да включим това в резолюцията, макар и предпазливо. Предлагаме един критерий, който включва проверка дали е възможно да се подкрепи даден регион. Това ще доведе до много по-различна картина.

Така резолюцията много ясно подкрепя критерия, който включва не само БВП, и се надяваме, че Комисията ще приеме този стимул. Това също така означава, че най-накрая ще се измъкнем от едностранното развитие. Друго проучване на Комисията, а именно „Регионите през 2020 г.“, показва, че изменението на климата има тревожно и вредно влияние върху регионалното развитие. Затова трябва да го спрем. Проучването показва, че една трета от жителите на Европейския съюз ще трябва да напуснат домовете си, ако не успеем да спрем изменението на климата, тъй като няма да могат или да си намерят работа, или да живеят в домовете си. Това показва, че регионалното развитие има три страни. Тези три страни трябва да имат еднаква тежест в бъдещата реформа на структурните фондове и да се вземат под внимание при предоставянето на подкрепа. Един от ключовите интереси е икономическото, социално и териториално сближаване. Това означава, че екологичните въпроси и критерии също представляват ключов елемент за просперитета на регионите.

Позволете ми накратко да споделя още една мисъл относно това, което е договорено тук между колегите, а именно формулировката на начина, по който ЕСФ следва да се разглежда в съвместния пакет. Считам, че устното предложение за изменение е добре формулирано и ни позволява широко поле, и затова ви призовавам да го подкрепите.

  Oldřich Vlasák, от името на групата ECR. – (CS) Уважаеми членове на Комисията, госпожи и господа, в обсъждането на бъдещето на политиката на сближаване всички ние, на първо място, защитаваме собствените си интереси. По тази причина ще бъде много трудно да постигнем разумен и рационален консенсус, който да получи подкрепата на колкото може повече членове на ЕП. Според мен първият ключов въпрос е какви финансови средства следва да заделим за политиката на сближаване. Лично аз съм убеден, че наличните ресурси са повече или по-малко достатъчни. Политиката на сближаване трябва обаче да се превърне в един от основните приоритети при разходването на европейския бюджет. Тъй като европейският бюджет е ограничен, а държавите-членки са сериозно затруднени с публичните финанси и не могат да си позволят да изпращат повече пари в Брюксел, е необходимо също така да се посочи ясно къде могат да се направят съкращения. Според мен това включва например преките плащания за земеделските стопани, средствата за фонда за приспособяване към глобализацията или административните разходи на европейските институции.

Вторият ключов въпрос е какво следва да финансираме с европейските фондове. В проекта на резолюция относно Европейския социален фонд се казва много за борбата срещу бедността, подкрепата за социалния модел и т.н. Всичко това е много хубаво, но първо икономиката ни трябва да просперира, хората трябва да имат работа и предприятията трябва да произвеждат и да предоставят услуги. Затова европейските фондове следва да бъдат насочени към инвестициите, а не към потреблението. Средствата трябва да осигурят модернизация, която, в съответствие с принципа на субсидиарността, не може да се поеме от държавата, регионите, общностите или домакинствата. Намаляването на икономическите различия между регионите и държавите-членки трябва да продължи да бъде основната цел на политиката на сближаване. Следователно единственият рационален критерий е равнището на БВП.

От името на моята група мога да кажа, че искаме политика на сближаване, която е разбираема, опростена, гъвкава, необременена от прекомерна бюрокрация и насочена към инвестиране и интелигентен растеж.

  Gabriele Zimmer, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, искам да обърна внимание на един фундаментален конфликт, който вече става очевиден по отношение на Европейския социален фонд (ЕСФ). Договорът от Лисабон препоръчва ЕСФ да се съсредоточи предимно върху активната политика на пазара на труда. Ние в Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица считаме, че е необходимо в бъдеще ЕСФ да се прилага по-широко в социалната политика като цяло и най-вече да бъде използван много по-ефективно в борбата с бедността и социалното изключване.

В бъдеще Европейският социален фонд следва да играе ефективна роля в целия Европейски съюз, а не да се концентрира единствено върху определени региони. Въпреки това считаме, че трябва да има по-голям акцент върху специфичните проблеми в регионите, които могат да бъдат решени по-ефективно чрез дяловете на съфинансиране. Финансирането на Европейския социален фонд следва най-малкото да запази сегашното си равнище – минимум 1% от брутния бюджет на Европейския съюз. Считаме, че това е от съществено значение.

Искам да подчертая още един проблем. Предложеният по-голям акцент върху резултатите естествено повдига въпроса, кои показатели и критерии ще формират основата за оценка на резултатите и какво в крайна сметка означава това за подготовката на проектите във всеки отделен случай. Организаторите на проектите не разполагат с резерви, които да им позволят да правят допълнителни лихвени плащания и плащания по главницата. За да продължи ЕСФ да съществува и да играе ефективна роля, трябва предварително да имаме ясна представа по въпроса.

  John Bufton, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, беше предложено Комисията да оттегли средствата за регионално развитие за всички, освен за икономически най-слабите области на Съюза след 2013 г., като премахне финансирането по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“.

Въпреки че много области от Уелс са облагодетелствани по цел „Сближаване“, в отражение на икономическите недостатъци на държавата цели седем уелски региона са застрашени да загубят средствата от ЕС.

Финансирането от ЕС за Уелс, понастоящем в размер на 280 милиона лири стерлинги, може да бъде оттеглено. Финансовата подкрепа за редица проекти по оперативна програма „Регионална конкурентоспособност“ може да бъде спряна, което ще застраши хиляди работни места.

Комисията помислила ли е най-малкото да изготви оценка на въздействието, за да прецени социалните и икономическите последици от спирането на средствата? Какви преходни мерки се предлагат? Нямаше колебание на затъналите в дългове държави от еврозоната, включително Гърция, да се отпуснат средства, които възлизат на един трилион евро за период от три години.

Уелс също страда от високо равнище на безработицата и ще бъде сериозно засегнат от предстоящите съкращения в публичния сектор от правителството на Обединеното кралство. Друга заплаха за Уелс може да бъде предложената повторна национализация на структурното финансиране, при което Великобритания може да бъде пренебрегната.

Обединеното кралство, като нетен платец, вероятно ще се очаква да понесе най-голямата фискална тежест. Сумата от 55 милиарда евро, похарчени за регионална конкурентоспособност и заетост, възлиза на 6% от целия бюджет на ЕС. Обединеното кралство ще продължи да налива все повече средства в Брюксел, а в същото време единствената област, в която част от средствата – макар и много малка – могат да бъдат компенсирани, е именно областта, която Комисията иска да премахне.

Разбира се, според мен народът на Уелс ще бъде по-добре, ако Обединеното кралство напусне ЕС. Така ще можем да спестим милиарди и сами да решаваме накъде да насочим толкова необходимите финансови средства.

  Pascale Gruny (PPE). – (FR) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, достигнахме ключов момент в дебата относно бъдещето на Европейския социален фонд (ЕСФ). Сега, когато заетостта се превърна в основната грижа на всички държави и региони в Европа, съм горда с резолюцията на Европейския парламент относно бъдещето на ЕСФ. Текстът е отговорен, конкретен и отваря вратите към бъдещето. Сега повече от всякога нашите територии се нуждаят от политика на сближаване и оттук – от подкрепа от европейските структурни фондове. ЕСФ съществува от 1957 г. и е създаден с Договора за създаване на Европейската икономическа общност – Договора от Рим. Неговата легитимност не е под съмнение.

Моята позиция относно бъдещето на ЕСФ е проста и ясна и може да бъде обобщена в три точки.

Първо, Европейският социален фонд трябва да остане фокусиран върху заетостта, борбата срещу бедността, разбира се, но чрез осигуряването на работа на хората, а не по друг начин. Днес заетостта трябва да се ползва с цялото ни внимание и да бъде наш приоритет. Убедена съм, че с връщането си на работа човек си възвръща и своето достойнство.

Второ, ефективният Европейски социален фонд трябва да има ясни, прагматични правила, които не обезсърчават операторите. Затова подкрепям моята политическа група, която призовава за по-добро разясняване на ЕСФ. Само си представете, бюджетни средства понякога се връщат неизползвани в Европейския съюз, а същевременно равнището на безработица никога не е било толкова високо.

Трето и последно, имаме нужда от фонд, който е включен в по-широката рамка на стабилна европейска политика на сближаване. Решенията по отношение на ЕСФ трябва да се вземат заедно с партньори, които са възможно най-близо до основата. Уважаеми членове на Комисията, можете ли да ни уверите, че ЕСФ ще отговори на тези очаквания?

  Pervenche Berès (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря за възможността да проведем настоящото разискване, преди Комисията да обсъди предложенията. Заетостта, бедността, икономическата, финансова и социална криза в Европейския съюз и последвалите мерки за строги икономии в бюджетите на държавите-членки ни принуждават, на европейско равнище, да се заемем твърдо с проблемите на заетостта и социалната политика и да гледаме на Европейския социален фонд (ЕСФ) като на инструмент на икономическата политика на ЕС и бюджета на ЕС за постигане не само на целите на Договора за икономическо, социално и териториално сближаване, но и на целите на стратегията, чийто проект държавните и правителствените ръководители току-що приеха, които включват повишаване на заетостта и борба срещу бедността.

В този контекст сега, когато се преразглежда ЕСФ, искам да изпратя сигнал на г-н Андор. Ние считаме, че регионите са действителните органи, разрешаващи разходването на европейските публични средства. Това обаче не означава, че инструментите на икономическата политика трябва да бъдат подчинени на териториалното сближаване. Сближаването е икономическо и социално. Може да бъде планирано от регионите, но трябва да отговаря на икономическите и социалните цели, които засягат всички части на Европейския съюз. Г-н Андор, когато преглеждате правилата, Ви призовавам да вземете предвид опита, натрупан при прилагането на Фонда за приспособяване към глобализацията, където има възможност за индивидуализиране и приспособяване към всеки един работник, което може да бъде полезно и за Европейския социален фонд. Призовавам Ви също така да включите някои от целите на нашата стратегия „Европа 2020“: възможностите на работниците да бъдат наети на работа, заетостта, борбата срещу бедността и научноизследователската и развойна дейност. Последната със сигурност е много важна за „Галилео“ и други. Г-н Андор, по отношение на социалните иновации има огромно неизползвано пространство, което Ви призовавам да проучите, в случая с малко по-различно съфинансиране. Напълно подкрепям казаното от г-жа Zimmer: възможностите на работниците да бъдат наети на работа не може да бъде единствената цел на ЕСФ. Налице е и въпросът за борба със социалното изключване и обръщане на внимание на най-уязвимите групи от населението – младите, жените, хората с увреждания и ромското население например.

И накрая, г-н Андор, искам да кажа няколко думи относно условията за използване на ЕСФ. Знаем, че всички казват, че има Кафка и у дома, и в Брюксел. Има правила за използването на ЕСФ, които са твърде трудни за прилагане. Затова нека помислим за един вид геометрия, която варира в зависимост от качеството на използването на публичните средства от регионите. Когато регионите са способни да разрешават разходването на средствата, да облекчим контрола. Когато е необходима административна подкрепа, да създадем нови механизми. И накрая, що се отнася до връщането на неизползвани средства в бюджетите на държавите-членки, Ви призовавам да си представите отмяната на това правило, което не е правилният начин да се използват европейските средства за повишаване на заетостта и социалното приобщаване.

  Ramona Nicole Mănescu (ALDE). – (RO) Социалното приобщаване е особено важна тема, добре интегрирана в регионалната политика. Както всички знаем, то е много повече от разкриване на работни места.

Резолюцията относно Европейския социален фонд подчертава ролята му за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“. Без инструментите на регионалната политика, няма възможност стратегията да бъде успешно приложена на национално, регионално или местно равнище. Докато регионалната и социалната политика са взаимосвързани и работят успешно заедно, считам, че не трябва да се съгласяваме при никакви обстоятелства с отделянето на Европейския социален фонд от структурните фондове.

Такова решение ще позволи разпределянето на средствата по сектори, създавайки нежелан прецедент.

Европейският социален фонд трябва да остане част от структурните фондове, особено след като е доказал своята ефективност във всеки регион на Европа, тъй като той всъщност е основно оръжие в борбата срещу икономическата криза, в допълнение към Европейския фонд за регионално развитие.

Необходима ни е стабилна, добре финансирана регионална политика на ЕС, за да постигнем социално, икономическо и териториално сближаване. Затова считам, че регионалният аспект трябва да продължи да заема мястото си в преразгледания и бъдещия бюджет на ЕС.

Трябва да отхвърлим всеки опит за повторна национализация. Регионалната политика не е благотворителна политика, а политика на ЕС за всички региони, която ще доведе до икономически растеж, иновации и конкурентоспособност, превръщайки се в инструмент, който е на разположение на всички държави-членки. Ако искаме решения, които съответстват на потребностите и реалните условия, пред които ще се изправим в бъдеще, трябва да запазим същата рамка. Имам предвид както основните принципи, така и разпределените суми.

  Jean-Paul Besset (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, искам да насоча вниманието ви, госпожи и господа, към един аспект от резолюцията, който е от първостепенно значение за мен и който отразява пълното значение на политиката за регионално сближаване. Предизвикателството е да определим най-добрия инструмент, с който да оценим равнището на развитието на европейските региони възможно най-точно, и да разполагаме с най-добрия инструмент за вземане на решения, особено по отношение на допустимостта за европейските фондове. Става въпрос да имаме политически компас, който да ни води към „целенасочения подход към териториалното развитие“, както казва предложената резолюция, към интегрирания подход. На какво да базираме нашата регионална политика и политика на сближаване? Днес имаме само един показател, брутният вътрешен продукт, който е отличен показател и отличен инструмент за измерване на икономическия растеж и създаването на благосъстояние. Но регионалното развитие не се ограничава само до увеличаването на брутния вътрешен продукт. Благосъстоянието на хората не може да се представя просто като индекс или крива. В противен случай ще имаме показател, който не дава нищо повече от изкривена, частична и едностранчива информация. За да следва политиката за регионално сближаване, съответстваща на целта за устойчивото развитие на регионите – която, подчертавам, е наша обща цел – индексът на брутния вътрешен продукт трябва да бъде допълнен с други инструменти за измерване, особено в социалната и екологичната област. Трябва да има възможност да се оцени равнището на безработица, несигурната заетост, образованието, здравеопазването, качеството на околната среда, на въздуха и на водата, опазването на ресурсите, достъпа до основни услуги и т.н. В заключение, трябва следователно да направим всичко възможно да въведем, наред с брутния вътрешен продукт, социални и екологични показатели за улесняване на политиката за регионално сближаване, чиято цел е устойчиво развитие, основано на трите стълба от икономически фактори, социални фактори и околна среда.

  Elie Hoarau (GUE/NGL). – (FR) (започва без микрофон) … има повече от 250 региона в своите 27 държави-членки. Не всички региони са хомогенни. Съществуват големи различия между тях по отношение на благосъстояние, развитие и жизнен стандарт. За да намали различията и да направи регионите по-конкурентоспособни, Европейският съюз приложи политика на регионално сближаване, основана на солидарността и снабдена с необходимите финансови ресурси: Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. Независимо от това, въпреки постигнатия напредък, е нереално да считаме, че различията ще изчезнат през 2013 г. или дори през 2020 г. Следователно е препоръчително да запазим принципите на политиката на сближаване и съответните финансови средства и след 2013 г. Естествено, политиката на регионално сближаване трябва да се преследва заедно с други стратегии, като стратегията „ЕС 2020“. Но тя трябва да се преследва независимо от стратегията и трябва да гарантираме, че не се поглъщат средства, отпуснати за политиката на сближаване, под претекст за регионална цел на стратегията „ЕС 2020“. Парламентът трябва да бди зорко, тъй като това е от съществено значение за всички региони, особено за тези, които срещат трудности, и по-специално най-отдалечените региони.

  Giancarlo Scottà (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бъдещата регионална политика и политика на сближаване трябва да бъде приведена в съответствие с приоритетите на стратегията „Европа 2020“ и следователно да се съсредоточи върху целите за устойчиво развитие, социално приобщаване и заетост. Трябва да подкрепя ефективното развитие на европейските региони, като изглажда различията между тях и подчертава специфичните характеристики на онези от тях, чието регионално развитие все още е изправено пред предизвикателства.

Проектите трябва да вземат предвид по-слабо развитите региони, които са най-сериозно засегнати от кризата. Новите предизвикателства, като гъстотата на населението в някои райони и обезлюдяването в други, по-специално в планинските райони, заедно с изменението на климата, трябва да се решат чрез конкретни действия, които укрепват участието на местно и регионално равнище. Подходът, който обхваща всички равнища, трябва да стимулира интегрираното развитие на необлагодетелстваните региони посредством участието на местни и регионални органи, както и на гражданското общество.

Призовавам Комисията да вземе предвид специфичните характеристики на всеки регион, а именно регионалните измерения на различните равнища на развитие, и да опрости процедурите по управление и контрол на финансираните проекти, за да гарантира тяхното ефективно и навременно изпълнение.

  Димитър Стоянов (NI). - Тази тема е много важна за мен, тъй като пет от шестте български региона са в топ 10 на най-бедните региони на Европейския съюз. Това е така, защото тези, които водеха България в нейния път към Европейския съюз, лъжеха българския народ, че в момента, в който България влезне вътре в Европейския съюз, милиардите от еврофондовете ще се изсипват като дъжд в нашата страна. Всички ние знаем, че това не е така. Тези хора се надяваха да сложат на ключови позиции свои представители, които да могат да прибират съответните комисионни от усвояването на еврофондовете. И сега, когато българският народ изгони тези хора от властта, в момента няма такива, които да могат да стъпят и да поемат, за да може България да усвоява ефективно европейските фондове. Едно неприятно признание, колеги - България е нова страна. Тя не може да се мери с Франция, с Германия, със старите страни основателки. Ние имаме нужда от вашето ноу-хау, така че тези политики, тези фондове да достигнат до хората, за които са предназначени и наистина да имаме политика на сближаване.

  Markus Pieper (PPE). – (DE) Г-н председател, днес виждаме като цяло съгласие между всички групи в Парламента. Искаме стабилна политика на сближаване и структурна политика във всички европейски региони. Няма значение дали говорим за нетен платец или за някоя от по-бедните държави-членки; структурната политика остава най-силният израз на европейската солидарност. Помагаме на най-бедните региони да настигнат своите съседи, но също така помагаме на по-силните региони да останат конкурентоспособни. Европа ще може да се развива устойчиво в области като опазване на околната среда, промишленост и енергийни доставки и да завладява световни пазари само ако може да направи най-добрите технологии още по-добри.

За да гарантираме постигането на тези цели, се нуждаем от ясни и справедливи правила. Това означава, че по-бедните региони трябва да останат в центъра на политиката на сближаване. Колкото по-нисък е брутният вътрешен продукт (БВП) на даден регион, толкова по-голяма помощ следва да получи от нас. Всеки, който поставя под въпрос използването на БВП като показател, като Зелените и, за съжаление, някои либерали и социалисти, атакува корените на европейската солидарност. БВП е гаранцията, че социалните възможности, образованието и заетостта ще бъдат изцяло взети под внимание. Бедните региони често не могат да им осигурят адекватно равнище, търпят неуспехи също по отношение на защитата на околната среда. Поради това БВП трябва да остане надежден показател за регионалната политика.

Трябва да разчитаме на местните органи и федералните провинции, когато става дума за регионалната политика. Искаме да приложим стратегията „Европа 2020“ на базата на изпитания принцип на съвместно разработване на програми, съвместно администриране и регионално съфинансиране. Поради тази причина не трябва да допуснем призивите за отделни фондове на ЕС за заетостта, опазването на климата и енергията да се превърнат в реалност. Ако сменим регионалната политика с по-силна секторна политика, единствените победители ще бъдат нови агенции на ЕС, а нашите местни органи и федерални провинции ще бъдат просто зрители по отношение на регионалната политика и политиката на сближаване.

Много се радвам, че Европейският парламент зае ясна позиция от името на регионите по отношение на приемането на европейската идея. Не можем да принудим хората да я приемат. Приемането трябва да се развива отдолу нагоре, като част от регионалната политика.

  Alejandro Cercas (S&D). – (ES) Г-н председател, през следващите няколко месеца ще трябва да обсъдим и да вземем решение относно бъдещата организация на структурните фондове, които са от съществено значение за излизането ни от кризата и за прилагането на стратегията „Европа 2020“.

Считам, че когато дойде времето, ще бъде важно да се поучим от опита и да подкрепим две решения: решението за запазване на Европейския социален фонд (ЕСФ) в рамките на основните правила, регулиращи Кохезионния фонд и политиката на сближаване, но и решението за запазване на целите, правилата и бюджета на ЕСФ, без да ги изменяме.

Защо? Защото, госпожи и господа, ЕСФ трябва да продължи да осигурява обучение и да подготвя работниците за навлизане на пазара на труда и за социално сближаване, тъй като за това е създаден.

Необходим ни е сега, ще ни е необходим и в следващите няколко години, не само за да градим пътища. Защото основните активи на Европа са нейните хора и ако ЕС иска да играе роля и да поддържа своя социален модел, ще трябва да продължи да обучава своите хора. Не можем да използваме ресурсите си по-добре, отколкото ако ги използваме за целта, за която са създадени. Това обаче трябва да се прави в рамките на цялостната структура, по балансиран начин, с взаимодействие в рамките на политиката на териториално сближаване.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, член 4 от ДФЕС изброява правомощията, споделени между Съюза и държавите-членки. След вътрешния пазар, социалната политика е следващата в списъка, следвана от икономическото, социалното и териториалното сближаване. Това дава представа за приоритетите в Договора.

След това член 9 ясно посочва, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът следва да взема предвид изискванията, свързани с насърчаване на високо равнище на заетостта, осигуряване на адекватна социална закрила, борба срещу социалното изключване и висококачествено образование, обучение и опазване на човешкото здраве. Това се подчертава в член 10 от нашата резолюция относно бъдещето на Социалния фонд и за мен е от решаващо значение.

Това ни дава нашата рамка. Съгласна съм с много от ораторите, които твърдят, че се нуждаем от рамка за взаимодействие между всички европейски политики и структурните фондове. В действителност то трябва да бъде движещата сила, която да ни помогне да постигнем целите на „ЕС 2020“.

Съгласна съм и с г-н Андор, който казва, че гражданите на ЕС очакват системи, насочени към резултатите. Необходима е също по-голяма прозрачност и спешно опростяване на фондовете.

Редовно се срещам с доброволни, обществени и други групи, които имат достъп до фондовете. Те имат сериозни проблеми с бюрокрацията, с която се сблъскват. Но проблемът е не само в бюрокрацията: има и неяснота по отношение на тълкуването на правилата и разпоредбите.

Обсъждаме въпроса за опростяването отново и отново в комисията и в пленарната зала, но нищо не се променя. Във връзка с правилата и разпоредбите, колега наскоро ме попита защо настояваме „да се налива пясък във всеки подвижен елемент“. Предвид това наистина трябва да решим въпроса. Може би можем да започнем да го правим както трябва този път.

Накрая искам да подчертая отново и да се уверя, че член 9, или „социална клауза“, е отразен във всички наши политически решения, защото това наистина ще доведе до сближаване в ЕС.

  François Alfonsi (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, първо искам да изразя нашия ангажимент към политиката за регионално развитие. Считаме, че регионът е подходящото равнище, на което да се структурират европейските икономически политики. В действителност той притежава естествена способност да издържи на глобализацията и следователно да поддържа заетостта и да гарантира справедливото й разпределение в Европа. Второ, политиката на териториално сближаване трябва според нас да бъде част от дългосрочното бъдеще. Прагът от 75% от БВП естествено ще бъде подновен през 2014 г. Но хората считат ли, че ако най-бедните региони преминат прага от 75% в бъдеще, европейското териториално сближаване ще бъде пълно? Може ли разликата между 75% за най-бедните и 150% и повече за най-богатите – двойно повече – да показва изпълнението на целите на Европа по отношение на териториалното сближаване? Затова трябва да имаме дългосрочна визия за европейската политика на сближаване. Струва ми се, че днес можем да заложим праг от 90%, като в същото време отдадем приоритет на тези, които все още са под 75%. И накрая, по отношение на приоритетите на политиката: мнозина говориха за социалното сближаване, в частност чрез Европейския социален фонд (ЕСФ), за борбата срещу глобалното затопляне и за презграничното териториално сътрудничество, което е приоритет и на Комисията; няма да се спирам на този въпрос. Искам да наблегна на насърчаването на многообразието в Европа. То е изразено главно на равнището на регионите и тяхното културно наследство и е актив, който ще бъде отчетен и подчертан в контекста на политиката за регионално развитие.

  Kay Swinburne (ECR). – (EN) Г-н председател, специалната комисия на Парламента по финансовата, икономическа и социална криза заключи, че един от ключовите инструменти за подпомагане на икономическото възстановяване следва да бъде финансирането на сближаването във всички региони на ЕС.

Хората в моя Уелс понастоящем получават средства за сближаване и като знаем колко сериозно частният сектор в региона беше засегнат от икономическата криза, аз и мнозина други осъзнаваме стойността на тези средства за потенциалното трансформиране на икономиката.

Средствата, разбира се, трябва да се използват за устойчива проекти, от което много малки и средни предприятия (МСП) да се възползват пряко и косвено, за да се гарантира възвръщаемост на инвестициите за една бъдеща програма за инвестиции в регионите.

Средствата за сближаване следва да представляват механизъм за стимулиране на икономическия растеж в целия ЕС, но трябва да имат конкретна цел, като подпомагане на МСП и предприемачите, които са гръбнакът на нашата икономика. Инвестициите, а не разходите, трябва да бъдат целта преди и след 2013 г.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL) . – (EL) Г-н председател, в разискването относно т.нар. политика на сближаване в Европейския съюз не бяха посочени основни характеристики: първо, фактът, че никоя политика на сближаване на ЕС не може да премахне неравенствата в растежа, причинени от капиталистическия начин на производство, което функционира единствено с цел печалба за капитала. Второ, фактът, че парите, предоставени от Европейския съюз на регионите, не са предназначени да задоволят нуждите на обикновените хора, а за проекти, необходими на капитала. Трето, фактът, че дебатът за намаляване на ресурсите служи на интересите на големи капиталистически групи, и четвърто, фактът, че плановете на капитала за бъдещата политика на сближаване служат на по-бързото капиталистическо преструктуриране и на стратегията в ущърб на обикновените хора „ЕС 2020“, която се използва и в Гърция, за да се реформира държавата въз основа на плановете Kapodistrias и Kallikratis.

Според мен изглежда, че единствено социализацията на средствата за производство може да реши проблема и да доведе до действително сближаване на нашия континент.

  Juozas Imbrasas (EFD). – (LT) Всички знаем много добре, че целта на политиката на сближаване на Европейския съюз е да се намалят различията в развитието между държавите-членки и регионите. Искам обаче да обърна внимание на факта, че когато се прилага тази мащабна програма в регионалната политика, тя трябва да обхване всички региони на Европа, и съм съгласен с мнението, че политиката не трябва да бъде национализирана. Трябва да гарантираме стабилен и устойчив икономически растеж и създаване на работни места. Стабилната и финансирана в подходяща степен регионална политика на ЕС е основата за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване.

Както винаги (както и досега), следва да се отдели по-голямо внимание на регионите, които изпитват затруднения. Добре е, че в следващия програмен период има планове за заделяне на финансови средства за инвестиции, необходими за изпълнение на градски и крайградски проекти, без да се намалява финансирането на селските райони, защото градовете имат положително въздействие върху икономиката на околните селски райони.

В случая най-важните аспекти на обсъждането следва да бъдат следните: обхватът на политиката на сближаване на ЕС, валидността на целите, връзката със стратегията 2020 и възможностите за прилагане на политиката на сближаване на ЕС и за опростяване на процедурите.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, структурните фондове и Кохезионният фонд са инструменти за финансиране на регионалната политика на ЕС, които целят да се преодолее разделението в развитието на регионите и да се насърчи регионалното сближаване.

Бъдещите предизвикателства пред нашата политика на сближаване, като глобализацията, демографските промени, изменението на климата и енергийните доставки, взаимодействат помежду си по много сложен начин. Поради ограничените ни ресурси следва да се съсредоточим върху ключовите си приоритети и да вложим повече усилия за постигане на взаимодействие между различните политики. Подкрепям призива за опростена, ясна и прозрачна система за преход на политиката на сближаване след 2013 г. Преструктурирането на политиката зависи от това, дали всички заинтересовани страни – регионите, държавите-членки и ЕС – са в състояние да отговорят бързо на новите предизвикателства.

  Csaba Őry (PPE). – (HU) Сега, когато отделните политики и насоки за стратегията 2020 са на път да бъдат приложени на практика, трябва да разберем, че не знаем почти нищо за тяхното финансиране или финансова основа. Подчертавайки значението и необходимостта от политиката на сближаване, в известен смисъл също искаме да гарантираме, че в предстоящото разискване на бюджета въпросната обща европейска политика ще стане консолидирана, а не разпокъсана.

Няма съмнение и беше посочено от мнозина, че създаването на работни места и повишаването на заетостта са сред най-важните приоритети, но също така знаем, че европейските пазари на труда изпитват структурно напрежение. Докато в някои области липсват хора с необходимите квалификации и умения за наличните работни места, то в други висококвалифицирани хора се борят да си намерят работа поради липса на подходящи работни места. Очевидно е, че тук Европейският социален фонд играе ключова роля с политики, насочени към премахване на различията и към сближаване.

Не говорим за големи проекти. Става дума за малки проекти и по-голяма гъвкавост. Одобряваме и подкрепяме идеята за единна политика и взаимодействие в контекста на политиката на сближаване, но искам да подчертая също, че по отношение на Социалния фонд се нуждаем от повече гъвкавост и прозрачност и от по-малко правила. В този смисъл по отношение на Социалния фонд следва да има отделни правила и аз приветствам изявлението на члена на Комисията за въвеждане на ориентирана към резултатите оценка, като се има предвид, че най-големият проблем с тези политики – който освен това подкопава авторитета им – е често фактът, че не можем да видим резултатите от изразходваните средства в определени области.

  Georgios Stavrakakis (S&D). – (EN) Г-н председател, сигурен съм, че не е необходимо г-н Хаан да бъде убеждаван, че политиката на сближаване е една от най-успешните политики на ЕС, резултатите от която повлияха върху живота на милиони граждани, където и да живеят в Европа. Сигурен съм, че не е необходимо г-н Андор да бъде убеждаван в успеха на социалните аспекти на политиката на сближаване, благодарение на силното взаимодействие между ЕСФ и ЕФРР. Нито другите двама членове на Комисията, занимаващи се с европейските фондове за селските райони и рибарството, трябва да бъдат убеждавани, че работят по-ефективно заедно с други фондове, както беше преди, отколкото когато работят самостоятелно, както в текущия период.

Аз съм сред онези, които очакват в следващия период да имаме предложения за още по-силно взаимодействие между стабилна политика на сближаване и всички други фондове, въз основа на факта, че всички те заедно могат да осигурят много по-добри резултати, отколкото всеки един поотделно. Но по неясна за мен причина някои хора в Комисията призовават за подход на секторни инструменти, пренебрегвайки (според мен) реалните условия на място.

В заключение, това, което казваме в нашата резолюция, за която силно се надявам и считам, че ще бъде приета с голямо мнозинство по-късно днес, е подкрепено не само от залата, но и от повечето държави-членки, всички 271 региона на Европа и хиляди местни органи.

Според мен, ако Комисията следва пътя на разпределяне на средствата на ЕС по сектори, ще се озовем в уникална и конфликтна ситуация, в която Комисията ще бъде от едната страна, а всички останали – Парламентът, Съветът и регионите – от другата.

В следващите няколко седмици страната, която счита, че бъдещите политики на ЕС ще бъдат най-добре обхванати в рамките на интегриран подход към планиране, прилагане и резултати, ще трябва да се ангажира в сериозна борба със страната, която смята, че верният път е разпределянето на средствата на ЕС по сектори. Бъдете сигурни, че ще се изправим срещу вас, просто защото това е грешната посока.

  Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-н председател, г-да членове на Комисията, политиката на сближаване не е просто въпрос на солидарност: тя е отчасти средство за създаване на добавена стойност за цяла Европа.

В нашия регион например има голям опит, както и много голям потенциал на базата на природни ресурси. Можем да постигнем целите, които са тясно свързани и с „Европа 2020“, само с ефективна политика на сближаване, която обхваща цяла Европа и разполага с достатъчно средства в бюджета си за периода, който започва през 2014 г.

В следващия финансов период ще бъде важно да продължим да се опитваме да изгладим различията между държавите по отношение на БВП. Освен това е абсолютно необходимо да се обърне внимание на настоящите региони по Цел 2 и на специфичните предизвикателства, пред които са изправени. Призовавам ви, г-да членове на Комисията, във връзка с член 174: слабо населените райони, планинските райони и островите също трябва да бъдат взети под внимание в следващия програмен период на политиката на сближаване и по отношение на финансирането, както досега, и с много успех.

Накрая искам да изразя своята благодарност за възможността да участвам в това много важно разискване.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-н председател, считам, че когато планираме промени, които са толкова стратегически, трябва много внимателно да отчетем опита от миналото. Този опит ни показва ясно, че когато средствата бяха изразходвани за инвестиции в материалната инфраструктура и в съответствие главно с критерия за БВП, разходите донесоха предимства за целия Европейски съюз – както за държавите-членки, които са нетни платци, така и за тези, които са нетни бенефициери. Ускоряването на процеса на намаляване на различията в равнището на развитие на инфраструктурата укрепи общия пазар и улесни инвестициите, които в крайна сметка продължават да текат най-вече от нетните платци към нетните бенефициери. Това породи европейската добавена стойност, за която говорим толкова много днес.

Поради това ме безпокои, че планираме реформа на политиката на сближаване и добавяне на нови критерии – много неясни социални и екологични критерии – в системата за разпределяне на средствата. Парите следва да продължат да служат на най-бедните региони, определени с измерими критерии, по-специално във връзка с постигането на целите по отношение на материалната инфраструктура.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, всички знаем, че целта на Европейския социален фонд е да намали разликата в просперитета и да насърчи икономическото и социалното сближаване. Но днес, в годината на борбата с бедността, Европа е в рецесия, равнището на безработицата е високо, предприятия се закриват и следователно постигането на тази цел виси на косъм.

Г-да членове на Комисията, по мое мнение трябва незабавно да преразгледате приоритетите на европейските фондове, включително и на Европейския социален фонд. Искам обаче да ви кажа, че ние виждаме абсурдите и парадоксите в икономическите ви политики. С други думи, вие – Комисията, МВФ и Европейската централна банка – наложихте отвратителен меморандум на Гърция, който съкращава публичните разходи, заплатите, доходите. В същото време обаче на моите въпроси към Комисията, защо се бави получаването на средствата на Общността от страна на Гърция, отговорът беше: недостатъчната ликвидност на публичните финанси, с други думи, същността на политическия меморандум.

Можете ли да ни обясните, г-н член на Комисията, как Гърция може да повиши получаването? Няма ли абсурд, парадокс в икономическите политики?

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Понастоящем използваме почти една трета от бюджета ни за политиката на сближаване на ЕС за периода 2007-2013 г.

Съгласно някои нови предложения част от този бюджет ще бъде пренасочен след 2013 г. за изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020“. Но в рамките на Комитета на регионите представители на градовете и регионите ни предупреждават да не намаляваме значително средствата за регионалната политика. Според мен следва да обърнем много сериозно внимание на обективните им доводи. Ясно е например, че трябва да продължим да подкрепяме регионите, които още не са достигнали дори 75% от средния брутен вътрешен продукт на Европейския съюз. Разпределените за тях финансови ресурси следва да бъдат насочени приоритетно към изграждане на основната инфраструктура, подкрепа на човешките ресурси и заетостта, по-големи инвестиции в областта на науката, изследванията и иновациите, и зелен растеж. Също така трябва да се опитаме да подобрим връзките между регионалните и местните структури и да намалим бюрократичната тежест. Чрез подобна добре обмислена, балансирана регионална политика можем също така да способстваме за успеха на новата стратегия „Европа 2020“.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, в момент, когато държавите-членки намаляват публичните разходи, в Обединеното кралство нашето правителство се опитва да ревизира социалноосигурителната система, с цел работниците да плащат повече.

В този контекст считам, че фондовете като ЕСФ играят важна роля за осигуряване на възможности да бъдат наети на работа тези, които са трудно достъпни и с ниска квалификация.

Ние в Северна Ирландия получаваме значително финансиране от ЕСФ, което се администрира от Министерството на обучението и заетостта, и забелязвам, че в неотдавнашно проучване на Камарата на лордовете относно ЕСФ се отбелязва, че ЕСФ продължава да има значителен принос за подкрепа на икономическия растеж в Северна Ирландия, насочен към създаване на икономика, основана на знанието, с висококвалифицирана и гъвкава работна сила.

Следователно е от съществено значение бъдещите проекти в рамките на ЕСФ и средствата, отпуснати за тях, да могат да се разглеждат в контекста на вътрешни схеми, много от които имат сходни цели. Подобно обединено и целенасочено мислене само може да донесе по-голяма отплата. Регионалната гъвкавост е от изключително значение за успешното функциониране на ЕФС.

Считам, че след 2013 г. ограничените ресурси на ЕСФ следва да продължат да бъдат насочени към подпомагане на най-трудно достъпните и най-ниско квалифицираните да намерят работа или да се върнат на работа, като им се предостави достъп до обучение и по-нататъшно образование.

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-н председател, настоящата резолюция е от основно значение, тъй като отчита важното изискване за обновяване, свързано с изготвянето на антикризисна политика за 2020 г., като постига баланс между необходимите иновации и спазването на основните принципи на политиката на сближаване. Това е и трябва да продължи да бъде основата на европейската интеграция. Трябва да продължи да играе важна роля като инструмент за изглаждане на различията между държавите-членки, като в същото време укрепва регионалната идентичност.

Затова, независимо от архитектурата на политиката на сближаване и потвърждавайки стойността и значението на управлението на различни нива, на партньорството и на интегрирания подход като основни принципи, резолюцията потвърждава предимствата на съчетаването на БВП, който трябва да остане единственият критерий за определяне на допустимостта, с нови и по-значими показатели, с единствената цел за анализ и оценка; необходимостта да се въведат нови правила за Европейския социален фонд, заедно с общите разпоредби относно политиката на сближаване; и необходимостта от опростяване на процедурите и използването на инструментите за финансов инженеринг, като каза и г-н Хаан.

Имам предвид изказването на г-н Хаан, по-конкретно когато споменава важността на запазването на Пакта за стабилност в контекста на политиката на сближаване. Всичко това е много хубаво, но за да се постигне целта, жалкото споразумение, което предвижда, че разходите за инвестиции трябва да се изчисляват в рамките на параметрите на Пакта за стабилност, трябва да бъде премахнато или изменено, защото би било все едно да искаме повече разходи за инвестиции, а след това да ги намаляваме.

Предизвикателствата пред Европейския съюз са сериозни: заетост, растеж, развитие и конкурентоспособност. Това са целите на Европейската стратегия, която предвижда интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Както казаха мнозина, можем да се справим с тях само ако бъдещата европейска финансова рамка отчита значението на регионалната политика, за да се постигне истинско икономическо, социално и териториално сближаване, и ако е в състояние да гарантира подходящо финансиране въпреки ограничените ресурси, като се води политика, при която целите се определят в съответствие с приоритетите и се измерват с резултатите.

  Victor Boştinaru (S&D). – (RO) Досега политиката на сближаване е успешно средство за намаляване на различията между държавите-членки и за показване на солидарност, която е основна ценност на ЕС. Важно е обаче да се намали дисбалансът не само в името на Европейския съюз, но и заради всеки отделен гражданин и регион, което изисква не само човешки ресурси, но и достатъчно финансови средства.

Настоящата политика на сближаване изисква подобрения без съществени изменения. Преди всичко трябва да се противопоставим на повторната й национализация и на намаляването на средствата за нея. Сега, когато богатите или по-малко богатите държави-членки са засегнати от последиците от икономическата криза, орязването на бюджета, определен за политиката на сближаване, ще означава да се изложат на опасност всички успехи през последните години, както и намаляването на различията, с които се борим.

Затова съм съгласен с мнението на председателя на Комисията, г-н Жозе Мануел Дурау Барозу, че бъдещият бюджет на политиката на сближаване трябва да бъде поне равен на настоящия. В противен случай ще останем само с хубави думи и ще подкопаем европейския проект.

  Ivars Godmanis (ALDE). – (EN) Г-н председател, резолюцията е стратегически много добре написана. Трябва да я подкрепим. Обаче трябва да открием настоящите проблеми. Искам да посоча на члена на Комисията, че към 1 септември коефициентът на усвояване на средствата от Социалния фонд е едва 18%, което е двойно по-малко – двойно по-зле – в сравнение с предходния период.

Седемнадесет държави-членки са на по-малко от 18%. Някои от тях останаха на 10% или 11% усвояване на средствата от Социалния фонд. Няма модел: държавите с най-голям дефицит не показват най-нисък процент на усвояване. Факт е обаче, че някои държави останаха на 10% през цялата 2010 г.

Комисията трябва да изясни положението. Ако погледнем другите фондове – Регионалния и Кохезионния – ситуацията не е по-добра. Общият коефициент на усвояване е 17,95%. Освен това 60% от държавите-членки имат по-нисък коефициент от посочения. За някои от тях цифрата е три пъти по-малка.

Съветът намали средствата по проекта на бюджет за 2011 г. до по-малко от 1 000 милиона евро, тъй като държавите-членки нямат ясна представа за изпълнението на техните задължения. Ние в комисията по бюджети подкрепихме искането на комисията по регионално развитие за възстановяване на средствата в проекта на бюджет. Въпросът е дали ще е възможно средствата да бъдат усвоени. Ако не е, няма смисъл да говорим за светло бъдеще.

  Roberts Zīle (ECR). – (LV) Благодаря, г-н председател, г-н член на Комисията, считам, че проектът, изготвен от г-жа Хюбнер, бивш член на Комисията, отговарящ за регионалната политика, е балансиран и всъщност добър. Всички знаем, че кризата постави предизвикателство за много държави-членки, които са нетни платци, в резултат на което е налице натиск за намаляване на средствата в следващата финансова перспектива. В такъв случай основната позиция, която политиката на сближаване представлява, е от съществено значение. Но е важно всички ние да не се объркваме, а да бъдем малко по-консервативни и да не изоставяме двете основи на политиката на сближаване, а именно, че тя е независима политика, чиято основна цел е и ще продължи да бъде изравняването на развитието на по-слабо развитите региони и останалата част от Европейския съюз, и второ, че брутният вътрешен продукт на глава от населението по паритета на покупателната способност въпреки всичко е главният критерий. Ако пренебрегнем двете основи, всички други разисквания (като например как по-добре да съчетаем политиката на сближаване и постигането на целите на Европейския съюз за 2020 г.) няма да постигнат нищо, дори и с „ЕС 2020“ в контекста на политиката на сближаване. Благодаря.

  Thomas Mann (PPE). – (DE) Г-н председател, тук не говорим за някакви дребни пари. За периода от 2007 г. до 2013 г. за Европейския социален фонд (ЕСФ) са отпуснати 75 милиарда евро, а това се равнява на почти 8% от бюджета на ЕС. Тъй като Брюксел ще предостави парите на ЕСФ едва когато държавите-членки поемат отговорност за съфинансиране, това означава, че ще има около 150 милиарда евро за създаване на повече и по-добри работни места. За щастие, средствата от ЕСФ не се използват за финансиране на ненужни изследвания, а вместо това отиват директно при хората, които се нуждаят от тях. Това е, което го прави толкова ценен и което дава възможност хората да се възползват от него, включително трайно безработни, имигранти, млади хора, които имат възможност да завършат училище, когато не са успели от първия път, десетки хиляди хора, които се обучават и преквалифицират, служители, които искат допълнително обучение, и начинаещи предприемачи. Спектърът от целеви групи е широк.

Какво ще се случи след 2013 г.? Държавите-членки трябва да използват по-ефективно средствата и трябва да отчетем специфичните характеристики на отделните региони. Според мен е необходим индивидуален подход, „отдолу нагоре“, и ефективна координация с програми като „Дафне“ и „PROGRESS“. Аз съм за по-голяма гъвкавост, по-опростено управление и по-прозрачно разпределяне на средствата. Но съм против отделна правна рамка за ЕСФ. Считам, че трябва да остане в регулаторната рамка на структурните фондове, което ще гарантира, че допустимостта на разходите се регулира на равнището на държавите-членки. Затова заедно с 45 членове на ЕП внесохме предложение за изменение 1 и ви призовавам да го подкрепите в предстоящото гласуване.

  Евгени Кирилов (S&D). – (EN) Г-н председател, всички сме съгласни, че политиката на сближаване има много положителен ефект до момента. Това е видно и признато. Но съществуват различни идеи относно политиката на сближаване след 2013 г.

Трябва да доразвием политиката и да я приспособим към новите предизвикателства и реалности, като градим върху постиженията си, а не като я преобразим изцяло. Това е еднакво важно и за основните й принципи, и за бъдещия бюджет. Необходими са действия, подкрепени с подходящи ресурси от ЕС и от националните бюджети.

Комисията по бюджети наскоро подчерта, че ще се положат усилия да се избегнат големи загуби по отношение на отпуснатите средства от структурните фондове в бъдеще. Силно се надявам, че новите държави-членки няма да попаднат в категорията на големите губещи. Ето защо орязването на средствата за сближаване не може да бъде вариант. Въпросът е не само финансов, а ще окаже отрицателно въздействие и върху принципите на солидарност.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (GA) Благодаря, г-н председател. Искам да кажа няколко думи относно политиката на сближаване.

(EN) Бъдещето на политиката на сближаване се чертае в контекста на нарастваща безработица и свиващи се публични финанси в Европа.

Възможно е граничният западно-централен регион в моята държава отново да попадне в рамките на 75% до 100% от БВП на ЕС. Трябва да се въведат мерки за периода след 2013 г., които признават промененото икономическо положение в Ирландия и в посочения регион по-конкретно. В центъра на вниманието на програмите по Цел 2 трябва да бъде изграждането на капацитета на регионите, с цел да се допринесе ефективно за развитието на по-зелена, по-интелигентна и по-устойчива икономика в Ирландия и в останалата част на Европа.

Регионалните полети в посочения регион са икономически и социално необходими. Следователно трябва да се запази публичното финансиране на услугата, тъй като тези вътрешни полети няма да оцелеят икономически в противен случай.

Трябва да се запази подкрепата на ЕС за трансграничното сътрудничество в Ирландия. Трансграничното сътрудничество може да се справи с разпокъсаността в граничните региони по отношение на пазара на труда, моделите на търговията и инфраструктурата.

  Sophie Auconie (PPE). – (FR) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, днес е изключително важен политически ден за бъдещето на регионалната политика на ЕС. Причините са две. Първата е, че тази сутрин ние, членовете на ЕП, обединяваме сили и отправяме нашите искания към Европейската комисия и европейските министри. Искаме да се възползваме от нашите успехи с тази ключова политика и да я изменим, така че да стане по-достъпна и по-прозрачна. Искаме стабилна, добре финансирана политика, която наистина спомага икономическото развитие за всички наши региони. Искаме опростени правила и то не само на думи, а приложени по отношение на ръководителите на проекти и потенциалните бенефициери. Искаме да се обърне специално внимание на най-отдалечените градове и региони. Работих по резолюцията в работна група и парламентарната комисия по регионално развитие. Подкрепих нуждите на потенциалните бенефициери и успях да гарантирам, че са взети под внимание и приспособени към нуждите, изразени в нашите региони. Искам обединена и социална Европа, основана на побеждаваща, амбициозна Европа.

Второто изключително важно събитие днес: следобед 140 региона ще се обединят и техните 140 регионални председатели, заедно с членове на ЕП, представляващи 85% от населението на ЕС, ще поемат в символичен поход към Европейската комисия – ще се видим по-късно, г-н член на Комисията – за да демонстрираме степента, в която всички ние, регионите и Парламентът, сме наясно със значението на политиката на сближаване за предприятията, гражданите, социалната сфера и икономиката, и заедно ще покажем степента, в която тази първа силна политическа кампания е кампания на хората, ясно послание до Европейската комисия пряко от регионите.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, искам политиката на сближаване след 2013 г. да продължи да бъде основният пример за солидарността в рамките на ЕС. Искам политиката на сближаване да бъде истински отговор на кризата и последиците от нея, а за да го постигнем, от съществено значение е да се включи в стратегията „Европа 2020“, и по-конкретно в целта за създаване на работни места.

Политиката на сближаване трябва да бъде все по-отворена и гражданското общество трябва да играе по-голяма роля в изготвянето и управлението на проектите. Важно е в Комисията да гледате на политиката на сближаване като на инвестиция, а не разходи, и като на възможност за създаване на доверие и устойчиво развитие.

Не искам политиката на сближаване да пренебрегва специфичните нужди на най-затруднените социални групи, тъй като това не е съвместимо с интегриран подход или с по-стратегическа концепция, която инвестира в секторите на бъдещето.

С една дума, както казваме толкова много пъти, нуждаем се от политика на сближаване, която е солидна, добре финансирана и която присъства във всички региони на Европейския съюз.

  Edit Bauer (PPE). – (HU) Г-да членове на Комисията, госпожи и господа, днес се каза много за регионалната политика и политиката на сближаване. Искам да обърна внимание на Европейския социален фонд, който има основна роля и значение в политиката на сближаване, тъй като ако големи групи изпитват затруднения, всички имаме проблем с политиката на сближаване. Ролята на Европейския социален фонд ще бъде засилена със стратегията 2020, тъй като възможностите на работниците да бъдат наети на работа е ключов въпрос. Искам да обърна внимание на два въпроса.

Първо, да гарантираме втори шанс. Трябва да предоставим втори шанс на хората, загубили работата си по време на кризата, която ускори някои процеси на глобализацията, като сериозното пренасяне на масовото производство извън Европа, и на тези, които не могат да използват уменията си на пазара на труда, защото не се търсят. Това ние наричаме „разминаване на уменията“. Втори шанс трябва да се предостави и на онези, които не разполагат с възможности да бъдат наети на работа поради липса на каквато и да е квалификация, като отпадналите от образователната система.

Второ, стратегията 2020 да повиши равнището на заетост сред жените с 25%. Това обаче ще бъде възможно само ако държавите-членки могат да предоставят, с помощта на Европейския социален фонд, необходимата подкрепа в областта на услугите, особено грижите за деца и възрастни хора. Тъй като подкрепата е често по-малка от нужната, вероятно правилата ще трябва да бъдат по-гъвкави, отколкото за проектите, финансирани от големите структурни фондове. Абсолютно неизбежно е да се гарантират по-строги надзор и оценка, за да се направи финансирането по-прозрачно и по-ефективно.

  Kerstin Westphal (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Хаан, г-н Андор, госпожи и господа, не е нужно да подчертавам колко важна е политиката на сближаване и регионалната политика за това, да живеем и растем заедно в Европа. Считам, че в бъдеще регионалната политика и политиката на сближаване трябва да се съсредоточи в по-голяма степен върху нашите градове. Градовете са важна движеща сила за развитието в Европа. В същото време понастоящем страдат от екологични, икономически и социални проблеми.

Затова имам въпрос към г-н Хаан. Какви възможности съществуват според Вас за подчертаване на градското измерение? По-конкретно, г-н Хаан, наскоро посочихте в залата, че имате предвид определен процент от регионалното финансиране, който ще бъде запазен за подчертаване на градското измерение. Все още ли е така? Ако да, какъв процент имате предвид?

  Jan Olbrycht (PPE). – (PL) Г-н председател, г-да членове на Комисията, учудващо е, че преди да е договорена следващата финансова рамка, често водим дискусии, чиято цел е да защитят политиката на сближаване, политика, която се доказа като една от най-ефективните и най-видимите в Европейския съюз.

В действителност обсъждането на политиката на сближаване е до голяма степен обсъждане на Европейския съюз – какъв е той, как трябва да функционира и как да се разбира от гражданите. Не говорим само за пари, а също така дали наистина въвеждаме мерки, които водят до икономически растеж.

Трябва да отчетем факта, че политиката на сближаване е много специален инструмент, тъй като съчетава намаляването на различията с подкрепата за мерки, които водят до по-голяма конкурентоспособност. Тези две цели не са несъвместими – те правят политиката на сближаване благоприятна за развитието. Струва си да го кажем, защото политиката не е акт на милосърдие, а политика от мерки за подпомагане на развитието. Затова тя е част от стратегията „ЕС 2020“.

Освен това си струва да кажем, че тя е единствената политика, която е изключително сложна от гледна точка на прилагането й, защото се основава на обща администрация заедно с държавите-членки. Това означава, че от една страна, използваните инструменти са изключително трудни и процедурите са много сложни, но от друга страна, тя води до сътрудничество между Европейския съюз, държавите-членки и местните органи. Така че нека не защитаваме политиката на сближаване само в контекста на новите икономически условия. Нека помислим как да я подобрим и укрепим.

  Salvatore Caronna (S&D). – (IT) Г-н председател, в Брюксел се провеждат „Дни на отворените врати“. Много общински и регионални представители обсъждат как да се справим със сериозните проблеми, пред които са изправени нашите градове, обсъждат предишните и настоящите потребности на работниците, на домакинствата и на малките и големите предприятия.

Икономическата криза, засегнала нашите общества, затрудни всички ни да намерим подходящи решения на нов и сериозен социален проблем. В този контекст всички разбираме, че политиката на сближаване е единственият реален инструмент, с който разполагат регионите да се опитат да предложат решения. Затова можем да кажем, че през последните няколко години политиката на сближаване допринесе съществено за процеса на интеграция на всички региони. Сега трябва да я предефинираме за периода след 2013 г. и следователно се намираме в повратен момент. Затова е жизненоважно да избегнем определени рискове.

Първият основен риск е от повторна национализация: това би било сериозна крачка назад. На следващо място, когато изготвяме бюджета за финансиране, трябва да заложим подходящи изисквания по отношение на по-слабите области, без да засягаме по-конкурентоспособните и по-развити региони. И накрая, важно е да опростим процедурите за тези, които са показали ефективност, и да направим по-правно обвързващи правомощията за наказване на онези, които не са. Очакваме Комисията да предприеме действия в това отношение.

  Regina Bastos (PPE). – (PT) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, след четири последователни години, в които равнището на безработицата спадаше, от 2004 г. до 2008 г., настоящата икономическа криза унищожи голяма част от постигнатия напредък. Равнището на безработицата в целия Европейски съюз скочи. В Португалия например, за съжаление, достигнахме рекордното равнище от 11%.

Друго негативно явление е безработицата сред младите хора в ЕС. Така Европа преминава през период на трансформация и е изправена пред огромни предизвикателства. Кризата унищожи години на икономически и социален напредък и разкри слабостите в икономиките на държавите-членки, а съответно и в икономиката на самия ЕС. Стратегията „Европа 2020“ ни показва пътя напред. ЕС трябва да активизира своите усилия за насърчаване на заетостта и социалното приобщаване като неразделна част от стратегията си за борба с икономическата и социална криза.

Затова приветствам предложението за резолюция относно бъдещето на Европейския социален фонд (ЕСФ), което разискваме днес, защото въпросният фонд играе ключова роля за постигането на целите на „Европа 2020“. Фондът е в действителност основният финансов инструмент, който дава възможност на ЕС да изпълни стратегическите цели на своята политика по заетостта чрез подобряване на образованието и обучението на гражданите на Европа. ЕСФ трябва да се утвърди като основната движеща сила на „Европа 2020“ и да се използва от държавите-членки за инвестиране в нови умения, заетост, обучение и професионална преквалификация.

Накрая искам да подчертая, че реформата на ЕСФ, която трябва да се извърши заедно с реформата на останалите структурни фондове, следва не само да улесни и опрости управлението и да повиши прозрачността, но също така да насочи средствата към резултати и постижения, които да донесат положителна промяна в живота на хората.

  Sergio Gaetano Cofferati (S&D). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, няма съмнение, че структурните фондове са един от най-ефективните инструменти за формиране на европейските политики и преди всичко за гарантиране на стабилността на европейската икономика. Затова считам, че е много важно не само да ги потвърдим, но и да обърнем внимание на тяхната ефективност, като въведем един вид гъвкавост между фондовете. Имам предвид основно Европейския социален фонд, който е от решаващо значение днес, за да се гарантира качеството на бъдещите работни места в тази част на света.

Със сигурност е важно да стимулираме възстановяването и растежа, но е необходимо да се съсредоточим върху конкурентни модели, които включват както качеството на това, което се произвежда чрез знание, така и качеството на начина, по който се произвежда. Качествените работни места са много важни за достойнството на хората, както и за възможността им за печалба.

Считам, че Европейският социален фонд се нуждае от специфични и прости правила. Простотата не е враг на ефективността и качеството и ако има строг контрол, е още по-малко вероятно да доведе до действия, които нарушават правилата. Смятам, че опростяването и засиленият контрол следва да бъдат тясно свързани. По този начин наистина можем да предоставим на стратегията „Европа 2020“ инструменти, които се доказаха като ефективни, но които показаха също така необходимостта от някои актуализации.

  Rosa Estaràs Ferragut (PPE). – (ES) Г-н председател, първо искам да благодаря на работната група, ръководена от председателя на комисията по регионално развитие, която направи възможно днешното разискване.

Със сигурност всички сме съгласни, че политиката на сближаване е ключовият елемент за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, както и за постигането на европейската интеграция и икономическото, социално и териториално сближаване, залегнало в Договора от Лисабон, за което хората настояват толкова много.

Това, което според мен трябва да направим сега, е да видим какви грешки сме допуснали и да подобрим досегашните си действия. Всички сме съгласни, че процесът трябва да бъде много по-гъвкав, трябва да има по-малко бюрократични препятствия и управлението трябва да бъде по-опростено. Също така регионите със специфични затруднения, като островите, планинските области, граничните и най-отдалечените региони, трябва да получат специално отношение. Брутният вътрешен продукт трябва да продължи да бъде основният критерий, въпреки че може да има и други показатели в други процеси на вземане на решения, и регионите и местните органи трябва да играят основна роля. Изглежда, че тук всички сме съгласни.

Така че ще вървим по този път, но Комисията следва да изясни дали той е верният. Тя трябва да изясни дали ще имаме същите бюджети, което е абсолютно необходимо, за да няма губещи и всички региони да могат да постигнат напредък по отношение на иновации, конкурентоспособност, развитие, доходи и напредък, особено по време на криза, когато яснотата е необходима повече от всякога.

  Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-н председател, съвместните политики са от съществено значение за постигане на резултати. От съществено значение е и наличието на механизъм за динамична промяна, която според мен се постига най-добре, като се ангажират структурирано всички заинтересовани страни.

Основната роля, която услугите от общ интерес, включително социалните услуги, играят за икономическото, социално и териториално сближаване, за създаването на работни места и за подобряването на качеството на живот, до момента е пренебрегната в разискването.

Докато разискваме как фондовете на ЕС да допринесат по-ефективно за сближаването, политиките на Съвета и на Комисията за фискална консолидация подкопават услугите от общ интерес, които са от съществено значение за сближаването. Без тях всички средства, които Европа може да влее в държавите-членки, ще бъдат безсмислени.

Друг проблем е отрицателното влияние, което пазарните правила на ЕС оказват върху правото на регионалните и местните органи да поддържат и да инициират услуги от общ интерес, включително и социални услуги. Да, нека имаме по-ефективни фондове, ориентирани към резултатите, но трябва да спрем глупостта, лудостта да отнемаме основните обществени услуги от нашите общества.

  Tamás Deutsch (PPE). – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че силна и ефективна политика на сближаване е немислима без политическия консенсус – или политическото сближаване, ако щете – необходим за разработването и прилагането на политиката; въпросите и проектът на решение на председателя Hübner, смятам, подкрепят политическия консенсус между политическите групи, политическите семейства, а може би дори и между различните европейски институции.

От тази гледна точка считам за неприемливи някои подвеждащи мнения, изказани в днешното разискване, по отношение на ролята на БВП като пръв и единствен показател и мярка за допустимост за подпомагане на регионалното развитие. Искам да изразя своята най-категорична и недвусмислена подкрепа за твърдото становище на г-н Olbrycht и г-жа Mazzoni, твърдото становище, което изказах в предишни разисквания в Европейския парламент, споделено и от г-н Хаан, че макар БВП да не отразява всички измерения на етапа на развитие, той все пак е най-надеждният показател, с който разполагаме. Очевидно на равнище държава-членка политиците могат да използват алтернативни показатели за отстраняване на недостатъците, ако има такива, и за отразяване на екологичните и социалните аспекти на развитието. Но за да се отстоява европейската солидарност и да се гарантира, че държавите-членки могат да напреднат успешно, е от съществено значение БВП да остане основният и единствен показател за разпределяне на средства на равнище ЕС.

  Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, Европейският социален фонд е инструмент, основен инструмент за изграждане на една по-добра Европа, с чиято помощ да заздравим солидарността между народите и държавите. Но както за всеки друг инструмент, е много важно да помислим как да го използваме.

Г-да членове на Комисията, госпожи и господа, ако си представим Европейския социален фонд като чук, можем да го използваме да забием пироните, които ще запазят европейската конструкция стабилна. Ако обаче не внимаваме и изпуснем чука в краката си, няма да можем да продължим напред. Използвам метафората, за да илюстрирам, че дори и да създадем най-добрата конструкция, най-добрата инфраструктура, ако забравим, че я строим за гражданите на Европа, ще се провалим. Европейската конструкция трябва да бъде стабилна, за да живеят и просперират хората в нея, с достойни работни места с реални перспективи за бъдещето.

Г-да членове на Комисията, никога не забравяйте, че основната инвестиция на Европейския социален фонд е човекът.

  Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Г-н председател, г-да членове на Комисията, политиката на сближаване следва да се запази и укрепи в новата финансова рамка.

В съответствие с принципите на солидарност и субсидиарност, които са основни принципи на Съюза, политиката на сближаване следва да подкрепя регионите, които имат да наваксват най-много по отношение на инфраструктура, икономика, технологии, заетост или социална интеграция и които не са в състояние да преодолеят разликата със собствени ресурси. Подкрепата следва да бъде за интегрирани стратегии за регионално развитие, които съдържат цели, определени на национално равнище и на равнище ЕС. Политиката на сближаване трябва да излезе извън рамките на политика на териториално развитие и да включи секторни политики като транспорт, енергетика, образование, научни изследвания, развитие и заетост.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н Андор и г-н Хаан, политиката на сближаване е най-успешната и най-видима обществена политика на Европейския съюз. Също така е важен инструмент, който ще бъде много необходим на Съюза и в бъдеще. Конвергенцията на новите балтийски и централноевропейски държави-членки в никакъв случай не е завършено. Освен това средствата са необходими и на някои региони в Испания, Португалия и Гърция.

Но е грешка да се смята, че единствената цел на политиката на сближаване е насърчаване на конвергенцията, при положение че това е най-всеобхватната интегрирана инвестиционна политика, подкрепяща целите на стратегията 2020. Голяма грешка е да се разделя политиката на сближаване. Това е равносилно на разпадането на Европейския съюз. Като член на комисията по земеделие и развитие на селските райони считам, че е много важно да се стремим към по-голяма степен на хармонизиране и взаимодействие между регионалната политика и политиката за развитие на селските райони в бъдеще.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, политиката на сближаване е необходима и успешна.

Според мен сега трябва да се осмелим да погледнем напред и да се запитаме дали средствата отиват където трябва и дали оказват въздействието, което целят. Парите се разпределят тук и там, но вече не и за най-бедните региони и където наистина са необходими. Считам, че е време да се запитаме дали политиката на сближаване следва да бъде национализирана, като общите средства на равнище ЕС се насочват само там, където са действително нужни.

Второ, искам да кажа, че бюрокрацията безспорно трябва да бъде намалена: понастоящем 30-40% от наличните средства се харчат за нея, което определено е твърде много.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Постиженията на политиката на сближаване на Европейския съюз и добавената стойност, която може да донесе за стратегията „ЕС 2020“, са безспорни. Ролята, която политиката играе за повишаване на конкурентоспособността на регионите и за улесняване на способността им да се приспособяват, също трябва да се подчертае.

Въпреки че приоритетите на политиката на сближаване следва да се съгласуват с целите на „ЕС 2020“, считам, че трябва да има достатъчно гъвкавост, за да могат да се отчетат специфичните регионални особености и да се подкрепят по-слабите региони, с по-големи нужди, за да могат да преодолеят социално-икономическите затруднения и неблагоприятните природни условия и различията да се намалят.

Стабилната, добре финансирана регионална политика на Европейския съюз, която носи ползи на всички региони в ЕС, е предпоставка за постигането на нашите бъдещи цели.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-н председател, благодарен съм за възможността да участвам в разискване, което винаги е от голям интерес за колегите, които произхождат и живеят на острови, в моя случай например Канарските острови. Изказването ми е в съответствие с участието ми в разискването относно регионалната политика, съгласно член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което се проведе наскоро, и ще отбележа само три неща.

Първо, искам да подчертая, че разискването относно икономическите, социалните и териториалните аспекти на политиката на сближаване трябва да бъде в съответствие с финансовата перспектива за периода 2014-2020 г. Не въпреки кризата, а точно заради нея, сближаването е по-важно от всякога.

Второ, искам да подчертая, че политиката на сближаване не е секторна политика, а всеобхватна, което означава, че регионалното измерение на политиката на сближаване не може да се счита за специфична секторна политика, а по-скоро трябва да обхваща енергетиката, транспорта, съобщенията и иновациите.

Трето, искам да подчертая, че тя е особено важна за островните територии, които са външни граници на Европейския съюз и следователно сигурността им е подложена на заплахи, свързани с незаконен трафик, както и с глобализацията.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, както знаем, 27 държави-членки на ЕС, с голям брой региони, градове и общини и с население от 500 милиона, имат, разбира се, най-разнообразни нужди и проблеми. Освен това всяка инициатива на ЕС на равнище Брюксел има регионални и местни последици.

От 70-те години на миналия век структурната помощ е на разположение за необлагодетелстваните региони, за да се гарантира, че растежът на икономиката и на просперитета е географски балансиран. Но гледайки настоящото положение, не изглежда да сме се приближили към постигането на целите. Например милиардите, отпуснати под формата на субсидии на регионите на Ирландия и Гърция, не ги предпазиха да изпитат пълната сила на финансовата и икономическа криза. Регионите, които изгубиха статута си на области по Цел 1 при разширяването от 2004 г., не са много по-добре. Тяхното положение се подобри само статистически, т.е. на хартия, но е добре известно, че хартията не се яде. Големи региони могат да показват голям растеж, но в същото време могат да съдържат малки региони, които се борят за оцеляване.

Следователно трябва да направим политиката на сближаване по-ефективна, а отделните проекти – по-устойчиви.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Считам, че Европейската комисия следва да обясни ясно и подробно как ще бъде постигнато взаимодействие между средствата за сближаване и средствата за общата селскостопанска политика, като се има предвид, че хармонизирането им ще донесе повече добавена стойност за действията на ЕС и ще засили ефективността ни при постигането на нашите цели.

Не на последно място подкрепям отправените днес призиви за опростяване на правилата за всички фондове както на европейско равнище, така и на равнище държави-членки. Подкрепям и уважаемите колеги, заявили, че БВП трябва да остане основният критерий за определяне на допустимостта за помощта.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) Г-н председател, Уелс се възползва от структурното финансиране в голяма степен. Следователно не е изненадващо, че подкрепям сегашната основа на политиката на сближаване.

Считам, че структурното финансиране следва да бъде на разположение на всички региони в ЕС и да се предостави подходяща подкрепа на регионите, които вече не са региони по цел „Сближаване“. Считам, че конкурентоспособността следва да се запази, и по тази причина призовавам всички колеги, които са заинтересовани, да присъстват следобед на похода, организиран от Комитета на регионите.

И накрая, считам, че Европейският социален фонд следва да остане част от политиката на сближаване, а не да се изнася към секторни проекти. Очаквам с нетърпение публикуването на петия доклад за сближаването около 9 ноември. По-специално очаквам обсъждането на някои от подробностите, включително опростяването на процеса конкретно за кандидатите. Очаквам обсъждането и на определението за градска зона. Това е много важен въпрос.

Трябва също така, разбира се, да гарантираме, че политиката на сближаване и структурните фондове разполагат с подходящ бюджет в бъдеще.

  José Manuel Fernandes (PPE). – (PT) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, ако погледнем целите на политиката на сближаване, тя очевидно носи европейска добавена стойност. Показва европейската солидарност, като намалява регионалните асиметрии и допринася за икономическото, социалното и териториалното сближаване. За да може да го прави следователно, трябва да разполага с необходимите бюджетни средства. Политиката на сближаване също така трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да отчита регионалните особености, особено на по-слабо развитите региони, а брутният вътрешен продукт следва да продължи да бъде основен критерий за допустимост.

Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони трябва да бъде координиран със средствата на политиката на сближаване с цел повишаване на ефективността и постигане на максимални резултати. Също така подкрепям и призовавам Комисията да извърши оценка на усвояването на средствата за сближаване, за да могат спешно да се приемат мерки за подобряване на степента на усвояване.

  Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-н председател, „Европа 2020“, в разгара на най-сериозната криза в европейската икономическа история, трябваше да представлява ново начало. Последвалите обсъждания обаче засягаха бюджетната дисциплина и почти нищо друго. Изглежда, че тези, които призовават за повече съкращения, получават най-шумните ръкопляскания. Съветът прави съкращения, държавите-членки правят съкращения, а сега се оказва, че и тук, в Парламента, общото схващане е, че и бюджетът на ЕС трябва да се намали.

Не това е начинът да се гради бъдещето. Скоро Европейският съюз няма да има политика на сближаване, регионална политика, политика по заетостта и икономическа политика, а само финансова политика. Г-н Хаан и г-н Андор, притесняват ли ви повсеместните съкращения? Считам, че настоящото разискване е малко наивно.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, Вашето изявление, г-н Хаан, че политиката на сближаване и регионалната политика е в добро състояние и следва да бъде политика, която е близо до гражданите и включва различни, добре обмислени инструменти, е – струва ми се – добър отговор на въпроса, който задаваме в залата днес.

Преодоляването на кризата, която е тежка за всички нас, и постигането на целите на икономическата стратегия 2020 се нуждаят от политика на сближаване и ясни цели както за държавите-членки, така и за регионите. Определихме тази година за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване. Ще продължим да преследваме целта до 2020 г. Няма да я постигнем, ако Европейският социален фонд не е включен в политиката на сближаване. Това очакват местните органи и това твърди Комитетът на регионите, който ги представлява. Следователно трябва да обърнем сериозно внимание на тяхното становище в тази зала.

  Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Г-н председател, добре известно е, че териториалното сближаване, заедно с икономическия и социалния просперитет на държавите-членки и техните региони се нуждаят от комуникационни мрежи, които улесняват и позволяват истинско свободно движение на хора, стоки и услуги през границите. Мрежите трябва да гарантират по-голяма съгласуваност между системите за мобилност, по-голяма съгласуваност между целите за икономическо, социално и териториално сближаване и планирането на трансевропейските мрежи, които често се пренебрегват или се разработват паралелно, без да се гарантират неизплатените задължения.

До момента европейската политика по отношение на трансевропейските мрежи се сблъсква, за жалост, с огромен недостиг на средства както от Европейския съюз, така и от държавите-членки, особено в граничните участъци, които се считат за ничия земя.

Факт е, че в държавите-членки, които успяха да координират двете политики, е налице мултиплициращ ефект, който изпрати исторически изостанали региони, градове и техните граждани към сближаването, което всички ние искаме да видим.

Ето защо, за да постигнем основната цел да намалим различията и да доближим регионите и гражданите до нашето пространство на просперитет и благополучие чрез по-добри канали за комуникация, трябва да добавим една сериозна дискусия към дебата след 2013 г. относно спешната необходимост да се гарантира достатъчно финансиране на трансевропейските мрежи веднъж завинаги.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-н председател, политиката на сближаване обхваща и обединява различни широкообхватни цели на развитието, както и очакванията не само на регионите, но и на различни социални групи. Постиженията на политиката на сближаване и натрупаният опит показват, че тя може и трябва да отговори на новите предизвикателства, които се съдържат в стратегията „Европа 2020“.

Бързият икономически растеж не винаги означава намаляване на бедността. Ето защо Европейският социален фонд играе толкова важна роля и затова трябва да координираме различните политически стратегии. Изключително значение придобиват създаването на работни места и пригодената за целта система за обучение и преквалификация. Политиката на сближаване е основата за устойчивото развитие на градските агломерации и селските райони, като се отчитат специфичните им характеристики и възможности. Правилната координация на различните политически стратегии ще позволи на Фонда за развитие на селските райони и на други фондове да намалят закъсненията в развитието и да отчетат специфичния характер на по-слабо развитите области, включително селските райони.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE). – (PT) Политиката на сближаване не е просто един от инструментите на европейската интеграция, а може да се разглежда като реално въплъщение и динамично доказателство за самия европейски проект като общност от граждани, споделящи ценности на социална справедливост и солидарност.

В този контекст можем да разберем настояването политиката на сближаване да бъде насочена към всички региони и в критериите за допустимост да се включат и други освен единствения в момента критерий – брутният вътрешен продукт на глава от населението, за да бъдат по-справедливи. Не трябва да забравяме основната и крайна цел на политиката на сближаване, която е постигането на еднакъв жизнен стандарт за всички европейци, а това винаги означава обръщане на специално внимание на най-бедните региони, като някои от най-отдалечените райони, които се нуждаят от специфични за тях мерки.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Призовавам Европейската комисия да гарантира, че бъдещата политика на Европейския съюз на икономическо, социално и териториално сближаване ще отпусне големи суми за транспортния сектор, особено за интермодалността, и за енергийната ефективност на жилищни сгради. Считам, че тези инвестиции ще създадат работни места на местно и регионално равнище, като същевременно ще стимулират икономическото благосъстояние и развитието на малките и средните предприятия във въпросните сектори.

Не на последно място, г-н Хаан, надявам се, че след 2013 г. ще имаме отделна линия за финансиране на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион. Трябва да отбележа, че стратегията на ЕС за Балтийския регион разполага с 20 милиона евро само за 2011 г. Стратегията за Дунавския регион може да се превърне в един от най-успешните проекти на Европейския съюз.

  Iosif Matula (PPE). – (RO) Разискването на политиката на сближаване след 2013 г. е съвсем навременно предвид „Дните на отворените врати“ в Брюксел.

Фактът, че много участници от повечето региони на Европа са дошли тук, за да представят своите инициативи, усилия и резултати, както и недоволството си от различни области на регионалното развитие, засилва мнението ми, че политиката на сближаване на ЕС има конкретни резултати.

Един конкретен аспект, който се разглежда по време на настоящия програмен период, е доколко ефективно се използват наличните средства. Ще трябва да се съсредоточим върху прилагането на мерки за повишаване на равнището на усвояване на отпуснатите средства, особено в регионите, които изпитват затруднения в това отношение. Затова трябва да продължат усилията на европейско, национално и регионално равнище за опростяване на прилагането на политиката на сближаване. Определено трябва да се постигне подходящ баланс между опростяването на процедурите и гарантирането на ефективност и добро финансово управление, за да се изготви политика, която е лесна за изпълнение и с добър профил.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Нямам много време, г-н председател. Затова ще се съсредоточа само върху няколко въпроса.

(EN) Г-н председател, първо, не може да има повторно национализиране на ЕСФ, както не може да има повторно национализиране на ОСП. Имаме нужда от повече, а не от по-малко Европа.

Второ, крайно необходимо е да се опрости процесът на прилагане. Срещал съм групи, които не си правят труда да кандидатстват, макар че имат право на финансиране, тъй като е твърде сложно. Някои в действителност трябва да наемат експерт, който да изготви заявлението вместо тях. Това е абсурдно и трябва да спре.

Трето, считам, че е необходимо да се запазят и Цел 1, и Цел 2. Представлявах моята група в Манхайм и видях ползите от Цел 2. Считам, че това е важно.

И накрая, искам да кажа, че е необходимо също така – въпреки че някои от моите колеги в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) не са съгласни с мен – БВП да не е единственият критерий. Със сигурност трябва да бъде основният критерий, но не е единственият. Считам, че трябва да обсъдим въпроса и го очаквам с нетърпение.

  Luís Paulo Alves (S&D). – (PT) Европейският социален фонд (ЕСФ) е може би инструментът, който прави най-много за насърчаване на сближаването. Следователно трябва да се координира тясно с Европейския регионален фонд. Важно е да се възприеме местен подход към проблемите за решаване, с други думи, глобална визия за действия на местно равнище. Местните и регионалните органи са тези, които знаят най-добре какво е положението на място, от какви инвестиции се нуждаят за създаването на работни места и какви са най-подходящите мерки за насърчаване на заетостта в техните региони. Трябва да вземем предвид положителния опит на регионите.

На Азорските острови, един от най-отдалечените региони, където безработицата по принцип достига рекордни нива, равнището й в момента е 6,5%, най-ниското в Португалия. Това до голяма степен се дължи на перспективно планираната стратегия, използвана за заетостта, която определя кои фактори да се разгледат и как да се постигнат желаните цели, а също и на използването на ЕСФ като оперативен инструмент на въпросната стратегия по отношение на образованието, обучението и повишаването на заетостта.

Повсеместното прилагане на политиката на сближаване е единственият начин да се гарантира успехът на стратегията „Европа 2020“.

  Piotr Borys (PPE). – (PL) Г-н председател, политиката на сближаване или регионалната политика може да бъде един от ключовите двигатели на развитието на Европейския съюз. Това е политика, която е по-благоприятна за гражданите от повечето други и която се концентрира върху практически цели и върху решаването на практически, важни проблеми. Затова трябва да решим въпросите, свързани с териториалното сближаване, в рамките на политиката на сближаване. Ключовите сред тях са пътното строителство, високоскоростните железопътни връзки и пълното сближаване, което ще повиши мобилността в Европа.

По отношение на Европейския социален фонд изглежда няма да можем да осъществим амбициозните предложения на стратегията „Европа 2020“. Понастоящем една трета от европейците нямат професионална квалификация. Считам, че днес фондът до голяма степен следва да инвестира именно в професионалното обучение и ученето през целия живот и да доведе до повишаване на квалификацията на европейското общество. Освен това средствата могат да бъдат насочени не само към въпросите на социалното приобщаване, но и към по-голяма професионална мобилност на европейските граждани.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Политиката за регионално развитие е ключов елемент от икономическото, социалното и териториалното развитие на Европейския съюз и следователно системното му осъвременяване в отговор на новите тенденции заслужава специално внимание и трябва да бъде приоритет за Европейския съюз дори и след 2013 г.

Богатият опит от миналото трябва да доведе до премахване на повтарящи се грешки, до по-голяма ефективност и до бързо и висококачествено прилагане на политиката на сближаване, както и до гладко функциониращо партньорство и по-голяма прозрачност. Твърдо считам, че прилагането на политиката на сближаване трябва в бъдеще да бъде по-ориентирано към резултатите и качеството на резултатите, което изисква по-добро наблюдение и оценка на ефективността на програмите в рамките на регионалната политика и политиката на сближаване, така че средствата да отиват за инфраструктура, наука и изследвания, както и за борба с безработицата – за предприятия и граждани – така че регионите да могат да се развиват и да се изравнят с най-добрите.

  Silvia Costa (S&D). – (IT) Г-н председател, искам да подкрепя запазването на отделен бюджет и правила за Европейския социален фонд, макар и с по-голяма интеграция с всички останали структурни фондове.

Въпреки това правилата трябва да бъдат преразгледани в най-малко пет области: нуждаем се от опростяване и повишен мониторинг на резултатите, а не само на процедурите; наистина трябва да се възползваме максимално от опита, като натрупания в италианските региони през последните две години, за да предложим цялостни насоки, обучение, преквалификация и подкрепа, за да спомогнем приобщаването на работниците, останали без работа или незаети в МСП; трябва да насърчим партньорства между образователните институции, университетите и предприятията, за да предоставим възможности за непрекъснато обучение, което отчита необходимостта от нови умения; нуждаем се от повече транснационални проекти, които до момента са само експериментални; нуждаем се и от повече национални и транснационални инициативи за работа и обучение за младите хора.

Считам, че въз основа на посочените и други въпроси трябва да преразгледаме перспективата за въвеждане на нови правила за Европейския социален фонд.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, обсъждаме политиката на сближаване и регионалната политика. Както някои от вас може би вече знаят, има документ относно бъдещето на общата селскостопанска политика към 2020 г., който засяга и бъдещите териториални предизвикателства. Така че има връзки между всички наши политики. Във всяка от тях искаме адекватно финансирана политическа рамка.

Имам няколко коментара по отношение на резолюцията. Нуждаем се и от съгласуваност в държавите-членки. Видяхме как политики на държави-членки отменят добрата работа на политиката на сближаване и регионалната политика. Тази седмица се срещнахме с представители на регионални органи, които говориха за голямо недоволство в опитите за достъп до финансиране. Не само трябва да чуем гласа им, но и да се вслушаме и да отговорим.

Подкрепям резолюцията.

  Csaba Sógor (PPE). – (HU) Политиката на сближаване и регионалната политика на Европейския съюз е изключително важна не само за повишаването на конкурентоспособността, но и за практическото прилагане на концепцията за единна Европа. Считам, всички сме съгласни, че една наистина обединена Европа ще се изгради в средносрочен и дългосрочен план само ако равнищата на икономическо развитие са балансирани. За ефективното изпълнение на стратегията „ЕС 2020“ и за постигането на целите й е необходимо всички региони с различно равнище на развитие да се възползват от процеса. Затова е от съществено значение средствата за сближаване да се запазят за по-малко развитите региони. Не трябва да позволяваме Европа да се раздели на две в резултат от забавено развитие на държавите-членки, присъединили се към ЕС след 2004 г.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Във всички стратегии и рамки трябва да имаме предвид факта, че Европа не е проект за изграждане на музей на открито. Тя не е комунистическа утопия, където всеки работи и получава каквото иска. Европейският социален фонд не е инструмент за прилагане на такива идеи. Той е инструмент за подпомагане на развитието, но преди всичко осигурява помощ на тези, които не могат да си помогнат сами.

Ако хората имат проблеми със заетостта, жилищното настаняване, храната или здравето, трябва да им помогнем – това е солидарност. Не изкуствено създадени работни места, които деформират пазара на труда, и не изравняването на социалните и регионалните различия, което се доближава до егалитаризъм. Ако не искаме да споделим съдбата на княз Потьомкин, трябва да избягваме да използваме думата „социални“ по-често от думата „отговорни“. Световната финансова криза е предупреждение да не бъдем нереалистични и безотговорни.

  Jiří Havel (S&D). – (CS) Г-н председател, искам да изразя своята благодарност за днешното представяне и последвалата плодотворна дискусия. Те ме изпълват с голям оптимизъм. Фактът, че е налице съгласие относно необходимостта от политика на сближаване, е безспорно добра новина за всички, а фактът, че съществува съгласие в рамките на Парламента, е, разбира се, още по-положителен.

Искам да благодаря на Комисията, че се готви да улесни усвояването на средствата. Имах възможност да разгледам предложението й и със сигурност то е стъпка в правилната посока.

Накрая искам да отбележа, че сближаването има абсолютно и относително измерение. Абсолютното е това, което всички ние разбираме като подкрепа за най-бедните региони, но относителното, в рамките на отделните държави, е също толкова важно. Застъпвам се за него, за да гарантирам, че не е забравено.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, първо искам да благодаря на г-н Хаан, бивш австрийски министър на науката и научните изследвания, че започна нов дебат, който ще има голям принос за насърчаването на растежа в Европа. Ако всяко малко и средно предприятие в Европа създаде по едно допълнително работно място, няма да има повече безработица в Европа. Ето защо трябва да помислим как можем да дадем възможност на малките и средните предприятия да наемат нови служители, а също и да играят по-активна роля на международните пазари за износ.

Научните изследвания и транспортната инфраструктура са също важни въпроси. На Комисията й предстоят важни задачи, когато става въпрос за преструктурирането на връзката изток-запад, например от Париж до Будапеща, или връзката север-юг. В тези области могат да бъдат създадени новите работни места, които са спешно необходими в Европа в момента.

  Nuno Teixeira (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, политиката на сближаване е основният стълб на европейската солидарност. Именно чрез сближаване постигаме целта за намаляване на регионалните различия и стимулираме хармонично развитие в целия Европейски съюз. Трябва да създадем рамка за предстоящия период 2014-2020 г., която може да повиши ефективността на регионалната политика. Доброто управление трябва да се насърчава на всички равнища чрез по-голямо участие на регионалните и местните органи при спазване на принципа на субсидиарност, както е посочено в новия Договор от Лисабон.

Специфичните условия в най-отдалечените региони не трябва да се забравят. Тези региони са изправени пред големи предизвикателства и трябва да продължат да се възползват в бъдеще от специални разпоредби при прилагането на европейските политики. Брутният вътрешен продукт трябва да остане основният критерий за допустимост, но трябва да вземем предвид и други показатели, за да представим по-пълна картина на положението в регионите.

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, разискването беше много оживено и ангажирано. Искам да благодаря на всички, които се включиха. Също така искам да напомня на всички и да повторя, че регионалната политика е политика на инвестиции, която обхваща всички региони. Тя следва да се счита за интегрирана политика, поради което определено се съсредоточава върху градовете. Защото различни области на политиката са съсредоточени в градовете, включително загуби на енергия, намаляване на енергийното потребление, потребление на енергия, транспорт и социални проблеми. Всичко това са фактори, които трябва да разглеждаме цялостно.

Силно подкрепяме призивите за опростяване на правилата. Но трябва да проявите разбиране, защото трябва да вземем под внимание също и изискванията на данъкоплатците. Няколко от ораторите посочиха необходимостта от опростяване, но трябва да го направим, като въведем стандартизирани правила за различните фондове, доколкото това е възможно.

Искам да ви благодаря за разискването и за подкрепата на Парламента. Но ви призовавам да направите така, че гласът ви да бъде чут на национално равнище, за да привлечете подкрепа за каузите, за които говорихте днес, така че регионалната политика да остане в центъра на европейската политика в бъдеще.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, за мен също беше изключително полезно разискването относно бъдещето на политиката на сближаване и на Европейския социален фонд в нейните рамки.

Съгласен съм с тези, които подчертаха, че това е ключов финансов инструмент в подкрепа на стратегията „Европа 2020“ и нейните три цели: той е интелигентен, устойчив и включва приобщаващ растеж. В рамките на приобщаващия растеж трябва да подкрепим и двете цели: увеличаване на заетостта и намаляване на бедността. Двете са взаимосвързани и трябва да направим ЕСФ способен да обслужва широк кръг от цели в рамките на социална програма.

Ясно е, че разискването посочи основните заплахи за политиката на сближаване, като например разделянето по сектори, национализацията или отслабването на общия капацитет с намаляването на средствата. Трябва да ги избегнем и да определим въпросите, които изискват по-нататъшни действия. Трябва да гарантираме обновяване на предмета на ЕСФ и на начина, по който ЕСФ финансира целите.

Готов съм да работя с вас по конкретни въпроси, като опростяване, подобряване на оценката, на условията, проучване на възможностите на финансовия инженеринг и сътрудничество с други източници на финансиране, защото предизвикателствата са огромни.

Наясно сме с проблемите по отношение на усвояването, особено в Гърция в рамките на няколко години, и работим усилено със службите и с органите на държавите-членки за отстраняване на пречките пред по-бързото изплащане. В общ интерес за Комисията и за държавите-членки е да постигнем напредък по въпроса. Но е много ясно и с г-н Хаан считаме, че всички сме съгласни, че трябва да гарантираме стабилна политика на сближаване в бъдеще и стабилен и видим Европейски социален фонд в нейните рамки.

  Председател. – Внесени са две предложения за резолюции⁽¹⁾ на основание член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след малко.

Писмени изявления (член 149)

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) С гласуването на резолюция днес, четвъртък, 7 октомври 2010 г., Европейският парламент настоява Комисията да обърне внимание на значително подобряване на инструментите на политиката на сближаване. Благодарение на Договора от Лисабон, сближаването вече не е само икономическо и социално, но и териториално. Регионалната политика е едно от основните оръжия на европейската интеграция; втората позиция в бюджета на Съюза след общата селскостопанска политика. Европа трябва да приеме цялостна стратегия за развитието на своите региони. Развитието на трансграничните транспортни връзки е едно от най-големите предизвикателства пред политиката. Един от приоритетите в тази област е маршрутът през Пиринеите между Франция и Испания, който касае в частност югозападния европейски избирателен район. Понастоящем пътните и железопътните връзки не отговарят на очакванията. Някои региони, макар и свързани от социално-икономическа гледна точка, не разполагат с достатъчно средства за комуникация. Различните проекти, които Комисията трябва да приложи в този географски район, ще се осъществят в средносрочен и дългосрочен план. Затова те трябва да бъдат включени в обсъждането на политиката на сближаване след 2013 г.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) В настоящата икономическа и социална криза Европейският социален фонд (ЕСФ) е един от основните финансови инструменти на Европейския съюз за борба с масовата безработица, както и с бедността и социалното изключване. Освен това фондът играе важна роля за обучението на работниците, ученето през целия живот, подобряването на възможностите за работа и интегрирането на работниците на пазара на труда. Съгласна съм, че за да постигнем целите на стратегията „Европа 2020“, особено по отношение на заетостта и социалните въпроси, трябва да укрепим Европейския социален фонд и да повишим неговата ефективност, като същевременно подобрим процедурите на финансиране със средства на фонда. Понастоящем системата за финансиране е твърде сложна и поради това е много важно Комисията да опрости процедурите на финансиране със средства на структурните фондове и да ги направи по-гъвкави, защото само това ще позволи на държавите-членки да използват средствата от ЕСФ възможно най-ефективно за създаване на нови и по-добри работни места. По отношение на финансирането от структурните фондове не трябва да забравяме прозрачността и засилването на контрола върху средствата, предназначени за подпомагане. Освен това призовавам Комисията да разпределя средствата от ЕСФ по още по-ефективен и целенасочен начин в бъдеще и да предприеме всички възможни мерки да гарантира, че парите на ЕС отиват пряко при хората, живеещи в бедност, които се нуждаят от помощта най-много. Само един по-ефективен и по-стабилен фонд може да допринесе за намаляване на безработицата и бедността в Европа в бъдеще.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Считам резолюцията, внесена въз основа на въпроса с искане за устен отговор, за важна в много отношения. Със сигурност си струва да се спомене, че общата позиция, представена в проекта на резолюция, подчертава призива, основан на опита от текущия програмен период, структурата на политиката на сближаване за периода след 2013 г. да бъде опростена, честна и прозрачна. Считам БВП за основния критерий за определяне на допустимостта за помощта в рамките на регионалната политика. Възможно е обаче да се обсъди добавянето на други измерими показатели за определяне на допустимостта за помощта в рамките на регионалната политика, при положение че тяхното значение може да се докаже. В същото време считам, че е важно Европейският социален фонд да остане част от регулаторната рамка на общите разпоредби относно средствата по политиката на сближаване. Трябва да подчертаем, че фондът следва да има свои собствени правила. При формулирането на регионалната политика и политиката на сближаване след 2013 г. считам, че е абсолютно необходимо тя да се координира в областта на развитието на селските райони с другия стълб на общата селскостопанска политика, така че двете политики да не работят за противоположни или взаимно изключващи се цели.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Структурните фондове допринасят за стотици икономически, социални и културни проекти във всеки регион на Европа с дейност възможно най-близо до гражданите. Тяхната роля за успеха на стратегията „ЕС 2020“ е от решаващо значение. Като по-голямата част от моите колеги в комисията по регионално развитие смятам, че е наложително да се гарантира за в бъдеще една стабилна и добре финансирана политика на сближаване, насочена към всички европейски региони. Миналата година се говореше, че Европейската комисия може би планира частична повторна национализация на структурните фондове. Това е недопустимо. Ще се боря за запазване на европейската добавена стойност на политиката на сближаване на регионално равнище. Някои хора искат също структурните фондове да се съсредоточат още повече върху най-бедните региони. Това е лудост: политиката на сближаване не е политика на милостиня; т.нар. богати региони също изпитват много социални и икономически структурни проблеми. Сближаването изисква солидарност между всички региони. Заслужава си да разгледаме критериите, използвани за оценка на допустимостта за финансиране от структурните фондове. БВП трябва да остане основният критерий, но Комисията следва да разгледа и други показатели, които биха могли да отчетат по-добре регионалните затруднения.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Всички знаем, че Европейският социален фонд е основният финансов инструмент, с който Европейският съюз разполага за подпомагане на политиките по заетостта на държавите-членки. В момента сме изправени пред криза на равнище ЕС и способностите на държавите-членки да се справят със ситуацията, породена от финансово-икономическата криза, са различни. Приветствам намерението на „Европейската платформа срещу бедността“ да се гарантира икономическо, социално и териториално сближаване, което ще се възползва от подходяща финансова подкрепа. Но считам, че подкрепата от Европейския социален фонд трябва да се основава на солидарността. Бъдещият Европейски социален фонд трябва да подкрепи усилията на регионите да обучат човешки ресурси, за да могат да спазят насоките за развитие при възможно най-ниски разходи за труд.

  Zita Gurmai (S&D) , в писмена форма. – (EN) По време на съществуването си ЕСФ винаги е приспособяван към текущите икономически приоритети на ЕС. Очевидно е, че ЕСФ трябва да се адаптира отново, тъй като обстоятелствата са се променили. Трябва да се адаптира към стратегията „ЕС 2020“, в която повишаването на заетостта е ключова цел. Трябва да се адаптира към кризата. ЕСФ не е инструмент за управление на кризи per se, но сега трябва да функционира по време на криза. Не трябва да забравяме, че дори и след края на макроикономическа криза равнището на заетостта може да остане ниско. Безработицата нарасна в Европа. Някои европейски държави са принудени да наложат бюджетни съкращения, които заплашват работни места, особено в публичния сектор. По-голямата част от работещите в публичния сектор са жени. Следователно съкращенията в публичния сектор заплашват най-вече жените. Повишаването на участието на жените на пазара на труда е ключова цел на „ЕС 2020“ и за всички разумни политици – участието на жените е особено важно за опазването и прекрояването на нашия социален модел. Затова следва да помогнем на загубилите работата си поради бюджетни съкращения. Някои държави ще подкрепят национализирането на ЕСФ до известна степен в следващия бюджет. Но аз считам категорично, че Европейският социален фонд трябва да остане неразделна част от политиките на ЕС.

  Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) Когато говорим за бъдещето на политиката на сближаване и по-специално за целите, приоритетите и структурата на политиката, трябва да споменем цялостната интеграция на ЕС, регионалните енергийни пазари и стратегическата инфраструктурна мрежа, насърчаваща използването на възобновяеми енергийни източници, защото проектите за развитие на градските и селските райони, финансирани от структурните фондове, представляват много важна част от инвестициите на ЕС в енергетиката. Тук се включват инвестиции в топлофикация, някои проекти за енергийна ефективност и за развитие на местните и регионалните енергийни мрежи. Трябва да подобрим бъдещото използване на наличните средства на ЕС по начин, който подкрепя мерките за енергийна ефективност, и да насърчим по-широко използване на структурните фондове и на Кохезионния фонд за целта. По отношение на енергийната политика, средствата, използвани за научни изследвания, развитие и демонстрации, трябва да се удвоят до 2020 г. Това следва да включва и значително увеличение на средствата, предназначени за възобновяема енергия, интелигентни мрежи и енергийна ефективност. Един от инструментите, които могат да допринесат за постигането на целта, е политиката на сближаване и регионалната политика на Европейския съюз след 2013 г.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) От решаващо значение ще бъде да се обвърже и приспособи бъдещата политика на сближаване към стратегията „ЕС 2020“, тъй като само тази връзка може да осигури устойчив икономически растеж, конкурентоспособност и създаване на нови работни места. В същото време не трябва да позволяваме политиката на сближаване да бъде раздробена. „ЕС 2020“ ще бъде важен компонент на бъдещата политика на сближаване, но не може да я замести. Едно радикално опростяване на правилата на финансиране е крайно необходимо, за да се подобри достъпът до европейските фондове на местно равнище и на равнище неправителствени организации. Тези равнища предлагат най-добрия потенциал за пълноценно и целенасочено използване на европейските средства. За често прекомерната бюрократична отчетност отива повече време и енергия, отколкото за реалното изготвяне на проектите. Подобен дисбаланс е все по-сериозна практическа и морална пречка пред по-нататъшния напредък. Когато изготвяме рамката за следващия финансов период, ще бъде важно да включим навреме представители на регионите и на деловите среди. Техният опит и усет следва да се разглеждат като ценен принос в ефективното прилагане на бъдещата регионална политика и при получаването на допълнителни средства.

  Ádám Kósa (PPE), в писмена форма. – (HU) Предложението за резолюция на комисията по заетост и социални въпроси правилно подчертава значението на подкрепата за МСП и взаимодействието между структурните фондове, тъй като макар Европейският социален фонд да е пример за успех, все още се допускат грешки и съществуват много проблеми, особено по време на финансово-икономическата криза. Освен това предоставените възможности и положителните ефекти от Европейския план за икономическо възстановяване също ще намалеят в бъдеще. Съгласно плана, разпоредбите на Общия регламент за групово освобождаване (Регламент (ЕО) № 800/2008) преди позволяваха на държавите-членки да предоставят временно допълнителни субсидии и компенсации за наемането на хора с увреждания, в съответствие с редица условия.

Що се отнася до опростяването, предложено относно ЕСФ, не въпросите, свързани с управлението на фонда, следва да са в центъра на вниманието. Вместо това приоритет следва да бъде да се гарантира действително постигане на взаимодействие (припокриващи се субсидии и допустимост) в хода на планирането и прилагането от държавите-членки. Освен това трябва да спре непрекъснатото нарастване на броя на експертите без полезни квалификации, тъй като безработицата сред групите в неравностойно положение трябва да бъде намалена. В същото време трябва да се утвърдят мрежите и професионалното сътрудничество между експертите. Рамка за постигане на това би могло да бъде развитието на трансгранично сътрудничество въз основа на вътрешнорегионални връзки.

Не на последно място, позволете да коментирам казаното от членовете на Комисията, г-н Хаан и г-н Андор: трябва да се обърне по-голямо внимание и на въпросите, свързани с урбанизацията и устойчивостта. Намаляването на тежестта върху домакинствата и на непропорционалното разпределение на задачите в рамките на обществото, което затруднява създаването на семейство, както и подобряването на достъпа, са от съществено значение за постигане и гарантиране на по-активни и по-здрави възрастни хора.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Политиката на сближаване е от съществено значение за процеса на европейска интеграция. Нуждаем се от единна регионалната политика на равнище ЕС, която ще доведе до устойчив растеж, създаване на работни места и модернизиране в целия Европейски съюз. Ще постигнем успешно целите си само чрез жизнеспособно взаимодействие между всички европейски политики и с подходящи бюджетни инструменти. Регионалното измерение трябва да бъде взето изцяло предвид в предложеното преразглеждане на бюджета на ЕС и на бъдещата финансова рамка. Политиката на сближаване след 2013 г. ще трябва да осигури лесен, прозрачен преход, основан на подходяща количествена оценка на опита и подходяща оценка на специфичните икономически и социални характеристики на съответните региони, като по този начин им гарантира осезаем напредък. БВП трябва да остане основният критерий за определяне на допустимостта за помощ по линия на регионалната политика. Въпреки това трябва да бъдат приети и други показатели, след като се направи задълбочена оценка на приложимостта им. Принципът на субсидиарност, управлението на различни равнища, стратегическото планиране и опростеното прилагане на регионалната политика трябва да бъдат свързани ефективно, за да се постигне идеален баланс между качество, изпълнение и финансов контрол.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Искам да кажа няколко думи. Тези, които са добре информирани, знаят, че обсъждането на бъдещето на въпросната политика започва да става все по-интензивно. Понякога се задава дори въпросът дали политиката изобщо трябва да съществува. Политиката на сближаване има своите поддръжници, но и своите критици. Искам да спомена основната идея зад създаването на политиката на сближаване през 1974 г. – принципа на солидарност между икономически по-напредналите и икономически по-слабите райони. В ЕС продължават да съществуват значителни различия и докато не бъдат изравнени, безпроблемното изпълнение на идеята за свободно движение на услуги или капитал е немислимо. Има редица експертни проучвания, които показват, че политиката на сближаване функционира по принцип и създава желаната добавена стойност, и затова считам критиките по-скоро като предупреждение за процедурни грешки и призив за подобряване в бъдеще.

Знаем, че положението се е променило от 1974 г. насам и че сега политиката на сближаване е важен инструмент за развитието на европейските региони и градове. Това е и сериозен довод тя да продължи да съществува и да обхване цялата територия на ЕС. Необходимо е да има дискусия относно равнището на подкрепа в различните региони, в резултат от преговорите между Съвета и Парламента. Считам, че Комисията ще излезе с добри предложения. Искам да изразя моето твърдо убеждение, че с правилната структура критиците ще замълчат и ще защитават съществуването на политиката на сближаване за всички граждани на ЕС.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Благодарен съм на г-жа Hübner за отговорната й работа. Всички въпроси, включени в резолюцията, са понастоящем значими за Латвия. За съжаление, в програмата на политиката на сближаване Латвия е представена от един регион. За сравнение, Полша например се състои от 16 региона. Във връзка с това се наблюдават груби нарушения при прилагането на структурните фондове на ЕС в Латвия. Получих много доклади, че вместо да насърчават прилагането на фондовете на ЕС, длъжностни лица в латвийското Министерство на икономиката и в Министерството на регионалното развитие възпрепятстват процеса, като искат незаконни плащания от обикновените хора в Латвия. За прилагането на фондовете не помага и фактът, че Латвия се брои за един регион. Това дава на политически ангажирани сили възможността да спират проекти в местни органи, в които политическите им партии не са представени. Същевременно дават зелена светлина на онези, които са включени в тесния им корумпиран кръг. Всичко това не позволява на региони като Latgale да се възползват пълноценно от средствата, заделени за прилагането на политиката на сближаване. Спешно трябва да се извърши общ преглед на прилагането и ефективността на структурните фондове на ЕС в Латвия. Готов съм да участвам активно в този преглед.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Въпреки уверенията на Комисията и Съвета политиката на сближаване е в опасност, тъй като размерът на бюджета й кара някои хора да завиждат. Въпросната политика, която насърчава балансираното развитие на регионите в Европа, отговаря за една трета от разходите на Общността между 2007 и 2013 г. Важно е да помним някои от нейните принципи: политиката на сближаване следва да продължи да бъде политика на Общността, със значително финансиране, децентрализирано управление на различни равнища и общ и интегриран подход, за да отговори на сложните предизвикателства, пред които са изправени всички европейски региони. Макар че БВП трябва да остане основният критерий при определяне на допустимостта на регионите за помощ, трябваше да се борим, за да започнем обсъждане и на други критерии. С хуманистичната си традиция Европа трябва да остане начело на дебата за нови начини да се оцени богатството и благосъстоянието на нашите съграждани. И накрая, териториалното сътрудничество заслужава особено внимание в рамките на следващата политика на сближаване. Тази цел е олицетворението на Европа във всекидневния живот на нашите съграждани и прави „все по-голямото обединяване на народите на Европа“ възможно.

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) Европейската регионална политика след 2013 г. трябва да обхваща всички региони, като същевременно е достатъчно гъвкава, за да отчита регионалните и териториални различия. За да разгърнем напълно потенциала за растеж на регионите и да постигнем икономическо, социално и териториално сближаване в Европейския съюз, от съществено значение е да се съсредоточим върху конкурентоспособността, както и върху сближаването. По-конкретно трябва да вземем предвид дребните проблеми в богатите държави-членки. Също трябва да обърнем специално внимание на нуждите на планинските региони, когато планираме и прилагаме структурни мерки. Специфичните географски характеристики на тези региони пораждат специфични проблеми, които трябва да бъдат отразени в съгласувани стратегии и мерки. Освен градското измерение, развитието на селските райони под шапката на регионалната политика е особено важно. Чрез координиране на секторните и териториалните мерки можем да разгърнем в най-пълна степен взаимодействието и да избегнем евентуални конфликти.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Председател. – Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

- Преди гласуването:

  Димитър Стоянов (NI). - Тази сутрин активисти на някаква екологична организация си позволиха посегателство върху шестнадесет от двадесет и седемте флагове на националните държави на Европейския съюз. Колеги, каквато и да е идеята, каквато и да е каузата, аз смятам и съм сигурен, че вие ще ме подкрепите. Недопустимо е да се извършва посегателство върху национални символи. Още повече, че посегателството върху българското знаме е престъпление според българския наказателен кодекс и виновното лице трябва да бъде предадено на съответните органи. Съгласете се, че независимо от каузата, е недопустимо посегателство върху националните символи на държавите-членки.

- След гласуването:

  Barbara Matera, докладчик. – (IT) Г-н председател, днешното гласуване не представя конкретни проблеми и спазва консолидираната процедура. Най-актуалната статистическа рамка показва устойчив ръст на заявленията, получени от държави-членки в подкрепа на един фонд, който функционира с различна степен на гъвкавост.

Европейската комисия вече даде знак за своето доверие във фонда, разпределяйки нови ресурси по бюджетния ред на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Това е знак за прагматизъм, който беше също така потвърден от комисията по бюджети тази седмица. Следователно ангажиментът на Европа към нейните граждани беше потвърден отново чрез решимостта на Парламента да намери ресурс в бюджета за 2011 г., независимо от неговите значително съкратени маржове, да осигури реална стойност за този фонд.

  Председател. – Kheira Leila Ettayeb, председател на комисията по образование, обучение, висше образование, научни изследвания и религиозни въпроси към алжирския Съвет на нацията и Pier Antonio Panzeri, председател на делегацията за връзки с Магреб, председателстваха съвместно заседанието, свързано с 10-та междуправителствена среща на Европейския парламент и алжирския парламент.

Надявам се, че срещите, които имахте в Европейския парламент, са били ползотворни и са допринесли в положително отношение за сближаване на двете институции.

- Преди гласуването:

  Véronique Mathieu, докладчик. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, произтичайки от единодушното гласуване в комисията по бюджетен контрол, решението за отказ за освобождаване от отговорност, което беше представено пред вас днес, е от жизненоважно значение за нашата институция.

На първо място, силно желая да ви припомня за професионализма и усилията, положени от другите регулаторни агенции за спазване на стандартите за добро администриране. Тези усилия не следва да се покваряват от лошия пример, даден от Европейския полицейски колеж (CEPOL). Ето защо Парламентът трябва да изпълни своите отговорности на орган, който взема решение за освобождаване от отговорност, и да откаже да освободи от отговорност CEPOL за финансовата 2008 г. при наличието на известните ни обстоятелства.

В тази връзка Парламентът не може да приеме сериозните управленски пропуски на предишния директор и освен това той не може да приеме факта, че управителният съвет не е изпълнил своите отговорности и не е предприел необходимите мерки.

Накрая, като се има предвид, че колежът изпитва значителни затруднения от 2006 г. насам и че няма да се наблюдава напредък до 2014 г., вече е неприемливо той да се нуждае от най-малко девет години, за да достигне подходящо ниво на добро администриране.

В заключение, бих искала да благодаря на докладчиците в сянка за тяхната работа по този въпрос.

- Преди гласуването:

  Tanja Fajon, докладчик. – (EN) Г-н председател, предстои ни много важно гласуване и бих искала да помоля най-учтиво колегите да дадат силна подкрепа за предоставяне на безвизов режим за Босна и Херцеговина и Албания. Тези държави го заслужават.

Бих искала да приветствам министъра на външните работи на Босна и Херцеговина, Свен Алкалай, и председателя на албанския парламент Жозефина Топали. Те са тези, които ще съобщят положителната новина от нашата институция.

(Ръкопляскания)

- Преди гласуването на параграф 7:

  Corien Wortmann-Kool (PPE). – (EN) Г-н председател, в параграф 7 се призовава за преразглеждане на капацитета на ЕС за незабавни ответни действия при инциденти и за Европейски план за действие. Във втората част на параграфа има конкретна препратка към арктическата зона. Устното предложение за изменение е в допълнение към тази втора част и гласи „освен това отбелязва, че районът на Средиземно, Балтийско и Северно море трябва да бъде взет под внимание“.

(Парламентът приема устното предложение за изменение)

- Преди гласуването на параграф 16:

  Vytautas Landsbergis (PPE). – (EN) Г-н председател, предлагам да се вмъкне кратко определение по отношение на сондажни операции, за да се избегнат неточни тълкувания в случаите, когато са засегнати и трети държави. По отношение на сондажните операции, бих желал да добавя „от ЕС и трети страни“. Моля за вашата подкрепа във връзка с това.

(Парламентът приема устното предложение за изменение)

- След гласуването:

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) В качеството си на докладчик бих желал да ви благодаря за това, че гласувахте. Целта беше в сътрудничество с Европейската комисия да се определят най-високите възможни стандарти за нефтодобивни операции в европейски води.

Същевременно бих желал да изразя съчувствие и солидарност с моите унгарски колеги и с това, което те преживяват в момента във връзка с токсичния разлив. Ние следва да създадем възможно най-високи стандарти също и за опасните отпадъци в Европа.

(Заседанието се прекъсва за няколко минути)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

  Председател. – Скъпи колеги, госпожи и господа, позволете ми от ваше име да приветствам в Европейския парламент всички наши почетни гости. Благодаря ви,че дойдохте. Много от нас си спомнят – някои от нас, които са твърде млади, знаят от историята – за обединението на Германия преди 20 години.

На него присъстваха четирима велики световни лидери: президентът на Съединените американски щати, Джордж Буш старши, ръководителят на Съветския съюз, Михаил Горбачов, министър-председателят на Обединеното кралство, Маргарет Тачър, и президентът на Франция, Франсоа Митеран, и, разбира се, външните министри на четирите държави, преговарящи за договора за обединението.

Днес един от външните министри е при нас. С удоволствие приветствам с добре дошъл в Европейския парламент Ролан Дюма. Много се радваме да Ви видим.

Приветстваме също така и двамата германски ръководители по онова време: канцлера на Западна Германия, Хелмут Кол и министър-председателя на Източна Германия Лотар де Маициере. Добре дошли в Европейския парламент 20 години по-късно.

Европейските институции изиграха много важна роля за обединението на Германия. Бих желал също така да приветствам с добре дошъл, от името на всички нас: добре дошъл у дома на Енрике Барон Креспо, бивш председател на Европейския парламент. Енрике, това е Вашият дом! Благодаря Ви за присъствието.

И не на последно място, разбира се, председателя на Европейската комисия по онова време, председателя Жак Делор. Много се радваме да Ви видим. Изключително сме благодарни и си спомняме много добре Вашите изказвания от онези времена. Вие бяхте голям поддръжник на единството на Германия и това беше много важно за всички нас. Нямаше да има обединение на Европа, ако го нямаше обединението на Германия. Онези дни бяха забележителни за нашия континент и ние можем да се гордеем с това, и винаги ще помним онези времена.

(Парламентът удостоява оратора с ръкопляскания със ставане на крака)

Основно решение по онова време беше решението за границите на обединена Германия. Това беше важно решение за цяла Европа, за мира, сигурността и равновесието на нашия континент. Това, по-конкретно, се отнася за решението относно източната граница на Германия на Лужицка Ниса и Одер.

Позволете ми да приветствам също така ръководителите на нашите европейски институции. Много се радваме да ви видим. Най-напред, при нас са председателят на Европейския съвет, Херман Ван Ромьпой, председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу, и представителят на ротационното председателство на Съвета, г-н Шастел. Приветствам всички вас най-сърдечно с добре дошли отново в Европейския парламент.

На това заседание имаме двеста почетни оратори. Първият от тях е Лотар де Маициере, музикант, адвокат, но най-вече водещ политик, първият и последен свободно избран министър-председател на Източна Германия. Той подписа Договора 2+4 и след обединението беше назначен от канцлера Кол за министър по специалните въпроси.

  Лотар де Маициере, бивш министър-председател на Германската демократична република. – (DE) Г-н председател, г-н Делор, госпожи и господа, гледайки наоколо, забелязвам много известни и познати лица и съм много доволен, че виждам всички ви отново.

За мен е огромна част да имам възможност да говоря пред вас по този случай днес в Европейския парламент. Това дава да се разбере, че обединението на Германия не беше просто национален въпрос, но също и основен европейски въпрос. Бих могъл дори да кажа, че с обединяването на Германия ние сложихме край на заблудения национализъм на европейските народи. Поради това бих желал да използвам възможността, предоставена ми във връзка с тази годишнина и моето изказване, за да призова всички хора на Европа да се стремят към постигане на всички неща, които ни обединяват. Днес 7 октомври е подходящ ден за този случай, тъй като той отбелязва основаването на Германската демократична република (ГДР) преди 61 години. В продължение на 40 години Денят на републиката беше отбелязван пищно и дори показно на 7 октомври.

Аз обаче станах министър-председател, за да преустановя съществуването на ГДР и за да поведа източногерманците към обединение. Ние не сме имали възможност да решим открития германски въпрос по друг начин освен в контекста на европейското единство. Европейският съюз, базиран на основите на Договора от Рим, показа, че държавите в Европа са си взели правилна поука от ужасите на две световни войни. През 1957 г. канцлерът Конрад Аденауер гарантира, че в Договорите е заложено пълноправното членство на източногерманците в случай на обединение. Това промени смисъла на преамбюла към Германската конституция, който говори за действия от името на онези, които не са били допуснати да участват в реална политика. В резултат на това германският въпрос продължи да бъде на дневен ред, тъй като той беше едно от решенията за преодоляване на разделението на Европа. Двете неща са тясно свързани: войната, започната и изгубена от Германия, и Желязната завеса, която раздели Европа.

Един особено трагичен аспект от това беше, че хората, засегнати най-тежко от Желязната завеса, бяха същите тези, които пострадаха най-много по време на националсоциализма. Нито бунтовете в Източен Берлин през 1953 г. и в Полша и Унгария през 1956 г., нито Пражката пролет от 1968 г. успяха да разклатят сериозно основите на комунистическото управление. От този момент нататък обаче много хора в държавите от Източния блок знаеха, че системата, в която живеем, не може да бъде реформирана, а само преодоляна. Това проникновение представляваше необещаващата надежда, която ние продължихме да таим, въпреки трудните обстоятелства и поведението на хората на властта, но която повечето хора, включително и аз, вярваха, че няма да се осъществи докато са живи.

Свободата нямаше право на глас. Беше време на подтискащо мълчание и парализа. Всичко това обаче се промени през октомври 1978 г. с избора на полски кардинал за папа. Неговата вяра и неговите думи объркаха нетолерантните режими. Най-напред поляците, а след това и целия свят разбра, че този човек казваше това, което вярва и вярваше в това, което казва. Йоан Павел II беше първият виден знак за вятъра на промяната, който повя в Европа от тогава насам и който през 1989 г. се превърна в буря, довела до дълбока промяна.

(Силни ръкопляскания)

Стачките в Данзиг през 1980 г. и основаването на първите свободни профсъюзи в Източния блок дадоха да се разбере, че е започнал процес, който не може да бъде спрян. Решаващият фактор във всичко това е, че никой от хората не се бореше само за себе си. Всеки, който поставяше комунизма под въпрос, го правеше от името на всички. Това вероятно е ироничен резултат от интернационализма. Тадеуш Мазовецки и Лех Валенса промениха не само своя собствен свят, но също и нашия. Ние германците трябва да благодарим на полския народ за много неща.

(Силни ръкопляскания)

Днес следва също така да си спомним имената на други фигури, които представляваха много хора. Ще спомена само Андрей Сахаров, който извади първите камъни от стената в Берлин, дълго преди тя в действителност да падне през 1989 г.

(Ръкопляскания)

Бих желал също така още веднъж да изтъкна нашето уважение и благодарност към Унгария, която беше първата страна, проявила достатъчно смелост, за да отвори границите си.

(Ръкопляскания)

Беше време, когато хората действаха от името един на друг поради тяхната жажда за свобода. Тази дълбока промяна беше олицетворение на уникалното съвместно усилие и неговият най-важен резултат следва и трябва да бъде една устойчива във времето европейска общност. Поради това ние следва да гледаме на този опит като на предизвикателство да търсим в Европа от сега нататък неща, които ни обединяват.

(Ръкопляскания)

Аз няма да забравя как Йоан Павел II в своята реч на Бранденбургската врата през 1996 г. каза, поглеждайки назад, че хората бяха разделени един от друг със стени и смъртоносни граници. В тази ситуация Бранденбургската врата през ноември 1989 г. стана свидетел на факта, как хората се отърсват и унищожават бремето на потисничество. Затворената Бранденбургска врата представляваше символ на разделението. Когато тя най-сетне беше отворена, се превърна в символ на единство и в знак за факта, че призивът от германската конституция за реализиране на обединението на Германия е постигнат със свобода. Сега хората могат с право да заявят, че Бранденбургската врата се е превърнала във вратата на свободата. Бих желал да добавя към думите му, ако мога да го сторя като протестант от Бранденбург и наследник на хугенотите, че с падането на Берлинската стена, Бранденбургската врата се превърна в символ на европейско единство. Ние германците няма да бъдем справедливи по отношение на нашето национално единство, ако не го разглеждаме като принос към единството на Европа в резултат от историческите събития, които изтъкнах тук.

(Ръкопляскания)

Първите и единствени свободни избори за източногерманската народна камара на 18 март 1990 г. доведоха до сформирането на парламент, който представляваше истинското мнозинство на населението и изразяваше жизнеността и мощта за убеждаване на демокрацията като форма на управление. Общо 93,4% от електората отиде да гласува на изборите. Считам, че това е рекорд, който няма да бъде повторен в близкото бъдеще. Никой не остана незасегнат от тези избори. Историята ще ги разглежда като доказателство за факта, че ние източногерманците, след като се освободихме през есента на 1989 г., успяхме да установим демокрация в своята страна през пролетта на 1990 г. Народът на ГДР действа уверено и отговорно и оправда своята новопридобита свобода. Демокрация и свобода не са само абстрактни понятия. Те проникват в и определят всички аспекти на нашия живот.

На 20-та годишнина от тези избори за народна камара аз заявих в Райхстага и бих желал да подчертая още веднъж тук колко важно беше, че народната камара веднага показа ясно на всички наши съседи, че промените в ГДР и обединението на Германия не са причина за тревога. Парламентът незабавно и по своя собствена свободна воля пое отговорност за цялата история на Германия. Той сведе глава пред жертвите и гарантира на нашите полски съседи сигурни граници. Аз също така поисках прошка за участието на ГДР в сломяването на Пражката пролет. Всичко това се случи преди избирането на ново правителство, защото новата ера след края на Студената война щеше да е време на помиряване, мир и взаимност. Това поемане на отговорност само по себе си обозначи началото на работата на единствения свободно избран източногермански парламент. Всичко, което последва, беше свързано с това самопризнание и беше последствие от него, така да се каже. Това самопризнание остава в сила дори и сега, когато вече ГДР не съществува, и то се състои в задължението да търсим във всичко, което правим, нещата, които ни обединяват в Европа.

Източногерманският парламент ме натовари с отговорността да започна процеса, който да доведе до обединението на двете държави. Бих желал да изтъкна, че всички ние по онова време бяхме в състояние да постигнем тези неща, както дълго след това стана ясно, единствено в резултат от ентусиазма на хората за обединение. Изборите на 18 март 1990 г. бяха също референдум по германския въпрос. Ние обаче трябваше все пак да се посветим на изготвянето на договори и на въвеждането на наредби, обхващащи почти безкраен брой проблеми. Всички обществени области бяха подложени на основна промяна. Федералните провинции на Германия бяха въведени повторно, разделението на властите беше възстановено, както и управлението съгласно принципите на правовата държава, а образованието, полицията и административните органи бяха демократизирани. Решаващ фактор беше повторното въвеждане на местното самоуправление, датиращо още от реформата на Прусия от Стейн и Харденберг, което позволи на хората да участват в свободни местни избори на 6 май 1990 г. Ние също така изготвихме основните национални договори за икономическия, валутния и социалния съюз, Договора за обединението и накрая Договора 2+4 с обединените сили – изключително съм доволен, че виждам Ролан Дюма сред нас – който подписахме в Москва на 12 декември.

(Ръкопляскания)

През тези шест месеца ние постигнахме много и в този случай имаме право да говорим за най-усърдно работещия парламент в нашата история.

И до днес съм благодарен за факта, че всички наши партньори бяха изключително отдадени наши съратници. Има толкова много имена, които мога да спомена в тази връзка, но бих желал да посоча само имената на Михаил Сергеевич Горбачов и Джордж Буш старши. Речта за общ европейски дом беше една от основните отправни точки за политиката на Горбачов на гласност и перестройка. В крайна сметка тя отвори вратата за единството на германците. Поради това никога не бива да забравяме, че Русия е важна част от този европейски дом и че нашето партньорство с Русия е особено важно за нашето оцеляване.

(Ръкопляскания)

На основата на Атлантическия алианс Джордж Буш осигури специална защита на нашето право за самоопределение. Бих желал да спомена също така името на Жак Делор, който постигна много като председател на Европейската комисия и който ни осигури изключително важна помощ в процеса на обединение на Германия. Той беше истински приятел на германския народ. Много благодаря!

(Ръкопляскания)

Убеден съм, че обединението на Германия нямаше да получи такъв широк прием и подкрепа, ако то не беше подпомогнато в старата федерална република от Хелмут Кол, който неоспоримо е изключително велик европеец.

(Ръкопляскания)

Две важни неща се обединяват тук. В един ненадминат акт на самостоятелно освобождаване с мирни средства източногерманците свалиха един потиснически режим и събориха стената. Чрез демократични избори те успяха да осъществят фундаментална промяна. С високо вдигнати глави източногерманците заявиха „Ние сме народът“, а няколко седмици по-късно, „Ние сме един народ“. Тези, които постигнаха толкова много за такова кратко време, следва да бъдат изпълнени със самоувереност и гордост. Те имат причини да вярват, че могат да устоят на това, което ние днес наричаме криза и че ще стават все по-силни след всяка криза. Ние имаме опит с преобразуването.

(Ръкопляскания)

От друга страна, ние също така осъзнахме, че сме част от тази велика общност на европейските народи и част от Атлантическия алианс. Други държави и народи също защитаваха нашата свобода и направиха всичко, което е по силите им, за да ни помогнат да постигнем единство. Поради това за нас и за бъдещите поколения е важно да помним, че ние германците сами бяхме отговорни за погрома и разделянето на нашата страна. Трябва да благодарим на нашите приятели, съседи и партньори за нашето единство и свобода.

(Ръкопляскания)

Обединението обаче създаде не само Германия такава, каквато я познаваме днес. То също така донесе съществени промени в старата федерална република и в цяла Европа. Този процес на промяна продължава със същия темп. Нашият народ и нашата страна успяха да спрат да се въртят в кръг по отношение на германския въпрос. Вместо това те сериозно насочиха усилията си за постигане на другата голяма цел, залегната в германската конституция, а тя е да насърчаваме мира в целия свят, действайки като равноправен член на обединена Европа. Сега ние желаем да бъдем и имаме възможност да бъдем движещата сила за европейско единство и гарант за мир в света, тъй като постигнахме своето единство по мирен път в сътрудничество с нашите съседи и до голяма степен ние дължим това на тези съседи. Преди всичко обаче ние гледаме на тази задача като на ценна услуга, предоставяна от нашата страна. Това ще ни позволи да приложим на практика нещо навън, което във вътрешен план представлява явната същност на демокрацията. Демокрацията е не толкова състояние, колкото уникална услуга, предоставяна от всеки на обществото и за общото благо. Повече от всеки друг вид режим демокрацията призовава всеки да действа и да участва.

Същото се отнася за социалната пазарна икономика, която е нещо повече от икономическа система. Тя изисква и насърчава чувството за отговорност сред всички граждани. Тя поставя общото благо пред собствения интерес и използва собствеността в служба на обществото, без която то не може да се гарантира. Така или иначе ние трябва да продължим да си казваме, че важният въпрос е заменянето на разделението с участие в нашата страна и в Европа. Участието обаче не означава, че всеки получава по нещо. Всъщност това означава, че всеки може да допринесе с нещо и трябва да участва.

Все по-загрижен съм за нарастващото неуважение към правата, които съставляват основата на нашата свобода. Автентичността и силата на демокрацията идват единствено от отношението на гражданите. Тази концепция за гражданство е това, което ни позволява да живеем заедно като общност и ни насърчава да търсим нещата, които ни обединяват. Ние сме част от общност на народи, която гарантира правата на гражданите, стреми се към мир и благоденствие и желае да живее в мир. Според мен континентът, в който живеем, ще има положително бъдеще, ако успее да намери централната точка на ценностите справедливост, демокрация, мир и свобода и ако успее да открие единството, което изгубихме след Втората световна война. Говорехме за Западния алианс, Източния блок и конфликта изток – запад; имахме Източен и Западен Берлин; светът ни беше разделен на Изток и Запад, но той престана да има център. Почтеното търсене на нещата, които ни обединяват, е също търсене на нашия център.

Понякога съм на път да се раздразня от това, че всички неща, без които живеехме в Източна Германия и за които толкова копнеехме през толкова много години, сега се приемат за даденост и преминават почти незабелязани. Имам предвид свободата да пътуваме, свободата на словото, свободната търговия, свободата на пресата и религията. Имам предвид правото на свободни и честни избори с тайна бюлетина и правото на съвместно вземане на решения от ръководството и работниците. Хората в днешно време до такава степен приемат всичко това за даденост, че почти не го забелязват. Винаги съществува риск, че на тези неща няма да бъде обърнато внимание и че те няма да бъдат оценени. Понякога се разтревожвам, когато си спомням колко често хората са склонни да проиграят това, което са постигнали, защото го приемат за даденост и спират да го оценяват. Те също така полагат твърде малко усилия за увеличаване на своите постижения.

(Ръкопляскания)

Ние често пъти сме изправени пред трудни задачи. Сега след разширяването на Европейския съюз е нужно да му дадем и повече дълбочина. Тези задачи обаче са много по-привлекателни от повторното започване на конфликт. Много по-добре е да работим заедно за преодоляване на кризата и за решаване на проблемите, отколкото да се справяме с тях сами.

(Ръкопляскания)

Най-голямото бедствие за народите на Европа би било връщането на липсата на единство. Поради това, и по-специално на ден като днешния, нека потърсим всички неща, които ни обединяват. Правата и свободите, които посочих, съставляват основата и центъра на нашето общество и на Европейския съюз и на нашата общност от ценности. Това са нещата, които ни обединяват. От този център произтича същественото и вероятно единственото важно задължение, което ни е наложено като граждани на Европа. Ние следва да бъдем подготвени да защитаваме тези права и свободи. Защитата на свободата е залегната в същността на Европа.

(Ръкопляскания)

Научихме, че свободата е неделима. Не е възможно една част от един народ да е свободна, а другата част да живее в потисническа система, какъвто беше случая с нас в Германия. Падането на Берлинската стена и на Желязната завеса в Европа не само освободи източногерманците и почти всички народи от Източна и Централна Европа. То също така направи свободата на цяла Европа пълна. Поради това народите на Европа могат само да намират нещата, които са техни собствени в най-истинския смисъл на думата в рамките на общността. Трябва да запазим свободата в рамките на нашата общност, за да си осигурим истинско бъдеще.

Изминалият век със своите възходи и ужасни падения ни научи на едно нещо. Историята не е мистериозна съдба, която сполита народите. Историята е просто това, което хората вършат. По-трудно е обаче да окажеш влияние върху хората, призовавайки ги да се променят, отколкото давайки им добър пример. Всичко, което се отнася за отделните хора, важи и за членовете на парламента, правителствата и целия народ. Ние не можем да искаме нашите граждани да имат свободолюбив, демократичен подход към живота. Ние трябва да им дадем пример. Поради това ви моля само за едно нещо днес и се обръщам спешно с призив към народите на Европа: нека търсим, насърчаваме и защитаваме нещата, които ни обединяват, във всичко, което вършим. Благодарен съм, че получих възможността да поема отговорност и че като гражданин, разбира се, продължавам да бъда отговорен за Бранденбург, който е мой дом, за обединена Германия, родината, която обичам, и за Европа, чието единство ще определи нашата съдба и нашето бъдеще.

Много благодаря.

(Силни, продължителни ръкопляскания)

  Председател. – Както Вие г-н Де Маициере показахте, нашето обединение – обединението на Германия – започна дори по-рано, защото ние променихме отношението си, своя подход към общата европейска история и нашето общо европейско бъдеще. Но най-вълнуващият момент, разбира се, беше на 3 октомври 1990 г.

Сигурно сте забелязали, че аз не приветствах с добре дошъл в Европейския парламент бившия председател на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг, защото Вие, Ханс-Герт, сте един от нас. Заседавате с нас всеки ден и работите с нас, но ние сме много доволни, че сте на Вашето почетно място сред нас.

Сега имаме втори почетен оратор, Жак Делор. Най-напред той беше избран за съветник на министър-председателя на Франция, Жак Шабан-Делма. По-късно за две години и половина той беше член на Европейския парламент. Вероятно не всички от нас си спомнят това. След това той беше също министър на икономиката и финансите. Прекара два мандата като председател на Европейската комисия. Беше ръководител на проекта за единен пазар и беше основна фигура в подготовката и прилагането на Договора от Маастрихт, който беше от голяма важност за целия Европейски съюз. Той беше основател и председател на мозъчния тръст „Notre Europe“ и на някои други инициативи.

(Ръкопляскания)

  Жак Л.Ж. Делор , бивш председател на Европейската комисия. – (FR) Г-н председател, г-н Де Маициере, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, членове на Европейския парламент, госпожи и господа, между падането на Берлинската стена и обединението на Германия измина почти една година.

През цялата 1989 г. народите на Европа изразяваха себе си: в Полша събитията, които започнаха със стачките в Гданск през лятото на 1980 г., доведоха до Споразуменията от Белведере между февруари и април 1989 г., последвани на 4 юни 1989 г. от първите свободни избори; в Чехословакия хората възпоменаха самозапалването на Ян Палах; в Унгария отбелязаха официално погребението на Имре Наги, най-накрая реабилитиран; в България президентът Живков беше принуден да подаде оставка; и, разбира се, в Източна Германия все по-голям брой хора участваха в мирни демонстрации. Исканията на хората набираха сила и на 2 май 1989 г. отварянето на границата между Унгария и Австрия позволи на някои източногерманци да преминат на запад.

Тогава станахме свидетели на момент от времето, в който историята ускори своя ход, и трябва да признаем, че всички ние останахме изненадани от това. Някои от нас интуитивно усещаха, че в комунистическите държави нараства дисбаланса, но никой не предполагаше, че чашата ще прелее толкова скоро. 1989 г. беше година на дълбоки промени в много части на света, спомням си за падането на диктатурата на Пиночет в Чили и вълненията на Тиенанмън в Китай.

Нека се върнем в Европа, където събитията от 1989 г. можеха по всяко време да отприщят брутална репресия или да доведат до кървав конфликт, водещ до период на дълга нестабилност и заплахи за мира. Това не се случи. Това е вторият урок след този, научен от народното въстание. Ние, преживелите тези събития, трябва да свидетелстваме за тях.

Всъщност новите поколения трябва да учат за събитията от този период, тъй като те не са били техни преки свидетели. Днес те живеят в благоденствие и мир, наблюдавайки отдалеч напреженията и бунтовете, които разклащат света. Така че единствените изображения на насилие, които те виждат, са през призмата на медиите. Те обаче трябва да запечатат в паметта си важния факт, че благодарение на мъдростта на редица световни лидери през годините 1989 и 1990 европейците успяха да преминат през преход, който по всеобщо признание беше емоционален, но без значителни кръвопролития и опасно замърсяване.

(Ръкопляскания)

Няма да споменавам поименно всички тези лидери – г-н Де Маициере вече направи това – чието спокойствие в условията на напрежение и чиято мъдрост аз току-що похвалих, от страх да не забравя някого, да не обидя нечии чувства или да не бъда разбран погрешно. Някои от тях, бих добавил, за съжаление, пострадаха от недоволството на своите народи и своите последователи. Сигурен съм, че историята ще поправи тези грешки и пропуски и ще освети със светлината на истината тези събития.

Нека обаче се върнем за момент към шока от падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Преди дори политиците и дипломатите да успеят да си поемат дъх, Европейската общност трябваше да реагира, дори и само по отношение на разпоредбите от Договора от Рим, на който г-н Де Маициере се позова. На 11 ноември, след като свиках извънредно заседание на членовете на Европейската комисия, бях интервюиран от германската телевизия и дадох уверения, че източногерманците са свободни да избират и че за тях има място в Европейската общност. Добавих и цитат: „Ние сме велика общност, в рамките на която следва заедно да градим съдбата си, за да насочим историята в посока от интерес за всички нас.“

По онова време не беше възможно да се каже повече. Мой дълг беше да отправя послание за приветствие с добре дошли и за надежда към нашите източногермански приятели. Същевременно се опитах да успокоя страховете и тревогите, които много хора изпитваха. От този момент нататък бяха проведени много срещи между лидери в целия свят, между Съединените американски щати и Съветския съюз, между него и европейците и между Източна и Западна Германия и четирите съюзнически сили от Втората световна война, Процеса „Две плюс четири“. Междувременно се постигна напредък в преговорите между Федерална република Германия и представителите на Германската демократична република, и по-специално между г-н Де Маициере и канцлера Кол.

Следва да се спомене, че това породи много въпроси в рамките на Европейската общност в светлината на този радикално променящ се политически пейзаж. В крайна сметка обаче Европейската общност можеше само да одобри и подкрепи обединението на двете Германии, което и стана на заседание на Европейския съвет на 24 април 1990 г. в Дъблин. Постъпвайки по този начин и вземайки под внимание уверенията, дадени по отношение на дълготрайното и справедливо естество на договореностите, постигнати при Процеса „Две плюс четири“, Общността остана вярна на ценностите, които подкрепя: мир, взаимно разбирателство между народите и солидарност, особено с всички германци на изток и на запад. Освен това не мога да не си помисля, че през всички тези мрачни години самото съществуване на Общността, а не само нейното материално благоденствие, са били еталон и сигнална светлина за народите, живеещи в условията на комунистическия режим.

Всъщност позволете ми само да ви напомня: Общността действаше съгласувано по отношение на тези събития. Още през юли 1989 г. – г-н. Дюма ще си спомни, тъй като той беше един от участниците – дори още преди падането на стената, Комисията убеди Г-7 да приеме план за подпомагане на държавите от Централна и Източна Европа. Духът на отвореност и благоприятно предразположение към разширяване вече беше официално потвърден. Въпреки това след падането на стената трябва да посочим, че германският въпрос беше основна тревога. Какъв път ще избере обединена Германия?

На 19 ноември 1989 г. по инициатива на г-н Митеран се проведе извънредно заседание на Европейския съвет, което проправи пътя към постоянни консултации между двете Германии и техните партньори. Дълго представяне от канцлера Кол обобщи ситуацията, която, разбира се, все още неизбежно беше постоянно променяща се. Историята започна своето ускорение.

Европейският парламент също беше много активен и внимателен през това време. Неговите разисквания отразяваха въпросите, задавани относно бъдещето на Германия, и рискът, от който много членове на Европейския парламент се страхуваха, от забавяне на процеса на европейска интеграция след тласъка, даден от Единния европейски акт от 1987 г. На 28 ноември 1989 г. Парламентът прие много важна резолюция, утвърждаваща, и тук ще цитирам: „Всички европейски народи, включително полския народ, имат правото съгласно Заключителния акт от Хелзинки да живеят в рамките на сигурни граници като определените в момента.“ По този начин Европейският парламент се насочи към едно от най-трудните разисквания, което беше решено чрез запазване на границата Одер – Ниса.

На 17 януари 1990 г. аз се изправих пред Европейския парламент в качеството си на председател на Европейската комисия и заявих, че, цитирам: „Източна Германия е отделен случай. Тя принадлежи към Общността, стига да го желае.“ Тази възможност подтикна вашия Парламент да сформира временна комисия за проучване на въздействието на процеса на обединение на Германия върху Европейската общност. Тази комисия, която, трябва да подчертая, беше съставена от изключително опитни лица, включително няколко министри на външните работи, ефективно разсея съмненията по отношение на интеграцията на източногерманските провинции (Länder) и проправи пътя за това. Това е полезно напомняне за скептиците от всяка националност, че благодарение на Европейския парламент схващането за плуралистична и жива демокрация не е напразна надежда, а реалност. Комисията го демонстрира в този случай.

(Ръкопляскания)

Като вземем под внимание всички неща, не бива да подценяваме постиженията и влиянието на европейската интеграция, независимо от пречките, стоящи на пътя и. Аз, разбира се, няма да се опитвам да отличавам най-важните факти и идеи, които успяха да повлияят на това велико движение за освобождение.

Несъмнено на първо място, е способността на хората да се противопоставят открито на потисничеството, да изразят своята жажда за свобода и тихо да покажат своята смелост. Ще бъде нехайно от моя страна, ако не припомня призивите на Йоан Павел II, и по-специално неговият призив, направен пред поляците в критичен момент: „Не се страхувайте!“ Не мога да забравя също и твърдата, но отворена и щедра политика на Западна Германия спрямо ГДР през годините, довели до падането на стената.

Свободата възтържествува, но със свободата идват и задълженията. Договорът за обединението на Германия постави две предизвикателства: първото беше хората от Източна и от Западна Германия да се разберат помежду си. Това беше изпълнено с изключително присъствие на духа, разбиране и щедрост. Второто беше икономическо и социално, и също толкова трудно за постигане. То изискваше огромни усилия под формата на масивни годишни трансфери от запад на изток на ресурси, възлизащи на 4 – 5% от националния продукт на Западна Германия, с други думи, госпожи и господа, 1 400 млрд. евро за 20 години. Тук не се включва останалият принос под формата на техническа подкрепа, която беше необходима за преструктурирането на икономиката на Източна Германия.

Една единствена цифра илюстрира мащаба на това постижение: за период от двадесет години доходът на глава от населението в БВП нарасна от 40% на 73% от дохода на западногерманците. Усилията ще продължат и през идните години благодарение на продължаващото плащане на данък солидарност – ако не греша, то ще продължи до 2019 г. Самите германци се съгласиха с това. Все още има работа за вършене, за да се промени и мисленето до такава степен, до каквато се промениха икономическите и социалните структури.

От своя страна, Европейската общност даде своя принос, разширявайки икономическата политика и политиката за социално сближаване, членовете на Европейския парламент добре знаят това, която обхвана източните провинции. Макар осигурените суми да не можеха да се сравняват с усилията, правени от германците, европейският принос ясно показа, че статутът на Източна Германия е като на пълноправен участник в европейското приключение, с увеличения човешки и технически обмен и редовния диалог между Европейската комисия и лидерите на новите провинции. Аз желаех Общността да направи повече, но германското ръководство, разтревожено как ще реагират неговите партньори, ме помоли да не задълбочаваме усилията по линия на Структурния фонд.

Госпожи и господа, 20 години по-късно, в момент, когато независимо от икономическата криза, много хора поставят под въпрос европейската интеграция, 27-те държави-членки са изправени пред историческа отговорност: да задълбочат европейската интеграция или да живеят ден за ден в резултат от компромиси, които вероятно са необходими, но не вещаят нищо добро за бъдещето.

(Ръкопляскания)

Днес, когато ние честваме обединението на Германия, изпълнени с радост, не можем да не попитаме Германия какво бъдеще вижда тя за Европа? Обединена Германия е икономическия стожер на 27-те държави-членки, съставляващи Съюза. Ще цитирам само една цифра, Германия произвежда 25% от общия БВП на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Споменавам ИПС, защото независимо дали ни харесва или не, той е най-силната връзка между европейските нации, които споделят една и съща валута, с правата, но също и със задълженията, които това предполага. Вероятно много хора в Европа са склонни да забравят това.

(Ръкопляскания)

В геополитически план днес Германия е разположена между Европейския съюз и останалата част от големия европейски континент. Това е силна и в много аспекти привлекателна позиция, която поражда много въпроси както вътре, така и извън Германия. Самите германци са съгласни с този възглед, както ясно показва Бялата книга за сигурността в Германия. Цитирам: „На обединена Германия се пада важна роля за бъдещото оформяне на Европа, поради нейния размер, показатели за населението, икономическа мощ и географско разположение в сърцето на континента.“

Ние вече не сме в периода преди 1989 г., когато Германия показваше сдържаност и такт поради причини, които всеки може да разбере и дори да бъде благодарен за това. Именно тази сдържаност накара следващите германски правителства да заемат водеща роля при европейската интеграция, особено когато стана въпрос за отказването от могъщата германска марка – казвам могъщата германска марка, защото e 10 марки и марката е символа на възраждането на Германия – бяха заменени от еврото като единна валута.

Правя тези забележки без никаква носталгия като апел от един от активистите на Европа и те са насочени не само към Германия, чието обединение отбелязваме, но към всички държави-членки. Продължават ли да означават нещо за нас ценностите, завещани ни от бащите-основатели на Европа? Дали те все още преобладават? Наследството, което получихме, се отнася повече до това защо ние искаме да живеем рамо до рамо, отколкото до Договорите, които са просто едни необходими институционални споразумения.

Аз обаче не бих желал да приключвам с такава леко песимистична нотка, завършвайки нещата с въпросителен знак. Не, определено не искам. Това, което запазих в съзнанието и в сърцето си, е онази нощ на 3 октомври, когато председателят на Европейския парламент, Барон Креспо, и аз имахме удоволствието и честта да бъдем поканени на паметното вечерно събрание в бившия Райхстаг. Ръководителите на Западна и Източна Германия се събраха ентусиазирани в атмосфера, изпълнена с тържественост и радост. Всички европейци биха споделили тази дълбока емоция.

След церемонията исках да разбера какви чувства изпитва нацията и излязох по улиците на Берлин. Там аз също видях тържественост и радост; нямаше фанфари или показни демонстрации. Беше тиха нощ и всички се наслаждаваха, размишлявайки над разделенията от миналото, над страданието на семействата, разделени от един произволен исторически акт; една тиха нощ, през която аз мислих за нашата Европа, освободена от омраза и конфликт, Европа, която аз желаех да бъде едновременно обединена, силна и щедра.

Сигурен съм ще се съгласите, че трябва да бъде направено още много по отношение на укрепването на нашите постижения и напредък в бъдещето.

(Парламентът удостоява оратора с ръкопляскания със ставане на крака)

  Председател. – Г-н Делор, ние си спомняме Вашето изказване в Европейския колеж в Брюж в началото на 1990 г. То се отнасяше за обединението на Германия и според думите Ви обединението на Германия е било най-добрия начин за по-добро координиране в Европа и за по-добро бъдеще за Европа. Това беше едно велико и прозренческо изказване.

Много ви благодаря също и за днешното Ви изказване.

Позволете ми да благодаря на нашите почетни гости от Испания, Франция, Германия и на председателите на нашите институции, на Комисията и на Съвета, за това, че ни удостоиха с присъствието си. Сега ще чуем европейския химн.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Председател. – Продължаваме с гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола).

- Преди гласуването:

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, ще бъда съвсем кратък. Бих желал чрез този кратък процедурен въпрос да изразя същевременно моето възхищение към великия музикант Бетовен и моето неодобрение спрямо факта, че ние редовно сме принудени да слушаме европейския химн, който се превърна в...

(Протести)

(Председателят отнема думата на оратора)

  Joseph Daul (PPE). – (FR) Г-н председател, възмутен съм от тези твърдения.

(Ръкопляскания)

От уважение към свободата, мира и това, заради което са страдали нашите граждани, аз просто моля, ако тези господа желаят да проявят уважение и да бъдат уважавани от мен, да престанат да приемат заплатата на член на Европейския парламент, плащана от Европа.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Г-н Gollnisch, аз съм добър и търпелив човек. Вие нямате думата. Това не е процедурен въпрос. Ако продължите да викате, ще бъдете учтиво изведен от тази зала.

- Преди гласуването:

  Sandrine Bélier (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, бих желала да ви помоля да обърнете внимание, че точният и оригинален текст на параграф 35 от резолюцията, която се поставя на гласуване, и която изтъква, че корпоративната социална отговорност следва да включва биологично разнообразие, е вариантът на френски език и че това е вариантът, който следва да се използва. Освен това думата „социален“, която изчезна от вариантът на английски език, следва да се въведе повторно, а вариантът да се коригира.

- След гласуването на параграф 16:

  Sandrine Bélier (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, приканихте ни да гласуваме за оригиналния текст на параграф 16. Преди това обаче имаше отделно гласуване и параграф 16 беше изменен. Имаше две отделни гласувания. Следователно ние гласувахме за оригиналния текст, но не и за изменението.

- Преди гласуването на параграф 4:

  Esther de Lange (PPE). – (EN) Г-н председател, преди да пристъпим към окончателното гласуване – и макар да съм изключително доволен от факта, че приехме изменение 1 – мисля, че г-жа Bélier от Зелените е права. Всъщност Вие призовахте да се гласува оригиналният параграф.

Тогава на екраните ние видяхме, че гласуваме за изменение 1. За да сме справедливи спрямо Зелените, мисля, че следва да гласуваме изменение 1 отново.

Ако изменение 1 се приеме, оригиналният параграф отпада.

  Председател. – Вероятно това се дължи на факта, че говоря гръцки, който не е особено добре познат език, и го говоря бързо, за да помогна на всички. Считам – но може и да греша – че най-напред поставих на гласуване изменение 1 чрез поименно гласуване и след това поставих на гласуване...

(Възражения)

Добре, доверявам се на залата. Предполагам, че, ако правилно си спомням, изменение 1 ще бъде отхвърлено и след това ще бъде приет оригиналният текст, но ще го направя.

Ще се върна към изменение 1 чрез поименно гласуване. Обявявам начало на гласуването.

(Изменение 1 се приема чрез поименно гласуване)

  Csaba Őry (PPE). – (HU) Бихме желали да допълним към предложеното изменение 1, внесено от 40 члена, „но че той трябва да има собствени правила“. Съгласен съм с останалите относно устното предложение за изменение, включително с членовете, внесли, предложението за изменение.

(Парламентът приема устното предложение за изменение)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

Устни обяснения на вот

- Доклад: Veronique Mathieu (A7-0253/2010)

  Lucas Hartong (NI). – (NL) Г-н председател, моята колега г-жа Mathieu, предложи в своя доклад засега да откажем да освободим от отговорност Европейския полицейски колеж във връзка с изпълнението на бюджета на Колежа за финансовата 2008 година. Разбира се, моята група, делегацията на нидерландската Партия на свободата (PVV), смята, че този подход е напълно правилен. За да бъдем точни, досието на Полицейския колеж звучи от началото до края като детективски роман с Еркюл Поаро. Лошо управление, счетоводна система, благоприятстваща измамите, много финансови нередности и особено – „творческо“ оползотворяване на бюджета, неодобрено използване на средства и т.н. – списъкът продължава. Всъщност ситуацията беше толкова зле, че в крайна сметка се наложи намесата на ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите.

Хубавото е, че проучването е вече започнало и са предприети действия срещу измамата. Но нямаше ли да е по-добре, ако бяхме възпрели измамата от самото начало? Как можахме да позволим това да се случи? Защо контролните органи там действат толкова очевидно незадоволително? Отново имаме ситуация, в която нашите граждани могат само да гледат и да клатят глави. От името на нидерландските граждани ние изрично настояваме веднага да сложите край на цялото европейско полицейско куклено шоу и просто да оставите истинската полицейска работа на Еркюлпоаровците от отделните държави-членки.

- Предложение за резолюция: Недостатъци в областта на защитата на правата на човека и правосъдието в Демократична република Конго – (RC-B7-0524/2010)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, гласувах в подкрепа на настоящата инициатива, за да осъдя масовите нарушения на правата на човека и използване на изнасилването като средство за водене на война срещу жени, момчета, момичета и невръстни деца; за да изискам тези, които са замесени, да бъдат подведени под отговорност; за да изисквам по-голяма ангажираност от страна на ООН след неуспеха в действията на мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго; за да изискам политическо решение на въоръжения конфликт, което трябва да се осъществи чрез възобновяване на диалога за мирния процес; за да изискам по-голяма ангажираност на региона на Големите езера в насърчаване на мира и стабилността в региона.

- Предложение за резолюция: Световен ден за борба срещу смъртното наказание (RC-B7-0541/2010)

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, доволен съм, че подкрепих предложението. На миналата пленарна сесия гласувахме, за да поискаме от иранското правителство да спре екзекуцията чрез пребиване с камъни на Сакине Мохамади-Аштиани. Това беше направено в очакване на преразглеждане на присъдата, но преразглеждането е извънредно странно. Твърди се, че сега тя е призната за виновна в извършването на убийство, въпреки че друг мъж вече е бил признат за виновен за това убийство. Сега той беше освободен въз основа на това, че децата на Аштиани са простили на убиеца на техния баща.

Твърдението за убийство се основава на съдебни документи, които не издържат. Трябва да използваме влиянието си, за да окажем по-силен натиск върху иранското правителство, за да спре окончателно екзекуцията, а може би и да предостави на обвиняемата убежище в Бразилия, предложено от президента на Бразилия.

- Предложение за резолюция: Недостатъци в областта на защитата на правата на човека и правосъдието в Демократична република Конго – (RC-B7-0524/2010)

  Lena Ek (ALDE). – (SV) Г-н председател, според съобщения на ООН, най-малко 8300 изнасилвания са били извършени като средство за водене на война в източната част на Конго през 2009 г. През първото тримесечие на 2010 г. 1244 жени са били изнасилени. Извършват се средно по 14 изнасилвания на ден, за които знаем, защото настрана от тези цифри има огромен брой нерегистрирани случаи. Фактът, че тези престъпления продължават, без да бъдат силно осъдени от страна на международната общност, е ужасяващ и Европа също носи особена отговорност по отношение на Конго.

Сексуалното и основаното на пола насилие винаги трябва да се приема като военно престъпление и престъпление срещу човечеството. Скандално е, че международната общност си е затваряла очите толкова дълго време за нападенията, на които са подлагани жените и децата на Конго. Ето защо съм много доволна да видя ангажираност, показана от страна на специалния представител на ООН Маргот Валстрьом. Нейната работа ще помогне за насочване на погледа на света към Конго и ръководството на държавата. Крайно време е да си отворим очите. Ето защо аз от все сърце подкрепих резолюцията, гласувана днес от Парламента. Нека никога не обръщаме отново гръб на жените и децата на Африка.

- Предложение за резолюция: Действия на ЕС в областта на проучванията на находищата на нефт и извличането на нефт в Европа (RC-B7-0540/2010)

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на тази несъмнено важна резолюция, защото тя повишава нивото на защита и гаранции по отношение бъдещите сондажни дейности във всички морета, но най-вече в уязвимите морета и в тези, които имат специфични характеристики, които трябва да бъдат взети надлежно под внимание.

Също толкова важен е опитът да се обърне внимание на отговорността и финансовото задължение на операторите, които развиват тази доходна дейност, която изисква необходими предпазни мерки, за да се предотврати случилото се на други места, като бедствието в Мексиканския залив, да се повтори в нашите морета.

Ясно е, че опазването на околната среда не означава отричане на правото на предприемачески инициативи, но изисква един предпазлив подход – както го нарече г-н Йотингер – в сътрудничество с други трети държави, за да се гарантира безопасността на нашите морета.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че проучванията на находищата на нефт в Европа е изключително важен въпрос. Поради тази причина аз внесох въпрос, изискващ писмен отговор, по тази тема през юли. Сериозната авария, която се случи в Мексиканския залив през април, е предупреждение, което не можем да си позволим да подценяваме. В действителност е налице риск от възникване на подобни аварии и в Европа.

На 21 май платформа в Северно море, от която всяка година се извличат 200 милиона тона нефт, беше евакуирана заради сериозен риск от авария. Никога не трябва да забравяме, госпожи и господа, че ако едно такова бедствие се случи в затворено море като Средиземно море, неговото неоценимо богатство на биологично разнообразие може да бъде застрашено в невъобразима степен, както току-що подчерта г-н Iacolino.

Според данните на Европейската комисия, нефтените платформи в нашите морета са произвели близо 200 милиона тона нефт през 2008 г. Тези цифри са прекалено високи за една икономика, която задължително трябва да се освободи от зависимостта си от изкопаеми горива. Обещанието на датското правителство за постигане на пълна независимост от този вид енергийни ресурси до 2050 г. неотдавна се появи по новините. Това решение ще доведе до много трудни решения, но трябва да послужи като важен ориентир за всички бъдещи екологични политики на Европейския съюз.

- Предложение за резолюция: Конференция за биологичното разнообразие – Нагоя 2010 г. (B7-0536/2010)

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искал специално да подчертая моята подкрепа за изменение 11, което изисква в бъдещите стратегии на Комисията да бъдат включени мерки, които официално признават правото на коренното население да управлява природните ресурси на своите територии и да се възползва от употребата им.

- Доклад: Veronique De Keyser (A7-0245/2010)

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, гласувах против доклада и съм готов да обясня причините за това. Инициативата безспорно има своите достойнства, тъй като обръща сериозно внимание на един свят, по-специално държавите от Африка на юг от Сахара, в който правото на здравни грижи все още не е потвърдено, както трябва да бъде.

Вместо на по-важни теми обаче, които според мен включват защитата на майките и децата или по-скоро защитата на бременните жени и техните неродени деца, специално внимание беше обърнато на аспекти на репродуктивното здраве, за което ние изразихме известно неодобрение.

Въпреки това съм убеден, че в бъдещите дейности, извършвани от Парламента, можем да увеличим вниманието, което се обръща на тези общности, в които равнището на детската смъртност – повтарям – е все още изключително високо и не може да бъде приемано занапред.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Не можах да гласувам в подкрепа на доклада на г-жа De Keyser по простата причина, че не разбирам какво означава Европейската политика за планирано сексуално и репродуктивно здраве.

Искам да отбележа нещо, с което съм запозната лично. Изтъкнат професор, гинеколог, изостави своята университетска кариера и предприе финансова и професионална инвестиция за подобряване на здравеопазването в държавите от Африка на юг от Сахара. Той построи клиники, в които оперираше жени, страдащи от фистули в следствие на тежко раждане. След няколко години, когато вече беше помогнал на много жени, той поиска финансиране от Европейския съюз, за да разшири работата си. Отговорът беше отрицателен, а обосновката абсурдна. Той изглежда не беше изпълнил изискването за поддържане на сексуалното и репродуктивното здраве в своите проекти. Не зная какво би могло да поддържа по-добре сексуалното и репродуктивното здраве на жените от лечението на фистули в областта на гениталиите и отделителните органи. Поради това по логика предполагам, че според европейските институции сексуалното и репродуктивното здраве е просто политиката за аборти и предотвратяване на зачеването. По тези причини не можах да гласувам в подкрепа на доклада.

- Предложение за резолюция: Политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г. (B7-0539/2010)

  Jan Březina (PPE). – (CS) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно бъдещето на политиката на сближаване. Искам да подчертая, че работихме усилено по въпроса, макар официалните програмни документи все още да не са налични. По този начин показваме нашата решимост да бъдем ключов, незаменим участник във вземането на решения относно новите правила за структурните фондове за периода след 2013 г.

Въпреки това не подкрепям идеята, че е необходимо Европейският социален фонд да има свои правила. Това според мен поражда опасност от създаване на възможност за отстраняване на социалния фонд от политиката на сближаване, с цел приближаването му към по-богатите държави и съответно отдалечаването му от по-бедните. Не бих искал да видя такова развитие и никой, който зависи от силна и ефективна политика на сближаване, не може да го желае. Съгласен съм Европейският социален фонд да има свои собствени правила, доколкото те се отнасят до задачите и тематичното определяне на неговата дейност. От друга страна, правилата по отношение на географската допустимост, целите, насоките, наблюдението и конкретните механизми трябва да останат общи.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, след като гласувахме резолюцията, искам да направя три коментара. Първо, от решаващо значение ще бъде да се обвърже и приспособи бъдещата политика на сближаване към стратегията „ЕС 2020“, тъй като само тази връзка може да осигури устойчив икономически растеж и създаване на нови работни места. Също трябва да укрепим ролята на социалните мерки в рамките на политиката на сближаване, за да отговорим на променящата се демократична ситуация.

Второ, радикално опростяване на правилата на финансиране е крайно необходимо, за да се подобри достъпът до европейските фондове на местно равнище и на равнище неправителствени организации. Често се сблъскваме с прекомерна бюрократична отчетност, която отнема повече време и енергия, отколкото изготвянето на проектите.

Трето, когато изготвяме рамката за следващия финансов период, ще бъде важно да включим навреме и на равни начала представители на регионите и на деловите среди.

Писмени обяснения на вот

- Доклад: Jean Lambert (A7-0261/2010)

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Проектът за регламент, който има за цел да гарантира, че граждани на трети държави са субект на същите разпоредби за координиране на схемите за социално осигуряване, както и гражданите на Европейския съюз, по силата на преработените разпоредби, понастоящем отразени в Регламент (ЕО) № 883/2004 и в регламента за неговото прилагане, осигурява възможност на Европейския съюз да гарантира достоен стандарт на социална защита за всички граждани. Трябва отново да потвърдим важността на това да се гарантира, че всички европейски граждани и граждани на трети държави получават равно третиране по отношение на достъпа до социално осигуряване, защото този принцип се съдържа в Хартата на основните права и представлява инструмент, който спомага за завършване на процеса по опростяването на настоящите разпоредби. Споделянето, запазването и подкрепянето на ценностите, върху които се основава Европейският съюз, като например зачитането на правата на човека, трябва задължително да бъдат придружени от споделени правила, които се прилагат еднакво, без каквито и да било условия или ограничения. Поради тези причини категорично и решително подкрепям италианската позиция, която предвижда одобряване на регламента, защото той ще ни даде възможност да постигнем единна система за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004, и изразявам надеждата си, че всички останали държави-членки също ще преразгледат своите позиции и незабавно ще транспонират новите разпоредби в националното си законодателство.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка, представена от комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент, защото с влизането в сила на Договора от Лисабон и промените на правните основи Европейският съюз отново има задължението да преразгледа правилата, приложими спрямо гражданите на трети държави. Тази препоръка на Парламента е приложима спрямо проекта на регламент, който има за цел да гарантира, че граждани на трети държави, които пребивават законно на територията на ЕС и се намират в трансгранична ситуация, са субект на същите разпоредби за координиране на схемите за социално осигуряване. В препоръката от Парламента се предлага одобряването на регламента, предложен от Съвета, и то незабавно, тъй като новият регламент би опростил администрирането на процедурите и би гарантирал еднаквото третиране на законно пребиваващи граждани на трети държави в сферата на социалното осигуряване. Също така по отношение на борбата с незаконната имиграция в Европа, този регламент уточнява правата на държавите-членки с оглед на техните правомощия във връзка с решението определено лице да пребивава законно на тяхна територия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Граждани на трети държави, които пребивават законно в държава от Съюза и на които им се налага да имат контакт с правната система на друга държава-членка, често се оказват в ситуация, при която не са защитени или се ползват от противоречащи си права. Налице е спешна необходимост такива ситуации да бъдат предотвратени. За да получат тези хора справедливо третиране, следва да им бъдат предоставени права и задължения, които в разумна степен са равностойни на тези, които имат гражданите на държавите от ЕС. В подкрепа на тази еквивалентност има множество аргументи, а координацията между правните системи може да се разглежда като въпрос на справедливост, не на последно място и по отношение на социалните придобивки.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията има за цел да гарантира, че граждани на трети държави, които пребивават законно на територията на дадена държава-членка и се намират в трансгранична ситуация, засягаща най-малко две държави-членки, са субект на същите разпоредби за координиране на схемите за социално осигуряване, както и гражданите на Европейския съюз, по силата на преработените разпоредби, понастоящем отразени в Регламент (ЕО) № 883/2004 и в регламента за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009).

По време на първоначалното представяне на предложението на Комисията, бяха проведени консултации с Европейския парламент и беше постигнато съгласие относно две изменения, с които се заменяха позовавания на Хартата на основните права и в които се подчертаваше, че високата степен на социална защита, отразена в съществуващия Регламент (ЕО) № 859/2003, е цел на Европейския съюз. Подкрепих тази резолюция, за да се гарантира приемането на новия регламент, който да осигури еднаквото третиране на законно пребиваващи граждани на трети държави по отношение на социалното осигуряване.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Както се препоръчва в доклада на Jean Lambert, а и аз лично считам, че гражданите на държави извън Европейския съюз, както и техните семейства, които пребивават законно на територията на Европейския съюз, трябва да имат същите права и да се ползват от същите придобивки, както и европейските граждани по отношение на достъпа до социално осигуряване. С това гласуване Европейският парламент прекратява съществуването на неприемливи ситуации на дискриминация. Все пак изразявам разочарованието си, че определени държави, като например Дания и Обединеното кралство, не участват в тези координационни схеми за граждани на държави извън Европейския съюз. Как може Европейският съюз да постигне успех при създаването на опростени и хармонизирани процедури за граждани на държави извън него, когато определени държави-членки предпочитат да не следват този общ подход? Разбира се, съществува риск от Европа на субективния избор, но тъй като сме изправени пред нежеланието на някои, погълнати от националния си егоизъм, все пак трябва да действаме.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Проектът за регламент има за цел да гарантира, че граждани на трети държави, които пребивават законно на територията на Европейския съюз и се намират в трансгранична ситуация, засягаща най-малко две държави-членки, са субект на същите разпоредби за координиране на схемите за социално осигуряване, както и гражданите на Европейския съюз, по силата на горепосочените регламенти. Приемането на това законодателство представлява важна крачка в посока към гарантиране на еднаквото третиране на граждани на трети държави на цялата територия на ЕС. Тези хора често стават жертва на мащабна дискриминация на нашата територия, но съгласно това законодателство, гражданите на трети държави ще имат възможност да се придвижват на територията на ЕС като имат същите гаранции по отношение на правата на социално осигуряване, както и гражданите на ЕС.

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Госпожи и господа, изпитах огромно задоволство от положителния резултат от днешното гласуване в Парламента относно либерализирането на визовия режим за държавите от Западните Балкани. След премахването на изискването за визи за гражданите на Сърбия, Черна гора и бивша югославска република Македония пред декември 2009 г., с нетърпение се очакваха и съответните решения по отношение на Босна и Херцеговина и на Албания. Отварянето на Европейския съюз към повече балкански нации ще донесе множество ползи за всички страни. Първо, това представлява безпрецедентно подобрение за обикновените граждани, които вече могат да си създадат впечатления от първо лице за Европейския съюз и могат да пътуват свободно във всички държави-членки. Второ, това е поредната значителна стъпка към целта да бъде стабилизирано положението в региона и да се създадат благоприятни условия за по-нататъшни реформи и бъдеща интеграция на всички балкански държави в Европейския съюз. Следва обаче да вземем и съответните решения за визовите изисквания по отношение на гражданите на Косово. Жителите на тази държава не следва да останат единствената изолирана нация на Балканите и привилегиите, свързани със свободното пътуване в Европа следва да обхванат и тях. Изразявам огромното си задоволство от инициативата, предприета от Европейския парламент да отмени визовия режим за Босна и Херцеговина и Албания. Това е поредната стъпка към включването на балканските държави в Европа и декларирам своята силна подкрепа за това.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Този текст гарантира осигуряването на социална защита на граждани на държави извън Европейския съюз. В този смисъл той представлява стъпка напред. Може обаче да се съжалява, че положението на незаконните имигранти е напълно пренебрегнато. Лицата, пребиваващи незаконно, също имат право на защита. В Европа, както и навсякъде другаде, следва да бъдат забранени декларациите, че което и да е човешко същество няма право на защита.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Никой гражданин на трета държава, който живее на територията на ЕС и пребивава законно на нея, не следва да бъде дискриминиран по какъвто и да било начин. Тези граждани трябва също така когато е уместно, да имат достъп до социално осигуряване, без да има противоречие между различните правни системи на държавите-членки. Поради тази причина е изключително важно тази директива да бъде приета.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (PT) Проектът на регламент има за цел да гарантира, че граждани на трети държави, които пребивават законно на територията на ЕС и се намират в трансгранична ситуация, засягаща най-малко две държави-членки, са субект на същите разпоредби за координиране на схемите за социално осигуряване, както и гражданите на ЕС, по силата на преработените разпоредби, понастоящем отразени в Регламент (ЕО) № 883/2004 и в регламента за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009). По време на първоначалното представяне на предложението на Комисията бяха проведени консултации с Европейския парламент и беше постигнато съгласие относно две изменения, с които се заменяха позовавания на Хартата на основните права и в които се подчертаваше, че високата степен на социална защита, отразена в съществуващия Регламент (ЕО) № 859/2003, е цел на Европейския съюз. Тези две изменения бяха включени в позицията на Съвета на първо четене от 26 юли 2010 г. като съображения 4 и 7. Съветът предлага малко на брой изменения: той е включил няколко съображения, отнасящи се до участието на определени държави-членки във връзка с правното основание на предложението – член 79, параграф 2, буква б). (Съображения 17, 18, 19.) За съжаление, Дания не участва в договореностите за координиране за граждани на трети държави. Ирландия реши да участва, но Обединеното кралство реши да не взема участие и следователно ще продължи да действа в съответствие със съществуващите разпоредби.

- Доклад: Inés Ayala Sender (A7-0254/2010)

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям назначаването на Lazaros Stavrou Lazarou за член на Сметната палата. Неговите умения в областта на публичната администрация, международната данъчна програма и икономиката са забележителни, както и неговия широк опит в надзора, мониторинга и одитирането на обществени финанси и в борбата срещу измамата както в неговата страна, така и на европейско ниво. От неговото изслушване и от това как той изпълнява своите задължения, мога да изтъкна неговите познания на, както и начинът по който той оценява важността на прилагане на ИТ системи и автоматизирани услуги, както и за децентрализацията на процедурите, за да направим обществената информация и институции по-ефективни, прозрачни и надеждни.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма – (EN) Макар че вотът беше таен, нямам проблем да потвърдя, че тъй като Lazaros Stavrou Lazarou изпълнява условията, посочени в чл. 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, ние дадохме положително мнение за неговото назначаване като член на Сметната палата.

- Доклад: Inés Ayala Sender (A7-0255/2010)

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Назначаването на Gijs M. de Vries за член на Сметната палата наистина ще генерира добавена стойност към институцията не само на нивото на гарантиране на съдействието между институциите в рамките на Европейския съюз, но и оценяването на ресурсите на надзорните органи на държавите-членки. От неговия опит в Сметната палата на Нидерландия, в неговото национално правителство и в Европейския парламент бих подчертал особено неговия ангажимент към надзора на законосъобразността на процедурите, свързани с обществените поръчки, и неговата решителна борба срещу измамите и корупцията, както и обещанията да действа отговорно, независимо и адекватно в процеса на вземане на решения в Сметната палата.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Макар че вотът беше таен, нямам проблем да потвърдя, че тъй като Gijs M. De Vries изпълнява условията, посочени в чл. 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, ние дадохме положително мнение за неговото назначаване като член на Сметната палата.

- Доклади: Inés Ayala Sender (A7-0254/2010) и (A7-0255/2010)

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Сметната палата е институция, която инспектира приходите и разходите на ЕС, за да докаже тяхната законност, както и да удостовери добро финансово управление. Тя работи напълно независимо. В този дух назначаването на лицата, от които тя е съставена, трябва да бъде подчинено на критериите за техните способности и независимост.

Така че във връзка с инициативата на Съвета, лица от няколко държави на ЕС бяха издигнати за членове на Сметната палата. Всички те изпратиха своите автобиографии, отговориха на писмен въпросник и бяха изслушани от комисията по бюджетен контрол. Мнозинството от тях аргументираха своите позиции достатъчно добре, за да оправдаят своето назначаване в Сметната палата, където ще трябва да изпълняват задълженията си професионално и безпристрастно.

- Доклад: Barbara Matera (A7-0259/2010)

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах за настоящия доклад. Харесвам също докладчика, г-жа Matera, и считам, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията следва да оказва подкрепа на работниците, съкратени в резултат от структурни промени в моделите на световната търговия. Фактът, че бюджетният орган вече одобри осем предложения за мобилизиране на средства от фонда през 2010 г., показва гъвкавостта на процедурите и доказва, че ние успешно се справихме с намирането на нови средства и ги разпределяме по достатъчно бърз начин сред държавите-членки. Приветствам също така факта, че Комисията е определила източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства по Европейския социален фонд (ЕСФ).

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Подкрепям инициативата за подпомагане на съкратените работници от 82 предприятия в региона на Галисия, за да могат те отново да се интегрират на пазара на труда. Това по никакъв начин не отменя отговорността на предприятията в съответствие с националното право и колективните споразумения.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид обстоятелството, че Испания е поискала помощ във връзка със 703 случая на съкращения в 82 предприятия, извършващи дейност по разделение 14 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в региона по NUTS II Галисия, гласувах за решението, тъй като одобрявам предложението на Комисията и предложените от Парламента изменения. Аз съм съгласна, че в съответствие с член 6 от Регламента за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) следва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното интегриране на съкратените работници в сферата на заетостта. Искам отново да заявя, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или на колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Общо 702 съкращения в 82 текстилни дружества са причината за подаденото от испанските органи заявление за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Нарастващият брой от съкращения в сектора на текстила и облеклото в Галисия допълва външните нагласи, че всички европейски контрагенти се намират в същото неблагоприятно положение (не само в моята страна, където този сектор е особено силно засегнат) поради натиска на международната конкуренция, особено от страна на развиващите се държави, където производствените разходи са по-ниски. Световната криза, която изпитваме в момента, допринася за изострянето на положението. Надявам се, че съкратените работници много скоро ще съумеят да се върнат на пазара на труда.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид влиянието на настоящата икономическа и финансова криза на пазара на труда искам да подчертая значението на ЕФПГ, при условие че той се използва правилно. За жалост той се оползотворява изключително малко: от общо 500 млн. евро, с които разполага фондът през тази година, само 11% са използвани за финансиране на планове за подпомагане на съкратени работници. Имайки предвид високия процент безработица, тази ситуация е обезпокоителна и непонятна.

Аз бих подчертал и факта, че след поредица от предупреждения и доклади е определен източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства по Европейския социален фонд. Във връзка с последиците от настоящата криза, които се усещат особено силно в текстилния сектор, аз бих подчертал значението на този план на стойност 1 844 700 евро в подкрепа на 703 работника, съкратени от 82 дружества от текстилния сектор на Галисия. За разлика от инициативата на испанското правителство със съжаление мога да заявя, че португалското правителство не действаше по същия начин в районите на Брага и Виана до Кастело, които граничат с Галисия и имат висок процент безработица поради закриването на редица дружества.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Постъпиха още три заявления за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“, като всяко едно от тях съответства на затварянето на предприятие в Европа, включително текстилната фабрика в Галисия, Испания. Общо няколкостотин работници бяха съкратени. Струва си да напомним още веднъж, че този сектор изпитва сериозна криза и в Португалия, където особено силно се усещат последиците от либерализацията на световната търговия, въпреки че нито едно от действията, необходими за защитата на сектора, не са предприети. Последиците могат да станат още по-сериозни след решението за активизиране на мерките за либерализация по отношение на азиатския текстилен сектор. Тази стъпка беше предприета под претекст за предоставяне на хуманитарна помощ на Пакистан, докато в действителност тя реализира желанията на най-големите вносители в Европейския съюз. Всяко ново заявление за мобилизиране на фонда засилва неотложната нужда от мерките, които ние подкрепяме и които са насочени към водене на ефективна битка с безработицата, засилване на икономическата активност, премахване на неосигурените работни места и намаляване на работните часове, без да се намалява заплащането. Тези мерки предполагат също така борба с пренасочването на дружества и като цяло налагат напълно да се скъса с неолибералните политики, които очевидно предизвикват икономически и социален срив в държавите от Европейския съюз.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах за доклада на г-жа Matera относно мобилизирането на средства от ЕФПГ в полза на работниците от текстилната промишленост в Испания. Както казах през септември по време на разискването относно бъдещето на ЕФПГ след 2013 г., аз съм разочарована, че фондът, който е създаден, за да подпомага работниците, които са засегнати от съкращения „в резултат от глобализацията и финансовата и икономическа криза“, понастоящем не е гарантиран финансово в европейския бюджет. Всъщност не смятам, че използването на финансови ресурси от други европейски програми, за да се финансира ЕФПГ, е изпълнимо решение в дългосрочен план. Поради тези причини, когато комисията по бюджети гласува мобилизирането на средства от ЕФПГ в полза на испанските работници, споменати в доклада на г-жа Matera, аз и моят белгийски колега социалист, г-н Daerden, посочихме нуждата от изработването на отделен бюджет за това финансиране. Рискът тук се крие в способността на Европейския съюз да подпомага гражданите, засегнати от икономическата нестабилност.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Въздържам се при гласуването от уважение към испанските работници от текстилната промишленост, принесени в жертва в името на свещената глобализация. В положението, в което те са изпаднали в резултат на неолибералните политики, поддържани от Европейския съюз, би трябвало да гласуваме против мизерната сума, която им отпуска европейският елит. Малкото, което им се дава обаче, може да облекчи трудното им положение. Това не прави логиката на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията по-приемлива. Той подкрепя пренасочването на текстилното производство. Той разгаря стремежа към печалби на социално безотговорни милиардери като Manuel Jove. В царството на еврокрацията единствената цена, която се плаща за чиста съвест, е населението.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз е зона на солидарността, а Европейският фонд за приспособяване към глобализацията е част от нея. Оказваната помощ е важна за безработните и жертвите на пренасочването, което се наблюдава в условията на глобализация. Нарастващ брой предприятия пренасочват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в други страни, особено Китай и Индия, като често това е в ущърб на страните, в които се зачитат правата на работниците. Целта на ЕФПГ е да подпомага работниците, които са жертва на пренасочването на производство, като от решаващо значение е да се улеснява достъпът им до нови работни места в бъдеще. В миналото ЕФПГ е бил използван от други държави от Европейския съюз, така че сега трябва да отпуснем тази помощ на 703 работници, съкратени от 82 предприятия от текстилната промишленост в региона на Галисия. Ето защо гласувах по този начин.

  Miroslav Mikolášik (PPE), в писмена форма. – (SK) Доволен съм да видя, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията се използва в споменатите по-рано засегнати региони и напълно подкрепям това. А именно, считам, че досега целият процес от изготвянето на заявленията до обработването и получаването на крайното решение на бюджетния орган е твърде тромав и усложнен според опита на много държави.

Например през 2009 г. заявеното финансово участие във фонда е на средна стойност около 5 552 700 евро, като 30 от заявленията, подадени от 13 държави-членки, се отнасят до 17 отрасъла. Миналата година обаче бюджетният орган одобри 10 финансови участия от ЕФПГ на обща стойност 52 349 000, което представлява само 10,5% от максималната сума, която фондът може да отпусне.

Една от причините е по принцип липсата на опит по отношение на процедурите на фонда и дългият период на финансова несигурност, докато се чака решението на бюджетния орган.

Считам, че опростените процедури за оценяване и вземане на решение, които бяха въведени в края на 2009 г., ще направят по-лесно и по-бързо подаването на заявления за подпомагане от фонда и съответно ще осигурят ефективна помощ за служителите, които са загубили работата си в резултат на промени в структурата на световната търговия.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В настоящия случай може да се приложи същата процедура като в случая с Дания. Служителите, които са съкратени не по тяхна вина, а поради финансовата и икономическата криза, предизвикана от спекулативните играчи в САЩ и Обединеното кралство, се нуждаят от спешна помощ. Испания вече подаде заявление за финансова помощ от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕПФГ) на 5 февруари 2010 г. в резултат на извършените съкращения в 82 предприятия, извършващи дейност по разделение 14 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в един регион NUTS II, а именно Галисия (ES11) в Испания, като до 11 май 2010 г. към заявлението беше добавена допълнителна информация. Заявлението е в съответствие с изискванията за определяне на финансовото участие, предвидени в член 10 от Регламент (ЕО) № 1927/2006. Комисията предлага да бъдат мобилизирани средства в размер на 1 844 700 евро. Ето защо ЕФПГ следва да мобилизира средства, за да осигури финансовото участие за подаденото от Испания заявление, поради което гласувах за доклада на г-жа Matera.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. – (ET) Подкрепих настоящия доклад, както и следващите два доклада относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Считам, че Европейският съюз трябва да подпомага хората, останали без работа в резултат на световната финансова и икономическа криза. Днешният доклад показа, че е необходима помощ както за държавите с икономически затруднения като Испания, така и за една от най-богатите проспериращи държави – Дания. В същото време аз със съжаление трябва да кажа, че досега не сме имали възможността да гласуваме за подобен доклад, който засяга Естония. Надявам се, че нашето правителство ще се поучи от действията на другите държави-членки и също ще вземе участие в подпомагането на нашите безработни.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) През февруари 2010 г. Испания подаде заявление за помощ от ЕФПГ във връзка със съкращенията в 82 предприятия в региона Галисия, работещи в сектора за производство на текстил. Аз гласувах за предложението на Европейския парламент относно мобилизирането на средства от ЕФПГ за предоставянето на помощ на съкратени работници. Либерализирането на търговията в текстилния отрасъл доведе до трайни промени в моделите на световната търговия, като крайният резултат е обща тенденция към пренасочване на производството извън Европейския съюз към държави, в които производствените разходи са по-ниски, като например Китай и Мароко. Освен това икономическата криза предизвика и голям брой фалити в текстилната промишленост, което доведе до огромна вълна от съкращения. От 2007 г. до 2009 г. бяха съкратени 32 700 работници в региона на Галисия, включително 4414 в текстилната промишленост, като жените съставляват 80% от всички съкратени. Считам, че процедурата по отпускането на тези средства следва да бъде опростена, за да се улесни достъпът до ЕФПГ на предприятията, засегнати от последиците на финансовата и икономическата криза и от промените в моделите на световната търговия. Трябва да подчертая важната роля, която играе ЕФПГ за повторното интегриране на съкратените работници на пазара на труда.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Госпожи и господа, подобно на Испания и Дания, Литва осъзнава потенциалната полза от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Литва получи общо 2,9 млн. евро от ЕФПГ, които са предназначени за работниците от секторите на строителството и производството на домакински стоки, които бяха засегнати сериозно от кризата. Фондът обаче и занапред трябва да доказва, че е ценен. Създаден като спешна контрамярка, понастоящем ЕФПГ е по-муден и става все по-сложен поради бюрокрацията. Основното затруднение идва от необходимото мобилизиране на фонда. Одобряването на заявленията отнема средно 294 дни. Както написа „Файненшъл таймс“ тази седмица, повече от 37 000 работници в цяла Европа все още очакват помощ от фонда. Досега са изплатени 140 млн. евро от общата сума, с която разполага ЕФПГ (2 млрд. евро). Също така парите на фонда се разпределят неравномерно. Само 6% от плащанията са насочени към проекти в държави, в които брутният вътрешен продукт е по-малък от средния за Европейския съюз. ЕФПГ трябва да бъде по-гъвкав, ако не искаме да затънем в несигурността. Много държави-членки, включително Литва, са подходящи кандидати за другите фондове, които изискват по-малко съфинансиране и бюрокрация.

- Доклад: Barbara Matera (A7-0258/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид, че Дания е поискала помощ във връзка с 1443 случая на съкратени работници в три предприятия от Danfoss Group, извършващи дейност от разделения 27 и 28 от NACE Revision 2 в региона от NUTS II Syddanmark, гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна с предложението на Комисията и с измененията към него, внесени от Парламента. Съгласна съм, че функционирането и добавената стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията следва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Оказва се, че допълнителна подкрепа за съкратените работници е необходима и в страна, за която малцина мислеха, че ще бъде засегната от подобни трудности, страна, която се смяташе за по-конкурентоспособна на световния пазар, отколкото повечето други държави-членки на ЕС. Независимо от това, дори Дания вече усеща последиците от глобализацията, което се отразява в сектори, мислени за по-свободни от конкуренция, като например производството на електротехника, машини и оборудване. Този тревожен факт ни предупреждава за сериозността на икономическата криза, в която се намираме, и за необходимостта да се търсят все по-ефективни и креативни начини за увеличаване на конкурентоспособността на Европа, като в същото време се помага на съкратените работниците да се върнат на работа. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията е един такъв механизъм.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Ще подчертая потенциалния принос на плана за подпомагане, финансиран от ЕФПГ, за повторното интегриране на съкратените работници и за социалното им възстановяване при един особено трагичен случай, при който трите предприятия от Danfoss Group прекратиха дейността си. Предприятията бяха разположени в Syddanmark, Дания, и всички те фалираха в рамките на три месеца през 2009 г., което засегна 1443 работници в сектор, особено силно повлиян от настоящата криза – производството на машини и електронно оборудване.

Отново ще подчертая, че за съжаление ЕФПГ се използва много пестеливо, въпреки високото ниво на безработица в Европа. От 500 млн. евро, достъпни чрез ЕФПГ тази година, едва 11% са поискани за финансиране на планове за помощ на работници, останали без работа като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза. Ще подчертая обаче факта, че след поредица от предупреждения и доклади беше създаден източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от ЕСФ.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах за доклада на г-жа Matera относно мобилизирането на ЕФПГ за работниците от Danfoss Group в Дания. Както казах през септември по време на разискването на бъдещето на ЕФПГ след 2013 г., разочарована съм, че фондът, създаден да подкрепя работниците, съкратени в резултат на рецесията и глобализацията, понастоящем не е финансово гарантиран от европейския бюджет. Всъщност не считам, че използването на финансовите ресурси на други европейски програми за финансиране на ЕФПГ е осъществимо решение в дългосрочен план. Ето защо, когато комисията по бюджети гласува за мобилизиране на ЕФПГ за датските служители, отбелязани в доклада на г-жа Matera, аз, както и белгийският социалист г-н Daerden, посочих необходимостта да се работи за определяне на отделен бюджетен ред за въпросното финансиране. Това, което тук е изложено на риск, е способността на Европейския съюз да подкрепя гражданите, засегнати от икономическата нестабилност.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Въздържам се от обсъждане на случая с датските работници, пострадали от глобализацията. В ситуацията, в която те се намират в резултат на неолибералната политика, подкрепяна от Европейския съюз, човек би могъл да се почувства задължен да гласува против мизерната сума, която евробюрокрацията неохотно им предоставя. Въпреки това и малкото, което им се дава, може да облекчи положението им. Това не прави логиката на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията по-малко осъдителна. Тя подкрепя преместването, към което се стреми Danfoss Group с цел да увеличи печалбите си.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз е пространство на солидарност и ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа има много голямо значение за подпомагане на безработните и на жертвите от премествания, които стават в условията на глобализация. Все по-голям брой дружества се преместват, като се възползват от намалените разходи за труд в различни страни, особено в Китай и Индия, често в ущърб на страни, които зачитат правата на работниците.

Целта на ЕФПГ е да помага на работници, станали жертва на преместването на дружества, и е много важен с оглед на улесняването на достъпа до нови работни места в бъдеще. ЕФПГ вече беше използван в други държави от ЕС следователно сега следва да предоставим помощ на 1443 работници, съкратени в три предприятия от Danfoss Group, извършващи дейност от разделения 27 и 28 от NACE Revision 2 в региона от NUTS II Syddanmark. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Европейският съюз въведе законодателни и бюджетни инструменти, за да предостави допълнителна подкрепа на работниците и служителите, засегнати от последиците на дълбоките структурни промени в моделите на световната търговия, както и да помогне за повторното им интегриране на пазара на труда. Също така е възможно да се окаже помощ на служителите, съкратени в резултат на световната финансова и икономическа криза. Считам, че това е особено важно.

Сега Дания е подала заявление относно мобилизирането на обща сума в размер на 8 893 336 евро. То се отнася за 1443 съкратени работници (от които 1010 в целевата група за получаване на помощ), възникнали в три предприятия на Danfoss Group, извършващи дейност от разделения 27 и 28 от NACE Revision 2 („Производство на електрически съоръжения; Машини и апарати за обща употреба, невключени другаде (n.e.c.) в региона от NUTS II Syddanmark по време на четиримесечния референтен период от 1 март 2009 г. до 30 юни 2009 г. Гласувах в подкрепа на планираните мерки, за да се гарантира, че подкрепата ще бъде предоставена бързо на засегнатите работници и от съображения за европейска солидарност между държавите-членки.