Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2039(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0233/2010

Внесени текстове :

A7-0233/2010

Разисквания :

PV 19/10/2010 - 6
CRE 19/10/2010 - 6

Гласувания :

PV 20/10/2010 - 6.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0375

Пълен протокол на разискванията
Вторник, 19 октомври 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

6. Свързани с развитието аспекти на Международния ден за изкореняване на бедността - Ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по темата за бедността:

- Изявления на Съвета и на Комисията относно свързани с развитието аспекти на Международния ден за изкореняване на бедността, и

- доклад на г-жа Figueiredo, от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа (http://www.europarl.europa.eu/oeil/FindByProcnum.do?lang=en&procnum=INI/2010/2039" ) (A7-0233/2010).

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, уважаеми колеги, тъй като 2010 г. е Европейската година за борба с бедността и социалното изключване, очевидно ние добре осъзнаваме, че предизвикателствата на бедността не спират пред границите на Съюза, нито пък че тя може да бъде преодоляна само в тези граници.

Неотдавнашната поредица от световни кризи, която засегна всички страни, като най-бедните бяха засегнати най-силно, показа колко взаимосвързан е светът. Затова насърчаването на развитието е неразделна част от отговора на Европа на днешните глобални предизвикателства, като следващите пет години ще бъдат решаващи за политиката на развитие в Европа и света.

В член 208 на Договора от Лисабон е заложено, а в Европейския консенсус за развитие ние заявихме ясно, че всеобхватната цел на сътрудничеството в ЕС за развитие е изкореняването на бедността в контекста на устойчиво развитие, включително постигането на Целите на хилядолетието за развитие.

Но постигането на всички Цели на хилядолетието за развитие в контекста на устойчиво развитие е въпрос на колективна отговорност, според която всички партньори трябва да спазват поетите от тях ангажименти. Европейският съюз е убеден, че развиващите се страни също са отговорни за и са господари на собственото си развитие и че от тях зависи, преди всичко, да поемат отговорност за постигането на Целите на хилядолетието за развитие.

Затова е важно да се подчертае, че са необходими глобални стратегии за постигането на тези цели, включително демократично управление, защита на правата на човека и принципите на правовата държава, икономически растеж, съобразен с положението на бедните, развитие на частния сектор, развитие на търговията, човешко и социално развитие и устойчивост на околната среда.

Европейският съюз насърчава страните партньори да увеличат бързо мащаба на своите усилия по-специално по отношение намаляването на бедността и неравенството, както и въвеждането на партньорства с гражданското общество, частния сектор и местните органи. Европейският съюз ще предложи по-голяма подкрепа за техните усилия за мобилизиране на национални ресурси за развитие по-специално в контекста на подобряване на управлението на публичните финанси и силата и ефективността на техните фискални и митнически системи.

На 22 септември тази година във връзка с приемането на заключителния документ на срещата на високо равнище за Целите на хилядолетието за развитие държавите членки на ООН подновиха и ангажимента си да работят заедно за подобряване на икономическия и социалния контекст на всички народи и да направят всичко по силите си, за да осигурят постигането на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, позволете ми първо да благодаря за тази възможност да говоря за предизвикателството на бедността и какво може да направи Европейският съюз на глобално равнище чрез своята политика на сътрудничество за развитие. Във втората част на това изявление ще се спра и на доклада на г-жа Figueiredo.

Изкореняването на бедността е най-наложителното глобално предизвикателство на нашето време. Това е предизвикателство, с което трябва да се заемем не само поради очевидните причини на солидарност и дълг, но и заради просперитета и стабилността в целия свят. Това е в интерес на всички. През 2000 г. световните лидери се събраха в ООН в Ню Йорк и се споразумяха за международен дневен ред за развитие за предстоящите 15 години — Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Сред различните цели и задачи, определени в рамката, светът се ангажира да намали крайната бедност наполовина. Къде сме сега, пет години преди крайния срок през 2015 г.?

Беше постигнат насърчителен напредък. Като цяло 120 млн. души се измъкнаха от бедността между 2000 г. и 2005 г., което отговаря на годишен спад от 2,4%, но няма време за самодоволство. Днес 1,4 млрд. души все още живеят в крайна бедност и има огромни неравенства между региони, държави и групи от населението. Освен това неотдавнашната и настоящата глобална криза – от ценови шокове на храните и горивата до икономическа нестабилност и изменение на климата – застрашава и постиженията от миналото, и бъдещите перспективи.

Преди две седмици срещата на високо равнище за ЦХР потвърди амбицията на света да се бори срещу бедността. Членове на Европейския парламент, водени от Gay Mitchell, направиха важен принос към тази среща и аз много им благодаря за тяхното участие и подкрепа. Бих желал също така да благодаря на Парламента за неговата подкрепа в целия процес на подготовка, завършил с приемането на доклада Cashman. Постоянното внимание на Парламента към ЦХР направи позицията на ЕС в Ню Йорк силна и амбициозна. Считам, че членовете на ЕП, които участваха в срещата на високо равнище, бяха окуражени от резултата. Нямаше игра за прехвърляне на вина; срещата по-скоро даде нова енергия, тласък и надежда за постигане на целите. Тя показа, че ЦХР още заемат предно място в политическия дневен ред, като в срещата на високо равнище участваха около 110 държавни и правителствени ръководители. Европейският съюз съдейства за успеха на това събитие, като оформи и изрази силен общ подход на нашите 27 държави-членки.

Борбата срещу бедността също е на преден план в нашия дневен ред в Европейския съюз. Това е част от нашия европейски проект. Тя е основна цел на политиката за развитие на Европейския съюз, както е заявено в Договора от Лисабон, и тя е нещо, което европейските граждани твърдо подкрепят, което е не по-малко важно.

Като водещ донор в света Европейският съюз направи важен принос за постигането на ЦХР досега. Ще дам само два примера, Европейската комисия е помогнала за включване на 9 млн. момичета и момчета повече в училищата от 2004 г. насам, а ние свързахме 31 млн. домакинства към чиста питейна вода. Считам, че това е нещо, с което можем да се гордеем, но е необходимо да направим повече и можем да направим повече.

През юни лидерите на Европа помогнаха за укрепването на ЦХР, като се споразумяха за амбициозен план и набор от действия. Планът дава приоритет на действията във връзка с целите, по които сме постигнали най-малък напредък, и в онези региони и държави, които изостават най-много, включително онези, в които има конфликти и нестабилност. Планът потвърждава също така нашия ангажимент за достигане на целта от 0,7% от БНД до 2050 г., въпреки трудния икономически и финансов контекст. За да постигнем това, е необходимо да оценим напредъка точно по тази година.

Превръщането на Целите на хилядолетието за развитие – по-специално целта, свързана с изкореняването на бедността – в Реалности на хилядолетието за развитие до 2015 г. също ще остане всеобхватен приоритет в моите действия.

Всички знаем, че само помощта няма да е достатъчна за постигане на ЦХР. За да изпълним целите, от първостепенно значение е също така да проявим повече творчество за засилване на въздействието на нашата помощ, като подкрепим по-устойчив и по-приобщаващ растеж и като мобилизираме други и допълнителни финансови ресурси за развитие. Също толкова важни са качеството и ефективността на помощта, включително повече прозрачност и отчетност, както и да осигурим политиките, които не са свързани с помощи, да подкрепят в по-голяма степен ЦХР.

Помощта за развитие трябва да се възприема като катализатор, а не като лекарство. Никоя страна не е била преобразувана само с помощи. Устойчивият напредък зависи най-вече от развитието на националния капацитет да генерира приобщаващ и устойчив растеж. Развитието може да дойде само отвътре по отношение на развиващите се страни, а не отвън, и затова върху това „отвътре“ трябва да съсредоточим нашите усилия за развитие. В края на краищата, това е смисълът на принципа на „собствен ангажимент“.

През ноември планирам стартирането на Зелена книга и обществени консултации, за да съберем становища за това как да подобрим нашите политики и инструменти за по-добри действия по отношение на помощните фактори за устойчив и приобщаващ растеж в страните партньори, с което да се захванем с основните причини за бедността и да добавим съществена добавена стойност към нашето сътрудничество за развитие. Считам, както обикновено, че вашият принос към това разискване ще бъде съществен.

Бих искал да благодаря на г-жа Figueiredo за нейния доклад за схемите за минимален доход. В основата на доклада е основното право на хората да имат достатъчно ресурси, за да могат да живеят достойно. Това е залегнало в Хартата на основните права на Европейския съюз. Това вдъхнови няколко неотдавнашни инициативи на Комисията в областта на активното приобщаване по-специално препоръката на Комисията от 2008 г. относно активното приобщаване, която беше одобрена от Парламента и Съвета. Препоръката определя цялостни стратегии за активно приобщаване, опиращи се на три стълба – а именно, пазари на труда, способстващи приобщаването, достъп до качествени услуги и адекватна подкрепа за доходите. Затова Комисията приветства доклада.

Същевременно зачитаме изцяло правомощията на държавите-членки по отношение на проектирането и функционирането на схеми за социална защита като цяло, и по-конкретно на схеми за минимален доход. Адекватният доход е основен компонент в борбата срещу бедността за хората, които не могат да работят. Той представлява необходимо допълнение към пазари на труда, способстващи приобщаването, в борба срещу бедността за хората, които могат да работят.

Докладът правилно утвърждава основния принцип на подкрепа за доходите, която трябва да бъде и адекватна, и съвместима със стимули. Държавите-членки понастоящем вземат мерки за финансова консолидация, за да осигурят дългосрочна устойчивост на публичните финанси. Комисията споделя виждането, че тези мерки трябва да вземат предвид необходимостта от защита за най-уязвимите членове на обществото.

Европейската комисия ще представи Европейска платформа срещу бедността до края на тази година, определяйки конкретни мерки за подкрепа на държавите-членки при достигането на целта за извеждане на поне 20 млн. европейски граждани от бедността до 2020 г.

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo, докладчик.(PT) Г-жо председател, бедността и социалното изключване са нарушения на човешкото достойнство и основните права на човека и въпреки това, тъй като вече измина голяма част от Европейската година за борба с бедността и социалното изключване, ние сме изправени пред тъжния риск да достигнем рекорден брой хора, които живеят в бедност.

Това е шокираща стъпка назад за богата Европа, където печалбите на финансовия сектор и икономическите групировки продължават да растат и да бъдат укривани в данъчни убежища. В резултат на това се надига нарастваща вълна от възмущение сред милиони работници, жени, младежи, жертви на намаления на заплатите и опасна, лошо платена работа, безработни и пенсионираните с жалки пенсии.

В края на 2008 г. Евростат заяви, че дори след вноските за социално подпомагане около 85 млн. души ще бъдат изложени на риск от бедност, но положението ще стане още по-лошо с по-нататъшната неолиберална политика на ЕС и така-наречените мерки за строги икономии, предприемани от няколко държави-членки. Тези мерки включват намаляване на заплатите и съкращения в областта на услугите, свързани със здравеопазването, образованието и други области, намаляване на социалната подкрепа и увеличаване на данъците върху основни стоки, включително хранителни продукти, както сега става в Португалия, след Гърция, Ирландия и други страни.

Неприемливо е Комисията и Съветът да продължават да оказват натиск върху държавите-членки заради безразсъдните критерии на Пакта за стабилност и растеж. Те вземат предвид само финансови, а не социални въпроси, след като са дали всички средства за обществена подкрепа на банките и финансовата система, с пълно пренебрежение по отношение на обществеността. Най-лошото е, че сега принуждават работници и бедни хора да плащат за неотложните публични субсидии, които правителствата дават на банките, с подкрепата на лидерите на ЕС и под аплодисментите на финансовите групи.

Затова е необходимо да бъде променена политиката, за да се справим с бедността и социалното изключване, както се изисква от милионите демонстранти из цяла Европа, включително тук, в Страсбург.

Целите и водещите принципи на Европейската година за борба срещу бедността и социалното изключване не могат да бъдат просто думи на вятъра. Ангажиментът, който ЕС пое, за реализиране на Целите на хилядолетието за развитие на ООН не може да бъде забравен.

Политиките следва да признават правата и споделянето на отговорността, да насърчават сближаването и участието на хората, изложени на риск или живеещи в бедност, да вземат конкретни мерки и да ги реализират, за да предотвратят ефективно и да изкоренят бедността, да интегрират бездомните и имигрантите, да не говорим за хората с увреждания, и не бива да застрашават бъдещето на младите хора и децата.

За съжаление, стратегията „Европа 2020“ е ограничена до това да покаже пътя за излизане от бедността на 20 млн. души до 2020 г., което представлява крачка назад от първоначалните цели на т. н. Лисабонска стратегия.

Многоаспектният характер на бедността и социалното изключване изискват социално измерение на макроикономическите политики като неразделна част от преодоляване на кризата. Това означава промяна на приоритетите и политиките, особено на монетарните политики като Пакта за стабилност и растеж, бюджетните и фискалните политики и политиките по отношение на конкуренцията и вътрешния пазар. Необходимо е да бъде даден приоритет на икономическото и социалното сближаване и на защитата на правата на човека. Това означава, че най-малкото трябва да има баланс между икономически политики, заетост, политики по отношение на заетостта и околната среда и справедливо разпределение на богатството и доходите.

В този контекст схемите за минимален доход са ефективно средство за осигуряване на сигурността на хората и намаляване на ефектите от изключването и безработицата. Това подкрепя достъпа до достойна работа, борбата с несигурността и твърде ниските възнаграждения, които водят до нарастване на процента на бедните работници. Тези схеми за минимален доход играят важна роля в преразпределянето на доходите, тъй като осигуряват солидарност и социална справедливост, особено по време на криза, тъй като действат като социални стабилизатори, противодействащи на циклите, и осигуряващи допълнителни ресурси за засилване на търсенето и потреблението на вътрешния пазар, а по този начин и за борба с рецесията.

Затова схемите за минимален доход, базирани на най-малко 60% от средния доход във всяка страна, следва да бъдат неразделна част от стратегия, насочена към социална интеграция, включваща и политики от общ характер, и конкретни мерки за най-уязвимите групи от обществото с оглед на жилища, здравеопазване, образование и обучение и социални услуги. Това би помогнало на хората да се измъкнат от бедността и би действало като средство за социално приобщаване и достъп до заетост за всички онези, които са в състояние да го направят, с достойни условия на труд, а не съвременно робство, какъвто е случаят с несигурната и лошо заплатена работа, която засяга милиони работници, особено жени и младежи.

Предизвикателството пред Комисията е да представи инициатива и план за действие във връзка със схемите за минимален доход с оглед излизане от бедността на деца, младежи, възрастни и стари хора и повеждането им по пътя към социален напредък.

 
  
MPphoto
 

  Licia Ronzulli, от името на групата PPE.(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, данните за световната бедност са тревожни, обезпокоителни и безпощадни. Броят на хората, живеещи под границата на бедността, се увеличава непрекъснато, така както се разширява постоянно и пропастта между онези, които живеят в нищета, и онези, които се наслаждават на висок жизнен стандарт.

Според последния доклад на ООН за състоянието на градовете в света днес 827 млн. души живеят в коптори и този брой ще продължи да нараства средно с 6 млн. души всяка година. Както беше вече подчертано, това не е непознато за Европа: днес почти 80 млн. от нашите граждани живеят в бедност – 16% от населението на Съюза – и почти 19 млн. от тях са деца.

Тази година, 2010 г., е обявена за Европейска година за борба срещу бедността и социалното изключване и това представлява фона на доклада, който обсъждаме днес. Бях убедена, че окончателният текст трябва да анализира някои аспекти, които считам за изключително важни, и съм благодарна на г-жа Figueiredo за това. Неотдавнашната икономическа криза доведе до нарастване на безработицата. За съжаление, отново жените са засегнати най-тежко. Борбата срещу бедността изисква преди всичко политики, които насърчават заетостта, по-специално за жени и млади хора.

Всеки би трябвало да може да се радва на достатъчно пари, които да му гарантират приличен жизнен стандарт. Това е факт: минималната заплата може да играе важна роля в борбата срещу бедността, като предложи на всеки шанс да играе активна роля в социалния, културния и политическия живот. Независимо от това всяка държава-членка трябва да е свободна да реши дали да приеме минимална заплата; това не трябва да е решение взето на равнището на Съюза.

За да постигнем истинска социална интеграция и да се борим с положенията на упадък и бедност, трябва да разчитаме не само на мерки, свързани със социалното осигуряване: необходимо е да се насочим по-високо. Затова нека се борим за по-добри структурни реформи и да работим за по-решителни политики за заетостта, за да насърчим по-слабите слоеве на обществото да се присъединят към пазара на труда.

 
  
MPphoto
 

  Thijs Berman, от името на групата S&D.(NL) Г-жо председател, г-жа Figueiredo представи въпроса отлично и аз бих искал да добавя само едно нещо. ЕС се основава на идеята, че просперитетът за колкото е възможно повече хора е гаранция за икономическо развитие на всички европейци. Благодарение на отворения пазар, но също така и благодарение на структурното финансиране – за преразпределение на просперитета – жизненият стандарт на държавите-членки от Централна и Източна Европа расте, а по-старите държави-членки имат полза от това. Всички европейци имат право на приличен живот, както и всички граждани по света.

Ето защо намаляването на бедността е включено в Договора от Лисабон. Целите на хилядолетието за развитие трябва да бъдат постигнати и можем да действаме на международно равнище точно по същия начин, както действаме с новите държави-членки. Бедните държави имат напредък по отношение на просперитета в резултат от зачитането на принципите на правовата държава, тъй като това насърчава бизнеса да инвестира в тях, като знае, че договорите са сигурни. Преразпределението на просперитета в световен мащаб намалява социалното напрежение и вероятността от насилие и потоци бежанци и разширява нашите потенциални пазари.

Затова е необяснимо защо някои правителства на държави-членки като Нидерландия – моята собствена страна – сега посягат на бюджета за развитие и се опитват да посягат и на тези цели. Те правят това заради погрешен, недалновиден егоизъм. Намаляването на бедността трябва да остане приоритет на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Elizabeth Lynne, от името на групата ALDE.(EN) Г-жо председател, считам, че докладът за минималния доход, който гласувахме в комисията по заетост и социални въпроси, е най-добрият път да вървим напред, и ще получи най-широка подкрепа. Ето защо настоятелно ви призовавам да отхвърлите изменения 1 и 2.

Винаги съм била отявлена поддръжничка на минимален доход във всички държави-членки и съм го вписвала във всички доклади, които някога съм изготвяла за социалното приобщаване, но считам, че най-добрият начин за постигане на това е чрез обмен на най-добра практика. Според мен, ако се опитаме да следваме законодателния път, няма да успеем да привлечем всички и няма да постигнем това, което искаме – приличен жизнен стандарт за всички и извеждане на хората от бедността и избягване на бездомността.

В доклада на комисията по заетост казваме също така, че най-ефективният начин за излизане от бедността е да се даде на всички достъп до пазара на труда. Един от начините за постигане на това е да осигурим директивата за заетостта да се прилага ефективно във всички държави-членки. Когато формулираме политика по отношение на бедността и социалното приобщаване, трябва да се вслушаме в хората, които са уязвими – с други думи точно онези, които са бедни и бездомни. Трябва да осигурим държавите-членки да постигнат целите си по отношение намаляването на бедността, както е очертано в стратегията „ЕС 2020“.

Бих искала също така да изтъкна, че в разискването говорим за минимален доход – с други думи, помощи за безработни, а не заплати.

 
  
MPphoto
 

  Karima Delli, от името на групата Verts/ALE.(FR) Г-жо председател, госпожи и господа, 80 млн. души живеят в бедност в Европа, повече от 5 млн. са без дом, милиони живеят в негодни жилища, едно от всеки пет деца е жертва на бедността, а на другия край на везната какво има? Броят на милиардерите се увеличава.

Току-що проведохме Международния ден за изкореняване на бедността на 17 октомври, а Европейската година за борба срещу бедността и социалното изключване скоро ще бъде към края си, но какво можем да покажем в тази връзка? Какви конкретни решения ще е предложила Европа на онези, които са основните жертви на криза, за която те не са отговорни? Каква надежда можем да предложим на моето поколение, това европейско поколение, което понася главния удар на безработицата, несигурността и изключването, тези млади хора, които нямат доверие на Европа, които очакват много от Европа, а следователно и от вас?

Ние сме длъжни да отговорим на тяхната ежедневна загриженост и на страховете им за бъдещето. Лисабонската стратегия не успя в мисията си да изкорени бедността. Вече не можем да бездействаме отстрани и да оставяме нещата да се случват. Вече не е време за безсмислена реторика. Дойде време да бъдем смели и да покажем малко политическа смелост. Всички организации, които работят с жертви на бедността, движението „Четвърти свят“ (ATD Fourth World), Европейската мрежа против бедността (EAPN), Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомните (FEANTSA), Emmaüs Europe, настояват за това от 20 години.

Ето защо искаме от Европейската комисия рамкова директива, насочена към определяне на адекватен минимален доход. Рамковата директива ще осигури право на и достъп до адекватен минимален доход, така че всяко дете, възрастен или стар човек, живеещи в бедност, да могат да скъсат с нея, с което ще им бъде гарантирано неотменимото право да живеят достойно.

Времето изтича, госпожи и господа, необходимостта от действия никога не е била по-неотложна. Заедно можем да сложим край на възмутителния скандал, какъвто е трайната бедност. Бедност, край на бедността, това не бива да бъде само лозунг. Това е реалност и заедно, надявам се, можем да започнем тази битка.

 
  
MPphoto
 

  Nirj Deva, от името на групата ECR.(EN) Г-жо председател, считам това разискване за доста нелепо, почти смешно. Вече чух няколко изказвания — говорим за изкореняване на бедността без нито веднъж да споменем как ще създадем повече богатство. Не можете да изкорените бедността, без да създадете богатство, в противен случай това, което правите, е само преразпределяне от един на друг, а не създаване на ново богатство.

В международната сфера от развиващите се държави са излезли 880 млрд. евро чрез всякакви видове корупция и други дейности, които не са вписани или облагаеми с данъци, или пък внесени в нормални банки. Това е скандал на финансовата общност в международното развитие. Тези 880 млрд. евро би трябвало да създават богатство в развиващите се страни.

В Европа бедността се увеличава, защото ние се подлагаме на свръхрегулиране против създаване на богатство, докато сега идват предизвикателства от Индия и Китай. Необходимо е да преразгледаме това.

 
  
MPphoto
 

  Gabriele Zimmer, от името на GUE/NGL.(DE) Г-жо председател, в днешното заседание по темата за бедността ние целенасочено се съсредоточаваме върху връзката между световната бедност и бедността в държавите-членки на Европейския съюз. Стотици хиляди хора обаче са направили това преди нас. През последните седмици и месеци те излязоха по улиците в Европа, за да призоват за това и световният ден за действие беше отбелязан нарочно близо до срещата на високо равнище на ООН за Целите на хилядолетието за развитие.

За разлика от тези хора обаче, като европейски институции, ние оставаме неясни и непоследователни във всички наши стратегии и създаваме рамкови условия, които на свой ред затрудняват борбата срещу бедността. Договорът от Лисабон и стратегията „Европа 2020“ също de facto премахнаха целите, свързани с бедността. Множество държави-членки на Европейския съюз използват призива за устойчивост на публичните финанси, за да оправдаят намаленията в областта на социалните услуги и преразпределенията под формата на съкращения в системата на здравеопазването и пенсионните системи, съкращения на инструментите, свързани с политиката по отношение на пазара на труда, и на услуги, предвидени за безработните и за децата и семействата. Самите ние правим това в нашите държави-членки на ЕС и в това събрание действаме като че ли просто е необходимо да водим кампания за това хората в бедност да не бъдат изключвани. Самите ние правим това чрез нашите политически методи.

Бих искала да изтъкна, че стратегията „Европа 2020“ и стратегията за устойчивост на Европейския съюз си противоречат и така правят невъзможно да се води борба срещу бедността по света.

 
  
MPphoto
 

  Derek Roland Clark, от името на групата EFD.(EN) Г-жо председател, бедността, особено броят на онези, които са изложени на риск от бедност, нараства с нарастването на ЕС, като всяка нова държава-членка добавя към проблема, така че е съвсем очевидно как да се предотврати нарастването по-нататък.

Един от Вашите отговори е да се въведе минимален доход. Аз съм в подкрепа на минимална заплата, но само ако е определена от всяка държава самостоятелно. Общоевропейска минимална заплата би изкривила въпроса. В Скандинавия например битовото отопление трябва да е по-скъпо за всички групи доходи, в сравнение с Южна Европа.

Противопоставям се на минималния доход, защото това означава обществени средства за допълване на ниска заплата: още нещо, което данъкоплатецът ще открие в икономическата криза. Как ще попречите на някои работодатели да плащат по-малко, защото знаят, че системата от помощи ще го компенсира? Отговор: още регулиране и бюрокрация за предприятията, най-вече по отношение на малките и средните предприятия, които наемат половината от работната ръка.

И, разбира се, хармонизираният минимален доход в целия ЕС ще бъде последван от хармонизирана данъчна система, която ще сведе всички до сива аморфна маса, лишена от най-ценната характеристика на Европа: разнообразието.

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-жо председател, тревожно е, че хиляди хора в ЕС живеят на границата на бедността, въпреки че имат постоянна работа. С оглед на това опитите за установяване на подходяща минимална заплата са съвсем добре дошли. Минималната заплата има смисъл само когато е съчетана с допълнителни мерки. Едно изолирано разискване може да доведе до упадък на работното място и увеличаване на хората без работа. Накрая, малките и средните предприятия няма да могат да си позволят да плащат законоустановената минимална заплата, ако данъчното бреме остане непроменено, и разбира се, по-високите заплати носят и риск от увеличаване на цените на стоките и услугите. Това ще приведе отново в движение инфлационната спирала.

Затова, съсредоточаването трябва да бъде върху облекченията, свързани с работата. Работата трябва отново да придобие смисъл за гражданите на ЕС. Минималната заплата определено е добра идея, но трябва да бъде предоставена в смислен цялостен пакет от данъчни облекчения за работниците, а също и за малките и средните предприятия в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE).(FR) Г-жо председател, изкореняването на бедността е всъщност Цел на хилядолетието за развитие, но е също така и европейска цел в Европа.

Всъщност в Европа имаме най-висок жизнен стандарт като цяло в света, но никъде в света няма такова разделение както в нашето европейско общество, както и между Европа и Африка. Това е най-голямата пропаст между жизнени стандарти в света. Следователно нашата задача е да намалим тези различия.

Твърде много европейци в Европа нямат достъп до питателна храна два дни поред. Твърде много деца са бедни и са изправени пред здравословни и образователни проблеми, заложени в постоянната бедност. Твърде много жени трябва да се примиряват с несъответствия в заплащането, изтласквани са встрани, когато става въпрос за заетост, нямат сигурни работни места и затова обучението е единственият начин да бъдат върнати в обществото и да бъдат извадени от бедността. Твърде много възрастни хора, и в повечето случаи жени, изостават в намирането на достойна работа и достойни заплати през целия си професионален живот.

Има твърде много хора, които живеят под границата на бедността, в селските райони. Много от нашите политики за помощ за борба срещу бедността са градски политики. Трябва да помогнем и на селската общност да се бори с бедността.

Затова настоятелно ви призовавам, борбата срещу бедността...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Frédéric Daerden (S&D).(FR) Г-жо председател, госпожи и господа, днес в Европейския парламент доминиращата тема е борбата срещу бедността по света. Това е важно, но както изтъкна г-жа Figueiredo, бедността е твърде широко разпространена и в Европа. Борбата срещу това явление е един от приоритетите, заложени в Стратегия 2020. Въпреки че е добре да се поставят цели, които между другото трябваше да бъдат по-амбициозни, по-добре е, ако са налице необходимите средства. И адекватният минимален доход за всеки в Европа очевидно е едно от тези средства.

Отличният доклад на нашата колега демонстрира своята цел в тази борба и наистина придвижва нещата напред. Без законодателната инициатива от страна на Комисията, която също признава ролята на минималния доход, опасяваме се, че държавите-членки не могат да изпълнят обещанието ни да отхвърлим бедността. Поради тази причина докладът трябва да бъде последван от рамкова директива, която взема предвид националните практики.

 
  
MPphoto
 

  Charles Goerens (ALDE).(FR) Г-жо председател, госпожи и господа, що се отнася до мен, в разискването трябва да се направят три важни забележки.

Първо, глобализацията увеличи неравенствата вътре в държавите, но намали неравенствата между нациите, доказателства за което могат да се видят в успеха на новоразвиващите се държави. Това беше изтъкнато от един експерт на Международния валутен фонд на конференцията в Осло, където МВФ обедини усилията си с Международната организация на труда.

Вярно е, че все още има големи различия между нациите, но би било неправилно да се хвърля вината за постоянната бедност само върху глобализацията, когато става въпрос за неравенства в самите държави.

Положението в Европа, и това е втората ми забележка, е много специфично. Това е единствената голяма икономическа област, която свикна с масовата безработица през последните три десетилетия, както беше изтъкнато от професор Fitoussi.

Стратегия 2020 наистина открива някои интересни перспективи за справяне със структурната безработица, но ЕС е необходимо да намери начини за подобряване на равнищата на безработицата в контекста на преодоляването на настоящата криза.

Мнозина от нас считат, че ако нещата отидат твърде далеч в полза на рационализиране на публичните финанси, целта за намаляване на бедността може да се превърне във въздушна кула.

Трето, нашият подход към борбата срещу бедността трябва да бъде и международен, и насочен навън. Като имаме предвид устойчивото развитие, вече не можем да си позволим да даваме предимство на едното или другото. Малтусианският подход, който включва утвърждаване на похарченото в името на солидарността, е съвсем просто...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Jean Lambert (Verts/ALE).(EN) Г-жо председател, считам, че всички осъзнаваме значението на схемите за минимален доход в целия Европейски съюз, макар че още не всички държави-членки са реализирали такива. Знаем също, че има големи различия в ефективността, че често няма ясна база за плащаните суми и че плащаните суми не винаги поддържат темпото на нарастващите цени. Някои държави-членки имат много лошо равнище на изплащане, така че хората не получават онова, на което имат право, а някои също така ограничават във времето тези схеми за доходи, което изглежда много странно за нещо, което е предвидено да бъде осигурителна мрежа.

Силно съм убедена, че ни е необходима обща рамка за целия Европейски съюз, която да очертава ясни принципи за разработването на тези схеми и ясна методика за работа с тях. Не говорим за едно и също равнище на плащане във всички държави-членки и да се повтаря това е да се утвърждава нещо, което е дълбоко невярно. Необходимо е да разработим тези схеми, за да може всеки в ЕС да живее достойно.

 
  
MPphoto
 

  Tadeusz Cymański (ECR).(PL) Провеждаме разискването за бедността по време на Европейската година за борба срещу бедността и социалното изключване. Важно е нашите усилия, както и тези на правителствени и неправителствени организации, да бъдат постоянни, а не само кампании и пропаганда. От всички мерки, предлагани в обсъждания доклад, особено значение има предложението за определяне на минимален доход във връзка със средния доход. Причините за бедността са различни и често се свързват със социални несгоди и социално изключване. Но особено поразителен и срамен е фактът на съществуването на бедност сред работещите хора и дори сред онези, които нямат деца или имат малък брой деца. Такова положение е неприемливо и затова стъпките, предприети от Европейската комисия и Парламента по въпроса, трябва да бъдат изключително ефективни, последователни и решителни. Докато помагаме на хора на различни континенти и изпращаме хуманитарна помощ след природни бедствия, следва първо да дадем пример, като покажем солидарност с гражданите, засегнати от бедност на територията на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela (EFD).(EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих искала да хвърля светлина към един сектор, в който е необходимо да възприемем превантивна политика, ако искаме да избегнем създаването на ново поколение nouveaux pauvres (новите бедни) в Европа. Неотдавнашни проучвания показват, че има много голяма разлика между заплатите на работниците и пенсиите, които ще получават, „пенсионна разлика“, която по подразбиране ще ги постави сред nouveaux pauvres (новите бедни). На общоевропейско равнище работниците трябва да спестяват 2 млрд. евро годишно, за да запълнят тази разлика в своето осигурително покритие и да си осигурят достоен жизнен стандарт, след като се пенсионират.

Спирам се на тази точка, за да привлека вниманието ви към този много сериозен проблем, пред който вече са изправени милиони европейски пенсионери – nouveaux pauvres (новите бедни) на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Sari Essayah (PPE). (FI) Г-жо председател, докладът за минималния доход е добро отражение на широкообхватното разискване, което имахме в комисията по заетост и социални въпроси по темата за борбата срещу бедността и изключването. Може да сме в Европейската година за борба срещу бедността, но благодарение на икономическата криза безработицата и социалните страдания продължават да нарастват в много държави-членки.

Отличителни черти на европейската бедност са бедността сред децата, нарастващата безработица сред младежта, подчиненото положение на жените на пазара на труда, изключването на имигрантите, състоянието на етническите малцинства като ромите и тежкото положение на безработните в предпенсионна възраст. Намаляването на бедността е една от ключовите цели на стратегията „Европа 2020“ и съществува желанието тези цели да бъдат превърнати в реалност чрез количествено измерими такива, които да са обвързващи за държавите-членки. За това има добро основание, тъй като резултатите от усилията за намаляване на бедността през последното десетилетие са практически несъществуващи.

Мнозинството в комисията накрая реши да предложи държавите-членки да определят минимален доход от 60% от техния праг на средния доход, а някои членове дори призоваха за рамков закон за минималния доход. Аз не подкрепям промените в законодателството, защото установяването на минимален доход пренебрегва различните структури на системите за социално осигуряване в държавите-членки. В някои държави-членки различно степенувани и обвързани с доходите социални услуги, както и всеобщи услуги, финансирани чрез данъчно облагане, също са част от системата на социално осигуряване. Към въпроса за минималния доход следва да се подходи от страна на принципа на субсидиарност в държавите-членки и следва да се търсят решения чрез обмен на най-добри практики.

 
  
MPphoto
 

  Pervenche Berès (S&D).(FR) Г-жо председател, г-н Шастел, г-да членове на Комисията, след 17 октомври, който е ден за действия срещу бедността, в тази година на действия за борба срещу бедността и социалното изключване, знаем, че през 2007 г., преди кризата, 17% от населението на Европейския съюз е живяло под границата на бедността. Не знаем сегашните цифри, но всички знаем, че са големи и че такова положение на може да бъде толерирано.

Да, ние сме последователни в нашите ангажименти, да, вярваме в това, което приехме за основен закон в член 1 от Хартата, който заявява, че всеки има право на достойнство, в Договора от Лисабон, който поставя борбата срещу социалното изключване като цел на Европейския съюз, и в Стратегия 2020, която определя борбата срещу бедността като една от своите водещи цели. В нито един момент ние не сме определили средствата за реализиране на тази стратегия, което означава, че ще се провалим и нашите съграждани ще останат без илюзии.

Трябва да поемем законодателна инициатива за минималния доход и да организираме финансирането...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  David Casa (PPE). (MT) Както вече беше казано, темата за бедността стои високо в нашия дневен ред. Всички сме запознати със статистиката, процентите и реториката по темата; фактът, че толкова голям брой граждани живеят под границата на бедността, е сериозен въпрос, на който трябва да се обърне внимание без забавяне. Чудесно е да можем да се борим с бедността чрез създаване на повече работни места и насърчаване създаването на структури, които могат да ни помогнат да постигнем целта си. Това включва план, който да помогне на европейските граждани да получат необходимото обучение за работни места с добро заплащане. Необходими са ни и средства за оказване на подкрепа на страните, които изостават в това отношение, за да могат и те да постигнат тези цели. Следователно е ясно, че е необходимо да насърчим колкото е възможно повече хора да излязат на пазара на труда, и по-специално жени. Докладът прави задълбочена оценка на положението и тук бих искал да благодаря много и да поздравя докладчика за много полезната й работа. Трябва обаче да се уверим, че не се втурваме слепешката напред, защото разпоредбите на Договора относно принципа на субсидиарност трябва да се спазват и занапред. Да се прилага еднаква концепция за цяла Европа не е практично решение. Освен това все още нямаме необходимата правна основа, която се изисква от нашия Договор за това. Като следствие от горното, държавите-членки трябва да бъдат свободни да регулират тези изисквания съобразно собствените си потребности, необременени.

 
  
MPphoto
 

  Regina Bastos (PPE).(PT) Г-жо председател, Европа понастоящем е в процес на трансформация като резултат от икономическата, финансова и социална криза. Съществуващите кризи в определени държави-членки се задълбочиха, социалните неравенства се увеличиха и това положение доведе до увеличаване на броя на хората, които живеят под границата на бедността.

Днес има повече бедни хора в Европейския съюз. Има повече мъже и жени с доход по-малък от 60% от средната заплата за страната, в която живеят. Имаме сериозен проблем, който изисква конкретни и ефективни мерки. Осемдесет милиона европейци живеят на или под границата на бедността. Въпреки че границата на бедността е различна за различните държави в ЕС, сигурното е, че това е нарастващо явление в нашия Съюз, който има най-развития социален модел в света като своя парадигма за развитие.

В Португалия около 20% от хората са изложени на риск от бедност с доход от по-малко от 360 евро на месец. Данните за бедността сред децата в моята страна са ужасяващи. Португалия е една от осемте страни с най-високо ниво на бедност сред децата.

Приветстваме целта за извеждане на 20 млн. души от бедността до 2020 г., така както приветстваме усилията за подпомагане на заетостта и социалното приобщаване. Бих искала да поздравя докладчика за нейния принос и да подчертая, че минималният доход е желателен; определянето на размера трябва да бъде отговорност на всяка държава-членка.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sógor (PPE). (HU) През 1992 г. ООН обяви 17 октомври за Международен ден на бедността. През 2000 г. международната организация се ангажира да намали наполовина броя на хората, които живеят в крайна бедност, в срок от 15 години. Две трети от този срок вече изминаха. Цифрите са тревожни и ние изоставаме от показателите по време, когато изискванията и очакванията са много високи. Седемдесет и три процента от населението на ЕС считат, че главният проблем е все по-широкото разпространение на бедността в техните страни. Осемдесет и девет процента от гражданите искат спешни действия за справяне с проблема, а 74% очакват ЕС да играе важна роля при изкореняването на бедността. От друга страна, 6 млн. граждани на ЕС са загубили работата си през последните две години и бедността сред децата нараства.

Макар че знаем и често се позоваваме на факта, че заетостта е най-ефективното средство за борба срещу бедността, моделът на социална Европа, определен от Жан Моне, често бива засенчен от икономически интереси. Целта на икономическото развитие е да осигури благосъстоянието на гражданите, но то не струва нищо без ефективни социални мерки и рязко намаляване на сегашното равнище на бедността. Очевидно е, че социалната политика е преди всичко задача и отговорност на държавите-членки. Но аз въпреки това считам, че трябва да намерим заедно отговори на най-неотложните въпроси чрез все по-широко използване на метода на открита координация и чрез улесняване на обмена на най-добри практики.

 
  
MPphoto
 

  Ivo Belet (PPE).(NL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, един от шест жители на Европейския съюз е изложен на риск от бедност: по-специално млади хора на възраст до 17 години, но много стари хора също са уязвими. Бедността се увеличава, включително сред европейци, които имат работни места. Затова считам, че е необходимо да предприемем инициатива и на европейско равнище, госпожи и господа.

Икономически растеж, по-добро образование и обучение, повече работни места: разбира се, ние сме изцяло за това, но е ясно, че то не е достатъчно и че ни е необходима специална политика за борба срещу бедността. Както вече беше казано тук, това всъщност е едно от най-важните неща, един от приоритетите на нашата нова стратегия „ЕС 2020“. За какво става въпрос по-конкретно? Става въпрос за достоен живот — правото да се живее достойно — и за храна, жилище, облекло: основни неща, които очевидно не са гарантирани в нашия проспериращ Европейски съюз през 2010 г.

Г-жо председател, госпожи и господа, ето защо считам, че е необходимо да бъдат предприети действия и на европейско равнище, за да бъде осигурен този минимален доход. Както вече каза г-жа Bastos, това не е инструмент, който трябва да бъде разработван по един и същ начин в целия Европейски съюз. Трябва да има достатъчно простор за държавите-членки, за да изберат свое специфично решение. И въпреки това трябва да продължим да увеличаваме натиска, за да предотвратим изоставянето на уязвимите лица.

Ето защо изрично призоваваме за въвеждането на схема за гарантиран минимален доход във всички държави на Европейския съюз. Това би бил важен сигнал на надежда за всички най-уязвими лица в Европа, които понастоящем са засегнати от бедност и социално изключване.

 
  
MPphoto
 

  Milan Zver (PPE). (SL) Доволен съм, че ние също се опитваме да повдигнем въпроса за бедността и социалното изключване на равнището на европейските институции. Това е много важно.

Резолюцията, която предстои да приемем, е насочена точно в тази посока. Тя описва положението много добре, но няма същия успех при намиране на решение за него.

Минималният доход може да представлява част от това решение и всъщност той вече съществува под една или друга форма в социалните политики на държавите-членки. Но в този материал попаднах и на предложение за всеобщ основен доход или безусловен доход за всички.

Това обаче би било съмнително, дори от гледната точка на социалните права. Не е добра идея всички да получават основен доход за нормален живот, защото тогава ще имаме по-малко пари за онези, които наистина се нуждаят от социална помощ.

Надявам се, че на това пленарно заседание…

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D).(RO) Целите, поставени от Лисабонската стратегия – създаване на повече работни места и изкореняване на бедността до 2010 г. – не бяха постигнати. Ето защо Европа трябва да продължи усилията си за постигането им.

Считам, че Европейският съюз и държавите-членки трябва да обърнат специално внимание на програмите за обучение през целия живот. Те предлагат средство за борба срещу бедността и социалното изключване и помагат за консолидиране на трудовата пригодност и способността за интеграция на пазара на труда.

От друга страна, считам, че управленските кадри в Европа трябва да анализират областите, в които има нарастващ недостиг на квалифициран персонал, за да могат да подпомогнат мерки в бъдеще за запълване на този недостиг.

Една възможна мярка би била разширяването на програмата Еразъм“, предназначена понастоящем за студенти, и към други социални и професионални групи като младежи без университетска квалификация или безработни, включени в програми за професионална преквалификация.

 
  
MPphoto
 

  Антония Първанова (ALDE). - Предвид основополагащия принцип на солидарност на Европейския съюз и в контекста на съдържанието на Европейската година на борба с бедността, апелирам към въвеждането на гарантирани нива на адекватен минимален доход във всички държави-членки на Съюза, чрез които да се подпомогнат лицата с недостатъчни доходи с цел засилване на тяхната икономическа и социална интеграция и подкрепа за достоен живот.

Само чрез конкретни мерки, насочени към въвеждане на схеми за минимален доход, ще успеем да постигнем значителен и ефективен напредък в борбата срещу бедността и ще гарантираме подходящ жизнен стандарт за всички европейски граждани, включващ социална сигурност и равностоен достъп до социални функции на държавата като социални помощи, здравеопазване и образование.

В заключение искам да подчертая, че единствено с помощта на богат набор от конкретни политически решения, които осигуряват средства за социална намеса и закрила, ще защитим нашите граждани от социално изключване, особено жените и групите в риск, както и етническите малцинства.

 
  
MPphoto
 

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE).(DE) Г-жо председател, бих желала да призова още веднъж Комисията да се увери, че ако установява платформа за бедността, няма да допусне това да останат само празни думи, а че ще поеме инициативите на Парламента. Първо, има инициатива, която предвижда проучване дали да има рамкова директива за минимален доход, така че всеки в Европейския съюз да може да има достоен живот. Второ, има инициатива, която отива по-далече от това просто да се използва БВП при подготовката на структурните фондове, като включва и коефициента на Джини като мярка за неравенството на доходите при оценка – когато съществува неизгодно положение. Това са неща, за които трябва да вземете решение сега, ако искаме да имаме някаква възможност да ги въведем. Затова бих поискала от члена на Комисията да постави тези две точки от пленарното заседание в дневния ред на Комисията и да се увери, че Комисията има отговор за Европейския парламент в това отношение.

 
  
MPphoto
 

  Elie Hoarau (GUE/NGL).(FR) Г-жо председател, вече в продължение на твърде много години отбелязваме Международния ден за изкореняване на бедността, без много конкретни резултати, и сме изправени пред риска този ден да бъде отбелязван още в продължение на много десетилетия, ако продължават да се прилагат същите политики. От тази гледна точка, Европа и Западният свят изобщо не могат просто да отвръщат поглед.

Борбата срещу бедността означава борба за справедливо разпределение на богатството и в държавите-членки, и на международно равнище. Това е също така въпрос на уважение към околната среда и отстояване на принципа за равенство между всички човешки същества. Ако нашите обсъждания днес не бъдат последвани от конкретни действия въз основа на това, което чухме днес, опасявам се, че на направените от нас декларации няма да бъде обърнато внимание, само добри намерения без реално въздействие върху нищетата и бедността в целия свят и в Европа.

 
  
MPphoto
 

  Angelika Werthmann (NI).(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, бедността и социалното изключване нарушават човешкото достойнство, с други думи, основни права на човека. Тези, които са най-много изложени на риск, са самотни родители, деца и стари хора. Жените съставляват голям дял от населението, изложен на риск от бедност, отчасти заради обичайната дискриминация, която все още доминира навсякъде във връзка със заплатите и пенсиите, и отчасти поради техните много често срещани несигурни условия на работа.

Необходимо е да предприемем действия, които насърчават инвестициите в пазара на труда, например за създаване на работни места, за подпомагане на програми на Общността като програмата за обучение през целия живот. Да, трябва да осигурим минимално равнище на материална осигуреност, но с широко прилагане на контроли и условия, за да можем да предотвратим евентуалните злоупотреби от самото начало. Да, трябва да осигурим минимален доход, но при условие, че това не бива при никакви обстоятелства да доведе до нова форма на непряка или обратна дискриминация.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Почти 85 млн. души в Европейския съюз са изправени пред заплахата на бедността, а 17% от 500 млн. жители на ЕС са живели под границата на бедността през 2008 г.

Тъй като бедността и социалното изключване имат многоизмерен характер, трябва систематично да включваме предотвратяването им в други политики, така че всички граждани на ЕС да могат да имат достоен живот. Борбата срещу бедността изисква не само активна подкрепа за системите от заплати и социална защита, но и създаване на достойни и постоянни работни места за групи в неравностойно положение по отношение на заетостта. Бих искал да подчертая, че заетостта следва като цяло да се счита за най-ефективна форма на защита срещу бедността, и затова създаването на работни места следва да бъде ясен приоритет за ЕС и държавите-членки. Специално внимание трябва да се отдели на интеграцията на младежите и на старите хора в трудовия живот.

 
  
MPphoto
 

  Proinsias De Rossa (S&D).(EN) Г-жо председател, миналата неделя се срещнах с група млади хора в Ирландия, които се борят да оцелеят в бедност. Те ме попитаха, като член на Парламента, на чия страна съм. На тяхна страна ли съм или на страната на банкерите? Това беше директният въпрос, който ми зададоха. Дадоха ми редица доказателства, които ме помолиха да предам на Парламента. Изтъкнаха, че вече не се интересуват от гласуване, защото не виждат перспектива за промяна чрез по-нататъшно гласуване. Казаха, че им е омръзнало да ги третират като нищо и че считат, че нямат стойност за обществото.

Считам, че трябва да се съобразим с това какво мислят тези млади хора. Те са нашето бъдеще. Не виждам доказателства за това, че Комисията всъщност осигурява държавите-членки, от които настоятелно се изисква да извършват фискална консолидация, да вземат предвид факта, че не бива да причиняваме на тези хора – които вече изпитват болка – още болка, и да докарват до бедност хората, които понастоящем са на ръба. Изключително важно е ние…

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo, докладчик.(PT) Г-жо председател, бих искала да благодаря на всички мои колеги и на Комисията, на Съвета и на белгийското председателство за това, което казаха тук, но бих искала да подчертая три точки, върху които наблегнаха и някои колеги.

Преди всичко, добри думи и добри намерения не са достатъчни. Необходимо е да има практическо измерение на тази Европейска година за борба срещу бедността и социалното изключване. Необходимо е да има и промяна в политиката Хората трябва да бъдат поставени на първо място. Трябва да има осъзнаване, че работниците създават богатството и че те имат нужда от прилични заплати, но за да създаваме повече богатство са ни нужни повече работни места. Повече работни места, тоест с права и справедливи заплати. И въпреки това е необходимо да има друг вид преразпределение на богатството и доходите и в този контекст системата за минимален доход е жизнено важен инструмент, който ще ни помогне в тази борба, като поддържа минимални доходи, които може да са различни в различните страни, но които споделят обща цел...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, бедността е трагедия и за отделните лица, и за обществото. Бедността води до насилие, престъпления и конфликти. Бих искал да благодаря на Европейския парламент за това, че постави борбата срещу бедността толкова високо в дневния ред, и днешното разискване показва решимостта на Европа да се заеме с това предизвикателство. Стратегията „Европа 2020“, докладът на г-жа Figueiredo, дейностите в държавите-членки – това са все стъпки в правилната посока.

Бих искал да подчертая, че докато има бедност по света – като 1,4 млрд. души живеят с по-малко от един долар на ден – не можем да очакваме да решим и този проблем в Европейския съюз. Това означава, че политиката по отношение на Целите на хилядолетието за развитие е политика, която също има значение за нас.

Считам, че се опитваме да намерим правилното решение, и това е приобщаващ икономически растеж – на държавите, наши партньори, и в Европейския съюз. Знам, че приобщаващ икономически растеж звучи доста просто, но точно с това се опитваме да се заемем, като променяме нашите политики за развитие. Стратегията „ЕС 2020“ също върви в тази посока.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Г-жо председател, госпожи и господа, в първото ми изказване съзнателно се съсредоточих върху аспекта на развитието в борбата срещу бедността. Разбира се, ще кажа няколко думи по отношение на Европейския съюз. Белгийското председателство се ангажира с разработването на инструменти за борба с бедността и социалното изключване по-специално чрез водещи инициативи в стратегията „Европа 2020“. Една от целите на тази стратегия, която беше одобрена от Съвета на 7 юни 2010 г., е да подпомага социалното приобщаване по-специално чрез намаляване на бедността.

Тази цел сочи, че най-малко 20 млн. души трябва да бъдат изведени от риска на бедността или изключването до 2020 г. въз основа на три показателя, предложени от комисията по социална защита, т.е. рискът от бедност, материалните лишения и живот в домакинство на безработни.

Освен това Европейската година за борба с бедността и социалното изключване цели да повиши обществената информираност по проблема и да предаде посланието, че бедността и изключването подкопават социалното и икономическото развитие. Тя се стреми и да постави под въпрос гледната точка, че борбата с бедността представлява разход за обществото, и да затвърди значението на колективната отговорност не само за онези, които вземат политически решения, но и за онези, които са ангажирани в обществения и в частния сектор.

Белгийското председателство участва с голямо желание в настоящата Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. Бих искал да спомена някои от инициативите и събитията, които бяха организирани. През септември беше организирана конференция по въпросите на детската бедност. Целта на тази конференция беше да придаде обхват на европейския дебат за приемане на препоръка относно детската бедност, за да бъде прекъснат порочният кръг на повторение на бедността при поколенията.

В отговор конкретно на г-н Daerden, днес в Брюксел е организирана кръгла маса. Темата й ще бъде изпълнението на препоръката във връзка с активното приобщаване, с нейните три стълба: минимален доход, пазар на труда, способстващ приобщаването, и достъп до качествени услуги.

Друга конференция по темата за социалната икономика ще се проведе на 27 и 28 октомври, а такава за бездомността ще бъде организирана на 9 и 10 декември. Накрая, на 17 декември, като допълнително събитие към Европейския съвет ще се проведе официалната заключителна сесия на Годината за борба с бедността, с представяне на добри практики и водещи събития на годината.

Така, г-жо председател, госпожи и господа, намерението на белгийското председателство да постави социалните въпроси на първо място в европейския дневен ред беше реализирано на практика.

 
  
MPphoto
 

  Anna Záborská (PPE). (FR) Г-жо председател, позволете ми да приветствам с добре дошли в дипломатическата галерия делегация от млади хора от международното движение „Четвърти свят“ (ATD Fourth World). Поздравявам ги за всичко, което правят за борба с крайната бедност, и им благодаря, че дойдоха днес на пленарната сесия.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се състои в сряда, 20 октомври, от 12,30 ч.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма.(PT) Бедността е много сериозен проблем, който засяга 85 млн. от нашите европейски съграждани, така че никой не бива да остава безразличен към него. Той трябва да е на челно място сред нашите приоритети и заслужава колективен отговор, който да осигурява нашите европейски съграждани, които се окажат в положение на социална уязвимост, да имат поне минимално достойнство.

Този разпространен проблем засяга нашите младежи, нашите възрастни хора и все повече нашите работници, които бяха засегнати от загубата на 6 млн. работни места само през последните две години и от ниското равнище и нестабилността на заплатите им, дори когато запазваха работните си места.

Несъмнено ни е необходим систематичен подход, който да се заеме и реши причините на проблемите, като прерязва зараждащите се проблеми още при възникването им. Същевременно обаче понастоящем не можем да осигурим незабавни и неотложни отговори на последствията от тях. С оглед на това, осигуряването на уязвимите в нашето общество да получават минимален доход за живеене и предоставянето им на неотложни отговори, които да им позволят да излязат от това положение, е не само необходимост, но и изискване, което следва да одобрим и което докладът подкрепя много добре.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма.(RO) През 2009 г. Европа усети главния удар на глобалната икономическа криза. Всъщност въздействието на този период не би могло да бъде по-пагубно за равнището на бедността в ЕС, особено за 17% от европейците, които живеят под границата на бедността от 2008 г. За съжаление, този процент най-вероятно се е увеличил.

Едва сега през 2010 г. започваме да виждаме лъч надежда, че общата икономическа ситуация може да се подобри. Нашите най-големи усилия трябва да бъдат насочени към европейците, които бяха засегнати най-тежко от кризата, особено след като 2010 г. е Европейска година за борба с бедността и социалното изключване.

Като се има предвид целта за изкореняване на абсолютната бедност и бедността сред децата до 2015 г., както и целта за значително намаляване на относителната бедност, аз също искам да насоча вниманието към необходимостта от неотложно въвеждане на национални прагове за минимален доход на равнището на Европейския съюз. Те ще предложат защита срещу риска от бедност и ще осигурят социално приобщаване за всички европейски граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма.(LT) Когато отбелязваме Международния ден за изкореняване на бедността и Европейската година за борба с бедността е тъжно, че вече има повече от 85 млн. души в Европейския съюз, които живеят под равнището на бедността. Въпреки че безработицата е основна причина за бедността, мнозина европейци, дори такива, които имат работа, се борят ежедневно с бедността и нямат възможност да водят пълноценен живот. Абсурдно е, че доходът, който получават работещите, е недостатъчен да осигури достоен живот за техните семейства. Бих искала да ви напомня, че икономическият растеж сам по себе си не намалява бедността и социалното изключване, а трудните времена само увеличават бедността, но схемите за минимален доход ни позволяват да защитим най-уязвимите хора. Гаранцията за минимални доходи е важно и ефективно средство за преодоляване на бедността, което подкрепя социалната интеграция и достъпа до пазара на труда и дава на хората възможност да живеят при достойни условия. Бих искала да привлека вниманието към факта, че дори по време на кризата минималният доход не бива да се разглежда като елемент, който увеличава разходите, а като основен инструмент за борба с кризата, защото ранните инвестиции в борбата срещу бедността дават най-голяма печалба като намаляват дългосрочните социални разходи. Затова, за да изпълним ангажимента на стратегията „Европа 2020“ за изкореняване на заплахата от бедност и изключване за най-малко 20 млн. души в Европейския съюз, Европейската комисия трябва да предприеме конкретни действия и да предложи европейско законодателство, което би осигурило минимални доходи в цяла Европа за борба срещу бедността.

 
  
MPphoto
 
 

  Kinga Gál (PPE), в писмена форма.(HU) По време на световната икономическа криза, в Европейската година за борба срещу бедността и социалното изключване и три дни след Световния ден на прехраната е особено важно да се обърне подходящо внимание и на детската бедност на европейско равнище. На всеки шест секунди на Земята умира по едно дете от глад. В Европа има няколко милиона недохранени деца. Процентът на децата, живеещи в бедност, често пъти в неравностойно положение в много отношения, е 19% на равнището на ЕС, надвишаващ процента за общото население с 3%. Необходимостта от специално внимание се подкрепя и от цифрите, като стратегията за правата на децата на равнището на ЕС също трябва да придава особено ударение на това. Световната икономическа криза, която преживяваме днес, е не само бреме за нас, но и възможност. Възможност за творческо мислене, за промяна на подхода в стопанския живот и възможност за промяна на парадигмата на нашето мислене по отношение на икономиката, обществото и околната среда, спрямо които нашите общества са все по-възприемчиви.

Социалната солидарност и местните инициативи могат да допринесат за смекчаването на детската бедност и недохранването В резултат на инициативата „Достатъчно храна за всички деца!“, стартирана неотдавна в Унгария, няколко хиляди деца могат да получават топла храна ежедневно. Същевременно, в резултат на инициатива, стартирана от един францискански монах, Csaba Böjte, в Трансилвания, близо 2000 деца са нахранени и наглеждани в 18 детски домове и 40 домове за дневни грижи. В съгласие със становището на международната организация Eurochild бих искала също така да подчертая, че борбата срещу детската бедност трябва да се води не само като икономическо предизвикателство, но и като въпрос, свързан с правата на децата.

 
  
MPphoto
 
 

  Pascale Gruny (PPE), в писмена форма.(FR) Първо, фактът, че борбата срещу бедността е взета под внимание в Стратегия 2020, е за мен значителен напредък. Икономическата криза засили проблема с бедността през последните години. Европейският съюз трябва да може да насърчи държавите-членки да се изправят пред проблема.

Второ, Европейският социален фонд (ЕСФ) е важен европейски инструмент в борбата срещу бедността. Аз съм докладчик за Европейския социален фонд и подкрепям използването му за връщане на работа на хората, които са най-далече от пазара на труда. Това е ролята на ЕСФ от създаването му с Римския договор и той трябва да запази заетостта като своя основна цел.

Трето, аз съм против минимален доход без насрещни вноски, освен за хора, които са нетрудоспособни. Заетостта е база за намаляването на бедността. Тя е единственият начин да бъде върнато достойнството на всички.

Четвърто, правителствата на държавите-членки носят отговорността за активна борба срещу бедността. Европа е тук, за да ги подкрепя и да допълва това, което правят, а не за да заеме мястото им. Европа не може да излекува всички страдания. Преди всичко, държавите-членки трябва да поемат отговорността си.

 
  
MPphoto
 
 

  Zita Gurmai (S&D), в писмена форма.(EN) Когато говорим за бедност, често забравяме онези, които получават много малко за работата си. В това отношение бедността в Европа все още е с женско лице. Неблагоприятното положение на жените има структурен характер. Те работят по-малко, тъй като домакинският труд не се признава като законна работа. Ако работят на пазара на труда, заработват по-малко поради дискриминация и сегрегация. Едно напомняне: като цяло разликата в заплащането между половете все още е повече от 17% в Европа (което означава, че жените работят 17% повече за същото заплащане, което получават мъжете). И накрая, разбира се, жените получават и по-малки пенсии поради описаните по-горе обстоятелства. Това не е ли напълно несправедливо?

Можем да разкъсаме този порочен кръг като признаем, че неплатеният труд наистина е труд, като насърчаваме жените да работят и да спечелят своя икономическа независимост, като атакуваме структурните причини за сегрегация на пазара на труда и като обърнем внимание на проблемите на жените при реформиране на пенсионните системи. Може днес да е по-скъпо, но в дългосрочна перспектива по-малко неравенство и по-малко бедност ще помогнат и за балансирането на нашите бюджети. Справянето с женската бедност ще бъде от полза за всички ни – не само за жените, но и за мъжете.

 
  
MPphoto
 
 

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. (CS) Приветствам откриването на разискване за ролята на минималния доход като инструмент в борбата срещу бедността. Несъмнено в Европейската година на борба с бедността и социалното изключване такъв вид действия са напълно уместни. Първият въпрос, който бих искал да задам, е за обяснителната способност на официалните данни за безработицата, средния доход, процента на хората, живеещи в бедност, и определянето на границата на бедността. Средният доход е показател, основан на неправдоподобни, ако не и направо фалшиви цифри. Ако съберете милионите, платени на различни управители, и заплатите на работниците с минимален доход, цифрата може да се счита за много ненадеждна. Когато сравняваме заплати, управителите и изпълнителният персонал трябва да се разглеждат поотделно. Освен това отношението между доходите на гражданите – измерени например като БВП на глава от населението – е много свободно спрямо минималната заплата. В Португалия и в Чешката република доходите на гражданите, измерени чрез БВП, са приблизително еднакви. Минималният доход обаче се различава с почти 50%. „Прагът на бедността“ и „процент на изложени на риск от бедност“ са просто непонятни за моето разбиране. Когато чета, че в Швеция процентът на населението изложен на риск от бедност е 12%, в Чешката република — 9%, а в Люксембург — 13%, мога само да се чудя. Въпреки тези недостатъци, докладът е определено информативен.

 
  
MPphoto
 
 

  Ádám Kósa (PPE), в писмена форма.(HU) По отношение на спорните въпроси, които чухме във връзка с минималния доход, намирам, че е важно да се подчертае, че трябва да решим не само за днес и утре, но и за деня след това. Бездействието е много по-разрушително, отколкото мнозина от нас биха си помислили или знаят. Но това е нещо, което хората, живеещи с увреждания, изпитват ден след ден. Те не се нуждаят от подобрения с едноцифрен процент на равнищата на доходите, докато са безработни. Дейността трябва да се увеличава и насърчава на всяка цена. Освен това трябва да се оказва подкрепа за проучвания в областта на геронтологията и начина на живот. Актуалните, иновативни инвестиции за подобряване на ежедневието и в подкрепа на адаптацията и достъпа трябва да бъдат улеснявани. Да не узаконяваме и да не засилваме зависимостта, като увеличаваме масите от зависими и граждани в нужда. Това също е самоутвърждаваща се стигма, която е несъстоятелна.

Ресурсите, необходими за социално осигуряване, се получават все по-трудно от намаляващи публични източници (данъци). Хората, чието положение постоянно се влошава, са онези с истинските потребности, нетрудоспособните, живеещи с тежки увреждания: виждаме все повече и повече примери за широко разпространени злоупотреби например в областта на инвалидните пенсии, които снижават стандарта на осигуряването. Да се върнем на стареенето: процентът на зависимост постоянно нараства, което означава, че стойността на съществуващото социално осигуряване ще спада поради липса на достатъчен брой активни граждани, които да осигуряват адекватно равнище на социални помощи и минимален доход. Броят на активните европейски граждани ще намалее с милиони още през следващото десетилетие. Това прогнозира влошаване на живота на онези, които действително са в нужда, което не бива да се толерира.

 
  
MPphoto
 
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма.(PL) Госпожи и господа, според статистиката проблемът с бедността засяга 16% от гражданите на Европейския съюз. Сред главните причини за нарастването на броя на бедните в държавите-членки на ЕС са липсата на адекватно образование и неспособност да се пригодят възможностите към изискванията на пазара на труда. Бедността е свързана и с огромно психологическо бреме и със страх, стрес и неспособност за вземане на правилно решение. Тези фактори означават, че хората, засегнати от бедността, доста често трябва да се борят и с друг проблем – този на социалното изключване.

Децата от бедните семейства са лишени от възможностите, на които се радват децата от семействата в по-добро положение. Младите хора, които израстват в такава среда, нямат нито възможностите, нито правилните ролеви модели, които да им позволят в бъдеще да избягат от този затворен кръг на бедността. Годината 2010 беше обявена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. Следователно имаме уникална възможност да запознаем цялата международна общност с проблемите на бедните и социално изключените и да предложим конкретни решения.

 
  
MPphoto
 
 

  Katarína Neveďalová (S&D), в писмена форма. (SK) В Европейския съюз тази година трябва да бъде посветена на борбата с бедността и социалното изключване. Нека попитаме обаче какво прави всъщност ЕС за борба с бедността. Понастоящем има 80 млн. души, живеещи под границата на бедността в ЕС, което представлява 17% от населението на ЕС. В най-голяма степен на риск са изложени в тази група не само възрастните граждани, но главно младите хора. Докато общата безработица в ЕС е средно 10%, цифрата е два пъти по-голяма за млади хора – 21%, а в някои държави като Испания например достига 40%. Следователно бедността застрашава главно млади хора. Затова, за бъдещето развитие на ЕС е важно да се осигури не само минимална заплата, но и възможности за работа по-специално за младежите. Много е трудно за някой, който завършва образованието си, да намери работа. Можем да говорим за обучение през целия живот, но това също има пряка цел – да подготви някого за дадена професия. Затова призовавам представителите на ЕС. Приемете мерки за подобряване на условията за младите хора и нека по този начин затвърдим едно здравословно общество в бъдещето. Младите хора са бъдещето на Европейския съюз и на целия свят.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. (PL) Бедността и социалното изключване нарушават човешкото достойнство и основни права на човека. Главната цел на програмите в подкрепа на доходите следва да бъде да извадят хората от бедността и да им позволят да водят достоен живот. Най-новата статистика е плашеща. Понастоящем в света има 1,4 млрд. души и около 85 млн. души в Европейския съюз, които живеят в бедност. Европейският парламент и държавите-членки трябва да вземат допълнителни мерки за създаване на още работни места и за подобряване качеството на тези работни места и равнището на заплатите, както и за гарантиране на справедливи пенсии, помощи и семейни добавки. Жизнено важно е да се осигури всеобщ достъп до висококачествени обществени услуги. Едно от предложенията на Европейския парламент е да се установи равнище на минималния доход най-малко на 60% от средния доход за дадена държава-членка. В Полша равнището на минималния доход понастоящем е на около 42% от средния доход. Увеличаването на минималната заплата би помогнало за изваждането на възрастните и старите хора от бедността и би им предоставило правото на достоен живот, както и на всички деца възможност да утвърдят развитието си и да получат образование. Що се отнася до въпроса за образованието, особено важно е да се предприемат ефективни действия преди всичко за борба с факторите, които допринасят за преждевременното отпадане на децата от системата на образованието, както и за подобряване на равнището на професионалната квалификация. Считам, че е необходимо да създадем основата за реализирането на конкретни мерки и политически стратегии за разширяване на достъпа на младите хора до образование например чрез безвъзмездно предоставяни средства или студентски заеми и субсидии.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма.(RO) Целта, поставена от стратегията „ЕС 2020“ за намаляване на броя на европейците, живеещи под границата на бедността, с 25%, което е повече от 20 млн. души, трябва да допринесе за разработването на национални политики, които да защитават гражданите срещу риска от бедност.

Жените съставляват голям дял от населението, застрашен от бедност поради безработица (като процентът на безработицата нараства от 7,4% през 2008 г. до 9% през 2009 г.), несподелени отговорности за полагане на грижи, несигурни, ниско платени работни места, дискриминация по отношение на заплатите и по-малки пенсии. В Румъния 25% от жените живеят в бедност (в сравнение със средното европейско равнище от 17%), както и 33% от децата. Румъния е на второ място в Европейския съюз по брой на хората, живеещи в бедност, с 23% от населението. Минималната заплата възлиза на едва 140 евро, докато средната брутна заплата не надвишава 460 евро.

Призовавам държавите-членки да вземат конкретни мерки, които да бъдат насочени към създаване на достойни, постоянни работни места, и в подкрепа на подходящи доходи и схеми за социална защита за предотвратяване и намаляване на бедността, особено крайната бедност, а също така и да разработят средносрочни и дългосрочни стратегии, които да вземат предвид аспекта за отношенията между половете и да бъдат интегрирани във всички важни области на политиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма.(PL) В Европейския съюз 2010 г. е Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. Един от шест европейци или 17% от населението живеят под границата на бедността. В Полша това са около 6,5 млн. души. Бедността може да засегне всеки. Достатъчно е да загубите работата си или да се разболеете тежко. Редиците на бедните все повече се попълват от хора, които имат работни места. Бедността най-често засяга децата и възрастните хора, млади висшисти, абсолвенти, семейства с много деца и хора, които изплащат дългове.

Задължение на Парламента е да бъде ефективен в съпротивата и борбата срещу причините за бедността. Нашата цел е да намалим броя на бедните с 20 млн. до 2020 г. Първо място в националните стратегии за борба с бедността следва да бъде дадено на гарантиране на подходяща материална подкрепа за бедните, която да им позволи по-лесен достъп до пазара на труда, и осигуряване на възможности за образование, както и осигуряване на високо качество на обществени услуги за всички.

Също толкова важни са социалните и моралните аспекти. Бедността е и състояние на разума, свързано със загубата на достойнство и с унижение. Фактически тя променя това отношение, което е един от най-трудните аспекти на борбата с бедността. Тук са ни необходими ефективни психологични грижи и бързина при предоставянето на помощ. Националните стратегии трябва да съответстват на инициативите, подкрепяни от Европейския социален фонд, и проекти на програмата PROGRESS на ЕС. Нека 2010 г. бъде една възможност за социален диалог за постигане на ратифициране на Европейската социална харта от всички държави-членки на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Kathleen Van Brempt (S&D), в писмена форма.(NL) Няколко дни след Международния ден за изкореняване на бедността и почти два месеца преди края на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване Европейският парламент има възможността неговият глас да бъде чут високо и ясно. Тук трябва да направим един избор: дали 2010 г. ще бъде година на хубави думи и празни обещания за намаляване на бедността, или ще вземем конкретни мерки, които да помогнат на милиони европейци? Парламентът може да избере второто, като изиска от Комисията да направи предложение за рамкова директива, установяваща принципа на адекватен минимален доход в Европа. В края на краищата, съществуват прекомерни различия в самия ЕС понастоящем, като някои държави нямат изобщо минимален доход. Дори в държави, които се справят по-добре обаче като Белгия, доходите за интеграция все още често са под прага на бедността. Считам, че всички заслужават равни възможности. Когато хората са тласнати под прага на бедността, те са лишени от тези възможности и това се проявява на различни равнища (като здравеопазване, жилища и възможности за заетост). Освен това, ако наистина искаме да се заловим за работа за постигане на целите на ЕС 2020, не можем да си позволим просто да изоставим хората.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

 
Правна информация - Политика за поверителност