Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
вторник, 15 февруари 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

19. Скандал поради подслушвания в България (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. - Следващата точка е изявлението на Комисията: скандал поради подслушвания в България.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. (EN) Г-н председател, позволете ми да подчертая, че правото на ЕС защитава поверителния характер на електронните комуникации. То забранява слушане, записване, съхранение или каквито и да е други видове подслушване или наблюдение на съобщения без съгласието на заинтересованите потребители. Като оставим настрана разрешеното записване на определени съобщения в хода на законни бизнес практики, като например търговски сделки, по-нататъшни практики за прихващане като подслушването са обект на специални условия.

Условията за осъществяване на извънредно прихващане трябва да бъдат предвидени в законодателството и да бъдат необходими, уместни и пропорционални в рамките на демократично общество, за да се гарантират обществени цели като обществената сигурност или борбата с криминални престъпления.

Основните принципи на правото на ЕС трябва да се зачитат. За Комисията българското законодателство изглежда съответства на тези изисквания. Законът за специалните разузнавателни средства и законът за електронните съобщения вече осигуряват подходящи механизми за получаване на законно разрешение, осъществяване на контрол и осигуряване на достъп до лични данни и по този начин се гарантира зачитането на основните права.

Въпросът, който обсъждаме, засяга привеждането в действие на законовите задължения. Отговорност на българските органи е да гарантират, че законовите и процесуални гаранции, предвидени в българското законодателство по отношение на използването на специални разузнавателни средства, се зачитат.

Комисията подчертава необходимостта държавите-членки да зачитат основните права и процесуалните гаранции в съответствие с принципите на правовата държава, когато прилагат правото на ЕС. Според разбирането на Комисията българските органи са предприели необходимите мерки да проверят законността за прилагане на специални разузнавателни средства и да установят дали публикуването на информация в печата е резултат от злоупотреба с използването на специални разузнавателни средства.

Комисията, макар да не е получила други оплаквания относно осъществяване на прихващане на електронни съобщения в България, ще продължи да наблюдава настоящата ситуация с оглед на гарантиране на съответствие с правото на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Simon Busuttil, от името на групата PPE.(EN) Г-н председател, изненадан съм от това разискване, което дори не беше обсъдено в компетентната комисия, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред, преди да бъде пренесено тук.

Мярката, срещу която се говори в това разискване, е легитимен правен инструмент, който би могъл да се използва в борбата с престъпността. Ако не друго, то поне е доказателство за това, че България се е заела сериозно с предизвикателството да се пребори с корупцията и организираната престъпност, за което отдавна настояваме. Мерките, предвидени в закона, могат да се прилагат по законов път и ние очакваме да се прилагат по законов път.

Законът предвижда, че подслушването на телефонни линии може да бъде изисквано единствено от прокурори или от правоприлагащи агенции като полицията и националната агенция по сигурност, ако имат подозрения, че въпросното лице има участие в криминално действие и след като е получено разрешение от съдия.

Законът за използване на специални разузнавателни средства налага ограничение на целта, като се посочва, че тези мерки могат да се прилагат за борба с организираната престъпност или за защита на националната сигурност. Събраната информация трябва да бъде конфиденциална и трябва да се използва само за целите, предвидени в закона. Постановен е парламентарен контрол на тази правна система. Така че е ясно, че съществуват предпазни мерки, особено предпазни мерки относно неприкосновеността на гражданите и зачитането на защитата на данни, и според мен несъмнено има нарушаване на закона. Ето защо да се атакува този инструмент на този етап би било равносилно на безотговорна атака срещу опитите на държава-членка да се пребори с организираната престъпност и корупцията.

Атаката нанася огромни щети на България, тъй като този вид борба е от огромно значение с оглед на механизма за сътрудничество и проверка и на предстоящото присъединяване към Шенгенската зона. Ето защо единственото правдоподобно обяснение за това разискване изглежда е, че то е политически мотивирано.

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D.(EN) Г-н председател, бях сред онези членове на Парламента, които насърчаваха присъединяването на България към Европейския съюз.

Изключително се радвам, че сега България е държава-членка, но съм разочарован от някои от мерките, предприети от настоящото българско правителство. Да, напълно подкрепяме борбата с организираната престъпност. Това е една много важна борба и напълно подкрепяме изказването на Комисията, че трябва да съществуват закони в България относно видеозаписването и прихващането.

Членът на Комисията беше много внимателен. Той спомена, че изглежда, че това е в съответствие с европейските стандарти и направи много ясното уточнение, че мерките трябва да са пропорционални. Пропорционални ли са, когато изведнъж, в рамките на три години, случаите на прихващане се увеличават от 6 000 през 2008 г. до 16 000 през 2010 г.? Пропорционално и справедливо ли е само 2% от видеозаписите да се използват в съда и да са от значение само за 1% от издадените присъди?

Пропорционално и справедливо ли е процедурите да се филтрират от Министерството на вътрешните работи? Защо всичко не се предава на съдебните органи? Защо се филтрира от Министерството на вътрешните работи? Какво прави Министерството на вътрешните работи с това, което постъпва? Бих изискал Комисията да обърне внимание на процеса на наблюдение по отношение на това какво се случва с останалите данни.

В Парламента в София и в медиите в България има сведения, че съществуват сериозни съмнения, че Министерството на вътрешните работи е способно да защити информацията. Вече станахме свидетели на изтичане на информация.

Вие споменахте Шенген и, да, ние бихме искали шенгенската граница да се разшири. В момента в нея са включени България и Румъния, но когато видим какво се случва тук, едва ли ще се изненадате, че някои хора в Европа се отнасят критично към това разширяване.

Бих искал да помоля члена на Комисията да си върши работата, както го е правил досега, и да призове българското правителство да спре с това неправилно изпълнение и неправилно правоприлагане, клонящо към ограничителни практики по отношение на тези прихващания. Бъдете справедливи, бъдете открити, бъдете прозрачни и прекратете подобни нарушения на духа на европейските закони.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  Андрей Ковачев (PPE). - Г-н Swoboda, имам един въпрос към Вас. Вие цитирахте данни от 2008 г. и 2010 г.

Бихте ли ми казали първо откъде ги имате тези данни и смятате ли, че тези данни са коректни? Цитирахте, че само един или два процента се използват в съда. Данните, които циркулират в България, са съвсем различни, със съвсем различни цифри и за това колко души са били наистина обект на тези специални разузнавателни средства и какъв процент са използвани като веществени доказателства в съда. Те са за 2009 г. – трийсет, за 2010 г. – четиридесет процента, така че съвсем различни данни от тези, които Вие цитирахте преди малко.

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda (S&D).(EN) Г-н председател, получихме различни цифри от български източници. Вероятно следва да оставим Комисията да докаже кой е прав. Доколкото съм запознат от източниците в България, процентът на предадените данни на прокуратурата е много нисък, като от тях много малко водят до присъди.

Това е информацията, която ни е известна и която ни е предоставена от различни източници. Също така, мисля, че има и доклад от българския парламент. Комисията следва да разгледа това. Защо има скандал в България? Наистина трябва да разгледаме този въпрос.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI). - Много кратък и бърз въпрос. Г-н Swoboda, знаете ли, че разследването, за което говорите че се намира в Министерството на вътрешните работи, беше преместено там от ръцете на съдебната власт по време на управлението на Българската социалистическа партия, членове на Вашата група?

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda (S&D).(EN) Г-н председател, за г-н Стоянов и г-н Busuttil това изглежда винаги е партийно-политически въпрос. За мен това е основен въпрос за правата, за правата на човека и за спазването и зачитането на европейското право, без значение кой е предоставил информация на Министерството на вътрешните работи.

Второ, важно е как се използва. Може да се използва същият инструмент по много ограничен начин или да се използва в много широки граници. Както споменах преди, е интересно какво се прави с данните, събрани в Министерството на вътрешните работи. Това е основният въпрос. Винаги съществува опасността, че когато са събрани толкова много данни и не се предоставят на прокуратурата, с тях ще се злоупотреби. Това би могло да е резултат от политическа или лична мотивация. Следва да се борим с подобни злоупотреби.

 
  
MPphoto
 

  Diana Wallis, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря Ви за изключително внимателното Ви изказване. Онези членове на Парламента, които ме познават, а и са запознати с дванадесетгодишната ми работа тук, знаят, че се намесвам в подобни разисквания с огромна резервираност. Но преди повече от година, в качеството ми на заместник-председател на този Парламент, бях помолена да посетя България, за да говоря за Стокхолмската програма за правосъдие.

Ясно е, че програмата за правосъдие е изместила акцента си от сигурността към правосъдието и всички ние, в своите държави-членки, трябва да постигнем подходящо равновесие. Спомням си, че при посещението ми в България българските съдии проявиха голям интерес към това, което правим и желаем да преследваме на равнище на ЕС. Миналата седмица обаче бях изненадана от посетител в офиса ми в Брюксел, който говори за това, че хора в България са посещавани от тайните служби посред нощ в дома им. Това е нещо, напълно чуждо за мен, и ми е трудно да го разбера и да го заявя тук.

Така поставен въпросът ми се струва, както вече отбеляза г-н Swoboda, че съществуващото законодателство за подслушването на телефонни линии – нека го наречем с истинското му име – изглежда правилно. Там, където е бил осъществяван контрол от независима структура, се осъществява такъв от парламентарна структура. Това довело ли е до спад в зачитането на правата? Изглежда има увеличение в броя, а увеличението в броя изглежда посочва, подчертавам „изглежда“, че е по-лесно или по-бързо да се получи разрешение от съдиите за подобна възможност.

Част от причината, поради която искам да говоря, е въпрос, свързан с гражданската инициатива. Изглежда хората усещат, че над тях се упражнява натиск да оттеглят подписите си. Трябва да приложим Европейската гражданска инициатива през следващата година. Бих искала от Комисията да наблюдава внимателно случващото се в тази област.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška, от името на групата EFD.(SK) Г-н председател, използването на специални разузнавателни средства е чувствителен въпрос за всяка една държава.

Често сме изправени пред съмнения, че правителството ги използва не само за борба с организираната престъпност, но и за контрол и потискане на политическите опоненти. Ситуацията в България обаче е особено странна. Информацията, получена при подслушване на телефонни разговори при съмнителни обстоятелства, не остава в ръцете на съответните органи, а се появява в различни медии. Министър-председателят на България дори обяви, че най-висшите държавни представители също са непрекъснато подслушвани от тайните служби. Очевидно това се прави в името на борбата с корупцията и организираната престъпност. Е, не се случва често правителствен ръководител да признае, че има такова голямо доверие на най-близкостоящите до него колеги, че да се налага да ги подслушва, за да не се поддадат на изкушението на корупцията или на сътрудничество с организираната престъпност.

Във всеки случай положението в тази област в България е особено и считам, че би било добре да помогнем на българските си приятели да отстранят проблемите по отношение на прилагането на съответното законодателство.

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI). - В България имаме поговорка за това, на което ще станем свидетели в днешния дебат: "Крадецът вика дръжте крадеца." Защото при управлението на тройната коалиция, службите бяха инфилтрирани от мафията и това, което виждате сега е отровният резултат.

При тяхното управление, колеги, аз бях пребит от полицията по време на опозиционен протест. После тези вълци в овчи кожи, които сега се представят пред вас за борци срещу полицейщината, измениха закона, поради което делото срещу биячите ми вече три години виси в съда. По време на вашето управление, социалисти и царисти, полицията биеше мирни демонстранти, а сега вие пищите за нарушаване на граждански права.

По ваше време беше пребит до смърт журналистът Огнян Стефанов, а вие се оплаквате за цензура. По ваше време убийствата, отвличанията бяха ежедневие. Мафията беше всесилна, а гражданинът – безправен. Съдът – купен и продаден. По ваше време далаверата и продажбата на националните интереси бяха модел на управление.

Сега вие извършвате поредното предателство, опитвайки се с този дебат да спрете влизането на България в Шенген, като си мислите, че можете да припишете пороците на престъпното си управление на други. Това няма да стане, защото избирателите не са слепи. Те ви изметоха от властта, захвърлиха ви на политическото бунище и никаква подлост, която може да родите, няма да промени този факт.

 
  
MPphoto
 

  Мария Неделчева (PPE). - Всеки дебат в Европейски парламент отразява интересите на европейските граждани.

Този днес, обаче, може да послужи за добър пример за това как може да бъде инструментализирана европейската сцена за користни в национален план политически цели. Всяка подмяна на европейския дневен ред с национален такъв не би могла да се интерпретира като национално отговорна позиция, а в разрез с ценностите, заради които гражданите в България са гласували за представители в Европейския парламент. Те сега дали биха се припознали в такъв тип дебат? Едва ли.

Несъмнено колегите са прави, когато казват, че обществеността в България трябва да знае какво се случва в собствената им страна и дали техните конституционни права се спазват. Има обаче една граница, отвъд която става дума за непризнаване на демократични институции с цел защита на интереси на съмнителни групи от хора, чиито цели са ясни – дискредитиране на България в нейния европейски път и дискредитиране на правителството на ГЕРБ в неговата воля да сложи край на порочни практики, трупани с години. Ще обърна внимание на част от нещата, които са представени от колегите.

Първо, твърдението, че двойно се е увеличил броят на подслушванията. Уважаеми колеги, официалните данни са съвсем различни. За всеки, който държи на истината, те са публични и достъпни. Аз обаче искам да задам въпрос. Откога тази информация е прозрачна? Отговорът е един. Благодарение на правителството на ГЕРБ, за което прозрачността и свободният достъп на гражданите до информация в държавата са сред основните.

Второ, с твърдението, че със закриването на Бюрото за контрол на СРС-та в България повече няма законов контрол върху тяхното използване е напълно неоснователно. Колеги, бих искала да припомня, че това Бюро никога не е функционирало и още повече, че в началната си идея този орган е създаден в рамките на изпълнителната власт. Нужно ли е да напомням, че България е парламентарна република и именно в рамките на уважение към демократичните институции и конституция беше създадена специализирана подкомисия за осъществяване на парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС-тата.

Напомням още, че в подкомисията са представени всички политически партии и тя се председателства на паритетен принцип. Забележете, управляващата партия няма право да я председателства. Видно от изложеното българският законодател е предвидил абсолютни гаранции за законосъобразното осъществяване на тази дейност, скрепени с надежден контрол. Трудно се променя статукво и още по-трудно се гради нещо положително. Най-трудно е обаче, когато част от представителите на страната ни в най-демократичната институция на Европа стават част от вътрешни полемики, чиито цели са толкова далеч от тези, които утвърждаваме тук всеки ден.

 
  
MPphoto
 

  Claude Moraes (S&D).(EN) Г-н председател, винаги е неприятно, когато се разглежда вътрешното положение на държава-членка. Бих искал да кажа, в същия дух като г-жа Wallis, че собственото ми правителство в Обединеното кралство беше разследвано за изпълнението на извънредно предаване на хора, за които се предполага, че са били измъчвани. Това, разбира се, беше неудобно за мен и за правителството в Обединеното кралство, но взех активно участие в разследването, тъй като беше необходимо да се направи в рамките на Европа.

Защо? И защо сме тук, обсъждайки вътрешните разпоредби на българското правителство по отношение на прихващанията? Не заради България, а защото сме общност на ценности. Като общност на ценности въпросът е този, който беше повдигнат от члена на Комисията – цитирам: „Прихващането трябва да се осъществява в изключителни случаи“. Въпреки че не съм толкова добър адвокат като г-жа Wallis, аз също съм адвокат и знам, че прихващане би трябвало да се използва само по изключение. То е сред онези неща, които, ако се използват, без да е необходимо, по неподходящ и неадекватен начин, вместо да се превърнат в помощно средство в борбата с организираната престъпност, което е от огромно значение за България и където и да било в Европейския съюз, се превръщат в оръжие на държавата.

Няма значение коя политическа партия повдига въпроса за разискване, преминаването от обсъждане на борбата с организираната престъпност до непропорционалното използване на инструмент от страна на държавата е много важна тема за Европейския съюз и днес не говорим само и единствено за България. Утре може да е някоя друга държава-членка.

Действително разгледах всички източници и цифри и бих искал да се обърна към колегите от всички политически групи в залата: има ли някой, който да потвърди дали е или не е осъществено пропорционално или непропорционално прихващане? Ако бихте искали да оспорите цифрите, представени от г-н Swoboda, има ли някой, който да оспорва, че е осъществено непропорционално прихващане? Разгледах множество източници, преди да реша да се изкажа днес, тъй като трябва да говорим внимателно по подобни въпроси. Не виждам никоя от страните в разискването да твърди, че не е осъществено непропорционално прихващане.

Поради тази причина Комисията трябва да разследва случая.

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Gianni Vattimo (ALDE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, като италиански гражданин определено не се противопоставям на подслушванията, когато те се използват законно. В Италия това е много полезен начин за борба с мафията и неотдавна беше използван за повдигане на обвинение на президента Берлускони заради предполагаеми престъпления, свързани с подкупване и проституция на непълнолетни.

Случаят с българското правителство изглежда е напълно различен, тъй като явно то е използвало подслушванията, за да обвини опозицията в престъпления, предизвиквайки всеобхватен страх в обществените организации и опитвайки се да приравни опозицията с обикновените престъпници – което му позволява да действа, без да зачита правата на човека и да установи полицейската държава. Подобно положение може да доведе единствено до по-нататъшно обществено насилие.

Ето защо считам, че Парламентът и Европейската комисия трябва да обърнат конкретно внимание на положението в България и да се опитат да ограничат щетите, които поведението на правителството може да нанесе.

 
  
MPphoto
 

  Ernst Strasser (PPE).(DE) Г-н председател, г-н Пиебалгс, проследих много внимателно това разискване и разискването относно Албания. Каква разлика само! По време на другото разискване бяха положени усилия да се запази учтивия, приятелски тон между представителите на отделните партии. Тук бяха отправени инсинуации, които са напълно недоказани. В другото разискване целта беше да се сближат двете страни. Тук целта на една от страните е да издигне стена между двете противостоящи страни. В другото разискване имаше желание двете страни да се обединят и да работят заедно за благоденствието на хората. Тук, за съжаление, всичко се върти около това как една част от Парламента предрешава положението.

Защо го правите? Защо не чух от вас нито един факт? Използвахте изрази като „Изглежда, че това е…“ или „Получихме информация от източници…“ или „Чухме, че…“. Ако така виждате положението, защо тогава не го обсъдите в съответните комисии в Парламента? Защо не се обърнете към подкомисията по сигурност и отбрана? Защо не задавате въпроси на Комисията? Вместо това повдигате въпроса за публично разискване само по политически причини. Ние се противопоставяме на това. Не разбираме защо това разискване се провежда за сметка на българското правителство и българския народ. Ако има нещо, което трябва да бъде обсъдено, ви приканвам да го направите в съответните комисии.

Повече от ясно е, че трябва да има принципи на правовата държава, да функционира съдебната система и да има подходящ парламентарен контрол по-конкретно при чувствителни случаи като този инструмент, които са отговорност на парламент, който е избран от това правителство, съставено от представители на всички парламентарни партии. Благодарен съм на г-жа Малмстрьом, която миналата седмица заяви в София, че това е вътрешен въпрос, и на члена на Комисията за това, че ясно заяви, че българското правителство е предприело всички необходими действия.

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda (S&D).(EN) Г-н председател, по процедурен въпрос, имаше човек там горе, който ни записваше, дори докато се подписвахме.

Казва, че е от българската делегация. Не знам как е възможно това, след като всички български колеги изглежда са тук. Много е странно, че някой е дошъл в залата и ни заснема, докато разговаряме и се подписваме.

Вероятно службите биха могли да проверят какво се случва, тъй като е недопустимо външни лица да влизат и да снимат какво правим.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Да, г-н Swoboda, ще поискам сведения за това и ще предприемем необходимите действия.

 
  
MPphoto
 

  Илияна Малинова Йотова (S&D). - Тази дискусия днес не е само за масовите подслушвания в България. Тя е за тревожните тенденции към суспендиране на граждански права в Европа.

Вътрешнополитическите проблеми са от компетенциите на оторизираните органи в България, които са длъжни да се самосезират и да ги решават. В европейски план няма пропуски в хармонизацията с българското законодателство и Вие сте прав, г-н комисар, има проблеми в изпълнението. И затова ние Ви попитахме какво ще предприемете, за да няма злоупотреби с европейско право. Така отговарям и на Вас, г-н Strasser, че сме се обърнали към Комисията.

Скандалът в България поставя под въпрос Хартата, Стокхолмската програма, Директива № 9546 и редица документи за защита на личните данни, защото в България публично се четат записани разговори на лекари без правни основания, без възможност да се защитават по съдебен път.

Драстичното увеличение на СРС-тата е обратно пропорционално на тяхната съдебна резултатност. Остават съмненията за тяхното събиране и употреба с политическа цел, особено опасно в година на избори. Настояваме, г-н комисар, Комисията да излезе с инициатива за създаване на независими органи за контрол върху СРС-тата в държавите-членки.

Г-н комисар, те са много важни в битката с корупцията и престъпността и затова Ви призоваваме да следите за правомерното им използване в контекста на механизма за наблюдение и сътрудничество.

 
  
MPphoto
 

  Станимир Илчев (ALDE). - Ескалацията в използването на специални разузнавателни средства в България е наистина факт и затова обществото се вълнува и безпокои.

Именно българският парламентарен контролен орган направи критични констатации. Аз призовавам Комисията да се запознае с тях. Има и още важни въпроси. Комисията ще излъчи ли сигнал към тези, които не познават крехкия баланс между сигурност и свобода? Комисията ще осъди ли лица, които използват инструментариума на държавата за теснопартийни и дори за лични цели? И колко категорично Комисията ще подтикне един национален парламент, не само на България, да реши въпроса с някои законодателни дефицити и да възстанови независимите контролни органи там, където ги е закрил?

Стана ясно, че секретно придобитата информация се споделя освен в рамките на специализираните екипи и с политически лица от йерархията на Службите за сигурност; че оперативните работници филтрират информацията, а те нямат това право по закон; че много пъти СРС се прилагат по измислени поводи, формално и вероятно и без поводи.

Специалните служби в България, за съжаление, увлечени в борбата с престъпността развиха един особен рефлекс – да контролират едва ли не всичко, което се движи и което диша. Не случайно магистрати с висока репутация – магистрати, не политици, твърдят, че или системата е сбъркана или става дума за мракобесие. Сбърканите системи подлежат на ремонт и ние за това се борим сега, а когато става дума за мракобесие мисля, че всички трябва да се противопоставим и да заявим: ядро на европейската политическа философия са човешките права, свободите, неприкосновеността на човешкия живот.

Стокхолмската програма не е пратена в музея. Тя иска от нас да превърнем Европа в зона на свобода, сигурност и справедливост и не бива да се допуска отделни лица, партии или правителства да деградират която и да е държава-членка до един тъмен ъгъл на несвобода, несправедливост и несигурност.

 
  
MPphoto
 

  Андрей Ковачев (PPE). - Това, което чухме от Комисията, потвърждава факта, че законодателството в България, отнасящо се до използването на специални разузнавателни средства, съответства на европейското. Не можем да имаме различие по това, че всяка страна членка е длъжна да гарантира фундаменталните права на гражданите и да спазва законовите процедури, както го прави България.

Тогава какво провокира този дебат днес в Европейския парламент? Отговорът е много прост. В България започва предизборна кампания и тя се пренася от българската опозиция в Европейския парламент без оглед, разбира се, на възможното дискредитиране на България, а с единствената цел да се извлече политически дивидент, който, уверявам ви, колеги, е много съмнителен.

Трудно може да бъдат убедени европейските институции в добрите намерения на представителите на бившата тройна коалиция в България, по времето на която имахме достатъчно примери за корупция, нежелание за борба с престъпността и липса на доверие от страна на Европейския съюз. Колегите, които инициираха този дебат, явно нямаха търпение да изчакат отговорите на Комисията на техните въпроси, а желаеха такъв дебат да се проведе преди междинния доклад за напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество.

Тук ще си позволя една малка шега. Очевидно колегите се водят от високо патриотична и родолюбива идея да навредят възможно най-много на българското правителство. Срамно е, че днес в тази празна, полупразна или съвсем празна зала, сме изправени българи срещу българи. Вместо да работим заедно в интерес на гражданите, ние се занимаваме със слухове, манипулации и компроматна война.

Сегашното правителство в България е атакувано от старото статукво, остатъците от комунистическия режим в структурите на властта и тези, които престъпно забогатяха по време на прехода. Целта на този единен фронт е не само да дестабилизира България и да спре усилията на ГЕРБ за по-справедливо общество, но и да дискредитира страната ни в очите на европейските партньори. Още веднъж казвам, жалко и срамно е това, което се случва тази вечер тук.

Ясно личи ревността на тези среди, както политически, така и икономически, от успехите на правителството в безкомпромисната борба с престъпността и корупцията в открития и честен начин на правене на политика. В последните дни българските колеги от опозицията представят ситуацията в България от черна, по-черна. Говорят за страх, полицейщина, репресия, глад, мизерия, мракобесие, току-що чухме, и така нататък. Заради постигане на краткосрочни политически цели се прави опит да се злепостави България. Истината е точно обратната.

Няма поръчкови убийства, няма отвличания, беше нанесен тежък удар върху организираната престъпност и бяха спрени основните корупционни канали, от които се облагодетелстваха не само икономически, но и политически кръгове от старото статукво. Макроикономически страната е стабилна и предлага едни от най-благоприятните условия за инвестиции в Европа. Правителството е стабилно, има стабилно мнозинство в българския парламент, управлява открито и е уважаван и достоен европейски партньор.

И накрая искам само да изкажа още веднъж моето извинение към колегите от другите страни членки, които са тук, и си загубваме времето заедно в този, за съжаление, български предизборен дебат.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Enciu (S&D).(RO) Г-н председател, осъществяването на незаконното подслушване на телефонни разговори в България е изключително сериозен въпрос. По-сериозният факт е, че това не е единственият такъв случай в Европейския съюз.

Г-н член на Комисията, това разискване трябваше да се проведе и за още една държава-членка, а именно Румъния. През 2011 г. в Румъния съществуваше положение, в което подслушването на лични разговори се осъществяваше безнаказано, въпреки че конституцията, националното и европейското законодателство налагат пълна забрана относно всеки вид намеса в личния живот без разумно оправдание и изрично разрешение от съдия. Разговорите са били записани в разрез със закона, като те са разговори между журналисти, политици, както и вътрешни обсъждания по време на заседания на опозиционни партии или лични срещи в съдебни зали. Основното право за защита на неприкосновеността на личния живот системно се нарушава. Незаконното подслушване на телефонни разговори се превърна в предпочитан от прокурорите метод за разследване. Тайните служби непрекъснато следят телефонните разговори на политическите опоненти на настоящото правителство. Това е много сериозно положение и призовавам Европейската комисия да се намеси незабавно, за да се постигне подкрепа за зачитане на принципите на правовата държава и демокрацията в двете държави-членки.

 
  
MPphoto
 

  Владимир Уручев (PPE). - Г-н председател, г-н комисар, уважаеми колеги, нека да припомня известната оценка на Европейската комисия, че сегашното правителство на България проявява истинска воля да пречупи организираната престъпност. Едва ли някой може да отрече, че за пръв път в нашата страна има реален напредък в тази област. Затова гласува и българският избирател през 2009 г.

А резултатите се случват благодарение на активните действия на правоохранителните органи, които впрегнаха всички законни методи за разкриване на престъпления. Естествено е да има повече операции, повече разследвани лица, по-голяма ефективност.

Но нека не бъдем наивни. Организираната престъпност има достатъчно ресурси, придобити в годините на безнаказаност и бездействие, за да предизвикат ответна безпрецедентна реакция. Пуснаха машината на компромати с цел да дискредитират управлението именно в областта, в която то е най-силно.

Началото беше поставено с разпространяването на специално подбрани и манипулирани записи от подслушвания, разнасяни от неизвестни лица с флашки. Медии и политици се задъхват да коментират какви страхотии стават в България, как са застрашени гражданите, как е възможно фундаментални конвенции и декларации да не се спазват.

И само инициаторите на тази истерия, придобили и подхвърлили по престъпен начин тази уж изобличаваща информация, доволно потриват ръце. Със сигурност дори не са очаквали, че така мощно ще бъде налапана стръвта, та се наложи и джипът с флашките да бъде откраднат.

Някои от тук присъстващите политици дори успяха да продължат истерията и в Европейския парламент, представяйки го за скандал на подслушвания в България. Няма такъв скандал в България – там има организирана атака за дискредитиране на управлението на страната, на неговите най-възлови личности. А провалени политици от партии извън управлението най-безцеремонно яхнаха престъпно подхвърлената им възможност за изява с надеждата за дивиденти в предстоящите им предизборни времена.

Нека ги попитаме колегите дали съзнават на кого помагат, на кого правят услуга с днешните си действия?

 
  
MPphoto
 

  Ивайло Калфин (S&D). - Искам да се обърна към уважаемия комисар Pielbalgs, защото тук се чу много пропаганда от страна на управляващата партия в България. Парламентарна комисия, оглавявана от коалиционния партньор на управляващите – националистите от „Атака“, излезе с доклад в българския парламент, в който се казва, че правителството филтрира информация, която е от подслушване, преди да я предостави на съда.

В този доклад се казва, че правителството не опазва конфиденциална лична информация и тя излиза в медиите. В този доклад се казва, пак казвам – подготвен от българския парламент, че се нарушават основни права на живеещите в България, които са и европейски граждани. Това е нарушение на няколко европейски директиви. Това е нарушение на Хартата на основните права.

И аз мисля, че Комисията оттук нататък няма как да не сравни българското законодателство и неговото прилагане с това, което се изисква за всички европейски граждани. Тук не става въпрос за пропаганда, не става въпрос за партийна кампания. Става въпрос за ясни факти и ние разчитаме, че Комисията като пазител на договорите, ще се запознае и ще вземе отношение по тях.

 
  
MPphoto
 

  Надежда Нейнски (PPE). - Това, че съм от последните в дебата, искам да кажа няколко думи, да ги обобщя. Днешният дебат не е дебат за СРС-тата в България, както не е и дебат за или против един министър. Днешният дебат е дебат за принципите и ценностите на Европа, затова няма нищо по-естествено от това да бъде проведен в Европейския парламент. Защото става дума за свобода, за човешки права, за демократични закони, а това не е и не може да бъде само вътрешнонационален дебат.

Дебатът за човешките права е философията на обединена Европа, смисълът, който движеше новите демокрации след падането на Берлинската стена. Ако те загубят вярата си, че Европа се базира на принципи, то мнозина от гражданите им ще решат, че пътят към нея, път пълен с много лишения, е бил напразен.

Днешният дебат е дебат за истината. Истината също не може да бъде дясна или лява. Не може да има и полуистини. Истината винаги е една и ние настояваме отговорните институции в България да я назоват и то час по-скоро. Защото умишлено или не, бавейки отговора, те наторяват зловредната среда на слуховете и така обслужват именно онези, срещу които декларират, че се борят.

Днешният дебат е и дебат за отговорността – не на предишните или на бъдещите правителства, а на настоящето. Отликата на демократичните управления е в това, че те винаги носят отговорност пред гражданите си, независимо дали са техни симпатизанти или опозиция. Поставянето на знак на равенство между опозицията и организираната престъпност е политически прийом на друг тип управление, което няма нищо общо с демокрацията.

 
  
MPphoto
 

  Илиaна Ивaнова (PPE). - След всичко чуто до момента, мога да кажа само, че за пореден път, за съжаление, се превърнахме в свидетели на жалка постановка на българската опозиция да пренесе един вътрешнополитически дебат в Европарламента.

Инициаторите на този дебат, бившите управляващи осем години страната ни социалисти и либерали, очевидно искат и използват всяка възможност на публичност за очерняне имиджа на България пред европейските ни партньори. Кой крив и кой прав няма да решим днес в този спор, но това, което ще се запомни са острите реплики, които се разменяме и тежките обвинения, които се отправиха по време на дебата.

Обръщам се към вас, колеги от опозицията, ако не можете да бъдете конструктивен коректив на настоящото управление в България, ако не можете да се съсредоточите върху експертни, градивни, консенсусни предложения как да повишим стандарта на българските граждани, поне не пречете на тези, които могат да направят това.

 
  
MPphoto
 

  Кристиан Вигенин (S&D).(EN) Г-н председател, не възнамерявах да вземам думата по процедурата с вдигане на ръка (catch-the-eye), но не ми беше позволено да вдигна синята карта.

Исках да отговоря на г-н Strasser.

Първо искам да кажа, г-н Strasser, че не бих могъл да се съглася, че няма данни за това колко са използваните специални разузнавателни средства.

По информация от Върховния касационен съд през 2010 г. са дадени 15 946 разрешения, а в съда са влезли само 1918, това е 12%. Разбирате, че останалите специални разузнавателни средства очевидно са използвани за други цели. 16 000 специални разузнавателни средства означава, че косвено или пряко между пет и десет процента от българските граждани са били подслушвани пред 2010 г.

Аз Ви питам, г-н Strasser, вие така ли правехте в Австрия? Съгласни ли сте така да действа Министерството на вътрешните работи и прокуратурата в Австрия? И смятате ли, че това не е принципен дебат затова какво е свободата и демокрацията в една страна членка на Европейския съюз? Мисля, че тези въпроси трябва да бъдат обсъждани точно тук, защото очевидно нашите сили не достигат в България.

 
  
MPphoto
 

  Антония Първанова (ALDE). - Г-н председател, бих искала да попитам Европейската комисия дали е запозната с факта, че 27 дела срещу България са спечелени в Съда за правата на човека в Страсбург по повод на полицейски произвол.

Днес обсъждаме СРС-та и скандала в България, но също така Гражданска инициатива е проверявана от Държавната агенция по национална сигурност и хората са принуждавани да оттеглят своите подписи. Участници в миролюбиви протести по икономическа тема са привиквани на следващите дни в полицията и разпитвани. Показни арести се извършват в България с използване на свръхсила.

Декларация на управляващата политическа сила казва, че кръгове от опозицията отляво и отдясно пригласят на организираната престъпност и враговете на ГЕРБ се проявяват като врагове на държавността, а политическа опозиция и престъпна опозиция днес са едно и също. Това е в стил Мусолини и аз съм силно притеснена.

Също така вчера беше оказан натиск при официална среща на ръководството на моята политическа сила с ръководството на ГЕРБ за оттегляне на нашия устен въпрос, което считам за недемократично и недопустимо.

Какви мерки смята да предприеме Комисията, за да възстанови правата на човека в моята страна? Този дебат днес не е българи срещу българи, а българи в интерес на държавата и своите граждани.

 
  
MPphoto
 

  Hans-Peter Martin (NI). (DE) Г-н председател, бих искал да се обърна директно към Вас. Смятам, че е жалко, че не използвате синята карта, когато всички се опитваме да направим парламентарните разисквания по-оживени. Това би подобрило значително качеството на разискването.

Ако не ме слушате, г-н председател, тогава няма нужда да продължавам да говоря. Просто е безсмислено. Точно това е, което един член на Парламента в продължение на дълго време наричаше парламент за караоке, в който опитите да се водят разисквания и да се подобри качеството им се пренебрегват напълно.

 
  
MPphoto
 

  Евгени Кирилов (S&D).(EN) Г-н председател, бих искал само да се присъединя към онези, които твърдят, че тази вечер се преструвате, че не виждате сините карти. Тъй като всеки се опитваше да намекне, че тук не присъстват достатъчно колеги, бих искал да кажа, че в действителност има достатъчно достойни колеги, слушащи разискването.

Само бих искал да изразя разочарованието си от казаното от г-н Strasser. Наистина това не беше пример за добра демократична реч от човек, чиято държава уважаваме като демократично място.

 
  
MPphoto
 

  Zigmantas Balčytis (S&D).(LT) Г-н председател, това наистина е сложен въпрос. Въз основа на предоставената информация е ясно, че съществува проблем. Със сигурност бих се съгласил с един от колегите, който говори преди мен, че това не е проблем само в България. Това е въпрос на определени ценности, ценности на Европейския съюз, признати ценности и всички трябва да зачитаме всеки участник в разискването тук, в тази зала.

Съществува една определена харта в Европейския съюз, наречена Харта на основните права. България, Литва, която представлявам днес, и останалите държави-членки на Европейския съюз трябва да я спазват. Тя ясно определя какво можем и какво не можем да правим и какво могат и какво не могат да правят правителствата. Основната идея обаче е зачитането на правата на човека. Г-н член на Комисията, ето защо имам чувството, че представителят на Комисията наистина следва да следи много отблизо този случай, тъй като напрежението, което може да се усети в тази зала, е все още много високо.

 
  
MPphoto
 

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE). - Г-н председател, г-н комисар, колеги, естествено е да има дебати, когато става дума за основополагащи и незаобиколими европейски ценности, като сигурност и човешки права, и когато крехката граница между тях се пропуква. Колкото и парадоксално да звучи в различните позиции тази вечер имаше нещо общо. И това е загрижеността.

Европейската комисия поиска информация от българските власти, за да се убеди дали правомерно се използват специалните разузнавателни средства. Либерали и социалисти евродепутати поискахме дебат поради загриженост за законността. Изразихме своето мнение, за да уверим гражданите, които са ни изпратили тук, че в тяхно име ще бдим за възможни посегателства над правата им. Загриженост за лошите практики и увереност в преодоляването им пролича и в изказванията на колегите от Европейската народна партия.

Надявам се, че тази обединяваща ни роля ще провокира скорошни процеси на нормализиране и демократично функциониране.

 
  
MPphoto
 

  Niccolò Rinaldi (ALDE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз съм либерал-демократ както в Европа, така и в Италия. Понякога обаче в страната ми наричат мен и колегите ми в партията комунисти просто защото се противопоставяме на настоящото правителство.

Изглежда, че същото се случва сега и с колегите ни в България, либерал-демократите и социалистите са наричани престъпници просто защото представляват опозиционна сила в своята държава. Не одобряваме това действие, защото ако е шега, то наистина е по-добре да не продължава дълго. Подобен тип поведение може накрая да стане наистина опасно.

В допълнение, след всичко случило се в Египет и Тунис, вчера италианският министър на външните работи посети Дамаск в Сирия и я нарече „демократична страна, която напълно удовлетворява нуждата на гражданите си за модернизация“.

Ако нашите представители направят подобни изказвания, то е наш дълг като членове на Европейския парламент да ги заклеймим и Комисията трябва да следи зорко процеса.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. (EN) Г-н председател, това беше доста разпалено разискване, но бих искал да подчертая три съображения, които считам за основни.

Присъединителният процес към ЕС – моята страна също премина през това – не е лесен, но щом дадена държава е приета в ЕС, наистина може да считаме, че тази държава-членка притежава способността да гарантира спазването на правата на човека и прилагането на правото на ЕС.

За този конкретен сектор разполагаме с конкретно законодателство. Това е Директивата относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации.

Така че Комисията има продължителни и, бих казал, достойни за уважение достижения в придържането към законодателството на ЕС и прилагането му в държавите-членки. Докладвах ви откъде започваме сега и считам, че следва да имате пълно доверие, че Комисията ще предприеме действия, ако се нарушава правото на ЕС. Ако не се нарушава, Комисията няма да реагира.

Така че Комисията ще наблюдава положението и ако възникне необходимост, Комисията ще предприеме действия, но мисля, че не следва да залитаме извън структурите в общностното право и Комисията определено ще остане в рамките на общностното право.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Разискването приключи.

 
Последно осъвременяване: 21 юли 2011 г.Правна информация