Председател. − Следващата точка е време за въпроси (B7-0009/2011).

Отправени са следните въпроси към Съвета.

Въпрос № 1, зададен от Bernd Posselt (H-000010/11)

Относно: Принципите на правовата държава в Сърбия

Как оценява Съветът развитието на принципите на правовата държава в Сърбия, по-конкретно предвид пораждащия съмнения процес срещу предполагаеми партизани, принадлежащи към албанското малцинство от долината Прешево в южната част на Сърбия?

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Становището на Съвета относно развитието на принципите на правовата държава в Сърбия е изложено в заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г. В тези заключения Съветът приветства факта, че Сърбия продължава да изпълнява своя план за реформи и че е отбелязала по-нататъшен напредък в прилагането на разпоредбите, предвидени в подписаното с Европейския съюз временно споразумение. В заключенията си Съветът също така констатира, че Сърбия продължава да постига добри резултати в изпълнението на задълженията си по Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Страната обаче трябва да положи допълнителни усилия, по-специално в следните области: реформата в публичната администрация, принципите на правовата държава, включително реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност и подобряването на бизнес средата в страната. Съветът не е обсъждал развитието на принципите на правовата държава в Сърбия по повод на конкретната процедура, спомената от г-н Posselt.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) След като внесох въпроса, група сръбски граждани от албански произход получиха максимални присъди в показен процес, воден от специален съд, където бяха обвинени за престъпления в Косово. Не трябваше ли този случай да се поеме от мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона (EULEX), вместо от Сърбия? Бихте ли могли да проучите този въпрос и да проверите конкретния случай, за който попитах?

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Много Ви благодаря, г-н Posselt. Моля, обърнете внимание, че така наречените критерии за присъединяване, определени през 1993 г. от Европейския съвет в Копенхаген, са решаващи съображения по отношение на позицията на Съвета относно всякакви разширявания и споразумения за стабилизиране и асоцииране. Тези критерии включват и зачитане на правата на човека и на малцинствата и нищо не може да бъде по-важно за Съвета по време на преговорите от този принцип. Това, което мога да Ви кажа, е, че унгарското председателство, представляващо Съвета, естествено, ще разгледа Вашето искане и проблема, че то съзнава сериозността на тези събития и, както при всички процедури, касаещи споразумения за присъединяване и асоциирани, обръща специално внимание на тези въпроси, включително в този случай.

  Daniel Caspary (PPE). – (DE) Г-н председател, имам още един уточняващ въпрос към Съвета във връзка с въпроса на г-н Posselt. Моят колега вече попита дали Съветът може да предвиди, специално в този конкретен случай, да се свърже отново с правителството и с онези, които отговарят за тези въпроси на място. Затова бих искал отново да отправя запитване към председателството на Съвета: Може ли председателството да планира, в този конкретен случай, да установи контакт с отговорните лица на място?

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Г-н председател, разбира се, тъй като вие посочихте по-широкия контекст и духа, в който Съветът подхожда към подобни въпроси, онова, което мога да Ви кажа, е, че процесът по присъединяването на Сърбия е в ход, тъй като тя внесе кандидатурата си за присъединяване и аз считам, че вече навлязохме в нова фаза, тъй като Сърбия отговори на въпросника, представен от Европейската комисия. Отговорите бяха внесени на 31 януари. Разбира се, както при всички важни въпроси, касаещи процедурата по присъединяването, и Европейската комисия, и Съветът ще обърнат специално внимание на подобни аспекти.

Въпрос № 2, зададен от Jim Higgins (H-000012/11)

Относно: МСП и унгарското председателство

Една от заявените цели на унгарското председателство на Съвета е подобряване на положението на малките и средните предприятия (МСП). Би ли могъл Съветът да представи разяснения по този въпрос и да даде практически подробности относно това как ще подобри положението на МСП, които се борят за оцеляване?

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Малките и средните предприятия са жизненоважни участници в европейската икономика. Подобряването на рамковите условия за тяхната дейност представлява един от специалните приоритети на унгарското председателство. През идните месеци вниманието на председателството ще бъде насочено към изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и на водещите инициативи в областта на иновациите и промишлената политика, заложени в нея, както и към пълното изграждане на вътрешния пазар, тъй като понастоящем едва 8% от малките и средните предприятия в Европа осъществяват трансгранични дейности.

Основаващо се на доклада на бившия член на Комисията, г-н Марио Монти, това изпълнение трябва да включва премахването на всички пречки, които все още възпрепятстват функционирането на вътрешния пазар. Можем да го постигнем чрез точно и своевременно въвеждане и прилагане на всички директиви, и по-специално на Директивата за услугите – този въпрос също беше разгледан от Парламента по време на настоящата месечна сесия – като осигурим ориентирани към потребителите решения в рамките на Единната европейска платежна зона (SEPA), като улесним спазването на данъчните правила от предприятията, осъществяващи трансгранична стопанска дейност, и като насърчим приемането на патент на ЕС, достъпен за малките и средните предприятия – а Парламентът взе много важно решение по този въпрос във вторник, след разискването в понеделник. Предпоставката за всичко това е казаното от мен дотук – че трябва да насърчаваме малките и средните предприятия да осъществяват възможно най-много инвестиции в иновации.

В допълнение, унгарското председателство ще започне междинния преглед на европейския Законодателен акт за малките предприятия (Small Business Act). Този акт следва да бъде истинска Магна харта за малките и средните предприятия (МСП). Освен това председателството възнамерява да подкрепи един всеобхватен подход във връзка с новата интегрирана промишлена политика, в рамките на която се стараем да премахнем всички пречки за получаване на информационна, финансова и техническа подкрепа, които не позволяват на МСП да се превърнат в истински гръбнак на зелената икономика.

В допълнение, възнамеряваме да намалим административната тежест и риска от дейността на държавите чрез по-добра и по-интелигентна регулаторна рамка, както и чрез институционни промени. Убедени сме, че е жизненоважно да се повиши иновационният капацитет на МСП, а това изисква нов подход към нововъведенията, който не е насочен към стимулирането на технологичните иновации. Бих искал да ви напомня, че на 4 февруари Европейският съвет също така взе много важни решения по отношение на иновациите.

Що се отнася до ключовия въпрос за това, как МСП могат да получат финансиране, може да се каже, че сме поели ангажимента да подкрепяме МСП, които са в добро финансово състояние, за да вземат кредити и заеми, чрез гаранции, иновативни финансови инструменти и предлагане на благоприятни условия от страна на банките.

Накрая, бих искала да добавя, че унгарското председателство ще внесе в Съвета предложения относно междинната оценка на финансираните от ЕС високобюджетни, многогодишни програми в областта на научноизследователската и развойна дейност, които ще съдържат и важни инструменти за подпомагане, ориентирани към МСП, като например Инструмента за финансиране с поделяне на риска (ИФПР).

  Jim Higgins (PPE). – (GA) Г-н председател, искам да поздравя председателството за постигнатото до този момент, като приветствам казаното от министъра.

Един от най-големите проблеми за малките предприятия е прекалената бюрокрация – или „red tape“, както казваме на английски език. През 2004 г. председателят Барозу обеща, че ще направи нещо значимо за преодоляването на тази трудност, но това все още не е станало. След като чух казаното от действащия председател на Съвета от Унгария, позволете ми да отбележа, че съм изключително оптимистично настроен.

Извънредно важно е да направим всичко възможно, за да се справим с този проблем, тъй като той причинява големи затруднения на хората, които навлизат в отрасъл от този тип.

  Zigmantas Balčytis (S&D). - (LT) Г-н председател, още през 2008 г. Съветът одобри отпускането на пакет от 15 милиарда евро от Европейската инвестиционна банка, който трябваше да бъде основният инструмент за спасяване на малките и средните предприятия по време на кризата. Публикуваният доклад показва, че е имало слабо усвояване на средствата, като те са били предоставяни предимно на големи стопански организации, докато малките предприятия не са получавали необходимото им финансиране. Как възнамерява унгарското председателство да гарантира справедливото използване и прилагане на вече приетите инструменти за подкрепа на малките и средните предприятия?

  Nicole Sinclaire (NI). - (EN) Питам се само дали моите колеги ще се съгласят с мен колко жалко е, че не беше оказана голяма подкрепа на една писмена декларация, инициатор на която е моят колега от Уест Мидландс, Malcolm Harbour, който е председател на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

Днес изпратихме имейл, в който се посочва, че тя е подписана само от 184 от 736-те колеги. Дали това показва, че когато става въпрос за малките предприятия в целия Европейски съюз, сътрудничеството е невъзможно и че на практика държавите-членки трябва да се грижат за собствените си малки предприятия?

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (EN) Първо, нека отговоря на въпроса на г-н Higgins относно регулаторната среда. Тя действително е много важна за съществуването на МСП и за условията на труд в тях.

Прилагането на принципа „Мисли първо за малките“ при изготвянето на закони и политики е крайъгълен камък на новата рамка, която се стремим да създадем. Това е важно на всички нива, не само на равнище ЕС, но също така − и мисля, че Вие споделяте моето мнение − на национално, регионално и общинско ниво.

Комисията преразгледа правилата си за държавна помощ, за да насърчи държавите-членки да оказват по-голяма подкрепа на МСП в такива ключови области като обучение и квалификация, научноизследователска и развойна дейност и опазване на околната среда и за да се преодолее сегашната ориентация към големите дружества.

Съгласието от страна на държави-членки да се даде възможност за прилагане на намалени ставки на ДДС спрямо услугите, доставяни на местно ниво, включително трудоемките услуги като фризьорство, обществено хранене и ремонтни услуги, ще стимулира допълнително стопанската дейност и ще доведе до създаване на работни места и Комисията горещо приветства това решение.

В областта на по-доброто регулиране Комисията вече внесе за разглеждане важни законодателни инициативи. Тя прие предложение за преработка на директивата за ДДС, за да се премахнат пречките пред електронното фактуриране, като потенциалът за намаляване на разходите в средносрочен план възлиза на милиарди евро.

Също така през февруари Комисията излезе с предложение да се разреши на държавите-членки да приемат по-малко обременяващи счетоводни изисквания към микропредприятията, като по този начин изпълни ангажимента си, заложен в плана за действие за малките предприятия. Предложението създава потенциална възможност за намаляване на тежестта с до 6 милиарда евро. Комисията насърчава държавите-членки да постигнат споразумение в най-кратки срокове, за да могат държавите-членки, които желаят да се възползват от тази възможност, да го сторят, така че ние, в Съвета, определено трябва да продължим по този път.

Комисията също така внимателно ще прецени вероятната тежест, свързана с всякакви нови законодателни предложения, не само по отношение на МСП. Имаме доста голям брой добри предложения, които са внесени за разглеждане и ние, в Съвета по конкурентоспособност, следим този аспект и се стараем да разглеждаме възможно най-много от тези въпроси в най-кратки срокове.

Преминавам към втория въпрос, относно подобряването на достъпа до финансови средства, който се опитах да засегна още в уводните си бележки. За да се улесни предлагането на така необходимите кредити, през 2008 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпусна заеми на МСП в размер на 1 милиард евро, което е с 60% повече от 2007 г.

Целта е по-късно да се предоставят повече заемни средства с такава насоченост. Много добре си спомням, че когато все още бях член на Парламента, отговарях за едно становище относно ЕИБ. В становището си, предназначено за комисията по икономически и парични въпроси, направих оценка. Трябва да ви кажа, че ЕИБ реагира много бързо на променените обстоятелства и преразгледа приоритетите си. Така че ние приветствахме тези действия на ЕИБ.

Съгласен съм с Вас, че понякога средствата не стигат до получателите, за които са предназначени, и че трябва да има по-добра организация. Моето мнение по този въпрос е, че наистина трябва да обръщаме внимание на структурите в държавите-членки, с които ЕИБ кореспондира, тъй като в повечето случай те са партньорите. Не бива винаги да виним Европейската инвестиционна банка за изпълнението, което не се осъществява пряко от нея.

Така че съм съгласен, по втория въпрос, че е изключително важно паричните средства от Общността и заемите от ЕИБ да стигат до тези, за които са предназначени, а именно, малките и средните предприятия.

Мисля, че Съветът не може да изразява мнения по писмени декларации, така че, ако нямате нищо против, г-н председател, ще се въздържа от коментар.

Въпрос № 3, зададен от Georgios Papanikolaou (H-000014/11)

Относно: Инициативи в областта на управлението на водите и на питейната вода

В своя информационен документ, с който представя приоритетите си, унгарското председателство посочи, че би желало да обърне специално внимание на управлението на водите и на питейната вода, както и на екстремните явления, свързани с водните ресурси.

Като се има предвид, че програмата не уточнява какви политики ще бъдат провеждани в тази насока, може ли председателството да посочи на Парламента какви инициативи точно счита да предприеме в тази област? Счита ли, че ще има конкретен проблем, свързан с управлението и сигурността на водните ресурси и на питейната вода в държавите-членки на Европейския съюз през следващите години?

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Бих искал да отговоря на въпроса на г-н Georgios Papanikolaou относно водните ресурси. Тази тема е от особено значение за председателската тройка – Испания, Белгия и Унгария. Тя е важен аспект от общата програма, която разработихме преди повече от две години, като всяка страна добавяше по нещо към нея по време на шестмесечното си председателство, за да допринесе за реализацията на общата програма за интегриран подход към водната политика. Следователно ние продължаваме работата, започната от Испания и Белгия, и бихме искали да добавим своя собствен принос като внесем за обсъждане заключения относно водната политика на заседанието на Съвета през юни 2011 г.

Тези заключения ще обхващат три основни теми. Първата е интегрирано управление на екстремни събития, свързани с вода, като например наводнения, недостиг на вода, свръхголеми количества повърхностни води и неравномерно разпределение на валежите. Втората тема е ролята на екологичните услуги, свързани с водите. Това е много вълнуваща тематика, която според мен не обсъждаме достатъчно в днешно време. Приемаме за даденост факта, че разполагаме с вода и ползваме т.нар. екологични услуги, които ни се предоставят от местообитанията във влажните зони, а би трябвало да ги ценим високо. Третата тема ще бъде засилване на сътрудничеството в областта на управлението на водите както на международно равнище, така и между държавите-членки на ЕС.

Заключенията на Съвета са замислени като принос към съобщението на Европейската комисия относно концепцията за европейските води, чието приемане се предвижда за 2012 г. и което ще подчертае значението на устойчивото управление на водните ресурси на държавите-членки на ЕС и обезпечаването на сигурността на водните ресурси и на водоснабдяването.

Накрая, госпожи и господа, по време на мандата на унгарското председателство ще има конференции и мероприятия, посветени на темата за водите, като например конференцията за бъдещето на европейските сладководни ресурси, която ще се проведе от 23 до 25 март в Будапеща във връзка с неформалната среща на министрите на околната среда. Моля, позволете ми да направя един последен коментар. Приоритетна цел за унгарското председателство е да обезпечи изготвянето на Дунавска стратегия за ЕС и, пак в същата връзка, водата, специално значение ще се отдава, естествено, на защитата на нашата база за питейна вода и на интегрираната водна политика.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, г-н министър, много Ви благодаря за отговора. Бих добавил, че през 2007 г. Комисията отбеляза в своето съобщение, озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“, че според нея Европейският съюз би могъл да предостави средства за подпомагане изграждането на допълнителна водоснабдителна инфраструктура.

Спомням си също, че множество отдалечени райони в Европа, особено малките архипелази на юг, като Егейските острови, се сблъскват със сериозни проблеми, свързани с водоснабдяването и питейната вода, и че методи като обезсоляването са изключително скъпи.

Така че въпросът е ясен: възнамерявате ли и склонни ли сте да насърчите провеждането на дебат относно пряка подкрепа от Общността за схеми за водоснабдяване в отдалечени райони?

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Като се има предвид, че на 3 февруари Унгария и Румъния бяха определени за координатори на приоритетни области за защита на околната среда в Дунавския регион, по-специално за възстановяване и поддържане на качеството на водите, бих искала да Ви попитам кога координаторите ще осъществят тези приоритетни действия, защото това ще ни даде възможност да гарантираме качеството на питейната вода. Благодарение на проектите, цитирани като примери, имаме инвестиции не само за изграждане на станции за пречистване на отпадъчни води, но и за разработка на методи и инструменти за защита на източниците на питейна вода. Затова за нас е важно да обсъдим изпълнението на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Моят въпрос също е свързан със Стратегията за Дунавския регион. Ние, разбира се, искаме да подобрим съществено качеството на водите на река Дунав. Възнамеряват ли всички държави-членки да изготвят план за действие в това отношение, в който постепенно да се отразят и канализационните работи по протежение на притоците, така че да имаме и по-чисти притоци и по-добро качество на водите в река Дунав чак до устието й? Възнамеряват ли всички заинтересовани държави-членки да изготвят планове за действие?

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Много ви благодаря за въпросите, които също показват, че това е много важна тема за Европейския съюз и считам, че съвсем не отделяме толкова време за обсъждане на тези въпроси, колкото заслужават. Със самия акт на внасяне на заключенията и насочване на вниманието към, например, проблемите с водата, причинени от екстремни метеорологични условия, унгарското председателство възнамерява да подготви почвата, за да може Европейската комисия да представи през 2012 г. възможно най-добрите предложения в „плана за водите“ на тогавашното председателство и на Съвета.

Г-н Papanikolaou спомена проблемите на островите в Егейско море. Считам, че това е много важно за хората, които живеят там, и че е също толкова важно в южна Италия или в Барселона – вероятно всички си спомняме, че в Барселона имаше такъв недостиг на питейна вода, че трябваше да се транспортира сладка вода до там с танкери – следователно всичко това показва, че за нас е жизненоважно да се заемем с решаването на тези проблеми.

Като формулираме заключенията на Съвета, ние вдъхновяваме Комисията и аз се надявам, че когато например започне разискването относно многогодишната финансова рамка, ще трябва да ги формулираме по такъв начин, че да ни дадат възможност да насочваме средства по възможно най-добрия начин за решаване на общите проблеми на Европейския съюз.

И г-жа Ticau и г-н Rubiks зададоха въпросите си относно Дунавската стратегия. Ако ми позволите, бих искал да им отговоря едновременно. За наше голямо удовлетворение членът на Комисията, г-н Хаан, представи плановете за действие в Унгария в началото на февруари. Има 13 плана за действие, а що се отнася до въпросите, които повдигнахте тук и които касаят както базата за питейна вода, така и пречистването на каналните води, съществуват т.нар. планове за действие по проблемите, свързани с всякакви видове наводнения и суша и всеки от тях се ръководи от две страни. Смятам, че това е много добър начин и за засилване на регионалното сътрудничество по линия на Дунавската стратегия. Нещо повече, участниците са осем държави-членки на ЕС и шест трети страни и е много вдъхновяващо, че имаме толкова всеобхватна стратегия, която ни позволява да предприемем конкретни стъпки по всичките тези въпроси. Вярно е, че няма нови средства, заделени за тази цел, но аз съм убеден, че съществуващите проекти могат да се реорганизират в тази рамка и че посредством засилване на трансграничното сътрудничество ще успеем да постигнем много по-ефективен резултат, отколкото при самостоятелни опити, предприемани от всички страни. Невъзможно е да предприемаме индивидуални мерки спрямо една река, която свързва всички ни.

Възможно е, разбира се, да разполагаме с отлични планове, които обаче да не изпълняваме и затова много се надявам, че ще можем да ги обсъдим в конфигурациите на Съвета сега, докато все още тече мандатът на унгарското председателство. По време на Съвета по общи въпроси на 31 юни определено дадохме начален тласък на процеса и сега внимателно наблюдаваме как върви работата. Тя напредва доста добре, включително на ниво работни групи, и към края на мандата на унгарското председателство ще можем да приемем стратегията в Съвета по общи въпроси; Европейският съвет ще може да ни увери в своята подкрепа в това отношение, а след това от нас ще зависи да я изпълним във възможно най-голяма степен, от пречистването на канализационните води до опазването на нашата база за питейна вода.

Въпрос № 4, зададен от Vilija Blinkeviciute (H-000016/11)

Относно: Участието на хората с увреждания и техните представителни организации във вземането на решения относно хората с увреждания

Публикуваната от Комисията стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г. ще засегне около 80 милиона хора с увреждания в Европейския съюз. Комисията е набелязала осем основни области на действие: Достъпност, Участие, Равенство, Заетост, Образование и обучение, Социална закрила, Здраве и Външна дейност. Приканват се институциите и държавите-членки на ЕС заедно да реализират тази стратегия. Според Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, държавите-членки, които приемат решения, свързани с хората с увреждания, трябва да се консултират тясно с хората с увреждания и организациите, които ги представляват, и да ги ангажират в този процес. За съжаление, тази разпоредба не се предвижда в новата стратегия за хората с увреждания.

Съветът взел ли е конкретни мерки за гарантиране на спазването на принципа от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, който гласи „нищо за хората с увреждания без тяхно участие“? Освен това, каква е позицията на Съвета относно създаването на Комитет по въпросите на хората с увреждания (Disability committee), който да отговаря пред Съвета за трудова заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO), и който да бъде председателстван от страната, която осигурява ротационното председателство на Европейския съюз? Съветът не смята ли, че по този начин, Комисията и държавите-членки биха се ангажирали в по-голяма степен с изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания?

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Г-н председател, и аз много се радвам, че все пак успяхме да намерим време за този въпрос. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е подходящо и ефективно средство за популяризиране и защита на правата на хората с увреждания в Европейския съюз, на която се придава голямо значение както от Общността, така и от нейните държавите-членки. Съветът би желал да припомни на уважаемия член на Парламента, че вече многократно е заявявал, че ако намерението ни е да удовлетворим потребностите на хората с увреждания и желаем да гарантираме равното им участие в обществото, е важно да ги включим във формирането на решенията и на политиките, които ги засягат.

В резолюциите си, приети през 2008 г. и 2010 г., Съветът последователно призова хората с увреждания и техните организации да се включат в разработката на политиката. Напомняме, че Съветът прие и директива, която съдържа забрана за дискриминация, основана на увреждания, при наемане на работа и на работното място. Във вече споменатата директива се предвижда и членство и участие в организации на работници и служители и на работодатели, което означава, че това е конкретна мярка, приета от Съвета, с оглед гарантиране на възможността на хората с увреждания действително да участват във вземането на решения.

Комисията също има нова стратегия по отношение на уврежданията. За наше голямо задоволство, тя беше публикувана през есента, като в нея се набляга главно на изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Унгарското председателство възнамерява да представи на Съвета проект на заключения във връзка с тази стратегия, с оглед той да го приеме в последния етап от мандата на унгарското председателство, през юни. Що се отнася до създаването на отделен комитет по въпросите на хората с увреждания, до този момент Съветът не е получавал никакви предложения за разглеждане в това отношение. Във връзка с това припомняме, че Съветът може да действа в качеството си на законодателен орган единствено въз основа на предложения, представени от Комисията, като ние, разбира се, винаги следим Парламента, но така се осъществява законодателният процес в ЕС.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). - (LT) Г-н председател, през януари тази година по време на заседание в Европейския парламент по инициатива на Европейския форум на хората с увреждания, заместник-председателят на Европейската комисия, г-жа Вивиан Рединг, заяви, че някои държави-членки на Европейския съюз не подкрепят директивата на Съвета за равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Следователно директивата за недопускане на дискриминация представлява един от най-важните въпроси в областта на правата на човека, особено що се отнася до гарантирането на правата на хората с увреждания. Възнамерява ли Унгария, страната, която в момента председателства Съвета на Европейския съюз, да предприеме някакви конкретни действия във връзка с приемането и преразглеждането на тази директива и какви конкретни мерки ще предприемете за разчистване на пътя за тази директива?

  Ádám Kósa (PPE). – (HU) Г-н министър, много Ви благодаря за отговора. Бих искал да насърча Съвета да обърне внимание на голямото значение на участието на хората с увреждания. Този въпрос има връзка и с работата в Парламента, що се отнася до възможността за включване на членовете на Парламента в този процес, защото ние сме тези, които представляват хората, така да се каже. Бих искал да поздравя председателството за това, че се е заело на високо равнище с решаването на въпроса за хората с увреждания до края на мандата на тройката. Въпросът ми е дали следващите председателства също възнамеряват да се заемат с него, с въпроса за уврежданията, на същото ниво.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. − (HU) Много ви благодаря за уточняващите въпроси. По отношение на първия въпрос, зададен от г-жа Blinkevičiūtė, който засяга процеса във връзка с директивата за недопускане на дискриминация, бих могла да ви кажа нещо подобна на „сега ще решим въпроса“, защото ако това изобщо има някаква стойност, бих могла да го изрека, но аз няма да говоря такива неща. Всички знаем колко мъчително бавно се постигаше напредък по този проект на законодателен акт през последните три години. Естествено, ние също планираме да отбележим напредък. За да можем да го сторим и да съхраним доверието, което ни се възлага, ние се стремим да съсредоточим вниманието си именно върху онази част от директивата, която засяга уврежданията. Ето защо планираме да обсъдим аспектите на въпроса за уврежданията в два кръга и се надяваме, че ще можем да убедим държавите-членки да постигнат напредък поне в това отношение. При това ние не си поставяме разнопосочни цели, а вместо това желаем да съсредоточим вниманието си върху този въпрос.

Трябва да кажа, че това е много трудно. Държавите-членки често посочват финансови проблеми и трудности. Предишното правителство в моята родина също беше принудено да поиска удължаване на срока, за да може да въведе европейските и националните политики, например в областта на премахването на пречките, а в период на криза и режим на строги ограничения всичко това е трудно за държавите-членки. Аз обаче считам, особено като се има предвид, че сме поели ангажимента това председателство да бъде ориентирано към хората, че действително трябва да отбележим напредък по този важен въпрос – защото, както винаги казва г-н Kósa, той касае не само хората с увреждания, но и много други хора, от младите майки до възрастните хора, много повече от онези, които наричаме „хора с увреждания“ – тоест, постигането на напредък по този въпрос е до голяма степен отговорност на Съвета.

Г-н Kósa попита как по-добре можем да ангажираме Парламента, или как можем да работим заедно. Считам, че г-н Kósa, в качеството му на председател на Интергрупата за хора с увреждания, върши прекрасна работа и поддържа много добри взаимоотношения не само със Съвета и с ротационното председателство, но и с Комисията. Както виждаме във връзка с няколко въпроса, ако Парламентът играе водеща роля – а аз съм убедена, че Парламентът играе водеща роля по въпросите, свързани с уврежданията – то Комисията и Съветът могат само да следват насоките му. Следователно те могат действително да бъдат включени в предложенията на Комисията, които след това да бъдат внесени в Съвета. Мисля си за стратегията за ромите – има голяма вероятност докладът на г-жа Lívia Járóka, който беше приет в понеделник тази седмица от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, да бъде включен в предложението на Комисията и след това да бъде внесен в Съвета. Така че бих препоръчала да се следва този път и бих се радвала, ако това отлично сътрудничество продължи.

(EN) Въпросите, останали без отговор поради липса на време, ще получат писмен отговор.

  Председател. − Точно така, но ще позволя на г-н Chountis да зададе уточняващ въпрос във връзка с това.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, не желая да се разисква въпроса, който внесох. Оценявам усилията, които полагате, но не искам да нарушавам реда.

Имам само един коментар, който не се отнася и не засяга конкретно председателя и изказването ми ще бъде кратко. Искам само да кажа, че тъй като имаме проблем с въпроса относно парламентарния контрол, както много добре знаете, на три пъти по време на пленарни заседания не успяхме да отправим въпроси към Съвета и с процедурните въпроси в крайна сметка се намалява времето, с което разполагаме. Затова бихте ли могли да обсъдите с Бюрото как да се направи така, че това време да се използва само по предназначение.

Много Ви благодаря за положените усилия. Не искам да излизам извън регламента, а и не желая въпросът ми да бъде разискван и благодаря на г-н министъра за готовността и за това, че изчака.

  Председател. − Г-н Chountis, разбирам Вашето оплакване и напълно го подкрепям.

Бюрото обаче не взима решенията относно момента на провеждане на разискванията, съдържанието на разискванията или продължителността на изказванията – странното е, че Председателският съвет е този, който, винаги се опитва да включи прекалено много елементи в дневния ред. А членовете на Бюрото, включително самият аз, сме тези, които трябва да се справят с проблемите, които това създава и да оправят бъркотията.

Поднасям извиненията си на всички, на които не беше дадена думата. Както съвсем правилно отбелязва г-жа Гьори, въпросите, на които не е успяла да отговори поради липса на време тази вечер – а на тези, които успя да поеме, тя отговори много компетентно – ще получат писмен отговор.

Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.