„Унгарското председателство ще отдели особено внимание на реформата на Общата политика в областта на рибарството (ОПOР). Опростяването на ОПОР, което започна през 2005 г., Зелената книга, публикувана от Европейската комисия, започналите през 2009 г. консултации и предложенията на Комисията, чието публикуване е предстоящо, целят да гарантират устойчив риболов и аквакултури. Очаква се унгарското председателство да започне политическия дебат по тази толкова важна обща политика. Унгария ще реши дали да се занимава допълнително с въпроса за разширяване на временните правила на Общността, свързани с техническите мерки за хоризонтален риболов.“

Във връзка с горепосоченото, как възнамерява Съветът да разреши въпроса с върнатите в морето организми като част от реформата на ОПОР?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) Съветът вече призна решаващото значение на работата за прекратяване на изхвърлянето на улов. В приетите на 11–12 юни 2007 г. заключения относно съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент „Политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство“⁽¹⁾ Съветът потвърди необходимостта от спешно разглеждане на начини за постепенно [...] прекратяване на изхвърлянето на улов и отбеляза, че този подход може да има много последици, като например „забрана на изхвърляне на улов“, която регламентира улова, а не стовареното на брега, и преминаване към управление, основано на резултатите. Съветът също така призова Комисията, държавите-членки и заинтересованите страни да засилят усилията в областта на проектирането на риболовни принадлежности и съответните риболовни методи и практики.

Съветът очаква с интерес законодателните предложения на Комисията, които се очаква да бъдат направени през юли 2011 г. в рамките на реформата на Общата политика в областта на рибарството. Съветът беше информиран, че Комисията е решена да предложи забрана на изхвърлянето на улов в предстоящия пакет от реформи на ОПОР⁽²⁾. Съветът със сигурност ще се възползва от възможността да извърши задълбочен анализ на тези въпроси, веднага след като предложенията бъдат представени.

Междувременно Съветът и държавите-членки активно участват в редовен обмен на становища по този въпрос.

В програмата на унгарското председателство за текущото шестмесечие се посочва, че в рамките на водещата инициатива „Европейска платформа срещу бедността“ Съветът ще обърне особено внимание на въпросите, свързани с детската бедност. Като се има предвид, че от 100 милиона деца и младежи под 18 г. 20 млн. са изправени пред опасност от бедност и че бедността е непосредствено свързана с икономическата криза, а и с отпадането от училище, въпросите към Съвета са следните:

Счита ли водещата инициатива за достатъчен механизъм за преодоляване на детската бедност?

Уместно е да се отбележи, че през изминалата година в повечето държави-членки равнището на бедността се влоши или остана стабилно. Счита ли, че продължаващата икономическа криза в европейски държави-членки излага на опасност целите на стратегията „Европа 2020“ относно преодоляването на бедността и преждевременното отпадане от училище?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) В приетата на 6 декември 2010 г. декларация на Съвета относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване: „Съвместни усилия за борба с бедността през 2010 г. и след това“ се посочва, че борбата с детската бедност следва да бъде висш приоритет на ЕС и неговите държави-членки през следващото десетилетие и финансовата консолидация и бюджетните политики следва надлежно да отчитат необходимостта от защита на всички уязвими хора и от предотвратяване на социалното изключване.

В този контекст, както уважаемият член на ЕП правилно отбелязва, премахването на детската бедност и насърчаването на благополучието на децата е един от ключовите приоритети на унгарското председателство в социалната област.

Председателството ще представи проект за заключения на Съвета, като ще вземе предвид декларацията на тройното председателство, която беше приета в края на проведената на 2–3 септември 2010 г. конференция на тема „Пътна карта за препоръка относно детската бедност и детското благосъстояние“, на която испанското, белгийското и унгарското председателство представиха редица препоръки за бъдещи действия.

Детската бедност е явление с много измерения. Ето защо за нейното премахване е необходим цялостен подход, съчетаващ заетост за родителите, подпомагане на доходите и достъп до социални услуги, включително грижи за деца, както и здравни услуги и образование. Този всеобхватен подход следва да включва използването на подходящи човешки и финансови ресурси и трябва да бъде в съответствие с Договорите, Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на детето.

Ето защо е важно в националните си политики държавите-членки да акцентират в достатъчна степен върху аспектите на детската бедност и ги вземат под внимание при изготвянето на техните национални програми за реформи, като ги подкрепят с подходящи цели и ресурси, както и с мерки за мониторинг и оценка.

Премахването на детската бедност и насърчаването на благополучието на децата следва да бъде един от ключовите приоритети, обхванати от стратегията „ЕС 2020“, която включва водеща цел на ЕС за насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността. Във връзка с това заслужава да се спомене, че на 7 март 2011 г. Съветът приветства съобщението на Комисията относно водещата инициатива („Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване“), която предлага комплексен и новаторски подход с цел създаване на съвместна ангажираност между държавите-членки на национално, регионално и местно равнище, както и между институциите на ЕС и основните заинтересовани страни (социални партньори и неправителствени организации) в усилията им за борба с бедността и социалното изключване.

Като се има предвид фактът, че един от приоритетите на Съвета е да подчертава ролята на социалния диалог, счита ли Съветът, че е отбелязан достатъчен напредък по този въпрос в контекста на пакета за икономическото управление?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) С оглед на предмета на някои от предложенията, залегнали в пакета за икономическото управление, а именно Предложението за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия⁽¹⁾, Предложението за ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната⁽²⁾ и Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната⁽³⁾, Комисията предложи да се консултира с Европейския икономически и социален комитет на незадължителна основа.

Съветът се консултира с комитета на 6 декември 2010 г. и комитетът изразява своето становище на пленарното си заседание на 4 и 5 май 2011 г.

В своето становище комитетът взе предвид, по-специално, че провеждането на зрял и изчерпателен политически и социален диалог позволява да се посрещат социалните и икономически предизвикателства, особено тези, които имат дългосрочен характер, като пенсионната реформа и разходите за здравеопазването. Според становището на комитета, за да могат правителствата да постигнат цели като фискална устойчивост и макроикономически баланс, е необходимо да съществува висока степен на социално партньорство и сътрудничество, включително политически консенсус⁽⁴⁾.

Следва да се припомни, че на 24 и 25 март 2011 г. по повод заседанието на Европейския съвет държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната постигнаха съгласие, че е необходимо да се пристъпи към по-силна координация на икономическата политика на държавите-членки от еврозоната, както и на всички други, които желаят да участват, като се взема предвид развитието в разходите и се зачитат националните традиции на социалния диалог и индустриалните отношения. Ето защо държавите-членки отговарят за определянето на свои специфични действия в областта на политиката в рамките на националните традиции на социалния диалог и индустриалните отношения.

Освен пълното зачитане на националните разпоредби относно социалния диалог, всяко председателство на Съвета насрочва среща на социалните партньори в рамките на макроикономическия диалог. Тя се осъществява в кулоарите на Съвета по икономически и финансови въпроси и осигурява провеждането на редовни дискусии на равнище ЕС между представителите на социалните партньори по основните приоритети на икономическата политика на европейско ниво.

Финансовите министри на държавите от Еврогрупата се договориха да учредят постоянен фонд за финансова стабилност на еврозоната на стойност 700 млрд. EUR и да създадат механизъм за стабилност за създаването на икономическо управление на еврозоната. Целта е да се засили взаимната обвързаност, икономическата конкурентоспособност и да се стабилизира финансовата система само в държавите от еврозоната.

При влизането си в ЕС всички държави-членки на ЕС отвориха вътрешните си пазари и се ангажираха да се присъединят към еврозоната, когато обективно изпълнят установените критерии (или да работят за постигане на установените критерии). Кризата засегна икономически най-слабо развитите държави-членки на ЕС, но въпреки това приетите решения затварят пред тях пътищата за финансиране и ускоряване на икономическото им възстановяване в бъдеще.

Бих искал да попитам Съвета не счита ли, че с това решение се създава клуб на привилегированите държави, тъй като на държавите, които не са включени в еврозоната, се отрежда позиция на наблюдател на икономическото и финансовото възстановяване? Не счита ли Съветът, че икономическата координация и стабилизирането на финансовата система е задължително за всички държави-членки на ЕС и е необходимо ЕС да насочи финансовите мерки и към държавите, които са извън еврозоната?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) Основната отговорност за икономическата политика се носи от самите държави-членки. ЕС ги наблюдава и координира, по-специално в контекста на Пакта за стабилност и растеж и Общите насоки на икономическата политика.

Новият пакет за икономическото управление, по който Съветът се надява да успее да постигне съгласие с Европейския парламент до юни, ще създаде рамка за по-ефективно наблюдение и координация на бюджетните и макроикономическите политики на всички държави-членки. Въведеният през тази година „Европейски семестър“ ще координира календара за представянето на програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформи с цел да се осигури съгласуваност на всички нива (бюджетна дисциплина, макроикономическа стабилност и растеж) при запазване на официалното разделение на отделните процедури. Чрез този процес координацията на бюджетните политики ще се провежда чрез ex-ante механизъм, вместо прилагания в момента ex-post механизъм.

Всички тези елементи трябва да помогнат за запазване на стабилността в еврозоната и в ЕС като цяло. Ако те се окажат недостатъчни за постигането на тази цел, Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще има възможност, по искане от държава, членка на еврозоната, която изпитва тежки дисбаланси, и след решение на Съвета на управителите на ЕМС, да предостави финансова помощ на засегнатата държава-членка.

За случаите, когато отделни държави-членки, които не участват в еврозоната, изпитват особени трудности, които изискват външна помощ, Съветът е установил рамка с Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки⁽¹⁾.

Въз основа на този регламент Съветът може да приеме решение да предостави финансова помощ на държави извън еврозоната, ако те срещат трудности или са сериозно заплашени от затруднения, свързани с техния платежен баланс, както е предвидено в член 143, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. След избухването на световната икономическа и финансова криза този вид помощ е предоставена на три държави-членки – Унгария, Латвия и Румъния.

На 23 ноември 2010 г. Европейската комисия лансира своята водеща инициатива „Нови умения за нови работни места“, която има за цел да модернизира пазарите на труда и да позволи на хората да развиват своите умения през целия си живот, с цел по-добро участие в пазара на труда и гарантиране на по-добро съответствие между търсенето и предлагането на работни места. Тази инициатива би следвало да бъде приложена както на национално равнище, така и на равнище Европейски съюз.

Унгария, която понастоящем осигурява шестмесечното председателство на Европейския съюз, се ангажира в своята програма да обърне особено голямо внимание на тези нови умения за нови работни места. Следователно, какви са конкретните мерки, предприети от Съвета, с цел прилагането на тази инициатива?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) По време на председателството на Унгария работата по водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“ продължи както в областта на трудовата заетост, така и по отношение на образованието/обучението.

Една от обсъдените теми на организираната на 17–18 януари неофициална среща на министрите на заетостта беше Програмата за нови умения и работни места във връзка със заетостта и интеграцията на младите хора на пазара на труда, засилването на благоприятстващия заетостта икономически растеж и създаването на повече и по-добри работни места.

На откриването на тристранния социален форум на 10–11 март 2011 г., който събра на едно място представители на държавите-членки, социалните партньори и институциите на Европейския съюз, председателството подчерта значението на партньорствата за изпълнението на водещата инициатива.

По време на други свои прояви председателството поставя акцент върху връзките между водещата инициатива и младежката заетост. На конференция, организирана от председателството на 4–5 април в Будапеща, бяха изтъкнати ролята на предвиждането на уменията и адаптирането на системите за образование и обучение към потребностите на пазара на труда. Комитетът по заетостта имаше съществен принос за тази конференция, като обсъди необходимите действия на национално равнище и на равнище ЕС. През юни Съветът (Заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси) трябва да обсъди заключения на тема младежката заетост, включително съображения относно начина на по-нататъшното прилагане на водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“.

Въпреки че водещата инициатива от стратегията „Европа 2020“, която засяга в най-голяма степен образованието и обучението, е „Младежта в движение“, тези области са важни и за програмата за нови умения и работни места, по-специално по отношение на развитието на умения, които да ги приведат в съответствие с променящите се нужди на пазара на труда, и да се насърчи по-тясното сътрудничество между областите на образованието и заетостта. Тази роля беше призната изцяло в политическия дебат относно ролята на образованието и обучението в стратегията „Европа 2020“, който беше организиран от унгарското председателство на заседанието на Съвета (Образование, младеж, култура и спорт) на 14 февруари.

По време на дебата, както и в приетите впоследствие заключения на Съвета⁽¹⁾, се постави акцент върху основния принос, който може да има висококачественото и модерно образование за осигуряване на дългосрочния просперитет на ЕС. Изразено беше широко съгласие относно необходимостта от актуализиране на уменията като средство за повишаване на пригодността за заетост, както и че за да се постигне това, е необходим допълнителен напредък по отношение на по-доброто набелязване на потребностите от обучение, подобряване на значението на образованието и обучението на пазара на труда, увеличаване на достъпа на отделните хора до възможности за учене през целия живот и до професионално ориентиране (особено за многото млади хора, които заради икономическата криза в момента срещат трудности при навлизането на пазара на труда), както и за осигуряване на плавен преход между сферите на образованието, обучението и заетостта. Държавите-членки също признаха необходимостта да се увеличи привлекателността на професионалното обучение и обучението за възрастни и приветстваха прехода към системи за квалификация, основани на учебните резултати, и по-широко валидиране на уменията и компетентностите, придобити чрез неформално или самостоятелно учене.

Друга инициатива, която се подготвя от унгарското председателство в подкрепа на тези цели, е приемането от Съвета (Образование, младеж, култура и спорт) през май на Препоръка на Съвета относно политики за намаляване на преждевременното напускане на училище⁽²⁾, която се очаква да подчертае inter alia значението на укрепването на моделите за професионално обучение и повишаването на тяхната привлекателност и да заздрави връзката между секторите на образованието и заетостта с цел да се наблегне на предимствата на завършване на обучението за бъдещата пригодност за заетост.

Очаква се хуманитарната криза в Либия да достигне своята кулминация след започването на въздушните нападения, последвали решение 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН. Възникналата ситуация ще предизвика нови миграционни вълни от Либия, този път към Европа. Предвид на това, че условията за прием в Южна Европа на имигранти и на търсещи убежище лица вече бяха характеризирани като „хуманитарна криза“, както и на това, че не се очаква една нова вълна от имигранти да бъде посрещната при по-добри условия, тъй като няма възможност, нито готовност за такова нещо, въпросът към Съвета е следният:

Какви мерки е взел, за да бъде балансирано разпределена очакваната имиграционна вълна в страните на ЕС и да бъдат зачетени правата на бежанците и на имигрантите?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) Европейският съвет разгледа събитията в Либия и в района на южното съседство, включително последствията по отношение на миграцията, на своето извънредно заседание от 11 март 2011 г.⁽¹⁾ и на редовното си заседание на 24/25 март 2011 г.⁽²⁾

В приетата на 11 март 2011 г. декларация Европейският съвет подчерта, че държавите-членки, които са най-пряко засегнати от миграционното движение, изискват от нас конкретни солидарни действия и ЕС и държавите-членки имат готовност да предоставят необходимата помощ според развитието на ситуацията. Съветът също така отправи настойчив призив държавите-членки да предоставят допълнителни човешки и технически ресурси на агенция Frontex в съответствие с нуждите. Припомнено бе, че следва да се стимулира всеобхватен подход към миграцията в съответствие с глобалния подход на ЕС. Освен това в приетите на 24/25 март 2011 г. заключения Европейският съвет отново подчерта, че ЕС и държавите-членки имат готовност да дадат конкретен израз на своята солидарност с държавите-членки, които са най-пряко засегнати от миграционните потоци, и да предоставят необходимата подкрепа според развитието на събитията.

Съветът също така направи преглед на ситуацията в Северна Африка, включително по-специално на миграционния натиск в някои държави-членки⁽³⁾. Съветът проведе обширен дебат относно положението на заседанието си на 11 април 2011 г. и прие заключения относно управлението на миграцията от района на южното съседство⁽⁴⁾. В тези заключения Съветът отново потвърди необходимостта от действителна и конкретна солидарност с държавите-членки, засегнати най-пряко от миграционните движения, и призовава ЕС и неговите държави-членки да продължат да осигуряват необходимата подкрепа според развитието на ситуацията, например като помагат на местните власти в най-засегнатите държави-членки да се справят с непосредственото въздействие на миграционните потоци върху местната икономика и инфраструктура. Съветът също така изтъкна, че е важно да се предлагат трайни решения за защита на онези, които се нуждаят от международна закрила в страните от южното съседство.

Съветът ще продължи да преразглежда ситуацията. Следва да се припомни също, че ситуацията в района на южното съседство ще бъде разгледана от Европейския съвет на предстоящото му заседание през юни 2011 г.

Как оценява Съветът актуалното състояние на усилията за водене на външна политика на ЕС в областта на енергетиката, по-конкретно относно по-голяма независимост от руските доставки, диверсификация на източниците и на маршрутите за пренос?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) В заключенията си от 28 февруари 2011 г. Съветът подчерта значението на цялостната енергийна стратегия в светлината на съобщенията на Комисията „Енергетика 2020: стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“⁽¹⁾ и „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък“⁽²⁾. По-специално, Съветът подчерта, че цялата стратегия „Енергетика 2020“ следва да допринесе за гарантиране на твърда и последователна позиция на ЕС във външната дейност в областта на енергетиката.

За да се подобри прозрачността, последователността и съгласуваността във външната дейност по енергийни въпроси и да се укрепи доверието в нея, Съветът смята за необходими следните действия:

установяване на подобрен и своевременен обмен на информация между Комисията и държавите-членки;

извършване на обща оценка на рисковете за енергийната сигурност на ЕС и адекватно отражение на въпросите на енергийната сигурност в други области на политиката (напр. Европейската политика за съседство);

пълноценно използване на многостранните форуми, посветени на енергетиката или включващи основни елементи от тази област, и подобряване на координацията в рамките на тези форуми с оглед на по-оптимално използване на взаимодействието между държавите-членки и между Съюза и неговите партньори;

подобряване на координация между усилията на държавите-членки и на Съюза с оглед на по-добрата защита и популяризирането на общите енергийни интереси и политики на ЕС;

диверсифициране на пътищата и източниците на доставки за Европа и продължаване на усилията за улесняване на разработването на стратегически коридори за транспорт на големи количества газ като Южния коридор;

развитие на стратегически взаимноизгодни партньорства и широкообхватно сътрудничество с основните страни и региони на доставка, транзитно преминаване и потребление по стратегическите коридори. Освен да обхващат въпроси в областта на природния газ/нефта/електроенергията, тези партньорства следва да:

насърчават енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

улесняват регулаторното сближаване, напр. чрез прилагане на свързаното с енергийния пазар законодателство на ЕС в съседни държави, насърчаване на пазарните правила и разработване на необходимите мерки за осигуряване на равнопоставеност на участниците;

насърчаване на най-високи стандарти за ядрена безопасност;

поддържане на амбициите на ЕС в международни процеси като преговорите във връзка с изменението на климата.

На 4 февруари 2011 г. Европейският съвет заключи, че е необходимо възможно най-бързо да бъде придвижена работата по изграждането на надеждно, прозрачно и основано на правила партньорство с Русия в области от взаимен интерес в енергетиката и като част от преговорите по процеса, последващ споразумението за партньорство и сътрудничество, и във връзка с текущата работа по партньорството за модернизация и енергийния диалог.

Освен това Европейският съвет прикани върховния представител да отчита в пълна степен измерението на енергийната сигурност в своята работа.

Очакваме горното да бъде отразено в съобщение на Комисията преди лятото.

Ще предложи ли Съветът срокове за решаване на сегашната банкова криза и криза с дълга в Европа?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) Като последващо действие по одобрената от Съвета на 20 октомври 2009 г. всеобхватна пътна карта, работата по която до голяма степен беше изпълнена, на заседанието си на 7 декември 2010 г. Съветът одобри пътната карта относно рамка на ЕС за предотвратяване, управление и разрешаване на кризи, която обхваща краткосрочни и средносрочни цели за периода до 2012 г. В пътната карта Съветът предвижда съответни срокове за постоянен ориентировъчен дебат относно рамката за предотвратяване и решаване на кризи, която да бъде използвана в подготвителната работа по законодателните предложения, с които Комисията се заема в момента.

На заседанието си през юни 2010 г. Европейският съвет заяви, че реформите, необходими за възстановяването на устойчивостта и стабилността на европейската финансова система, трябва незабавно да се осъществят, и потвърди неотложния характер на мерките, изложени в съобщението на Комисията „Регулиране на финансовите услуги за устойчив растеж“ от 2 юни 2010 г.

На 7 декември 2010 г. Съветът също така подчерта важността на постигането на напредък по работните насоки, които се съдържат в Съобщението на Комисията относно рамка на ЕС за управление на кризи във финансовия сектор.

Ето защо Съветът очаква с интерес дискусиите по законодателните предложения, свързани с рамката за управление и решаване на кризи в банковия сектор, които се очаква Комисията да внесе това лято. Съветът също така продължава да работи по вече внесените от Комисията законодателни предложения и очаква ранното приключване на текущите и бъдещите преговори с Европейския парламент.

Новият пакет за икономическото управление, по който Съветът се стреми да постигне съгласие с Европейския парламент до юни 2011 г., следва да позволи по-ефективно наблюдение и координация на бюджетните и макроикономическите политики на всички държави-членки. По-специално, той има за цел да постави по-силен акцент върху критерия за дълга, включително да въведе стойностно определен критерий, спрямо който държавите-членки да намалят равнището на своя дълг. За държавите, които не изпълнят критерия за дълг, ще бъде открита процедура при прекомерен дефицит, която за държавите-членки от еврозоната може в крайна сметка да доведе до налагането на санкции.

Съгласно съществуващата правна рамка понастоящем 24 държави-членки се намират в процедура при прекомерен дефицит. Според определените от Съвета срокове, въпреки че няколко държави-членки ще трябва да коригират своите прекомерни дефицити до 2011 г., за повечето страни крайният срок е определен най-късно до 2013 г. Само Гърция, Ирландия и Обединеното кралство са получили по-късен краен срок. Коригирането на прекомерния дефицит във времето ще помогне за постигане на тенденция на постоянно намаляване на равнището на дълга.

Освен това пактът „Евро плюс“, който беше одобрен на най-високо равнище от всички държави-членки от еврозоната и от шест държави-членки извън нея на заседанието на Европейския съвет през март 2011 г., следва да насърчи отделните държави-членки да поемат амбициозни национални ангажименти в областта на насърчаването на конкурентоспособността и заетостта, устойчивост на публичните финанси и укрепване на финансовата стабилност. Всички тези елементи следва да помогнат за запазване на стабилността в еврозоната като цяло и следователно да способстват за решаване на кризата с дълга.

Всяка държава-членка е задължена да въведе в действие горещата телефонна линия 116 000 за изчезнали деца до 25 май 2011 г. Горещата телефонна линия предоставя единен номер за изчезнали деца, където те и техните родители могат са обадят за помощ навсякъде в ЕС. Достъпът до идентична гореща телефонна линия навсякъде в ЕС прави по-лесно и бързо търсенето на помощ от децата, изпаднали в трудно положение, и техните родители.

При положение, че приоритет на председателството е защитата на правата на гражданите, както и сближаване на институциите и гражданите на ЕС, какви мерки е предвидил Съветът, за да подпомогне държавите-членки при въвеждането на тази важна услуга преди крайния срок?

Предвижда ли Съветът предоставяне на предимство на политиката на създаване на горещата телефонна линия?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) Съгласно изменената Директива относно универсалната услуга⁽¹⁾ държавите-членки на ЕС полагат всички възможни усилия, за да гарантират, че горещата телефонна линия „116000“ ще започне да функционира до 25 май 2011 г. Държавите-членки отговарят за изпълнението на това изискване.

Освен това изменената Директива относно универсалната услуга позволява на Комисията да приеме технически мерки, за да гарантира ефективното прилагане на номерационния обхват, започващ със „116“, по-специално номера на горещата телефонна линия за изчезнали деца „116000“. Това не засяга и не оказва влияние върху организацията на тези услуги, които остават от изключителната компетентност на държавите-членки.

Съветът е информиран⁽²⁾, че Комисията продължава да оказва подкрепа на държавите-членки за бързото въвеждане и пълното функциониране на горещите телефонни линии за изчезнали деца. Комисията също така посочва, че ако в разумен срок не бъде постигнат по-нататъшен напредък, Комисията ще обмисли възможността за представяне на законодателно предложение, за да се увери, че горещата телефонна линия „116000“ е напълно работеща във всички държави-членки. Ако Комисията предприеме такава инициатива, Съветът ще разгледа предложението в съответствие с ролята си на законодател.

Председателството наскоро призова чрез писмо държавите-членки да въведат горещите телефонни линии „116000“ и заедно с Европейската комисия и „Missing Children Europe“ (MCE), европейската благотворителна асоциация, чийто подразделения оперират горещите телефонни линии „116000“ в държавите-членки, ще бъде домакин на европейска конференция на 25–26 май, за да отбележи постигнатите резултати в тази област. На конференцията ще бъде обсъдено не само въвеждането на горещата линия „116000“, а и въпроси, свързани със системата за предупреждения за деца и съобразеното с интересите на детето правосъдие.

След ядрената злополука във Фукушима, Япония, държавите-членки на ЕС се обединиха на 25 март 2011 г. около необходимостта от провеждането на стрес тестове на ядрените електроцентрали в ЕС и призоваха за предприемането на подобни действия по целия свят.

Съветът разполага ли с информация дали подобни мерки ще бъдат предприети по отношение на вече действащите (най-вече тези, които функционират повече от 20 години) електроцентрали в други европейски страни, които не са членки на ЕС?

Що се отнася до новите ядрени електроцентрали в съседни на ЕС страни, Съветът има ли план как да гарантира, че тези нови електроцентрали отговарят на необходимите екологични стандарти и не нарушават международно признати конвенции като Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспоо)?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) Както уважаемата колега правилно изтъква, на заседанието си на 24 и 25 март 2011 г.⁽¹⁾ Европейският съвет подчерта необходимостта да бъдат направени цялостни изводи от последните събития в Япония. Във връзка с това Европейският съвет ясно посочи, че ЕС ще поиска провеждането на подобни „стрес тестове“ в съседните си държави и по целия свят както по отношение на съществуващите, така и по отношение на планираните централи. Отбелязано бе, че съответните международни организации следва да се използват пълноценно и в международен план да се насърчават най-високите стандарти за ядрена безопасност.

Във връзка с това заслужава да се отбележат две положителни събития на международната сцена. На първо място, провеждането на 20–24 юни на конференция на високо равнище на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) относно ядрената безопасност, която включва първоначална оценка на аварията във „Фукушима“ и въздействието и последиците от нея; отбелязване на изводите, които трябва да бъдат направени; започване на процес на засилване на ядрената безопасност; и подобряване на реакцията при ядрени аварии и извънредни ситуации.

Второ, по повод на петата среща за преглед на Конвенцията за ядрена безопасност миналия април всички договарящи се страни, включително съседните на ЕС, се съгласиха да анализират аварията на извънредно заседание на договарящите се страни, което да се проведе през 2012 г. По отношение на местоположението на атомни електроцентрали на тази пета среща за преразглеждане вече бяха обсъдени въпроси, свързани с консултиране на договарящи се страни в близост до предложени атомни електроцентрали.

На 20–23 юни 2011 г. в Женева ще се състои 5-ата сесия на конференцията на страните по Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспоо). Предварителният дневен ред на срещата включва обсъждане от експертна група на проекти, свързани с ядрената енергия. Целта на дискусията е да се проучи как Конвенцията от Еспоо се прилага за проекти, свързани с ядрена енергия, които биха могли да имат значително вредно трансгранично въздействие. Докладът на експертната група ще бъде представен в групата на високо равнище към конференцията и страните ще бъдат приканени да обмислят възможни последващи действия по конвенцията.

Подготвителната работа в ЕС по горепосочените срещи ще се извърши съгласно сегашната практика в подготвителните органи на Съвета и чрез редица координационни срещи на място, които да позволят ЕС и неговите държави-членки да действат единно и ефективно в Женева.

На 1 април 2011 г. Съветът взе решение за военна операция на ЕС в Либия под наименованието „EUFOR Libya“ с оправданието за „хуманитарна помощ“, като назначи за неин военен ръководител контраадмирал Claudio Gaudiosi с щабквартира в Рим. На своето заседание от 12 април 2011 г. Съветът потвърждава своето решение от 1 април 2011 г., призовава командващия операцията да разработи оперативен план за непосредствена намеса в тясно сътрудничество с НАТО и заявява своята готовност за включване в мисията на въоръжени сили на трети държави от региона, които не членуват в ЕС. През втората половина на 2011 г. (от 1 юли до 31 декември 2011 г.) „бойните групи“ на ЕС, които се намират в бойна готовност, са Еврофор и групата на държави от Балканския полуостров „HELBROC“, съставена от военни формирования от Гърция, България, Румъния и Кипър, под гръцко командване и с щабквартира в Гърция.

Възнамерява ли Съветът да пристъпи към сухопътна военна операция в Либия? Каква ще бъде ролята на Балканската бойна група „HELBROC“, под гръцко командване, във военната операция „EUFOR Libya“? Кои трети държави от региона, които не членуват в ЕС, ще вземат участие в тази операция?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) Европейският съюз взе решение, че при искане от Службата за координация по хуманитарните въпроси на ООН, ще проведе по линия на ОПСО операция „EUFOR Libya“ в подкрепа на хуманитарното подпомагане в региона, при пълно спазване на ръководните принципи на хуманитарните действия, и по-специално принципите на безпристрастност и неутралитет и международно договорените Насоки за MCDA⁽¹⁾. За тази цел ЕС вече прие решение за създаването на операцията, назначи командващ операцията и определи главен щаб в Рим. Съветът възложи на командващия операцията спешно да се заеме с по-нататъшното планиране, в тясно сътрудничество и взаимно допълване с ООН, НАТО и други, за да може ЕС да бъде в състояние да реагира бързо на промени по отношение на хуманитарното положение и сигурността. ЕС изразява готовност като част от подготовката да разгледа предложенията за принос от трети държави, в т.ч. от страните от региона, след покана от Комитета по политика и сигурност.

В случай на такова искане от Службата за координация по хуманитарните въпроси на ООН параметрите на всички действия на ЕС, включително географският обхват, ще бъдат определени въз основа на искането. Аналогично, естеството на необходимите активи ще зависи от направеното от Службата за координация по хуманитарните въпроси на ООН искане. На този етап не е възможно да се направи предварително заключение за естеството на искането и следователно за необходимия капацитет.

Съгласно неотдавнашни сведения многонационалното дружество за предоставяне на услуги в сферата на сигурността Group4Securicor (G4S) разполага с договор с властите на Израел, на който предоставя оборудване и услуги по сигурност в затвори в Израел и Западния бряг, в които се намират палестински политически затворници, в щаба на израелската полиция на Западния бряг, а също така предоставя оборудване и служители по сигурността на дружества в поселенията. Дружеството е предоставяло също така оборудване и поддръжка за контролно-пропускателните пунктове на израелската армия при стената на Западния бряг, която беше обявена за незаконна от Международния съд с консултативното становище от 9 юли 2004 г. Поради тази дейност, която е незаконна по силата на Четвъртата Женевска конвенция, дружеството, съвместно с израелските власти, е било обвинено в нарушение на международното право и в съучастие в нарушения на правата на човека и в израелската окупация.

Осъжда ли Съветът този договор на G4S с държавата Израел, неговата дейност и сътрудничество с израелските власти, като се има предвид фактът, че в конкретното дружество развива дейност в държави-членки и сътрудничи с органите на ЕС?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) В изявлението си от 8 декември 2009 г. относно близкоизточния мирен процес Съветът потвърди своята позиция, че разделителната стена, там където е построена на окупирана земя, е незаконна съгласно международното право, съставлява пречка пред мира и може да направи решението за две държави невъзможно.

Съветът обаче не следва да коментира конкретните договорни отношения между частни юридически лица и трети лица.

Както Съветът заяви в заключенията си от 13 декември 2010 г. относно близкоизточния мирен процес, той иска да види държавата Израел и една суверенна, независима, демократична, съседна и жизнеспособна държава Палестина да съществуват една до друга в мир и сигурност.

Загрижен ли е Съветът, че пакетите за финансово подпомагане на държавите-членки водят до нарастване на анти-европейските настроения, както сред приемащите финансовото подпомагане, които считат, че цената е твърде висока, така и сред държавите, които плащат за него?

Резултатите от наскоро проведените избори във Финландия могат да послужат като пример за разочарование по отношение на идеята за Европейски съюз. Съветът обсъждал ли е този проблем и какви инициативи би предложил за борба с нарастващото разделение между така наречените „основни“ и „периферни“ държави?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) Поставените въпроси относно общественото мнение в държавите-членки, които получават финансово подпомагане, както и в тези, които допринасят за дейности за финансово подпомагане, са тема на задълбочено обсъждане в процеса на договаряне на всякаква финансова подкрепа и програми за икономически корекции.

Във връзка с това следва да се имат предвид някои аспекти на организацията на рамката за финансова подкрепа:

1. Финансова подкрепа се предоставя само по изрично искане на държава-членка, която изпитва финансови затруднения.

2. Финансова подкрепа се предоставя само на държави-членки от еврозоната в интерес на стабилността на еврозоната като цяло.

3. Решението за отпускане на финансова подкрепа на държава-членка от еврозоната се взема с единодушие.

4. Финансова подкрепа се предоставя в рамките на програма за икономически корекции и е съпътствана от финансовото и техническо участие на МВФ.

В този контекст основната реформа на икономическото управление в ЕС е на доста напреднал етап, като се водят преговори по шест законодателни акта – те ще укрепят рамката за икономическа координация в ЕС. Освен това беше постигнато съгласие и по пакта „Евро плюс“, съгласно който всички държави-членки от еврозоната, както и всички други държави-членки, които желаят да направят това, ще поемат конкретни ангажименти по отношение на икономическите политики, които ще бъдат обект на партньорска проверка на най-високо политическо равнище.

Съгласуваността и сплотеността на еврозоната и на икономиката на ЕС като цяло следва да бъдат засилени от тези реформи и от рамката за финансова помощ, която е разработена за случаи на необходимост в някоя държава-членка.

Може ли Съветът да направи подробно изявление относно дискусиите, които се състояха на неформалната среща на финансовите министри на 7–9 април 2011 г. в Будапеща?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) По време дискусиите на неофициалната среща на министрите на финансите беше обърнато внимание inter alia на последните развития в областта на икономическата и финансовата стабилност в еврозоната, подготовката на срещата на министрите на Г-20 във Вашингтон, окръг Колумбия, развитието на стоковите пазари, новите европейски структури в областта на надзора, стрес тестовете.

Министрите и управителите на централни банки засегнаха въпроса за стоковите пазари и свързаните пазари на деривативни финансови инструменти. Постигнато беше съгласие, че увеличаването на прозрачността и интегритета на физическите пазари и на пазарите на деривати е от основно значение, за да се гарантира, че те изпълняват правилно своята роля. Министрите и управителите осъществиха размяна на мнения с поканените гост-лектори проф. Александър Ламфалуси, г-н Жак дьо Ларозиер, г-жа Шарън Боулс и лидерите на новите органи относно начина, по който новите европейски надзорни органи и Европейският съвет за системен риск (ЕССР) могат да помогнат за преодоляване на предизвикателствата, пред които сме изправени днес във финансовия сектор, и по отношение на визията им за новите институции. Те също така обсъдиха въпроси, свързани с тазгодишните стрес тестове в банковия и застрахователния сектор, като се акцентира върху необходимостта от прозрачност и доверие, както и върху необходимостта правителствата да разполагат с добре развити ответни политически мерки по отношение на стрес сценариите.

В изявление на Еврогрупата и ЕКОФИН министрите потвърдиха отправеното искане от португалските власти за предоставяне на финансова помощ. Министрите приканиха Комисията, ЕЦБ, МВФ и Португалия да съставят програма и да предприемат подходящи действия за запазване на финансовата стабилност. В контекста на съвместната програма на ЕС/МВФ пакетът за финансово подпомагане за Португалия следва да се финансира от европейска страна съгласно рамката, предвидена в Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) и Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF). Подготовката на Португалия ще започне веднага, за да се постигне междупартийно споразумение, което да гарантира, че до средата на май може да бъде приета програма за корекции и тя да се изпълни бързо след сформиране на ново правителство. В основата на програмата ще стоят три стълба:

Амбициозни фискални корекции с оглед на възстановяване на фискалната устойчивост.

Реформи за стимулиране на растежа и повишаване на конкурентоспособността, включително амбициозна програма за приватизация.

Мерки за запазване на ликвидността и платежоспособността на финансовия сектор.

След като се постигне споразумение с португалските органи и то бъде подкрепено от основните политически партии, програмата ще бъде одобрена от Съвета по икономически и финансови въпроси и от Еврогрупата в съответствие с националните процедури и въз основа на оценката на Комисията и на ЕЦБ.

Дискусиите по време на срещата на Вашингтон, която се проведе от 14 до 15 април 2011 г., бяха по същество и всички основни действащи лица показаха истинско желание за постигане на напредък по международната икономическа програма.

Най-значимият резултат вероятно беше постигнатото споразумение относно индикативните насоки, спрямо които вече ще се измерват показателите за установяване на трайно големите дисбаланси, които изискват корекции на политиката от членовете на Г-20.

Това не трябва да се смята за малко постижение: зад това на пръв поглед техническо споразумение стои сериозен ангажимент от страна на всички големи икономики – както развитите, така и бързо развиващите се – да предложат процес на взаимна оценка/партньорска проверка на съответните политики, които оказват влияние върху растежа на световната икономика.

Въз основа на постигнатото споразумение относно индикативните насоки Г-20 би трябвало да може да постигне конкретни резултати до края на годината, а именно всеобхватен план за действие с конкретни препоръки за всяка държава.

Комисията, ЕЦБ и председателството на Съвета имат много съществен принос за цялата инициатива, не на последно място, защото новата система за управление на международно равнище в много отношения има характеристики, сходни с тези на равнище ЕС.

През последните месеци нарасна насилието срещу християни и други религиозни малцинства в Северна Африка и в Близкия Изток. Може ли Съветът да очертае какви конкретни действия предприема, за да защити християнското и други религиозни малцинства в Северна Африка и в Близкия Изток?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през май 2011 г. в Страсбург.

(EN) Насърчаването и защитата на свободата на религията или вярата, без да се прави разлика, има висок приоритет в политиката на ЕС в областта на правата на човека. Този сериозен ангажимент отново беше потвърден от Съвета на заседанието му през ноември 2009 г. Нещо повече, през февруари 2011 г. Съветът прие заключения, в които решително осъди неотдавнашните актове на насилие и тероризъм в различни държави, включително в Северна Африка, срещу християни и техните места за поклонение, срещу мюсюлмански поклонници и други религиозни общности. Съветът потвърди необходимостта международната общност да даде още по-категоричен колективен отговор на тези, които се стремят да използват религията като средство за разделение, подклаждайки екстремизъм и насилие. ЕС ще продължи да работи с партньорските държави и в рамките на многостранни форуми, по-специално ООН, за обединена и силна трансрегионална подкрепа в борбата с религиозната нетърпимост.

След заключенията на Съвета от 2009 г. върховният представител беше приканен от Съвета да докладва за предприетите мерки по отношение на свободата на религията или вярата. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да следи по-внимателно ограниченията на свободата на религията или вярата в цял свят, които ще бъдат обхванати в следващия годишен доклад на ЕС относно правата на човека. Въпросът за свободата на религията или вярата все по-често се поставя в рамките на диалога за правата на човека, като към държавите се отправя призив да премахнат дискриминацията и нетърпимостта. Установяват се и се поддържат контакти с местни правозащитници, които работят по този въпрос. Предлагат се възможности за финансиране на проекти по схемите за подпомагане по ЕИДПЧ (Европейски инструмент за демокрация и права на човека) в отделните държави, когато такива са налице.

Паралелно със специалните за отделните страни мерки ЕС продължава да играе активна роля, като отстоява свободата на религията или вярата по време на многостранни форуми. ЕС беше движещата сила зад резолюцията на Общото събрание на ООН за премахване на всички форми на нетолерантност и дискриминация на основата на религия или вяра, приета с консенсус през декември 2010 г. ЕС събра силна регионална подкрепа за инициатива за свободата на религията или вярата в Съвета на ООН по правата на човека през март 2011 г.

Секторът на селското стопанство е отговорен за 13,5% от световните емисии на парникови газове и за 9% от емисиите на парникови газове в ЕС. Европейските и ирландски земеделски производители постигнаха значителен напредък в прилагането на мерки за намаляване на емисиите и за използване на пасища и паша от детелина, като въглеродният диоксид намалява, там където е възможно.

Тъй като Европейският селскостопански сектор вече функционира ефективно и са налице политики за устойчивост и опазване на околната среда, би било много трудно този сектор да постигне по-нататъшен напредък.

Тъй като този сектор може да постигне ограничен напредък при намаляването на емисиите на парникови газове какво може да направи Комисията, за да подпомогне земеделските производители допълнителни да намалят емисиите на парникови газове и да гарантира, че секторът няма да бъде санкциониран в преследване на амбициозните цели на ЕС.

(EN) Селското стопанство допринася за около 9% от общите емисии на парникови газове на ЕС (ПГ) и въпреки че от 1990 г. насам емисиите намаляват, може да се положат и са необходими допълнителни усилия, за да се изпълни амбициозната програма на ЕС относно климата и енергията.

Политиката на ЕС в областта на изменението на климата не поставя цели за отделните сектори като селското стопанство. В Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност⁽¹⁾ Комисията обаче посочва референтни стойности за ефективен с оглед на разходите принос на селското стопанство. Решението за споделяне на усилията (ESD) 406/2009/ЕО⁽²⁾ има за цел да намали с 10% парниковите газове от секторите, които не са включени в Схемата за търговия с емисии на ЕС. Чрез механизма на споделяне на тежестта държавите-членки допринасят съобразно тяхното относително богатство (БВП на глава от населението), като целите варират от –20% до +20% през 2020 г. в сравнение с 2005 г. Следователно те носят отговорността за ограничаване на емисиите от секторите, обхванати от ESD, както и да определят какви усилия да се положат от селското стопанство и от други сектори.

Емисиите и премахването на емисиите на въглероден диоксид, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF), все още не са част от текущите задължения. В пакета за климата и енергията от 2008 г. беше отправено искане до средата на 2011 г. Комисията да оцени и изготви законодателно предложение, доколкото е уместно, за включването им в ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите. Проведените през последната година широки консултации с обществеността, стопански субекти, неправителствени организации, държавите-членки и експерти показват, че по-голямата част от тях подкрепят включването на LULUCF, най-малко ако общата цел се увеличи над 20%. Комисията планира да публикува съобщение през лятото на 2011 г. Обхващането им може да заздрави екологичната цялост на ангажиментите по отношение на климата, като осигури включването на всички емисии. Това също така може да подобри видимостта на усилията на стопаните на земя за увеличаване на поглъщателите чрез практики за устойчиво управление на земите в отговор на схемите за стимулиране съгласно общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2013 г.

Инструментите на настоящата ОСП обхващат изменението на климата, главно поради множеството взаимни ползи за агроекологичната политика и действията по отношение на климата. Реформираната ОСП с първи стълб с по-екологична насоченост (с извъндоговорни годишни екологични действия, които излизат извън рамките на кръстосаното спазване) и втори стълб с по-голям фокус върху климата, подкрепен от професионални услуги за съвети в селското стопанство, може да бъде ориентирана към подпомагане на земеделските производители с оглед на повишаване на тяхната ефективност и по този начин да укрепи конкурентоспособността на селското стопанство на ЕС, като същевременно допринесе за действията по отношение на климата (понижаване на въздействието) и намаляване на уязвимостта към изменението на климата (адаптация). Разбира се, Комисията няма намерение да санкционира общността на селскостопанските производители, а да им помогне и ги насърчи да произвеждат безопасна и ефективна с оглед на емисиите продукция, като „насърчи устойчивото управление на природните ресурси“ съгласно съобщението „Общата селскостопанска политика през 2020 г.“⁽³⁾ Производителите от ЕС са едни от най-ефективните производители в света с оглед на въглеродните емисии и могат да станат световни лидери, давайки пример за производство на ефективна по отношение на емисиите селскостопанска продукция, която може да намали емисиите от селско стопанство в световен мащаб.

На 25 ноември 2009 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2009/138/EО относно започването и упражняването на застрахователна дейност (Платежоспособност II). Официално директивата би трябвало да влезе в сила за държавите-членки на ЕС на 31 декември 2012 г.

Валидни ли са изключенията, описани в преамбюла на самата директива (съображения 4, 5, 6, 19, 20, 84, 85), и изключенията от приложното поле, описани в раздел 2, член 4, за дружествата за доброволно здравно осигуряване (ДДЗО) в България?

Могат ли ДДЗО да се включат в списъка с институции, за които директивата не се прилага (раздел 2, член 8)?

Отнася ли се директивата автоматично за ДДЗО или те влизат в групата на изключенията?

Възможно ли е ДДЗО да останат част от българския закон за здравното осигуряване и за тях да важи националното здравно законодателство, а не това на Кодекса за застраховането, дори и след транспонирането на директивата?

(EN) Българските застрахователни дружества за доброволно и търговско здравно осигуряване не са обхванати от изключенията, предвидени в член 8 от Директива 2009/138/ЕО, който се отнася до ограничен брой институции с много специфични особености⁽¹⁾. Комисията не смята за необходимо този член да бъде изменен.

По принцип това означава, че законодателството на ЕС в областта на застраховането се прилага по отношение на българския сектор на доброволното здравно осигуряване. Някои от тези дружества или части от тяхната дейност обаче могат да попаднат в обхвата на други освобождавания, както е посочено в дял I, глава I, раздел 2 на Директива 2009/138/ЕО.

Директивите са задължителни за всяка държава-членка, към която са адресирани, по отношение на резултата, който следва да бъде постигнат, но оставят на националните органи възможност за избор по отношение на формата и методите за тяхното изпълнение.

Комисията постигна голям успех при координирането на помощта на ЕС за Япония след бедственото земетресение и вълната цунами. При все това, по какъв начин Комисията е готова за потенциална широкомащабна ядрена катастрофа в Япония?

(EN) Уважаемият колега поставя въпроса за ядрената авария в атомната електроцентрала „Fukushima daïchi“ след опустошителното земетресение и вълната цунами, които засегнаха Япония на 11 март 2011 г. Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност следят ситуацията много внимателно. Ние поддържаме тесни контакти с японските органи и получаваме информация за продължаващите усилия за стабилизиране на ситуацията, ограничаване на разпространението на радиоактивни материали и наблюдение на съответните условия на околната среда.

Дискусиите ще продължат на следващата среща на високо равнище между ЕС и Япония, която ще се състои на 28 май 2011 г. в Брюксел, както и по време на предстоящите международни срещи (Международна агенция за атомна енергия, Г8/Г20 и др.).

Що се отнася до въпроса как ЕС би могъл да реагира в случай на хипотетична ядрена авария в трета страна, когато мащабът на аварията надвишава капацитета на съответната държава да се справи с аварията, ЕС разполага с различни инструменти, които могат да бъдат мобилизирани в такъв случай, например:

1) Механизмът за гражданска защита на ЕС. Точният вид на мобилизираната помощ ще зависи от вида на ядрената авария/инцидент, от отправеното от засегнатата държава искане и от наличния капацитет на държавите-членки. По принцип тази помощ може да обхване inter alia етапите на първоначална оценка, вземане на проби и прогнози; издирвателни и спасителни дейности; съоръжения за масово обеззаразяване и може да включва техническо оборудване, например за сигурно и безопасно съхранение на отпадъци, както и експертни познания в областта на атомната енергия чрез съответния кръг от експерти по гражданска защита.

2) Инструментът за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (ИСЯБ, Регламент на Съвета (Евратом) № 300/2007 от 19 февруари 2007 г.) ИСЯБ предоставя финансова помощ за подпомагане на трети държави при подобряване на нивото на ядрената безопасност и радиационната защита, осигуряване на безопасен транспорт, третиране и обезвреждане на радиоактивни отпадъци. Програмата се изпълнява от EuropeAid със съдействието на Европейската служба за външна дейност, дирекциите на Европейската комисия, които отговарят за енергетиката и транспорта, както и с техническата подкрепа на Съвместния изследователски център на Комисията.

3) Инструментът за стабилност (Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 ноември 2006 г.⁽¹⁾). Този инструмент може също така да се използва за финансиране на краткосрочни и дългосрочни инициативи, като например мерки за незабавна реакция при природни или предизвикани от човека бедствия, като например наблюдение и настаняване на вътрешно разселени лица, ядрена безопасност и сигурност, мерки за почистване, защита на инфраструктура от критично значение, разпределяне на енергия, реакция при извънредни ситуации и подкрепа на оказващите първа помощ.

В отговора на моя въпрос H-000072/2011 от 8 март 2011 г. Комисията посочва, че не възнамерява да извърши преоценка на аспартама преди 31 декември 2020 г.

Комисията може ли да уточни какво количество хранителни или лекарствени продукти трябва да бъде консумирано, за да се достигне допустимата дневна доза (ДДД) от 40 мг/кг?

Не трябва ли да се постави под въпрос декларацията на ЕОБХ от 28 февруари 2011 г., след като стана ясно, че Dominique Parent-Massin, експерт в комитета за хранителни добавки към ЕОБХ, е имала договорни отношения с предприятието Coca-Cola, което е голям потребител на подсладители, и Ajinomoto, най-големия производител на аспартам в световен мащаб?

Каква е реакцията на Комисията предвид този нов случай на конфликт на интереси?

(EN) След неотдавнашната дискусия в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент относно предходния устен въпрос H-000072/2011⁽¹⁾ на уважаемия колега във връзка с аспартама Комисията в момента обмисля възможността за изтегляне на пълната преоценка на аспартама на по-ранна дата от планираната преоценка, която съгласно Регламент (ЕС) № 257/2010⁽²⁾ на Комисията за създаване на програма за новата оценка на одобрените добавки в храните се предвижда да бъде извършена най-късно до декември 2020 г.

Аспартамът е разрешен за употреба като хранителна добавка в няколко различни групи храни при различни максимално допустими нива. Като общо правило потенциалният прием на добавки в храните чрез хранителния режим зависи от редица критерии, като например относителният дял на различните групи храни в дневния прием и концентрациите на използваните хранителни добавки във всяка от тези групи храни. Освен това важно е да се посочи целевата група от населението (деца или възрастни), тъй като необходимото количество от конкретния хранителен продукт (съдържащ хранителна добавка) за достигане на допустимата дневна доза (ДДД) зависи от теглото на представителите на целевата група от населението, като се има предвид, че ДДД се определя на килограм (кг) телесно тегло. Потенциалният прием на аспартам чрез медицинско лечение зависи от броя на дозите за ден и от възрастта на пациентите. Освен това лечението може да бъде предписано само за ограничен брой дни. Ето защо не може да се даде принципен отговор на този въпрос.

Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) потвърди в становището си от 2006 г., че потенциалното количество аспартам⁽³⁾, което може да бъде поето чрез храна, ще бъде доста под ДДД от 40 мг/кг телесно тегло на ден, дори в случаите на потребители на високи дози.

Съгласно правилата на ЕОБХ относно възможни конфликти на интереси споменатият в устния въпрос на уважаемия колега експерт, както всеки друг експерт, е подписал декларация за интереси, която е оценена от ЕОБХ. В съответствие с правилата на ЕОБХ относно конфликтите на интереси този експерт не участва в проведените дискусиите относно аспартама в експертната група по хранителни добавки и източници на питателни елементи (ANS) към ЕОБХ. Освен това декларацията на ЕОБХ от 28 февруари 2011 г. беше направена от ЕОБХ, а не от експертната група ANS на ЕОБХ. Следователно в този случай Комисията не вижда конфликт на интереси.

Преди една година отправих въпрос към Комисията относно целесъобразността на смяната на лятното часово време на зимно (H-0103/2010). Днес бих искал да попитам дали Комисията поддържа становището, което представи тогава?

Комисията запознала ли се е с актуалните анализи в областта на енергетиката, според които тези промени нямат въздействие върху енергийния баланс?

Комисията запозната ли е с последните медицински изследвания, които показват отрицателното въздействие на промените върху здравето на човека?

Какво е становището на Комисията относно решението на поредни държави да преустановят смяната на лятното часово време на зимно?

Гореизложените факти не представляват ли за Комисията стимул за коригиране на нейната позиция, което би позволило на жителите на ЕС да имат по-здравословен и икономичен начин на живот?

(EN) Както Комисията обясни в отговора си на устен въпрос H-000103/2010 на същата тема, зададен по време на сесията през март 2010 г.⁽¹⁾, в доклада относно въздействието на настоящото лятно часово време, който беше приет от Комисията през 2007 г., се заключава, че лятното часово време няма отрицателни последствия и води до известни икономии на енергия. Действащият режим не представлява повод за безпокойство в държавите-членки на ЕС, които са въвели лятното часово време на национална основа, и те не са поставяли под въпрос това решение оттогава.

Комисията няма данни, че положението се е променило след публикуването на доклада и по-специално след отговора на Комисията на горепосочения устен въпрос от 2010 г.

По-специално, на Комисията не са известни нови представителни доказателства, показващи отрицателни последствия от настоящото лятно часово време в ЕС.

Комисията отбеляза факта, че Русия неотдавна реши да се откаже от практиката на смяна на часа.

Публикуваният неотдавна научен доклад „Устойчиво глобално общество“ посочва, че запасите от фосфатен камък (от който се произвеждат торове от важно значение за житните култури, ориза и царевицата) могат да се изчерпат през следващите 30 години. Австралия, която е седмият производител на зърно в света, вече е изправена пред засилващ се недостиг на фосфор в земеделските почви. В същия доклад се посочва, че са необходими инвестиции за разкриване на нови източници на фосфат, както и инвестиции в разработването на технологии, които да позволят извличането на фосфат от водата.

В този контекст:

Съществува ли информация относно запасите от фосфатен камък в световен мащаб?

Какво е движението на цените на торовете на фосфатна основа през последните години?

Възнамерява ли Комисията да подкрепи изследването в тази област, с оглед определянето на нови източници за тази суровина или за определянето на нейни заместители?

(EN) През последните няколко години бяха публикувани редица научни изследвания по въпроса за световните запаси на фосфатни скали. Макар и според някои от тези проучвания периодът на изчерпване на оставащите запази наистина да е тридесет години, новите данни по-скоро показват, че запасите на фосфатни скали са по-големи и са достатъчни, за да задоволят текущите нужди за доста по-дълъг период от време⁽¹⁾.

Тези по-скорошни данни обаче също така сочат за значителна концентрация на новите запаси в една географска област, което поставя въпроси във връзка със сигурността на доставките. Освен това според някои данни е възможно в оставащите запаси да е налице увеличаване на нивата на кадмий и други тежки метали, което създава риск от по-големи разходи за премахването на тези замърсители или потенциално замърсяване на почвата вследствие на използването на по-нискокачествени изкуствени торове⁽²⁾.

Информацията за цените, с която разполага Комисията, показва рязко покачване на цените на фосфатни скали през 2008 г., последвано от стабилизиране, а след това по-плавно нарастване през 2010/11 г.

През последните пет години Комисията възложи извършването на две проучвания на тази тема⁽³⁾ и подпомага изследователски проекти, които разглеждат някои аспекти на проблема. В бъдеще може да бъдат обхванати други релевантни действия за научни изследвания и иновации в рамките на цялостния подход за подобряване на устойчивостта на селскостопанската продукция и продоволствената сигурност. Няма данни, че някога ще бъде възможно да се замени употребата на фосфор като съществен елемент на изкуствените торове и фуражните добавки. Нито съществуват алтернативни стоки, които биха могли да заменят фосфатните скали.

Въпреки това информацията, която беше представена на 17 февруари 2011 г. на заседанието на експертната група по устойчиво използване на фосфор на Комисията, показва увеличаване на проучванията за нови фосфатни залежи, както и че е налице значителен потенциал за ефективно използване на този ресурс. По-ефективното използване ще продължи периода на наличие на ресурса, като същевременно ще намали екологичните проблеми, свързани с неговата прекомерна употреба. Възможните действия за по-устойчиво използване включват по-ефективни практики за проучване и добив; по-добра обработка на вторичните продукти; използване на биотехнологии за подобряване на ефективността на фуражите и изкуствените торове; променяне на земеделските техники с цел намаляване на влагането на изкуствени торове или загубите на фосфор (включително по-добро планиране на хранителните вещества на ниво стопанство); намаляване на количеството на хранителните отпадъци чрез променяне на поведението на потребителите и рециклиране на фосфор от естествена тор, отпадъчни води, утайки от отпадъчни води и пепел от утайки от отпадъчни води.

Комисията възнамерява да разгледа допълнително този зараждащ се ресурсен проблем в контекста на предстоящата пътна карта за ресурсната ефективност, която се предвижда да бъде изготвена по-късно през 2011 г.

Вследствие на ядрената авария в централата във Фукушима чрез Регламент (ЕС) № 297/2011 от 25 март 2011 г. Комисията определи специални условия за вноса на храни и фуражи от Япония. Едно от въведените нови мерки предвижда извършването на строги и систематични проверки на продукти, внасяни от Япония. В допълнение към това, въз основа на решение на Комисията и Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните (Решение на Постоянния комитет от 8 април 2011 г.) бяха занижени максималните допустими стойности на радиоактивно заразяване в храните.

Съдържа ли Регламент (ЕС) № 297/2011 изискването за отстраняване на всички храни от Япония от пазара на ЕС? Държавите-членки подали ли са вече уведомления по силата на системата за бързо предупреждение във връзка с продукти, които показват прекомерни стойности на радиоактивно заразяване?

(EN) Регламентът за изпълнение (ЕС) № 297/2011 на Комисията от 25 март 2011 г. за налагане на специални условия, регулиращи вноса на фуражи и храни с произход или изпратени от Япония, след аварията в ядрената централа „Фукушима“⁽¹⁾, с направените изменения с Регламент (ЕС) № 351/2011 от 11 април 2011 г.⁽²⁾, не съдържа изискване за премахване на всички хранителни продукти от Япония от пазара на ЕС.

Само фуражите и храните, които не отговарят на максималните нива за различните радионуклиди в храните и фуражите, предвидени в приложение II към Регламент (ЕС) 297/2011, трябва да бъдат изтеглени от пазара. До 2 май 2011 г. все още нямаше получени уведомления чрез системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) за установено високо ниво на радиоактивно замърсяване на фуражи и храни с произход или изпратени от Япония.

В съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 297/2011 държавите-членки информират Комисията ежеседмично за всички получени резултати от анализи. На 2 май 2011 г. Комисията получи резултатите от анализите на 98 проби, взети от фуражи и храни от Япония, и повечето проби не показват откриваеми нива на радионуклиди йод 131, цезий-134 и цезий-137. В малкото проби, в които беше установено ниво на радиоактивност, нивото беше близо до нивото на откриваемост и далеч под максимално допустимото ниво.

Освен това в някои проби бяха анализирани радионуклиди, различни от йод-131, цезий-134 и цезий-137, и не бяха установени нива на тези радионуклиди.

През 2008 г. гръцкото правителство обяви пакет за подкрепа на гръцката финансова система, състоящ се от емитиране на привилегировани акции на стойност 5 милиарда евро, гаранционен пакет от мерки на стойност 15 милиарда евро и емитиране на държавни облигации на стойност 8 милиарда евро. Впоследствие, през 2010 г., бяха осигурени гаранционни пакети, на стойност 15 и 25 милиарда евро. След одобрението от страна на Комисията, в момента гръцкото правителство се стреми да приеме следващ гаранционен пакет, на стойност 30 милиарда евро.

В този контекст:

Каква е актуалната оценка на Комисията за работата на Фонда за Финансова Стабилност (ФФС), създаден от държавите-членки на еврозоната и МВФ, съгласно разработения за гръцката икономика помощен механизъм, с цел стабилизиране на гръцката банкова система?

Как оценява Комисията приноса на фонда за консолидирането на капиталовата адекватност на кредитните институции, гарантирани от гръцката държава?

Разполага ли Комисията с информация до каква степен гаранциите на гръцкото правителство са насочени към реалната икономика?

Поставени ли са цели относно минималния процент гаранции, предназначени за растежа на кредитирането в гръцката икономика?

(EN) „Hellenic Financial Stability Fund“ (HFSF) функционира и вече получи първия транш финансиране. Съветът изпълнява дейността си от октомври 2010 г. За да прецени евентуалните бъдещи нужди от рекапитализация от HFSF, централната банка на Гърция извършва редовни прогнозни оценки на платежоспособността на гръцките търговски банки. HFSF служи като опора за гръцкия банков сектор и е готов да го подкрепи, ако някога възникне нужда от това.

Съществуването на ФФС като опора за банките, изпитващи недостатъчна платежоспособност, имаше положителен принос за финансовата стабилност в Гърция. Например, няколко банки успяха да наберат капитал от частни инвеститори (NBG, Пирея), въпреки тежките обстоятелства. Редица банки подобриха своята капиталова адекватност чрез намаляване на задлъжнялостта (Eurobank, Alpha).

Новият транш от държавно обезпечени банкови облигации в размер на 30 млрд. EUR беше одобрен с цел да се повиши допълнително ликвидният резерв в системата, който се изисква заради изходящите потоци от депозити и намаляването на стойността на предоставените обезпечения в Евросистемата поради колебанията на пазара, понижаването на рейтинга на държавния дълг и промените в правилата за обезпечения на ЕЦБ. Условие за достъпа на банките до новия транш е приемането на средносрочни планове за финансиране, които определят индивидуални за всяка банка цели и мерки за намаляване на зависимостта от ликвидност от Евросистемата. Същевременно тези планове трябва да бъдат в съответствие с макроикономическите и фискалните рамки по програмата и плановете за преструктуриране, които се изискват съгласно правилата за държавни помощи на ЕС.

Съгласно предоставената на Комисията информация такива цели не са поставени. Приема се обаче, че нарастването на кредитите в Гърция е в съответствие с макроикономическа рамка на програмата.

Може ли Комисията да предостави актуализирана информация относно работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига за доставка на храни и по-специално относно работата на Експертната платформа за договорните практики „Бизнес към бизнес“ (B2B)?

Може ли Комисията да коментира по-специално нивото на ангажираност на заинтересованите страни в Платформата „Бизнес към бизнес“? Смята ли Комисията, че експертните платформи, съставящи Форума на високо равнище, работят в правилна посока и ще гарантират завършек, задоволителен за всички участници във веригата за доставка на храни?

(FR) На своята първа среща на 16 ноември 2010 г. създаденият от Комисията Форум на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни⁽¹⁾ си постави за цел да започне техническа работа в четири области, а именно междуфирмени договорни отношения във веригата на предлагането на храни, механизъм на ЕС за наблюдение на цените на храните, конкурентоспособност в сектора на селското стопанство и храните и агрологистика. Комисията вече създаде експертни платформи за първите три области и възнамерява да създаде четвърта за агрологистиката през 2011 г. Графикът на проведените и предстоящите срещи е публикуван в уебсайта на Комисията⁽²⁾.

В рамките на експертната платформа за междуфирмени договорни отношения във веригата на предлагането на храни Комисията отбеляза ангажимента на участващите в дебата заинтересовани страни да се разработи общ подход към понятието за справедливост на междуфирмените договорни отношения. Експертната платформа трябва да предложи дефиниция за справедливи отношения през септември 2011 г., илюстрирана с практики, които действително се наблюдават по веригата, като ще се акцентира върху най-положителните такива. Заинтересованите страни разработиха съвместно пътна карта за постигането на тази цел. В зависимост от постигнатия напредък от настоящия момент до месец юни Комисията може да одобри този подход или да предложи нов метод на работа, за да гарантира постигането на задоволителни резултати.

Освен това в съответствие със съобщението „За Акт за единния пазар“⁽³⁾ и доклада за наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция⁽⁴⁾ през есента на 2011 г. Комисията планира да приеме съобщение за дефиниране на проблема с нелоялните търговски практики, като представи информация относно националните правила по отношение на тези практики и тяхното прилагане и подчертае възможните начини на действие. Също през есента на 2011 г. Комисията ще представи пред експертната платформа и форума доклад за работата, извършена от националните органи за защита на конкуренцията в сектора на селското стопанство и храните.

Въз основа на тези фактически анализи експертната платформа за междуфирмените договорни отношения във веригата на предлагането на храни ще трябва да проучи по време на втората фаза възможните действия и механизми за прилагане с оглед на изготвянето на евентуални препоръки от форума на високо равнище.

Заинтересованите страни, участващи в експертната платформа за механизма за наблюдение на цените на храните, вече предостави на Комисията някои полезни предложения за това как да бъде подобрен механизмът. Освен това платформата е важен форум за развитие на полезни взаимодействия между механизма, който се разработва на равнище ЕС, и вече функциониращите в няколко държави-членки центрове за наблюдение на цените.

Експертната платформа за конкурентоспособността на сектора на селското стопанство и храните има задачата да наблюдава изпълнението на широк спектър от препоръки на групата на високо равнище, която се занимаваше с този въпрос през 2008 и 2009 г. Възползвайки се от приноса на заинтересованите страни, Комисията предложи платформата да съсредоточи своята работа върху четири теми, към които диалогът между участващите във форума заинтересовани страни може да донесе значителна добавена стойност. Набелязаните теми са: социален стълб на устойчивата конкурентоспособност, етикетиране, иновации и вътрешен пазар. При избора се взема предвид извършената работа в рамките на други форуми с участието на различни заинтересовани страни, като например европейската кръгла маса на тема „Устойчиво потребление и производство на храни“, като целта е да се предотврати дублиране на работата. По всяка една от избраните теми ще се проведе специален семинар. На 3 май 2011 г. се състоя семинар по важни обществени въпроси от веригата на предлагането на храни, където беше поставено началото на конструктивен дебат за ролята на корпоративната социална отговорност и рамката на Организацията на обединените нации в областта на бизнеса и правата на човека.

Експертните платформи ще докладват пред форума на високо равнище. Втората среща на форума трябва да се проведе през ноември 2011 г., за да се планира техническата работа за следващата година. Въз основа на постигнатия до момента напредък Комисията смята, че форумът на високо равнище ще бъде в състояние да постигне задоволителни резултати преди края на своя мандат през декември 2012 г.